01_09 ХРИСТОС И ГРЕХОВЕТЕ НА ХОРАТА

[Albena]

ХРИСТОС И ГРЕХОВЕТЕ НА ХОРАТА

 

Христос специално дойде на Земята да научи какво нещо е безпокойствието. Той не знаеше какво нещо е грехът и дойде на Земята, нагърби се с човешкия грях. Той облече една дреха като човешкото тяло и се натовари с греховете на хората, и толкова години се занимаваше с това – какво нещо е грехът, кои са причините за неговия произход. И най-после Христос го научи. Той се спря върху два факта като причина за греха. Той казва: “Първата причина е, че човек обича себе си повече от Бога. Втората причина е – човек обича света повече от себе си.” И тогава Христос казва: “Никой не може да влезе в Царството Божие, докато не се отрече от себе си.” Това значи: никой не може да влезе в Царството Божие, ако не се отрече от любовта към себе си. Ако Този, Който те е създал, не седи по-горе в твоя ум от любовта ти към себе си, ти нямаш нормални отношения. Ако ти не обичаш природата, когато приемеш въздух, тя може в следващия момент да не те кредитира повече.(49, с. 328)

 

Задавали ли сте си въпроса защо Христос се нагърби с греховете на хората? Тъй както го разбирате, аз разглеждам въпроса малко по-другояче. Много теории има. Нали болестите с храна се лекуват? Всяка болест с храна се лекува, понеже грехът на хората дойде по единствената причина на храната: отровна храна ядоха – тя внесе смъртта. Следователно Христос донесе друга храна от дървото на живота. Христос беше първият плод от дървото на живота. Казва: “Който Ме яде, има живот в себе си.” Следователно, като ядоха от дървото на познанието на доброто и злото, дойде смъртта. Той дойде и донесе храната от дървото на живота. Кой е този плод на познание добро и зло? Лошото учение, злото внесе смъртта. Доброто учение на Любовта внесе живота. Тогава работите моментално ще се оправят.(103, с. 57)

 

Ще кажете, че Христос изплати голяма част от дълговете на човечеството. На времето си Христос направи това, но от 2000 години насам човечеството забърка такава каша, че Той вече се отказа да плаща за него. Всички съвременни християни толкова се отдалечиха от Христа, че дойдоха до положение да изпратят 20 милиона хора на бойното поле. Казвате: “Защо Христос днес не плати поне половината дългове на съвременните хора, а ги излага на такива страшни страдания?” Христос плати вече половината от греховете на хората. Те трябваше да бъдат разумни да изплатят другата половина и да не правят нови дългове. Те не запазиха това положение: и до днес не са платили старите дългове, а при това нови постоянно правят. Да мислите, че Христос е изплатил всички дългове на света, то е все едно да си служите с хиперболи и да казвате, както българинът например често казва: “На еди-кое си събрание присъстваха толкова много хора, че нямаше къде яйце да хвърлиш.”(138, с. 21)

 

И българите казват: “Прекален светец и Богу не е драг.” Светец, който няма никакъв грях, и Богу не е драг, защото прекаленият светец не е разбрал дълбокия смисъл на живота. Ако такива светци трябваха на Господа, Той можеше да прати Христа като един светещ ангел, че да изплаши света. Но Христос слезе като един обикновен човек, който работеше между грешните хора.(127, с. 25)

 

Ще кажете, че Христос пое греховете на човечеството, ще плати и вашите грехове. Колко пъти ще плаща за вас? Още 99 пъти да плати, вие нищо не се ползвате. Да мислите, че Христос вечно ще плаща за вас – това е евангелско разбиране. Спасението на човека е в Словото Божие. То служи като лек за тялото и като храна за душата. Словото трябва да проникне така в човека, че да не се нуждае от външен хляб. Христос казва: “Аз съм живият хляб, слязъл от небето.” Словото е животът. Когато дойдете до този живот, между вас ще се създадат правилни отношения.(66, с. 46)

 

Казано е за Христос, че понесе греховете на човечеството. Той ги носеше с радост, доволен беше, че помага на хората. Ако Христос носеше чуждите грехове и беше доволен, защо вие да не сте доволни за вашите грешки? Носете грешките си с радост, за да можете да ги изправяте. Ако не сте доволни, не можете да ги изправите. Следвайте примера на Христос, да можете един ден и вие да помагате на ближните си. Отворете очите си за красивото и великото в света, отворете ушите си за хармоничните и чистите тонове. Гледайте с любов, слушайте с любов, яжте с любов, лягайте и ставайте с любов, мислете с любов. Каквото предприемате, правете го с любов.(31, с. 187)

 

Аз не съм срещал нито един писател, който, като говори за любовта, може да я изясни. За да покаже, че момата и момъкът се обичат много, авторът направи момата да припадне от любов. Казвате, че Христос умрял от любов към човечеството. Не, хората хванаха Христа, разпнаха Го, насилие употребиха над Него. А Христос се пожертва за греховете на хората. Значи Той е страдал от Любов, Той понесъл греховете на хората от Любов, но не умрял от Любов. Казваш: “Готов съм да умра за тебе.” Ако умреш за мене, кой ще ми слугува? Аз предпочитам волът, който ми слугува, да живее, отколкото да умре и да ми покаже, че ме обича. Тази мисъл трябва да остане в ума ви. Само топлината може да противодейства на студа. Щом дойдеш до лошите условия на живота, разрешавай ги с Любов. Под “Любов” разбирам онази пълнота, която разрешава всички противоречия. И след като разрешите въпроса за Любовта, тогава ще започнете истинската работа. Докато не си приел Любовта, ти си в затвор.(122, с. 82)

 

Ако съдбата е строга към тебе, къде е вината? – В тебе. Христос се моли за много работи на Господа и молитвата Му се чуваше. Когато се моли за Себе Си, молитвата Му не се прие. Христос знаеше, че причината за това е в самия Него. Той пое греховете на света и представи всички грешници пред Бога. Тогава Бог Му каза: “Ти пое греховете на хората, пожела да платиш дълговете им и сега ще плащаш. Ще дадеш всичко, каквото имаш – имот, чест, положение, а най-после и живота Си.” Христос каза: “Да бъде Твоята воля!” Справедливо ли е това? Справедливо е. И на вас казвам: ако се наемете да свършите една работа, свършете я! Ако не можете, не се наемайте. От вас зависи да се наемете за нещо или да не се наемете.(66, с. 34)