ЖИВОТЪТ НА ОТШЕЛНИКА

[Dela]

ЖИВОТЪТ НА ОТШЕЛНИКА

28 май 1934 г.

Четох всички стари книги,

които не дадоха разрешение на живота.

Опитах всички блага на света,

но в тях нямаше това,

що душата ми търсеше.

Напуснах живота,

в пустинята отидох,

в глъбините планински, между скалите.

Минаха се години в пустинята -

сърцето ми понесе несретите на живота.

Но в душата ми блестеше

малка още светлинка -

тихият глас на моята душа

се чуваше отвътре.

В мен Духа заработи.

Той разправяше за своето минало:

Ставах рано преди зората,

чаках слънцето на живота

да огрее в мен.

Разбрах тогава,

че без Любов към Бога,

нищо не може да се постигне.

Не любовта към себе -

Любовта към всичко,

що живее, страда и се радва.

Напуснал тогава планините

слязох при бедните -

от тях да се науча,

що Любовта носи в живота.

Разбрах:

Те са спирките,

дето всеки отшелник като мене

може да почине.

Същия ден друг текст:

През първите дни на пролетта

слънцето беше ясно изгряло.

Вече зарите озаряваха цъфналите цветя.

Славейче си пееше на дървото,

овчарят изкарваше своето стадо.

Звънци се слушаха по поляната.

А орача със своята кола,

с вдигнат остен,

с наметнатата си торба -

той на нивата отиваше.

Младата мома с мотика на рамо

на лозе вече отиваше.

Майка й беше прясна пита опекла -

тя в кошница я носеше.

Тежък и дълъг ще бъде днешният ден,

но трябва лозето да се прекопае.

Какви велики символи са песните на Учителя!