Към съдържанието

  • Log In with Google      Вход   
  • Регистрация


                       


1932_10_02 Правила за живота2 октомври 1932 г., Утринно слово, София

София Утринни Слова

  • Please log in to reply
Няма други мнения в тази тема

#1 alexamsterdam

alexamsterdam

    Отличен работник

  • Потребител
  • PipPipPip
  • 797 Мнения:

Публикувано 11 януари 2011 - 15:02

Аудио - чете Цвета Коцева


От книгата  "Ново разбиране", утринни слова, година II, (1932-1933),
издадена 1949 г., София - Изгрев
Книгата за теглене - PDF
Съдържание на томчето

От книгата  "Ново разбиране", утринни слова, година II, (1932-1933),
издание на ИК"Жануа'98", 2010 г.,
Книгата за теглене - PDF
Съдържание на томчето

От книгата  "Сеятелят", утринни слова, година II, (1932-1933),
Издателство „Бяло Братство“, 2012
Книгата за теглене на PDF

Съдържание на томчето



Правила за живота


Размишление.

Изпълнявайте наряда по дух, а не по форма. Всяко нещо, което се изпълнява по дух, допринася полза на човека. Светлината е полезна на човека дотолкова, доколкото му посочва пътя. Правият път е пътят на светлината. Ще ходиш в този път по дух, ще живееш по дух и ще постъпваш по дух. Ако живееш по форма, т. е. по буква, ти сам се спъваш. Формите са външната страна на физическия живот. Едно физическо желание в човека е да яде. Това желание е на място. Не е важно само да задоволиш стомаха си, но храната трябва така да се асимилира, че да внесе нещо в организма. Ако нищо не му се предаде, храната е безполезна. Същото се отнася и до молитвата. Ако молитвата не внесе нещо в душата на човека, тя е безпредметна.

Казваш: Каквото съм научил, това е достатъчно; повече няма какво да уча. – Това е механическо разбиране. Това е застой. Както не може с едно ядене, така не може и с малко знание. Всеки ден ще ядеш, и всеки ден ще прибавяш по нещо към знанието си. Докато си на земята, не можеш да кажеш, че всичко знаеш. Придобиването на знанието е непреривен процес. И хората са деца – глупави и умни. Глупавите деца мислят, че много знаят; умните деца мислят, че има много да учат. Който мисли, че много знае, той се представя за силен. – Колко силен е той? Ако го натоварят с нещо, той може да носи най-много 50-60 кг. на гърба си. Цяла планина може ли да носи? Имаш знания, а не можеш да наредиш живота си; имаш знания, а не можеш да се въздържаш. Какво знание е това? Ако те смущават най-малките неща, учен човек ли си ти? Смущението е външен процес. То е резултат на чуждо съзнание, което се намества в човека. Това чуждо съзнание наричат дявол. Той си мисли, че може да бъде като Бога и със своето голямо мнение за себе си, влиза в хората и ги отклонява от правия път. Няма място в човека, дето чуждото съзнание да не може да проникне. То управлява човека: кара го да се моли, да работи повече, отколкото трябва; да учи, да чете, да копае и т. н. Някога става точно обратно. То казва на човека: Няма защо да се молиш, няма защо да учиш, да четеш, да работиш. Ти си създаден да управляваш и да заповядваш, не може други да ти заповядват. Така, именно, човек започва да се колебае, да се раздвоява, докато дойде в състояние, сам себе си да не познава. Павел казва: „Въоръжете се с търпение, докато дойде във вас Христос, т. е. любовта.“ Тя ще ви покаже вашия истински вътрешен образ.

Казано е: „Да се не смущава сърцето ви.“ Въпреки това, хората се смущават. Те се страхуват от дявола, т. е. от злото и го търсят в този-онзи човек. Дяволът няма физически образ. Искаш да станеш богат. – Защо? – Дяволът в тебе те подтиква да станеш богат. Той ти нашепва: Виж, как живеят другите хора! Всички живеят в охолство, а ти работиш по цели дни и едва изкарваш прехраната си. Ти се поддаваш на това внушение и си казваш: Наистина, животът ми не е уреден, трудно изкарвам прехраната си. Ще търся начин да забогатея. Какво виждате в живота? – Навсякъде неуредици. Няма богат човек в света, на когото животът да е уреден, както той желае. – Защо? – Защото истинското богатство е в добродетелите, а не в парите. Да бъдеш добродетелен, мъдър и истинолюбив, това значи да имаш богатство, което никой не може да ти го отнеме.

Съвременните хора, от сутрин до вечер, живеят в смущения и безпокойство. Ако си домакиня, смущаваш се, че не си приготвила зимнина, че нямаш въглища и дърва за зимата, че дрехите и обувките на децата са стари и скъсани. Ако си чиновник, смущаваш се, че заплатата ти е малка и не можеш да изхраниш семейството си. Ако си търговец, смущаваш се, че търговията ти не върви добре. Може да се напише цял поменик от човешки смущения. Живееш 50-60 години на земята и преждевременно остаряваш, прегърбваш се и заприличваш на стар дядо. Носиш на гърба си голям багаж, като някой битпазарджия, но никой не купува стоката ти. Най-после дойде смъртта и тя купува всичката ти стока. Тя съблича старата ти дреха и те изпраща на онзи свят, там да видиш, колко си бил умен.

Като наблюдавам хората, виждам, колко са оригинални. Като не разбират същината на нещата, те им дават криви, своеобразни тълкувания. Майката се кара на детето и то плаче. Тя си казва: Плаче детето, значи, има възможност да се поправи. – Не, детето плаче, защото не е взело повече орехи. То плаче и си мисли, как може втори път да направи по-голяма пакост. Същото мисли и възрастният. Той плаче, но не мисли, как да изправи грешката си, а каква по-голяма пакост да направи. Колко пъти децата бъркат в коша с орехите без позволение! Грехът не е в това, но те взимат орехи без любов. Всяко нещо, направено без любов, е престъпление. Ако търсите причината за престъпленията, ще я намерите в безлюбието, в скритото желание. Който обича, всякога дава; който не обича, взима. По това ще познаете, кой ви обича, и кой не ви обича.

Преди години, като правех своите научни изследвания, дойдох до следното заключение: Който дава, любовта действа в него; който само взима, безлюбието действа в него. Когато ти дават, радваш се; когато ти взимат, скърбиш. Божията Любов се изявява в това, че постоянно дава. Тогава казваме, че любовта се втича в човека. Когато любовта изтича, животът се обезсмисля. Докато животът на Бога се влива в нас, ние живеем и се радваме. Обикновено, майката страда, че детето й умряло. Тя се чуди, как детето й, толкова здраво, да умре! Когато родителите грешат, децата не могат да живеят дълго време. Детето е богатството на родителите. Щом един от тях греши, то заминава за другия свят. Значи, като греши, човек може да заболее. Като греши, той може и да осиромашее. Казваш: Не искам да бъда богат. – Това е друг въпрос. Обаче, ако вземат богатството ти насила, има причина за това.

Ново разбиране е нужно на хората. И тогава, като имаш желание да растеш, ще разбереш закона за растенето. Искаш да обичаш, ще разбереш закона за обичта. Да обичаш и да те обичат – в това е смисълът на живота. Кой да те обича? – Бог да те обича и ти да Го обичаш. След това иде вторият закон: Да обичаш ближния си и ближният да те обича. И най-после, да обичаш себе си. Кой е твоят ближен? – Твоят син, твоят брат или твоят приятел. На физическия свят, всеки, който може да ти направи услуга, той е твой ближен. Или на всеки, на когото можеш да услужиш, ти си негов ближен. За да не изгубиш любовта си, да не се отклонява съзнанието ти от Бога, бъди далеч от света. Оплетеш ли се в света, от сутрин до вечер ти ще мислиш за неща, които смущават духа ти. Например, ти мислиш, какво ще бъде утре времето. То може да се развали, да има буря, гръмотевици, земетресения. Тези мисли смущават твоя дух. Какво ще придобиеш от тези смущения? По негативен път, ти искаш да се измени Божествения ред на нещата. Молиш се: Господи, дай ни хубаво време, да изора нивата си. Ти искаш да заповядваш на Господа, а някой друг в това време се моли за дъжд. Единият иска хубаво, слънчево време, а другият иска дъжд. Какъв ще бъде отговорът на техните молитви? – Половин час ще вали дъжд за единия и половин час ще грее слънцето за другия. Ти имаш право само на половин час време от деня. Колко време ти трябва, за да се нахраниш? – Половин час. Аз наричам яденето мярка на работата. За половин час можеш спокойно да свършиш работата си. Докато се храниш, ти искаш да бъде времето хубаво. Щом се нахраниш, казваш: Сега вече, времето може да бъде, каквото иска. Аз не искам, заради мене, целия ден времето да бъде хубаво.

И тъй, няма по-хубаво нещо от работата. Ще работиш с вяра, и ще успееш. Аз не говоря за онази натрапена вяра, която дотяга. Тръгнеш с някой другар. Той е замислен, а ти го дърпаш и му говориш; дърпаш го да те слуша. Той те отблъсне и казва: Стой настрана, дотегна ми. Искаш да му кажеш нещо, отиваш до ухото му и му шепнеш. Това му е неприятно. Кажи му отдалеч, той ще те чуе и разбере. Нека у вас се създаде навик, да бъдете внимателни и да не се натрапвате на другите. Дойде някой при мене и почва да ми разказва своята история, която според него е много интересна. Бил търговец, забогатял и след време изгубил всичко. Дойде друг път и пак ми разправя същата история. Трети път пак чувам същата история. Аз го наричам „обран поп“. Защо го наричам така? – Защото един поп, като вършел службата си, спечелил много пари, но го обрали. Той взел поука от това, и втори път не допуснал да го оберат. Обикновено, хората изпадат в смешно положение. Като деца, те са недоволни от положението си. Като възрастни, също са недоволни. Като стари, пак са недоволни. Слушате дядото, цял ден мърмори: жената била непризнателна, синовете и дъщерите – също. Той е недоволен от всички. Кое е отличителното качество на стария? – Той мисли само за ядене. За какво мисли младият? – За работа. Обаче, има едно състояние, през което всеки човек минава – то е смъртта. Тогава човек не може нито да работи като млад, нито да яде като стар.

Освободете се от старите навици, които ви спъват. Някой ме пита как да обича. Казвам: Ако ти досега не си научил да обичаш, никога няма да се научиш. Другояче казано: Ако досега не си научил как да ядеш, никога няма да се научиш. Кой научи пиленцето да яде? – То носи това изкуство в себе си. Следователно, има неща, които ние знаем от рождение, те са вложени в нас. Тогава не питай за онова, което знаеш. Ако си го забравил, направи справка, да го възстановиш. Това можеш сам да провериш в съзнанието си. Достатъчно е да се съсредоточиш, за да стане вътрешно пречистване в съзнанието ти. Всички, които са тръгнали в правия път, се нуждаят от такова пречистване. Бог изисква от всички да работим, да дадем добър пример на другите. Ако си художник, ще нарисуваш една хубава картина и ще я изложиш, да видиш, дали хората ще я харесат. Няма какво да им се говори. Те сами ще я оценят. Добре сготвеното ядене не се нуждае от похвали. Сготви, сипи яденето в чинията, и остави други да го опитат. Ако кажат, че е хубаво, наистина е добре сготвено. Ако не го одобрят, значи не е сготвено добре. Обаче, ако яденето за мене е хубаво, не значи, че и за другите е хубаво.

Ще ви дам едно правило за живота, което трябва всякога да спазвате. То е следното: Не говорете много. Някои от вас говорят много – това е една слабост. Други говорят малко – това е друга слабост. Човек трябва да говори умерено. Ако говориш пред публика, ще вземеш най-много пет минути. Само така ще станете духовни хора. Под „пет минути“ разбирам пет минути върху известен въпрос. След това ще промениш темата и ще говориш още пет минути върху друг въпрос. Не занимавай хората с едно и също нещо. Еднообразието действа убийствено. Божествените работи се свършват за пет минути, а човешките – за повече време. Имаш нужда от хиляда лева. Отиваш при един свой приятел и му казваш: Приятелю, моля те, да ми дадеш 1,000 лева на заем. Ако свършиш разговора си в пет минути, той ще ти услужи. Ако му говориш десет минути, той няма да ти услужи. – Защо? – Защото го занимаваш с човешки работи. На Божественото никой не се противопоставя. Кой извор е отказвал да ти даде от своята вода? Обаче, кладенецът някога може да ти откаже. – Защо? – Отиваш при него, нямаш въже, нямаш кофа, не можеш да си извадиш вода. Значи, изворът, като Божествен, всякога дава. Кладенецът, направен от човека, някога дава, а някога не дава. При това, изворът дава, колкото трябва. Това е правият път на действие. Кладенецът е като хората. Той казва: Готов съм да ти дам вода колкото искаш, но условията са неблагоприятни – въже няма, кофа няма. Така казват и хората. Като объркат работите си, те казват: Светът е лош, животът е тежък. Жената мете къщата си, вдигне прах и казва: Къщата е лоша, много прах събира. – Не е лоша къщата, но ти не знаеш, как да метеш. Съвременните хора сами вдигат прах, а търсят причината вън.

В любовта, като проява на живота, трябва да се спазва следното: да се дава навреме и да се възприема навреме. Значи, първо ти ще слушаш Бога като любов; после, ти ще говориш на Бога. Той не обича да Му се говори много. Казано е: „Не бивайте многословни в молитвата си.“ Не мисли, че с многото говорене ще постигнеш нещо. Достатъчно е да говориш пет минути. Ако си гладен, кажи: Гладен съм, Господи! Щом кажеш така, хлябът ще дойде. Ако започнеш да плачеш, да разказваш за жена си и децата си, че са гладни, че нямате хляб, никой няма да те чуе. Това е повторение на една и съща песен, в която няма никаква музикалност. – С глада си ли трябва да занимаваме Господа? – По-добре ли правите като Го занимавате с греховете си? Важно е, като говорите с Него, да не Му отнемате повече от пет минути. Днес има около петстотин милиона християни в света. Ако всеки отнеме по пет минути на Господа, колко време трябва да им даде Той? Бог има много служители – напреднали същества, които изпълняват Неговата работа. Затова се казва, че Бог изслушва едновременно и на всички отговаря изведнъж. Казваш: Ако се моля сам, Бог по-бързо ми отговаря. – Зависи, каква е молитвата ти. Някога Бог отговаря по-бързо на общата молитва на хората.

Като ученици, вие трябва да бъдете досетливи и да живеете в чистота. Това значи: като отиваш при своя приятел, иди с най-хубавата си мисъл и най-хубавото си чувство. Като отиваш при Бога, иди с най-хубавото си разположение на душата. Ти отиваш Там да придобиеш нещо и после да свършиш известна работа. – Кален съм, грешен съм. – Ти не си образувал калта. Вървиш по калния път, естествено, ще се окаляш. Калта е от дявола, но щом попаднеш в този път, длъжен си да го изчистиш. Ако не искаше да се каляш, не трябваше да излизаш този ден от къщи. Колко неща има в живота, които отегчават човека! Колко петна имаш на дрехата си, които непременно трябва да се изчистят. Някои петна лесно се изчистват, а други – мъчно. Мнозина мъчно разбират нещата, защото в съзнанието им едновременно изпъкват две неща. Например, говоря на едного за Божията Любов. Той ме слуша, но мисли за своята любов, решил е да се жени. Грешката е в мене. Докато момата и момъкът мислят за женитба и удоволствия в живота, аз не трябва да им говоря за Божественото. То отпосле ще дойде. Гладният първо трябва да се нахрани. После ще му говориш за Господа. Запазете същото правило за себе си. Внимавайте да не бъдете тягостни на себе си.

Научете се, тази година да говорите малко, по пет минути. Каквото кажеш за пет минути, да струва брилянти. Ще говориш пет минути и през това време аз ще броя, колко злато струва. Така трябва да се оценяват изказаните думи за пет минути. Ако през време на говоренето се брояха каравелчета, стойността на изказаните думи нищо не би стрували. Аз ще бъда по-доволен, ако ми говориш пет минути, оценени в златни монети, отколкото пет часа, оценени в каравелчета. Следователно, кажи няколко ценни мисли, от които да са доволни всички. Духовният живот е ценен в мислите, в истините, които изнасяш, а не в многото говорене. Казваш: Трябва да се обичаме! – Това са каравелчета. Това е човекът, който иска да вземе нещо. Който не говори за любовта между хората, а я прилага, той не иска да взима, но казва: Аз трябва да давам. Значи, който дава любов, никога не говори за нея. Който взема любов, постоянно говори за нея. Всъщност, и той не трябва да говори за любовта. Той има право да говори за любовта, само когато получи нещо от нея. Преди да е получил нещо, той трябва да мълчи. – Защо? – Защото Бог е Любов. Аз не мога да заставя любовта да се изяви към този или онзи. И мене никой не може да ме застави да изявя любовта си към даден човек. Въпреки това хората се налагат един на друг. Казвате: Ти трябва да обичаш този или онзи. – Имаш право да обичаш онзи, който ти е направил някаква услуга или някакво добро. Има хора, на които давам много и зная защо давам. На някои пък нищо не давам. Как ще обичам младата мома, която има всичко? На нея мога само да се радвам. Богатият ме пита: Обичаш ли ме? – Раздай богатството си!

Има една философия в живота, според която човек може да постигне желанията си, да се развива, сам да е доволен от себе си. Само така той ще следва пътя на своето вътрешно разбиране. Това се постига чрез съзнателна работа върху себе си. Следователно, ще говориш само пет минути. Всеки, който говори много, аз го изпращам с празна торба. Дойде при мене една циганка с пълна торба. Тя ме пита: Ще ми дадеш ли нещо? – Нищо няма да ти дам, торбата ти е пълна догоре. Ако извадиш нещо от нея, ще ти дам цял хляб. Не можеш да говориш много и да получиш нещо. Малко ще говориш, само пет минути.

Казано е в Писанието: „Като отиваш при Господа, ще носиш празна торба.“ Следователно, ако торбата ти е пълна, ще я изпразниш. – Ще осиромашея. – Значи, ти си богат човек. Защо просиш тогава? Щом просиш, трябва да изсипеш богатството от торбата. И тогава, като носиш празна торба, ще получиш нещо. Ако богатият търговец фалира и стане виден астроном, обеднял ли е той? Ако фалира като търговец и стане министър председател, обеднял ли е той? Трябва да обеднееш в едно отношение, за да минеш в друго по-добро. Ще смениш богатството със сиромашията. Иначе, не можеш да станеш нито учен, нито министър председател. В този смисъл, каквито процеси стават във вас, да ви радват. Ако минаваш от едно състояние в друго радвай се, защото това, което получаваш, е по-хубаво от онова, което си имал. Ти не знаеш, какво е определил Бог за тебе. От Божествено гледище, радвай се на всичко.

Първото правило: Говорете малко, но разумно.

Благодарете от дълбочината на душата си за всичко, което ви се случва. Взимайте участие в общата благодарност към Бога.

Не задържайте дълго време един човешки недъг в ума си. Дръжте в ума си добродетелите на хората. Само така можете да се чистите вътрешно.

Благодарете, че сте станали, че дишате въздуха. Благодарете за всички мисли, за всички чувства, които ви посещават. Всяка вечер, преди да си легнете, отделете пет минути от времето си, да благодарите на Бога за всичко, което ви е дал. Като си легнеш да почиваш, ти ще отидеш в другия свят, ще се разходиш, и сутринта ще се върнеш отново на земята. Ще бъдеш радостен и весел и готов за нова работа. На онзи свят се отива със специално такси. Тази сутрин вие дойдохте тук без такси. С такси иде само човекът на любовта, а не онзи, който иде със своята кал. Човекът на любовта иде точно навреме. Щом тръгваш и се колебаеш, да отидеш, или не, ти не си господар на положението, ти идеш с чуждо такси. Аз искам всеки да дохожда със своето такси.

Казвате: Нищо не разбрахме от това, което ни говорихте. – Радвам се, че нищо не сте разбрали. Давам на някого пари назаем. Той казва: Разбрах, много ти благодаря. Аз ще ги платя. – Когато ги плати, тогава пък аз ще разбера. Когато някой казва, че ще ми плати, той има предвид бъдещето. Той и на смъртта казва: Ще ме почакаш няколко минути, да си платя дълга. Ако не каже така на смъртта, той не е разбрал закона. Следователно, ако дойде нещастието или страданието при тебе, кажи: Дай ми пет минути на разположение, да си свърша работата. Обиди те някой, кажи: Дай ми пет минути, да си свърша работата. Кажи същото и на кредитора. Петте минути ще употребиш за молитва, да благодариш на Бога, че ти изпратил изпитанието. Законът е такъв. Първо ще вземеш, после ще плащаш. След това, пак ще вземеш и т. н. Значи, всяко нещо трябва да се направи на времето си. Ще бъдеш ту длъжник, ту кредитор. Като се помолиш пет минути, или ще даваш, или ще взимаш. Ще имаш две кесии: едната в левия джоб, другата – в десния. От лявата ще даваш, в дясната ще туряш. Който има да ти дава, например, хиляда лева, а не иска да ти ги даде, ти ще му дадеш. Ще бръкнеш в левия джоб и ще му дадеш. Това е новото правило.

Т. м.

2. Утринно Слово от Учителя, държано на 2 октомври, 1932 г. София. – Изгрев.

Facebook коментари





Теми съдържащи: София, Утринни Слова

0 потребител(и) четат тази тема

0 потребители, 0 гости, 0 анонимни