V. ДЯВОЛЪТ И НЕГОВИТЕ ДВА КРАКА

[Dela]

V. ДЯВОЛЪТ И НЕГОВИТЕ ДВА КРАКА

Този случай е разказан в „Изгревът" том I, стр. 616-617. Разказа ми го Ангел Вълков. Тяхното поколение го бе проверявало това от 1922 до 1944 г, както и от 1945 до 1990 г. Те имаха опит. А аз само го знаех, че съществува такова нещо. Но дойде времето да го опитам и досега го разучаваме. Единият крак на дявола бе в София, а другия крак - в провинцията и обикаляше ден след ден от град на град, от село на село последователите на Учителя Дънов.

В „Изгревът" том IX, стр. 831-833 е описано как действуваше в София единият му крак. Трябва да се запознаете, защото това бяха етапи. Ще ги опиша по етапи:

ПЪРВИЯТ ЕТАП: През 1993 г. излезна „Изгревът" том I. Ръководителят на Братския съвет Илиян Стратев го изхвърли на улицата. Виж „Изгревът" том IV, стр. 546-547. Всичко, което описах, бе вярно и всичко се сбъдна. Провериха го всички. А някои сега забравиха, че се е случило това.

ВТОРИЯТ ЕТАП: Защити ме само един човек. Това бе Кина Рангелова Василева - тя беше леля на Йоанна Стратева и я наричах „леля Кина". Тя винаги присъствуваше на моите концерти до края на 1998 г. Когато сядаше на първия ред, аз я посрещах и казвах: „Лельо Кино, доживяхме да се видим отново на концерт". „Доживяхме" - беше отговорът. А как ме защити? Виж „Изгревът" том IV, стр. 550-554.

ТРЕТИЯТ ЕТАП: Братският съвет и лично Илиян Стратев забраниха на музикантите Йоанна Стратева и Ина Дойнова да се явят на първият концерт, който аз организирах в камерна зала „България" на 15 юни 1991 г. по случай 120-годишнината на Георги Куртев. Това бе първият концерт, където музикантите щяха да се явят и качат на сцена. Забраниха им. Срещам Йоанна и научавам новината. Казвам им: „Йоанна, ти нали си музикант и цигулар и чакаше цели 30 години този случай да се качиш на сцена и да свириш музиката на Учителя? Или си с мене, или си с онези, които са врагове на Учителя и на Учението Му. Или се качваш и вървиш с мене, или оставаш за следващата епоха. Избирай." И понеже беше чакала 30 години, избра мен и моята програма. Същото стана и с Ина Дойнова. И двете се явиха на забранения концерт да свирят. Залата от 200 места бе пълна и имаше и правостоящи. Водещата Вера Паскова бе избрала подходящи мисли на Учителя и пред всяка песен ги декламираше много умело. Създаде се атмосфера на Дух, на Слово и на Музика. Беше неописуемо. На стената бе окачен голям портрет на Учителя и до него - на Георги Куртев, а отпред на входа имаше голям плакат в рамка съобщение за концерта. Спомням си, Димитър Грива стоеше пред този плакат 10 минути и го разглеждаше. Той бе направен от художник. Хареса му. Но по начина, по който Вера Паскова подбра мислите от Учителя, как ги рецитира - и обстановката на духовната аура, която се създаде, никога не се повтори вече, макар че вече може да има към 30 концерта, които съм организирал. Всички видяха какво значи Дух, песен и Слово от Учителя. Дано се повтори някога това преживяване на духовно общение между Слово и Музика!

ЧЕТВЪРТИЯТ ЕТАП: Започнаха да крадат от моите материали, от тези приятели с които бях работил. А защо? Да ме преварят и след това да ми попречат на „Изгревът". И така в сп. „Житно зърно", бр. 1 от 1993 г. Божанка Ганева публикува от онази тетрадка на Пеню Ганев, която бе укривана от мен цели 30 год., която аз бях накарал да я напише, някои негови спомени. Това бе кражба. Виж „Изгревът" том IV, стр. 554-558.

По същото време и в същото списание „Житно зърно", бр. 1, от 1993 г. бе поместена статия от спомените на Елена Андреева на стр. 9-16 от Елена Николова с цел да ми попречат на „Изгревът". Виж „Изгревът" том IV, стр. 608-610 и по-специално стр. 610. Прочетете и Протокола, който бях дал лично на Елена Николова да прочете у дома в присъствието на Наталия Попова, която впоследствие не можеше да си припомни, че ходи специално да пита Елена дали е вярно това. Елена потвърди, че е вярно. Виж стр. 611-614 за въпросния протокол. Прочетете го да видите кой е свършил работата на Елена Андреева и кой се опитваше да краде от моя труд. През 1999 год. в „Изгревът" том IX публикувах нейните спомени.

В същият брой 1 на сп. „Житно зърно" от 1993 г. бе поместено част от дневника на Олга Славчева с цел да разбият материала, понеже знаеха, че нейният архив е у мен. И успяха. Виж „Изгревът" том IV, стр. 575 -576.

Още тогава предупредих Елена Николова, че сп. „Житно зърно" е списание на Школата от 1922-1944 г. и в него присъствуват и двете ложи - и Бялата и Черната ложа и то трябва да остане като исторически архив. Не ме послуша и започна да го издава. И с това сложиха началото на едно списание, започнало с лъжа и измяна. То стана орган на Черната ложа, то така ще си върви докрая. Вече постановката е друга и вътре Бялата ложа не може да присътвува. В никакъв случай. Преглеждал съм материалите, които се публикуват в него - Те са на черната ложа.

А минаха години, В „Изгревът" том IX публикувах спомените на Елена Андреева. В „Изгревът" том XV - спомените на Жечо Панайотов и Николай Дойнов. В „Изгревът" том XVI -спомените на Пеню Ганев. Но това го направих аз и с помощта на Онзи, който ръководеше от Небето през всичкото време „Изгревът" от невидимия за нас свят. Но не и тези, които крадяха от мен и от „Изгревът".

А за Сава Калименов виж „Изгревът" том IV, стр, 563-575. Неговите спомени са записани на магнетофон от мен, те са извадени на машинописен текст и са въведени и са готови да се издадат в отделен том.

ПЕТИ ЕТАП: През пролетта на 1994 г. пред група последователи на Учителя Петър Дънов - Марийка Марашлиева, Благовест Жеков, Весела Маркова, Мария Арсова, съобщих, че аз съхранявам оригиналите на неотпечатаните беседи на Учителя Петър Дънов. Реших да ги предам на Елена Николова, за да се издават чрез издателство „Бяло Братство", при условие да се отпечатват по оригинала. Съгласиха се.

После, на 01.06.1994 г. предадох на Елена Николова две годишнини от Общ окултен клас: 1936-1937 г. и 1937-1938 г. В рамките на три години не направиха нищо и на 30.05.1997 г. аз си прибрах оригиналите.

А причината? Защото ме отхвърлиха всички. В дома на Йотка Младенова през 1994 г. се бяхме събрали, за да покажа проблема с промененото Слово на Учителя и да им покажа някои от оригиналите. Отхвърлиха ме. Аз си тръгнах. И повече не можеше да се работи с тези, които ме отхвърлиха. Защо ли? Защото бяха решили да издават променено Слово на Учителя. Виж „Изгревът" том IX, стр. 831-832 в точките 1, 2, 3.

ШЕСТИ ЕТАП: През месец май 1995 г, излиза от печат „Изгревът" том II и III, които са спомени на Борис Николов. И понеже на мнозина не им изнасяше истината за тези събития, дори разказани от Борис Николов, обявиха ги за „анатема". На 5 юли 1995 г. Благовест Жеков, като председател на Братския съвет, публикува изявление срещу „Изгревът" том II и III, които са публикувани в братско издание „Братски живот" бр. 3 - 5 от 1995 г. на стр. 15. А да не останат и другите по-назад, пишат „Отворено писмо" и е публикувано в същия брой 3-5 от 1995 г. Беше започнало времето на организираната лъжа. И тогава аз публикувах всичко в „Изгревът" том IV, стр. 614-642. И дадох съответния отговор. И всичко, което писах в „Отговорът", се сбъдна. Сега е 2002 г. Издадох дори спомените на бащите им, на онези, които се подписаха срещу мен. А те всички без изключение се провалиха. Зад мен стоят 16 тома от „Изгревът", а зад тях стоеше още „Организираната лъжа". И в бъдеще ще стои зад тях и пред тях!

СЕДМИ ЕТАП: Това е продажбата на Първородството на българите за паница леща. То започва с докарване на михайловистите в София и качването им на сцената на зала „България", за да изпеят променените песни на Учителя Дънов. Виж „Изгревът" том IV, стр. 618-621. А това е на 8-16 юли или е 10 дни, след като е публикувана „Организираната лъжа" срещу мен и „Изгревът". Виждате ли каква е връзката и веригата, за която тези хора бяха завързани! И най-накрая трябва да дойде финалът. И той идва. През м. август 1995 г. предадох на Йоанна Стратева по 100 тома на „Изгревът" - том II и том III, да се качат на 7-те Рилски езера, за да се продава. И й давах 25 % търговска отстъпка от всяка книга, за да се подпомогне, понеже беше го закъсала финансово. Качват книгите на лагера и тогава председателят на Братския съвет Благовест Жеков, заедно с Елена Николова, като представител на издателство „Бяло Братство", забраняват да се продава „Изгревът" том II и III на Борис Николов. А защо? Защото се подчиняват на Духа на Заблуждението и Разрушението. А в том III бе даден животът на Школата от 1922-1944 г. на Рила.

Отхвърлиха всички неща. И я забраниха. Запитвам Йоанна: „Ти защо се подчини? Та те нямат нищо общо с Бялото Братство и Изгревът?" - „Подчиних се, нали са Братски съвет". А лично тя ми помогна и публикувахме песента на Учителя „Песента за писмото" в „Изгревът" том I, стр. 685, като доказателство за разказа на Нестор Илиев на стр. 513-514, както и на Елена Андреева на стр. 541- 550. Музикант бе Йоанна, знаеше да свири песента „Писмото", знаеше защо е дадена от Учителя, но се подчини на някакво ръководство. А Учителя Дънов бе предал тази песен „Писмото" срещу опитите да се правят Братски съвети и организация. Ето ви опорочението на високия идеал в песента „Писмото".

И най-накрая, има още една новина от Рила, от 1995 г. Горе, на 7-те Рилски езера, Павлина Даскалова качва своята напечатана книга „Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново". Аз й бях дал материалите за тази книга, както и заглавието. Забраниха да се продава и тази книга. А в нея бяха писмата на Учителя Петър Дънов до Елена и Костадин Иларионови от Велико Търново. Така приключи този етап с организираната лъжа. Противопоставиха се и забраниха оргиналните писма на Учителя Петър Дънов. Можете ли да проумеете това? Едва ли.

ОСМИЯТ ЕТАП: Това бе етап на организираната кражба, която бе последица от Организираната лъжа и от забраната да се продава на Рила „Изгревът" том II и III. Беше излезнал от печат „Изгревът" том IV през есента на 1995 г. Изпратихме съобщение за новоизлязлата книга на лицевата страна, а отзад бях сложил надписа: „Една необикновена новина". Вместо да я преразказвам, я прилагам дословно:

ЕДНА НЕОБИКНОВЕНА НОВИНА

През месец май 1995 г. в дома, в който живее Йоанна Стратева, на ул. „Витошки езера" № 48, кв. „Симеоново" - София, по нейно настояване в приземния етаж на същата къща бяха оставени на съхранение пакети от II и III том на току-що издадената книга „Изгревът". Йоанна Стратева бе поела ангажимент да ги разпространява и продава и бе посочила една от стаите, които служеха за временен склад на Издателство „Бяло Братство". Това бяха помещения, закупени, за да може в тях да се осъществява „Братски живот" от последователи на Учителя

Дънов. Бяха чертани планове за библиотека, за преспиване и в тях дохождаха доброволни сътрудници на Издателство „Бяло Братство", които да огъват различни коли. Там прихождаха и отхождаха лица, които наричаха себе си „братя и сестри" и последователи на Учителя Дънов -Великият Учител Беинса Дуно.

През месец ноември 1995 г. останалите непродадени книги от II и III том на „Изгревът" бяха прибрани. И тогава се оказа, че липсват шест пакета от II том на „Изгревът", а това правят 48 тома, и пет пакета от том III, които правят четиридесет тома. Общо липсваха 88 тома по 140 лв., което прави 12 320 лв. Ето това е цената на откраднатите книги от онези хора, които са си надянали табели, че са „бели братя и сестри" и последователи на Учителя Дънов. Кражбата се преследва от Кесаря на този свят и за нея има полиция, следствие, съд и затвор. Кражбата се преследва и от Черната Ложа, която казва: „Не лъжи, не кради, не пожелавай имота на ближния си". В Бялото Братство от Словото на Учителя Дънов знаем, че първото условие е Чистотата -Чистота в мисли, Чистота в чувства и Чистота в действия. А тук какво става в така наречения „Братски дом" и „Братска къща", където се краде и лъже? Какво направиха с тези книги? Изгориха ли ги? Или ги продадоха в провинцията? Но окултният закон на едната и на другата Ложа ще задействува и в скоро време ще видим всички кои са крадците.

Онези, които са забелязали, че се продават книги в провинцията, да ни съобщят. Онези, които бяха упълномощени да продават, бяха: Галина Денчева от Шумен, Петко Йорданов от Варна, Евгений Динев от Сливен, Павлина Даскалова, от Търново, Иван Танчев от Горна Оряховица и в град Видин от представител на Иван Цанов.

Интересно е, че том I на „Изгревът"бе изхвърлен като боклук от тези помещения. Срещу том II и III се обявиха мнозина, след това се явиха онези, които ги окрадоха, за да ги изгорят или продадат. Те всички са от веригата, където са завързани от Духа на Заблуждението. Ето защо е необходимо тези поредици от томове на „Изгревът", за да може човек да различава лъжата и кражбата от Чистотата и Истината, застъпени в Словото на Учителя Дънов - Великият Учител на Вселената.

СЪОБЩЕНИЕ

Излезна от печат том IV от поредицата „Изгревът на Бялото Братство пее и свири, учи и живее". Книгата е със същият формат както първите три тома. Съдържа 41 коли = 656 страници плюс една кола от 16 страници със снимков материал - фотографии на съавторите от четирите тома и снимки на Учителя Дънов. Всяка страница съдържа 52 реда по 70 букви на ред.

В този IV том са представени следните съавтори и материали:

1. „Призвание към народа ми - български синове на семейството славянско" от поредицата „Скрижалите на Духа Беинса Дуно", дадено чрез Учителя Дънов на 8.Х.1898 г. и отпечатано с новия правопис. Към него са включени за пръв път подробни „Обяснителни бележки" от Вергилий Кръстев. Тази глава е от 48 страници.

2. Галилей Величков: „Под небесната дъга на Словото", съдържащо три глави:

а) „По Неговите стъпки";

б) „В Неговата аура";

в) „Под небесната дъга на Словото". Общо са включени 124 епизода на спомени с Учителя Дънов на 240 страници;

3. Нестор Илиев: „Божествената партия" с 60 епизода на 43 страници.

4. Илия Узунов: „Вечният Дух и младостта на Учителя" с 30 епизода и 21 страници.

5. Драга Михайлова: „Мигът на вечността" с 52 епизода на 53 страници.

6. Методи Константинов: „Човекът по пътя на космическата спирала" с 81 заглавия и 182 страници.

7. „Духът на Истината и Духът на Заблуждението" - очерци и поучения за слушатели, последователи и ученици в Дух, в Слово и в Дело на Всемировия Учител Беинса Дуно. Тази глава е представена от Вергилий Кръстев.

Цената на книгата е 200 лв. за един брой. Онези, които желаят, могат да получат „Изгревът", том I от 43 коли = 688 страници за 200 лв.; „Изгревът", том II - 140 лв, и том III -140 лв.

„Изгревът" том I се продава вече в комплект с том II, III и IV.

Онези, които желаят да я получат, ще направят писмени заявки до Марийка Марашлиева с паспортни данни: Марийка Великова Иванова, ул. „Люлякова градина", № 6, Вх. Б, ап. 34, София, код 1113, тел. 72-13-50.

Поръчките се приемат чрез изпратени писма с обозначен точен адрес и числото на заявените книги. Да се обозначи как да бъдат изпратени книгите - дали по железницата, което е по-евтино, или по пощата.

Опаковката на книгите, както и таксуването им, е за сметка на получателя, който ще изпрати сумата по пощата след получаването на книгите. Книгите се изпращат само на Ръководителите или на упълномощени от тях лица, да получат книгите. На случайни лица, както и на непознати, няма да бъдат изпращани по този начин. Те ще могат да получат книгите, като предварително изпратят сумите, включително и транспортните разходи.

Лицето, което е упълномощено да изпраща книгите на посоченият адрес, както и да получава сумите по пощата, е следното: Вихър Ангелов Пенков, кв. „Изгрев", бул. „Самоков" № 47, вх. Б, ет. IV, ап. 10, София, 1113, дом. тел. 70-07-06.

Същото лице е упълномощено да продава книгите в клубчето на „Изгревът", както и на последователите на Учителя Дънов в София и страната. Освен това книгата ще бъде продавана на пл. „Славейков" - София на щанда на Иван Цанов, намиращ се пред входа на Градската Библиотека. Тя ще се продава и в книжарниците на бул. „Раковски" 112 и „Феномен", ул, „Гурко" № 16 непосредствено до площад „Славейков".

Съставител и издател натам IV „Изгревът" е Вергилий Николов Кръстев, ул. „Васил Друмев" № 1, София 1505, тел. 44-79-53.

д-р Вергилий Кръстев

ДЕВЕТИЯТ ЕТАП: Повсеместна атака срещу издаването на Словото на Учителя по оригинала. На 01.06.1994 г, бях предал на Елена Николова, която завеждаше издателство „Бяло Братство", две годишнини от Общ окултен клас 1936-1937 и от 1937-1938 г. Предадох ги без протокол и без подписи. В разстояние на три години не направиха нищо и не ги издадоха. По-подробно за причините да не се издават виж в „Изгревът" том IV, стр. 642-645. Предадох им оригинали, за да ги издадат по оригинала, но не ги издадоха. А защо ли? Много просто. Аз имах един Учител, според което Словото на Учителя Дънов е Слово на Всемировият Учител Беинса Дуно, което е Слово на Бога, И то е свещено и неприкосновено. А те другите, всички останали, имаха си друг Учител, който ги караше да променят Словото Му. Ето затова се водеше битката за съхранение на Словото на Учителя Дънов, което бе Слово на Бога. Според мен. Но не и според тях. Според тях аз бях никой. А според мен те бяха врагове на Словото на Учителя Петър Дънов. Такива бяха и такива ще си останат!

А след като се подписаха всички срещу мен и „Изгревът", след като забраниха да се продава на Рила и след като го окрадоха, то нашите пътища се разделиха окончателно. И всеки си тръгна със своя си Учител. Нали разбрахте, че на Изгрева има двама Учители - единият

Учител е на Бялата ложа, а другият е на Черната ложа. А Мировият Учител управлява и двете ложи.

ДЕСЕТИ ЕТАП: Организираната лъжа срещу „Изгревът" се прехвърли и при издаването на оригиналното Слово на Учителя. Тези неща са свързани, защото се ръководят от едно и също място. Бях предал още през 1994 г. две годишнини от оригиналите, които пазех, на Весела Маркова - Руменин, без подпис и без протокол, за да ги подготви за печат. Тя бе тази, която в дома на Йотка Младенова бе показала тези две годишнини на онези, които ме бяха отхвърлили, как Лалка Кръстева беше зачерквала оригинала, беше поставила свои думи и изречения, и разбиваше целия материал. Всички за пръв път са чули и са видели от нея. Но от мен не пожелаха да чуят и видят. А това беше моя концепция, която защитавах - да се печати по оригинала. Тя се бави цели две години, защотото срещаше съпротивления от онези, за които бе закачена в една и съща верига. И накрая ме излъга и без да ме пита, си взе решение и ги предаде на издателство „Бяло Братство". А аз имах друго решение, защото знаех, че те искат да променят Словото на Учителя. Излъгаха ме. Взеха си сами решение и сами си го проведоха. Ето така организираната лъжа продължаваше да живее и да действува.

А защо съм допускал това? Те идваха при мен и в името на Учителя искаха да работят. Много по-късно аз разбрах, че аз имам един Учител, а те си имат друг Учител. Различавахме се по Учителите, но това се видя по-късно. И затова се развиха тези събития, които описвам. Аз бързах да издам Словото по оригинала, защото ако се усетеше БАН (Българската академия на науките), щяха да изискат чрез съда оригиналите от мен и щяха да обработят оригиналите по съвременния литературен български език и щяха да унищожат Словото на Учителя. Небето ги приспа, те още спят, а аз издадох оригиналите, които съхранявах 30 години. Изпреварих ги с помощта на Небето. Издадох го.