Jump to content

Цецка

Потребител
  • Мнения

    116
  • Присъединил/а се

  • Последно посещение

  • Days Won

    1

Цецка last won the day on Октомври 18 2012

Цецка had the most liked content!

Обществена Репутация

1 Bad

Относно Цецка

  • Ранг
    Отличен работник

Profile Information

  • Пол
    Мъж
  1. Цецка

    ВОЛЯТА НА БОГА

    ВОЛЯТА НА БОГА Човек няма право да оставя на сина си или на дъщеря си да му уреждат работите, да му оправят обърканите тефтери. Защото, ако остави другите да му оправят обърканите сметки, той ще остане между небето и земята и ще ходи немил – недраг. Ако остави това на другите, такъв човек ще се намери в положението на онзи български свещеник, който вземал пари от хората да им споменава имената, но не ги споменавал. Събрал една голяма торба пълна с поменици, но не ги споменавал. По едно време умира, но не отива горе на небето, а остава да се скита по земята. Идва нов свещеник в църквата, влиза в олтара, иска да служи, но веднага старият свещеник му се явява. Новият свещеник избягва и казва на паството си: “Ще ме извините, не съм разположен да служа тук.” – и си отива. Идва втори свещеник, но и той избягва. Няколко души свещеници избягали, плашили се от стария свещеник, който им се явявал. Последния свещеник, който дошъл, бил по-смел, запитва стария свещеник какво иска. Той му показва торбата с помениците и му казва: “Моля ти се, прочети всички тия имена, защото не мога да отида нагоре.” Когато новият свещеник отслужил всички тия имена, старият вече престанал да се явява. Сега ние казваме: Това са анекдоти. Не, с неизпълнението Волята Божия, човек се спъва. И колкото по-високо седи човек в света, толкова повече се спъва. И царе, и свещеници, и владици, и учители – с неизпълнението Волята Божия, с неизпълнението на онова, което Бог им е възложил, те все повече и повече се свързват и трябва да седят дълго време на земята, докато се развържат. Отговорности има човек в този свят! 1924_11_30 Който се учи
  2. ЧЕСТНОТО БОГАТСТВО НЕ МОЖЕ ДА СЕ ОТКРАДНЕ Има един закон, според който честното богатство никой не може да го краде. Ще ви приведа един пример из американския живот, може да го вземете като анекдот, или като приказка, с който се потвърждава този закон. Един християнин, бедняк бил той, често ходил на църква, но цялата му молитва била все за пари, тъй силно била концентрирана мисълта му към парите. Той се молил на Господа така: Господи, Ти знаеш че имам нужда от пари, прати ми парички отнякъде. Аз ще посветя живота си за Тебе, но помогни ми! Видиш ли, от 4 – 5 години как реформирах живота си, искам да Ти служа, но не ме забравяй Господи, прати ми парички! – Молил се, молил се и една вечер, като се връща в дома си, вижда прозореца на къщата на един банкер отворен и на прозореца сложена една торба с пари, които банкерът, както броил, дошло му някякво вдъхновение, отишъл да се помоли Богу и ги забравил. Този бедният християнин като вижда торбата с парите веднага я взима и си казва: Благодаря Ти Боже, загдето ми чу молитвата. Занася я дома си и започва да се моли Богу, обаче веднага торбата изпъква между него и Бога. Спира се и си казва: Е, тази вечер молитвата ми не върви, утре ще проверя дали ще се яви пак торбата. На другата сутрин отива при торбата, попипа я малко, порадва й се, и започва да се моли, казва: Благодаря Ти, Господи! - Моли се, но молитвата пак не върви, торбата отново изпъква. Вторият, третият ден все същото нещо се повтаря. Казва си: Господи, защо ми даде тази торба? Господ му казва: Тази торба не е за тебе. Иди, занеси парите на господаря и ги остави, нека той ти даде от любов колкото иска. Всяко нещо трябва да се придобие по закона на Любовта. Не е ли придобито чрез Любовта, то носи смърт и проказа. Всяко нещо трябва да се придобие чрез пот на лицето и чрез труд. Знанието, мъдростта, всичко трябва да се употреби, за да донесе онова вътрешно богатство. 1924_11_30 Който се учи
  3. СТОЛЪТ С НАДПИС “ЖИВОТ И СМЪРТ” Ще ви приведа един пример за един от древните царе. Този цар бил много умен, наричал се Синусий. В своята приемна той имал един стол, украсен със скъпоценности. Пред този стол имало една масичка с всякакви богатства, и онзи, който седнел на този стол имал право, след като стане от него, да вземе каквито богатства иска от масичката, и да ги занесе дома си. На този стол имало надпис: “смърт и живот”. Обаче, забележително било това, че никой не смеял да седне на този стол. Защо? Под този стол имало няколко дупки, в които се криели кобри, които излизали веднага от дупките си, щом някой се осмелявал да седне на стола и го ухапвали. Правилото за сядане на стола било следното: всеки, който искал да седне на този стол, трябвало да бъде с голи рамене и гол гръб. Следователно, ако той може да издържи на ухапването на тия кобри, той можел да вземе туй богатство, ако не издържи, моментално умирал. Мнозина опитвали този стол и знаели какъв е. Какъв е? – Който обича, нека опита. И тъй, ние, съвременните хора, всякога седим на този стол, който носи смърт. Ние желаем външни богатства, от които умираме. Външните богатства днес раждат омраза между хората. Защо? Защото, щом човек забогатее, той няма вече приятели – те обичат неговите пари. Сега, не трябва да вадите заключение, че не трябва да бъдете богати. Има богатства, които трябва да придобиете, но трябва да знаете Истината, че като седнете на този стол, и да ви ухапе кобрата, да не умирате. Като говоря за богатство, аз разбирам онова вътрешно богатство на Любовта, на Знанието и на Добродетелите. Туй е истинското богатство. Има ли го човек в себе си, той всякога може да бъде богат. Туй богатство почива на следующия закон: Всички онези хора, които са разбогатели по един естествен начин, в кръвта им се съдържа злато, и то толкова, колкото е количеството на външното злато, което притежават. 1924_11_30 Който се учи
  4. ДЯДО СТОЯН В ОТВЪДНИЯ СВЯТ Разправяха ми един случай за един заминал за онзи свят, дали е верен случай, или не, не зная, но той е следният: Някой си дядо Стоян умрял. Той не бил много благочестив човек, напротив – бил голям скъперник, парата делял на две. Като умрял, жена му и децата му си въздъхнали свободно, и си казали: добре, че дядо Стоян умря, та да можем свободно да си поживеем. Те поканили приятели, сложили богата трапеза, да ядат и пият. Едва се наредили, забелязват, че всичко по масата започва да се разхвърля. Омагьосана е стаята нещо, казват си. Всички чинии, лъжици, вилици започнали да се движат. Най-после някой от съседите се досетил, че това е духът на дядо Стояна, който иска да вземе участие в угощението. Наредили тогава на масата чиния, вилушка, лъжица и за дяда Стояна, сипали му ядене, турили му стол, и след като наредили всичко това, дядо Стоян вече си кротувал, нищо не разхвърлял. Казват: защо този стол е празен? – Не е празен, дядо Стоян седи на него. Някой ще каже: това са приказки от 1001 нощ! Че и сегашния свят е от 1001 нощ. Всеки може да провери тези неща и да види, до колко са верни. …Вие казвате: е, аз да си поживея сега, че като умра, като отида на онзи свят, тогава да бъде каквото ще. Не, това не е правилно разсъждение. След като умреш, ти ще се намериш в чудо, че пак живееш, пак имаш чувства и желания, пак имаш ръце, крака, тяло, както и сега. Само че туй тяло, което ще имаш в духовния свят не е тъй гъсто, тъй грубо, както това, което имаш на земята. Като се намериш в онзи свят, ти ще се очудиш, ще кажеш: е, имало и друг свят! И там ще живееш, ще ходиш, ще говориш, но ще намериш следующата разлика: говориш на жена си – не ти обръща внимание, говориш на дъщеря си, на сина си – не ти обръщат внимание…Разгневиш се, казваш: как тъй, тези хора оглушели ли са, оглупели ли са, че не ми обръщат внимание? 1924_11_30 Който се учи
  5. САТАНАТА Е БЕЗ ГЛАВА Аз ще ви приведа един пример, който един мой приятел, виден и учен българин ми разправи. Той ми пише от Германия следното: Аз до сега в дявола не вярвах, и в сатана не вярвах, пък и сега не вярвам, но преди един месец сънувах един сън, който ме убеди, че има дявол в света. Тъй, както видях сатаната на сън, той беше по- голям и по-силен от мене, но глава нямаше. Разбрах, че ако му дам главата си, той ще може да направи много неща, но ако не му дам главата си, нищо не ще може да направи. В света ние даваме своята глава на дявола, затова хората полудяват. Някои хора ги е страх от дявола. Няма защо да се страхувате, но не си давайте главата и мисълта на дявола! Дръжте си главата! 1924_11_23 Да угоди на народа
  6. АМЕРИКАНЕЦ С БЪЧВА ПО НИАГАРА Друг случай – един американец, след като живял известно число години, намерил че животът няма смисъл, омръзнал му, и решил по някакъв начин да се прослави. Да стане поет – не може. Да стане учен – не може. След като мислил дълги години, дохожда му най-после следната идея: да обкове хубаво една бъчва, да я осмоли добре и да я постели с пластина, че с нея да слезе по водопада. Отиват неговите приятели заедно с него, за да пуснат бъчвата горе от водопада. Пущат го отгоре и водата го поема. След като го въртяла около половин час, другарите му взимат бъчвата, отварят я, но той вътре едва диша. С мъка се събудил от това зашеметяване. Другарите му го запитват: е, как беше положението ти в бъчвата? – Втори път и целият свят да ми дават, не влизам в бъчва и от водопад не се спущам. Има един закон, според който, човек може да бъде знаменит само един път. Първият път е знаменит, но като повтори същия опит, той е знаменит на половина; третият и четвъртият път вече не му обръщат внимание. Този американец научил един закон: и цял свят вече да му дават, втори път не влиза в бъчва, за да премине водопада. – Задънен човек не трябва да бъда, слава не ми трябва! И тъй, първият искал да се разходи с лодка по водопада, но остава на канарата. Вторият минава водопада с бъчва, а третият поискал да мине водопада по въже. Първият път минава водопада с върлина в ръка, за равновесие. Вторият път го минава без върлина, а третият път, за да покаже своето изкуство, минава водопада с друг един на гърба си, и вече без върлина. Туй е изкуство. Харесва ми този човек. Сега, вие ще ме запитате: какво трябва да правим с тия страдания, които бушуват, които разяждат сърцето ни и смущават ума ни. Казвам: ти ще имаш присъствието на духа, като онзи американец, който минава водопада един път с върлина, втори път без върлина и трети път с човек на гърба, та светът като се бушува отдолу, нищо да не те смущава! 1924_11_23 Да угоди на народа
  7. АМЕРИКАНЦИ С ЛОДКА ПО НИАГАРА Преди повече от 25 – 30 години, двама американци отиват да посетят Ниагарския водопад, но се понапили малко. Решили да се поразходят с лодка по течението на водата, над водопада, обаче не усетили как водата ги подела и ги завлякла към водопада. По едно време лодката се намерила във водите на водопада, всред най- силното течение. От това силно течение лодката се обръща надолу и единият от тях пада, а другият успява да се залови за една канара и остава на нея. Водопадът под него реве, бучи. Събират се американци от една страна, канадци – от друга. Мислят те ден, два, три, как да го спасят. Лодка не може да отиде до там. Всички се заинтересували от този случай. Как мислите са го спасили? Съвременното човечество се намира на този камък всред водопада, както този американец на тази канара. Брегове отстрани има, но този водопад отдолу реве, и при най-малкото подхлъзване – всичко е свършено! Най-после американците решили да прехвърлят с един топ едно въже на канарата, и този там да се завърже здраво с него. Сега оставям по-нататък историята да предаде факта. Вие прочетете историята, да видите, дали този американец се спасил, или не… .1924_11_23 Да угоди на народа
  8. ВЕЛИКИЯТ УЧИТЕЛ ЕШАВОРА И УЧЕНИКЪТ МУ БЕНАМ Сега, ще ви разправя за един велик Учител от древността, наречен Ешавора, който направил един опит с един от своите обични ученици, наречен Бенам. След като му предавал дълги години окултното знание, знанието на добродетелите и злото, т.е. как трябва да живее човек, за да влезе в царството Божие, да стане гражданин на небето. След като му предал всичките правила, всичките закони, най-после трябвало да постави този свой ученик на един изпит. Ешавора имал един меч, остър и от двете страни, и накъдето посочвал с този меч, всичко се разрушавало: камъните се разчупвали, водите се разделяли, зверовете се умъртвявали. Един ден Ешавора казва на ученика си: искам да те опитам, дали в тебе има добродетели. Той туря най-силната отрова на върха на този нож и казва на ученика си: ти ще знаеш, че ако в твоя живот някъде има скрита най-малката лоша мисъл, ти ще изгубиш този си живот и ще започнеш наново живота си. Ако пък нямаш скрита нито една лоша мисъл, с твоя живот ще стане някакво чудо. Това било едно велико изпитание за този ученик. Ешавора го запитва: кажи ми сега, чист ли си? – Чист съм. Добър ли си? – Добър съм. Пълно ли е сърцето ти с Любов? – Пълно е. Умен ли си? – Умен съм. Изпълнил ли си всичко, каквото съм ти казал? – Изпълнил съм. Обичаш ли Истината? – Обичам я повече от всичко. Добре, ще извадя сега ножа и ще опитам. Ако ти умреш под моя нож, това показва, че говориш лъжа, но ако останеш жив под моя нож, значи говориш Истината. Сега, всички вие, които живеете на земята, искате един живот без изпити, искате тъй много лесно да свършите и гимназия, и университет. Но, други са Божиите закони, не зависи нито от мене, нито от вас. Този Учител Ешавора изважда своя меч, насочва го към ученика си и го допира до тялото му. Този нож веднага се превърнал в най-хубавата светлина и ученикът останал жив. По-нататък вие сами може да си правите заключенията. Какво означава този нож? – Този нож е Божественото Слово, което влиза в човека. Ако това Божествено Слово влезе в твоя ум, в твоето сърце и в твоята душа, и се превърне на светлина, ти ще останеш жив и ще покажеш, че твоето сърце е пълно с Любов, твоят ум е пълен с Мъдрост и твоята душа е пълна с Истина. Та, онези от вас, които вървите в този път, трябва да издържите на всички изпитания. Ако вие, при сегашните условия не можете да издържите едно страдание, едно изпитание, как ще се оправи света? Светът изисква герои! Дето бутне този нож на Ешавора, всичко ще се разруши. Защо всичко ще се разруши? – За да покаже, че има една лъжа, в която нищо не може да се съгради, за да покаже, че има една злоба, в която нищо не може да расте; за да покаже, че има едно лицемерие, което никого не е облякло. Лицемерието е една дреха, но никой не може да живее с тази дреха. В човека сега се гради едно тяло по-хубаво, по-красиво, по- издръжливо от сегашното, и между него и новото тяло има една нишка. Като се освободим и от това тяло, ще се създаде друго тяло, и тогава ние ще започнем един съзнателен, духовен живот. Но за това нещо се изисква един нож, като този но Ешавора, и добродетели, като тия на Бенама. И като се докосне този нож до вас, трябва да се произведе една светлина. И тъй, иде денят за един велик изпит! Вашият Учител ще дойде пред вас със своя нож, на върха на който ще има най- ефикасната отрова. Ако във вас се намери някаква лъжа, някакво зло, вие ще изгубите живота си, но ако излезете тъй чисти, както говорите, вие сте на правата страна. Никаква лъжа да няма във вас! 1924_11_16 Градовете Содомски и Гоморски
  9. КАРАКАЧАНИНЪТ И МЕЧКАТА Един каракачанин живял в Стара планина, гдето от ред години пасъл стадата си. Никога не му се е случвало някакво нещастие. Един ден, обаче, като минавал през една тясна пътека, гледа насреща му една мечка. Тя върви нагоре, той - надолу, срещат се. Втасахме я сега, казва си на ума каракачанинът. Намира се той пред една неразрешена задача и си мисли, как да я разреши. Вижда се, добър човек бил той, по Бога живеел, затова забелязва, че мечката се отстранява, доближава се до една скала, изправя се – отваря му път да мине и, като че му казва с погледа си: мини! Той я гледа, иска да се увери, дали тя няма предвид някаква особена стратегия, но вижда, че мечката действително му отворила път и го чака да отмине. Той тръгва, върви, но се обръща назад, да види какво прави мечката. Тя си продължава пътя, но от време на време се обръща назад и сякаш му казва “сбогом”. Има много мечки благородни и със съзнание. Ако една мечка може да направи това, колко повече един разумен човек може да го направи! 1924_11_09 Блаженъ този рабъ!
  10. ИЗПОВЕДТА НА СТАРАТА ЖЕНА Сега, ще ви приведа един пример, да видите какво нещо са постоянните идеи в човека. Един стар изповедник ми разправяше следния факт из българския живот в турско време. Един ден идва при него една старица, на около 90 години и казва: “Отче, искам да ти изповядам един грях, не зная дали Господ ще ми прости, но много голям грях е. Не мога да се освободя от този грях, и мислила съм върху него, и молила съм се пред Бога, дано ми прости, то туй е по-голям отколкото мога да си го представя. – Това се случи във Варненско, в село Хатърджа, сега Николаевка, преди 60 години. Бях млада, красива, хубава мома и се влюбих в най-красивия момък, когото толкова обичах, че не можех да живея без него. Обаче моите майка и баща не ме дадоха на него и ме ожениха за друг един, от когото имах 5 сина и 2 дъщери. Тези деца, които родих от него ги мразя, и мъжът си мразя, не исках да живея с него, но какво можех да направя? – Нищо, не можах да се освободя от него. Голям грях имам според това! Ето на, снощи сънувах дори, че ядем заедно със своя възлюбен. Това са идеи, както ги наричам аз. Тази старуха и до 90 годишната си възраст не можа да забрави своя възлюбен. Обаче, кой извърши греха, тя или родителите й? Тя казва: и синовете и дъщерите, и мъжът си мразя! Голям грях е това, не искам да ги мразя, искам да живея с тях по Бога! Тук, в нея се борят две противоположни чувства. Ние много пъти ще народим 5 сина и 2 дъщери и ще ги мразим. Защо? – Това е раждане по плът. Но в нас винаги ще остане онзи вътрешен, душевен копнеж за нещо велико, за нещо идеално. Други ще кажат как не я е срам тази старица, мисли за един момък. Грях е това! Защо за една стара жена да е грешно, че мисли за един момък, а да не е грешно, когато някоя мома мисли за някой момък? Ако е грешно за старата, то е грешно и за младата. Какъв е този морал? При тия съвременни разбирания, тази баба се намира в едно противоречие. В такива противоречия се намираме и ние. Нашият живот е тъй преплетен, че някой път става раздвояване на нашето съзнание и ние не знаем какво трябва да правим. Какво трябва да правим? Човек, при сегашните условия трябва да бъде твърд в съзнанието си и щом дойде да изпълни волята Божия, той трябва или да живее, или да умре, едно от двете. Когато искат някому да прекъснат пътя към онзи Божествен живот, той трябва да предпочете смъртта пред живота. Онзи момък, който обичал тази старица, той разбирал този закон. Той не се оженил, не влязъл в света да живее, да народи като нея 5 сина и 2 дъщери, а умира, жертва живота си заради нея, но той остава в нейния ум. Този млад момък, ни най-малко нямал някаква омраза срещу нейния мъж, но си казал: такава е волята Божия! Тя съзнава, че неговата любов е истинска любов. Та казвам: щом се прояви Божественото в нас, ние трябва да го приемем, но щом срещнем противоречие, трябва да дадем известна жертва в света. Сега ние искаме да примирим Божественото в света. Не, светът и Божественото не могат да се примирят! За да живеем ние, за да се издигнем, хиляди същества – растения и животни, трябва да умрат заради нас. 1924_11_02 Родените
  11. ПУСТИННИКЪТ СЪС ЗАТВОРЕНИТЕ ОЧИ Някой си римлянин, наречен Теофил, се влюбва в една благородна римлянка. По някакво нещастие той изневерява на своята възлюбена и тя изчезва, отдалечава се. В него започва гризене на съвестта. За успокоение на своята съвест, той възприема християнството; отива да живее 20 години в пустинята, като си дава обет, че от този момент нататък ще ходи все със затворени очи и никого няма да поглежда, за да се избави от греховете си. Той се прочул под името “пустинникът със затворените очи”. Викали го да изповядва хората. И мъже и жени изповядвал, но все със затворени очи. Един ден дошла да се изповяда и неговата възлюбена, да види колко е светия. Като чул гласа й, той веднага си отворил очите. Всички наоколо му, като видели това, казали си: каква беше тази чудотворна жена, че отвори очите на нашия изповедник. Ние, съвременните хора, мислим със затворени очи. И със затворени, и със отворени очи, все сме същите. Затварянето на очите е една почивка, отварянето на очите е активност, деятелност! 1924_11_02 Родените неделна беседа в София
  12. АДЕПТЪТ И ЧЕШМАТА С ТРИТЕ ЧУЧУРА Един виден адепт от древността отива при една чешма, която имала три крана, три чучура. Средният чучур бил най-голям, после десният и най-после левият. Чешмата му проговорила: " Средният чучур е най-хубав, а левият и десният не са толкова хубави.” - Че как? – Да, ти ще забележиш, че когато идваш тук през различните времена на годината, средният чучур всякога си остава еднакъв, а другите два претърпяват някаква промяна. Средният чучур представлява Любовта на Бога, а левият и десният представляват любовта на индивида и любовта на обществото. Когато любим себе си, и когато любим обществото, в тази любов всякога има една промяна. 1924_11_02 Родените неделна беседа в София
  13. ГРАФ БЕРОЗИ, ВЪЗЛЮБЕНАТА МУ И БОАТА Разправя се за някой си граф Берози, който отивал в Индия на посвещение, да се запознае с окултните методи на йогите. Той имал една възлюбена англичанка, която го придружавала навсякъде. Тя не знаела в какво седи силата на граф Берози. Той се представил пред нея много скромен. Обаче един ден, като минавали през гористите места на Индия, той се отдалечил за малко, но скоро чува силен вик. Отправя се към това място и вижда, че една голяма боа се обвила около тялото на неговата възлюбена. Ако вие бяхте на мястото на граф Берози, какво щяхте да направите? Графът се затичва към своята възлюбена, но боата тъй ловко се извила, като че искала да каже: и за тебе имам място в своите гънки. Обаче той тъй ловко хваща боата за врата, че тя веднага се отпуснала. С това той показва, че има сила в ръката си. Питам: кой от вас не е опасан с една такава боа? Аз виждам всички хора опасани с по една боа. Где е вашият възлюбен, който може да я хване за врата? Изисква се сръчност, изисква се геройство. Туй наричаме закон на себеотричане и онзи, който не знае как да се бори, той ще плати с живота си. Туй наричаме любов, туй наричаме безстрашие. В този случай графът показа своя ум, своята сила, разумност и своето благородство. Той казва на своята възлюбена: когато си слаба, сама не ходи! Слабите хора в опасни места нямат право да ходят сами! …В човешката душа има много пороци. Много недоразумения се явяват вътре във вас. Те са тия животни, тия змии, и ние трябва да имаме силата на граф Берози, неговата вътрешна смелост, за да ги отстраним от себе си. 1924_10_26 Раздай всичко! неделна беседа
  14. КОЛКО ДА СА ГОДИНИТЕ НА ЧОВЕКА ? Когато Господ създал света, определил на всяко животно да живее по 30 години: на човека определил 30 години, на магарето 30 години, на кучето 30 години и на маймуната пак 30 години. Един ден Господ извикал магарето и го запитал: “Ти блогодарно ли си от 30-те години?” – Е, Господи, не искам да живея 30 години, много ми са! Този бой, тези подигравки, които се сипят върху ми, тежко е да ги нося 30 години, намали ги малко - поне наполовина. Вземи 15 години.” Понеже човекът бил цар, живеел добре, казал: “Господи, аз съм цар, ще управлявам дълго време, дай на мене тези 15 години.” Той имал 30 години и като взел 15 от магарето, станали му 45 години. После Господ извикал кучето и го попитал: “Ти доволно ли си от твоите 30 години?” – “Много ми са тия 30 години, да ходя да се скитам натук – натам, да зъзна на студа, посъкрати ги малко.” Съгласил се Господ, взел 15 години от живота на кучето и пак ги дал на човека, та му станали 60 години. Най-после Господ извиква и маймуната: “Ти благодарна ли си, че живееш 30 години?” – “Не, не искам, Господи да бъда подигравка на света, да ме карат да се качвам и да слизам от върлините, много ми са тия години, посъкрати ги малко.” И от нея взел Господ 15 години та ги дал на човека. Затуй животът на човека се продължил повече, отколкото на другите. Истинската философия на живота седи в това: ако постъпваме според ума на магарето, ще носим последствията на магарешкия живот; ако постъпваме според ума на кучето, ще носим последствията на кучешкия живот; ако остъпваме според ума на маймуната, ще носим последствията на маймунския живот. Значи, всеки един живот се обуславя от степента на вътрешната интелигентност, т. е. от съзнанието, което човек има. 1924_10_26 Раздай всичко! неделна беседа
  15. БАСНЯ ЗА ЛИСИЦАТА И ПЕТЕЛА Един красив петел намерил едно парче сирене и се качил на едно дърво да си го изяде. По това време минава една лисица и вижда, че той държи сирене в устата си и като по-умна от него, казва му: “Искам да се поразговоря малко с тебе, дай ми от твоето внимание. Ти си отлична, красива птица, имаш ангелски глас, попей ми малко!” Петелът, без да му мисли много, отворил си устата, изкукуригал. Сиренето му паднало от устата и лисицата го изяла… След като си заминала лисицата, петелът си казал: ”Аз пях много хубаво, но сиренето ми отиде.” На другата година петелът пак имал сирене, качил се на един клон да го изяде. Минава пак лисицата, вижда го, че седи на клона и започва да го хвали какъв добър певец е, иска да й попее, но той мълчал. “Защо мълчиш?” Той изял сиренето и после казал: ”Миналата година пях преди да изям сиренето и го изгубих, но сега ще изям сиренето и после ще пея.” Та, някой път хората пеят преди да развият своите добродетели и ги изгубват, а някой път ги развият и след това пеят!... Не се поддавайте на ласки и похвали, защото като петела ще изкукуригате и ще изпуснете сиренето от устата си. В случая сиренето представя условията, необходими за вашето развитие. Може да не изгубите всички условия, но колкото и да изгубите, след това трябва да чакате известно време отново да дойдат същите благоприятни условия. Благоприятните условия идат периодически. 1924_10_19 Настанало е царството Божие неделна беседа
×