01_06 ЗВЕЗДАТА И КРЪСТЪТ

[Albena]

ЗВЕЗДАТА И КРЪСТЪТ

 

Дойде ли ви някое изпитание, излезте вън, погледнете към небето и се зарадвайте, че на другия ден, след изгряване на слънцето, всички ваши мъчнотии ще бъдат разрешени. Когато Христос се роди, на небето се яви една светла звезда, която разреши един от важните въпроси. Тогава ангели слизаха от небето и пак възлизаха нагоре, като пееха: “Слава на Бога и мир на человеците.” Обаче хората заместиха тази светла звезда с кръст, като на умрял човек.(27, с. 158)

 

Ще воюваш за свободата на душата си. Туй е Божественото у вас, което трябва да се събуди. Затова всички трябва да имаме само едно убеждение: Любов без никакъв обект! Бога да не виждаме в никаква форма, Христа да не виждаме разпнат! Бог е, Който носи живот в нас. Като помислим за Него, да почувстваме живот в себе си, да почувстваме подем в мислите и в желанията си. Животът седи в това: като помисля за Бога, да почувствам най-възвишеното и благородното в себе си, да почувствам живота. Тогава само ще позная, че Бог живее в мене. И всеки един от нас трябва така да живее, че да познае какво действително Христос е сега на Земята – не разпнатият Христос, но живият. Жив е Христос на Земята! Ще кажете: “Едно време Христос беше разпнат.” Да, разпнат беше човекът, но Христос е жив!(83, с. 286)

 

Голяма е силата на праведния. Ако желае, той може в един момент да разруши цял град. Обаче той никога няма да направи това. Такъв опит ще коства живота му. Не е този начинът, по който праведният може да покаже силата си. И на Христа казваха: “Ако си Син Божий, слез от кръста!” Христос не показа силата Си, но се подчини на Божията воля. Ако Той беше проявил силата Си, нямаше да остане човек около Него.(142, с. 203)

 

Христос можеше да унищожи не само римската войска, но и цялата Римска империя, обаче Той прие страданията, които Му бяха определени да измине. Христос носи до едно място дървения кръст, но после го хвърли на земята и каза: “Да нося страданията на хората, разбирам, но да нося дървен кръст – не разбирам. Оттук нататък вие го носете.” Христос не искаше да носи дървен кръст и го свали на земята, а хората (в Негово име) и днес още носят кръстовете на врата си. Геройството на човека не се заключава в носене кръст на врата. Когато дойде страданието, сложете го на гърба си и го носете, без да ви знаят хората. Това е живият кръст, това е геройство. А не това – сложите едно малко кръстче на врата си, всички да го виждат. Дойде ли страданието, превърнете го в добродетел. Христос издържа на поруганията на цял народ, на множество войници. Той понесе всички страдания с Любов, но дървения кръст хвърли на земята. Днес християните целуват само дървени кръстове. И защо не вървят работите им напред? Защото те сложиха на вратовете, на главите си именно този дървен кръст, презрян от самия Христос. Време е вече хората да се стремят към съвършенство, към истинско знание, към Любов, Мъдрост, Истина. Време е да се откажат от дървените и металическите кръстове.(108, с. 28)

 

Христос казва: “Аз съм, не бойте се!” Всеки човек се страхува от нещо и се нуждае да дойде някой да го успокои. Не само отделният човек, но цялото човечество ще мине през големи вътрешни и външни изпитания и мъчнотии. Какво по-голямо изпитание може да съществува от смъртта? Дойде ли смъртта пред човека, тя го туря на легло, скръства му ръцете и го занася на онзи свят. Ако е изпълнил волята Божия, ще го занесе на онзи свят с колесница, като пророк Илия. Ако не е изпълнил волята Божия, ще го хване с куки и ще го хвърли в бездната. Дали е вярно това, или не, то е друг въпрос. Важно е, че смъртта е страшна. И Христос, като се намери в големи затруднения, каза: “Скръбна е душата Ми до смърт! Господи, ако е възможно, нека Ме отмине тази чаша.” Не е лесно да се намери човек на поругание, изоставен от Бога, от всички добри и разумни същества. Голямо геройство се иска от човека, за да издържи на това положение. Величието на Христа се заключава в Неговото търпение и издръжливост. Силен човек е бил Христос. След като цяла нощ римските войници се поругавали с Него, на сутринта Той е трябвало сам да носи кръста Си. Христос носи кръста Си до едно място и после го хвърли настрана, като каза: “Не искам повече да нося този кръст!” Мнозина счетоха това за слабост от страна на Христа. Не, други бяха съображенията на Христа, за да захвърли кръста. 6000 войници се подиграваха с Христа и Го биха, но който се беше осмелил да дигне ръка върху Него, повече не можа да повтори. При първия удар още ръката му отмаляваше и не можеше повторно да се дигне нагоре. Не е достатъчно човек да носи своя кръст, но той трябва да го уплаши. С други думи казано: не е достатъчно човек да носи страданието си, но той трябва да го уплаши. Истински герой е онзи, който може да уплаши страданието си и да го застави да бяга. Днес повечето хора бягат от страданията си, а не страданията – от тях.(34, с. 162)

 

Защо невидимият свят позволи един от най-добрите, най-силните хора в света да бъде бит, поруган и най-после разпнат? Защо трябваше този добър и силен Човек тъй драматично и трагично да умре? Свещената книга казва, че така било писано – нищо повече. Не се знаят дълбоките причини защо и за какво става това. Някои казват, че това трябвало да стане, за да се спаси светът. Когато запитаха Иисуса защо е дошъл, Той не каза, че е дошъл да умре, но каза: “Аз за това се родих – да свидетелствам за Истината. И всеки, който служи на Истината, ще бъде на Моето място.”… Когато Той беше в Гетсиманската градина, молеше се на Бога: “Господи, ако е възможно, нека Ме отмине тази чаша.” Но тази чаша не се отмени – така беше отредено от невидимия свят. Обаче отгоре изпратиха един ангел да Му помага. Защо разпнаха Иисуса? Защото не Му изпратиха на помощ Любовта. Тя не взе участие в Неговия живот, а разпъване става всякога там, дето няма Любов. Защо страдат хората? Защото Любов няма между тях. Защо съществуват противоречията в света? Защото Любов няма там. Защо е създаден адът? Защото Любовта не е там. Защо е създадено небето? Защото Любовта е там. Някой пита: “Защо съм нещастен?” – Защото нямаш Любов. Това не показва, че ти не я искаш, но няма я там. Следователно, дето Любовта не взима участие, там има най-големи противоречия в света, там има най-големите драми и трагедии. Някои казват, че Любовта произвежда драмите и трагедиите в живота. Не, това не е вярно. Любовта не произвежда драми и трагедии, но състезанието за нея ги произвежда. Любовта произвежда навсякъде живот, светлина, мир, радост и веселие. Всичко обикновено в живота, на което хората искат да турят името “Любов”, не е Любов. И тъй, ако искате да разрешите въпроса принципално, което е дълбоко философски, трябва да застанете върху тази база именно – върху Любовта. Само така ще разберете онази велика сила в света, за която Писанието казва: “Бог е Любов.” Ние говорим за този живот, който имаме сега, който сме имали някога и който ще имаме за в бъдеще. Ако вие искате да задържите и за в бъдеще този изопачен живот, в който сега се намирате, ще имате най-сложните форми, драми и трагедии. Пък ако искате вашият живот да се измени, трябва да разбирате закона на Любовта.(112, с. 384-386)

 

Божественият свят е проява на свобода. Там ние сме свободни да се проявим, както искаме. Каквото и да правиш, в Божествения свят не можеш да се проявиш зле. В човешкия свят можеш да се проявиш зле, но в Божествения – никога. Падналите ангели, докато са в невидимия свят, не могат да правят зло – стимул нямат. Щом слязат между хората, в тях се явява желание да ги впрегнат на работа и им причиняват пакости. Злото съществува вън от Бога, но в Бога няма зло. Причината за страданието е вън от човека. Кога иде страданието? – Когато Бог се оттегля от човека за известно време. Когато Бог иде при нас, това е радост, когато се отдалечава от нас, когато ни изоставя – това е страдание. Христос опита това страдание. Той се обърна към Господа с думите: “Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил?” Това е моментът, когато хората бяха крайно жестоки. И за да се оправи светът, трябваше Христос да бъде изоставен. Каквото можеха да Му вземат, взеха го.(54, с. 92)

 

Ако мислите, че лесно ще влезете в Царството Божие, вие сте на крив път. Някои влизат лесно в Царството Божие, защото са държали своята матура. Разбойникът, който беше разпнат на кръста заедно с Христа, се обърна към Него с думите: “Господи, помени и мене в Царството Си!” Христос му каза: “Днес ти ще бъдеш с Мене в рая!” Тоя човек държа изпита си заедно с Христа. Казва се, че двамата разбойници от двете страни на Христа били вързани за кръста, само Христос беше закован с гвоздеи. Оня, който беше отляво на Христа, показа своя страх и безверие. Той каза на Христа: “Нали си силен, учен човек, защо не слезеш от кръста, да спасиш и Себе Си, и нас?” Христос нищо не отговори. Мълчанието Му означаваше: “Ти ще останеш на Земята и след смъртта си.” Другият, който беше отдясно на Христа, казваше: “Ние сме грешници, заслужено носим съдбата си, но тоя човек е праведен. Той страда за нашите грехове.” След това той се обърна към Христа с думите: “Господи, помени и мене в Царството Си.” Христос му отговори: “Днес ти издържа своята матура, затова ще се явим заедно пред лицето на Господа.” Лесно се цитира стихът: “Господи, помени ме в Царството Си.” Така може да каже само оня, който е бил на кръста и там е умрял.(134, с. 179)

 

“Направил си го малко нещо по-долен от ангелите, със слава и почести си го венчал.” Щом Бог ни е венчал със слава и почест, каква е нашата длъжност тогава? Нашата длъжност е да бъдем търпеливи, докато Божият план се реализира; да имаме смирение, да понесем обидите на света, за да влезем в новия живот – в бъдещия живот. Само търпеливият, само смиреният е човек на бъдещето. Никакво оръжие не ще бъде в сила да пробие ръката на новия човек – човека на бъдещето. В миналото пробиха ръката на Христа с гвоздей, но днес никой не може да пробие тази ръка! Яка, здрава е ръката на Христа. В миналото разпнаха Христа на кръста, но днес не може да се намери дърво, на което да могат да Го разпънат. Велик, голям е днес Христос! Павел казва за Христа, че е научил една от великите тайни на живота – че няма зло в света, което да може да пробие Неговата ръка. Същият закон се отнася и до вас. Когато дойдете първи път на Земята, ще ви гонят, ще ви преследват, на кръст ще ви разпънат. Обаче като дойдете втори път на Земята, ще бъдете смели и решителни и ще кажете: “Няма оръжие в света, с което можете да пробиете моята ръка!” Това е въпрос на бъдещето, когато човек стане неуязвим за злото. Тогава никой не ще може да внесе в душата му сянка от съмнение и неверие.(82, с. 169)

 

Човешкото тяло е къща, но човекът не е там. Обаче има едно място, дето лекарите не могат да бъркат. То е свещеният храм на човешката душа. Когато се прави операция на човека, святото в него (т.е. неговата душа) излиза навън. Когато разпнаха Христа, Божественото, т.е. Неговата душа, Го напусна. Божественият Дух излезе из Христа и Го остави сам. Много естествено – Божественото не могат да разпнат! Никой не може да се докосне до Него! То прави човека силен, мощен. Всички хора се подчиняват на Божественото начало в себе си. Затова в Писанието се казва, че двоеумният е раздвоен в своите пътища. Защо е така? – Божественото не е в него. Такъв човек едно говори, друго разбира. Говори за Любовта, а крие в себе си нещо користно. Това не е Любов. Любовта подразбира единство в целокупния живот. Единството осмисля живота, то го прави красив. Дето има единство в музикалните тонове, там има хармония.(64, с. 60)

 

Всички минават за духовни, за последователи на Христа, но ще видите грамадната разлика между тях и Христа. Какъв беше Христос като човек? Бих желал в лицето на Христовите последователи да видя характера на Христа. Ние виждаме Христа, прикован на кръста, да казва: “Прости им, Господи, защото те не знаят какво правят!” Това е характер, това е воля! Христос беше гениален, учен човек. Той познаваше алхимията по-добре от всички алхимици. Когато Сатаната Го изкушаваше и Му казваше, ако е Син Божий, нека превърне камъните в хляб, Той можеше да направи това, но не искаше. “Хвърлй се от този храм да покажеш, че си Син Божий, понеже е казано: “Ангели ще те повдигнат, за да не препънеш о камък ногата си.” – И това можеше да направи Христос, да се хвърли от храма и да увисне във въздуха, без да падне на земята. Той беше голям авиатор – и най-добрият авиатор не може да се сравни с Него, но не искаше да направи това. Най-после Сатаната Му каза: “Виждаш ли тези царства? Ако ми се поклониш, всички ще бъдат Твои.” – “Махни се оттук, Сатано, Аз дойдох да служа на Господа; Моето царство не е от този свят. Моето царство, на което служа, е по-голямо от всички царства на света.” Питам: кой човек днес би се отказал, ако му предложат да стане цар? Или кой би се отказал, ако му предложат да стане пръв министър в България?(64, с. 201)

 

Не се влиза лесно в Царството Божие! Христос е казал: “Ако не вдигнете кръста си и не тръгнете след Мене, не може да влезете в Царството Божие.” Какво нещо е кръстът? Да вдигнеш кръста си, това подразбира да понесеш всички страдания, гонения, поругания, укори, безчестия, несгоди все за името Божие, без да роптаеш, без да съжаляваш, че си тръгнал по този път. Какво по-голямо страдание от това, да правиш добрини на хората, да служиш на ближния си безкористно и с Любов и в резултат на всичко това да те разпнат на кръст?(138, с. 9)

 

Ако искате да се избавите от злото, което ви следва, трябва да напуснете греховете си, трябва да водите добър живот. И Христос казваше на евреите: “Вие трябва да напуснете баща си и майка си, да се отречете от своя живот и тогава да тръгнете след Мене.” Това значи: вие трябва да напуснете стария живот и да заживеете по нов, Божествен начин. За да дойдете до това положение, трябва да се измени старият път на разбиране, коренно трябва да се измени цялата философска мисъл на човечеството. Христос казва, че мъжът трябва да напусне жена си, жената – да напусне мъжа си, синът – да напусне майка си, дъщерята – да напусне баща си, слугата – да напусне господаря си, богатият да се откаже от имота си, съдията да напусне службата си, а професорът – своята катедра. Какво по-голямо противоречие от това, да напуснеш всичко, да се откажеш от себе си и да тръгнеш след Христа? Представете си, че някои разберат тия истини в буквален смисъл! Какво ще направят те? Всеки ще вдигне на гърба си по един дървен кръст и ще тръгне за някъде. Накъде ще тръгне, и той сам не знае. Много герои от войната носят по един или по два кръста за храброст. Много християни носят кръстове по вратовете си. Какво ще допринесат тия кръстове на съвременните хора? Ще надигнат кръстовете си и ще замязат на работници, които носят кръстове на гърба си, но не знаят в коя посока да тръгнат. Христос е казал: “Дигни кръста си и ела Ме последвай!” Обаче с тези думи Той разбирал съвсем друго нещо. Кръстът е символ на търпение. Който съзнателно носи своя кръст, той гледа спокойно, с търпение на всичко онова, което става в света…

… Когато говоря за Христа, в ума ми изпъква най-хубавото Негово качество – търпението. Хората говорят за големите страдания на Христа, но аз не се спирам пред тях. За мене страданията на Христа седят на второ място. На първо място обаче поставям търпението, с което Той е понесъл поруганията, хулите, обидите, които цял полк римски войници Му нанесоха. Пред всичко това Христос седи тих, спокоен, невъзмутим, като че нищо не става. Една сълза от очите Му не се проля. Който е видял това, зачудил се на великото търпение, на великото самообладание и Любов. Това значи канара, която не се разбива. Когато влизаше в Йерусалим, Христос проля няколко сълзи, но когато римските войници Го измъчваха, Той не проля нито една сълза, остана тих и спокоен. Обаче тия войници впоследствие станаха най-добрите работници за Христовото учение. Сега да оставим настрана въпроса за страданията на Христа. Важно е какво представя търпението. Ако в най-големите мъчнотии и страдания човек не може да покаже пълно хладнокръвие и самообладание и да понесе всичко с търпение, той няма характер. Христос сам носй кръста Си до едно място и после Го приковаха на същия кръст. Той им¬ сила да се обърне към майка Си и да й каже, че има кой да я гледа. После се обърна към един от учениците Си, на когото каза да гледа майка Му, да се грижи за нея така, както Той би се грижил. Какъв по-велик човек ще намерите от прикования на кръста преди 2000 години, Който гледа тихо и спокойно на всичко, което се върши с Него? През всичкото време Той мълча, но когато трябваше да направи добро, макар да беше на кръста, помоли да разковат ръцете Му да направи доброто и после пак да ги приковат. Най-после Христос се обърна към Бога с думите: “Господи, защо си Ме изоставил?” Той се намери в противоречие: дойде между хората, изпратен от Бога да им проповядва великото учение на живота, но те не Го приеха. Не само че не Го приеха, но Го подложиха на най-големи хули и поругания, след което Го разпнаха. После каза: “Отче, в Твоите ръце предавам Духа Си.” Христос разбра, че само Любовта е в сила да изправи света. Като разбра това, Той въздъхна и предаде духа Си в ръцете на Отца Си. Ако Христос беше хулен и подиграван, гонен и разпнат, мислят ли съвременните християни, че те ще минат по друг път? Те мислят, че ще благуват, ще живеят добре, защото Христос дошъл да спаси хората и се пожертвал за тях. Хората могат да живеят добре, но при условие да изпълняват волята Божия. И Христос каза: “Не дойдох да изпълня Своята воля, но волята на Онзи, Който Ме е проводил.”(144, с. 68-72)

 

“Защото вам е дадено да познаете тайните на Царство небесно, а тям не е дадено”(Мат. 13:11)… Съвременните человеци на 20. век и съвременниците на първи век, когато Христос дойде на Земята – има много голямо подобие между едните и другите. “Вам – казва Христос – хората на бъдещето, е дадено да разберете тайните на Царството Божие, а на хората на миналото не е.” Дадено е на хората, които живеят с бъдещето, а не с миналото. Тоя факт е жив и верен. Хората, които живеят с миналото, приличат на един фалирал търговец, който разравя старите тефтери и гледа колко има да взема, но не може да вземе нищо – и така всеки ден, докато най-сетне оживее тефтерът в ума му и само с него живее. На такива не е дадено да разберат Царството Божие. Кажете, че нямате от никого да вземате… Когато затворите сегашния тефтер и му турите кръст, то значи: нямате да вземате. “Прощавам му” – това означава кръстът. Смисълът на кръста, елементите на кръста, истинският кръст, който спасява и отваря вратите на Царството Божие, той е Христовият кръст. Първата линия на кръста (перпендикулярната линия) са ония същества, които са паднали отгоре и са с главата надолу, и са в съвършено противоречие. Те са растенията. Втората линия на кръста са животните – тям не е дадено да разберат Царството Божие, също и като растенията. Всички хора, които искат материални блага и облаги, и на тях краката са обърнати към Бога. Други человеци са обърнати и с гърба към Бога. Казва Давид: “И гледах Господа пред лицето си.” Третият елемент на кръста е живият човек Христос, закован на него с главата нагоре. Защо е закован? Три кръста, събрани наедно: първо, кръстът на растенията; второ, кръстът на животните и трето – кръстът на човека – спасителният елемент. Той е закован на три места: краката заковани означава, че Той ги е спуснал, за да издигне хората с главата към Бога; ръцете заковани – да издигне растенията към Бога и им казва: “Стига толкова слизане надолу.” С двете ръце държи животните, да ги обърне от гърба – с лицето към Бога. Казва Христос, като беше на кръста: “Отче, защо си Ме оставил?” “Да остави” означава: “Защо си оставил тия Мои братя?” Спуща ръцете Си надолу и казва: “Тука е вашето спасение.” И умът е едно изправено животно, обърнато с гърба и сърцето надолу – трябва да ги обърнем към Бога. Тайните на Царството Божие са с посоки, към които се обръща Неговата глава…

… До 21 години бащата трябва да се грижи за децата. Ние не сме още на 21 години, сега сме на 12-13 години, дълго ще работи Бог и ангелите за нас. Бог е пратил Своите синове на училище на Земята и понеже не се учат – бягат от училището, затова иде пръчката, затова са страданията сега. Чрез страданията, които понесе, Христос искаше да покаже на съвременните хора, че всяка погрешка ще си понесе последствията. Страданията са тониране на човешката душа. Кръстът, който спасява, трябва да е съставен от два необходими елемента: да не е от дърво, глупав, с главата надолу; да не е своенравен (своенравие подразбира роптанието при страданията – тогава сме с гърба към Бога.) Съвременните хора носят тия два кръста. И жени, и мъже си говорят: “Все за мене ли са страданията?” Дотегна ми да гледам тия глупави кръстове – кръстове без Христа, закован на тях, Който да им покаже къде е спасението.

И мъже, и жени, и деца казват: “Ще си отмъстим!” На този кръст ще турите Христос с главата нагоре и ще кажете: “Господи, аз ще изпълня волята Ти и ще изпълня закона на Любовта Ти. От всички страдания ще извлека полза – когато ме бият, ще кажа: “Това е благословение”, и ще пея, и ще Те славя.” Двата елемента на кръста си имате, турете днес третия елемент. Христос, като беше закован, извърши велики неща. Като Го положиха в гроба, пак беше закован, слезе в ада, да извади всички Свои братя. Стоя три дена в ада и им проповядва, за да ги обърне и ги изведе при Бога. И вие ще слезете при вашите прадеди долу, ще им проповядвате и тогава ще излезете при Бога. Във вашия ад ще слезете, казвам, за да видите какво правят вашите прадеди. “Аз ви спасих, а вие други ще спасите” – казва Господ. Това е Неговата справедливост, която ще внесе преобразование в нашия живот. Да не се откъсваме от света, но да се присъединим, че да организираме този вътрешен свят, който е в нас. Христос слиза всеки 2000 години на Земята – по-рано живя 33 години, а сега като дойде, ще живее повече. И вие ще можете да Го видите и приказвате с Него, но ако имате тези три елемента на кръста. Човек трябва да участва в Божествените блага. Христос казва: “Вам е дадено”…

… Още един елемент има в кръста: двамата разбойници с пречупени колене и на Христа прободеното ребро. Двамата разбойници бяха Адам и Ева, пречупиха им краката, защото се казва в Мойсеевия закон: “Проклети са всички, които ходят да крадат.” Съвременната добродетел, понеже краде, й пречупват краката. Понеже сърцето на Бога пожела да създаде първите человеци, то Го прободоха в сърцето. Който “пожелае”, го пробождат в сърцето; който краде, му пречупват коленете. Закованият разбойник от лявата страна на Христа беше жената. Той каза на Христос: “Спасил си много, спаси Себе Си и нас!” И Христос каза на другия разбойник от дясната Му страна (който каза: “Помогни ми, Боже, когато отидеш в Царството Божие!”): “Днес ще бъдеш с Мене в Царството Божие”, и го взе горе, а жената остави на земята. Сега Христос взема всички мъже на небето, а на земята оставя жените, които ще посрещнат Христа на земята. Христос иде – на вас, жените, говоря – пригответе се да Го посрещнете, пригответе си кръстовете!… Как ще ви намери Христос, като дойде на земята – с гърба ли или с краката нагоре, или с ръцете надолу? Опитайте този кръст с трите елемента, двата разбойника от двете страни на Христа с пречупени крака и Христос с прободено сърце. Който ви покаже друг кръст, отхвърлете го – не е той кръстът, който спасява. Всеки, който дойде и обърне краката си към Господа или гърба си, още не знае правилно да мисли…Турете на вашия кръст Христа с главата нагоре и речете: “Отче, защо си Ме оставил?” Да извикате от дъното на душата си и Той ще ви се обади, че не ви е оставил. Да имате това благословение! Подайте си ръка от всички черкви, да имате общи вярвания. Ще ви даде всичко Бог, но Му бъдете верни. Ние сме в рая и ще възпитаме всички животни, и ще живеем в мир и Любов, и Той ще ви каже: “Елате при Мене!”(61, с. 76-80)

 

Звездите са, които внасят в нас новите идеи. Когато една звезда блесне в човешкия ум, човек веднага се изпълва с едно въодушевление. Когато една звезда блесне в човешкото сърце, той се изпълва с друго въодушевление. Звездите са едни от най-добрите признаци. И тогава ап. Павел казва: “Ще се похваля с кръста Христов.” Аз пък допълням: аз ще се похваля с Христовата звезда. Христос не можа да изнесе този кръст, с който се хвалеше ап. Павел. Той падна от тежестта на този кръст и трябваше други да Му Го носят. Тежък е кръстът, а при това много големи почести му се дават! И ако някой каже нещо против кръста, веднага всички ще се подигнат против него. Но кой от вас не търси помощ за кръста си? Като ви дойде някоя болест, веднага търсите един, двама, трима души лекари или някои ваши приятели да ви носят кръста. Вие молите баща си, майка си, вашите братя, сестри или някои ваши приятели да ви освободят от кръста ви. Следователно в моите очи кръстът е една сила, която работи само с гъстата материя, с неорганизираната материя, затова всеки човек, който иска да се бори с материалния свят, трябва да се бори чрез кръста. Ние създадохме този кръст със страданията, които сега имаме, и с това предизвикахме тази Божествена сила да се прояви не като звезда, а като един тъмен кръст. Тъй превърнахме ние светлата звезда в един тъмен кръст. Когато Христос се роди на Земята, ангелите поставиха звездата Му на небето – яви се Неговата светлина, и с това искаха да Му кажат: “Така ще внесеш светлина и мир в сърцата на всички хора, да се радват.” Еврейските учени обаче, като видяха тази светлина, казаха на Христа: “Ние не искаме тази светлина!” Затова те Му дадоха в ръцете две дървета и създадоха кръста. Сега, разбира се, с това аз не искам да отрека силата на кръста. Човек може да разбира кръста само чрез закона на търпението. Който няма търпение, никога не може да разбере какво нещо е кръстът. Кръстът – това е търпението. Значи търпението е основното качество на кръста. Човек, който иска да знае какво нещо е кръстът, трябва да бъде търпелив като вола. Човек, който иска да разбере светлината, трябва да бъде мъдрец. Светлината – това е сила, вложена в човешката душа. Тази звезда, която се яви на изток, беше жива; не мислете, че беше някое мъртво тяло. Тя представлява сбор от живи същества, слезли със своите факли, за да оповестят идването на Христа. Следователно всички светли тела, които виждаме по небето, са живи, разумни същества, които изпращат своята светлина. И Слънцето, което изпраща своята светлина отгоре, е резултат на множество разумни същества, които изпращат своята разумност във вид на светлина…

… Тази звезда, която се явила на изток, внесла между хората разумния живот. Тия трима мъдреци, които отишли да се поклонят на Христа, са били разумни. Те се разговаряли с Христа. Всички вие мислите, че те, като отишли при Христа, видели едно малко бебенце, дали Му подаръците си и се върнали назад. Не е така. Няма много да ви говоря, но ще ви кажа само едно нещо: те се разговаряли с Христа. Той им предаде великата мъдрост и знание, които те предадоха в Индия. И сега това знание се пази там. Индийският народ е единственият народ на Земята, който може да пази свещените работи. Нито англичаните, нито американците, нито французите, нито кой да е друг народ могат да пазят свещените тайни. Само индусите могат да ги запазят, затова там се занесе на съхранение великото, свещеното учение. Ето защо толкова хора от Европа отиват в тия светилища да се учат. Тия светилища не са някакви видими храмове. Не, в Индия има такива храмове, за които хората днес нищо не знаят. Значи има някаква особена светлина. Вие виждали ли сте тази светлина?(83, с. 355-377)