1930 година

[Dela]

1930 година

6.I.1930.

След завръщането ми от коледната ваканция, която прекарах в София, не си отидох във Водица. Майка ми се поминала на 7-и януарий т. г. - на първия ден на Коледа, а погребението й е станало на 8.1. - втория ден на Коледа.

Ходих на две екскурзии с Учителя на Витоша.

6.II.1930 год.

Сутринта сънувах сън, че съм заедно с Боби Иванов Д. П. Дошло е едно голямо наводнение, вследствие топенето на ледове - снегове - големи преспи. Буля Бобевица заедно с Борисча малкия напълнили едни кола сено, изкамарили го и буля води кравите през реката поройна. Но водата бе буйна, понесе колата заедно с буля и Боря и говедата. Батю Боби се тюфка [тюхка], но не съвсем, но когато се увери след малко, след един голям завой, че хората видели само колата, като се премята, той узна, че се е удавила буля и Борю.

II сън: сънувах, че баща ми си дошел, говорих много с него. И искам насън да си кажа, че уж това не е сън, че истински баща ми си дошъл.

Сънувах, че у дома във Водица, откъм дядови Цонови, откъм килера страна, наш Иван е направил нова една грамадна стая, която е висока, наподобяваща салон за събрания. И аз си казах насън, че е хубава за братски събрания.

Цеко ми съобщи днес, че на Арсо брат му говорил, че Елена от Равна си има кандидат Дъновист и че Губеш и Равна ще станат сватове.

7.II.1930 год.

Тая заран ясно облачно шарено, но преобладаваха тъмни облаци, носещи се по запада и балкана от всичките страни. Още в първия час, тъкмо четоха учениците молитва, пристигна човек от Годеч, носещ писмо и писмо от годечките учители до Министъра на Народната Просвета, в което искат да изложат същността на пунктовата конференция, в която Монов не изпя „Шуми Марица" и при реферата „Колегиалността", в които дебати му се отне думата и не му се даде да дебатира.

Аз разписах писмото, а колежката ми отказа, под предлог, че писмото ще попадне в ръцете на инспекцията и помощник-инспектора г-н Николов и може да има лоши последствия.

Към обед заваля силен дъжд заедно с буря. Престана, а на стъмяване почна проливен дъжд.

Тревожеше ме мисълта на Цеко Симов, в която се открива и заражда мисълта за отношенията ми спрямо Равна, но всичко това ще се разпръсне като пролетна мъгла.

19.III.1930 год.

Времето променливо. Небето облачно и поросява дъжд. Изгрев се видя, но се заоблачи, а къде 12 ч среднощ бе ясно. Иначе е вече топло, калта не мръзне. Духом съм добре. Снощи свирих до 12 ч и бях много добре настроен. Тая заран пак ми се искаше да посвиря, но време нема. Приготвих три зелки да занеса на Еленка на обед.

Вечер 8 1/2 ч. Още в 6 ч си дойдох от Равна. Силен вятър духаше от юг.

20.III.1930 год.

Пред слънцето имаше гъсти облаци, а небето бе ясно, но замъглено, така, със слаб облачен воал. Вятър духа от изток и то силен.

Нощес съм спал така сладко и хубаво, че може би от 2 ^ 3 месеца така спокойно и приятно не бях спал.

Сънувах, че набързо наминах през дома, за да се нахраня, защото ходил бях да сека на пътя и пак щях да заминавам. Мама ми бе направила салата от лук. У дома вършееха на хармана, но вършеното бе мокро, уж, че преди няколко дена този харман бе налян, та сламата му, като я бяха прибъчкали, бе черна и мокра и конете ги гялкаше мама.

22.III.1930 год.

Из Шеста серия, „Двата природни метода".

Станах от сън в 5 и 10. На върха над селото бях в 6 и 5. Свърши се нарядът с добро и духовно настроение. Мъгла е припаднала по планината и гъста е, обаче не бе много студено и изгрев няма.

В квартирата си бях в 7.30.

Стр. 498 - „Господи, да прогледнем!"

На обед отидох в с. Равна. Вечерта дадохме тамо вечеринка с тамошните деца, също Генов от Туден с 2 номера и аз и Еленка свирихме 2 пъти и аз изпях „Аз съм бялото кокиче". Вечерта спахме у Симо Игнатов (у дядови Илови).

23.III.1930 год.

Цял ден прекарахме аз и Генов при Еленка. Свирихме, пяхме и в 5 1/2 си разотидохме. На отиване нещо тъга ме налегна по нещо.

*

Вечерта; 70 „Изпитвайте писдиията" * . Опетняване има в материята и знаете ли защо? В тази материя, в която сме минали толкова еволюции, толкова култури са останали в нея, техните и добри, и лоши качества. След като си е почивала тя хиляди и милиарди години и векове, в нея са останали тия зародиши, но като се е събудила, веднага и тия качества се събуждат в нея. Ние ще преживеем културата на миналите епохи. Тъй, щото, това, което днес преживяваме, тези войни, омразата, лъжата, всичко това е дадено не в самата материя, а това са останки на минали човешки същества, които са живеели преди милиони векове, преди да е съществувала тази вселена, и са оставили в нея тези свои глехове, но същевременно с тези лоши качества са оставили и добри.

*Из „Сила и Живот" (неделни беседи от Учителя) VI серия. (Бел. М.И.)

24.III.1930 год.

Небето ясно, но замрежено с лека, едва уловима мъглявина. Спах до съмнало. Духом съм добре разположен.

Небето облачно. Станах рано. Духом за първи път, откакто съм дошъл в Губеш, съм така разположен. Иска ми се да хвръкна, да пея, да говоря, да обърна хората към истинското слънце на живота - Бога. Иска ми се да ги призова в живота Божий, да се образува Царството Божие на земята. Мен ме радва с всичката си пълнота сърцето ми, че имаме такова братство със съзнателни, будни братя и сестри, с които се разбираме и всеки един от нас се стреми към съвършенство, към Бога, към един живот на разбирателство и хармония. У всекиго има копнеж повече да знае -методически да работи в света, за да може да пленява хората, заблудени в собствената си тъмнина от егоизъм, себе-любие и всеки се има за център на вселената, да го плени като с хитри уловки, както Учителят Христос казва някога на Апостолите: „Елате да ви направя ловци на хора", и да го придобие за Бога, защото само в Бога е животът в своята пълнота, и в Него всички сме живи клетки на Божественото цяло, а не центрове себични, да се самозадушават в собствената си атмосфера.

Вечер: Завърнах се от Равна. Прекарахме деня в четене и разговор. Прочетохме беседата „Плодовете на Духа" и вестник „Братство" със съдържание „Влиянието на слънчевите лъчи".

12.V.1930 г.

Станах в 5 1/2. Излязох горе на височината. Навред вече зеленина, а тревата попъстрена с разнообразни цветя, най-вече теменуги и лайкучки, но не същинска такава лайкучка, а друго, също по цвят като нея и др.

Сън. Сънувах, че една от сестрите като че Василка, ми каза, че Учителят образувал една друга школа - „Школа на Чистите". В нея могат да влизат само девствено чистите мъже и сестри неженени, които не са се докосвали до противоположния пол... Значи, една „Обща школа", друга -„Специалния клас" и „Школа на Чистите".

На 10 и 11 май - в събота и неделя, ходихме на учителска педагогическа конференция в с. Годеч. Разгледаха се два реферата: 1. „Психо-физиологичните основи при обучението", II. „Активното обучение при ръчната работа и новите трудови училища". Имаше практическа лекция във II отделение по писане - методическа единица „Съчинение". Децата бяха ходили на разходка и първо направиха съчинението и го написана на черната дъска, а после го преписаха в тетрадките си. За забелязване бе, че децата втораци пишеха много красиво и чисто, бавно, с мастило всички и в тетрадките с тесни и широки редове.

В събота вечерта пристигнаха подначалникът на МНП. Цонков и началникът на основното образование Чакъров. В неделя Чакъров държа сказка около 2 часа върху новото време, действителността у нас и у съседите и националното възпитание в широкия му смисъл, как да се води и какво се разбира под думата „национално възпитание". От всичко казано от него не може да се критикува нищо, освен думите му: „Всички Дъновисти, Толстоисти да си излязат от редовете на учителството." Аз виждам и схващам едно - че началникът не познава по есенция тези идейни движения, той не ги познава в тяхното практическо приложение, защото за забелязване е, че тези течения дават учители, любящи децата, народа и човечеството, и че те, водейки се от закона на любовта, те са и истински учители. После, кое е дало повод на началника да си мисли, че тия движения са родоотстъпни, продажници и разсипници на отечеството ни? Тези движения не само говорят, а практически прилагат говореното от господин Чакърова - та фактически те са зидарите на днешна и утрешна обновена България; а че имат интернационални идеи и тенденции, то е вярно и много вярно, но всеки един от тези хора стъпва на базата, че индивидуално всеки човек, всеки народ предварително трябва да се превъзпита, да се облагороди, да стане самият човек по душа, тяло и дух образец на висш, идеален живот и тогава можем да говорим за махане на граници, а сега, при тези вълчи инстинкти на съседи и завоевателни политики на силни държави, немислимо е такова овчедушие. А че има някои единици от тия движения, които не разбират от политико-обществен живот, то това са вълци в овчи кожи, или, тъй да се каже, хора, които нямат разбирания - невежи, и те приличат на същите груби сегашни площадни родолюбци - изроди, които знаят да викат: „Спасете държавата!", а сам той фактически й е най-голям враг, с една само разлика - че идеалистът за себе си не мисли и сам той жертва става на неразбирането си, а от другата страна (площадните себелюбци) пожертвуват цялото отечество с глупавите си постъпки. И всичко това става, защото няма широта на познанията и понятие за съзнателния органически и колективно цялостен живот. Бедни са умовете, душите и духовете човешки. Нужно е много работа над бедния ни духом народ. Народът е невеж и учителството и българската интелигенция трябва всички да станат светещи факли и да тръгнат между изоставения народ и да просвещават словом и делом най-вече. Само така ще повдигнем отечеството си - народа си. Сме ли ние високо културни хора, то тогава сме и силни.

Аз бих желал началникът да има повече светлина върху идейните движения и да не ги клейми като разрушители, а като хора, даже нервна система на общия организъм - държава и човечество, а другите слоеве са другите удове на общото цяло. Или, аз идейните хора ги уподобявам на подсъзнание и свръх-съзнание, а сегашните официални интелигенти и държавници и широки политикани - на ум, умът на човечеството, защото умът е проницателен, подвижен, способен, но зад ума стои диригентът, който го направлява и насочва - това е Духът, висшият Дух - Божественото, каквито се явяват идейните хора, които са по-чувствителни към висшето и искат да го приложат в живота. Те са надрасли животинските етапи и състояния и са жадни за братство, за хармоничен живот, за широта и простор!!!

21.V.1930.

Станах, кога се разсъмна. След наряда прочетох от III серия „Изведоха Исуса" - много хубава беседа, много научих от нея.

След свършване първия час, започнахме репетиция за „Св. Кирил и Методий"; а аз потеглих за Годеч. Минах през Равна. Поговорихме си с Еленка. Аз й се покарах, така, наздравата, задето проявява детинщини, в смисъл, задето се тревожи за бъдащи работи и задето допуска посторонни идеи и неща и после се плаши от тях. После тя ми прави бележка, че в обществото аз не съм бил предвидлив, много галено съм постъпвал с хората - особно с женския свят, и последствията били, че си съставям мнение по жени и си мислят, че „може да се прилепим, да го използуваме тоя мекия човек".

След като й обясних с няколко думи няколко положения, че аз не съм лепка, да се прилепям към никоя, то я предупредих подобни въпроси да не допуща в ума си.

След това излязох и я оставих разнервирана и то най-вече се бе разтревожила от това, че е учителка на 4 отделения, че нямала тая година добър резултат от обучението си, защото вече 4 години дотолкова се изтощила, че тая зима нямала сили да продължи и така настойчиво и усърдно да обучава, а ето, изпращат й чужд учител, Васил Генов от Туден, да произведат беседите, и че той щял бил да си състави мнение за нея, че не си гледала работата и т. н., и т. н. ...

В Годеч вземах статистически сведения от пунктовия учител. Срещнах се с Манов, Поп Христов, Генов и други колеги.

На връщане, точно в 6 и 10 стигнах в Равна. Понеже закуската ми бе с малко хлебец и 1 кл. мляко и обед не правих, замолих Еленка за малко хлебец. Тя ме нагости и в 8 без 15 аз си потеглих за Губеш. Гъста мъгла се бе спуснала, та като стигнах вече по върховете горе, вече се стьми. Тъкмо се навалям към Скравена, горе на завоя случи се, че се срещнах с два вълка, които, от гъстата мъгла и тихия вървеж по меката трева, не чули моите стъпки и понеже срещата става при едно баирче, те идат отдолу, а аз излизам из друго и хоп - наридчето, те изтопуркаха - единият надолу, а другият нагоре.

Поуплаших се, но понеже не ме последваха, то се успокоих.

Станах преди да изгрее слънцето. Гледам небето ясно и слънцето току ще се покаже. Изгря в 5 без 15 точно. След закуска отидох на училище, за да си довършвам писмената работа. Пристигна фотографът от Годеч. Събраха се децата и потеглихме за Зли-дол, за да се фотографираме в полето. При кладенчето „..." над селото се фотографирахме и заминахме за лиляка в Зли-дол. Времето от ясно се запокрива с тъмни облаци и след недълго, къде 9 ч започна да поприкапва. Отидохме къде Годечко чак надолу. Ето, срещнахме се с Борис Манов и Симов. Те носеха едно голямо гърне с мляко, чесън зелен, сирене, кашкавал и други работи за ядене, та ни дадоха една гощавка с госпожата Симова. Среща тържествена: смях, ядене, джумбиши и до раздяла, защото една част от децата ни вече бяха напуснали и си бяха потеглили за село. Започна къде 12 1/2 да вали силно и ни поизмокри. Аз макар и мокър но ризата - не. Отидох в училище. Накладоха ми печката и аз си хвърлих палтото да съхне и започнах канцеларското си писане - сведения и таблици да преписвам начисто. И до вечерта написах няколко удостоверения.

Игнат къде 8 ч ме покани да отидем на мандрата. Черпиха ме със суроватка и пресен кашкавал.

Научих от фелдшера края на новината за убийството на Лулчевата жена. Че всъщност не е убиец Лулчев, а една госпожица с майка си заедно, заради окраждане на някои неща са я убили, а полицията арестувала веднага Лулчев и две сестри, вероятно Е. Андреева и още една. Нали са клеветени в нечестие, ето, пак в тях се съмняват. Но бързо се открила истината, за да не пострадват невинно сестри и братя и се хвърля петно върху учението и идеята.

Тъга ме обзе, откак прочетох за убийството и арестите на много лица, за които вестниците не казваха кои са, но аз знаях от кои са.

24.V.1930 год., събота

След утринната закуска с гъбена чорба, отидох на училище. Турих приготвените венци от колежката по вратите и започнах да пиша свидетелствата на учениците. Хора за утро не дойдоха, за да се отпразнува „Св. Кирил и Методий" както трябва, затова вземах цигулката и засвирих хоро на децата. Надойдоха моми и момци и поиграха си хубаво. В 12 1/2 си отидох, наобядвах се и с Ангела, Паунка и Фрозка и отидохме в Комщица. Колегията бяха откупили музика от Годеч, която свири много хубаво. Тамо стоях до 6 ч и си потеглих. Вървяхме си бавно и разговаряхме. Като си дойдох, войниците и момите ме замолиха да им посвиря. Свирих им до тъмно, за изпроводяк вече, понеже дойде време да си вървя за лятна ваканция. Изкъпах се много хубаво и съм спал хубаво, само че съм понастинал от отворения прозорец.

Лятото на 1930 година

30.IX.1930 год., вторник

Тази сутрин станах в 6 ч. Небето абсолютно ясно. Слънцето огря в 6 1/2 ч в уч. стая, в момента на утринната молитва.

С няколко думи ще изложа това, което съм правил това лято и къде съм ходил.

На 31-й май си отидох от Губеш за София. На 2 юний отидохме с Еленка в Новоселци в кошничарския курс. В курса ни занимаваха Палавеев от Копривщица по кошничарство и Божанчев по пеене, от Саранци, Новоселско.

От курса се завърнахме на 22 юний в София. Изработихме си шестоъгълна масичка, бонбонерка, панерка за хляб, пешкирник, пазарна кошница и една друга кошница като цветарник. В София стояхме, докато мина младежкият събор и чак на 19 юлий потеглихме към Еди-гьол с трена до Радомир и с теснолинейката до Дупница. Вечерта спахме на Паничище, над Дупница. На Еди-гьол стояхме тъкмо месец с Учителя и други братя и сестри. Говориха ни се от Учителя хубави беседи за природата и новото време, за значението на Бялото Братство, значението на нашето представяне тамо. Задачи за разрешение ни се даваха. Изобщо, стоенето ни тамо бе един окултен курс, време на посвещение.

На 22 август Учителят заедно с братята и сестрите си потеглиха за София, а ние заминахме за Рилския монастир. Вечерта бяхме на гости на Петър Камбуров. В събота, на 23-й, потеглихме за Рибните езера. На 24-й вечерта стигнахме тамо. На 25-й по обед потеглихме по Белия Искър за Марицините езера. Вечерта преспахме в Демиркапия под трудоваците, които работят шосето Самоков-Разлог. На 26-й вечерта - на Марицините езера. Тамо престояхме на 27-й, 28-й, 29-й. На 30-й потеглихме през Мусала и вечерта бяхме в 10 ч на Костенец Баня на гарата. В 1 1/2 ч дойде влакът и на осъмване на 1-й септемврий - в София.

От справката в Уч. Инспекция се научавам, че ме назначават учител в с. Равна, Царибродско. На 6-й септемврий вечерта потеглих за Водица. На 7-й септемврий вечерта бях у дома. Престоях в понеделник, вторник, сряда и в четвъртък си потеглих за София. В София стоях на 12-й, 13-й и на 14-й по обед излязох от София и заминахме с Еленка за с. Равна.

В селото аз като пристигнах, не бях спокоен и се сърдех на себе си, задето съм напуснал Губеш и съм дошел в с. Равна, защото селяните на 24 юлий се събрали и подали 35 души заявление против Еленка, като изнасяли неверни работи против нея. Че влизала в 10 ч сутрин и ги пущала в 11. Че не учела през последните две години децата, особено по смятане. Че излизала нощно време и отивала по Доброглед и се мъчат да я обвинят в Дъновизъм, в смисъл, че са я виждали уж че прави нещо, но никой не знае какво и що. Който ги е научил да лъжат, не можал да ги донаучи да лъжат.

Имахме конференция административна на 25-й и 26-й септемврий. На 26-й септемврий уч. инспектор Николов дойде в Равна по анкета на заявлението против Еленка. На 27-й до 10 1/2 ч вечерта продължи следствието. На 28-й, неделя, сутринта инспекторът замина за Искрец през Годеч. Еленка направи заявление за 3 дни отпуск и замина за София, за да уреди въпроса с мястото си, за да го купи, да намери нужните суми.

На 29-й IX., понеделник, започнах да уча за първи учебен ден за Равна. Дойдоха 45 ученици. Времето тия дни много хубаво. През тоя ден, 29-й, понеделник, бях добре настроен, особено следобед почти свирих през всичкото време до 10 1/2 ч вечерта. Нощес съм сънувал сън, че Велева дошла на гости във Водица. При срещата с Еленка, която бе у дома, весело се срещнаха, но Еленка държеше мъжко дете, току-що родено, наскоро, и негодуваше, че е имала дете. И не се целунаха с Велева, въпреки че с голяма радост се срещнаха и посегнаха да се целунат в поздрава, но детето в ръцете й попречи да сторят това.

3.X. 1930 год., петък, с. Равна

Този ден е Възшествието на Негово Величество, неприсъствен ден - не учихме. Еленка ми разказа много из своята опитност сега из София в братството с Учителя, Савка, за мястото си, за Тодор Стоименов, който не иска да й отстъпи мястото и да й измести бараката и т. н. Почти целия ден мина в разговор. Към икиндия почнах да пренасям от досегашната канцелария канцеларските принадлежности и леглото и моя си багаж в новата канцелария, която е северна стая, малка, със западен прозорец. До вечерта с това се занимавах до късно, също и Еленка си взе хубавия дюшек и си го занесе, а аз си напълних сламеника.

17.X.1930., петък

Станах в 4 1/2. Вземах цигулката и свирих до 5 1/2. Тъкмо се заприготвях, и ето, Еленка иде, но като ме видя, че не съм готов, започна да ми кряка, да се тревожи, че нямала била време да се приготви, но потеглихме след закуска. В Годеч ни съобщиха, че тя ще си държи първа лекцията, после - още една лекция по химия и тогава - моят реферат за националното възпитание. Еленка започна лекцията. Изпърво вървеше много добре. Но тя бе смутена и това вся в нея разсеяност и неконцентрация и изпущаше из съзнанието си нишката, хода на работата си, и така лекцията и додето стигна, бе задоволителна, но не образцова, издържана с нужните изисквания.

Инспекторът прекъсна работата й, защото се продължило времето и щом си излязоха учениците, дадоха 10 минути почивка. Но аз нямах обладание и търпение от недобрата й лекция и я изобличих почти пред повечето колеги. Някои от тях ме упрекнаха за това и ми казаха, че лекцията й бе хубава, но с това аз им дадох повод да се отрекат от своето си мнение и впоследствие да я съборят с критикуване. Аз направих една много голяма грешка, задето не се стърпях и дадох ход на безпощадна критика, че и най-бездарните колеги да хвърлят върху й камъни. Моят реферат бе добър, задоволителен и даже похвален, но грешката по Еленка не ме развесели, а много натъжи. Тя, след изобличението й от моя страна, дойде насаме вън и ми каза: „Веч с мен дума да нямаш никога, не искам и да те чуя и никаква работа с тебе да имам."

И аз се огорчих, та вследствие това не загладих работата, а чаках да се изкажат бездарниците, че тогава се помъчих да изтъквам добрите страни на лекцията и да упреквам инспектора, задето я прекъсна и не й даде да си доизкара лекцията.

На път за Равна тя плака почти из целия път и ме упрекваше за постъпката ми. Казах й, че това несъзнателно го направих, но не може вече да се върне. Вечерта след вечеря, тя не вечеря, си отидох да спя.

18.Х.1930., събота

През нощта съзнанието ми било пълно с тревоги вследствие вчерашния бурно прекаран ден. Станах на съмване. Главата ми тежи. Денят мина в разправии все по лекцията на Еленка.

Вечерта се изкъпах и изпрах дрехите си и си легнах.

19.Х. 1930 год., неделя

Станах в 5 без 10. Направих си наряда и си посвирих след това. Тая седмица ще се молим за идването на Божията светлина. След почистването хубаво на стаята, защото се надявах за гости, започнах да чета 9-а серия, „Влизане". Турих и една тенджера боб да ври за обед. Към обед ми съобщиха председателят на училищното настоятелство и Коци, че дошли у Еленкината квартира много колеги и да взема фасуля и да потегля за натамо. Тъкмо се заприготвях и ето, те идат. Навлязоха Генов и Елеонора - Каленовци, Гаврилов и колегата му заедно с двете си хазяйки от Туден, Иванчо и Тотка от Разбоище и една госпожица - гърбава колежка, ниска, от Чеивръленци. Започнаха голяма врява, съпроводена от надвикване и надпискване на колежките, понеже се закачат и си правят смях. Мен не ми бе приятно викането, но не им забелязах, за да не им обърна вниманието и ги оскърбя с това и така, през всичкото време те бяха разделени на два лагера и в яденето едни усвоиха гроздето, а други - пържения кашкавал с яйцата и така се надкрадваха кои да вземат повече, за да оставят противните по-гладнички. И така в смях и веселби се нахранихме. Следобед им свирих и играха и отидохме на Доброглед, След това ги изпратихме до над Смолча и на връщане се отбихме в Еленкината квартира, където до 9 ч стоях. Тая вечер Еленка вече бе весела и сама намираше смисъла на тия противоречия, на които я натъкна Небето в Годеч, че това са изпити, а не случайности. Тя схвана ролята си, че Небето иска да работиш, а ние отхвърляме светските форми и методи и искаме само беседите на Учителя. Аз й казах, че ние сме пратени тук, в тая среда, да вливаме словото на Учителя, но трябва да им проучим формите добре, светските методи, и така да можем да им въздействуваме. Значи нам ни предстои грандиозна работа предварително над себе си и после над света. Така че, за да станем образцови учители, то трябва да се ползуваме с авторитет пред другите, а то ще стане тогава, когато, както сега ги превъзмогваме по духовните, окултните познания, така да ги превъзмогваме и по съвременната педагогия. И така, весели, че се добрахме до нещо съществено, да използуваме всичкото време в училището за четене педагогически книги и списания, а ноще - словото на Учителя и други окултни книги, също и цигулка.

Сутринта станах рано. Свирих, четох. Тъкмо свикахме учениците. Съобщиха ни, че в Годеч не учили поради венчавката на Негово Величество Цар Борис III с Княгиня Джована в Пиза, град в Италия. Разпуснахме децата и ние. Еленка стоя при мен докъде 3 ч следобед и си отиде, като остави кашкавала и хляба си, аз да й ги занеса. Тъкмо си бях поспал и ето, в момента на миенето ми, почука се на външните врата; след като извиках: „Влез!", влезе непознато лице. Оказа се, че е Георги Марков от Панагюрище, понастоящем касиер на Земеделската банка в Годеч. Дошел по работа тук. До вечерта си поговорихме. Кога се стъми, отидохме в квартирата на Еленка за вечеря. След 9 ч си потеглихме. Той спа у Георги Виденов, където аз на отиване си нараних Нептуновия пръст. Легнах си веднага вече към 10 1/2 ч. Вечерта бе облачно небето, но София се виждаше.

30.Х.1930 год., четвъртък

Снощи ходих в 7 ч у Еленка. По случай сватбата на Негово Величество Царя Борис III ни разпущатдо неделя. Нас ни съобщиха, че ще има безплатен влак в сряда вечерта в 9 ч и на 30 сутринта в 6 ч. Нагласихме се да отиваме и ние. Мен не ми се ходеше, но за хатъра на Еленка, аз се съгласих. Дойдох си в 8 и рекох да се приготвя. До 9 бях готов. Легнах си, дано един час спя, но сън ме не хвана. До 10 ч лежах. Станах, умих се и приготвих и с молитва потеглих. Събудих Еленка и в 11 ч потеглихме. Луната, като бяхме на долния край на селото, залезе. Небето ясно, та пътуването бе лесно. Като стигнахме до Туденската чешма, ето, с фенер хора идат от Ропот -двама мъже и един ученик от II клас прогимназиален. С тях, бавно в разговор, стигнахме в 4 ч на Драгоман. Чакалнята пълна с народ и вънка се насъбрали много и гъмжило от народ. Обясниха ни, че не било вярно, че ще има безплатен влак. Много от хората се върнаха по селата си - които нямаха пари за влаковете. Сърдеха се на околийския началник на Царибродската околия, задето им съобщил, а сега ги лъжат. В 6 ч потегли влакът. Събрахме се със Спаска и [във] вагона още много други колеги. В 8 ч бяхме в София. През деня аз поспах при Иван Петров на Изгрева. Вечерта отидох да спя при Станчо Ненов в къщата на Арнаудова.

31.Х.1930 год., петък, Изгрева

Станах в 5 ч. Приготвих се и отидох на беседа. Говори Учителят на тема „Отношенията". Много хубава беседа, в която ни се обясни, че в качеството си като учители и приниципално като хора, ние трябва да имаме добри отношения към себе си и към всички хора. Пиши 6 на себе си за всяка погрешка, не се подценявай и не пиши на себе си единица, също - на другите хора. Мисли за доброто, старай се да прилагаш доброто. Никому единица не пиши, значи никого не упреквай в себе си, защото с това спираш него, спираш и себе си. По една проява не се произнасяй за човека, че е такъв и такъв. В начало Бог създаде доброто. Злото изпосле се яви. Добрите мисли, добрите чувства и идеи - те са разковничетата за твоя и на ближните ти прогрес. Със злото [само] Бог може да се занимава; ако ти се занимаваш, то ще се оцапаш. Изворът на живота е доброто - с него да се занимаваме. Положителното гради непреривно. В тъмните зони на живота проектирай положителните. Доброто е, което побеждава - и така идеята: „Побеждавайте злото чрез доброто" се оправдава по този начин, защото доброто трябва да даде на злото и така то ще се неутрализира.

Много хубави мисли се изказаха на тая тема от Великия ни Учител. Той ни духом изкъпва и туря на своите духовни мощни криле на вярата и полета и ни отнася в най-реалния мир, където човек се чувствува в дома си, където той разбира, че животът е велико благо, което трябва да се използува.

Към 8 ч потеглихме с Еленка, Станчо към града, за да посрещнем царя и царицата Йоана. Отидохме пред двореца, но кордон от войници не ни позволи да приближим. Завихме чак към „6-й септемврий" и едва се провряхме измежду полицаите и отидохме близо до Военния клуб. Забръмчаха аеропланите, 14 на брой. Други преди тях 5 съобщиха, че влакът приближава. Часът вече къде 10, като по аеропланите се узна, че вече влакът е дошъл. Към 12 ч вече минаха покрай нази процесията - италианските царски хора, Царят заедно с Царицата Йоана, след тях княз Кирил и княгиня Евдокия, а след тях царската свита и министрите. След кратко забавяне се започна церемониалният марш - първо офицерите, след тях гвардейци и всички войскови части от различните гарнизони на България, начело със знамената и музиките си. Към 2 ^ 3 ч се свърши това и ние си отидохме на Изгрева. Градът специално украсен с хиляди знамена, български и италиански. От повдигането на краката на пръсти, за да видя парада и кога минаваше царят с царицата, краката ме заболяха много.

1.XI.1930 год., събота, Св. Йоан Рилски

Станах. Времето добро, ясно. Учителят горе на покривния балкон посреща изгрева. Снощи дойде при нас да нощува и Петър Арабаджиев. Те със Станчо заминаха за града, за да гледат тържествата, а аз отидох уж за малко при Еленка, но тя ме забави и аз не можах да отида на утринния водосвет пред „Александър Невски", на който присъствуват царят, царицата, заедно с всички министри и десетки хилядни тълпи от граждани. Празнува се и Денят на народните будители. Заедно с това и празнува се и именният ден на Царицата Джована Савойска, прекръстена сега като Българска Царица Йоана, на името на Иван Рилски. Учащите всичките в стройни редове. Войски, разни организации, всички от 8 ч започват пак да преминават през двореца и да поздравляват Техни Величества Царя и Царицата. Ученици, ученички с музиките си минаваха. Студенти - всички учащи се. Из улиците пееха маршове, най-вече „Тих бял Дунав се вълнува". С портретите на народните будители манифестираха за Деня на народните будители и ратници за освобождаване България от турците. Върнахме се късно с Еленка на Изгрева, даже тя си отиде преди мен.

2.XI.1930 год., неделя

Трябваше на обед да си заминаваме и аз бях ангажирал билети, но по нареждане от Учителя оставихме за понеделник. След беседата аз пак отидох в града, да отсроча билетите. След това отидох и заедно с народа преминах и аз през двореца, за да поздравя Техни Царски Величества. Много бе народът и голяма натисканицата. Повече от 250 000 народ преминаха днес през двореца. Вечерта останах пак да присъствувам на увеселителните тържества пред двореца. С високоговорител свиреха народни хора, най-разнообразни, от цяла България, а хилядният народ извиваше кръшни хора. В 12 ч със Станчо и Гърнева си потеглихме. Легнах да спя изморен много от тая вечер.

3.XI.1930., понеделник

Времето много хубаво. Спал съм повечко. Слънцето бе високо отскочило. Закусихме със Станчо, Петър, с мляко. След това ходих да се поприготвя. Еленка бе при Учителя, Поканих Игната на разговор. Говорихме с него до 11 1/2. След това на бърза ръка заедно с Тахчиев сготвихме супа картофена, стъргана ряпа, цели картофи и Боев, Тахчиев, Ишат, аз и впоследствие и Станчо се наобядвахме и ние с Еленка потеглихме за града. В 2 ч и 1/2 бяхме на Василовския хан. В 4 потеглихме за Годеч. Много приятно бе пътуването. В 6 и 10 слязохме в Годеч и към 7 потеглихме за Равна. В 8 бяхме в Равна. Еленка изпържи кашкавал. Хазяйката й извади зеле и пипер и след вечеря в 10 ч си дойдох да спя.

30.XII.1930 год.

До обед учихме. Разпуснахме децата за Коледната ваканция и с Еленка потеглихме за Годеч. Младен, училищният слуга, бе вече отнесъл багажа. Тамо ни очакваха колегите и колежките. Качихме се на автомобила и потеглихме за София. Пътуването бе весело, защото колегите пущаха шеги, особено Катя. На Изгрева гостувах на брата Иван Петров Цар-Асеновчанина, каруцаря, понастоящем в София. Заварих и дяда Недя от Цар-Асен, дошъл на гости на дъщеря си и зетя си, да види Учителя и братството. С него през цялата ваканция прекарахме в много разговори по различни въпроси от духовен характер.

31.XII.1930 год., сряда

Вече съм в София. Станахме в 5 ч и отидохме на школа. Вечерта всички братя, сестри, Учителят посрещнахме Новата година. Бяхме на обща вечеря (варен ориз, картофи пак обварени, така, цели и по една питка половин хляб). Даваха се стихотворения, пяха се хорови песни, декламации. Четоха се поетични творби от авторите, като си избраха най-хубавите страници. Свириха цигулка, кавал и др.