01_04 УЧЕНИЕ НА ПРИНЦИПИ, А НЕ НА ФОРМИ. ЕЗИКЪТ НА СИМВОЛИТЕ

[Albena]

УЧЕНИЕ НА ПРИНЦИПИ, А НЕ НА ФОРМИ. ЕЗИКЪТ НА СИМВОЛИТЕ

 

Езикът, с който Христос си е служил, е символичен. Така Той изнасял Истината на хората, без да ги засегне. Не е лесно да се говори на хората. Символичният език е същевременно и научен. Целта на говорителя е да повдигне слушателите си, а не да ги обижда или изобличава. Мощен е езикът на Истината, но за онези, които го разбират.(20, с. 63)

 

Христовото учение е дълбоко, мистично учение. То може да се разбере и приложи само от мистика. Това учение изисква вътрешно приложение, вътрешни опити. Когато мистикът приеме учението на Христа, той се натъква на ред изкушения, които имат за цел да го отклонят от правия път. Ще му обещават хиляди блага, само да го спрат в пътя му. В това отношение съвременната наука е подтик за човека – тя му дава импулс да върви напред. Обаче за онзи, който не може да я употреби на място, тя е спънка в живота му.(87, с. 12)

 

Мнозина се запитват защо Христос е говорил повече с притчи и символи. Целта на Христа е била да каже Истината на хората, да им посочи правия път, без да ги обижда. Но въпреки това те не можаха да Го изтърпят и Го разпнаха. Той казваше на свещениците: “Вие държите ключовете от небето и нито сами влизате вътре, нито другите допущате да влязат.”(20, с. 118)

 

Това, което Христос проповядваше преди 2000 години, остана неразбрано на времето си. Неговото учение и след 2000 години пак остана неразбрано. От учението на Христа хората разбраха тъкмо това, което Той не е говорил. Учениците на Христа често Го запитваха: “Защо говориш на тия хора с притчи?” Христос им отговарял: “Аз им говоря с притчи, за да не разберат думите Ми, та след време да ги изопачат. Аз не мога да дам оръжието Си в ръцете на един невежа, който утре ще го обърне против Мене. Докато оръжието Ми е в ръцете, Аз съм силен човек.” Оръжие назаем не се дава. Ум назаем не се дава. Сърце назаем не се дава.(107, с. 14)

 

Христос донесе на света ново учение, но много от последователите Му го изопачиха. Ако Христос дойде днес на Земята, ще се чуди на тълкуванията, правени върху учението Му. Пък и образът на Христос, както Го рисуват, не е верен. Ще каже някой, че е видял Христос. Как Го е видял: като дете, като юноша или като 33-годишен? Христос не стои на едно място. Той и днес живее и работи за човечеството и коренно се различава от онзи Христос, Който е живял преди 2000 години. Тогава Христос дойде между хората, но те не Го познаха. Ако дойде днес, пак няма да Го познаят.(116, с. 43)

 

Новото не се съгласява със старото. Мойсей казва: “Око за око, зъб за зъб.” Христос обаче казва точно противното: “Ако те ударят по дясната страна, обърни и лявата.” Със слизането на Христос на Земята Мойсеевият закон трябваше да отстъпи. Буквално ли трябва да разбирате Христовите думи? Ако ги разбирате буквално, ще излезе, че който се съблазни, трябва да извади окото си, да отсече ръката си и т.н. Тогава ще имаме свят, пълен със сакати хора. Не, думите на Христа са иносказателни. Да обърнеш и другата си страна на онзи, който те ударил, това значи да запазиш присъствие на духа си, да не отговаряш със същата мярка. Това значи възпитана воля! Ако можеш да проявиш самообладание, ти си издържал изпита си. Като станеш тих и спокоен, като че нищо не се е случило, кажи на този, който те ударил: “Аз издържах изпита си, да видим сега как ти ще издържиш своя.”(55, с. 207)

 

Христос казва: “Ако те съблазни окото ти, извади го! Ако те съблазни ръката ти, отсечи я!” Е, хубаво, ако изтълкуваме буквално Христовите думи, ние ще извадим ужасен морал. Ами че Христос на друго място казва: “Ако не ядете плътта Ми и не пиете кръвта Ми, нямате живот в себе си.” Какъв морал ще извадим от тези думи? Как ще разберем Христовото учение? Следователно всички онези думи, с които Христос си е служил, са иносказателни. За пример, Той употребява думите: “Ако не се родите от Дух и вода.” Какво означава водата за онези, които не са запознати с онази дълбока източна философия? – Нищо особено. Не, водата е носителка на живота. Тя означава онова възвишено състояние на нирвана, онова будическо, онова мистическо състояние, в което е вложен животът, в което е вложено безсмъртието. Значи водата изразява будическото състояние, будическото тяло на човека. Казват: “водица” – будическо. Следователно, ако не се роди някой от онова будическо състояние, няма да има живот в себе си. Какво означават у нас думите “от вода роден”? Щом се обърне някой към Господа, както това става у баптистите, за пример, веднага ще му кажат: “Хайде сега да те потопим във вода!” Потопяват го три пъти във водата. Не, не се раждат така хората. Роденият от Бога не умира, роденият от човека умира – това е важното! А сега какво правят? Казват някому: “Ела при нас, ще се родиш!” Казват за някого: “Той се роди отново.” Защо, как? – Потопили го във вода. Не се минат пет-шест години, гледаш го, той се върнал в света… За да се роди един човек, не е достатъчно да го потопиш във водата. Това е къпане, разбирате ли вие? Това не е раждане.(104, с. 81)

 

Казвате, че агнето и овцата са благородни животни. Я питайте тревата какво ще каже за тях: като минат отгоре Й, изпасват я, изтъпкват я и тя не може да расте. Казваме, че овцете са емблема на благородство. Кои овци? Вие се заблуждавате, като мислите, че тези овци са благородни. Има други овци в света, а не тези, които нашите овчари пасат – тези овци са сенки на истинските. Христос казва: “Имам и други овци, които не са от този дом, и тях ще събера.” Какво подразбира Христос под думата “агне”? Вие ще кажете: “Знаем какво нещо е агнето, то е родено от овца, хубаво, палавичко; като му отрежат главата, вкусно е на ядене.” Агнето означава огън, който чисти живота. И когато казват, че Христос е агне, то значи, че Той е Божественият огън, Който пречиства човечеството. Всеки, който може да намери този Божествен огън, той е намерил еликсира тук, на Земята.(125, с. 165)

 

Агнето (Откр. гл. 5) е Божията Мъдрост, която е в сърцата на всички добри хора, които работят. Когато вземам числото 13, аз го вземам като едно статистическо число. То е най-прогресивното число. Туй число има сила да се увеличава в света, да направи чудеса – то е числото 13. Сега не всички хора могат да боравят с него. Христос боравеше с числото 13. Всеки, който борави с числото 13, винаги ще го сполети една катастрофа на физическото поле. В духовния свят този закон не работи. Европейските народи се пазят от числото 13. Ако отидете на Запад, в хотелите няма да намерите числото 13. Ще намерите 12, 14, но не и 13. Тия хора много работи не вярват, но вярват в числото 13. Има един фатализъм. Числото 13 мяза на отрова. Като дойде туй число в ума ти, ти мислиш, че ще те сполети нещастие. Някои хора казват, че числото 13 работи. За личния живот числото 13 е фатално, за общия живот числото 13 някой път е щастливо. Евреите в леточислението имаха 13 луни, годината им се състоеше от 13 луни, имаха 13 месеца в годината. Сега европейските народи не искат да изменят 12-те месеца – да ги направят 13. И те ще завършат като евреите. Има много данни, които трябва да се обяснят. Те си имат своите обяснения в живота. Трябва един нов елемент да се внесе в човешкото сърце – Любовта, която не се променя, Любов, при която чувствата да останат постоянни, да не стават резки промени в тях.(50, с. 90)

 

Вие казвате, че трябва да бъдете добри. Какво е доброто? Доброто, това е изкуство. Добрият човек, като пипне нещо, то ще стане златно. Добрият човек, като пипне лупата, тя ще стане чешма, ще почне да тече, ще стане на земя, ще стане на хляб, ще стане на свещ, ще стане на къща, най-после, стисне я, тури я в джоба си и тръгне. Туй значи да бъдеш добър човек. Че ако аз търся по това правило, колко добри хора ще има в света? Христос имаше 12 души ученици и Той един – 13, а 13 е фатално число в света. Има само 13 души в света, които могат, каквото стиснат, то да стане каквото искат. Само 13 души има, които сега трябва да извикате да оправят света. Индусите ги наричат богове, а вие ги наричате ангели. Кръщавайте ги както искате – нас имена не ни трябват, но да дойдат хората, които могат да направят от една лупа изведнъж златна да стане – възможно е вода да стане, възможно е къща да стане и живот да излиза от нея.(50, с. 77)

 

“Който има уши да слуша, нека слуша.” Това значи: който разбира, малко му се говори; който не разбира – много трябва да му се говори. На глухия ще говориш високо, да те чуе; на онзи, който има добре развито ухо, тихо, нежно ще говориш.(145, с. 269)

 

Христос казва на учениците Си: “Идете и проповядвайте това учение, и Аз ще бъда с вас до скончанието на века.” Защо отиде Христос на Небето? – Да разбере нещо за новата Земя, която сега се устройва. Той искаше да види новата Земя, която Бог създава за Своите възлюбени. От 2000 години Христос изследва новата Земя – новия Йерусалим, дето ще се преселят праведните. Това означава стихът: “Дето съм Аз, там ще бъдете и вие.”(64, с. 149)

 

Талантите, за които Христос говори в една от Своите притчи, представляват мислите, които Бог е вложил в човека за обработване.(108, с. 82)

 

“Където са двама или трима, събрани в Мое име, там съм Аз посред тях.” Който не разбира вътрешния смисъл на стиха, търси двамата или тримата отвън; който разбира дълбокия смисъл на стиха, търси двамата или тримата в себе си. Той знае, че всичко идва отвътре, а не отвън… “Където са двама или трима, там съм и Аз.” Кои са двамата? – Човешкият ум и човешкото сърце. Значи там, където са умът и сърцето, ще дойде и Бог между тях. В случая Бог представлява разумната човешка воля. Ако умът и сърцето са в съгласие, разумната воля ще се прояви. Без участието на ума и сърцето волята създава нещастия и страдания на човека. Тази воля наричаме неразумна, невъзпитана. Ето защо умът и сърцето трябва да бъдат в съгласие, да призоват Бога между тях, да възпитат волята.(31, с. 189-206)

 

“Всеки, който напуща жена си и се ожени за друга, прелюбодейства, и всеки, който се ожени за напусната от мъж, прелюбодейства.” Какъв е смисълът на този стих? В този стих се подразбира, че всеки, който напуща Божията Любов, напуща Бога и прелюбодейства. Жената е символ на Любовта. Затова всеки, който напуща Бога и започва да живее с тази или онази жена, с този или онзи мъж, прелюбодейства. Такъв човек е изгубен вече. Най-ужасното престъпление е това духовно прелюбодеяние! Когато напуснем Любовта, т.е. великия принцип на живота, тогава именно смъртта иде. Това е истинското прелюбодеяние. Като четем този стих, ние не разбираме в буквален смисъл отношенията на мъжа към жената, нито отношенията само на мъжа или тия на жената отделно, нито пък отношенията на всички живи същества, но разбираме отношенията ни към Бога. Казва Христос: “Който напусне жена си, прелюбодейства.” Христос обяснявал тази мисъл на учениците, говорил им за дълбокия смисъл, който се крие в нея. Всички хора днес страдат от неразбиране на нещата. Те разглеждат всяко нещо в неговия буквален смисъл. Тази мисъл е новозаветна и кой как я прочете, ужаси се и казва: “Ние трябва да пазим жените си като писани яйца! Любиш ли жена си, ще любиш и Бога.” Не, аз казвам, че ако любиш жена си, Бога не можеш да любиш. Но любиш ли Бога, ти не можеш да не любиш жена си и децата си, и всички същества. Ще любиш, както Бог люби. Тогава Любовта ще бъде нещо възможно за тебе и ти няма да казваш, че “този не мога да търпя, онзи не обичам” и т.н. Като човек, вярно е, че много неща са невъзможни, но невъзможното за човека е възможно за Бога. Човешката любов е частична, Божията Любов е целокупна. Под “целокупност” разбирам единение, единство в съзнанията. Ако ти любиш всички хора, техните съзнания, като възприемат твоята любов, ще се съединят с твоето и ще има единство в съзнанията. “Всеки, който напуща жена си, прелюбодейства.” Този стих, преведен в широк смисъл, означава: всеки, който напуща Божията Любов, Божията Мъдрост и Божията Истина, прелюбодейства.(112, с. 135)

 

Наведе се Христос на земята и пишеше с пръст. След това дигна главата Си и отговори: “Който се счита праведен, нека той пръв хвърли камък върху нея.” С други думи казано: ако праведният хвърли камък върху тази грешница, и тя ще стане праведна. Обаче ако грешникът хвърли камък върху нея, тя ще стане още по-голяма грешница. След тези думи на Христа един по един всички се разотидоха. Христос погледна към жената и я запита: “Никой ли не те осъди, жено?” – “Никой, Господи!” – “Нито Аз те осъждам. Иди дома си и не греши повече! Иди да служиш на Бога. Не прави повече престъпления за прехраната си.” Човек може да изкара прехраната си по честен начин, а не чрез престъпления. Човек греши понякога, защото търси лесен начин за живеене. Не, много начини има за изкарване на прехраната. Много изкуства и занаяти са дадени на хората за прехрана. Има ли желание и любов към труда и работата, човек всякога ще бъде облечен и нахранен.(41, с. 295)

 

Казва Писанието: “Които не от кръв, нито от похот плътска, нито от похот мъжка, но от Бога се родиха” (Йоан 1:13). Или, казано на прост език: тия думи се отнасят до ония хора, у които преобладава животинският живот и животинският ум. Нима мислите, че вълкът няма ум? Има, как не! Какъв е умът на вълка? – Той е еднообразен. Всичките вълци, колкото и да са културни, имат един определен начин, по който ядат овци. Специален начин си имат те. Лисиците също имат един определен начин, по който започват да ядат кокошките. Те са доста благородни, хубаво оскубват кокошките и след това започват да ги ядат. И котката има правила, по които яде мишката. Тя е бърза, не се спира да снема козината Й…Закон е: ако вложите един човешки зародиш в утробата на една майка маймуна, тя няма да роди един гений… Какво ще се роди? Какво значи “похот плътска”? Това значи: низш живот, неразумен живот. “И от похот мъжка” – значи от този, низшия ум.(83, с. 51 и 48)

 

Ако е въпрос за имоти, за здания, трябва да знаете, че Новото учение не проповядва строежи на здания, не проповядва закупуване на имоти, на земи. Това, което хората правят, то е резултат още на старата култура. Това са човешки неща и като такива те са временни. Който служи на Бога, той владее магическата пръчка: ще тропне с нея и пред него ще се изнесат най-хубавите дрехи и обуща, направени от най-възвишената материя. С какви дрехи ходеше Христос? Той Си направи една дреха само и с нея прекара цял живот. За тази дреха именно се говори в Писанието, че римските войници я разделили помежду си. Ние сме хора на Божествения живот! Ние не сме невежи, но разполагаме с такова знание, за което съвременните хора даже не подозират. Това знание може да се даде само на онези, които признават Божествените закони и им се подчиняват. На онези пък, които не признават тия закони, ще се говори за лук и чесън, т.е. за обикновени работи. За онези, които признават тия закони и ги изпълняват, има лаборатории, в които те ще влязат да работят, да видят резултатите на това, което се говори.(82, с. 142)

 

Знаете ли какъв човек е бил Христос, Синът Божий? Той е бил най-богатият човек в света. Като слязъл на Земята, Той взел всичкото Си богатство със Себе Си, но не го разпилял като блудния син, а го раздал на сиромасите. Макар най-богатият човек в света, Той ходел гологлав, бос, без никакви превозни средства. Само един път си позволил да се качи на магаре.(99, с. 154)

 

Казва се, че Христос влезе в Йерусалим, възседнал на ослица. Питате: “Не можа ли Той да влезе без ослица?” Вие можете ли да влезете във физическия свят без тяло? – “Не можем.” – Значи между физическия свят и тялото на човека има известно отношение. В духовния свят може без физическо тяло. Като се говори за ослицата, вие гледате на нея като на животно, лишено от разумност. Дали е така, това е въпрос. Виждаме, че Христос, един велик Човек, възседна ослица, а учениците Му туриха дрехите си върху нея, да ги носи. Питате: “Не можаха ли учениците сами да си носят дрехите, а трябваше да ги турят на гърба на ослицата? Не можа ли Христос да влезе пеш в Йерусалим?”(122, с. 136)

 

“Иисус намери осле и възседна на него, както е писано”(Йоан 12:14). Защо възседна Христос на осле? – Ослето е емблема на едно същество, което е и горделиво, и тщеславно. Христос най-първо възседна на магаре – искаше да покаже, че Той трябва да подчини човешката гордост и тщеславие чрез Своето слово, да я тури на работа, на велика работа.(127, с. 306)

 

Като слиза от невидимия свят, човек има високо мнение за себе си – мисли, че е Син Божий. Обаче щом слезе на Земята, веднага го поставят на известна дисциплина – да се смири. И Христос е Син Божий, но като дойде на Земята, трябваше да се учи на смирение. Той казваше за Себе Си: “Син человеческий няма къде глава да подслони.” Като влезе в Йерусалим, Христос нямаше кон, на който да се качи, но трябваше от съседното село да доведат една ослица, която да възседне. Мислите ли, че вие ще влезете в Йерусалим по друг начин? – И вие ще влезете с ослица. Ослицата представя закон на четвъртото посвещение. Щом дойде до това посвещение, човек ще възседне ослица и така ще влезе в Йерусалим. Като се качи на ослицата и мине през това посвещение, човек ще бъде готов да говори Истината.(41, с. 304)

 

Много хора четат Евангелието, цитират Христовите думи, а някои се осмеляват да Го изопачават. Те твърдят с голяма увереност неща, за които малко знаят. Отде са получили тези сведения? Чули ли са какво е говорил Христос? Ще кажат, че направо нищо не са чули, но им е предадено от апостолите. Помнете: има доказателства за това, което е писал Христос! Има една архива, в която се пази великата свещена Книга с думите и притчите на Христа, написани със златни букви. Всички посветени ученици от Божествената школа четат от великото Евангелие, което Христос е проповядвал. Всичките беседи на Христа са напечатани в тази велика Книга, дума по дума, както днес се възпроизвежда всяка дума, произнесена пред микрофона. Колко думи, колко притчи са напечатани върху листата на тази свещена Книга! Съвременните хора не подозират нищо за съществуването на тази Книга. И тъй, първото нещо, което се поставя в това Евангелие, е следното: “Бъдете силни, защото Бог живее във вас!” Защо? – Такъв е законът. Ще кажете: “Ап. Павел е казал, че когато човек е слаб, тогава е силен и обратно – когато е силен, тогава именно е слаб.” Знаете ли какво е искал да каже Павел с това? – Когато мисля като човек, аз съм слаб, но Бог, Който живее в мене, ме прави силен. Когато съм силен, аз съзнавам, че Бог живее в мене. Като казвам,че Бог живее в мене, това пък е неразбрано. Вие още не сте проявени, как ще живее Бог във вас? В Писанието е казано: “Вие сте храм Божий.” Кое е храм Божий? – Душата, която е нещо велико. Сега ние градим малки храмчета, в които душата ще се смали. Вечното, безграничното тъй ще се смали, за да влезе в малкия храм на Любовта. Понеже душата знае закона, тя може да бъде гранична и безгранична в едно и също време.(135, с. 78)

 

Който живее по Божествения принцип, ще бъде в мир и любов със себе си и със своите ближни, даже и с враговете си. Христовото учение е на принципи, а не на форми. Принципите разширяват, а формите ограничават. Вън от Христовите принципи животът на човека е безсмислен.(20, с. 129)