Jump to content

Dela

Модератор
  • Мнения

    936
  • Присъединил/а се

  • Последно посещение

  • Days Won

    36

Dela last won the day on Юли 1 2018

Dela had the most liked content!

Обществена Репутация

63 Bad

1 Последовател

Относно Dela

  • Ранг
    Отличен работник

Profile Information

  • Пол
    Жена
  • Отговорете на въпроса
    1864

Последни посетители

6,905 профилни разглеждания
  1. ИЗДАТЕЛСТВО ХЕЛИОПОЛ „Следвай сърцето си!" КНИЖАРНИЦА „НОВОТО БИТИЕ" София 1000, ул. Хан Крум 7 А /до пл. Славейков/ За контакти: тел. (02) 986-77-73 или 0887 025 404 e-mail: heliopol@aljv.bg Интернет сайтове на Хелиопол: www.imadrugpat.org www.heliopol.com www.beinsa.org www.7rilskiezera.com Верига книжарници Пингвините Верига книжарници Буквите Книжна борса Балкан, (отзад) Книжна борса - полиграфически, Дилок Книжарница Новото Битие тел. 02 986 77 73 Книжарница Астея тел. 02 981 10 58 Книжарница Новата Епоха тел. 02 981 32 79 Книжарница Елрид тел. 02 986 71 26 Пловдив, верига книжарници „Нанси" Пловдив, Цар Иван Александър № 16, учебникарница „Чапъра", тел. 63-36-59 В 10 век богомилите излязоха от България и под раз­лични имена се пръснаха из цяла Европа. Богомилството е предвестник на Учението на Школата на живота, изнесе­но от Беинса Дуно (Петър Дънов). То е корена на неговата школа в България. Днес то трябва да се познава истински, а не ограничено от учебниците, като дуализъм или ерес. То трябва да се изследва като корени и причина за възникване. Днес нещата са се променили. Работим вече с по­нятия като „Школата на Христос" и „Всемирна научно-образователна програма". Старите окултни центрове са отживели своето време. Чрез тях се създадоха отбрани общества и секти. Скритото и тайнственото, определено за малцина, не донесе желания резултат. Това е било нужно, но преди Христос. Затуй и богомилите като предвестник на всичко това преди десет века, се превърнаха от окултна школа, породена в България, в Движение за Светлина и ренесанс. Необходимо е сега да се положат основите на нов научен изследователски подход под покрива на Школата на Христос. Знания и морал трябва да вървят успоредно. Школата на Христос е истинското Голямо училище с отворени врати, за всички хора по света. Проповядва­не на нов морал и нови човешки отношения. Нова етика! Това е Пътят! В Духът на Христос!
  2. 36. ЗА ПОСЛЕДНИЯ ЧЕЛОВѢЧЕСКИ БОГЪ. ДОГМА : Начало бѣ мъртва точка, а първичность бѣха само силата на сътворението и силата на разрушението Учение: Силата на сътворението сътвори всичко, вклю­чително и жената, а силата на разрушението иска­ше да го разруши. Всичко отъ творенията на силата на сътворе­нието запази своето величие, освенъ жената въ първичность. Защото жената бѣ наистина най-голѣмата отъ всички красоти на силата на сътворението, но за­едно съ това тя цѣла бѣ отъ нѣжность, чиито тре­птения винаги извикваха противопола. Това свойство на жената бѣ и грѣха на си­лата на сътворението при сътворяването на жената. Силата на сътворението после изкупи този свой грѣхъ, защото отъ началната и първа, тя се превърна за человѣка само въ една малка сила, и се предо­стави да бѫде пресътворявана и прераждана чрезъ жената, която си остана съ своя грѣхъ. Защото жената, която въ първичность бѣ само чиста любовь безъ полъ, следъ грѣха се превърна въ любовь само на полъ къмъ противополъ, и така се нарече жената на мѫжъ или жена на силата на разрушението, олицетворена въ мѫжа. Така бѣ съ първата жена. Така после биде съ всички жени на земята. Защото чистата любовь остана само на силата на сътворението, а жената следъ грѣхопадането си вече биде лишена отъ нея. Но бѣсътъ на първия мѫжъ преди грѣхопада­нето на жената не бѣ само за нейния полъ, а и за чистата й любовь, която той искаше да . премине и въ него. Следъ грѣхопадането й, като изгуби жената своята първична чиста любовь,бѣсътъ на мѫжа се още повече усили, защото той още търсѣше отъ нея тая любовь. И усилваше се все повече и повече бѣсътъ на мѫжа, който не преставаше да търси отъ жената любовьта й въ първичность, но като не я намѣри, въ бѣса си той се обърна така къмъ жената: — Жена, извънъ пола ти не си никаква лю­бовь, ти си само грубъ полъ. Това което мѫжътъ каза на жената бѣ една истина, която обаче биде последвана отъ една неистина, най-страшната за свѣта. Защото отъ тогава за мѫжа любовьта се състоеше само въ неговия полъ, който зацарува въ него съ най-голѣмъ бѣсъ. Оттогава, колкото по-необузданъ биваше половиять бѣсъ на мѫжа, съ толкова по-голѣма настойчивость мѫжътъ увѣряваше, че това е съвършенна любовь и многобѣсието за разрушение, което се проявѣше въ мѫжа чрезъ половия бѣсъ, биваше счи­тано за бѣсъ на любовь, чрезъ която се изразява най- голѣмото величие на мѫжа. Това величие на мѫжа при полъ въ бѣсъ би­ваше толкова по-голѣмо, колкото повече жени има­ше мѫжътъ, жени-робини. Тѣзи жени-робини не бѣха обаче за творения и за пресътворения на человѣка, а само за полъ. И гинѣше така жената за человѣческия родъ, като робиня само за полъ. И тържествуваше силата на раз­рушението, че ще може безпрепятствено да извърши своето най-разрушително дѣло, съ което преследва­ше унищожението на человѣческия родъ. Защото останеше ли жената за человѣцитѣ са­мо за полъ, но не и за любовь къмъ творчество, за раждане и пререждане на человѣка, человѣчеството щѣше да престане да сѫшествува. И тази обаче най-скрита замисълъ на силата на разрушението биде разкрита отъ общиарията, коя­то не можеше да търпи робството на жената само въ полъ и само за полъ, и която не можеше да до- пустне мѫжътъ да бѫде за человѣчеството само полъ и само въ бѣсъ на полъ. Разкри се прочее отъ общиарията тази най скрита замисълъ на силата на разрушението, за да се възстанови между мѫжа и жената равноправие и да не носятъ жената и мжжътъ друго име, освенъ името человькъ или другарь. Разкри се отъ общиарията тази най-скрита замисъль на силата на разрушението, за да се възвър­не въ жената първичната й любовь, вдъхвана въ нея отъ силата на сътворението и чрезъ жената да се предаде и на мѫжа. Разкри се отъ общиарията тази най-скрита замисьль на силата на разрушението, за да бѫдятъ мѫжътъ и жената въ радость само отъ взаимньта си любовъ и отъ любовьта къмъ пресъздаване на малки, т. е. деца, бѫдащи човѣци, предназначени за нови творения и пресътворения. Разкри се отъ общиарията тази най скрита замисъль на силата на разрушението, за да не се счита вече нито жената собственость на мѫжа, нито мѫжътъ собственость на жената, което означава из­чезването на всѣка лична собственость за человѣка, освенъ тази на всеземната человѣческа общиария,собственость всеравночеловѣческа и всеземчочеловѣческа. Разкри се отъ общиарията тази най-скрита замисъль на силата на разрушението, за да нѣма ве­че на свѣта разновѣрия, разнонародия и разноцарствия, за да нѣма господари и роби или робини и да нѣма вече на свѣта други богове и лъжебогове, освенъ този на всеземната человѣческа общиария подъ името Богъ и богочеловѣкъ на равен­ството, на любовьта, на творчеството, на творения­та и пресътворенията за създаване на най-съвър­шения человѣкъ за творчеството и за създание на най-съвършенната творческа всеземна человѣческа общиария. К Р А Й
  3. 35. 3А МИРОВАТА РАДОСТЬ, ЗА МИРОВАТА СКРЪБЬ И ЗА ДЕТЕТО-БОГЪ. ДОГМА : Начало бѣ мъртва точка, а първичность бѣха само силата на сътворението и силата на разрушението Учение: Велико бѣ дѣлото на силата на сътворението, защото тя сътвори и слънцето, и земята, и всички на земята, включително жената. Отъ всички красоти най-великото дѣло на си­лата на сътворението бѣ жената, защото тя прите­жаваше творческитѣ красоти и на слънцето, и на месеца, и на звездитѣ, и защото въ нея трептѣше нѣгата, както на синкавинитѣ, така и на всички други красоти въ всемира, за които тя бѣ и радость, и свръхкрасота, и свръхтворчество, и вѣчность. Дойде обаче първиятъ грѣхъ на жената и радостьта на всемира се превърна въ скръбь. Защото и скръбьта на жената, както и първорадостьта, бѣше следъ първия й грѣхъ пакъ миро­ва: скърбѣше слънцето, скърбѣше месеца, скърбѣха звездитѣ, скърбѣха всички мирови творения за своята първорадость загубена чрезъ жената, която първорадость сега бѣше се превърнала само въ скръбь. Скръбьта на жената бѣше понятна за всички мирови създания, освенъ за мѫжа. Защото мѫжътъ като животно въ първичность бѣше само полъ, и за него жената не бѣ друго, освенъ полъ на неговия противополъ, който като първичность бѣ полъ на бѣсъ. И заживѣ така жената следъ грѣхопадането си, сама въ собствената си скръбь, както по-рано живѣеше сама въ собствената си радость. Това не бѣше само скръбь на жената, а скръбь и на силата на сътворението въ нея. И освободи се после жената отъ тази скръбь, защото силата на сътворението не можейки повече да бѫде при бѣсъ на полъ, се прероди въ дете. Така остана за винаги: силата на сътворението при бѣсъ на полъ да се преражда въ дете. Защото детето не знаеше нито грѣхъ, нито скръбь. А скръбьта започваше само отъ грѣхъ, въ грѣхъ или при грѣхъ. Така най-великата и първа радость на всемира и на силата на сътворението остана да се изразява за человѣцитѣ като радость само въ малкитѣ, чрезъ жената. Защото малкитѣ бѣха творения на силата на сътворението и чрезъ тѣхъ тя се изразяваше като непо­бедима сила за человѣка въ вѣчностьта срещу си­лата иа разрушението, която употрѣбяваше всичко за да унищожи човѣка на земята. Съ тия последни творения или пресътворения на силата на сътворението въ деца се продължи от­ново радостьта на жената въ първичность, защото силата на сътворението не искаше да остави жената макаръ и при грѣхъ, само въ скръбь. Защото радостьта и скръбьта на жената, като творчество бѣха и мирова скръбь и мирова радость. Така силата на сътворението искаше да създа­де за жената и нейния пръвъ Богъ, къмъ когото тя да се обръща въ своята скръбь, защото скръбьта бѣ тежка и за самата сила на сътворението, чието последно и велико творение въ красотата бѣ жена­та, която отъ първорадость бѣ преминала вече въ скръбь. И създаде се тогава този пръвъ Богъ и за же­ната и за человѣка на земята, който Богъ остана единственъ, защото той е най-великиятъ Богъ на силата на сътворението, чрезъ който се възвърща първорадостьта за човѣка и който и за силата на сътворението, и за жената, и за человѣка се наре­че: дете. За жената този Богъ бѣ и слънцето, и месе­ца, и звезцитѣ, и радоститѣ, и всички още красоти отъ които я създаде силата на сътворението. За него проливаше жената всичкитѣ си съл­зи, къмъ него бѣха отправени всичкитѣ й надежди, като къмъ пръвъ и последенъ нейнъ Богъ. Защото за нея този Богъ дете бѣ не само кра­сота, но и невинность, тъй като силата на сътворе­нието бѣ създала въ невиность всичко въ всемира. Този Богъ биваше разбиранъ отъ всичко въ всемира, освенъ отъ мѫжа. Мѫжътъ не само не го зачиташе, но дори и посѣгаше на него, защото Богътъ на мѫжа не бѣше Богъ на невинностьта, а Богъ само на разрушението и на бѣса. И поведе се тогава най-страшната борба меж­ду силата на сътворението и силата на разрушение­то: борба между Бога на человѣка въ невино­сть и Бога бѣсъ на животно-человѣка. И продължи тази междучеловѣческа борба въ която бѣсътъ на силата на разрушението хвърли всичкитѣ си сили срещу невинностьта на силата на сътворението. Тая невинность съществуваше въ видъ на дете или въ видъ на други человѣци, смирени и трудолюбиви, но заробени отъ человѣко животнитѣ, наречени господари, преизпълнени отъ бѣсоветѣ на силата на разрушението. И този, обаче пъкленъ опитъ на силата на разрушениего да унищожи человѣка и человѣчеството биде разкритъ отъ общиарията, въ която най сетне трѣбваше да зацарува невинностьта на детето богъ не само за жената, но и за мѫжа, пресътворенъ и прероденъ въ невиность и въ чистота, за да стане чистъ като дете, невиненъ и съвършенъ человѣкъ въ съвършената всеземна человѣческа общирия, въ която да нѣма и най-малката следа отъ силата на разрушението.
  4. 34. ЗА ОТРИЦАНИЕТО. ДОГМА : Начало бѣ мъртва точка, а първичность бѣха само силата на сътворението и силата на разрушението Учение: Силата на сътвовението сътвори всичко, а си­лата на разрушението искаше да го разруши. Като сътвори най-сетне и жената, силата на сътворението й рече: Всичко това сътворихъ за тебъ. Нека прочее бъде то твое, което значи и мое, защото азъ ще остана да живѣя навѣки само чрезъ тебъ. И така, всичко на земята биде създадено само за радоститѣ на жената, а заедно съ това и за радоститѣ на самата сила на сътворението. После обаче мѫжътъ, въ който се бѣ въплотила силата на разрушението, дойде при първата жена и биде приетъ отъ нея. Така отъ жената земнитѣ радости, които бѣха и такива на силата на сътворението, станаха радости и на мѫжа, за да за­почне трагедията на жената, трагедия едновремен­но и за самата сила на сътворението за изгубенитѣ радости, които станаха радости и за мѫжа и за си­лата на разрушението, вече пълна владѣтелка чрезъ мѫжа надъ цѣлото человѣчество. Преизпълненъ така отъ радости при трагедията на жената, мѫжътъ помисли, че всичко сътворено въ свѣта, включително и самата жена, е само за не­го. При нейния опитъ прочее да си възвърне пър­воначалната свобода за радости, той въ своя бѣсъ й рече: — Ти си създадена само за мене и тръбва да ми бѫдешъ подчинена, защото сѫщностьта на свѣта съмъ азъ, мѫжътъ, а ти добивашъ сѫщность само следъ проявяването на моята първосѫщность. Така мѫжъть отрече жената като сѫщность за человѣческия родъ, съ което отрече и силата на сътворението като сѫщность за человѣка. Отъ тогава започна най-голѣмата трагедия за самия человѣчески родъ, защото въ него зацарува силата на разрушението чрезъ отричане отъ мѫжа творческата сила на жената. Насърдчена отъ тоя успѣхъ, силата на разру­шението, проявена въ бѣсъ на отрицание, взе въ своята власть отдѣлнитѣ человѣци, които станаха самолюбиви и горди, овладѣни отъ чувство на пре­зрение къмъ подобнитѣ си и отъ стремежъ да подчиняватъ по-слабитѣ и да ги превръщатъ въ роби. Следователно, всѣко отрицание на мѫжа спрямо жената или на жената спрямо мѫжа, или всѣко отрицание на человѣкъ спрямо человѣкъ, както и всѣко отрицание къмъ каквото и да било учение за человѣческата общиария. се считатъ като едно отъ най-силнитѣ проявления на силата на разрушението. Защото въ общиарията всѣки человѣкъ трѣбва да бѫде преизпълненъ само отъ творческата сила на силата на сътворението, тъй като всички общиарци, безъ разлика на полъ, сѫ равни по между си, както сѫ равни по между си всички человѣци. Това означава, че всѣки опитъ за създаване неравенство въ общиарията чрезъ каквото и да било отрицание, е опитъ на силата на разрушението да проникне и по този начинъ въ человѣка. Пропитиятъ съ толкова отрицание человѣкъ въ общиариата се наказва съгласно най строгитѣ повели на общиарското учение.
  5. 33. 3А СВЪРШЕКА НА ЧЕЛОВѢКА И ЗА СВЪРШЕКА НА ЧЕЛОВѢЧЕСКИЯ РОДЪ НА ЗЕМЯТА. ДОГМА: Начало бѣ мъртва точка, а първичность бѣха само силата на сътворението и силата на разрушението Учение: Силата на сътворението сътвори всичко, а си­лата на разрушението искаше да го разруши. Въ борбата която отъ това се зароди, силата на разрушението биваше побеждавана всѣкѫде. Ед­ничкото нейно прибѣжище остана человѣкътъ, по-право неговиятъ полъ и неговиятъ противополъ. Така и силата на разрушението остана въ вѣч­ность. Понеже на человѣка бѣше известно само това което бѣ видимо за него, той придаде на божество­то отъ което смѣташе, че произхожда пакъ своя видъ. Така се създадоха все по-нови и по-нови бо­гове на името на нѣкой человѣкъ или въ формата на нѣкое животночеловѣкъ. Така за человѣчеството се създадоха богове въ различенъ бѣсъ и въ хаосъ, за да се създадатъ по- после и богове въ съвършенъ бѣсъ. Тѣзи богове създаваха человѣци само като тѣхъ, за да зацарува за человѣчеството съ най голѣма свирепость силата на разрушението, която сѫщо искаше съвършенство. Колкото повече тя се доближаваше до своето съвършенство въ видъ на богове и чело­вѣци въ бѣсове, толкова по голѣмо ставаше человѣческото унищожение чрезъ изтрѣбления и самоизтрѣбления, защото тя само това можеше да извър­ши, безсилна да унищожи било слънцето, било ме­сеца, било звездитѣ, било друго нѣкое творение на силата на сътворението, освенъ человѣка. Стремейки се къмъ това свое съвършенство т. е. къмъ унищожението на человѣка, силата на раз­рушението действително би постигнала своята цель, ако не бѣ й се изпрѣчила на пѫтя общиарията. Преди да се появи общиарията, така гинѣха цѣли человѣчески племена, така се затриваха цѣли народи и человѣчески царства отъ лицето на земя­та, така чрезъ войни и чрезъ войнствени бѣсове се изтрѣбяваха взаимно человѣческитѣ поселения по цѣлата земя. Така человѣчеството бѣше дошло до прага на своето пълно унищожение. Общиарията обаче разкри този замисълъ на силата на разрушението, привежданъ въ изпълнение чрезъ всевъзможнитѣ богове,които бѣснуваха между человецитѣ на земята, и провъзгласи едновременно всѣко племе или всѣко царство,дето тѣзи бѣсове сѫществуватъ въ видъ на Богове или въ видъ на человѣкобогове, за най-голѣмъ врагъ на человѣка и на общиарията. Спрямо такова племе или спрямо такова цар­ство общиарията предписва да се постѫпва, както спрямо нейния най-голѣмъ врагъ. който спъва дѣлото й за спасяване на человѣка отъ всички лъжебо- гове и человѣкобогове, като негови господари и крепители само на самозванци человѣци господари—животно-человѣци въ бѣсове. Срещу такова племе и срещу такова царство общиарията може да прибѣгне и до войни, за да се прекрати тѣхното вредно сѫществуване, следъ като за человѣка е разкрито, че силата на разрушението чрезъ такива племена и чрезъ такива царства пре­следва погубването на человѣка и гибельта на че­ловѣческия родъ на земята.
  6. 32. 3А ПРОИЗХОЖДЕНИЕТО НА ЧЕЛОВѢЧЕСКИЯ ПЪРВОБОГЪ. ДОГМА : Начало бѣ мъртва точка, а първич­ность бѣха само силата на сътворението и силата на разрушението Учение: Силата на сътворението сътвори всичко, вклю­чително жената, а мѫжътъ бѣ само нейно дихание чрезъ другитѣ животни и замисълъ на силата на разрушението. Отъ първожената, следъ нейното грѣхопадане, се роди человѣкътъ, като смъртенъ. По-после този смъртенъ человѣкъ поиска да се свърже съ вѣчностьта, защото почна да му се вижда страшна не­говата смъртность. Въ това търсене той почна да се опитва да отгатва, както своето произхождение, така и нача­лото на всѣки животъ и на всѣко явление въ все­мира, които се откриха предъ очитѣ му. Понеже началото на първочеловѣка въ видъ на человѣкомѫжъ бѣше силата на разрушението, той тръгна отъ това начало, и така стигна до мисъльта за нѣкакъвъ Богъ като начало на началата, който Богъ не бѣ въ сѫщность друго, освенъ силата на разрушението. Така человѣкътъ създаде свря първобогъ, кой­то бѣ: Богъ-бѣсъ за наказание, Богъ-бѣсъ на госпо­дари, Богъ-бѣсъ за очищение, Богъ-бѣсъ за мъсть, и най-после Богъ за благоволения. Защото за человѣка като животно человѣко- мѫжъ, замисъль на силата на разрушението, бѣсътъ е билъ и творчество и всичко. Зацарува тогава този Богъ и человѣкобогъ въ бѣсъ за человѣчеството, за да стане за человѣцитѣ силата на разрушението и власть въ бѣсъ, и Богъ, който Богъ, измисленъ отъ человѣка, бѣ последния Богъ до общиарията. Общиарията обаче разкри сѫщностьта на този противочеловѣчески Богъ въ бѣсъ, и той престана да сѫществува. Престана да сѫществува, защото той бѣ Богъ съ когото си служеха само господаритѣ срещу робитѣ. и защото общиарията откри и самата сила на разрушението, която царуваше чрезъ този Богъ. Нека вече никога да не се възвърне за свѣта този пръвъ Богъ и Богъ въ бѣсъ, защото той е най голѣмиятъ врагъ на общиарията. Съ поклоницитѣ на такива Богове въ бѣсъ об­щиарията постѫпва така, както учението й повелява, и както се постѫпва съ най-голѣмитѣ нейни врагове.
  7. ГЛАВА VI. ЗА ЧЕЛОВѢЧЕСКИТѢ БОЖЕСТВА, ЗА ЧЕЛОВѢЧЕ- СКИТѢ ЛѪЖЕБОЖЕСТВА И ЗА ПОСЛЕДНИЯ СЪ- ВЪРШЕНЪ ЧЕЛОВѢЧЕСКИ СВѢТЪ. 31.3А ПЪРВИТѢ ДЕЦѢ НА ЧЕЛОВѢКА. ДОГМА : Начало бѣ мъртва точка, а първичность бѣха само силата на сътворението и силата на разрушението Учение: Силата на сътворението сътвори всичко, освенъ мѫжа, който се яви не по нейнъ замисълъ, а само бѣ получилъ животъ отъ нейното дихание чрезъ другитѣ животни. Така мѫжътъ за дълго си остана смѣсь отъ всички замисли на силата на разрушението и отъ диханията на всички животни звѣрове. Тъй като жената встѫпи въ грѣхъ съ тая сбир­щина, тя стана сѫщата сбирщина. После тя пожела да очисти своята красота, и така се родиха първитѣ деца, на които се придаде сѫщата грозота. Като позна своята грозота чрезъ жената, мѫ­жътъ се превърна цѣлъ въ бѣсъ, за да убие и последнитѣ останки отъ красотата на жената и да я направи като себе си грозота. Това стана така, за да бѫдатъ и малкитѣ, децата, въ грозота, макаръ че първата майка бѣше само красота. Малкитѣ следователно не познаваха своята първа майка като красота, а познаваха само себе си въ грозота и грозотата на своята майка въ полъ. Така тѣхнитѣ грозоти бѣха красоти за тѣхъ. Така първиятъ мѫжъ и първата жена, вече смъртни, създадоха първитѣ малки, т. е. първитѣ деца, сѫшо смъртни. Понеже децата не знаеха нищо за вѣчностьта, за тѣхъ невѣчностьта бѣше вѣчность, и вѣчностьта — невѣчность. Така человѣкътъ живѣ въ слѣпота, до като общиарията успѣ да открие силата на разрушението и да очисти человѣка отъ нея. Така чрезъ общиарията се възроди за свѣта силата на сътворението. Ето защо, на всѣко дете, което ще бѫде единъ день членъ на общиарията, трѣбва да бѫде извест­на тази история за сътворението на свѣта, чрезъ борба между силата на сътворението и сила­та на разрушението, за да познава то замислитѣ на силата на разрушението и да се чувствува само като рожба на силата на сътворението. Защото детето като творение е плодъ на си­лата на сътворението, и предъ неговата невинность самата сила на разрушението се вижда безпомощна. До такава невинность, каквато притежава детето, трѣбва да се издигне всѣки обшиарецъ, за да може да се похвали че той за винаги е очистенъ отъ силата на разрушението и че творческиятъ му духъ е по-свѣтълъ и по ясенъ и отъ слънцето.
  8. 30.ЗА ИЗЛИШНИЯ ЧЕЛОВѢКЪ НА ЗЕМЯТА. ДОГМА : Начало бѣ мъртва точка, а първич­ность бѣха само силата на сътворението и силата на разрушението Учение: Силата на сътворението сътвори всичко: и слънцето, и месеца, и звездитѣ, и земята, и всичко на земята, заедно съ жената. Следъ падението на жената като вѣчность, си­лата на сътворението остана въ слънцето, въ месе­ца, въ звездитѣ, въ земята и въ всичко на земята. Въ жената пъкъ тя остана като вѣчность само въ нейния зародишъ. И раздѣли се така жената следъ първия й грѣхъ отъ една страна на вѣчность и красота само въ за­родишъ, а отъ друга — на смъртность при грозота и при полъ. Първомѫжътъ отъ своя страна, като другарь на жената, бѣше само полъ, защото той не бѣше още человѣкъ, а животно человѣкъ. Следъ грѣхопадението на жената и следъ пъл­ното й отпадане като творческа сила, повтаряйки не­прекѫснато своя грѣхъ, тя най-сетне единъ день склопи очи и умрѣ. Отъ тогава мѫжътъ, комуто преди това смъртьта бѣ непозната, почва да се замислюва за вѣчностьта т. е за смъртностьта или за безсмъртието на човѣка. Защото предъ него жената вече не бѣ като вѣчность, а бѣ смъртна и въ невѣчность, и тя вече за него не сѫществуваше въ първоначалния й живъ видъ. Пожела тогава мѫжътъ да намѣри жената въ вѣчностьта, гдето той мислѣше че тя продължава да сѫществува следъ нейната смърть, и склопи очи т. е. умрѣ, за да не бѫде повече въ тази невѣчность самъ, безъ своята другарка. Следъ като обаче склопи очи и умрѣ, мѫжътъ пакъ не намѣри жената въ вѣчностьта, защото, рожба на силата на разрушението, той самиятъ бѣше невѣчность т. е. бѣше смъртенъ, и само до смърть­та се простираше неговиятъ животъ. Тогава именно и стана това, което не бѣше ставало: вѣчностьта се превърна въ невѣчность, человѣкътъ замисленъ като безсмъртенъ отъ силата на сътворението, стана смъртенъ. Това стана така, защото вѣчностьта не можеше да търпи невѣчности, и всѣки нетворчески животъ на земята не можеше да остане повече въ вѣчность. Защото вѣчностьта за человѣка се простира до като той е въ творчество. Престане ли да твори, той става мъртавъ и всѣко негово общение съ вѣч­ностьта, която е само творчество и само за творче­ства, се прекъсва. Заради това всѣки человѣчески животъ, който е престаналъ да твори, е неизбѣжна жертва на силата на разрушението въ видъ на смърть. А вѣчното творчество на человѣка се постига чрезъ раждане и прераждане. Само така се побеждава силата на разрушението, на която се оставя само оня человѣкъ, който е лишенъ отъ творческата си сила. Такъвъ человѣкъ се смѣта излишенъ за общиарията, излишенъ и за земята.
  9. 29. 3А КРАСОТАТА И 3А ГРОЗОТАТА НА ЖЕНАТА. ДОГМА : Начало бѣ мъртва точка, а първич­ность бѣха само силата на сътворението и силата на разрушението Учение: Силата на сътворението сътвори всичко: и слънцето, и месеца, и звездитѣ и земята, и всичко на земята до жената и съ жената, защото силата на сътворението въ своето творчество търсѣше и кра­сота. И създаде тя красота: и въ слънцето, и въ ме­сеца, и въ звездитѣ, и въ всичко на земята съ же­ната. И бѣ красота велика. Още по велика бѣ тя въ жената, която трѣбва­ше да остане като красота въ вѣчность, но не остана. Защото силата на разрушението виждаше въ красотата творчество. И посегна тя върху жената чрезъ пола, за да й убие красотата, защото красо­тата бѣ творчество. И прие жената пола, съ което отъ красота тя се превърна въ полукрасота, та дори и въ грозота. Защото полътъ на жената, като противополъ на мѫжа, се роди чрезъ пола на мѫжа, който бѣше замисълъ на силата на разрушението и бѣше само грозота. Така жената заживѣ двоенъ животъ: отъ една страна като жена-духъ, надарена съ неземна красо­та още при самото й създаване, отъ друга — като жена-полъ, въ видима полукрасота или въ гро­зота. Въ тази жена-духъ, духъ на любовь и на твор­чество е и зародишътъ за раждането на человѣка и за прераждането му навѣки. Въ тази имено жена-духъ, духъ на любовь и на творчество, остана красотата като първичность. Въ тази невидима духовна красота трѣбва да заживѣе всѣка жена отъ общиарията, защото само така тя ще ражда, и ще пресъздава человѣка въ сѫщия този духъ на свръхчеловѣческа любовь къмъ свърхчеловѣчески творчества, срещу всѣка проява на силата на разрушението въ видимость, която видимость за человѣка е само полукрасота или гро­зота.
  10. 28.ЗА ВИДИМИЯ И ЗА НЕВИДИМИЯ ЧЕЛОВѢЧЕСКИ ЖИВОТЪ. ДОГМА : Начало бѣ мъртва точка, а първич ность бѣха само силата на сътворението и силата на разрушението Учение: Силата на сътворението сътвори всичко, и ней­ното първо творение бѣше тѣло. Силата на разрушението пъкъ искаше да раз­руши това тѣло. Тя постигна цельта си чрезъ пола, но силата на сътворението пакъ си остана въ заро­диша на человѣка, като вѣчность чрезъ жената, ма­каръ и тя въ полъ. Защото силата на разрушението не е опасность за самата скрита и невидима творческа сила въ че­ловѣка, която е духъ, вѣчность и е непобедима, а е опасность само за неговото видимо тѣло, въ което тя може всѣкога да проникне, щомъ като человѣкътъ вижда живота си само въ своето тѣло, а не и въ творческия, вѣченъ и несъкрушимъ человѣчески духъ. За да заживѣе человѣкътъ съ вѣчностьта, въ която той е като зародишъ на вѣченъ творчески духъ, невидимъ за самия него, той трѣбва да се превърне и като животъ въ този духъ,. Защото само въ този вѣченъ творчески духъ, невидимъ за человѣка, е неговата творческа и свръхтворческа сила, и защото по величина този духъ се доближава до все­мира, безкрайно далечъ отъ нищожната нагледна величина на човѣшкото тѣло. За человѣка този духъ, който е самата вѣчна и непобедима сила на сътворението, изразява не са­мо вѣчностьта като сѫщество на земята, но и всички творчески сили въ всемира, подбудители на човѣш­кото творчество на земята. Само въ този духъ се ражда и се преражда человѣкътъ и става творческа и свръхтворческа сила. Този творчески и свръхтворчески духъ именно трѣбва да обхване членоветѣ на всѣка общиария, и той трѣбва да бѫде царь на всеземната человѣческа общиария защото това е духътъ на силата на сътворението, която сътвори свѣта и за всемира, на която силата на разрушението не съществува. Сила­та на разрушението е останала да владѣе само вър­ху человѣка на земята, по-право само върху животното-человѣкъ.
  11. 27.3А БЕЗСМЪРТИЕТО НА ЧЕЛОВѢЧЕСКИЯ ДУХЪ ДОГМА : Начало бѣ мъртва точка, а първич­ность бѣха само силата на сътворението и силата на разрушението Учение: Силата на сътворението сътвори всичко, а си­лата на разрушението искаше да го разруши. Първото творение на силата на сътворението бѣ тѣло, и силата на разрушението поиска да раз­руши това тѣло. Человѣкътъ, като творение замислено отъ си­лата на сътворението, трѣбваше да бѫде пакъ тѣло. И понеже всичко сътворено отъ силата на съ­творението е вѣчность, то и тѣлото на човѣка, въ неговия живъ видъ, трѣбваше да бѫде вѣчность. Този безсмъртенъ человѣкъ за силата на сът­ворението бѣ олицетворенъ само въ жената, въ коя­то бѣ вложено последното дихание на сѫщата сила. По-после обаче, чрезъ мѫжа, този безсмъртенъ че­ловѣкъ остана само като замисълъ, и неговото без­смъртие трѣбваше да се поддържа само чрезъ раж­дане и прераждане съ пола. Така споредъ замисъла на силата на сътворе­нието человѣкътъ остана пакъ вѣченъ благодарение на неговитѣ по-нататъшни раждания и прераждания. Така прочее силата на разрушението биде най-после победена отъ силата на сътворението. Защото срещу временостьта на човѣшкото тѣло, въ неговия живъ видъ, остана вѣчностьта на човѣка изобщо, изразена чрезъ неговото раждане и прера­ждане пакъ въ живъ человѣкъ, чиито безсмъртенъ духъ е винаги единъ, единенъ и вездесѫщъ, както е една, единна и вездесѫща силата на сътворението въ нейнитѣ мирови и земни вѣчни творения и пресътворения. Человѣкътъ обаче, въ който не живѣе този безсмъртенъ духъ, единенъ и вездесѫщъ въ твор­чество, още не е человѣкъ, а е само животночеловѣкъ. Всѣки животночеловѣкъ пъкъ е толкова твор­чество, колкото и разрушение, защото той е още подъ властьта на силата на разрушението. Такъвъ животночеловѣкъ не е человѣкъ, а е получеловѣкъ, който не може да се доближи до без­смъртния человѣкъ-духъ, вѣченъ въ творчество. Заради това, всѣка общиария трѣбва да направи отъ своитѣ членове получеловѣци сѫщински человѣци, обзети отъ безсмъртния единенъ и везде­сѫщъ Творчески человѣчески духъ, а заедно съ това да провъзгласи този безсмъртен, единенъ и везде­сѫщъ творчески человѣчески духъ за бѫдащата всеземна человѣческа общиария.
  12. 26. ЗА ПОЛА И ЗА НЕВИНОСТЬТА. ДОГМА : Начало бѣ мъртва точка, а първичность бѣха само силата на сътворението и силата на разрушението Учение: Силата на сътворението сътвори всичко въ все­мира заедно съ жената на земята. Следъ първород­ния грѣхъ на жената, обаче тя престана да бѫде символъ на творчество и на вѣчность. Така жената, поразена отъ силата на разруше­нието чрезъ мѫжа, остана като продължение на си­лата на сътворението само чрезъ способностьта си да ражда т.е. да създава и пресъздава смъртния человѣкъ който по замисъла на силата на сътворе­нието трѣбва да бѫде безсмъртенъ. Въ зародиша си человѣкътъ не е нищо друго, освенъ безсмъртната сила на сътворението въ видъ на человѣкъ-духъ, безсмъртенъ въ творчество. Ако жената иска до равнището на този без­смъртенъ человѣкъ-духъ да се издигне, тя трѣбва отъ себе си пола да изгони. Сѫщо то сe отнася и до мѫжа. Въ обшиарията тая безполовость на мѫжа и на жената трѣбва да се подържа до пълновъзрастието имъ, до когато ще може да се всели въ тѣхъ този человѣкъ-духъ безсмъртенъ въ творчество, вър­ху когото именно да се гради бѫдната имъ любовь, а не само върху пола. За храмовитѣ свещенослужители и свещенослужителки въ общиарията такава безполовость трѣбва да се подържа презъ цѣлия имъ животъ, за да живѣе въ тѣхъ само този общиарски человѣкъ духъ, безсмъртенъ въ творчество, и така да бѫдатъ тѣ въ служба само нему. За другитѣ мѫже и жени въ общиарията така­ва безполовость следъ пьлнолѣтието имъ е забра­нена, защото, следъ като отдѣлниятъ человѣкъ стана смъртенъ, отъ силата на сътворението е предопре- дѣлено да се подържа человѣческото безсмъртие чрезъ раждане и прераждане.
  13. ГЛАВА V. ЗА САМИЯ ЧЕЛОВѢКЪ ВЪ СЪВЪРШЕНСТВО И ВЪ НЕСЪВЪРШЕНСТВО 25.3А ЧЕЛОВѢКА КАТО ВѢЧНОСТЬ. ДОГМА : Начало бѣ мъртва точка, а първич­ность бѣха само силата на сътворението и силата на разрушението Учение: Силата на сътворението сътвори всичко: и слън­цето, и месеца, и звездитѣ, и земята, поради което всичко въ всемира е вѣчность, освенъ животнитѣ и человѣкътъ. Тия последнитѣ сѫщо сѫ въ вѣчность, но само чрезъ раждане и прераждане, защото тѣ бѣха сътворени по подсетата на силата на разруше­нието. За человѣка това раждане и това прераждане дойдоха следъ като се яви противополътъ на жена­та, мѫжътъ, сѫщо замисленъ отъ силата на разру­шението. Това раждане и прераждане на человѣка става съ участието на дветѣ противоположни сили: силата на сътворението — олицетворена въ жената, и си­лата на разрушението — олицетворена въ мѫжа. По тоя начинъ, обаче вмѣсто отъ раждането и прераждането да се яви безсмъртниятъ человѣкъ, който за силата на сътворението трѣбваше да бѫде человѣкъ-духъ, роди се смъртниятъ получеловѣкъ, или животното человѣкъ въ полъ т. е человѣкътъ звѣръ. Като противополъ на жената, замисленъ отъ силата на разрушението мѫжътъ е само звѣръ, кой­то заживѣ като человѣкъ тъкмо чрезъ вдъхновение­то на жената въ първичность. Това дѣло на жената е най-голѣмиятъ нейнъ първороденъ грѣхъ. Защото безъ нейното вдъхновение, мѫжътъ никога не щѣше да сѫществува. Може би безъ този звѣръ мѫжъ въ полъ творческиять и безсмъртенъ человѣкъ щѣше да остане само единъ, като тѣло и духъ за вѣчно творчество, тъй както бѣше го замислила силата на сътворение­то въ лицето на първата жена, но силата на разрушението победи и накара първожената да се отдаде на мѫжа. Така человѣкътъ остана само въ зародиша си като безсмъртие и като вѣчность, колкото да не изчезне никога отъ лицето на земята, но отдѣлниятъ человѣкъ вече не е вѣчность, а смъртенъ. Така остана да владѣе въ свѣта и силата на разрушението, която человѣцитѣ наричатъ смърть. Така человѣкътъ биде предоставенъ да бѫде презъ цѣлото свое битие въ пленъ на бѣсоветѣ на силата на разрушението, олицетворена въ мѫжа. Така бѣше до появяването на человѣческата общиария, преди която человѣкътъ не познаваше отъ где почва и где свършва силата на разруше­нието. Така бѣше до появяването на человѣческата общиария, въ която вече друга смърть не трѣбва да сѫществува освенъ естествената смърть, и то следъ като человѣкътъ е оставилъ своята творческа сила на земята. Така бѣше до появяването на человѣческата общиария, въ която да се ражда и да се преражда человѣкътъ само въ творчество и за творчество, за да се роди най-сетне чрезъ това непрекѫснато творче­ство безсмъртниятъ свръхтворчески человѣкъ, който ще бѫде последното творение на силата на сътво­рението и творение на самия человѣкъ.
  14. 24.ЗА ВСЕЗЕМНОЧЕЛОВѢЧЕСКИЯ ПЪРВОСТАРЕЙШИНА. ДОГМА: Начало бѣ мъртва точка, а първич­ность бѣха само силата на сътворението и силата на разрушението Учение: Първомировитѣ творения на силата на сътво­рението, предназначени за вѣченъ животъ, бѣха зе­мята и слънцето, отъ които слънцето остана като върховна и вездесѫща творческа сила, а свръхчеловѣческото творчество на земята се олицетвори въ първостарейшината всеземната человѣческа об­щария. Заради това, смѣта се, че посрѣдствомъ този първостарейшина силата на сътворението се е на­пълно възцарила за мировия и всеземенъ человѣчески, животински и растителенъ животъ, чиито тво­рения и пресътворения сѫ преизпълнени само отъ силата на сътворението, въпрѣки всички опити на силата на разрушението да разруши този животъ. Пакъ заради това, облѣклото на първостарей­шина на всеземната человѣческа общиария трѣбва да отразява презъ всѣко време и блѣсъцитѣ на слънцето и нѣжното сияние на месеца, и трептението на звездитѣ, и ефира на надземнитѣ синкавини, и пъстротата на земнитѣ зеленини. Такова сияющо и скѫпоценно облѣкло носи само той, за разлика отъ всички други първостарейшини на отдѣлнитѣ человѣчески общиарии. Това отличие на всеземночеловѣческия първо­старейшина въ облѣкло съвсемъ не му дава право да се държи като неравенъ спрямо останалитѣ чле­нове на общиарията. Всеземночеловѣческиятъ първостарейшина пред- седателствува винаги творческия съветъ при всеземночеловѣческата общиария, и всѣка година той по­сещава другитѣ всеземни человѣчески общиарии, за да следи лично вървежа на творчеството въ тѣхъ. Презъ време, на неговото отсѫтствие за тая цель, което трае общо най-малко три месеци, наведнъжъ или съ прекѫсвания, той бива замѣстванъ отъ първосвещенослужителя, съвмѣстно съ творческия съветъ при общиарията Наредбитѣ на всеземночеловѣческия първостарейшина въ областьта на творчеството сѫ задължи­телни за всички негови общиарии, освенъ ако противоречатъ на основното общиарско учение. Всѣки всеземночеловѣчески първостарейшинъ, следъ изтичане на петь годишния му мандатъ, може да бѫде преизбиранъ. Първосвещенослужительтъ при всеземночеловѣческото първостарейшинство, за отличие отъ дру­гитѣ свещенослужители, носи жезълъ въ червено, който на върха си изобразява слънцето. Този же­зълъ бива носенъ презъ всѣко време и на всѣкѫде.
  15. 23.ЗА ВОЙНИТѢ СЪ ЧЕЛОВѢЧЕСКИТѢ ПРОТИВООБЩИАРИИ. ДОГМА : Начало бѣ мъртва точка, а първичность бѣха само силата на сътворението и силата на разрушението Учение: Най-яркото проявление на силата на разруше­нието сѫ войнитѣ, въ които нѣма нищо общочеловѣческо, защото се водятъ само за разширение на господарскитѣ и царски владения въ видъ на земи, или въ видъ на нови роби за обработване на господарскитѣ земи. Заради това, тѣзи царски или господарски вла­дения се считатъ като най голѣмата прѣчка за оча­квания и желания всеземенъ человѣчески и всевѣченъ миръ при всеземната человѣческа общиария. Заради това, макаръ че всѣка война между че­ловѣцитѣ е проявление на силата на разрушението, войната срещу противообщиарнитѣ царства се счита като последенъ етапъ къмъ бѫдния всечеловѣчески и всевѣченъ миръ, при всечеловѣческо равенство въ всеземната человѣческа общиария и тя се оправдава. Такива войни се предприематъ само следъ из питване на всички други срѣдства за превръщане противообщиариитѣ въ общиарии, но когато най се­тне войнитѣ се наложатъ на общиариитѣ, тия последнитѣ трѣбва да ги водятъ при най-голѣмо ожесто­чение, съ участието на всичко живо отъ общиариитѣ, което може да воюва. Защото такива войни съ войни на животъ или смърть за всечеловѣческата и всевѣчна общиария, която е крайния етапъ за всечеловѣческото пресътворение въ една единна творче­ска и свръхтворческа сила.
×