14_02 СИЛАТА НА СЛОВОТО

[Albena]

СИЛАТА НА СЛОВОТО

Значението и силата на езика е изразено в следната българска гатанка: “Кости няма, кости троши.” Наистина езикът няма съзнателен живот в себе си, но е в състояние да отнеме живота и да даде живот. Христос каза само три думи на Лазар и той излезе вън от гроба. На какво се дължи силата на изказаните думи от Христос? На тяхната музикалност. Не можете ли и вие, като Христос, да си кажете три думи и да възкръснете? Кажете и вие на вашия Лазар: “Лазаре, излез вън!” Ако Лазар излезе от гроба, езикът ви е музикален. Помнете: езикът е ключът на човешкото спасение. От него зависи да бъде човек осъден или да бъде оправдан.(116, с. 175)

 

Силата на човека е в това, в което той вярва. Това, в което човек вярва през целия си живот и не се разколебава, е Божественото в него. Този е единственият капитал, който човек има в себе си и с който всякога може да разполага. В това се заключава неговото спасение. Казвам: на тази почва именно един ден Бог ще застане и ще каже: “Лазаре, излез вън! Понеже на малкото си бил доволен, влез с него в благоволението на своя господар!” Аз съм за онова малко, за което се казва в Писанието, че то било едно малко камъче под езика. Езикът представя Словото Божие. На това малко камъче било написано името на човека. Това малко камъче е Божественото, което е скрито в човека като малък зародиш, който очаква своето развитие. От него ще излезе съзнанието на бъдещия човек, който ще се нарече Син Божий, Син на Мъдростта. “Лазаре, излез вън!” Сега и на вас казвам: като ви турят в гроба, при големите мъчнотии, при неразрешените задачи, кажете си: “Ще дойде Христос и при мене и ще ми каже като на Лазаря: “Излез вън!” В това седи силата на хората с високо съзнание. Съвременните религии, съвременните вярвания на хората са приготовления за вечното, което ще дойде като наследство, на което всички ще бъдат Синове Божии. Ако някой казва, че е Син Божий, а не чува гласа на Бога, какво показва това? Щастлив е онзи, на когото Бог е проговорил; нещастен е онзи, на когото не е проговорил… Онзи, в когото Божественото е събудено, представя запалена от Бога свещ, която постоянно гори и се разгорява. Първоначално Той е вложил в човека дихание на живот, т.е. Божественото начало, което поради непослушание е затрупал с материя и в края на краищата заровил в гроба. Старите идеи и вярвания умъртвяват Божественото в човека и го заравят в гроба. Най-после Божественото трябва да чуе гласа на Христа и да излезе от гроба. Значи Бог, в Своето динамическо проявление, иде днес да спаси човечеството, да реализира неговото възкресение. Божественото, вложено в човека, трябва вечно да живее, защото светът не е създаден за човека на материята, но за духовното в него… Давайте цена на Божественото и не казвайте, че Бог говори само на този или онзи. Всъщност Бог говори само на Себе Си, т.е. само на Божественото. Като видя невежеството на хората, Бог ги остави да ходят сами в своите пътища, но като поумняха, Той започна да им говори чрез Своя Син, Когото изпрати на Земята да ги спаси, да им покаже правия път и правия начин на живеене. Значи Бог първо е говорил на хората чрез духовете, после – чрез ангелите, след това – чрез Сина, а най-после и Той сам ще им проговори. Знаете ли какво ще стане, когато Бог проговори на хората? Казано е в Писанието, че когато Бог проговори на хората, цялата земя ще изгори, а те ще се превърнат в прах и дим. Това значи: всичко непостоянно, всичко променчиво ще изгори, а мислите и чувствата на човека ще се видоизменят. Под свършване или изгаряне на света се разбира ликвидиране с всички криви мисли, с всички измами и заблуждения. Ще изгори всичко нереално, а ще остане само истинското, реалното. Тогава всички ще разберат, че са братя, а Бог – техен Баща. Тогава всички ще разберат, че Земята е създадена за благото на живите същества, а вселената – за научни изследвания. Онези, в които Божественото е събудено, още днес могат да живеят по този начин.(140, с. 171-173)

 

Христос каза: “Лазаре, излез вън!” Какво е искал да каже Христос с думите “излез вън”? Само на съзнателния човек, който мисли и разбира, може да се каже “излез вън!” Безпредметно е да кажете на камъка да се махне от мястото си. Безпредметно е да кажете на дървото да се отстрани от пътя ви.(140, с. 144)

 

Докато не бяха съгрешили, Адам и Ева живееха в рая. Щом съгрешиха, Бог ги изпъди от рая, като им каза: “Излезте вън!” Какво спечелиха, като излязоха от рая? Те се изложиха на големи страдания и смърт. Христос каза на Лазаря: “Лазаре, излез вън!” Той каза на Лазаря същите думи, каквито Бог каза на Адам и Ева. Думите са същите, но смисълът им е противоположен. Думите, които Бог каза на първите човеци, означават излизане от живота; а тия, които Христос каза на Лазаря, означават влизане или въвеждане в живота. Лазар беше съзнателен човек – той мислеше, разбираше, чувстваше всичко и само чакаше някой да му каже да стане и да излезе вън. Той беше жив, затова сполучи, придоби живота. Законът за сполуките в живота има две страни – от човека зависи коя от двете страни ще хване. Мнозина изискват от живота или природата всичко. Те очакват всичко наготово. Други пък работят, правят усилия и по този начин предразполагат природата да им даде това, което са заслужили. Първите седят на едно място, нищо не работят, никакви усилия не правят, а след това се чудят защо нещата не стават тъй, както ги желаят. Те постъпват според разбиранията на турците, които казват: “Ако е късмет, при краката ми да дойде!” Правило е всеки сам да се стреми да постигне своите копнежи и идеали. Христос каза на Лазаря: “Лазаре, излез вън!” След това Той застана пред гроба и следеше какво ще направи Лазар. Трябваше ли Лазар да чака да дойдат хора, да го дигнат за ръцете и краката и така да го изнесат вън? Ако очакваше на хората, Лазар и до днес щеше да лежи в гроба. Сега и вие се намирате при неблагоприятни условия в гроба. Сега и вие се намирате при неблагоприятни условия в живота и Христос казва: “Излезте вън!” Трябва ли, след като чуете тия думи, да кажете: “Господи, извади ме от гроба, извади ме от неблагоприятните условия на моя живот”? Кой извади Лазаря от гроба? – Той сам излезе. Други го туриха в гроба, но той сам излезе вън. Значи други ще ви поставят в мъчнотиите, а вие сами трябва да излезете от тях. Ако очаквате на онзи, който ви е поставил в мъчнотиите, той сам да дойде да ви извади от тях, дълго време ще чакате. Чуете ли гласа на Христа, Който ви казва да излезете вън, веднага излезте, момент не губете след Неговите думи! Христос каза на Лазаря да излезе вън и той сам излезе.(140, с. 146)

 

Често вие изговаряте тия думи “Отец, Син и Свети Дух”, но какъв смисъл имат тия думи за вас? Те ще имат смисъл за вас, само когато могат да произведат известен ефект. Когато държите една кибритена клечка, никога не може да опитате нейната сила, ако не умеете да я запалите; само когато я запалите, можете да усетите нейната сила. И възкресението ще бъде предмет, неизвестен за вас, ако вие не запалите тази дума като кибрита – да произведе във вашия ум и във вашето сърце светлина, или ако не я посеете като семе – да изникне, да видите плода ў. Доста е в живота на човека да има две или само една такава дума, която да разбере както трябва, и той ще стане гений; когато разбере две такива думи – човек става светия; разбере ли три – той ще стане едно с Иисуса Христа. Тъй във всеки език, който говорим, има думи, които, като ги разберем, добиват за нас магичен смисъл. Мойсей, когато дигна своя жезъл при Червеното море, изрече една дума и то се раздели. И Христос, когато бе пред гроба на Лазара и дигна очи нагоре, каза само една дума: “Лазаре, излез от гроба!” И в началото Господ рече само една дума, и светът стана...

… Христос възкръсна – Той показа пътя, по който трябва да минем – през процеса на раждането… Във вашия ум се зароди една мисъл: докато родите, колко страдания тя ще ви причини. Но да не мислите, че страданията са лош признак – както майката, така и вие трябва да дадете нещо от себе си на вашата рожба – трябва да дадете живот и сила на някоя благородна мисъл, и най-после, трябва да имате смелостта да отвалите камъка, да не седите като съвременните философи и да питате и разсъждавате дали може да възкръсне Христос, или не… Настанал е последен час, всинца трябва да възкръснем и ще възкръснем! И при туй възкресение трябва да се запитаме не дали Христос е възкръснал, а дали е наближило нашето време да възкръснем – ето въпроса. Питат дали Христос е лежал три дена в гроба. Вие от 8000 години лежите все в този гроб и не е ли достатъчно това време? Достатъчно е! И този ангел отгоре е зов Христов, че Второто пришествие иде. Как ще ви намери Христос? Ако камъкът на вашия гроб е затворен, как ще каже Христос: “Лазаре, излез вън”? Вашите ближни и приятели трябва да ви направят тази услуга – да отвалят камъка от гроба ви, и тогава Христос ще каже: “Станете!” – И ще възкръснете. На всички, които ме слушате тази сутрин, аз отвалям вашите надгробни камъни. Христос иде… Той ще застане пред вашите отворени гробове и ще каже: “Излезте вън!”(124, с. 56 и 72)

 

Вие не сте умирали, да знаете какво нещо е смъртта. Сега хората казват: “Човек, докато се движи – живее, а като престане да се движи, той умира.” Чудна логика! Тогава всички железници, които се движат по линиите, живи ли са? В човека действително има движение, но има външен и вътрешен живот. Ако един човек престане да се движи външно (физически), а се движи вътрешно, тогава какво ще кажете? Съвременните учени не признават това. Те казват: “Като спре сърцето на някой човек, той умира.” Да, сърцето му е спряло, но който знае как да го подвижи, той ще може да събуди отново живота. Вземете един спрял часовник. Вземе го някой човек в ръката си, бутне го тук-там с игла, но не върви. Защо не върви? Този човек не знае как да го бутне. Но я го дайте на някой майстор – той ще знае как да го бутне. Тъй е и с човешкото сърце – има лекари, които знаят как да го бутнат. Щом го бутнат, и то тръгва. И Христос срещна една майка, на която детето беше умряло. Той бутна сърцето му и то оздравя. Христос отиде при гроба на умрелия Лазар и му каза само една дума: “Лазаре, стани!” Лазар тръгна. Сърцето на този човек тръгна само от една дума. Учените ще кажат, че Лазар не бил умрял, но заспал летаргически сън. Хубаво, този човек е лежал три дни в гроба. Но ако Христос може да направи да тръгне сърцето на човек, който е лежал цяла година в гроба, какво ще кажете тогава? -–Е, и то е летаргически сън. Сегашните хора са смешни в своите възражения. Ние, съвременните хора, не вярваме в това, което трябва да вярваме, а вярваме в това, в което не трябва да вярваме. Ние вярваме, че от едно малко семенце или от една малка клетка може да се развие цял живот на някое по-висше или по-низше същество изобщо, а не вярваме, че в природата съществува един закон на висша интелигентност, един закон на висша разумност, който управлява всичко в света. От разумното разумно се ражда. От живота живот се ражда. И всякога проявеният живот седи над непроявения. Има една интелигентност, която надминава нашата интелигентност.(104, с. 57)

 

Да се върнем към Лазара, когото Христос възкреси. Де отиде Лазар след излизането си от гроба? Той се върна в своя дом, дето беше и Христос, да слуша Божието Слово. Когато влезе в Божествения свят, човек разбира колко работа предстои на младите и на старите. Наум не му е дохождало това, което Бог дава на човека. Ако не проникне в тоя свят, той живее като обикновен човек и казва: “Прекарах и днешния ден.” Прекара и тоя ден, но не можа да използваш благото, което Бог изпраща всеки ден. И тоя ден мина неизползван.(134, с. 170)

 

Истинска наука е онази, която, като жизнения еликсир, продължава живота на хората. Ако науката може да превърне 120-годишния старец в млад момък, това е истинска наука. Смисълът и силата на тази наука се крие в думите, които Христос е казал на Лазаря. Тези думи са в състояние да превърнат стогодишния старец в млад момък. И когато питат де е старият човек, младият момък ще каже: “Старият замина за странство, а вместо него останах аз да продължа неговата работа.” Една мисъл трябва да остане у вас: не се съмнявайте в Божественото, което работи в душите ви! Който не се съмнява в Божественото начало в себе си, той е напълно нормален, здрав човек. Божественото именно ще заговори на душите ви с глас, какъвто никога не сте слушали. За да разберете този глас, вие трябва да бъдете вътрешно подготвени. Този глас няма да развива научни теории, но направо ще ви каже: “Излез вън!”(140, с. 168)

 

Ако всичко, което хората вършат и говорят, е проникнато от Божествената Любов, болните около тях лесно ще оздравяват, неразположените ще придобиват разположение. Това може да не стане изведнъж, но постепенно. “Лазаре, излез вън!” Когато Лазар чу Христовите думи, той веднага отговори: “Чувам, Господи!” Христос продължи по-нататък: “Махнете превръзките му!” Това значи: освободете го от мъчнотиите на живота! И тъй, първо човек трябва да повярва в себе си, в гласа, който отвътре му говори. Някой заболява и вика лекар да му помогне. Лекарят казва: “След 24 часа ти ще заминеш за онзи свят.” Ако повярва в думите на лекаря, той наистина ще замине. Но в такъв случай в човека винаги заговаря вътрешният глас, който казва: “Ти ще оздравееш!” Повярвайте на този глас! Казвате: “Какво трябва да правя?” – Стани от леглото си и излез вън! Преди години в Америка станало такова чудо. Една жена, американка, боледувала цели 12 години. Лекарите, които я гледали през това време, се произнесли, че тя няма да оздравее и завинаги ще остане инвалид. Един ден в ръцете на тази жена попаднала една книга, наскоро излязла от печат, за силата на внушението и лекуване чрез внушение, и тя внимателно я прочела. Скоро след това тя чула в себе си тих глас да ў говори: “Стани от леглото си!” Тя веднага станала и се почувствала здрава. С тази жена станало същото, каквото и с Лазаря. С всички хора може да се случи същото, но те трябва да се освободят от ония съмнения, подозрения, недоверия, които днес пълнят умовете и сърцата им. Като чуят вътрешния глас да им говори, те казват: “Дали Господ ни говори, или така ни се струва?” Гласът на Господа не мяза на никой друг глас – нито на майка ти, нито на баща ти, нито на приятеля ти. Който чуе гласа на Бога в себе си, той изпитва свещен трепет в душата си; този трепет му дава подтик, импулс да върви напред. Подчини се на този подтик! Той е като пламъка на кибритената клечка, която е в сила да разгори и най-дебелите дърва. От малката клечка кибрит се произвежда цял пожар. Такова нещо е Божественият глас. От малка искра той създава цял пожар. Всички велики, учени и идейни хора са слушали в себе си този глас и са се подчинявали на него. Откритията на учените, на великите хора не се дължат на тях. Всяко откритие не е нищо друго освен Божествена идея, която е проникнала в ума на някой учен и той я е възприел и изнесъл на света. Заслугата на този учен се заключава само в това, че той е насочил мисълта си в дадено направление и оттам е получил нужната светлина.(140, с. 161)