Jump to content

Albena

Потребител
  • Мнения

    1,083
  • Присъединил/а се

  • Последно посещение

  • Days Won

    14

Albena last won the day on Юли 13

Albena had the most liked content!

Обществена Репутация

30 Bad

Относно Albena

  • Ранг
    Отличен работник

Profile Information

  • Пол
    Мъж

Последни посетители

Функцията за показване на последните профилни посетители в момента е изключена и не е показна пред останалите потребители.

  1. Albena

    1942_09_20 Смисълът на живота

    Аудио - чете Живка Герджикова От книгата "Възможности за щастие", Съборно Слово, 1941 –1943 Издателство: "Бяло Братство", София 2011 г. Книгата за теглене PDF Съдържание От книгата "Опорни точки на живота", Рилски беседи, 1942 г. Първо издание, София, 1942 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание (В каталога на Лалка Кръстева, беседата е отбелязана като утринно слово) Смисълът на живота Размишление Често хората се запитват, има ли смисъл животът? – Животът има смисъл за онези, които го разбират. Разбраният живот е радост, неразбраният – скръб и страдание, а зле приложеният – мъчение. Като се натъкват на мъчнотии и страдания, хората започват да търсят Бога. Те Го търсят от памтивека. И до днес още продължават да Го търсят. Вярващите мислят, че са Го намерили и Го познават. Познаване, което не произвежда преврат в човека, е външно познаване, подобно на външната мазилка на къщата. Някой замаже къщата си отвън с бяла боя или с вар и мисли, че и той е станал бял. Външното познаване на нещата е подобно на приготвянето на мъртвеца: обличат го с нови дрехи, турят му пръстени, украшения, накичат го с цветя и след това го заравят в земята. Казват: Така трябва да бъде. От умрелия остават само кости. И от житното зърно, като се посади в земята остават само кости, но след време то израства и дава плод. Ако след известно време умрелият не израсте и не даде плод, криво е разбрал живота, криво е познал Бога. Защо е допусната смъртта? – Да се изпита веруюто на хората. Чрез нея се познава, доколко човек е разбрал Бога и доколко вярва в Него. Ако Го е познал, той ще израсте и ще даде плод. Ако не Го е познал, от него ще останат само сухи кости. Учените делят годината на четири време на: пролет, лято, есен и зима. Сега сме в есенното равноденствие. Пролетта е детинството на човека, лятото – юношеството, есента – възмъжаването, а зимата – старостта. Зимата приготвя условия за детинството, детинството – за юношеството, юношеството – за възмъжаването, а възмъжаването – за старостта. Четирите възрасти съставят един годишен цикъл. Понеже сега иде есен, ние влизаме във възмъжаването, което носи плодовете на живота. Старостта се ползува от тези плодове, но трябва разумно да ги използува. Ако косата на стария е побеляла, това показва, че той е придобил нещо. Има един статичен бял цвят, с който мажат къщите отвън. Той се получава от варовитите камъни. Обаче, има един бял цвят, който символизира чистотата. В този смисъл, старостта, белият цвят и чистотата са синоними. Те са степени на една и съща гама, на една и съща Божествена идея. Мнозина мислят, че са остарели. Това е крива идея. Да мисли човек, че е остарял, това значи, да се самоизлъгва. Стар е онзи, който е поумнял, който е станал мъдър. Ако не сте поумнели и не сте мъдри, стари ли сте? – Краката ми са отслабнали, не ме държат. – Ако на старини краката ви са отслабнали, това показва, че или на младини не сте живели, както трябва, или не сте разбрали живота. Старият човек има повече светлина в себе си, затова не се интересува от външния свят. Той живее в своята светлина, за да разглежда живота си, да си даде отчет, как е живял и как е използувал условията, които му били дадени. Той разглежда мисълта си, да види, какво е останало от всички мисли, които са минавали през главата му. Правата мисъл е материалът, от който се гради духовното и Божественото тяло на човека. Непотребните мисли трябва да се изхвърлят навън, а да останат само онези, които могат да се използуват като градивен материал. Старият човек трябва да разбира качеството на градивния материал и да го поставя на мястото му. Тури ли веднъж материала на място, повече не трябва да го движи. За направеното не трябва да съжалява. Какво виждаме в живота? Някой стар съжалява, че не се е оженил. Чудно нещо, той е станал причина майка му и баща му да се оженят, а съжалява, че сам не се е оженил. Щом е майстор да жени другите, и той е женен. Който е майстор на лъжата, сам си служи с нея. Не е въпрос да се говори за лъжата, важно е да се придобие истината – онова всемогъщо начало, което избавя човека от всички напасти. Истината разрешава всички спорни въпроси. Тя преодолява всички мъчнотии, всички слабости. Тя освобождава човека от робството и ограничението, от невежеството и насилието. Истината освобождава човека и от смъртта. Когато се изнася истината пред хора, които не я разбират и не я обичат, те се отегчават от нея. Да изнасяш слабостите и погрешките на хората, това не е истина. Истината открива пътя към любовта. Който търси слабостите на хората, сам попада в тях. Който вижда погрешките им, сам попада в тяхната мрежа. Някой говори против пиенето, а сам пие. Като видят хората, че си носи шишенце с ракия, запитват го, какво има в шишето. Той казва, че носи някакъв цяр. Понеже не може да издържи на убеждението си, да не пие спиртни питиета, той прибягва до лъжа. Ще каже някой, че не може да се живее без вино. Без вода не може да се живее, а не без вино. Ако е нужно виното, защо да не се пие сладко вино? Грозденият сок е за предпочитане. Когато ферментира и се превръща във вино, образуват се отрови, които са вредни за организма. Квасът или маята, от която се образува виното, не е нищо-друго, освен малки същества, ферменти, които се размножават в сока и остават нечистотиите си в него. Какво може да се очаква от хора, които се хранят с нечистотиите на ферментите? Сладкото вино е от Божествен произход, а ферментиралото – от човешки. Като сравняваме сладкото вино с ферментиралото, това не значи, че всички хора ще се откажат от виното. Ние разглеждаме въпроса научно, а не от морална гледна точка. Каквото и да говорите на вълка против яденето на овце, той пак ще напада овцете и ще ги яде. Той е убеден, че без овца не може да живее и се мъчи да убеди и нея, че, като влезе в него, положението й ще бъде по-добро. Той й казва: Докато те ям, ще се помъчиш малко, но след това ще бъдеш добре, ще влезеш в рая. Аз ще те храня, ще се грижа за тебе. Останеш ли сама в живота, ще имаш големи мъчнотии. Погрешката не е във вълка, но в овцата, която вярва в неговото учение. Когато се откаже от учението на вълка, овцата ще запази кожата си. Тогава вълкът никога няма да я напада. Един момък обещал на една млада мома, че, ако се съгласи да се ожени за него, ще я направи княгиня: ще има хубава къща, по две-три слугини, ще се разхожда с файтон, ще я облича в коприна, ще я кичи със скъпоценности. Тя се подала на обещанията му и се оженила за него. Каква била изненадата й, когато, вместо златните кули, които очаквала, сама трябвало да стане слугиня. Той нямал никаква работа, затова и двамата трябвало да ходят по чужди къщи, да работят, за да изкарват прехраната си. Защо е трябвало момъкът да лъже момата? Ако тя не се е родила княгиня, тежко й да очаква на този момък, той да я направи княгиня. Ако момък или мома се женят, за да може единият да храни другия, те вършат престъпление против себе си, против своята душа. Бог е дал на човека всичките блага на живота. Той изпраща храната, водата, въздуха и светлината, и, след всичко това, ще дойде мъжът или жената да си казват един на друг: Знаеш ли, че аз те храня? Това е първата лъжа, с която те си служат. Никой никого не храни. Човек е слуга на Божественото. Чрез него Божественото се проявява. Човек е проводник на благата, които идат отгоре. Колкото по-добър проводник е той, толкова по-голямо благословение го очаква. Човек трябва да мисли право, за да предава Божествените мисли право. Трябва ли да казвате на хората, че са лоши? По естество човек е добър, но не постъпва според добрината, която е вложена в него. Затова, именно, той е отговорен. Ако лошият постъпва според лошавината си, никой не го държи отговорен. В този смисъл, и вълкът не е отговорен за делата си. Като огладнее, той казва на овцата: Гладен съм, ще умра от глад. За да не умра, един от нас трябва да се пожертва: или ти, или аз. Бог е създал и мене, и тебе, Той трябва да се грижи и за двама ни. Понеже в дадения момент аз нямам храна, като по-силен, ще те нападна, ще те накарам да се пожертвуваш за мене. Един от учителите на Индия размишлявал един ден върху делата на Брама. Близо до едно дърво висяла люлчица, в която спало детето на една бедна вдовица. Тя оставила за малко време детето си само, докато свърши някаква работа. В това време една кобра се приближила към люлката. Индусът започнал да мисли: Кобрата може да ухапе детето. Какво трябва да направя аз в дадения случай? Ако убия кобрата, ще спася детето, но аз нямам право да се меся в Божиите работи. Бог създаде и детето, и кобрата. Следователно, Той има грижа за тях. Докато размишлявал, как трябва да постъпи, кобрата повдигнала, главата си нагоре и ухапала детето, което веднага издъхнало. След години индусът умрял и, като се явил пред Господа, да даде отчет за делата си, Той го попитал: Защо не уби кобрата, за да спасиш детето на бедната вдовица? Ти мислеше, че, ако вземеш участие в тази работа, ще те обвинят в намеса на моите планове. Като остави кобрата да ухапе детето, ти мислеше, че ще изпълниш моята воля. Нямаше ли да изпълниш волята ми, ако беше убил кобрата? Понеже не разбра, каква беше волята ми, ще те изпратя пак на земята, да научиш законите и да знаеш, как да постъпваш. Не можа ли да кажеш на кобрата тебе да ухапе, а не детето? Така поне щеше да приложиш закона на жертвата. Някои хора минават за миролюбиви, но когато се натъкват на злото. По отношение на злото човек може да не му се противи, но не може да бъде миролюбив. Как ще бъдеш миролюбив към него, ако то иска да ти се наложи? Как ще бъдеш миролюбив към доброто, ако и то пожелае да ти се наложи? Който се оставя на злото и на доброто да му се налагат, те да упражняват насилие върху него, той е отговорен и в двата случая. И злото, и доброто трябва да се проявяват по закона на любовта. И злото може да говори меко, както доброто. Ако иска да каже на някого, че не постъпва добре, то може да му каже меко, с тих, спокоен глас. Някой се извинява, че не може да говори меко, защото страда, боли го нещо. Болката и страданието са причинени повече от страх, отколкото от нещо, което много ви измъчва. Ако, наистина, болката ви е голяма, турете ръцете си на болното място, съсредоточете мисълта си и кажете: Това е живот вечен, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото си изпратил. Като чуе, че говорите за вечния живот, болката ще се изплаши и ще ви напусне. Ще кажете, че само лекарят може да ви помогне. Щом мислите така, идете при лекар. И лекарят предава нещо на болния и усилва вярата му. Който отива при лекар, дължи му нещо, трябва да се изплати. Изобщо, всички хора, които дохождат при вас, все ви дължат нещо. Когато отивате при тях, вие им дължите нещо. Мнозина искат да знаят, ще се познават ли в другия свят. – Без любов хората не могат да се познават. Дето е любовта, там е познаването. За да познаеш човека, ти трябва да го обичаш. Детето познава майка си, защото взима нещо от нея. Като я познава, същевременно то я обича. Ученикът обича учителя си, понеже учителят му дава нещо. Всички хора обичат слънцето, понеже взимат нищо от него. Хората обичат плодовете, защото получават нещо от тях. Следователно, човек познава всички неща, които му дават нещо. Невъзможно е да те познава някой, ако никога нищо не си му дал. И тъй, като заболеете, не се страхувайте, но турете ръцете си на болното място и кажете: Това е живот вечен, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото си изпратил. Това е живот вечен, да позная любовта, мъдростта и истината. Това е живот вечен, да позная, че Бог е Дух, Който царува навсякъде. Ще кажете, че това е заблуждение. Не е ли заблуждение, да вярваш в горчивия цяр, или в инжекцията? И лекарите помагат на хората, те са придобили изкуството да лекуват болни, но добре е, покрай тази работа, да им проповядват хигиена на здравето. В едно отношение лекарят е голям моралист. Той знае причините на болестите и, ако някой се оплаче от болки в краката, ще му каже: Краката те болят, защото риташ много. Престани да риташ, и болките ще минат. – Боли ме устата, ранички имам вътре. – Престани да говориш криви, изопачени работи, и раничките ще минат. – Оглушах, не чувам добре. – Не давай ухо на лошите думи, и слухът ти ще се възстанови. – Очите ми отслабнаха. – Възлюби истината, и очите ти ще се усилят. Когато възлюбят истината, хората влизат в реалния свят, дето нещата са вечни и истинни. Докато живеят в нереалния, в преходния свят, те са в сянката на истината. Стремете се към реалността, за да придобиете истинския живот, истинското знание и истинската свобода. Какво ще правят онези, които са в есента на живота? – Ще събират плодовете си. – За себе ли ще ги задържат, или ще дават от тях и на другите? Вижте какво прави изворът. Той пои растения и животни, малки мушици и бръмбарчета, но, въпреки това, продължава пътя си, с цел да се влее в морето, и там да даде нещо от себе си. Човек не трябва да се задоволява само с едно добро. Много добрини трябва да направи той и да не изпуща случаите за правене на добро. Само да се говори за доброто, това още не значи правене на добро. Да се говори за истината и да се прилага истината, това са две различни неща. Да се страхуваш от хората и да се страхуваш от Бога, това са две различни неща. Последният страх е естествен, а първият – неестествен. Хората се страхуват и от смъртта и често си задават въпроса: Къде ще отида, като умра? – Няма къде да ходиш. Къде отива житото, когато излезе от хамбара? – В земята. Като израсте и даде плод, пак отива в хамбара. Къде се чувствува житното зърно по-добре: в хамбара, или в земята? В хамбара то е спокойно, няма влага, дъжд – няма противоречия. В земята житното зърно е изложено на големи противоречия, но тук, именно, то расте и се развива. Божественият живот се проявява чрез противоречията. Следователно, който търси щастието, нека влезе в Божествения хамбар. Там условията за живот са леки. Само едно е лошото, че ще бъдеш потиснат. Мястото е тясно, и всички ще се трупат едни върху други. Който иска да бъде на широко, да отиде на Божествената нива. Там го очакват страдания и противоречия: ще плаче, ще вика, докато се примири, но поне ще расте, ще се развива и плод ще даде. Това показва, че човек е в правия път на живота. Който иска да се учи, ще напусне хамбара и ще се посее на Божествената нива, да получи Божието благословение. Сегашните хора страдат, оплакват се от живота, но те не знаят, че страданията им се дължат на неразбиране на нещата. Те са объркали местата им и, като не знаят, къде да ги турят, страдат. Мястото на житото през зимата е в хамбара, а през пролетта – на нивата. Посеете ли житото през зимата, то нищо няма да роди. Същото се отнася и до Словото. Ако Словото не се приложи на своето място, не може да внесе мир в душата на човека, нито светлина в ума и радост в сърцето му. За това Слово казваме, че му липсва нещо. Всяка дума, казана не на място и на време, измъчва и обезнадеждава човека. Защо трябва да кажете на някого, че не е добър? – Всичко, създадено от Бога, е добро. Следователно, и човек е добър, но, като музикант, в дадения случай, не свири добре. Той има хубава цигулка, с доброкачествени струни, добър лък, добър професор, прилежни другари, но има нещо, което не задоволява неговия професор. Не може ли да свири повече и да научи урока си добре? Да живееш, това е велико изкуство. Човек трябва да се научи да живее правилно, според изискванията на това изкуство. Ако не живеете добре, за какво ще ви обича Бог? За какво младият момък обича момата? За очите й, за носа, за веждите, за устата, или за фигурата й? Все ще намери нещо хубаво в нея, за което ще я обикне. За какво момата обича момъка? – За нещо хубаво в него. Ако е болен, той ще търси лекар – не се интересува от моми, но и момите не се интересуват от него. Ако човек не обича любовта, мъдростта и истината, и Бог няма да го обича; ако не обича живота, знанието и свободата, никой не може да го обича; ако не обича движението, учението и работата, никой не може да го обича. Защо никой не го обича? – Защото нищо не може да направи. Да се радваме, че можем да се движим, да отидем на планината, да посетим някой чист извор, да срещнем някой свой приятел. Да се радваме, че учим, че придобиваме знания. Да се радваме, че можем да работим, да влезем във връзка със своите ближни. Като се говори за работа, някои мислят, че работа има само на земята. Не, човек работи и на този, и на онзи свят. Който отиде на онзи свят, трябва да е изработил нещо и да занесе изработеното със себе си, за да разберат, каква нова работа да му дадат. Всеки човек представя нещо от себе си. Някой изобразява плод, друг – извор, трети – ноти, по които може да се изпее или изсвири някаква песен. Каквато форма да представя човек, важно е тя да бъде красива – да обърне внимание на съществата от възвишения свят. Ангелите обичат красиви души. Ако твоята душа не е облечена с красива дреха, как ще се явиш в ангелския свят? Там не приемат голи хора – всеки трябва да бъде облечен. Някои религиозни мислят, че, като отидат на онзи свят, Христос ще ги облече. Всеки сам ще облече своя ум, своето сърце, своята душа и своя дух, и то с дрехи от най-красива и фина материя. Да мисли човек, че Христос ще го облече, т.е. ще го спаси, това е криво разбиране. Спасява се само онзи, който е готов да работи. Като отиде на онзи свят, човек трябва да занесе нещо. Плод се иска от всеки човек. Какво занесе блудният син, като се върна при баща си? Той напусна бащиния си дом от гордост, че не иска да го ръководят други. Той си въобрази, че е голям и сам може да се управлява. Влезе в широкия свят и там се изгуби. Като разбра, какво нещо е светът, върна се при баща си с плод в ръка и каза: Татко, живях при тебе като твой син, но не разбрах любовта ти. В главата ми се роди идеята да те напусна, да отида в света, там да приложа онова, което зная. Обаче, светът ме погълна, аз влязох в него, окалях се, пропилях всичкото си богатство и сега се връщам при тебе да се уча. Не искам да ме приемеш като твой син; приеми ме като един от твоите последни слуги, да ходя на нивите, да ора и копая. Тогава баща му го целуна, прегърна и облече в нова премяна. Той бил доволен, че синът му донесе един добър плод – смирението. Мнозина се стремят към онзи свят с надежда, че ще ги посрещнат ангели, с венци на главата и с китари в ръце, с песни и музика. Как ще ви посрещнат ангелите, това е тяхна работа. Как ще ви посрещне Бог, и това е Негова работа. За всеки човек е определено, как ще го посрещнат. Това зависи от вас, от това, което носите в себе си. Лесно се туря венец на човешката глава, но, преди всичко, човек трябва да е приготвил нещо за своя венец, за своята красива дреха. Без любов и без обич няма спасение. Без любов никаква дреха не може да се изтъче. Любовта и обичта са мощни сили, с които Божият Дух работи. Красива е дрехата на безсмъртието, но тя трябва да се тъче с любов и с обич. Днес всички очакват идването на Христа. Те казват, че само Христос може да оправи света. – Преди две хиляди години Христос беше на земята, но не оправи света. И днес пак няма да го оправи. Защо? – Хората очакват оправянето и спасението на света по магически начин, без някакво усилие от тяхна страна. Когато дойде на земята, Христос ще обърне нещата наопаки. Силните, които са разчитали на силата си, ще ги направи слаби, а слабите – силни. Какво са направили хората за Господа, че очакват от Него спасение? Ще кажат някои, че познават Господа. Това не е достатъчно. Те Го познават дотолкова, доколкото интересите им се задоволяват. Сегашният свят е пълен с пчели, които жилят. Щом жилят, те не могат да работят. Такива пчели са стражари на кошера. От кого пазят кошера? – От крадци и разбойници. Те се страхуват да не дойде някой отвън, да вземе меда им. Според мене, истински работници са онези, които дават меда си доброволно. Те работят за Бога и от нищо не се страхуват. Лесно се вади мед от пчелите, но колко хора, като пчелите, са събирали соковете на любовта, на мъдростта и на истината и са ги вложили в душата си? Колко хора са вложили соковете на знанието, свободата и движението в своята душа? Който не е вложил нещо ценно в душата си, постоянно се оплаква, че душата му е празна. Ако душата му е празна, нека я отвори за любовта, за мъдростта и за истината. Любовта ще внесе в него живот и движение, мъдростта – знание и светлина, а истината – свобода. Любовта ще вложи в душата му милосърдието, да помага на ближния си, като на себе си. Някои казват, че искат да бъдат Синове Божии. Само онзи може да бъде Син Божи, който е проводник на Божията Любов. Той може да бъде и ученик, и учител; той може да бъде и майка, и баща. Докато не стане проводник на Божията Любов, човек нищо не може да постигне. Каквото придобие, скоро ще го изгуби. Христос казва: „Както ме Отец възлюби, така и аз ви възлюбих." Който люби, той придобива знания и помага на другите. Често хората се запитват, какъв е смисълът на човешкия живот. Отговорът е прост: човек живее, за да си изработи права и чиста мисъл, да облагороди сърцето си и да усили волята си. Чистата и права мисъл изключва всякакви тревоги и безпокойства. Защо трябва човек да се безпокои от това, което става в света? Бог царува в света. Какво страшно има тогава? Вярвайте в живота, а не в неговите сенки. Вярвайте в радостите и страданията като носители на Божиите блага. Страданията представят плодове на корените на живота, а радостите – плодове на клоните. Човешката душа е градината, в която тези плодове зреят. От време на време Бог поглежда към тези плодове и се весели. Хората пък се радват на плодовете, които зреят в душите им. Като се погледнат едни други, те се радват на това, което са изработили. Достатъчно е да погледнат към някое красиво ухо, за да разберат, че този човек е умен. Красивата уста пък говори за любовта в човека; красивите очи – за истината, която работи в него; красивият нос – за разумността; красивата брада – за силната воля; красивото чело – за способностите, които човек е развил. Какъв човек е този, който се е прегърбил от условията на живота? Здрави, бодри, работоспособни хора са нужни на света. Това изисква новата религия. Каква религия е тази, която не може да подмлади човека? Каква старост е тази, която не може да използува условията на възмъжаването, на юношеството и на детинството? Старият трябва да носи благата на всички възрасти в себе си и да ги предава на младите. Благата на човешкия живот трябва да се предават от един човек на друг, да се създава движение. Понеже влизате вече във възмъжаването, вземете благата на вашата възраст, като плодове, и ги принесете в жертва пред олтара на Бога, да се весели, че има хора, които, и при тежките условия на живота, могат да Му служат. Цялото небе и цялата земя се радва на онези, които служат на Бога с любов. „Както ме Отец възлюби, така и аз ви възлюбих". Така казва Христос. Нека всеки от вас каже: Както ме Отец познава, така и аз Го познавам. Както Той изпълнява нашите желания, така и ние да изпълняваме Неговата воля. 24. Беседа от Учителя, държана на 20 септември, 5 ч. с. 1942 г. София. – Изгрев. _____ Йоана 14:1–17
  2. Albena

    1942_09_20 Малки възможности

    Аудио - чете Живка Герджикова От книгата "Възможности за щастие", Съборно Слово, 1941 –1943 Издателство: "Бяло Братство", София 2011 г. Книгата за теглене PDF Съдържание От книгата "Опорни точки на живота", Рилски беседи, 1942 г. Първо издание, София, 1942 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Малки възможности Марко, 4-та гл. Съществуват два вида възможности: малки и големи. Детето не се нуждае от философски книги, но от буквар. Философът се нуждае от философски книги. Значи, букварът е за децата, а философската книга за философа. Не е важно, каква е възрастта на човека, дали е дете, или голям, важно е да взима участие в живота. И птичката, колкото и да е малка, щом живее, влиза вече в театъра на великия живот. Привилегия е да живееш. Не е важно какво място заема човек, първо или последно. Когато отиват на концерт, едни хора заемат първите места, а други — последните. Обаче, и едните, и другите се ползват еднакво. Първото място не е всякога най-хубаво. Големият човек не е всякога знатен. Не всеки философ е знатен. Много философи са черпили знания от децата и така станали философи. Много хора станаха учени след като изучаваха живота на някои растения, пеперуди, насекоми, бръмбари. Чувате да наричат някого доктор по ботаника, по зоология, или по минералогия. Значи, растенията, животните или минералите му дадоха докторска титла. Ако нямаше минерали, растения и животни, нямаше да има доктори по тези специалности. Ако нямаше болки, нямаше да има и доктори по медицината. Като пожълтее лицето на болния, лекарят търси причината на заболяването му и предписва различни лекарства. Какво лошо има в пожълтяването на очите? Като видят някой човек с жълто, изпито лице, казват, че прилича на светия. Жълтият цвят символизира разумността, но цветът на лицето на светията е особен, а не като на болния. За друг някой казват, че пулсът му отслабнал, бавно бие. Чудни са хората. Когато видят, че бият някого, искат по-слабо да го бият; щом дойде до пулса на сърцето, искат да бие по-бързо, да не забавя нормалния си темп. Радвайте се на малките възможности, които съществуват в света, а не на големите. В човека, както и в млекопитаещите, е останало и досега желанието на мамута, да бъдат големи, да внушават страх и трепет в окръжаващите. Достатъчно е било да мине един мамут край някое животно, за да внесе в него страх. Къде е днес мамутът, на когото всички животни са отваряли път да мине? Дребните животни, които се плашеха от него, живеят на земята и до днес, а той изчезна. Днес още живее китът, едно от големите животни, но и той е на изчезване. Хората искат да бъдат големи като ангелите, без да подозират трудните задачи, които те разрешават. Момата иска да бъде красива, без да знае, какви задачи са дадени на красотата. Ако е красива и неразумна, красотата ще внесе в нея такава отрова, от която с години не може да се освободи. Ако искаш да бъдеш голям човек, приеми красотата, да видиш, как ще се справиш с нея. Красота без разумност е нещастие. Който мине покрай красивия, ще по желае да бъде като него красив, ще му завиди. Не е лесно да се справя човек с мислите и пожеланията на окръжаващите. Който иска да запази мира си, трябва да предпочете външната грозота и вътрешната красота. В сегашния живот грозотата е за предпочитане пред красотата, невежеството пред учеността, сиромашията пред богатството. Добре е да бъде човек красив, учен, богат, но ако може да се ползва от тези блага разумно. Не може ли да ги използва за благото на човечеството, по-добре да не ги притежава. Днес всички хора се плашат от бомбите — едно от културните изобретения на човечеството. Страшни са бомбите, с които военните си служат, но не по-малко са страшни и бомбите на религиозните. С чувствата си те могат да убият човека. Като се натъкват на противоречия, хората се запитват, защо съществуват те, не може ли без противоречия. И без противоречия може, но хармоничен живот се изисква от човека. Много от противоречията се дължат на натрупване на излишна енергия в човешкия мозък. Като не намира изход, тя произвежда натиск върху някои мозъчни центрове, и човек се проявява неправилно. Той не знае законите, чрез които излишната енергия може да се трансформира. Защо трябва човек да трупа в мозъка си взривни енергии, които разрушават, умъртвяват, тровят човешкия организъм? Една от взривните енергии е тази на гнева, на тревогите и на безпокойствата. Една от причините за смъртта на живота е тщеславието. Когато черният адепт видя Ева в райската градина, той й заговори за големите възможности. Каза й, че ако яде от плода на забраненото дърво, ще стане като Бога: учена, силна, красива — целият свят ще говори за нея и ще й се кланя. Така се събуди тщеславието на Ева. Тя пожела да придобие тези качества и яде от забраненото дърво, а след това даде и на Адама. Така, именно, смъртта влезе в живота. Търсете малките възможности и на тях уповавайте. Докато момата и момъкът разчитат на малките възможности, те са на спасителния бряг на живота. Стремят ли се към големите възможности, те влизат във вълните на морето и започват да се давят. Докато не са женени, младите са свободни, разчитат само на онова, което е вложено в тях. По едно време родителите, приятелите и познатите им започват да ги увещават да се оженят, да придобият щастието. Щом се убедят, че женитбата им носи щастие, те тръгват по пътя на големите възможности и там загазват. Момъкът намира една млада, красива мома и започва да поетизира пред нея: Ти си ангел, божество; ако се ожениш за мене, ще ме спасиш. Аз ще се грижа за тебе, прах няма да падне върху главата ти. Тя го слуша, радва се, че е намерила един обожател. Като се оженят, всичко забравят. Той се съмнява в нея, тя — в него и си приписват такива неща, каквито никога не са мислили. Наричат се с такива имена, каквито в никой речник не можете да намерите. Тя вече не е ангел, но и той не е по-добър от нея. И това се върши не между диваци, а между културни хора. Не е лошо нещо женитбата, но има нещо неустойчиво в човека, което създава противоречията. Мнозина се запитват един друг: Женен ли си? Ако някой не е женен, казват му: Щом не си женен, нищо не знаеш. Невежеството е за предпочитане пред това знание. Когато някой се оплаква от жена си, аз го съветвам да я обича. — Как да я обичам? — Ще я обичаш. В обичта е твоето спасение. Щом си се оженил за нея, трябва да я обичаш. Защо не мисли преди да се жениш? Ако беше дошъл при мене по-рано, щях да ти кажа: Не се жени за мома, която не може да заеме мястото на двете ребра в твоя организъм. Женитбата е операция, която само разумният и опитен лекар може да направи. Ако момата може да запълни празнината на гръдния ти кош, да заеме точно местото на двете ребра, тя е за тебе. Не може ли да заеме това място, да изпълни празнината, тя ще ти причини най-големите нещастия. Такава женитба не е нищо друго, освен най-опасната операция в човешкия живот, която води към смъртта. Ще преведа тази идея на разбран език. Не възприемай една мисъл, която не може да се намести в твоето съзнание, да свърши една разумна работа. Не възприемай едно чувство, което не може да се намести в сърцето ти, да извърши нещо благородно. Не влагай във волята си нито една постъпка, която не може да се изяви навън така, че да повдигне душата ти. Неразумната женитба на хората не е нищо друго, освен техните неразумни мисли, чувства и постъпки, които тровят организма им и ги водят към смъртта. Женитба, в която човек изразходва своите енергии напразно, която руши живота му, не е истинска. Затова Христос казва: "Който се е сподобил с бъдещия живот, нито се жени, нито за мъж отива." Който се жени и за мъж отива, той сам си подписва смъртната присъда. Има случаи в живота, когато някой стар, неженен човек, съжалява, че не се е оженил. Защо не се е оженил на младини, когато имал възможност да направи това? Той иска да се ожени сега, когато изгубил всички възможности. Който разбира дълбокия смисъл на женитбата, знае, че още със слизането си на земята, се е оженил. Всеки човек представя съчетание между духа и плътта. Значи, духът и плътта се намират в брачни отношения помежду си. Плътта е хванала духа така здраво в оковите си, че не мисли да го пусне на свобода. Всеки ден тя измисля нови начини, как по-здраво да го върже, завинаги да й остане слуга. Духът пък търси различни пътища, чрез които да задоволи плътта, да отклони вниманието й от себе си, да се освободи от нея. В този смисъл, нито плътта е свободна, нито духът е свободен. Докато не разреши правилно отношенията, които съществуват между духа и плътта, човек не може да разреши отношенията между мъжа и жената. Следователно, той не може да разреши и въпроса за женитбата. Духът е създал голямото разнообразие в света, за да отвлече вниманието на плътта от себе си, да има с какво да се забавлява, да не го смущава отвътре. Плътта пък е измислила всички възли, да свърже по-здраво духа, да не го изпусне. Като слушат да се говори за духа и за плътта, мнозина се запитват, защо съществуват те, защо съществуват такива отношения помежду им. Никой не може да отговори на тези въпроси. Отговорът се крие някъде далеч, в началото на Битието. Защо водата тече надолу? — Наклон има. — Донякъде е така, но и друга причина има. Защо парата отива нагоре? Водата се подчинява на едни закони, а парата — на други, обратни на първите. Овцата пасе трева, а вълкът се храни с месо, той обича да яде овце. Защо е така? И това си има своите причини. Вълкът е по-интелигентен от овцата, но, в морално отношение, овцата е по-устойчива от вълка. Отличителното качество на вълка е привързаността. Колкото и да е лош и жесток, той се привързва като кучето. Привърже ли се към някого, той може да се жертва за него. Вълкът има добри черти, но нещо лошо е присадено в него. Лошото, именно, го прави вълк. Отнеме ли се лошата му присадка, тогава изпъкват добрите му черти. На същото основание, казвам: Някои хора са лоши, понеже лоша присадка им е поставена. Други са добри, понеже присадката им е добра. Лошите хора са присадени с дяволска присадка, а добрите — с Божествена присадка. Присадката на лошите хора е направена от кръвта на Каина, а присадката на добрите — от кръвта на втория син на Адама — Авел. Всички сегашни хора носят в себе си по малко от кръвта на Авел — от добрата присадка. Като знаете закона за присаждането, не се лъжете в хората, нито в себе си. С каквато присадка сте присадени, такива сте. Ако си добър, внимавай да не счупиш добрата присадка отгоре, да не излезе лошата основа. Ако си лош, помъчи се да счупиш лошата присадка отгоре, да остане доброто, което е основа на твоя живот. Значи, добрите хора са присадени с добра присадка, но под корените на това добро се крие злото. Лошите хора са присадени с лоша присадка, но под корените на това зло се крие доброто, като основа на техния живот. Това са контрасти, които съществуват, освен в живота, още и в природата. Дали вярват хората в това, или не вярват, то е друг въпрос. Важно е, какво говорят фактите. Някои хора в младини живеят добре, вярват в Бога, а в старини се разпущат, водят лош живот. Други пък обратно: в младини живеят разпуснато, а на старини се стягат и започват да търсят Бога. Някои се обезсърчават от живота и питат, защо са дошли на земята. Не питайте, защо сте на земята, но считайте това за привилегия, някои ангели, които заемат високи служби на земята, с удоволствие биха заменили своето място с вашето. Те искат да дойдат на земята, да видят, как живеят хората. Ангелите работят неуморно. Всеки момент пътуват през пространството. Те слизат на земята, посещават всички планети, носят заповедите, които им се дават от по-високи места. Те непрестанно изпълняват Божията воля. Понякога пътуват групово, а понякога — единично. Каквото и да се говори за ангелите, ще кажете, че никой не ги е видял. Това нищо не значи. Дали сте ги видели, или не, те съществуват. Мухите, комарите, мравките виждат ли човека? И те не го виждат, но той съществува. И дърветата не виждат човека, но те чувстват, че вън от тях има нещо, което от време на време ги изкоренява или сече. Единственото същество, което се открива на човека направо, чрез любовта си, това е Бог. Като поглеждат към мухата, някои се чудят, какво предназначение може да има тя. Мухата е интелигентна, музикална. Като кацва по носа, по веждите, по устата на човека, тя го възпитава, заставя го да мисли. Когато някоя господарка се кара на слугинята си, мухата кацва по лицето й, по очите, носа, устата, хапе я, докато престане да се кара. Господарката маха с ръката си, да се освободи от мухата и с това вниманието й се отклонява от слугинята. Къде хвърчат мухите? По плодовете, по храните. Значи, дето има мухи, там има блага. В такъв случай, за предпочитане е да има плодове, макар че ще има и мухи, отколкото да няма плодове. Щом няма плодове, няма да има мухи. Дето има блага, там има мухи. При хубавите и вкусни работи всякога има мухи. Те не са източници на хубавите и вкусни неща, нито на благата в живота, но само ги придружават. Значи, дето любовта присъства, там непременно има мухи. Гледайте на въпросите в широк смисъл, за да разбирате предназначението на всички неща. Който е дошъл на Земята, трябва да учи, да изучава първо себе си, а после ближните си. Човешкото тяло не е завършено още. Всеки трябва да знае, какво му липсва. Рядко ще срещнете хора с добре оформени глави, с правилно чело, нос и уста. В някой човек липсва центъра на хармонията, в друг. — реда, в трети — времето, в четвърти — музиката и т.н. Някой човек иска да бъде набожен, но не му се отдава. — Защо? — Не е развил в себе си безкористната любов. Да бъдеш набожен, това значи, да проявяваш абсолютно безкористие. Набожният е подобен на извор, от който постоянно изтича нещо навън. Той услужва на всички същества и му е приятно да прави услуги. От никого нищо не очаква и е готов да се притича на всички на помощ. Той се радва на всичко, каквото срещне на пътя си: камък, дърво, цвете, животно, човек. Ако комар кацне на ръката му, той не го убива, но го духне, да отиде на друго място. Комарите и дървениците не хапят добрия човек. Понякога само го нападат, да си смукнат малко чиста кръв. Те не нападат и лошите хора, на които кръвта е нечиста и отровна. Те отдалеч ги подушват и бягат от тях. Тъй щото, ако много ви хапят дървеници, или сте много добър, или сте много лош. И тъй, ще знаете, че всички същества, малки и големи, са призвани за някаква работа. И на човека е дадена известна работа, която трябва да свърши добре. Колкото по-добре я свърши, толкова по-голямо благословение го очаква. Въпреки това, всички хора са недоволни от работата, която им е дадена, и постоянно се оплакват: жената се оплаква, че е жена; мъжът се оплаква, че е мъж; детето се оплаква, че е дете. Радвайте се, че на всеки човек е дадена специфична служба, каквато никой друг не може да свърши. Една млада мома се оженила, но налетяла на нещо лошо — свекървата била много сприхава. Снахата постоянно се оплаквала от свекърва си и се чудила, какво да прави, как да постъпва с нея. Една нейна другарка, която също имала сприхава свекърва; я посъветвала, на всяка обидна, тежка дума, казана от свекървата, да преглъща. Щом се научила снахата да преглъща, свекървата престанала да се кара с нея. Като преглъщала често, тя придобила търпение, и свекървата я обикнала. Тъй щото, когато снахата се оплаква от свекървата, вината е в снахата. Когато свекървата се оплаква от снахата, вината е в свекървата. Който се оплаква от някого, той е виновен за лошите отношения. В него има нещо криво, което трябва да се изправи. Когато хората се карат и морализират едни други, те мислят, че могат да си въздействат, да се възпитават. Не си правете илюзии, никой никого не може да възпита. Всеки човек си остава такъв, какъвто си е. Той проявява това, което е вложено в него. Вълкът всякога ще си бъде вълк, мечката — мечка, тигърът — тигър, змията — змия и т.н. Според мене, да възпиташ един човек, това значи, да му дадеш възможност да прояви Божественото, което е вложено в него. Ако чрез възпитанието искате да вложите в човека това, което природата отначало не го е вложила, нищо няма да постигнете. Задачата на възпитанието е да събуди доброто, което е вложено в човека, и на него да се разчита, но не и да внесе нещо отвън. Човек трябва да се познава, да знае, какво е вложено в него и никога да не се самоосъжда. Сам да се съдиш, това значи, да съдиш Бога в себе си. Доброто е Божественото начало в човека. По естество човек е добър. Ако има нещо лошо в него, това са присадки, които той носи от минали съществувания. Тях трябва да възпитава той, а не доброто. Какво представя злото в човека? — Навик да яде повече, отколкото трябва. Като яде повече, той изяжда част от дела на другите хора. Разправят за едного, че сам, на едно ядене, изяждал обяда, приготвен за 72 деца. За друг пък разправят, че изяждал на едно ядене цяло агне, от 12 кг., два килограма халва и един голям хляб. Богатството, придобивките не се заключават в големите работи, нито в многото ядене. Стремете се към малките възможности. Който иска да се развива, трябва да остава на заден план, да не се стреми да излиза всякога напред. Последното място е за предпочитане пред първото. Ако е въпрос за първо място, това право се пада на планината. Човек не може да бъде висока планина. Малък връх може да бъде, но високата планина е една, тя има свое предназначение. Всички снегове, ледове се задържат все на нея. Там стават най-големите бури и земетресения. Тя понася всичко това и пак запазва величието си. Следователно, не се заемайте с повече работа, отколкото можете да свършите. Защо ви са нужни милиони и милиарди левове? Човек се нуждае от малки, а не от големи работи. Ако малкото не го задоволи, голямото никога не може да го задоволи. Ако е въпрос за богатство, цялата природа е дадена на разположение на човека. Щом природата му е на разположение, какво по-голямо богатство може да очаква той? Земята носи човека на гърба си десетки години, без да му иска нещо. Той се ползва от храната, от водата, от въздуха и от светлината, без да му искат нещо. Защо да не се радва и да не благодари на благата, които му се дават изобилно? Цигуларят свири на цигулката си и я познава, а хората живеят заедно с години и не се познават. Който не знае да свири, бутне цигулката оттук-оттам и казва: Дърво е това. — Не е дърво, цигулка е. Така постъпват всички хора, които не се ползват от светлината, не виждат, какво се крие в ближния им. Голямо богатство е скрито в човешката душа. Ако знаеш, как да се домогнеш до него, ще се ползваш; ако не знаеш, то завинаги ще остане скрито за тебе. Човек е цигулка, на която всеки може да свири. Кога? — Когато свири на нея с любов. Колкото повече се свири на една цигулка, толкова по-дълго време живее тя, толкова по-обработена е, и толкова по-интензивен живот се крие в нея. Цигулка, на която видни майстори и виртуози са свирили, е лековита. Достатъчно е да се докосне някой болен до нея, за да оздравее моментално. Тя се отличава с висши трептения, затова звучи приятно и хармонично. Оценявайте тялото си, което ви е дадено, както цигуларят цени и пази цигулката си. Той не я оставя в ръцете на невежите, да не я демагнетизират. По-велико творение на земята от човешкото тяло не съществува. Човек има стомах — орган за смилане на храната, в който има повече от десет милиона клетки; те изпълняват ролята на разумни слуги и безропотно вършат своята работа. Той има дробове, образувани от повече от 20 милиона клетки, които изпълняват друга служба — приемат въздуха и го пречистват. Той има и мозък, съставен от около три билиона [милиарда] и 600 хиляди милиона клетки, които взимат участие в неговата умствена дейност. Чрез стомаха, белия дроб и мозъка си човек влиза във връзка с всички светове — с физическия, с духовния и с умствения. Така той обогатява знанията си, придобива повече опитности и се развива правилно. Работете съзнателно върху себе си, за да се ползвате от благоволението на разумната природа. Тя действа възпитателно върху човека. — Как? — Както родителите постъпват с децата си. Ако детето е плачливо, те го изнасят в градината, да се разсее. Като види зрелите плодове в градината, то престава да плаче. Отправя погледа си към плодовете, усмихва се и насочва ръце към тях, да си откъсне един плод. Не лишавайте човека от плодовете на Божествената градина, за да го възпитава тя. Щом се разгневи, природата му показва своите плодове, и той трансформира състоянието си. Красив е светът. Каже ли някой обратното, той сам се заблуждава. Няма по-красив свят от този, в който сега живеем. Радвайте се и благодарете, че Бог ви е изпратил на Земята, да се учите и да придобивате опитности. Казано е в Писанието, че Бог създаде човека по свой образ и подобие и го постави в райската градина, да се учи. И до днес още Земята е рай — от човека зависи, да гледа на нея като на рай, или като на ад. Единственото място, дето човек може да живее, да се учи, да работи и да прилага наученото, е Земята. След всичко това той иска да напусне Земята, като нечисто място, и да отиде на небето. Той не познава Земята, а иска да отиде на небето. За да се ползва от условията на Земята, човек трябва да измени своите възгледи за живота. Нови възгледи, нов морал, ново възпитание е нужно за човечеството. Хората се делят на различни нации и сами определят качествата на всяка нация. Какъв трябва да бъде българинът? Какви качества притежава той? Българин е онзи, който е проводник на Божествената енергия; българин е онзи, който помага за повдигането на цялото човечество, както и на своето отечество, във физическо, духовно и умствено отношение. Всички народи са Синове Божии. Никой няма право да преследва и малтретира своя брат. Големият брат може да напътва малкия, но не и да го измъчва. Ако един от братята не постъпва добре, другите могат да го посъветват, как да живее, и да му кажат: Братко, не петни името на Баща ни. Големите братя ще служат за пример на малките. Хората се нуждаят от образци, от модели, а не от теория. Светът е пълен с теории, как да се свири, но това не е достатъчно. Важно е човек да знае правилно да свири. Науката се заключава в свиренето, а не в теорията. Теорията произлиза от науката, от постоянното свирене. Който произвежда чисти и хармонични тонове, той може да създаде теорията. Мнозина искат да напуснат земята преждевременно. Защо? Недоволни са от живота, от окръжаващите. Защо са недоволни? Защото не са научени да виждат поне по една добра черта в близките си. Един ден Христос минавал с Петър край нивите. Петър видял едно умряло куче на земята и, като минали близо до него, казал: Учителю, колко лошо мирише това куче. Христос отговорил: Колко бели зъби има това куче. Петър спрял вниманието си върху отрицателното на кучето, а Христос — върху положителното. Друг ден Христос и Петър вървели заедно и се разговаряли. Христос видял на земята едно петало и казал на Петър да го вземе. Учителю, не ни трябва това петало. Кой ще се навежда на земята да го взима? Христос се навел и взел петалото. След известно време, те срещнали на пътя си човек, който продавал череши. Христос съобразил, че може да даде петалото за череши. След това взел черешите и продължил пътя си, като, от време на време, пущал по една череша на земята. Петър се навеждал, взимал черешата и я изяждал. Тогава Христос му казал: Петре, ти цениш благото, което излезе от петалото, а самото петало не цениш. Умът и сърцето са петала, които човек не цени. Той цени благата, които произтичат от петалата. Ценете благата, но повече ценете източниците, от които те произлизат. Радвайте се и благодарете за, телата, които ви са дадени, като инструменти, с които да си служите. Радвайте се на всичко, което Бог е създал. Като изучавате организмите на живите същества, виждате, как работи разумността. Те се различават по степента на своето развитие. Красиво е човешкото тяло, но бъдещото тяло ще се отличава от сегашното; ще бъде по-красиво, по-стройно, с по-голяма симетрия между отделните части. Благодарете, че живеете в разумен свят, в който Бог се проявява. Всеки предмет, всяко същество, които срещате на пътя си, — камък, дърво, цвете, птичка, животно, човек ви предават нещо. Реките, въздухът, светлината също ви предават нещо. Като знаете това, ползвайте се от всичко и за всичко благодарете. Който мисли така, той е здрав, бодър, млад и се радва на живота. В бъдеще няма да има болести. Тогава лекарите ще се занимават само със здрави хора. Ще ги преглеждат, ще им казват, че са здрави и ще им се плаща само тогава, когато кажат на някого, че е здрав. Днес безлюбието е причина за болестите. Ако хората приемат любовта и я приложат, 99% от болестите ще изчезнат. Ще остане само един процент от тях за научно изследване. Обичайте природата. Обичайте всичко, което Бог е създал. Обичайте красивия свят, в който сте потопени. Ще кажете, че не можете да обичате всичко. Какво прави актьорът на сцената? Той играе различни роли; при това, с любов играе. Ако на сцената играе с любов и минава за гениален, защо и в живота си да не приложи любовта? Външният живот на човека трябва да отговаря на вътрешния. Един негър се обърнал към Христа и станал ревностен последовател на християнството. Казали му веднъж: Много си черен. — Лицето ми е черно, наистина, но душата ми е бяла, светла. Не може човек да се обърне към Бога и да няма светла душа. Радвайте се, че душите ви са светли. Ако сте чернички отвън, благодарете, че душите ви са светли. Всеки човек има условия да бъде спасен, но не трябва да очаква на другите, те да го спасяват. При това, всеки човек има специфично предназначение. — Как ще изпълним своето предназначение? — Като изпълняваме Божията воля. Който изпълнява Божията воля, стои по-високо от всички знатни и учени, от всички ангели и архангели. В изпълнението на Божията воля е силата на човешката душа. Погледнете навън и си кажете: Един Господар има в света. Той проявява своята благост към всички същества. Обърнете се към Него и кажете: Отче, благодаря Ти за всичко, което си ми дал. Отправете ума, сърцето и душата си към вашия Баща и благодарете, че ви е изпратил на земята. Благодарете Му, че пак ви приема, като блудния син, който съзна положението си и пожела да бъде приет като слуга, а не като син. Един англичанин, милионер, влязъл в подземието, дето били съкровищата му, да преброи златото си и да му се порадва. По невнимание, вратата на подземието се заключила отвън, и той останал в подземието, при парите си. Никой не знаел, къде е, но и той нямал възможност да съобщи на някого, да дойдат отвън да го отключат. Като наближила смъртта, той написал на едно листче: Ако някой би ми донесъл парче хляб, щях да му дам половината си богатство. Защо умря този милионер? — Защото не беше готов да даде цялото си богатство. И пред смъртта си той не беше готов да пожертва цялото си богатство. Помнете: Една дума на Божествената любов струва повече от всичко, което човек има. Бъдете готови да дадете всичко за една дума на Божествената любов. 25. Беседа от Учителя, държана на 20-ти септември, 10 ч.с. 1942 г. София — Изгрев.
  3. Albena

    1942_08_30 Добрият живот

    Аудио - чете Живка Герджикова От книгата "Възможности за щастие", Съборно Слово, 1941 –1943 Издателство: "Бяло Братство", София 2011 г. Книгата за теглене PDF Съдържание От книгата "Опорни точки на живота", Рилски беседи, 1942 г. Първо издание, София, 1942 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Добрият живот Добрият живот е като утринната роса, като утринната зора, като изгряващото слънце. Добрият живот е живот на любовта. Какво представя животът? За да разбере живота, човек трябва да се намира в положението на онзи, който излиза вече от затвора, а не на онзи, който влиза в затвора. Първият има опитности, които му дават възможност да разбира нещата. За да разберете живота, трябва да бъдете като децата, които са готови да се учат и да възприемат, а не като стария и прегърбен дядо. Никои мислят, че са стари вече и не могат да учат. Щом е така, нека определят, какво нещо е старостта. Не е стар онзи, на когото косата е побеляла, или краката му са слаби и не държат тялото му. Бялата коса е зимният сняг, който покрива земята. Няма по-хубава завивка от снега, с който природата покрива растенията, да прекарат спокойно своя зимен сън. Следователно, щом главата ти побелее, ще спиш, т. е. ще отидеш в другия свят да учиш и като се върнеш сутринта, ще разправяш на хората, какво си научил. Побеляването на косата не е нищо друго, освен дегизиране, както актьорите се дегизират на сцената. Като гледате, как играят актьорите, вие пожелавате да бъдете на тяхното място. Мислите, че слава и почести ви очакват. От ваше гледище, животът на сцената е много красив, но питайте някой артист, той ще ви каже, през какви мъчнотии минава. Играе той, но лицето му не е естествено; при това, играе чужда роля, която не е по неговата воля. Животът на хората е актьорство. Ако не можеш да изиграеш добре ролята, която ти е дадена, ти не си истински актьор. Някой играе ролята на герой, но, като излезе на сцената да се бори; друг, по-силен от него, дойде и го повали на земята. Какъв герой е тогава той? Друг пък играе ролята на учен, но срещу него излязат по-учени, които веднага го оборят. Какъв учен е той? Двама млади англичани решили да си устроят една шега, да се подиграят с християнството. Предварително те се наговорили, каква роля ще изиграе всеки от тях. Първият ще играе роля на безверник, ще се мъчи да доказва на другия, че Бог не съществува. Вторият ще играе ролята на вярващ, да убеди другаря си, че Бог съществува. Безверникът излязъл пръв и започнал да убеждава приятеля си, че извън видимия свят нищо не съществува, че светът е само материя, че духът е някаква илюзия и т. н. Вярващият слушал всички доводи на безверието, но останал верен на своето вътрешно убеждение. След това вярващият излязъл на сцената и започнал да говори: Как не те е грях и срам да не вярваш в своя Създател? Може ли полското цвете да расте без слънце? Науката не допуща растенето и развитието на цветята без слънчева топлина и светлина. Може ли човек да стане силен без въздух, без светлина и без храна? Който приема, че може да се живее без въздух, храна и вода, той е най-големият невежа в света. Знаеш ли, какво те очаква на онзи свят? Там ще те горят във вечен огън, ще те държат гладен и жаден с години. Като слушал приятеля си да говори толкова убедително, най-после безверникът навел глава и тихо напуснал сцената. На другия ден той срещнал приятеля си и му казал: Знаеш ли какво стана с мене? Като те слушах да говориш за ада, за вечния огън, аз се уплаших, цяла нощ не можах да спя. Повярвах в Бога и реших да стана християнин. – Чудно нещо, аз сам не зная, как съм ти въздействал. Можеш ли и ти да ми проповядваш така, че и аз да повярвам в съществуването на Бога? Изкуство е, така да проповядваш на човека, че да го убедиш в своето верую. Така хлябът, водата, въздухът и светлината проповядват днес на човека. Те го убеждават, че Бог съществува и изпраща блага на цялото човечество. Хлябът и водата внасят живот в човека; въздухът му дава възможност да говори, а светлината го заставя да мисли. Хлябът, въздухът, водата и светлината представят реални величини, без които животът не се проявява. Ще кажете, че реално е всяко нещо, което човешкият ум може да обхване и разбере. Не е реално онова, което умът не може да обхване и разбере. Слънцето и земята не можем да обхванем с ума си, но това не значи, че не са реални. За да ги обхванем и разберем, те са поставени далеч от нас, да ги виждаме малки. В този вид те стават за нас видими и разбрани. Малките, микроскопически неща пък се увеличават, за да станат видими. Следователно, за да обхване нещата, човек влиза в опитния свят, дето всяко нещо се поставя на проверка. Първо опитвате топлината на телата, да видите, можете ли да издържите на нея. После опитвате студа им. Ще кажете, че имате вяра, няма защо да си служите с опита. Според мен, хората още не са дошли до истинската вяра. Те имат вярвания, вяра още нямат. Едва сега те изучават вярата, която изключва противоречията. Първите християни били безбожници. Някои от тях вярвали в много божества, други били идолопоклонци. Какво може да се очаква от един бог, направен от човека? Божество, което не може да внесе светлина в ума, топлина в сърцето и сила в душата, не е никакво божество. Само онова същество можете да наречете Бог, Което помага на човека при всички условия. Онзи, Който повдига човека и крепи животните и растенията, наричаме Бог. – Какво представят ангелите? – За да имате представа за ангелите, вие трябва да се върнете към онази епоха, да видите света такъв, какъвто първоначално е бил създаден. Тогава и растенията, и животните, и човекът не са били като сегашните. След грехопадението всички форми се изопачили, поради което днес хората нямат истинска представа нито за себе си, нито за окръжаващите. Първите животни заемали мястото на човека, а човек е бил още по-високо. След грехопадението човек заел мястото на животните, а те слезли по-долу от него. Във всички животни са затворени човешки души, изостанали в развитието си. Когато човек се издигне на стъпалото, до което е бил, и животните ще се издигнат, а с тях заедно и затворените човешки души. Чувате, че някой бръмбар бръмчи и казвате, че това е бръмбар, дребно същество. Не е така. Като бръмчи, той обръща вниманието ви на своето произхождение. Бръмбар съм, казва той, но произлизам от Брама, имам Божествен произход. Сегашните хора минават за умни, за културни, а като умре някой, веднага се обличат в черни дрехи и плачат, че са го изгубили. Когато ядете ябълки, дървото не плаче за децата си, но се радва, че влизат в красивия човешки свят. А хората плачат за покойниците си. Когато питате ябълката, къде са децата й, тя казва: Те влязоха в благоутробието на човека, за да посетят добрата стаичка на ума и добрата стаичка на сърцето му. Наистина, като изяде една ябълка, човек я носи в мисълта си и казва: Изядох една вкусна ябълка. Помнете: Животът, вложен във всички форми, е един и същ. Той само се разлива в тях и различно се използва. Неделим и единен е животът, затова го наричаме Божествен. Всички сладки, вкусни, красиви и морални неща произлизат от Божествения свят. Грозните, неморалните неща крият произхода си в човешкия свят. По произход, всички неща идат от едно и също място, но, като минават през нечисти места, и те стават нечисти. Докато умът и сърцето на човека са нечисти и изопачени, Божествените неща всякога ще приемат примеси, които ще ги опетняват. Като влезе човек в някое общество, първата работа е да го поставят на изпит, да разберат, какви са намеренията му. Ако е издигнат, морален и носи някакъв идеал в себе си, веднага ще го подозрат в желание да се наложи на другите, да ги хипнотизира. И животните се хипнотизират едни-други; вие знаете, какъв е резултатът на хипнотизирането. Змията може да хипнотизира с погледа си и човека, и животните, и те се сковават на местото си. Котките се хипнотизират една-друга, и хипнотизираната остава на мястото си. Обаче, не можете да кажете същото и за човека, който носи в себе си висок идеал или велика идея. За да се произнасяте за нещо, вие трябва да имате права мисъл. Коя мисъл е права? – Която носи светлина, топлина и сила. Правата мисъл и правото чувство освобождават човека. Те свалят товара от гърба на обременения. Те освобождават човека от сиромашията и нейния гнет. Богатството и сиромашията са психически състояния. Както мисли човек, такова положение си създава: ако мисли, че е сиромах, сиромах става; ако мисли, че е богат, богат става. От човека зависи да бъде богат или сиромах. Бог му е дал нос, с който да помирисва нещата отдалеч, да намери златото и да го използва. С носа си можете да намирате добрите хора в света. От тях излиза аромат, който привлича хората, както цветята привличат пчелите. Ако носът ви е повреден и не можете да възприемате миризмите, вината е ваша. – Много се молих. – При това положение молитвата ти е безпредметна. Ти си дал същественото на слугата си, а после ще се молиш, да ти даде някакво подаяние. Не, ще хванеш слугата си, ще го разтърсиш и ще му кажеш: Богатството, с което разполагаш днес, е мое. Аз ти го дадох, за да те изпитам. Ако си жаден за пари, ще ти дам, колкото искаш, но не ти позволявам да ме изнудваш. Господарят трябва да бъде разумен, силен и справедлив, да не се оставя на слугите, да го използват и да разполагат с него. Какво ще бъде положението на обикновения човек, ако забогатее? Какво ще направи той с богатството си? Ще си купи хубава къща, с голям, добре уреден двор, с плодове и красиви цветя. После ще облече децата, жена си в коприна; ще им купи златни украшения, скъпоценности. След това ще си купи автомобил, да се разхожда, дето пожелае. Това е крайност. Някои хора изпадат в друга крайност. Те се обличат със стари, скъсани дрехи, и така искат да се представят за светии. Светийството не е нито в богатите и скъпи дрехи, нито в скъсаните. Сиромахът не вярва в богатите светии, но и богатият не вярва в светии, които се обличат със скъсани дрехи. Светът не може да се оправи с такива светии. Умът не се проявява нито чрез скъпите дрехи и обуща, нито чрез скъсаните. Светът се нуждае от богати хора по ум, по сърце и по душа. Казано е: „Блажени нищите духом". Това не значи, че нищият е хилав, беден, слаб. Напротив, той е силен по дух, по съзнание и по разбиране. Казано е още: "Блажени кротките." Кроткият не е слаб и мекушав. Той е силен чрез кротостта си и така се налага на злото, на неправдата в света. Кроткият не се хвали, не говори за себе си, но прилага силата си. Дяволът е допуснат в света, именно за това, да направи хората силни. Чрез него те опитват силата си. Като излизат на двубой с него, ако той ги повали на земята, те продължават да се тренират, докато най-после го победят и сложат на земята. Когато дяволът започне да се плаши от хората и да бяга от тях, тогава те ще разберат, какво значи кротък, нищ, чистосърдечен. Един мой познат ми разправяше следната опитност: Преди няколко месеца заболях от разстройство на стомаха, което ме докарваше до полуда. Понякога имах желание да се самоубия, толкова тежко ми беше състоянието. Преди да заболея, сънувах следния сън: Сънувам, че съм сам в стаята си и при мене дойде един черен човек, с нож в ръка. Хвана ме, повали ме на земята и ме мушна с ножа си в стомаха. На сутринта ставам от сън, но с големи болки в стомаха. Легнах и цели четири месеца боледувах. През това време, черният човек ме посещаваше всяка нощ и се бореше с мене. Всякога той побеждаваше. Болестта ми не ме напусна. Аз се чудех, как да си помогна, отникъде не виждах помощ. Обаче, в борбата си с черния човек, нещо в мене се засилваше – духът ми укрепваше, макар че тялото ми все още беше слабо. Всяка нощ, когато черният ме събаряше на земята, аз си казвах: Аз ще те науча, ще ти дам добър урок, само ако посмееш да дойдеш друг път. Той редовно ме посещаваше. Веднъж аз реших да се бия докрай. Дойде черният човек, аз скочих от леглото си и видях, че имам нож в ръката си. Хвърлих се върху него с всичката си сила; счупих ножа му, и той, обезоръжен вече, удари на бяг. Той бяга, аз след него, докато го прогоних. По едно време, той влезе в един дом, отдето излязоха две малки черни човечета – негови деца. Ударих и тях с ножа си и ги насякох на парчета. След тази победа се успокоих, легнах и заспах дълбок, здрав сън. Събуждам се на сутринта, но вече здрав, без болки в стомаха. Хората страдат, защото се страхуват от болести, от сиромашия, от смърт. Изхвърлете страха навън и от нищо не се плашете. Ще кажете, че волята на Бога е човек да умира. Казано е в Писанието, че Бог не съизволява в смъртта на грешника. Следователно, ще се бориш със смъртта. Друг е случаят, ако доброволно пожелаеш да умреш. Истинската жертва е доброволен акт. Само онази овца се жертва, която доброволно туря главата си под ножа на своя господар. Ако богатият жертва доброволно богатството си, тази жертва е благословена, тя донася известно благо. Ако раздаваш богатството си, раздавай го с разположение и любов. Тогава богатството на целия свят ще бъде в твои ръце. Не мислете, че като раздава богатството си, човек ще осиромашее. Щом вършите всичко с любов, сиромашията е изключена. Какво означава раздаването на богатството? То е, все едно да имате две големи бъчви, пълни с вода и да раздавате от водата на жадните. Ще изпразните едната бъчва, ще напълните другата. Изворът е близо до вас, ще пълните и ще изпразвате бъчвите и никога няма да осиромашавате. Пригответе всички по две бъчви у дома си, за да ги пълните и изпразвате и да раздавате на онези, които се нуждаят. Някои се страхуват да раздават благата си, да не обеднеят. Това, което ви е дадено, ваше ли е? Нищо не е ваше. Мислите, чувствата, богатството, с които днес разполагате, са чужди. Това е богатството на напредналите същества, които са живели преди вас. Когато заминали за онзи свят, те оставили богатството си на земята, да се ползват от него бъдещите поколения. Следователно, всяка мисъл, всяко чувство, с които днес разполагате, принадлежат на възвишените същества, които живеят в Божествения свят. Както сте ги получили щедро, така ще ги раздавате. – Не знаем как. – Ще се научите. Затова, стремете се към знание, което съгражда, а не което руши. Стремете се към знание, което подмладява. Като глътнете един от неговите хапове, да се подмладите. Има такива хапове, от които бръчките на лицето моментално изчезват; побелялата коса става руса, кестенява или черна. – Възможно ли е това? – Възможно е, това може да се опита. Раздавайте богатството и благата си разумно, т. е. на онези, които имат нужда. Една богата американка, милионерка, се влюбила в един виден американски епископ и пожелала да се ожени за него. Американските епископи имат право да се женят, но някои от тях се посвещават в служене на Бога. Тя написала едно писмо на епископа със следното съдържание: Давам на твое разположение сърцето си, ръката си и всичкото си богатство. Той й отговорил: Уважавам чувствата и разположението ти, но съветвам те да дадеш сърцето си на Бога, ръката си – на онзи, който те обича, а богатството си – на бедните. Защо ще дадеш сърцето си на онзи, който няма право на него? Защо ще дадеш ръката си на онзи, който не те обича? Защо ще дадеш богатството си на онзи, който нима нужда от него? Помагайте на онези, които ви обичат и които имат нужда от вас. Помагайте на по-слабите от вас – на растенията и на животните, които работят за вас. Те ще направят за вас това, което вие не можете да направите; и вие ще направите за тях това, което те не могат да направят за себе си. Герои са нужни за живота, а не хора с обикновени вярвания и убеждения. Истински човек е онзи, който притежава три качества: ум светъл, който мисли право; сърце любещо, което има правилни отношения към всички живи същества, и душа силна, широка, която обхваща цялата вселена. Той благодари и на най-малките същества за услугите, които му правят. Когато конят му носи товара, той го милва, глади го, благодари за услугата, която му е направил. Ще кажете, това е кон, не разбира от милване и благодарност. Формата му е конска, но съзнанието му не е конско. Какво остава от човека след смъртта му? – Само кости. Главата му се изпразва, сърцето, дробовете, стомахът му изгниват. Костите могат ли да се нарекат човек? Истински човек е онзи, на когото умът е пълен със светлина, сърцето – с топлина, а душата – със сила. Той вечно живее. Любовта, мъдростта и истината са пътища, които определят живота на човека. Същевременно, те го определят като човек. Истински човек е този, който мисли, люби и действа по вътрешен подтик на своята душа. Това значи, да живее Бог в човека. Ако всеки сам не вижда Бога в себе си, никъде не може да Го види. Щом Го види в себе си, ще Го види и в ближния си, както и в цялата природа. Ако питате водата, въздуха и светлината, къде е Бог, те ще ви отговорят: Като ни приемеш вътре в себе си, чрез нас ще се изяви Този, Когото търсиш. Следователно, ще намерите Бога във всичко, което влиза във вас и което излиза от вас. То е реалното, т. е. Божественото, чрез което Той се проявява. Виждайте Бога и във всички същества, малки и големи, с които се срещате. Как трябва да гледате на слугата си, който ви работи с разположение? Той е пратеник, служител на Бога. Той не определя, колко да му плащате, но оставя на вашата добра воля. Ще кажете, че е глупав, не застъпва интересите си. Идея има този човек, не е глупав. В древността, в християнската епоха, един от ревностните християни вървял по улиците и викал, че някой го души. Хората минавали – заминавали, не му обръщали внимание. Една майка се спряла да го пита, защо вика. – Гладен съм, гладът ме мъчи. Тя го нахранила и след това го запитала: Искаш ли да ми станеш роб? – Искам. – Купувам те за хиляда драхми. – Съгласен съм. Тя го завела у дома си, доволна, че го купила евтино. Тя имала две дъщери, които оставила в ръцете на роба, той да ги възпитава. Като добър християнин, той ги възпитавал в духа на Христовата любов и изкарал от тях две добри християнки. След десет години той казал на господарката си: Понеже свърших работата си във вашия дом, от днес искам да бъда свободен. Връщам ви хилядата драхми, за които ме купихте, и вече съм свободен. Този светия станал роб, за да спаси двете дъщери на господарката си. Нека всеки се запита, колко души е обърнал към Бога. На колко хора сте дали пример за любов към Бога, за човещина? Ако ученият, професорът или учителят не може да предаде знанието си на двама души, или не може да ги просвети, каква е неговата ученост? Ако майката не може да научи синовете и дъщерите си да обичат Бога, каква е нейната любов? Истинска майка е тази, която може да запознае децата си с любовта; истински баща е този, който може да запознае децата си с мъдростта; истински брат е този, който може да запознае сестра си с истината. Значи, любовта има отношение към майката, мъдростта – към бащата, истината – към брата. Кой има нужда от любовта? – Който не я е придобил още. Богатият не се нуждае от богатство, сиромахът има нужда от него. Слабият се нуждае от помощта на силния. Един светия си въобразил, че постигнал всичко, че се повдигнал много и нямал вече работа на земята, затова отишъл в другия свят. Щом влязъл там, срещнал един ангел и започнал да му разправя, какво правил на земята. Ангелът му казал: Понеже си свършил работата си на земята, ще останеш тук, да си почиваш в пълно мълчание. Тук всички са заети, никой не е свободен, да се разправя с тебе. Светията седял без работа и в мълчание известно време и започнал да мисли: Какво да правя тук? Работа нямам, прекарвам само в мълчание, отегчих се. В това време, един от жителите на земята се приближил при него и му казал: Слез на земята, между хората, които се нуждаят от помощ. Разкажи им, как си работил, какво си постигнал и какво си видял на този свят. Кажи им, че съществата в този свят живеят в любов и хармония помежду си, че всички работят за общото; тук няма зло, няма никакви престъпления. Наистина, един поглед на любовта, една сладка дума на мъдростта и една благородна постъпка на истината, струват повече от всичкото богатство на света. Влезе ли любовта в сърцата ви, всичките ви желания ще се изпълнят. На всяка ваша мисъл, на всяко ваше чувство и желание веднага ще се притичат красиви, светли същества на любовта, да ви предлагат услугите си. Ако искате да се учите, веднага ще ви дадат условия за учене; ако искате дрехи, храна, и това ще ви доставят; ако искате да се разхождате, ще ви разведат, дето искате. Ще кажете, че това са илюзорни работи. Възможно е, човешкият живот е пълен с илюзии. Гледате някой търговец, седи по цели часове в магазина си, чака клиенти, дано спечели стотина лева. Това не е ли илюзия? Какво ще продаде и какво ще спечели? Има нещо ценно, което придобива. Той се учи на търпение и обхода. Всъщност, само любовта, мъдростта и истината могат да услужват на човека, да му доставят това, което той желае. Ако търси благата на живота, любовта ще му ги достави; ако търси светлина и знание, мъдростта ще му услужи; ако търси свобода, истината ще му я даде. Учен, който не знае законите на трите велики принципа на живота, не може да предаде знанието си. Знание, предадено по законите на тези принципи – по законите на любовта, на мъдростта и на истината, се отпечатва в мозъка на човека. С това знание той влиза в областта на безсмъртието. Трите принципа, съединени в едно, раждат живота и движението, знанието и свободата. Всички заедно пък дават условия на човека да работи. Който иска да работи, трябва да е минал през Божествения и ангелския свят и след това да слезе на земята. Истинската работа се придружава от любовта. Едно от отличителните качества на любовта е свободата. Който люби, дава свобода на своя възлюбен. Така постъпва Бог. Като ни обича, Той се оттегля в себе си и ни дава свобода, да се проявяваме и в любовта, и в знанието, и в движенията си, както разбираме. Ако се проявяваме правилно, Той се радва и весели в нас. Той не се нуждае от палене на свещи, от жертви, от милостиня. Едно иска Той от нас: каквото правим, да става с любов. Всяка жертва, всяка милостиня, направена без любов, не е истинска. Всяка свещ, запалена без любов, гори и изгасва; запали ли се с любов, вечно гори. Живот, който не гасне, е истински; той е живот на любовта. Дето е любовта, там Бог присъства. Радвайте се, когато обичате, защото Бог се проявява чрез вас. Не е важно, какво обичате – камък, дърво, животно или човек. Ако обичате ябълка, ще знаете, че тя е път, чрез който Божествената сила влиза във вас. Любовта е пътят, по който човек върви, за да стане мощен, със светъл ум, с топло сърце и със силна воля. Сегашните хора сами създават законите и сами се страхуват от тях. В бъдеще законите ще се пишат в човешките сърца. Иска ли да се изяви в нещо, човек ще погледне в сърцето си, да види, какво е написано там. Ако е написана думата „ любов", ще постъпи по закона на любовта. Ако е написано „мъдрост", ще постъпи по закона на мъдростта. Тогава хората ще бъдат съдени за доброто, което правят, а не за злото. Съдбата няма да бъде затвор или наказание, но възнаграждение, което ще продължава повече или по-малко години, според доброто, което е направено: за малко добро, малко възнаграждение; за голямо добро, голямо възнаграждение. Ако някой ви направи добро, кажете му: Благодаря за доброто, което ми направи; и аз ще ти отговоря със същото. Турете доброто за основа на живота си и вървете в пътя на любовта. – Къде е този път? – Дето е правата мисъл, правото чувство, правата постъпка. – Къде е пътят на любовта? – Дето са добрите отношения – отношения на хармония и мелодия, на музика и песен. Какво ще кажете за един дом, в който всички са генерали? Ако майката има четири деца-генерали и мъжът-генерал, тя непременно трябва да заеме мястото на войник, който да изпълнява всички заповеди. Не е лесно на тази майка, да й заповядват пет генерала. Ако изпълни службата си добре, тя ще бъде призната за героиня. Като отиде на онзи свят, направо ще й отворят вратата за рая. Желая ви да бъдете добри войници, да изпълнявате заповедите на петте генерала с любов. Само така ще ви запишат за граждани на Царството Божие. Който може да мине през всичките страдания – през огън, през хули и гонения, през обиди и огорчения, без да мръдне мускул на лицето му, той може да се нарече истински герой. Той е човек със светъл ум, с вътрешен мир, със силен и мощен дух. Дето мине, той чува песента на възвишените същества: Велик е Господ! Велики са Неговите дела! Блажени любещите. Блажени са, които обичат. Блажени, които служат на Истината. Превърнете жилищата си в храмове на Любовта. Превърнете въглените в диаманти, за да се украсявате с тях. 23. Беседа от Учителя, държана на 30 август, 10 ч. с., 1942 г. София – Изгрев
  4. Albena

    1942_08_30 Опознаване

    Аудио - чете Живка Герджикова От книгата "Възможности за щастие", Съборно Слово, 1941 –1943 Издателство: "Бяло Братство", София 2011 г. Книгата за теглене PDF Съдържание От книгата "Опорни точки на живота", Рилски беседи, 1942 г. Първо издание, София, 1942 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание (В каталога на Лалка Кръстева, беседата е отбелязана като утринно слово) Опознаване Размишление върху най-ценното, което дава любовта. Сегашните хора са много замислени, но мислите им са най-разнообразни; те не мислят за едни и същи неща. Старите казват: Какво ще се прави? Краката не ни държат вече, ще се мре, а трябва да се дава отчет за живота. Значи, старите се смущават от смъртта. Възрастните, които имат деца, казват: Какво ще се прави с тези деца? Животът е скъп, пари трябва, да се учат, грижи и условия са нужни за възпитанието им. Младите моми и момци мислят, как по-здраво да хванат плячката си, да не я изпуснат. Момата мисли да хване здраво момъка, как да го върже по-добре. Момъкът мисли, как да хвърли мрежата, да хване сигурно момата, за да не я изпусне. Какво мислят децата, за тях няма да говоря. Едно е нужно за човека: да знае, какво да изповядва и как да го изповядва. Тъкмо това малцина знаят. Ще кажете, че е лесно да коленичиш, да туриш главата си под епатрихила и да се изповядаш, а който изповядва, само да слуша. Ако един гладен човек дойде в къщата ви, какво ще направите с него? Вие сте свещеник, в широк смисъл на думата, ще извадите епатрихила си и ще му кажете да коленичи, да му прочетете една-две молитви. Ще му четете молитви, но той ще ви каже: Братко, три дена не съм ял, гладен съм. Добре е да му прочетеш една-две молитви, но какво ще правиш после? Все ще снемеш епатрихила от главата си. Готов ли си след това да го нахраниш? Гладният се нуждае от хляб, а не от молитви. Кое е най-ценното, което любовта дава? Като отидеш при любовта, тя ще те прати при мъдростта, да се запознаеш с нея и да придобиеш знанието, което тя носи в себе си. Мъдростта пък ще те изпрати при истината, която ще ти даде свобода – най-ценното за човешката душа. Няма по-ценни нища в живота от знанието и свободата. Те отварят път навсякъде. Който е придобил живота, знанието и свободата, той се е запознал с трима приятели от небето – с любовта, с мъдростта и с истината. Който се е сподобил с тези приятели, той е човек без недъзи и слабости. Той се ползува от ценните подаръци на своите приятели. Любовта му подарява живота, мъдростта – знанието, а истината – свободата. Да притежаваш тези подаръци, това значи, да живееш между светли, разумни и свободни същества. Който има тези подаръци, а не се ползува от тях, сам прави живота си тежък и безсмислен. В дома на едного, който минавал за набожен, дошъл един мъдрец, добър гадател. Набожният не разбрал, какъв човек е влъзъл в дома му, защото мъдрецът бил скромно облечен, като обикновен човек. Като поседял малко, мъдрецът казал: Дай ми Библията си, да ти предскажа нещо. Взел той Библията и написал с пръст, вън на корицата, думата „любов". Съдържателна е тази дума, но мъдрецът обърнал внимание на друго нещо. Как може да пише човек с пръст върху една книга и написаното да се чете, ако тази книга не е прашасала? След това мъдрецът запитал домакина: Четете ли Библията?– Да си кажа истината, повече от десет години не съм я чел. Мъдрецът отговорил: Ти притежаваш едно богатство, което не знаеш, как да използуваш. Ако бвше го използувал, ти щеше да разбереш смисъла на думата, която написах върху корицата на Библията. Мнозина четат Библията, говорят за Бога, но малцина познават любовта, мъдростта и истината. Може ли да каже някой, че е чел и чете Словото Божие, ако не се е запознал с любовта, с мъдростта и с истината? За него Словото Божие е затворена книга. Дълго време плакал Йоан, като видял пред себе си книга, затворена със седем печата. Той не могъл да отвори книгата, но ако би я отворил, не би могъл да чете. Да отвориш една книга, това значи, словото в нея да оживее, редовете, думите и буквите да се размърдат, да излезе нещо от четенето. Най-после дошъл един ангел при Йоан и казал: Има един, който може да отвори книгата и да размърда редовете й. Кой е той? Това е агнето, агнецът Божи – любовта. Агнецът Божи е огънят, който излиза от любовта. Той отваря книгите, размърдва словото и чете. Казано е, обаче: Любовта носи живота. Всеки търси охолния живот, да бъде богат, да разполага с пари. Не е лошо да има човек пари, но трябва да има обхода към тях, да знае, как да ги използува. Едни богати използуват свободно богатството си, открито казват, колко пари имат. Те са смели, не скриват нищо от богатството си. Други са страхливи, не смеят да разполагат с богатството си и казват, че нямат нищо. Те предпочитат да минават за сиромаси, отколкото да се признаят за богати. И религиозните постъпват по същия начин: едни са смели, открито изповядват убеждението и веруюто си. Други са страхливи, не се изказват, да не им вземе някой богатството. Въпреки това, държавата създава закони, с които преследва богатите, особено онези, които са забогатели незаконно. Едно време турците преследвали българските чорбаджии, които забогатявали много. На всеки 45–50 години, те обявявали голямо преследване против тях, докато съвършено ги опропастявали. Като им оберат всичко, оставяли ги свободни. Не правят ли същото и пчеларите със своите пчели? Като видят, че един кошер е забогатял, те идват със своите пушалки, опушат пчелите, вземат меда им и за тях оставят по 10–12 кг., да имат за през зимата. Ако кошерът е събрал око ло 30–40 кг., те вземат 30 кг. за себе си, а 10 кг. за пчелите. Който може да взима мед от пчелите, той е умен човек. Сегашните пчелари проявявзт по-голяма човещина към пчелите, в сравнение с миналите. Едно време пчеларите избивали пчелите и така им взимаха меда. Сегашните са внимателни към живота на пчелите. Вземат пушалката, като кадилница на свещеника, и започват да кадят. Пчелите се изплашват, замайват се, сгушат се около царицата, и пчеларят работи свободно, вади мед, туря нови рамки и казва: Бъдете благодарни, нови рамки ви турям, да има какво да работите. Като извади, колкото мед иска, той затваря кошерите и оставя пчелите отново да събират мед. Той постъпва с тях по евангелски, споделя благото, което те имат, разделя го между себе си и тях. Като разсъждава спокойно, пчеларят си казва: Пчелите правят меда, но вземат нектара и праха от цветята, всичко не е тяхно. На същото основание, и аз имам право да вземам мед от пчелите. Всеки човек представя кошер с хиляди пчели в него, които работят за неговото благосъстояние. Един ден Бог – Господарят му, ще дойде при него, да види, какъв мед е изработен и да вземе част и за себе си. Как искате да дойде Господарят ви при вас: по стар начин, да издави пчелите във вода, или по нов начин – с кадилница в ръка, само да ги замае. Нито по стар, нито по нов, модерен начин. Вие трябва да очаквате Господаря си с любов и доброволно да Му отстъпите меда си. Той знае, колко да вземе за себе си и колко да остави за вас. Защо пчеларите постъпват с насилие към пчелите? Защото пчелата е користолюбива. Като приготвя мед, тя има пред вид само себе си. Щом се приближи някой до кошера, тя го посреща с бръмчене, като го запитва: Какво искаш? Нямаш работа при нас. Скоро да си вървиш, че ще те ужиля. Ако не разбере езика й, тя го жили. За да я възпита, сегашният пчелар отива при нея с кадилницата си и я опушва. Като се замае, тя вече отстъпва. Учете се да давате доброволно, за да не става нужда да ви пушат. Кое е същественото в човешкия живот? Задоволяване на естествените нужди на човека. Човек е пътник, дошъл на земята да се учи и да работи. Като пътува, той все ще се отбие в един дом, дето ще го посрещнат добре. Ще му дадат топла вода да измие краката си, да се преоблече. След това ще му сложат хляб, топло ядене, да се нахрани. Най-после ще му предложат легло, да си почине. Рано сутринта, той ще стане, ще благодари и ще продължи своя път. Каквото е отношението на човека към тялото му, такова трябва да бъде отношението му и към неговия ум, към неговото сърце и към неговата душа. И те се нуждаят от почивка. Като работят през деня, вечер трябва да си починат, да се освободят от всички грижи и безпокойства. Да се грижи и безпокои онзи, който има деца а няма овце, които да му дават мляко, това е в реда на нещата. Но трябва ли да се безпокои овчарят, който има стотици овце на разположение? Да се безпокои циганинът, който не знае, къде ще осъмне, къде ще замръкне, това е естествено. Но да се безпокои онзи, който се е свързал с Бога и всеки момент се ползува от Неговите блага, това не е естествено. Нови времена идат, нови хора са нужни на света. Христос дава Притчата за петте разумни и петте неразумни деви, които очаквали младоженика. Първите пет били готови, кадилниците им били пълни с масло; вторите пет не били готови, и когато дошъл младоженикът, те тръгнали да търсят масло за кадилниците си, но вратата се заключила след тях, и те останали отвън. Светът се нуждае от готови хора, на които кадилниците са пълни с масло и които очакват идването на любовта. Българите имат обичай да палят вечер кандило. Защо са нужни кандила? Те ги палят главно за покойниците, да им е светло на онзи свят. Много от заминалите за онзи свят се намират в тъмнина, преследвани и измъчвани от техни неприятели – лоши духове. За да не се мъчи нито на този, нито на онзи свят, човек трябва да има кандило, което постоянно да гори и свети. Следователно, който се мъчи, няма кандило. Всеки трябва да носи в себе си кандилото на мъдростта, напълнено с маслото на истината и запалено от огъня на любовта. Запалите ли веднъж това кандило, то постоянно свети. В който дом свети такова кандило, Божествените блага непрестанно текат. Като се отегчат от земния живот, хората искат да отидат на онзи свят, там да благуват. Само онзи може да се ползува от благата на другия свят, на когото кандилото постоянно свети. Онзи, на когото кандилото не свети, като отиде в другия свят, още на третия ден ще се отегчи. Защо? – Няма какво да работи. Там има много работа, но той не е готов, не знае какво да прави. Каквато работа му дадат, той вдига рамене, нищо не може да свърши. Представете си, че влизате в оркестър, в който свирят 50-60 цигулари, всички с музикално образование, цигулките им се сливат в едно. Вие слушате, чудите се, какво да правите. Имате цигулка, но не знаете да свирите като тях. Щом вземете първия такт, веднага започвате да грешите. Вие виждате, че пръстите на музикантите се движат по цигулките, но не разбирате, какво свирят. Пък и ухото ви не е развито, не можете да различавате тоновете. Колкото и да е хубава тази музика, ще се отегчите и ще пожелаете да се върнете у дома си. Такова е положението на всеки човек, който не е подготвен да свири в симфоничен оркестър. Дали е на земята, или на онзи свят, положението му е едно и също. Ако е на земята, ще пожелае да се върне у дома си, да свири още много години, докато го приемат в оркестъра. Ако е на онзи свят, ще пожелае да слезе на земята, да използува условията, които някога му били дадени. Невидимият свят е хармоничен, там не се допущат никакви дисонанси. На земята хората говорят високо, викат, кряскат. За невидимия свят техният говор е буря и гръм. Казват за някого, че говори тихо, не го чуват отдалеч. Колкото тихо да се говори на земята, на онзи свят го възприемат като гръмотевица. Ако влезете в обществото на ангелите, само ще виждате, че устата им се движи, но нищо няма да чувате. Хората нямат представа за невидимия свят и за съществата, които живеят там. Затова говорят за любовта, искат да я придобият, без да знаят, отде иде и как се придобива. Любовта слиза от възвишените светове. Никой не може да я придобие, ако предварително не се е научил да дава. Преди всичко, вие нямате съответен съд, в който да ви сипят любовта. Ако отидете в разумния свят, можете да си вземете, колкото искате любов, но съд трябва да имате. Къде ще турите любовта, ако на земята още не сте си приготвили съд? Ще кажете, че ще вземете кола, с която да я пренесете. Това не се позволява. Всеки сам ще си донесе съд, в който ще му турят толкова, колкото може да носи – ни повече, ни по-малко. Като знаете това, ще се пазите от заблуждения, да мислите, че можете да бъдете много добър, че имате много любов в себе си. Като е дошъл на земята, на човека е точно определено, колко добър може да бъде или колко любов може да носи в сърцето си. Има случаи в живота, когато и да иска, човек не може да прояви добротата си. Представете си, че в дома на една млада жена дойде гостенка млада, красива мома. Тя е пътувала няколко дена, уморила се е, изгладняла и ожадняла. По обичая, домакините трябва да я посрещнат любезно. Ако домакинът я посрещне добре и я погледне мило, даде й вода да се измие, приготви й закуска, домакинята ще бъде недоволна, ще се свие сърцето й, ще почне да ревнува. Ще кажете, че грешката е в жената, тя трябва да се издигне високо, да не се подава на ревността. Вината не е само в жената. Кога ревнува човек? – Когато остане на последно място. За да не се яви ревност, мъжът трябва да даде първото място на жена си. Той ще я остави, тя да услужи на момата. Когато услужва, жената ще познае, каква е момата, която влиза в дома й. Ако е добра, разумна и справедлива, тя ще види в лицето й ангел и ще я посрещне добре. След това ще даде път на мъжа си, да я посрещне добре, да й услужи, както той може. Когато жената даде право на мъжа си да услужи на момата, последната ще приеме услугата му и ще го благослови. Жената ще я целуне и ще я приеме като сестра. Такива трябва да бъдат отношенията между разумните мъже и жени, между разумните хора. Съвременните хора страдат, разочароват се от любовта, защото са разместили нещата. Всяко нещо трябва да бъде на мястото си. Днес много майки целуват децата си по лицето, по устата, по крачетата. Някои майки особено обичат да целуват крачетата на децата си. Като ги окъпят, те започват да ги повиват и целуват ръцете и краката им. Това не е правилно. Майката трябва да целува детето си по челото, по страните, по устата, а бащата – по крачетата. Мъжът и жената са объркали своите работи и задължения, затова страдат. Мъжът трябва да целува краката на детето си, а жената – по лицето. Защо? Понеже мъжът е направен от пръст, взета от земята, трябва да върви отдолу нагоре; понеже жената е направена от реброто на мъжа, трябва да слиза отгоре надолу. Следователно, когато хората ревнуват, това показва, че живеят в света на безпорядъка. Има нещо, което им недостига, поради което те се страхуват, че някой може да ги измести, т. е. да отнеме мястото им, което са заели. Кой може да измести способният професор по математика? Никой не е в състояние да го измести, защото той решава и най-мъчните задачи. Кой може да заеме мястото на видния и способен цигулар в оркестъра? Ако може някой да го замести, той ще бъде или по-способен от него, или равен на него. Ако е по-способен, радвайте се, защото ще се учите от него. Трябва ли човек да се смущава при това положение? Способният и даровит човек все ще остави нещо на човечеството. Обаче, обикновеният учен, професор или музикант, нека има търпение и смирение, да работи, докато дойде до едно по-високо положение, да заеме достойно мястото на способния и даровит човек. И тъй, учете се, работете прилежно, за да придобиете любовта, след което ще давате от нея и на другите. Докато вземате нещо от любовта, вие се учите от нея. Щом можете да предавате нещо от нея, вие сте в положението на първокласния учен и музикант. Ще обичате и ще съзнавате, че много има да учите. Ще изучавате и разбирате законите на човешката мисъл, на човешкото сърце и на човешката душа. Ако не ги разберете, ще влезете в дисхармонията на живота И тогава, дисхармонията, на която ще се натъкнете, ще се създаде първо от вашата възлюбена и от децата, които сте родили. Ще съжалявате, че сте се оженили, че сте родили толкова деца. Това значи, да се намерите в положението на рибата, която хвърля по 300,000 семенца – хайвер, от които нищо не придобива. Коя риба познава децата си? Къде отиват нейните деца? В някоя уста. Има ли смисъл човек, като рибата, да ражда много деца, които да не познава, нито те да го познават? Ако е въпрос да реализира желанията си, не е ли по-добре да роди няколко светли мисли и чувства, с които да се огради, отколкото да роди няколко деца, чужди на неговия ум, на неговото сърце и на неговата душа. Светлите мисли, желания и постъпки правят човека мощен, готов за велики подвизи. Какво ще прави човек в днешните времена, ако, като рибата, роди триста хиляди деца? За едно дете днес са нужни стотици хиляди лева, за да получи образование. Колко милиарди ще трябват за триста хиляди деца? Заблуждение е да се отхранват много деца. Многото деца представят безбройните човешки желания. Едно дете е достатъчно, важно е да го възпиташ и образоваш, да излезе добър гражданин и на земята, и на небето. Като поставиш много огледала пред един образ, той ще се умножи. От едното ще получиш хиляди. Това представя многото човешки желания. Те не са нищо друго, освен отражение на едно единствено желание на човека в много огледала. Кое е това желание? Желанието на човешката душа да служи на Бога и да се слее с Него. Единственото желание на човека е да намери любовта, да я познае и да й служи. Докато не е реализирал още желанието си, той ще го вижда в много огледала, ще се раздвоява и ще живее в заблуждения. Сегашните хора говорят за любовта и я търсят там, дето я няма. Ако искате да намерите любовта, търсете я навсякъде – в цветята, дърветата, изворите, мушиците, бръмбарчетата и постепенно отивайте към по-големите величини – хората. Търсете я между смирените хора. Горделивият човек не дава място на любовта в себе си. Между насекомите комарът е горделив. Той кацва на човека, с цел да прави научни изследвания на кръвта му. Пчелата пък излиза да се бори с него с жилото си. Като извади жилото си и го забие някъде по тялото му, тя не може да го извади и умира. В това отношение осата е по-умна от пчелата. И тя жили, но не забива жилото си дълбоко, затова може да си служи с него много пъти. Пчелата не се е научила още да воюва. Тя не знае да прилага правилно любовта. Това показва, че злото и доброто се проявяват паралелно в органическия свят. Пчелата дава мед, но същевременно лошо жили. Така постъпват всички хора, мъже и жени, момци и моми. От една страна дават мед, а от друга – жилят. Когато млада мома или млад момък влязат в някой дом, родителите се страхуват, да не се обърка умът на тяхната дъщеря, или на техния син. И едното е възможно, и другото е възможно. Те могат да объркат ума на дъщерята или на сина, но могат и да внесат нещо добро в тях – зависи, коя страна ще обърнат към вас – светлата, или тъмната страна. Какво представят доброто и злото? – Доброто е младата мома, а злото – младият момък. Когато доброто влезе в някой дом, то обръща умовете на членовете в семейството, и те започват да раздават на бедни, на страдащи. Който ги наблюдава отвън, казва: Така не може да се живее, човек скоро ще остане на пътя. Когато злото влезе в някой дом, то започва да обира. В този случай, домакините трябва да проявят доброто в себе си и да започнат да възпитават злото. Следователно, ако в дома ви дойде доброто, т. е. момата, тя ще поправи вашия син. Ако в дома ви дойде злото, т. е. момъкът, дъщеря ви ще го възпитава. Доброто в човека се задължава да внесе нещо в злото, да го повдигне. Злото навсякъде търси доброто. Дето и да се намери човек – при злото, или при доброто, всякога трябва да съзнава, че има добро в света. От кои момци беше Христос?–От онези, които дават ход само на любовта и на доброто. Докато човек, мъж или жена, момък или мома, обича баща си и майка си повече от света, той има синовни отношения към тях и към Бога. Ако даде предимство на любовта си към света, за сметка на любовта си към своите родители, той вече е направил първия грях. Как може човек да обича света повече от онези, които са го родили и му дават всички блага в живота? Светът нищо не дава, той само взима, черпи жизнените сокове на съществата. Какво ще кажете за онзи дом, който изчерпва последните сили на своя ближен? Момък или мома, когато се женят, трябва да се пазят от такъв дом. Това значи свързване със света, със злото в него, а не с доброто. Свързвайте се с доброто, а възпитавайте злото. Мнозина питат какво представя новото учение. Новото учение не е нищо друго, освен запознаване на човека с любовта. Щом се запознае с любовта, тя ще го запознае с мъдростта, а последната – с истината. И ако човек придобие от любовта живот, от мъдростта – знание и светлина и от истината – свобода, той е на прав път. Ако животът му даде възможност да се движи, движението – възможност да се учи, а учението – възможност за работа и освобождаване от ограниченията, той е на прав път. Който не може да се запознае с принципите на живота – любовта, мъдростта и истината, той е осъден на страдания. Той плаче, вайка се, не може да намери изходен път в живота си. Добре е човек да плаче, но ако сълзите му носят благословение. Иначе, те са вредни, както за него, така и за окръжаващите. Има сълзи, които са отровни. Има сълзи, които горят, дето паднат; те са като киселините, с които си служи химията. Какво носиха сълзите, които Христос проля. за еврейския народ? С тези сълзи Той искаше да им каже: Вие не приемате учението на любовта, но ще минете през големи страдания и горчивини. След това ще дойде Божието благословение върху вас. Всеки човек трябва да изпълнява Божията воля, за да се излее благословението върху него, както пролетният и есенен дъжд се изливат върху посятото жито. Пазете се да не предизвикате сълзи на очите на Христа от това, че не сте изпълнили Божията воля. Блажени сте, ако очите на Христа се пълнят със сълзи от радост, че изпълнявате Божията воля. Следователно, когато плачете, когато мислите, когато чувствувате или когато действувате, първо вие трябва да бъдете доволни от себе си, от сълзите, които проливате. Често хората се срамуват от любовта. Защо? Любовта е запалена свещ. Трябва ли да криете запалената свещ и да се срамувате от нея? Запалиш ли свещта си, ще я туриш на видно място, да осветява пътя на всички, които се заблудили. Като запалиш огъня си, ще го туриш на такова място, всички хора да се отопляват. Огънят на любовта не изгаря човешките сърца, но ги повдига и обновява. Любов, която изгаря човешките сърца, не е истинска. Знание, което възгордява човека, не е истинско; знание, което разширява човешкия ум и смирява човека, е истинско. Отличителното качество на любещия, на знаещия и на свободния е смирението. Той знае, какво прави, какво мисли, затова не се дразни за нищо и никакво. Това е човекът на новото учение. Щастлив е онзи, който може да срещне човек от новото учение и да му услужи. Новият човек не говори за себе си, но ще го познаете по проявите му. Ако го познаете, ще ви се усмихне. И ако не го познаете, пак ще ви се усмихне. Новият човек разбира Словото Божие и го прилага. Това му придава особена вътрешна красота. Той и външно е красив: главата му е добре оформена, чертите на лицето му са красиви. Челото, носът, устата, веждите му са правилни и красиви. От всяка клетка на организма му излиза живот и енергия. Който иска да придобие Божието благословение, трябва да отвори сърцето си за Божествената любов и светлина, както житните зрънца и плодните семена се разпукват, за да приемат слънчевата светлина и топлина. Всяко зрънце, всяко семе, които се разтварят за слънчевата светлина и топлина, израстват и дават плод; всяко зрънце и всяко семе, които не се отварят, не израстват, лишават се от живот. Задава се въпрос, как да се отвори човек за светлината и топлината на Божественото слънце? – Както отваря куфарите си. Какво правите, когато заминавате за чужбина или се връщате оттам? Щом дойдете до границата, гранични чиновници ви спират, за да разгледат куфарите ви, да видят, какво носите. Както отваряте куфарите си, така ще отворите сърцата си и, което е за земята, ще остане на земята; което е за небето, ще го вземете със себе си, като вечен капитал на своята душа. Земното остава на земята, а небесното – на небето. Ако земното отиде на небето, а небесното остане на земята, човек сам се спъва. Трябва ли той да се пита, какво е нужно за земята и какво – за небето? Трябва да се знае, че има едно нещо, което е еднакво нужно и за земята, и за небето. Това е служене на Бога и любов към Бога. Следователно, не питайте, кого трябва да обичаме. Един ни обича и Едного трябва да обичаме. Къде ще Го намерим? Или в майка си, или в баща си, или в брата си, или в сестра си и най-после в приятеля си. Много видни жени, с високо обществена положение, обичат кучета и ги водят с верижки, разхождат ги по улиците. Те се занимават с тях по цели часове: къпят ги, чистят ги, радват им се като на деца. Ще кажете, че това не е естествено. Малко ли бедни деца и сираци има, че трябва да се занимават с кучета, да изразходват средства по тях? Право е това, но те не са срещнали дете, което е могло да направи това, което малкото кученце е направило. То отворило сърцето на някоя дама, и тя го обикнала. Ще кажете, че животното е по-глупаво от човека. И това е право, но има животни, които някога проявяват по-голяма интелигентност от човека. Какво ще кажете за ослицата на пророк Валаама? За нея се казва, че тя видяла ангела, преди господарят й да го види. И когато той я биел, за да върви напред тя проговорила и му обърнала внимание на видението, че ангел стои пред тях. След това ангелът проговорил на пророка: „Няма да се връщаш от пътя си, но ще отидеш там, задето си тръгнал, и ще говориш това, което вложа в устата ти." Днес всички хора, като Валаама, са тръгнали за някъде със своята ослица. Няма да им кажа, че трябва да се върнат. Нека продължават пътя си, но да слушат внимателно, какво ще им каже ангелът. Каквото им каже, точно да го предадат на онзи, към когото са тръгнали. Словото Божие трябва да се разнесе по целия свят, а с него заедно и Божиите блага. Следователно, не казвайте, че сте бедни, че нямате нищо, че сте неразположени, защото не говорите истината. Вие живеете в свят, дето Бог е господар, Той раздава изобилно благата си. На вас не ви остава нищо друго, освен да отворите широко умовете, сърцата и душите си, за да възприемете Божиите блага. Отворете ушите си, да чуете думите, които Той ще ви каже, за да ги предадете на време там, дето трябва. Само така вие ще се запознаете с ангелите – служителите на любовта; с херувимите и серафимите, които стоят най-близо до Бога, и с всички възвишени същества, които работят за прилагане на Божествения ред в света. Когато се говори за познаването на Бога, трябва да се имат пред вид три Негови качества. Той е вселюбящ, всемъдър и истинен. Любовта е сила, която при никакви условия не се изменя. Всичко може да се измени, но любовта – никога. Какво представя мъдростта? Това, което носи светлина и знание и никога не се изменя. Какво нещо е истината? Това, което носи свобода за човешката душа, и на което всякога може да се разчита. Който носи в себе си любовта, мъдростта и истината, и в ада да влезе, огънят няма да го изгори, грозотата няма да го уплаши и ограничението няма да го обхване. Вратата на ада сама ще се отваря и затваря пред него, за да може той свободно да влиза и да излиза. Живот без любов не може да се прояви; знание без светлина не може да се придобие и истина без свобода не може да се приложи. Който се е запознал с любовта, ще възкръсне; който се е запознал с мъдростта, ще се облече с най-красивата дреха – с дрехата на светлината; който се е запознал с истината, ще придобие свобода, да ходи, дето иска, да проповядва Словото Божие. Желая тази сутрин да се отворят очите ви, и всеки да види своя ангел, който го ръководи. За всеки човек е определен по един ангел, да се грижи за него; ангелите се споразумяват помежду си, не искат да знаят, кой е по-голям от тях. Те знаят, че всички са носители на Божията Любов и проповедници на Божието Слово. Единственото нещо, което може да приближи човека до Бога, е любовта; единственото нещо, което приближава човека до Бога, е мъдростта; единственото нещо, което приближава човека до Бога, е истината. Щом дойде до Извора на живота, човек започва вече да се учи да ходи, дето иска, да прави, каквото намира за добре. Той се ползува с доверието на съществата от разумния свят. Дето е любовта, там животът се проявява в своята пълнота; дето е мъдростта, там знанието се изявява в своята истинска светлина; дето е истината, там свободата се проявява такава, каквато душата я желае. Време е вече да се запознаете с любовта, мъдростта и истината. Ако се запознаете още днес, ще се подмладите. Оставите ли за друг живот, нищо няма да постигнете. И в другия живот ще бъдете такива, каквито сте днес. Настоящето определя бъдещето. За мнозина се вижда невъзможно запознаването им с любовта, мъдростта и истината. Щом ядеш, ти можеш да се запознаеш с любовта, която ражда живота; щом знаеш да четеш, ти можеш да се запознаеш и с мъдростта, която носи знанието. Щом имаш очи да наблюдаваш нещата, ти ще видиш красотата навсякъде: в хората, в животните и в растенията. Достатъчно е да изчистите външно и вътрешно човека, за да видите Божественото му лице, озарено от красота, от светлина и от любов. Затова, именно, Бог поглежда благосклонно на всички живи същества, от най-малките до най-големите. Когато любовта посети бръмбарите, чува се бръмчене между тях; когато посети дърветата, чува се шумолене на листата и на клоните. Който не познава действието на любовта, казва, че шум се вдига в природата. Това не е шум, но изявяване радостите на живите Същества от посещението, което любовта им е направила. Няма същество в света, което да не се радва на топлината и на светлината; няма същество, което да не търси любовта, за да се радва на нейните топли и светли лъчи. Един ден Александър Велики пожелал да види Диоген, гръцки философ, за когото чувал да се говорят интересни неща. Той го намерил вън някъде, на открито, в една бъчва. След като се разговарял с него, Александър Велики го запитал: С какво мога да ти услужа? – Нищо не искам. Моля те само да се отдалечиш, да не ми закриваш слънцето, искам свободно да ме огрява. Колко хора днес биха имали смелостта на Диоген, да отговорят така на Александър Велики. След това Александър Велики казал: Ако не бях това, което съм днес, щях да пожелая да бъда на мястото на Диоген. Ако зададете същия въпрос на любещия, какъвто зададоха на Диоген, и той би отговорил, че не се нуждае от никаква услуга, освен никой да не застава пред слънцето, да пречи на слънчевите лъчи да го огряват. Всеки трябва да се освободи от мисълта, че е голям, че може да бъде господар, да заповядва на другите. Към големство се стреми и малкото дете. То иска да порасне, да стане господар, да заповядва. Преди да стане господар, човек трябва да е бил слуга. Първо ще бъдеш слуга, а най-после господар. Само мъдрият, любещият, истинолюбивият може да бъде господар. Истински господар е онзи, който не причинява зло на никого. Кое е за предпочитане: да яздиш, или да те яздят; да даваш, или да взимаш; да бъдеш умен, или глупав; да бъдеш силен, или слаб? Когато човек прави зло, глупостта и безсилието са на място; когато прави добро, разумността, знанието и силата са на място. Постъпвайте така, че да изявявате Онзи, Който живее в душите ви. С други думи казано: Изявявайте се такива, каквито сте. Какъв е човек? – Какъвто първоначално е създаден. Казано е за човека, че е създаден по образ и подобие на Бога. Значи, той може да се проявява като Създателя си. Какво по-голямо благо може да очаквате? Вложи любовта в сърцето си, мъдростта в ума си, а истината в душата си, за да проявиш Бога, да се радват всички около тебе. Лесно се говори за любов, мъдрост, истина, но, докато дойде до тях, човек минава през по-достъпни области. В това отношение, различаваме няколко категории прояви на човека: движение, живот и любов – първа категория. Ако не се движиш, не можеш да проявиш живот; ако не живееш, не можеш да любиш и да те любят. Проявата на любовта е живот, а проявата на живота – движение. Животът е най-хубавата музика и най-мелодичната песен, каквито добрият музикант и певец могат да изпълнят. Мъдрост, знание и светлина – втора категория на прояви. Ако нямаш светлина, не можеш да учиш и да придобиваш знания, не можеш да станеш мъдър. Стремете се към добрите и разумните хора, да се учите от тях. Как ще станете цигулари, ако не слушате добри, знаменити майстори? Истински майстор - цигулар е онзи, който обича цигулката си. Като свири, двойникът му влиза в цигулката, и той поставя всеки пръст на определеното място. Между него и цигулката му съществува вътрешен афинитет. Тоновете, които излизат от цигулката, са чисти, меки. Те се отличават и с голяма сила и яснота. Това се отнася не само до музиката, но и до пението и движенията. във всяко нещо, което правите, трябва да влагате любов и разположение. Тогава движенията и гимнастическите упражнения ще ви направят силни, да помагате на другите. Всяко упражнение, направено с любов и разположение, внася такава сила във вас, че можете да спасите и давещия. Всяко повдигане на ръката представя изнасяне навън книгата на вашия живот. Всеки може да чете по тази книга. Линията на живота на ръката огражда областта на Венера –областта на любовта, която слиза по палеца. Той се поставя срещу всички пръсти, което показва, че е в съгласие с тях. Четирите пръста с четирите струни на цигулката. Отнемете ли палеца, човек губи основата на живота. Ако линията на живота е слабо развита, и любовта на човека е слаба. Освен линията на живота, има още две важни линии на ръката: линията на ума и линията на сърцето. Изобщо, ръката е свидетел на целия човешки живот. По нея можете да четете историята му: как е живял, какви мисли и чувства са го вълнували. Който знае да чете по ръката, даже само по палеца може да разбере миналия и сегашния живот на човека. Някои крият палеца си между другите пръсти. Не крий палеца си, но го хвани и кажи: Господи, благодаря Ти, че ми показваш пътя на любовта. Както Ти проявяваш любовта си към мене, така аз ще проявя обичта си към Тебе. И тъй, когато сте обезсърчени, неразположени, погледнете палеца си, хванете го и се зарадвайте за всичко, което ви е дадено. Всички клетки във вас трябва да благодарят и да се радват, че живеят и се ползуват от благата на живота. Отворете сърцата си пред Бога, да види, какво има в тях, и да ви помогне. Той знае всичко, но вие трябва да бъдете готови, да се отворите за Неговата светлина. Бъдете чистосърдечни и искрени. Не крийте нищо от Бога и не се критикувайте. Човек трябва да бъде свободен. Няма по-голямо благо от свободата на мисълта, на чувствата и на действията. Няма по-голямо благо и от познаването: да познаваш себе си, да познаваш ближния си, а също така и те да те познават. Христос казва: „Това е живот вечен, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото си изпратил". Да познаваме Бога във всички Негови проявления – това е новият живот, който иде вече в света. Виждайте Бога навсякъде – в камъните, във водите, в растенията, в звездите, в животните, в хората и кажете: Благословен е Господ, Който се проявява навсъкъде и ни говори чрез всички живи същества. Благословено е името Му сега, всякога и през всичките векове. Един млад момък се спрял пред един извор да пие вода. При него се приближила една стара жена, уморена, запъхтяна. Бабо, отде идеш? – запитал я момъкът. Отдалеч, синко; много съм уморена, много е патила главата ми. Седни, бабо, да си поприказваме. Седнала бабата при извора и разказала своята история. Как ти е името, бабо? Искам да се запозная с тебе. Вместо да каже името си, бабата свалила маската от лицето си и бързо се отдалечила с думите: Млади човече, ако не искаш да остаряваш, търси Бога, да Го видиш и познаеш. Голяма била изненадата на момъка: вместо образа на бабата, видял млада, красива мома. Той запомнил лицето й, но запомнил и думите й. 22. Беседа от Учителя, държана на 30 август, 5 ч. с. 1942 г. София. – Изгрев.
  5. Аудио - чете Живка Герджикова От книгата "Възможности за щастие", Съборно Слово, 1941 –1943 Издателство: "Бяло Братство", София 2011 г. Книгата за теглене PDF Съдържание От книгата "Опорни точки на живота", Рилски беседи, 1942 г. Първо издание, София, 1942 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Любов и обич Размишление върху любовта и обичта. Всеки си задава въпроса, какво нещо е човекът. За да се задава този въпрос, това показва, че човек няма ясна представа за себе си. Гледате човека в движение, имате една представа за него; гледате го, когато спи, имате друга представа. Когато спи, той затваря очите си, тих и спокоен е; от време на време някой мускул на лицето му трепва, и той се обръща на една или на друга страна. Някои хора спят спокойно, не се обръщат; на която страна легнат вечер, на същата страна се намират сутрин. Други пък се обръщат ту на дясната, ту на лявата си страна, ту на гръб – неспокойно спят. Когато са будни, хората също се различават: едни говорят тихо, меко, а други – високо, грубо. Ако питате някого защо говори толкова високо, ще ви каже, че така му е удобно. Когато има да взима, човек говори високо; когато има да дава, говори тихо, ниско. Важно е да разбирате вътрешния смисъл на високото и на ниското говорене. Задава се още и въпросът: какво нещо е топлината и какво – студът? По какво се различават те? – По броя на трептенията, на амплитудите, на разстоянието, което заемат. Тази е причината, поради която мерките, с които определят топлината, са различни от тези, с които определят студа. Знаковете, с които се определят, също са различни. При това, студът достига най-много до минус 273°, а топлината – до милиони градуси. Както се разглежда въпросът за студа и топлината, така се разглежда въпросът за тъмнината и светлината, за злото и доброто. Какво представя доброто и какво – злото? Всяко нещо, което поставя живота за основа, е добро; всяко нещо, което поставя смъртта за основа, е зло. Доброто се разбира само от разумния човек, на когото съзнанието е будно, който никога не спи. Който спи, той не разбира доброто. Той говори за него, казва за някого, че е добър, но не разбира същността на доброто. Казваме: Добра нива е онази, която ражда добро жито; добро лозе е онова, което ражда добро грозде; добра, чиста вода е онази, която носи в себе си благата на живота. Що е човекът? – Същество, което се движи от едно място на друго. Той е свързан за земята, по-далеч от нея не може да отиде. Той поглежда към луната и си мисли за условията, които съществуват там. Какво има на луната? Вечер има голям студ, а през деня – голяма горещина. Тя действува върху въображението на човека. Под нейно влияние той си мисли, че е красив, богат, учен, но като излезе от въображението си, вижда, че всичко това било илюзия. Като дойде до мисълта и чувствата, човек разбира, че ангелите живеят в тези светове. Тъй щото, човек мисли и чувствува чрез ума и сърцето на ангелите. Чистата и права мисъл е достояние на ангелите. Това, което хората наричат мисъл, е в същност въображение. Един млад циганин турил на главата си едно гърне с мляко и тръгнал да го продава. Като вървял, той си мислел за бъдещето и си представил, че, като продаде млякото, ще си купи една кокошка, която ще снесе много яйца. Яйцата ще се излюпят, ще си има пиленца. Като пораснат пиленцата, той ще ги продаде и ще си купи агне; то ще порасне, ще стане голяма овца. Тя ще му роди няколко агънца, които ще продаде и ще си купи една крава. После ще продаде теленцата, ще си купи кон, ще го впрегне и ще работи с него, докато забогатее. Като стане богат, ще си намери една красива циганка, която ще му роди едно красиво циганче. Така си рисувал живота циганинът и подскочил от радост. Гърнето паднало на земята, млякото се разляло, и той се озовал пред разбити мечти – нито циганката, нито циганчето постигнал. Мнозина живеят с въображението си, като младия циганин, но в края на краищата, изгубват реалното. Човек трябва да мисли. Той е дошъл на земята да работи и да учи, а не да благува. Дълго време трябва да учи, докато разбере живота и неговите прояви. Не е достатъчно да има цигулка, да знае кой я направил, от какво дърво е, какви са струните, но той трябва да свири. Не е достатъчно да отваря и затваря кутията, да показва цигулката си, но трябва да бъде добър цигулар. Някой казва: Аз съм човек. Това значи: Аз имам цигулка, т. е. цигулар съм. Бог ме е създал. – Значи, добър майстор е направил цигулката ти, но тя трябва да знае да говори. Всеки човек има цигулка. Колкото и да не знае да свири, поне четирите струни може да докосне; после, ще я нагласи и ще изсвири нещо. Модерният и опитен цигулар ще изсвири нещо от Бетовен, от Моцарт, от Бах. Обикновеният цигулар ще изсвири една народна или хороводна песен. Както знае да говори човек, така знае и да свири на своята цигулка. Тялото е цигулката, която му е дадена да обработва. Тоновете, които излизат от цигулката, представят неговата мисъл. Колкото по-чисти са тоновете, толкова мисълта е по-права. Като свири, човек храни душата си. Той се нуждае, освен от физическа, още и от духовна храна. Като живее, човек минава през няколко процеси: хранене, мислене и чувствуване. Храната е материалът, който се използува за поддържане на организма. Мисълта и чувстването са градивни процеси. Те използуват физическия и духовния материал за съграждане на физическото, на умственото и на сърдечното тяло на човека. Красив е човекът, но бъдещият човек ще се различава коренно от днешния. Каквато ще бъде разликата между бъдещия и сегашния човек, такава е разликата между сегашния и миналия. Има един образ, към който се стреми човек. Това е образът, който Бог е направил още при създаването на света. За него се казва: „И направи Бог човека по образ и подобие свое". Ние се интересуваме от храната дотолкова, доколкото можем да извадим от нея живота. Ако човек не мисли върху това, което Бог е създал, той не може да се ползува от живота, който е скрит в цялата природа. За да се ползуваме от природата, трябва да проявим и външен, и вътрешен живот. Външният живот се изразява чрез движение, а вътрешният – чрез мисъл, чувстване и действие. Движи се физическият човек, за когото се казва, че е направен от пръст. За да стане жива душа, която да мисли, чувства и действа, трябвало е Бог да вдъхне през ноздрите му от своето дихание. Красив е бил първият човек, но след грехопадането се е изопачил. Днес той трябва съзнателно да работи върху себе си, да се изправи, да се върне там, отдето се е отклонил. Каква е дрехата, с която били облъчени първите хора? Ще кажете, че те били облечени с дрехи, каквито сегашните хора носят. И на сегашните хора липсва нещо. Техните дрехи не са изработени с любов. За да бъдат здравословни, преди всичко, овчарят трябва да бъде добър, разумен и справедлив. Като пасе овцете си, трябва да се отнася добре с тях, да не ги ругае, да не ги бие, лоши думи да не им казва. Щом се отнася добре с тях, те доброволно ще си дават вълната. Който я купи, трябва да я пере с чиста вода, да я преде и тъче с разположение и радост. Вретеното, на което се преде човешкият живот, не е нищо друго, освен земята, която се върти около себе си и около слънцето. Бог е направил първата дреха на човека от преждата, която земята изработила. Сега, за нас е важно, какво Бог е направил; за човека пък е ценно, какво той може да направи. Ще турим на място основата, вътъка и ще започнем да тъчем. Като изтъчем плата, ще намерим добър шивач, да скрои и ушие дрехата. Който облече дреха, изработена с любов, той ще чуе най-хубавата песен, която едва ли някога се е пяла в света. Това значи да си изработи човек сватбарска дреха, с която да влезе в небето. Под думата „небе" разбираме разумния свят, между същества, които любят. Разумните и възвишени същества любят, а човек обича. Любовта се изявява чрез музика и песни, написани в мажорни и миньорни гами. Мажорните песни имат сила, а миньорните – мекота. В обикновената музика под миньорни песни разбират такива, които съдържат тонове с понижение. Какво представя човек? – Копие от първоначалния, истински оригинал. „Познай себе си!" – е казал един от старите гръцки философи. За да се познае, човек трябва да познае първо своя оригинал. Оригиналът, по който човек е създаден, се отличава по три неща: доброта, сила и разумност. От доброто, като основа на живота, се вади градивен материал. Силата произвежда движението. Като се подвижил, човек станал жива душа. Дето има движение, там е животът. Разумността пък подразбира словото и мисълта. Като мисли, човек дохожда до положението да съзнава, че живее не само за себе си, но и за своите ближни. Ако мисли само за себе си, той се отдалечава от истинския живот и изпада в статическо положение. Колкото повече навлиза в Божествения свят, човек определя отношенията си към Бога, като Негов син, и разбира, че без любов няма живот. Като люби Бога, той люби и ближния, и себе си. Адам сгреши, защото още не беше се определил. Той живееше в рая, но не се ползуваше от условията, които му бяха дадени. Той съзнаваше, че не е готов още да живее в рая, с Бога, и пожела да има другарка, с която да се разговаря. Желанието му, да има около себе си същество, подобно на него, стана причина да излезе от рая. Сегашните хора са извън рая. След излизането на Адам и Ева от рая, вратата на рая се затвори за всички хора. Кой стана причина за излизането на първите човеци от рая? – Изкусителят. Той започна да им описва красотата на външния свят, с което ги съблазни. Обаче, те не знаеха, как да излязат. Той им даде съвет да направят някаква погрешка, с която да проявят неподчинение на Божиите заповеди. Погрешката на Адама се заключаваше в неговото скрито желание, да получи един плод направо от ръката на Ева. Той сам си късаше плодове, когато пожелаеше, но не беше опитал, какво значи да получи плод от ръката на Ева. Тя възприе желанието на Адама и при първия случай, който й се представи, тя му поднесе един от плодовете на забраненото дърво. Не само това, но тя даже му показа, как се яде този плод. Първо тя хапна от него, а после даде и на Адама. Щом ядоха от забранения плод, царските мантии паднаха от гърба им, и те се намериха пред отворената врата на рая. Какво става с човек, който греши и прави престъпления? Стражари го хващат и го затварят, като турят на ръцете и краката му вериги. Щом влезе в затвора, той е далеч вече от бащиния си дом. Той влиза в нов свят, но лишен от светлина и свобода. На научен език казано, той слиза в гъстата, неорганизирана материя. Като се натъкне на тези условия, човек започва да мисли, какво да прави, за да излезе от ограничението. Той се чуди на положението си: богат е, но не е доволен – нещо му липсва. Един млад селянин от Варненските села се отличавал между момците, свои другари, с голяма сила и необикновено здраве. Прочут бил между селяните. Всички го знаели като голям юнак и борец. Едно му недостигало – момите не го харесвали и бягали от него. Той често казвал на майка си: Мамо, не зная, какво да правя с тази сила и това здраве, които Бог ми е дал. Защо, ми са, щом момите не ме харесват. Един ден той заболял от тежка болест, която го газила три години. Като отслабнал съвършено, той казал на майка си: Мамо, да ми върне Бог здравето и силата, и с камъни да ме товари, на всичко съм готов. Сега той разбрал, че здравето и силата са за предпочитане в света. Сегашните хора имат сила, знание, здраве, богатства, но пак са недоволни. Защо? – Защото мнозина от тях ги използуват криво, не знаят, къде да ги приложат. Силният прилага силата си там, дето не трябва. Като намери някой слаб, бърза да го повали на земята, да му покаже, че е силен. Излиза друг, по-силен от него, и го поваля на земята. Вторият пък среща по-силен, който поваля него и т. н. Така и учените и богатите се борят помежду си, всеки иска да излезе пръв, да събори противника си. При това положение, могат ли хората да се обичат? Докато се тъпчат едни други, никаква любов не може да съществува между тях. В света съществуват две категории хора: учени и невежи, силни и слаби, добри и лоши, праведни и грешни, красиви и грозни. Ученият казва на невежия: Признаваш ли ме за учен? – и го повали на земята. Добрият казва на лошия: Признаваш ли ме за добър? – и го повали на земята. Така постъпват и праведният, и грозният, но в края на краищата и едните, и другите са нещастни. Слабият иска да стане силен, грозният – красив, невежият – учен, грешникът – добър, но с цел да господствуват над по-слабите от себе си. Това е криво разбиране на живота. Съвременният свят се нуждае от добри, силни и справедливи хора, които да кажат: Слаб е този човек, но да не го натискаме; ако е паднал, да му дадем възможност да стане, да се изчисти и да върви напред. Какво прави майката с детето си? – Дълго време тя го къпе, докато го изчисти и вложи в съзнанието му идеята за чистота. Като плаче, тя се вслушва в гласа му, радва се, че то пее. В плача му тя схваща музикални тонове. Тя е доволна, че то взима вече основния тон. След това в нея се явява желание, да стъли детето й на краката си и да започне да се движи. Най-после в нея се заражда желание детето й да учи. Такива трябва да бъдат отношенията на всички хора едни към други. Ще каже някой, че въздиша, че има страдания. – Това е в реда на нещата. Без страдания и без радости не може. – Искам да се радвам, да бъда силен, да забогатея. – Това са задачи, които сами ще решавате. Така вие се учите и придобивате знания. Тъй щото, дойдете ли до натискане, до поваляне някого на земята, ще знаете, че това не е позволено. Камъкът да натиска камък, това е естествено, но човек да натиска човека, това не е позволено. Добрият човек освобождава потиснатия. Докато хората продължават да се натискат едни-други, животът няма смисъл. Като се обезсърчават, мнозина казват, че няма защо да живеят, всичко е безсмислено за тях. Вземете пример от очите, ушите, устата, ръцете и краката. За кого живеят очите? – За светлината? Ушите? – За звука. Устата? – За яденето. Ръцете? – За работата. Краката? – За ходене. Човек е дошъл на земята, за да се познае. Всеки трябва да знае, защо е роден и какво може да направи. Всеки трябва да се запознае с душата си, т. е. с доброто; после трябва да се запознае със сърцето си – с живота и най-после, със своя ум – с мисълта си. Щом се запознае с душата, със сърцето и с ума си, той придобива истинската красота. Без красота няма щастие и доволство. Грозотата е родила недоволството и неблагодарността; красотата е родила доволството и благодарността. Благодарните хора са станали разумни, красиви, добри, силни, а неблагодарните – невежи, грозни, лоши и слаби. – Слаб човек съм. Какво трябва да правя, да се освободя от безсилието? – Да благодариш за всичко, което ти е дадено. Както учениците се срещат с учителите си, така и ти ще се срещаш с Господа, Той – на своята катедра, а ти – на своето столче, и оттам ще се разговаряте: Той ще те учи, а ти ще възприемаш и прилагаш. Като не разбират причините на злото, мнозина ги търсят в дявола и него считат виновен за всичко. Те не са прави. Дяволът е внесъл стремежи и желания в хората, да постигнат велики неща, да станат господари на света. Някои майки и бащи са заели тези служби по подтик, внесен пак от дявола. Много хора са станали учени, музиканти все по същата причина. Красиви неща е създал дяволът, затова не трябва да го обвинявате. Той каза на Ева, че, ако яде от плода на забраненото дърво, ще стане силна като Бога. Ще кажете, че той е виновен за падането на човечеството и за съгрешаването на първите хора. Вината не е в дявола, но в Ева. Тя трябваше да го попита, по кой начин да изяде плода. Дяволът учи хората на нещо, но те трябва да го разбират. Ако не разбират, нека питат, но да не бързат да прилагат учението му. Един светски човек се обърнал към Бога и станал религиозен. Той си купил една Библия, турил я под възглавницата си и без да я чете, очаквал да се наредят работите му. Какво станало? Не само че работите му не се наредили добре, но от ден на ден положението му се влошавало. Той си казал : Чудно нещо! Откак купих тази книга, работите ми се объркаха повече. Ще я туря в огъня, да изгори, да се освободя от нея. Решил и изпълнил решението си. Библията изгорила, но случайно едно крайче от една страница не изгоряло. Той взел листчето и прочел: „Бог е Любов". Ще скрия това листче в джоба си, казал си той, и ще мисля върху него, да видя, какъв ще бъде резултатът. Какво било очудването му, когато от този ден, именно, работите му тръгнали добре. Той турил в сърцето и в ума си мисълта, че Бог е Любов, и работите му се оправили. Следователно, не носи Библията на гърба си, нито я туряй под възглавницата си. Носи всеки ден в ума, в сърцето и във волята си мисълта, че Бог е Любов, за да постигнеш всичко, което душата ти желае. Понеже сме направени по образ и подобие на Бога, ще станем като Него. Бог е мислил хиляди и милиони години наред, докато създаде света, докато направи човека и му даде всички блага и условия за добър живот. Един ден, когато човек се пробуди, ще разбере, какво е правил Бог и колко време е мислил, за да се прояви. След всичко това ще кажете, че Бог не мисли за вас. Всичко следи Той, нищо не може да избегне от Неговото око. Той следи и най-малките движения на човешката мисъл. Той следи и най-слабите чувствувания и движения и знае, как мисли, чувствува и постъпва всеки човек. Той следи и най-малките му движения и постъпки. Всеки момент Бог внася възвишени и светли импулси в човека, подтиква го да направи това или онова. Но често хората се колебаят, отпущат се, отлагат, не искат да дадат ход на доброто, което им се нашепва. Колко учени хора, колко търговци са изпуснали моментите да помогнат на някой нуждаещ. Ученият погледне към невежия, който иска помощ от него, но той го отминава, като казва: Нямам свободно време. Пет минути иска човекът. Отдели му пет минути от времето си и продължи научните си изследвания. Търговецът седи в дюкяна си, някой беден го безпокои, иска помощ от него. – Нямам пари за раздаване, иди да работиш. Какво ти коства да му дадеш един лев? Ако по-жертвуваш нещо за ближния си, и за тебе ще пожертвуват. Ако не си готов за жертва, вместо него, тебе ще поставят на работа. Природата ще ти прати болест, ще те тури налегло и ще те застави да се обръщаш на една и на друга страна в леглото си, да се въртиш с часове. След това ще се оплакваш, че си дал за лекари и за лекарства хиляди левове. Защо да не кажеш „Бог е Любов“ и да дадеш на бедния няколко лева? Любовта е в сърцето. Вложи любовта в ближния си, и той сам ще започне да работи, Любовта ще го подтикне към дейност. Често хората ме запитват, вярвам ли в Христа. Аз не отговарям на този въпрос, но се стремя да правя добро на всички, които искат нищо от мене. Като им направя добро, казвам им: Вложете Бога, т. е. любовта в сърцето си, и всичките ви работи постепенно ще се наредят. Христос казва: „Аз и Отец ми ще дойдем и ще направим жилище в сърцата ви." Когато Бог направи жилище в човешкото сърце, тогава всичко ще се оправи. Кога майката и бащата са щастливи? – Когато се роди първото им дете. Кога човек е щастлив? – Когато в ума му се роди първата мисъл, в сърцето – първото чувство – и във волята – първата постъпка. – Да видим лицето на Бога. – Когато погледнете небето, осеяно от милиарди звезди, вие вече Го виждате. Многобройните звезди на небето са израз на Божието лице. Красивата синева на небето е друг образ на Божието лице. От това лице се излъчва светлина, която прониква целия свят и на всички дава по нещо. На всеки човек тя казва: Бъди добър! Нека доброто расте и се развива в тебе. Бъди силен! Употреби силата си за добро. Бъди умен! Употреби разумността си за произвеждане на светлина. Прави добро на всички хора, на всички живи същества. Вложете в сърцата си думите „Бог е Любов", за да оживеят, както посадените в земята семена израстват и се развиват. Когато тези думи оживеят в сърцата ви, вашето дърво на живота ще се окичи с зрели, сладки плодове. Красиво е всяко плодно дърво, което ражда. Христос казва: „Аз съм лозата, вие – пръчките, а Отец ми е земеделецът. Всяка пръчка, която дава плод, се обрязва; а която не дава плод, отсича се и в огъня се хвърля". Казано е, че дървото се познава по плода; същото се отнася и до нас. Нашите светли мисли и чувства, нашите добри постъпки създават нашия образ, от който излиза сила. Те са плодовете на нашия живот. По тях ни познават и в този, и в онзи свят. Човек се обича за това, което дава от себе си на другите хора. Понеже Бог е вложил в нас своите светли мисли и чувства, ние трябва да Го обичаме. Като Го възлюбим с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и сила, каквото пожелаем и каквото очакваме, ще ни се даде. С любов всичко се придобива; без любов нищо не се придобива. Христос казва: „Както ме Отец възлюби, така и аз Го възлюбих". Той даде всичко заради Господа, да изяви любовта си към Него. Всички хора трябва да дадат нещо от себе си за Господа, но трябва и да приемат нещо от Него. Давайте, за да приемате. Когато някой ви залюби, той ви изпраща любовно писмо, с което отивате при Бога и Го питате: Защо ме люби този човек? – Отвори писмото и прочети. Какво правят някои моми и момци, когато се влюбят? – Те бягат. Момата бяга от момъка, а момъкът – от момата. Защо бягат? – Да не изгорят. – Това, което изгаря хората, не е любов. Когато някой момък залюби млада мома, тя почернява – лицето и става тъмно. Това е любовта на адепта, който изкуси Ева. Той обещава на момата златни кули: царица ще я направи, ще я носи на ръце, слуги ще има на разположение, ще я облича в коприни, нищо няма да работи. Много обещания дава, но нищо не изпълнява. Друг момък се влюби в никоя мома, и лицето й светне. Тя става весела, подвижна, пъргава. Той нищо не й обещава, но казва, че тя трябва да отвори сърцето си за всички, които я обичат; да излезе от инертното, очаквателно положение, да стане на крака и да отмени майка си в работата. Разправят един анекдот, който се случил в Бостон, с американския председател на Щатите – Вашингтон. Един ден той бил на пазара, наблюдавал, как хората купуват и продават. По едно време той спрял вниманието си върху един богаташ, който купил един пуяк, но се озъртал, търсел човек, да му го занесе вкъщи. Намерил няколко носачи, но не се установил нито на един, скъпо му се видяло това, което искали. Тогава Вашингтон се приближил към богатия господин и му казал : Аз мога да ви услужа. Той веднага взел пуяка и тръгнал след богаташа. Като стигнал до къщата му, спрял се и подал пуяка на собственика. Последният бръкнал в джоба си, извадил един долар и го подал на носача. – Благодаря, господине, не се нуждая от пари. – Как, да не би и ти да си недоволен от възнаграждението? В този момент Вашингтон извадил картичката си и я подал на богаташа. Той останал крайно изненадан и засрамен, като прочел името на Вашингтона. След това той тихо добавил: Ако аз мога да нося пуяка, защо да не направиш и ти същото? При това, не мога да взема пари за услугата, защото уважавам пуяка. Моля те, да не го колиш. Ако ме обичаш, ще го оставиш в двора си на свобода. Нека ти остане за спомен, да знаеш, че някога Вашингтон, председател на Щатите, ти е носил пуяк. Не прави ли същото и Бог? Ти вървиш напред, а Той след тебе, носи пуяка ти, за което Му даваш един долар възнаграждение. Колко хубави и светли мисли, чувства и желания ти донася Бог, за които ти Му плащаш по един долар. Ако Го обичаш, ще задържиш Неговите мисли и чувства в сърцето си. Те ще те повдигнат и ще ти предадат по-голяма цена. Ще приемаш с радост и с благодарност всичко, което Бог ти донася и ще си кажеш: Това, което Бог прави за мене, и аз мога да направя за другите. Това е новото, което носи нови идеи, ново разбиране за живота. Днес всички говорят за любовта, търсят я, но като я намерят, в края на краищата, тя ги изгаря. Да говорите за любовта, това значи, да проявявате Бога, всеки да Го види и познае. Иначе, любовта няма смисъл. Ще кажете, че любовта причинява страдания, че който ви обича, същевременно ви измъчва. Любовта никога не измъчва. Злото мъчи човека, с единствената цел, да го накара да обикне Бога. То не казва на човека, как да Го обича, но го заставя да обича. Изобщо, злото доставя материал за работа, а доброто гради. Доброто показва на човека, как трябва да обича. Казано е в Евангелието: „Не противи се на злото". Сега се иска още нещо: не само да не се противиш на злото, но и да го обикнеш. Като го обикнеш, то ще се разтопи. Злото е твърдо като камък. Ако не можеш да го разтопиш, ще удариш главата си в него и ще я разбиеш. Мъчно се разтопява злото, но ако успееш, ще го превърнеш в течност и в пара и ще лъхне към тебе като ветрец. Тогава ще видиш, че Бог се крие зад злото. Дрехата, с която е облечено злото, е създадена от човека. Кой е цярът срещу злото? – Любовта. В кой свят най-много се проявява злото? – В човешкия. Там то се шири навсъкъде. В ангелския свят е само началото на злото. В Божествения свят, обаче, никакво зло не съществува. Обикнете злото, за да се освободите от неговия тормоз. Ако някой ти е неприятен, обикни го; не можеш ли сам да постигнеш това, извикай няколко свои приятели да ти помогнат. Любовта е колективен процес, и в нейно име всичко се постига. Тя е процес, който се изявява на открито. Когато влюбените се крият и бягат от хората, те свършват с катастрофа. Лицето на влюбения трябва да бъде светло, а не тъмно. Щом потъмнее, той е на крив път. Като се влюби, болният оздравява, глупавият поумнява. Любовта произвежда преврат в човека. Тя го прави смел и решителен, готов на всички жертви. Той се отваря за всички хора и ги обиква. Може ли човек да обича всички хора? Както житното зърно, в продължение на няколко години, може да се размножи толкова, че да изхрани целия свят, така и любещият може да обича всички живи същества. Вложете в умовете и в сърцата си думите „ Бог е Любов", за да постигнете желанията си. – Бедни сме, слаби сме, невежи сме. – Щом Бог не е с вас, разбира се, че ще бъдете бедни, слаби и невежи. Отворете се за Божествената светлина, да увеличите амплитудата на своите мисли, чувства и действия. Любовта носи всички възможности в себе си. Пред нея и злото се отваря като доброто. Пред любовта и ангелът на смъртта е красив. Той има две лица: пред човека на безлюбието открива грозното си лице; пред любещия той отваря своето красиво и засмяно лице и го носи през пространството на онзи свят, докато го постави на определеното място. Докато е на земята, човек се лута натук-натам, не знае кого да обича. Като замине на онзи свят, той обиква Бога, защото остава сам. Време е вече да вложите любовта в сърцето си и когото срещнете, ваш приятел или неприятел, да сте готови да си подадете ръка в името на любовта. Бъдете готови да раздадете всичко каквото имате, в името на любовта. Какво е направил един разбойник? Като разбрал, че Бог е Любов, вложил любовта в сърцето си и каквото откраднал, върнал го на хората, които ограбил. Той им казал: Всичко това правя в името на любовта и желая, всички да се превърнем от разбойници на добри, праведни хора, да проповядваме навсякъде любовта. Помнете: без любов животът няма смисъл. Като любите, всеки да си постави за задача, да намери първата майка, първия баща, първия приятел в света. После ще намерите първия човек, който е проявил щедрост. Ако не познавате първата майка, първия баща, първия приятел в света, нищо не можете да постигнете. Човек трябва да има образец за всички неща, за да върви напред. Любовта носи истинските образци. Следвайте я, за да се ползувате от нейните възможности и блага. Поставете си днес като задача, когото срещнете, да намерите една добра черта в него, изразена в очите, в ушите, в носа, в устата, в движенията или другаде някъде. И като го видите, да ви стане приятно. Всеки човек носи нищо хубаво в себе си, за което заслужава да бъде добре посрещнат. Вземете пример от младите моми и момци. Като се срещнат, те веднага намират по една хубава черта един в друг, за която са готови да се жертвуват. Като се оженят, те забравят, че имат нещо хубаво, и развалят отношенията си. Търсете Божественото, както в себе си, така и в своя ближен, да разчитате на него. Какво прави българинът, когато жъне нивата си? Той отделя житото от плявата: житото туря в хамбара, защото разчита на него; плявата дава на добитъка. Правете и вие същото. Ако се жените, разчитайте на Божественото в човека, т. е. на житото в него, а не на плявата – на човешкото. Разчитайте на любовта, на чистото жито, от което може да се направи хубав хляб. Разчитайте на онази любов, която кара сърцето, ума и душата да трептят по особен начин. Това е чистата, истинска любов. В нея болният оздравява, умрелият оживява и възкръсва. Казано е в Писанието: „Които чуят гласа ми, ще оживеят и възкръснат." Как ще посрещнете любовта днес? Тя ще ви посети по особен начин. Ще бъде облечена скромно, едва ще я познаете. Тя не е облечена в царска мантия, както вие си мислите. Красива е любовта, но скромно облечена. Изкуство е да я познаете в дрехата на смирението. Ако я познаете, тя ще ви даде един от плодовете на живота, от който ще оживеете и възкръснете. Безлюбието носи плодове на смъртта, а любовта – плодове на живота и на безсмъртието. Любовта дава на всеки човек първия плод, първия поглед, първата усмивка, първото движение. Идването на любовта подразбира оживяването и възкресението. Христос казва: „Аз и Отец ми ще дойдем и ще направим жилище във вашите души". Който приема любовта, приема и нейното благословение. Виждайте благословението на любовта във всичко, което днес става в света – добро или лошо. Божието благословение е навсякъде – и в доброто, и в злото. От вас зависи, да го приемете, или да го отхвърлите. 21. Беседа от Учителя, държана на 29 август, 5. ч. с. 1942 г. София. – Изгрев.
  6. Аудио - чете Живка Герджикова Аудио; Аудио беседа (видео) От книгата "Възможности за щастие", Съборно Слово, 1941 –1943 Издателство: "Бяло Братство", София 2011 г. Книгата за теглене PDF Съдържание От книгата "Опорни точки на живота", Рилски беседи, 1942 г. Първо издание, София, 1942 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Постоянна благодарност Размишление върху стиха: "Бог е Любов". Какво представя човекът? Ако говорим за духовния човек, характерно за него е това, че той изпитва всичко, а него никой не изпитва. Човек се интересува от много неща, но всички не са еднакво важни, много от тях са второстепенни. Единственото нещо, което интересува човека, е от какво зависи неговото благо. То се определя от добротата му. Благо е за човека да бъде добър. Добрият не се безпокои, нито смущава. Който се безпокои и смущава, не е истински човек. Той е развълнувана вода, която постоянно се блъска в бреговете; той е канара, която постепенно се разрушава; той е изсъхнал лист, който пада от дървото и започва да гние; той е пепел от огнището. Хората се чудят, къде да турят нечистата си вода, парчетата от разрушената канара, изсъхналите листа, както и пепелта от огнището, да не ги смущават. На всички неща, които смущават човека, са турени различни имена. Като четете Стария Завет, на много места срещате да се говори за прокажения. Днес ние употребяваме тази дума повече за психически прокажен човек, понеже физически тази болест не е толкова разпространена, както в миналото. С каквато дреха и да се облече прокаженият, пак прокажен си остава, дрехата нищо не го ползва. С каквато идея да се накичи, каквото чувство и да се вложи в сърцето му, нищо не го ползват. Проказата не е нищо друго, освен неблагодарността на човека. Той трябва да се освободи от нея, да стане благодарен. Защо човек е неблагодарен? — Защото му липсва нещо. Като се огледа, той вижда, че му липсват нови обуща, нова дреха, нова шапка, някаква книга и става неблагодарен. Благодарността трябва да влезе в човешката душа, като необходимост, не само за един момент, но завинаги. Радвайте се, че неблагодарността не е постоянна, но посещава човека периодически и отваря път за благодарността. Герой е онзи, който всякога е благодарен. Неблагодарният е подобен на каменните въглища, които са се образували преди хиляди години от дървета, затрупани от земните пластове. Те са се овъглили отчасти или напълно. Ние ги горим и се ползваме от тях като гориво. С използването на въглищата, човечеството се натъкна на големи мъчнотии и изпитания. Въглищата се образували от гигантски предпотопни дървета, с големи амбиции и копнежи. Бог затворил тези същества в земята, да не вдигат голям шум и безпокойство. Обаче, от невежество, хората ги пуснаха на свобода, и днес те им причиняват по-големи пакости и мъчнотии, отколкото в миналото. Хората мислят, че като вадят каменните въглища от земята и ги горят, с това печелят нещо. Не, каменните въглища се извадиха от земята преждевременно. Трябваше да се извадят по-късно — в епохата на любовта, когато съществата, които са затворени в тях, ще имат възможност да изправят погрешките си. Сега не само че не им се помага, но на пепел ги превръщаме. Те трябва да се върнат към своя първоначален живот. Кои неща са ценни: живите, или тези, които могат да оживеят и да вършат работа? Влакът е ценен, когато се движи, когато пухти под напора на водното напрежение. Тогава той пренася пътници, стока, изминава известен път. Параходът е ценен, когато се движи. Машинистът кара влака, капитанът — парахода и ги заставят да вършат някаква работа. И човек е ценен, когато се движи. Той може да се движи физически, сърдечно и умствено. Не е важно, в кой свят става движението, важно е нещата да се движат. Движението ги одухотворява и ги прави живи. Прекрати ли се движението във всички светове, навсякъде настава смърт. Както машината се направлява от някого, така и човек трябва да има капитан, който да го управлява. Капитанът на човешката машина според едни, е неговият дух, а според други — неговият ум. Той се справя с всички мъчнотии, несгоди и недоволства. Желая ви, още тази сутрин, да постъпите с недоволството според закона на любовта, да му кажете, че е седнало на чужд стол и да му дадете неговия. Мястото, на което седи, е почетно, то е определено за доволството. Досега недоволството и неблагодарността са били господари в човешкия живот; отсега нататък те ще станат слуги, а доволството и благодарността — господари. Това не значи, че трябва да хванете неблагодарността и да я разтърсите. Ако постъпите така, това значи, че вие я прилагате. Напротив, ще благодарите на неблагодарността, че ви е дала ценни уроци в живота, и ще постъпите с нея по закона на благодарността. Как трябва да се постъпва? — Много примери има за това, но, ако човек не е готов вътрешно да се справи с недоволството и с неблагодарността, примерите не могат да го ползват. Много фокуси има, с които човек може да си служи, но той и за тях трябва да бъде готов. Разправят за един фокусник следния пример. Той взимал 12 ножа и един след друг ги забивал на една дъска, от разстояние на пет-шест метра. Пред дъската стояла жена, с разперени настрана ръце. Фокусникът отправял първия нож към дясното й ухо, втория — към лявото, третия — над главата, четвъртия — до врата, от едната и от другата страна, петия и шестия — от двете страни на краката и т.н. Така забивал той 12 ножа, но толкова сполучливо, че нито един от тях не докосвал живото тяло. Опитен бил той, но не по-малка заслуга имала и жената. Един след друг ножовете се забивали около нея, без да трепне мускул на лицето или на тялото й. И двамата се отличавали с голямо самообладание. Не можете ли и вие да направите така с неблагодарността? Поставете я на една дъска, и забивайте от всичките й страни ножове, без да я докоснете, без да я нараните. Това е изкуство — да ликвидираш с нещо, без да го огорчиш, обидиш или нараниш. Един виден гръцки скулптор и един виден художник решили да изработят нещо ценно, което да изнесат пред света. Скулпторът изработил един грозд толкова естествено, че излъгал птиците. Като приближавали до него, те се опитвали да клъвнат, но веднага се отдръпвали назад — човката им удряла в камък. Художникът пък нарисувал една красива мома, покрита с тънко було. Като дошъл скулпторът, той пожелал да види красивата мома и се приближил до картината, с намерение да вдигне булото. Като насочил ръката си към булото, останал излъган, то било рисувано. Той се задоволил да гледа красивата мома през булото. Какво са постигнали двамата майстори с изкуството си? Първият излъгал птиците, а вторият — човека. В грозда на скулптора липсва съдържание. Птиците кацали и се връщали излъгани, но и скулпторът останал излъган от картината на своя приятел. Той мислил, че зад булото ще види красивата мома. Голям майстор ще бъде онзи, който може да извади зад булото неблагодарността и вместо нея да постави благодарността. Днес всички хора казват, че трябва да се обичат. Всички говорят за любовта, но картините им са подобни на грозда, който скулпторът направил, и на булото на художника. Ще кацат птиците върху грозда и ще се връщат, без да си вкусят от него. Ще дохождат хората до булото, зад което се крие красивата мома, но и нея няма да видят. Любовта иде само от едно място, а не от много места. Докато иде от много места, хората ще говорят за нея, но в края на краищата всички ще умрат. Сега, като те залюби един човек, ти трябва да умреш. Ако ти го залюбиш, той трябва да умре. Ако залюбиш кокошка, тя умира; залюбиш ябълка или круша, и тя умира; залюбиш парите, и те умират. Каквото залюби човек, непременно трябва да умре. Когато смъртта влиза в любовта, това показва, че животът не се разбира, както трябва. В древността, един от Учителите на любовта изпратил двама от своите ученици в света да се учат и да проповядват. Те пели и проповядвали на хората. С песента си единият ученик развеселявал хората, вторият не само ги веселял, но отварял сърцата им и ги разполагал към даване, към добри отношения с ближните си. От песента му болните оздравявали, скръбните забравяли скръбта си. Сега и вие пеете много песни, пеете, че можете да любите и да обичате, да станете слуги на Бога. Желая ви, както пеете, така да се проявявате. Какъв смисъл има служенето, ако не сте доволни от живота? Недоволството показва, че не разбирате дълбокия смисъл на служенето. Ако момъкът не служи на своята възлюбена, и ако момата не служи на своя възлюбен, любовта не може да се прояви между тях. Любов без служене не е истинска любов. Първото качество на любовта е даването. Не можете да наречете любов това, което нищо не дава от себе си. Не можете да наречете обич това, което не оценява проявите на душата. Любовта и обичта са вечни принципи в Битието. Любовта излиза от Бога и носи Неговия живот на всички същества, да растат и да се развиват, да се радват и веселят. Всички очакват този живот, но той не може да се прояви без любов и без благодарност. Благодарността носи безсмъртието, а неблагодарността — смъртта. Не се изисква много от човека, за да бъде безсмъртен. Щом е всякога доволен и благодарен, той е придобил вече безсмъртието. Обрал те някой, благодари, че те обрал; казал някой лоши думи за тебе — благодари; заболял си нещо — благодари. Това са сенки на живота, през които неизбежно ще минеш. Че времето е дъждовно или ветровито — благодари; че имаш или нямаш нови дрехи — благодари. За всичко благодари: и за малкото, и за голямото благо. Някой те нарекъл животно — пак благодари. Има нещо лошо в думата "животно". Лошото се крие в неговата неблагодарност. Животните изглеждат кротки, примирени с положението си, но всъщност те са крайно недоволни и неблагодарни. Опитай се да приближиш при някое животно, когато яде. То веднага ще даде израз, че е недоволно от тебе, не иска да го смущаваш. Животните спазват това правило едни към други, внимават да не се безпокоят, когато ядат. Ако при вола се приближи друг вол, първият веднага ще отправи рогата си към него и ще му каже: Не виждаш ли, че ям? Защо ме безпокоиш? И до днес още животните не са разбрали живота, който носят в себе си, но и хората още напълно не са го разбрали. Често хората се спъват сами. Всеки иска да знае, какво мислят другите за него. Ако е религиозен, той иска да знае, какво мнение имат близките му, дали обича Христа и каква е любовта му. Ако е светски, той иска да знае, мислят ли го познатите му за учен, за голям човек. Искате ли да знаете, каква е любовта ви, вижте, какво ще кажат животните за вас. Дойде едно куче около вас, върти си опашката. То е гладно, иска да му дадете малко хляб. Ако го погледнете и нищо не му дадете, то има вече известно мнение за любовта ви. То казва: Този човек няма сърце, не влиза в положението ми. Обаче, дадете ли му хляб, то разбира, че имате любов. Колкото повече хляб му давате, толкова по-голяма е любовта ви. Младите моми и момци си пишат писма, в които изливат любовта си. Каква любов е тази, която е написана с черно мастило? Истинската любов трябва да се пише с лъчи на светлината, а не с черно мастило. В бъдеще така ще се пишат любовните писма. Като отворите едно любовно писмо, трябва да се облечете с лъчи от светлината, да светнете. При това, ако в писмото се говори за ябълки и круши, ще ги получите в действителност. За каквото се пише в писмото, ще го имате пред себе си. Не е въпрос да имате цели кошници с ябълки и круши. Една ябълка да имате, но да отговаря на действителността. Хората се интересуват още, могат ли да видят Бога и Христа. — От тях зависи. Като извадят неблагодарността вън от себе си и внесат благодарността в сърцето си, те ще видят и Бога, и Христа. — Как? — В проявите на любовта. Казано е, че Бог е Любов. Следователно, отвори широко сърцето си, да влезе Божествената топлина в него, да изпиташ Божествената радост и веселие. Отвори ума си широко, да влезе Божествената светлина в него, за да изправиш пътя си. Отвори широко душата си, да влезе Божествената сила в нея, да те направи смел и решителен. Топлината, светлината и силата, това е Бог, Когото търсите. Той живее в нашите умове, сърца и души. Като знаете това, гледайте с благоговение на душата си, като жилище на Бога, на ума си — като на свещен олтар и на сърцето си — като на свещена стаичка. Благодарете за ума, за сърцето и за душата, които ви са дадени. Благодарете и за сиромашията, и за болестите, които също ви са дадени. Болестите, страданията, сиромашията представят проявите на Бога, Който ви хваща с ръцете си и изпитва любовта ви. Вие се сърдите, недоволни сте, защото не знаете, че чрез тях ви посочват нов път към любовта. Ще благодариш за всичко: ако си болен, ще благодариш; ако си здрав, пак ще благодариш; като умираш, ще благодариш; и като се раждаш, пак ще благодариш. Днес, като се ражда някой, всички благодарят; като умира, всички скърбят. Щом дойде смъртта, кажи: Благодаря, че е дошло време за умиране. Има ли нещо страшно в смъртта? Ако умреш, за да излезеш от затвора, ти придобиваш свободата си. По-страшно е, когато се раждаш в затвор. Благодари и при единия, и при другия случай. Герой е онзи, който благодари и когато умира, и когато се ражда. Човек се изпитва и чрез смъртта, и чрез живота. Ако не мине и през двете положения, той не може да разбере любовта и обичта. Когато момъкът и момата се влюбят, те трябва да дадат нещо от себе си, да се откажат от нещо, да се научат да служат един на друг. Ако човек мисли само за себе си, той забравя, че трябва да служи на другите. Ако Бог служи на всички същества, и човек трябва да следва Неговия пример. Христос казва: "Отец ми работи, и аз ще работя". Хората искат да станат господари, без да са служили на другите. Това е невъзможно. Господар може да бъде само онзи, който се е научил да служи. Днес хората се учат да служат. Ако най-големият Господар, Който е създал света, служи, какво остава за онзи, който нищо не е създал? Затова, всеки човек вътрешно трябва да пожелае да стане слуга, да служи на любовта. Работата е служене, въпреки това, мнозина не са доволни от работата си. Те казват: Тази работа не ни подхожда, не е за нас. Сократ е бил метач в Атина. Като го запитвали, защо мете, той отговарял: Уча се да работя, да измета всичко нечисто в себе си. Той искал да покаже, че човек може да бъде благодарен на всичко. Същевременно, той доказал, че човек може да бъде благодарен и от лошата жена, затова се оженил за Ксантипа, известна по своя лош характер. Както и да постъпвала с него, той всякога благодарял. Тя го хващала за косата, разтърсвала главата му, но той спокойно отговарял: Благодаря, че разтърсваш главата ми, да мисля по-добре. Като го потупвала по гърба, той казвал: Благодаря ти, че изтърсваш праха от дрехите ми. Чрез Ксантипа той си изработил една велика философия за живота и си казал: Благодарение на Ксантипа, аз станах философ. Неблагодарността трябва да се превърне в благодарност. Ако човек не може да направи това, нищо друго не може да постигне. Няма по-велико нещо в живота от това, да бъдеш благодарен. Благодарността отваря пътя на любовта. Мислите ли, че който ви люби, може да ви направи зло? Злото се дължи на неблагодарността. За благодарния и за любещия е казано, че око не е видяло и ухо не е чуло това, което Бог е приготвил за тях. Съвременните хора говорят за любовта, обичат се, но, въпреки това, постоянно се карат. Защо? — Защото те не обичат Бога в човека, а себе си. Някой обикне един човек и веднага влиза в него. Щом влезе в него, той обича първо себе си в своя възлюбен и започва да го хвали и да се възхищава от него. В същност, той обича себе си. Като излезе от него, той вижда вече погрешките му и се чуди, как го е обичал. Докато възлюбените влизат един в друг, те се обичат, но започват да се налагат, кой на кого да служи. Ако единият отстъпи и приеме да стане слуга, те живеят донякъде добре, споразумяват се. Обаче, ако никой не отстъпва, те излизат навън и започва война помежду им. Ето защо, когато срещнеш един човек, възлюби Бога в него, а не човека, и кажи: Господи, готов съм да Ти служа, защото Ти внесе живота в мене. Благодаря Ти за всичко, което си направил заради мене. Тогава ще чуеш тихия глас на Господа: Влез в Царството на любовта и бъди блажен. Това значи, Бог да се весели в човека, а човек да се радва и да има вътрешен мир. Сегашните хора се влюбват и разлюбват. Защо става това? — Защото всеки човек влиза във възлюбения си сам, без Господа. Затова казвам: Като обикнеш някого, влез в него с Господа заедно, не влизай сам. Като те обикне някой, и той трябва да влезе в тебе с Господа заедно. Който влиза в човека сам, без Господа, той не носи любовта. Влезеш ли в някой дом без любов, ти носиш нещастие за този дом. Светът, който сега се създава, е свят на любовта. Влезеш ли в този свят, любовта трябва да бъде твой спътник. Каквото помислиш, каквото почувстваш, всичко трябва да бъде продиктувано от любовта. Както и да постъпваш, всичко трябва да е написано с ръката на любовта. Това може да ви се вижда чудно — нищо не значи. Чудните неща са приятни. Ако някой ти изпее една песен, и ти не пожелаеш да я чуеш втори път, това показва, че тя не е пета с любов. Изпеят ли ти я с любов, ти ще пожелаеш да я чуеш и втори, и трети път. Ако една песен не расте като дървото и не зрее като плода, не е истинска, т.е. не носи любовта. Ако една мисъл не расте и не зрее, не е права мисъл. Правата мисъл е капитал, на който човек всякога може да разчита. Каже ли някой, че е остарял и нищо не може да постигне, той не мисли право. Правата мисъл подразбира вечен живот. Човек живее вечно, като съблича старата си дреха и облича нова. Казано е в Писанието: "И прибра се Аврам при отците си". Не е казано, че Аврам остаря и се прибра при старите хора. Христос казва: "Ако не станете като малките деца, не можете да влезете в Царството Божие". Значи, в онзи свят не се говори за старост. Там има мъдреци, а не стари хора. Този стих може да се преведе в следния смисъл: Ако благодарността не влезе в сърцето ти, не можеш да влезеш в Царството Божие. Благодарността води към любовта. Без благодарността не можеш да намериш пътя към любовта. Учете се да благодарите за всичко. И като ви обидят, и като ви похвалят, еднакво благодарете. Не е въпрос да благодарите механически, но съзнателно, като превръщате горчивината в сладчина. Всеки човек е на фронта, началникът му заповядва, и той трябва да изпълнява. — Докога ще продължава това подчинение? — Докато човек дойде до онази вътрешна дисциплина в себе си, докато придобие пълно самообладание, да стане господар на себе си. Сегашните хора страдат, защото не разбират това, което става вътре в света. Външно те го разбират, но вътрешно още не са го разбрали. Външно светът е добре нареден. Външният ред и порядък е добър: навсякъде има къщи, фабрики, работилници, железници, параходи, аероплани. Превозни средства има навсякъде. Външно животът е улеснен, но време е вече да се постави вътрешен ред и порядък, да се оправи и вътрешният живот на хората. Божественото носи вътрешния ред и порядък във всички хора, във всички домове, общества и народи. Вътрешният ред ще направи хората радостни и весели. Всяко лице ще бъде засмяно. И тогава, колкото хляб сложите на трапезата, няма да се извинявате, че е малко, но ще благодарите и за него. Колкото плодове сложите на трапезата, ще благодарите и на тях. няма да казвате, че някой ви е дал само една череша, но ще благодарите и за нея. Само една ябълка да имате, благодарете и за нея. Ако не благодарите за малкото, и то ще ви се отнеме. Един светия тръгнал за небето, да се срещне с Господа, да Му даде отчет за делата си. На пътя си срещнал един богат човек, който го запитал, къде отива. — При Господа. — Моля ти се, кажи Му, че ми дотегна богатството, искам да се освободя от него. Ако не ме освободи, ще сляза в дъното на ада и ще се погубя. По-нататък светията видял един гол човек, заровен в пясъка. — Какво правиш тук? — запитал го той. — Какво правя? Лежа и оплаквам положението си. Дотегна ми вече тази сиромашия. Ти си свят човек, кажи, моля ти се, на Господа, да ме освободи от сиромашията и от тази голота. Светията отишъл при Господа, свършил работата си и на връщане пак минал по същия път. Първо видял сиромаха, а после богатия. Той казал на сиромаха: Бог те съветва, да благодариш за сиромашията и за голотата, в които се намираш. Само чрез благодарността ще се освободиш от сиромашията. — Това е невъзможно! — отговорил сиромахът. — Щом не можеш да благодариш за сиромашията, тя никога няма да те напусне. После светията минал покрай богатия и му казал: За да се освободиш от богатството, Бог те съветва да роптаеш, да проявиш недоволство, че си богат. — Това е невъзможно! — отговорил богатият. — Щом е невъзможно, ще носиш богатството си и ще пъшкаш под неговия тормоз. И тъй, който благодари за всичко, което му е дадено, е богат. Който не може да благодари и постоянно роптае, е сиромах. Благодарността се крепи върху три неща: доброта, разумност и справедливост. Дето са доброто, разумността и справедливостта, там е любовта. Дето отсъстват доброто, разумността и справедливостта, там никаква любов не съществува. Там е човешкият, временният порядък на нещата. Затова е казано в Писанието: "Постоянно благодарете". Ще кажете, че не е дошло още времето за Божествения порядък. Не само, че е дошло, но повечето са закъснели, трябва да усилят темпа на своя ход. Мнозина запитват, в какво да вярват, кое верую е най-право. Не е въпросът за това. Всеки трябва да се запита, благодари ли за всичко, което му е дадено. Ако всички хора благодарят за това, което Бог им е дал, те ще се разберат. Тяхното верую е право, те вярват в един и същ Бог. Ако хората постоянно благодарят, много неща ще им се дадат, и много тайни ще им се открият. Обаче, държат ли само една неблагодарност в сърцето си, те сами се спъват. Бъдете благодарни на всичко, за да ви се даде онова, от което душата ви се нуждае. Дали космите от главата ви падат или не падат, пак благодарете. Всеки косъм е закон. Като се свързвате с тези закони, трябва да ги прилагате. Ако не ги прилагате, нищо не се постига. Някой вземе косъм от своя любим, радва му се, държи го за спомен. Като се разочарова от него, хвърля косъма. За да не дойде до разочарование, той трябва да приложи закона, който е свързан с косъма. Вложи доброто, разумността и справедливостта в душата си, за да приложиш Божиите закони. Божиите косми са законите на Битието, Те са лъчите на слънцето, за които постоянно трябва да благодариш. Всеки лъч трябва да се използва разумно. Има особени лъчи на Божията Любов, които подхранват и развиват ума. Има особени лъчи на Божията Любов, които подхранват сърцето и го правят мощно. Има особени лъчи на Божията Любов, които хранят душата. Понеже днес е петък — денят на любовта, желая ви, лъчите на Божията Любов да хранят ума, сърцето и душата ви не само един ден, но за вечни времена. Желая ви, постоянно да благодарите на тези лъчи. Служете на Господа с любов, служете Му с мъдрост, служете Му с истина, за да имате живот, светлина и свобода в себе си. 20. Беседа от Учителя, държана на 28 август, 5 ч.с. 1942 г. София — Изгрев.
  7. Albena

    1942_08_26 Устойчиви връзки

    Аудио - чете Живка Герджикова От книгата "Възможности за щастие", Съборно Слово, 1941 –1943 Издателство: "Бяло Братство", София 2011 г. Книгата за теглене PDF Съдържание От книгата "Опорни точки на живота", Рилски беседи, 1942 г. Първо издание, София, 1942 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Устойчиви връзки Размишление. Ако на съвременните хора се зададе въпроса, доволни ли са от живота, какво ще отговорят? Всички хора искат да бъдат здрави, весели и красиви, да бъдат добре облечени, да имат хубави жилища. Мислите ли, че ако имате тези неща, животът ви ще бъде добър? Мнозина не мислят по този въпрос, те искат да имат всичко и нищо повече не ги интересува. Какво ще кажете тогава за малките бръмбари и щурци, които се крият в своите дупчици и се задоволяват с тях? Какво ще кажете за дърветата, които с години стоят заровени в земята? Не само това, но дойде един ден някой човек, замахне с брадвата си и ги отсече едно по едно. След всичко това ги туряте в огъня, да горят. Ще кажете, че това е Божия работа. Да горите дърветата, да късате цветята, това не е Божия работа. Бог ли допуща недоволството, съмнението и подозрението? Той ли кара човека да се гневи, да не иска да работи и да учи? Малко хора си дават отчет за своя живот и за проявите си и постоянно си мислят, че ако в този свят не са добре, поне на онзи свят ще бъдат добре. Те си представят онзи свят като този. Старите българи имаха особена представа за онзи свят. Те мислеха, че като замине някой от близките им за онзи свят, там ще го посрещнат всички негови познати от земята. Затова, като умре някой техен близък, селянин или гражданин, всичките им познати, които имат покойници, ще се изредят при умрелия, да пращат много поздрави на техния покойник. Как ще носи поздравите им, не мислят по това. Преди всичко, умрелият не знае, къде е адът, или раят, не знае езика на онзи свят, а ще носи поздрави от земята. Както на земята човек трябва да ходи, да вижда, да чува, да разбира, да мисли и да чувства, така и на онзи свят трябва да притежава тези способности. Ако човек не може да ходи, в кой свят ще бъде тогава? Ако не вижда, не чува, не мисли и не чувства, в кой свят е той? Ще кажете, че това са дребни работи. Не са дребни неща те. При това, трябва да знаете, че Бог се занимава и с дребни неща. Това, за което човек никога не помисля, Бог за него именно, мисли. Повечето хора мислят, че парите движат живота. Всъщност така ли е? Можете ли да купите живота с пари? Никакви милиони не могат да откупят един живот. Дойде ли смъртта, парите са безсилни. Храната, водата, въздухът и светлината дават на човека повече, отколкото парите. Те го повдигат, обновяват, подмладяват. Това с пари не се постига. Цената на парите зависи от светлината. Ако няма светлина, парите не се виждат. Щом не се виждат, те нямат никаква цена. Обаче, дойде ли светлината, парите стават видими. Щом са видими, те стават ценни. Ценно е това, което прави човека вътрешно и външно доволен. Ще кажете, че без пари не може. Съгласен съм, без пари не може, без хляб не може, но без кое не може, нито един момент? Без въздух, без светлина, без вода може ли? Ако няма светлина, човек не може да се движи свободно. Какво ще кажете, ако той не довижда малко, или ако никак не вижда? Някои мислят, че очите са нужни само за земята, а не и за онзи свят. И там човек трябва да вижда. С какви очи ще си служи, това е друг въпрос. Важно е, че и там е нужна светлина, да вижда, къде ходи. Като отиде на онзи свят, първата работа е да видят, как се движи човек, по права, или по крива линия. Докато е на земята, той се стреми да върви по права линия. Въпреки това, друга една сила го заставя да криволичи, да се движи по крива линия. Не само това, важно е, как стъпва човек. Правилно е да стъпва първо на пръстите, а после на петата. Който не спазва този закон, стъпва първо на петата, после на пръстите. Така той вдига голям шум, разтърсва пода, дето стъпва, и изразходва много енергия. Природата не обича хора, които вдигат голям шум около себе си и изразходват напразно енергията си. Животът не е само буря, нито само гръмотевици. Ако е само гръмотевици, хората ще се изпоплашат и изпокрият в миши дупки. Много хора се страхуват от гръмотевици, палят свещи, молят се, без да подозират, че гръмотевиците действат обновително. Когато природата плаче и се сърди, тогава, именно, обновява нещата. Дъждът е плачът на природата, а бурите и гръмотевиците – нейният гняв. Защо плаче природата? – Защото децата й не я разбират. Като им се разсърди и види, че пак не я разбират, тя поплаче малко и се отдалечи от тях, като казва: Пак ще ви навестя. Щом се отдалечи, хората започват да я подражават: викат, кряскат, сърдят се, съмняват се едни в други. Но работите не се нареждат нито с кряскане, нито с недоволство, нито със съмнение и подозрение, нито с плач. Преди години, вестниците писаха за един интересен случай, който станал на Софийския пазар. Един селянин, от близките села, донесъл едно каче с чисто, прясно кравешко масло, да го продава. Приближили се до него двама граждани, добре облечени, и го запитали, колко иска за маслото. – Еди-колко си, казал селянинът. Те му дали 50 лв. и добавили: Ние сме трима души съдружници. Третият е свещеник в село. Той е добър човек, ще плати останалата сума. Ето, вземи този плик, на който е написан адреса на свещеника, и ще получиш парите си. Те турили в плика 50 лв. за свещеника и му написали, да приеме добре селянина и да му прочете една молитва, защото е малко психически разстроен. Като получил писмото, свещеникът го прочел, взел парите и завел селянина в черковата, да му чете. Турил епатрихила на главата му и започнал да чете. Селянинът се навел, коленичил и слушал, какво чете свещеникът. Молитвата продължила 15-20 минути, докато най-после селянинът се обадил под епатрихила: Отче, тази работа с четене няма да се нареди. Като чул, че говори несвързани работи, свещеникът продължил да чете още молитви. Селянинът пак проговорил: Отче, тук никакви молитви не помагат, пари трябва да дадеш. Някои хора искат да разрешават важни въпроси с молитви. Какво става? Четат молитви една след друга, но, в края на краищата, въпросите остават неразрешени. Животът се нуждае от добри и разумни хора. Нямо защо да четете молитва за 50 или за сто лева. Това е съблазън. Ако нямаше пари в писмото, свещеникът нямаше да чете молитви и нямаше да се изложи. Много хора, като свещеника, четат молитви върху главата на някой човек, дано се нареди работата им добре. Например, някой си купува лотариен билет и ако не е вярващ, очаква на щастието, да спечели нещо; ако е вярващ, моли се на Бога да спечели, като обещава, че ще раздаде част от печалбата на бедните. Преди години дойде при мене един познат, да ме моли, да му кажа, кой билет е пълен, за да спечели поне 500 хиляди лева. Ако спечели, щял да даде на Братството 50 хиляди лева. Казах му, че ако Братството се нуждае от пари, то ще вземе пълния билет, няма да чака на него. – Сиромах човек съм, да си помогна на положението. – Сиромах си, но днес си по-добре, отколкото, ако станеш богат. Богатството ще те заслепи и ще се откажеш да служиш на Бога. Чудни са сегашните хора. Те разполагат с големи богатства, но не ги ценят. Мозъкът, сърцето, тялото, които им са дадени, с никакви пари не могат да се купят. Те струват милиарди. След всичко това, някой казва: Какво струва човекът? От пръст е направен, в пръст ще се превърне. Не е така. Вие не знаете, от каква пръст е направен човек. Не знаете, какви елементи има в тази пръст и как са съчетани те. Скъпо струва човек. Сложен е неговият организъм. Някои хора са недоволни, искат да бъдат красиви. Добре е да бъде човек красив, но красотата е опасна. Само умният, добрият, любещият могат да бъдат красиви. Който се учи, който обича истината, само той може да бъде красив. Няма ли тези качества, човек не може да бъде красив. Интересно е, че човек е недоволен от грозотата, но върши нейната работа. Обича истината и любовта, но не постъпва според техните закони. Всеки иска да бъде обичан, и като намери някой да го обича, злоупотребява с него. Любовта е светлина. Какво взимате от нея? Отваряте се за светлината и оставяте свободно да влезе във вас. Каквото ви даде тя, вие сте доволни от нея. Трябва ли, тогава, да искате от онзи, който ви обича, да ви даде всичко, каквото има? Чрез светлите слънчеви лъчи, във вас влизат разумни същества, които ви носят нещо ценно. Всяко същество се представя чрез специален цвят – син, червен, жълт, зелен, портокалов и т. н. Приемайте цветовете им и благодарете за тях. Не очаквайте да дойдат при вас ангели, да ви донесат благата на живота. Каквото ви донесат, малко или голямо благо, бъдете доволни от него. Ангелите са същества на мисълта. Те не могат да се спират при вас с часове и да ви занимават. Те минават и заминават край вас, както светлината. Те се движат с бързината на светлината, никой не може да ги стигне, нито те могат да се спират на обикновени разговори. Който има светли и възвишени мисли, може да следва ангелите със своята мисъл. Има ли някой от вас опитността, да е изпратил една светла мисъл в ангелския свят, която да се е върнала след известно време? Много мисли, чувства и постъпки на хората ги осакатяват. Който иска да се освободи от тях, нека се погледне в огледалото. Всичко е написано на лицето. Вземете четката, като художници, и заличавайте всичко, което ви спъва. След това нарисувайте такива линии, които да ви предадат онази красота и любов, към които се стреми вашата душа. Истинският човек е художник, скулптор, музикант. Той работи върху себе си, да пресъздаде онзи първоначален образ, за който е казано в Битието: „И направи Бог човека по образ и подобие свое." Човек има очи. Защо? – Да изразяват възвишената мисъл на Бога. Чрез тях той трябва да я възприема и да се учи от нея. Който не може да възприема тази мисъл, постоянно се натъква на горчиви неща и се обезсърчава. И горчивите, и сладките неща са на място. И природата си служи с тях. Когато лекува човека, тя му дава горчиви хапове. Горчивото оправя работите. Ако някой не може да приеме направо горчивия хап, природата го покрива отгоре с нещо сладко. Така постъпват лекарите с децата. Има два вида живот: единият е отвън сладък, отвътре горчив; другият е отвътре сладък, отвън горчив. Дали отвън, или отвътре е горчив, горчевината е неизбежна. Земният живот е отвън сладък, отвътре горчив. Раждането на детето представя сладката обвивка на живота. Смъртта на човека представя вътрешната горчевина на живота. Има един живот, който и отвън, и отвътре е сладък. Това е Божественият живот, в който любовта царува. Какви са условията на този живот? – Първото условие е светлината. Който живее в светлина, животът му е сладък и външно, и вътрешно. Човек е създаден от светлина. Защо да не живее в собствената си среда? Светлината води към доброто, а тъмнината – към злото. Кое е дошло по-рано в света: доброто или злото? Доброто е проявена реалност на нещата, а злото – сянка на тази реалност. Значи, доброто е дошло по-рано. Доброто представя клоните на дървото, а злото – корените. Те смучат хранителни сокове от земята и ги изпращат в стъблото и клоните. Сладките, вкусни плодове се раждат на клоните. Между доброто и злото съществува такова отношение, каквото между корените и клоните на дървото. Те взаимно си помагат. Често хората свързват лошите постъпки със злото. Всъщност, те не са идентични. Злото влиза в лошите постъпки и престъпления на хората, за да ги изяви навън, но то се различава от тях. И доброто влиза в лошите постъпки, за да ги изправи, но то е само условие за тях. Злото е кислородът на лошите постъпки и погрешки, то усилва проявите им. Като влезе доброто между тях, горението се прекратява. То се противопоставя на злото, както азотът регулира буйното действие на кислорода във въздуха, и човек може свободно да диша. Кое е по-добро: с огън да се живее, или без огън? Огънят, сам по себе си, гори, изгаря и руши, но резултатите му са добри. Едно се иска от човека – да мисли право. Впрегнете ума си на работа, и вървете напред. Ще кажете, че искате да видите Господа. Който има светли мисли, чувства и постъпки, всякога може да Го види. Животът е построен върху доброто. Значи, доброто е основа на живота. Бог вижда доброто, което се прави, и постоянно пише. Бъдещият живот на човека се определя от това, което е писано в неговата книга. Според писаното се определя кредитът на човека. Ако нищо не е написано в книгата, или, ако писаното не е светло, кредитът на човека се отнема. Може да е писано малко, но светлина има в него. Тази светлина, именно, определя човешкия живот. Малко ще знаеш, но добре и правилно ще го прилагаш. Как ще постъпиш, ако видиш, че две мравки се борят за една трошица? Едната казва, че първа видяла трошицата; и другата казва същото. Ти си съдия. Как ще разрешиш спора? На коя от двете мравки ще отдадеш правото? На онази ли, която първа видяла трошицата? Не, джобовете на съдията трябва да бъдат пълни с трошици и дето срещне недоимък, да хвърля. Трябва ли хората да спорят за една трошица и да обвиняват Господа в несправедливо раздаване на благата? Кой човек е добър? Може ли да наречете добър онзи човек, след посещението на когото говедата ви започват едно след друго да умират? Добър човек ли е онзи, ако, след неговото идване във вашия дом, плодните дървета започват да съхнат? Този човек носи нещо користно в себе си. Той не е искрен към домакините, в чиято къща влиза. В това отношение, той прилича на онази мома, която дава вид, че не иска да се жени, а същевременно скрито поглежда към момъка, който я интересува. Какво ще й даде този момък, ако той сам не е полезен на себе си? Който не е полезен на себе си, не може да бъде полезен и на другите. Да бъде някой полезен на себе си и на ближния си, това значи, да е доволен от живота. Щом е доволен от живота, той е готов да служи на Бога. Пръв Бог е дал пример за служене. Той е служил на хората, повдигал ги е, за да израстнат, и така ги е учил, и те да служат. Въпреки това, когато накарат човека да служи, той е недоволен, счита себе си за господар. Нежеланието на човека да слугува е причина за страданията му. Той иска да бъде щастлив, богат, да се ползва от изобилието на живота, но други да работят за него. Овцата изработила вълната си, други я прали, изпрели и тъкали, а той облича готовите дрехи и се докарва пред хората. Виждате някой, облечен с нови дрехи, с копринена риза, бяла връзка, със сребърни или златни копчета, върви напред, никого не поглежда. Защо носи връзка? Връзката има някакво значение, което човек не знае. И пръстенът на ръката на младата мома или на младия момък има някакво значение. Той е символ за свързване. Добре е човек да разбира значението на нещата, като символи, в които се крие нещо. Кое е по-важно за човека: да бъде добре облечен, или да бъде здрав? – Здравето е над всичко. Здравето на човека зависи от светлината на Божествената мисъл. Дето е светлината, там са и благата; щом изчезне светлината, и благата изчезват. Дето е топлината, там е животът; щом изчезне топлината, смъртта иде. Дето е силата, там е здравето; щом изчезне силата, болестта иде. Когато е здрав, човек се ползва от всички блага на живота. Светлината, топлината и силата са средства, пътища, чрез които възвишените същества се проявяват и пращат подаръци на хората. На някого дават пари, а на другиго – едно житно зърно. Разумният се радва повече на житното зърно, отколкото на парите. Житното зърно се размножава и храни целия свят. Ако има жито, с парите можеш да си купиш, колкото искаш; ако няма жито, парите нищо не струват. Житото се яде, а парите не се ядат. Парите не дават нищо от себе си, а житото дава всичко, затова е станало толкова малко. Житото знае, къде е силата му. Ако го обработвате, в продължение на десет години можете да станете богат човек. Малко е житното зърно, но цял свят храни. Всяка светла мисъл, всяко светло чувство и всяка светла постъпка са като житните зрънца. Малки са те, но всесилни. Те носят благо за целия свят. Като отидете на онзи свят, ще ви питат: Носите ли поне един от плодовете на ума, на сърцето и на волята си? Там и най-малките плодове се ценят. Ако им занесете големи неща, те няма да им обърнат внимание. За тях големите неща не са важни. Ще каже някой, че иска да стане голям, велик човек. Кой човек е голям? – Който разполага с големи възможности за правене на добро. Определено е, колко голям може да бъде човек. Като дете, човек постепенно расте, дохожда до известна възраст, и растенето спира. След това отново се смалява. Значи, човек започва с малкото, в средата на живота си е голям, израсъл, и накрая пак се смалява. Това са фази на един и същ живот. В какво се заключава цената на живота? – В умението да привлича благата към себе си. Този живот е ценен и полезен. Кой ум е полезен? – Който привлича Божествените мисли. Кое сърце е полезно? – Което привлича Божествените чувства. Коя воля е полезна? – Която привлича Божествените постъпки. Ако няма привличане в живота, човек не може да постигне нищо, нито може да направи нещо полезно. Правете това, което разумните същества правят. Вие искате всякога да бъдете весели. Това не е необходимо. Веселието подразбира ясно небе, чист хоризонт. Ако всеки ден сте весели и радостни, небето ще бъде всякога светло, ясно и ще настане суша. Ако всеки ден сте скръбни, небето всякога ще бъде облачно и постоянно ще вали дъжд. Човек трябва да знае, кога да бъде небето му ясно и кога – облачно. Стремете се към светли мисли, чувства и постъпки, за да бъдете сами доволни от живота си. Не очаквайте хората да ви харесват и да бъдат доволни от вас. Вие сами трябва да бъдете доволни от себе си. Само онзи е доволен от себе си, който носи музиката в душата си. Той е доволен от пението си, разбира, кои тонове са чисти и кои не са. Щом разбира и своите, и чуждите погрешки, той е истински музикант. За него не само пението е музика, но и мисълта, и чувстването, и говорът. Стремете се навсякъде да виждате музика и да я прилагате. Докато не превърнете живота си в музика, вие не можете да се свържете с природата и да се ползвате направо от нейните блага. Преди да се свърже с природата, човек трябва да се е свързал със своя Създател, да Го познава. Някой живее десетки години на земята и още не Го познава. За свое оправдание, той казва, че не Го е видял. Това е невъзможно. Как можеш да не познаваш въздуха и светлината, в които си потопен? Бог е Дух. Бог е светлина. Следователно, Той е навсякъде и във всичко, не може да не Го познаваш. Учените Го търсят по небето, по звездите – в големите неща. Те не подозират, че Той се крие в малките, микроскопически неща. И в големите ще Го намерите, но и в малките – трябва да знаете да търсите. Някои Го търсят в сенките на нещата, но и там не е. Той е в реалните неща, а не в техните сенки. Реално е това, което работи за съграждането на вашия ум, на вашето сърце и на вашата душа. Реално е това, което разширява ума, сърцето и душата ви. Реалното прави човека доволен и щастлив. И тъй, за да бъдеш доволен, приемай всякога Божествените мисли с разположение. Те са същественото в човешкия живот, защото са вечни. Избягвай временните неща и се стреми към вечните. Например, парите са временни, светлината е вечна. Човек се нуждае главно от хляб, вода, въздух и светлина, а не от пари. Парите идат най-после, като резултат на нещо. Те са слуги на вечните неща. Следователно, не обръщай внимание на парите, като на резултат в човешкия живот. Човек се нуждае и от любов. Ако имате любов, парите ще дойдат сами по себе си. Който няма пари, любовта му е малка. Който има любов, всякога ще намира по един наполеон в джоба си. Любовта носи живота, а животът е свързан със златото. Затова, именно, златото е ценно. Стремете се към Божествения живот, да мине през вас и да ви остави ценното, което носи в себе си. Работете върху себе си, да придобиете качествата на златото. Веселието на Бога е проявената светлина. Радостта на човешката душа е също така проявена светлина. „Бог се весели, човек се радва" е казано в Писанието. – Това е живот вечен, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото си изпратил. 19. Беседа от Учителя, държана на 26 август, 5 ч. с, 1942 г. София – Изгрев
  8. Albena

    1942_08_19 Тайната стаичка

    Аудио - чете Живка Герджикова От книгата "Възможности за щастие", Съборно Слово, 1941 –1943 Издателство: "Бяло Братство", София 2011 г. Книгата за теглене PDF Съдържание От книгата "Опорни точки на живота", Рилски беседи, 1942 г. Първо издание, София, 1942 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Тайната стаичка Размишление. Каква е разликата между здравия и болния, между умния и глупавия, между силния и слабия? Има нищо, по което се различават. Кое е отличителното качество на способния и даровит ученик? – Той учи добре и никога не повтаря класа. Не е достатъчно ученикът да минава от един клас в друг и като свърши училището, да забрави всичко. Какъв ученик е този, който през годината придобива знания, а през ваканцията ги забравя? Какъв ученик е този, който е забравил знанието и опитностите, които е придобил в миналите си съществувания? Това е все едно да носи човек в ума си мисълта, че някога е бил учен или богат. Само мисълта не храни човека. Стремежът му към забогатяване има определено място в мозъка, над слепите очи. Колкото по-силно се стреми човек към забогатяване, толкова повече се развива този център. Често хората заболяват от рак по причина на голямата им алчност към пари и забогатяване. Клетките в някои от удовете им се индивидуализират, нарастват, стават самостоятелни и не слушат господаря си. Като заболеят, те се обръщат към лекари, да им помогнат. Лекарите правят операции, режат рака, режат и тумора, но след това и болният заминава за онзи свят. Защо? Клетките не искат да се подчиняват на господаря си. Човек се нуждае от няколко съществени неща: от очи, уши, нос, уста, ръце и крака, чрез които влиза в общение с външния свят. За да постигне това, той трябва да се намира в особено състояние. Иначе, той ще гледа, ще слуша, ще мирише, ще говори, ще яде и ще се движи, но механически. Време е вече да се освободи от механическия живот. Механическият живот подразбира движение по инерция, в което съзнанието не участвува. Гневът и безпокойството за загубване на нещо ценно, създават в човека състояние на инерция, при което, изпадне ли веднъж, мъчно може да се върне в първото си положение. Като изгуби нещо ценно, човек губи и самообладанието си и се предава на тревога и безпокойство. Ако пък се разгневи, той губи вътрешния си мир, който дълго време не може да възстанови. Гневът е полезен, като енергия, когато е под влияние на ума, на сърцето и на волята. Ако те не могат да го регулират, гневът действува разрушително. Той е порой, който прави големи пакости. Каквото срещне на пътя си, отнася го със себе си. Ако този порой може да се контролира, той върши полезни работи – напоява градини, дървета, цветя. Едно се иска от човека: да бъде смел и решителен в доброто. И като се гневи, и като е тих и спокоен, да бъде смел. В първия случай, да бъде смел да укротява гнева, а във втория да бъде смел да проявява доброто. Когато работите на човека вървят добре, той е смел. Когато среща противоречия на пътя си, той се плаши и отстъпва. Защо отстъпва? Бог е и в противоречията. Чрез тях Той изпитва хората. Защо да не бъдат смели, да решат задачата, която се крие в противоречието, а трябва да отстъпват? Страхът подразбира известна слабост. Щом забележи някакъв страх в себе си, човек трябва да работи, да се справи с него, да го преодолее. Не се ли освободи от страха, той прилага лъжата, бялата или черната. Децата обикновено лъжат. Когато направят никаква пакост, която води към наказание, те прибягват към лъжа, за да избегнат наказанието. Животът на мнозина е изграден върху бялата лъжа. Щом не могат да изпълнят обещанието си, те прилагат бялата лъжа. Уплашат се от нещо, пак си служат с бялата лъжа. Искат да постигнат нещо преждевременно, пак излиза на лице бялата лъжа. Защо момъкът трябва да казва на момата, че умира за нея? В същност, ще умре ли за нея? Няма да умре. При това, умирал ли е, за да знае, какво нещо е смъртта? Защо тогава говори неща, които няма да станат? Избягвайте лъжата, била тя бяла или черна. Японците имат обичай, срещу Нова година да посетят всички хора, към които имат задължения, и да изплатят дълговете си. Новата година трябва да ги завари без дългове. Един младеж, богатски син, имал големи дългове, които трябвало ,да изплати. Той отишъл при един от своите кредитори – известен банкер, да уреди дълга си, и казал на банкера: Дължа ви голяма сума, но понеже не мога да я изплатя, по обичая, ще направя харакири, ще се самоубия пред вас. Не мога да остана с това безчестие, да дължа такава голяма сума. Банкерът се разтревожил и казал на младежа: Не прави харакири, готов съм да простя целия ти дълг. Не се самоубивай. Като чул тези думи, младежът благодарил и тръгнал да си отива. – Стой, почакай да изпием заедно по едно кафе! – добавил банкерът. – Не мога, бързам; трябва да отида още на няколко места, да направя харакири. Японецът обикаля всички банкери, да прави харакири. Често хората използуват някой народен обичай, за да нареждат личните си работи. Те прилагат пак бялата лъжа. Едни си служат с нея от страх, а други – от слабост. Силният плаши слабия. Първият настъпва, вторият отстъпва. Ако съзнаваш, че си силен, настъпвай; ако съзнаваш, че си слаб, отстъпвай. С други думи казано: ако си силен, сам решавай задачата си; ако си слаб, не прави грешки, които мъчно се решават, но остави други да решат задачата ти. Който не може сам да реши задачата си, нека потърси помощта на един, двама, трима, докато най-после я реши правилно. Една от великите задачи, дадена за разрешение, е задачата за служене на Бога. Тя е толкова лесна, колкото и мъчна. Малцина са я разрешили правилно, Човек може да служи на Бога и с любов, и без любов, но резултатите са различни. Така служи той и на доброто, и на злото, като сили, които взаимно си помагат. Човек е силен дотолкова, доколкото дава условия на доброто и на любовта в себе си, да се проявят. Иска ли да запази силата си, той никога не трябва да се отказва да прави добро. Никога не отлагайте времето за правене на добро. Щом сте решили да правите добро, не отлагайте. И разбойници да ви гонят, и стражари да ви преследват, вие пак можете да се отклоните, да направите едно малко добро. Представете си, че някой ви гони да ви убие. В това време виждате на пътя си един умиращ кон, паднал от крайно изтощение, от слабост и жажда. Ако можете да се спрете за момент, да намерите вода да я подадете на умиращия кон, вие сте готов всеки момент да правите добро. Вие обичате доброто и сте свързани с него. Правете добро с любов, и не се страхувайте. Богатият се страхува да прави добро, за да не осиромашее. Няма случай в живота, някой да прави добро и да е осиромашал. Невъзможно е да правиш добро без любов. Всяко нещо, направено без любов, е зло. И обратно: всяко нещо, направено с любов, е добро. Който попадне в областта на злото, трябва да се стреми да направи най-малкото зло. Влезе ли в областта на доброто и на любовта, трябва да се стреми да направи най-голямото добро. Кое е най-голямото добро, което човек може да направи? Ако може да даде парче хляб и чаша вода на умиращия и да го подкрепи, това е най-голямото добро в дадения момент. Този умиращ е прекарал 40 дневен глад; ако гладува още един ден, непременно ще умре. Дадеш ли му в този момент малко хляб и вода, ти си му направил най-голямото добро. Ще кажете, че парите са важни, че без тях не може да се живее. Пред смъртта парите нищо не струват. В този случай, хлябът и водата са за предпочитане. За обезсърчения сладката дума струва повече от всякакви пари. За обезсърчения, за болния, за умиращия добрият и милосърден човек е въже, с което те се спасяват. Той им предава нещо от себе си. Не може човек да предаде нещо от себе си на другите, ако не го носи в ума, в сърцето и в душата си. Например, вярващият може да предаде от своята вяра и на другите, без да говори за нея. Обаче, безверникът, колкото и да проповядва за вярата, нищо няма да постигне. Думите му ще минават и заминават край ушите на хората, без да ги засегнат. Вярата заема особено място в човешката глава. Достатъчно е да погледнете главата на човека, за да познаете, вярващ ли е, или не. Вярата има различни прояви. Не е все едно, дали човек вярва в Бога, в ближния си или в себе си. В каквото и в когото вярва човек, това се отпечатва на лицето му. Казано е в Писанието: „Привлякох ви с любовта си." Значи, любовта има нишки, с които привлича или свързва човека. Силата на любовта определя и силата на човешката вяра. Ако любовта се проявява в своята пълнота, и вярата е устойчива и непреривна. Тя действува и в спокойни, и в усилни времена, тя придружава човека навсякъде – и на този, и на онзи свят. С вярата и с любовта човек е добре приет и на този, и на онзи свят. Той има навсякъде добри приятели, които ще го посрещнат с радост. Без вяра и без любов той навсякъде се чувствува самотен, като чужденец, вън от отечеството си. Той има очи и не вижда, има уши и не чува; носи само едно съзнание в себе си, че е сам, изоставен от всички. Като знаете това, не питайте, защо трябва да обичате. Ще обичате хората на земята, за да виждате външния свят. Ще обичате разумните същества в невидимия свят, за да виждате чрез тях света, в който те живеят. Като се говори за обич между хората, запитват се, може ли да обичат лошия човек. Могат ли добър и лош човек да дружат? Как може да се изправи ло-шият човек? – Като го турите между двама добри. Не се ли постави между добри хора,. той никога не може да се изправи. Като разгледате буквата „Ж", ще видите, че тя не е нищо друго, освен дружба между двама лоши и един добър, праведен човек. Така се изпитва силата на праведния или на добрия. Значи, лошите хора подтискат добрия. Как ще се освободи той от тях? – Като ги обикне. Те са обърнати към него с гърбовете си и гледат навън, към външния свят. Затова Христос казва да възлюбиш врага си. Буквата „Ж" показва също така и положението на лошия човек между двама добри. В единия случай, правата линия в буквата „Ж" показва положението на добрия човек между двама лоши. В другия случай, правата линия показва положението на лошия между двама добри. Така те взаимно си помагат и въздействуват. Като знаете това, не оставяйте лошите хора да се съединяват помежду си. Между тях поставяйте добри хора, за да намаляват силата на злото. Тъй щото, не примирявайте злото с доброто, но чрез доброто да се намалява силата на злото. Ако това се постигне, доброто и злото ще вървят паралелно и ще вършат Божията воля. Не мислете, че добрият човек може да направи сам всичко, каквото желае. Може ли да даде живот на умрелия? Може ли да направи хората богати и щастливи? Задачата на добрия е да изпълни своите задължения – нищо повече. Ако направи това, той е изпълнил своето предназначение, да смекчава ударите на злото. Можеш ли да обичаш чуждото дете, както го обичат майка му и баща му? – Искам да му помогна, да го повдигна. – Щом искаш да му помогнеш, трябва да го обичаш повече от родителите му. Ако го обичаш, както те го обичат, ти не си му нужен. При това, трябва да обичаш и родителите му. Не ги ли обичаш, твоята любов е користна. Така обичаш и кокошката. Храниш я, грижиш се за нея, за да взимаш яйцата й. Мъчно е днес да прояви човек абсолютно безкористна любов. Ако това е невъзможно, той трябва да бъде поне справедлив. За да бъде справедлив, добър и любещ, човек трябва да има високо съзнание, да се е издигнал над обикновените условия на живота. Пазете се от обикновеното съзнание, което създава тревоги, безпокойства и противоречия. Докато живее в това съзнание, човек често изпада в заблуждения. В едно бедно американско село назначили един проповедник, за когото веднага се разчуло, че косата му била вчесана на път. Селяните не обичали да решат така косите си и веднага се обявили против него. Те казали, че не искат такъв проповедник. Докато изложат протеста си писмено, проповедникът пристигнал вече в селото. Каква била изненадата им, когато видели, че главата му била съвършено гола. Той нямал никак коса, а те били заблудени, подали се на лъжливи слухове. Какво лошо има в това, че някой разчесва косата си на път? По-добре е с път, отколкото без път. Както косите се решат на път, така и мислите трябва да имат път. Как рисуват Христа? Как е ресал Той косата си, с път или без път? Буквата „Ж" представя косата на човека, разчесана на път. От лявата страна на главата е злото, от дясната – доброто, а в средата – самият човек, който се ползува от силите на доброто и на злото. И тъй, помнете, че добрият, праведният човек се намира между двама лоши хора, като в затвор. Какво трябва да прави той? – Да се моли. Така се молеха добрите хора, когато туриха апостол Петра в затвор. В отговор на тяхната молитва слезе ангел от небето, бутна вратата на затвора и влезе при Петра. Докосна се до веригите, и те паднаха от краката му. Тогава той му каза: „Излез вън и повече не се връщай в затвора". – Честно ли е това? – За слабия е честно. Щом дойде някой отвън да го освободи, той не трябва да се връща в затвора. Който е под влиянието на злото, той е в неговия затвор; който е под влиянието на доброто, е в затвора на доброто. Кой от двата затвора е по добър? В затвора на злото ще те бият по няколко пъти на ден, а в затвора на доброто ще те хранят редовно с чиста, здравословна храна, ще те водят на разходка, и вечер ще те връщат в затвора, на почивка. Като не разбират живота, мнозина се безпокоят за нищо и никакво. Майката се безпокои за децата и за мъжа си; мъжът – за жена си, децата – за родителите си. Учените пък се безпокоят, да не би някога слънцето да изгасне и да се прекрати животът. Странно е това. Защо ще се страхуваш, че слънцето ще изгасне? За да свети и грее, някой го е запалил. Който го е запалил, той има грижата за него. Той знае защо го е запалил. Който го е запалил, той стои по-високо от слънцето. Това е Бог, Който е виделина, която никога не гасне и не потъмнява. Като знаете това, стремете се да се справите с безпокойството. – Как да не се безпокоим, когато сме гладни, когато не сме яли няколко дена? Какво трябва да прави гладният и изморен пътник? Представете си, че пътник минава през едно село; гладувал е три-четири дена, няма хляб, няма и пари в джоба си. Ако е разумен, лесно ще се справи с положението си. Има два начина за това: външен и вътрешен. Ако работи по външен път, той ще влезе в някой дом да си почине. Ще започне да разправя нещо от живота си, с което ще разположи домакина, да му даде също да си хапне. Ако работи по вътрешен път, ще потърси някаква добра черта в характера на домакините, с което ще отвори сърцата им. Той трябва да проникне в тайната стаичка на душата им, дето Бог живее, и да се свърже с тях. Мисли ли добро за тях, те непременно ще го приемат добре и ще го нагостят. Ако мисли лошо за тях, той ще предизвика злото и вместо да го приемат добре, те ще го оберат. Във всеки човек живее и доброто, и злото – от вас зависи, кое ще събудите в него. Злото и доброто трябва да се опитат, да знаете, кое е по-силно във вас. Ако злото е по-силно, ще работите върху доброто, поне да се уравновесят. В началото, доброто е слабо, а злото силно; накрая, злото е слабо, а доброто – силно. Любовта, обаче, и в началото, и в края е еднакво силна. Колкото повече се усилва доброто, толкова по-големи са условията за проявяване на любовта. Ако доброто не започне със слабата си страна и постепенно не се усилва, любовта никога няма да се прояви. Един от главните закони на любовта е, че тя всичко дава и всичко взима. Това не значи, че трябва да желаете целия свят да бъде ваш, нито да желаете всички блага да са ваши. Дайте възможност на близките си да взимат участие в благата ви, за да станат ваши приятели. Дайте от любовта си на близките си, за да бъдете обичани и почитани от тях. Ако не дадете възможност на близките си да взимат участие във вашето знание, във вашето добро, в благата и любовта, които имате, нищо не можете да постигнете. Ако си певец, не пей само за себе си, но пей за болния, за обезсърчения и за отчаяния. Изпей им една песен, кажи им една сладка, насърчителна дума. Кажи на болния и на обезсърчения: Както изгрява слънцето, така ще се оправят и твоите работи. Днес всички питат, кой ще победи в сегашната война. Да се задава такъв въпрос, това значи, да питате, кой ще победи: реката или канарата? Реката трябва да следва своя път, да влезе в морето. Канарата може да отбие водата, но да я отправи там, дето тя е нежна. Ако не среща препятствия, реката трябва да следва своя път, да тече там, дето имат нужда от нея. Ако се отклони от пътя си, ще заобиколи и пак ще отиде там, дето я очакват. Човек е дошъл на земята да изпълни Божията воля. Момата и момъкът се женят, за да се научат взаимно да обичат Господа. Ако не се научат да обичат Господа, женитбата им е безпредметна. Ако имаш приятел, задачата ти към него се свежда в това, да го научиш да обича Господа. И той има същата задача към тебе. Всички хора трябва да обикнат Господа и да съзнаят, че Той е Любов. Когато любовта проникне в човешките умове, сърца и души, светът ще се оправи. Дето е любовта, там е редът и порядъкът; там е музиката, там е изкуството. Който свири с любов, той може да оправя времето: ако е суша, ще докара дъжд; ако е буря, ще я укроти. Като свири на болния, вдига го от леглото. – Как става това? – То не е моя работа. Това изкуство е от Божествения свят. Който придобие това изкуство, веднага става музикален – музикалното му чувство се проявява. Никой няма право да злоупотребява с това изкуство. Обикновената любов дава обикновени постижения, а Божествената дава необикновени постижения. Прилагайте Божията Любов, учете се от нея, за да имате необикновени резултати. Когато всички хора станат добри, красиви, силни, любещи, светът ще се оправи. Време е вече хората да излязат от човешката любов и да влязат в Божествената. Някой казва, че не може да търпи хората. Защо не може да ги търпи? – Защото любовта му е ограничена. На този дава, на онзи не дава; на един се усмихва и го приема добре; към друг е строг, не го приема в дома си. Разширете се, отворете сърцата си за Божията Любов, за да търпите всички хора и да ги обичате. Учете се едни-други да обичате Господа, за да ви обича и Той. Едно от качествата на Великата Любов е способността й да превръща киселите плодове в сладки, болните хора – в здрави, лошите – в добри. Който се е научил да люби Бога, ще учи и близките си, как да любят. Ако сам не е научил това изкуство, и на другите не може да го предаде. Мойсей даде на евреите няколко заповеди, показа им, как да любят Бога, но те не научиха това изкуство. Бог им изпрати своя Син, Той да ги научи, но те не пожелаха да Го следват и Го разпнаха. Сега и на вас се казва: Приемете Божията Любов като правда, като красота, като знание, за да бъдете полезни на себе си и на своите ближни. Всички хора са призвани за работници на Божията нива. Като работи с любов, човек изпълнява Божията воля. Той помага, без да говори. Огънят показва отдалеч, че гори. Хлябът сам говори за себе си. Като влезе в стомаха, той проявява силата си. Същото се отнася и за любовта. Тя не се нуждае от проповеди. Достатъчно е да я възприемете, за да разберете, че тя носи живот в себе си. Тя обновява, подмладява и повдига човека. Стремете се към любовта, за да се подмладите и възкръснете. – Това е живот вечен, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото си изпратил. 18. Беседа от Учителя, държана на 19 август, 5 ч. с. 1942 г. София – Изгрев.
  9. Albena

    1942_08_16 На зазоряване

    Аудио - чете Живка Герджикова От книгата "Възможности за щастие", Съборно Слово, 1941 –1943 Издателство: "Бяло Братство", София 2011 г. Книгата за теглене PDF Съдържание От книгата "Опорни точки на живота", Рилски беседи, 1942 г. Първо издание, София, 1942 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание На зазоряване Казано е в Писанието, че животът на праведния е като на зазоряване. Често се задават въпросите: каква е основата на живота? Каква е основата на света? Преди да се отговори на тези въпроси, важен е въпросът за човешкия живот. На какво почива той? Човешкият живот се ръководи от три важни начала: от ума, от сърцето и от волята. Като дойде до тях, той отива и по-далеч, иска да знае, какво представя душата, съществува ли тя, или не. Душата е навсякъде, но е толкова малка и толкова голяма, че с нищо не може да се измери. Какво представя животът? И на този въпрос не може да се отговори лесно. Само онзи може да разбере живота, който познава висшата духовна математика. Същото се отнася и за света. Той е създаден от съвкупността на множество числа, наредени в хармонични съчетания. Ще запитате, от какви числа е създаден светът – от четни или нечетни? Да се отговори на този въпрос, това значи, да се врачува. Какво представя сегашният живот на хората? – Врачуване. Повечето хора живеят, като че ли очакват да дойде някой да им врачува. Те живеят от ден за ден, Стават сутрин от сън и си казват: Да видим, какво ще ни се случи днес. Така постъпват младата мома и младият момък. Те търсят някоя баба – врачка, да им хвърля боб, карти, или да им гледа на кафе, какво ще им се случи в близкото или по-далечно бъдеще. Ако питате врачките, какво в същност виждат и разбират на боба, или на кафето, и те сами не знаят, но някога налучкват нещо. Има врачки, които врачуват на хората, а на себе си не могат. Съберат се две врачки, една на друга врачуват, но на себе си не могат да познаят. Във Варненско някъде имало една врачка, която познавала бъдещето на хората. При нея се стичали хора от всички краища на околията и оставали доволни от врачуването. Тя печелила много пари. Интересно е, че тя предсказвала на всички, какво ще им се случи, но на себе си нищо не могла да предскаже. Една вечер я нападнали разбойници и я обрали. Всичко, каквото спечелила, минало в техни ръце. Тя останала пак бедна, каквато била, преди да се прочуе като врачка. Като живеят, хората искат да се възпитават, да просветят умовете си и да облагородят сърцата си. В същност, те не знаят, какво искат. Първата задача на човека е да използва възможностите и условията за проява на ума и на сърцето, а после да се грижи за просвета на ума и за облагородяване на сърцето. Щом се проявят те, естествено е, че умът ще търси условия да се просвещава, а сърцето – да се облагородява. Задачата на човека е да определи първо отношенията си към Божественото в себе си, към своята душа и на нея да разчита. С какви капитали разполагат хората, как мислят, колко са добри и силни, на това не разчитай. Разчитай само на онова, с което ти разполагаш, което ти носиш в своя ум и в своето сърце. Ще кажете, че трябва да се разчита само на Бога. Това е друг въпрос. За да разчитате на Него, преди всичко, вие трябва да Го познавате, да Го разбирате като реалност, която съществува вън от вас и вътре във вас. Той е и в малкото, и в голямото в човека. Същевременно, Той е и в малкото, и в голямото вън от човека. Следователно, когато казваме, че трябва да разчитаме на Божественото в себе си, имаме пред вид Бога като реалност, в която няма никаква измяна. След това човек може да разчита отчасти и на хората. Човешкият живот се нуждае от здрава основа, при която, всяко нещо да е поставено на мястото си. При това положение човек ще има ясна представа за смъртта и за живота, за раждането и прераждането. Днес мнозина се произнасят повърхностно за смъртта, и току слушате някой да казва: Ще се мре вече. Отде дойде тази мисъл в главата му? Защо младият не мисли и не говори за смъртта? Като наближи да се ражда някое дете, всички казват: Дете ще се роди в този дом. Какво означава раждането? В широк смисъл, раждането има много прояви. Не е раждане, само да се яви човек на свята, Ако някой човек ви дойде на гости, и това е раждане. Докато е в дома ви, при вашите условия, той е ограничен. Щом напусне дома ви, за вас той е умрял, но за себе си – роден, излязъл от ограничените условия на вашия дом. Тъй щото, понятията раждане и смърт са относителни. Човек се ражда, когато напусне ограничителните условия, при които е живял цели девет месеца. След това той влиза в други ограничителни условия на живота. След време напуща земята – умира, т. е. заминава за другия свят, дето отново се ражда. Значи, човек непрекъснато се ражда за едни условия, а умира за други. Това показва, че умирането и раждането са многократни процеси в живота. Като се говори за свободни и ограничени хора, ние наричаме свободни онези, които нямат къщи, т. е. които живеят вън от телата си. Ще кажете, че те са умрели хора. Ние наричаме умрелите хора свободни. Ограничени пък са онази, които живеят в малки, затворени къщи. Човешкото тяло е малка къщичка, в която духът и душата пребивават временно. Ще кажете, че реалното в човешкия живот се заключава в създаване на семейство: да се ожени човек и да си има жена и дечица. За колко време може да си имате жена или мъж? Има ли случаи в живота, когато мъжът и жената да са прекарали заедно един живот от сто години? Ако се оженили на 20 годишна възраст и са живели сто години заедно, да заминат и двамата заедно на 120 години. Такъв случай не съм срещал в живота си. Значи, като се оженят, мъжът и жената живеят заедно най-много 40–50 години и заминават, единият по-рано от другия. Реално ли е това, което трае само 40–50 години? Някъде мъжът и жената живеят заедно само една-две години и се разделят. Реалните неща са вечни. Който не разбира смисъла на женитбата, иска по-скоро да се ожени, да влезе в нов живот. Това е лесна работа. Но трябва да се знае, че женитбата е слугуване. Всеки може да стане слуга, но важно е, като се пазариш някъде да слугуваш, да не те изпъдят преждевременно, без да ти платят. Когато намаляват заплатата ти, това показва, че има нещо, което не е в естествения ред на нещата. Увеличават ли заплатата, това е в реда на нещата. Когато мома и момък се оженят, те скъпо си плащат. Те си дават по сто целувки на ден. Всяка целувка е чисто злато – ефектив. Колкото по-дълго време живеят заедно, целувките постепенно намаляват. На втората, третата година едва ли си дават по една целувка на ден; на десетата година по една целувка годишно. Значи, заплатата им се намалява до минимум. Когато заплатата между мъжа и жената в дома намалява, животът им постепенно се влошава, изгубва всякаква поезия. Много от сегашните хора не знаят да се целуват. Това не е нищо друго, освен измама. Много хора не се ръкуват правилно. Те подават само един, два или три пръста. Ще се ръкуваш с цялата си ръка, да знае човек, че може да разчита на тебе. Съвременните хора отричат съществуването на душата, но, в всъщност, техният стремеж към проявяване не е нищо друго, освен стремеж на душата да се изяви. Тя се проявява чрез ума, сърцето и волята. Умът се проявява чрез очите, сърцето – чрез носа, а волята – чрез устата. Вижте, какво прави лъвът, когато хване жертвата си. Той я сграбчва с краката си и я туря до устата си да я разкъса Значи, устата е израз на волята. Някои искат да знаят, имат ли воля, или не. Това не е важно. Важно е човек да има силна воля. Колкото по-голяма е устата на човека, толкова по-силна е волята му, но колко голяма трябва да бъде устата, това е въпрос, който сами трябва да изучавате. Всеки човек има уста, нос, очи, вежди, уши, но малцина знаят, по колко сантиметра са те. Никой не ги е измервал точно, да знае големината на своите удове. Ако попитате един земеделец, колко голяма е нивата му, ще ви каже точно. Ако го питате за къщата му и нейните размери, също така знае. Обаче, ако го запитате за главата му, нищо не може да ви каже, не знае нито колко е дълга, нито колко е широка. Страданията на хората се дължат на факта, че нещата, с крито си служат, не са построени добре, не отговарят на точните мерки, които природата е предвидила. Сегашните къщи са много хубави. По-хубави и по-удобни къщи човечеството не познава, въпреки това, те са нехигиенични. Светлината не пада добре, поради което повечето хора са нервни, лесно се дразнят. Пречупването на светлината от стените и таваните не става хармонично. Не само това, но и леглата, както и завивките им, не са хигиенични. Същото се отнася и до дрехите, с които се обличат. Те не са хигиенични, затова трябва да си изработят облекла, които да отговарят на изискванията на природата. Като дойдете до храненето, и там има нещо нехармонично. Главният елемент при храненето – житото, го мелят с камъни. Това значи, да отнемат хранителните му вещества – етерните масла, и да останат в него триците. В бъдеще, житото няма да се мели сухо. Изобщо, една от причините за страданията на хората се крие в преобладаване на прави линии и остри ъгли в техния живот. Поради изопачаване на живота си, човек е изкривил и своите удове. Радко ще срещнете правилно оформена глава. По тази причина, светлината не се възприема еднакво от всички хора. Тя не пада под еднакъв ъгъл, затова хората имат различни възгледи, както върху религиозни, така и върху социални въпроси. Не можете да срещнете двама души, които да имат еднакви разбирания за любовта. Ако двама добри художници се заемат да рисуват един и същ човек, да предадат основните му черти, те ще се различават в схващанията си. И двамата ще предадат различно неговите черти. Всеки ще изнесе това, което му е направило впечатление. И, в края на краищата, ще имате два различни образа за един и същ човек. За да рисува точно, художникът трябва да следва пътя на природата: да предаде характерните черти на човека така, както природата ги е поставила, без никакво усилване или намаляване. Никой не може да надмине природата в нейната работа. Задачата на човека е да подражава на природата, но не и да конкурира с нея. Какво представя човек? – Сбор от милиарди малки душички или същества, които се съгласили, в името на Божията Любов, да влязат в човека и да работят за него, да му дадат израз на човек. Те са пожертвували живота си за него, станали са негови слуги и, като не ги разбира, той казва: Какво нещо е тялото? – Нищо друго, освен машина. Някои религиозни гледат на тялото като спънка за духовния живот на човека и казват: Не ни трябва тяло, можем да се освободим от него. За нас е важна душата, която е огъваема, подвижна, вездесъща. Колкото и да е голяма, тя присъства едновременно във всички клетки на организма. Душата може да се смалява и увеличава, според нуждата. Малките клетки създават голямото тяло. Като погледне тялото си, някой се запитва, с какво тяло ще дойде в бъдеще. Не е важно, с какво тяло ще дойде човек на земята. Важно е, с колко души ще дойде, т. е. с какъв брой. Ако дойде с по-малко души от тези, които сега влизат в тялото му, той никога няма да влезе в рая. Доказано е, че на лошите и престъпни хора липсва нещо. Значи, във всеки живот малките души ги напущат една по една. Те започват да приличат на празни кошери. Пчелите ги няма, а кошерите остават. Когато душите разберат, че някой човек не изпълнява Божията воля, те казват: Този човек няма да се оправи, да го напуснем, нека да си научи урока. Човек усеща, че нещо изчезва от него, и той остава сам. Това състояние на самота го плаши, той се усеща вътрешно изоставен, осиромашал. Докато малките Душички са в човека, той е радостен и весел. Щом го напуснат, той става скръбен, започва да се оплаква от живота си, докато един ден си замине. Когато остане сам в живота си, човек започва да търси Бога, да се моли. Той пита, къде е Бог. Иска да Го намери вън от себе си. Без любов и без обич човек не може да влезе в общение с Бога. Да мисли човек, че може да живее без любов и без обич, това значи, да има материалистично разбиране за живота. Ако всички клетки поотделно, както и всички удове на човешкия организъм, не могат да любят, и човек не може да люби. Любовта е качество на душата. Значи, човек люби чрез клетките на своя ум, на своето сърце; човек люби чрез своята душа и чрез своя дух. Колкото повече добродетели има човек, толкова и любовта му е по-силна. Колкото по-голям е неговият ум, неговото сърце, неговата душа и неговият дух, толкова по-силна е любовта му. Дом, в който хората не се карат, е дом на любовта. За този дом може да се каже, че е хигиеничен. Какво ще кажете за този дом, в който хората постоянно се карат? Ще кажете, че те се молят на Бога по три пъти на ден. Аз чета надписите и виждам, че те се карат и оплакват от живота си по три пати на ден. Те се молят за хляб, за дрехи, за къщи, за пари. Рядко виждам надписи, които показват, че някой дом изпълнява Божията воля, че хората в този дом служат на Бога. Няма по-велико нещо в човешкия живот от служенето. На кого може да служи човек? – На съвършения. Кого може да слуша ученикът? – Учителя си. За да бъде ученикът абсолютно послушен, учителят трябва да бъде гениален. Гениалният учител се отличава с голямо постоянство и решителност. Когато Мохамед проповядвал учението си, най-после той дошъл до голямо обезсърчение и решил да бяга от хората. Не могъл да издържи на хулите и гонението, което обявили против него. Спрял на едно място да си почине и дълбоко се замислил. В този момент той видял, как една мравка, носеща много тежък товар за нея, искала да го занесе в мравуняка. Мохамед броил, колко пъти мравката вдигала товара от земята и го изпущала. Най-после тя го вдигнала и успяла да го занесе в мравуняка. Като видял голямото постоянство на мравката, Мохамед си казал: Чудно нещо, една мравка проявява такова голямо постоянство и смелост. Тя може да вдига и изпуша 99 пъти товара си, с надежда, че на стотния път ще успее, а аз се обезсърчих още от първите опити. Ще се върна между хората и ще приложа постоянството на мравката. На стотния път и аз ще успея в своята работа. Малка е мравката, но и от нея можете да се учите. Човек иска едно нещо – да се осигури. Не постигне ли желанието си, той се обезсърдчава. За какво осигуряване ще мисли човек, когато, още с идването си на земята, той е осигурен? Който го е изпратил на земята, Той го е осигурил. Вярвайте в Онзи, Който живее във вашия ум и във вашето сьрдце. Той ще нареди работите ви, както трябва. Докато Го обичате, Той ще се грижи за вас. Престанете ли да Го обичате, и Той ще ви напусне. Който се отказва от любовта, мисли себе си за божество. Той иска да играе роля на голям човек. За да бъдете големи, трябва да носите голям товар. Великият човек разрешава велики въпроси. Той трябва да има пред вид благото на цялото човечество. Всеки човек трябва да носи нещо, освен за себе си, още и за своите ближни. Светът се нуждае от живия хляб. Който мисли и за ближните си, той е добър човек. Той дава път на Божественото в себе си, затова привлича хората. Който мисли само за себе си, отблъсква хората, на него никой не разчита. Който не може да възприеме Божествената светлина в ума си, нищо не постига. Човек е дошъл на земята да се възпитава, да постигне три неща: да придобие изкуството, правилно да ходи и да се движи; второ, да учи, за да придобива знания и опитности и трето, да се научи да работи. Да работи човек, това значи, да прилага всичко, което е научил. Достатъчно е да се погледне в огледалото, за да види, ясни или мътни са очите му. Ясните, бистри очи показват, че човек е изработил в себе си права мисъл, прави чувства и прави действия. Когато не мисли, не чувствува и не постъпва право, очите му са мътни, пълни с влага. Едно време и земята беше пълна с влага, но Господ каза една дума, и влагата, т. е. водата се разпредели в морета и в океани, и небето се изясни. Нашият умствен свят трябва да се проясни, да се махнат облаците и да се разкрие хоризонтът, чист и ясен. Звездите на небето символизират хората. Слънцето и луната представят двете системи, с които хората си служат. Слънцето е представител на учените хора, а луната – на религиозните. Казано е в Писанието, че слънцето и луната ще потъмнеят. Това подразбира, че религията и науката ще слязат от положението, в което се намират. Нов живот, нови пътища, нови условия идат в свита. Днес целият свят, всички народи се бият за някаква идея. На място ли е тази идея? Ако каменарят чупи камъни, за да направи къща, чупенето на камъните е на място. Ако дърварят сече дървета, за да ги вложи в строежа на една къща, сеченето на дърветата е на място. Обаче, ако каменарят и дърварят вършат една работа, без да имат пред вид никакво благо, работата им не е на място. Да изсичате горите безразборно, това значи, да си създавате най-големите нещастия. За да не страдате, обработвайте почвата, да усилвате растителността. Много от болестите на хората се дължат на слабата растителност в техния организъм. Растителността в мозъка, в дробовете и в стомаха им е отслабнала, поради което те заболяват от мозъчно разстройство, или от разстройство на дробовете и на стомаха. Когато растителността в човека е силна, той се радва на дълъг живот. Растенията знаят законите за дългия живот по-добре от хората. Има дървета, които живеят стотици и хиляди години, когато никой човек не е стигнал хиляда години. В Стария Завет имаме пример само за един човек, който е живял най-много, и то 900 години. „Животът на праведния е като на зазоряване". Дружете с праведни и добри хора, за да изгрее и у вас зората на новия живот. Една българска поговорка казва: „С какъвто дружиш, такъв ставаш." Ако дружиш с болни, болен ще станеш; ако дружиш със здрави, здрав ще станеш; ако дружиш с умен, умен ще станеш; ако дружиш със силен, силен ще станеш. Следователно, за да се оправи светът в един ден, хората трябва да дружат с Любовта, т. е. с Бога. Животът на земята е временен. Човек е като наемател, от него зависи да остане за по-дълго или по-кратко време в къщата, която е наел. Ако отношенията му с домакина на къщата са добри, той ще остане по-дълго време да живее в нея. Развали ли отношенията си с домакина, последният ще го изпъди от къщата си. Ако иска да продължи живота си, човек трябва да има любов към себе си и към ближния си. Каква любов? – Която възкресява. Ако млад момък, със светъл ум и сърце, каже на една умираща мома, че я обича, тя ще се съвземе, ще оздравее и ще стане от леглото си. Тя е била готова да умре, защото мислила, че никой не я обича. В който момент се убеди, че някой я обича, тя се пробужда за нов живот и оздравява. Сегашните хора умират от безлюбие, а оживяват от любов. Следователно, човек живее, докато има кой да го обича. Престане ли да го обича, той умира. Трябва да се убедите, че има Един, Който ви обича. Кой е Той? – Той е Единният, Вечният, Който не се отказва от никого, не съди никого, към никого не отправя крив поглед, на никого не казва горчива дума. Като срещне някого, който направил една погрешка, Той му казва: Добро дете си ти, човек ще излезе от тебе. Ангелите могат да не го харесват, но Бог харесва всички. Той ще се усмихне и ще му даде своето благословение. Благодарение на погледа и на усмивката, които Бог отправя към вас, вие сте радостни и весели. Осъмнете ли се в Него, радостта ви напуща. Щом се насърчите в живота, радостта отново ви посещава. Всеки човек трябва да работи върху себе си, да създаде образа на истинския човек. За образец на истинския човек ни служи Христос. Той казва: „Не дойдох да изпълня своята воля, но волята на Онзи, Който ме е изпратил". С живота си Той доказа, че не е дошъл да приложи своята воля. Ако беше приложил своята воля, Той можа да се помоли и да Му дойдат на помощ 12 легиона ангели. Един ангел е в състояние да се справи с 150 000 души. Значи, те можаха в една нощ да се справят с цялото човечество. Целта на Христа не беше тази. Той дойде да изпита любовта на хората и да приложи Божията Любов. Каква е любовта на хората, Той и до днес още я опитва на гърба си. Казва се в Писанието, че Христос срещнал Савела на кон и го ослепил със светлината си. Христос го запитал: „Савле, защо ме гониш? – Кой си ти, Господи? – Аз съм Исус, Когото разпнаха. Казвам ти да не риташ срещу остен". От този момент Савел се обърна към Христа и стана един от ревностните Му последователи. Савел разбра, че на жертвата, която Христос даде за цялото човечество, заслужава да се отговори пак с жертва. Съвременните хора мислят, че, като се пожертвува за Христа, човек трябва да се откаже от жена си, от децата си и да напусне своя дом. Не е така. Когато мъжът възлюби Христа и Го познае, ще обикне и жена си, и децата си. И жената, като възлюби Христа, ще обича и мъжа, и децата си. Същото се отнася и до децата. Като възлюбят Христа, те ще обичат родителите си. Когато хората възлюбят Христа, ще обичат и отечеството си, ще станат истински патриоти и родолюбци. Това значи познаване на Христа. Като познаят и възлюбят Христа, хората ще бъдат готови да раздават от своите блага на онези, които нямат, както пощальонът носи писмата на онези, за които са предназначени. Днес искам да направите следния опит: Като излезете от салона, да прекарате пет-шест часа в абсолютен вътрешен мир. Каквото и да ви се случи през деня, да не виждате никакво противоречие, никаква дисхармония. Да си представите, че живеете в ангелския свят. Който и да ви говори, да се вслушвате в думите му и да си представяте, че слушате някаква музика. Ако мъжът или децата ви са сърдити, разгневени, изслушайте ги и си кажете: Колко хубаво говорят! Бъдете глухи и слепи за погрешките на хората. Само така ще разберете Христовата Любов. Христос живее в човешките души. Казано е в Писанието: „Бог не съизволява в смъртта на грешника". Защо? – Защото Той живее и в неговата душа. Той се интересува от живота, а не от смъртта. Следователно, ако човек умира, за да живее, смъртта има смисъл; ако живее, за да умира, нито животът има смисъл, нито смъртта. Първото нещо, което се изисква от човека, е да благодари на Бога за главата, която му е дадена. Щом съзнава, кой му е дал главата, той трябва да я държи изправена, а не наведена. Като съзнава, какво благо му е дадено, човек трябва да си каже: Благодаря за Божествената светлина, която възприемам чрез главата. Благодаря за любовта, която възприемам чрез сърцето си. Готов съм да приложа светлината и любовта, които възприемам, не само към хората, но и към най-малките същества. Готов съм да направя път и на мравката и да й се притека на помощ. Един ден наблюдавам, как две мравки се карат за една трошица хляб. Питам ги: Защо се карате? Едната ми отговаря: Аз първа намерих тази трошица; тя иска да вземе половината, но аз не я давам. В този момент изваждам от джоба си много трошици и им хвърлям. Спорът веднага се разреши. И за двете мравки имаше изобилно храна. Значи, изобилието разрешава въпросите. Едно кило вода не разрешава спора, защото всички хора са жадни, но изобилното количество вода разрешава всички спорове и противоречия. Малката любов не разрешава въпросите, но голямата ги разрешава. Да носиш голямата любов в себе си, това значи, след като си работил цял ден усилено, да се върнеш вечерта бодър, пълен със сили и живот в себе си. Българинът, като прави стомните си, предвижда две отверстия: голямо, през което стомната се пълни; малко, странично отверстие, през което се пие вода. Значи, той много приема, малко дава. Красива е линията на страничното отверстие, но то трябва да бъде два пъти по-широко от сегашното. Помнете следния закон: много даваш, много взимаш; малко даваш, малко взимаш. Много мислиш, много знания придобиваш; малко мислиш, малко знания придобиваш. Много работиш, много печелиш; малко работиш, малко печелиш. Това са процеси на любовта. Не можеш да постъпваш, както искаш, и да се ползуваш от любовта. Мома или момък, които се карат с баща си, с майка си, с братята и сестрите си, не могат да живеят добре и помежду си. Каквито обещания да дава момъкът на момата, той няма да ги изпълни. Невъзможно е, да се караш, сърдиш и гневиш на родителите си, а да живееш добре със своя възлюбен. Такава мома и такъв момък могат да изпълняват службата на надзиратели, но не на мъж или на жена в семейството. Днес Бог ни гледа, какво правим,. и се чуди на умовете ни. Сегашните християни мислят да влязат в Царството Божие по лесния път. Няма лесен път за Царството Божие. Който иска да влезе там трябва да бъде готов да мине по пътя на Христа. Той дойде в света, донесе Божията Любов, пожертвува се за човечеството, заради което Го разпнаха. Цяла нощ римските войници се гавриха с Него, но Той понесе всичко с любов и велико самообладание. Той знаеше, че един ден тези удари ще се сипят върху техните гърбове. Римските войници определиха броя на ударите, които бъдещото човечество трябваше да понесе. Днес всички се интересуват, кой ще победи в сегашната война. Като се свърши войната, ще видите, кой ще победи. Казвам: Блажен е този народ, който пръв приложи Божията Любов, Божията Правда, Божията Мъдрост и Истина. Старото трябва да се заличи, да дойде новото, което носи условия за победа. Истинската победа ще дойде чрез любовта, която изключва всякакво безправие. Светът се нуждае от нов ред и порядък, от разумност и справедливост. Безправието трябва да изчезне от всеки дом и от всяка държава и да се замести с порядъка на правдата и любовта. „Животът на праведния е като на зазоряване". Казано е в Писанието: „Бог е Любов". Търсете тогава разрешението на въпросите в любовта, а не вън от нея. Като дойде между хората, любовта ще оправи всички объркани работи. Тя носи новия живот, който ще се изяви чрез ума, сърцето и душата на хората. Отворете умовете, сърцата и душите си за Онзи, Който всеки момент ви говори чрез всички живи същества. Слушайте, какво ви говори, и изпълнявайте Неговата воля. Отворете се за любовта. Ще кажете, че любовта е само за младите. Не е така. Любовта е за всички хора, за млади и за стари, за женени и за неженени. Само онзи може да се жени, който носи любовта в себе си. Любещият е здрав, умен и добър. Щом е така, не се женете за болни, за невежи и за лоши хора. Мома, която люби, влага любовта си във всяко свое действие. Като готви, тя влага любовта си в яденето. Който яде от това ядене, ако е болен, оздравява; ако е недоволен, става доволен. Когато някой казва, че има любов в сърцето си, накарайте го да сготви. От яденето му ще познаете, каква е неговата любов. Докато дава път на любовта в себе си, човек разполага с всички нейни възможности. Щом изгуби любовта, изгубва и възможностите, с които тя разполага. Животът е ценен главно за любовта, която носи. Тя ще възкреси всички убити и умрели. Те ще възкръснат, ще се явят отново на земята, като левенти моми и момци, и всички единодушно ще извикат: Напред с любовта! Блажен е онзи, който се е родил от любовта. Йосиф се роди от любеща майка и получи благословението на любовта. Преди това, обаче, мина през две големи изпитания. Той видя един сън, който разказа на братята си. Те възнегодуваха против него и решиха да го убият, но после измениха решението си и го продадоха на богати търговци, които отиваха в Египет. От тях го купи Пентефрий, началник на телохранителите. Неговата жена се влюби в Йосифа. За да се освободи от нея, той избяга, като остави дрехата си в нейните ръце. Наклеветен от жената на своя господар, той беше осъден да лежи в затвор. Йосиф предпочете затвора, отколкото да сгреши пред господаря си. Оттук той беше освободен, след като изтълкува съня на Фараона и зае високо положение при него. Когато настана глад в Ханаан, братята му дойдоха при него за жито, поклониха му се – сънят на Йосифа се сбъдна. Тогава Йосиф им се откри, като техен брат, и им прости направената от тях погрешка. Животът на Йосифа показва пътя, по който всички хора минават. За да получи Божието благословение, човек трябва да мине по пътя на изпитанията и мъчнотиите. Той трябва да победи мъчнотиите, да се справи с тях и тогава да дойде до любовта. Любов без мъчнотии и изпитания не е истинска. Божията Любов иде след големи изпитания и страдания. Големи блага, възможности и условия се дават на хората, но те не могат да се ползуват от тях. Бог чака търпеливо да се осъзнаят всички хора и да се върнат към Него. Времената са усилни. Който иска, може да живее в любовта. Всички имате опитности, които трябва да използувате. Природата не обича повторението на нещата. Тя не позволява да се повтарят погрешките. Една погрешка, направена веднъж, е на място, човек се учи от нея. Обаче, не е позволено същата погрешка да се повтаря. 17. Беседа от Учителя, държана на 16 август, 10 ч. с. 1942 г. София. – Изгрев.
  10. Albena

    1942_08_12 Силните

    Аудио - чете Живка Герджикова От книгата "Възможности за щастие", Съборно Слово, 1941 –1943 Издателство: "Бяло Братство", София 2011 г. Книгата за теглене PDF Съдържание От книгата "Опорни точки на живота", Рилски беседи, 1942 г. Първо издание, София, 1942 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Силните Размишление. Представете си, че сте нарисували на дъската окръжност с един диаметър. Центърът на окръжността, означен с единица, определя силата, която е създала света. С две означаваме самата окръжност, която е граница на света. Тройката пък представя диаметъра, т. е. силата, която е вложила съдържание на света. И човек минава през същите числа: през единицата, която създала неговия свят; през двойката, която ограничила неговия свят и през тройката, която вложила съдържание и смисъл в него. Като ученици на живота, вие искате да се учите, но същевременно искате да станете и учители. Днес не се става лесно учител. Едно време, за да станеш учител, трябвало да свършиш най-малко четири-пет класа. И с първокласно образование се е ставало учител. Сега, за да станеш първоначален учител, трябва да си свършил гимназия. За да станеш гимназиален учител, трябва да свършиш университет. Някой иска да стане професор. За това е нужно да свършиш не само гимназия и университет, но да си специализирал по някакъв отрасъл от науката. Някой пък иска да стане силен, учен човек, или да се прояви в духовно отношение. Как можеш да станеш такъв? Трябва да си работил много в известна област и тогава да реализираш желанието си. За да постигне известно положение, човек трябва да изпитва любов и обич към това, което иска да придобие. Каква е разликата между понятията „любов и обич"? Под „любов" разбираме това, което постоянно дава и никога не взима. Под „обич" разбираме това, което всякога взима и нищо не дава. Бог се проявява в човека чрез своите атрибути: постоянно дава и постоянно взима. За някои това не е ясно. Те не могат да си представят, как така Бог постоянно дава и постоянно взима. Че някои не разбират известни неща, това не значи, че те не съществуват. Много неща не разбира човек, но, въпреки това, те стават. Как ще обясните, например, процеса на човешката мисъл? И най-учените не могат точно да обяснят процеса на мисълта, но тя си тече изминава известен път. Разбирането или неразбирането на този процес не спира течението на мисълта. За да си обясни, как идат мислите, по какви закони се движат преди всичко, човек трябва да стане господар на своите мисли. Като дойдем до мисълта, съставена ог числата 1, 2 и 3, казваме, че е динамическа. Всяка мисъл, която създава един свят около себе си, която внася в него известно съдържание, е динамическа. Всяка мисъл, която не създава нещо, която не ограничава и която не внася съдържание и смисъл в човека, е слаба. Ще възразите, че мислите добре. Който мисли добре, и пее добре. И обратно: Който не пее добре, не може да мисли. Слабият не мисли добре. Който не е силен и разумен, също така не мисли добре. Силният има добри мисли, добри чувства и добри постъпки. Ще каже някой, че от десетки години насам следва Божественото учение и още не е станал силен и добър. Отде знае той това? От години насам житото се сее в земята, и привидно е останало също; то не се изменило, но е вършело и до днес още върши своята работа. Човек живее и съществува благодарение на водата, на въздуха и на светлината. Като отваря и затваря устата си, въздухът влиза и излиза от нея. Така той приема и водата. А като отваря очите си, той приема светлината и се ползува от нея. Следователно, от създаването на човека до днес, той приема едни и същи елементи за подържане на своя живот и привидно е останал все човек, но разликата между първобитния и днешния човек е голяма. Днес всички хора търсят правилно разрешение на социалните въпроси. Един. от социалните въпроси е женитбата. Всеки иска да знае, кой е правият начин за разрешаването му. Кой трябва да се жени? – Само онзи, който е умен, добър и здрав. Той ще създаде здраво и добро поколение. Ако не си умен, добър и здрав, по-добре не се жени. Няма защо да се жениш, да създаваш хилаво поколение. Светът се нуждае от умни, добри и здрави хора. Всяка мома и всеки момък, които искат да се женят, трябва да отговарят на тези изисквания. В такъв случай нека се женят. – Каква е Божията воля? – Волята Божия е определена: жени се само умният, добрият и здравият. Бог създаде първите хора умни, добри и здрави и позволи им да се женят. На онези, които не са умни, добри и здрави, Той забранява да се женят. Човек се жени всеки момент, без да разбира смисъла на женитбата. Всяка хапка хляб, която туря в устата си, не е нищо друго, освен женитба. Ако човек сдъвче хляба правилно, а стомахът го смели добре, в него се развива сила. В този смисъл, силата, която той придобива, представя детето, което се ражда от женитбата на човека с хляба. Жени се за хляба и става силен само онзи, който е умен, добър и здрав. Това показва, че умствената, дихателната и храносмилателната система в него са добре развити. Ако една от системите не работи добре, той ще яде, но хлябът няма да се използува правилно и не може да развие необходимата сила. Той ще яде, но храносмилането няма да става правилно. Какъв смисъл има това хранене? Има смисъл човек да се жени, т. е. да се свърже с хляба, но да го използува добре. Помнете: всяко нещо е ценно, когато става на време. Тогава то се използува разумно и дава добри резултати. Ако се жените, навреме да се жените. Ако раждате, навреме да раждате. Какво дете ще бъде това, което се ражда на първия, на втория, на третия, на четвъртия, на петия, на шестия, на седмия или на осмия месец от зачеването му? Каква жена е тази, която бабува на майка, която носи детето си само един или два месеца след зачеването му? Не ставайте майка на такова дете. Не бабувайте на преждевременно родено дете. Имайте търпение да дочакате деветия месец. Не е лесно да бабуваш на такава майка. Още по-мъчно е да родиш такова дете. Това раждане е последствие от стария живот, дето има болести, недоразумения, противоречия. Старият живот е мътен порой, който трябва да изтече. Новият живот носи чиста, кристална вода. Той изтича от Божията Любов, която постоянно дава. Той изтича и от обичта, която всичко взима. За Бога е казано, че всичко дава и всичко взима, но не и за човека. Човек не може всичко да даде, не Може и всичко да вземе. Може ли човек да иска всичко от онзи, който го обича? Какво му е дал, за да иска всичко от него? Ум даде ли му? Сърце даде ли му? Пале даде ли му? Ако нищо не си му дал, с какво право му искаш всичко? Майката и бащата са родили детето, дали са нещо от себе си, следователно, имат право да искат нещо от него. Обаче, какво право имат външните хора по отношение на него? Някой зарови житното зърно в земята и счита, че има право на всичко, което ражда то. Земята е майка на житното зърно, а той се счита за негов баща. В същност, той ли му е баща? И птичката може да зарови житното зърно в земята, без да се счита за негов баща, без да има право на него. И свинята като рови, може да зарови едно житно зърно в земята, без да е негов баща. Тя заравя и житни зрънца, и царевица, и семена на бора, без да се нарича техен баща. Какво се разбира под думите „баща, майка и син"? Бащата дава, майката взима и обработва нещата, а синът изпълнява. Синът носи радост на баща си и на майка си. Същото отношение трябва да имаме и ние към Бога. Той е наш Баща, а ние – Негови синове. Бог се весели, а ние трябва да се радваме. Веселието е право на Бога, а радостта – на човека. Ние трябва да се радваме на Божиите дела на ума, на сърцето и на душата си. Да се радваме, че умът изучава нещата, а сърцето ги възприема. Да се радваме на всичко, което ни е дадено, което е вложено в нас. – Трябва ли да обичаме? – Ще обичате, разбира се; при това, колкото повече същества обичате, толкова по-добре за вас. Кой досега е обикнал всички хора, цялото човечество?–Само Христос. Той слезе на земята, обикна всички хора и с любовта си плати всичките им дългове. Ще кажете, че и вие трябва да обичате всички хора. За да ги обичате, трябва да умрете за тях и след това да възкръснете за тях. За да любиш всички, първо трябва да си роден от Бога, после да умреш за тях и най-после да възкръснеш за тях. Всеки е роден, но не всеки е готов да умре. Защо? – Защото не е роден от Бога. Той не е готов да умре, затова не може да възкръсне. Много хора умират по необходимост, затова не могат да възкръснат, т. е. да израснат. Те очакват да дойде новата светлина и топлина в света, че тогава да възкръснат. Да се върнем към числата 1, 2, 3. Какво означават те? – Много нещо се крие в тях, но само за онзи, който разбира техния вътрешен смисъл. За него тези числа носят разумност, доброта и сила. Кога ще се свърши войната? – Когато приложите числата 1, 2, 3 в живота си. Те разрешават всички въпроси. Когато любовта и обичта започнат да работят заедно, светът ще се оправи. Кога ще се освободим от страдания и болести? – Когато и вие, и страданията ви, и болестите ви възлюбят Бога. В любовта се крие и вярата, и надеждата. Не допущайте болестите в себе си, преди те да се влюбили в Бога. Вие оставяте да се влюбват във вас и да ви измъчват. Всяка такава болест е не-канен гост. Как ще обичате неканения гост, и как ще ви обича той? Бъдете будни към страданията и към болестите и, докато те не изправят отношенията си към Първата Причина, не ги приемайте в дома си. Същото се изисква и от човека. Никой няма право да обича, докато първо не е обикнал Бога. Любовта подразбира вътрешно възприемане на нещата. Как ще изядеш един плод, ако не ти е дадено право за това? Ако нямате любов в себе си, нямате право да ядете плодовете на дърветата. Първите човеци ядоха от забранения плод и създадоха нещастия и на себе си, и на цялото човечество. Да ядеш от забранения плод, това значи, да ядеш без любов. Следователно, ако искате да възприемете Божията Любов и да я приложите, следвайте пътя на Христа. Той дойде на земята и направи опита да обикне всички хора. Скъпо плати за този опит, но опитът Му излезе сполучлив. Това не значи, че Христос и втори път ще дойде на земята да направи същия опит. Ако дойде втори път, същата участ Го очаква. Трябва ли да желаете това? Днес цялото човечество трябва да се жертвува за Христа, Който пръв се е пожертвувал и е доказал, че обича всички хора. Човек може да се жертвува само за Онзи, Който се е пожертвувал за него. Майката, която се е жертвувала за детето си, има право да изисква нещо от него. Обаче, тя няма право да изисква от чуждите деца. На същото основание, човек може да изисква нещо само от онези мисли, които той е родил. Но какво ще иска той от мисли, които не са излезли от неговата глава? Те нямат нищо общо с него. Мнозина се запитват, съществува ли Бог, или не. Някои вярват в съществуването Му, други не вярват, но и едните, и другите нямат страх от Бога. Те се страхуват от хора, от животни, но не и от Бога. Не е нужно да се страхуват, но трябва да Го зачитат, да се съгласуват с Неговата воля. Пазете се, да не изпаднете в положението на клеветника – дявол, който постоянно хулел името Божие, за което го изпъдили от небето. Който се осмелява да хули своя Създател, той следва пътя на този клеветник, и сам подписва присъдата си. Не говорете лошо и за хората, за които Бог се грижи като за свои деца. Изобщо, не се подавайте на клевети, на критики, на хули, да не изгубите мястото, което ви е определено на небето. Днес се изисква от всички хора будно съзнание, да знаят, какво говорят и какво правят. Дойдете ли до Божествените работи, не оставяйте друг да ги върши. Всеки сам ще свърши работата, която му е определена. Не я ли свърши, скъпо ще плати. Божиите работи трябва да оставяте в ръцете на онзи, който може да ги поеме като свои. С тях не се търгува; с тях не може да осигурявате материалното си положение. Те се изпълняват доброволно и с любов. Каквато работа предприемете, обърнете се първо към Бога, да видите, одобрява ли я Той, или не. Дали човек се ражда, жени или умира, първо трябва да потърси одобрението на Бога. Няма ли Неговото одобрение, животът му ще се превърне в ад. Каквато служба и да вършите, искайте одобрението на Бога. Само с Него можете да разчитате на успех. Без Него и доброто ще се превърне на зло. С Него и злото ще се превърне на добро. Спазвайте следните правила в живота си: яжте чиста храна, пийте чиста вода, дишайте чист въздух, живейте в здравословна къща. Преди лягане мийте краката и ръцете си. Никога не лягайте с немити ръце и крака. Ако сте неразположени, не търсете причината вън от себе си, но направете нещо, да се облекчите. Измийте лицето, ръцете и краката си с топла вода. Ако неразположението ви не изчезне, окъпете се, разходете се на чист въздух. Не се критикувайте едни-други, че този не е добър, онзи не е добър. Между онези, които търсят Бога, няма лоши хора, но има такива, които са в процес на узряване. Докато плодът узрее, минава през много фази: като пъпка, като цвят, като завързал плод – зелен още, кисел или стипчав. Трябва да мине известно време, докато узрее и стане сладък, готов за ядене. Щом е така, радвайте се, че има условия, плодът да узрее и да се ползувате от него. Радвайте се, че има условия да станете умни, добри и силни. ,Кой прави човека умен? – Бог. Очаквайте тогава, Той да ви даде условия да придобиете това, което ви е нужно. Отворете сърцата си за Господа, без страх и без смущение. – Не сме готови още. – От вас зависи да бъдете готови. Измийте къщата си, проветрете я. Той ще влезе вътре и ще ви даде своето благословение. Приемете Божията Любов в дома си, за да се ползувате от нейните блага. Тя носи скъпоценни неща – храна, светлина, топлина и въздух. Тя прави човека умен, добър и силен. Тя осмисля живота и сближава хората. Тя премахва преградите и противоречията между тях. Без любов нищо не се постига. Каквито усилия да правите, ако любовта е далеч от вас, животът ви се превръща в ад. Отворете се за любовта, за да влезете в рая, в областта на безсмъртието. Мнозина искат да бъдат добри, без да са придобили правата мисъл. Това е невъзможно. Първо човек трябва да мисли. Мисълта му трябва да мине през мозъка, после през сърцето и най-после през тялото. Когато тя обхване и тялото, като сила, казваме, че той носи светлина в своя ум. Приеми любовта в ума си, обичта – в сърцето си, а силата – в душата си, за да бъдеш умен, добър и силен. Прилагайте разумността, добротата и силата си, за да помагате на себе си и на своите ближни. Ако знаете, че някой ваш близък е болен, не го лекувайте с лекарства, но нека го посетят десетина души, и всеки от вас да отправи към него мисълта, че ще оздравее. Ако той приеме мисълта ви и повярва в нея, ще стане от леглото си. Мисълта е мощна сила, която лекува и повдига човека. Човек се нуждае от няколко неща: от красота, доброта и милосърдие; от хляб, вода, въздух и светлина. За да придобие тези качества, той трябва да мисли. Иска, или не иска, трябва да мисли. Като мисли право, той ще стане и добър, и силен. Това се изисква от всички хора. Който не стане умен, добър и силен, главата му ще пати. Сега е време всички да бъдем умни, добри и силни. По-добро време от сегашното няма. Всеки за себе си ще работи, да стане умен, добър и силен. Всеки сам ще свърши работата, която му е определена. На всеки е даден дял от Божията нива, и всеки ще работи, ще мисли, да свърши работата си добре. Никаква сила в света не е в състояние да попречи на вашата работа. Ако те досега сте били спъвани, причината се крие във вашата слабост. Никой не може да препятствува на силния. Един ден паяците чули, че слонът щял да мине през тяхното царство и решили да го спрат, да не го пущат между тях, да ги смущава. Те започнали да правят паяжини на пътя му, да го спънат. Събрали се всички паяци в царството и започнали да сноват своите паяжини. Сновали по цели дни и нощи и, когато барикадата им била готова, слонът пристигнал. Той минал безпрепятствено през паешката крепост. Като го запитали, какво усетил, той спокойно махнал с опашката си и казал: Нищо не усетих. Иде слонът в света; ще мине през царството на паяците, но нищо няма да остане от паяжините. Всички паяци ще го питат, какво е усетил, но той спокойно ще отговори: Нищо не усетих. Слонът представя любовта. Иде любовта в света. Тя ще мине и замине през всички препятствия, но нищо няма да усети. Вложи любовта в ума си, обичта в сърцето си и силата в тялото си, за да се ползуваш от благата на живота. Стреми се да проявиш силата, доброто и разумността, които Бог е вложил в тебе. Това се отнася само до онзи, който е готов да служи на любовта. Който не е готов да служи на любовта, нека да се държи за стария живот. Който е възприел любовта, обичта и силата в себе си, да отиде още сега на работа. Никой да не пита, как да работи. Трябва ли да казвате на художника, как да работи? Щом има платно, бои и четки, той знае, как да работи. Започни да рисуваш, без да питаш, как се рисува. Времената са усилни, не чакат да се теоретизира много. Нека всеки се опита да състави някаква мелодия на следните думи: „Люби ти, добър бъди! Обичай ти, силен бъди!" Любовта и обичта дават подтик в живота. Изпейте думите: „Аз мога да любя, добър да бъда. Аз мога да обичам, силен да бъда." Който иска да придобие любовта, нека се опита, да си съчини някаква мелодия на дадения текст, да затвори стария тефтер на своя живот и да отвори нов. Нека напише в новия тефтер думите: Аз мога да любя, добър да бъда. Аз мога да обичам, силен да бъда. След това всеки в себе си да каже: Господи, готов съм да направя всичко заради Тебе, защото Си ме възлюбил. – Това е живот вечен, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото си изпратил. 16. Беседа от Учителя, държана на 12 август 5 ч. с. 1942 г. София. – Изгрев.
  11. Albena

    1942_08_09 Наследници на земята

    Аудио - чете Живка Герджикова От книгата "Възможности за щастие", Съборно Слово, 1941 –1943 Издателство: "Бяло Братство", София 2011 г. Книгата за теглене PDF Съдържание От книгата "Опорни точки на живота", Рилски беседи, 1942 г. Първо издание, София, 1942 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Наследници на земята "Блажени кротките, защото те ще наследят земята" (Матея 5:5) Понякога човек изгубва смисъла на живота и не знае причината за това. В младини той е идеалист, а на стари години става материалист. Ако сечем постоянно клоните на дървото, корените му се развиват чрезмерно и се забиват дълбоко в земята. Значи, когато клоните нямат условия да се развиват, за тяхна сметка се развиват корените. Същият закон има значение и за човека. Когато човек няма условия да се развива духовно, той се развива материално. Корените в него се развиват за сметка на клоните. Обаче, човек, както и дървото, трябва да се развива правилно – и корените, и клоните му трябва да растат еднакво, т. е. той трябва да се развива и материално, и духовно. Ето защо, ние се стремим към такава наука, която да осмисли живота ни. Ние се стремим към такава наука, която едновременно да усили вярата, надеждата и любовта ни. Мнозина се запитват, какво представя човек пред вселената. Наистина, човек е микроскопично същество пред вселената, но тя представя материалната страна за него. Той трябва да я изучава. За него тя е предметно обучение. Малък е човекът, но милиарди клетки, т. е. милиарди малки същества образуват тялото му и живеят за него. Само стомахът му е образуван от десет милиона клетки. Значи, човешкият стомах е голяма фабрика, в която взимат участие десет милиона работника. Който не разбира смисъла на тяхната работа и не я оценява, казва, че храненето е проста работа. Не е проста работа. Десет милиона работника участват в обяда, който ти си приел. Ако плащате по един лев на работник, за един обяд трябва да платите десет милиона лева. Кой може да плати десет милиона за един обяд? И по една стотинка да плащате на работник, пак е много. Това е само за един обяд. А колко пъти на ден яде човек? Направете изчисление, да видите, колко струва годишно работата само на стомаха. След това изчислете, колко работници има в мозъка, в дробовете и направете сметка, колко струва тяхната работа. Приложете математиката, да видите, какво нещо е човекът и колко струва на природата. Само така ще разберете, имате ли право да се обезсърчавате. Човек се обезсърчава от две положения в живота: от недоимък и от изобилие. В първия случай той купува билети, които не печелят; във втория случай купува билети, които печелят, и той изпада в такова изобилие, което го обезсърчава; не знае, как да се справи с него, че да се задоволи. Който не печели, не е доволен, търси богатство. И той може да спечели. – Как? – Или като купи всичките билети, или като разполага с големи знания, да разбира науката за щастливите числа и да си вземе билет, който печели. Кой човек е истински богат? Богат е онзи, на когото умът, сърцето и душата се проявяват правилно. Ще се запитате, съществува ли, наистина, душа. За мене този въпрос е разрешен. Аз виждам проявите на душата всеки момент. Тя се изявява чрез човешкото тяло. То е инструментът, чрез който тя работи. Аз се разговарям с нея и виждам, че тя крие в себе си велика история. Тя носи големи знания в себе си, всичко помни. Само ученият признава съществуването на душата, защото всеки момент влиза в разговор с нея. Тъй щото, който пита, съществува ли Бог, съществува ли душа, има ли любов в света, той сам определя мястото си. Той сам се поставя в категорията на простите; или на онези, които искат да учат; или между истинските учени. За учените тези въпроси са предрешени. Може ли човек да разреши въпросите за душата и за духа, за доброто и за злото? – Може. За онзи, който е в съгласие с Първата Причина на нещата, всичко е възможно. И за него има невъзможни неща, но за тях той никога не мисли. Например, той никога не се запитва, може ли да събере слънцето и луната на едно място и да им даде едно богато угощение. Колкото е възможно земята да отиде на гости на слънцето или на луната, толкова е възможно и те да я посетят. Има хора, лунни типове, но това не значи, че те идат от луната. Луната им влияе силно, и те вечер стават от леглото си, качват се по покриви; те ходят свободно, без да падат. Това е въпрос, който няма отношение към невъзможните неща. Някой иска да бъде богат, без да мисли за последствията, които богатството може да му създаде. Ако богатството ти създава нещастия, защо ти е то? Това богатство влиза в човешкия порядък на нещата. Какъв смисъл има да се качи човек на Монт-Еверест и да се задуши там? Човек не е пригоден за големи височини. За да се изкачи на този връх, той трябва да носи със себе си чист кислород, да поддържа дишането си. Едно време и човекът е мислил като рибите, че вън от водата няма живот. Но, впоследствие, и някои риби се убедиха, че извън водата може да се живее, и станаха птици. В бъдеще човек ще се убеди, че може да се живее и на големи височини, дето въздухът е крайно разреден. Както рибите използват въздуха от водата, така и човек един ден ще извади от въздуха онази материя, която е необходима за дишането. Тялото на бъдещия човек ще бъде по-фино от сегашното, и той ще живее в етера. Тогава той ще пътува свободно от земята до луната, защото пространството между тези планети е изпълнено с етер, към който човек ще бъде нагоден да живее. Обаче, сегашният човек не може да отиде на луната, не е годен за там – дробовете му не могат още да възприемат етера. Който си е изработил дробове, нагодени към етера, свободно може да пътува до луната. Според окултистите, има такива хора на земята. Те пътуват не само до луната, но и до други планети. Обаче, как става това, не може да се докаже научно. За истината това не е важно. Тя не се нуждае от доказателства. Доказват се само материалните работи. Светлината има ли нужда от доказателства? Ако доказвате броя на трептенията на червената, жълтата или на синята светлина, с това още не се доказва самата светлина. Трептенията са превозни средства на светлината, но светлината, сама за себе си, не е трептение. Човек си служи с автомобила като превозно средство, но самият автомобил не е човекът. Автомобилът е едно нещо, а човек – друго; трептенията на светлината са едно нещо, а светлината е съвсем друго; трептенията на музикалния тон са едно нещо, а музиката няма нищо общо с трептенията. Звукът се предава чрез трептенията на въздуха, но нито звукът, нито трептенията представят същинската музика. И тъй, когато говорим за човека, можем да го разглеждаме като индивид, като личност; можем да го разглеждаме и като колективно същество, излязло от един общ Източник на живота. Той е дошъл на земята, да живее за себе си, за дома си, за отечеството си, за цялото човечество. Най-после, като мине през всички фази на живота, той ще съзнае, че е дошъл на земята, да живее за своя Създател. Да живееш за Създателя си, за Бога, това значи, да имаш любов в себе си. Да живееш за светлината и да се ползваш от нея, това значи, да имаш очи. Който има очи, той вижда и светлината, и Бога и ги познава. В този смисъл, те не се нуждаят от никакви доказателства. Ще каже някой, че чувствал Бога. Чувстването на нещата е средство, с което човек си служи, но то не е доказателство. То е превозно средство за човека, каквото е автомобилът за физическия му живот. Обмяната между Бога и човешката душа е доказателство за съществуването на Бога и за Неговите прояви като Любов, Мъдрост и Истина. Да живееш в Бога, и Той да живее в тебе, това е доказателство за Неговото съществуване. Казано е, че Бог е Любов. Значи, любовта е отношение на Бога към нас. Обичта пък представя отношение на човека към Бога. Малцина разбират тези отношения, затова те обичат, без да знаят, кого обичат. Някой ги люби, без да знаят, кой всъщност ги люби. Някой казва, че еди-кой си го люби – Петко, Стоян, Драган. Човек не може да люби. Може ли едно кило вода да задоволи жаждата ви през целия живот? Може ли един скъпоценен камък да ви украси? Следователно, един човек не може да задоволи нуждата на душата ви, да бъдете любени; нито човек може да обича само едного. Ако Бог не живее в човека, подобният му не може да го обича. Може ли котката да обича човека за самия него? Тя го обича за хляба, който той й дава. Като престане да я храни, и тя престава да го посещава – не го обича вече. Всички хора говорят за любовта, но малцина я разбират като велика сила, като велика добродетел. Тя осмисля живота и внася хармония в него. Без любов животът е смърт, а без обич – ад. Когато престане да люби, човек умира; когато престане да обича, той слиза в ада. Бог каза на първия човек: „В който ден ядеш от забранения плод, ще умреш". Това значи: в който ден престъпиш закона на любовта, ще умреш. Смъртта подразбира отдалечаване на човека от любовта. Като говорят за любовта, хората я разглеждат като проява, от една страна, в индивидуалния живот на човека, а от друга, като проява на колективния живот. От това гледище, авторите, различните писатели, романисти, философи, разглеждат въпросите на живота. Например, Виктор Юго разрешава вътрешните противоречия в индивидуалния живот на човека. Толстой пък разрешава един голям социален въпрос – причината за войните, за големите спорове и недоразумения между народите. По отношение на своите възгледи, в романите си „Клетниците" и „Война и мир", и двамата са прави. И сегашните хора се питат, като Толстоя, коя е причината за съществуването на злото в света. Какво правят войниците, когато минават през някой мост? За да не го разрушат, те не вървят ритмично, но по един или по двама-трима, безразборно. На основание на този закон от физиката, казвам: Злото съществува по причина на ритмичното правене на зло. Когато войниците вървят ритмично по някой мост, те го събарят. Когато много хора вървят ритмично в посока на злото, те създават големи катастрофи в света: земетресения, наводнения и др. За да престане злото, да се прекратят катастрофите, хората трябва да се откажат от ритъма на своя изопачен ум и своето сърце, от единодушието в злото. Те трябва да се обединят по ум, по сърце и по воля в правене на добро, за да превърнат земята в рай, а живота си – в музика и песен. Не е достатъчно само човек да търси причината на злото, но той трябва да бъде готов да се откаже от него. Ако не се откаже от своята алчност, той не може да влезе в Божествения порядък на нещата. Ако пчелата – работница не може да излезе от обществото на пчелите, нищо няма да придобие. Тя ще има царица – пчела, която ще й заповядва, и завинаги ще си остане работница в кошера на своята царица. И в кошера има ред и порядък, чистота, но този ред и порядък не е идеален. Ако пчелата се стреми към нещо възвишено, трябва да напусне кошера. В живота на пчелите е допуснато многомъжеството, което не може да бъде идеал на един възвишен свят. Техният строй е отживял времето си. Всяка съзнателна пчела търси нови условия, за нов, възвишен живот. В какво се заключава идеалният строй на живота? – В прилагане на любовта и на обичта. Вън от любовта и обичта никакъв идеал не може да съществува. В бъдеще, когато се приложат любовта и обичта в живота, хората няма да се страхуват от смъртта. Те няма да умират, но ще минават от един свят в друг. Хората умират днес, по единствената причина, че не са хармонизирали любовта и обичта в себе си. Който не ги е хармонизирал, не може правилно да ги прилага. Слушах една млада жена да се оплаква от положението си. Разправя, че се оженила преди две години, а се обичали с мъжа си седем години преди женитбата си. И тя не знае, какво е станало помежду им, но той обикнал друга жена и казвал й: Ще ме извиниш, сега не те обичам, както по-рано. Ако ти ме обичаш, пожертвай се за мене, остави ме свободен. Понеже жена му го обичала, макар и с мъка, тя го оставила свободен, не го напуснала, но не се месила в любовта му. Тази жена е разумна. Тя разбира, че не може да се бърка в живота на сърцето, но иска да знае, коя е причината за новото положение, в което се намира. Много просто. Кога човек обича някого? – Когато той се жертва за него. Следователно, тази жена, в миналото някога се е пожертвала за него, и днес той й благодари с обичта си. Като обича тази жена, той ще прояви и към жена си по-голяма любов, но ако тя го остави свободен. Той ще оцени жертвата, която тя прави за него, и ще й благодари. Същото се отнася и до жената. Любовта е единна и непреривна. В нея няма никакви престъпления, никакво зло. Престъпленията, които хората приписват на любовта, се крият другаде, а не в любовта. Те не я разбират, или криво я разбират. Любовта повдига и възкресява човека, а не го умъртвява. Бог се проявява чрез любовта във всяко живо същество. Колкото повече хора обича човек, толкова повече се е отворил за Бога. Любовта е път кьм повдигане. Как се проявява любовта, не е важно. Тя има милиони начини за проявяване. Важно е да се придобие нещо ценно чрез нея. Като се повдига от едно стъпало на друго, човек ще дойде най-после до великата любов, в която няма измяна, няма престъпления, няма смърт. Тя носи радост и щастие, тя носи свобода и безсмъртие. Задачата на разумния свят се заключава в това, да освободи човека от заблужденията, които носи от миналото, да внесе в живота им нов, велик морал. Защо трябва хората да се съмняват едни в други? Трябва ли мъжът да се съмнява в жена си, да мисли, че тя търси други мъже? Трябва ли жената да се съмнява в мъжа си? Защо мъжът да не гледа на жените като на свои дъщери и сестри и така да ги обича? Защо жената да не гледа на мъжете като на свои синове и братя и така да ги обича? Бащата обича дъщерите си, майката обича синовете си. Има ли нещо престъпно в тази любов? Семейството е създадено, именно за това, да регулира отношенията между мъжа и жената, да ги повдигне на по-висока степен. Не мислете, че, ако някой мъж обича една жена, той върши престъпление. В любовта няма престъпления. Невъзможно е да любиш, и да вършиш престъпления. Който люби, не върши престъпления; който не люби, върши престъпления. Това се отнася еднакво и за мъжа, и за жената. Радвайте се, когато хората се обичат. Не се ли радвате, когато бащата обича дъщерите си, а майката – синовете си? На земята няма по-възвишена любов от тази, на майката и на бащата. Днес повечето хора не разбират любовта, а говорят за нея, приписват й качества, каквито тя не притежава. Това е любов на насекомите, с която ние не се занимаваме. Едва сега хората влизат в любовта на сърцето. Те четат романи, влюбват се, мислят, че познават тази любов. И нея още не познават. Ако тази любов още не е разбрана, колко по-неразбрана е великата Божия Любов. Ще каже някой, че познава Бога, че Той е близо до нас. Понякога Бог е близо до нас, някога е далеч. Когато Го обичаме, Той е далеч от нас. Когато не Го обичаме, Той е близо до нас, учи ни, възпитава ни. – Как? – Чрез страданията. Когато жената се оплаква от мъжа си, ще знаете, че той е близо до нея, на всяка стъпка я следи, да не направи някаква погрешка. Когато е далеч от нея, тя е доволна от него и знае, че той я обича. Тя има вяра в него и го оставя да се проявява свободно. Понятията „близо и далеч" са относителни. Разумните същества, които се движат с бързината на светлината, отиват до слънцето за осем минути и се връщат за осем минути. Те са близо до нас. Обикновеният човек, за да отиде до града и да се върне, трябват му един-два часа. Значи, той е далеч от вас. В бъдеще мъжът и жената ще живеят далеч един от друг. Ако жената е на слънцето, мъжът ще бъде на земята. После ще сменят местата си. Мъжът ще се качи на слънцето, а жената ще слезе на земята. Адам направи грешка, като извика жената от другия свят, в който тя живееше. Той я взе при себе си, но, в края на краищата, и двамата излязоха от рая. За да се обичат, хората трябва да се вселяват едни в други. При това положение, те няма да се карат, няма да се сърдят. Ако жената се разсърди, мъжът ще се всели в нея. Ако мъжът се разсърди, жената ще се всели в него. И така, те няма да се карат, ще бъдат скрити един за друг. Сам човек може ли да се кара? Вътрешната страна на живота представя небето, а външната – земята. Който иска да запази хармонията си, трябва постоянно да влиза в себе си и да излиза, т. е. да се движи между небето и земята, като полюси на живота. Който разбира любовта, не се страхува, че някой може да му я отнеме. Любовта е великото житейско море. Кой може да отнеме водата на това море и да го пресуши? Водата на любовта е неизчерпаема. Който люби, никога не изменя на любовта. Който иска да го любят, трябва да стане като детето. Всеки се радва на детето, всеки го носи на ръце. Можете ли да носите един мъж или една жена на гърба си? Следователно, за да бъде обичана, жената трябва да се откаже от желанието си, да я носи мъжът на гърба си. И мъжът трябва да се откаже от желанието си, жена му да го носи на гърба си. Само така той може да бъде обичан. Христос казва: „Кротките ще наследят земята". Кой човек е кротък? – Който носи в себе си любовта и обичта. Той гледа на хората като на души, не се съмнява в тях, не ги измъчва, не им причинява страдания. Ако е жена, никога не се съмнява в мъжа си, не допуща нито една лоша мисъл за него; ако е мъж, и той не се съмнява в жена си и не допуща нито една лоша мисъл за нея. Кроткият познава любовта и обичта и вярва в техните прояви. Като се говори за любовта, ние не разбираме свободната любов, която хората допущат. Любовта стои по-високо от свободата. Тя произтича от истината, а същевременно носи в себе си и истината, и мъдростта. Ще кажете, че никой не ви обича. Това не е вярно. Няма живо същество в света, което да не е обичано. Едно се изисква от човека: да възприеме любовта чрез ума, чрез сърцето и чрез душата си. Който не възприема така любовта, не може да я познае. Както познавате въздуха, така трябва да се запознаете и с любовта. И тогава, няма да казвате, че мъжът ви или жена ви не ви обичат, но ще знаете, че като ви е изпратил на земята, Бог ви е обикнал. Той не ви е пратил между мъже и жени, но между братя и сестри, да им покажете, какво нещо е любовта. Не очаквайте да ви обичат, но вие обичайте. Бъдете герои да проявите любовта, да бъдете носители на новото в света. 15. Беседа от Учителя, държана на 9 август, 10 ч. с., 1942 г. София – Изгрев
  12. Albena

    1942_08_05 Ценни добродетели

    Аудио - чете Живка Герджикова Аудио; Аудио беседа (видео - Ценни добродетели, чете Тодор Янкулов) От книгата "Възможности за щастие", Съборно Слово, 1941 –1943 Издателство: "Бяло Братство", София 2011 г. Книгата за теглене PDF Съдържание От книгата "Опорни точки на живота", Рилски беседи, 1942 г. Първо издание, София, 1942 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Ценни добродетели Разумният и щастлив живот зависи от прости неща. Всеки човек иска да бъде щастлив, но в какво се заключава щастието, не знае. Да казваш, че трябва да бъдеш щастлив, това е все едно, да казваш, че трябва да ходиш. Изкуство е да знае човек, как да ходи. Ако ходиш правилно, ще бъдеш здрав; ако не ходиш правилно, ще си създадеш различни болезнени състояния. От хода се познава, дали човек е умен, дали има повече или по-малко светлина в съзнанието си; ходът определя още и твърдостта на човека. Изобщо, от хода се познават неговите характерни черти. Всяко движение, съзнателно или несъзнателно, определя характера на човека. Тялото е израз на човешката душа. Достатъчно е да изучите тялото на човека, за да познаете неговия вътрешен живот, скритите сили в него. някой мисли, че като мълчи, никой не знае, какво носи в себе си. Лъже се той, не е нужно човек да говори, за да го познаят. Лицето, главата му, ръцете и краката, както и цялото тяло, говорят за него. За онзи, който знае да чете, всичко е открито. Той знае да чете, но знае и да мълчи. Съвременните хора се страхуват едни от други. Ако някой има лошо мнение за вас, вие сте затворени за него. Ако ви попитат, кой човек е добър, вие ще се произнесете за неговата доброта по проявите му. За бакалина ще кажете, че е честен, понеже продава честно. Като мери стоката си, точно тегли. При това, той казва: Тази стока е първокачествена, а тази е второкачествена. Както казва, така излиза. Ученият, обаче, чете по лицето на човека, дали е честен, или не. Той казва: Ако бащата и майката на даден човек са били честни, и той ще бъде честен; ако те са били умни и добри, и той ще бъде умен и добър; ако те са били здрави, и той ще бъде здрав. На лицето и на главата на човека е написан живота не само на неговите родители, но и на десетки поколения преди него. Всяко нещо крие произхода си в един далечен източник. Вие гледате електрическите лампи и казвате, че електрическата енергия е взета от водата. Истински ученият, обаче, знае, че тази светлина не иде направо от водата, но от още по-далечен източник – Слънцето, което е само резервоар на тази енергия. Зад Слънцето пък се крие първопричината на нещата. Следователно, след всяко извършено действие или проява иде друго нещо. Например, след яденето иде почивката, а след почивката – работата. После отново идат ядене, почивка, работа. Какъв е смисълът на живота? Като живее, човек се стреми да придобие нещо. Ако всеки ден не придобива нещо ново, той мисли, че не живее. Чиновникът и работникът се стремят да увеличат заплатите си. Всеки иска увеличаване на хляба, да задоволи глада си и да предаде нещо към строителния материал на тялото си. Както за строежа на една къща е нужно известно количество материал – тухли, камъни, греди, пясък, така и за човешкото тяло, външно и вътрешно, е нужен градивен материал. Ако няма достатъчно от този материал, той се оплаква, че му липсва нещо. Всеки човек изпитва някакъв недоимък в живота си и се стреми да го набави. Недоимъкът, липсата на нещо прави човека недоволен. Той знае, че му липсва нещо, но каква е тази липса, няма ясна представа за нея. Защо? – Защото едва придобие нещо, явява се друг недоимък. Цял живот се мъчи човек, да задоволи липсата си и все не може да я задоволи – нещо му недостига. Христос казва: „Едно ти недостига". Какво е това „едното"? Ще кажете, че любов искате. Какво нещо е любовта? Яде ли се, пие ли се? Нито се яде, нито се пие, но тя сама донася всичко онова, което се яде и пие. Сама по себе си любовта не е щастие, но щастие носи; тя не е силна, но прави хората силни; тя не е светлина и топлина, обаче, носи светлина и топлина. Какво в същност е любовта? Излиза, че любовта е нищо, а всичко носи. Под думата „нищо", разбираме, че любовта не е ограничена, към никого не е задължена, а всичко прави. Любовта не е задължена към никого, но всички задължава. Като донесе ядене на човека, тя го заставя да яде; като го направи разумен, тя го заставя да прояви разумността си; като му даде светлина и топлина, тя изисква от него да ги прояви, дето трябва. Докато момата е при родителите си, тя е свободна от задължения. Щом се влюби в някой момък и се ожени за него, тя е длъжна да се грижи за дома, за възлюбения и за децата си. Новороденото дете се нуждае от грижите на майка си. То иска да яде, но не знае, отде да вземе храна и как да яде. Майката му дава от себе си доброкачествена храна и се грижи на време да я доставя. Както детето се учи от майка си, така и всеки човек, за да стане добър, умен, силен и здрав, трябва да има учител, който да му покаже начин за придобиване на тези качества. Всички хора искат да бъдат здрави, но не знаят, как да постигнат желанието си. Ако им се каже, че, за да бъдат здрави, трябва да дишат дълбоко, те няма да повярват и ще започнат да философствуват. Те искат да им се каже друго нещо. Защо? – Защото мислят, че дишането си върви само по себе си. Вярно е, че всеки човек диша, на неправилно. Всички болести, всички неразположения се дължат на неправилното дишане. Съвременните хора дишат само с горната част на дробовете си, а това е недостатъчно. При дишането трябва да взимат участие умът, сърцето и волята. Ако те не взимат участие при дишането, човек не се ползува, както трябва от въздуха. Той го приема и изпуша механически. Човек. трябва да диша съзнателно. Здравето на човека зависи от количеството на въздуха, на светлината и на топлината, които той приема от външния свят. Светлината дава простор на човешката мисъл. Дишането пък дава простор на чувствата му, а топлината внася разширение и в чувствата, и в мислите. Какво дишане е това, което не може да освободи човека от недоволството му? Някой диша,. приема светлина и топлина, а е недоволен. Защо е недоволен? – Защото обущата му били стари, дрехите му – изтъркани и избелели. Едно ще знаете: Няма нови неща в света, но няма и стари. Слънцето, което изгрява и залязва, не е нито старо, нито ново. То съществува от създаването на света. Ново ли е тогава? Същевременно, казваме, че иде нов ден, когато слънцето ще изгрее отново, с нова светлина и топлина. Значите за едни хора слънцето е ново, а за други – старо. Всяко новородено дете е нов човек. Но колко пъти това дете се е раждало и умирало! Колко пъти то е било учен, знаменит човек! В малка форма е дошло то, но в него се крие голям учен или голям философ. Често хората се оплакват от живота си, не могат да носят страданията и търсят виновника вън от себе си. В това отношение те приличат на малките деца, които сами си причиняват страдания, но, като не се разбират, отдават вината на външни условия. Едно дете яло диня и, като си играло със семките, пъхнало една семка в ухото си и не могло да я извади. След това започнало да плаче, че ухото го боли. Семката набъбнала и причинила голяма болка. Майката се чудела, на какво се дължи това. Извикала една опитна баба, да го прегледа. Бабата пипнала ухото отвън и забелязала една подутина. Запитала детето, да не е турило нещо в ухото си. Едва сега то си спомнило, че пъхнало една семка в ухото си, която не могло да извади. Бабата взела една кука, внимателно я пъхнала в ухото и извадила семката. Така постъпват и възрастните хора. Те турят една мисъл, едно чувство или една постъпка там, дето не трябва, и после се чудят, защо страдат. За да не страда, човек трябва да поставя всяко нещо на своето място. Ако си бакалин, ще теглиш стоката точно. Премериш ли по-малко, отколкото трябва, ще те хванат и ще изгубиш доверието на хората. Ще кажеш, че не си забелязал това, или че слугата ти е направил погрешката. Не скривай истината. Бъди буден към постъпките си и, ако съзнателно правиш погрешки, признай си и започни да се изправяш. Ще кажете, че живеете добре. Радвайте се, ако, наистина, живеете добре; но, ако животът ви не е достатъчно чист, благодарете на условията и на съществата, през които той минава, за да се пречисти. Земният живот на човека прилича на мътна вода, която минава през земните пластове и се пречиства. Пластовете, през които минава този живот, са неговият ум, неговото сърце и неговата душа. Като мине през тях, животът на човека се пречиства и излиза във вид на чист извор, от водата на който се ползуват всички живи същества – растения, животни и хора. Колкото е по-чист изворът, толкова радостта на разумните същества е по-голяма. Ако изворът е нечист, те казват: Този живот не е добър, още трябва да се пречиства. Казват за някого, че мислите му не са чисти. За друг казват, че чувствата и желанията му не са чисти. Това показва, че умът, сърцето и волята на дадени хора, като филтри на живота, не са изпълнили добре службата си. Както хората се хранят от плодовете на дърветата, така и много по-долностоящи и по-високостоящи от човека се хранят от неговите мисли и желания. Както плодовете на дърветата влизат като съставна част в човешкия организъм, така също мислите, чувствата и постъпките на човека влизат като съставна част в организмите на други същества. Значи, цената на човека се определя от плодовете, които той дава на другите същества. Затова казваме, че човек носи отговорност за делата си. Бог е турил всички хора на работа, като съработници в Неговото дело. Щом е дошъл на земята, човек е поел една служба, която трябва да изпълнява точно и добросъвестно. Той е чиновник, когото ревизират всеки момент. Сутрин, като изгрее слънцето, той поема службата си, цял ден работи, а вечер дохожда специална комисия да го ревизира. Значи, той има ревизия всеки ден, всяка седмица, всеки месец и всяка година. И най-после, като свърши цялата работа, пак го ревизират. Последната ревизия определя положението му, като добър или лош чиновник. Главата и лицето на човека показват, какъв чиновник е бил той в своите минали съществувания. Бъдещият му портрет ще покаже, какво е работил той в сегашния си живот. Каквато работа предприеме човек, трябва да я изпълни добре. В това отношение той трябва да бъде като музиканта, всеки тон да бъде чист, ясен, никакъв фалш, никаква неясност да няма в него. Какво се иска от добрия музикант? – Да взима чисти, ясни, определени тонове. Всеки тон трябва да има определена форма, големина, тежест. Същевременно, тонът трябва да има ред, количественост и живот в себе си. Ако тонът на музиканта няма тези качества, музиката му не привлича. Коя мома и кой момък привличат хората? – Красивите. Не са ли красиви, никой не ги търси. Голямата красота е опасна, но и голямата грозота е опасна. Това, което повдига човека, е красотата; това, което го понижава, е грозотата. Ще кажете, че грозният някога ще стане красив, а красивият – грозен. Не е така. Грозният, трябва да стане красив; красивият трябва да стане добър. Добрият трябва да стане справедлив, а справедливият –- разумен. Това са степени, през които човек минава в развитието си. Красотата дава външните условия на живота. Ако си красив, всички хора са готови да ти услужат. Красотата е подобна на златото, което не се окислява. Който разбира свойствата на златото, може да си послужи с него, като физическо злато, да подобри материалния си живот, но може да си послужи с него и като с органическо злато, да подобри вътрешния си душевен живот. Много от болестите се дължат на отсъствието на органическо злато в кръвта. Слабостта и малокръвието се дължат на недостатъчно количество желязо в кръвта. Когато мисълта на човека е неподвижна, това показва, че той има малко фосфор в кръвта си. Това са отвлечени неща, които не се виждат. Говори се за мисълта, но никой не я вижда. Казват, че някой мисли добре, но и за това има причина. Само онзи мисли добре, когото обичат. Ако никой не обича даден човек, той не може да мисли добре. С любовта си майката заставя детето си да мисли. Колкото повече го обича, толкова по-добре мисли то. Първоначално детето е било в спящо състояние, но постепенно в него се събуждала мисълта. Като се прояви умът, и сърцето се проявява и повдига. Сърцето пък дава възможност да се прояви тялото и неговата сила. Значи, умът, сърцето и волята са свързани помежду си. Умът е свързан със сърцето, а сърцето – с тялото, т. е. със силата на човека. Разумността има отношение към майката. Тя представя проява на Божествения Дух в човека, който го заставя да мисли. Когато детето отговаря на майчината любов, умът му се събужда, и то започва да мисли. Събуди ли се умът, сърцето и душата в човека, той започва да живее съзнателно. Това значи, да се движи човек в три посоки – по дължина, широчина и височина или дълбочина. Съзнателният живот подразбира съзнателно хранене, пиене на вода, дишане и възприемане на светлината. Мнозина ядат, пият, дишат, без да дават значение на тези процеси. С това те малко използуват условията. Дишането има смисъл, когато и мисълта, и чувствата, и волята взимат участие. Дишане без концентрирана мисъл нищо не допринася. Като дишаш, бавно ще приемаш въздуха, и бавно ще го изпущаш. Както влиза въздухът, така трябва и да излиза. Пет минути ще дишаш, но ще мислиш само за Божествени, за възвишени неща, няма да се смущаваш от обикновени работи. Когато е гладен и яде с любов и с разположение, човек придобива нещо ценно от яденето. Малко ще ядеш, но с любов. То допринася повече от многото ядене, прието без любов. Всяко нещо, което се върши с любов, се увеличава; всяко нещо, което не става с любов, се смалява. Бъдете доволни от малкото. Ако имате едно житно зърно или една клечка кибрит, бъдете доволни и от тях. Едно житно зърно може да роди 30, 60 или 100 зрънца. С една кибритена клечка можете да запалите голям огън, на който да се греете и да сготвите ядене за много хора. — Какво да правя с едно житно зърно? — Посей го в земята. – Какво да правя с една клечка кибрит? – Запали огън. Който мисли правилно, туря клечката там, дето огънят лесно се запалва. За да помогне на горението, той духа. Така той внася повече въздух и усилва горението. Духането на огъня подразбира отправяне на мисълта там, дето може да се придобие нищо ценно. Каквито упражнения да правите, вложете мисълта и чувствата си, да се ползувате от техните блага. Всяко упражнение крие в себе си известно благо. В продължение на една седмица правете гимнастическите упражнения, както и упражненията за дишане, с вяра и любов, да видите резултата. Голям е резултатът при работа с любов и вяра. Турете далеч от себе си съмнението и работете. Всяко съмнение в мисълта, в чувствата или във волята води към нещастие. Действието на съмнението за човека е подобно на въздух, който лекарят, по невнимание, допуща при вкарване на кръв в болния. Влезе ли въздух в кръвта, болният е изложен на големи страдания. На същото основание, казвам: Влезе ли съмнението в човека, той е изложен на големи мъчнотии и страдания. Съмнението е един от опасните паразити, който се размножава бързо. В 24 часа то е в състояние да отрови кръвта на човека. И след това трябва да прави големи усилия, да пречисти кръвта си отново. И тъй, всяко упражнение трябва да се прави съзнателно. Вдигнеш ли едната ръка нагоре, това показва, че приемаш нещо. Щом я спуснеш надолу, даваш нищо. Едната ръка помага на ума, а другата – на сърцето. Чрез пръстите на ръката човек възприема Божиите блага. Палецът е свързан с волята, с Божествения свят. Ако отрежат палците на двете ръце, човек. става безволев. В старо време, когато искали да накажат някой крайно упорите човек, отрязвали палците му, и той ставал безволев. Останалите четири пръста са свързани с ангелския свят. Показалецът е свързан с личните чувства, средният пръст – със справедливостта, безименният с чувството на красивото и изящното, а малкият пръст – с честността. Малкият пръст е търговецът в човека. Чрез пръстите си човек черпи необходимия материал за работа. Няма ли този материал, нищо не може да направи. За да работи разумно, човек влиза първо във връзка със силите, които действуват в тялото му, а после и със силите, които действуват в разумната природа. Като погледнете краката си, радвайте се, че имате възможност да изучавате доброто. Като се движите от едно място на друго, ще срещате добри хора и ще се свързвате с тях. Радвайте се и на ръцете си. Не казвайте, че не са красиви, но гледайте пръстите да не са криви. Те трябва да бъдат успоредни един на друг. Всяко изкривяване на пръстите показва, че сте изопачили някъде живота си – стремете се да го изправите. Човешкото тяло е апартамент, в който душата пребивава. Красив е този апартамент, но в бъдеще човек ще разполага с още по-красив. За да си изработи нещо по-красиво, от него се изисква разумна и съзнателна работа. Да работи човек съзнателно върху себе си, това значи, да се стреми към красивите неща. Красивото се крие в Божественото начало, а грозното – в човешкото. Не се занимавайте с човешкото, с погрешките на хората. Всеки сам да изправя погрешките си. Те са временна опаковка на нещата. Срещнеш някой лош човек. Не казвай, че е лош, но потърси причините, които го заставят да се проявява така. Ролята му е такава. Той е поставен на пост, да плаши хората. Щом изпълни задачата си, той няма да бъде вече лош. Молете се за себе си, молете се и за другите хора. Как трябва да се молим? Като станеш сутрин, поглади челото си и кажи: Господи, благослови челото ми и «способностите, които са скрити в него. Ако не мислиш добре, поглади носа си и отправи мисълта си пак към Бога. Ако очите ти гледат криво на нещата, поглади и тях. Ако не ядеш правилно и не говориш правилно, ще се помолиш за устата си и ще я погладиш. Ако не възприемаш звуковете чисто, ще погладиш ушите си и ще се помолиш за тях. След това ще погладите ръцете и краката си, които ви служат добре. Благодарете за удовете, които ви са дадени в услуга. Те са ваши слуги, а вие – техни господари. Вие зависите от тях. Какво ще стане с вас, ако очите, ушите, устата, носът, ръцете и краката се откажат да ви служат? Вие ще се намерите в положението на пълен инвалид. За да се развивате правилно, трябва да имате добра обхода към себе си, те. е. към всичките свои удове. Не е позволено на човека да бъде груб към себе си. Ако ви сърби носът, не го хващайте грубо, но го погладете леко с ръката си и след това го измийте с топла вода. Ако човек е груб към себе си, към другите хора ще бъде още по-груб. Човек трябва да има висок морал, който да прилага първо към себе си, а после и към ближния си. На себе си ще се учите а върху ближния ще прилага наученото. Какво правят светските хора? Когато страдат от болки в ръцете и краката, те посещават различни бани, дето се лекуват като стоят по половин час във водата. Значи, те се грижат за краката, за ръцете, за цялото си тяло. Трябва ли човек да чака момента, когато краката му са болни, за да се грижи за тях? Бъдете внимателни към своите удове, преди да са заболели. Отнасяйте се добре и с ума, и със сърцето си те за да използувате условията, вложени в тях. За всеки човек е определено, колко и какво трябва да постигне чрез ума и чрез сърцето си. Работете върху себе си с любов, за да се ползувате от нейните сили. Любовта е единствената сила, която дава, без да взима нещо. Тя не очаква на никого. Докато работи любовта във вас, ползувайте се от нея, но пазете се да не я изгубите. Тя напуща човека, когато той се сгреми да я задържи само за себе си. Тя е вода, която не се подпушва. Подпушите ли я, тя ще разруши бентовете, ще ви наводни и ще продължи пътя си. Радвайте се на любовта, която дава живот и светлина на всички. Благодарете, че тя посещава всички и дава на всяко живо същество според нуждите му. Светлината и топлината слизат на земята, благодарение на любовта. Всички блага слизат на земята, благодарение на любовта. Казано е, че Бог е Любов. Следователно, благодарете на Бога за всичко, което ви дава. Тъй щото, ако искате да бъдете здрави, да живеете добре, работете с любовта. Нека тя бъде мярка във вашия живот. Избягвайте всякакви отношения с хора, които не служат на любовта. Не дружете с хора, които нямат нищо общо с любовта. Не правете връзки с хора на безлюбието. Какво постигна Ева от връзката си с черния адепт? Не само че нищо не придоби, но изгуби щастието и свободата си за хиляди години. Който се свързва с безлюбието, влиза в областта на смъртта; който се свързва с любовта, влиза в областта на вечния живот. Да придобиеш вечния живот, това значи, да придобиеш благоприятни условия за развиване на своя ум, на своето сърце и на своята душа. За това се изисква благодарност за всичко, което ви е дадено. Ако имате нещо криво в себе си, не търсете виновника вън някъде, но сами се изправете. Вината се крие във вашето минало, в някой ваш дядо или прадядо, който не е живял добре. Изправете погрешката си, за да помогнете и на вашия дядо или прадядо. Мнозина се обезсърчават от живота си, казват, че са остарели, че нищо не могат да постигнат. Престанете да мислите за старост. Стар човек ли е онзи, който е на 60–70 или повече години? Възрастта на човека се определя от времето, което той е употребил за служене на любовта. Ако някой е 70 годишен, но от 20 години насам се е предал в служене на любовта, в същност той е 20 годишен. Ако пък се е обърнал към Бога от две години насам, той е едва двегодишно дете. Защо да не се чувствува като дете? Защо да не е готов да възприема от възрастните и да се учи? Всеки се радва на децата, всеки ги обича. Детето носи нещо ново, от което всеки иска да вземе част. Всеки обича добрия човек, защото може да вземе от неговите плодове. Човек не е сухо дърво, но живо, което дава плодове. Всяко дърво, което не дава плод, отсича се и в огъня се хвърля. Работете върху себе си, не само да давате плодове, но плодовете ви да бъдат доброкачествени. Който вкуси от вашите плодове, да благодари и да пожелае и втори път да си откъсне. Стремете се да бъдете плодни дървета, с добри мисли и чувства, всеки да ви търси, да желае вашите плодове. Религиозните хора очакват посещението на Духа. Какво ще намери Духът в тях? Той посещава само онези хора, които имат плодове. Когато Мойсей изведе евреите от Египет, Той им даде закони, които да изпълняват. За да се ползуват от Божиите блага, те трябваше да научат закона на жертвата. Без жертва човек не може да постигне нещо ценно. Евреите не познаваха този закон. Те не бвха готови на никаква жертва, и затова трябваше да започнат първо от материалната жертва. Някой стане сутрин и мисли, какво да прави. Ако няма работа, нека полива цветята и дърветата. Нямам дървета и цветя в градината си. Ще отидеш в друга градина, на свой близък, и там ще поливаш. След това ще поиш птичките, ще им хвърляш трошици, особено през зимата, когато земята е покрита със сняг. Когато се научите да правите малки жертви, тогава ще влезете между учени хора, да придобивате знания. И след това се искат жертви. Истински учените са хора на жертвата и на любовта. Помагайте на по-малките и слаби същества от вас, за да се ползувате и вие от техните услуги. Като чистите дърветата от гъсеници, те ще ви благодарят и ще ви дават от своите плодове. Ще кажете, че това не е ваша работа. Всяко криво нещо, което човек види, трябва да го изправи, особено, ако това е в негова възможност. Като ставате сутрин, пейте. „Който пее, зло не мисли" – казва българската поговорка. Днес всички хора искат да се подмладят, но не знаят, какво да правят, как да станат млади. Любовта подмладява човека. Тя твори, съгражда живота и го обновява. Тя внася хармония навсякъде. Обръщайте внимание на малките работи. Така постъпва и любовта. Тя не пренебрегва никого. Срещнеш един човек, който се прегърбил. Не го критикувай, не му се смей, но виж, коя е причината за прегърбването му. Ако товарът му е физически, снеми част от него и го облекчи; ако товарът му е сърдечен, кажи му няколко сладки, ободрителни думи, да го насърчиш; ако товарът му е умствен, изпрати му няколко светли мисли,. да го повдигнеш. Изпращайте добри мисли към близките си, за да изпращат и на вас. Добрите и възвишени същества – хора, ангели работят в света със своите мисли и чувства и повдигат цялото човечество. Бъдете носители на доброто и красивото в света, за да се ползувате от Божиите блага. В това се заключава подмладяването и облагородяването на човека. – Това е живот вечен, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото си изпратил. 14. Беседа от Учителя, държана на 5 август, 5 ч. с. 1942 г. София. – Изгрев.
  13. Albena

    1942_07_03 Дом на блаженството

    Аудио - чете Живка Герджикова От книгата "Възможности за щастие", Съборно Слово, 1941 –1943 Издателство: "Бяло Братство", София 2011 г. Книгата за теглене PDF Съдържание От книгата "Опорни точки на живота", Рилски беседи, 1942 г. Първо издание, София, 1942 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Дом на блаженството Размишление. „Ако се не роди някой изново, не може да види Царството Божие." (Йоана, 3:3) – Роденият изново е човек, роден от любовта, оживял в мъдростта и възкръснал в истината. Това е човекът, който сега излиза от Бога и иде на света, за да изяви силата Божия, да изяви силата на доброто, силата на правдата и силата на разумността. Това е човекът, който носи знанието на любовта и силата на милосърдието. Това е човекът, който носи светлината на мъдростта. Той отваря очите на слепите. Това е човекът, който носи истината и свободата. Това е човекът, който носи живота на безсмъртието. Съгради дома си от нишките на любовта; изплети го от нишките на мъдростта; украси го с нишките на истината. Сложи тогаз трапеза в дома си и покани на гости любовта; покани на гости мъдростта; покани на гости истината. Стани, та им послужи, да се научиш, как да живееш. Престани да се тревожиш за малките неща – от тях се създават скъпоценни камъни. Престани да се тревожиш за мътната вода – тя наторява живота. Престани да се смущаваш от тъмнината, която ограничава живота. Тъмнина и светлина са приятели на любовта. Знание и невежество са приятели на мъдростта. Робство и свобода са приятели на истината. Тъмнината е старият завет; светлината – новият завет. Роденият от плътта е човек на стария завет; роденият от Духа е новият човек – човекът на любовта. Всеки човек, който се тревожи от хапливите мухи, не може да разбере света. Който впряга хапливите мухи на работа, да орат земята, той разбира живота. Създай от хапливите мухи говеда, крави, коне и тури им самар; нека и те да работят, да помагат на живота. Не мисли, какво ще стане с тях и каква е тяхната участ. Нека работят. По-добре работа, отколкото хапане; по-добре ядене, отколкото ритане; по-добре говорене, отколкото злословене. Накарай хапливите мухи да пеят. Накарай хапливите мухи да играят на хорото, както младите моми и момци. Нека хапливите мухи станат ученици на добрите хора. Нека хапливите мухи станат ученици на живота. Нека хапливите мухи забравят своето минало недоволство и не се гордеят с това, че заставят воловет да бягат от тях. Защото, когато слабият гони силния, смешен става; когато слабият рита силния, краката му се изкълчват; когато слабият се бори със силния, ръцет му се осакатяват; когато слабият спори със силния, той оглупява. Не се опитвай да победиш Всесилния. Не се опитвай да надхитриш разумния. Не се опитвай да ограничиш свободния. Стани слуга на любовта. Стани ученик на мъдростта. Стани придворен на истината. По-добре любов, отколкото омраза; по-добре знание, отколкото невежество; по-добре свобода, отколкото робство. Хапливите мухи създадоха безлюбието, невежеството и робството. Какво ти коства да се откажеш от една хаплива муха? Няма по-слабо същество от хапливата муха. Какво те спъва да я победиш? Не се заблуждавай да мислиш, че хапливата муха е силна. Бог ще засвири, и всички хапливи мухи ще почнат да играят хоро. Бог ще засвири, и всички хапливи мухи ще почнат да пеят в хор. Бог ще засвири, и всички хапливи мухи ще вдигнат знамето на свободата и ще го разнесат по света. Стани началник на хапливите мухи и ги поведи напред, като знаменосец. Да пеят, да играят, да скачат и да кажат, че това е новият живот в света. Благодарим Ти, Господи, за любовта, която си изпратил на света. Благодарим Ти, Господи, за мъдростта, която си изпратил на света. Благодарим Ти, Господи, за истината, която си изпратил на света. Те ще ни въведат в дома на блаженството. 12. Беседа от Учителя, държана при седемте Рилски езера, на 3 юли, 5 ч. с. 1942 г.
  14. Albena

    1942_07_02 Красотата на живота

    Аудио - чете Живка Герджикова От книгата "Възможности за щастие", Съборно Слово, 1941 –1943 Издателство: "Бяло Братство", София 2011 г. Книгата за теглене PDF Съдържание От книгата "Опорни точки на живота", Рилски беседи, 1942 г. Първо издание, София, 1942 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Красотата на живота Размишление. „Защото, който прави волята на Отца моего, Който е на небеса, той ми е брат, и сестра, и майка". (Матея 12:50) В добрия и разумен живот красивото е любовта. В добрия и чист живот красивото е мъдростта. В добрия и светъл живот красивото е истината. Поддържай красотата на любовта. Поддържай чистотата на мъдростта. Поддържай светлината на истината, и ще бъдеш винаги радостен и блажен, защото Бог пребъдва в тях. Любовта, със своята красота, изпълва целия Божествен свят. Мъдростта, със своята чистота, прониква цялото Битие. Истината, със своята светлина, държи в свобода всички същества в Божествения свят. Обичай любовта, обичай мъдростта, обичай истината. Нека те бъдат светилници на душата ти, защото чрез тях Бог се изявява на онези, които Го търсят. Призовавайте Бога в любовта. Призовавайте Го в мъдростта. Призовавайте Го в истината. Само така ще чуете тихия глас на Неговия Дух да говори на вашия дух, да говори на вашата душа, да говори на вашия ум, да говори и на вашето сърце. Благостта на Бога винаги пребъдва в Неговата любов, в Неговата мъдрост, в Неговата истина. Чрез тях се изявява Неговата безгранична благост. Служете на Господа с любов, служете Му с мъдрост, служете Му с истина, и ще имате живот, светлина и свобода. Красотата на любовта, чистотата на мъдростта и светлината на истината да пребъдват във вас. Пребъдете в тях, за да пребъдат и те във вас. Те са новият живот, който Бог изпраща в света. Духът Божи иска милост, а не жертва. 11. Беседа от Учителя, държана при седемте Рилски езера, на 2 юли, 5 ч. с. 1942 г.
  15. Albena

    1942_07_01 Новата култура

    Аудио - чете Живка Герджикова От книгата "Възможности за щастие", Съборно Слово, 1941 –1943 Издателство: "Бяло Братство", София 2011 г. Книгата за теглене PDF Съдържание От книгата "Опорни точки на живота", Рилски беседи, 1942 г. Първо издание, София, 1942 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Новата култура Времената, които днес преживяваме, представят обсадата на целия християнски свят. Думите, които Христос е казал в 24 гл. на Евангелието от Матея, 22 ст., характеризират сегашните времена: „И ако да не се съкратяха онези дни, ни една плът не би се избавила; но заради избраните, онези дни ще се съкратят". Днес хората се измъчват едни други, превозните им средства – кораби, параходи потъват. Сегашната война е най-страшната за човечеството. Никога не е ставала такава война. Никога не се вдигали толкова войници на крак. Воюващите страни са турили на крак десетки милиона войници, и всички се бият ожесточено. Всички войни, всички недоразумения между хората се дължат на непослушанието на първите човеци. Ако Адам и Ева биха послушали и изпълнили Божията заповед, днес нямаше да стават тези неща. Светът се изопачи поради непослушанието първо на Ева, а после и на Адама. Те са свидетели на нещастията и страданията на човечеството. Те виждат лошите последствия на непослушанието. Така именно, Ева научи следната истина: Като се отпуши крана в горния етаж на зданието, цялото здание се напълва с вода. Време е вече старото да си замине, да дойдат новите хора – хората на побратимяването, които да мислят за доброто на своите ближни, като за свое добро. Какво ще стане с лошите хора? – Ще се заместят с добри. Какво ще стане със слабите хора? – Ще им се дадат условия да станат силни. Те трябва да станат силни, за да проявят любовта. Досега само слабите хора са проявявали любовта, затова всички са били нещастни. Като носят любовта, слабите хора се страхуват да не изпуснат всичката й топлина и светлина, че и те да изгорят, и светът да изгори. Силните хора ще пуснат всичката топлина и светлина на любовта, за да просветят цялото човечество. Какво лошо има в това, че светът ще разполага с повече светлина и топлина? По-добре да има пламък и светлина, отколкото димене и пушек. Днес светът повече дими и пуши, а не свети. Иде любовта в света. Нейната светлина и топлина не са механически, но органически, всичко пречистват. Да мине човек през светлината и топлината на любовта, това значи, да мине през страдания, които пречистват, обновяват. Любовта носи живот в себе си. Днес воюват доброто, разумността и справедливостта, като елементи на Великата Любов, Мъдрост и Истина. Бог е дал властта си в техните ръце. Който ги прилага, ще се ползува от светлината, знанието и свободата и ще се учи. Който не ги прилага, ще държи книгата затворена, без да се ползува от светлината й. Той ще бъде принуден да ходи на нивите да оре и копае. Мнозина се запитват, защо сгрешиха Адам и Ева. – По две причини: от една страна, имаха желание да станат като Бога, а от друга страна, имаха желание да опитат забранения плод, да задоволят глада си. Те мислеха, че така ще станат силни като Бога и се отделиха от Него. Човек е силен, докато е свързан с Първата Причина, с Цялото. Ръката е силна, докато е свързана с тялото. Отдели ли се от тялото, тя нищо не може да направи. Силата на човека се заключава във връзката му с Любовта. Само любещият, мъдрият и истинолюбивият постига желанията си и става гражданин на Царството Божие. Съвременните хора, особено религиозните, говорят за онзи свят, за ангелите, но не знаят, че никой не може да влезе там без любов, без знание и без свобода. Ще кажете, че имате и любов, и знание, и свобода. Това са още човешки неща. С човешки неща в онзи свят никого не приемат. Там нищо нечисто не се допуща. Ще кажете, че Христос ви е изкупил с кръвта си. Кръвта на Христа не е нищо друго, освен Словото, изявено чрез любовта, мъдростта и истината в своята пълнота. В тях няма страдания и мъчнотии, няма никакви загуби и лишения. Човек страда, когато се отдалечи от Любовта. Тогава той губи здравето, и чувствата, и мислите, и богатството си. Човек страда, защото не изпълнява закона на любовта. Първите човеци не изпълниха този закон, поради което и до днес още хората страдат. Те се изпитаха чрез забранения плод, да видят, колко ценят свободата и как разбират любовта. И сегашните хора още ценят външното богатство повече от вътрешното. В същност, човек се повдига чрез своя ум, чрез своето сърце, чрез своята душа и чрез своя дух, а не чрез забранените мисли, чувства и желания. В послушанието и изпълнението на Божиите заповеди се крие силата на човека. Значи, първият грях се дължи на непослушанието на първите човеци. Ева сгреши със сърцето си, а Адам – с ума си, и по този път те внесоха чужд елемент в живота. Този елемент ще се изхвърли вън чрез страданието. Казано е в Писанието: „Петата на жената ще смаже главата на змията". Петата, ходилото на крака представя доброто. Значи, доброто ще смаже ума на змията. Кракът на жената ще излезе по-силен от главата на змията. Радвайте се, че е дошло време за изправяне на човечеството, за възприемане светлината и топлината на любовта. Време е вече за ликвидиране със стария ред и порядък на живота. Новият ред означава създаване на нов свят, дето любовта ще царува. В стария порядък тя присъства само за утеха на страдащите. Тя им казва: Бъдете герои, да понесете страданията, които ви се дават. Тя казва на слабия и на болния: Стани от леглото си, вземи оръжието си и върви напред! Болният не се нуждае от утеха и залъгване, но от сила и импулс. Защо дойде Христос преди две хиляди години на земята? – Да приготви условия за идването на Царството Божие на земята, на хората на любовта. Новият ред ще трае хиляди Божествени години, а не човешки. Затова е казано: „Тяхното царство е во веки веков". Праведните ще оживеят, ще добият сила и власт, ще възкръснат. Те ще победят смъртта. Блажени праведните и светиите. Какво представя светията? Той носи светлина за цялото човечество. Той се е родил чист и светъл, не е минал по пътя на обикновения човек, не е падал и ставал. Той е силен, защото е свързан с Бога. Блажени са, които очакват възкресението. Те се готвят да излязат от своите пашкули. Възкръсналият е силен човек. В бъдеще и зверовете ще разберат, че е настанала нова епоха в света. Всички растения, животни и хора ще се радват на новия ред и порядък в света. Всички ще бъдат приятели помежду си. Земята ще се преустрои, ще се превърне на рай. Мнозина питат, колко време има още за излизане на брега. Брегът се вижда вече. Наближила е пролетта. Прелетните птички идат и оповестяват пролетта. Днес човечеството преживява последните дни на зимата. Работете за по-скорошното идване на пролетта. Нека всички единодушно кажем: Наближило е вече Царството Божие на земята. – Това е живот вечен, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото си изпратил. 10. Беседа от Учителя, държана при седемте Рилски езера, на 1 юли, 7. ч. с. 1942 г.
×