ОНОРЦИЙ И АМРИХА

[Цецка]

ОНОРЦИЙ И АМРИХА

Във времето на Нерона, - не искам да го вземете като един проверен исторически факт, то е предание - живял някой римски патриций, на име Онорций. Той бил млад, на около 35 години, един от най-благородните римляни на времето, човек много учен, запознат с философията, който добил своето образование, като ходил в Индия и Египет, дето се и запознал с тайните на окултизма. Един ден, след завръщането си в Рим, среща на пътя едно 10 годишно момиче, много оцапано, много грозно, обаче в неговата душа се заражда голяма любов да му помогне, без сам да си даде сметка за своето разположение. Хваща го за ръката, завежда го в дома си. Името на това малко момиченце било Амриха. И той турил в ума си да му даде по възможност най-доброто възпитание, с което римляните са разполагали. И, наистина, тя посещавала школата на Сенека, запознала се с гръцката култура. Но Онорций забелязал, че с постъпването на туй момиче в училището, лицето й започнало да се изменява, изменява и към 16 годишна възраст тя е станала една от най-красивите римлянки. Не само това, но той забелязъл, че в ръцете на това момиченце имало голяма сила. Като си простирала ръката да хване някой камък, камъкът се издигал нагоре. Вие ще кажете: ”Това е преувеличение.” Не, туй е близо до истината. Онорций се заема да запечати в нейното съзнание да употреби тази сила за добро. Но забелязал, че в туй момиченце всичките й думи били отмерени, никога не е чувал да излиза от нея някоя несериозна дума. Всичкият й говор, всичките й думи били избрани, като най-хубави бисери, и никога от нейните уста не излизала дума нецензурна. И тя се отличавала с голяма чистота. С тази красота започнали да я обикалят римските патриции, синове на богаташи, за да може да я привлекат. Един ден, както онази първата Винцила, която избягала от Нерона, по същия начин минавал по пътя Нерон и я вижда, и й казва да иде в двореца му. Тя отива. Нерон мислел да си поиграе с нея, да разполага с нея, като красива. Вечерта тя останала и, когато той я хванал, тя положила ръката отгоре му, и той се вдигнал нагоре във въздуха. Намерил се в чудо! Той за пръв път срещнал такова нещо. Тогава в него се зародил страх. Той я погледнал и казал: ”Моля ти се…”Като си отдръпнала тя ръката, той се успокоил. Втори път той пак посегнал на нея, тя положила ръката си на него, и той пак нагоре - във въздуха. Тогава тя си отворила вратата и излезнала вънка. Искали да я спрат, но всички, на които тя си полагала ръката, увисвали във въздуха; така постъпила и с всички преторианци. И в целия Рим тя е била пословична. Срещне някого, когото карат в затвора, положи си ръката на ония, които го конвоират, те увисвали във въздуха. А тя казвала тогава на затворника: ”Хайде, върви си, свободен си.” А дето срещала бедни, помагала им. Дето се явявала- пътят се отварял. Но Нерон издал заповед да не се говори и пише за Амриха, понеже е опасна мома, и бил толкова амбициозен, че не искал никой да знае за тази велика истина.

Казвам: вие, съвременните, можете ли да играете ролята на тази Амриха? Всички велможи и знатни римляни благоговеели пред нея, навсякъде пътят й се отварял, когато си турнела ръката на някого - издигал се във въздуха. И всеки признавал, че Амриха не е мома от света. Имате ли вие езика на Амриха?

Знайте,че силата на човека се крие в неговото слово, в неговата реч. Ако можете да пречистите вашия ум, тъй че всичките ви думи да бъдат отмерени, да разчистите всяко едно неразположение към когото и да е, и от сърцето ви да излезе всичко нечисто, т.е. да се залюбите в Бога, да сте го залюбили и заради Неговата Любов да имате най-хубавите думи и мисли, и сега може да имате тази сила на ръката си.

Тази Амриха живяла във времето на Нерона, докато дошли християните, и била почитана навсякъде, а когато тя се отдалечила от Рим, тогава започнало гонението на християните. Но защо тя заминала от Рим? Защото тогавашните християни, като била тя запозната с туй учение, започнали да се питат дали тази сила е от Бога или е от дявола. И тъй, християните със своите мисли, дали тя е от Бога или от дявола, я заставили да си замине от Рим; и след това дойде най-голямото гонение на християните, защото Амриха и Онорций си заминаха. И ако днес дойде едно страдание в света, то е, защото Амриха си отиде.

Изисква се Истина и Чистота в този свят.

Ананий и Сапфира, НБ, 20 ноември 1921 г. в София.