23_3 СОЛОМОН И ЛЮБОВТА

[Albena]

СОЛОМОН И ЛЮБОВТА

 

Веднъж ме запитаха каква е била сунамката, в която Соломон се влюбил. Тя била овчарка, както и Соломон. Тия 1200 жени при Соломона бяха овце, които той пасеше. Сунамката казваше на Соломона: “Аз не давам моите овце за твоите. Моите овце са възпитани по друг начин, не както ти възпитаваш твоите. Ти не си добър овчар, не постъпваш както трябва.” Разбиране, философия е нужна на човека, за да се справи с толкова жени. (94, с. 136)

 

Соломон е писал “Притчи”-те, писал е “Еклисиаст”, но “Песен на песните” представлява един малък любовен роман. Различните тълкуватели се произнасят различно върху “Песен на песните”, но аз взимам мистическата страна на въпроса. Това, което повдигна Соломон в света, това беше една сунамка. Той, царският син, се влюби в тази мома, млада овчарка, която пасеше стадото си и го накара цял ден да обикаля около нея. Соломон ходил в Египет да се учи, но не могъл да научи уроците си, не могъл да научи според светото разбиране онази Велика книга на Живота и предлага сърцето си на тази млада овчарка. Той имаше слабост към жените, беше човек на влюбването и разлюбването. (59, с. 158)

 

Аз искам да ви оставя с онази мисъл, с онова чувство, което е имал Соломон към сунамката, около която обикалял по цели дни. Тя му дала една светла идея. Тя не се поддала на неговите слабости и не се оженила за него. Заради нея той написал книгата “Песен на песните”, която считат, че представлява отношение на църквата към Христа. Тази сунамка, която живя преди 2000 години, имаше един висок идеал, една възвишена идея в себе си. И тя не се реши да се ожени даже и за най-разумния цар, какъвто беше Соломон, и затова му каза: “Ти имаш едно предназначение в света и ако се ожениш за мене, ще го изгубиш. Тъй както аз паса тия овци, така и ти трябва да се научиш да пасеш тия хора.” И действително, Соломон най-първо поддържаше това учение, после надойдоха леки жени от Египет, от Асирия и Соломон започна да се храни с шоколадени каши, но и сам на каша стана. И раздели се тогава царството му. Преданието казва, че след това той втори път срещнал тази сунамка, която му казва: “Ти направи една погрешка, не вървя по правия път.” Той се разкаял от тия думи и казал: “Като дойда втори път на Земята, аз ще бъда един добър и разумен ученик.” Преданието казва, че Соломон във времето на Христа е бил един от най-добрите Негови ученици и проповядвал Неговото учение. Кой е бил този ученик, не казвам. (59, с. 164)

 

Като четете Библията, задавали ли сте си въпроса коя книга от Стария Завет минава за важна? Според мнозина, най-важна книга от Стария Завет е “Песен на песните” – философията на Соломона. След като учил и живял известно време, Соломон написал тази книга, в която възпял Любовта. Тази книга е минала през страшна цензура и едва била допусната. И до днес още тя не е приета, както трябва. Като я четат, мнозина се произнасят за нея, че не е подходяща за млади хора. Те намират, че моралът на тази книга не е съобразен с днешното разбиране на хората. Книгата “Песен на песните” не е каноническа. Днес срещате и религиозни, и светски хора, които мислят, че само старият може да чете книгата на Соломона. Чете ли я някой млад, той ще се съблазни. Дали ще се съблазни или не, това се определя от идеала, който го ръководи в живота. Само онзи човек се съблазнява, който няма висок идеал. Само онзи пътник се заблуждава в гората, който няма светлина, която да го ориентира. Само онзи параход обърква пътя си в морето, чийто фар на брега е загаснал. Следователно, докато човек има фар в живота си, т.е. докато има висок идеал, който осветява пътя му, той никога не може да се загуби, нито да се съблазни. Съблазънта не е нищо друго освен отклоняване от правия път на живота. Съблазънта иде всякога, когато между идеите на човека няма съответствие. Кои хора се съблазняват? Съблазняват се обикновено слабите, болните, а най-много – децата. (130a, с. 60)

 

Как може да бъде спокоен мъжът, чиято жена е млада и красива? Този мъж я погледнал, онзи я погледнал, трети пък се докоснал до дрехата й. Мъжът й веднага изважда револвер, иска обяснение как смее той да се докосва до дрехата на жена му. Някой взел от някого сто-двеста лева назаем и не му ги върнал. Как си позволил този човек да го ощети! – Какъв живот може да очаквате при такова разбиране на хората? В това отношение Соломон беше по-мъдър от много хора, които днес минават за умни. Той никога не извади револвера си да убива, но си постави задача да наблюдава хората как живеят. Той си бе изработил особена философия и казвал: “Ако някой се опита да се докосне до жена ми, ще взема втора; ако и нея докосне, ще взема трета.” Така той имал 300 жени и 600 наложници. По този начин той искал да се освободи от ревността. Като забелязвал, че ревнува една жена, той взимал втора; ако и нея ревнува – вземал трета. Но и при това положение не могъл да се справи с ревността. Един ден той срещнал една млада, красива мома, в която се влюбил, но тя го пренебрегнала. Той не могъл да понесе този отказ, вследствие на което изпаднал в голямо противоречие и казал: “Суета на суетите, всичко е суета.” С отказването животът му се обезсмислил. Целият труд, който положил за царството си, всичко, което до това време направил – се обезсмислило. Той разбрал, че освен Любовта нищо друго няма смисъл. (145, с. 31)