Jump to content

Search the Community

Showing results for tags 'Утринни Слова'.

  • Search By Tags

    Type tags separated by commas.
  • Search By Author

Content Type


Forums

  • Библиотека - Петър Дънов
    • Новости и акценти в сайта
    • Беседи в хронологичен ред 1895 -1944
    • Беседи в стар правопис
    • Книги в стар правопис
    • Книги с беседи издавани от 1920 г. до 2012 г.
    • Хронология на беседите подредени по класове
    • Текстове и документи от Учителя
    • Писма и документи от Учителя
    • Документални и исторически книги
    • Молитви, формули
    • Писма и документи от Братството
    • Вътрешна школа
  • Книги с тематични извадки от Беседите
    • Книги с тематични извадки от Словото на Учителя
    • Взаимоотношения между хората
    • Основи на здравето
    • Светлина в пътя
  • Музика
  • Паневритмия
  • Астрология, Каталози на беседите
  • Допълнителен
  • Последователи на Учителя
  • Списания и весници
  • Рудолф Щайнер (1861-1925)
  • Други
  • Допълнителен
  • Форуми за споделяне и общуване
  • Клас на Добродетелите
  • Преводи на словото

Categories

  • Словото на Учителя - Беседи
    • Неделни беседи (1914-1944 г.)
    • Общ Окултен клас (1922-1944 г.)
    • Младежки Окултен клас (1922-1944)
    • Утринни Слова (1930-1944)
    • Съборни беседи (1906 -1944)
    • Рилски беседи (Съборни) (1929-1944)
    • Младежки събори (Съборни) (1923-1930)
    • Извънредни беседи
    • Последното Слово 1943-1944
    • Клас на добродетелите (1920- 1926)
    • Беседи пред сестрите (1917-1932)
    • Допълнително- Влад Пашов-1,2,3,4
    • Беседи пред ръководителите
  • Аудио записи
    • Неделни Беседи
    • Младежки окултен клас
    • Общ окултен клас
    • Извънредни беседи
    • Клас на добродетелите
    • Младежки събори
    • Съборни и Рилски беседи
    • Утринни слова
    • Младежки събори
  • Текстове от Учителя
  • Документални и исторически книги
  • Книги с тематични извадки от Словото на Учителя
    • Илиян Стратев
  • Поредица с книжки с тематични извадки от Беседите
  • Последователи на Учителя
    • Пеню Киров (1868 - 1918)
    • Боян Боев (1883 – 1963)
    • Любомир Лулчев (1886 – 1945)
    • Милка Периклиева (1908 – 1976 )
    • Петър Димков Лечителят (1886–1981)
    • Стоян Ватралски (1860 -1935)
    • Михаил Стоицев (1870-1962 г.)
    • Георги Радев (1900–1940)
    • Сава Калименов (1901 - 1990)
    • Влад Пашов (1902- 1974)
    • Методи Константинов (1902-1979)
    • Николай Дойнов (1904 - 1997)
    • Лалка Кръстева (1927-1998)
    • Борис Николов
    • Невена Неделчева
    • Георги Томалевски (1897-1988)
    • Олга Блажева
    • Светозар Няголов
    • Олга Славчева
    • Николай Райнов
    • Михаил Иванов
    • Граблашев
    • Тодор Ковачев
    • Мара Белчева
    • Иван Антонов-Изворски
    • Теофана Савова
    • Емил Стефанов
    • Юлиана Василева
    • Ангел Томов
    • Буча Бехар
    • Елена Андреева
    • Иван Радославов
    • Христо Досев
    • Крум Крумов
    • Христо Маджаров
  • Вътрешна школа
  • Музика и Паневритмия
    • Дискове с музика на Паневритмията
    • Дискове с музика и братски песни
    • Книги за музика
    • Книги за Паневритмия
    • Филми за Паневритмията
    • Други
  • Други автори
    • Емануил Сведенборг (1688-1772)
    • Джон Бъниън (1628-1688)
    • Лев Толстой (1828-1910)
    • Едуард Булвер-Литон
    • Ледбитър
    • Рабиндранат Тагор
    • Анни Безант
    • Морис Метерлинк
    • Рудолф Щайнер
    • Змей Горянин
    • Блаватска
  • Списания и весници
    • Списание "Нова светлина" 1892 -1896
    • Списание “Здравословие“ 1893 -1896
    • Списание - “Всемирна летопис“ (1919 -1927г.)
    • Вестник Братство –(1928-1944)
    • Списание “Виделина“ 1902 - 1905
    • Списание" Житно зърно" 1924 -1944
    • Списание" Житно зърно" 1999 -2011
    • Весник "Братски живот" 2005-2014г.
  • Преводи
    • Англииски
    • Немски
    • Руски
    • Гръцки
    • Френски
    • Испански
    • Италиански
    • Чешки
    • Шведски
    • Есперанто
    • Полски
  • Огледално копие на сайтове
  • Картинки
  • Молитви и Формули
  • Каталози на беседите
  • Астрология
  • Фейсбук групата от 24.08.2012 до сега
  • Филми
  • Шрифт направен от почерка на Учителя
  • Окултни упражнения
  • Електрони четци
    • Изгревът
    • Сила и живот
  • Снимки на Учителя
  • Диск за Учителя
  • Друго
  • Програма за стар правопис
  • Презентации
  • Приложение за радиото
  • Мисли за всеки ден

Blogs

  • Тестов
  • blogs_blog_2
  • blogs_blog_3

Calendars

  • Беседите изнасяни на датата

Find results in...

Find results that contain...


Date Created

  • Start

    End


Last Updated

  • Start

    End


Filter by number of...

Joined

  • Start

    End


Group


Website URL


ICQ


Yahoo


Skype


Населено място


Interests


Отговорете на въпроса

  1. „Новото начало“, Утринни слова, 13 година, (1943 г. – 1944 г.), стар правопис, издание от 1944 г., София Книгата за теглене - PDF Съдържание Божествениятъ день Ще прочета първа глава отъ Евангелието на Иоана. Иоанъ е евангелистъ на мекотата. Безъ мекота никакъвъ градежъ не може да стане. Само мекитѣ нѣща се поддаватъ на възпитание и самовъзпитание. Изпѣйте пѣсеньта: „Имаше человѣкъ“. Истинскиятъ животъ зависи отъ възприемането и предаването на онова, което човѣкъ е придобилъ и научилъ. За оня, който разбира, възприемането и предаването сѫ два важни процеса. Нѣкога даваме повече, нѣкога взимаме повече. Ако взимаме повече, забогатяваме ; ако даваме повече, обедняваме. Богатиятъ и бедниятъ се различаватъ въ следното ; богатиятъ има какво да яде, но не знае, какъ да яде; бедниятъ знае, какъ да яде, но нѣма какво да яде. Казватъ за нѣкого, че е беденъ. – Защо е беденъ? Нѣкой е ученъ. — Защо е ученъ? — Училъ се е човѣкътъ. Нѣкой е невежа. – Защо? —Не е училъ. Ще кажете, че на учения е дадено, затова е ученъ. Дадено му е, но даденото трѣбва да се храни. Да запаметявашъ нѣщата, това не показва, че си ученъ. Запаметяването не е наука. Не е важна дрехата, която стои закачена въ гардероба; важна е дрехата, която носишъ на гърба си. Каква полза имате отъ дрехитѣ, които стоятъ закачени? Показвашъ дрехитѣ на приятеля си и казвашъ: Мои сѫ тия дрехи, но нека стоятъ, да не се цапатъ. А вънъ е студено, ти треперишъ отъ студъ. Кое е по-добре: дрехитѣ да бѫдатъ нови, а ти да треперишъ, или да ги обличашъ и да се ползувашъ отъ тѣхната топлина. Защо на нѣкого се дава повече, а на нѣкого по-малко? Има причини за това. Познава се, кой е приелъ повече, и кой е далъ повече. Оня, който взима повече, надтежава; който дава повече, олеква. Като претеглишъ човѣка, ще знаешъ съ колко е надтежалъ и съ колко е олекналъ. Има чувствителни везни — Божественитѣ, съ които се теглятъ човѣшкитѣ мисли и чувства. Такива везни на земята не сѫществуватъ. Едни мисли сѫ леки, а други — тежки. Като се събератъ нѣколко тежки мисли въ главата, човѣкъ чувствува тежесть, тежи му нѣщо. Мислишъ, че си сиромахъ — това е тежка мисъль. Тя се трупа въ главата на човѣка, както Плюшкинъ събиралъ различни нѣща, да задоволи чувството на стяженолюбие въ себе си. Нѣкои сиромаси сѫ Плюшкиновци, събиратъ разни вещи, да се осигурятъ. Други нищо не събиратъ и постоянно се оплакватъ, че нѣматъ. Сегашнитѣ хора носятъ въ ума, въ сърдцето и въ душата си много мисли, чувства и желания, нѣкои отъ тѣхъ съвсемъ ненуждни. Казвашъ; Тоя човѣкъ е здравъ, и азъ искамъ да бѫда като него. — Ти имашъ всички условия да бѫдешъ здравъ. Върви следъ тоя човѣкъ и вижъ, какъ живѣе, какъ се облича, какъ се храни, какво чете, какви мисли го интересуватъ. Ще научишъ нѣщо отъ него, но здравето му не можешъ да вземешъ. За да бѫдешъ здравъ, трѣбва да дойдешъ въ съгласие съ природата. Тя ще ти даде свѣтлина, въздухъ, вода и храна. Много нѣща сѫ нуждни, за да бѫде човѣкъ здравъ. Какво е придобилъ цигуларьтъ, ако години наредъ свири пѣсеньта „Цвѣте мило, цвѣте красно?“ Цвѣтето е мило и красно, но той не е милъ и красенъ. Има много цигулари въ свѣта, но нѣкои спрѣли на едно мѣсто, като пѫпка, и не мърдатъ — все джуджета ще си останатъ. Гледамъ, на Изгрѣвъ, между високитѣ и дебели дървета, е израстналъ единъ орѣхъ. До едно време расълъ и, додето стигналъ, тамъ спрѣлъ — не може повече да расте. — Защо? — Голѣмитѣ дървета поглъщатъ всичкитѣ хранителни сокове, за него нищо не остава: нѣма достатъчно свѣтлина, въздухъ, вода и храна, нѣма и кой да го обича. Всичкитѣ го гледатъ недоволно, пѫдятъ го, и той нѣма какво да яде. Никой не се сѣща да го пренесе далечъ оттукъ, да не е между голѣмитѣ си братя. Мнозина искатъ да иматъ голѣми братя. И това може, но джуджета ще останатъ. Ако имашъ голѣмъ братъ, требва да стоишъ най-малко на сто километра разстояние отъ него. Само така ще се ползувашъ отъ благата. Тая идея изглежда странна, но така е въ цѣлата природа. Богъ е предвидилъ всичко, затова е поставилъ слънчевитѣ системи на грамадно разстояние една отъ друга. Разстоянието между земята и слънцето е толкова голѣмо, че свободно могатъ да се поставятъ три хиляди системи, като слънчевата. Разстоянието отъ най-близката слънчева система до нашата е толкова голѣмо, че сѫ нуждни три години, докато дойде свѣтлината ѝ на земята. Знаете, съ каква бързина се движи свѣтлината — съ 300 хиляди километра въ секунда. Питатъ: Защо слънчевитѣ системи сѫ на грамадно разстояние една отъ друга? Не могатъ ли да бѫдатъ наблизо? – Не може. Наблизо сѫ джуджетата, а надалечъ — слънчевитѣ системи. Ако си надалечъ, човѣкъ ще станешъ, ако си наблизо, нищо нѣма да стане отъ тебе. — Да бѫдемъ близо до Бога! — Близо до Бога е оня, който изпълнява Неговата воля; който ходи по съвета на Божия Духъ; който слави Божието име. Близостьта не е нѣщо материално. На физичния свѣтъ може да сте близо, но близостьта има отношение къмъ съзнанието. Казвашъ: Държа единъ човѣкъ въ ума си. Всѣки държи нѣкого въ ума си. Защо го държи? Има за какво. Четешъ една книга, въ която авторътъ писалъ нѣщо за любовьта. Ти държишъ тоя човѣкъ въ ума си, за да научишъ нѣщо за любовьта. Другъ писалъ за мѫдростьта — и него държишъ въ ума си. Трети писалъ за истината, за живота. Четешъ книгитѣ му и го държишъ въ ума си. Нѣкои писали за знанието, за свободата. Като четешъ книгитѣ имъ, ти ги държишъ въ ума си — ще научишъ нѣщо отъ тѣхъ. Провидението иска отъ сегашнитѣ хора да се разтоварятъ. Всички сѫ натоварени съ нѣщо и пъшкатъ подъ своя товаръ. Нѣкой е натоваренъ съ голѣма сиромашия, а другъ — съ голѣмо богатство. Какво се иска отъ тебе? Да знаешъ, какъ да разтоваряшъ съзнанието си. — Кога се товари съзнанието? — Когато носишъ едновременно две идеи, две мисли или две желания. Искашъ да следвашъ, но не можешъ да се опредѣлишъ, кѫде да отидешъ — въ Германия, или въ Англия. При сегашнитѣ условия, дето и да отидешъ, нѣма да бѫдешъ спокоенъ. Ще се страхувашъ отъ бомби, щe четешъ въ вестницитѣ, колко хора сѫ убити, колко парахода потънали, кои войски напредватъ, кои оставатъ назадъ. Като четете Писанието, спирате се върху евангелисть Иоанъ, върху апостолъ Петъръ и ги изучавате. Каква е разликата между двамата? Петъръ е голѣмъ националистъ, а Иоанъ — свободомислещъ — човѣкъ на любовьта. Оня, който обича повече народа си, а по-малко себе си, дава повече, взима по-малко. Оня, който обича повече себе си, а по-малко народа, взима повече, дава по-малко. Много естествено, народътъ е голѣмъ, има какво да се вземе отъ него. Единъ човѣкъ не прилича на единъ народъ; единъ народъ не прилича на единъ човѣкъ. Народътъ е голѣмо дърво, което ражда много плодове. Човѣкъ е малко дърво, едва посадено, което ще израсте въ бѫдеще и ще стане голѣмо. Коя прежда е за предпочитане: дебелата, иди тънката? — Зависи отъ времето. Тънката прежда е лѣтото, дебелата — за зимата. Ако облѣчешъ зимно време тънка дреха, ще треперишъ. Ако облѣчешъ лѣтно време дебела дреха, ще се изпотишъ. Жена, която преде тънко, има предъ видъ лѣтото; която преде дебело, има предъ видъ зимата. Като знаете това, не критикувайте жената, която преде дебело; не хвалете оная, която преде тънко. И дветѣ сѫ на мѣстото си. Не казвайте за нѣкого, че е грубъ — дебело преде човѣкътъ. Той се готви за зимата. Когато дойде зимата, вие се нуждаете отъ дебела прежда. Не мислете, че дебелата прежда не струва нищо. Лѣтно време не струва, но зимно време нѣма по-добра отъ нея. И тънката прежда не е добра за зимата, но презъ лѣтото нѣма по-добра отъ нея. Който преде тънко, по-малко страда; който преде дебело, повече страда. Дойде нѣкой при мене, оплаква ми се, че животьтъ му е тежъкъ. — Дебело предешъ, за зимата се готвишъ. Лѣто е, никой не търси дебелата прежда, затова ти е тежко. Като дойде зимата, всички ще купуватъ дебела прежда. Тогава ще ти олекне. Кога олеква на човѣка? Ако си скръбенъ, ти си тежъкъ. Намѣри човѣкъ по-скръбенъ отъ тебе, и ти ще забравишъ своята скръбъ — ще ти олекне. Ако си тѫженъ и намѣришъ веселъ човѣкъ, ще ти стане по-мѫчно. Защо ти е мѫчно? Защото си облѣкълъ тънка дреха презъ зимата. Трѣбва да смѣнишъ тънката дреха съ дебела. Ако си търговецъ и предешъ дебело, причината е външна. Казвашъ, че имашъ нѣкакъвъ идеалъ. Оставете настрана вашия идеалъ. На физичния свѣтъ всички нѣща сѫ материални. И като проповѣдвашъ, пакъ имашъ предъ видъ нѣщо материално: търсишъ клиенти, да продадешъ стоката си. Колкото повече клиенти има бакалинътъ, толкова по-известенъ става. Сѫщото се отнася и до професора. Колкото повече студенти има, толкова по-знаменить става. И цигуларьтъ е толкова по-знаменитъ, колкото повече хора го слушатъ. Казано е: „Не прави връзка съ грѣшния“. Като изхождатъ отъ тоя стихъ, нѣкои се страхуватъ да се свързватъ съ хората, страхуватъ се отъ всичко, което означава нѣкаква връзка. Въ това отношение, религиознитѣ сѫ много страхливи. Нѣкой иска да носи пръстенъ, но се страхува. Въпрѣки това, никой не може да се ожени безъ пръстенъ. За да се ожени момата, пръстенъ трѣбва. За да се ожени момъкътъ, пакъ трѣбва пръстенъ. Той е емблема, както паспортътъ. Ако тръгнешъ отъ България за Америка, пръстенъ трѣбва. Паспортътъ е пръстенъ. Отъ значение е, колко трѣбва да платишъ за паспорта. Име евтини и скѫпи пръстени. Нѣкоя бедна мома иска да се жени, но нѣма петь пари. Тя търси богатъ момъкъ, да се влюби въ нея, да ѝ направи пръстенъ. Ако царскиятъ синъ се влюби въ тая мома, тя веднага се повдига предъ цѣлия народъ. Преди това никой не ѝ обръщалъ внимание, а сега всички ѝ се кланятъ. И обратното се случва. Нѣкой свѣтски човѣкъ е уважаванъ отъ всички. Щомъ стане набоженъ, близкитѣ му се отдалечаватъ отъ него, не го уважаватъ. — Защо не го уважаватъ? — Защото царскиятъ синъ не се е влюбилъ въ него, не се е сгодилъ още. Царскиятъ синъ минава край дома му, но още не се отпуща, не иска да му даде пръстенъ. Той го изпитва. Хората казватъ, че царскиятъ синъ го залъгва. Не разчитайте на царски синъ, който само ви посещава, безъ да ви даде пръстенъ. — Какво означава пръстенътъ? - Право, да напуснешъ дома си, да отидешъ отъ едно мѣсто на друго. Мнозина гледатъ на пръстена като символъ на любовьта. Любовьта е първото условие, при което съзнанието може да върви напредъ. За да могатъ умътъ и сърдцето да се движатъ, да вървятъ напредъ, тѣ трѣбва да иматъ подбудителна причина. Тая причина е любовьта. Тя е единствената, която желае доброто на всички хора и ги подтиква напредъ. Види ли, че нѣкой се обезсърдчилъ, тя казва : Вземи цигулката и свири. Ти ще свиришъ, азъ ще те слушамъ. Любовьта говори на човѣка и отвѫтре, и отвънъ, и сѫщевременно го слуша. Единъ виденъ проповѣдникъ въ Америка — Муди, разправя своята опитность, какъ достигналъ до това положение. Той билъ обущарь, но пожелалъ да стане проповѣдникъ. Посещавалъ различни черкви и събрания, съ желание и той да излѣзе на амвона да говори. Колкото пѫти се опитвалъ да говори, всѣкога го прекѫсвали. Той не се отчайвалъ, продължавалъ да посещава видни протовѣдници, да се поучава отъ тѣхъ. Единъ день отишълъ да слуша единъ знаменитъ проповѣдникъ, но преди това се наялъ добре съ шунка. Когато проповѣдникътъ говорѣлъ, той заспивалъ и нищо не могълъ да чуе. На излизане отъ събранието, той казалъ на единъ отъ приятелитѣ си: Когато отивашъ на проповѣдь, не викай едновременно и другъ да ти проповѣдва. Нищо не чухъ отъ днешната проповѣдь, защото слушахъ два проповѣдника: единъ отвънъ, и другъ — отвѫтре — шунката. Научихъ единъ добъръ урокъ. Вѫтрешниятъ бѣше голѣмъ критикъ; той ме приспа. Въ края на краищата, Муди станалъ виденъ проповѣдникъ, прочулъ се и въ цѣла Англия. Свѣтътъ, въ който хората живѣятъ, е единъ отъ двамата проповѣдници. Той постоянно говори въ човѣка и всичко критикува: Това не е на мѣсто, онова не е на мѣсто. Всички знаемъ, кое е на мѣсто, и кое не е на мѣсто. Всички знаемъ, кои хора сѫ лоши, и кои сѫ добри. Ако знаемъ, че десеть цигулки сѫ лоши, знаемъ, че поне една отъ тѣхъ е добра. Коя отъ тѣхъ ще ни помогне: десеттѣ лоши, или едната добра? Достатъчно ни е само добрата цигулка, лошитѣ не ни трѣбватъ. Казвамъ: Не се занимавайте съ лошитѣ хора. — Много сѫ лоши! — Колкото и да сѫ лоши, тѣ сѫ на мѣстото си. Тѣ сѫ чукове, които трошатъ камънитѣ. Дето има градежъ, тамъ сѫ нуждни чукове и наковални. Слушайте, какво ви говорятъ лошитѣ хора, но търсете добритѣ, както търсите свѣтлината на звездитѣ. Намѣрете най-близката звезда отъ земята, чиято свѣтлина достига до васъ за три години. Мислите ли, че е лесно да намѣрите тая звезда? Мислите ли, че е лесно да намѣрите Бога? За да Го намѣрите, първо ушитѣ ви трѣбва да бѫдатъ отворени, да чувате, какво ви говори. Следователно, за да намѣришъ Бога, трѣбва да имашъ здрави очи, да виждашъ добре; трѣбва да имашъ здрави уши, да чувашъ добре; трѣбва да имашъ здравъ стомахъ, добре да асимилирашъ храната. Като отидешъ при Бога, Той ще те нагости. Какъвъ гостъ ще бѫдешъ, ако стомахътъ ти е разстроенъ? За да намѣришъ Господа, трѣбва да имашъ схватливъ умъ, добре да възприемашъ и предавашъ. Колкото малко да възприемате, бѫдете благодарни. Какво ще правите, ако сте пчела отъ единъ кошеръ и трѣбва да прекарате зимата съ 12 килограма медъ? Каква дажба ще ви се пада дневно? Въ единъ обикновенъ кошеръ има около 30 хиляди пчели. Направете изчисление, да видите, колко медъ ви се пада дневно. Пчелата нѣма чиния, нѣма вилица. Тя туря хобота си въ една малка килийка и, колкото медъ вземе, това е нейната дажба. И тя пакъ е благодарна. Добра и чиста е храната на пчелитѣ. Ако ядешъ медъ умѣрено, здравъ ще бѫдешъ. Ядешъ ли повече, отколкото трѣбва, ще се разболѣешъ. Сегашнитѣ хора се стремятъ къмъ щастливъ животъ. Опасно нѣщо е щастието. То води къмъ голѣмо състезание. Всички спорове и недоразумения въ свѣта ставатъ все за щастието. Материално нѣщо е щастието. Даже ангелитѣ се съблазняватъ отъ него. Ако река да доказвамъ това, трѣбватъ дни и месеци. Въ древностьта единъ царь пожелалъ да му разкажатъ една приказка безъ край. Явили се различни учени и философи, да му разкажатъ такава приказка. Разказвали дни и месеци, но все дохождали до нѣкакъвъ край. Най-после се явилъ единь философъ, който обещалъ да разкаже на царя такава приказка. Той започналъ: Царю честити, въ миналото живѣлъ единъ царь, който направилъ голѣма житница, да събере всичкото жито на царството. Житницата била сто километра дълга и 20 километра широка. Като строили хамбара, по невнимание, майсторитѣ оставили една малка дупчица. Напълнили хамбара съ жито и го заключили. Едно щурче забелязало дупчицата и една вечерь влѣзло въ хамбара, взело си едно зрънце и го изнесло вънъ. Втората вечерь щурчето пакъ влѣзло въ хамбара, взело си едно зрънце и го изнесло вънъ. Царьтъ запиталъ философа: Какъвъ е краятъ не тая приказка? — Почакайте, Царю честити, когато щурчето изнесе навънъ всичкото жито, тогава ще дойдемъ до края на приказката. Колко хиляди години сѫ нуждни, докато щурчето изнесе всичкото жито? Приказката е еднообразна, както и земното щастие. Истинското щастие е разнообразно. Безъ разнообразие нѣма щастие. Въ музиката, щастието се заключава въ разнообразието на тоноветѣ. Пѣсень отъ единъ-два тона е еднообразна. Има такива български пѣсни „ди-ди-ди“. Оня, който не може да пѣе, е отъ тия пѣсни ,ди-ди-ди“. Нѣма по-хубво нѣщо въ живота на човѣка, когато умътъ му започне да работи, да има свѣтлина. Нѣма по-приятно нѣщо отъ това, да гледашъ красотата въ свѣта. Нѣма по радостно нѣщо отъ това, да бѫдешъ здравъ. Нѣма по-сладко нѣщо отъ първата хапка. Ядешъ ли съзнателно, всѣка следваща хапка става по-сладка. Като дойдешъ до оная, която е най-сладка, трѣбва да спрешъ. Ако не спрешъ тамъ, ще дойде обратниятъ процесъ: всѣка следваща хапка ще започне да губи сладостьта си. Който не разбира Божиитѣ блага, страда. Причина за страданията е човѣшката лакомия. Соломонъ, най-мѫдриятъ царь на земята, показа голѣмо лакомства. Той не се задоволи съ една - две жени, но взе 300 жени и 900 наложници. Най-после той разбра, че триста жени не могатъ да го обичатъ. Всѣка жена има по единъ мѫжъ въ ума си, когото търси. Тя търси оня, който Богъ е опредѣлилъ за нея. — Обичатъ ли ме хората? — Само единъ може да те обича. Ти трѣбва него да намѣришъ. — Кой е той? — Той е Оня, Който те е създалъ. Погрѣшката на Ева се заключава, именно, въ това, че тя искаше да има двама приятели да я обичатъ. Тя не се задоволи само съ Адама, който ѝ бѣше опредѣленъ отъ Бога. Адептътъ дойде при Ева и каза: Твоятъ другарь не е ученъ, въ него нѣма никаква философия. Той се занимава съ зоология, дава имена на животнитѣ. Каква наука има въ това, да давашъ име на заяка, на коня, на вола? Вижъ твоята наука е друга. Ти се занимавашъ съ растенията и цвѣтята, изучааашъ ботаниката. Приятельтъ ти, вмѣсто да оцени твоята работа, взима отъ твоитѣ плодове и ги дава на животнитѣ. Ти ще разберешъ, каква сила се крие въ растенията. Питате ме: Ти тамъ ли бѣше тогава? — Предполагамъ, че е било така. Нали и вие предполагате нѣкои нѣща? Виждате младъ човѣкъ се разговаря съ млада мома и предполагате нѣщо. Младиятъ човѣкъ може де е лѣкарь. Той разпитва младата мома за състоянието на болната ѝ майка. Той я пита: Какъ е майка ви? — По-добре е. — Има нѣщо между тия млади. — Нищо особено нѣма между тѣхъ освенъ нѣкаква търговска работа. Младиятъ човѣкъ може да е професоръ, а тя — негова студентка. Той я пита нѣщо върху предмета, който преподава. Той може да е цигуларь, а тя — цигуларка. Говорятъ нѣщо върху музиката. Като не знаете истината, вие предполагате все любовни работи. Кои работи сѫ любовни? — Които излизатъ отъ Бога. Любовьта е начало на нѣщата, тя ражда живота. Значи, ние излизаме отъ живота и влизаме въ свѣта, създаденъ отъ Бога. Свѣтътъ трѣбва да се изучава. Цѣлъ день нѣма да седишъ вкѫщи. Ще отидешъ въ гората между дърветата; ще отидешъ при изворитѣ; вечерь ще излизашъ на открито да наблюдавашъ звездитѣ и да ги изучавашъ; сутринь ще посрѣщашъ изгрѣването на слънцето. Ще видишъ, какво ще приемешъ отъ дърветата, отъ изворитѣ, отъ звездитѣ и отъ слънцето. Отъ всѣко нѣщо, създадено отъ Бога, можемъ да възприемаме. Въ това се крие благото на свѣта. Ако не приемемъ по нѣщо отъ това, което Богъ е създалъ, нищо не можемъ да постигнемъ. Колко цвѣтя трѣбва да посетятъ пчелитѣ, за да изкаратъ единъ килограмъ медъ? Споредь изчисленията на нѣкои, 30 хиляди пчели трѣбва да посетятъ 500 хиляди цвѣтове, за да изкаратъ единъ килограмъ медъ. Сегашнитѣ хора сѫ неблагодарни на малкото. Въ сѫщность, малкото расте и се развива, а голѣмото се намалява. Малката любовь расте и се разширява, а голѣмата — се намалява. Малкото добро расте и се увеличава, а не голѣмото. Следователно, не търсете голѣми нѣща — голѣмо богатство, голѣма любовь, голѣмо добро. Започнете отъ малкото и постепенно вървете къмъ голѣмото. За човѣка, при сегашния порядъкъ на живота, е полезно малкото, което расте. Голѣмото има отношение къмъ другъ порядъкъ на нѣщата. Това не значи, че трѣбва да ограничите своитѣ голѣми желания. Стремете се къмъ голѣмитѣ работи, но прилагайте малкитѣ. Бѫдете свободни въ стремежитѣ си, както и въ прилагането на нѣщата. Добре е да свирите Бетовенъ, Моцартъ, но започнете отъ малкитѣ работи. Много музиканти свирятъ Бетовенъ и Моцартъ, но малцина даватъ вѣренъ преводъ на тѣхната музика. Слушалъ съмъ такива музиканти, и намирамъ, че нѣкои мѣста не сѫ вѣрно преведени. Животътъ, презъ който минаваме сега, е преводъ на Божествения животъ. Колкото по-вѣренъ е преводътъ, толкова по-добъръ е животътъ. И Бетовенъ, и Моцартъ сѫ превеждали отъ Божествената музика. Още много Бетовеновци ще дойдатъ. Новиятъ вѣкъ ше донесе нови музиканти, които ще пишатъ като Бетовена. Той е започналъ отъ малкото и постепенно е вървѣлъ къмъ голѣмото. Затова, именно, неговата симфония расте, а не се смалява. Всички нѣща, които се смаляватъ, вървятъ по пѫтя на инволюцията; тия, които растатъ, вървятъ по пѫтя на еволюцията. Какъвъ е пѫтьтъ, по който човѣкъ е вървѣлъ? — Човѣкъ е излѣзълъ отъ Бога и започналъ съ голѣми работи. Съ влизането си въ свѣта, той постепенно е слизалъ надолу и дошълъ до крайния предѣлъ, отдето повече нѣма кѫде да слиза. Тукъ е трѣбвало да направи завой, да започне да възлиза. Въ слизането и възлизането си човѣкъ изучавалъ закона на любовьта. Какво трѣбва да направи човѣкь, за да го обичатъ? — Той трѣбва да плати, т. е. да даде нѣщо отъ себе си. Никой не може да те обича, ако не си далъ нѣщо. Любовьта даромъ не се дава. Когато хората се обичатъ, между тѣхъ става правилна обмѣна. Хората ще те обичатъ за нѣщо, което си далъ. Всѣки обича честния търговецъ. Всѣки обича честния дрехарь. Никой не обича нечестния човѣкъ. И ние обичаме Бога заради онова, което ни е далъ. Какво ни е далъ той? Далъ ни е богатъ умъ, който хиляди години ще изучаваме; далъ ни е отлично сърдце, което хиляди години ще изучаваме; далъ ни е необятна душа, която съ никакво богатство не може да се сравни; далъ ни е мощенъ духъ, който хиляди години ще ни подържа. Какво още можемъ да очакваме? Има ли за нѣщо да плачемъ и съжаляваме? Плачешь, че нѣкой обичалъ нѣкого, а тебе не обича. Той го обича външно, а ти плачешъ. Hе плачи, и той иска да го обичатъ. Казвашъ, че той не те обича, но и той казва, че ти не го обичашъ. Защо и двамата не се обичате? Защото и двамата искате едно и сѫщо — да вземете нѣщо. И двамата сте еднородни. Знаемъ, че еднороднитѣ нѣща се отблъскватъ, а разнороднитѣ се привличатъ. Положителнитѣ сили се отблъскватъ, отрицателнитѣ — сѫщо се отблъскватъ. Обаче, положителни и отрицателни сили се привличатъ. Следователно, за да се обичате, единиятъ трѣбва да даде, а другиятъ да вземе. Ако искате да свържете приятелство съ единъ човѣкъ, намѣрете най-добрата чърта въ характера му и я дръжте винаги въ себе си. При това, ще подхранвашъ тая чърта: всѣки день ще я поливашъ, ще ѝ давашъ храна да расте. Като израсте, ще намѣришъ друга добра чърта въ него, която всѣки день ще подхранвашъ. Това е правило, което трѣбва да спазвате. Държишъ ли нѣкоя лоша чърта на човѣка въ себе си, знай, че никакво приятелство не може де сѫществува между васъ. Започнешъ ли отъ добритѣ чърти на приятеля си и постепенно се спирашъ на лошитѣ, приятелството ви непремѣнно ще се развали. Приятельтъ ти ще изпадне въ положението на бакалинъ, който продалъ всичката си стока, и вече никой не го търси. Захарь нѣма, масло нѣма, сирене нѣма, смокини нѣма. За какво ще го търсятъ хората? За хубавитѣ му дрехи, обувки или шапка? Отъ бакалина искатъ стока — нищо повече. Обичайте приятеля си, подхранвайте доброто въ него, за да става все по-добъръ. Искайте отъ него хлѣбъ, дайте му условия да го омѣси и опече, да го ядете, докато е още топълъ. Да бѫдемъ носители на топлия хлѣбъ, който Богъ ни изпраща сега. Най-добриятъ хлѣбъ е тукъ. Всѣки има право да спре само за една минута, да вземе топлия хлѣбъ и да го опита. — Хубавъ ли е хлѣбътъ? — Вземи и го опитай. Голѣма философия не е нуждна. Нѣщата трѣбва да се опитватъ. Преди да си опиталъ хората, не говори за тѣхъ, че не сѫ умни, или не сѫ добри. — Еди-кой си не е добъръ. — Опита ли го? — Не съмъ го опиталъ, но така казватъ другитѣ. — За тѣхъ може да е така, но не и за тебе. Какъ живѣятъ хората и въ какво вѣрватъ, това е добре за тѣхъ; за мене е важно, какъ азъ живѣя и въ какво вѣрвамъ. Какъ сѫ живѣли хората въ миналото, това е било за тѣхъ; важно е днесъ, какъ ние живѣемъ. Съвремеиннтѣ хора приличатъ на воюващитѣ. Всички говорятъ за волята. Всѣки казва : Трѣбва да наложишъ волята си. Така е, но волята ражда бой, борба. Когато дѣлятъ ябълка, хората се каратъ, всѣки иска повече. Дѣлбата ражда споръ. Дето нѣма изобилие, споръ се ражда. Единъ иска повече, другъ е недоволенъ отъ малкото. Единъ взелъ едно кило, другъ — половинъ кило — каратъ се, недоволни сѫ. За да бѫдатъ доволни, всѣки трѣбва да вземе толкова, колкото му е нуждно за единъ день. За другия день Богъ ще се погрижи. Единъ е Божиятъ день. Въ Бога сѫществува само единъ день. Изгрѣвътъ на тоя день е любовьта. Зенитътъ на тоя день е мѫдростьта. Залѣзътъ е истината. Що е залѣзъ? — Отдалечаване. Като се нахранишъ, яденето се отдалечава отъ тебе, отива да се смѣли. Следъ време пакъ ще те посети. Въ изгрѣването и залѣзването на слънцето се изявява Божествениятъ порядъкъ. Каква е разликата между човѣшкия и Божествения порядъкъ? Въ човѣшкия порядъкъ законътъ управлява. Далъ си на нѣкого пари, ще му кажешъ: Върни паритѣ ! Ако не ги върнешъ, законътъ ще дойде. Въ Божествения порядъкъ любовьта управлява. Щомъ си далъ веднъжъ, нѣма да искашъ да ти върнатъ даденото — пакъ ще дадешъ. Който дава, взима; който никога не е давалъ, никога не може да вземе. Който дава въ името на любовьта, има право изобилно да получава. Тамъ, дето си сѣлъ, имашъ право да получавашъ. Сѣлъ си въ една градина, израствали сѫ дървета, поливалъ си ги — имашъ право да си вземешъ единъ-два плода. Ако не си сѣлъ, нѣмашъ право да взимашъ, ще чакашъ благоволението на хората. Законъ е: Можешъ да взимашъ само отъ онова, което си давалъ. Отъ Бога, Който живѣе въ всички хора, всѣкога можешъ да взимашъ. Пожелаешъ ли да вземешъ нѣщо отъ човѣка, ти взимашъ отъ Божественото въ него. Докато си на земята, ще взимашъ отъ човѣшкия порядъкъ, както и отъ Божествения. Божественото всѣкога дава, а човѣшкото всѣкога взима. На човѣшкото ще гледашъ като на човѣшко, нѣма да търсишъ въ него Божественото. А въ Божественото нѣма да търсишъ човѣшкото. Само така може да става обмѣна между човѣшкото и Божественото. Професорѣтъ предава своята лекция, а студентътъ възприема и учи. После студентътъ разказва наученото, а професорътъ слуша, поправя и допълва. Ако студентътъ нищо не е училъ, професорътъ нѣма да го слуша — между него и студента не може да стане обмѣна. Какво ще говоримъ, като отидемъ при Господа? Трѣбва ли да Му говоримъ за грѣховетѣ си? Господъ не се нуждае отъ грѣшни хора. Ще Му говоримъ ли за своето невежество, за своята сиромашия и болесть? Богъ не се интересува отъ нашето невежество, отъ нашата сиромашия, нито отъ нашитѣ болести. Той се интересува за онова, което сме научили за любовьта, колкото микроскопично и да е то. Хората на новото учение много говорятъ. Въ това отношение, азъ харесвамъ цигуларитѣ. Цигуларьтъ дойде, вземе цигулката и свири. Колкото по-малко говори, а повече свири, толкова по-добъръ цигуларь е той. Какво ще разправя цигуларьтъ, при кого е училъ. Не е важно при кого е училъ; важно е, какво е научилъ. Важно е онова, което си научилъ отъ Бога, т. е, отъ любовьта, да го предадешъ по всичкитѣ правила на любовьта. Добре е да свиришъ, но по всичкитѣ правила на музиката, Нѣкои свирятъ, но не спазватъ тия правила. На сѫщото основание, ще любишъ по правилата на любовьта и ще направишъ хората щастливи. Каква любовь е тая, която не може да направи човѣка щастливъ? Тя не е Божествена любовь, не е истинска. Ако моята любовь не може да направи хората щастливи, тя не е истинска. Ако моята любовь не може да внесе миръ въ душитѣ на хората, тя не е истинска. Ако моята любовь не може да внесе свѣтлина въ умоветѣ на хората, тя не е истинска. Ако моята любовь не може да внесе потикъ въ човѣшкитѣ сърдца, да ги накара да научатъ нѣщо, тя не е истинска. Не е въпросъ, какъ гледатъ хората на моята любовь; важно е, какъ давамъ и какво давамъ. Азъ самъ се радвамъ на онова, което давамъ. Ако расте, то е Божествено. Като расте, то ще даде плодъ, и плодътъ ще узрѣе. Ябълката, която посаждамъ, ще израсте, ще даде плодъ, и плодътъ ѝ ще узрѣе. Ще каже нѣкой, че цѣлувалъ ябълката. Цѣлувай ябълката, когато израсте и даде плодъ. Ако не израсте, какво ще цѣлувашъ? Има смисълъ да цѣлувашъ дървото, което расте, изворътъ, който извира, хлѣбътъ, който се пече. Цѣлувашъ ли дърво, което не расте, изворъ, който не тече и хлѣбъ, който не се пече, ти самъ се петнишъ. Дойде единъ човѣкъ при мене — азъ се отнасямъ добре съ него. — Защо? — За¬щото неговото дърво расте въ моята градина. Дойде другъ човѣкъ — не се отнасямъ добре съ него. — Защо? Неговото дърво не расте, не мога да очаквамъ никакъвъ плодъ отъ него. Може ли да обичамъ еднакво тия дървета? Ако п вториятъ иска да го обичамъ^нека наглежда дървото си, посадено въ моята градина. Когато дървото започне да расте и да се развива, азъ ще го обикна, както и първото дърво. Щомъ тоя човѣкъ дойде при мене, ще му кажа: Вижъ, твоето дърво е израстнало вече. И тъй, търсите ли добра, правилна обхода, идете между разумнитѣ хора. Между глупавитѣ обходата не е правилна. — Защо? — Защото нѣматъ нищо; тѣ не носятъ благата. Иоанъ Кръститель казва: „Не нося азъ благата на човѣчеството, но Тоя, Който иде следъ мене. Той е Христосъ, Синъ Божи.“ Христосъ посади сѣмената на любовьта. Да се радваме на Божията Любовь, която Христосъ донесе на човѣчеството. Христосъ казва: „Никой не може да дойде при мене, ако Отецъ ми не го е привлѣкълъ. И никой не може да отиде при Отца, ако азъ не му покажа пѫтя.“ Христосъ показа пѫтя къмъ Бога — пѫтьтъ къмъ вѣчния животъ. Безъ Христа никой не може да намѣри Бога. — Какъ познавате, кой е влѣзълъ въ тоя пѫть? — Който влѣзе въ пѫтя, той се отрича отъ себе си. Христосъ казва: „Който не се отрече отъ баща си и майка си и отъ своя животъ, не може да бѫде мой ученикъ.“ Това сѫ мистични, вѫтрешни нѣща, които трѣбва да се изучаватъ. Малко отъ съ временнитѣ християни сѫ дошли до вжтрешния, мистиченъ смисълъ на християнството. Какво означаватъ думитѣ „да се отречешъ отъ своя животъ“? Това значи: да се отречешъ отъ своя животъ на безлюбието; да се отречешъ отъ своя животъ на невежеството; да се отречешъ отъ своя животъ на ограничението. Отъ много човѣшки нѣща може да се отречешъ. Отречи се отъ онова, което нарушава твоята чистота и ухание. Ти обичашъ цвѣтята за уханието имъ; обичашъ хлѣба за съдържанието му; обичашъ водата за живота, който носи въ себе си; обичашъ свѣтлината за простора, който се открива предъ тебе. Радвай се на най-малкото благо въ живота. Радвай се на най-малкия лѫчъ на Божествената свѣтлина. Ако се радвашъ на най-малкото, ти можешъ всичко да постигнешъ. Задоволявай се съ малкото, за да постигнешъ голѣмото. Христосъ казва: „Когато отидешъ нѣкѫде, седни на последното мѣсто. Остави домакинътъ да те покани на първото мѣсто.“ Само домакинътъ може да опредѣли твоето мѣсто. Само добриятъ учитель - музикантъ може да опредѣли твоя гласъ. Само той може да даде истинския тонъ и да опредѣли метода, по който трѣбва да свиришъ. He е лесно да поставишъ пръститѣ си на опредѣленитѣ мѣста на цигулката. Отъ пръститѣ на добрия - музикантъ излизатъ кѫси вълни, които поставятъ пръститѣ точно на мѣстата имъ. Отъ пръститѣ на неопитнитѣ музиканти излизатъ дълги вълни. Кой е най-добриятъ професоръ въ свѣта? — Богъ. Той учи хората на всичко. Едно младо, 16 годишно момиче, отъ Новопазарско, получило отъ дѣдо си едно малко Евангелие. Като не разбирало смисъла на Евангелието, момичето го турило на дъното въ сандъка, а отгоре наредило чеиза си. Скоро следъ това то се оженило. Родило момче, което порасло, станало 15 —16 годишно. Добро било момчето, радвало майка си. Случило се, че заболѣло отъ тежка болесть, която не могло да издържи. Майката се отчаяла отъ живота, не знаела, какво да прави оть скръбь. Единъ день, като нареждала сандъка си, попаднала на Евангелието, което дѣдо ѝ подарилъ. Отворила го и започнала да чете. Всѣки день чела по малко, докато се увлѣкла въ него, и то ѝ станало необходимость. Cегa разбрала тя смисъла на живота и съжалявала, че не го чела по-рано. Тя си казала: Ако бѣхь чела Евангелието, момчето ми нѣмаше да умре. Започнала да събира съседкитѣ си и да имъ чете Евангелието — професорътъ на живота. Тя казвала: Четете Евангелието, да не изпаднете въ моето положение. Азъ го чета днесъ, но сърдцето ми е скръбно. Гори ме нѣщо вѫтре. Четете го и вие навреме, за да не губите своитѣ възлюбени. Сегашнитѣ хора губятъ добритѣ условия на живота, понеже не четатъ Евангелието, не прилагатъ малкото добро, не оценяватъ малката любовь. Ако трѣбва да приемешъ малката любовь, приеми я съ благодарность; ако трѣбва да я дадешъ, дай я доброволно. Дай пѫть на любовьта, да се прояви въ най-малъкъ размѣръ, но доброволно, както тя желае. Не туряйте никакъвъ законъ на любовьта. Тя сама е законъ. Христосъ казва: „Не сѫдете, да не бѫдете сѫдени“. Азъ казвамъ: Не се самоосѫждайте! Не казвай, че си простъ. Опитвалъ ли си ти обидата на учения? Азъ съмъ опитвалъ обидата и на учения, и на простия. Учениятъ ще ти даде единъ сухаръ, който и съ чукъ не можешъ да разчупишъ. Простиятъ ще ти даде сухъ хлѣбъ, който сѫщо съ чукъ не можешъ да разчупишъ. Разликата е само въ това, че учениятъ ще ти даде сухаръ, а простиятъ — хлѣбъ. Азъ не се нуждая нито отъ сухара, нито отъ сухия хлѣбъ. Азъ се нуждая отъ любовьта и на учения, и на простия, даже и въ микроскопичната ѝ проява. Въ любовьта, всички хора — и учени, и прости сѫ еднакви. „Да възлюбишъ Господа Бога твоего съ всичкия си умъ, съ всичкото си сърдце, съ всичката си душа и съ всичката си сила. Да възлюбишъ ближния си, като себе си.“ Нѣма по-велико нѣщо отъ любовьта. „Да възлюбишъ Господа“ — това е изгрѣвътъ на Божията Любовь — началото на живота. „Да възлюбишъ ближния си“ —това е зенитътъ на Божията Любовь. „Да възлюбишъ себе си“— това е залѣзътъ на Божията Любовь. Следователно, любовьта къмъ Бога е началото на живота. Любовьта къмъ ближния е зенитътъ на живота. Любовьта къмъ себе си е залѣзътъ на живота. Ако въ любовьта къмъ себе си не разберешъ истината, ти не си позналъ любовьта ; ако въ любовьта къмъ ближния си не придобиешъ знание, ти не си позналъ любовьта; ако въ самата любовь не познаешъ любовьта, ти не си позналъ Бога. Смисълътъ на живота се крие въ любовьта къмъ Бога, къмъ ближния и къмъ себе си. Въ тая любовь се изявява Божествениятъ день. * 13. Утринно Слово отъ Учителя, държано на 9 януарий, 5 ч. с. 1944 г. София, — Изгрѣвъ.
  2. „Новото начало“, Утринни слова, 13 година, (1943 г. – 1944 г.), стар правопис, издание от 1944 г., София Книгата за теглене - PDF Съдържание Възприемане и предаване Сѫществуватъ два вида силни хора: еднитѣ сѫ силни въ възприемането, другитѣ — въ предаването. Въ главата за блаженствата Христосъ има предъ видъ ония хора, които възприематъ добре и предаватъ добре. Човѣкъ, който не възприема добре, не може и да предава добре. Който не се е училъ да свири добре, не може и да предава добре. Младиятъ има здрави очи, добре вижда, но не всѣкога разбира добре. Стариятъ не вижда добре, но разбира добре. Нѣкога е по-добре човѣкъ да недовижда, но да разбира добре, отколкото да вижда, а да не разбира добре. Майсторъ-цигуларь е оня, който не прави погрѣшки и взима правилно тоноветѣ. Всѣки неговъ тонъ се отличава съ чистота, мекота, точность и съдържание. Слушашъ нѣкой цигуларь, не си доволенъ отъ него. Тоноветѣ му сѫ сухи, безсъдържателни, стипчави. Често говоримъ за любовьта, мѫдростьта и истината. Не е достатъчно само да се говори, но трѣбва да имате ясна представа за тѣхъ. Не е въпросъ научно да ги знаете — научнитѣ работи не ни интересуватъ. Нѣкой не вижда добре, но знае, какво нѣщо е свѣтлината, какви сѫ трептенията ѝ, съ каква бързина се предава. Предпочитамъ да виждамъ свѣтлината, отколкото да зная научно, какво нѣщо е тя. Нѣкой казва, че познава любовьта, но не може да каже, какво е въ сѫщность тя. Любовьта е нѣщо, за което не може да се говори. И азъ нѣма да говоря за любовьта. Тя е нѣщо, безъ което никой не може да живѣе. Тя не е нито въздухъ, безъ който не можешъ да живѣешъ; нито вода, безъ която не можешъ; нито хлѣбъ, безъ който не можешъ; нито дреха, безъ която не можешъ. Въ момента, въ който любовьта престава да влиза въ човѣка и прекѫсва отношенията си съ него, той се вкисва, и животътъ му се обезсмисля. Вие не сте се вкисвали още, не знаете, какво значи, да се вкиснешъ. Да се вкиснешъ малко, това всѣки е опиталъ, но изцѣло да се вкиснешъ, това е страшна работа. Всѣки е опиталъ малкото недоволство, но голѣмото недоволство малцина сѫ опитали. Нуждна е способность на човѣка да приема нѣщата добре и да ги предава добре. Това се отнася и до учения, и до неучения. Каква е разликата между учения и простия? Учениятъ е натоваренъ конъ съ различни теории, нѣкои отъ които нѣматъ никакво прилагане. Какво придобива адвокатътъ, който знае всичкитѣ закони на държавата, а държавата фалира? Какво придобива сѫдията, който знае да сѫди хората, а нѣма кого да сѫди? Ако хората живѣятъ добре, сѫдията ще бѫде безъ работа. Сѫдията сѫди лошитѣ хора, а не добритѣ. Какво придобива той? Освенъ че нищо не придобива, но губи. Днесъ издаде една присѫда, утре – друга, но осѫденитѣ не сѫ доволни отъ него и го кълнать. Тия недоволства му причиняватъ голѣми пакости. Казвамъ на сѫдиитѣ: Ако искате да не ви кълнатъ, никого не осѫждайте. Христосъ казва: „Не сѫдете, да не бѫдете сѫдени.“ Ако имате ключъ отъ затворитѣ, отворете широко вратитѣ и пуснете затворницитѣ на свобода, да ви благославятъ. Кажете на затворницитѣ: Излеѣзте вънъ, на свобода, и повече не грѣшете. Радвайте се на тѣхната свобода, и тѣ да се радватъ на свободата си. Казвате: Какво ще стане съ насъ, ако пуснемъ затворницитѣ на свобода? Питамъ: Какво ще стане съ васъ, ако не ги пуснете? Казвашъ: Какво ще стане съ мене, ако направя едно добро? — Все ще стане нѣщо. — Ако не го направя? — Пакъ ще стане нѣщо. Ако правишъ добро, ще придобиешъ нѣ¬що; ако не правишъ добро, ще изгубишъ нѣщо. При злото законътъ е обратенъ: ако не правишъ зло, печелишъ; ако правишъ зло, губишъ. —- Какво да правя съ злото? — Не прави зло, за да печелишъ. Разумниятъ печели и отъ доброто, и отъ злото. Какво носи новата 1944 година? Тя има две четворки: едната четворка представя доброто, а другата — злото. Като правишъ добро, ще печелишъ; като не правишъ зло, пакъ ще печелишъ. Това носи новата година. Чрезъ нея Господъ иска да научи народитѣ да правятъ добро, за да печелятъ; да не правягъ зло, пакъ да нечелятъ. Сага народитѣ се биятъ – правятъ зло. Казвамъ: Ако се биете, ще губите. Ако тая година правите добро, ще спечелите толкова, колкото никога не сте печелили. Ако не правите зло, пакъ ще спечелите толкова, колкото никога не сте печелили. Това носи новата година. Какво повече искате? Повече отъ това е отъ лукавия. Другъ е въпросътъ, вѣрно ли е това. Вѣрно е 101%, безъ никакво изключение. Единъ абсолютенъ законъ гласи: който прави добро, благославя се; който прави зло, губи. Който не разбира тоя законъ, иска да се махне злото отъ свѣта. Махне ли се злото, половината свѣтъ ще изгубите. Злото е потрѣбно, но трѣбва да се въздържате да не го правите. Като не го правите, ще печелите. За доброто вие ще работите, а за васъ ще оставите злото да работи. Досега вие сте били слуги на злото, а господари на доброто. Сега ще станете слуги на доброто, а господари на злото. Когато доброто стане господарь, то знае, какво да прави. Казвате, че не знаете, какъ да служите на доброто. Има нѣщо, което всѣко живо сѫщество знае и може да прави. И пиленцето знае, какъ да яде. Кокошката се обажда на неговия езикъ, и то знае вече да яде. Това, което ви говоря, и вие знаете да го правите. — Какъ да се въздържаме отъ злото? — Не питайте, вие знаете това. Турете запалена свѣщь предъ едно малко дете и вижте, какво ще прави. То ще посегне съ пръста си да хване пламъка и ще се опари. Така ще направи два-три пѫти. Следъ това, достатъчно е майка му да каже „гъшъ!“, за да не смѣе да тури пръста си въ запалената свѣщь. И на васъ, като кажатъ „гъшъ“, ще си оттеглите пръста. Докато ви доказвамъ научно, защо да не туряте пръста си въ пламъка на злото, пръстътъ ще отиде. Кратка, но съдържателна е думата „гъшъ“. Свѣтътъ се нуждае отъ добри работници, отъ хора съ здрави очи, съ здрави уши, съ здравъ носъ, съ здрава уста, съ здрави рѫце и крака. Устата трѣбва да бѫде здрава, сладко да говори; ушитѣ да бѫдатъ здрави, хубаво да слушатъ; очитѣ да бѫдатъ здрави, добре да виждатъ; рѫцетѣ да бѫдатъ здрави, да работятъ: краката да бѫдатъ здрави, да ходятъ. Човѣкъ трѣбва да има здравъ стомахъ, здрави гърди, здравъ мозъкъ. Косата му да бѫде мека. – Каква трѣбва да бѫде косата на мѫжа и каква — на жената? Ако мѫжътъ е съ черна коса, жената трѣбва да бѫде съ бѣла; ако жената е съ черна, мѫжътъ трѣбва да бѫде съ бѣла коса. Бѣлиятъ цвѣтъ дава, черниятъ – взима. Който има черна коса, трѣбва да знае, възприема ли добре; който има бѣла коса, трѣбва да знае, дава ли добре. Ако нѣкой е беденъ, бѣлата коса не е на мѣсто; ако е богатъ, бѣлата коса е на мѣсто. На бедния косата трѣбва да бѫде черна, да взима; на богатия косата трѣбва да бѫде бѣла, да дава. За бедния бѣлиятъ цвѣтъ не е на мѣсто; за богатия черниятъ цвѣтъ не е на мѣсто. Ако косата на богатия е черна, трѣбва да я боядиса бѣла. Какво разбираме подъ „боядисване“? Да боядисашъ нѣщо, значи, да прекарашъ презъ него това, отъ което се нуждаешъ. Това значи, да прекарашъ инсталация въ кѫщата си. — Нѣмамъ време. — Ще намѣришъ малко време, да направишъ нѣщо. Съвременнитѣ хора сами се заблуждаватъ. Тѣ постоянно измѣнятъ своитѣ теории и учения. Тѣ искатъ да прикриватъ нѣщата. И това е добре, но когато става на мѣсто. Да носишъ лѣтно време чадъръ — разбирамъ, но зимно време чадърътъ не е на мѣсто. Вмѣсто чадъръ, природата е турила коса. Като пада свѣтлината на главата, космитѣ я разлагатъ, и тя става безопасна. Ако носишъ чадъръ, за да се пазишъ отъ слънцето, ти се лишавашъ отъ слънчевата енергия. Сегашната мода лишава човѣка отъ много блага. Не се води по парижката мода, която осакатява краката. Направи си удобни обувки, да не се допира кракътъ до кожата, да влиза поне малко въздухъ. Ако си направишъ тѣсни обувки, съ остри върхове, ти ще наранишъ краката си. И високитѣ токове на обувкитѣ не сѫ удобни. Обикновено, низкитѣ госпожици носятъ обувки съ високи токове, да изглеждатъ високи. Който коси високи токове, нѣма висока идея. Ако токътъ е три-четири сантиметра високъ, на мѣсто е, но какъвъ смисълъ има да носишъ токове, високи 12-15 см? Не съмъ противъ модата, но се водете по модата на природата. Подъ „мода“ разбирамъ завършена форма, която допринася нѣщо на човѣка. Всѣка форма, която добре възприема и предава Божиитѣ блага, е на мѣсто. Всѣка форма, която препятствува на доброто възприемане и предаване, не е на мѣсто. Всѣка мисъль, всѣко чувство и всѣка постѫпка, които сѫ добри приемници и добри предаватели, сѫ на мѣсто. И космитѣ на човѣшката глава сѫ добри приемници и предаватели. Човѣкъ е здравъ, когато приема и предава добре слънчевата енергия. Ако косата не приема и не предава добре слънчевата енергия, човѣкъ заболява. Докато очитѣ приематъ и предаватъ добре свѣтлината, казваме, че сѫ здрави. Ако ушитѣ приематъ и предаватъ добре звука, тѣ сѫ здрави. Ако носътъ приема и предава правилно миризмитѣ, и той е здравъ. Щомъ удоветѣ престанатъ правилно да възприематъ и предаватъ, явява се вѫтрешенъ дисонансъ. И тъй, за да бѫдете здрави, трѣбва да пазите енергията си, да не я изразходвате безполезно. Нѣкога човѣкъ приема повече енергия, отколкото трѣбва, а нѣкога дава повече, отколкото трѣбва. Ако за доброто давашъ повече, на мѣсто е. Но цѣлъ день да се занимавашъ съ ядене, това не е на мѣсто. Преди нѣколко деня отидохъ съ приятели до село Симеоново. Спрѣхме въ една кръчма да си починемъ. Гледамъ, кръчмарътъ се навелъ, рѣже месо. Както го рѣжеше, месото изглеждаше крехко. Запитахъ го защо рѣже толкова месо, какво ще прави съ него. —Ще го пека; тая вечерь ще дойдатъ много гости, ще ядатъ и пиятъ. — Не може ли безъ месо? — Не може, така винцето върви повече. Пъкъ и моята работа върви добре. — Сегa е постъ, защо ядатъ месо? — Въ цѣлото село е останалъ само единъ, който пости; всички останали ядатъ месо. Наблюдавахъ известно време кръчмаря и виждамъ, какъ си мисли за занаята. Сѫщевременно виждамъ и последствията, които го очакватъ отъ ядене на месо. Помислихъ си, да му кажа ли нѣщо за лошитѣ последствия, които го очакватъ, но решихъ, че така ще бѫде по-добре. Когато единъ човѣкъ страда, сто души се ползуватъ отъ неговото страдание. Ако той не пострада, сто души около него ще страдатъ. Вие искате обратното: да предупредите единъ за последствията, които го очакватъ, за да не страда. На васъ казвамъ: Не рѣжете месото. Така предпазвамъ и васъ, и ония сто души, които ще ядатъ. Като предпазвамъ едното, едновременно предпазвамъ още сто души. Защо ви говоря за любовьта? — За да бѫде добре и за васъ, и за ония, които идатъ следъ васъ. Единствената мощна сила, чрезъ която човѣкъ може да постигне своя идеалъ, е любовьта. Ако искашъ да имашъ добъръ приятель, обичай Бога. Ако искашъ да имашъ добри деца, обичай Бога. Ако си търговецъ и желаешъ да имашъ добри клиенти, обичайГоспода. Ако обичашъ Господа, и като адвокатъ, ще имашъ добри клиенти, които ще ти помагатъ. Прилагайте навсѣкѫде любовьта. Ако любовьта нѣма приложение въ живота, тя е безпредметна. Азъ се интересувамъ само отъ ония нѣща, които се прилагатъ. Когато възприемамъ и предавамъ любовьта правилно, та дава изобилно своитѣ блага. Единъ любовенъ погледъ спасява човѣка. Една любовна дума спасява човѣка. Една любовна постѫпка спасява човѣка. Едно парче хлѣбъ, дадено въ името на любовьта, спасява човѣка. Любовьта, въ всички свои действия, се изявява като велика, мощна, творческа сила. Сега се явява въпросътъ: Истина ли е това? Първо опитайте любовьта, а после разсъждавайте. Не питай, дали те обичатъ хората. Не се самозаблуждавайте въ това, че един те обича повече, а другъ — по-малко. Да мислишъ, че единъ те обича повече, а другъ — по малко, това е субективно схващане. Ако шишето ти е малко, малко ще приемешъ отъ любовьта. Нѣкой те обича повече, отколкото очаквашъ, но шишето ти е малко, не може да събере всичката любовь. Ти се сърдишъ, че малко ти е далъ. Кой е виновенъ? Нѣмашъ по-голѣмъ бинлякъ. Шишето ти е малко, съдържа едва единъ килограмъ. Причината е въ тебе, не въ него. Ако не възприемаме всичката любовь, която ни се дава, причината е въ насъ, а не въ природата. Това се дължи на нашитѣ недѫзи. Нѣкой казва, че природата го спъва. Това не е вѣрно. Трѣбва да бѫдемъ справедливи! — Искамъ да обичамъ нѣкого повече. — Какъ ще го обичашъ, когато шишето му е малко? И да искашъ да го обичашъ много, не можешъ. Ако бинликътъ му е отъ 12 килограма, толкова любовь ще му сипешъ. Ако шишето му е отъ единъ килограмъ, толкова ще му сипешъ. Има шишета отъ половинъ килограмъ, отъ сто грама, а даже и по-малки. Каквато е голѣмината на шишето, толкова съдържание ще влѣешъ въ него. Казвашъ: Много съдържание съмъ вложилъ въ тоя човѣкъ. — Вложилъ си споредъ голѣмината на шишето му. Отъ него зависи да вложишъ повече, или по-малко. Законъ е: Колкото приемате, толкова трѣбва да давате. Ако искашъ да приемашъ повече, трѣбва да си готовъ да давашъ повече. Ако давашъ повече, ще приемашъ повече. Ако си търговецъ, ще спазвашъ сѫщия законъ: дрехата трѣбва да отговаря на сумата, която получавашъ за нея. Ако дадешъ по долнокачествена дреха, а получишъ по-голѣма сума, ще се създаде дисхармония. Купувачътъ ще остане недоволенъ и ще каже: Излъга ме тоя търговецъ! Ако дрехата отговаря на сумата, купувачътъ ще каже - Скѫпо платихъ, но хубава дреха купихъ. Изпрати ли ти нѣкой една хубава мисъль, отговори му съ едно хубаво чувство. Твоето чувство трѣбва да отговаря на неговата мисъль. Мисъльта представя монетата, съ която купуваме чувството т. е. материала, стоката. Материалътъ трѣбва да има отношение къмъ паритѣ. Ако на отличнитѣ мисли на нѣкого не отговоришъ съ отлични чувства, ти не оценявашъ неговитѣ мисли; ако ти му дадешъ отлични чувства, а той ти отговори съ обикновени мисли, не е оценилъ чуствата ти. Между мислитѣ и чувствата трѣбва да има пълна хармония. Разправятъ за единъ богатъ човѣкъ, 45 годишенъ, че не знаелъ, какво нѣщо е благодарность. Каквото добро, или услуга му правѣли, той на никого и за нищо не благодарѣлъ. Случило се единъ день, като вървѣлъ по улицата, изкълчилъ единия си кракъ и падналъ на земята. Въ това време край него минала една млада, красива мома. Като видѣла, че човѣкъ лежи на земята, веднага му се притекла на помощь. Намѣстила крака, превързала го и го придружила до дома му. За пръвъ пѫть той благодарилъ на момата; за пръвъ пѫть почувствувалъ, какво значи благодарность. Той често си повтарялъ: благодаря на тая мома, намѣсти крака ми, и азъ можахъ да ходя. Казвамъ: За всичко трѣбва да благодаримъ! Да благодаримъ на Господа, който се спира предъ всички и помага. Какво представя Богъ и какъ се изявява? Споредъ мене, младата мома, която намѣстила изкълчения кракъ на богатия, е проявениятъ Богъ. Чрезъ нея Богъ му далъ единъ добъръ урокъ, научилъ го да благодари. Доброто въ човѣка е Богъ. Любовьта въ човѣка е Богъ. Разумностьта въ човѣка е Богъ. Силата въ човѣка е Богъ. — Какво съмъ тогава азъ, човѣкътъ? — Какво съмъ азъ, съ тоя въпросъ не се занимавамъ. Щомъ Богъ се проявява въ мене, това съмъ азъ. Когато азъ се проявявамъ, това е Богъ. Какво съмъ азъ, и какво е Богъ? Ето единъ важенъ въпросъ. Азъ съмъ малкото добро. Богъ е голѣмото добро. Азъ съмъ малката любовь. Богъ е голѣмата Любовь. Азъ давамъ трошици, колкото да се нахранятъ птичкитѣ. Богъ дава изобилно, да се нахранятъ всички живи сѫщества на земята — отъ най-малкитѣ до най-голѣмитѣ. Моята канализация е малка, а Божията — голѣма, дава на всички изобилно. Азъ съмъ ситно сито, по-малко давамъ. Богъ е дармонъ, изобилно дава. Българинътъ си служи и съ дветѣ. Когато иска да пресѣва бѣло брашно за бѣлъ хлѣбъ, той си служи съ ситното сито. Брашното се пресѣва много добре — трицитѣ оставатъ въ ситото. Хубавъ е хлѣбътъ отъ това брашно, но, споредъ ученитѣ, не е хранителенъ. Въ брашното трѣбва да има малко трици, да стане хлѣбътъ по-хранителенъ. Когато хората издребнѣятъ въ живота си, тѣ започватъ да си служатъ съ ситни сита. Тия сита сѫ малки, лесно се носятъ. Когато селянинътъ иска да си свърши работата по-скоро, служи си съ дармона. Ако рече да пресѣва съ ситно сито, трѣбва му много време. При това, колкото повече пресѣва, повече трици се отдѣлятъ. Сегашнитѣ хора, които си служатъ съ ситни сита, иматъ много трици за продаване. Години наредъ тѣ ще продаватъ своитѣ трици. Когото срещнешъ днесъ, все за трици говори.—Не обичамъ еди-кого си. — Това сѫ трици.— Едикой си ми причини пакость. — Това сѫ трици. — Работата ми не върви добре. — Това сѫ трици. — Нѣмамъ обувки, дрехи. — Това сѫ трици. — Какво да се прави? — Вземи дармона и съ него пресѣвай. Както и да се мели Божественото жито, то не се нуждае отъ ситно сито. Както и да го пресѣвашъ това брашно — и презъ ситно сито и презъ дармона, и въ двата случая е едно и сѫщо. Като знаешъ това, не си губи времето, да го прекарвашъ презъ ситно сито. Ти мислишъ, че ако прекарашъ нѣщата презъ ситното сито, ще се освободишъ отъ злото. Божественото жито и брашно не търпятъ нито дармонъ, нито сито. Можешъ да го пресѣвашъ презъ каквото искашъ. Едно ще знаешъ: ако го прекарвашъ презъ ситно сито, ще изгубишъ повече време. Само въ това е разликата. Кѫде може да се приложи ситното сито и кѫде — дармонътъ? Ако искамъ да позная, какъвъ е моятъ съседъ, показвамъ му и ситното сито, и дармона. Ако вземе като мѣрка ситното сито, отказвамъ се отъ него; ако вземе дармона, приемамъ го за съдружникъ. Мога да го изпитамъ и съ хлѣба. Ако му дамъ цѣлъ хлѣбъ, и той го раздѣли така, че по-голѣмата часть задържи за себе си, отказвамъ се отъ него. Той мѣри съ ситно сито. Той служи само на себе си. Човѣкъ, който услужва първо на себе си, носи ситно сито; който услужва и на другитѣ, той носи дармонъ. Ако Богъ постѫпваше като насъ, какъвъ щѣше да бѫде нашиятъ животъ? Ако по отношение на нашитѣ погрѣшки прилагаме ситното сито, какво би станало съ насъ? Ако Той правѣше разлика между добритѣ и лошитѣ хора, какво ни очакваше тогава? Богъ постѫпва еднакво справедливо и съ добритѣ, и съ лошитѣ хора. Що се отнася до човѣшкия животъ, като ограниченъ животъ, и ситното сито, и дармонътъ сѫ на мѣсто. При сегашнитѣ условия и двете нѣща сѫ добри. Какво означава думата „дармонъ“? Тя е съставена отъ две думи: даръ и монъ. Значи, имашъ даръ, който си получилъ само веднъжъ. Когато иска да направи нѣщо, българинътъ прекарва нѣщата презъ дармонъ. Той направилъ дупкитѣ на дармона два пѫти по-голѣми, отколкото трѣбва. — Кога си служи съ тоя дармонъ? — Когато иска да задържи благата за себе си. Значи, за себе си употрѣбява дармона, а за хората — ситното сито. Ситното сито е по-близко до първичното. Дармонътъ се отдалечилъ много отъ първичния образъ. Когато грѣшишъ, ти не виждашъ своята погрѣшка, но виждашъ погрѣшката на своя ближенъ. За своята погрѣшка казвашъ: Малка е – и я заличавашъ. Сѫщата погрѣшка, направена отъ ближния ти, веднага я виждашъ и казвашъ, че е голѣма. За себе си туряшъ дармона, а за другитѣ — ситното сито. Значи, имашъ две мѣрки. Щомъ си служишъ съ две мѣрки, отношенията съ близкитѣ ти не сѫ прави. Казватъ за нѣкого, че е прикритъ човѣкъ. Кой е прикритъ, и кой —откритъ? Прикритъ е оня, който мисли зло. Той, и като говори, и като мълчи, все е прикритъ. Откритъ е тоя, който всѣкога има предъ видъ доброто. И като мълчи, и като говори, той е всѣкога откритъ. Въ любовьта нѣма прикрити нѣща. Въ свѣта на любовьта всичко е ясно, открито, отчетливо написано. Въ любовьта всѣки може да знае; важно е да знае да чете. Въ такъвъ случай, ще знае, колко струва любовьта, която не може да се плати съ нищо. Мислите ли, че синътъ и дъщерята могатъ да ценятъ любовьта на майка си и грижитѣ, които тя е положила за тѣхъ? Могатъ ли да оценятъ тѣ грижитѣ и любовьта на баща си? Какъ ще оцените усилията, които нѣкой е направилъ, за да ви обърне къмъ Бога? Знаете ли, колко енергия е изразходвалъ той? Знаете ли, отде е дошълъ тоя духъ, за да ви помогне? Той е напусналъ своето блаженство, само да ви повдигне. Какъвъ човѣкъ си ти, ако следъ това кажешъ, че той нищо не е направилъ за тебе. Всѣко добро, колкото и да е малко, има велика цена. Вие трѣбва да оценявате доброто, което ви се прави. Трѣбва да оценявате любовьта на всички сѫщества, които идатъ отъ далечни свѣтове, за да ви помогнатъ. За Христа се казва, че е билъ богатъ, но, като слѣзълъ между хората, раздалъ всичкото си богатство и останалъ последенъ сиромахъ. Следъ като взеха всичкото Му богатство, поругаха се съ Него, и най-после Го разпнаха. Така Го изпратиха на оня свѣтъ. Трѣбва ли и ние да постѫпваме по сѫщия начинъ? Като дойде между васъ човѣкъ, който ви обича, вие трѣбва да постѫпите съ него добре. Той иде да помага. Новата година не търпи хора, които не оценяватъ любовьта на ония, които идать да се жертвуватъ. Тая година вие искате миръ. Какъ мислите, ще има ли миръ, или не? Пита ме единъ, ще се ожени ли, или не. Казвамъ – Искашъ ли да се оженишъ? — Искамъ. — Ще се оженишъ. И сѣмето пита, ще изникне, или не. То носи възможноститѣ въ себе си. Щомъ му дамъ условия, то непремѣнно ще изникне. Въ тоя смисълъ, и женитбата зависи отъ него, а не отъ мене. Възможноститѣ сѫ въ него, а Богъ му дава условия. И доброто зависи отъ насъ. Ние носимъ възможноститѣ, а Богъ ни дава условия да го проявимъ. Въ това се заключава нашата свобода. Когато имашъ условия да направишъ доброто, а казвашъ, че не знаешъ, какъ да го направишъ, ти си несправедливъ къмъ себе си. Другъ е въпросътъ, ако нѣмашъ условия. Новата година е малко строга, понеже има две четворки. Едната четворка представя Божествената мѫдрость и Божественото знание, които се придобиватъ мѫчно. Втората четворка представя Божествената истина и свобода, безъ които човѣкъ не може да живѣе. Четворката е строго число. То не обича лъжата. То е квадратътъ, върху който може да се гради кѫща. Значи, то е основа на нѣщата. Ако основата е добра, цѣлъ градъ може да се достави на нея. Ако не е добра, каквото си построилъ, лесно ще се развали. Четворката представя още и семейството: бащата, майката, синътъ и дъщерята. Ако всички сѫ умни, по-добро число отъ четворката нѣма. Ако сѫ глупави, по-лошо число отъ четворката нѣма. Затова нѣкои хора се страхуватъ отъ това число. Какво виждамъ днесъ въ свѣта? Много хора сѫ запушили дупкитѣ на своитѣ дармони. Има солнички, на които дулкитѣ сѫщо така сѫ запушени. Разтръсвашъ солничката, но не можешъ да осолишъ яденето. Трѣбва да вземешъ игла, да отпушвашъ дупкитѣ. Тая година изисква отъ хората да си взематъ игли и да отпушатъ дупкить на своитѣ дармони. Вината не е въ васъ, но въ времето. Вънъ е влажно, сольта овлажняла и запушила дупкитѣ. Оставете всички дупки отворени, да могатъ Божиитѣ блага свободно да излизатъ навънъ. Вие сте оставили отворена само една дупчица и се чудите, защо сѫществува такава дисхармония въ свѣта. Дармонътъ е музикаленъ инструментъ, както цигулката. Когато цигуларьтъ свири, то новетѣ излизатъ презъ дупкитѣ на цигулката. Ако нѣмаше дупки, никакъвъ тонъ нѣмаше да излѣзе. Една дупка да се затвори на цигулката, тонътъ вече се разваля. Благодарете за красивия умъ и за красивото сърдце, които ви сѫ дадени. Тѣ сѫ инструменти, които трѣбва да пазите, да не се запушатъ дупкитѣ имъ. Оставете отворени прозорцитѣ на вашия умъ, да влиза повече свѣтлина презъ тѣхъ. Оставете отворени отдушницитѣ на вашето сърдце, да влиза отвънъ чистъ въздухъ и да излиза навънъ димътъ, да става горението пълно. Ако горението не е пълно, явяватъ се сажди, пушекъ, които причиняватъ голѣми нещастия. Трѣбва да извикаме коминочистачъ, да отвори комина, да се подобри горението. Коминътъ трѣбва да бѫде направенъ добре, че какъвто вѣтъръ да духа, горението да става правилно. Печката въ моята стая тегли добре; само единъ вѣтьръ не ѝ благоприятствува. Като влѣза въ стаята, познавамъ, кой вѣтъръ духа. Ако духа тоя, който не ѝ понася, стаята е пълна съ димъ. Ако духатъ другитѣ вѣтрове отъ три посоки, тя гори добре. Дойде ли четвъртиятъ вѣтъръ, тя започва да дими. Азъ уподобявамъ четиритѣ вѣтрове на четиритѣ темперамента въ човѣка. Единиятъ темпераментъ наричамъ източенъ вѣтъръ — Божията Правда. Вториятъ темпераментъ е северниятъ вѣтъръ — Божията Истина. Третиятъ темпераментъ е южниятъ вѣтъръ — Божественото добро. Четвъртиятъ темпераментъ е западниятъ вѣтъръ — добрата обхода. — Какво е изтокъ? — Справедливостьта. — Западъ? — Добрата обхода. — Северъ? — Истината и свободата. — Югь? — Доброто, което всѣки човѣкъ трѣбва да приеме и предаде. Между правдата, истината, доброто и добрата обхода има вътрешна хармония, която хората трѣбва да изучаватъ. Правда безъ истина не може да се прояви. Истина безъ добро не може да се прояви. Добра обхода безъ правда и безъ добро не може да се прояви. Първо човѣкъ започва съ правдата. Тя е потикъ, движение напредъ. Правдата е тонътъ „ре“ — потикътъ, движението. Човѣкъ трѣбва да има потикъ, да възприеме нѣщо. Ако не възприемашъ добре и не предавашъ добре, ти не можешъ да се ползувашъ. Ако не дишашъ правилно и не издишашъ правилно, не можешъ да се ползувашъ отъ чистия въздухъ. Ако и твоята мисъль не може да приеме въздуха, който е миналъ презъ дробоветѣ, нищо не се ползувашъ. Свръхсъзнанието извлича живота отъ въздуха чрезъ мозъка и чрезъ дробоветѣ. Ако не дишашъ правилно и ако мозъкътъ не възприема правилно енергията отъ въздуха, ти си осѫденъ на заболяване. Ако дишашъ и благодаришъ на Бога за въздуха, който приемашъ, твоето свръхсъзнание правилно приема благата, които въздухътъ носи, и правилно ги предава. Благодари на Бога и като приемашъ въздуха, и като го изпущашъ. Сегашнитѣ хора благодарятъ, само когато приематъ, а не и когато даватъ. Ще благодаришъ и когато приемашъ, и когато давашъ. Можешъ ли да дадешъ хлѣбъ, ако не приемешъ брашно? Можешъ ли да пиешъ вода ако не ти е дадено? Първо трѣбва да възприемешъ Божественото и после да дадешъ. Не Го ли възприемешъ, нищо не можешъ да направишъ. Сегашнитѣ хора искатъ да преобразятъ свѣта, да направятъ нѣщо ново. Това е невъзможно. Безъ образецъ, тѣ нищо не могатъ да направятъ. — Кѫде е образецътъ? —Въ Божествения свѣтъ. Човѣкъ може само да се води по образеца на онова, което Богъ е направилъ. Ако следвашъ българско училище, нѣма да създавашъ нѣщо ново, но ще учишъ това, което българитѣ сѫ създали. Въ Франция ще учишъ това, което французитѣ сѫ създали. Въ Англия ще учишъ това, което англичанитѣ сѫ създали. Ако отидешъ въ Русия, ще учишъ това, което руситѣ сѫ създали. Ти си дошълъ на земята. Следователно, ще учишъ това, което Богъ е създалъ. Ти нѣма да давашъ тонъ на нѣщата, но ще учишъ това, което е създадено вече. — Азъ имамъ особено мнение. За себе си казвамъ: Азъ нѣмамъ особено мнение. Моето мнение за нѣщата е такова, каквото е мнението на Бога. Какво мнение ще имамъ азъ? Искамъ да направя хората щастливи. Какъ ще ги направя щастливи, когато не зная нуждитѣ имъ? Азъ не зная, какво тѣ обичатъ да ядатъ, какви книги четатъ, въ какви кѫщи искатъ да живѣятъ. Сготвя хубаво ядене, но не го харесватъ. Какъ ще ги направя щастливи? И тъй, бѫдете вѣрни на себе си. Не се отклонявайте отъ онова, което Богъ е вложилъ въ васъ. Бѫдете благодарни за всичко онова, което Богъ ви е далъ, и което всѣки день ви дава. Слънцето всѣки день носи своето благословение. Благодарете за ония права, които ви сѫ дадени отъ Бога. Тая година приложете онова, което носите въ себе си, за да бѫдете полезни и на другитѣ. Всѣки да прояви свободно Божественото въ себе си. Нѣкой има стремежъ къмъ музика — нека свири. Не го критикувайте. Стари и млади свирете: старитѣ да свирятъ класически парчета, а младитѣ — весели, игриви. После ще се смѣнятъ: старитѣ ще свирятъ весели, игриви парчета, а младитѣ — класически. Младиятъ възприема, а стариятъ предава. Щомъ е така, младиятъ трѣбва да възприема добре, а стариятъ — да предава добре. Младиятъ и стариятъ трѣбва да живѣятъ заедно. Когато умътъ възприема добре, сърдцето трѣбва да предава добре; когато сърдцето възприема добре, умътъ трѣбва да предава добре. Това е правилниятъ процесъ, който трѣбва да се извършва въ всѣки организъмъ. Всички хора сѫ дошли на земята да се учатъ. Нѣкои не искатъ да учатъ. Тѣ мислятъ, че знаятъ много и казватъ: Не ни трѣбва повече знание. Казвамъ: Вие още не сте започнали да учите. Сега сте едва въ забавачницата, много още има да учите. Ако ви дамъ темата, какво нѣщо е любовьта, какъ ще я развиете? Или, какво е добродетельта въ своето приложение? Ако ви дадатъ задачата, да влѣзете между лоши хора и да ги направите свои приятели, какъ ще решите тая задача? Единъ американецъ се хваналъ на басъ, че може голъ да обиколи свѣта. Той съблѣкълъ дрехитѣ си, отишълъ въ една баня, окѫпалъ се добре и отъ една тънка, но жилава хартия си направилъ елече и панталони, които облѣкълъ. Тѣ прилепнали плътно къмъ тѣлото. Така той изглеждалъ съвършено голъ. Тръгналъ отъ една фирма на друга, съ цель да ги рекламира изъ цѣлия свѣтъ. Всѣка фирма му дала голѣмо възнаграждение. Така той обиколилъ свѣта, рекламиралъ всички фирми и издържалъ баса, че може голъ да обходи цѣлия свѣтъ. Може ли да влѣзешъ въ едно общество, безъ да се скарашъ съ нѣкого? Влѣзешъ въ единъ домъ, дето обичатъ червения цвѣтъ. Трѣбва ли да ги осѫждашъ за това? Други обичатъ синия, или черния цвѣтъ. Трѣбва ли да ги осѫждашъ за това? Различнитѣ хора обичатъ различни цвѣтове. Обикновено младитѣ носятъ свѣтли дрехи, а старитѣ — тъмни. Значи, младитѣ даватъ, а старитѣ възприематъ. Въ сѫщность, не е така. Младитѣ трѣбва да възприематъ, а старитѣ да даватъ. Затова старитѣ трѣбва да носятъ бѣли дрехи. Какво означава червениятъ цвѣтъ? Който носи червенъ цвѣтъ, той се нуждае отъ животъ. Червениятъ цвѣтъ символизира живота. Като възприеме достатъчно животъ въ себе си, човѣкъ не се стреми вече къмъ червения цвѣтъ. Единъ свещеникъ разправяше, че като юноша обичалъ червения цвѣтъ. Той се чуди, отде идѣло това желание. Това се дължи на стремежа му къмъ живота. Всѣки цвѣтъ символизира нѣщо. Когато иска да се нндивидуализира, човѣкъ се стреми къмъ оранжевия цвѣтъ; когато иска да забогатѣе, стреми се къмъ зеления цвѣтъ; когато иска да поумнѣе, стреми се къмъ жълтия цвѣтъ; когато иска да усили вѣрата си, стреми се къмъ синия цвѣтъ. Дали хората знаятъ това, не е важно. Обикновениятъ човѣкъ не знае тия нѣща, но посветениятъ знае всичко. Има нѣща, които не трѣбва да се знаятъ. Какво прави майката, когато пече питата? Понеже децата сѫ нетърпеливи, тѣ искатъ да знаятъ, кога ще се опече. Докато се опече питатата, майката приспива децата си. Ако не ги приспи, тѣ ще я безпокоятъ. Едно следъ друго ще се изреждатъ и ще я питатъ: Мамо, кога ще се опече питата? За да бѫде спокойна, майката казва: Легнете си, мама. Щомъ ги приспи, тя свършва работата си спокойно и следъ това ги събужда: станете мама, питата е готова. Много хора приличать на малкитѣ деца; постоянно питатъ, кога ще постигнатъ желанията си. Ако си като децата, легни да спишъ. Като се събудишъ, всичко ще бѫде готово. Дрехата ти ще бѫде ушита, и ти само ще я облѣчешъ. Когато идатъ свѣтли праздници, бащата купува дрехи, обувки, шапка на детето си и, като дойде очакваниятъ день, детето пита баща си: Татко, имамъ ли нови дрешки? — Имашъ. — Нови обувки? — Имашъ. — Нова шапка? — Имашъ. Детето се облича съ новитѣ дрехи и се радва, че е дошълъ свѣтлиятъ день. Всѣка нова година човѣкъ пожелава да придобие нѣщо. Тая година пожелайте да възприемете добре любовьта и да я предадете добре. Да възприемете добре мѫдростьта и знанието и да ги предадете добре. Да възприемете добре истината и свободата и да ги предадете добре. Да възприемете добре справедливостта и да я предадете добре. Да възприемете правилно добрата обхода и да я предадете добре. „Блажени нищитѣ духомъ, защото е тѣхно Царството Небесно“. „Блажени кроткитѣ, защото тѣ ще наследять земята.“ „Блажени миротворцитѣ, защото Синове Божии ще се нарекатъ.“ Желая ви да бѫдете нищи духомъ, за да влѣзете въ Царството Небесно. Желая ви да бѫдете кротки и да наследите земята. Желая ви да бѫдете миротворци и да се наречете Синове Божии. Благодарете за миналото, което се реализира. Благодарете за настоящето, което сега става. Благодарете за бѫдещето, което ще стане. * 12. Утринно Слово отъ Учителя, държано на 2 януарий, 5 ч. с. 1944 г. София. — Изгрѣвъ.
  3. „Новото начало“, Утринни слова, 13 година, (1943 г. – 1944 г.), стар правопис, издание от 1944 г., София Книгата за теглене - PDF Съдържание Божията воля Ще прочета 1. Псаломъ. Малко хора търсятъ причината на неразположението си. Нѣкой мисли, че е неразположенъ, защото нѣма пари. Другъ мисли, че е неразположенъ, защото нѣма кѫща. Въ сѫщность, това не сѫ сѫществени причини за неразположението. Една отъ причинитѣ, която спъва хората, произтича отъ факта, че тѣ не приематъ достатъчно свѣтлина; не приематъ достатъчно въздухъ — дихание Божие; не знаятъ, какъ да пиятъ вода и какъ да ядатъ хлѣбъ. Свѣтлина, въздухъ, вода и хлѣбъ — ето сѫщественото, отъ което хората се нуждаятъ. Искашъ да се облѣчешъ хубаво, да имашъ нови обувки и шапки — това е мода, не е необходимость. Какво сѫ допринесли на човѣка обувкитѣ и дрехитѣ? Птицитѣ носятъ ли обувки? Млѣкопитаещитѣ обличатъ ли дрехи? Съ каквито обувки и дрехи дохождатъ, съ такива си отиватъ. Ще започнете да философствувате върху живота на птицитѣ и млѣкопитаещитѣ, но философията още не подразбира абсолютната истина. Казвамъ: Който говори много, показва своитѣ слабости; който мълчи много, показва своето невежество или темерутство. Правило е: Не говори за нѣща, които не сѫ станали. Говори за онова, което е предсказано да стане. И, като стане, всички ще го видятъ. Вие не знаете, какво ще стане; не знаете, коя часть отъ София ще нападнатъ самолетитѣ. Нѣкой иска да знае, коя часть на града ще нападнатъ. Като стане, ще видите. Сега, при бомбардировкитѣ, виждате, колко слабо сѫщество е човѣкътъ. Въ известни случаи той е послабъ отъ комара. Комарътъ е доста издръжливъ. Сѫщевременно, човѣкъ е страхливъ и неустойчивъ. Той е неустойчивъ и въ мислитѣ, и въ чувствата – въ любовьта си, въ взимането и даването. Затова е казано въ Писанието: „И разкая се Богъ, че направи човѣка.“ Често хората уповаватъ единъ на другъ, а после се разочароватъ. На четири нѣща може да уповава човѣкъ: на свѣтлината, на въздуха, на водата и на хлѣба. Подъ „вода“ разбирамъ живота; подъ „хлѣбъ“ разбирамъ Духа Божи, за който е казано: „Азъ съмъ живиятъ хлѣбъ, който слиза отъ небето.“ Мѫчно ще разберете, какво нѣщо е хлѣбътъ, както младата мома мѫчно разбира живота. Щомъ се яви въ нея желание да се жени, тя не иска вече да живѣе въ бащиния си домъ: майка ѝ, баща ѝ, братята и сестритѣ ѝ вече не сѫ ѝ мили, и тя ги напуща. Нѣма по-голѣмо нещастие за човѣка отъ женитбата. Оженишъ се, родишъ деца, които едно следъ друго умиратъ. И кокошката измѫти пиленца, на които отрѣзватъ главичкитѣ и ги изяждатъ. И тебе, човѣка, следъ 120 години най-много, ще те хванатъ, ще ти оголятъ коститѣ, ще ти взематъ, каквото си спечелилъ, и ще кажатъ: Хайде, иди сега да работишъ ! Ще дойдешъ отново на земята, но следъ време пакъ ще те обератъ, ще оставятъ само коститѣ ти и ще ти кажатъ пакъ да дойдешъ да работишъ. Ще печелишъ, ще те обиратъ — край нѣма тая история. Казвате : Да си наредимъ живота.Какъ ще го наредите? Момичето, като стане па 19 години, а момчето на 21, започватъ да мислятъ да се оженятъ, да си родятъ едно момченце или момиченце, и напущатъ родителитѣ си. Кѫде остава любовьта имъ къмъ тѣхъ? Въ първо време тѣ се обичатъ, не могатъ да живѣятъ единъ безъ другъ; ако родителитѣ имъ не позволяватъ да се оженятъ, животътъ имъ потъмнява. Като се оженятъ, животътъ имъ пакъ потъмнява и се питатъ, какво да правятъ сега. Ще ви кажа една истина: човѣкъ може да се ожени или за дявола, или за Бога. Засега повечето хора се женятъ за дявола. — Какъ го познаватъ? — Лесно се познава дяволътъ. Въ Ню-Йоркъ, единъ американецъ, милиардеръ, далъ обявление въ вестницитѣ, че търси касиеръ. Явили се около 20 младежи съ голѣми препорѫки. Той хвърлилъ погледъ къмъ тѣхъ и казалъ: Ще ви имамъ предъ видъ. Единъ день влѣзълъ въ кантората единъ младъ момъкъ, безъ никаква препорѫка, и, още при влизането си, видѣлъ на земята една книжка; навелъ се, вдигналъ я и внимателно я турилъ на масата. Следъ това се обърналъ почтително къмъ банкера и казалъ: Четохъ въ вестницитѣ, че търсите касиеръ за кантората си. Азъ съмъ готовъ да върша всѣкаква работа, но нѣмамъ препорѫка. Можете да опитате, дали ще ви задоволя. Банкерътъ отговорилъ: Ти носишъ най-добрата препорѫка въ себе си. Нѣкой религиозенъ казва: Азъ се моля по три пѫти на день. И ученикътъ казва: Азъ уча по три пѫти на день: сутринъ, на обѣдъ и вечерь. По три пѫти чета урока си. — Важно е, какво запомни. Нѣкой чете урока си по 20 пѫти, за да го запомни. Учене трѣбва! Ще четешъ урока си, докато го разберешъ и запомнишъ. Като го запомнишъ, да не го забравяшъ. Много пророци и пророчици съмъ срѣщалъ въ България, все имъ казва по нѣщо Духътъ, но забравили, какво имъ е казано. Питамъ: какъвъ пророкъ, или какъвъ човѣкъ си, ако забравяшъ това, което Господъ ти казва? Ще кажешъ, че Богъ ти открилъ нѣщо, но си го забравилъ. Щомъ забравяшъ, твоята кесия е скѫсана. Лошо е, когато забравяшъ. Мома, която има двама кандидати, непремѣнно ще забрави единия. На два коня едновременно не можешъ да ездишъ. Кой човѣкъ може да си тури краката на два коня? Азъ имамъ две идеи въ ума си. — Това е невъзможно. Една идея трѣбва да има човѣкъ. Дветѣ идеи раждатъ злото. Какво нѣщо е злото? Азъ не искамъ да опредѣлямъ злото. Само казвамъ, че методитѣ на доброто и на злото коренно се различаватъ. Дето и да те срещне злото, ще одере кожата ти, месото ти ще направи на пастърма, а най-после и коститѣ ти ще използува. То използува всичко до конецъ. Ако си овца, ще остриже вълната ти, ще я опреде и изтъче, ще изкара хубавъ платъ, който ще продаде скѫпо. Ако следъ това те срещне доброто и види одраната ти кожа, то знае вече, какъ да постѫпи. Каквото ти е взело злото, доброто ще ти го даде. Това, което връща взетитѣ блага на човѣка, е добро. Това, което взима всичкитѣ блага на човѣка, е зло. Доброто дава Божиитѣ блага, а злото ги отнема. Щомъ злото и доброто нѣматъ еднакви отношения къмъ Божиитѣ блага, тѣ представятъ сили отъ различенъ характеръ. Вземете една цигулка и наблюдавайте, какъ е направена. Обърнете особено внимание на метематичната линия въ срѣдата на цигулката. Ако всичкитѣ части на цигулката иматъ еднакво отношение къмъ тая линия, тя звучи хармонично. Звуковетѣ, тоноветѣ се събиратъ отъ дветѣ страни на цигулката. Ако това не става едновременно, въ тона на цигулката има нѣщо дисхармонично. Това зависи отъ майстора, който правилъ цигулката, а не отъ цигуларя. Тонътъ на цигулката зависи и отъ струнитѣ, отъ тѣхното качество и дебелина. Отъ значение за това е и нагласяването на струнитѣ. Като говоря за тоноветѣ, правя аналогия: тонътъ „солъ“ представя човѣшкия духъ, „ре“ е човѣшката душа, „ла“ е човѣшкиятъ умъ, „ми“ — човѣшкото сърдце. Споредъ сегашния строежъ на човѣка, „солъ“ е основниятъ тонъ на живота. Тонътъ „солъ“ дава условия за разцъвтяване на нѣщата. Безъ тоя тонъ човѣкъ не може да цъвне. Безъ тоя тонъ човѣкъ не може и да напѫпи. Безъ тоя тонъ нищо не може да се посѣе. Безъ тоя тонъ нищо не може да израсте. Следователно, щомъ дойдете до духа, ще знаете, че безъ него нищо не може да цъвти. Следъ цъвтенето иде другиятъ процесъ — разнасянето на уханието изъ пространството. Насѣкомитѣ усѣщатъ това ухание и влизатъ въ цвѣта. Това прави душата. Тя възприема уханието, което иде отъ цвѣта на духа. Тя отправя насѣкомитѣ, малкитѣ сѫщества, къмъ уханието на красивитѣ подбуди и желания, като естествени цвѣтя. Тя имъ казва: Търсете уханието и нектара на естественитѣ цвѣтя, а не на нзкуственитѣ. Свѣтътъ е пъленъ съ изкуствени цвѣтя. Нѣкой туря една Божествена мисъль въ заповедна форма и казва: Да се обичаме! Божествена е тази мисъль, но не е турена на мѣсто. Съ заповѣдь хората не могатъ да се обичатъ. Да се обичаме! — това е заповѣдь, законъ. Единственото нѣщо, което не се подчинява на закона, е любовьта. — Защо?— Защото тя сама е законъ. Ако любовьта би повѣрвала въ закона, тя щѣше да направи престѫ пление. Законътъ е подчиненъ на любовьта. Тя сама е законъ на себе си, нѣма нужда отъ други закони. Това, което тя прави, е законъ. Казвате: Да се обичаме! Помислете, каква форма трѣбва да дадете на тая мисъль „Да се“, ако буквата „с“ присъединимъ къмъ частицата „да“, получаваме нѣмската дума „das“ — това. Предметъ ли е любовьта? Като говоря зa любовьта, азъ не искамъ да произведа противоречие въ умоветѣ ви. И безъ това, вие сте пълни съ противоречия. Ако река да разбъркамъ вашитѣ противоречия, само каль ще направя. Ако искамъ да открия доброто въ васъ, първо ще се оцапамъ съ кальта ви. Вашето добро е покрито отгоре съ каль. Много трѣбва да се ровя въ кальта, докато дойда до доброто. Казвате: Трѣбва да дойдешъ до дъното. Азъ не се интересувамъ отъ дъното на кръчмарскитѣ бъчви. Мнозина ме питатъ, ще се познаваме ли въ оня свѣтъ. Тия хора приличатъ на оня турчинъ, който ходилъ въ Багдатъ и, като се върналъ въ Дели Орманъ, разказвалъ на близкитѣ си, че въ Багдатъ прескачалъ трапове 20 м. широки. Единъ ходжа му казалъ: Ефенди, прескочи и тукъ такъвъ трапъ. — Не може, тукъ хавата не позволява. Невъзможно е да прескачашъ 20 м. широкъ трапъ. Можешъ да прескочишъ трапъ, но не 20 м. широкъ. Това е преувеличено. Източнитѣ народи обичатъ да преувеличаватъ нѣщата. Единъ турчинъ казалъ: Имаше около сто милиона посто милиона войници, събрани на едно мѣсто. Единъ българинъ му възразилъ: Това е невъзможно ! И орѣхи да сѫ, пакъ не могатъ да се събератъ толкова на едно мѣсто. Така не се говори. Добре е това, но често хората страдатъ отъ крайното преувеличаване на нѣщата. Въ Варненско, единъ младъ момъкъ дошълъ да иска дъщерята на единъ богатъ чифликчия. Той казалъ на момата: Ако се оженишъ за мене, ще ти взема две слугини, ще ти купя хубаво кожухче съ лисича кожа — ще бѫдешъ като царица при мене. Тя повѣрвала на думитѣ му и се оженила за него. Мислите ли, че той изпълнилъ обещанието си? — Нито слугини ѝ взелъ, нито кожухче ѝ купилъ. Презъ цѣлия си животъ тя работила сама, никаква слугиня не ѝ помагала. Дветѣ слугини представятъ дветѣ рѫце. Тя работила съ рѫцетѣ си и на тѣхъ разчитала. Следователно дойде ли нѣкой да ви обещава нѣщо, за да се ожени за васъ, отхвърлете тая женитба. Да се оженишъ, това значи, да дадешъ условия на една душа да се развива. Тя слиза отъ Бога, иде на земята, и ти трѣбва да я упѫтишъ. Ще ѝ кажешъ: Ела при мене. Ако не иска да дойде, ще чака други условия. Обещаватъ ли ѝ много, ще я излъжатъ: ще вземать всичкитѣ ѝ пари, да ѝ направятъ кѫща, но ще ги изядатъ и изпиятъ. Въ края на краищата, тя ще остане и безъ пари, и безъ кѫща. И тукъ, единъ братъ излъга другъ. Купи му кѫщата и обеща да му направи хубавъ апартаментъ. Пари не му даде, апартаментъ и доднесъ не му направи и го остави на пѫтя, безъ пари и безъ кѫща. Азъ не вѣрвамъ въ човѣшки обещания. Вѣрвамъ само въ онова, което Богъ е написалъ. Какъ ще вѣрвашъ въ човѣшкитѣ заблуждения? Дошълъ нѣкой реформаторъ да оправя свѣта. Ще описватъ неговата външность. Това не ме интересува — самиятъ реформаторъ ме интересува. Той написалъ нѣкаква книга. Не ме интересува книгата му; животътъ му, неговата мисъль ме интересува. Не ме интересува неговото вино, налѣто въ бъчви; интересува ме неговото грозде. Казва се: Да вѣрваме въ Бога! Какво представя вѣрата? Тя е пѫть, който води къмъ Божествената Любовь. Питате: ще се познаваме ли въ оня свѣтъ? Ще постигнемъ ли своитѣ желания? Ако не зачиташъ своя духъ, ако не зачиташъ своята душа, ако не зачиташъ своя умъ и ако не зачиташъ своето сърдце, нищо не можешъ да постигнешъ. Кое ще ви препорѫча въ невидимия свѣтъ? Само духътъ, душата, умътъ и сърдцето препорѫчватъ човѣка. Човѣкъ се препорѫчва чрезъ духа, душата, ума и сърдцето си. Като отидете въ другия свѣтъ, никой нѣма да ви сѫди за погрѣшкитѣ. Ако сте прилагали закона на насилието, следъ васъ ще тръгнатъ десетки кокошки, агнета и прасета, съ отрѣзани глави. Какъвто животъ сте минали на земята, това ще се представи въ картини. Давали сте обещания, които не сте изпълнили — и това ще бѫде написано. Какво ще правите предъ тая peалность? Какъ ще се оправдавате? Никой няма да ви сѫди, но делата ви ще вървятъ следъ васъ — тѣ ще ви сѫдятъ. Отъ всички се иска чистъ животъ. Освободете се отъ нечиститѣ нѣща въ живота си, както чистите лещата. Като заливате лещата съ вода и хвърляте водата, тя се освобождава отъ много примѣси и нечистотии. Оризътъ, обаче се чисти зрънце по зрънце. Не допущайте нито една фалшива мисъль въ ума си, нито едно фалшиво чувство въ сърдцето си, нито една неблагородна постѫпка въ душата си. Нищо нечисто не допущайте въ себе си. Често цитиратъ стиха отъ Писанието: „Вълкътъ и агнето ще живѣятъ заедно.“ Може ли сега човѣкъ да живѣе заедно съ вълка? Ако е вълкъ, може, но ако е агне, по никой начинъ не може. Вълкъ, който не яде агне, не е вълкъ. Той се е преобразилъ и започналъ да пасе трева, както агнето. Тогава вълкътъ и агнето могатъ да живѣятъ заедно. Преди години, въ Варненско се яви една голѣма пророчица гадателка, която предсказваше на хората много нѣща. При нея идѣха и вълци, и агнета — отъ дветѣ категории хора. На всички предсказваше, на себе си не можа да предскаже. Една вечерь влѣзоха въ кѫщата ѝ крадци и я обраха. Тя бѣше събрала много пари; крадцитѣ задигнаха всичкитѣ ѝ пари. Питамъ: Какъвъ гадатель е оня, който не може да оправи своя животъ? Азъ не вѣрвамъ въ пророци, които не могатъ да оправятъ своя животъ. Азъ не обичамъ ония пророци, които говорятъ лъжи. Всички сте пророци, но не знаете, кога ще бомбардиратъ София. — Ще бомбардиратъ ли София? — Може да я бомбардиратъ, може и да не я бомбардиратъ. Питатъ ме, защо ходя на планината. — Отивамъ при Господа. Той е на планината. Ако софиянци сѫ безъ Господа, зная, какво ще стане съ София. Каквото стана съ Содомъ и Гоморъ, това ще стане съ София. Господъ не е между грѣшнитѣ хора. Той е на Витоша, като планина. Ако търсите Господа, ще Го намѣрите на Витоша, на планината. Нѣкои не обичатъ да се качватъ по планинитѣ, мързи ги, не имъ се ходи. Други минаватъ за герои, затова ходятъ. Трети ходятъ отъ страхъ. Не е лесно всѣки день да извървявашъ по 18—20 клм. пѫть нагоре и надолу, да се качвашъ и слизашъ отъ планината. Оставаше ли Христосъ вечерь въ Ерусалимъ? Той отиваше на планината. Всѣка сутринь, като отивамъ на планината, срѣщамъ единъ младъ свещеникъ, който ме поздравлява любезно. Той слиза въ София и се чуди, какво правя на планината. Споредъ мене, София е праздна кесия. Тя ме интересува дотолкова, доколкото мога да туря нѣщо въ нея. — Трѣбва да почиваме. — Докато си въ почивка, ще седишъ вкѫщи. Щомъ се свърши почивката, ще излеѣзешъ, ще отидешъ въ духовния свѣтъ. — Какво ще стане съ София? — Да не изкушаваме Господа. Когато Господъ реши да погуби Coдомъ и Гоморъ, прати ангели при Аврама да му съобщатъ тая весть. Тогава Аврамъ запита : Господи, ако има сто души праведни, ще погубишъ ли тия градове? — Нѣма да ги погубя. — Ако има 80? — Нѣма да ги погубя. — Ако има 50? — Нѣма да ги погубя. — Ако има десеть души праведни? — Нѣма да ги погубя. Понеже нѣмаше десеть души праведни, Coдомъ и Гоморъ изгорѣха. Сега нѣкои питатъ, какво ще стане съ София. — Ако въ София има десеть души праведни, кожата ѝ ще остане здрава. Ако нѣма десеть души праведни, ще ѝ одератъ кожата. Лошото, което става въ България, е за непослушанието на българитѣ. Отъ 30 — 40 години говоря на българитѣ, но тѣ не сѫ готови да изпълнятъ Божията воля. Азъ имъ говоря, а тѣ хвърлятъ каль върху мене. Заблуждавалъ съмъ хората. Азъ не създадохъ свѣта. Следователно, всички трѣбва да се подчинявате на онова, което Богъ е вложилъ въ васъ — на Божественото. Вие се занимавате съ чуждитѣ работи, а своитѣ оставяте настрана. Значи, занимавате се съ мѫчнитѣ работи, а леснитѣ оставяте настрана. Питате се, кого обичамъ повече. Ако дойде нѣкой боленъ при мене, азъ го претеглямъ и намирамъ, че е доста тежъкъ. Ако олекне, обичамъ го; ако не олекне, не го обичамъ. Ти си богать, пакъ си тежъкъ. Ако олекнешъ, обичамъ те; ако не олекнешъ, не те обичамъ. Който иде при мене, трѣбва да е доста олекналъ. Азъ обичамъ тежкитѣ хора, когато започнатъ да олекватъ. Обичамъ и лекитѣ хора, когато започнатъ да натежаватъ. Кое дете носи майката на рѫцетѣ си? — Слабото, малкото дете. Коя майка носи на рѫцетѣ си 21 годишния си синъ или дъщеря? Срѣщамъ единъ човѣкъ, който се нуждае отъ помощь. Мисля си, какъ да му помогна. Съ мене върви другъ и ми казва: Тоя човѣкъ не заслужава никаква помощь. — Защо не заслужава? — Защото той има предъ видъ другъ, на когото иска да помогне. Така не се говори. А той си мисли: Ако дамъ на единия, нѣма да остане за другия, или по-малко ще остане. Казвамъ му: Знай, че колкото дамъ на единия, толкова ще дамъ и на другия. Помнете: Малкитѣ нѣща въ природата растатъ и ставатъ голѣми. Малкото зрънце става голѣмо. Отъ малката сѣмка става голѣма диня. Разчитай само на онова, което расте. Всѣка Божествена мисъль има условия да расте и да се развива. Дали тая мисъль е въ духа, въ душата, въ ума, или въ сърдцето на човѣка, не е важно — тя всѣкога и навсѣкѫде има условия да расте. Божественото е малко, но може да расте и да става голѣмо. Който не разбира Божественото, несъзнателно грѣши. Той взима човѣшкото вмѣсто Божественото както неопитниятъ взима фалшивата монета за чиста. Нѣкой забелязва, че сѫ му дали фалшива монета, но гледа да я прокара нѣкакъ. Погрѣшката му е съзнателна. — Какво трѣбва да направи? — Да отдѣли монетата настрана. Така ще изправите погрѣшката на другитѣ. Попаднете ли на фалшива монета, изгорете я, или я заровете въ земята, но не правете опитъ да я прокарате. Сега ви казахъ нѣщо отъ моя животъ, което не обичамъ. Не е въпросъ да кажа, че обичамъ човѣка. Важно е, да видя, какво мога да направя за него, да му помогна въ това, въ което той самъ не може да си помогне. Важно е да помогна на човѣка така, че да се прояви Божественото въ него. Азъ не мога да свърша всичкитѣ му работи, но мога да съдействувамъ, да се проявятъ дарбитѣ, които Богъ е вложилъ въ него. Всички трѣбва да си съдействуваме за проява на онова, което Богъ е вложилъ въ насъ. Всѣки трѣбва да помага на ближния си да се прояви Божественото въ него. Ще дойде день, когато благото на едного ще бѫде благо за всички. Всички нѣща ще станатъ общи, а сега сѫ частни. Докато сѫ на нивата, житнитѣ класове сѫ поотдѣлно. Когато земедѣлецътъ овършее нивата, всичкитѣ класове отиватъ на едно мѣсто. Нѣкога всичкитѣ блага ще бѫдатъ събрани въ общи, голѣми хамбари. Тогава Божиитѣ блага ще бѫдатъ общо достояние на всички хора. Докато е на нивата, всѣки стръкъ трѣбва да расте, да завърже и да даде добъръ плодъ. Ще страдашъ, че вѣтъръ те духалъ, че дъждъ или снѣгъ те валѣлъ. Това не трѣбва да те смущава. Отъ тебе се иска да си създадешъ хубаво зърно. Представи си, че се намирашъ предъ единъ чистъ, планински изворъ. Трѣбва ли да напѫтвашъ хората, какъ да пиятъ отъ неговата вода? Когато човѣкъ се намира предъ чистия изворъ, не му давай никакви съвети. Добриятъ и чистъ изворъ не причинява никакви пакости. При чистия изворъ ще пиешъ толкова вода, колкото трѣбва. Човѣкъ грѣши, само когато се намира при лошъ и нечистъ изворъ. Какво трѣбва да правишъ, когато отивашъ при Бога, като при чистъ планински изворъ? Три нѣща може да направишъ: Да прославишъ името Божие. Да прославишъ Царството Божие и Неговата Правда. Да вършишъ съ любовь Божията воля. Преди години ме срещна единъ свещеникъ отъ Варненско, уменъ, но доста сприхавъ човѣкъ. Той ме спрѣ и нервно запита: Защо разваляшъ тоя народъ? Азъ го оставихъ да се изкаже и спокойно го изслушахъ. Следъ това му отговорихъ: Ти мислишъ, че азъ пакостя на хората. Правъ си, ако не съмъ предалъ Божията Любовь на тоя народъ, ако не съмъ предалъ Божията Правда, ако не съмъ му посочилъ начинъ за изпълнението на Божията воля. Ако всичко това съмъ сторилъ, не си правъ. Като се срещнемъ втори пѫть, ще се разберемъ по-добре. Следъ петь-шесть месеца той иде при мене, навелъ си малко главата и ми говори по-мекичко. По-рано говорѣше строго, заповеднически, а сега омекналъ. Какво ли е станало съ него? Оказва се, че единъ день пѫтувалъ за Варна. Той носѣлъ нѣколко голѣми куфари. По пѫтя станало сблъскване на два влака. Сътресението било доста голѣмо. Куфаритѣ паднали върху главата му и го контузили силно. Като ученици, вие трѣбва да се отличавате съ чистотата си, да бѫдете чисто злато. Отвънъ и да имате каль, това да не ви смущава. Съдържанието на вашия животъ по духъ, по душа, по умъ и по сърдце да бѫде чисто злато. Давайте отъ онова, което Богъ ви е далъ. Някой пѫть се сърдите единъ на другъ, не можете да се търпите. — Защо не се търпите? — Краката ви сѫ нечисти, трѣбва да се измиятъ. Ако измиешъ краката си и пакъ не те търпятъ, погрѣшката не е твоя. Ако измиешъ краката си, и нѣкой не може да те търпи, погрѣшката е въ него. Ако не измиешъ краката си, и той не може да те търпи, погрѣшката е въ тебе. Когато отивате въ нѣкой магазинъ да си купите нѣщо, не се пазарувайте. Колкото ви искатъ, толкова дайте. Ако ви искатъ дессть лева за едно яйце, дайте и благодарете, че сте го намѣрили. И 20 или 30 лева да ви искатъ, дайте и благодарете. Въ миналата война, когато германската марка падна много, германцитѣ плащаха за единъ обѣдъ милиони марки, даже единъ милиардъ. Толкова скѫпъ бѣше животътъ тотава, че германцитѣ не можеха да се справятъ, не можеха да оправятъ смѣткитѣ си. Какво представя днесъ десеть лева за едно яйце? Тогава едно яйце струваше милиони. Ще възразите, че стойностьта на лева или на марката е била различна отъ сегашната. Казвамъ: Всички хора се различаватъ по нѣщо. Право е, и музикантитѣ, и пѣвцитѣ се различаватъ. Нѣкой казва, че може да свири и да пѣе. Може, но има разлика между него и опитнитѣ музиканти. Слушашъ нѣкой музикантъ да свири и на душата ти става тѫжно; продължавашъ да го слушашъ, тѫгата ти изчезва. Слушашъ другъ музикантъ, мисъльта ти се прояснява, свѣтло ти става въ съзнанието; слушашъ го още, тъмнина се явява въ съзнанието ти. Добъръ музикантъ е оня, който вдига болнитѣ отъ леглото. Тѣ оздравяватъ и започватъ да работятъ. Добриятъ музикантъ отваря сърдцата на скѫперниците. Тѣ отварятъ кесиитѣ си и започватъ да даватъ. Оня музикантъ, отъ свиренето на когото болнитѣ не ставатъ отъ леглата си и не оздравяватъ, богатитѣ не отварятъ кесиитѣ си и не даватъ, той не е добъръ, не свири хубаво. Питамъ: Колко души отъ вашето свирене станаха отъ леглата си, и колко богати развързаха кесиитѣ си? Сегашнитѣ хора сами създаватъ нещастието си. Господъ те е пратилъ на земята да посадишъ една добра мисъль, но ти не я посаждашъ – мѫчишъ се. Трѣбва да прило жишъ едно желание, да се повдигнешъ, но не го прилагашъ — мѫчишъ се. Вложено е нѣщо въ душата ти, което трѣбва да реализирашъ, но го отлагашъ — пакъ се мѫчишъ. И следъ това се оплаквашъ, че работитѣ ти не вървятъ. Много естествено, не изпълнявашъ това, което трѣбва. Единъ мой познатъ ми разправяше следната опитность: Случи се въ живота ми нѣщо, което ме доведе до голѣма нѣмотия — останахъ само съ единъ левъ въ джоба си. Вървя и пипамъ лева, на него разчитамъ. Мисля, си, какво да правя. Какъ да излѣза отъ това трудно положение? Пакъ пипна джоба си, да видя, стои ли левътъ. Седнахъ въ градината на една скамейка и обмислямъ положението си. Ето, задава се единъ просякъ, иде точно срещу мене. Много богаташи отмина той и право къмъ мене иде. Спрѣ се, погледна ме, иска помощь. Нѣщо отвѫтре ми казва: Дай лева на тоя просякъ. Не мислихъ много, бръкнахъ въ джоба, извадихъ лева и го дадохъ на просяка. Последниятъ ми левъ отиде! Нищо не ми остана. Започнахъ да мисля и си казвамъ: Голѣмъ нехранимайко съмъ. Има нѣщо лошо въ мене. Въ това време виждамъ единъ мой приятель, съ когото не бѣхме се срѣщали десеть години. Той дойде при мене, зарадва се и ми каза: Кѫде се губишъ? Откога те търся? Върви съ мене! Заведе ме у дома си, нагости ме добре и каза: Ако имашъ нужда отъ мене, азъ съмъ на твое разположение. Приятно ми е, че те видѣхъ следъ толкова дълга раздѣла. Казвамъ: Когато извадите последния левъ отъ джоба си и нѣма на какво да уповавате, Господъ ще ви се изяви. Докато уповавате на последния левъ, вие спъвате Бога, и Той не може да дойде при васъ. Освободете се отъ всичко човѣшко, на което уповавате. Когато Богъ ти каже да дадешъ нѣщо отъ себе си, дай и не съжалявай. Нѣкой казва : Ще раздамъ всичко, което имамъ да спечеля доброто мнение на Господа. Това е изкушение. Не трѣбва да изкушаваме Господа. Ако нѣмамъ пари, а съмъ здравъ, ще отида да копая. Нѣма да се моля на Господа да ми прати пари, но ще отида да работя и ще си изкарамъ хлѣба. Младиятъ момъкъ казва: Отиде и последното, на което разчитахъ! Какво ще прави? — Ще работишъ! Като четете Стария Заветъ, натъквате се на стиха: „Да се не кланяшъ на слънцето.“ Ако се кланяшъ на слънцето и не работишъ, грѣшишъ. Казано е още да не уповавашъ на хората. Това значи: не прави хората божества, за да не изпадашъ въ изкушение. Обаче, Богъ може да ти помогне чрезъ хората. Не мислете, че човѣшката любовь е като Божията. Споредъ мене, само една любовь сѫществува, но въ обикновения човѣкъ тя се проявява по единъ начинъ, а въ добрия и праведния — по другъ начинъ. Въ цѣлото Битие сѫществува една любовь. Дето влѣзе, любовьта смекчава и облагородява. Ако те обикне едно животно, то е готово на жертва и на услуга за тебе; ако те обикне една птичка, и тя е готова на услуги. Когато пророкъ Илия остана самъ въ пустинята, гарванъ му носѣше хлѣбъ. Обичаше го тоя гарванъ. Единъ българинъ, въ миналата война, останалъ далечъ отъ своята часть, подъ неприятелскитѣ куршуми. Едва успѣлъ се скрие въ една пещера, дето прекаралъ три деня, лишенъ отъ парче хлѣбъ. Дошло му на ума да се обърне къмъ Бога, макаръ, че не вѣрвалъ въ Него. Той казалъ: Господи, покажи ми по нѣкакъвъ начинъ, че сѫществувашъ. Не се минало много време, една костена жаба се приближила до пещерата, оставила хлѣба, който носѣла въ устата си, и продължила своя пѫть. Една костена жаба го накарала да повѣрва въ Бога. Ако тя върши Божията воля, защо човѣкъ да не я върши? Сега всички се страхуватъ да не падне отнѣкѫде нѣкоя бомба, да не ви бомбардиратъ. Когато изхвърляте бомби отъ устата си, не се страхувате. Една такава бомба може да скара 10—20 души. Да скарашъ нѣколко души само съ една дума, това не е ли бомба? Това не е ли поражение? Казвашъ за пѣкого: Не вѣрвай на тоя човѣкъ, той е голѣмъ лъжецъ. Това не е ли бомба? Не говори задъ гърба на човѣка. Ако искашъ да му кажешъ нѣщо, бѫди смѣлъ, кажи му го въ очитѣ. Първо се помоли на Господа да го просвѣти; после му кажи, каквото си намислилъ. Кажи му: Не искамъ да говоря лошо за тебе предъ другитѣ. Казвамъ ти направо, че това, което вършишъ, не е добро. Казвамъ на всички: Блажени сте, ако познавате пѫтищата Господни. Днесъ всички хора сѫ поставени на изпитъ, сами да разбератъ, доколко познаватъ Господнитѣ пѫтища. Досега бомбардираха София нѣколко пѫти. Три пѫти бѣхъ въ града, единъ пѫть на Витоша и единъ пѫть вънъ отъ града. Ако българитѣ бѣха ме послушали, София нѣмаше да пострада. Не казвамъ, че мене трѣбва да слушатъ — Господа трѣбва да слушатъ, да приложатъ учението на Христа. Да оставимъ настрана това, което азъ говоря. Приложете това, което Христосъ е говорилъ. Ако българитѣ, англичанитѣ, руситѣ, германцитѣ, италианцитѣ бѣха приложили Христовото учение, нищо лошо нѣмаше да имъ се случи. Божието Слово, преди две хиляди години и сега, е едно и сѫщо. Въ всички времена и епохи Божието Слово е еднакво ценно. Божественитѣ нѣща никога не губятъ цената си. Колкото ценни сѫ били едно време, толкова ценни сѫ и сега. Едно време Божественото е било пѫпка, сега е цвѣтъ, следъ време ще бѫде зрѣлъ плодъ. Не е въпросъ за грѣховетѣ на хората. Азъ говоря за живия Богъ — Богъ на любовьта. Зная, че Той е единствениятъ, Който обича грѣшницитѣ. Казано е въ Писанието: „Богъ не съизволява въ смъртьта на грѣшника“. Сега, предь ужаса на бомбитѣ, всички хора сѫ готови да жертвуватъ. Страхътъ ги прави щедри. Човѣкъ трѣбва да бѫде еднакъвъ и въ лошитѣ, и въ добритѣ времена. Обещае ли нѣщо, трѣбва да го изпълни. Трѣбва ли да приличате на оня циганинъ, който извадилъ нѣколко косерчета отъ едно гнѣздо и, като се явила буря, уплашилъ се и обещалъ да си раздѣли косерчетата съ Бога. Съ това той искалъ да омилостиви Бога, да не го накаже. Като престанала бурята, той слѣзълъ отъ дървото и казалъ: Господи, защо ти сѫ косерчета? Жена нѣмашъ, циганчета нѣмашъ, нека всички косерчета останатъ за мене. Доброто, което сте обещали да направите, изпълнете го безъ отлагане. Всѣка добра мисъль и всѣко добро чувство, колкото и да сѫ малки, приложете ги. Така ще имате една опитность, която никой не може да ви даде. Пророцитѣ, като помагаха на хората, минаха презъ голѣми изпитания, но придобиха голѣми опитности. Никой не може да мине по пѫтя, презъ който пророцитѣ сѫ минали. Обикновениятъ човѣкъ грѣши и не забелязва, че е направилъ погрѣшки. Когато пророкътъ сгрѣши, той изпитва голѣмо страдание. Христосъ казва – „Ако кажа, че не познавамъ Господа, ще бѫда подобенъ на васъ. Азъ Го познавамъ и волята Му изпълнявамъ.“ Първата задача на човѣка е да изпълни Божията воля по любовь, а не по законъ. Много нѣща изпълняватъ хората, но по законъ. Кой човѣкъ не е правилъ милостиня? Кой не се е женилъ? Това не е Божествено. Младиятъ момъкъ се жени, защото намѣрилъ красива, богата и здрава мома, която ще му роди нѣколко здрави и красиви деца. Това е користолюбиe. Ако мѫжътъ не носи нищо вкѫщи, жената започва да се сърди, недоволна е. Изкуство е, при това положение, тя да не каже нито дума, да счита, че това е въ реда на нѣщата и да го приема като гостъ, да го изпраща като гостъ. Коя жена постѫпва така? Тя се чуди, какво да мисли за него и казва: Азъ съмъ разочарована отъ мѫжа си, повече нѣщо очаквахъ отъ него. Не очаквайте хората да правятъ по-гоѣмо добро отъ васъ. Бѫдете въ доброто първи, а въ злото — последни. Това е правило, което трѣбва да спазвате. Не обичайте вашитѣ идоли, вашитѣ фалшиви мисли и чувства. Откажете се отъ тѣхъ, както се отказвате отъ фалшивитѣ монети. Възлюбете духа си, душата си, ума си и сърдцето си. Любете Бога, Който се проявява въ вашия духъ, въ вашата душа, въ вашия умъ и въ вашето сърдце. Изпълнявайте волята Му безъ никакво раздвояване въ себе си. Бѫдете внимателни едни къмъ други, безъ да се стремите да угаждате на човѣшкото. Мнозина угаждатъ на хората и така изоставятъ работата си. Дойде нѣкой при тебе, нека да си поговорите, но ти трѣбва да отидешъ на нивата. Кажи на госта си: Хайде да отидемъ на нивата. Ще вървимъ и ще говоримъ. — Не може така, остани да си поприказваме. — Работата не чака. Другъ отива на Витоша; нѣкой го спира, иска да го върне назадъ, да му каже нѣщо. Кажи: Тръгналъ съмъ за Витоша и не мога да се върна. — Страхъ ли те е да се върнешъ? — Не ме е страхъ, но днесъ Господъ минава презъ Витоша, искамъ да Го види. Богъ минава само за моментъ, не се спира. Достатъчно е да Го зърна, да почувствувамъ Неговата благость и любовь — повече не ми трѣбва. Казватъ нѣкои, че Богъ праща бомбитѣ да възпитаватъ хората. Това е заблуждение. Оня, който убива и разрушава, не е Богъ. Оня, Който лѣкува, помага и повдига, е Богъ. Оня, който лъже и заблуждава, е единъ. Оня, Който всѣкога говори истината, е другъ. Единствеаиятъ, Който обича, е Богъ. Единствениять. Който дава животъ, знание и свобода, е Богъ. Дето минава Той, душата усѣща наслада и готовность за всѣкакви жертви. Следователно, угаждайте и на хората, но не се отказвайте отъ Божественото. Единъ пѣтелъ намѣрилъ едно парче сирене. Взелъ го съ клюна си, качилъ се на едно дърво и, въ момента, когато се готвѣлъ да го изяде, подъ дървото минала една лисица. Тя погледнала къмъ пѣтела и казала: Пѣтльо, много си красивъ! Райска птица си. Какъвъ ли е гласътъ ти? Попѣй малко, да те чуя. Поласканъ отъ думитѣ ѝ, пѣтелътъ отворилъ устата си и изкукуригалъ. Сиренето паднало на земята. Лисицата се навела, изяла сиренето и казала на пѣтела: Много хубаво пѣешъ. — Хубаво пѣя, но сиренето отиде въ твоята уста. Пѣтелътъ научилъ единъ урокъ. На другата година той пакъ намѣрилъ парче сирене. Качилъ се на едно дърво да си го хапне. Лисицата го видѣла, похвалила го за хубавия му гласъ, но той първо изялъ сиренето и после изкукуригалъ. Лисицата казала : Тая година не пѣешъ толкова хубаво, както миналата. Казвамъ: Първо изпълнете Божията воля, а после угаждайте на хората. Когато свършимъ работата за Господа, тогава можемъ да седимъ, да пѣемъ и да се разговаряме. Първо изяжте сиренето, т. е. изпълнете Божията воля. Първо изпратете Божествената мисъль въ свѣта, между хората, а после кажете: Сега съмъ на ваше разположение. Каквото искате, ще направя. Да изпълнимъ първо Божията воля, а после волята на хората. * 11. Утринно Слово отъ Учителя, държано на 26 декемврий, 5. ч. с. 1945 г. София.—-Изгрѣвъ.
  4. „Новото начало“, Утринни слова, 13 година, (1943 г. – 1944 г.), стар правопис, издание от 1944 г., София Книгата за теглене - PDF Съдържание Блажени нищитѣ Казва се, че повтарянето е майка на знанието. Повтарянето е работа. Всѣка сутринь човѣкъ трѣбва да яде. Значи, едно и сѫщо нѣщо се повтаря много пѫти. Привидно процесътъ на храненето е еднообразенъ, но въ самата храна има голѣмо разнообразие. Ще прочета пета глава отъ Евангелието на Матея. Често съмъ ви давалъ закуска отъ тая глава. „И като видѣ многото народъ, възлѣзе на гората; и щомъ седна, пристѫпиха при Него ученицитѣ Му.“ (— 1 ст.). „И отвори устата си, та ги поучаваше, и говорѣше“. (— 2 ст.). Тия хора сѫ само слушали, нищо не сѫ разбирали. „Блажени нищитѣ духомъ, защото е тѣхно Царството небесно.“ (— 3 ст.). Кои сѫ нищи духомъ? Може ли да яде човѣкъ, на когото зѫбитѣ сѫ развалени и стомахътъ разстроенъ? Блаженъ е оня, на когото стомахътъ е здравъ. За него е яденето. Той сѣда и започва сладко да яде. Подъ „нищи духомъ,, нѣкой разбира слабъ, боленъ, беденъ човѣкъ. Не е така. Небето не се нуждае отъ болни, слаби и бедни хора. Ще кажете, че нищи духомъ е кроткиятъ и смирениятъ, но силенъ човѣкъ. Какво представя силата, малцина знаятъ. Едно време старитѣ турци отивали на ловъ съ своитѣ хрътки, особена порода кучета, Когато хрътката успѣвала да догони заека, ловецътъ ѝ казвалъ: Хайде, чоджумъ, ха напредъ ! — давалъ ѝ различни гальовни имена. Щомъ заекътъ поемалъ върха, а хрътката оставала назадъ, той ѝ казвалъ: „Ха домусъ, ха гяуръ!“ — наричалъ я съ лоши имена. Заекътъ и хрътката се напредварватъ, но и ловецътъ взима участие въ това надпрепускане. Ако загуби премията, господарьтъ ѝ ще я кръсти съ най-лоши имена. И вие, като дойде хрътката ви при неблагоприятни условия, кръщавате я съ най-лоши имена. Нѣма човѣкъ, който да не е казалъ нѣщо лошо на хрътката. „Блажени нищитѣ духомъ“, т. е. блажени ония, които сѫ работили дълго време и сѫ огладнѣли. Като се върнатъ вкѫщи, сѣдатъ предъ хубавото ядене. Блажени сѫ, защото за тѣхъ е яденето. Щомъ има хубаво ядене, Царството Божие е дошло за тѣхъ. Понеже сѫ работили, даватъ имъ се добри условия. Четете често петата глава отъ Матея, докато я разберете. Тогава ще бѫдете щастливи. Нещастието на хората се дължи на това, че не сѫ разбрали тая глава. Нѣкой казва: Като отида на оня свѣтъ, тамъ ще се уча. Нѣма защо да чакашъ това време, да умрешъ, че тогава да учишъ. Това е заблуждение. — Азъ умирамъ за тебе. — Нѣма защо да умирашъ, да плачешъ за мене, да ме погребвашъ — ще живѣешъ за мене. Знаешъ ли, колко струва едно умиране и едно погребване? Нѣкога хиляди, а нѣкога милиони лева. Всички искатъ най-лесното — да умратъ. После оттукъ ще имъ правятъ поменъ. Тежко ти, да чакашъ оттукъ да ти изпратятъ четири—петь пѫти презъ годината по единъ колетъ. Ще чакашъ да дойде задушница, да се събератъ душитѣ на едно мѣсто и да раздаватъ за тѣхъ. За просвѣтения човѣкъ идеята за раздаване за душитѣ е заблуда. Когато нѣкой замине за другия свѣтъ, първо го турятъ на работа, а после му даватъ да яде. Ако нѣкой ялъ и пилъ на земята, безъ да е работилъ, въ другия свѣтъ го турятъ на работа. Пращатъ го да сади плодни дръвчета. Ако каже, че му е дотегнала тази работа, питагь го: Какъ не ти дотегна на земята да ядешъ и да пиешъ? Тамъ пи винце, ракия, но тукъ нѣма такива нѣща. Тукъ има грозде, което никога не ферментира. Тукъ има и вино, но сладко — никога не опива. Тукъ всички живѣятъ по закона на любовьта, но такава любовь, отъ която никой не плаче. Често се говори, че нѣкой умрѣлъ отъ любовь. Какъ е възможно да умрешъ отъ любовь? Мома обича момъкъ и плаче, че той не я обича. Какъ е възможно да обичашъ и да не те обичатъ? Ако обичашъ и не те обичатъ, има причини за това. — Коя е причината? Сѣдът, въ който сипватъ маслото, е пробитъ. Ти носишъ празенъ сѫдъ. Хората те обичатъ. Който те срещне, сипва масло въ сѫда ти. Радвашъ се на маслото, но следъ известновреме то изтича, и сѫдътъ ти пакъ остава празенъ. — Защо? — Пробитъ е нѣкѫде, дупка има. Маслото е любовьта, която хората влагатъ въ тебе. Преди нѣколко деня отидохме на екскурзия. Носѣхме чайникъ да сваримъ вода. Напълнихме чайника, турихме го на огъня, но виждаме, че водата взе да изтича. Чучурката на чайника се разлепила, и водата изтичаше. Не можахме да сваримъ вода. Чучурката може да се залепи, но ще минатъ нѣколко деня. Какво да се прави сега? Една сестра взе малко хлѣбъ, запуши дупката на чайника, и водата заврѣ. Човѣкъ трѣбва да бѫде доволенъ. Нѣкой ти се усмихва, не си доволенъ. Иска да ти каже нѣколко думи, пакъ не си доволенъ. Казвашъ, че не знае, какъ да ги каже. Така може, така казва. Недоволството показва, че хората сѫ болни. Това е болезнено състояние. Университети си свършилъ, пакъ си недоволенъ. Искашъ да ездишъ, купувашъ си конь, пакъ си недоволенъ. Казвашъ: Моятъ конь не е хубавъ. Преди всичко, коньтъ не е твой. Богъ създаде коня. Ти само го ездишъ, но той не е твой. Коньтъ е на кобилата. Точни трѣбва да бѫдемъ въ думитѣ си. „Блажени нищитѣ духомъ“. Снаха пере дрехитѣ на свекърва си и, понеже не я обича, изкарва яда си на тѣхъ. Пере ризата й, мачка я и казва: Изедница ! Свекървата облича ризата и възприема лошитѣ чувства, които сна¬гата е внесла въ нея. Така отношенията не се подобряватъ. Единъ день иде при мене тая млада жена и се оплаква отъ свекърва си. Казахъ ѝ: Ще ти дамъ единъ съветъ. Ако го приложишъ, ще имашъ резултатъ. Тя пожела да чуе съвета ми. Казахъ ѝ, когато пере дрехитѣ на свекърва си, да мисли добре за нея, да отправя къмъ нея хубави чувства и разположение. Тя се усмихна и реши да направи опитъ. Следъ нѣколко месеца тя дойде пакъ при мене, доволна, че съветътъ далъ добъръ резултатъ — отношенията съ свекървата се подобрили. Лесно се развалятъ отношенията между хората, но и лесно се подобряватъ. Иде приятельтъ ти при тебе, и ти му давашъ единъ плодъ. Рѫцетѣ ти сѫ нечисти, оцапани отъ нѣщо. Приятельтъ ти взима плода, помирисва го и остава недоволенъ. Казвашъ: Колко е неблагодаренъ! Вината не е въ приятеля ти, но въ твоята неразумность. Защо не изми рѫцетѣ си, и тогава да подадешъ плода? Лошото е вънъ отъ тебе, но ти трѣбваше да бѫдешъ внимателенъ, да измиешъ рѫцетѣ си. Когато давашъ плодъ на нѣкого, измий рѫцетѣ си добре, съ топла вода и сапунъ, и тогава го подай. Ако пишешъ писмо на нѣкого, напиши нѣщо хубаво. Отъ какво страдатъ сегашнитѣ хора? Отъ недобре написани любовни писма. Нѣкой вземе писмовника, препише едно любовно писмо и самъ се възхищава отъ него. Оженишь се за една млада мома, която нищо не знае. Ти трѣбва да я учишъ, да ѝ предадешъ първия урокъ, да се научи да яде правилно. Азъ съмъ учитель. Първо, ще наблюдавамъ ученицитѣ си, какъ се хранятъ, какъ отварятъ и затварятъ устата си, какъ дъвчатъ, какъ държатъ главата си. Това е важно. Човѣкъ не е пратенъ на земята да се жени, да става господарь, да управлява свѣта. Човѣкъ не е пратенъ на земята да го товарятъ като конь, да го дѣлатъ като дърво, да го чукатъ като камъкъ. Нѣкой извърши поестѫпление, а другъ обвиняватъ и го турятъ въ затворъ, дето го биятъ по нѣколко пѫти на день. После се извиняватъ, че направили погрѣшка. Едно се иска отъ човѣка: да опредѣли отношенията си къмъ Бога. Нѣкой очаква да отиде при Господа и да опредѣли отношенията си къмъ Него. Той ще отиде при Господа, но важно е, какъ ще го посрещнатъ. Ако Богъ се яви при него като мирови сѫдия, лесно ще мине. Ако го посрещне като сѫдия отъ окрѫжния сѫдъ, отъ апелативния или отъ касационния сѫдъ, може да заведе противъ него углавно дѣло. Какво ще прави, ако веднага го осѫдятъ? Ще каже: Сѫдба е това ! Какво означава думата „сѫдба“? — Да се даде на всѣкиго това, което му трѣбва. Който нѣма цигулка, цигулка му се дава; който си нѣма жена, жена му даватъ; който нѣма дечица, дечица му даватъ; който нѣма обувки и шапка, това му се дава; който нѣма дрехи, дрехи му даватъ; който не е ездилъ на конь, конь му се дава; който не се е возилъ на файтонъ, на файтонъ се качва; който не е билъ министъръ, министъръ ще стане. Кой каквото пожелае, ще му дадатъ, да бѫде доволенъ. Това е сѫдба, а не да затворишъ човѣка, да го осѫдишъ на доживотенъ затворъ или на смърть. Това не е разрешаване на въпроситѣ. Понеже хората не сѫдятъ правилно, Богъ ще ги сѫди и ще разреши всички въпроси. Хората ще бѫдатъ доволни отъ Неговата сѫдба. Казвате: Да се оправятъ работитѣ ни! Вашитѣ работи нѣма да се оправятъ, докато цѣлиятъ свѣтъ не се оправи. Кажи: „Да бѫде волята Ти, както на небето, така и на земята. Да се прослави името Ти, както на небето, така и на земята. Да дойде Царството Ти, както на небето, така и на земята“. Подъ „небето“ разбирамъ вашия умъ. Всѣки човѣкъ, който мисли, е горе на небето. Всѣки човѣкъ, който не мисли, е долу на земята. Ти мислишъ, че ако отидешъ горе, ще умрешъ. — Какво означава умирането? — Събличане на старата дреха. Следователно, не можешъ да мислишъ, т. е. да влѣзешъ въ умствения свѣтъ, ако не съблѣчешъ дрехата си, направена отъ гѫста материя. Въ умствения свѣтъ се криятъ възвишенитѣ и свѣтли мисли, които можешъ да възприемешъ чрезъ ума си. На физичния свѣтъ, дето се хранятъ много хора, не може да има хармония. Готвишъ за 15—20 души въ една тенджера. На първитѣ сипвашъ отгоре, съ повече масло, а на последнитѣ — отъ дъното - постно. Постното ядене не е много вкусно. Въ Божествения свѣтъ за всѣки човѣкь се готви въ специална тенджерка. Всѣки плодъ е отдѣлна тенджерка. Дадешъ на нѣкого една ябълка, или круша, давашъ му я заедно съ тенджерата, дето се е готвила. Хората се чудятъ, добре готвятъ, а въпрѣки това, страдатъ. Погрѣшката е въ това, че готвятъ за много души. Ще готвишъ само за едного и въ отдѣлна тенджерка. Ако съмъ на ваше мѣсто и отида на гости при една мома, която не е опредѣлила тенджерка за мене, втори пѫть не стѫпвамъ въ дома ѝ. Видя ли, че е приготвила тенджера специално за мене, казвамъ: Добъръ гостилничарь е тая мома. Това изисква реалниятъ животъ. И тъй, за моитѣ очи е нуждна специална свѣтлина. Не мога да се ползувамъ отъ свѣтлина, която е минавала отъ едни очи въ други. Азъ ще възприема оная свѣтлина, която иде направо отъ слънцето. Хубаво е това, което излиза направо отъ Бога и влиза въ нашето сърдце, въ нашата душа и въ нашия духъ. Да говоришъ за нещо, което не си опиталъ, значи, да говоришъ за музиката, безъ да я познавашъ и разбирашъ. Не е само да говоришъ за яденето, но да знаешъ да готвишъ — ще готвишъ само за единъ човѣкъ. Не е достатъчно да отидешъ при крушата, но да знаешъ, какъ да си направишъ изборъ. Не е само да имашъ високо мнение за себе си, но да отговаряшъ на това мнение. Когато си горе, имашъ високо мнение за себе си, но какво ще правишъ, като слѣзешъ долу? Какво направи Христосъ, като се видѣ въ рабски образъ? — Смири се. Като Синъ Божи, трѣбваше да Го посрещнатъ навсѣкѫде като царь, но условията на земята изискваха смирение. Като слѣзе на земята, Той получи най-голѣми укори. Казвате: Да бѫдемъ като Христа. Това е неразбиране на въпроса. Въ едно отношение, азъ не искамъ да бѫда като Христа, да страдамъ на кръста като Него. — Защо?—Единъ пострада за всички, нѣма защо хиляди хора да страдатъ като Христа. Когато богатиятъ даде достатъчно храна и срѣдства за всички, нѣма защо ти, бедниятъ, да искашъ да раздавашъ като него. Не разваляй неговата работа. Той е далъ най-хубавия хлѣбъ. Ще дойде нѣкой да раздава като Христа. Не разваляй работата на Христа. По-добре научи хората да ядатъ хлѣба, който Христосъ е далъ, а не да раздавашъ като Него. Яжъ живия хлѣбъ, даденъ отъ Христа. Съвременнитѣ хора страдатъ отъ човѣшкия хлѣбъ. Преди години дойде при мене една мома да се оплаква, че не ѝ върви въ живота. Искала да стане учителка, не могла; искала да вземе друга служба, пакъ не могла. Пита ме, не може ли да намѣри нѣкой, да се ожени. Казвамъ ѝ: Ти си родена за пѣвица. Не ти върви въ живота, защото взимашъ чужда длъжность, а не твоята, за която си опредѣлена. Ти не можешъ да готвишъ, значи, не си годна за женене. Ще станешъ пѣвица и, като свършишъ тая работа, тогава ще замислишъ друга. Първо ще пѣешъ предъ малко хора, нѣма да излизашъ на голѣма сцена. — Истина ли е това, което ми говоришъ? — Истината говоря. Чудни сѫ хората. Като не имъ върви въ живота, мислятъ, че окрѫжаващитѣ сѫ лоши. Казватъ за нѣкого, че е лошъ човѣкъ. Ако си на негово мѣсто, и ти ще бѫдешъ лошъ. Въ едно земедѣлско училище имало единъ бикъ, който билъ кротъкъ по характеръ. Единъ день бикътъ се разлудѣлъ, започналъ да прави пакости. Като не могли да се справятъ съ него, решили да го убиятъ. Единъ отъ слугитѣ могълъ да се разговаря съ животнитѣ, разбиралъ езика имъ. Той казалъ: Не бързайте, не убивайте бика. Приближилъ се до него и започнали да се разговарятъ. Бикътъ му казалъ: Моля ти се, помогни ми! Въ задния ми кракъ е влѣзълъ голѣмъ трънъ, който ме прави да лудѣя. Извади тръна и азъ ще се успокоя. Слугата се навелъ, извадилъ тръна отъ крака на бика, намазалъ болното мѣсто съ дървено масло и го превързалъ. Следъ единъ часъ бикътъ билъ съвършено тихъ и спокоенъ. Нѣкога ще ви говоря за любовьта, която се присажда. Не е лошо да присаждашъ любовьта, но майсторъ трѣбва да бѫдешъ. Срѣщамъ една мома дивачка, виждамъ, че трѣбва да се присади съ калема на любовьта, да се облагороди. Единъ туря присадката — не се хваща; втори туря присадката — не се хваща; трети туря присадката, пакъ не се хваща. Най- после цѣлото дърво изсъхва. Когато присаждашъ човѣка, трѣбва да си майсторъ. На сто присаждания едно да не се хване, а 99 да се хванатъ, разбирамъ; обаче, 99 да не се хванатъ, а едно да се хване, това не разбирамъ. Съ каква мѣрка трѣбва да ви мѣри Господъ сега? Съ каква мѣрка мѣрятъ добритѣ хора? Съ каква мѣрка мѣрятъ лошитѣ хора? Мѣрката за добритѣ хора се различава отъ тая за лошитѣ. Съ каква мѣрка мѣрятъ ония, които иматъ добъръ езикъ? Учитель и ученикъ се разговарятъ. Учптельтъ е благороденъ, разуменъ човѣкъ. Изведнъжъ той удря една плесница на ученика. — Защо? — Защото ученикътъ казва на учителя си: Ти си простакъ, не знаешъ, какъ да постѫпвашъ. Така не се говори. И вие получавате такива удари; неочаквано нѣкой ви удари една плесница. — Защо? — Цѣлъ день мърморишъ въ себе си, недоволенъ си. Така ти смущавашъ невидимия свѣтъ. Никакво мърморене! Ако сте въ гората, имате право да мърморите. Изваждате ножа отъ джоба си, рѣжете бъзъ; тукъ клъцнете, тамъ клъцнете, свободни сте — никой не ви сѫди. Влѣзете ли съ ножа вкѫщи и започнете да мушкате тоя - оня, веднага ще ви накажатъ. Че си сѣкълъ бъзъ, никой не те държи отговоренъ, но позволишъ ли си да мушкашъ хората съ ножъ, веднага ще те сѫдятъ. Започнешъ ли да критикувашъ тоя - оня, ти мушкашъ съ ножа си. Като говоришъ лошо за другитѣ, все едно, че за себе си говоришъ; като говоришъ добро за дру-гитѣ, все едно, че за себе си говоришъ. Хората се плашатъ едни други, казватъ: Ако говоришъ лошо за мене, ще те накажатъ; ако говоришъ добре, ще те възнаградятъ. Правете всичко не по законъ, отъ страхъ, но по свобода. Прави добро за самото добро. Понякога и злото е на мѣсто. На десеть добрини едно зло е на мѣсто, и на десеть злини едно добро е на мѣсто. Сега, да дойдемъ до положителната страна на живота. Всички искате да живѣете добре, да имате Божието благословение. И това е възможно. — Кога? — Когато изпълните своето предназначение. Ти си създаденъ за пѣвецъ, а не искашъ да пѣешъ. Какъ ще угодишъ на Бога? Ти си създаденъ да свиришъ, да шиешъ дрехи или обувки, но не искашъ да изпълнишъ тая работа. Наистина, не е лесно да правишъ обувки, но ако работишъ съ любовь, като ушиешъ обувки на нѣкой човѣкъ, ще го улеснишъ, работитѣ му ще тръгнатъ напредъ. Ако не работишъ съ любовь и ушиешъ обувки на нѣкого, ще му причинишъ страдания. Ти не си добъръ майсторъ, не си истински обущарь. Казвашъ: Не ме приематъ хората. — Защо не те приематъ? — Защото не знаешъ, какъ да постѫпвашъ. Ако знаешъ, какъ да се отнасяшъ съ хората, навсѣкѫде ще те приематъ. Срѣщашъ единъ човѣкъ, иска вода, гърлото му е засъхнало отъ жажда. Бѫди уменъ, веднага вземи една чаша чиста, прѣсна вода и му дай, да утоли жаждата си. Дай на жадния отъ най-чистата вода. Кажи на скръбния най- ободрителната дума. Тоза значи, да носишъ Божието благословение. Така постѫпва Богъ. Той дава на всѣка душа отъ най-хубавото, което носи въ себе си. Ако искашъ да бѫдешъ подобенъ на Бога, давай на близкитѣ си отъ най-хубавото, което носишъ въ себе си. — Не мога да давамъ отъ най-хубавото. — Щомъ не можешъ, ти не вървишъ по Божия пѫть. Турете настрана глагола „не мога“. Единъ день отивахме на Витоша. Едва тръгнахме, започна да роси, капнаха нѣколко капки. Като изгрѣ слънцето, яви се хубава, голѣма дѫга. Какво показва дѫгата? Тя опредѣля отношението на човѣка като личность къмъ другитѣ хора. Тя опредѣля, колко богатъ, уменъ и духовенъ трѣбва да бѫде човѣкъ. Когато човѣкъ е вѫтрешно богатъ, уменъ и духовенъ, явява се дѫгата, като доказателство на това, че нѣма да стане потопъ. Потопътъ стана, когато хората се отклониха отъ правия пѫть. Той тури край на старата култура. Тя мина презъ вода, а сегашната култура минава презъ огънь. И това не е идеалното. Най-после ще дойде културата на изгрѣващето слънце, което ще дава на хората най-красивото, най-хубавото, отъ което тѣ иматъ нужда. Свѣтъть не трѣбва да се потопи, но да мине презъ огънь и да се пречисти. Има нѣща, които трѣбва да се изгорятъ; има нѣща, които не трѣбва да минатъ нито презъ вода, нито презъ огънь. Когато плодътъ зрѣе, нито презъ вода се прекарва, нито презъ огънь. Какъ постѫпватъ сегашнитѣ хора? Нѣкой те обиди. Ти искашъ да се махне — това е пѫтьтъ на потопа. — Да се накаже, да изчезне — това е пѫтьтъ на огъня. Не трѣбва да искашъ нито потопъ, нито огънь. Навсѣкѫде имаме огънь — сегашната война постоянно създава огънь. Вземешъ пушката въ рѫка, жегнешъ нѣкого — ето огънь. Достатъчно картечници има човѣкъ въ себе си — въ своя умъ, въ своето сърдце и въ своята воля. Сега воюватъ съ модерна артилерия, съ модерни самолети, отъ които пущатъ тежки бомби. Страшни сѫ бомбитѣ, които излизатъ отъ човѣшката уста. Единъ благороденъ господинъ ми се оплака, чс се пропилъ. — Защо се пропилъ? — Отъ една тежка дума, която жена му казала. Той искаше да ми каже думата, но азъ го спрѣхъ. Каже ли ми тая дума, ще се оцапамъ, не искамъ да се калямъ и после да се чистя. Ако самъ попадна на тая дума, по-малко ще се окалямъ. Казвамъ му: Ще ти дамъ единъ съветъ, да се справишъ съ тежката дума. Ще напишешъ на жена си едно любовно писмо, съ което ще ѝ благодаришъ за думата, която ти причинила най-голѣмата скръбь, но и най-голѣмата радость. Считай, че тая дума ти е казана отъ Господа. Той ти казва, че си даровитъ човѣкъ, но трѣбва да работишъ, да се усъвършенствувашъ. Ти си изпратенъ при своята жена, като при професоръ, да те учи Богъ те пита: Харесвашъ ли тоя професоръ? Ако го харесвашъ, постѫпвай като него. Човѣкъ е неблагодаренъ. Той е получилъ толкова благословения отъ Господа и пакъ е недоволенъ. Цѣлъ день роптае, че умътъ му не е такъвъ, какъвто трѣбва; сърдцето му не е такова, каквото трѣбва; волята му не е такава, каквато трѣбва; кѫща нѣмалъ, пари нѣмалъ — отъ всичко е недоволенъ. Настигамъ единъ день трима млади, една мома и два момъка — и двамата я обичатъ. Единиятъ кара велосипедъ, бавно върви — разговарятъ се тримата. По едно време момата взе да се оплаква, че се уморила, краката я заболѣли. Момъкътъ, който караше велосипеда, предложи на момата да седне предъ седалището; следъ това и той се качи и тръгнаха. И двамата бѣха на опасно мѣсто, можаха главитѣ си да счупятъ, но тѣ не мислѣха за опасностьта. Другиятъ момъкъ съжаляваше, че нѣма велосипедъ, и той да повози момата. Така се стекли обстоятелствата. Ходили на екскурзия и се уморили. И двамата момци сѫ внимателни единъ къмъ другъ. Важно е въ всичко да виждате доброто. Всѣко добро, което иде чрезъ хората, е изразъ на Божието благословение. Като не виждате това, тълкувате нѣщата криво и сами си създавате страдания. Христосъ казва: „Ако обичате ония, които ви обичатъ, какво повече правите отъ фарисеитѣ?“ Коя крава не обича теленцето си? Ние трѣбва да се отличаваме съ своята любовь. Какво правимъ, като отиваме на планината? Първата ни работа е да се преоблѣчемъ, понеже сме изпотени. Като хвърлямъ потната риза, тя веднага замръзва. Слънцето грѣе, но е студено. Питатъ ме, защо ходя често на Витоша. Ходя да се изпотявамъ, да изхвърлямъ нечистата поть, за да държа отворени седемтѣ милиона пори въ организъма си. Чрезъ тѣхъ приемаме Божието благословение. Затворятъ ли се тия седемь милиона прозорци, нищо не може да приемемъ. Нѣкои казватъ, да вземемъ автомобилъ, но азъ разчитамъ само на моя мотоциклетъ, съ две колела. Той ми е даденъ отъ Бога и съ него си служа. Ако има автомобилъ, това е случайно нѣщо. Всѣки си има по единъ мотоциклетъ само за себе си. Никаква мома не може да качи на него. Да разчиташъ на случайни нѣща, това е човѣшка работа. Ще разчиташъ на Божественото. Да давашъ отъ благата си само на едного, това е човѣшка работа. Въ свѣта има два милиарда хора. Къмъ всички трѣбва да бѫда еднакъвъ. Каквото отношение имамъ къмъ себе си, такова отношение трѣбва да имамъ къмъ всички. Подъ „себе си“ разбирамъ Бога, Който живѣе въ мене. Най-голѣмото благо, което имамъ, се дължи на Него. Съ всички искамъ да постѫпвамъ така, както Богъ постѫпва. Какъвто е Богъ въ мене, такъвъ е и въ другитѣ хора. Той е навсѣкѫде единъ и сѫщъ. Навсѣкѫде виждамъ Божието съвършенство. Отношението на човѣшката душа къмъ Бога се опредѣля по вѫтрешенъ пѫть. Никой не може да научи това отвънъ. Ако рече нѣкой да те учи, какъ да любишъ, нищо нѣма да научишъ. Любовьта сама учи хората. Казано е въ Писанието: „Духътъ ще ни научи на всичко“. Това, което научишъ отъ Бога, е най-великата наука, най-великото знание. Това, което научишъ отъ любовьта, то остава за цѣлата вѣчность. То никога не се разваля, не се губи. Единственото нѣщо, което не се разваля, е това, което излиза отъ Бога. Той е изворъ, Който никога не се размѫтва. По брѣговетѣ на тоя изворъ нѣма никаква каль, никакви утайки, никакви нечистотии. Дъното на тоя изворъ не се вижда. То е дълбоко и покрито съ чистъ, кристаленъ пѣсъкъ. Водата му е чиста и освежителна. Който пие отъ тая вода, той придобива животъ въ себе си. Изправяйте отношенията си къмъ Бога, безъ да се самоосѫждате. Радвайте се на оная благость и доброто, които Богъ проявява чрезъ хората. Радвайте се на всѣки човѣкъ, като на запалена свѣщь — проява па слънцето. Колкото по-силенъ е токътъ на инсталацията, толкова по-силно свѣти свѣщьта. Пазете инсалацията си, никой да не се докосне до нея. Никой нѣма право да бута Божествената инсталация. Опасно е, ако се развали тая инсталация. Дойдемъ ли до човѣшкото сърдце, само Богъ може да го поправя. Вложѝ сърдцето си въ рѫцетѣ на Бога и не се страхувай. Оставишъ ли сърдцето си въ рѫцетѣ на човѣка, знай, че той не може да го поправи. Сърдцето, умътъ, душата и духътъ сѫ прерогативи на Бога. Само Той има право да се докосва до тѣхъ. Всѣко живо сѫщество се нуждае отъ Бога. Отдалечишъ ли се отъ Бога, ще замръзнешъ; приближишъ ли се при Него, ще се стоплишъ. Докато обичашъ Бога, ще живѣешъ въ изобилие; щомъ престанешъ да Го обичашъ, изобилието се прекратява. Въ една мѣстность имало двама градинари. Плодоветѣ на единия градинарь били доброкачествени, а на другия — лоши. Единъ човѣкъ се разсърдилъ на добрия градинарь и казалъ: Не искамъ да ямъ отъ твоитѣ плодове. — Щомъ не искашъ отъ добритѣ плодове, ще ядешъ отъ лошитѣ. Никой не може да се сравни съ добрия градинарь. Никой не може да даде това, което Богъ дава. Никой не може да направи това, което Богъ прави. Павелъ казва: „Нито на ума, нито на сърдцето на човѣка е дохождало това, което Богъ е приготвилъ за ония, които Го любятъ.“ Да дойдемъ до положителното учение. Да изучаваме свѣтлината въ нашия умъ, топлината въ нашето сърдце, силата въ нашата душа и добродетелитѣ, скрити въ нашия духъ. Да изучаваме и методитѣ за прилагане на свѣтлината, топлината, силата и добродетелитѣ. Прилагайте добродетелитѣ въ живота си. Ценете малкитѣ нѣща и радвайте се на тѣхъ. Видишъ една малка пеперуда, обърни се къмъ Господа съ думитѣ: Господи, благослови я! Видишъ едно дърво, помоли се и за него, Богъ да го благослови. Видишъ единъ изворъ, пожелай и той да се благослови. Срещнешъ едно малко дете, пожелай и то да се благослови. Най-после, помоли се, Богъ да благослови и тебе. Бѫди доволенъ и благодаренъ за всичко, както пеперудката е доволна. „Блажени нищитѣ духом“ . Блажени нищитѣ духомъ, които се учатъ отъ пеперудитѣ. Блажени нищитѣ духомъ, които се учатъ отъ изворитѣ. Блажени нищитѣ духомъ, които се учатъ отъ плоднитѣ дървета. Блажени нищитѣ духомъ, които се учать отъ скѫпоценнитѣ камъни. Блажени нищитѣ духомъ, които се учатъ отъ златото. — Кое е главното свойство на златото? - Не се окислява. То е устойчиво. При това, за него е безразлично, въ кой джобъ ще влѣзе: въ джоба на бедния, или въ джоба на богатия; въ кесията на простия, или на учения. Златото се радва на онова, което съдържа въ себе си. И ние трѣбва да се радваме на благата, които сѫ вложени въ насъ, както и на благата, вложени въ нашитѣ ближни. Вие още не сте съзнали, колко много блага ви е далъ Богь. Затова, именно, хората лесно се заблуждаватъ. Често ме питатъ, какъ трѣбва да се говори на хората. Ще говоришъ естествено. Ще имъ говоришъ, както свѣтлината имъ говори, както въздухътъ имъ говори, както водата имъ говори и както хлѣбътъ имъ говори. Нѣкога, като не си доволенъ отъ обувкитѣ си, събувашъ ги и оставашъ по чорапи. Ако те питатъ, защо ходишъ по чорапи, не казвай, че обувкитѣ ти сѫ лоши, но кажи, че краката ти сѫ уморени, искашъ да си починатъ. Казвашъ, че не можешъ да ходишъ босъ. Не можешъ, защото имашъ обувки. Какво ще правишъ, ако нѣмашъ обувки? Ще ходишъ босъ. Единственитѣ добри обувки сѫ човѣшкитѣ крака — добродетелитѣ на човѣка; единственитѣ добри рѫкавици сѫ човѣшкитѣ рѫце — справедливостта на човѣка; единствениятъ хубавъ погледъ е погледътъ на свѣтлината, която излиза отъ човѣшкитѣ очи; единствената хубава речь е топлината, която излиза отъ човѣшката уста; единствениятъ хармониченъ тонъ е тоя, който се възприема отъ човѣшкото ухо. Като правѣхъ своитѣ научни изследвания изъ България, срещнахъ една стара, 85 годишна жена, която ми каза: Синко, моята работа е свършена вече. Едно време, като млада, друго бѣше. Рече тия думи и се усмихна. — Азъ зная изкуството да подмладявамъ. Мога да те подмладя, да станешъ 19 годишна мома. Какъ би постѫпвала съ момцитѣ? Тя изведнъжъ се изправи, погледна ме и каза: Може ли да бѫде това? — Може. Казвамъ: Отсега нататъкъ вие трѣбва да изправяте погрѣшкитѣ на своитѣ младини. Нито бабата се отнасяла добре съ младитѣ момци, нито тѣ се отнасяли добре съ нея. Какво представя любовьта на младитѣ? Тѣхната любовь е мѫчение, не е истинска любовь. Сега иде новиятъ животъ. Сега иде оная любовь, споредъ която е приятно да срещнешъ човѣка. — Защо? — Знаешъ, какъ да ностѫпвашъ. Каквото правишъ, става съ разположение и любовь, а не съ насилие. Едно правило: Никога не стой задъ коня. Той нѣма довѣрие въ никого. Усѣти ли, че нѣкой стои задъ него, веднага започва да рита, Ако трѣбва да застанешъ задъ коня, запази известно разстояние, да не те докосне. Коньтъ е щедъръ, но въ ритането. Не всѣки оценява тая щедрость. Въ едно богато семейство, което имало четири дъщери, дохождалъ единъ младъ офицеръ. Тѣ го посрѣщаля внимателно, гощавали го добре. При всѣко посещение, тѣ правѣли баници, да го задоволять. Той произхождалъ отъ добро, но крайно пестеливо семейство. Младиятъ момъкъ се оженилъ за една отъ дъщеритѣ. Единъ день я срещнахъ и я попитахъ, доволна ли е отъ живота си. Тя веднага се оплака, че мѫжътъ ѝ билъ много стиснатъ. Единъ подаръкъ, едно внимание не е показалъ къмъ нея досега. Каквото поискамъ, все отлага. Значи, не прилича на оня момъкъ, когото гощавахте щедро съ баници. Ти трѣбваше да знаешъ това още отначало. Той идѣше въ вашия домъ като на гостилница. Ако имаше приятелско отношение къмъ васъ, трѣбваше да донесе нѣщо отъ себе си. Брашното, маслото, сиренето трѣбваше да бѫдатъ отъ него, а трудъть оть васъ. Ще кажете, че новото учение изисква отъ човѣка щедрость. И дветѣ страни трѣбва да бѫдатъ щедри, а не само едната. Живота, който сме развалили, сами трѣбва да го изправимъ. Всичко трѣбва да се изпере и очисти. Мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ ни трѣбва да се изчистятъ, да заживѣемъ, както Богъ изисква. Богъ казва едно, вие правите друго. Какъ ще се оправи свѣтътъ? Може ли обществената безопасность да оправи нѣщата? Тамъ могатъ да те простратъ на земята, да ти ударять 25 тояги, но пакъ нѣма да те оправятъ. Само любовьта може да оправи човѣка. Тя внася свѣтлина въ него; той вижда погрѣшкитѣ си и се изправя, Не е достатъчно само да бѫдешъ любезенъ и внимателенъ къмъ едного. Да бѫдешъ майка, това не значи, да бѫдешъ добра само къмъ своитѣ деца, но и къмъ другитѣ. Здравето на нейнитѣ деца е въ зависимость отъ разположението ѝ къмъ чуждитѣ деца. Здравето на единъ домъ зависи отъ достѫпа на чистия въздухъ въ него. Колкото по-голѣми сѫ прозорцитѣ и по-често се отварятъ, толкова по-здрави сѫ хората въ тоя домъ. Ако прозорцитѣ сѫ малки и не се отварятъ често, въздухътъ въ кѫщата е разваленъ, нечистъ, и хората боледуватъ. Всички искатъ да бѫдатъ здрави, да живѣятъ добре, но не могатъ да изпълнятъ желанието си. Нѣкога човѣкъ прави погрѣшки несъзнателно. Вижда, че нѣкой грѣши, и той му прави строга бележка. После съжалява, че е постѫпилъ строго. Строгостьта е методъ, но ако се употрѣби на мѣсто. Не се ли употрѣби на мѣсто, енергията се е изразходвала напраздно. Методитѣ на природата сѫ крайно економични. Природата е щедра, тя дава изобилно, но не разточително. Срѣщашъ единъ човѣкъ, спирашъ го на пѫтя и му казвашъ грубо: Мини оттукъ, пѫтьтъ е каленъ, ще се окаляшъ. Понеже му казвашъ грубо, той не те слуша, върви въ пѫтя си. Защо не кажешъ на човѣка меко, внимателно? Грубиятъ тонъ изразходва повече енергия. Кажи меко, спокойно на човѣка: Мини отдѣсно; пѫтьтъ, по който вървишъ, е каленъ. Всѣки човѣкъ има желание да помогне на ближния си, но не знае, какъ да направи това. Когато слънцето грѣе, не стойте вкѫщи на затворено. Изложете гърба си на слънце, да използувате слънчевитѣ лѫчи. Когато плодоветѣ узрѣятъ, не чакайте да ви донесатъ наготово; идете при дърветата, тамъ да ги видите, и сами да си откѫснете. Не очаквайте други да ви готвятъ. Ако нѣма кой да ви наготви, гответе си сами. Кой е по-добъръ готвачъ: жената, или мѫжътъ? Днесъ жената готви, но е недоволна, дотегнало ѝ. Тя готви при трудни условия: масло нѣма, олио нѣма. Ако се намѣри отнѣкѫде, трѣбва да се плати скѫпо, по 300—350 лв. килограма. Хубавитѣ работи струватъ скѫпо. Професоръ по музика предалъ единъ урокъ на единъ американецъ, за което взелъ голѣмо възнаграждение. Следъ това той запиталъ ученика: Искашъ ли да взимашъ още уроци? — Достатъчно ми е единъ. Уроцитѣ на виднитѣ професори сѫ скѫпи. И уроцитѣ на доброто сѫ скѫпи. Ако си способенъ, ще вземешъ само единъ урокъ и ще платишъ, колкото ти искатъ. Ако платишъ за два урока, това показва, че не си способенъ. Питате: Какво е нуждно на човѣка? – Само единъ урокъ отъ любовьта. Вземе ли два урока, той ще фалира. Кой може да плаща на урокъ по десеть хиляди долара? Скѫпи сѫ уроцитѣ на любовьта ! Тя внася свѣтлина въ човешкия умъ. Сегашнитѣ хора живѣятъ въ тъмнина. Тѣ трѣбва да отворятъ прозорцитѣ си и да се научатъ да гледатъ, да познаватъ пѫтя, по който вървятъ. Когато дойдохъ за пръвъ пѫть въ София, единъ приятель обеща да ме заведе на Черния връхъ. — Знаешъ ли пѫтя за тамъ? — Зная го добре, ходилъ съмъ четири-петь пѫти. Единъ день тръгнахме за Черния връхъ. Той върви напредъ, азъ следъ него. Вървѣхме три-четири часа изъ планината, но никакъвъ връхъ не се виждаше. Питамъ приятеля си: Защо не се вижда още върхътъ? — Ще се види скоро. Вървѣхме още малко, и той започна да се оглежда. После каза: Объркалъ съмъ пѫтя. Казвамъ му: Виждашъ ли тоя знакъ на небето? Той е надъ Черния връхъ, сочи къмъ северо-западъ. Приятельтъ ми видѣ знака, но не повѣрва, че по него можемъ да се ориентираме. Казахъ му да следваме тоя знакъ, и той се съгласи. Тръгнахме по тая посока и скоро видѣхме върха. Тогава той казва: Чудно, какъ се заблудихъ! Той се заблудилъ, но отгоре не се заблуждаватъ. И човѣкъ, когато тръгва въ правия пѫть, къмъ Бога, може да обърка пѫтя и да се заблуди. — Какво трѣбва да прави? — Да погледне нагоре, да види знака на небето, който що го ориентира. Погледни нагоре, ще видишъ знака, който сочи правия пѫть. Единъ вашъ братъ тръгва въ града да свърши нѣкаква работа. Поглеждамъ къмъ небето, виждамъ две успоредни линии, а между тѣхъ едно малко облаче. Казвамъ му: Ще имашъ едно малко препятствие въ работата си. — Не ми се вѣрва. Какво отношение има облачето къмъ моята работа? – Ще видишъ, самъ ще се убедишъ. Той отиде въ града и вечерьта се върна. Казва: Работата се свърши, но съ едно препятствие. Както каза, така стана. Разумниятъ свѣтъ показва на човѣка, какво ще му се случи. Ако е уменъ, ще се ползува отъ това, което му се дава. Единъ день пѫтувахъ отъ Казанлъкъ за Карлово, дето искахъ да спра за нѣколко часа, да държа една сказка. Времето бѣше хубаво, небето ясно, нито едно облаче по него. По едно време на небето се яви единъ тъменъ черенъ облакъ. Въ сѫщото време видѣхъ на небето две успоредни линии. Разбрахъ, че трѣбва да замина направо за София, да не се отбивамъ въ Карлово. Защо не трѣбваше да се отбивамъ въ Карлово? Оказа се, сѫщата вечерь салонътъ въ Карлово билъ заетъ отъ военнитѣ, които презъ деня го поправяли. По невнимание на слугитѣ, както горѣла печката въ салона, паднали кюнцитѣ, и часть отъ дюшемето изгорѣло. Понеже не разполагахъ съ другъ день за сказката, вьрнахъ се направо въ София. Ще кажете, че не можахъ да държа сказката си. Какво отъ това? На много мѣста съмъ държалъ сказки, а въ Карлово не можахъ — нищо не загубихъ. Мислите ли, че ако държите една сказка, ще оправите обърканитѣ работи на хората? Радвайте се на това, което Богъ ви дава. Радвайте се на доброто въ себе си. Служете на доброто, и не се смущавайте отъ нищо. Все ще се случи поне единъ пѫть въ живота ви, военнитѣ да наематъ салона, въ който се държатъ сказки. Добре, че тѣ сѫ го наели, защото иматъ възможность да го поправятъ. Ако днесъ не можете да свършите една работа, ще я свършите на другия день. Радвайте се, че имате възможность да я свършите. Ако тоя животъ не можете да свършите работата си, другия животъ ще я свършите. Вториятъ день е по кѫсъ отъ първия — отъ човѣка зависи, какъ ще го използува. Често хората се дѣлятъ на стари и млади. Това е все едно, да отдѣлятъ дѣсната рѫка отъ лѣвата и дѣсния кракъ отъ лѣвия. Дѣсниятъ кракъ и дѣсната рѫка иматъ отношение къмъ ума, а лѣвиятъ кракъ и лѣвата рѫка — къмъ сърдцето. Какъ ще отдѣлишъ ума отъ сърдцето? Значи, дѣсниятъ и лѣвиятъ кракъ, както дѣсната и лѣвата рѫка, ще застанатъ успоредно и ще започнатъ заедно да работятъ. Дѣсното око има отношение къмъ ума, а лѣвото — къмъ сърдцето, но дветѣ заедно изразяватъ душата и духа на човѣка. Дѣсната рѫка дава свѣтлина, а лѣвата — топлина. Лѣвиятъ кракъ създава плодоветѣ, а дѣсниятъ ги раздава. Както двата крака, дветѣ очи, дветѣ рѫце вършатъ заедно една работа, така млади и стари трѣбва да работятъ заедно, да вървятъ напредъ. Ако срещнете единъ старъ цигуларь, не го критикувайте, но дайте му импулсъ да свири. Доведете една млада мома предъ него, да го вдъхновява. Той ще поглежда къмъ нея и ще свири. Младиятъ дава импулсъ, а стариятъ използува живота. Стариятъ никога не може да даде импулсъ, а младиятъ никога не може да използува живота. Ето защо, стари и млади трѣбва да се събератъ заедно; младитѣ да даватъ импулсъ, старитѣ да използуватъ живота. Ако нѣмашъ потикъ, извикай единъ младъ човѣкъ да те импулсира. Ако имашъ импулсъ и не знаешъ, какъ да го използувашъ, извикай единъ старъ човѣкъ да го импулсирашъ. Младата мома, пълна съ импулсъ, е недоволна, че не дойде нѣкой младъ човѣкъ да ѝ свири. Тя нѣма ухо, не може той да ѝ свири. Музикантътъ свири само на оня, който има ухо и може да слуша и да възприема. Такъвъ е законътъ. Ако си добъръ, доброто е за тебе; ако си уменъ, разумностьта е за тебе; ако си истинолюбивъ, истината е за тебе; ако си любещъ, животътъ е за тебе; ако обичашъ мѫдростьта, знанието е за тебе. „Блажени нищитѣ духомъ.“ — Защо сѫ блажени? — Защото е тѣхно Царството небесно. Сега и на васъ казвамъ: Всички сте добри, но не сте проявили доброто. Вие държите доброто въ хамбара си, чакате благоприятни времена да го проявите. И това не е лошо, но по-добре е да извадите и най-малкитѣ сѣменца отъ хамбара си и да ги посѣете на нивата. Може да ги посадите на видно мѣсто, а може и на нѣкое незабелязано мѣсто — важно е да ги посадите, да имъ дадете животъ. Ако сега не проявите вашето добро, кога ще го проявите? Ако сега не помогнешъ на ранения на бойното поле, кога ще му помогнешъ? Трѣбва ли да чака той съ часове и дни, за да му се помогне? Всѣки има нужда отъ нѣщо въ дадения моментъ. Дайте ходъ на Божественото въ себе си, то да се прояви. То е девата въ човѣка, а външниятъ човѣкъ е слугата или слугинята ѝ. Като срещнешъ нѣкой човѣкъ, кажи му: Твоятъ господарь е много добъръ, поздрави го. Ако срещнешъ жена, кажи ѝ: Твоята господарка е много добра, поздрави я. Вие сте обезценили Божественото въ себе си, поради което обезсмисляте живота си и преждевременно остарявате. Човѣшкото остарява, а Божественото — никога. И въ младия, и въ стария, Божественото е всѣкога младо. Човѣшкиятъ свѣтъ започва съ младостьта, а свършва съ старостьта. Божествениятъ свѣтъ започва съ младостьта и върви къмъ вѣчно подмладяване. Подмладяването е Божественъ импулсъ, който води къмъ усъвършенствуване. Казано е: „Бѫдете съвършени, както е съвършенъ Отецъ вашъ небесни.“ Бѫдете добри, както е добъръ Отецъ вашъ небесни. Бѫдете любещи, както е любещъ Отецъ вашъ небесни. Услужвайте на хората, както Богъ услужва. Това е най-хубавото, което човѣкъ може да направи. Турете надписъ на своята градина: Тукъ има хубави плодове. Който мине, може да спре, да си почине и да си откѫсне единъ плодъ. Защо Богъ ни даде очитѣ? — Да виждаме добре. — Защо ни даде ушитѣ? — Да слушаме добре. — Защо ни даде устата? — Да говоримъ добре. — Защо ни даде носа? — Да възприемаме уханието на цвѣтята. — Защо ни даде рѫцетѣ? — Да вършимъ хубави работи. — Защо ни даде краката? — Да ходимъ въ пѫтя на доброто. Хиляди блага ви е далъ Богъ, а вие седите на едно мѣсто като инвалиди и очаквате да дойдатъ съ носилки да ви мѣстятъ отъ едно мѣсто на друго. Желая да ви видя въ хубави градини, при благата, които Богъ е далъ: при чиститѣ извори и полянки, при високитѣ върхове. Да ви видя сами да се качвате по плннинитѣ, не съ носилки и автомобили. При това, всѣки самъ да си услужва. Това, което хората правятъ, и ти можешъ да го направишъ. Всѣки да си опита силитѣ, какво може да направи. Малко работи, но каквото направишъ, да бѫде хубаво. Цигуларьтъ да свири хубаво. Шивачътъ да шие добре; обущарьтъ да прави хубави обувки; бакалинътъ да продава добра стока. Всѣки въ занаята си да бѫде добъръ майсторъ. Затова Богъ ни далъ умъ и сърдце, да изразяваме чрезъ тѣхъ най-хубави нѣща. Умътъ и сърдцето представятъ голѣмо богатство, съ което Богъ е надарилъ човѣка. Голѣмо съкровище се крие въ тѣхъ. Сега всички хора се молятъ за миръ на земята. Ние не сме за този миръ. Той не е действителенъ. Сънувате вечерь, че ви гонятъ мечки, вълци. Като се събудите сутриньта, успокоявате се, нищо нѣма. Това, което ви е плашело на сънь, е заблуждение — не е реално. Хората страдатъ отъ нереални нѣща. Единъ царь миналъ покрай единъ беденъ човѣкъ, който седѣлъ на улицата и свирѣлъ на цигулка. Като разбралъ, какво е положението му, царьтъ го съжалилъ и казалъ на единъ отъ министритѣ си да се погрижи за него, да му дадатъ нѣкаква сума, да се помогне на дечицата му. Бедниятъ човѣкъ взелъ паритѣ и започналъ нѣкаква търговия. Въ скоро време той забогатѣлъ. Царьтъ се заинтересувалъ отъ положението на тоя човѣкъ и пожелалъ да го види. Отишълъ въ дома му и го намѣрилъ на легло. Запиталъ го отъ какво е боленъ и колко време лежи. — Три месеца вече, откакъ съмъ на легло. Като вдигахъ топоветѣ въ магазина, единъ топъ памукъ падна върху рамото ми и заболѣхъ. Царьтъ се замислилъ за положението на търговеца, който добавилъ: И азъ се чудя, какво ми стана. Едно време и камъкъ да паднѣше върху гърба ми, нищо не ми ставаше, а сега единъ топъ памукъ ме тури на легло. Казано е въ Писанието: „Ще залича грѣховетѣ имъ и нѣма вече да ги помена“. Направете и вие сѫщото. Вземете оня тевтеръ, въ който сте писали, какво има да взимате, и заличете всичко. Турете кръстъ на стария животъ и го изгорете. Следъ това вземете новъ тевтеръ и пишете всѣки день: Днесъ слънцето изгрѣ много хубаво. Днесъ азъ, жена ми и децата ми се нахранихме отлично — весели и разположени сме. Слава Богу, днесъ ни дойде най-голѣмото благословение. Досега Богъ ни е благославялъ, отсега нататъкъ ние ще Го благославяме. Ще служимъ на Господа съ нашия умъ, съ нашето сърдце, съ нашата душа и съ нашия духъ, както Той иска. Ще служимъ на Господа съ всичко, което Той ни е далъ. Казано е: „Когато ме потърсите съ любовь, съ всичкото си сърдце, съ всичкия си умъ, съ всичката си душа и съ всичкия си духъ, ще ме намѣрите.“ Когато ме търсите съ знанието на ума, на сърдцето, на душата и на духа, ще ме намѣрите. Когато ме потърсите съ свободата на ума, на сърдцето, на душата и на духа, ще ме намѣрите.“ Да потърсимъ Господа съ любовьта, съ мѫдростьта, съ истината, и да бѫдемъ всички свободни. * 10. Утринно Слово отъ Учителя, държано на 19 декемврий, 5 ч. с. 1943 г. София.—Изгрѣвъ.
  5. „Новото начало“, Утринни слова, 13 година, (1943 г. – 1944 г.), стар правопис, издание от 1944 г., София Книгата за теглене - PDF Съдържание Най-великата наука Ще прочета 60 гл. отъ Исаия и 13 гл. отъ I. Послание къмъ Коринтянитѣ. Всѣко нѣщо, което се чете, трѣбва да се разбира. Сѣмето не може да се разбере, докато не се посѣе, не изникне, не израсте, не цъвне, не даде плодъ, и плодътъ му не се опита. Докато сѣмето е въ хамбара, нищо не ни ползува. То трѣбва да се посѣе. „Ако говоря съ человѣчески и ангелски езици, а любовь нѣмамъ, ще съмъ медъ, що звънти, или кимвалъ, що дрънка“. (— 1 ст.)... „Ще съмъ медъ, що звънти, или кимвалъ, що дрънка.“ Значи, неразуменъ ще бѫда. „И ако имамъ пророчество, и зная всичкитѣ тайни и всѣко знание, и ако имамъ всичката вѣра, щото и гори да премѣствамъ, а любовь нѣмамъ, нищо не съмъ.“ (— 2 ст.). Какво особено има въ това, че човѣкъ премѣства една гора или една планина? Какво ще придобиешъ, ако премѣстишъ единъ тежъкъ камъкъ, или една планина отъ едно мѣсто на друго? Само енергията си ще изразходвашъ - нищо повече. Важно е любовь да имашъ. „И ако раздамъ всичкия си имотъ за прехрана на сиромаситѣ, и ако предамъ тѣлото си на изгаряне, а любовь нѣмамъ, нищо не се ползувамъ.“ (— 3 ст.). „Любовьта дълготърпи, благосклонна е; любовьта не завижда; любовьта не се превъзнася, не се гордѣе.“ (—4 ст.). Значи, любовьта е силна. Не мислете, че търпението е слабость. Търпеливиятъ е силенъ човѣкъ. За Бога се казва, че е дълготърпеливъ. Той е най-силниятъ. Най-великата наука въ свѣта е да се научи човѣкъ да живѣе споредъ закона на любовьта. Това е най-лесното нѣщо, а сѫщевременно и най-мѫчното. Мислите ли, че живѣете по любовь? Вашата любовь е външенъ гримъ, гримирани сте отвънъ съ любовьта. Тя не е проникнала още въ живота на сегашнитѣ хора. Животътъ имъ е пъленъ съ страдания и смущения. Вчера бѣхъ въ дома на единъ отъ нашитѣ братя. Той разказваше, че отнѣкѫде му дошло едно куче, което проявява голѣма ревность. Братътъ има кози. Ако рече да погали козитѣ въ присѫтствие на кучето, последното се хвърля върху козитѣ, лае ги — ревнува. Той ще погали и кучето, но едновременно не може и козитѣ, и кучето. И кучето, и козитѣ му сѫ еднакво любими. Често и хората изпадатъ въ сѫщото състояние — и тѣ ревнуватъ. Човѣкъ мисли, че ако погладятъ нѣкого въ негово присѫтствие, него ще забравятъ. Какъ ще гладишъ едновременно и козитѣ, и кучето? Ще дойде редъ да се пагали и кучето. Какво означава думата „куче“? Казватъ „куче, кучи“. Значи, кучето учи, както всичко въ свѣта се учи. Питатъ ме, какво означава момата? Обърнете сричкитѣ на думата „мома“, ще получите „мамо“. Следователно, мома, която не може да стане „мамо“, не е мома. Учете се да се освобождавате отъ заблужденията. Често наблюдавамъ, какъ постѫпватъ художницитѣ, музикантитѣ, философитѣ. Всѣки гледа да направи това, което може и знае. Всѣки е специалисть въ известна область. Цигуларьтъ свири това, което добре знае и обича. Художникътъ рисува това, което знае. Философътъ разсѫждава върху това, което разбира. И азъ искамъ да свиря това, което обичамъ. Измѣни ли на себе си, човѣкъ прави грѣшки. Три закона опредѣлятъ нѣщата: законъ на мислитѣ, законъ на чувствата и законъ на постѫпкитѣ. Тия закони показватъ, кое е начало на нѣщата и кое — край, кое е първо и кое — последно. Говоришъ на нѣкакъвъ езикъ, държишъ речь. Първо трѣбва да имашъ гласъ, да говоришъ; после, словото трѣбва да бѫде съдържателно. Най-после, трѣбва да нареждашъ думитѣ така, че да предавашъ мисъльта си правилно, да те разбератъ хората. Кои думи се явиха първи въ речьта? Първи се явиха съюзитѣ, после глаголитѣ, прилагателнитѣ, мѣстоимената. Последни се явиха сѫществителнитѣ. Това сѫ доказали ученитѣ опитно. Когато нѣкой заболѣе мозъчно, първо забравя сѫществителнитѣ имена. Той не може да каже брадва, но казва: Това, което сѣче. Не казва конь, но това, което се езди. После забравя мѣстоимената. Единъ американски професоръ, филологъ, като предавалъ на студентитѣ си за мѣстоимената, преживѣлъ нѣкакво затъмняване въ съзнанието си и забравилъ, кой е. Разказвалъ за личнитѣ местоимена „азъ, ти той“, и като се запиталъ въ себе си, кой е, кое лице е той, не могълъ да си отговори, азъ ли е, ти ли е, той ли е, или другъ нѣкой. Прекѫсналъ лекцията и отишълъ у дома си, да пита жена си, кой е. Ще кажете, че това е болезнено състояние. Не, съ него е станало нѣкакво психично объркване. Кои сѫ тритѣ лица въ семейството? Първото лице въ семейството е бащата, второто лице е майката, а третото е синътъ, или дъщерята. За себе си Богъ казва: Азъ съмъ. Това „азъ“ има едно значение. Когато ние се обръщаме къмъ Господа, казваме: Ти си, Господи. Това има друго значение. Когато се казва, че Богъ създаде всичко, разбираме, че Той носи бремето на цѣлата вселена. Въ Него всичко се движи и живѣе. Кажа ли „Ти си, Господи“, трѣбва да изпълня Божията воля. Човѣкъ може да изпълни Божията воля, но не може да носи цѣлата вселена на гърба си, не може да носи грижитѣ на всички хора и да задоволи нуждитѣ имъ. Богъ задоволява нуждитѣ не само на хората, но на всички живи сѫщества. Като не е въ сила да задоволи даже своитѣ нужди, човѣкъ се обръща къмъ Великия съ думитѣ: „Ти, Господи!“ Единственъ Той може да ни помогне. За да ни помогне Богъ, ние трѣбва да спазваме закона на любовьта. Помнете: Както сѫ опредѣлени тоноветѣ на китарата, мандолината и пианото, така е опредѣлено човѣкъ да живѣе по закона на любовьта. Обаче, малко пианисти има, които свирятъ хубаво. Изкуство е да знаешъ, какъ и колко да натиснешъ клавиша. Нѣкой пианистъ свири по нѣколко часа на день, и то, следъ като е свирилъ 10—15 години. — Защо свири толкова? — Да не загуби техниката си. Следователно, малко хора изпълняватъ Божията воля. Малко хора се молятъ, както трѣбва. Нѣкой се моли по нѣколко пѫти на день и мисли, че молитвата му е приета. Молишъ се, но молитвата ти трѣбва да даде плодъ. Ти казвашъ, че си посѣлъ едно сѣме, но плодъ нѣмашъ. Минали сѫ вече три - четири години, и сѣмката не е израсла. Да посѣешъ едно сѣме, това значи, да израсте, да цъвне, да даде плодъ и да опиташъ плода му. Щомъ не си опиталъ плода му, ти нито си посѣлъ сѣмката, нито си я позналъ. И за човѣка се казва, че по плода му ще се познае. Плодътъ на човѣка сѫ неговитѣ дѣла. Значи, човѣкъ се познава по дѣлата си. — Набоженъ човѣкъ съмъ. - Ако твоята набожность не даде плодъ, както растенията и дърветата, не си набоженъ. Плодоветѣ, съ своята сладчина и вкусъ, опредѣлятъ дѣлата на растенията. Като ядешъ единъ плодъ, виждашъ, какво е сърдцето на плодното дърво. Ако плодътъ на една ябълка или круша е сладъкъ, значи, сърдцето ѝ е добро. Това дърво обича Господа, и Господъ го обича, затова дава сладки, вкусни плодове. Вкусътъ и сладчината на плода изразяватъ съдържанието на неговата любовь. Като слушатъ да говоря така, нѣкои казватъ, че не разбиратъ, какъ е възможно растението да обича Бога. Ако си вързалъ очитѣ си съ кърпа и казвашъ, че не виждашъ, това не показва, че всички не виждатъ. Ти авторитетъ ли си? Който не разбира, да отиде на опашката; който разбира, да излѣзе напредъ, на главата. Който свири добре, да излѣзе напредъ. Който рисува добре, да излѣзе на първо мѣсто. Нѣкой иска да излѣзе напредъ, да се прослави. Истинската слава е слава на Цѣлото. Ще кажешъ, че искашъ да бѫдешъ блаженъ. Ако искашъ само ти да бѫдешъ блаженъ, никога нѣма да постигнешъ блаженството. Когато блаженството стане достояние на всички хора, тогава имаме истинско блаженство. — Защо Богъ изгори градоветѣ Содомъ и Гоморъ? — За лошия животъ на хората, да не се увеличи злото въ свѣта. Обаче, злото отъ Содомъ и Гоморъ достигна и до нашитѣ времена. Всички хора се питатъ, кой ще победи въ сегашната война. Въ единъ домъ се биятъ майката и бащата, братята и сестритѣ, и всички се питатъ, кой ще победи. Щомъ всички се биятъ, тоя домъ е мѣсто на раздоръ. Казватъ, че въ нѣкой домъ пѣе кокошка, а въ другъ — пѣтелъ. Така не се говори. Да пѣешъ, значи, да давашъ разумно. Пѣтелътъ никога не пѣе за лошо. Той е единственото живо сѫщество, което всѣкога дава. Пѣтелътъ не пѣе, когато човѣкъ умира, обеднява или пропада на изпитъ. Изобщо, когато нѣкѫде става зло, пѣтелътъ не пѣе. Става ли нѣкѫде добро, пѣтелътъ пѣе. Това значи пѣтелъ. Не трѣбва ли тогава да пѣе пѣтелъ вкѫщи? Не трѣбва ли мѫжъ да пѣе вкѫщи? Подъ „пѣене“ не разбирамъ крѣкане, викане, да се чуватъ праздни думи. Не е мѫжъ оня, който само крѣка. Пѣенето на пѣтела не е крѣкане, но кукуригане. Вие не разбирате дълбокия смисълъ на думата „кукурига“. Азъ бихъ желалъ пѣтелътъ всѣкога да кукурига. Българинътъ не се е вслушвалъ въ кукуригането, да чуе, колко различни тонове има. Единъ пѣтелъ пѣе басъ, другъ пѣе сопранъ, трети — между двата гласа. Голѣма разлика има въ гласа на пѣтлитѣ. Цельта на моитѣ беседи не е да изнасямъ недѫзитѣ на хората. Да знаешъ недостатъцитѣ на хората, нищо не те ползува. Да критикувашъ, това е голѣмо изкуство. Да бѫдешъ критикъ, значи, да си ученъ и светъ човѣкъ. Ако не си ученъ, ако не си светия, ще мълчишъ, нѣма да давашъ мнението си. Ако свиришъ и пѣешъ хубаво, дай мнението си; ако не знаешъ нито да свиришъ, нито да пѣешъ, кажи: Нѣмамъ мнение. Всѣки, който си дава мнението, дето не трѣбва, губи. Защо ще критикувашъ, кое е право и кое — криво? Търси важното, сѫщественото и, като го намѣришъ, тогава си кажи мнението. Качеството на дрехата се опредѣля отъ качеството на плата. Ако носишъ дрехата си десеть години, и платътъ не се изтърка, косъмъ не пада отъ него, дрехата е добра. Обувкитѣ ти сѫ добри, ако следъ десетгодишна употрѣба запазватъ формата си. — Какъ е възможно това? —Вижте, какво става съ крилата и краката на птицата. Цѣлъ животъ хвърка и кацва отъ клонъ на клонъ, но нито крилата, нито краката се изхабяватъ. Какво виждаме въ човѣка? Какво казва той за себе си? Едно време бѣхъ младъ, обичахъ; ето, остарѣхъ вече и не обичамъ. Лошо е, че си остарѣлъ. Какво направи? Защо остарѣ? Причината на остаряването не се крие въ годинитѣ. Мине нѣкой край тебе, и ти казвашъ: Не мога да търпя тоя човѣкъ, не мога да го нося. Чудно нѣщо, едно време майка ти те носѣше —~ това бѣше добре за тебе. Ти считаше, че това е въ реда на нѣщата. Не е ли въ реда на нѣщата и ти да носишъ нѣкого? Като те е носила майка ти, не ти ли е дала примѣръ? Както тя е носила товаръ, така и ти трѣбва да носишъ. Единъ трудолюбивъ българинъ се върналъ вечерьта вкѫщи, уморенъ отъ работа и трудъ. Цѣлъ день копалъ, сѣлъ на нивата, изложенъ на горещото слънце. Надвечерь завалѣлъ силенъ дъждъ. Уморенъ и цѣлъ мокъръ, той бързалъ по-скоро да се прибере, да се изсуши и почине. Жена му, изнѣжена и ленива, прекарвала повече вкѫщи, да не чернѣе на слънцето, да не се изморява отъ тежкия трудъ. Като видѣла, че мѫжътъ ѝ пристига мокъръ, тя го посрещнала съ думитѣ: И така си мокъръ, вземи котлитѣ и донеси вода. Той взелъ единъ котелъ, донесълъ вода и го изсипалъ върху жена си. — Сега, жена, и ти си мокра, можешъ да донесешъ вода. Наквасването не е поводъ, мѫжътъ да отиде за вода, а тя да седи вкѫщи, да не се мокри. Това не разрешава въпроса. Трудътъ трѣбва да минава отъ единъ човѣкъ на другъ. Всички трѣбва да се трудятъ! Ако речемъ да тълкуваме тоя примѣръ, ще се явятъ две тълкувания. Мѫжетѣ ще подържатъ страната на мѫжа, ще кажатъ: Каква жена! Вмѣсто да услужи на мѫжа си, тя го кара да отива за вода. Женитѣ ще подържатъ страната на жената, ще кажатъ: Колко грубъ мѫжъ I Да залѣе жена си съ единъ котелъ вода. Споредъ мене, тая жена имала добъръ умъ, лошо сърдце, а мѫжътъ — добро сърдце, лошъ умъ. Ако жената имаше добро сърдце, като види, че мѫжътъ иде уморенъ отъ работа, веднага щѣше да отиде за вода, нѣмаше да го използува. Ако мѫжѣтъ имаше добъръ умъ, нѣмаше да накваси жена си. Мѫжъ съ лошъ умъ и жена съ лошо сърдце не могатъ да се споразумѣятъ. Въ тѣхния животъ водата ще се разлива и двамата ще накваси. Работа се иска отъ всички, а не само молитва. Казвате: Толкова години вече се молимъ за България. Какво е издѣзло отъ вашата молитва? Трѣбва да ви се плати ли, че сте се молили за България? Азъ нѣма защо да се моля за България. Азъ се моля за ония българи, които обичатъ Бога съ всичкото си сърдце, съ всичката си душа, съ всичкия си умъ и съ всичката си сила. За тия българи се моля и на тѣхъ съдействувамъ. Какъ постѫпиха евреитѣ съ Христа, Който дойде между тѣхъ? Освенъ, че не Го приеха, тѣ Го разпнаха. Единъ българинъ овчарь слушалъ свещеника въ черква да проповѣдва за Христа, какъ евреитѣ Го измѫчвали, какъ Го разпнали. На излизане отъ черквата, овчарьтъ видѣлъ единъ евреинъ, вдигналъ кривака си срещу него и го запиталъ: Ти защо разпна Христа? Евреинътъ отговорилъ: Това бѣше преди две хиляди години, други Го разпиеха, а не азъ. Хвърлятъ се минувачи, хващатъ кривака на овчаря и спасяватъ евреина. Казватъ му: Тоя не е виновенъ. — Тоя хванахъ, него ще бия. Едно трѣбва да се знае: Въпросътъ не се свърши съ разпятието на Христа. Той прости на евреитѣ, които пе Го приеха. Отъ евреитѣ, Христосъ мина вь Римската империя. И тамъ Го поругаха чрезъ инквизицията. Тѣ казваха на Христа: Ние работимъ за Тебе, проповѣдваме Словото Ти, но искаме парички. И Той имъ даде парички. Сега иде редъ на славянитѣ. Христосъ ги пита: Вие какво искате? Съ пари ли ще работите? Другитѣ, преди васъ, въртѣха търговия. Тѣ казваха: Ако ни дадешъ нѣщо, ще работимъ за Тебе. Сега и вие се питате, кой е избраниятъ народъ. Оня цигуларь е избранъ, който знае да свири всички класически парчета, които сѫществуватъ отъ памти-вѣка досега. Оня народъ е избранъ, който свири въ гамата на любовьта. Такъвъ човѣкъ може да учи. Каже ли нѣкой, че не може да учи, не вѣрвамъ на думитѣ му. Човѣкъ, който може да яде, може и да учи. Щомъ ядешъ, всичко можешъ да правишъ; щомъ не ядешъ, всичко не можешъ да правишъ. Щомъ пиешъ вода, всичко можешъ да правишъ. Щомъ дишашъ, всичко можешъ да правишъ. Щомъ приемашъ свѣтлината, всичко можешъ да правишъ. Нѣкой казва: Това азъ не мога да направя. — Все ще го направишъ нѣкакъ. Никой не трѣбва да върши нѣщата по законъ. Единъ законъ сѫществува за всички хора, но всѣки ще го разбере посвоему. Единъ е законътъ на любовьта, но ти ще го приложишъ, както знаешъ. Всички говорятъ за народа, казватъ: Милиятъ народъ. Въпрѣки това, казватъ, че тоя е невежа, оня е невежа. Значи, милиятъ народъ отъ невежи и простаци. Кой е милиятъ народъ? Божественото прави народа милъ. Онова, което расте и се развива и което при всички условия остава едно и сѫщо, е Божественото начало. То е мощно и прави народа милъ. Единъ български офицеръ ми разправяше една своя опитность: До сръбскобългарската война азъ мислѣхъ, че българинътъ е простъ, невежа. Случи се, че сърбитѣ ме раниха, ротата ми се пръсна, и азъ останахъ самъ. Единъ отъ моитѣ войници излѣзе отнѣкѫде, взе ме бързо на гърба си и каза: Господинъ капитанъ, не бой се. Като ме носѣше на гърба си, азъ се запитахъ: Ако той бѣше раненъ, щѣхъ ли да го нося? Всичкитѣ войници се оттеглиха, а тоя ме носѣше. По едно време проговори: Азъ ще те нося, ще те занеса, дето трѣбва, а Богъ ще ме напѫтва. Изнесе ме човѣкътъ. Днесъ азъ дължа живота си на тоя войникъ. Той е милиятъ народъ, който носи. Това е Божественото въ човѣка, което насърдчава. То казва: Не бой се, азъ ще те нося. Сега, като говоря за молитвата, може да се яви споръ между молещитѣ. Всички казватъ, че се молятъ. Какво е допринесла молитвата имъ? Ще кажете, че праведнитѣ се молятъ и осигуряватъ бѫдещия си животъ. Доброто отваря пѫтя на човѣка за другия свѣтъ. Нѣкой казва, че ще се хване за крака на праведния и па добрия човѣкъ и съ него заедно ще влѣзе въ другия свѣтъ. Краката сѫсимволъ на доброто. Следователно, правъ е човѣкъ, като мисли да се хване за крака на праведния. Значи, той се хваща за доброто. Важно е да се задържи за доброто, да не го изпусне. Единъ богаташъ заминалъ за оня свѣтъ. Той мислѣлъ, че е много праведенъ и ще влѣзе направо въ рая. Спрѣли го предъ райската врата и го завели въ ада. Тамъ го запитали: Какво добро си направилъ на земята, за което да не ти е платено? Само това добро може да ти помогне. Като помислилъ, дошло му на ума, че единъ день купилъ моркови. Спрѣла го една бедна жена и му поискала единъ морковъ. Той ѝ далъ единъ морковъ, безъ да види нѣкой и да му благодари за това добро. Господъ прегледалъ въ книгитѣ и видѣлъ, че това добро е отбелязано. Тогава заповѣдалъ да вземать тоя морковъ и да му дадатъ да се хване за него, да излѣзе отъ ада, да не се мѫчи тамъ. Той се хваналъ за моркова, но за краката му се заловили нѣколцина, съ желание и тѣ да излѣзатъ отъ ада. Богаташътъ се обърналъ къмъ тѣхъ и казалъ: Защо сте се хванали за краката ми? Морковътъ е мой! Въ тоя моментъ морковътъ се скѫсалъ, и богатиятъ отново падналъ въ ада. Такъвъ морковъ не може да спаси свѣта. Никакво заливане на жената съ вода нѣма да спаси свѣта. Кой е виновенъ за това? Казвать: Сѫдба има въ свѣта. Какво се постига, като осѫдятъ нѣкого? Ще го осѫдятъ, ще го турятъ въ ада, т. е. въ затворъ. Докога ще го държатъ затворенъ? Каква култура носи оная държава, която има хиляди затворници? Покрай тѣхъ, трѣбва да се плаща на стотици пазачи, да ги наблюдаватъ и следятъ. Затворницитѣ трѣбва да се възпитаватъ. Въ това отношение, истинскитѣ християни не говорятъ за ада. Тѣ се спиратъ върху стиха, дето се казва: „Ще създамъ ново небе и нова земя.,, Адътъ е временно нѣщо. Ще дойде день, когато адътъ ще се преобрази, ще стене мѣсто за добъръ животъ. Не само адътъ е мѣсто за мѫчение. И на земята има мѫчение. Майката даде една ябълка на детето; после тя иска ябълката, то не я дава. Майката натисне рѫката му, вземе ябълката и го набие. То плаче, сърди се. И майката се мѫчи, и детето се мѫчи. Щомъ майката поиска ябълката, детето трѣбва да я даде. Ако майката трѣбва да бие детето, да натиска рѫката му и така да вземе ябълката, това е старата култура. Следъ всичко това ще се говори за старозаветницитѣ, какъ сѫ се били, какъ сѫ побеждавали, какъ старитѣ пророци сѫ проповѣдвали. И това не е лошо, но какво ще говоря за малкото момиченце, или момченце, когато е било на една година? Всички знаете, какво може да прави детето на една година. И азъ мога да ви кажа, какво прави детето като се роди. Мога да ви кажа, какво прави момиченцето на десетгодишна възрасть. И следъ десетгодишната му възрасть пакъ мога да кажа, какво прави. Каквито работи и да прави малкото дете — момиченце, или момченце, майката мълчи, на никого нищо не казва. Тя окѫпе детето, изчисти го добре, преоблѣче го и следъ нѣколко часа, или на другия день — споредъ възрастьта му, то пакъ е нечисто. Майката вика ли съседитѣ си да имъ разказва, какво е направило момиченцето, или момченцето ѝ? Каквото и да прави, тя си мълчи. Това е добъръ примѣръ. Гледамъ, нѣкой окѫпалъ нѣкого, изчистилъ го и дохожда да ми разправя, какво направилъ. Казвамъ: Не постѫпвашъ като майката. При сегашнитѣ бомбардировки хората дадоха достѫпъ на различни слухове. Дойде единъ познатъ при мене и ми каза: Нашитѣ свалили 30 неприятелски самолети. Следъ него дойде другъ, който донесе официално съобщение, че нашитѣ свалили три неприятелски самолета. Числата 30 и 3 не сѫ едно и сѫщо. Нѣкои казали, че ходя на планината да се моля. Не говорете за нѣща, които не разбирате. Ако ходя на планината да се моля и, въпрѣки това, ни бомбардиратъ, каква молитва е моята? Богъ казва: „Сине мой, дай ми сърдцето си!“ Ако българинътъ иска да стане човѣкъ, готовъ ли е да даде сърдцето си на Бога? Готови ли сѫ българитѣ да направятъ всичко, каквото Богъ имъ каже? Не говорете за нѣща, които не знаете и които не сѫ станали. Азъ ходя на планината, но вие не знаете причината за това. Вие не знаете, защо излизамъ вънъ отъ града. Нѣкое цвѣте има силенъ ароматъ. Азъ се отдалечавамъ отъ него. – Защо? — Искамъ да намѣря крайния предѣлъ, додето стига уханието на това цвѣте. Ако се приближавамъ до нѣкое цвѣте, искамъ да усѣтя миризмата му отблизо. Когато се отдалечавамъ отъ хората, азъ се приближавамъ къмъ Бога, за да кажа нуждитѣ на тия хора. Значи, искамъ да имъ помогна. Отдалечавамъ се отъ хората, за да възприема нѣщо отъ Бога, което да имъ дамъ после. Въ тоя смисълъ, отдалечаването и възприемането иматъ една и сѫща крайна цель — даването. Като се приближавамъ къмъ Бога, приемамъ нѣщо; като се отдалечавамъ отъ хората, работя. Това означава излизане отъ кѫщата и влизане въ кѫщата. Излизането е едно нѣщо, влизането — друго. Много съмъ говорилъ за любовьта, но тя пакъ остава неразбрана. Нѣкой казва на другитѣ, че не обичатъ Господа. Съ това той иска да каже, че него не обичатъ. Какъ ще го обичатъ? Какъ трѣбва да проявятъ любовьта си къмъ него? Ако той е мома, или момъкъ, може да му се помогне трояко: да му намѣрятъ подходещо лице да се ожени, да му се помогне въ духовния свѣтъ или въ умствения, т. е. да му се даде възможность да прояви доброто чрезъ сърдцето, или чрезъ ума си. Момата иска да се ожени, да има слугиня, да ѝ работи, а тя само да заповѣдва. Тоя моралъ не е правъ. Какво даватъ господарьтъ и господарката на слугата си, че искатъ да ги слуша? Паритѣ, които му даватъ, не сѫ тѣхни; храната, която му даватъ, не с тѣхна; думитѣ, които му говорятъ, и въздухътъ, който излиза отъ устата имъ, сѫщо не сѫ тѣхни. Само едно нѣщо е тѣхно — усилието, което правятъ, да му говорятъ. И отъ мене искатъ много нѣща. Прави сѫ хората, трѣбва да искать, но да знаятъ, колко могатъ да носятъ. Нѣкой иска пъленъ чувалъ, сто килограма тежъкъ. Съгласенъ съмъ да му дамъ, колкото иска, но при условие самъ да носи товара си. Той едва може да носи десеть килограма, а иска сто килограма. Защо му сѫ толкова много? Гладна година идѣла, трѣбвало да се осигури. Тамъ, дето хората не се обичатъ, гладъ има; тамъ, дето хората не се обичатъ, жажда има; тамъ, дето хората не се обичатъ, страдание има. Страданията се дължатъ на паднали духове — ангели, които не обичатъ хората. Ангелитѣ, които обичатъ хората, причиняватъ радости. Това е една истина. Дали е сто на сто вѣрна, ще я провѣрите. Изобщо, който обича, причинява радости; който не обича, причинява скърби. Съ други думи казано: Обичамъ Бога, причинявамъ радость; не обичамъ Бога, причинявамъ скръбь. Само Богъ е съвършенъ. Ако отправите къмъ Него една добра, свѣтла мисъль, Той я приема, и вие се радвате. Ако отправите една лоша, отрицателна мисъль, Той я връща обратно къмъ васъ, и вие страдате. Като знаете това, не питайте, защо се радвате и защо скърбите. Нѣкои казватъ: Ние сме лоши хора. Не се говори така. Лошъ човѣкъ е оня, който има повече, отколкото му трѣбва, и го задържа за себе си. Той е материалистъ. Нуждаешъ се оть десеть лева, имашъ 20 лв. — ти си лошъ човѣкъ; нуждаешъ се отъ сто лева, имашъ 500 лв. — лошь човѣкъ си. Трѣбва ти една кѫща, имашъ две — лошъ човѣкъ си. Трѣбва ти една служба за прехрана, имашъ две служби — лошъ човѣкъ си. Любовьта се заключава въ вѣчното движение. Разказватъ, че германцитѣ открили нѣщо ново, съ което могли въ 24 часа да разрушатъ Лондонъ. Това, което англичанитѣ направили съ Хамбургъ, тѣ могли да го направятъ съ Лондонъ, но не искали. Не е въпросъ да се разруши единъ градъ. Като приложатъ Мойсеевия законъ „Око за око, зѫбъ за зѫбъ“, всичко се постига. Тѣ искали да постѫпятъ така, че англичанитѣ да забравятъ да имъ пакостятъ. Дали е вѣрно това, дали германцитѣ сѫ казали така, не е важно. Важно е, може ли да стане това и по какъвъ начинъ ще стане. Възможно е само при условие, германцитѣ да се обърнатъ къмъ Бога. Той ще смекчи сърдцата имъ, и войната ще се прекрати. Значи, ако германцитѣ се обърнатъ къмъ англичанитѣ съ любовь, всички въпроси ще се разрешатъ лесно. Сѫщото се отнася и до англичанитѣ, французитѣ, италианцитѣ, руснацитѣ и японцитѣ. — Какъ ще се изяви любовьта? — Чрезъ доброто въ човѣка. Да приложимъ доброто въ живота си, както го е приложилъ единъ отъ героитѣ на полския писатель Сенкеевичъ. Единъ голѣмъ полски велможа билъ хванатъ отъ враговетѣ си, които, за отмъщение, му извадили очитѣ. Следъ време враговетѣ на велможата попаднали въ негови рѫце. Запитали го, какъ ще отмъсти на врага си. Той отговорилъ: Не искамъ да си послужа съ закона „Око за око, зѫбъ за зѫбъ“. Ще постѫпя по Христовия законъ: „Ако ти ударятъ една плесница, дай и другата страна“. Обърналъ се къмъ врага си съ думитѣ: Иди си, братко. Богъ да те благослови! И тъй, всѣки, който подържа Христовия законъ, е цигуларь. Ако свири една пѣсень на първата позиция на цигулката, и тя не излиза добре, ще обърне другата страна, т. е. третата позиция, на нея ще свири. На третата позиция се свири добре. Цигуларитѣ свирятъ на седемь позиции. Първата позиция е майката, втората позиция е бащата — най-трудната позиция, останалитѣ позиции сѫ братята и сестритѣ. Както виждате, бащата и майката сѫ създали много синове и дъщери. Тѣ образуватъ трио, квартетъ, даже и цѣлъ оркестъръ. Старитѣ еврейски царе сѫ имали много синове и дъщери. Знае се за Соломона, че ималъ 300 жени и 900 наложници. Ако отъ всѣка жена ималъ по едно дете, ще излѣзе, че Соломонъ ималъ 1200 деца. Веднъжъ ме запитаха, каква е била сунамката, въ която Соломонъ се влюбилъ. Тя била овчарка, както и Соломонъ. Тия 1200 жени при Соломона бѣха овце, които той пасѣше. Сунамката казваше на Соломона: Азъ не давамъ моитѣ овце за твоитѣ. Моитѣ овце сѫ възпитани по другъ начинъ, не както ти възпитавашъ твоитѣ. Ти не си добъръ овчарь, не постѫпвашъ, както трѣбва. Разбиране, философия е нуждна на човѣка, за да се справи съ толкова жени. Овцетѣ на Соломона били отъ различни породи: 300 били отъ царска порода, отъ обработенъ материалъ — изпредена прежда; 900 били отъ обикновена порода, необработенъ материалъ — непредена прежда. Казвате: Кажи нѣщо за оня свѣтъ. — Оня свѣтъ е музика, трѣбва да имашъ уши — да чувашъ и очи — да виждашъ. Трѣбва да разбирашъ езика на невидимия свѣтъ. Споредъ Сведенборга, ако отидете на небето, трѣбва да минете презъ първото, второто и третото небе, дето ще срещнете ангели, на които трѣбва да разбирате езика. Ангелитѣ отъ първото небе не виждатъ ангелитѣ отъ второто небе, то е затворено за тѣхъ. И ангелитѣ отъ второто небе не виждатъ тия отъ третото небе. Ако ангелитѣ не могатъ да минаватъ отъ едно небе въ друго, колко по-малко това е достояние на хората. Тѣ схващатъ Божествения свѣтъ като свѣтлина. — Какво има въ Божествения свѣтъ? — Само свѣтлина. Никакви форми нѣма въ Божествения свѣтъ. Следователно, никакви противоречия не сѫществуватъ тамъ. И въ нашия животъ нѣма по-хубаво нѣщо отъ свѣтлината; нѣма по-хубаво нѣщо отъ въздуха, който дишаме; нѣма по-хубаво нѣщо отъ водата, която пиемъ; нѣма по-хубаво нѣщо отъ храната, която ядемъ. Нѣма по-хубаво нѣщо отъ онова, което виждаме и чуваме. Слушамъ, нѣкой пѣе хубаво. Азъ говоря за такова пѣене, което повдига болния отъ леглото, прави, го веселъ и радостенъ. Като чуешъ гласа на любовьта, ти оздравявашъ, ставашъ радостенъ и веселъ. Слушайте, когато любовьта пѣе и свири, когато яде, пие вода, диша чистия въздухъ и приема свѣтлината. Това е истинскиятъ животъ. Една вечерь стояхъ на тъмно въ стаята си и гледахъ, какъ сестритѣ се молятъ; тѣ правѣха молитвата си, придружена съ движения за дишане — очистителни движения. Почувствувахъ силата на молитвата и започнахъ да размишлявамъ върху думитѣ, съ които Богъ сътвори свѣта. Той каза: „Да бѫде виделина“, и стана виделина. „Да бѫде суша“, и стана суша. „Да се яви вода“, и яви се водата. „Да се явятъ растенията“, и явиха се растенията. „Да се явятъ рибитѣ“, „Да се явятъ животнитѣ“, и явиха се. Най-после Богъ каза: „Да се яви човѣкътъ“. Да го направимъ по образъ и подобие свое. Сега и азъ казвамъ: Да отдѣлите всички ония нѣща отъ миналото, които ви спъватъ Имате много препятствия въ ума, въ сърдцето и въ волята cи, които и доднесъ ви спъватъ — отдѣлете ги. Нѣкои се спъватъ отъ най- малкитѣ препятствия, като мухитѣ. Достатъчно е мухата да се докосне до паяжината, за да се спъне. Често правя наблюдения надъ мухитѣ. Гледамъ, една муха весело бръмчи и хвърка. По едно време чувамъ, че жално бръмчи. Поглеждамъ, кацнала на една паяжина и се оплела. — Какво търсишъ тамъ? — Искахъ да разбера, какво мисли паякътъ за мене. — Нѣма защо да се интересувашъ за мнението на паяка. Той не ти мисли доброто. Всичко, което е вънъ отъ тебе, не ти мисли доброто. Което е вѫтре въ тебе — Божественото, има предъ видъ твоето добро. Не разчитай на това, което говори отвънъ. Ако разчиташъ на него, всичко ще изгубишъ. То ще задигне всичко, ще те обере. Разчитай само на Оня, Който ти говори отвѫтре. То е Божественото въ тебе — него ще слушашъ. Христосъ опита глаca на оня, който говори отвънъ, и на Оня, Който говори отвѫтре. Въ външния гласъ Той позна ония, които не Го обичаха. Тѣ Му казваха, че Богъ не Го обича, затова Го е изоставилъ. И Христосъ се обърна къмъ Бога съ думитѣ: „Господи, защо си ме оставилъ“? Haй-после, Той каза: „Господи, въ Твоитѣ рѫце предавамъ духа си. Да бѫде Твоята воля!“ Съ тия думи Христосъ победи. Въ победата е силата на Христа. Тогава Богъ проговори на Христа отвѫтре, и следъ три деня Той възкръсна. Така Христосъ разбра силата на думитѣ, които идатъ отвѫтре. Вслушвайте се въ тихия гласъ, който ви говори отвѫтре. Помнете: Ония, които не ви обичатъ, сѫ отвънъ. Тия, които ви обичатъ, сѫ отвѫтре. Ония, които не ви обичатъ, говорятъ отдолу, отъ подъ пѫпа. Тия, които ви обичатъ, говорятъ отвѫтре и отблизо. Божественото не е въ ума, но нѣкѫде подъ лъжичката. То се проявява по различни начини. Единъ день наблюдавахъ, какъ една котка си играеше съ мишка. Хванала мишката, не иска изведнъжъ да я изяде, играе си съ нея. Мисля си: Кой може да спаси мишката отъ устата на котката? Докато мислѣхъ по тоя въпросъ, котката се унесе и заспа. Въ това време мишката избѣга и се скри въ едно сандъче. Котката се събуди, помириса мишката и я извади отъ сандъчето. Тя си мисли: Нѣма да избѣгнешъ отъ мене. Поигра си съ мишката и пакъ се унесе. Мишката избѣга и отново се скри въ сандъчето. И тоя пѫть котката я хвана. После пакъ се унесе, но третиятъ пѫть мишката се скри между купчина камъни, и котката не я намѣри. Значи, има кой да помага. Въ тоя случай, камънитѣ представятъ доброто въ човѣка, което помага. Сандъкътъ не може да помага. Влѣземъ ли въ нѣкой сандъкъ, котката ще ни намѣри тамъ и ще ни изяде. Да влѣземъ между камънитѣ, въ доброто, което ще ни изведе на сигуренъ пѫть. И тъй, това, което може да ни помогне въ сегашнитѣ времена, е Божията Любовь. Трѣбва да чувствуваме, дали Божията Любовь се проявява, или не. Трѣбва да знаемъ, Божията воля ли изпълняваме, или нашата. Казваме : Да бѫде Божията воля, но ни е страхъ. — Може да умра. — Да бѫде Божията воля! — Да не се простудя. — Да бѫде Божията воля! Като се кѫпешъ, ще съблѣчешъ дрехитѣ си, и голъ ще влѣзешъ въ банята. Като се окѫпешъ и изчистишъ добре, ще облѣчешъ чиститѣ си дрехи и така ще излѣзешъ вънъ. Не се страхувайте да съблѣчете старитѣ си мисли и желания. Ще ги съблѣчете, ще се окѫпете и ще се облѣчете въ нови, чисти мисли и желания. — Какво ще остане отъ насъ? — Оставете тоя въпросъ настрана. Съблѣчете старото, окѫпете се и облѣчете нови дрехи. — Ще ни взематъ дрехитѣ. — И това става. Нѣкой отиде на баня да се окѫпе, съблѣче дрехитѣ си, но излиза голъ — задигнали дрехитѣ му, нѣма какво да облѣче. Сега всички хора се страхуватъ отъ бомбитѣ. Не може безъ страхъ, но страхътъ трѣбва да остане отвънъ, а любовьта отвѫтре. И вие, които живѣете на Изгрѣва, сѫщо се страхувате. Всички искатъ да бѫдатъ близо до мене. Дървото, за да израсте, да цъвне и да завърже плодъ, трѣбва да бѫде далечъ отъ слънцето. То е на разстояние 150 милиона километра отъ слънцето. Важно е дървото да бѫде въ такова положение къмъ слънцето, че правилно да възприема свѣтлината. Важно е, какво положение има човѣкъ къмъ Божията Любовь. Ако застанешъ хоризонтално къмъ любовьта, ти си на северния полюсъ; ако застанешъ наклонено къмъ любовьта, ти си на умѣрения поясъ; ако застанешъ перпендикулярно къмъ любовьта, ти си на екватора, въ горещия поясъ. Далечъ ще бѫдете отъ слънцето, но важно е да имате плодъ. Христосъ казва: „Ако ме любите, ще опазите моята заповѣдь“. Това значи, да възлюбите Бога съ всичкото си сърдце, съ всичката си душа, съ всичкия си умъ и съ всичката си сила. Това значи, да възлюбите ближния си като себе си. „Ако думитѣ ми пребѫдватъ въ васъ, и вие пребъдвате въ мене, азъ и Отецъ ми ще дойдемъ, ще направимъ жилище въ васъ, и азъ ще ви се изявя“. Това е новата — най-великата наука. Това е новото небе и новата земя. — Трѣбва да се живѣе! — Вие още не сте живѣли. Казано е въ Писанието: „Радвай се на Неговата обетована земя“. Земята отсега нататъкъ ще се разкрие, както се разкрива приятельтъ ви, когато ви покани въ своя домъ. Той ви гощава, разговаря се съ васъ приятелски, запитва ви за жена ви, за децата ви, и най-после ще си кажете „довиждане“. Сегашнитѣ хора живѣятъ все въ „довиждане“. Богъ казва: „Ще създамъ ново небе и нова земя“. Да създаде Богъ ново небе и нова земя, това значи, да тури новъ редъ и порядъкъ въ свѣта. Новото изисква да не се мисли за старото. Старитѣ да се подмладятъ, а младитѣ да не остаряватъ. Млади и стари трѣбва да уповаватъ на Господа и да Му служатъ. Сега ще прочета отъ 6—10 ст. отъ 42 гл. на Исаия. Желая ви да се освободите отъ товара си, да не носите повече отъ десеть килограма на гърба. Силнитѣ в да носятъ най-много по десеть килограма, слабитѣ — по единъ килограмъ, а срѣднитѣ — отъ единъ до десеть килограма. Да прославимъ името Божие въ себе си. Да търсимъ първо Царството Божие и Неговата правда. Тя носи великитѣ блага на живота. Да изпълнимъ Божията воля. Днесъ, въ свѣта се вдига голѣмъ шумъ. Това да не ви смущава. Шумътъ е мѫтна вода, която трѣбва да се избистри. Мѫтната вода не може да оправи свѣта. Топещиятъ се ледъ не може да оправи свѣта. Когато мѫтната вода се избистри, свѣтътъ ще се оправи. Когато ледътъ се стопи, и водата се пречисти, свѣтътъ ще се оправи. Зима е сега, земята е замръзнала. Може ли да израсте отъ нея нѣщо? Когато зимата мине, цвѣтята и тревитѣ ще израстатъ. Сегашната зима трѣбва да мине, да дойдатъ пролѣтьта и лѣтото. Като дойде лѣтото, ще работишъ. Ако не работишъ, погрѣшката е въ тебе. Лѣтото ще мине, безъ да го използувашъ. Ако презъ зимата не можешъ да работишъ, погрѣшката е въ зимата, а не въ тебе. Не се занимавайте съ погрѣшкитѣ на зимата, но изправяйте своитѣ погрѣшки. Какъ ще ги изправите? Като работите презъ лѣтото. Иде вече пролѣтьта. Започнете новата работа, която подразбира служене на Бога. За всѣкиго има възможности да служи на Бога. — Какъ ще служимъ на Бога? — Като туримъ духа си на работа. — Какво представямъ азъ, единъ човѣкъ въ свѣта? Да задавашъ такъвъ въпросъ, това е все едно, малкиятъ пръстъ на рѫката да каже, че нищо не върши, и никой не мисли за него. Това е все едно, косъмътъ отъ главата да каже, че и той нищо не върши, и никой не мисли за него. Това е неразбиране на нѣщата. Косъмътъ, малкиятъ пръстъ сѫ части отъ тѣлото. Въ Божествения свѣтъ единъ косъмъ е толкова важенъ, колкото цѣлото тѣло. И пръстътъ е толкова важенъ, колкото цѣлото тѣло. Въ човѣшкия свѣтъ и хиляда косми нищо не струватъ. * 9. Утринно Слово отъ Учителя, държано на 12 декемврий, 5 ч. с. 1943 г. София. — Изгрѣвъ.
  6. „Новото начало“, Утринни слова, 13 година, (1943 г. – 1944 г.), стар правопис, издание от 1944 г., София Книгата за теглене - PDF Съдържание Безопасниятъ пѫть Ще прочета 23. Псаломъ. Често се говори за истината. Да се говори за истината, това значи, да се говори за свободата и за любовьта. Понѣкога се говори за любовьта, както за ябълката. Така се говори и за свободата. Външно всички познаватъ ябълката, но вѫтрешно малцина я познаватъ. Външното знание не е сѫществено. Казватъ за нѣкого, че успѣва въ живота си. Кой човѣкъ успѣва? По какво се познава това? Казвамъ: Само оня успѣва въ живота си, когото придружаватъ хлѣбътъ, водата, въздухътъ и свѣтлината. Само оня побеждава, който е въ съюзъ съ хлѣба, водата, въздуха и свѣтлината. Покажете единъ човѣкъ въ свѣта, който да е победилъ безъ хлѣбъ, безъ вода, безъ въздухъ и безъ свѣтлина. — Правото е на моя страна. — Кога? — Когато хлѣбътъ, водата, въздухътъ и свѣтлината сѫ на твоя страна. Нѣкой стои, разглежда нѣщата отвънъ и е недоволенъ отъ живота. — Защо? — Защото нѣма ясна представа за живота. Съ своитѣ мисли и желания, той дотѣга на Господа. Той е своенравно дете, което никой не може да задоволи. Не е лошо да бѫдешъ недоволенъ, но трѣбва да работишъ, да се справишъ съ причинитѣ на недоволството. Ти не си виновенъ, че си недоволенъ. Недоволството носи началото си още отъ първитѣ човѣци. Днесъ всички, които те обикалятъ, сѫ недоволни. Ти трѣбва да се справишъ не само съ своето недоволство, но и съ недоволството на окрѫжаващитѣ. Какъ можемъ да се справимъ съ недоволството? Ще направите връзка съ светлината, защото Богъ е свѣтлина. Ще направите връзка съ въздуха, защото диханието на Бога е въ въздуха. Ще направите връзка съ водата, защото тя е носителка на живота. Ще направите връзка съ хлѣба, защото е казано: „Азъ съмъ живиятъ хлѣбъ, слѣзълъ отъ небето.“ Хората приематъ нѣщата по два начина: чрезъ закона и чрезъ любовьта. Законътъ е принудителенъ начинъ — той е за децата. Като стане човѣкъ възрастенъ, законътъ трѣбва да отстѫпи на любовьта. Това, което стѣснява и ограничава човѣка, е законътъ. Той го ограничава и въ разбирането, и въ прилагането. Дето е законътъ, тамъ е насилието и злото. Представете си, че счупите едно шише на малки парченца, които нахвърляте на земята. Това шише е вече опасно за човѣка. Достатъчно е да стѫпи босъ на земята, за да се нарани. Въ тоя смисълъ, злото не е нищо друго, освенъ дребни парченца стъкла, пръснати по земята. Всѣка мисъль, раздробена на много мисли, пръснати въ свѣта, безъ прилагане, безъ служене на Бога, става опасна. Всѣки човѣкъ, който не приема хлѣба, водата, въздуха и свѣтлината съ любовь, е опасенъ. Всѣки човѣкъ, който приема хлѣба, водата, въздуха и свѣтлината съ любовь, е безопасенъ и добъръ. Днесъ всички хора се запитватъ, кой ще победи въ сегашната война. Ще победятъ ония, съ които е хлѣбътъ, водата, въздухътъ и свѣтлината. Безъ хлѣбъ, безъ вода, безъ въздухъ и безъ свѣтлина не може да има никакво развитие нито въ индивидуалния животъ на човѣка, нито въ семейния, нито въ обществения, нито въ общочовѣшкия. Това трѣбва да се разбере отъ всички. — Азъ мисля. — Какво е твоето мислене? Ако мисъльта ти е силна, кажи нѣщо и, каквото кажешъ, да го направишъ. Ще напишешъ нѣкоя книга. Какво отъ това че си написалъ една книга? — Ще я четатъ хората. — Ще я четатъ, ако знаятъ да четатъ; ако не знаятъ да четатъ, какво ще ги ползува книгата? Който не знае да чете и вѣрва въ нея, ще я използува като лѣкарство, но самъ ще се убеди, че тая книга не може да лѣкува. Истинското лѣкарство за човѣка се крие въ хлѣба, въ водата, въ въздуха и въ свѣтлината. — Какво представя хлѣбътъ? — Живиятъ хлѣбъ е Богъ. Чистата, животворна вода е Богъ. Чистиятъ въздухъ и свѣтлината, това е проявениятъ Богъ. Нѣма по-хранително нѣщо въ живота отъ хлѣба, по-чисто отъ водата, по-приятно отъ въздуха и по-красиво отъ свѣтлината. Идете на северния полюсъ, да прекарате тамъ шесть месеца нощь, да разберете, какво нѣщо е свѣтлината. Голѣма радость изживява душата, когато, следъ шестмесечна нощь, види изгрѣващето слънце. Следователно, каже ли нѣкой, че е радостенъ, това показва, че той е видѣлъ изгрѣването на слънцето следъ дълга нощь. Само при радостьта човѣкъ познава силата и красотата на Божествената свѣтлина. Радостьта се дължи на изгрѣващето слънце въ духовния свѣтъ. Свѣтлината прави човѣка смѣлъ и решителенъ. Тя го повдига, дава му криле. Вечерь, като залѣзе слънцето, човѣкъ става страхливъ. Безъ свѣтлина, пространството се изпълва съ неприятели. Тогава човѣкъ чувствува, че нѣщо се оттегля отъ него, губи смѣлостьта си и започва да се страхува. Приятно е да ходишъ въ свѣтлина. Какь трѣбва да се живѣе? Иди при плодоветѣ, тамъ ще се научишъ. Когато обикне хората, ябълката започва да дава хубави плодове. Когато момата обикне единъ момъкъ, тя започва да се облича хубаво, постепенно се разхубавява. Тя става внимателна, любезна съ хората, разговаря се съ всички — добра обхода има. Щомъ любовьта я напусне, тя отново се затваря, нищо не я интересува. Сега цѣлото човѣчество е въ края на вѣка. Иде новата епоха, която носи едно здравословно състояние за всички. Нѣма по-приятно състояние за болния човѣкъ, когато постепенно започва да се подобрява и очаква деня, да стѫпи на краката си и да напусне своето легло. Знаете ли, каква сила се влива въ човѣка, когато реши доброволно и съ любовь да изпълни Божията воля? Всички да изпълнимъ Божията воля съ любовь, безъ да ни се говори, безъ да ни убеждаватъ! Ако постоянно ни се казва да любимъ Бога, да изпълняваме волята Му, това значи да се отегчимъ. — Да свиримъ, да пѣемъ! — И това не става съ говорене. Хиляди години вече, какъ хората говорятъ за любовьта, но какво сѫ разбрали оть нея? Ако се натъкнатъ на най-малкия изпитъ на любовьта, тѣ не могатъ да издържатъ. По какво се отличаватъ добритѣ и любещитѣ хора? Ако носи кошница, пълна съ грозде, и срещне нѣкой човѣкъ, любещиятъ е готовъ да му даде най-голѣмия гроздъ. Оня, който не носи любоввта въ себе си, като срещне нѣкого, пакъ може да му даде единъ гроздъ, но най-малкиятъ. Бутне единъ гроздъ, види, че е голѣмъ, оставя го; бутне втори, трети и, като намѣри най-малкия, дава го. Да благодаримъ, че и това дава. Когато се състезаватъ въ първенство, кой да заеме първо мѣсто, хората ставатъ по-щедри. Добре е човѣкъ да бѫде пръвъ, но трѣбва да отговаря на известни качества. Пръвъ е оня, който носи свѣтлина въ ума си, топлина въ сърдцето си и сила въ душата си. Казвамъ: Ако си пръвъ на физическия свѣтъ, ти можешъ да свършишъ най-тежката работа; ако си първъ между ученитѣ, ти можешъ да решишъ най-трудната задача; ако си пръвъ между добритѣ, та си готовъ на най-голѣмата жертва за своя ближенъ. Нѣкой музикантъ е виденъ, защото свири най-трудни парчета. Който свири обикновени, леки парчета, той е обикновенъ музикантъ. Добре е да бѫдешъ пръвъ, но въ възможноститѣ, които се криятъ въ твоята душа, а не да седишъ на първо мѣсто. Простиятъ, и на първо мѣсто да седне, пакъ простъ си остава. Учениятъ, и на последно мѣсто да е, пакъ е ученъ. Дето и да седне даровитиятъ, все е на първо мѣсто. Обикновено силнитѣ хора оставатъ назадъ, а слабитѣ излизатъ напредъ. И въ природата, между дърветата, виждаме сѫщото. Малкитѣ, слаби клончета излизатъ отпредъ и нагоре, а голѣмитѣ и силни клоне оставатъ назадъ и надолу. Тѣ държатъ тежеститѣ. Въ свѣтскитѣ общества децата сѫ на първо мѣсто, а възрастпитѣ — назадъ. Въ духовнитѣ общества възрастнитѣ сѫ напредъ, а децата — назадъ. И едното, и другото е добре. Като шиешъ една дреха, ще си послужишъ съ малка игла, а не съ губерка. Деликатнитѣ работи се вършатъ съ малки, нѣжни инструменти. Малкитѣ работи ще шиешъ съ малка игла, а голѣмитѣ работи — съ голѣма игла. Думитѣ „голѣмо и малко“ иматъ другъ смисълъ, а не такъвъ, какъвто досега сѫ имали. Голѣмото не подразбира нѣщо физически голѣмо — Защо? — Защото физически голѣмитѣ нѣща се смаляватъ, а физически малкитѣ растатъ. Това, което се смалява, не е голѣмо; и това, което расте, не е малко. Голѣма ли е прѣспата, висока 10—20 м, която презъ лѣтото се стопява и нищо не остава отъ нея? Малка ли е сѣмката, която покълва, расте, развива се и дава плодъ? Мощна сила се крие въ малкото сѣменце. Дето е Духътъ Божи, тамъ е силата. Защо ви сѫ десеть кибритени кутии, ако кибритенитѣ клечки сѫ влажни? Цъкашъ една, втора, десеть, но никоя не се запалва. За предпочитане е една суха кибритена клечка предъ десетъ влажни кибритени кутии. Една мисъль съ Божествено съдържание е за предпочитане предъ сто мисли съ човѣшко съдържание. Човѣшкитѣ упорити и своенравни мисли отдалечаватъ човѣка отъ Бога. Следъ това той се моли на Бога, да го направи даровитъ. Опасно е това. Да бѫдешъ преждевременно даровитъ, значи, да излѣзешъ на първо мѣсто като нѣкой паразитъ. И въшката излиза на първо мѣсто, снася гниди, които се нанизватъ по космитѣ като броеници. Дълго време трѣбва да се чисти човѣкъ, докато се освободи отъ тия гниди. Сегашнитѣ хора употрѣбяватъ голѣма часть отъ времето си, да криятъ нѣщата. Не всичко трѣбва да се крие, но и всичко не може да се изнася предъ свѣта. Какъ ще разкриешъ сърдцето си предъ хората, да покажешъ процеситѣ, които ставатъ въ него? Какъ ще разкриешъ мозъка си? Ако отворишъ мозъка си, ще нарушишъ порядъка, който сѫществува тамъ. Понеже вънъ и вѫтре въ мозъка има голѣмо налѣгане, за да издържи на това налѣгане, природата го е поставила въ здрава, яка обвивка. Черепътъ запазва мозъка отъ голѣмото напрежение на мисъльта. Ако се наблюдаватъ процеситѣ на мисъльта и отражението, което правятъ въ мозъка, ще забележите голѣми повдигания и спадания въ нѣкои мозъчни центрове. Накарайте упорития да каже нѣщо, което той не иска да изнесе вънъ. На каквито мѫчепия и да го подлагатъ, той не казва нищо, но отъ напрежение, мѣстото на главата, дето е центърътъ на твърдостьта, започва да се повдига. Да се върнемъ къмъ любовьта, като нѣщо реално. Не е достатъчно да кажешъ на човѣка, че го обичашъ. Човѣкъ не се нуждае само отъ думи. И Богъ не се нуждае само отъ думи. Да обичашъ нѣкого, това значи, да направишъ нѣщо реално за него. Богъ възлюби човѣка и създаде заради него свѣта. Той предвидѣ и създаде всичко, отъ което хората се нуждаятъ. Това е любовь. Любовьта носи за човѣка хлѣбъ, вода, въздухъ и свѣтлина. Оть тия блага произлизатъ всички останали. Говоришъ за любовьта, но какво си допринесълъ на хората съ своята любовь? Ако хората изпълняваха Божията воля, малцина щѣха да боледуватъ, да бѫдатъ бедни, неучени и прости. Като не изпълняватъ Божията воля, хората вършатъ работи, съ които се излагатъ. Въ една отъ гимназиитѣ въ България дошълъ министърътъ на Просвѣтата да прегледа училището. Заедно съ директора, той посетилъ единъ отъ класоветѣ, да види, какъ се работи. Директоръгь се разговарялъ любезно съ министра, но, като се обръщалъ къмъ ученицитѣ, свивалъ вежди, заканвалъ имъ се, да не направятъ нѣщо, съ което да го изложатъ. Повечето хора иматъ две лица: като се обърнатъ къмъ Господа, показватъ свѣтлото си лице — разположени сѫ; като се обърнатъ къмъ хората, показватъ сърдитото си лице — не сѫ разположени. Богъ гледа на всички хора еднакво. Той иска да види, готови ли сѫ да покажатъ и на ближния си своето весело, засмѣно лице, което показватъ на Него. Павелъ казва: „Ние нѣма да умремъ, но ще се измѣнимъ.“ Всички трѣбва да се измѣнимъ, не по закона на насилието, но по свободата. Всички говорятъ за свобода, но малцина я разбиратъ. Кѫде е свободниятъ човѣкъ? Има ли свобода въ семействата? Като отида въ нѣкое семейство, виждамъ, че или мѫжътъ не е свободенъ, или жената. Ако жената е красива, съ хубави чърти на лицето, съ благородно сърдце, мѫжътъ я ограничава, следи я, кѫде гледа и какво прави. После поглежда къмъ мене, да не би да взема нѣщо отъ нея. Азъ поглеждамъ къмъ двамата и казвамъ : И двамата сте добри, разумни хора. Обичайте Бога, работете за Него, за да се ползувате отъ благословението Му. На мѫжа мислено казвамъ, да не бѫде толкова недовѣрчивъ. Погледътъ на жена му е чистъ. Тя е справедлива и честна, никога нѣма да му измѣни. Жена ти е една хубава книга, която трѣбва да четешъ. Ползувай се отъ нея, защото тя нѣма да остане завинаги при тебе. Ако мислишъ, че можешъ да задържишъ тая книга само за себе си, тя скоро ще те остави. И на жената казвамъ сѫщото. И мѫжътъ е хубава книга, която жената трѣбва да чете. Ако и двамата искатъ да ставатъ господари, животътъ имъ ще се развали. Мѫжътъ трѣбва да вижда въ жена си Господа. Жената трѣбва да вижда въ мѫжа си Господа. И заради Господа тѣ трѣбва да си дадатъ единъ на другъ свобода. Безъ Бога ние не знаемъ, какъ да се отнасяме съ хората. Всѣки човѣкъ се нуждае отъ приятель. Ако си боленъ и срещнешъ човѣкъ, който може да ти бѫде приятель, ти ще оздравѣешъ. Приятельтъ предава нѣщо отъ себе си. Всички хора сѫ носители на Божиитѣ блага. Радвайте се, когато срѣщате човѣкъ, който не крие тия блага, а е готовъ да ги сподѣли съ своитѣ близки. Да бѫдемъ извори, които даватъ, изобилно отъ своитѣ блага и на другитѣ. Да бѫдемъ проводници на Божественото и да се радваме, че изпълняваме такава служба. Останалитѣ въпроси сѫ задача на Бога. Той решава труднитѣ въпроси, а не ние. — Какво ще стене съ свѣта? — Това не е ваша работа. Който е създалъ свѣта, Той има грижа за него. Въ края на краищата, всичко ще се нареди така, както трѣбва. Ти седишъ и мислишъ, какво да правишъ, какъ ще свършишъ училището, кога ще отидешъ на оня свѣтъ. Това не е важно. Отъ тебе се иска да учишъ и да бѫдешъ способенъ ученикъ. Какъ ще свършишъ училището, ако не учишъ? Ти не мислишъ за твоята работа, но се произнасяшъ, че нѣкой не живѣе добре. Ако видишъ, че приятельтъ ти не живѣе добре, не изисквай отъ него добъръ животъ, не го критикувай, но се обърни къмъ Господа и кажи: Научи ме, Господи, да живѣя добре. Неговата погрѣшка е моя погрѣшка. Щомъ азъ изправя живота си, и той ще изправи своя. Ако въ дюкяна на своя приятель си поставилъ лошъ слуга, въ кого е погрѣшката? Смѣни лошия слуга съ добъръ, и работата ще се оправи. Никога не поставяй лошъ слуга въ своя дюкянъ, или въ дюкяна на своя приятель. Съвременнитѣ хора не разбиратъ дълбокия смисълъ на живота, защото мислятъ статично. Тѣ се стремятъ да бѫдатъ добри. Въ сѫщность, друго се иска отъ тѣхъ: да проявятъ Божията Любовь, т. е. да бѫдатъ проводници на любовьта. Често хората се обичатъ, но взаимно се изкористватъ. Слугата е внимателенъ, добъръ къмъ господаря си, съ цель да му увеличи заплатата. И господарьтъ се отнася добре съ слугата си, увеличава заплатата му, съ цель да го разположи, повече и по-добре да му работи. И двамата сѫ користни единъ къмъ другъ. И това е добре, но истинскиятъ животъ изисква друго нѣщо отъ човѣка. Ако слугата не работи на господаря си като за себе си, и ако господарьтъ не плаща на слугата като на себе си, и двамата не се обичатъ. Да работя за другитѣ като за себе си, и тѣ да ми плащатъ като на себе си, това е идеалното въ живота. При това положение, не може да има недоразумение между хората. На това иска Богъ да ни научи. Казвамъ: Трѣбва да познаваме Бога, Който живѣе въ храната, въ водата, въ въздуха и въ свѣтлината. Ако приемате хлѣба, водата, въздуха и свѣтлината и не сте доволни, какво повече искате? Какво повече искате отъ плода като храна за вашия организъмъ? Една свѣтла мисъль е плодъ, който човѣкъ създава въ умствения свѣтъ; доброто чувство е плодъ, който човѣкъ създава въ сърдечния свѣтъ; добрата постъпка е плодъ, който човѣкъ създава на физическия свѣтъ. Радвай се, ако нѣкой опита плодоветѣ на твоя умъ, на твоето сърдце и на твоята душа и каже: Добри сѫ тия плодове. Само така се разбира стиха, който Христосъ е казалъ: „Всѣко растение, което Отецъ ми не е насадилъ, ще се изкорени“. Или „Всѣко дърво, което не ражда споредъ закона на любовьта, не може да се благослови,,. Ето защо, животътъ ни трѣбва да се насочи къмъ използуване свѣтлината, въздуха, водата и хлѣба, като блага на живота. Малцина знаятъ, че въ въздуха е диханието на Бога, въ водата е животътъ, въ хлѣба е словесното млѣко. Въ всѣко външно благо се крие вѫтрешно благо, което трѣбва да се използува. Представете си, че Богъ зададе на хората въпроса, какъ могатъ да оправятъ свѣта. Какво ще отговорятъ? Какао ще кажа, ако зададе на мене тоя въпросъ? Азъ нѣма да говоря за оправянето на свѣта, но понеже виждамъ, че съмъ снѣжна прѣспа, ще помоля Господа да ме стопи и да потека. Съ мене заедно ще се стопятъ всички хора и заедно ще потечемъ. Докато сме снѣжии прѣспи, ще стоимъ на едно мѣсто и нѣма да мърдаме. Като се стопимъ, ще се раздвижимъ, животъ ще се създаде около насъ. Днесъ всѣки се е свилъ, затворилъ се е, страхъ го е да не го обератъ. Обмѣна трѣбва да става между всички, да се движатъ нѣщата. Дойде ли една Божествена мисъль въ тебе, не я задържай дълго време. Пусни я на работа, да свърши нѣщо, и следъ това да се върне пакъ при тебе. Не задържайте и чувствата си — нека отиватъ на работа. И вие не стойте на едно мѣсто. Какво правятъ военнитѣ съ своитѣ войници? По цѣлъ день ги упражняватъ. Щомъ научатъ военното изкуство, нека ги пуснатъ по домоветѣ имъ, да помагатъ на близкитѣ си. Щомъ дойде жетва, всички войници трѣбва да бѫдатъ по домоветѣ си, да жънатъ. И офицеритѣ могатъ да отидатъ на жътва. Ако офицерътъ може да се бие, защо да не жъне? Ако върши по-мѫчна работа, защо да не върши по-лека? Сегашнитѣ хора вършатъ по мѫчни работи, а леснитѣ изоставятъ. Понѣкша става обратно: занимаватъ се съ лекитѣ работи, а мѫчнитѣ изоставятъ. Лесно е да счупишъ едно шише, но мѫчно се залепва. Да вземешь счупенитѣ парченца и едно по едно да ги лепишъ, това не е лесно. Правете упражнения, да не отвиквате на оня редъ, който природата изисква. Ето, това лѣто не правихъ екскурзии и сега, мѫчно се ходи. Но, казвамъ си: Ще ходя. Като ставамъ сутринь, виждамъ, че съмъ отвикналъ, но тръгвамъ, за да бѫда полезенъ на себе си и на другитѣ. Нѣкои искатъ да знаятъ, какво правя на планината. Радвамъ се на планината и търся причината за лошевината на хората. Дошълъ съмъ до две положения по тоя въпросъ. Човѣкъ става лошъ, когато му давашъ повече, отколкото трѣбва, или когато му давашъ по-малко, отколкото трѣбва. Който е получилъ повече, отколкото трѣбва, не може да го носи и започва да търси човѣкъ или животно да му го носи. Така той създава злото. Ние товаримъ ума си съ ненуждни мисли, сърдцето си — съ ненуждни чувства и тѣлото си — съ ненуждни постѫпки. Така си създаваме голѣмо напрежение. Човѣкъ не може да работи въ свѣта, докато самъ не се учи отнѣкѫде. — Какво се иска отъ насъ сега? — Единственото нѣщо, което се изисква отъ васъ, е да намалите товара си. Надигналъ си голѣмъ товаръ, казвамъ: Намали товара си! Безпокоишъ се, казвамъ: Не се безпокой! Срѣщамъ една мома, тревожи се, че късметътъ ѝ не може да излѣзе. Годявала се нѣколко пѫти и се разгодявала, обезсърдчила се вече. Казвамъ: Радвай се, че си свободна. За когото да бѣше се оженила, щѣше да те измѫчва. Провидението иска да те освободи отъ мѫчение, а ти се свързвашъ. Ще чакашъ, не е дошълъ още твоятъ часъ. Чрезъ тебе ще дойдатъ души, които ще помагатъ на хората. Богъ казва на една мома да чака, а тя бърза, иска по-скоро да се ожени. Баща ѝ и майка ѝ сѫщо бързатъ, искатъ да я наредятъ, да се задоми. Ако съмъ на мѣстото на тая мома, ще стана слугиня. Щомъ ми излѣзе късметътъ, ще се оженя. Въ тоя случай, слугуването е на мѣсто. Когато не ме викатъ да копая, ще взема цигулката да свиря, или книгата да чета. Младитѣ моми и момци иматъ нужда отъ музиканти, да свирятъ на хорото. Виждалъ съмъ понѣкога да свирятъ трима музиканти заедно: единиятъ свири на цигулка, вториятъ на гайда, третиятъ на гадулка, и хорото се върти. Казвамъ: Вадете поука отъ всичко. Като видишъ една ябълка, или какъвъ и да е плодъ, разгледай формата му и вижъ, каква поука ще извадишъ отъ него. Кажи си: Искамъ да бѫда като тоя плодъ. Всѣко хубаво нѣщо заслужава да послужи за примѣръ. Като вадишъ поука отъ всѣко нѣщо, ще се научишъ да ценишъ и малкитѣ нѣща. Нѣкой вземе единъ косъмъ, подхвърли го и казва: Косъмъ е това! Косъмъ е, но Богъ е работилъ за него. Гледайте на живота съ нуждната сериозность. Първо отдѣлеиие да свършишъ, това значи, да минешъ цѣлъ курсъ, презъ което време земята прави едно обръщане около слънцето. Така минаватъ година следъ година, и ти придобивашъ все нови и нови знания. Да свършишъ курса на гимназията, това показва, че си придобилъ нѣщо. Изучавайте живота, но знайте, че безъ Божията Любовь, Мѫдрость и Истина нищо не се постига. Ти не можешъ да разберешъ нѣкого, ако не го обичашъ. Обичьта предшествува нѣщата. Тя води човѣка къмъ истинското знание. Като се говори за любовьта, нѣкой казва: Можешъ да обичашъ, но трѣбва да познавашъ човѣка, да знаешъ, заслужено ли го обичашъ, или не. Изкуство е да обичашъ човѣка, да му дадешъ любовьта си безкористно, да не мислишъ, заслужава ли той това, или не. Само така ще видишъ последствията на твоята любовь. Всѣко живо сѫщество заслужава да бѫде обичано. Докато давашъ любовьта си съ мѣрка, всѣкога ще гледашъ нѣщата по форма и ще се въздържашъ. Любовьта изключва всѣкакви форми. Обичашъ нѣкого за самия него, а не за неговитѣ хубави очи, носъ или уста. Преди два деня тръгнахъ съ двама приятели за Витоша. По едно време започна да роси, явиха се нѣколко росни капки. Бѣхъ говорилъ вече за роснитѣ капки, като Божие благословение. Вървимъ нагоре и предъ насъ се яви дѫгата, въ видъ на голѣма, широка врата по направление отъ западъ къмъ изтокъ. Цѣли два часа дѫгата вървѣше предъ насъ и ни придружаваше. Ние вървимъ, дъждецътъ ни мокри слабо, но не се страхуваме отъ него. Радваме се, че дѫгата е предъ насъ и ни казва, че потопъ нѣма да стане. Отъ насъ зависи да дойде мирътъ, да се оправятъ работитѣ. Ако не изтръсваме роснитѣ капки, мирътъ ще дойде по скоро. Тѣ носятъ благословението въ свѣта. Милвали ли сте роснитѣ капки, да опитате благото, което тѣ носятъ? Това не става по задължение, но по свобода. Росната капка крие въ себе си електричество и магнетизъмъ, които трѣбва да се използуватъ разумно. Като знаете това, не изтръсвайте дъждовнътѣ капси отъ дрехата си. Не се страхувайте, че дрехата ще се развали. Напротивъ, цвѣтътъ на дрехата става по хубавъ. Другъ е въпросътъ, ако дъждовнитѣ капки сѫ смѣсени съ прахъ и сажди — тѣ развалятъ дрехата. Обаче, чистата росна капка носи благословение. Оня, който има силно обоняние, усѣща уханието на роснитѣ капки. Ние продължихме да вървимъ нагоре и, колкото по-нагоре се качвахме, толкова по-разположени бѣхме. Така опитахме благата на дѫгата и на роснитѣ капки. Казвамъ: Радвайте се и на малкитѣ блага, дадени отъ Бога. Великото се крие въ малкитѣ блага. Всѣки самъ трѣбва да дойде до това заключение. Не казвай на човѣка, какво да яде и какъ да яде, но дай му единъ плодъ и го остави самъ да се справи съ него. Ако цени малкитѣ блага, той първо ще погледне плода, ще го помилва, ще поговори съ него и следъ това ще си позволи да отвори плика, да види, какво е скрила природата въ него. Въ всѣки плодъ природата е написала нѣщо хубаво. Нѣма по-велико нѣщо отъ това, Богъ да бѫде нашъ Баща. Казвашъ: Ава Отче ! Той е далечъ отъ насъ, а не както другитѣ бащи. Богъ стои далечъ отъ насъ, за да не ни плаши. Той иска да бѫдемъ свободни: всичко, каквото правимъ, да изтича отъ любовьта. Той не ни критикува, оставя ни свободни, даже и да направимъ нѣкаква погрѣшка. Следъ това тихо ни нашепва: Сгрѣшилъ си, но ще изправишъ погрѣшката си. Да изправяме погрѣшкитѣ си, безъ да съжаляваме! Да се радваме, че има, какво да изправяме. Да се радваме, когато направимъ нѣщо споредъ Божията воля. „Това е животъ вѣченъ, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога.“ Това е животъ вѣченъ, да възлюбишъ всички хора заради Бога; да видишъ, какво е вложилъ Той въ всѣки човѣкъ. — Какво е човѣкътъ? — Листъ отъ великата Божествена книга, върху който Богъ е написалъ ценни нѣща. Всѣки листъ е на мѣстото си. Като четешъ тая книга и видишъ, че нѣкой листъ липсва, трѣбва да го намѣришъ и да прочетешъ това, което Богъ е написалъ на него. Разбирайте листата, въ които Богъ е вложилъ вѣчнитѣ блага на живота. Ценете всѣки листъ, за да разбирате Господната молитва: „Отче нашъ, Който си на небето, да се освети името Ти.“ — Кѫде е името Божие? — Въ умоветѣ ни. „Да дойде Царството Твое.“ — Кѫде? — Въ сърдцата ни. „Да бѫде волята Твоя.“ — Кѫде? — Въ душитѣ ни. „Не ни въвеждай въ изкушение, но избави насъ отъ лукавия, защото е Твое царството, и силата, и славата завинаги, аминъ!“ Изкушението дохожда въ живота на хората, когато станатъ нехайни. Като не оценявашъ богатството, което ти е дадено, ще те поставятъ на изпитъ, да видишъ, какво нѣщо е беднотията. Ако не си доволенъ отъ богатството, ще ти изпратятъ сиромашията; ако не си доволенъ отъ сиромашията, ще ти изпратятъ богатството. Богатството е единъ родъ изпитание, а сиромашията — другъ родъ. Като забогатѣешъ, създавашъ си неприятели и започвашъ да се страхувашъ да не изгубишъ имането си, тоя - оня да не ти направятъ нѣкакви пакости. Неразбраното богатство е мѫчение; неразбраната сиромашия е мѫчение. Разбраното богатство е благо; разбраната сиромашия е благо. Затова е казано: „Блажени нищитѣ духомъ.“ Какъ ще разберете това, отъ васъ зависи. Всѣки ще разбере и приложи тая истина по особенъ начинъ. Всѣки човѣкъ прилага любовьта по особенъ начинъ. Въ това се крие красотата на живота. Нѣма по-деликатенъ въпросъ отъ тоя, да приложишъ любовьта и при най-дребния случай по свой, специфиченъ начинъ. Може да си подражавате, но не и да се копирате. Проявявайте любовьта така, както Богъ ви напѫтва, въ оная форма, която на васъ подхожда. Божествената красота се заключава въ хармоничното съчетаване на разнообразнитѣ форми на любовьта. Да бѫдемъ носители на Божията Любовь! Да бѫдемъ носители на Божията Мѫдрость! Да бѫдемъ носители на Божията Истина! Да бѫдемъ носители на Божия животъ, на Божието знание, на Божията свобода! Да бѫдемъ носители на Божественото движение, на Божественото учение и на Божествената работа! Да изпѣемъ пѣсеньта: „Азъ мога да любя.,, Христосъ казва: „Вамъ е дадено да разберете тайнитѣ на Царството Божие.“ Какво означаватъ тия думи? — Когато едно цвѣте или дърво израсте, дадено му е да разбере тайната на свѣтлината. За онова, което не е израсло, е нуждно време, за да разбере тайната на свѣтлината — Какво ще стане съ тия растения? Какво ще стане съ другитѣ хора? Ние говоримъ за ония, които сѫ израснали вече, за тѣхъ свѣтлината е разбрана. Тѣ трѣбва да използуватъ свѣтлината, да не се обръщатъ назадъ. Вие се обръщате назадъ, гледате, какво ще стане съ свѣта. Ще се намѣрите въ положението на Лотовата жена, на която бѣше казано, като напуща Содомъ и Гоморъ, да не се обръща назадъ, да гледа, какво става. Не гледайте, какво става съ свѣта. Съ свѣта Богъ ще се разправя, както знае. — Защо да не гледаме? — Има нѣща, които не могатъ да се гледатъ. Сутринь може да гледашъ слънцето, но на обѣдъ не можешъ. Ония нѣща, които можемъ да възприемаме и прилагаме въ живота си, можемъ да гледаме; обаче, ония нѣща, които не можемъ да възприемаме и прилагаме, не можемъ да гледаме. — Какво ще стане съ свѣта? — Това не е твоя работа. Ако любишъ, въ рая ще бѫдешъ; ако не любишъ, въ ада ще бѫдешъ. — Ще бѫда ли въ рая? —Ако любишъ Господа, въ рая ще бѫдешъ; ако не Го любишъ, въ ада ще бѫдешъ. — Нѣма ли другъ пѫть за влизане въ рая? — Азъ не зная, може да има и другъ пѫть. Единствениятъ безопасенъ пѫть за влизане въ рая е да обичашъ Бога. Ако не Го любишъ, въ ада ще бѫдешъ. По-ясно отъ това нѣма. — Да направя едно добро. — Можешъ да направишъ добро, но това още не показва, че ще влѣзешъ въ рая. Христосъ казва: „По-лесно ще мине камила презъ иглени уши, нежели богатиятъ въ Царството Божие.“ Мислишъ ли, че ако се натоваришъ съ знание като камила, ще влѣзешъ въ Царството Божие? Съ човѣшко знание не се влиза въ рая. Тамъ ученитѣ иматъ друго знание. Наблюдавайте, какъ свирятъ музикантитѣ въ симфоничния оркестъръ. Тѣ свирятъ съ часове и не правятъ никакви погрѣшки. Нѣкога тѣ свирятъ безъ капелмайсторъ и пакъ не правятъ погрѣшки. Никой не е чувалъ какъ свирятъ музикантите въ рая. Тѣхнитѣ мисли, чувства и постѫпки сѫ съвършени. Дадатъ ли имъ нѣщо ново, на пръвъ погледъ още тѣ свирятъ безпогрѣшио. Новацитѣ въ музиката правятъ много погрѣшки. Между тѣхъ има споръ, дисхармония. Казвамъ: Учете се да свирите, да станете виртуози. Свирете за Господа. Ако жената работи на мѫжа си 20—30 години и се учи отъ него, защо да не работи 20 — 30 години за Господа? Мѫжътъ ѝ се кара, пѫди я, нарича я съ разни епитети — тигрица, змиорка, и тя всичко изтърпява. Защо да не служи на Господа? Вие сте служили на много господари, всочки сѫ ви лъгали, затова и на Господа не вѣрвате. Казвате: Не знаемъ, какъ ще постѫпи съ насъ новиятъ господарь. Много работи, които хората вършатъ, сѫ все заблуждения. Тѣ учатъ много работи, които знаятъ. Влизатъ въ казармитѣ, учатъ се да маршируватъ, да се обръщатъ налѣво - надѣсно. Не знаятъ ли това? Знаятъ го, но за най-малкото непослушание ги турятъ въ арестъ. Всичко, каквото става въ свѣта, е добро. Въ цѣлокупния животъ всички нѣща сѫ добри; само нѣкои нѣща, при известни условия, сѫ лоши. Здравото шише е безопасно. Щомъ се счупи, частицитѣ му се разпръсватъ, и тѣ ставатъ опасни. Въ цѣлокупния животъ всички нѣща сѫ на мѣсто; щомъ частитѣ на тоя животъ се отдѣлятъ настрана, като отдѣлни, самостойни прояви, тѣ ставатъ опасни. Частицитѣ отъ счупеното шише, както и отдѣлнитѣ прояви на цѣлокупния животъ, ще туримъ настрана, като противоречия. Псалмопѣвецътъ казва: яДобре ми стана, че пострадахъ.“ Ако страдашъ и не виждашъ добрата страна, ти не разбирашъ страданието. Днесъ не разбирашъ страданието, но следъ две - три години ще разберешъ, че всичко, което си миналъ, е било за твоя полза. Помнете: Всичко, което се случва въ живота ви, е за добро. Радвайте се, че сте минали презъ страдания, които сѫ ви обогатили съ опитности за новия животъ. Не се смущавайте. Ако се смущавате, да не се смутите; като се оскърбявате, да не се наскърбите. Вечерь, като пѫтувашъ презъ гора, дръжъ рѫката си предъ очитѣ, да не се ударишъ въ нѣкой клонъ. Щомъ усѣтишъ, че предъ тебе има клоне, наведи се малко. — Не съмъ навикналъ да се навеждамъ, да правя поклони. Щомъ пѫтувашъ презъ гора, ще се покланяшъ. Каквото и да срещнешъ въ живота си, не казвай, че това или онова не мога да направя. Богатъ човѣкъ съмъ. Срѣщамъ единъ, който ми казва: Раздѣли богатството си. — Веднага ще изпълня желанието ти. Колко искашъ? — Еди-колко си. — Заповѣдай! Той казва: Обрахъ го. — Не ме е обралъ. Като обере мене, той обира себе си, но не знае закона. Сега нѣкои обиратъ хората, а мислятъ, че не обиратъ себе си. Въ сѫщность, като даватъ откупъ за нѣщо, тѣ обиратъ себе си. Нова мисъль е нуждна на човѣчеството. Хората проповѣдватъ Словото по старъ начинъ. Казватъ: Колко е страдалъ Христосъ! Тѣ желаятъ да следватъ Неговия пѫть, да бѫдатъ като Него. Мнозина искатъ да бѫдатъ като Христа, но безъ да ги разпъватъ на кръстъ, безъ да забиватъ рѫцетѣ и краката имъ съ гвоздеи. Такива Христосовци не признавамъ. Геройство е онова, презъ което Христосъ мина. Азъ проповѣдвамъ вече учението: Долу гвоздеитѣ на Христа, които държаха рѫцетѣ и краката Му заковани! Да туримъ гвоздеитѣ настрана и да разберемъ възкресението. Богъ освободи Христа отъ гвоздеитѣ и прояви своята Любовь къмъ Него. Нѣкои плачатъ, че Христосъ билъ закованъ. Да мине любовьта презъ вашитѣ сърдца и да разтопи леда! Христосъ и днесъ е разпнатъ и закованъ. Доброто, което искаме, е заковано. Гвоздеитѣ трѣбва да се стопятъ ! Рѫцетѣ и краката трѣбва да бѫдатъ свободни! Човѣкътъ трѣбва да слѣзе отъ кръста и да служи на Бога! Не сѫ нуждни мъртви кръстове, но живи кръстове, които растатъ. Истинскиятъ кръстъ е любовьта, която расте, която въздига човѣшкия умъ, въздига човѣшкото сьрдце, въздига и човѣшката душа. Тя изважда мъртвитѣ отъ гробоветѣ. Това е Любовьта, това е Богъ, Който се проявява. Да станемъ едно съ Бога! Да възприемемъ любовьта, която изтича отъ Бога, и да се освободимъ отъ ненужднитѣ терзания. Това значи, да станемъ безсмъртни. Да приемемъ любовьта и да раздаваме отъ нейнитѣ блага. Какво лошо има въ това, ако срещнешъ на пѫтя си единъ гладенъ човѣкъ? Когато Христосъ минаваше презъ изгладнѣлия свѣтъ, даваше му отъ хубавитѣ плодове, които носѣше. Сега и ние, като минаваме по Христовия пѫть, има какво да ядемъ. Христовиятъ пѫть е обрасълъ вече съ плодове. Когато Той минаваше по тоя пѫть, нѣмаше нито едно дръвче. Мнозина тръгваха по тоя пѫть, но дохождаха до едно мѣсто и се връщаха назадъ. Пръвъ Христосъ мина презъ тоя пѫть. Днесъ Неговиятъ пѫть е обсипанъ съ блага. Да се радваме, че минаваме по пѫтя, който Христосъ е приготвилъ. Сега пѫтьтъ ни е още по-добѣръ. До времето на Христа нѣмаше, кой да държи ключа на ада. И праведнитѣ, и грѣшнитѣ влизаха заедно. Христосъ заключи ада, да не влизатъ праведнитѣ въ тоя затворъ. Апостолъ Петъръ държи ключа на рая, нѣма опасность да влизатъ грѣшнитѣ тамъ. Опасното мѣсто е адътъ, но нѣма опасность вече за праведния да влѣзе тамъ. Опасно е да влѣзешъ въ астралния свѣтъ на заблужденията. Да се радваме, че пѫтьтъ, по който вървимъ, е безопасенъ. Да снемемъ знамето на любовьта отъ гърба си и да го вдигнемъ високо. Нѣма по-смѣли хора отъ тия, които живѣятъ въ любовьта. Нѣма по-страхливи хора отъ тия, които живѣятъ въ безлюбието. Най-голѣми герои сѫ хората на любовьта. Най-страхливи сѫ хората на безлюбието. Досега всички желаехте тоя народъ да стане знаменитъ, оня народъ да стане знаменитъ. Сега ние желаемъ Господъ да внесе миръ между народитѣ, и тѣ да слушатъ, какво Той имъ говори. Всички народи трѣбва да изпълнятъ Божията воля, и мирътъ да дойде по Божественъ пѫть, както Господъ иска. * 8. Утринно Слово отъ Учителя, държано на 5 декемврий, 5 ч. с. 1943 г. София. — Изгрѣвъ.
  7. „Новото начало“, Утринни слова, 13 година, (1943 г. – 1944 г.), стар правопис, издание от 1944 г., София Книгата за теглене - PDF Съдържание Човѣшка и Божествена любовь Ще прочета 12 гл. отъ Исаия и часть отъ 9 стихъ отъ 11 гл. на Исаия. „Земята ще е пълна съ знание за Господа“. (—9 ст.). Тоя стихъ изразява материално една истина. На всички е ясно, какъ се пълни нѣщо материално. Важенъ е духовниятъ смисълъ на стиха. Значи, ще дойде день, когато всички хора ще знаятъ, какъ да служатъ на Бога. Въ сегашния християнски свѣтъ малко хора разбиратъ дълбокия смисълъ на Христовото учение. Всѣки християнинъ казва: Азъ вѣрвамъ въ Христа. Всички вѣрватъ, но малцина разбиратъ и прилагатъ Христовото учение правилно. Кой не вѣрва въ слънцето? Има хора, които вѣрватъ въ слънцето и умиратъ; други вѣрватъ въ слънцето и живѣятъ. Нѣкои вѣрватъ въ слънцето, но сѫ бедни; други вѣрватъ въ слънцето и сѫ богати. Едни вѣрватъ въ слънцето и сѫ прости; други вѣрватъ и сѫ учени. — Защо е така? — Само невежиятъ пита, защо е така. Само детето пита, защо майка му го оставила на земята да ходи, а не го носи на рѫце, както по-рано е правила. Майката носѣла детето си цѣли деветь месеца въ скришната си стаичка и следъ това го изваждатъ навънъ. Това е голѣма привилегия. Следъ излизането на детето отъ тая стаичка, майката казва: Кракътъ ти повече нѣма да стѫпи тукъ. Много естествено. Ако за деветь месеца детето не е научило това, което майката крие въ себе си, и за 90 месеца нѣма да го научи. Числото деветь е краенъ предѣлъ на нѣщата. Като дойдешъ до това число, ще се боришъ: или ти ще биешъ, или тебе ще биятъ; или ще свършишъ училище, или нѣма да свършишъ — никакво отлагане не се позволява. Числото осемь е строгата майка, презъ която минавашъ най-после. Числата 2, 5 и 8 представятъ майката. Ако при числото осемь — последната майка, не станешъ човѣкъ, при никоя друга майка нѣма да станешъ. Числото деветь е последниятъ синъ. Той е марсианецъ, всѣкога воюва. Когото пипне, пита го: Защо не се подчинявашъ на Бога? — Азъ любя Бога. — Любишъ ли Го? Ако Го любишъ, трѣбва да бѫдешъ готозъ на всички жертви за Него. Жертвата има отношение къмъ здравия, силния, учения и богатия. Болниятъ не може да прави жертви. Той казва: Азъ те обичамъ. — Какво допринася той съ своята любовь? Има смисълъ да те обича здравъ човѣкъ, все ще ти даде нѣщо. Да те обича боленъ, това значи, да вземе нѣщо отъ тебе. Здравиятъ има здрава мисъль, здрави чувства, отъ които болниятъ се ползува. Какво означава здравата мисъль? Да мислишъ здраво, това значи, да бѫдешъ последователенъ въ всичкитѣ си работи. Преди години бѣхъ вь Шуменъ. Тамъ срешнахъ единъ нашъ познатъ, добъръ евангелистъ. Той бѣше обущарь. Попитахъ го, може ли да ми ушие едни хубави обувки. Казахъ му, че досега сѫ ми шили обувки все свѣтски обущари. Тоя пѫть искамъ евангелистъ да ми ушие обувки, да видя, каква разлика ще има между еднитѣ и другитѣ. Той се съгласи. Отидох въ работилницата, взе ми мѣрка, показа кожата, отъ която ще ги направи, и обеща да ми ушие хубави обувки. Наистина, обувкитѣ бѣха отлични: хубава форма, добре легнаха на краката ми — само кожата не бѣше изпитана. Носихъ ги единъ месецъ, и кожата отгоре започна да се пука. За оправдание, обущарьтъ каза, че вината е въ мене — много съмъ ходилъ съ тѣхъ, затова се напукали. Като помислихъ малко за обувкитѣ, намѣрихъ, де се крие погрѣшката. Обущарьтъ е добъръ майсторъ, шие хубаво, дава красива и удобна форма на обущата, но не познава качеството на кожитѣ. Другъ пѫть пакъ ще си зарѫчамъ при него обувки, но преди това ще потърся човѣкъ, който разбира отъ кожи, та обувкитѣ ми да траятъ поне десеть месеца, а не само единъ месецъ. Нѣкои хора приличатъ на тоя евангелистъ — много нѣща знаятъ, добре ги правятъ, но трайностьта имъ е малка — само за единъ месецъ. Двама влюбени — Стоянъ и Драганка се разхождали въ една гора и любовно се разговаряли. Стоянъ носѣлъ въ джоба си единъ револверъ и, за да покаже, колко е вѣренъ въ чувствата си, казалъ на Драганка: Видишъ ли тоя револверъ? Докато е въ мене, никой не може да те бутне. Увлѣчени въ разговора, тѣ навлѣзли вѫтре въ гората; насреща имъ се задала една голѣма мечка. Като видѣлъ мечката, Стоянъ изтръпналъ отъ страхъ — едва успѣлъ да се качи на една стара круша. Драганка останала подъ крушата и, за да се спаси отъ мечката, дошло ѝ на ума да се престори на умрѣла. Легнала на земята и се притаила. Стоянъ ѝ казалъ: Драганке, не се страхувай, азъ ще цъкамъ отгоре. Мечката се приближила къмь тѣхъ и започнала да души Драганка. Оттукъ я подушила, оттамъ я подушила и продължила пѫтя си. Като отминала, Драганка се вдигнала отъ земята и се готвѣла сама да продължи пѫтя си. Стоянъ веднага слѣзълъ отъ дървото и я запиталъ: Драганке, какво ти говори мечката? —Каза ми, другъ пѫть да не тръгвамъ съ такъвъ герой като тебе. Следователно, когато нѣкой казва, че ме обича, азъ зная, защо ме обича. Обича ме за паритѣ, които съмъ вложилъ въ банката. Той не се интересува отъ мене, отъ паритѣ се интересува. Той се интересува да не пропадне банката, а съ нея заедно и паритѣ. Ако пропаднатъ моитѣ пари, и неговитѣ ще пропаднатъ. Той трепери за банката и си казва: Защо вложихъ паритѣ си въ тая банка? Правъ е човѣкътъ. Това е човѣшка банка. Единъ день чоьѣшкитѣ банки все ще пропаднатъ. Досега не съмъ срѣщалъ човѣкъ, който да не е фалиралъ. Не съмъ чувалъ, човѣшка банка да не е фалирала. Нѣкоя мома пита своя възлюбенъ: Обичашъ ли ме? — Обичамъ те. — Докога ще ме обичашъ? Като се оженятъ, докато сѫ млади, живѣятъ добре. Щомъ започнатъ да остаряватъ, тя го нарича „дъртия“, той я нарича ,,дъртата“' Всѣки мисли за себе си, казва, че очитѣ му не виждатъ, краката му не държатъ. Тя поглежда къмъ него и се чуди, какъ е могла да се влюби въ тоя човѣкъ. Той се чуди, какъ е могълъ да се влюби въ нея. Тѣ ставатъ посмѣшище единъ за другъ. Човѣкъ, който остарява и отслабва, не живѣе въ свѣта на любовьта. Човѣкъ, който остарява и отслабва, не живѣе въ свѣта на мѫдростьта. Човѣкъ, който остарява и отслабва, не живѣе въ свѣта на истината. При сегашното разбиране па човѣка, отслабването и остаряването сѫ на мѣстото си. Човѣкъ живѣе и грѣши. Какво ще стане при това положение, ако той не остарява и отслабва? Погрѣшкитѣ му щѣха да се увеличатъ толкова много, че никога не би могълъ да ги изправи. Опасно е сегашниятъ човѣкъ да бѫде вѣчно младъ и силенъ. Слабостьта и старостьта сѫ спасителни пѫтища за сегашния човѣкъ. И смъртьта спасява човѣка. Тя го освобождава отъ задълженията му. Въ тоя смисълъ, само младиятъ има право да обича. Той има задължения: кѫща прави, ниви и градини обработва — иска да се ожени, да има деца. Стариятъ е свободенъ отъ тия задължения. И той обича, но неговата любовь има особенъ характеръ, коренно се различава отъ любовьта на младия. И стариятъ гради кѫщи, но въ умствения свѣтъ; и той говори за любовьта, че трѣбва да се обичаме, да се жертвуваме, но самъ не може да прояви нито любовьта, нито жертвата. Какво, въ сѫщность, е жертвата, и кой може да се жертвува? Само богатиятъ може да се жертвува, Той може да принесе сърдцето и ума си въ жертва. Той може да принесе душата и духа си въ жертва. Това значи, доброволно служене. Да жертвувашъ сърдцето си, не значи да го унижишъ. Богъ казва: „Сине мой, дай ми сърдцето си!“ — Защо иска сърдцето, а не ума? — Защото сърдцето е работило много, изцапало се е, и днесъ трѣбва да дойде нѣкой да го очисти. Само Богъ може да очисти човѣшкото сърдце и да го напълни. Нѣкой казва на ближния си: Дай ми кесията си. Защо иска той кесията му? — За да я изпраздни. Вземи кесията на своя ближенъ, изпраздни я, за да си услужишъ, но върни я пълна. Какъвъ човѣкъ си, ако не можешъ да напълнишъ кесията, която си изпразднилъ? Човѣкъ изпразва кесиитѣ, а Богъ ги пълни. Какво нѣщо е Божията Любовь и какво — човѣшката? Божията Любовь пълни човѣшкото сърдце, човѣшкия умъ, човѣшката душа и човѣшкия духъ. Човѣшката любовь изпразва човѣшкия умъ, човѣшкото сърдце, човѣшката душа и човѣшкия духъ. Това е разликата между едната и другата любовь. Не можешъ да кажешъ, че човѣшката любовь е Божия, и Божията — човѣшка. И човѣшката любовь има добра страна. Тя изпразва, приготвя условия за пълнене. Дето намѣри праздни кесии, Богъ ги пълни. И Христосъ, като дойде между хората, трѣбваше да се изпраздни, да се приготви за приемане на Божията Любовь. Като те обича нѣкой, ти трѣбва да давашъ. Отъ нѣколко време ходя често на Витоша, правя разходки по планината. Който не знае причината за това, мисли, че нарочно излизамъ вънъ отъ града, крия се отъ бомбитѣ. Въ сѫщность, въпросътъ е поставенъ другояче. Ако следите, кога ставатъ бомбардировкитѣ, ще видите, че тѣ ставатъ, когато съмъ въ града, а не когато излизамъ на планината. Много естествено, крадцитѣ и разбойницитѣ не търсятъ бедни хора, но богати, защото има какво да взематъ отъ тѣхъ. Тѣ търсятъ мене. Когато мене обератъ, и вие губите. Докато съмъ богатъ, вие се ползувате отъ моето богатство; щомъ обеднѣя, и вие губите. Не говорете нѣща, които не разбирате. Трѣбва да разбирате любовьта. Човѣшката любовь е на мѣстото си като човѣшка. Божията Любовь е на мѣстото си, и нищо не може да я измѣсти. Човѣшката любовь е мѫтна вода, която се пречиства само отъ Божията Любовь. Очисти ли се отъ утайкитѣ и кальта, човѣшката любовь се повдига. Не е страшна кальта въ водата, защото тя е примѣсь, не е нейна съставна часть. Както се пречиства водата, така се пречиства и човѣшката любовь, а именно, по пѫтя на ума и на сърдцето. Умътъ се пречиства чрезъ светостьта, а сърдцето — чрезъ страданието. Казватъ за нѣкого, че е светъ човѣкъ, а за другъ, че е чистъ. Светиятъ човѣкъ е уменъ, а чистиятъ — добъръ. Не смѣсвайте светостьта съ чистотата. Свѣтлина има въ ума, чистота — въ сърдцето. Добриятъ работи съ чисти, звонкови монети. Той никога не дава фалшивитѣ монети за истински. Ако въ рѫката му попадне фалшива монета, той никога не прави опитъ да я прокара. Какъ ще се оправдаешъ предъ себе си, като я дадешъ вмѣсто истинска, звонкова монета? Че на тебе я дали, това не ти позволява да я дадешъ на други. Нѣкой те моли да му услужишъ. Ти казвашъ: Говорихъ вече за тебе, работата ще се нареди. Оказва се, че нищо не си говорилъ. — Ще говоря нѣкога. — Това не е услуга. Важно е онова, което можешъ да направишъ за човѣка въ даденъ моментъ. Колкото и да е малка една работа, свърши я на време. Падналъ единъ листъ на земята — наведи се и го вдигни. Нѣкой ти иска нѣколко стотинки или единъ левъ — дай му ги веднага, не отлагай за другия день. Другъ е въпросътъ, ако нѣкой ти иска хиляда лева. Щомъ нѣмашъ пари, нѣма да му дадешъ. При това, има случаи, нѣкой иска пари, за да дава на други, да минава за благодетель. Българската пословица казва: „Съ чужда пита поменъ не се прави.“ Божественъ законь е: Като обичашъ нѣкого, ще работишъ за него и каквото придобиешъ, ще му го дадешъ. Като любишъ, ще проявишъ оная любовь, която е вложена въ тебе, а не чуждата любовь, опасана въ романитѣ. Ще се откажешъ отъ подражаването. Ще проявишъ своята любовь, а не чуждата. Всѣки трѣбва да прояви своята любовь, своята мѫдрость, своята истина. Нѣкой иска да прояви Христовата любовь, да бѫде като Христа. И това е възможно, но той трѣбва да мине презъ страданията на Христа. Христа заковаха на кръста. Готовъ ли си и ти да бѫдешъ закованъ като Него? Тежки бѣха гвоздеитѣ, съ които заковаха рѫцетѣ и краката на Христа. Нѣкой се оплаква, че го обидили. Какво представя обидата?— Голѣма е разликата между обождане сь игла и пробождане съ гвоздей. Има и голѣми обиди, като пробождане съ гвоздей, но тѣ рѣдко се случватъ. Такива обиди човѣкъ съ години не може да забрави. Защо човѣкъ не може да забрави нѣкои обиди, това е въпросъ, върху който не трѣбва да се говори. Ако открия тоя въпросъ, ще причиня пакость първо на себе си. — Защо? — Нѣма да ме разберете. Много съмъ говорилъ върху любовьта и съ това съмъ си причинилъ пакость. Колко души сѫ ме разбрали? Отъ ония, които сѫ ме разбрали, печеля; за ония, които нищо не сѫ разбрали, плащамъ. Какво печеля, ако на хиляда души подпиша полици по хиляда лева? При това, само десеть души плащатъ, а за останалитѣ азъ плащамъ. Предъ тѣхъ минавамъ за благодетель. Трѣбва ли следъ това да разправямъ, че тия хора ме подядоха? По-добре нищо не давай на хора, които не плащатъ, отколкото да се оплаквашъ, че те подяли. Какъ постѫпвамъ въ такъвъ случай? Понеже съмъ богатъ, давамъ и на добритѣ платци, както и на ония, които не плащатъ. И на еднитѣ давамъ по единъ левъ, както и на другитѣ. Законъ е: като дойдешъ до единицата, никой не може да те излъже. Когато и да е, единицата пакъ ще се върне при мене. Никой не може да задържи единицата въ себе си. Нѣма сила въ свѣта, която може да я задържи. И тъй, когато се говори за Божията Любовь, разбирамъ числото едно, единицата, която никой не може да задържи. Единицата е мощно число; тя никога не се размножава. Казваме: Единниятъ Богъ и Троеличниятъ Богъ, т. е. Богъ на многото лица. Подъ „Единния Богъ“ разбираме идеята, че само Богъ има едно лице. Въ едното си лице Богъ е съвършенъ. Това съвършенство никой не го познава. Знаемъ само, че въ Бога нѣма никаква промѣна. Казваме ли, че Богъ е троеличенъ, разбираме лицата на всички хора въ Бога. Въ едното лице на Бога е безграничната любовь, а въ тритѣ лица — граничната любовь. Въ граничната любовь се явяватъ противоречия. Затова нѣкои се питатъ, защо Богъ постѫпилъ така? Като не познаватъ великата Божия Любовь, хората искатъ да играятъ ролята на Господа, но сами се спъватъ. Не може несъвършениятъ да замѣсти или прояви съвършения. Ние не познаваме Единната любовь, затова грѣшимъ. Казвашъ: Обичамъ даденъ човѣкъ. Обичашъ го, защото ти дава повече отъ другитѣ. Когато обичашъ нѣкого повече отъ другитѣ, това показва, че той ти дава повече отъ тѣхъ. Ако повече взима, по-малко го обичашъ. Каже ли нѣкой, че обича известенъ човѣкъ, или че не го обича, зная вече причината на това. Обичашъ го, защото въ миналото нѣкога, или днесъ, ти дава повече отъ другитѣ. Не го обичашъ, защото, освенъ че нищо не ти дава, но взима отъ тебе. Нѣкой говори лошо за тебе — не го обичашъ; говори добре за тебе, обичашъ го. Нѣкой ти услужилъ, обичашъ го; не ти услужилъ, не го обичашъ. Всички хора искатъ да ги обича Богъ. Какво сѫ направили за Него? Богъ проявява любовьта си къмъ всички — за себе си прави това. Като люби, Той печели. Ако ние любимъ, ние печелимъ. Безъ любовь нѣма печалба. Да очаквашъ на подаяние, това значи, да се ползувашъ само отъ половината на живота „Чуждото и на Великдень се взима“. Така казва практичниятъ българинъ. Ако разчиташъ само на любовьта на майка си и на баща си, ти си загубилъ половината отъ своя животъ. Тѣ ще те обичатъ, докато сѫ живи. Какво ще правишъ после? Кой ще те обича? Сега азъ не искамъ да влизамъ въ противоречие съ вашия животъ. Какви сте вие и какъ живѣете, тоя въпросъ оставямъ настрана. Какъвъ съмъ и кой съмъ, сѫщо оставямъ настрана. Азъ не очаквамъ на това, което вие знаете за мене. Радвамъ се на това, което зная за себе си. Радвамъ се на това, което давамъ. Радвамъ се, когато човѣкъ благодари за това, което е получилъ. Радвамъ се на великата Божия Любовь и на нея разчитамъ. Радвамъ се, че обичамъ хората. Радвамъ се на моята и на тѣхпата радость. Ако азъ не живѣя като Бога и като добритѣ хора, и ако вие не живѣете като мене, какво представятъ моятъ и вашиятъ животъ? Ще кажете, че хората се оплакватъ отъ живота си. Не е лошо, че се оплаквашъ. Оплакването подразбира нѣкаква мѫчнотия — не можешъ да решишъ задачата си. Щомъ решишъ задачата си, оплакването престава. Нѣкой се оплаква, че има нива, но сѣме нѣма, волове нѣма, не може да я изоре. Ти обичашъ тоя човѣкъ и веднага предлагашъ помощьта си. Имашъ два вола, жито и му казвашъ: Дай нивата на мене, да я изора и засѣя. Презъ лѣтото, когато житото роди, ще дѣлимъ печалбата наполовина. Можешъ ли да дѣлишъ благата съ нѣкого, ако нищо не си работилъ? Българинътъ е практиченъ: две трети отъ благата иска да задържи за себе си, а за ближния си — една трета. Една трета е малка часть, наполовина трѣбва да се дѣлите. Не е лесно да разберешь смисъла на едната трета. Бащата е единицата, майката е двойката, а детето — дъщерята и синътъ — тройката, т. е. едната трета отъ цѣлото. Ако детето е момиче, майката е вложила повече капиталъ отъ бащата. Последниятъ се ползува отъ лихвитѣ на тоя капиталъ. Бащата се радва, че се е родило момиче, има кой да го обича. Дъщерята обича баща си, а синътъ — майка си. Ако едни родители иматъ само дъщеря, бащата умира по-рано и влиза въ дъщерята, тамъ продължава да живѣе. Дъщерята е възлюбената на бащата. Ако въ едно семейство се роди момче, бащата е вложилъ капитала си, а майката го използува. Синътъ обича майка си. Съ любовьта си къмъ сина и дъщерята, майката и бащата ще научатъ значението на едната трета. Ако жената не стане майка, и мѫжътъ не стане баща, тѣ никога нѣма да разбератъ значението на числата едно и две. Единиятъ отъ тѣхъ трѣбва да има нива, а другиятъ — жито и волове, да изоре нивата и после да я посѣе. Нивата е майката, а воловетѣ и житото — бащата. Той ще изоре и посѣе нивата и, каквото получи, ще го дѣли наполовина. Какво дава нивата? Чрезъ слънчевата енергия и елементитѣ, които се намиратъ въ нея, тя възраства житото. И нашето слънце черпи енергия отъ друго слънце. Да не отивамъ но нататъкъ, да се спъвате. Важно е да благодаримъ, че нивата е богата. Азъ говоря за една богата, наторена нива, която естествено получава Божието благословение. Ако нивата е бедна, не сѣй на нея, докатo не я наторишъ. Не работи на бедна земя. Не сѣй на пѣсъкъ. Сѣй на богата, на здрава почва. Ако искашъ да четешъ, избери богата, хубава книга. Ако е романъ, трѣбва да е първокласенъ. Чети такава книга, въ която нѣщата да сѫ сто на сто вѣрни, а не само едно на сто. Нѣкои се питатъ, какво ще стане съ тѣхъ. Ако човѣкъ върви по негативния пѫть на живота, черенъ ще стане. Достатъчно е четири поколѣния хората да се отдалечатъ отъ Божествения пѫть, за да почернѣятъ. Достатъчно е четири поколѣния да живѣятъ по закона на любовьта, за да побѣлѣятъ и красиви да станатъ. Ако изпълнявашъ Божията воля съ любовь, красивъ ставашъ; ако не я изпълнявашъ, грозенъ ставашъ. Ако изпълнявашъ Божията воля съ любовь, здравъ ставашъ; ако не я изпълнявашъ, заболявашъ. Ако изпълнявашъ Божията воля съ любовь, уменъ ставашъ; ако не я изпълнявашъ, оглупявашъ. Въ сегашната война неприятельтъ устройваше различни примки. Нѣкѫде пущаха отъ самолетитѣ различни предмети: писалки, бонбонери за деца, играчки. Но всѣка играчка или писалка струваше единъ животъ. Тѣ бѣха пълни съ взривни вещества. Едно докосване до тѣхъ причиняваше голѣмо нещастие. Като знаете това, не пипайте предмети, които неприятельтъ ви е подхвърлилъ. И въ човѣшкия животъ има мисли и чувства, които съдържатъ взривни вещества. Достатъчно е да се докоснешъ до тѣхъ, за да експлодиратъ. Тѣ сѫ турени на пѫтя ти отъ чернитѣ братя. Много хора страдатъ отъ такива малки пера или писалки. Като ги намѣрятъ, турятъ ги въ джоба си, а после се чудятъ, защо ги боли сърдцето. Нѣкоя мома срещне единъ красивъ момъкъ, влюби се въ него и се оженятъ. Той има слабость да пие. Какъвъ ще бѫде тѣхниятъ животъ? Може ли тя да го измѣни? — Не може. Той всѣки день експлодира и причинява пакости. — Кой е виновенъ за това? — Виното. Любовьта къмъ виното разваля живота. Единственото нѣщо, което не разваля живота, е водата. Божественото не разваля живота, човѣшкото го разваля. Божествената мисъль не разваля живота — човѣшката го разваля. Чистото никога не разваля нѣщата — нечистото ги разваля. Като говоря за нечистото, никого не сѫдя. Естествено е, че който е слѣзълъ на земята и работи, все ще се окаля. Това е въ реда на нѣщата, но облѣчи работната си дреха, че и да се окаляшъ, да има какво да облѣчешъ. Ще съблѣчешъ работната си дреха и ще облѣчешъ чиста. — Кога? — Когато свършишъ работата си. Не можешъ да очаквашъ, рѫцетѣ на работния човѣкъ да бѫдатъ гладки, меки — все ще има по нѣколко мазоли по тѣхъ. Има ли нѣщо лошо въ мазолитѣ? Мазолитѣ показватъ, че човѣкъ работи. — Груби рѫце има тоя човѣкъ. — Груби сѫ рѫцетѣ му, но той работи, излиза нѣщо отъ тѣхъ. Единъ човѣкъ живѣлъ 30 години споредъ Божиитѣ закони и придобилъ голѣма чистота и светость. Той прекарвалъ повече въ планината. Единъ день решилъ да отиде на черква, да се помоли на Бога заедно съ хората. Като слизалъ отъ планината, срещналъ го единъ разбойникъ, главатарь на банда, погледналъ го и го спрѣлъ да му каже нѣщо. Слушай братко, много хора съмъ срѣщалъ, но ти ми харесвашъ. Искамъ да те оставя замѣстникъ за известно време, да управлявашъ моитѣ хора. Решилъ съмъ да отида на черква, а нѣма кой да ме замѣсти. Ето орѫжието ми, предавамъ го на тебе и спокойно слизамъ въ града. Ще постѫпвашъ, както намирашъ за добре, азъ имамъ вѣра въ тебе. Светиятъ човѣкъ се замислилъ, какво да прави, да приеме главатарството, или не. Най после решилъ да направи тая жертва, да вземе орѫжието и да стане главатарь. Така ще се избѣгнатъ престъпленията, които главниятъ разбойникъ би направилъ. По едно време довели при светията единъ богатъ човѣкъ, съ цель да го обератъ. Той го погледналъ и казалъ: Ти ще останешъ при насъ, нѣма да те убиваме, но ще вземемъ паритѣ ти и ще ги раздадемъ на бедни. Въ Божия законъ е писано: Когато богатиятъ не прилага любовьта, богатството му се взима. Следъ това довели при главатаря единъ беденъ човѣкъ, погрѣшно хванатъ. Разбойницитѣ мислѣли, че той има пари, но останали излъгани. Главатарьтъ се приближилъ къмъ бедния и му казалъ: Не се страхувай, нищо нѣма да ти направятъ. Твоето наказание ще бѫде леко. Ти ще получишъ часть отъ паритѣ на богатия. Дълго време си молилъ Бога да се подобри положението ти. Молитвата ти е чута. Сега ще си отидешъ, ще благодаришъ на Бога и ще живѣешъ добре. Следъ това и богатиятъ, и бедниятъ били пуснати на свобода. Казвамъ: Презъ деня човѣкъ трѣбва да бѫде беденъ, да работи. Вечерь трѣбва да бѫде богатъ, да почива. Като работишъ презъ деня, ще срещнешъ различни хора: едни ще те изнудватъ да работишъ безъ пари; други ще ти платятъ добре и ще се раздѣлите приятелски. Ще благодаришъ и за едното, и за другото; вечерьта ще се приберешъ щастливъ, че си паучилъ нѣщо отъ живота, и можешъ спокойно да си починешь. Само така човѣкъ може да реши задачитѣ си правилно. — Трѣбва да се плаща. — Вѣрно е, че трѣбва да се плаща, но нѣкѫде получавашъ даромъ. Какво плаща ученикътъ на учителитѣ си, които го учатъ? Ходишъ на училище, връщашъ се у дома си, учишъ, придобивашъ знания и опитности, безъ да плащашъ нѣщо. Благодари за всичко, което придобивашъ въ живота. — Искамъ да бѫда щастливъ. На земята щастие нѣма. Въ бѫдеще, щастието ще дойде на земята, но при сегашнитѣ условия е невъзможно. Хората воюватъ, когато опитватъ силата на четири - петтоннитѣ бомби? Защо става война между народитѣ? — Защото не обичатъ Бога. Ако народитѣ, както и отдѣлнитѣ хора, обичаха Бога, войната никога нѣмаше да стане. Всички проявяватъ любовьта си по свой начинъ. Германцитѣ проявиха любовьта си къмъ англичанитѣ по свой начинъ — 600 пѫти бомбардираха Лондонъ. Сега англичанитѣ имъ отговарятъ съ своята любовь. Тѣ започнаха да бомбардоратъ Берлинъ. Всички воюващи прилагатъ Мойсеевия законъ: „Око за око, зѫбъ за зѫбъ“. Следъ всичко това, хората разискватъ върху въпроса, кой народъ е правъ. Отъ Божествено гледище, никой не е правъ. Право има само Божията Любовь. Безъ любовь къмъ Бога нищо не се разрешава. Това е законъ, който се отнася, както за отдѣлния човѣкъ, така и за всички народи, за цѣлото човѣчество, за цѣлото небе. Безъ любовь къмъ Бога нищо не се постига. Дръжте се за Божията Любовь, като условие за истинския животъ. Човѣшката любовь е на страха, а Божията любовь — на свободата. Ако искашъ да се освободишъ отъ страха, трѣбва да станешъ слуга на Божията Любовь. Човѣшката любовь може да се повдигне, когато започне да служи на Божията Любовь. Само Божията [...]ва да знае и да го изисква отъ себе си, а не отъ другитѣ. Ще кажете, че е мѫчно да любите Бога. За едного е мѫчно, за другиго е лесно. Мѫчно е да обичашъ оня, който нищо не ти е далъ. Не е мѫчно, обаче, да обичашъ Оня, Който всичко ти е далъ. Какъ ще разчиташъ на човѣшката любовь, съ която една дреха не можешъ да ушиешъ? Божията Любовь представя дебело вѫже, образувано най-малко отъ десеть хиляди здрави конци. Човѣшката любовь е единъ отъ тия конци. Заедно съ другитѣ, той върши работа, но самъ нищо не може да направи. Въ това отношение, човѣшката любовь е десеть хиляди пѫти по-слаба отъ Божията. Тя е по-слаба даже отъ паяжината. Неустойчива е човѣшката любовь. Опасно е да се държишъ само за човѣшката любовь. Тя може да заведе човѣка въ черната ложа. Любовьта па чернитѣ братя е по-слаба и отъ водата, и отъ въздуха. Защо ни е любовь, която нѣма никаква устойчивость? Защо ни е любовь, която не издържа ни като водата, ни като въздуха? Да се обърнемъ къмъ Господа и да благодаримъ за всичко, което ни е далъ, и за всичко, на което ни е научилъ. — Какво сме научили? — Ако можешъ да постѫпвашъ, както азь постѫпвамъ, много нѣщо си научилъ. Напримѣръ, азъ не давамъ на човѣка по-малко отъ една стотинка, отъ единъ левъ. Азъ работя изключително съ единицата. Петь или десеть стотинки не давамъ; петь или десеть лева не давамъ, но по единъ левъ съмъ готовъ да дамъ на всички хора. Една круша, една ябълка, единъ хлѣбъ мога да дамъ на човѣка, но не и две ябълки, две круши или два хлѣба. Единъ день мога да работя за човѣка, но два — никога. Единъ месецъ или една година мога да работя за човѣка, но два месеца или две години — никога. Щомъ изтече годината, прекратявамъ работата. Милиони да ми даватъ, не работя нито единъ день отъ втората година. Единицата, едното, това е идеята любовь къмъ Бога. Който люби Бога, има вѫтрешенъ миръ, спокойствие и радость. Като дойдоха бомбитѣ надъ София, всички се уплашиха, треперѣха отъ страхъ. Нѣкѫде се събираха по много души заедно, да си даватъ куражъ. Тѣ не знаятъ, че така привличатъ вниманието и могатъ да пострадатъ повече, отколкото, ако човѣкъ остане самъ. При това, не забравяйте, че отъ невидимия свѣтъ е опредѣлено, де да падне бомбата. Мислите ли, че за Христа не бѣше опредѣлено, да бѫде разпнатъ? Христосъ се моли, ако е възможно да се отмѣни горчивата чаша. Не е лесно да съзнавашъ, че си Синъ Божи и да бѫдешъ разпнатъ като най-голѣмъ грѣшникъ. Най-после, като мина презъ голѣми страдания, Христосъ се подчини на единъ законъ, който ще изучавате въ бѫдеще. Знаете ли, какво нѣщо е да те изостави Богъ? Изложенъ на голѣми страдания, на поруганието на хората, Христосъ се обърна къмъ Господа съ думитѣ: Господи, защо си ме оставилъ? Дойдохъ да помагамъ на хората, но, вмѣсто да придобиятъ нѣщо, тѣ ме разпъватъ. Страданията, които Христосъ преживѣ, се разбиратъ едва днесъ — две хиляди години следъ разпятието. Христосъ разреши своята задача съ думитѣ: „Господи, въ Твоитѣ рѫце предавамъ духа си. Да бѫде Твоята воля !“ Той знаеше, че въ Божията Любовь нѣма промѣна. Сега и на васъ казвамъ: Каквото и да се случи въ живота ви, не се обезсърдчавайте. Ще дойдатъ скърби и страдания — не се смущавайте. Ако не знаете нѣщо и не го разбирате, благодарете и за това. Ако мислите криво, сами се спъвате. Ако мислите право и не работите, пакъ се спъвате. Нѣкой мисли, че азъ мога да му помогна, да свърша неговата работа. Мога да му помогна, но ако и той работи. Който очаква да получи всичко наготово, самъ се спъва. Човѣкъ трѣбва да уповава на Бога и да работи. Това значи, да постѫпи като двамата слуги, единиятъ отъ които получилъ два таланта и спечелилъ още два, и вториятъ, който получилъ петь таланта и спечелилъ още петь. Третиятъ слуга получилъ единъ талантъ и го заровилъ въ земята. Когато господарьтъ му дошълъ и поискалъ смѣтка за неговата работа, той казалъ: „Зная, господарю, че си строгъ; жънешъ, дето не си сѣлъ, затова заровихъ таланта въ земята, като се върнешъ, да ти го дамъ.“ Господарьтъ му отговорилъ; Като знаешъ, че съмъ строгъ, защо не даде таланта подъ лихва, да принесе нѣщо? Слугата не е билъ искренъ. Той не заровилъ таланта за господаря си, но за себе си; ако господарьтъ му не се върне, той ще го извади отъ земята и задържи за себе си. Не заравяйте богатството си въ земята. Вложете го въ обръщение, да се умножава. Така ще се ползувате отъ него и вие, и вашитѣ ближни. Помнете: Никой не може да зарови любовьта въ земята. Безъ любовь нѣма животъ. Любовьта всѣкога дава. Това е нейното отличително качество. Единъ младъ момъкъ срещналъ на пѫтя си млада, красива мома, на която лицето било опръскано съ киселина. Като видѣлъ страданието ѝ, той веднага измилъ лицето ѝ и го изтрилъ съ кърпичката си. Следъ това доставилъ отнѣкѫде чисто дървено масло, съ което намазалъ лицето на момата, да не изгори. Тя се обърнала къмъ момъка и благодарила за помощьта, която ѝ оказалъ. Момъкътъ помогналъ на момата, безъ да пожелае нѣщо отъ нея. Неговата постѫпка е чиста, безкористна. Той дава отъ себе си, безъ да взима нѣщо. Благословенъ е оня, който дава, безъ да очаква нѣщо. Има смисълъ да взимашъ, но отъ Оня, Който носи изобилието. Взимай отъ слънцето. Когато взимашъ отъ подобния си, ще взимашъ по-малко, ще давашъ повече. Това е Божественъ законъ. Отъ човѣшката любовь ще взимате по-малко, а отъ Божията Любовь — повече. Божията Любовь представя златни, звонкови монети, а човѣшката — книжни пари. Нѣкога книжнитѣ пари се равняватъ на златнитѣ, но въ повечето случаи тѣ сѫ по-долу отъ златнитѣ. Има случаи, когато единъ златенъ левъ е равенъ на сто или на хиляда книжни лева. Божествената Любовь никога не губи стойностьта си, а човѣшката се промѣня. Човѣкъ трѣбва да бѫде внимателенъ, да не събира много книжни пари. После ще се чуди, какво да прави съ тѣхъ, де да ги вложи. Той иска да купува ниви, кѫщи, но тогава хората не сѫ готови да продаватъ имотитѣ си, защото паритѣ сѫ обезценени. Преди години, единъ нашъ приятель турилъ въ Библията си десеть хиляди лева, да ги употрѣби за Бога. Случило се, че при ядене той се задавилъ и умрѣлъ. Никой отъ домашнитѣ му не знаелъ за тия пари и така останали — обезценили се. Ще дойде день, когато човѣшката любовь, на която разчиташъ, ще се обезцени. Днесъ тоя те обича, оня те обича, обсипватъ те съ подаръци, но всичко това нищо не струва. Това сѫ залъгалки, съ които чернитѣ братя заблуждаватъ хората. Тѣ имъ говорятъ за хубави работи, за идеали, но вмѣсто да ги повдигнатъ, спъватъ ги; вмѣсто да ги оправятъ, объркватъ ги. Само вѣчностьта оправя човѣка. Чернитѣ братя сѫ майстори да представятъ нѣщата въ благовидна форма, за да не виждашъ лошото. Двама приятели се срещнали следъ няколкогодишна раздѣла. Единиятъ отъ тѣхъ билъ много шеговитъ. Той често си служелъ съ лъжи и съ измислици. Другиятъ билъ сериозенъ, но понѣкога обичаль да слуша шегитѣ на приятеля си. Като се срещнали, сериозниятъ казалъ на приятеля си: Кажи ми една отъ твоитѣ лъжи. — Остави се, братко, отдавна забравихъ лъжитѣ. Животътъ ме налегна, отказахъ се отъ шегитѣ. — Какво става съ тебе? — Остави се, баща ми умрѣ и нѣмамъ срѣдства да го погреба. Прпятельтъ му се трогнадъ, извадилъ хиляда лева и му ги далъ. Той взелъ паритѣ и казалъ: Ето, тая е последната лъже, която ти казахъ. Тоя примѣръ е известеиъ и между турцитѣ. Султанътъ казалъ единъ день на единъ отъ шегобийцитѣ си : Кажи ми една лъжа, каквато не си казвалъ другъ пѫть. — Не мога повече да казвамъ лъжи. — Защо? — Такъми сѫ нуждчи за лъжитѣ, а нѣмамъ срѣдства за това. — Колко пари трѣбватъ? — Около 250 лири. Сулганътъ му далъ 250 лири и очаквалъ да се снабди съ такъмитѣ и да му каже нѣкаква лъжа. Минали два деня, шегобиецътъ не се явилъ въ двореца. На третия день пристигналъ при султана и казалъ: Не можахъ да намѣря такъми. — Защо? — Защото това бѣше последната лъжа, която ти казахъ. Нѣма по-велико нѣщо въ живота отъ любовьта — да обичашъ и да те обичатъ. Любовьта е извънъ всѣкакви закони. Не можешъ да сѫдишъ нѣкого, че те обича, или че не те обича. Нѣкой обещалъ да те обича цѣлъ животъ, а не издържалъ на обещанието си. Това става по свобода. Въ любовьта само Богъ е вѣченъ, съвършенъ, неизмѣненъ и безграниченъ. Любовьта на Бога е неизчерпаема. Да се страхуваме, че Богъ ще престане да ни обича, това е неразбиране на любовьта. Нѣкой се страхува, че Богъ ще обикне другъ, а него ще изостави. И това е неразбиране на любовьта. Може ли изворътъ да дава само на единъ човѣкъ? Въ Варненско има една чешма, наречена харла. Водата ѝ е толкова изобилна, че кара воденица. Единъ день ме заведоха да видя харлата. Казаха ми, че се страхували да не се намали водата на харлата, понеже мнозина черпѣли оть нея. Тоя страхь не е на мѣсто. Хиляди хора могатъ да черпять оть харлата, и водата ѝ да не се намали. Това е все едно, да се страхува човѣкъ да не взематъ любовьта му. Колко любовь трѣбва на човѣка? Едно малко шише. Не се страхувайте, никой не може да вземе харлата ви. И доднесъ още харлата кара воденица. Едно се иска оть васъ, да приложите любовьта и да покажете на хората, какъ трѣбва да се живѣе. Всѣки да се обърне къмъ Бога съ молба, да му се помогне, да служи на Божията Любовь толкова, колкото е служилъ и на човѣшката. Какво е придобилъ, като е служилъ на човѣшката любовь? Колко пѫти се е раждалъ и умиралъ, колко пѫти се е прераждалъ и, въ края на краищата е свършвалъ съ разочарование. Колко нѣща е придобивалъ и изгубвалъ! Човѣшката любовь клони къмъ западъ, а Божията Любовь — къмъ изтокъ. Богъ казва на човѣка : Не отивай на западъ, дето слънцето залѣзва. Обърни се къмъ изтокъ, дето слънцето изгрѣва. Въ човѣшката любовь има залѣзъ, тъмнина, а въ Божествената — изгрѣвъ, свѣтлина. Това, което изгрѣва въ ума, въ сърдцето, въ душата и въ духа ни, е Божествената Любовь. Това, което залѣзва въ насъ и ни причинява страдания, е човѣшката любовь. Да благодаримъ, че живѣемъ и въ човѣшкия, и въ Божествения порядъкъ, за да се учимъ. Човѣшката любовь е обвивка на Божията. Така тя запазва нейната чистота. Да туримъ човѣшката любовь въ служене на Божията Любовь. Да тръгнемъ въ пѫтя, въ който изгрѣва Божията Любовь. Да оставимъ залѣза за ония, които нѣматъ опитностьта отъ него. Хубави сѫ картинитѣ на залѣза, но тѣ не сѫ за насъ. Ние ще рисуваме картинитѣ на изгрѣва. Христосъ казва: „Не сѫдете, да не бѫдете сѫдени.“ Не сѫдете нито човѣшката, нито Божията Любовь. Въ човѣшката любовь ще минете презъ разочарование, смърть, раждане и прераждане. Въ Божията Любовь ще разберете смисъла на стиха: „Това е животъ вѣченъ, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото си изпратилъ.“ За оня, който носи Божията Любовь въ себе си, е казано: „Родениятъ отъ Бога грѣхъ не прави.“ Той излѣзъль отъ областьта на смъртьта и влѣзълъ въ областьта на вѣчния животъ. Божията Любовь прави нечиститѣ нѣща чисти, а човѣшката оцапва чиститѣ. „Не сѫдете, за да не бѫдете сѫдени.“ — Кога човѣкъ не сѫди? — Когато обича. Ако не обича, всѣкога е готовъ да сѫди. Обичьта означава свѣтлина. Като не обичашъ, ти си въ почивка. Като обичашъ, вършишъ всичко, както трѣбва. Въ Божията Любовь нѣщата ставатъ, както трѣбва. Въ човѣшката любовь нѣщата ставатъ, както не трѣбва. Да заработимъ така, както трѣбва, а не така, както не трѣбва. Сега, да се молимъ, да не ни намѣрятъ бомбитѣ. Ако вървимъ по пѫтя па човѣшката любовь, ще ни намѣрятъ. Ако вървимъ по пѫтя на Божията Любовь, нѣма да ни намѣрятъ. Да се молимъ на Господа: Господи, избави ни, за да можемъ отсега нататъкъ да се посветимъ, да служимъ на Твоята Любовь. Ако не се молите, бомбитѣ ще ви посещаватъ. Тия посещения показватъ, че още сте въ човѣшката любовь. — Какво трѣбва да се прави, за да не ни посещаватъ бомбитѣ? — Молете се. Кажете: Избави ни, Господи, отъ злото, за да Ти служимъ! Кога ще дойде мирътъ? — Когато пожелаемъ — отъ насъ зависи. Мирътъ ще дойде по новъ начинъ — по Божия пѫть. Единствениятъ, Който може да донесе мира въ свѣта, е Богъ. Когато се обърнемъ къмъ Бога съ всичката си душа, съ всичкия си умъ, съ всичкото си сърдце, съ всичката си сила, мирътъ ще дойде. Когато всички народи се обърнатъ къмъ Бога и Го възлюбятъ, мирътъ ще дойде. „Да възлюбимъ Господа съ всичкия си умъ, съ всичкото си сърдце, съ всичката си душа и съ всичката си сила.“ * 7. Утринно Слово отъ Учителя, държано на 28 ноемврий, 5 ч. с. 1943 г. София.—Изгрѣвъ.
  8. „Новото начало“, Утринни слова, 13 година, (1943 г. – 1944 г.), стар правопис, издание от 1944 г., София Книгата за теглене - PDF Съдържание Право мислене Често хората говорятъ за другия свѣтъ, но мислятъ, че ще го разбератъ, когато отидатъ тамъ. Да мислите така, това значи, да вѣрвате, че плодното дърво, което виждате въ гората, може да ви последва. Въ сѫщность, може ли плодното дърво да дойде съ васъ? Кога може да стане това и по кой начинъ? Като вкусите плода на дървото, сѣмката може да дойде съ васъ, но не и самото дърво. Човѣшката душа е плодъ на живота. Само тя е въ състояние да влѣзе въ другия свѣтъ и да го разбере. Страданието представя изяждане на плода, за да се извади сѣмката и посади. Въ страданието се крие любовьта на онова сѫщество, което изяжда плода. Че въ страданието е скрита любовьта, това малцина знаятъ. Следователно, не можешъ да обичашъ човѣкъ, който не е страдалъ. Страданието преобразява човѣка. Който не разбира това, мисли, че и безъ страдание може. Това е заблуждение, което произтича отъ статичното положение на човѣшката мисъль, че човѣкъ е форма, която не се измѣня. Това е невъзможно. — Защо? — Могатъ ли панталонкитѣ на тригодишното дете да му послужатъ и въ юношеската възрасть? Щомъ порасне, панталонкитѣ ставатъ тѣсни и му причиняватъ страдание. Само дрехата на любовьта може да се стѣснява и разширява, т. е. да се нагажда къмъ различнитѣ възрасти на човѣка. Ако носите мисъль, чувство или постѫпка, които не се на гаждатъ къмъ васъ, тѣ не сѫ истински. Понеже Богъ ни обича, нагажда се къмъ нашитѣ условия. Ако и ние Го обичаме, трѣбва да се нагодимъ къмъ Него. Обаче, досега малко хора сѫ се нагаждали къмъ Бога. — Какво виждаме въ живота си? — Че Богъ се е нагаждалъ къмъ нашитѣ желания: каквото сме пожелавали, Той го е правилъ за насъ. Цѣлиятъ козмосъ представя реализирани желания на всички сѫщества — отъ малкитѣ до голѣмитѣ. Днесъ Богъ иска нѣщо отъ насъ, не съ законъ, но доброволно. Богъ иска всѣки човѣкъ да има отличенъ умъ, чрезъ който Той да се проявява. Богъ иска отъ човѣка да има отлично сърдце, чрезъ което Той да се проявява. Богъ иска отъ човѣка да има отлична душа и отличенъ духъ, чрезъ които Той да се проявява. Понеже човѣкъ още нѣма правилни отношения къмъ Бога, раждатъ се редъ противоречия въ живота. Това виждаме и въ отношенията на децата къмъ родителитѣ. Майката се грижи за децата си: облича ги, кѫпе ги, храни ги, радва имъ се. Тѣ растатъ, развиватъ се, живѣятъ. Обаче, тѣ не отговарятъ на любовьта на майка си, затова тя преждевременно остарява и умира. Ако питате, защо дъщерята и синътъ живѣятъ, казвамъ: Децата живѣятъ, защото родителитѣ имъ ги обичатъ. — Защо родителитѣ умиратъ преждевременно? — Защото децата имъ не ги обичатъ. Ние живѣемъ и се радваме на дълъгъ животъ, когато обичаме Бога. Ако не Го обичаме, животътъ ни е кратъкъ. Въ широкъ смисълъ на думата ,,смърть“ подразбирамъ да възлюбишъ Господа и да се освободишъ отъ заблужденията въ живота. Да живѣешъ, това значи, да обичашъ чисто, безкористно. Свѣтътъ е създаденъ само отъ любовь. Всичко видимо е изразъ на великата любовь, на възможноститѣ, които се криятъ въ човѣшката душа и въ човѣшкия духъ. Сѫщото се отнася и за небето. Казано е, че Богъ създаде и небето, и земята. Значи, и небето, и земята сѫ създадени отъ любовьта. Кой е най-важниятъ моментъ презъ деня? — Изгрѣването на слънцето. Има ли день безъ слънце? Ако слънцето не изгрѣе, и день нѣма да има. Може ли умътъ да действува безъ свѣтлината и сърдцето безъ любовьта? Свѣтътъ, въ който умътъ се проявява, е свѣтлината. Свѣтътъ, въ който сърдцето се проявява, е любовьта. — Какъ да мисля? Какъ да любя? — Това не е твоя работа. Сѣмето пита ли ви, какъ да расте? То се нуждае само отъ условия — земя, вода, въздухъ и свѣтлина. Твоя работа е да го посадишъ и полѣешъ. Останалото ще завършатъ свѣтлината и въздухътъ. Следователно, тури ума си въ полето на свѣтлината и сърдцето си — въ полето на любовьта и не питай, какъ ще мислишъ и какъ ще любишъ. Като не разбиратъ тия закони, мнозина се съмняватъ, дали ги обича нѣкой, или не ги обича. Какво значи, да те обичатъ? Да те обича човѣкъ, това значи, да не вижда погрѣшкитѣ ти. Тъй щото, не питай, обичатъ ли те хората; питай, виждатъ ли погрѣшкитѣ ти. Ако виждатъ погрѣшкитѣ ти, не те обичатъ. Ако не ги виждатъ, обичатъ те. Какво представя любовьта? Свѣтътъ на красотата е свѣтъ на любовьта. Красотата има отношение къмъ свѣтлината. Отсѫтствието на свѣтлината прави нѣщата грозни. Ако пѫтувашъ въ тъмна нощь, ти се блъскашъ, спъвашъ се и казвашъ, че свѣтътъ е грозенъ. Красивъ е свѣтътъ, но свѣтлина трѣбва, за да видишъ истинската му красота. Обикни нѣщата, и свѣтлината ще дойде. Дето е свѣтлината, тамъ е животътъ. Майката обича детето си, затова то расте, както цвѣтето расте и се развива на свѣтлината. Ако детето не обича майка си, тя ще умре преждевременно. Детето трѣбва да знае, че и него очаква сѫщата участь. Ще порасне, ще се ожени, но и неговото дете нѣма да го обича. Като знаете това, приложете любовьта въ живота си. Обичайте всичко, което Богъ е създалъ. Само така ще се оправи свѣтътъ. Защо хората не успѣватъ въ живота си? — Защото сѫ користолюбиви. Представете си, че единъ шивачъ ви е ушилъ една хубава дреха. Ако сте користолюбивъ, вие не желаете и други да иматъ такава дреха. Питатъ ви, кой шивачъ ви уши дрехата, не казвате. Кѫде живѣе, пакъ не казвате. Защо мълчите? Искате само вие да бѫдете добре облѣченъ. Това нѣма да ви направи щастливъ. Щастието е достояние на всички, а не само на едного. Ако всички сѫ щастливи, и ти ще бѫдешъ щастливъ ; ако всички сѫ здрави, и ти ще бѫдешъ здравъ. Когато майката кърми детето си, то расте и се развива правилно. Това дете е здраво. Давай отъ себе си и на другитѣ, за да бждатъ и тѣ здрави. Христосъ казва: „Ако не ядете плътьта ми и не пиете кръвьта ми, нѣмате животъ въ себе си“. Ако детето не се храни съ млѣкото на майка си, не може да живѣе. Понеже то приема млѣкото на майка си, има животъ въ себе си. Нещастие е за детето, ако майката нѣма млѣко. Когато майката има млѣко и сама кърми детето си, то става здраво и красиво. Болната майка храни детето си съ болно млѣко, затова и детето не е здраво. Каквото е майката за детето, това сѫ близкитѣ ни за насъ. Ако не се ползуваме отъ мислитѣ и чувствата на своитѣ близки, нѣмаме животъ въ себе си. „ Ако се не роди човѣкъ изново, не може да влѣзе въ Царството Божие,,. Новораждането подразбира любовьта на Бога къмъ човѣка, проявена по новъ начинъ. Всѣки човѣкъ трѣбва да се роди изново. Какво ще стане съ едно плодно дърво, ако го извадите отъ лошата почва и го посадите въ по-добра? Ще се подобри ли качеството на неговитѣ плодове? — Ще се подобри. Това става и съ човѣка, ако го извадимъ отъ лошитѣ условия на живота и го поставимъ при по-добри условия. Това наричаме „новораждане“. Бѫдещето носи добритѣ условия за човѣка. Бѫдещето носи условия за преобразоването на човѣчеството. — Защо се биятъ сегашнитѣ хора? — Защото се стремятъ къмъ новото. Тѣ искатъ да преобразятъ свѣта. Ония, които идатъ съ самолетитѣ надъ голѣмитѣ градове, казватъ: Повече свѣтлина е нуждна на хората! Отворете голѣми прозорци на кѫщитѣ си, отворете покривитѣ си да влѣзе повече свѣтлина. Така разбиратъ тѣ идването на новата култура и хвърлятъ бомби. Както бомбитѣ разрушаватъ физическитѣ кѫщи на хората, така и Божественото учение разрушава старитѣ форми на човѣшкитѣ мисли, чувства и постѫлки. Съ това Богъ обръща вниманието на хората, че е време вече да напуснатъ старитѣ форми и да създадатъ нови, красиви форми. Въ бѫдеще ще живѣемъ между хора, които ни обичатъ и които ние обичаме. Въ бѫдеще децата нѣма да умиратъ, но и родителитѣ нѣма да умиратъ. Първото нѣщо, което се изисква отъ човѣка, е да има любовь къмъ Бога. — Де е Богъ? — Навсѣкѫде, но никѫде не може да Го намѣрите. — Защо? — Не знаете, де и какъ да Го търсите. Да търсите Бога, това е все едно да търсите захарьта въ водата. Ако турите захарь въ вода, въ скоро време захарьта ще изчезне. Въпрѣки това, тя е предала едно отъ качествата си на водата — сладчината. По вкуса на водата познаваме, че въ нея има захарь. Качество на водата е мекотата. Следователно, сладчината се проявява само при мекотата. Говоримъ за стари и нови форми. Обаче, трѣбва да се знае, че Божественото начало не се ограничава отъ външнитѣ форми. — Защо? — Защото то само ги е създало. Формитѣ, обаче, ограничаватъ човѣшкото начало, даже и самия човѣкъ. Затова се казва, че формитѣ не правятъ човѣка щастливъ. Всѣка форма е ценна, когато съдържанието ѝ е ценно. Ето защо, дойде ли въ ума ви една свѣтла мисъль, въ сърдцето ви — благородно чувство и въ волята ви — добра постѫпка, вие трѣбва да имъ дадете подходяща форма, за да намѣрятъ мѣстото, дето могатъ да се проявятъ. Значи, съдържанието се нуждае отъ съответна форма, а формата — отъ мѣсто, дето да се прояви. Като тръгнахме за планината, видѣхте, какво бѣше времето — облачно, мъгливо и вѣтровито. Като стигнахме на бивака, яви се слънце, мъглитѣ и вѣтърътъ изчезнаха. Сега пакъ идатъ мъглитѣ. Ще кажете, че времето се развали. Не е така. Наши приятели отъ невидимия свѣтъ изпратиха отново мъглитѣ, да ни представятъ красиви картини, да ни забавляватъ съ тѣхъ. Разбиране е нуждно на сегашнитѣ хора — да разбиратъ по новъ начинъ и живота, и природата. * 6. Утринно Слово отъ Учителя, дьржано на 21 ноемврий, 5 ч. с. 1943 г. Витоша.
  9. „Новото начало“, Утринни слова, 13 година, (1943 г. – 1944 г.), стар правопис, издание от 1944 г., София Книгата за теглене - PDF Съдържание Бѫдете съвършени Матея, 5 гл. Прочете се беседата „Бѫдете съвършени“ отъ книгата „Слава Божия“. Тая беседа е държана въ 1926 г., седемь години следъ приключване на европейската война. Европейскитѣ народи, на които Христосъ проповядваше да бѫдатъ съвършени, казватъ: Ние не сме съвършени; само Богъ е съвършенъ. Но Той ни подбужда да се стремимъ къмъ съвършенство. Ние трѣбва да проявимъ Божието съвършенство, а не нашето. Ако искаме да проявимъ нашето съвършенство, това никога нѣма да стане. Фотографътъ снима само такива образи, които вижда. Той може да фотографира само образи, които сѫществуватъ, но не и такива, които не сѫщсствуватъ. По никой начинъ той не може да фотографира образъ, който не сѫществува въ природата. Никой не може да създаде новъ образъ. Казвашъ: Искамъ да бѫда съвършенъ. — Искашъ, но не си съвършенъ. Бѫди доволенъ, че не си съвършенъ. Ще работишъ за своето усъвършенствуване. Богъ, Който живѣе въ тебе, е съвършенъ. Ти си сѣме, което ще се посади въ земята. Следъ време ще покълнешъ, ще израстешъ, и съвършенството на Бога постепенно ще почне да се проявява. Следователно, ще знаете, че сте сѣмена, които трѣбва да се посадятъ въ земята, да израснать и постепенно да проявяватъ съвършенството на Оня, Който ги възраства. Не се стремете да покажете на хората, какво сте, но се стремете да изявите Божието съвършенство. Бѫдете искрени предъ себе си. Кой човѣкъ е искренъ? — Който не се прикрива, но се показва такъвъ, какъвто е въ действителность. Нервниятъ човѣкъ е искренъ. Той се показва такъвъ, какъвто е. Нервниятъ е горещъ и не се прикрива. Близкитѣ му взиматъ предпазителни мѣрки и така се приближаватъ до него. Нѣкой носи нѣщо опасно въ себе си, но го скрива, да не го видятъ окрѫжаващитѣ. Той прилича на ловеца, който дебне вълкъ или мечка въ гората. Ловецътъ направилъ на нѣколко мѣста голѣми дупки, покрилъ ги съ пръсть и храсте, та като стѫпи животното отгоре, да падне вѫтре. Хората често говорятъ за съвършенство, но постѫпватъ като ловеца — правятъ капани. Който стѫпи на единъ отъ тия капани, пада вѫтре. Това е човѣшко съвършенство. И децата устройватъ капани на птичкитѣ. Тѣ турятъ житни зрънца подъ нѣкое корито, което закрепватъ така, че да бѫде полуотворено. Зрънцата примамватъ птичкитѣ; щомъ влѣзатъ вѫтре, коритото се захлупва, и тѣ оставатъ подъ него. Съ такъвъ капанъ една умна селянка уловила една лисица, която влизала почти всѣка вечерь въ курника ѝ и изяждала по една кокошка. Селянката отворила една дупка отгоре на курника. Лисицата видѣла, че вратата на курника е затворена, не може да влѣзе, както другъ пѫть, и започнала да обикаля натукъ-натамъ. Най-после забелязала дупката на горната часть на курника, подскочила и влѣзла вѫтре, дето намѣрила богата трапеза — хубави, добре угоени кокошки. За да не се бави да ги яде, тя удушила нѣколко отъ тѣхъ и решила да ги задигне. Когато трѣбвало да излѣзе отъ курника, видѣла, че е попаднала въ капанъ — не могла да излѣзе отъ дупката. Сутриньта стопанката погледнала презъ дупката и останала доволна — лисицата била вече въ рѫцетѣ ѝ. Какво заключение можемъ да извадимъ отъ тоя примѣръ? — Съвършениятъ влиза свободно и съ позволение презъ вратата на курника. Несъвършениятъ влиза презъ горната дупка на курника, дави кокошкитѣ, но остава тамъ — самъ влиза въ капана. Когато хората грѣшатъ, тѣ не мислятъ, какво правятъ, и сами влизатъ въ капана, както лисицата въ курника. Тѣ мислятъ, че ще минатъ безнаказано. Нѣма да минатъ леко, ще платятъ за изяденитѣ кокошки, т. е. за погрѣшкитѣ си. Сега, каквото и да се говори, погрѣшкитѣ не могатъ да се избѣгнатъ. Човѣкъ грѣши даже въ яденето. Той грѣши и като оре земята, и като сѣе житото, и като го жъне. Важно е, обаче, добре ли е сготвено яденето и дачи е здравословно. Ако яденето е добре сготвено, като ядешъ, трѣбва правилно да възприемашъ и асимилирашъ хранителнитѣ сокове. Казвате: Каква философия има въ яденето? Въ храненето има такава философия, каквато има въ музиката, въ поезията, въ художеството. Музиката носи животъ, поезията носи животъ, изкуството носи животъ. Всички хубави нѣща носятъ животъ въ себе си. Душата опитва красотата и се ползува отъ живота, който носи тя. И науката носи животъ. Питате, каква наука е химията. — Наука за любовьта. Човѣкъ, който се занимава съ любовьта, трѣбва да бѫде химикъ. Когато се обичатъ, хората се съединяватъ; когато не се обичатъ, тѣ се карать, раздѣлятъ се и се отдалечаватъ единъ отъ другъ. Химикътъ знае, коя любовь е устойчива, и коя не е устойчива. Той знае още, кои елементи образуватъ устойчиви съединения, и кои образуватъ неустойчиви съединения. Сегашнитѣ хора сѫ голѣми химици, могатъ да образуватъ устойчиви съединения, могатъ да образуватъ и неустойчиви съединения. Като разлагатъ неустойчивитѣ съединения, тѣ предизвикватъ голѣми експлозии. Всички вещества и елементи, които сѫ лишени отъ животъ, отъ свѣтлина и отъ свобода, сѫ експлозиви. Тия вещества не могатъ да стоятъ затворени дълго време. Веднъжъ приготвени, тѣ трѣбва да се изразходватъ. Иначе, сами ще експлодиратъ и ще причинягь по-голѣми пакости, отколкото въ войната. Тази е причината, дето народитѣ се въорѫжаватъ едни срещу други и започватъ да воюватъ. И човѣкъ съдържа въ себе си взривни вещества, които не могатъ да издържатъ повече отъ 15 години. Ако до това време не ги изразходва, тѣ сами ще избухнатъ. Като се гнѣви, човѣкъ постепенно изразходва тия вещества и се предпазва отъ по-голѣми разрушения. Тъй щото, можешъ да се гнѣвишъ най-много 15 години, повече не се позволява. Това е крайниятъ предѣлъ на гнѣва — по-далечъ отъ него не можешъ да отидешъ. Числото 15 е вѫжето на гнѣва, съ което дяволътъ е вързалъ човѣка. Той знае силата на гнѣва и, като види, че нѣкой се гнѣви, стои далечъ отъ него. Щомъ се освободи отъ експлозивитѣ въ себе си, човѣкъ казва, че вѫжето на гнѣва въ него е скѫсано вече. На опитнитѣ химици казвамъ: Разбутайте вашитѣ бомби, да експлодиратъ предъ васъ, да не причиняватъ по-голѣми пакости. Въ Скопие наскоро паднала една бомба, но не експлодирала; следъ нея паднала втора, и тя не експлодирала. Като дошли българскитѣ механици, разтворили бомбитѣ и така научили тѣхното устройство. Пазете се отъ бомбитѣ на живота. Пипайте ги внимателно, да не избухнатъ въ рѫцетѣ ви. Само любовьта, мѫдростьта и истината могатъ да ви избавятъ отъ бомбитѣ на живота. Христосъ казва: „Любете враговетѣ си“. — Защо? — Защото тѣ носятъ бомби, съ които убиватъ. Не можешъ да избѣгнешъ бомбитѣ на своя врагъ, ако не го обичашъ. Безъ любовь нѣма прогресъ; безъ любовь не можешъ да решишъ задачитѣ си. Безъ любовь животътъ е тежъкъ и пъленъ съ мѫчнотии. — Какво да правя, като не съмъ съвършенъ? — Можешъ да бѫдешъ съвършенъ. Праздното шише може да се напълни, и пълното може да се изпраздни. Като се изпраздни шишето, става ли несъвършено? Като се напълни, става ли съвършено? Въпрѣки това, човѣкъ се стреми къмъ съвършенство. — Защо? — Защото само съвършениятъ може да се ползува отъ Божиитѣ блага. За несъвършения животътъ носи мѫчения, страдания и противоречия. Той не може да се ползува отъ благата на живота. „Бъдете съвършени!“ — Какво представя съвършенството? — Методъ за използуване на Божиитѣ блага. Какъ ще използувашъ яденето, ако стомахътъ ти е разстроенъ? Какъ ще говоришъ, ако дробоветѣ и гърлото ти сѫ болни? — Защо стомахътъ, дробоветѣ и мозъкъть на хората сѫ болни? — Защото нѣматъ любовь, свѣтлина и топлина въ себе си. Човѣшкиятъ организъмъ боледува, когато е лишенъ отъ вѫтрешна свѣтлина, топлина и сила. Всички удове на човѣшкия организъмъ трѣбва да се импулсиратъ отъ любовьта. Клеткитѣ на тѣлото се разможаватъ по законитѣ на любовьта, истината и свободата. По тоя начинъ клеткитѣ отъ едни удове минаватъ въ други: следъ години, клеткитѣ на краката се качватъ въ мозъка, а мозъчнитѣ клетки слизатъ въ краката. Така тѣ смѣнятъ ролитѣ си. Това може да стане следъ хиляди години. Обмѣната на веществата и смѣната на службитѣ въ организмитѣ е неизмѣненъ природенъ законъ. Нѣкоя мозъчна клетка казва: Въ крака ли да слѣза? Ще слѣзешъ въ крака, а следъ години ще се качишъ въ мозъка. — Азъ съмъ въ главата. — Ще слѣзешъ въ крака. Краката на хората сѫ глави на животнитѣ. Краката на ангелитѣ сѫ наши глави. Краката на Бога сѫ глави на ангелитѣ. Значи, краката иматъ условия да станатъ глави. Това е процесъ на усъвършенствуване. „Бѫдете съвършени като Бога,,. — Какъ се постига съвършенството? — Чрезъ страданията. Така човѣкъ слиза въ гѫстата материя да се учи. Ако не страда, нѣма бѫдеще. И ако не се радва, пакъ нѣма бѫдеще. Чрезъ радостьта човѣкъ слиза въ скръбьта; чрезъ скръбьта той се качва въ радостьта. Скръбьта е ровъкъ материалъ, който трѣбва да се обработи. Щомъ се обработи, човѣкъ се качва въ радостьта. Когато мѫченицитѣ отиваха на кладата, радваха се. Тѣ знаеха закона, че скръбьта имъ ще се превърне на радость. Тѣ горѣха въ огъня и пѣеха — знаеха, че смърть не сѫществува. Който не разбира закона, ще се моли да не го изгарятъ. Има деца, които плачатъ, когато ги изпращатъ на училище; има случаи, когато децата искатъ да ходятъ на училище, а родителитѣ имъ не желаятъ да ги учатъ. Въ първия случай, децата не разбиратъ благата, които ги очакватъ; въ втория случай, родителитѣ не разбиратъ, какво благо носи учението за децата. Когато детето иска да ходи на училище, нека ходи; ако не иска да се учи, родителитѣ му трѣбва да настояватъ да учи. Дете, което силно желае да учи, да не слуша баща си, който му препятствува. Щомъ детето иска да учи, бащата трѣбва да е съгласенъ съ него. Това е най-доброто положение. И двамата сѫ прави: и детето, и бащата. „Да бѫдемъ съвършени!“ — Кой иска нашето съвършенство? — Богъ, нашиятъ Баща. Той иска отъ насъ да ходимъ на училище, да се учимъ. Нѣкой не иска да учи, но отвѫтре нѣщо му казва: Ще учишъ! Следователно, желанието на Бога да учимъ, трѣбва да стане и наше желание. Желанието на Бога да станемъ съвършени, трѣбва да бѫде и наше желание. Да вървимъ по пѫтя, по който Богъ ни подтиква. Да не се противимъ на Бога. Нашата воля да бѫде въ хармония съ Божията. Да се стремимъ къмъ съвършенството, къмъ което Богъ ни напѫтва. Това е новото, което иде въ свѣта. Отъ насъ се иска: Да прославимъ Името Божие съ любовь. Да въдворимъ Царстврто Божие съ мѫдрость. Да въдворимъ Царството Божие и Неговата Правда съ мѫдрость и истина. Да изпълнимъ Божията воля съ истина. * 5. Утринно Слово отъ Учителя, държано на 14 ноемврий, 5 ч. с., 1943 г. София. — Изгрѣвъ.
  10. „Новото начало“, Утринни слова, 13 година, (1943 г. – 1944 г.), стар правопис, издание от 1944 г., София Книгата за теглене - PDF Съдържание Новото начало 23. Псаломъ Апостолъ Павелъ казва: „Докато бѣхъ дете, мислѣхъ по детински; щомъ станахъ мѫжъ, напуснахъ детинското“. Наистина, човѣкъ трѣбва да напусне детинското. За кое детинско се говори? Има нѣщо детинско въ човѣка, което той трѣбва да напусне, но има нѣщо детинско, което трѣбва да задържи въ себе си за вѣчни времена. За това детинско Христосъ казва: „Царството Божие е на децата“. Детето носи въ себе си възможноститѣ и условията за растене. Каква е разликата между детето и възрастния? Детето е сѣме, едва посѣто или още непосѣто. То не е изникнало, не се е разлистило, не е цъвнало, не е дало плодъ. Стариятъ е узрѣлъ плодъ, който виси на дървото и чака, или да го вземе нѣкой, или да падне на земята. Ако го вземе нѣкой, ще го опита и познае. Ако никой не го вземе, ще падне на земята, дето го очаква смърть. Сѣмката му ще се посади и следъ време ще израсте отново. Каквото става на земята, сѫщото става и въ невидимия свѣтъ. Привидно нѣкои нѣща се губятъ, но въ сѫщность, нѣма загуба въ природата. Нѣщата се само видоизмѣнятъ, но не се губятъ, нито създаватъ. Губи се нереалното, а реалното остава за вѣчни времена. Какво виждаме въ човѣшкия животъ? Детето се ражда здраво, весело: то расте, става юноша, сѫщо здравъ, веселъ. Колкото повече години минаватъ, човѣкъ постепенно губи силитѣ, здравето си и заболява. Каква е разликата между здравното и болезненото състояние на човѣка? Здравиятъ е доволенъ отъ всичко: отъ яденето, отъ съня си, отъ водата, отъ въздуха, отъ хората, които го обикалятъ. Болниятъ е недоволенъ — нищо не може да го задоволи. Хапне нѣщо, неприятно му става ; легне да спи, недоволенъ е — обръща се на една, на друга страна, не може да заспи. Нѣкой му говори, той не иска да слуша, какво му се говори. Окрѫжаващитѣ го дразнятъ, приятелитѣ му сѫ неприятни. Здравиятъ гледа на всичко, като на реалность; болниятъ отрича реалностьта. Дето и да отиде, той се намира като въ небрано лозе. Поговорката „Намирамъ се като въ небрано лозе“, въ смисълъ, че се намирашъ въ трудно положение, трѣбва да се корегира. Не е лошо да се намѣришъ въ небрано лозе — има какво да ядешъ. Лошо е, ако се намѣришъ въ обрано лозе. И да искашъ да си хапнешъ нѣщо, нѣма какво, всичкото грозде е обрано. Христосъ казва: „Ако не станете като децата, нѣма да влѣзете въ Царството Божие“. Има нѣщо хубаво въ детинството, което трѣбва да се запази до старини. Детското трѣбва да ни радва и въ детинството, и въ напредналата възрасть. Приятно е на майката да има здраво, жизнерадостно дете и, който го види, да каже: Прилича на майка си. Не е приятно да видишъ едно болно, хилаво, плачливо дете и, който го види, да каже: Прилича на майка си. Има деца своенравни, разглезени, по цѣла нощь не спятъ — плачатъ, сърдятъ се, крѣскатъ. Тѣ сѫ генерали, управляватъ майка си, баща си — само тѣхнитѣ заповѣди се чуватъ. Единъ нашъ познатъ, докторъ, ми разправяше опитностьта, която ималъ съ своето малко, дете. Една вечерь майката отишла на концертъ, а детето оставила на бащата, той да се занимава съ него. По едно време детето се събудило и започнало да плаче. Бащата го взелъ на рѫце, разхождалъ го по цѣлата стая, но то не преставало да плаче. Сварилъ му кашичка, далъ му да яде, то пакъ не преставало да плаче. Люлялъ го, пѣсни му пѣлъ, приложилъ всички методи, които познавалъ като лѣкарь — детето продължавало да плаче. Обърналъ се за помощь къмъ всички светии, които познавалъ — детето не млъквало. Понеже бащата се занимавалъ съ спиритизъмъ — викалъ духоветѣ — и това не помогнало. Най-после му дошло на ума да прочете „Отче нашъ“. Щомъ прочелъ молитвата, детето млъкнало и заспало. Докторътъ казваше: Никога въ живота си не бѣхъ челъ молитва така, както въ тоя случай. Силна бѣше молитвата ми затова даде резултатъ. Защо молитвата на хората не дава всѣкога резултатъ? — Защото не е силна, не е искрена. Нѣкой се моли, но вѫтре въ него нѣщо крѣска, не му дава покой. Такава молитва не е на мѣсто. Докато нѣщо крѣска и вика въ тебе, мисъльта ти не може да се предаде. Като заспало детето, бащата се успокоилъ и започналъ да мисли, какво му дала тая опитность. Той позналъ силата на молитвата. Отъ друга страна, разбралъ, че не е правъ, когато се ядосалъ на жена си, дето оставила детето на него. Нѣщо започнало да крѣска и негодува въ него, както въ детето. Докато крѣсливото дете въ него не млъкнало, и детето не млъкнало. Съ молитвата първо той се успокоилъ, а после детето. Сегашнитѣ хора се оплакватъ отъ страдания и нещастия. — Коя е причината за страданията имъ? — Еднообразието въ живота. Тѣ търсятъ щастието тамъ, дето го нѣма. Тѣ търсятъ щастието въ материалния животъ: искатъ да бѫдатъ добре облѣчени, добре нахранени, добре приети между хората; да иматъ файтонъ или автомобилъ на разположение, да посещавать театри и концерти; да бѫдатъ млади, здрави, да не боледуватъ; да иматъ хубави кѫщи, добре мебелирани. Хубаво е всичко това, но на земята такова щастие не може да се постигне. И да имашъ всичко това на разположение, пакъ нѣма да бѫдешъ щастливъ. Хората ще ти завиждатъ, ще се питатъ, какъ си придобилъ това богатство. Ще кажатъ, че съ кражби си разбогатѣлъ. После, кравитѣ и овцетѣ ще те сѫдятъ, че си одралъ кожата имъ, остригалъ си вълната имъ, издоилъ си млѣкото имъ. И горитѣ ще те сѫдятъ, че си ги изсѣкълъ. При това положение, можешъ ли да бѫдешъ щастливъ? Човѣкъ може да бѫде щастливъ само при три случая: когато знае, какъ да носи любовьта, мѫдростьта и истината. Другояче казано: Да знае, какъ да постѫпва съ ума, съ сърдцето и съ душата си. Умътъ ще му даде свѣтлина, сърдцето ще му даде топлина, а душата ще му даде сила. Безъ свѣтлина, безъ топлина и безъ сила нищо не се постига. Това е все едно, да живѣете въ красивъ свѣтъ, съ хубави плодни градини, безъ да опитвате плодоветѣ; минавате край чисти, буйни извори, но ви е забранено да пиете вода; влизате въ голѣми, богати магазини, пълни съ скѫпи дрехи, но нѣмате право да си купувате дрехи; обикаляте освѣтени салони, дето пѣятъ и свирятъ видни пѣвици и музиканти, но нѣмате право да влѣзете вѫтре да ги слушате. Навсѣкѫде има училища, университети, дето се преподаватъ различни науки, но вие нѣмате право да ги посещавате. Какво щастие е това? Красивъ е свѣтътъ, който ви обикаля, но не можете да се ползувате отъ неговитѣ блага. Помнете: Щастието е въ самия човѣкъ —- въ свѣтлината на неговия умъ, въ топлината на неговото сърдце и въ силата на неговата душа. Това щастие носи здраве и сила за човѣка. За да запази здравето си, а съ това и своето щастие, той не трѣбва да допуща въ ума си нито една отрицателна мисъль, и въ сърдцето си нито едно отрицателно чувство. Дойде ли една отрицателна мисъль до ума ви, оставете я вънъ. Колкото пѫти да хлопа, не ѝ отваряйте. Мълчете си вѫтре и не питайте, кой е тамъ. Така хлопаше на вратата ми единъ старъ човѣкъ, който продаваше яйца. Той бѣше 90 годишенъ дѣдо, носѣше яйца само на мене, защото му плащахъ скѫпо. Тогава яйцето струваше единъ-два лева, а азъ му давахъ по десеть лева на яйце. Понеже ценя малкитѣ нѣща плащахъ му скѫпо. Нѣкога го оставяхъ да хлопа, безъ да му отворя. Чета, занимавмъ се, нѣмамъ време да отварямъ вратата. Той започваше да хлопа все по-силно, докато най-после, или азъ отстѫпя, като му отворя, или той — отиваше си. Така провѣрявахъ, докога ще тропа и какво ще направи, ако не му отворя. Ще питате, защо съмъ постѫпвалъ съ него така. Споредъ мене, той и азъ сме едно. Той стои отвънъ, хлопа и мисли, че е нѣщо, вънъ отъ мене. Азъ седа вѫтре и чета, но зная, че съмъ едно съ него. Това означава, че добритѣ и лошитѣ страни на хората се включватъ въ всѣки човѣкъ. Представете си, че нѣкой пѣе една пѣсень. Всѣка пѣсень има свое ехо. Каквато е била пѣсеньта, такова е и нейното ехо. Ако не си пѣлъ добре, и ехото ще бѫде такова. Въ ехото слушашъ себе си, но като не знаешъ, отде иде то, възмущавашъ се, не си доволенъ отъ пѣенето. Често ние сме недоволни отъ отражението на нѣщата и казваме, че това или онова не е правилно, не е хубаво. Така си пѣлъ. Пѣй хубаво, за да бѫде и отражението хубаво. Следъ това слушай, да видишъ, какво ще бѫде ехото. Изпѣй пѣсеньта два - три пѫти, докато самъ бѫдешъ доволенъ отъ ехото. Не се гнѣви на това, което самъ си създалъ. Нѣкой се гнѣви за нищо и никакво. Върви по улицата, удари се въ нѣкой камъкъ и се разгнѣви. — Защо се гнѣви? — Че камъкътъ се изпрѣчилъ на пѫтя му. Той трѣбваше да го махне отъ пѫтя си, преди да бѣше се ударилъ въ камъка, още като го види отдалечъ. Много нѣща има въ свѣта, които трѣбва да се турятъ на мѣстата имъ. Да поставишъ нѣщо на своето мѣсто, трѣбва да има подбудителна причина за това. Една отъ подбудителнитѣ причини въ живота е парата. Давашъ на нѣкого десеть лева да свърши една работа — не иска да я свърши; давашъ му 50 лв., пакъ не иска; давашъ му сто лева, започва да мисли, да я свърши, или не; като му дадешъ 200—300 лв., веднага свършва работата. Колкото повече плащашъ, толкова по-добре се върши работата; колкото по-малко плащашъ, толкова по-зле се върши работата. Въ духовния свѣтъ нищо не се плаща. Тамъ размѣнната монета е любовьта. Който не разбира тоя законъ, счита, че като му направишъ нѣколко добрини, длъженъ си всѣкога да му правишъ добро. Ако единъ пѫть не му услужишъ, сърди се. Ако единъ пѫть не му дадешъ, пари колкото иска, пакъ се сърди. Той не се задоволява съ десетина лева, най-малко сто лева иска. Ако му дадешъ сто лева, следния пѫть иска двеста лева. После иска триста лева и постепенно увеличава. Съ малко не се задоволява и така те погледне, като че иска да каже: Знаешъ ли, кой съмъ? Казвамъ: Зная, кой си, но ти не знаешъ, кой съмъ азъ. Като постѫпвамъ по единъ или другъ начинъ съ хората, азъ имамъ възможность да ги позная. Ако и тѣ изучаватъ себе си, ще видятъ, че между всички явления и прояви въ живота сѫществува известна зависимость: едно явление предизвиква друго. Единъ виденъ професоръ по музика срещналъ една бедна, даровита мома, съ хубавъ гласъ, но съ слаба воля; сама тя не могла да прояви своя талантъ. Професорътъ решилъ да ѝ помогне. Той я взелъ подъ свое покровителство и съ своята силна мисъль и воля успѣлъ да събуди въ момата желание да пѣе. Тя започнала да пѣе и въ скоро време се проявила като добра пѣвица. Професорътъ тръгналъ съ нея изъ Европа да дава концерти. Въ присѫтствието на професора тя се проявявала отлично. Щомъ той отсѫтствувалъ, тя не излизала на сцената. Единъ момъкъ се влюбилъ въ нея, но като виждалъ, че професорътъ я придружавалъ навсѣкѫде, той започналъ да ревнува — гледалъ на професора като на препятствие въ своя животъ. Единъ день той успѣлъ да се качи на сцената и убилъ професора. Отъ тоя моментъ момата престанала да пѣе. Хората мислятъ, че пѣвецътъ е самостоятеленъ, не зависи отъ никого. Човѣкъ е зависимъ; неговитѣ прояви зависятъ отъ други сѫщества. Щомъ се прекѫсне тая зависимость, преставатъ и проявитѣ. Тая зависимость опредѣляме съ думитѣ „идеалъ, връзка на човѣшката душа съ Бога, или съ нѣкое свѣтло същество. Човѣкъ трѣбва да съзнава присѫтствието на свѣтлото сѫщество въ себе си и да уповава на него. Прекѫсне ли се тая връзка, животътъ се обезсмисля. Тъй щото, когато говоримъ за любовьта, разбираме, именно, връзката на човѣшката душа съ Бога. Любовьта на човѣка къмъ Бога е първото условие за проява. Значи, любовьта ми къмъ Бога е условие, въ което азъ мога да се проявя. Любовьта на Бога къмъ мене е условие, при което Богъ се проявява въ мене. Да се радваме, когато Богъ се проявява въ насъ, защото и Той се радва, когато ние се проявяваме въ Него. Да живѣешъ добре, значи, да обичашъ Бога. Безъ любовь къмъ Бога, нѣма съзнателенъ животъ. Има две положения въ живота: да обичашъ, или да те обичатъ. Кое отъ дветѣ положения е по-добро? Добре е да обичашъ, добре е и да те обичатъ. Първо Богъ ни обича; нашата любовь е последствие на Неговата. Началото на нѣщата е Божията Любовь, краятъ е човѣшката любовь. Казано е въ Писанието: „Азъ съмъ алфа и омега, т. е. начало и край на нѣщата“. Следъ всѣки край иде ново начало. Божията любовь подразбира начало на нѣщата, т. е. условие за проява. Когато ние се проявяваме, въ Бога се заражда ново начало. Съ други думи казано: Нашиятъ край е ново начало на Божиитѣ прояви. Ето защо, когато човѣкъ започне да мисли, че нѣма какво да прави, иде новото начало. Вие сте изпратени на земята, като артисти, да представите Божиитѣ интереси. Като изиграете ролята си, ще слѣзете отъ сцената; други ще продължатъ ролитѣ ви, а вие ще станете публика. Когато се говори за любовьта, нѣкой казва, че хората го обичатъ. Какъ познава това? Кое е вещественото доказателство, че нѣкой ви обича? Той е досѣтливъ, има предъ видъ нуждитѣ ви и всѣкога ги задоволява. Нѣма по-хубаво нѣщо отъ това, да давашъ отъ любовь. Важно е, да давашъ на време. Само Богъ дава така. Небето, съ звездитѣ и слънцата, е създадено за хората, да се учатъ и ползуватъ отъ тѣхъ. Всичко, каквото хората сѫ пожелали, Богъ имъ го е далъ. Какво се иска отъ тѣхъ? Да принесатъ отъ плодоветѣ на благата, които сѫ получили. Една свѣтла мисъль, едно благородно чувство и една възвишена постѫпка сѫ плодове, които можемъ да принесемъ на Бога. Казано е въ Писанието, че Богъ е възлюбилъ истината въ човѣка. Подъ „истина“ разбираме оценяване на всички възможности, вложени първоначално въ насъ. Който не ги оценява, не може да бѫде доволенъ. Докато е дете, то не се радва на детинството си, но иска да порасне, да стане голѣмъ. Като порастне, вижда, че има много работа, която не може да свърши самъ и решава да се ожени. Той разчита на жена си и на децата си, очаква на тѣхъ, но остава излъганъ. Най-после казва: Да се оженятъ децата, да останемъ съ жената сами, тогава ще работимъ по-добре. И тукъ оставатъ излъгани. Внучетата трѣбва да се гледатъ: ту едното се разболѣе, ту другото, и тѣ пакъ нѣматъ време да помислятъ за себе си. Какво щастие можете да очаквате при такива условия? Далъ ти е Богъ едно дете - момиченце — не си доволенъ; даде ти момченце — пакъ не си доволенъ Какво повече искашъ? Искашъ ли да имашъ 12 синове, като Яковъ? Той имаше 12 синове, но работитѣ му пакъ не вървѣха добре. Яковъ изигра брата си Исава, затова напусна бащиния си домъ и отиде при чичо си Лавана. Тукъ той се влюби въ дъщеря му Рахилъ, за която работи седемь години. Но чичо му го излъга; вмѣсто Рахила, даде му по-голѣмата си дъщеря — Лия, която имаше болни очи. Човѣкъ съ болни очи не обича истината. Яковъ трѣбваше да работи още седемь години за Рахила. Еврейскиятъ законъ не позволява по-младата сестра да прежени по-старата. — Кое е старото въ свѣта? — Това, на което очитѣ сѫ развалени. Както Яковъ излъга брата си и взе първородството му за една чиния леща, така Лаванъ излъга него, даде му Лия — чиния леща вмѣсто Рахила. Така Лаванъ продаде и дветѣ си дъщери на Якова, съ което му показа, че е търговецъ. Единъ день Яковъ реши да напусне Лавана и тръгна на пѫть—да се прости съ брата си и да заживѣятъ заедно. Той взе дветѣ си жени и дветѣ си робини и тръгна къмъ бащиния си домъ. Човѣкъ има единъ умъ и едно сърдце — две жени. Въ мѫжа и умътъ, и сърдцето сѫ женски; въ жената обратно: и умътъ, и сърдцето сѫ мѫжки. Понѣкога умътъ и сърдцето на мѫжа сѫ мѫжки. Тогава той е мѫжъ. Човѣшкиятъ умъ се занимава съ отражението, съ сѣнката на нѣщата, а не съ тѣхната реалность. Умътъ изучава външнитѣ условия на живота, сърдцето — вѫтрешнитѣ условия, на душата — тѣхната сѫщность. Ако се водите само по ума, ще имате хубави нѣща — кѫщи, автомобили, градини, но все ще ви липсва нѣщо. Мислите ли, че яденето, сготвено отъ единъ здравъ и отъ единъ боленъ човѣкъ ще бѫде еднакво вкусно? И двамата знаятъ да готвятъ, и двамата ще турятъ едно и сѫщо масло, но яденето, сготвено отъ здравия, има единъ вкусъ, а отъ болния — другъ вкусъ. Ако прокаженъ човѣкъ ушие една дреха, непремѣнно ще внесе нѣщо отъ болестьта си въ дрехата. Платътъ на дрехата може да бѫде много хубавъ, но проказата на шивача ще мине и въ васъ. Ако сте взели пари на заемъ отъ човѣкъ, който ги е кралъ и насилвалъ бедни вдовици, неговата психическа проказа ще влѣзе въ васъ. Казвамъ: Храната, както и благата, които идатъ отъ невидимия свѣтъ, трѣбва да минаватъ презъ чисти рѫце. Хлѣбътъ, водата, въздухътъ трѣбва да бѫдатъ чисти. Ако всички хлѣбари и търговци бѣха чисти, другъ порядъкъ щѣше да има въ свѣта. Сега навсѣкѫде се натъквате па нечистота. Какво може да излѣзе отъ единъ нечистъ свѣтъ, какъвто е сегашниятъ? Нищо друго, освенъ противоречия. Какъвъ е изходниятъ пѫть на всичко това? Представете си, че единъ виденъ пѣвецъ дава концертъ. Събератъ се нѣколко дѣца, влѣзатъ въ салона и започнатъ да дрънкатъ съ тенекии. Той пѣе, а тѣ дрънкатъ. Какво ще чуете отъ пѣсеньта му? Ще ви бѫде ли приятно това пѣене? Децата ще развалятъ пѣенето. Често човѣкъ допуща палави деца въ Божественитѣ работи, съ което развалятъ красивото въ тѣхъ. Божественото не позволява да му се дрънка съ теникии. Който си позволи това, скѫпо плаща. Преди нѣколко деня дойдоха да ми се оплачатъ отъ една болна сестра, доста възрастна, че говорила лоши работи, карала се съ всѣки, който я посещавалъ. — Коя е причината за това? — Понеже сестрата се готви да замине за другия свѣтъ, около нея се събрали заминалитѣ ѝ роднини и се каратъ. Тѣ искатъ да я обератъ, да взематъ всичкото ѝ богатство. Като видятъ, че нѣкой иде да я види, тѣ го пѫдятъ, страхуватъ се да не вземе и той нѣщо отъ нея. Като видите, че нѣкой изгуби съзнание и почне да хърка, казвате, че той умира. Въ сѫщность, той не хърка, но роднинитѣ му, които искатъ да го обератъ. Нѣкои отъ вашитѣ роднини сѫ благородни, а нѣкои сѫ груби, каратъ се, сърдятъ се помежду си, кой повече да вземе. Тѣ говорятъ отвѫтре, а не болниятъ. Тѣ приличатъ на грамофонни плочи. Една плоча иска да вземе дрехитѣ на болния; друга плоча иска обувкитѣ; трета плоча иска паритѣ му. За да не се каратъ роднинитѣ на болния, още преди да се разболѣе, той трѣбва да ги извика и да имъ каже: Докато съмъ живъ, не позволявамъ да ме безпокоите. Щомъ замина за другия свѣтъ, тогава ще дойдете да вземете, каквото ви трѣбва. Въ една отъ своитѣ притчи, Христосъ обръща вниманието на хората, да не се каратъ за имане. Ако господарьтъ даде часть отъ богатството си на своитѣ слуги, тѣ трѣбва да работятъ, да увеличатъ богатството и да не се каратъ, кой взелъ по-голѣма часть. И вие, преди да заминете за другия свѣтъ, извикайте роднинитѣ си, дайте, каквото сте имали, и кажете имъ да не се каратъ помежду си. Не оставяйте наследници следъ заминаването си. На всѣки човѣкъ е дадено преизобилно. Разчитайте на това, което Богъ ви е далъ, а не на онова, което може да дойде отвънъ. Гледай вечерь звездитѣ и луната, радвай се на свѣтлината имъ, но не разчитай на тѣхъ. Горко на оня, който разчита на свѣтлината и на топлината на звездитѣ. Тѣхната свѣтлина не е даже една милиардна часть отъ свѣтлината на слънцето. Единствената свѣтлина, на която можемъ да разчитаме, е тая, която иде отъ слънцето. Единственитѣ блага, на които можемъ да разчитаме, това сѫ ония, които идатъ отъ Бога. Нѣкой ти направи една малка услуга — радвай се на тая услуга. Малка е тя, никой не знае за нея, но нѣщо Божествено е скрито тамъ. Всѣка радость, която преживявашъ, се дължи на радостьта на оня, който е направилъ една услуга. Той се радва, затова и ти се радвашъ. Чистата радость подразбира, че услугата е направена по закона на любовьта. И тъй, каквото правишъ, прави го въ името на Бога. Вънъ отъ Бога, всѣко добро или всѣка услуга е праздно шише. Това е човѣшкиятъ порядъкъ. Шишето може да е красиво отвънъ, но е праздно. Въ Божествения порядъкъ шишетата сѫ пълни. Тамъ всѣка форма отговаря на своето съдържание. Въ човѣшкия порядъкъ може да турятъ съдържание въ шишето, но обикновено между външната форма и съдържанието нѣма съответствие. Ако шишето отвънъ е красиво, съдържанието му е лошо. Трѣбва ли следъ това да се питашъ, защо си недоволенъ? Много естествено, съдържанието на шишето ти е лошо. Следователно, ако си недоволенъ, ще знаешъ, че си въ човѣшкия порядъкъ; ако си доволенъ, живѣешъ въ Божествения порядъкъ. Ако си свѣтски човѣкъ и си доволенъ, живѣешъ въ Божествения порядъкъ и си по-близо до Бога, отъ оня религиозенъ, който е всѣкога недоволенъ. Религиозниятъ иска да стане по-добъръ, отколкото е, да мине за праведенъ. Това е невъзможно. Никой не може да стане по-добъръ, отколкото е въ действителность. Едно се иска отъ човѣка: да проявява доброто, което е вложено въ него. Той е толкова добъръ, колкото проявява доброто. Ако проявя проявява доброто, по-добъръ е; по малко това повече, по-малко е добъръ. Задачата на човѣка е да прояви любовьта, която е вложена въ него; да прояви мѫдростьта, която е вложена въ него; и най-после, да прояви истината, която е вложена въ него. Когато хората не знаятъ, какъ да постѫпватъ, настройватъ се помежду си и не могатъ да се търпятъ. Чудя се на хората. Котката знае, какъ да постѫпва и да разполага господаря си, а тѣ не знаятъ. Котката се умилква, гали се, мърка, и господарьтъ ѝ дава млѣкце да си хапне. Нѣкой човѣкъ, вмѣсто да предразположи приятеля си, настройва го срещу себе си. Отива при приятеля си, иска сто лева на заемъ, съ обещание следъ петь деня да ги върне. Не само че не ги връща, но иска още двеста лева и казва, че следъ десеть деня ще му ги върне. Следъ десеть деня отива пакъ при него, иска още триста лева. Приятельтъ му, недоволенъ отъ него, не го приема вече въ дома си и постепенно измѣня отношенията си. И двамата не постѫпватъ правилно. Първиятъ обещава и не изпълнява. Той не трѣбва да обещава, щомъ нѣма възможность да изпълни обещанието си. Вториятъ бърза, не дочаква края на нѣщата. Ако той имаше търпение, първиятъ щѣше да плати дълга си. Ще кажете, че не го платилъ следъ петь деня, както обещалъ. Въ човѣшкия порядъкъ въпроситѣ се разрешаватъ по буква. Обаче, въ Божествения порядъкъ буквата нищо не разрешава. Петь човѣшки дни не отговарятъ на петь Божествени. Единъ Божественъ день отговаря на хиляда човѣшки години. Следователно, ако Богъ ти каже да чакашъ единъ день, ще чакашъ хиляда години. Ако приемате нѣщата по буква, ще чакате само единъ день и, като не стане това, което ви обещаватъ, ще мислите, че сѫ ви излъгали. Като изучавамъ сегашнитѣ хора, виждамъ, че тѣ сѫ преждевременно остарѣли. — Защо? — Защото не говорятъ истината. Ще кажете че понѣкога си служите съ бѣла лъжа. И бѣлата лъжа не е позволена. Младата мома се кара съ майка си, но като види възлюбения си, веднага се усмихва. Началникъ се кара на своитѣ служители. Щомъ види по-голѣмъ началникъ отъ себе си, усмихва се. Това е бѣла лъжа; това е неестественъ животъ. Казвашъ, че трѣбва да се проявишъ такъвъ, какъвто си. Какъвъ трѣбва да бѫдешъ? Споредъ меие, ти трѣбва да се проявишъ споредъ законитѣ на любовьта, на мѫдростьта и на истината. Ти трѣбва да се проявишъ съобразно законитѣ на живота, който произлиза отъ любовьта; ти трѣбва да се проявишъ споредъ законитѣ на знанието, което произлиза отъ мѫдростьта; ти трѣбва да се проявишъ споредъ свободата, която произлиза отъ истината. Ако не се проявишъ по тия закони, животътъ ти не е Божественъ. Не бързай да се произнасяшъ за хората и за тѣхнитѣ постѫпки. Какво лошо има въ това, че си далъ на нѣкого петьдесеть лева, които не могълъ да върне на време? Единъ мой познатъ ми разправяше следната опитность. Случило се, че нѣколко месеци билъ безъ работа. Единъ день бръкналъ въ джоба си и намѣрилъ само единъ левъ. Той си казалъ: Както съмъ гладенъ, мога да си купя само едно симидче, да задоволя малко глада си. Въ това време видѣлъ единъ просекъ, който се отправялъ къмъ него. Нѣщо отвѫтре му казало: Дай тия пари на просека. Дадохъ последния си левъ и останахъ безъ петь пари въ джоба си и гладенъ. Вървя и си приказвамъ: Ако не бѣхъ далъ лева на просека, щѣхъ да си купя единъ симидъ да не гладувамъ. Сега съмъ и гладенъ, и безъ работа. Ходя немилъ - недрагъ по улицитѣ. Въ това време нѣкой ме извика. Обръщамъ се да видя, кой ме вика. Оказа се, единъ мой приятель отъ детинство, съ когото не бѣхъ се срѣщалъ десетина години, ме видѣлъ отдалечъ и пожелалъ да ме спре. Заговорихме се, и той ме покани да отидемъ въ дома му, да се нахранимъ. Отидохме, нахранихме се добре и следъ това му казахъ: Приятелю, благодаря, че ме нахрани. Останалъ съмъ безъ петь пари въ джоба и безъ работа. — Не се безпокой, нѣма да останешъ гладенъ. Ще ти дамъ нѣкаква служба. И така стана. Следъ два-три деня той ме назначи на служба. Казвамъ: Давай щедро, съ любовь, и не се страхувай, нѣма да останешъ гладенъ. Другъ случай. Единъ българинъ свършилъ но музика въ Франция. Върналъ се въ Варна, родния му градъ, и започналъ да търси работа. Докато намѣри подходяща служба, той се съгласилъ да занимава богати варненски деца по музика и танци. Единъ бащи останалъ недоволенъ отъ работата на учителя и настроилъ другитѣ бащи противъ него. Така той остеналъ безъ работа и често гладувалъ. Единъ день го срещналъ единъ неговъ приятель и го поканилъ у дома си на обѣдъ. Доволенъ отъ обѣда, той благодарилъ на приятеля си и си отишълъ. Скоро следъ това, той се назначилъ на служба — секретарь при тогавашния валия турчинъ. Случило се, че неговиятъ приятель, който го угостилъ въ единъ отъ труднитѣ моменти на живота му, билъ обвиненъ като комита и задържанъ въ полицията. При обиска, въ дома му намѣрили нѣкакви подозрителни писма. Като научилъ това, секретарьтъ прегледалъ писмата и унищожилъ всички ония, които го издавали като комита и опасно лице. Така го освободилъ отъ отговорность. Следъ това секретарьтъ срещналъ приятеля си и му казалъ: Обѣдътъ, който ми даде, те спаси. Казвамъ: Правете добро, и не се страхувайте. Доброто ще ви изведе на добъръ край. Нѣма по-хубаво нѣщо за човѣка отъ това, да се държи за Божествения порядъкъ. Ако се вгледате въ живота, ще видите навсѣкѫде въ вѫтрешностьта прояви на Божествения порядъкъ. Само повръхностьта му е кална, нечиста. Щомъ се махне кальта, съдържанието — Божественото, остава чисто. Съдържанието на всички хора е Божествено. Нѣма човѣкъ въ свѣта, който не иска да живѣе добре. Обаче, дойде ли до прилагането, тамъ срѣща мѫчнотии. Не е мѫчно да пѣешъ, но когато времето се изстуди, гърлото истива, и гласътъ излиза дрезгавъ. Причината е малка, но не си спазилъ правилата, които гърлото изисква. Човѣкъ е добъръ по естество, но умътъ и сърдцето му трѣбва да знаятъ правилата на живота и да ги спазватъ. Ако тѣ не спазватъ тия правила, и волята не се проявява правилно. Когато умътъ и сърдцето иматъ нуждната чистота, и волята действува добре. Ако умътъ и сърдцето не сѫ чисти, волята е слаба и неразумна. Когато умътъ се оздрява отъ Божествената свѣтлина, а сърдцето — отъ Божествената топлина, волята се изявява съ всичката си сила и мощь и разумно ги използува. Който живѣе въ Божествената свѣтлина и топлина, пречиства кръвьта си и се освобождава отъ всѣкакво нервно разстройство. Ако не приемашъ правилно свѣтлината и топлината, самъ се натъквашъ на различни болести. На какво се дължатъ болеститѣ? — На противоречия въ човѣшкия умъ и въ човѣшкото сърдце. Тия противоречия сѫ резултатъ на старитѣ човѣшки разбирания. Като знаешъ това, не искай отъ човѣка невъзможното. Не е лесно да бѫдешъ пѣвецъ. Да желаешъ да пѣешъ е едно, да бѫдешъ пѣвецъ е друго. За това се искатъ условия, създадени преди нѣколко поколѣния. Освенъ това, майката и бащата трѣбва да сѫ музикални, да предадатъ своята музикалность на децата. Окрѫжаващата срѣда, публиката, сѫщо трѣбва да бѫде музикална. Публиката предразполага пѣвеца, дава му импулсъ да пѣе. Ако не го обича, той не може да пѣе. Следователно, за да бѫде нѣкой пѣвецъ, трѣбва да се спазватъ следнитѣ условия: майката и бащата да сѫ музикални, да иматъ разположение къмъ музиката; пѣвецътъ да има сѫщото разположение и музикалность, и публиката да е музикална и да обича пѣвеца. Значи, предразположение на ума, на сърдцето и на душата къмъ музиката създаватъ добри условия за развитието на човѣка. И тъй, за постигане на доброто е нуждно вѫтрешно разположение къмъ него. Не е достатъчно да се говори: Да живѣемъ добре, да бѫдемъ щедри. Какво значи, да бѫдешъ щедъръ? Ако дадешъ последния си левъ, щедъръ ли си? Ако вземешъ пари на заемъ отъ нѣкого, за да помогнешъ на другъ, щедрость ли е това? Ти можешъ да давашъ само отъ онова, което е въ джоба ти. Ако нѣмашъ, ще кажешъ истината. Срамъ ли те е да кажешъ, че нѣмашъ? Ако дадешъ всичко, каквото имашъ, и тръгнешъ да търсишъ за себе си оттукъ-оттамъ, това не влиза въ Божествения порядъкъ. Джобътъ ти е празенъ, но можешъ да дадешъ поне едно житно зърно на нѣкого и да кажешъ : Посѣй това житно зърно, и следъ три-четири години ще станешъ богатъ. Той взима житното зърно, но не е доволенъ. Казва: Ще ме залъгва съ едно житно зърно! Това зърно струва повече отъ сто лева, които може нѣкой да ти даде. Помнете: Въ Божественото се крие тайната на живота. Житното зърно е Божествено сѣме — въ него е животътъ. Имашъ единъ диамантъ въ джоба си, или на пръстена си. Малъкъ е той, но струва десетки хиляди. Той струва повече отъ паритѣ, които си вложилъ въ една банка. Паритѣ не носятъ здраве, а диамантъть, като скѫпоцененъ камъкъ, допринася нѣщо за здравето ти. Богатство, което не допринася нищо къмъ свѣтлината на нашия умъ, къмъ топлината на нашето сърдце и къмъ силата на нашата душа, не е истинско. Всѣка мисъль, всѣко чувство, всѣка постѫпка трѣбва да допринасятъ нѣщо къмъ нашия умъ, нашето сърдце и нашата душа. Ако нищо не допринасятъ, тѣ сѫ безполезни. Мнозина се оплакватъ, че сѫ остарѣли вече, не могатъ да работятъ. Ако сте остарѣли и поумнѣли, благодарете за това. На небето само старитѣ хора и старитѣ нѣща свѣтятъ. Тѣ носятъ опитноститѣ на незапомнени времена. Слънцето и свѣтлитѣ звезди сѫ стари, отдавна проявени. Тъмнитѣ звезди, които още не свѣтятъ, сѫ млади, непроявени деца. Тѣ причиняватъ голѣми пакости и неприятности. Това виждаме и въ живота. Всички деца сѫ причинили и продължаватъ да причиняватъ неприятности на родителитѣ си и на окрѫжаващитѣ. Майката носи деветь месеца детето си въ утробата и презъ това време непрекѫснато го убеждава, че трѣбва да излѣзе вънъ. Тя го убеждава, то не иска, докато най-после се съгласи да излѣзе. Казватъ: Родило се дете на свѣта. Майката си знае, какъ го е родила и презъ какви мѫчнотии е минала. Понѣкога детето излиза преждевременно. Ако излѣзе на време, то започва да опитва любовьта на майка си: плаче, сърди се, цапа се. Майката го мие, чисти, облича, съблича, пѣе му, храни го, приспива го — велико търпение проявява тя къмъ него. Тя си мисли: Гений ще стане това дете. И вие трѣбва да имате търпението на майката, да понасяте съ любовь вашитѣ мисли и чувства. Тѣ сѫ малки деца, причиняватъ ви неприятности. Единъ день, когато съзнаять положението си, ще свѣтнатъ. — Еди-коя си се червисала и напудрила. — Имайте търпение, ще се измие. Това се дължи на желанието въ нея да се представи такава, каквато не е. Това е желанието на дете, което не се е проявило още. Нѣкога, като ми цѣлуватъ рѫката, гледамъ червена боя. Отде е дошла? Зная, отде е, но никого не сѫдя. Бѫдете радостни при всички противоречия на живота. Само при голѣмитѣ противоречия се изявява Божията Любовь. Само при голѣмитѣ противоречия се изявява Божията Мѫдрость. Само при голѣмитѣ противоречия се изявява Божията Истина. Следователно, когато изпаднете въ голѣми противоречия, тогава, именно, действува Божественото. Така Богъ създава великото въ свѣта. Колкото повече страда човѣкъ, толкова по свѣтло бѫдеще го очаква. Колкото по-усилено и съзнателно работятъ умътъ и сърдцето на човѣка, толкова по-широки хоризонти се отварятъ предъ него. Като знаете това, не бѣгайте отъ страданията, които разумниятъ свѣтъ ви изпраща. Благодарете на Бога не само за доброто, но и за изпитанията и мѫчнотиитѣ, на които се натъквате. Нѣма зло въ свѣта, което Богъ да не е превърналъ на добро. Единъ день и безлюбието, и страданието, и противоречието ще се превърнатъ на добро. Какво направи Иовъ при голѣмитѣ противоречия? Какво постигна? — Позна Бога. Следвайте неговия примѣръ. Жена му, приятелитѣ му го изкушаваха, искаха да го спънагъ, но той издържа. Казвамъ: Благодарете на Бога и като здрави, и като болни. Кой се моли по добре: здравиятъ, или болниятъ? Какъвъ човѣкъ си, ако не се молишъ като здравъ, сѫщо и като боленъ? Какъвъ човѣкъ си, да не се радвашъ на богатството си и да не скърбишъ при скръбьта си? Да скърбишъ, това значи, да изправяшъ работата. Какво прави майката, когато детето й се оцапа? Наскърби се, но веднага взима коритото, сипва топла вода и го изчиства. Следъ единъ - два часа то пакъ се нацапа. Тя пакъ го изчисти, преоблѣче и, като види, че е чистичко, пригърне го и го цѣлуне — радва му се. Като скърби, тя оправя работата. И вие правете така. Измийте вашитѣ изцапани мисли и желания и ги цѣлунете. Нашитѣ мисли и желания сѫ деца, които ни предаватъ добри уроци. Каквито и да сѫ тѣ, да благодаримъ на тия деца. Четете двата псалома, 91 и 23, и не се страхувайте. Ще видите, че каквото и да ви се случи, всичко ще се превърне на добро. Питате: Какво да се прави съ мѫчнотиитѣ? — Ще работите, докато ги преодолѣете. Видниять майсторъ-цигуларь е миналъ презъ голѣми мѫчнотии. Ако не е миналъ презъ такива мѫчнотии, не би станалъ великъ цигуларь. Днесъ, каквато мѫчнотия и да срещне въ музиката, той лесно се справя съ нея. И видниятъ художникъ, като рисува, не срѣща мѫчнотия, която да не може да преодолѣе. Добриятъ говоритель знае, де да поставя всѣка дума. Тия хора сѫ минали презъ мѫчнотии и страдания, а днесъ мнозина търсятъ лекъ пѫть за придобиване на блага. И, като не успѣватъ, сърдятъ се, крѣскатъ. — Кога крѣска човѣкъ? — Когато има работа съ глухи хора. Всички хора не сѫ глухи, но запушватъ ушитѣ си, не искатъ да слушатъ крѣскането на неразумнитѣ. Други затварятъ очитѣ си, минаватъ за слѣпи, не искатъ да виждать погрѣшкитѣ на хората. Трета категория хора обичатъ да свиватъ веждитѣ си. — Защо правятъ това? — Мислятъ, решаватъ важни въпроси. Казватъ, че лицето на едни хора е гладко, а на други — набръчкано. Питамъ: Кое отъ дветѣ лица е по-съдържателно? Въ гладкото лице капиталътъ не е вложенъ въ обръщение, не донася никакъвъ приходъ. Въ набръчканото лице капиталътъ е въ обръщение. — Трѣбва ли да имаме бръчки? — Зависи, какви сѫ бръчкитѣ. Има разумни бръчки, които донасятъ приходи. Има бръчки, образувани отъ неправилно начупени линии. Тѣ не донасятъ никакъвъ приходъ. Тѣ говорятъ за вземане-даване, за обръщение на капиталъ, който има или малъкъ приходъ, или загуба. Това подразбира голѣма фирма съ малка печалба. Казватъ за нѣкого: Той е отличенъ философъ, или отличенъ богословъ. Всички хора сѫ отлични. И Ева бѣше отлична жена, но направи една погрѣшка; сѫщевременно тя направи и едно добро. И Адамъ направи една погрѣшка, но направи и едно добро. Всички говорятъ за грѣхопадането, за погрѣшката на Адамъ и Ева, но никой не знае доброто, което тѣ направиха. Адамъ направи едно епохално добро. И Ева направи едно епохално добро. Само небето знае доброто, което тѣ направиха, и то е записано. Нe се спирайте само върху погрѣшкитѣ на хората. Намѣрете доброто, което сѫ направили и правятъ, и мислете върху него. Не говорете за любовьта, която сте изгубили ; говорете за любовьта, която сте спечелили. Не говорете за мѫдростьта, която сте изгубили; говорете за мѫдростьта, която сте спечелили. Не говорете за истината, която сте изгубили; говорете за истината, която сте спечелили. Спечелената любовь, спечелената мѫдрость, спечелената истина на Адама сѫ по-велики, отколкото изгубенитѣ. Какво трѣбва да се прави сега? Отговарямъ: Следвайте пѫтя на Христа. Христосъ дойде на земята като Синъ Божи и живѣеше скромно, безъ файтони и автомобили, безъ кѫщи. Той ядѣше заедно съ митаритѣ и грѣшницитѣ, безъ да ги осѫжда. Само веднъжъ взе камшикъ въ рѫка и изгони търговцитѣ отъ храма. Добре е понѣкога човѣкъ да се разгнѣви, да събори маситѣ на търговцитѣ въ храма и да ги изгони вънъ. Следователно, ако искате да следвате Христа, ще живѣете като Него. Не се сърдете на майка си и на баща си. Не се гнѣвете на брата си и на сестра си. Ако искате да се гнѣвите, ще ви кажа, какъ да изявявате своя гнѣвъ. Единъ българинъ отъ Варненско отишълъ въ града да си купи чехли. Обиколилъ всички чехлари, но никой не се наемалъ да му ушие чехли — ималъ много голѣмъ кракъ. Най-после той отишълъ при единъ турчинъ - чехларь, дано тамъ му взематъ мѣрка. Турчинътъ му далъ единъ чифтъ, втори чифтъ, но никой не ставалъ. Ядосанъ, той му казалъ: Да се махашъ, калъпсъсъ, нѣма чехли за тебе! Българинътъ се ядосалъ, но премълчалъ. Излѣзълъ на четири километра вънъ отъ града, тамъ се спрѣлъ, обърналъ се къмъ града и извикалъ: Сенъ калъпсъсъ синъ! Олекнало му отъ обидата и се върналъ назадъ. И вие, като се разгнѣвите на нѣкого, излѣзте четири - петь километра вънъ отъ града, спрете се и извикайте: Сенъ калъпсъсъ синъ ! * 4. Утринно Слово отъ Учителя, държано на 31 октомврий, 1943 г. 5 ч. с. София. — Изгрѣвъ.
  11. „Новото начало“, Утринни слова, 13 година, (1943 г. – 1944 г.), стар правопис, издание от 1944 г., София Книгата за теглене - PDF Съдържание Плодоветѣ на Духа I. Посл, къмъ Коритянитѣ, 13 гл. Въ 13 глава отъ I. послание къмъ Коринтянитѣ се говори за плодоветѣ на Духа. Любовьта е плодъ на Духа. Всѣки плодъ има смисълъ, когато се яде. Следователно, и любовьта се осмисля, когато се яде. Ако любовьта не се яде, не принася никаква полза. Като изядешъ единъ плодъ, той трѣбва да се асимилира, да проникне въ кръвьта, да даде добъръ резултатъ. Дето животътъ се развива правилно, тамъ резултатитѣ сѫ добри. Често се говори за бита на единъ народъ. Думата „битъ“ има две значения. Биятъ нѣкоко съ тояга и казватъ, че тоя човѣкъ е битъ. Говори се и за битъ на нѣкой народъ. Подъ „битъ“ на народа се разбира сборъ отъ неговитѣ нрави и обичаи. Битъ човѣкъ и битъ на народа сѫ две различни понятия. Боятъ плаши хората; въ сѫщность, отъ боя сѫ излѣзли много блага. Не е страшенъ боятъ, но трѣбва да знаешъ, какъ да биешъ. И свѣтлината бие, и въздухътъ бие, и водата бие, но боятъ на свѣтлината е милване, боятъ на въздуха е милване. Понѣкога въздухътъ се гнѣви, и тогава не милва, но удря. Тогава кѫса лиcтa, чупи клончета, изкоренява дървета. Ако свѣтлината на слънцето те бие, радвай се, защото човѣкъ ще станешъ. Едно се иска отъ човѣка: да разбира нѣщата правилно. Колкото и да се разбиратъ нѣщата правилно, все има нѣщо неразбрано за човѣка. Ако се вгледате въ религиозния животъ на човѣка, и тамъ ще намѣрите нѣщо неразбрано. Ако се вслушате въ езика на детето, и тамъ ще намѣрите нѣщо неразбрано. Малкото дете вижда запалената свѣщь, сочи съ рѫка къмъ нея, говори нѣщо, но никой не го разбира. Следъ това то туря пръста си въ свѣщьта и се опарва. Като се опари два-три пѫти, майката го предпазва да не тури пакъ пръста си въ свѣщьта, като му казва ,,гъшъ“. Чуе ли тая дума, то разбира вече значението ѝ и не пипа свѣщьта. И възрастнитѣ, като не разбиратъ значението на думата „гъшъ“ не се пазятъ отъ опарване. Не туряй пръста си тамъ, дето не трѣбва. Любовьта учи човѣка, де да пипа и де да не пипа. Хората отсега нататъкъ трѣбва да се заематъ съ изучаването на любовьта. За коя любовь говоря? Не говоря за обикновената любовь, която започва съ много обещания, а съ малко дѣла. Младиятъ момъкъ обещава на момата цѣлъ свѣтъ, а накрая и дрипи не ѝ дава; той обещава на момата да се жертвува за нея, но, като умре тя, казва: Всичко се свършва вече. Следъ гроба нѣма животъ, нѣма никакви задължения. Той гледа часъ по-скоро да я погребе, да си отиде, отдето е дошла. Въ първо време тя е божество за него; щомъ умре, става обикновено сѫщество. Оня, когото заравятъ въ земята, и остава тамъ за дълго време, не е никакво божество. Той отива на оня свѣтъ да се пречисти. Както момъкътъ постѫпва съ момата, така и момата постѫпва съ момъка. Следъ това всички хора говорятъ за добъръ животъ. Мнозина проповѣдватъ, че трѣбва да се живѣе добре, да бѫдемъ добри, да се обичаме. Това не е проповѣдь. Любовьта трѣбва да я слушате, както слушате видния цигуларь или пѣвецъ на сцената. За любовьта не се говори; колкото и да се говори за нея, все неразбрана остава. Какво ще разберешъ за музиката, ако само се говори за нея? Ако слушашъ музика, колкото и да не си музикаленъ, все ще разберешъ нѣщо. Остане ли само да слушашъ, какво говорятъ за музиката, трѣбва да бѫдешъ много музикаленъ, за да разберешъ нѣщо. Само оня може да говори за музиката, който я носи въ себе си. Той трѣбва да говори музикално, да взима тоноветѣ вѣрно, и всѣка дума да бѫде на мѣстото си. Никакво двусмислие не се позволява въ думитѣ на говорителя. Всѣка дума, изказана отъ него, трѣбва да има само едно значение. Ако нѣкой каже, че е гладенъ, жаденъ, или боленъ, ние разбираме само едно нѣщо. Каже ли нѣкой, че е здравъ, добъръ, или силенъ, пакъ разбираме едно нѣщо. Кой човѣкъ е силенъ? Силенъ е най-умниять, най-добриятъ човѣкъ. Силата е резултатъ на ума и на сърдцето, т. е. на свѣтлия умъ и на доброто сърдце. Често се говори за истината и за мѫдростьта. Никой не може да придобие истината, ако не разбира любовьта; никой не може да придобие мѫдростьта, ако не разбира живота. Не можешъ да разберешъ свѣтлината, ако нѣмашъ свобода. Свободата е резултатъ на живота и на знанието. Животътъ не може да се прояви безъ свобода. И свободата не може да се прояви безъ живота. Значи, свободата е условие за проява на живота; и животътъ е условие за проява на свободата. Обаче, и като свободенъ, и като несвободенъ, ти ще живѣешъ. Когато турятъ нѣкого въ затворъ, свободенъ ли е? — Той не е свободенъ, но живѣе. И затворникътъ живѣе, и свободниятъ живѣе. Разликата между двамата е само въ това, че затворникътъ очаква времето, когато ще го пуснатъ на свобода. Смъртьта е затворъ, а животътъ — свобода. Най-лошиятъ затворъ въ Битието е смъртьта. — Кой може да избави човѣка отъ тоя затворъ? — Животътъ. „Ако говоря съ человѣчески и ангелски езици, а любовь нѣмамъ, ще съмъ медь, що звънти, или кимвалъ, що дрънка.,, (— 1 ст.). Ако съмъ най-доброто дърво въ свѣта, а плодъ нѣмамъ, нищо не съмъ. Ако съмъ най-хубавиятъ хлѣбъ, а никой не ме яде, нищо не съмъ. Ако хората ме ядатъ, това показва, че съмъ хубавъ, доброкачественъ хлѣбъ. Добротата на хлѣба не е въ неговата външность, но въ съдържанието му. „ Ако имамъ пророчество и зная всичкитѣ тайни и всѣко знание, и ако имамъ всичката вѣра, щото и гори да премѣствамъ, а любовь нѣмамъ, нищо не съмъ.“ (— 2 ст.). Любовьта се отличава отъ всички добродетели като пръвъ плодъ на Духа. Безъ любовь никаква добродетель не може да се прояви. „И ако раздамъ всичкия си имотъ за прехрана на сиромаситѣ, и ако предамъ тѣлото си на изгаряне, а любовь нѣмамъ, нищо не се ползувамъ.“ (— 3 ст.) „Любовьта дълготърпи“ — търпението е първиятъ плодъ на любовьта. „Благосклонна е“ — вториятъ плодъ. „Любовьта не завижда“ — третиятъ плодъ. „Любовьта не се превъзнася, не се гордѣе“ — четвъртиятъ плодъ. „А сега оставатъ тѣзи тритѣ — вѣра, надежда, любовь, но най-голѣма отъ тѣхъ е любовьта.“ (— 13 ст.). Много се говори за любовьта, но малко се прилага тя. Тая е причината, дето хората се отегчаватъ отъ говоренето. Ако не искашъ да се отегчавашъ и да отегчавашъ другитѣ, не слушай да ти говорятъ едно и сѫщо нѣщо; и ти не говори едно и сѫщо нѣщо. Приемай и слушай само онова, отъ което имашъ потрѣба. Яжъ, когато си гладенъ. За какъвъ гладъ се говори? Ние не разбираме само физическия гладъ. Може да си гладенъ за животъ, но животътъ е разбранъ и осмисленъ само при любовьта. Безъ любовь животътъ нѣма смисълъ, и безъ животъ любовьта нѣма смисълъ. Като се проявява, животътъ изявява любовьта. Нѣкои се възмущаватъ, че животътъ не протича, както тѣ искатъ. Това е невъзможно. — Защо? — Тѣ сѫ още деца въ разбирането си. Събрали се керемидчия, градинарь и жетварь и отишли заедно при Господа да молятъ за хубаво време. Керемидчията пожелалъ сухо време, да се сушатъ керемидитѣ му; градинарьтъ пожелалъ дъждъ, да се напоятъ градинитѣ му; жътварьтъ поискалъ ясно и топло време, да узрѣе житото му, по-скоро да го ожъне. Господ ь имъ отговорилъ: Вие искате едновременно три различни нѣща. Съгласете се помежду си, кое желание да задоволя първо и тогава елате повторно при мене. Ако времето е сухо, градинарьтъ ще остане недоволенъ ; ако е дъждовно, керемидчията ще роптае. Правилно разбиране е нуждно на хората. Казвате, че искате да живѣете въ миръ и съгласие. Не е лошо това, но условия сѫ нуждни за миренъ животъ. Не е лошо да вали дъждъ, не е лошо сухото време, не е лошо и чистото ясно небе, но времето трѣбва да се смѣня, а човѣкъ да е готовъ всѣки моментъ да се ползува отъ него. Устойчивость, издържливость се иска отъ хората. Ако човѣкъ боледува, да знае, защо боледува; ако гладува, да знае, защо гладува. Какъ ще разберешъ положението на болния, ако никога не си боледувалъ? Какъ ще разберешъ състоянието на гладния, ако никога не си гладувалъ? Трѣбва нѣкога да боледувашъ, да знаешъ, какво нѣщо е болесть; трѣбва да гладувашъ, за да познавашъ глада; трѣбва да жадувашъ, за да познавашъ жаждата. Трѣбва да опиташъ безпаричието, бедностьта, за да влизашъ въ положението на бедния и на страдащия. Докато е въ утробата на майка си, детето е обвито въ царска мантия, въ тънко було. Щомъ се роди, свалятъ мантията му и го пущатъ голо въ свѣта. Докато е въ утробата на майка си, детето е свързано съ нея, тя го храни; щомъ излѣзе отъ утробата, отрѣзватъ пѫпа му и скѫсватъ външната връзка съ майката. Тая връзка помага при дишането на детето. Като се скѫса връзката, детето започва да диша само и заплаква. Ще кажете, че знаете, какъ се ражда детето, не е нуждно да ви се говори. Много нѣща знае човѣкъ, но и много нѣща не знае. Въ ранната си възрасть, когато се занимавахъ съ музика, слушахъ видни музиканти, имахъ мнение за тѣхъ. Технически не разбирахъ всичко, но вѫтрешно разбирахъ музиката, виждахъ, кѫде е силенъ музикантътъ и какво му липсва. Като започнахъ да свиря, разбрахъ, какво, именно, липсва на музиканта. Разбрахъ, кѫде се крие мѫчнотията въ свиренето. Достатъчно бѣше нѣкога да тегля само единъ лѫкъ, за да разбера, че нѣщо не ми се поддава. Другъ пѫть съ едно теглене на лѫка излиза нѣщо хубаво. Това показва, че и при свиренето има специално време, наречено музикално време. Изкуство е да знаешъ, кога времето е музикално и тогава да свиришъ. Ако за мене времето не е музикално, азъ ставамъ слушатель, а други свирятъ; ако за мене времето е музикално, азъ свиря, а другитѣ ме слушатъ. Слушате нѣкого да свиря и казвате, че той има добъръ тонъ. Какво представя тонътъ? — Трептение. Трептението е форма, начинъ за изразяване на музиката, а не е тонъ. Подъ „тонъ“ разбираме разумното начало въ свѣта. Тонътъ трѣбва да има първо посока па движение. Тая посока води къмъ нѣкакъвъ разуменъ центъръ. — На кого ще свиришъ? — На нѣкое разумно същество — на канара нѣма да свиришъ. Ще свиришъ на сѫщество, което дава отзвукъ на твоето свирене. Тонътъ се нуждае отъ срѣда, презъ която да минава. Срѣдата трѣбва да бѫде чиста, спокойна, тиха. Добъръ проводникъ на тона е етерътъ. Тонътъ се нуждае още отъ чистота. Казвате, за нѣкой музикантъ, че има чистъ тонъ. Чистиятъ тонъ преодолява всички противоречия. Значи, основенъ, истински тонъ е тоя, който има посока на движение, срѣда и чистота. Въ духовно отношение, основниятъ тонъ на живота е любовьта. Безъ любовь тонъ не може да се произведе; безъ вѣра тонъ не може да се произведе; и безъ надежда не може да се произведе тонъ. Трептенията на основния тонъ на любовьта сѫ много ситни, и презъ етера се разнасятъ по цѣлия свѣтъ. Когато азъ пѣя на земята, и най-малката звезда въ вселената чува моята пѣсень. Ще кажете, че това е теория. Не, това е фактъ. Подъ „звезда“ разбирамъ всѣко разумно, музикално сѫщество. Нѣма музикално сѫщество въ свѣта, което да не се вслушва въ всѣки тонъ, отдето и да иде той. Понѣкога ти си радостенъ, безъ да знаешъ причината. Радостьта ти се дължи на музиката, която възприемашъ отъ слънцето. Нѣкое сѫщество отъ слънцето пѣе, а ти слушашъ. Следователно, всѣка радость е резултатъ на възприемането на хармонични тонове отъ пространството. Всѣка скръбь е резултатъ на възприемане на дисхармонични тонове отъ пространството. Дисхармонията дразни ухото, а дразненето причинява мѫчение и скръбь. Когато опитниятъ капелмайсторъ махне съ прѫчицата си, дисонансътъ се превръща въ хармония. Ние казваме тогава, че скръбьта се е превърнала въ радость. Да любишъ единъ човѣкъ, това значи, да му пѣешъ. Не можешъ да обичашъ човѣка, ако не му пѣешъ. Това се забелязва навсѣкѫде въ живота. Проследете промѣната, която става съ нѣкои упорити деца, когато пораснатъ и се влюбятъ. Момчето е било своенравно, мрачно, неотзивчиво, но щомъ се влюби, става весело, по цѣлъ день пѣе. И момичето, като се влюби, става приветливо, услужливо, припѣва си, започва да се гизди, да мисли за своята външность. Мнозина се запитватъ, дали въ тѣхното сърдце има условия за любовьта. Достатъчно е да драснете първата клечка кибритъ и да опитате, може ли да се запали огъньтъ на вашето сърдце. Щомъ се запали огъньтъ, никой не е въ състояние да го угаси. Колкото майки и бащи сѫ правили опитъ да изгасятъ огъня въ сърдцето на своитѣ синове и дъщери, не сѫ успѣвали. Не се опитвайте да гасите Божествения огънь! Видите ли, че гори, оставете го да върви въ своя пѫть. Не се стремете да изгасите слънцето! Не се стремете да изгасите звездитѣ! Това е огънь, който нито се пали, нито се гаси. Той е най-приятниятъ огънь въ свѣта. — Заслужава ли даденъ човѣкъ моята любовь? — Нѣма човѣкъ, нито живо сѫщество въ свѣта, което да не заслужава да бѫде обичано. — Грѣшенъ е тоя човѣкъ, не заслужава да бѫде обичанъ. — И грѣшникътъ заслужава да се грѣе на Божието слънце. Слънчевата любовь изпраща еднакво своята свѣтлина и топлина на всички живи сѫщества на земята. То грѣе и топли еднакво гълѫба и змията, тигъра и овцата. За него нѣма достойни и недостойни сѫщества. Съвременнитѣ хора трѣбва да се освободятъ отъ своитѣ ограничени разбирания и моралъ. Лесно се казва, че тоя или оня човѣкъ е лошъ. Какво, въ сѫщность, е лошевината? Кой човѣкъ е лошъ? Лошевината не е външно качество. Лошъ ли е тоя, който обича да яде чесънъ? Устата му дълго време мирише на чесънъ. Въ приказкитѣ отъ „Хиляда и една нощь“ се разказва за една царска дъщеря, въ която се влюбилъ царскиятъ синъ, но по една малка причина не могли да се разбератъ и се раздѣлили. Той обичалъ да яде чесънъ. Единъ день, когато трѣбвало да се срещне съ нея, той хапналъ малко чесънъ, но миризмата на чесъна не могла да избѣгне отъ чувствителното обоняние на царската дъщеря, която органически не понасяла тая миризма. Възмутена отъ поведението на своя възлюбенъ, тя го изпѫдила отъ дома си. — Въ кого е вината? — И въ двамата. Царскиятъ синъ трѣбваше да знае, дали неговата възлюбена обича чесънъ, или не. Ако не обича, трѣбваше да се откаже отъ желанието си да яде чесънъ, особено когато се срѣща съ нея. Тя казала: Не искамъ мѫжъ, който не се съобразява съ моитѣ желания. И царската дъщеря трѣбваше да отстѫпи, да претърпи първия пѫть, докато дойде до едно разбирателство съ своя възлюбенъ. Хората, изобщо, не обичатъ нечиститѣ работи. Добре е това, но тѣ трѣбва да се пазятъ еднакво и отъ външната, и отъ вѫтрешната нечистота. Любовьта не търпи никаква нечистота. Тази е причината, дето влюбенитѣ обичатъ да се миятъ и чистятъ; тѣ се обличатъ хубаво, съ чисти дрехи; пишатъ си писма на бѣла или розова хартия, съ красивъ почеркъ. Ще кажете, че това сѫ глупави, младежки работи. Не е така. Цѣла философия, цѣла наука има въ любовнитѣ писма на младитѣ. Момъкътъ пише на момата: Ти си божество за мене. Откакъ те видѣхъ, цѣлъ свѣтъ се отвори предъ очитѣ ми. Живѣя съ радость, съ надежда за свѣтло, велико бѫдеще. Докато я обича, той разкрива сърдцето си предъ нея, и тя се радва, чувствува се щастлива. Щомъ престанатъ да се обичатъ, свѣтътъ се разрушава предъ тѣхъ, и двамата ставатъ нещастни. Питамъ: Какво ще стане съ насъ, ако Богъ се оттегли или ни напусне? Слънцето, звездитѣ, луната ще изгаснатъ; дърветата и цвѣтята ще изчезнатъ предъ очитѣ ни; красотата на вселената ще изчезне; животътъ ни напълно ще се помрачи. Тъй щото, ние живѣемъ, защото Богъ е въ насъ. Ако Той се оттегли отъ насъ, веднага ще дойдатъ нещастията и смъртьта. Всесиленъ е Богъ, въ единъ моментъ може да разруши цѣлата вселена, но никога нѣма да направи това. Той никога нѣма да ни постави на ненуждни страдания. Той има желание да ни учи, да разберемъ, защо живѣемъ и защо е създаденъ свѣтътъ. Всичко, което Богъ е създалъ, е ценно. Не се противете на Божествения порядъкъ. Другъ е въпросътъ, ако се натъквате на човѣшкия порядъкъ. Дойдете ли до Божествения свѣтъ, тамъ не се позволява да влѣзе човѣкъ съ обувки, съ немити рѫце и крака, съ нечисти дрехи. Ще измиете лицето, рѫцетѣ и краката си три пѫти; ще облѣчете нови, чисти дрехи, ще обуете нови обувки и така ще влѣзете въ Божествения свѣтъ. Ще внесете въ ума си чисти, свѣтли мисли, въ сърдцето си — чисти, благородни чувства и така ще влѣзете въ Божествения свѣтъ. Когато хората изучатъ законитѣ на тоя свѣтъ и заживѣятъ по тия закони, свѣтътъ ще се превърне на рай — никаква война нѣма да сѫществува. И тогава, като се помолите на Бога, Той веднага ще прекрати войната. Днесъ всички се питатъ, кой ще победи въ сегашната война. Казвамъ: Майкитѣ и бащитѣ ще победятъ. Ония милиони хора, които умрѣха на бойното поле, трѣбва да се преродятъ. Това ще направятъ майкитѣ и бащитѣ, а не воюващитѣ. Майкитѣ и бащитѣ, братята и сестритѣ ще оправятъ свѣта и ще освободятъ угнетенитѣ и нажаленитѣ. Трѣбва да се създаде ново поколѣние, нови синове и дъщери. Това ще направятъ всички майки и бащи : рускитѣ майки и бащи, английскитѣ майки и бащи, японскитѣ майки и бащи, германскитѣ майки и бащи — всички майки и бащи по лицето на земята. Тѣ ще победятъ. Съ други думи казано: Божественото ще победи, то ще оправи свѣта. Майката е символъ на любовьта, бащата— на мѫдростьта. Значи, любовьта и мѫдростьта отъ една страна и истината — отъ друга страна ще победятъ свѣта и ще го оправятъ. Това, което руши и разваля нѣщата, не е Божествено. Сега се говори за правда въ свѣта. Какво струва правдата безъ любовьта? Тя има отношение къмъ живота дотолкова, доколкото любовьта се изявява. Праведенъ е оня, който изявява любовьта си въ живота, т. е. който служи на Бога. Казано е въ Писанието: „Да възлюбишъ Господа Бога твоего съ всичкия си умъ, съ всичкото си сърдце, съ всичката си душа и съ всичката си сила.“ — Кой може да люби така? — Силниятъ, здравиятъ, умниятъ и добриятъ човѣкъ. Той има любовь въ себе си. Каквато работа започне, може да я свърши. — Може ли да проповѣдва Словото Божие? -— И това може, защото разполага съ различни методи. Вмѣсто да говори на хората, той може да свири. Да свиришъ съ любовь, разбирамъ проява на съзнателния животъ. За тоя животъ е потрѣбна свѣтлина, топлина, свобода и сила. Любовьта е майка на тоя животъ, мѫдростьта — неговъ баща, а истината — негова възпитателка. Съзнателниятъ животъ подразбира жертва, която почива на закона на даването. Какво ще даде на хората невежиятъ? На какво ще ги научи? Какъ ще свири той, като не разбира това изкуство? Какъ ще оре, като не знае, какво нѣщо е орането? Следь всичко това, той се осмѣлява да каже, че изоралъ нивата си. Изоралъ я, благодарение на воловетѣ и на ралото си. Воловетѣ теглятъ, ралото прави браздитѣ, а той казва, че самъ изоралъ нивата си. Не се говори така. Другъ казва: Азъ мога да любя. Какво значи да любишъ? Да любишъ, това значи, да предавашъ на ближния си благата, които си приелъ, така Чисти, както сѫ били. Носишъ единъ пликъ отъ Господа до своя ближенъ, но искашъ да знаешъ, какво има въ него. Отваряшъ плика и започвашъ да четешъ. Това не се позволява. Само оня има право да чете писмото, който го праща. Следователно, ще го предадешъ, безъ да се подадешъ на изкушение, и ще се радвашъ, че си изпълнилъ задачата си правилно. Тогава и двамата ще се радватъ: оня, който носи писмото, както и оня, който го получава. Не можешъ да се радвашъ, ако слънцето не изгрѣва. Изгрѣващето слънце е писмото, което всѣки день се отваря и прочита отъ оня, който отива да го посрѣща. Като залѣзва, слънцето затваря писмото си и отива да се чете на друго мѣсто. Когато изгрѣва и залѣзва, слънцето разнася писмото по цѣлия свѣтъ, да го четатъ всички, да видять, какво Богъ е вложилъ въ него. Всички блага идатъ отъ слънцето. Мнозина не разбиратъ Писанието и казватъ, че човѣкъ пе трѣбва да се покланя на нищо. Покланянето подразбира влюбване. Не трѣбва ли човѣкъ да се влюбва? Все ще се влюби въ нѣщо, все ще напише едно любовно писмо. Слънцето чете любовнитѣ писма на хората и ги носи по свѣта, като казва: Ето любовьта. Като грѣе, слънцето говори за любовьта. И човѣкъ, както слънцето, трѣбва да изявява любовьта, която е вложена въ него. Като изявява любовьта на своя умъ, на своето сърдце и на своята воля, човѣкъ трѣбва да знае, че изявява любовьта на Оня, Който живѣе въ него. Изявявайте Бога въ себе си и не мислете, че нѣма подобни на васъ. Подобни на тебе има много, но подобни на Бога нѣма. Естествено е да има подобни на тебе. — Защо? — Защото ти се оглеждашъ, въ ближния си като въ огледало. Ако се гледашъ въ едно огледало, ще видишъ само единъ образъ — само лицето си. Ако искашъ да видишъ гърба си, ще вземешъ две огледала. Колкото повече огледала имашъ, толкова повече образи ще получишъ. Така ще се оглеждашъ отъ всички страни. Който не разбира закона на отражението, казва, че едно огледало е достатъчно. Не е достатъчно едно огледало, най-малко две огледала сѫ нуждни: въ едното ще видишъ лицето си, въ другото — гърба си. Когато стрижатъ косата на нѣкого, пакъ употрѣбяватъ две огледала. Остане ли само съ едно огледало, трѣбва да се задоволи съ това, което бръснарьтъ каже. Щомъ и той вземе едно огледало въ рѫката си, ще види, какъ е остриганъ отзадъ. Не разчитай само на думитѣ на бръснаря. Често неопитни момчета могатъ да те направятъ за смѣхъ. Разправяше ми единъ старь човѣкъ, какъ го остригало едно младо, неопитно момче. Взело ножицитѣ и стригало, дето му попадне. Като се погледналъ стариятъ въ огледалото, уплашилъ се: на мѣста косата му била по-дълга, на мѣста по-кѫса, а нѣкѫде, до кожата остригана. Момчето кълцало съ ножицитѣ, както му попаднало. Като наблюдавамъ проявитѣ на любовьта на сегашнитѣ хора, виждамъ, какъ се кълцатъ едни-други. Като не знаятъ да стрижатъ, тѣ взиматъ ножицитѣ и рѣжатъ, както имъ попадне. Така тѣ накълцватъ умоветѣ и сърдцата си — не знаятъ да стрижатъ. Като се научите да стрижете, тогава прилагайте изкуството си. Като се научите да говорите музикално, по любовь, тогава говорете. Докато не сте научили едно изкуство, както трѣбва, не бързайте да се проявите. Азъ разбирамъ добре музиката и, въпрѣки това, не пропущамъ случая да слушамъ видни музиканти и пѣвци. Всѣки музикантъ влага нѣщо особено въ музиката, което заслужава да се чуе. Всѣка пѣвица има нѣщо особено въ пѣенето : една се отличава по своя тембъръ, друга — по мекия си и чистъ тонъ. Има пѣвици, които влагатъ душата си въ пѣенето. Човѣкъ може да пѣе и да свири добре, ако се свърже съ разумния свѣтъ. Той може да мисли и чувствува правилно, ако се свърже съ разумния свѣтъ. Като се свържешъ съ разумния свѣтъ, благата на живота протичатъ по естественъ начинъ. Ако не можешъ да направишъ тая връзка, ще пренасяшъ благата на части, както носишъ вода съ кофи да поливашъ градината си. Водата трѣбва сама да дохожда при тебе, да тече непреривно. Остане ли ти да я пренасяшъ отъ едно мѣсто на друго, това значи, да се натъквашъ на мѫчнотии и страдания. Плодоветѣ на Духа съ: Любовь, радость, миръ, дълготърпенис, благость, кротость, въздържание. Радостьта има отношение къмъ ангелския свѣтъ, мирътъ — къмъ човѣшкия свѣтъ, а дълготърпението — къмъ животинския свѣтъ. Дълготърпението е слизане дълбоко въ материята. Всички живи сѫщества се нуждаятъ отъ благость, милосърдие, кротость, въздържание. Веднъжъ видѣхъ една змия, хванала една жаба. Тъкмо се готвѣше да я глътне, азъ се приближихъ до нея и мислено ѝ казахъ: Въ мое присѫтствие не позволявамъ да ставатъ престѫпления. Ще пуснешъ жабата и ще продължишъ пѫтя си. Змията се опита да ми възрази, че дълго време дебнала жабата, не ѝ се иска да я пусне, но най-после се съгласи — пусна жабата и се скри нѣкѫде между камънитѣ. Ще кажете, че змията не може да говори. Азъ говоря съ духа, който е въ змията, а не съ нея. Змията е форма, въ която се крие нѣкакъвъ духъ. Той разбра, че въ мое присѫтствие не позволявамъ да се вършатъ престѫпления. Следъ мене той е свободенъ да прави, каквото иска. Първиятъ плодъ на Духа е любовьта. Хората сѫ дошли едва до опаковката на любовьта. Тѣ сѫ далечъ отъ съдържанието на любовьта — до Божията Любовь. Христосъ казва: „Както ме е Отецъ възлюбилъ, така и азъ ви възлюбихъ“. Следователно, не можемъ да познаемъ любовьта, докато не опитаме любовьта на Бога къмъ насъ. Много блага е далъ Богъ на хората, много любовь е излѣлъ къмъ тѣхъ, но тѣ още не сѫ Го познали, поради което сѫ недоволни отъ живота. Богъ вижда това, търпи и чака времето, когато хората ще се пробудятъ. Богъ е дълготърпеливъ и милостивъ. Той знае, че недоволството, мѫчението, страданието сѫ временни нѣща. Само любовьта и радостьта сѫ вѣчни. Казано е въ Писанието; „Ще изтрия сълзитѣ имъ и нѣма да помена грѣховетѣ имъ“. Стариятъ свѣтъ заминава, новъ свѣтъ се създава. Каквото става въ свѣта, е за добро. Посаждашъ единъ орѣхъ, който следъ време се пропуква и отъ него израства ново, младо растение. Вѣгьрътъ огъва клонетѣ на младото дърво, снѣгътъ ги навежда къмъ земята, докато единъ день дървото заякне и устоява иа всички несгоди и вѣтрове. Който яде отъ плодоветѣ на тоя орѣхъ, трѣбва да благодари. Докато нашата любовь не даде плодъ, както орѣхътъ, не можемъ да разберемъ Божията Любовь. Христосъ казва : „Който ме яде, той има животъ въ себе си“. Никой не може да яде Христа, но ще яде плодоветѣ на Неговия животъ. Следователно, давайте на хората отъ плодоветѣ на своята мисъль, на своитѣ чувства и постѫпки, за да ви разбиратъ. Само така ще се радвате на плодоветѣ си, както и на плодоветѣ на своитѣ ближни. Изучавайте музиката, както азъ съмъ я изучавалъ. Като изучвавахъ музиката, намѣрихъ погрѣшкитѣ на музикантитѣ, разбрахъ, де грѣшатъ. Питатъ ме, свиря ли Бахъ, Бетовенъ или Моцартъ. Намирамъ, че не съмъ дошълъ до тѣхъ. Свиря нѣкакъвъ Бетовенъ или Бахъ, но мой Бетовенъ, мой Бахъ. Въпрѣки това, азъ познавамъ класическата музика, зная, отде Бетовенъ е черпилъ своята музика. Азъ се интересувамъ отъ истинския оригиналъ, а не отъ преводитѣ, които музикантитѣ сѫ направили. Бетовенъ, Бахъ, Моцартъ сѫ направили сполучливи преводи. И азъ свиря мои, оригинални работи; понѣкога правя преводи, по-близки или по-далечни отъ оригинала. Като работихъ върху музиката, намѣрихъ доста музикални времена, отъ които разбрахъ, дали свиря правилно, или не. Когато попадахъ точно на музикалното време, достатъчно бѣше да посвиря 10—15 минути, за да се оправи времето: облацитѣ се разпръсваха, и небето ставаше чисто, ясно. Ако има голѣма суша, пакъ свиря. Тогава небето се заоблачава, дохожда дъждъ. Съ свиренето си мога да примирявамъ хората. Ако не мога да примиря двама души, които се каратъ и биятъ, не съмъ свирилъ хубаво. Доброто свирене е въ състояние да подобри нѣщата, да премахне мѫчнотиитѣ и противоречията въ пѫтя на всѣки човѣкъ. Сѫщиятъ законъ действува и въ любовьта. Нѣкой казва: Азъ обичамъ. Щомъ обичашъ, всички противоречия въ живота ти, временно поне трѣбва да престанатъ. Ако не изчезнатъ, ти не обичашъ, както трѣбва. Обаче, има противоречия, които сѫ необходими за развитието на твоя умъ и на твоето сърдце. Тѣ сѫ на мѣстото си. Да бѫдешъ кротъкъ и да не вършишъ никаква работа, това не е желателно. Каква работа ще свърши единъ слабъ, хилавъ конь, на който ребрата се броятъ отдалечъ? Кротъкъ е тоя конь, не рита, но и работа не върши. За предпочитане е здравиятъ конь, който рита, но върши работа, отколкото хилавиятъ, който кротува и нищо не работи. Нѣкои хора, като остаряватъ, ставатъ кротки, добри, но нищо не работятъ. Това не е право. Стариятъ трѣбва да работи. Че е старъ, че не може вече да работи, това не го оправдава. Дѣдото казва: Когато бѣхъ младъ, работихъ; сега ще почивамъ. Като младъ си вършилъ доста пакости и глупости. Сега пъкъ ще работишъ, безъ да причинявашъ на кого и да е пакости. На млади години си грѣшилъ, на стари години ще работишъ и ще изправяшъ погрѣшкитѣ си. Това е правило, което забелязахъ и при свиренето. Когато взимахъ нѣкой тонъ неправилно, другитѣ музиканти свирѣха добре, чисто. Ако нѣкой отъ тѣхъ грѣшеше, азъ свирѣхъ правилно. Дълго време упражнявахъ ухото си въ слушане, докато схванахъ това съотношение между хората. Тѣ едни-други се корегиратъ. Като научихъ законитѣ на музиката, и азъ свирѣхъ добре, и другитѣ музиканти свирѣха добре. Така се създаде оркестърътъ — всички свирѣхме заедно. Когато капелмайсторътъ дирижираше, все се намираше нѣкой да грѣши. Щомъ отсѫтствуваше капелмайсторътъ, никой не грѣшеше. — Защо никой не грѣшеше? — Нѣмаше кой да поправи погрѣшката. И да грѣши нѣкой, погрѣшката минаваше незабелязано. Много хора се отегчаватъ отъ живота на земята, искатъ да отидатъ въ другия свѣтъ. Тѣ не знаятъ, че и тамъ ще работятъ. Ще ги поставятъ въ оркестъръ и ще изискватъ отъ тѣхъ да свирятъ безъ погрѣшки — тамъ оркестрантитѣ свирятъ безъ капелмайсторъ. Тамъ никой не се занимава съ погрѣшкитѣ на другитѣ — не искатъ да се петнятъ. И азъ необичамъ да се занимавамъ съ погрѣшкитѣ на хората, да не петня ума и сърдцето си. Погрѣшкитѣ сѫ каль, която се чисти мѫчно. Докато има капелмайстори, всѣкога ще има противоречия и погрѣшки. Богъ е допусналъ противоречията, за да се изправятъ хората. Погрѣшкитѣ се изправятъ само на земята. Ето защо, когато нѣкой ангелъ иска да изправи нѣкоя своя погрѣшка, слиза на земята въ човѣшка форма. Щомъ изправи погрѣшката си, отново се връща на небето и заема мѣстото си между ангелитѣ. Много ангели има на земята, дошли да изправятъ погрѣшкитѣ си. И вие сте дошли на земята да изправите погрѣшкитѣ си и да се научите да мислите, да чувствувате и да постѫпвате правилно. Само така човѣкъ ще оцени благата, които Богъ му е далъ. Велико нѣщо е да срещнешъ човѣкъ, който цени благата, защото и той самъ е благо за другитѣ. Като любишъ човѣка, и той ще те люби. Тогава неговото благо е твое, и твоето благо е негово. Какво представя любовьта? Тя е пробенъ камъкъ; тя е ключъ, който отваря всички затворени врати. Прилагайте любовьта като потикъ на своя умъ и на своето сърдце. Любовьта е първиятъ плодъ на духа. Когато соковетѣ на тоя плодъ, проникнатъ въ вашия умъ и вашето сърдце, вие ще се освободите отъ противоречията на живота. Казано е въ Писанието: „Дето е Духътъ, тамъ е свободата“. Казано е още, че истината освобождава човѣка. Истината е врата, презъ която Духътъ минава и носи свободата. Казано е: „Ще изпрати Богъ Духа си“. Когато Духътъ влѣзе въ васъ, ще роди първо любовьта. Щомъ приемемъ любовьта, като плодъ на Духа, и ние ще се хранимъ съ нея, и окрѫжаващитѣ ще се хранятъ. Сега азъ прочетохъ 13 гл. отъ I. Послание къмъ Коринтянитѣ, а вие прочетете 5 гл. отъ посланието къмъ Галатянитѣ, за плодоветѣ на Духа. Работете съзнателно върху себе си, безъ да се самоосѫждате. Ако направите една погрѣшка, радвайте се. Като я изправите, радвайте се два пѫти повече. Самоосѫждането не е Божествено качество. Понѣкога причината за погрѣшкитѣ е вънъ отъ човѣка. Нѣкой иска да каже нѣщо на приятеля си, който е далечъ отъ него. За да се чуе гласътъ му, той трѣбва да вика, защото външната срѣда е шумна. Като вика много, гласътъ излиза нехармониченъ. А въ всѣка дисхармония има нѣкаква погрѣшка, нѣщо фалшиво. Кой е виновенъ за тая погрѣшка: оня, който говори, или шумътъ въ външната срѣда? Голѣмиятъ шумъ се дължи на грубата срѣда. Ти викашъ, крѣскашъ, за да те чуятъ и, ако никой не те чуе, ставашъ нервенъ, гнѣвишъ се. После се извинявашъ, че си нервенъ. Какво нѣщо е нервностьта? Кога е нервенъ човѣкъ? — Когато има да плаща дългове, а нѣма съ какво да ги плати. Бръкне въ джоба си, нищо не намира. Богатиятъ бръкне въ джоба си и веднага вади, колкото му трѣбватъ. И бедниятъ, и богатиятъ не сѫ на правъ пѫть. Тѣ не трѣбва да чакатъ последния моментъ да си платятъ дълга, но два-три деня преди срока да отидатъ при своя кредиторъ и да се изплатятъ. Не чакайте кредитора да ви търси, но вие идете при него да оправите смѣткитѣ си. Ако си беденъ и не можешъ да платишъ дълга си, помоли се на кредитора да отложи плащането. Той ще чуе молбата ти, но ти трѣбва да бѫдешъ внимателенъ, да не го карашъ да те търси въ дома ти и да се връща назадъ празенъ. Законътъ е сѫщъ и при изправяне на погрѣшкитѣ. Като направишъ една погрѣшка къмъ нѣкого, не чакай тоя човѣкъ да дойде при тебе, тогава да се извинишъ, но ти го намѣри, иди въ дома му и тамъ се извини. Като видѣ Богъ, че хората не искатъ да се изправятъ, не сѫ готови да обърнатъ погледа си къмъ Него и да искатъ извинение, изпрати своя Единороденъ Синъ на земята, да имъ покаже пѫтя за примиряване. Хората могатъ да се примирятъ само чрезъ любовьта; тѣ могатъ да се спасятъ само чрезъ любовьта — другъ пѫть нѣма. Безъ любовь нищо не се постига. Казано е: „Ако не ядете плътьта ми и не пиете кръвьта ми, нѣмате животъ въ себе си“. Всѣки трѣбва да се храни отъ плодоветѣ на любовьта. Само така ще се създаде нова вселена. Само така ще се придобие вѣченъ животъ. „Това е животъ вѣченъ, да позная Тебе Единннаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото си изпратилъ“. * 3. Утринно Слово отъ Учителя, държано на 24 октомврий, 1943 г., 5 ч. с. София. — Изгрѣвъ.
  12. „Новото начало“, Утринни слова, 13 година, (1943 г. – 1944 г.), стар правопис, издание от 1944 г., София Книгата за теглене - PDF Съдържание Синовно отношение Лука, гл. 5 Въ пета глава отъ Евангелието на Лука, 19 стихъ, е казано: „Понеже не намѣриха мѣсто, отдето да внесатъ болния, възлѣзоха на покрива, и презъ керемидитѣ го спуснаха съ одъра предъ Исуса“. Ако днесъ човѣкъ се осмѣли да отвори покрива на нѣкого и оттамъ да спусне болния, ще го дадатъ подъ сѫдъ. Ние похваляваме тия хора за смѣлостьта имъ. Голѣма е била тѣхната смѣлость, но и кѫщата не е била много солидна. Ако покривътъ е билъ като сегашнитѣ, не биха могли да го отворятъ. Смѣлъ трѣбва да бѫде човѣкъ въ доброто, даже и да сгрѣши. За предпочитане е да бѫде смѣлъ, отколкото страхливъ. Понѣкога и страхътъ е на мѣсто. Ако заекътъ срещне мечка, трѣбва ли да прояви смѣлость, да се бори съ нея? Той трѣбва да разчита на краката си и да бѣга. Тукъ се изисква разумность, а не смѣлость. Трѣбва ли човѣкъ да бѣга отъ пчелата? Смѣшно е да бѣгашъ отъ пчелата. Спри на мѣстото си, вдигни главата си и духни къмъ нея. Тя се плаши отъ вѣтъра. Щомъ духне вѣтъръ, пчелитѣ се скриватъ въ кошеритѣ. Обаче, не е позволено на пчеларитѣ да опушватъ съ димъ кошеритѣ, за да взиматъ меда. Това е насилие, а насилието води къмъ зло. Стремете се къмъ доброто въ живота. Всѣки день трѣбва да внасяме нѣщо ново въ живота, колкото и да е малко то. Вижте, какъ художникътъ започва своята картина. Ако рисува човѣкъ, той първо поставя основнитѣ чърти: челото, носа, брадата. Като направи скицата, всѣки день прибавя по нѣщо къмъ портрета. Той постепенно дохожда до най-малкитѣ подробности. Ако художникътъ бърза да свърши картината си въ единъ день, нищо не е постигналъ. Само скицитѣ ставатъ бързо. Има художници, които сѫ майстори на скици, но малцина могатъ да нарисуватъ човѣка такъвъ, какъвто е. Гледашъ единъ портретъ, виждашъ, че добротата на тоя човѣкъ е пресилена. Той е представенъ по-добъръ, отколкото е въ действителность. Нѣкой художникъ нарисувалъ нѣкого по-смѣлъ, по-красивъ, отколкото е въ сѫщность. — Отъ кого зависи това? — Отъ художника. Смѣлиятъ художникъ предава своята смѣлость на човѣка, когото рисува. Страхливиятъ художникъ предава своя страхъ на човѣка, когото рисува. Какъвто е характерътъ на художника, такива сѫ и неговитѣ картини. Казвамъ: Мнозина ме слушатъ, малцина ме разбиратъ. Това зависи отъ разбирането. Всѣки разбира споредъ своята мѣрка. Не е лошо това, но понѣкога вие съкращавате тая мѣрка. Съ единъ или съ два милиметра, но все ще я съкратите. — Защо става така? — Защото бързате. Кое е по-добре: да увеличава човѣкъ нѣщата, или да ги намалява? Това се опредѣля отъ случая. Ако ти е дошълъ гостъ и пожелаешъ да го нагостишъ, дай му изобилно ядене, да остане доволенъ. Когато се хранишъ, никога не преяждай. На госта ще дадешъ изобилно, да не мисли, че си скѫперникъ. Къмъ себе си ще бѫдешъ строгъ, нѣма да преяждашъ, а къмъ госта си щедъръ. Не мисли, че той ще те ощети. Колко ще изяде единъ човѣкъ? Може ли да изяде единъ хлѣбъ? Има хора, които ядатъ много, но тѣ се срѣщатъ рѣдко. Тѣ минаватъ за голѣми герои. Разправятъ за единъ българинъ, отъ Варненско, че могълъ да изяде цѣло агне. При единъ случай той изялъ едно агне, което тежало 12 кгр., два килограма хлѣбъ и единъ килограмъ халва. Дали е истина това, или преувеличено, не се знае. Агнето може да е тежало 12 кгр., но съ кожата, съ вѫтрешноститѣ — неочистено. Като се одере кожата му и очисти, ще тежи по-малко, 7—8 килограма най-много. Има нѣщо преувеличено въ тоя фактъ, но има и нѣщо вѣрно. Срѣщатъ се хора, които ядатъ много и около тѣхъ се създаватъ легенди. Българинътъ обича да преувеличава и да намалява — това е негова чърта. Единъ американски писатель описалъ два интересни случая за хора, които ядатъ много. Единъ американецъ влѣзълъ въ едно сиротопиталище и изялъ закуската, приготвена за 70 деца. Другъ американецъ изялъ яденето, приготвено за 20 души. И двамата надминаватъ българина, който изялъ едно агне. Трѣбва ли човѣкъ да яде много? — Това не е въ съгласие съ законитѣ на природата. Чрезъ яденето тя опитва хората. За да ги изпита, на едни дава много, на други — малко. Може ли слонътъ да се задоволи съ едно кило оризъ? Десетки килограми оризъ сѫ нуждни, за да се нахрани. Какво ще прави бащата, ако синътъ и дъщерята ядатъ като слона? Той ще се види въ чудо, не може да ги задоволи. Въ бѫдеще човѣкъ ще яде малко. За да дойде до това положение, той трѣбва отсега да намалява количеството на храната. Сегашниятъ човѣкъ работи извънъ мѣрката, съ цель да осигури яденето. Днесъ голѣмъ процентъ отъ хората умиратъ отъ преяждане и отъ пресиленъ трудъ за осигуряване на прехраната. Тѣ ядатъ бързо, не правятъ подборъ въ хранитѣ. Това изтощава и разстройва организъма. Малъкъ процентъ отъ хората умиратъ отъ други болести. Помнете: Яденето е великъ процесъ, свързанъ съ любовьта. Който не яде съ любовь, самъ се излага на страдания. Който яде бързо и преяжда, самъ се излага на страдания. Споредъ една статистика, 95% отъ хората страдатъ отъ преяждане, отъ недоволство. Тѣ ядатъ и не благодарятъ — все намиратъ нѣщо, отъ което сѫ недоволни: яденето било пресолено, постно; хлѣбътъ билъ твърдъ или недопеченъ. Хигиената на яденето изисква отъ човѣка да благодари за хлѣба и за яденето, които му се даватъ. Не съмъ срѣщалъ човѣкъ, който да благодари на Бога за всичко, което му е дадено. Който не благодари, всѣкога ще се натъква на лошъ хлѣбъ и на лошо ядене. Въ това нѣма никакво изключение. Подобното подобно привлича. Любовьта привлича хубавото, красивото, чистото, а безлюбието — лошото, нечистото. Когато хората грѣшатъ, яденето имъ е лошо. Когато хората се биятъ, яденето имъ е лошо. Съвременнитѣ хора се биятъ, милиони хора се убиватъ, но всичко това не е волята на Бога. Това не е въ съгласие съ законитѣ на природата, нито е опредѣлено да стане. Понеже хората се отклониха отъ законитѣ на любовьта, на мѫдростьта и на истината, войната дойде като естествено последствие на това отклоняване. На това се дължи и намаляването на дажбитѣ. Днесъ хлѣбътъ се намали, захарьта, месото, маслото сѫщо се намалиха. Днесъ най-здравитѣ хора отиватъ на бойното поле, да правятъ окопи, бункери, укрепления. Казватъ за нѣкого, че е лошъ. Не е лошъ, но е войникъ на бойното поле, въорѫженъ е, воюва. Безъ да иска, ще те докосне съ орѫжието си. Казватъ за нѣкого, че работитѣ му не вървятъ добре. Много естествено, умътъ му е заетъ съ ненуждни работи. Вмѣсто да се занимава съ велики и красиви нѣща, той впрѣга ума си въ работи, които го изтощаватъ. Човѣкъ трѣбва да воюва, но за това се изисква умъ, доброта и сила. Ако не си най-уменъ, най-добъръ и най-силенъ, не воювай съ никого. Има смисълъ да воювашъ, ако си въорѫженъ. Съ какво трѣбва да се въорѫжишъ? Какъ трѣбва да воювашъ? Следъ сегашната война милиони мѫже и жени трѣбва да работятъ усилено, най-малко 30 години, за да изправятъ погрѣшкитѣ, които сѫ направили. Милиони майки трѣбва да работятъ, за да изправятъ погрѣшкитѣ на войната. Не е лесно да се родятъ толкова синове и дъщери, които да замѣстятъ числото на убититѣ. Това сѫ сравнения, отъ които се виждатъ последствията на войната. Казвате, че само неразумнитѣ хора се биятъ. Не е въпросъ само за външната война. Страшна е външната война, но по-страшна е вѫтрешната. Единъ човѣкъ се разгнѣви и, безъ да съзнава, убива милиони клетки въ себе си. Скаратъ се или се сбиятъ двама души, двойно число клетки умиратъ. Това е излишно разпиляване на енергия. Гнѣвътъ разрушава човѣшкия организъмъ. Като се разгнѣви, човѣкъ отпада, губи енергията си. Нѣкой се оправдава, че наследилъ гнѣва отъ майка си или отъ баща си. Сѫщевременно казва, че е роденъ отъ Бога и следва пѫтя на Христа. Това е невъзможно. Не може да се родишъ отъ Бога и да се гнѣвишъ. Христосъ си послужи само веднъжъ съ камшикъ, да изгони търговцитѣ отъ храма, и повече не повтори. Като влѣзе въ храма и вдигна камшика, Той рече: „Ревностьта къмъ тоя домъ ме изяде“. Съ вдигането на камшика, Христосъ искаше да каже, че човѣкъ трѣбва да изхвърли своитѣ лоши мисли, чувства и желания навънъ. Така трѣбва да се разбира постѫпката на Христа. Ако мислите, че Христосъ ималъ намѣрение да изгони лошитѣ хора отъ църквата, свѣтътъ никога нѣма да се оправи. Съ камшикъ свѣтътъ не се оправя. Лошитѣ хора въ църквата представятъ ония сѫщесша въ човѣка, които тьргуватъ съ Божественото. Който иска да служи на Бога, самъ трѣбва да се заеме да очисти своя храмъ. И тогава, като влѣзе Христосъ въ неговия храмъ, нѣма да вдига камшика си, да гони търговцитѣ. Нѣкой се извинява за погрѣшкитѣ си. Нѣма нищо лошо въ погрѣшкитѣ, но човѣкъ трѣбва да знае, защо грѣши. Въ тъмнината се допущатъ всѣкакви погрѣшки. Обаче, свѣтлината не допуща нито една погрѣшка. Ако грѣшишъ, ще знаешъ, че живѣешъ въ тъмнина. Ако не грѣшишъ, живѣешъ въ свѣтлина. Съвременното човѣчество трѣбва да се поправи. Божествениятъ свѣтъ е добъръ, но човѣшкиятъ свѣтъ е разваленъ. Хората сѫ го развалили, и тѣ сами трѣбва да го поправятъ. — Кой ще оправи свѣта? — Добритѣ хора. Както въ невидимия свѣтъ има добри и лоши сѫщества, така и въ човѣшкия свѣтъ има добри и лоши хора. Първиятъ Адамъ, който бѣше създаденъ по образъ и подобие на Бога, бѣше добъръ и праведенъ. Обаче, вториятъ Адамъ, който бѣше направенъ отъ пръсть, носѣше грѣха въ себе си, затова сгрѣши. И Ева, направена отъ реброто на Адама, сѫщо сгрѣши. Всѣки мѫжъ и всѣка жена, направени отъ пръсть, иматъ слабостьта да ядатъ повече, отколкото имъ е нуждно. Нѣкои казватъ, че човѣкъ е направенъ отъ каль. Не, той бѣше направенъ отъ най-хубавата пръсть, а не отъ каль. Частицитѣ на тая пръсть бѣха издържливи и трайни. Впоследствие, когато човѣкътъ сгрѣши, тѣ изгубиха своята чистота и трайность. Така се създадоха различнитѣ болести и тумори, отъ които хората и доднесъ страдатъ. Ако се питате, защо идатъ болеститѣ, ще знаете, че тѣ сѫ резултатъ на отслабване на любовьта, мѫдростьта и истината; болеститѣ сѫ резултатъ на намаляване силата на живота, знанието и свободата. Който иска да бѫде здравъ, трѣбва да увеличи количеството на любовьта и енергията въ себе си. Възприемайте повече енергия отъ слънцето, ако искате да бѫдете жизнерадостни. Радвайте се на изгрѣващето слънце, ако искате да продължите живота си. Мнозина се отдаватъ на грижитѣ си и не обръщатъ внимание на слънцето, което изгрѣва. Заети само съ себе си, тѣ сѫ недоволни отъ слънцето, отъ неговата топлина и се оплакватъ, че то силно грѣе и ги изгаря. Да благодаримъ на слънцето! Безъ него злото щѣше да бѫде по-голѣмо. Злото, нещастието и страданието сѫ резулгатъ на човѣшкия животъ. Богъ не създаде орѫжието — човѣкъ го създаде. Човѣкъ злоупотрѣбява съ благата, които слънцето създава, и казва, че слънцето е причина за нещастията. Слънцето създава изобилно блага, но човѣкъ, като не може да отвори сърдцето си, задържа ги само за себе си, докато се развалять и започнатъ да гниятъ. Гнилитѣ и развалени ябълки се продаватъ евтино, но тѣ носятъ болести. Прѣсното млѣко и масло се продаватъ скѫпо, по 400—500 лв.; развалятъ ли се, бързатъ да ги продадатъ. Пазете се отъ стари, развалени храни. Пазете се отъ стари, развалени мисли, които евтино се продаватъ. Стремете се къмъ правитѣ и нови мисли, които никога не се продаватъ. Добритѣ чувства и желания, както и добритѣ постѫпки сѫщо не се продаватъ. Който се е опиталъ да продаде една добра мисъль, едно добро желание или една добра постѫпка, всичко е изгубилъ. Мислитѣ, желанията и постѫпкитѣ сѫ живи и съзнателни. Щомъ почувствуватъ, че господарьтъ имъ мисли да ги продаде, тѣ веднага го напущатъ. Стихътъ отъ Писанието, въ който се казва, че Богъ ще изпрати Духа си, се отнася до посещението на човѣка отъ добритѣ мисли, чувства и постѫпки. Духътъ внася красивото и възвишеното въ човѣка. Да мисли човѣкъ, че може безъ Духа да се прояви, това е криво разбиране, крива мисъль. Божиятъ Духъ, като жива енергия, слиза отгоре и действува върху човѣшката душа. Мощень е Божиятъ Духъ, мощна е Неговата енергия. Тя повдига угнетения, оживява мъртвия, оздравява болния. Когато Духътъ те посети, ако кажешъ на болния, че ще оздравѣе, най-много следъ два деня той ще стане отъ леглото си. Кажи на обезсърдчения, че животътъ му ще се осмисли, той ще вдигне увисналата си глава и ще тръгне смѣло напредъ. Мощна е Божията мисъль. Тя върши чудеса. На какво се дължи обезсърдчаването? — На отрицателната мисъль на окрѫжаващитѣ. Както физически силниятъ човѣкъ може да те хване за рѫцетѣ и завърже съ вѫже, да не мръднешъ отъ мѣстото си, така и отрицателната мисъль на окрѫжаващата срѣда може да те скове и ограничи. Отрицателнитѣ сили могатъ да заведатъ човѣка, дето пожелаятъ. Нѣкой казва, че въ умствения свѣтъ поне може да бѫде свободенъ. Зависи, подъ чие покровителство се намира. Ако е подъ влиянието на отрицателната мисъль, той не може да бѫде свободенъ. Ако е подъ покровителството на любовьта, на мѫдростьта и на истината, той е свободенъ. Вънъ отъ любовьта, вънъ отъ мѫдростьта и вънъ отъ истината, никаква свобода не сѫществува. Търсите ли свобода, ще я намѣрите въ любовьта, въ мѫдростьта и въ истината. Търсите ли свобода, ще я намѣрите въ живота и въ знанието. Въ свободата има животъ, въ свободата има знание. Свобода, която не носи животъ, не е истинска. Защо е свободенъ човѣкъ, глупости ли да върши? Ако можешъ да подобришъ живота си и да се освободишъ отъ противоречията на ума и на сърдцето си, ти си свободенъ човѣкъ. Ако не можешъ да постигнешъ това, ти не си свободенъ. Животътъ освобождава човѣка. Задъ живота стои любовьта, а задъ любовьта — Божиятъ Духъ. Дето животътъ, любовьта и Духътъ не присѫтствуватъ, тамъ нѣма свобода. Ако животътъ, любовьта и Духътъ не присѫтствуватъ въ човѣка, той не е свободенъ. Свободата иде чрезъ свѣтлината. Както свѣтлината е свободна да прониква навсѣкѫде, така и ние трѣбва да бѫдемъ свободни. Свободата иде чрезъ въздуха. Както въздухътъ се движи свободно, така и ние трѣбва да бѫдемъ свободни. Свободата иде чрезъ водата. Както водата тече свободно, така и ние трѣбва да бѫдемъ свободни. Както хлѣбътъ минава свободно презъ живитѣ сѫщества, така и ние трѣбва да бѫдемъ свободни. Затова Христосъ казва: „Азъ съмъ живиятъ хлѣбъ, слѣзълъ отъ небето. Който ме яде, той има животъ въ себе си,,. Живъ е хлѣбътъ, живо е житното зърно. То говори на човѣка, както Богъ му говори отвѫтре. Крушата, ябълката сѫщо сѫ живи. И тѣ говорятъ на човѣка. Нѣкои религиозни очакватъ Христа да дойде отвънъ, да имъ говори. Христосъ е въ светлината, въ въздуха, въ водата, въ хлѣба и въ плодоветѣ. Не Го търсете отвънъ. Достатъчно е да приемешъ хлеба съ любовь, за да ти проговори. Яжъ плодовете съ любовь, за да ти проговорятъ. Човекъ може да проповѣдва чрезъ плодовете. Посади нѣколко плодни дървета, отгледай ги съ любовь и, кой какъ мине, давай по единъ плодъ. Така ще проповѣдвашъ по-добре, отколкото съ думи. Който иска да стане проповѣдникъ, нека отгледа 20—30 плодни дървета и да раздава на всѣки уморенъ и ожаднѣлъ пѫтникъ. Ще кажете, че това е губене на време. Кой не си е губилъ времето? Кой не е съжалявалъ за изгубеното време? Ако си изгубилъ часть отъ времето си за непотрѣбни неща, дай малко време и за отглеждане на нѣколко плодни дървета, да видишъ, какъвъ резултатъ ще имашъ. Сѣйте изобилно сѣмена въ живота си и знайте, че времето ви не е изгубено. Това обновява и подмладява човѣка. Новото учение изисква млади, жизнени хора, способни за работа. Да се подмладишъ и обновишъ, това не значи, че ще живѣешъ вѣчно на земята. Ако живѣешъ 120 години, това е достатъчно. Повече отъ 120 години не може да се живѣе на земята, нѣма условия за това. Като живѣешъ 120 години, ще напуснешъ тѣлото си, както събличашъ старата си дреха. Ще съблѣчешъ дрехата си и ще благодаришъ на клеткитѣ, които сѫ работили за тебе цѣлъ животъ. Мнозина гледатъ на тѣлото си като на временна машина; щомъ тя престане да работи, всичко се свършва съ нея. Не е така. Милиарди клетки има въ човѣшкия организъмъ, които сѫ живи, съзнателни и организирани, както хората се организиратъ. Вижте, какъ днесъ, въ войната, се организиратъ милиони хора, които изпълняватъ специфична работа. Всѣки върши работата си точно на време, съ пълно съзнание за своето задължение. И войната крие нѣщо добро въ себе си. Външно войната се води отъ хората, но задъ тѣхъ се крие нѣщо друго. И конетѣ взиматъ участие въ войната, но другъ ги напѫтва. Коньтъ не отива доброволно на война, господарьтъ му го кара. Както конникътъ възсѣда коня и го управлява, така и духоветѣ възсѣдатъ хората и ги каратъ да се биятъ. Кога ще се свърши войната? — Когато конницитѣ слѣзатъ отъ хората. Докато сѫ на гърба имъ, войната ще продължава. Обикновено войнитѣ ставатъ вечерь, въ тъмнина, когато хората не виждатъ, че ги възсѣдатъ. Невъзможно е презъ деня да става война. Сега на земята владѣе нощь. Тази е причината, дето съзнанието на обикновенитѣ хора е въ тъмнина. Напримѣръ, ако въ мирно време убиешъ човѣкъ, ще те сѫдятъ, ще те затворятъ и скѫпо ще платишъ за престѫплението, което си направилъ. Ако въ време на война убиешъ 10—20 души, ще минешъ за герой, за което ще получишъ кръстъ за храбрость. — Какво показва това? — Че личниятъ моралъ е по-високъ отъ обществения. Когато се говори за съзнанието на народитѣ и на цЬлото човѣчество, виждаме, че тѣ сѫ останали назадъ. Много трѣбва да се работи върху съзнанието на единъ народъ, за да се повдигне до нуждната висота. И отдѣлниятъ човѣкъ не е прогресиралъ много. Въпрѣки това, нѣкои хора се опитватъ да пророкуватъ. Често се чува пророчеството на тоя, на оня, кой народъ ще победи въ сегашната война. Ново слънце ще изгрѣе! То се приближава вече къмъ земята. Щомъ се яви първиятъ лѫчъ на това слънце, войната ще престане. Тогава хората ще разбератъ, че не трѣбва да се биятъ. Право ли е двама братя да се биятъ? Тѣ се биятъ, защото сѫ пияни. Като изтрезнѣятъ, ще си подадатъ рѫка. Днесъ се биятъ християнски народи. Какво ще спечелятъ отъ войната? Ще видятъ, че не сѫ разбрали още Христовото учение. Както евреитѣ не приеха на времето Христовото учение, така и сегашнитѣ християни не разбраха Христа. Да се биешъ, това не е въ съгласие съ Христовото учение. Войната е остатъкъ отъ езичеството. Казано е въ Писанието: „Той отначало бѣше отцеубиецъ.“ За кого се говори въ тоя стихъ? — За чернитѣ братя, последователи на черната ложа. Помнете: Любовьта изключва убийството. Човѣкъ нѣма право да убива. Грънчарьтъ, който прави грънцитѣ, има право да ги чупи. Обаче, чиракътъ, който само помага, нѣма това право. Следователно, ако войната е отъ Бога, на мѣсто е; ако е отъ хората, не е на мѣсто. Има ли право коньтъ да ритне човѣка и да го убие? Ако си позволи това, куршумъ го чака. Въ съзнанието си човѣкъ минава презъ една тъмна нощь — кали юга. Попадне ли въ тая нощь, той може да извърши най-голѣмото престѫпление. Външно човѣчеството има добри условия за развитие, но вътрешно то минава презъ тая тъмна нощь — кали юга. Дълъгъ е периодътъ на тъмната нощь. Той започна отъ съгрѣшавапето на първитѣ човѣци и продължи до времето на Христа. Христосъ дойде на земята да каже на хората, че това тъмно време изтича. Сегашното време е край на кали юга, край на черния вѣкъ. Като изтече това време, ще настѫпи свѣтлиятъ вѣкъ на човѣчеството. Идатъ вече свѣтлитѣ братя на земята. Иде новото време въ свѣта. Нѣкои отъ свѣтлитѣ братя ще се въплътягь, други ще се вселятъ. И еднитѣ, и другитѣ ще бъдатъ видими. Тѣ ще разрешатъ всички въпроси правилно. Тѣ ще напишатъ: Не е позволено на хората да се биятъ. Какво допринася войната? Хиляди и милиони хора умиратъ, хиляди и милиони хора се осакатяватъ. Всички тия хора сѫ гласували за войната. Днесъ всички следятъ съ интересъ, кой ще победи: германци, руснаци, италианци, или англичани. Пророцитѣ предсказватъ едно, вестницитѣ пишатъ друго — всички очакватъ края на войната. Казвамъ: Горко на ония хора и на ония народи, които не вървятъ въ Божия пѫть ! Това е пророчество. Богъ е противъ ония синове на непослушанието, които не вършатъ Неговата воля. Въ това отношение, всички хора сѫ подъ единъ знаменатель. Предъ Бога и германци, и руснаци, и италианци, и англичани — всички сѫ на едно стѫпало. Предъ Бога всички народи сѫ непослушни. Всѣки народъ преследва своитѣ лични интереси, а не интереситѣ на Божието Царство. Така е било, така е днесъ, но бѫдещето носи новото. Всѣки човѣкъ, всѣки народъ първо ще има предъ видъ интереситѣ на Бога, а после своитѣ. Всѣки ще разбере, че това, съ което разполага, не е негово. Слънцето, отъ което се ползуваме, наше ли е? Растенията, цвѣтята, камънитѣ, въздухътъ и водата, съ които се ползуваме, наши ли сѫ? Земята наша ли е? Ние сме дошли на земята като наематели, и Богъ ни изпитва. И като живѣемъ, това ще ни се въздаде. Нѣкои желаятъ да победятъ германцитѣ, други — англичанитѣ, трети — руснацитѣ. Защо желанието на хората е различно? Азъ бихъ желалъ любовьта да победи; азъ бихъ желалъ мѫдростьта да победи; азъ бихъ желалъ истината да победи. Азъ бихъ желалъ животътъ, знанието и свободата да победятъ. Азъ бихъ желалъ движението, учението и работата да победятъ. Когато любовьта победи, животътъ ще дойде; когато мѫдростьта победи, знанието ще дойде; когато истината победи, свободата ще дойде. Това е истинската победа. Тая победа трѣбва да желаемъ всички. Ако човѣшкото победи, какво ще придобиемъ? Едни ще бѫдатъ потиснати, а други — свободни. Това не е победа. Свѣтскитѣ хора иматъ право да разчитатъ на себе си; тѣ иматъ право да мислятъ, както искатъ, но духовнитѣ хора не могатъ да мислятъ като тѣхъ. За духовнитѣ хора е не само погрѣшно да мислятъ криво, но и грѣшно е. Ние трѣбва да се молимъ да дойде свѣтлината, да изгрѣе тоя день. Свѣтлината трѣбва да озари всички народи, да съзнаятъ, че пѫтьтъ, по който вървятъ, не е правъ. Тѣ трѣбва да разбератъ, че методитѣ, съ които си служатъ, не сѫ човѣчни. Ако двама души искатъ да се биятъ, нека се замѣрватъ съ ябълки. Единиятъ да подхвърли една ябълка, другиятъ да подхвърли една ябълка и, който може да удари съ повече ябълки, той ще излѣзе победитель. Ще кажете, че е глупаво да се биятъ хората съ ябълки. А да се биятъ и убиватъ, както сега, е умно. За предпочитане е да воювашъ съ ябълки, отколкото съ сегашнитѣ орѫжия. Сегашнитѣ хора лесно се обиждатъ. Не се отнесли съ нуждното внимание къмъ нѣкого, и той веднага се възмущава. Казва: Знаете ли, кой съмъ и отде ида? Знаете ли, на коя държава съмъ посланикъ? Ако си посланикъ на една държава, трѣбва да зачиташъ законитѣ на тая държава, и тя ще зачита твоитѣ права. Следователно, и ние, като дохождаме на земята, трѣбва да зачитаме нейнитѣ закони. Само така тя ще зачита нашитѣ права. Само така ще има правилна обмѣна между земята и насъ. Какво виждаме днесъ? Срѣщатъ се двама души, не се познаватъ, а се критикуватъ. Не е лошо да критикувашъ, но ако познавашъ нѣщата. Какво означава думата „критика“? Тя е съставена отъ две думи: крие и тика. Значи, критикътъ крие и тика нѣщата напредъ. Критикътъ скрива истината, а вади логическото заключение напредъ. Ще доказва, че нѣкой е правъ, защото билъ обиденъ. Какво представя обидата? — Муха, която безпокои човѣка. Той може лесно да се справи съ мухата. Достатъчно е да духне, и ще се освободи отъ нея. Ако не вложишъ мисъль и чувство въ духането, нищо нѣма да постигнешъ. Единъ нашъ познатъ, отъ търновскитѣ села, крайно религиозенъ, решилъ да опита силата си, да види, доколко е напредналъ. Като се разхождалъ край селото, видѣлъ единъ бикъ между говедата и си помислилъ: Ще хвана бика за рогата и ще му заповѣдамъ да не реве. Приближилъ се до него, хваналъ го за рогата и му казалъ: Въ името на Господа Исуса Христа, заповѣдвамъ ти да мълчишъ! Съ едно мръдване бикътъ го повалилъ на земята. Говедарьтъ видѣлъ, какво става, и веднага дошълъ на помощь на нашия познатъ. Ако не бѣше говедарьтъ, апостолътъ нѣмаше да остане живъ. Питамъ: Трѣбва ли човѣкъ да се бори съ бикъ, за да опитва силата си? Бикътъ нека си реве. Неговото мѣсто е между говедата. Нека си пасе спокойно, а ти мини край него, безъ да го закачашъ. Казвамъ: Не се занимавайте съ злото въ себе си. Не го пѫдете. Не е ваша работа да се борите съ него. Само любовьта може да се бори съ злото. Само мѫдростьта може да се бори съ злото. Само истината може да се бори съ злото. Ако любовьта, мѫдростьта и истината не могатъ да ви спасятъ отъ злото, никаква сила не може да ви помогне. Любовьта, мѫдростьта и истината сѫ сили, които излизать оть Бога и работятъ за нашата свобода. Да приложимъ любовьта за основа, да освободи живота. Да приложимъ мѫдростьта за основа, да приемемъ знанието. Да приложимъ истината за основа, за да станемъ свободни. Ако не приложимъ любовьта въ живота си, никакво знание, никаква свобода не можемъ да придобиемъ. Знание е нуждно на съвременнитѣ хора, да разбиратъ, какво мѣсто да заематъ, какви врьзки да правятъ помежду си. Тръгнешъ съ нѣкого, туришъ го отъ лѣвата си страна, той заема дѣсната; туришъ го надѣсно, той заема лѣвата страна. Той не разбира, че ако върви отлѣво, ще изгуби разположението си. Много пѫти съмъ правилъ опити съ своитѣ приятели, но тѣ, като не разбиратъ, какво правя, постѫпватъ по своему. Не е безразлично, дали ще вървишъ отъ лѣвата или дѣсната страна на човѣка. Нѣкой седне на края на трапезата и се чувствува обиденъ. Повечето хора се борятъ за първитѣ мѣста. И въ времето на Христа двама отъ ученицитѣ Му, Заведеевитѣ синове, пожелаха единъ отъ тѣхъ да седне отлѣво на Христа, а другиятъ — отдѣсно. Който иска да седне отлѣво или отдѣсно на Христа, трѣбва да има знание. Правило е: ако умътъ работи повече въ човѣка, тури го отъ лѣвата си страна; ако сърдцето му работи повече, тури го отъ дѣсната си страна. Ако не спазвате тия правила, често ще изпадате въ противоречия. Дѣсната страна на човѣка е свързана съ свѣтлината, а лѣвата — съ топлината. Нѣкои хора обичатъ топлината, а други не обичатъ да стоятъ на топло. Който обича топлината, трѣбва да стои надѣсно, дето е свѣтлината. Който обича свѣтлината, има права мисъль; той трѣбва да стои налѣво. Само така ще се оправятъ работитѣ. Сърдцето има нужда отъ помощьта на ума, а умътъ — отъ помощьта на сърдцето. Умътъ и сърдцето се нуждаятъ отъ помощьта на душата и на духа. Духътъ следи, наблюдава, какво прави човѣкъ и тихо му нашепва: Не постѫпвашъ добре. Ако постѫпва добре, пакъ му нашепва: Добре постѫпвашъ. Колкото и да се оправдавашъ за постѫпката си, той казва : Нищо не те оправдава. Колко трѣбва да продавашъ стоката си? Колкото струва, толкова ще я продавашъ — нито повече, нито по-малко. Защо ще преувеличавашъ нѣщата? Ще продавашъ крушитѣ или ябълкитѣ толкова, колкото струватъ. Тежка, хубава била крушата. Колкото да е голѣма една ябълка или круша, ще тежи 200 — 300 гр. — единъ килограмъ не тежи. Понѣкога и природата, когато възпитава, увеличава или намалява нѣщата. Обаче, човѣкъ трѣбва да има ясна представа за нѣщата, да ги вижда такива, каквито сѫ въ действителность. Всѣки трѣбва да се вслушва въ ума, въ сърдцето си, да не излиза отъ рамкитѣ на своето естество. Какво правятъ сегашнитѣ хора? Тѣ не слушатъ ума, сърдцето, душата си и очакватъ да излѣзе нѣщо особено отъ тѣхъ. Това е невъзможно. Нищо не може да стане повече отъ това, което Богъ е създалъ. Той създаде свѣта. Какво повече може да направи човѣкъ? Богъ е работилъ милиарди години за създаването на свѣта, и още милиарди години ще работи върху него. Това не се иска отъ човѣка — търпение се иска отъ него. Трѣбва да свършишъ една работа за единъ часъ — не скѫсявай времето, нито го увеличавай. Ако скѫсишъ или увеличишъ времето, работата нѣма да се свърши добре. Едно се иска отъ човѣка: Всѣка мисъль, всѣко чувство и всѣка постѫпка да произтичатъ отъ любовьта, отъ мѫдростьта и отъ истината. Тогава и той ще се ползува отъ мисъльта, отъ чувството и отъ постѫпката си, но и окрѫжаващитѣ ще се ползуватъ. Както азъ се ползувамъ отъ хубавата вода, така и околнитѣ ще се ползуватъ. Както азъ се ползувамъ отъ чистия въздухъ, така и околнитѣ ще се ползуватъ. Посрѣщайте светлината съ любовь, за да се ползувате отъ нея. Ще кажете, че слънцето грѣе силно. Не гледайте слънцето, когато грѣе силно. Гледайте го сутринь, когато изгрѣва. При това, има особенъ начинъ за възприемане на слънчевата свѣтлина, не само чрезъ очитѣ. Малко хора могатъ да използуватъ правилно свѣтлината, въздуха и водата. Повечето хора дишатъ само съ дробоветѣ си. Има и другъ начинъ на дишане — чрезъ астралното тѣло, или чрезъ етерния двойникъ. Съветвамъ едного да прави шесть вдишки, шесть задържания на въздуха и шесть издишки. Той ме пита, не може ли по-малко отъ шесть. Другъ ме пита, не може ли повече отъ шесть. Първиятъ иска да съкрати вдишкитѣ, вториятъ иска да ги увеличи. И двамата не разбиратъ правилно закона за дишането. Азъ взимамъ числото шесть като число на Венера, да смекчи нѣщата — всичко да става по пѫтя на най-малкото съпротивление. При любовьта нѣщата ставатъ съ най-малки разноски. Вънъ отъ любовьта, разноскитѣ се увеличаватъ. Любовьта не обещава голѣми резултати. Тя започва съ малки величини, съ малки сѣменца, които поставя при благоприятни условия. Въ скоро време тѣ порастватъ, ставатъ голѣми дървета, които даватъ изобилно плодъ. Който прави голѣми кѫщи, той не се движи по закона на любовьта — другъ законъ го рѫководи. Безъ любовь нѣма животъ, нѣма знание, нѣма свобода. Безъ любовь нѣма движение, нѣма учение, нѣма работа. Какво представя любовьта? — Разумно отношение на Бога къмъ насъ. Чрезъ това отношение ние възприемаме Божията мисъль, Божието чувство, Божията сила. — Какво носи любовьта за човѣка? — Всички права. Тя дава истинска свобода. Чрезъ любовьта човѣкъ опредѣля своето синовно отношение къмъ Бога. Откажешъ ли се отъ любовьта, ти губишъ правата си, губишъ свободата си, губишъ синовното си отношение къмъ Бога и ставашъ слуга. На слугата се плаща, а на сина се отговаря съ любовь. Синътъ става наследникъ на баща си. И слугата, и синътъ сѫ на мѣстото си, но всѣки трѣбва да знае своето мѣсто, своитѣ права и задължения. Ако искате да станете наследници на любовьта, ще работите по нейнитѣ закони. Ако искате да ви плащатъ, ще станете слуги. Казвамъ: Отворете покрива на вашата кѫща, да се освѣти тя. Има кѫщи, които не се освѣтяватъ добре — прозорцитѣ имъ сѫ малки. За да се освѣтяватъ, както трѣбва, отворете и покрива имъ. Бихъ желалъ и вашитѣ глави да се освѣтяватъ не само чрезъ очитѣ ви, но и чрезъ покрива ви. Човѣкъ е на правъ пѫть въ живота си, когато започне да приема свѣтлината и отъ горната часть на главата си. Ония отъ васъ, които желаятъ да работятъ съзнателно, нека направять опитъ, да видятъ, колко мисли, колко чувства и колко постъпки се възприематъ по пѫтя на любовьта. Всѣки трѣбва да знае за себе си, колко отъ неговитѣ мисли и чувства се възприематъ и прилагатъ съ любовь. Кажешъ ли, че нѣкой е лошъ, ти не живѣешъ по закона на любовьта. Отъ гледището на любовьта нѣма лоши нѣща въ свѣта. Ако яденето, което ядешъ, е горещо и изгори устатата ти, яденето ли е лошо, готвачътъ ли е лошъ, или ти самъ си виновенъ за това. Погрѣшката е въ готвача, ако не те е предупредилъ. Погрѣшката е твоя, ако ядешъ бързо. Обаче, яденето е добре сготвено. Това, което хората наричатъ зло, не е нищо друго, освенъ горещо ядене. Не бързай, почакай малко, да истине яденето, и тогава яжъ. Казватъ за нѣкого, че е много студенъ човѣкъ; за другъ казватъ, че е много горещъ. Вината е въ рѫката. Ако рѫката ти е студена, не се рѫкувай съ хората, докато не се стоплишъ; ако рѫката ти е гореща, не се рѫкувай, докато не се разхладишъ; ако рѫката ти е влажна, пакъ не се рѫкувай, докато не се изсуши. Не е добре рѫката на човѣка да бѫде много суха. Рѫката на болния е или гореща, или студена. Следователно, ако и твоята рѫка е много гореща, или много студена, това показва нездравословно състояние. Кое е естественото състояние на човѣка? Естественото състояние на човѣка изисква свѣтълъ умъ и топло сърдце. Не е естествено сърдцето на човѣка да истива; не е естествено умътъ му да потъмнява. Избѣгвайте студенината на сърдцето. Избѣгвайте тъмнината на ума. Не яжте много гореща храна. Не яжте и много студена храна. Спазвайте тия правила, за да бѫдете здрави, бодри и силни. * 2. Утринно Слово отъ Учителя, държано на 17 октомврий, 1943 г., 5 ч. с. София. — Изгрѣвъ.
  13. „Новото начало“, Утринни слова, 13 година, (1943 г. – 1944 г.), стар правопис, издание от 1944 г., София Книгата за теглене - PDF Съдържание Двата пѫтя Ще прочета 5 гл. отъ Евангелието на Матея. Много пѫти сте чели тая глава и мислите, че я знаете. Човѣкъ знае нѣщата, само когато може да ги прави. Докато не се е научилъ да ги прави, той нищо не знае. Колко нѣща сте чели върху музиката, колко пѫти сте пѣли, но докато не се научите да взимате вѣрно тоноветѣ, не знаете, какво е музика, нито какво е пѣене. Всичко въ природата пѣе: и растенията, и дърветата, и птицитѣ, и животнитѣ, но грамадна разлика има между пѣенето на еднитѣ и на другитѣ. Прочетената глава представя една малка часть отъ голѣмата беседа, която Христосъ държалъ на времето. Тя е часть отъ едно цѣло, което може нѣкога да се възстанови. Казва се: „Не тропай на едно мѣсто“. — Кога не се тропа на едно мѣсто? — Когато играятъ хоро. Ако младиятъ момъкъ и младата мома играятъ на хорото и тропатъ само на едно мѣсто, това не е хоро. Който играе хоро, трѣбва да обикаля хорището. Другъ е въпросътъ, ако се играе рѫченица, но и при рѫченицата има движение напредъ и назадъ, въртене, махане съ кърпа. Казва се за нѣкого, че е религиозенъ. Въ какво се заключава религиозностьта ? Кой човѣкъ е религиозенъ? Сѫществуватъ два вида религиозни хора: едни играятъ хоро, а други — рѫченица. Така, именно, тѣ се състезаватъ. И еднитѣ, и другитѣ искатъ да минатъ за праведни. Това е невъзможно. Не е лесно да станешъ голѣмъ, не е лесно да станешъ дълбокъ. Кой може да придобие дълбочината на океана ? Казватъ за нѣкого, че е набоженъ — Кой човѣкъ е набоженъ? — Който има благоговѣние. Въ Индия има милиони богове. Ако си набоженъ, можешъ ли да служишъ на толкова богове ? Колко време ти е нуждно, да служишъ на всѣки богъ по единъ день? При това, на всѣки ще служишъ по особенъ начинъ. Ти служишъ на единъ Богъ и не можешъ да се справишъ, а какво ще стане, ако трѣбва да служишъ на много богове? Какво значи да служишъ на много богове и какво — да служишъ на единъ Богъ? — Много богове подразбира много идеи. Единъ Богъ — една идея. Какъ ще служишъ на болния ? — Изкуство е да служишъ на боленъ. Трѣбва да знаешъ, кога и какъ да го повдигнешъ, да го обърнешъ, да смѣнишъ дрехитѣ му, да го завиешъ, да му донесешъ на време вода и храна. Деликатно трѣбва да го пипашъ, да не му причинишъ болка. Както и да го пипашъ, той казва: Внимавай, боленъ съмъ. Днесъ малко хора сѫ деликатни и внимателни. Много отъ съвременнитѣ хора иматъ необузданъ езикъ, не говорятъ добре. Тѣ говорятъ безсмислени и невѣрни работи. Изучаватъ Библията невѣрно; тълкуватъ я невѣрно и я нрилагатъ невѣрно. Нѣкой мисли, че нѣма другъ като него. Правъ е, нѣма другъ човѣкъ като него. Той е особенъ екземпляръ, нѣма подобенъ на него. Ако е праведникъ, нѣма другъ да мисли по сѫщия начинъ; ако е грѣшникъ, нѣма като него грѣшникъ. Всѣки човѣкъ е особенъ екземпляръ. Понѣкога праведниятъ е по-лошъ отъ грѣшника, а грѣшникътъ — по-добъръ отъ праведния. Какво ще кажете на това ? Нѣкой иска да стане виденъ, богатъ, всички да говорятъ за неговото богатство , за кѫщата, за нивитѣ, за говедата му. Смѣшно е да уповавашъ на богатството си. Кѫщата ти е хубава, говедата ти сѫ здрави, угоени, но това се отнася до тѣхъ. И това не е лошо, но направи онова, което нивата прави. Бѫди и ти добъръ като нивата си. Въ какво се заключава доброто на нивата? Тя се отличава съ безкористие. Каквото изработи и каквото расте на нея, нищо не задържа за себе си. Сѣешъ жито, нивата го възраства. Ожънешъ нивата, съберешъ житото, а за нея оставяшъ само стърнището. Задето се е мѫчила, ти ѝ давашъ стърнищата. Следъ това казвашъ: Азъ съмъ по-добъръ отъ нивата. Така постѫпвашъ и въ живота. Ядешъ отъ чуждото, отъ онова, което другитѣ сѫ изработили, и минавашъ за добъръ човѣкъ. За бедния, който работи цѣлъ день, казвашъ, че умътъ му не достига, затова е беденъ. Питамъ : Чий умъ е по-добъръ — на оня, който забогатява, или на оня, който обеднява; на оня, който пълни хамбара си, или на оня, който го изпразва ? Положението на оня, който пълни хамбара си, въ едно отношение е добро, а въ друго отношение — лошо. Като пълни хамбара си, той си създава неприятели. Оня, който изпразва хамбара си, минава за несретникъ или за будала, но съ това той си създава приятели. Всички го обичатъ и познаватъ. Ако си богатъ, ще те обичатъ за пълния хамбаръ, а не за тебе. Мнозина се запитватъ, какъ да обичатъ даденъ човѣкъ. Много просто: ще го обичате за хамбара му. Срѣщашъ младъ момъкъ, здравъ, уменъ, красноречивъ. Младата мома се влюбва въ него. — Защо се влюбва? — За пълния му хамбаръ. Той е богатъ, здравъ, разуменъ, хубаво говори, обещава да ѝ купи нови обувки, копринена рокля, да я разхожда съ автомобилъ, да я води въ странство. Тя ще се разхожда, а слугинята ще работи. Следъ това, казватъ, че тая жена обича мѫжа си. Обича го, докато хамбарътъ му е пъленъ. Щомъ се изпразни хамбарътъ, тя го изпѫжда отъ кѫщата и му казва: Да си вървишъ, не обичамъ празенъ хамбаръ. Той плаче, че възлюбената му го напуснала. — Защо го напуснала? — За да отиде на работа, да напълни хамбара си. Това е кривата философия на живота, която не трѣбва само да се констатира. Така постѫпватъ хората и въ религиозния си животъ. Моли се човѣкъ на Бога и казва за себе си, че е религиозенъ. Защо се моли? Единъ дервишъ отишълъ на баня и, споредъ тогавашното разбиране, като Божи служитель, не трѣбвало да се занимава съ пари, затова не носѣлъ нищо въ джоба си. Окѫпалъ се хубаво и излѣзълъ оть банята. На вратата го спрѣлъ баняджията и го запиталъ: Кѫде отивашъ? —Отивамъ си вече, благодаря, окѫпахъ се хубаво. — Тая работа не става съ благодарность, ще платишъ за банята. — Нѣмамъ пари. — Като нѣмашъ пари, защо си дошълъ да се кѫпешъ ? — За Бога, пусни ме! — Ти си дервишъ, трѣбва да знаешъ законитѣ — ще платишъ. Поне 20 пари ще дадешъ, не може безъ нищо. Дервишътъ започналъ да се моли: Господи, или ми дай 20 пари да си платя, или събори банята. И наистина, случило се нѣщо особено: съборила се банята, вдигналъ се голѣмъ шумъ. Баняджията се втурналъ да види, какво е станало, а въ това време дервишътъ си отишълъ. По пѫтя той видѣлъ, че единъ ходжа се моли и му казалъ: Азъ зная, за какво се молишъ. — За какво се моля ? — За пари, искашъ отъ Господа да ти даде нѣщо. И азъ се молихъ на Господа само за 20 пари. Той предпочете да събори банята, отколкото да ми даде пари. Господъ не се занимава съ пари. Сега и вие се молите. Нѣкой ви донесе нѣщо, и вие казвате, че Господъ послушалъ молитвата ви. Вие получавате отговоръ на молитвата, но не защото се молите. Въпросътъ е съвсемъ другъ. Направили сте добро на нѣкого. Тоя човѣкъ вижда, че се нуждаете отѣ нѣщо и, за благодарность, ви отговаря пакъ съ добро. Нѣкои мислятъ, че Богъ е горе нѣкѫде, на небето. Тѣ се молятъ, и Той оттамъ отговаря на молитвата имъ. Това е заблуждение, невежество. Молишъ се за пари невежество е това; молишъ се за дрехи, за обувки — невежество е това. Набожниятъ, като говори за любовьта, знае, че тя разрешава всички противоречия. Това, което не разрешава противоречията въ живота, не е любовь. Може да е нѣкакво състояние, което наричатъ любовь, обичь, но не е истинска любовь. Да любишъ, това значи, да живѣешъ, да те грѣе слънцето презъ деня. Да обичашъ, значи, да се грѣешъ вечерь на месечината. Какво ще придобиешъ, ако се грѣешъ на месечината ? Плодоветѣ не зрѣятъ на месечината; и благословения не идатъ отъ нея. Когато слънцето грѣе, благословенията идатъ на земята. Понѣкога и отъ месечината идатъ благословения, но тѣ се различаватъ отъ тия на слънцето. Който не разбира законитѣ на живота, не прави разлика, отде идатъ благословенията. Ако искашъ да работишъ, ще отидешъ на слънцето; ако искашъ да почивашъ, ще отидешъ на месечината. Не можешъ да се грѣешъ на слънцето и да почивашъ. Слънцето не обича да се грѣятъ хората на неговитѣ лѫчи и да почиватъ. Който иска да почива, нека се грѣе на месечината. Тя обича всички да се грѣятъ на нея и да почиватъ, а не да работятъ. Който отива на месечината, трѣбва да почива. Хората се дѣлятъ на свѣтски и религиозни. Докато е свѣтски, човѣкъ работи: прави кѫщи, прекарва пѫтища, строи фабрики, прокарва желѣзници. Като стане религиозенъ, той престава да работи и мисли само за почивка. Той казва : Азъ работихъ много, сега трѣбва да почивамъ. Той посещава концерти и театри, разговаря се, почива. И вие, които ме слушате, сте религиозни хора. Едно ви е нуждно — знание, да се научите да говорите истината. Никога не допущайте въ ума си една невѣрна мисъль, въ сърдцето си — едно невѣрно чувство и въ душата си — една невѣрна постѫпка. Не давайте ухо на всичко, което се говори отвънъ. Нѣкой слуша всичко, каквото се говори отвънъ, и го приема сто на сто вѣрно. Преди нѣколко деня дойде единъ човѣкъ отвънъ и каза, че вечерьта ще има бомбардировка. Богатитѣ се уплашили много, задигнали часть отъ богатството си и забѣгнали въ близкитѣ села. Може да има бомбардировка, но може и да нѣма. Болниятъ може ли да те бомбардира? Здравиятъ може да те бомбардира, но болниятъ — никога. Ако болниятъ каже, че ще дойде да работи на нивата ти, не вѣрвай на думитѣ му; ако здравиятъ ти каже това, можешъ да разчиташъ на него. Двама религиозни се разговарятъ: единиятъ е безъ работа, а другиятъ заема висока служба. Първиятъ моли втория да го назначи на служба. — Бѫди спокоенъ, на мене разчитай; имамъ много познати, все видни хора, ще ти услужа. Първиятъ чакалъ нѣколко седмици, но не получилъ отговоръ на молбата си. — Защо? — Виднитѣ хора отсѫтствували. Докато разчиташъ на видни хора отъ Англия, Америка, Русия, да дойдатъ и да ти помогнатъ, много време ще чакашъ. Не разчитай на видни хора. Който разчита първо на видни хора, а после на себе си, той служи на много богове. Разчитай на себе си, на онова, което ти самъ можешъ да направишъ. Ако съмъ цигуларь и отида въ нѣкое село, нѣма да разчитамъ на беднитѣ и на богатигѣ хора, но ще започна да свиря и така ще се запозная съ тѣхъ. Въ дадения случай, цигулката ще ми помогне повече, отколкото да се хваля съ богатството си или съ високото положение, което заемамъ. Хората не се интересуватъ отъ богатството ми, нито отъ високото ми положение, но отъ свиренето ми. Не говори нищо за себе си. Иди при нѣкой боленъ и му помогни да се излѣкува. Той веднага ще те пита: Имашъ ли нѣкакъвъ цѣръ, да ми помогнешъ? Азъ не се нуждая отъ хора, които сѫ обиколили свѣта, но се нуждая отъ истински учени, които могатъ да ми помогнатъ. Ако си оня, който носи цѣра, ти си добре дошълъ. Често казвате, че имате любовь. Ако вашата любовь въ даденъ случай не може да даде утеха на ума ви, каква любовь е тя? Ако вашата любовь не може до даде утеха на сърдцето ви, каква любовь е тя ? Ако вашата любовь не може да даде утеха на душата ви, каква любовь е тя ? Ще кажете, че се молите на Бога. Молитва, която не произлиза отъ любовь, не е истинска. Молитва безъ любовь е кална вода, образувана отъ пороя. Отъ такава молитва нищо не остава. Ако глухъ човѣкъ свири на цигулка, той не може да се радва на свиренето. Който свири, трѣбва да свири за себе си, пръвъ той да се радва на свиренето си. Щомъ той се радва, и другитѣ ще се радватъ. Ако самъ не се радва, и другитѣ не могатъ да се радватъ. И пѣвецътъ трѣбва да пѣе за себе си. Каквото правите, правете го първо за себе си. Затова Христосъ казва: „Боленъ бѣхъ, не ме посетихте; гладенъ бѣхъ, не ме нахранихте“. Запитаха Христа: „Кога, Господи, си билъ боленъ и гладенъ?“ Христосъ отговаря: „Който направи това на едипъ отъ малкитѣ, на мене го е направилъ, и той носи благословението. Който не го е направилъ на единъ отъ малкитѣ, и на мене не може да го направи. Той самъ се излага на ограничения.“ Мнозина искатъ да отидатъ на небето, безъ да знаятъ тамошния езикъ. Ако кажатъ „добъръ день“, трѣбва да знаятъ езика на небето; кажатъ ли на другъ езикъ „добъръ день“, ще ги върнатъ назадъ. Тамъ не се говори нито на български, нито на френски, нито на английски. Тамъ се говори езикътъ на любовьта. При това, какъ ще погледнете Господа? Ако Го погледнете, както сега гледате, пакъ ще ви върнатъ назадъ. Това е по човѣшки казано. Не е лесно да отидешъ на небето. Не е лесно да станешъ царь. Нѣкой иска да стане царь, всички хора да го почитатъ. Какво е направилъ за човѣчеството, за народа си, за да го почитатъ ? Той не е създалъ свѣта, не е създалъ народа си. Той разчита на онова, което миналото е изработило. Всички хора разчитатъ на миналото. Тѣ говорятъ за миналия си животъ, но на миналото не трѣбва да се разчита. Трѣбва ли да се разчита само на онова, което Христосъ е говорилъ преди две хиляди години? Той е говорилъ на тогавашнитѣ хора, а сегашнитѣ трѣбва да посѣятъ Словото Му, да опитатъ неговия плодъ. Ако не направятъ това, тѣ сѫ на кривъ пѫть. Въ времето на Христа любовьта е била такава, каквато е и днесъ. Каже ли нѣкой, че не може да обича, това показва, че трѫбичката му е тѣсна. Въ времето на Христа тѣснитѣ трѫбички пущаха малко вода, но и сегашнитѣ трѫбички не пущатъ повече. Обаче, голѣмитѣ и широки трѫби и днесъ пущатъ толкова, колкото и въ времето на Христа. Какво може да излѣзе отъ една градина, която се полива съ тѣсни трѫбички? Оня, който е поливалъ съ Словото Божие, той носи Божествената свѣтлина, топлина и сила въ себе си. Той озарява човѣшкитѣ души. Той не знае, какво нѣщо е болесть, недоимъкъ, лоша дума. Дето минава, всички му правятъ пѫть. И кучетата отстѫпватъ предъ него. Минавамъ презъ едно село. Отдалечъ още виждамъ нѣколко кучета, които се готвятъ да ме лаятъ. Понеже не искамъ да ме лаятъ, турямъ рѫката си въ джоба, изваждамъ единъ геврекъ и, като дойда до тѣхъ, начупвамъ геврека, давамъ на всички по едно парче. Тѣ ме поглеждатъ недовѣрчиво, съ което искатъ да кажатъ: Вѣрно ли е това ? Наистина ли ни давашъ геврекъ, или ще последва друго нѣщо? Много пѫтници сѫ минавали презъ селото ни, но сѫ ни давали такива ритници, отъ които хълбокътъ ни още носи тѣхнитѣ следи. Казвамъ имъ: Опитайте ме, ще видите, какъ ще постѫпя съ васъ. Тѣ взиматъ геврека и съ погледа си ми говорятъ, че не вѣрватъ още. Много пѫти трѣбва да мина презъ селото, за да разбератъ, какъвъ човѣкъ съмъ. Отъ единъ пѫть тѣ не правятъ заключение. Вѣрвамъ, че ще иматъ възможности да ме опитатъ. Колкото пѫти мина презъ тѣхното село, все ще имъ давамъ по нѣщо. Помнете: Докато е на земята, човѣкъ постоянно се изпитва. Нѣкой прави добро и говори за това, което е направилъ. Той трѣбва да се запита, за кого е направилъ доброто. Ако посѣешъ нивата си, на кого правишъ добро: на нивата, или на себе си ? Като ожънешъ житото, ти се ползувашъ отъ него. Посадишъ едно плодно дърво, което следъ нѣколко години даде плодъ. Кой се ползува отъ плода: дървото, или ти ? Като знаете това, не казвайте, че правите добро. Преди да казвате, колко добрини сте направили, запитайте се, дало ли е плодъ доброто, което сте направили, и ползуватъ ли се близкитѣ ви отъ тия плодове. Докато доброто не дава плодъ, то не ползува нито насъ, нито нашитѣ близки. Често седа въ стаята си и се чувствувамъ неразположенъ. Търся причината за неразположението и намирамъ, че нѣкой паразитъ ме безпокои. Отде е дошълъ той? Или нѣкой гостъ ми го е пренесълъ, или азъ съмъ го донесълъ отнѣкѫде. Питамъ тоя паразитъ, защо е влѣзълъ въ мене да ме безпокои. Той отговаря, че му е дотегнало между хората, дошълъ да ме чуе, какъ говоря. Слушалъ за мене, че съмъ говорилъ хубаво. Питате: Паразититѣ говорятъ ли? Казвамъ: Това е алегория, отъ която и вие ще научите нѣщо. Паразититѣ сѫ плодове на човѣшката мисъль. По тѣхъ познавате, какъвъ е човѣкътъ. Кога се почесва човѣкъ по главата? — Когато мисли много. Искамъ отъ нѣкого да ми направи една услуга. Безъ да мисли, той веднага ми услужва. Искамъ отъ другиго услуга, но той започва да се почесва и мисли, да направи ли услугата, или не. Щомъ видя това, отказвамъ се отъ молбата си. И банкерътъ мисли много, да даде ли пари на заемъ, или да не дава. Ако искашъ пари отъ нѣкой банкеръ и видишъ, че той се почесва отзадъ по врата, откажи се отъ неговата услуга. Тоя день не е щастливъ. Ако вземешъ пари отъ банкера, работата ти ще пропадне. Излѣзъ отъ кантората и се пази, тоя день да не взимашъ отъ никого пари на заемъ. Ако правишъ заемъ въ петъкъ, паритѣ ще се пръснатъ. Ако взимашъ пари въ вторникъ, ще се скарашъ съ съседитѣ си. Изобщо, не взимай пари отъ човѣкъ, който се почесва отзадъ по главата. Ще кажете, че той може да е щедъръ. Рѣдко ще срещнете щедри хора. За непотрѣбнитѣ нѣща тѣ сѫ щедри, но дойде ли до потрѣбнитѣ, тамъ нѣма никаква щедрость. Всички даватъ щедро гнилитѣ плодове, но здравитѣ задържатъ за себе си. Кѫде се проявява щедростьта на човѣка? — Въ любовьта. Като люби, човѣкъ дава отъ себе си най-ценното. Това, което е ценно за него, е ценно и за другитѣ. Кое е ценното за човѣка? — Здравето. Следователно, ще подържашъ здравето си и ще го пазишъ. Азъ съветвамъ всѣки здравъ човѣкъ да отива поне единъ пѫть въ месеца при лѣкарь да го преглежда. На болния казвамъ да отива при Господа, при Него да се лѣкува. Единствениятъ, Който може да помогне на болния, е Богъ — никой другъ. Какво ще допринесатъ хората на болния? Нищо особено. Тѣ ще му говорятъ небивали нѣща, които повече ще го разстроят, отколкото да му помогнатъ. Време е вече да отворимъ новъ листъ въ живота. Ако говоря за любовьта, а краката ми не я разбиратъ, тя не е дошла още. Когато любовьта дойде въ мене — и главата, и рѫцетѣ, и краката, и сърдцето, и душата ми — всѣка клетка на моето тѣло знае, че любовьта цари въ менъ. Цѣлото тѣло трѣбва да се радва на любовьта. Очитѣ ми трѣбва да се радватъ на любовьта; ушитѣ ми трѣбва да се радватъ на любовьта; устата ми трѣбва да се радва на любовьта. Всички хора трѣбва да се радватъ на любовьта. Каква любовь е тая, на която никой не се радва? Това значи, да проповѣдвашъ на хората онова, което не познавашъ. Казвашъ: Да обичаме Бога ! Какъ ще накарашъ човѣка да обича Бога, ако не си го научилъ да обича тѣлото си, което Той му е далъ ? Какъ ше се молишъ на Бога, ако самъ измѫчвашъ тѣлото си? Ти боледувашъ, изнасилвашъ клеткитѣ си, ядешъ, пиешъ чрезмѣрно, а следъ това викашъ къмъ Бога за помощь. Какво ще Му кажешъ, като дойде Той при тебе и види, че не си живѣлъ, както трѣбва ? Ти не си далъ нуждната храна на тѣлото си, не си поелъ въздухъ, както трѣбва, не си поелъ свѣтлината, както трѣбва. Ти не си постѫпилъ честно съ себе си: не си постѫпилъ честно нито съ ума, нито съ сърдцето, нито съ душата си. Какъвъ човѣкъ си ти тогава? Вървишъ намръщенъ, съ свити вежди, недоволенъ си отъ всички. Може ли при това положение да не боледувашъ и да не страдашъ ? За да се освободишъ отъ болестьта и страданието, потърси Бога. Само Той може да Ти помогне. Нѣкой иска Христосъ да го посети. Христосъ ще те посети само тогава, когато си съвършено самъ, и никой не може да ти помогне. Ако искашъ да познаешъ Христа, това може да стане само тогава, когато се намирашъ предъ най-голѣмото изпитание, когато никой не може да ти помогне. Христосъ е последниятъ, който ще те посети. Той е началото и краятъ на твоя животъ. Богъ посещава човѣка два пѫти презъ живота му: когато се ражда и когато напуща земята. Онзи, Който те праща на земята, и Онзи, Който те посреща въ другия свѣть, е Богъ. Хората сѫ въ междината, дето работятъ всичко, каквото имъ попадне. Сегашнитѣ хора не разбиратъ дълбоко нѣщата. Мнозина казватъ за себе си, че всѣки день се разговарятъ съ Господа. Преди известно време дойде при мене единъ младъ, съ бѫдеще човѣкъ, който ми каза, че се разговарялъ съ Господа. Зная, какъ се разговарялъ. Той мисли върху нѣкой въпросъ, разговаря се съ себе си и счита, че Богъ говори съ него. Той се самозаблуждава. Миналъ край една градина съ хубави, зрѣли плодове, пожелалъ да си откѫсне единъ плодъ и твърди, че нѣщо му казвало отвѫтре, да си хапне отъ тия плодове. Това, което му проговорило отвѫтре, е неговото желание, е не гласътъ на Бога. Когато Богъ проговори на нѣкого, всички се радватъ. Ако откѫснешъ единъ плодъ само за себе си и казвашъ, че е твой, Господъ не ти е проговорилъ. Да задържашъ нѣщата само за себе си, това е човѣшко желание. Срещнешъ единъ боленъ, радвашъ се. Срещнешъ единъ здравъ, не се радвашъ. Какво разбиране е това? Трѣбва да се радвашъ и на болния, и на здравия еднакво. Радвай се и на невежия, и на учения. Радвай се и на тоя, който знае да свири, както и на оня, който не знае да свири. Който знае да свири, ще весели оня, който не може да свири. И двамата ще бѫдатъ доволни. Учениятъ ще говори на простия; здравиятъ ще помага на болния; музикантътъ ще свири на оня, който не знае да свири. Това е Божественото. Всичко, каквото можешъ да направишъ за другитѣ отъ любовь, е Божествено. Ако нѣкой ти говори съ любовь и желание да ти помогне, Богъ говори чрезъ него. И тъй, ако искашъ да учишъ музика, ще търсишъ човѣкъ, който познава музиката въ нейната дълбочина. Ако си боленъ, ще търсишъ здравъ човѣкъ, който живѣе съ Бога. Всѣки здравъ човѣкъ, който живѣе въ съгласие съ Божиитѣ закони, може да лѣкува. Колко отъ сегашнитѣ лѣкари, като хванатъ само рѫката на болния могатъ да го излѣкуватъ? Това може да направи само оня лѣкарь, който е абсолютно здравъ и е свързанъ съ Бога. Отъ него изтича жизнена, магнетична сила. Ако болниятъ се лѣкува при такъвъ лѣкарь, той оздравява. Какво виждаме днесъ ? Болни лѣкари лѣкуватъ болни; болни религиозни хора, които сами не сѫ разрешили въпроситѣ си, учатъ здрави хора. Следъ това и еднитѣ, и другитѣ се чудятъ, защо нѣматъ успѣхъ. Невъзможно е боленъ да лѣкува болния, нито невежиятъ да просвѣщава невежия. Невъзможно е човѣкъ, който самъ не е разрешилъ важнитѣ въпроси въ живота си, да просвѣщава другитѣ. Христосъ казва: „Бѫдете съвършени, както е съвършенъ Отецъ вашъ небесни.,, Нѣкой казва, че иска да бѫде съвършенъ, да прилага правдата. Нѣма по-страшно нѣщо отъ правдата. — Защо? — Защото правдата има две страни. Отъ една страна тя сѫди човѣка, задето не се училъ да свири; отъ друга страна тя го сѫди, задето не свири правилно. Разбере ли, че нѣкой не иска да учи, тя заповѣдва да го затворятъ. Щомъ се яви въ него желание да учи, тя го освобождава. Сега азъ ви говоря като на ученици и желая да ме разбирате. Приятно е да говоришъ на нѣкого, който те разбира. Като говоря, нѣкои се запитватъ, какво искамъ да кажа. Значи, тѣ не разбиратъ беседитѣ. Защо не разбиратъ? — Защото беседитѣ ми сѫ обвити въ нѣколко опаковки. Това правя съзнателно, за да не ги цапате. Рѫцетѣ, мислитѣ ви не сѫ чисти. Дойде нѣкой да слуша беседа, но се съмнява въ думитѣ ми, подозира ме. Щомъ се съмнява и подозира, и азъ му се отплащамъ по нѣкакъвъ начинъ — опаковамъ беседата. Той се чуди, защо нищо не разбира. Много естествено — боленъ е тоя човѣкъ. Какъ може да слуша и възприема правилно оня, който страда отъ коремоболие? Той се върти въ леглото, не може да се успокои. Това е адътъ на земята. Следъ това ще каже, че Господъ го е забравилъ. Не го е забравилъ Господъ, но той е забравилъ Господа. Болниятъ се обръща къмъ Господа съ думитѣ: Господи, защо си се отдалечилъ отъ мене? Какъ ще се отдалечи Богъ, когато Писанието казва, че Той изпълва цѣлата вселена? Следователно, не Богъ се отдалечава отъ насъ, а ние отъ Него. Стремете се къмъ новото, за да изправите мисъльта си. Въ какво се заключава новото? Ти си недоволенъ, гнѣвенъ, не знаешъ, какво да правишъ. Запитай се, защо си недоволенъ, какво искашъ. Ти си богатъ — недоволенъ си; имашъ добъръ слуга — пакъ си недоволенъ. Докато не се научишъ да служишъ на другитѣ и да ги обичашъ, никога нѣма да бѫдешъ доволенъ. Ако не можешъ да служишъ на слугата си и не го обичашъ, и той не може да ти слугува и да те обича. Безъ любовь служене не може да има. Богъ създаде свѣта съ любовь. Той посещава хората съ любовь и на всѣкиго дава по нѣщо. Ако си градинарь и отглеждашъ различни плодове, дето отивашъ, носи по една кошница отъ своитѣ плодове съ любовь. Ти самъ ги носѝ, не оставяй на другитѣ да ги носятъ, защото ще ги оцапатъ. Всички недоразумения между хората се дължатъ на безлюбието. Дето е безлюбието, тамъ недѫзитѣ се отхранватъ, както селянитѣ отхранватъ прасетата. Какво правятъ съ своитѣ угоени прасета? Продаватъ ги — търговия въртятъ съ тѣхъ. Нѣкой мисли, какъ да скрие своя недѫгъ. Недѫзитѣ не се скривать, но се изправятъ. Отвори сърдцето си за доброто, и недѫзитѣ ще те напуснатъ. Джобътъ ти е пъленъ съ пари — давай и не желай да казватъ за тебе, че си добъръ. И това не е лошо, но по-добре е да давашъ, безъ да очаквашъ похвала. Може и да не давашъ, и това не е лошо, но даването и недаването произвеждатъ два различни резултата. Другъ е въпросътъ, ако не давашъ на пияницата пари. Преди години бѣхъ въ Америка, въ Ню Йоркъ. Веднъжъ ме срещна единъ човѣкъ, започна да ми говори на английски, да описва положението си: Ималъ болна жена, деца, беденъ билъ, не могълъ да ги гледа. Дадохъ му нѣщо, и той се отби въ една кръчма. Следъ два часа го срѣщамъ пакъ. Спрѣ ме и започна да се оплаква отъ положението си. Той не ме позна, но азъ го познахъ и му казахъ, че не обичамъ хора, които лъжатъ. Щомъ искашъ пари за пиене, кажи си истината, азъ и така ще ти помогна. Следъ това го заведохъ въ една гостилница, дадохъ една сума на гостилничаря и казахъ : Дайте на господина ядене срещу тия пари. Ако не иска да яде, оставете го свободенъ, да си върви, а вие задръжте паритѣ за себе си, Често хората се натъкватъ на желания, подобни на тия на пияницата. Роди се въ васъ едно желание, и вие искате да му услужите. Това желание ви казва, че има жена и деца, иска да му помогнете. Обаче, то не говори истината. Не задоволявайте това желание въ себе си. То не иска да прави добро. Помагай на всѣки човѣкъ, който е готовъ да прави добро. Отложи помощьта си къмъ оня, който е готовъ за доброто. Законъ е да се дава, но той е за разумнитѣ. — На кого трѣбва да се дава ? — На оня, който ви обича. На оня, който не ви обича, нищо не давайте. Христосъ казва: „Ако имашъ две ризи, дай едната на своя ближенъ.“ Това се отнася до оня, който люби. Само любещиятъ дава така и само на любещия можешъ да дадешъ. Даването изключва насилието. Който изисква насилствено, той е крадецъ и разбойникъ. Даването става по закона на свободата. И доброто става по закона на свободата. Съ други думи казано: Нѣма законъ, който може да застави човѣка да дава и да прави добро. Хората на любовьта сѫ крайно внимателни, никога не искатъ повече, отколкото имъ трѣбва. Единъ дервишъ срещналъ на пѫтя си единъ бей. Спрѣлъ го и помолилъ да му услужи съ малко пари. Беятъ отворилъ кесията си, въ която имало лири, сребърни и медни пари, и казалъ на дервиша: Заповѣдай, вземи, колкото ти сѫ нуждни. Дервишътъ погледналъ къмъ кесията и взелъ само 20 пари. — Вземи повече — казалъ беятъ. — Благодаря, толкова ми трѣбва. Ако взема повече, това е лакомство. Казвамъ: Човѣкъ, който мисли да се осигурява за месеци и години, не прилича на дервиша. Днесъ ти се нуждаешъ отъ свѣтлина, въздухъ, вода и отъ хлѣбъ. Отъ тебе се иска само едно: да живѣешъ споредъ закона на любовьта. Тогава, както се е погрижила любовьта за днешния день, така ще се погрижи и за утрешния. Това, че хората се оплакватъ и роптаятъ, се дължи на миналото. Сега хората воюватъ, биятъ се помежду си. — Защо? — Искатъ да турятъ новъ редъ въ свѣта. Тѣ не знаятъ, че новиятъ редъ сѫществува. Кой може да наложи тоя редъ? — Слънцето. Кой може да накара земята да дава добри плодове? — Слънцето. Може ли месечината да накара земята да дава добри плодове? — Не може. На болния тя дава почивка, но не може да въздействува на земята, да я застави да дава плодове. Не разчитайте на малкитѣ лампички. На тѣхната свѣтлина не могатъ да зрѣятъ плодове и да оправятъ работата на хората. Само слънцето носи благословение на земята. Само слънцето на живота е въ състояние да оплоди земята и възрасти сѣмената на твоята душа, да развие твоята мисъль. Често хората се питатъ, кѫде отива човѣкъ, като нанусне земята. При Бога ли отива? Де ще отиде и какъ ще го приематъ, това се опредѣля отъ земния му животъ. Както е живѣлъ на земята, такъвъ ще бѫде животътъ му и въ другия свѣтъ. Ако нѣкой е водилъ нечистъ животъ на земята, като отиде въ другия свѣтъ, нѣма да го приематъ въ чиститѣ апартаменти, но ще го пратятъ на баня да се изчисти. Като излѣзе отъ банята, ще го подложатъ на огънь отъ 50 милиона градуса топлина, да изгорятъ въ него и последнитѣ нечистотии и да свѣтне. Ако главичката на една карфица се постави на тоя огънь, всичко около него ще изгори. Тоя огънь е нуженъ, за да унищожи всички вредни елементи, всички паразити, всичко нечисто и да остане само Божественото, на което може абсолютно да се разчита. Въ свѣта нѣма по голѣмъ огънь отъ огъня на любовьта. Който люби, той е миналъ презъ огъня на любовьта; той знае, какво значи огънь отъ 50 милиона градуса. Тоя огънь съгражда, а не руши. Който не се ползува отъ благата на любовьта, прави и себе си, и окрѫжаващитѣ нещастни. Безъ любовь щастие не сѫществува. Всички нѣща, придобити безъ любовь, носятъ нещастие и страдание. Значи, страданието и скръбьта идатъ по пѫтя на безлюбието. а радостьта и благата — по пѫтя на любовьта. И тъй, сѫществуватъ два пѫтя: лѣвъ пѫть — на безлюбието и дѣсенъ — пѫть на любовьта. Ако вървишъ по пѫтя на любовьта, ще имашъ единъ резултатъ; ако вървишъ по пѫтя на безлюбието, ще имашъ другъ резултатъ. Любовьта произвежда единъ родъ явления, а безлюбието — съвсемъ другъ. Който не разбира любовьта, казва: И безъ любовь може. Единъ день ще се движишъ въ пѫтя на любовьта, а на другия день — въ пѫтя на безлюбието. Значи, единъ день налѣво, на другия день — надѣсно. Влѣзешъ ли веднъжъ въ пѫтя на любовьта, тамъ ще останешъ. Който не иска да върви заедно съ тебе, покажи му лѣвия пѫть. Всѣка мисъль, която не е съгласна съ тебе, да върви въ лѣвия пѫть; всѣко чувство, което не е съгласно съ тебе, да върви въ лѣвия пѫть; всѣка постѫпка, която не е съгласна съ тебе, да върви въ лѣвия пѫть. Всички добри мисли, чувства и постѫпки, които сѫ съгласни съ тебе, вървятъ въ пѫтя на любовьта. Това, което е въ съгласие съ човѣшката душа, иде отъ Бога. Това, което не е въ съгласие съ човѣшката душа, не е отъ Бога. Казано е въ Писанието: „Блажени нищитѣ духомъ. Блажени кроткитѣ. Блажени нажаленитѣ. Блажени милостивитѣ. Блажени, които гладуватъ и жадуватъ за правдата. Блажени миротворцитѣ“. Като четешъ блаженствата, и ти трѣбва да бѫдешъ отъ тия блажени. „Блажени нищитѣ духомъ. Блажени миротворцитѣ“. Можешъ да бѫдешъ нищъ духомъ, безъ да си миротворецъ. Само оня е миротворецъ, който носи миръ между хората. Може ли да се нарече миротворецъ оня, който не внася миръ между хората? Стремете се да бѫдете блажени, да придобиете блаженствата като сѣмена въ живота. Сладки сѫ плодоветѣ на блаженствата. Помнете: Както блаженствата иматъ плодове, така и Духътъ има плодове. Напримѣръ, любовьта е плодъ на Духа. За коя любовь се говори ? — За творческата, за любовьта, която съгражда и която носи свѣтлина. Изгрѣващето слънце подразбира любовьта. Често слънцето е скрито въ облаци. И облацитѣ, и дъждътъ сѫ потрѣбни. Какво прави земедѣлецътъ, ако нѣма влага и дъждъ? Българинътъ знае, че ако една година нѣма дъждъ, гладъ го очаква. Както житото има отношение къмъ влагата, така и сърдцето има отношение къмъ любовьта. Любовь, която не повдига сърдцето, не е истинска. Ако сърдцето не се храни съ любовь, не може да се прояви. Душа, която не се храни съ любовьта, не може да се прояви. Духъ, който не се храни съ любовьта, не може да се прояви. Днесъ всички говорятъ за любовьта, въпрѣки това сѫ недоволни, бедни, страдащи. И вие сте въ сѫщото положение. Очаквате да отидете на оня свѣтъ, тамъ да се задоволите и разбогатѣете. Чудно нѣщо, толкова години ви говоря за любовьта, но и доднесъ не сте я приложили! Идете тогава на другия свѣтъ и вижте, какво ще научите тамъ за любовьта. Ако на земята не възприемете и приложите любовьта, на другия свѣтъ нищо нѣма да научите. Нѣкои се страхуватъ отъ любовьта, да не ги заблуди. Любовьта е чиста, бистра вода Чистата вода не причинява пакости. Колкото пѫти и да минавашъ презъ чиста вода, тя нѣма да ти причини никаква пакость. Обаче, мѫтната, нечиста вода, всѣкога оставя нѣщо лошо въ човека. Добриятъ човѣкъ е чиста вода, която носи благословение за всички. Дружи съ добъръ човѣкъ, и не се страхувай. Лошиятъ човѣкъ, съ своитѣ мисли и чувства, все ще остави нѣщо лошо въ тебе. Пази се отъ дружба съ лошъ човѣкъ. Ако чрезъ Божественото въ себе си не можемъ да внесемъ чистота въ свѣта, какво сме придобили? Любовь, която не носи чистота, не е истинска. Любовь, която не носи здраве и благословение, не е истинска. Любовь, която носи чистота, здраве и блага на хората, е истинска, Божествена любовь. Стремете се къмъ тая любовь, и то доброволно, безъ насилие. Ако ви насилятъ, това е безлюбие. Казвате, че се страхувате да проявите любовьта си къмъ нѣкого, да не се качи на главата ви. Зависи, кого сте обикнали. Ако обичате муха, тя ще се качи на главата ви. Ако обичате конь, вие ще се качите на него. Различавайте хората, за да знаете, какъ да проявявате любовьта и какво да давате на всѣки човѣкъ. Колкото и да говоришъ за любовь на мухата, все муха ще остане. Тя постоянно ще те безпокои: ще каца на носа ти, на лицето ти, докато я изхвърлишъ навънъ. Не можешъ да направишъ мухата любеща, добра и щедра. Какво се иска отъ човѣка на любовьта ? Ако искашъ да придобиешъ любовьта, ще пожелаешъ свѣтълъ умъ, добро сърдце, широка душа и силенъ духъ. Само любовьта внася свѣтлина въ ума. Само любовьта внася мекота въ сърдцето. Само любовьта внася широта въ душата и сила въ духа. Желая ви да бѫдете умни, добри, широки и силни, да не се оплаквате отъ живота. Ако заболѣете, хванете болестьта и я изхвърлете навънъ. Ако ви заболи кракъ, намажете го съ дървено масло, помилвайте го и кажете: Толкова години си ми служилъ безкористно, сега и азъ ще ти послужа. Дайте почивка на крака си, безъ да се страхувате отъ болката. Ако не постѫпвашъ благородно съ себе си, никога не можешъ да проявишъ благородство къмъ окрѫжаващитѣ. Ако не постѫпвашъ благородно съ своитѣ рѫце, крака, очи, уши, носъ, какъ ще постѫпвашъ съ другитѣ хора ? Както се отнасяшъ съ себе си, така ще се отнасяшъ и къмъ другитѣ хора. Едно е нуждно на сегашнитѣ хора — добра обхода. Съвременниятъ свѣтъ е пъленъ съ пѣвци, музиканти и учени. Много пѣвци и музиканти има, но всѣки трѣбва да се запита, като пѣе и свири, раждатъ ли се повече плодове. Ако дърветата даватъ изобилно плодове, пѣвцитѣ и музикантитѣ сѫ пѣли и свирили добре. Не раждатъ ли дърветата много плодове, музикантитѣ не сѫ свирили добре, и пѣвцитѣ не сѫ пѣли хубаво. Нѣкой казва, че обърналъ много хора къмъ Бога. Какъ ги е обърналъ и какво е обърналъ въ тѣхъ? Ако обърналъ кесиитѣ имъ, а сърдцата имъ не е обърналъ, това не е никакво обръщане. Другъ е въпросътъ, ако обръщате пълната кесия на човѣка, който се дави. Тежката кесия ще го отнесе на дъното на морето. Тежка е човѣшката кесия. Има звезди въ вселената, на които материята е 22,000 пѫти по-тежка отъ материята на водорода. Какво ще стане съ васъ, ако вземете една малка часть отъ тази материя? Ще се намѣрите на дъното на океана. Ако кесията на човѣка е отъ такава материя, той веднага ще потъне въ водитѣ на океана. И следъ това трѣбва да дойде другъ човѣкъ отвънъ, да го спаси отъ смърть. Следователно, за да не потъва, човѣкъ се нуждае отъ леки мисли, леки чувства и леки постѫпки, да не се претоварва неговата кесия. Стремете се къмъ любовь, която носи свѣтлина за ума. Стремете се къмъ любовь, която носи мекота и топлина за сърдцето. Стремете се къмъ любовь, която разширява душата и усилва духа. Тая любовь прави човѣка щедъръ, готовъ на всѣкакви услуги и жертви. Това е истинската, правилна любовь къмъ Бога. Такива хора сѫ нуждни за България, за Франция, за Русия, за Англия, за Америка, за цѣлия свѣтъ. Това сѫ хората, които ще служатъ на новото, на бѫдещия редъ въ свѣта. Радвайте се на слънцето. Радвайте се на месечината. Радвайте се на звездитѣ. Радвайте се на всичко, което сѫществува въ свѣта. Радвайте се на малкитѣ работи, както се радвате и на голѣмитѣ. * 1. Утринно Слово отъ Учителя, държано на 10 октомврий, 1943 г. 5 ч. с., София. — Изгрѣвъ.
  14. "Устойчиви величини", утринни слова, година V, т.2 (1935-1936). Първо издание отъ 1943 г., София. Книгата съдържа беседи на Учителят Беинса Дуно отъ 19 януари 1936 г. до 20 септември 1936 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание За слава Божия Размишление. Йоана, 11 гл. Често се говори за начало и край на нѣщата. Между началото и края на нѣщата има тѣсна връзка. Краятъ показва какво е било началото имъ. „Това рече и подиръ туй казва имъ: Лазаръ, нашиятъ приятель, заспа; но да ида да го събудя“. (—11 ст.). — Кога заспива човѣкъ? — Когато се умори. Следъ всѣко заспиване иде събуждането. Между тѣзи процеси е почивката. Като се говори за възкресението на Лазара, мнозина се запитватъ, какво общо има между тѣхния животъ и заспиването на единъ евреинъ преди две хиляди години. Какво ги интересува това, че Христосъ отишълъ да събуди заспалия Лазаръ? Тѣ не разбиратъ, че и въ тѣхъ има по единъ заспалъ Лазаръ. Въ всѣки човѣкъ има по единъ спящъ Лазаръ, за когото трѣбва да дойде Христосъ да го събуди. Въ всѣки човѣкъ има по една Марта и по една Мария. Марта се занимава съ домакински работи, а Мария — съ духовното, затова тя седи при нозстѣ на Учителя. „А Исусъ обичаше Марта, и сестра и, и Лазара.“ (— 5 ст.). Марта представя човѣшкото начало, а Мария — Божественото. Заспалиятъ Лазаръ представя онова естество въ човѣка, което спи. Трѣбва да дойде Исусъ въ човѣка, да събуди неговото заспало естество. Щомъ изпадне въ това състояние, човѣкъ престава да се интересува отъ живота. Той казва: Нищо не ме интересува вече — и заспива. Като се събуди, той иска да живѣе и се интересува отъ всички. Вижте отъ какво се интересуватъ децата. Тѣ искатъ да пораснатъ, да станатъ голѣми. Нѣкой деца се мѣрятъ всѣки день, да знаятъ, израсли ли сѫ и съ колко сѫ израсли. Щомъ станатъ отъ сънь, тѣ отиватъ до стената, изправятъ се и отбелязватъ съ линийка или съ моливъ височината си. На другата сутринь правятъ сѫщото. Какво отношение има ръста къмъ вѫтрешния животъ на човѣка? Все има нѣкакво отношение. Не е безразлично, дали детето ще остане на височина единъ метъръ, или всѣки день ще прибавя по малко къмъ своя ръстъ. Ще кажете, че ръстътъ не е важенъ, нѣма защо да се занимавате съ него. Ще дойде день да се занимавате, именно, съ такива нѣща, за които мислите, че не сѫ важни. Въ тѣхъ се криятъ такива истини, които сѫ необходими за вашия животъ. Това, което за васъ е маловажно, спира развитието ви. Различавайте сѫщественото отъ несѫщественото, важното отъ маловажното и го изучавайте. Има учени, които посвещаватъ десетки, години за изучаване бързината, съ която се движатъ атомитѣ; други изучаватъ, по колко атоми и йони има въ молекулитѣ на различнитѣ вещества. Вие се чудите, защо тѣзи учени губятъ времето си за изучаване на такива маловажни въпроси. Питате се: какво отношение има бързината на движението на атомитѣ и йонитѣ, тѣхното количество и голѣмина къмъ насъ ? Значи, човѣкъ се интересува само отъ онова, което има отношение къмъ него. Той говори за добрия и за лошия човѣкъ, защото тѣ иматъ нѣкакво отношение къмъ него. Той се интересува отъ доброто и злото въ човѣка. Трѣбва да се знае, че ко-гато говоришъ лошо за нѣкого, ти подхранвашъ лошото въ себе си; когато грворишъ добро за нѣкого, ти подхранвашъ доброто въ себе си. Отъ тебе зависи да станешъ добъръ или лошъ човѣкъ. Следователно, не подхранвай злото въ себе си! Храни доброто въ себе си! Това сѫ правила, които иматъ отношение къмъ човѣшкия животъ. Като знаете това, трѣбва да обърнете внимание на факта, че не сте абсолютно свободни и независими, не можете да правите, каквото искате. Ако подхранвате злото въ себе си, вие причинявате зло и на другитѣ; ако подхранвате доброто, причинявате добро и на другитѣ. Вие живѣете въ разуменъ свѣтъ, дето всички сѫщества, добри и зли, сѫ въ известна връзка и отношение помежду си. Не можете да пренебрегнете тѣзи сѫщества, както и тѣ не могатъ да ви пренебрегнатъ. Не мислете, че всичко знаете и сте съвършени. Много слабости има човѣкъ, много нѣща още не знае. За да види слабоститѣ, погрѣшкитѣ и невеже-ството си, разумниятъ свѣтъ го поставя на изпитание. Само така човѣкъ започва да се познава, да вижда доброто и злото, които се криятъ въ него. И Христа даже поставиха на изпитания, да се познае. Колко повече обикновениятъ човѣкъ ще бѫде поставенъ на изпитания. „Но да ида да го събудя.“ Добре е нѣкога да събудишъ човѣка, добре е нѣкога да го оставишъ да си поспи. — Защо трѣбваше Лазаръ да прекара четири деня въ гроба и тогава да отиде Христссъ да го събуди ? Рече Исусъ на Марта: „Не ти ли казахъ, че ако повѣрвашъ, ще видишъ славата Божия?“ (— 40 ст.). — Значи, болестьта и смъртьта на Лазара дойдоха, за да се прослави Богъ. Много болести идатъ за сѫщото, да се прослави Божието име. Тъй щото, ако те боли глава, ухо, око, сърдце, стомахъ, рѫка, кракъ ще знаешъ, че всичко това е за Божията слава. Следъ всѣка болесть и следъ всѣко изпитание човѣкъ придобива нѣкаква опит- ность, става по силенъ и се калява. Колкото по-голѣми сѫ изпитанията му, толкова по-силенъ става той. Малкитѣ изпитания носятъ малки придобивки. Това е законъ, който провѣряваме навсѣкѫде въ природата. Малкитѣ тревички сѫ слаби, защото минаватъ презъ малки изпитания. Днесъ и тѣ сѫ изложени на по- голѣми изпитания, за да се усилятъ. По тѣхъ минаватъ хора, животни, тъпчатъ ги, но ще уякнатъ. Това е за тѣхно добро. Дѫбътъ, обаче, е якъ, здравъ, съ дълъгъ животъ, защото е миналъ презъ голѣми изпитания. И доднесъ още той е изложенъ на мѫчнотии и изпитания. Днесъ всички хора искатъ да бѫдатъ щастливи, да нѣматъ изпитания и страдания. Това е невъзможно. Ти не можешъ да бѫдешъ щастливъ, докато всички хора не станатъ щастливи. Щастието трѣбва да бѫде достояние на всички. Който върви въ правия пѫть на живота, той всѣкога желае доброто и щастието на всички хора. Така той подхранва доброто въ себе си и въ своитѣ ближни. Той не може да бѫде щастливъ, ако и окрѫжаващитѣ не сѫ щастливи. Той не може да бѫде добъръ, ако не обича ближнитѣ си. Значи, колкото повече хора обичашъ, толкова по-щастливъ ще бѫдешь; колкото повече хора мразишъ, толкова по-нещастенъ ще бѫдешъ. Чрезъ омразата ти подхранвашъ злото въ себе си, а чрезъ любовьта подхранвашъ доброто. Омразата е бомба, която всѣки моментъ може да експлодира. Не бутай бомбитѣ на омразата и злото, за да не пострадашъ. Тѣ сѫ сили, съ които трѣбва да работишъ внимателно. Ако не си внимателенъ, тѣ ще те дебнатъ, докато те унищожатъ. И праведниятъ, и светията могатъ да пострадатъ отъ бомбитѣ на злото. И тъй, желайте доброто на всички хора, за да повдигнете себе си, да повдигнете и човѣчеството. Това значи, да изпълнява човѣкъ Божията воля. Дойде нѣкой при мене и казва, че съмъ добъръ, че мога да му помогна, мога да му направя едно добро. Азъ не се под- давамъ на неговитѣ думи, но казвамъ, че ако му направя едно добро, съ това изпълнявамъ Божията воля. Тъй щото, задачата на моя животъ се заключава въ изпълняване на Божията воля. Като изпълнявамъ тази велика воля, естествено е, че правя добро и на своитѣ ближни. Изпълнявайте и вие Божията воля, за да правите добро на хората. Само така ще се домогнете до високия идеалъ на живота, до истинския моралъ. И сега, като ви говоря, азъ искамъ да изпълня Божията воля. Като ме слушате, и вие трѣбва да изпълнявате Божията воля. Дали нѣкой ви говори добри или лоши нѣща, не се спирайте върху тѣхъ. Въ всички случаи трѣбва да изпълнявате Божията воля. Запитайте се дълбоко въ себе си, кое е право и кое — криво, кого да слушате и кого — не, и ще получите отговоръ на въпроса си. Богъ ще ви напѫти, ще ви посочи правия пѫть на живота. Мислете за себе си, но мислете и за ближнитѣ си, като части на Цѣлото. Следователно, докато мисли само за себе си, човѣкъ не може да се развива правилно, не разбира Божията воля. Щомъ обикне ближния си и започне да мисли и за него, той се развива вече правилно и върши Божията воля. Да обичашъ ближния си, това значи, да подхранвашъ доброто въ себе си и да бѫдешъ полезенъ едновременно и на себе си, и на окрѫжаващитѣ. Да обичашъ себе си, това е най-малката мѣрка на любовьта. Да обичашъ Бога, това е най-голѣмата мѣрка на любовьта. Като обичашъ ближния си, ти се разширя- вашъ; като обичашъ Бога, ти осмисляшъ живота си. Въ това се заключава щастието на човѣка. Значи, като обичашъ Бога, ще бѫдешъ щастливъ. Като обичашъ ближния си, ще бѫдешъ силенъ. Като обичашъ себе си, ще се избавишъ отъ нещастията въ своя животъ. Но затова трѣбва да бѫдешъ разуменъ. Любещиятъ трѣбва да си служи съ разумностьта. Нѣкой казва, че не иска да знае за ближнитѣ си, за Бога не се интересува, а ми-сли само за себе си. Щомъ не се интересува отъ Бога и отъ ближнитѣ си, той ще остане самъ въ живота. Тогава ще разбере, какво нѣщо е да бѫдешь изолиранъ въ свѣта. Страшно нѣщо е самотията ! Това значи, да бѫдешъ въ затворъ, лишенъ отъ чистъ въздухъ, отъ свѣтлина и прозторъ. Ти ще се почувствувашъ голъ, босъ, само съ едно съзнание, въ лишения, въ оскѫдность и мизерия. Това е най-голѣмата сиромашия въ свѣта. Човѣкъ не може да живѣе самъ. Тъй щото, когато кажешъ, че искашъ да бѣгашъ отъ хората, да не те смущаватъ, ти смѣсвашъ понятията. Ти искашъ да се уединишъ временно, а не да останешъ самъ въ свѣта. Уединението подразбира общение съ Бога. При това положение, ти си свързанъ съ Бога и съ всички хора на земята. Кой ви интересува въ живота: младиятъ, или стариятъ ? — Младиятъ. Следователно, пазете се да не остарѣете, да останете сами, никой да не ви търси. Дѣдото се държи за внука си, бабата — за внучката си, за да не останатъ сами въ живота. Когато внукътъ и внучката пораснатъ, младитѣ момци и моми ги обикалятъ, интересуватъ се отъ тѣхъ. Покрай младитѣ, и старитѣ ставатъ интересни. Ето защо, за да не остарѣятъ и останатъ сами, хората се женятъ, да иматъ синове и дъщери, които да имъ помагатъ. Докато е ситъ и задоволенъ отъ всичко, човѣкъ е младъ и жизнерадостенъ; щомъ огладнѣе, той оста-рява. Следователно, започнешъ ли да остарявашъ, наяжъ се. Така ще се подмладишъ. Ще ядешъ, безъ да преяждашъ. При това, ще бѫдешъ доволенъ отъ храната си. Колкото и да е малко, ще ядешъ съ благодарность и доволство. „Да ида да го събудя.“ И съвременнитѣ хора, като Лазара, спятъ и се питатъ, какво трѣбва да се прави, защо свѣтътъ е станалъ толкова лошъ. Свѣтътъ не е лошъ, но е заспалъ. Сега трѣбва да дойде отново Господъ, да го събуди и да го пусне вънъ, да си отиде. Събуждането на човѣка се опредѣля отъ неговата благодарность. Само онзи може да се събуди, който е благодаренъ за всичко. Дали си богатъ, или беденъ, благодари на Бога. Дали си жененъ, или нежененъ, ученъ, или простъ, пакъ благодари на Бога. Благодари и за доброто, и за злото. Като благодаришъ, доброто ще си остане добро, а злото ще се превърне на добро. Ако избѣгвашъ злото, всѣкога ще си останешъ слабъ. Щомъ не се страхувашъ отъ него и благодаришъ, че те е сполетѣло, то ще се превърне на добро. Дойдатъ ли болести, нещастия въ живота ти, благодари на Бога за всичко. Благодарностьта е цѣръ, който освобождава човѣка отъ всички мѫчнотии и страдания; тя е цѣръ, който превръща злото въ добро, отрицателното въ положително. Благодарностьта е сила, която събужда човѣка отъ сънь. Така той привлича вниманието на Бога къмъ себе си. Щомъ привлѣче вниманието Му, Той превръща злото въ добро. Иначе, злото повече се увеличава. Мнозина се питатъ, защо заспалъ Лазаръ, че трѣбвало Христосъ да го възкресява. — За проява на Божията слава. Нѣкой хора умиратъ и минаватъ отъ животъ въ смърть; други умиратъ и минаватъ отъ смърть въ животъ. Обаче, и едното, и другото става все за проява на Божията слава. Така трѣбва да мислите, за да разрешите правилно мѫчнотиитѣ и противоречията си. Тѣ ще сѫществуватъ, докато не се разрешатъ. Мѫчнотиитѣ трѣбва да принесатъ известна полза. Ако те нападне нѣкаква болесть, ще бѫдешъ крайно внимателенъ и учтивъ къмъ нея. Задъ всѣка болесть стои едно разумно сѫщество, което изпитва силата и интелигентностьта ти. Затова, ти ще се разговаряшъ съ болестьта и ще благодаришъ, че те е посетила. Като разбере, че има работа съ добъръ и учтивъ човѣкъ, тя ще те напусне. Ако не се отнесешъ съ нея внимателно, тя ще те мѫчи, докато смекчишъ характера си. Какво прави момъкътъ съ своята възлюбена ? Въ първо време той и говори за любовь, услужва и, но като се ожени за нея, започва да я мѫчи: ревнува я, кара я да работи, затваря я въ стаята, не и позволява да се разхожда. Най-после тя дохожда до съзнанието, че се е оженила прежде-временно и безъ позволението на Бога. Тя започва да търси Бога и, като Го намѣри, свързва се съ Него. Така страданията и се превръщатъ въ радость, докато единъ день я напуснатъ. Следователно, не питайте, защо страдате, но питайте, каква е Божията воля и какъ трѣбва да я изпълните. „Да ида да го събудя“. Мария каза на Христа: „Той е вече четиридневенъ, смърди, какъ ще го събудишъ?“ Когато казватъ за нѣкого, че смърди, това подразбира, че е лошъ човѣкъ. Ако го пипнешъ, ще произведе експлозив. Но Богъ не се страхува отъ експлозии. Когато дойде времето за пробуждане на нѣкого, Богъ застава предъ него и казва Лазаре, стани! Излѣзъ вънъ и си иди в кѫщи. Който се събудилъ и оживѣлъ, да се радва на живота си и да го посвети въ служене на Бога, на ближнитѣ и на себе си. Това значи, да изпълнишъ Божията воля, както разбирашъ, както диктуватъ твоятъ умъ, твоето сърдце и твоята душа. И тогава, каквото и да ви се случи, добро или зло, кажете: Това е за проява на Божията слава. Така ще се възпитавате и самовъзпитавате правилно. Така ще растете и ще вървите напредъ. Сега и на васъ казвамъ: Ако страдате, ще знаете, че това е за проява на Божията слава. — Недоволни сте. — За Божията слава. — Не се разбираме. — За Божията слава. — Нѣма приятели, нѣма братство между хората. — За Божията слава. Този е пѫтьтъ на истинското възпитание. Вънъ отъ Божията слава, всичко е калайдисване, посребряване, позлатяване. Вънъ отъ любовьта, всичко е външна проява на живота, а не неговата реалность и сѫщина. Кажешъ ли, че всичко е за Божията слава, ти събуждашъ заспалия Лазаръ, т. е. Божественото въ себе си. То дава сила и мощь, то създава всичко въ свѣта. Кажи: Всичко става за Божията слава. Но кажи това на време и на мѣсто. „Да ида да събудя Лазара“. Оставете се и вие на Господа, по какъвто и да е начинъ, да събуди заспалия Лазаръ въ васъ. Не Му давайте съветъ, какъ да го събуди. И следъ това кажете, като Христа: „Благодаря ти, Отче, че всѣкога си ме слушалъ“. Следователно, благодарете за всѣка болесть, за всѣко страдание, за всички изпитания и кажете на Бога въ себе си: „Благодаря Ти, Господи, че всѣкога си ме слушалъ и ще превърнешъ страданието ми въ радость. Зная, че всичко, което се случва въ живота ми, е за проява на Божията слава.“ — Божиятъ Духъ носи всичкитѣ блага на живота. * 34. Утринно Слово отъ Учителя, държано на 20 септемврий 1936 г. 5 ч. с. София.—Изгрѣвъ.
  15. "Устойчиви величини", утринни слова, година V, т.2 (1935-1936). Първо издание отъ 1943 г., София. Книгата съдържа беседи на Учителят Беинса Дуно отъ 19 януари 1936 г. до 20 септември 1936 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание Вѫтрешна връзка Размишление. Йоана, 12 гл. Съвременнитѣ хора се запитватъ, какво иде следъ любовьта. Само недоволниятъ задава такъвъ въпросъ. Ако си придобилъ любовьта и пакъ си недоволенъ, ще се натъкнешъ на страданието. — Какво иде следъ живота? — Смъртьта. Който е недоволенъ отъ живота, ще намѣри смъртьта. — Какво ще придобия, ако стана праведенъ ? — Нищо нѣма да придобиешъ — Защо ? — Защото не разбирашъ нѣщата. Каква по-голѣма придобивка очаква човѣкъ отъ любовьта, отъ живота и отъ светостьта? Ако всичко това си придобилъ и очаквашъ още нѣщо, ти не разбиратъ цената на нѣщата. Щомъ не разбирашъ, всичко ще ти се отнеме. Мнозина гледатъ на живота като на забавачница, и не ценятъ това, което сѫ придобили. Тѣ искатъ да постигнатъ всичкитѣ си желания, нуждни и ненуждни, безъ да подозиратъ, че съ това сами си създаватъ страдания и нещастия. Тѣ сами сѫ виновни за своитѣ страдания, но търсятъ виновника вънъ отъ себе си. За да не стра- дашъ, трѣбва да се откажешъ отъ нѣкой човѣшки желания. Има желания и стремежи на душата, които трѣбва да се реализиратъ, но има и такива, които сѫ ненуждни. Откажете се отъ ненужднитѣ си желания, за да разберете истинскитѣ. Само така ще разберете кой е вѫтрешниятъ гласъ у васъ и какво ви говори. Нѣкой слуша много гласове въ себе си и, като не ги различава, казва, че Богъ му говори. Богъ не говори всѣкога на човѣка. Той говори въ особени случаи, когато човѣкъ е на кръстопѫть, при голѣми страдания, когато е изоставенъ отъ всички. Затова е казано въ Писанието: „Потърси ме въ день скръбенъ.“ Когато сте скръбни и се обърнете къмъ Бога, тогава ще чуете гласа Му и ще направите разлика между Неговия говоръ и човѣшкия. Нима банкерътъ не различава истинскитѣ пари отъ фалшивитѣ ? Ако той различава паритѣ, защо вие да не различавате проявитѣ на Божественото отъ човѣшкото? Защо да не различавате чистото и здравословно ядене отъ нечистото? Защо да не различавате чистия въздухъ отъ нечистия? Ще кажете, че отъ едно нечисто ядене или отъ малко нечистъ въздухъ нѣма да стане нищо лошо. —Не е така. Внесете ли нечистота въ организма си, колкото и да е малко, тя става условие за разлагане на чистата материя. Това разлагане пъкъ е причина за вкисването и недоволството въ човѣка. Недоволниятъ отъ себе си минава презъ болезнени състояния, които постоянно го измѫчватъ. Какъ може човѣкъ да се справи съ не-доволството си? — Чрезъ дълбоко дишане. Дишайте дълбоко, като задържате въздуха въ дробоветѣ си минута, две, най-много три минути. Това се поетига постепенно, чрезъ упражнения. Ще започнете да задържате въздуха отъ петь секунди, докато стигнете до три минути. При това постижение, вие ще можете да смѣняте недоволството си въ доволство. Иначе, при всѣко недоволство ще изпадате въ обезсърдчаване, въ отчаяние и ще пожелаете часъ по скоро да напуснете земята. Каже ли нѣкой, че не му се живѣе, това значи, че той иска да смѣни недоволството си съ доволство. Никой не иска да страда. Никой не иска да бѫде боленъ, беденъ, нещастенъ. Това е естествено, но хората грѣшатъ като искатъ да постигнатъ нѣщата лесно, съ чуждъ трудъ и усилия. Тѣ искатъ другитѣ да работятъ за тѣхъ. Това е невъзможно. И тъй, който иска да има придобивки, трѣбва да вложи ума, сърдцето и волята си въ работа. Споредъ стремежитѣ му, такива ще бѫдатъ и неговитѣ мисли и чувства. Свѣтлитѣ ангели се радватъ на велики придобивки, защото мислитѣ и чувствата имъ сѫ такива. Падналитѣ ангели, които и до днесъ още сѫ затворени на земята, имаха отрицателни мисли и чувства. Тѣ искаха да станатъ като Бога, да имъ се кланятъ всички сѫщества. Това е отрицателна мисъль, която води къмъ центъра на земята. Будно съзнание, трезва мисъль се иска отъ човѣка, за да запази възходящата посока на живота си. Много хора сѫ усърдни въ началото на своитѣ предприятия. Колкото по-навѫтре влизатъ, усърдието имъ намалява. Тѣ приличатъ на младитѣ моми и момци, които, преди да се оженятъ, се цѣлуватъ по десеть пѫти на день. Като се оженятъ, броятъ на цѣлувкитѣ намалява, докато дойдатъ до една на день. Ще кажете, че не трѣбва да се говори за цѣлувки. За какво да се говори? За ядене ли ? — И за ядене не трѣбва да се говори. — Значи, яденето, отношенията между хората сѫ обикновени въпроси. Кои въпроси сѫ необикновени? Споредъ човѣшкото благочестие, трѣбва да се говори само върху на-уката. Не е ли наученъ въпросътъ за отношенията между хората? Всѣки трѣбва да потърси причината, защо жененитѣ хора постепенно намаляватъ броя на цѣлувкитѣ си. Ще кажете, че колкото повече се обичатъ хората толкова повече се цѣлуватъ. Значи, любовьта между жененитѣ постепенно намалява. — Не може ли безъ цѣлувки ? — Не може. Само умрѣлитѣ могатъ безъ цѣлувки, а не и живитѣ. Ако умрѣлиятъ почне да се съживява, първата му работа е да даде една цѣлувка. Колкото повече се съживява, толкова повече цѣлувки дава. — Какъ е възможно умрѣлиятъ да се съживи и да цѣлува? —Ние говоримъ за цѣлувката като възвишена проява на любовьта. Хората не сѫ дошли още до възвишената проява на любовьта. Тѣ говорятъ за любовьта, безъ да я разбиратъ. Милувкитѣ на свѣтлината и на въздуха сѫ прояви на любовьта, които малцина разбиратъ. Ако свѣтлината цѣлуне умрѣлия, ще го съживи, и той сѫщо ще и отговори съ цѣлувка. Обаче, човѣшкитѣ цѣлувки не съживяватъ умрѣлия. Че наистина човѣшкитѣ цѣлувки не носятъ животъ, виждаме по недоволството, което произвеждатъ. Двама души се цѣлуватъ, но нито единъ отъ тѣхъ не остава доволенъ. Понѣкога единиятъ е доволенъ, а другиятъ не е доволенъ. Въ рѣдки случаи и двамата сѫ до-волни. — Защо е така? — За това има редъ външни и вѫтрешни причини. Време е вече да отдѣлите новия животъ отъ стария, новитѣ разбирания отъ старитѣ. Днесъ старото и новото сѫ размѣсени, поради което не можете да се освободите отъ последствията на старото. Какво прави химикътъ, когато му дадатъ нѣкаква смѣсь ? Той не може да се ползува отъ смѣсьта, докато не я изследва. Взима смѣсьта и я анализира, отдѣля различнитѣ елементи или съединения едно отъ друго и така изучава свойствата имъ. Бѫдете и вие химици по отношение на вашия животъ. Отдѣлете старото отъ новото и поставете всѣко на своето мѣсто. Не е лошъ стариятъ животъ, но той трѣбва само да подкрепва новия. Старото не съдържа елементитѣ на новото. Голѣма е разликата между сухия и сочния, прѣсенъ плодъ. Стариятъ чо-вѣкъ се различава коренно отъ младия. Човѣкъ остарява безъ да иска, безъ да забележи това и се чуди, какъ ставатъ промѣни съ него. Сърдцето му е младо, а като се види въ огледалото, намира, че много се е промѣнилъ. После забелязва, че и вѫтрешно се е измѣнилъ. Като младъ, любовьта често го посещавала; като старъ, любовьта го напуща, и той става киселъ, недоволенъ отъ живота. Причината за това е неразбирането на нѣщата. И като младъ, и като старъ, човѣкъ всѣкога трѣбва да обича. Така той ще избѣгне свѣта на недоволството и нѣма да се вкисва. Дето любовьта присѫтствува, старость не сѫ- ществува. Пазете своето младенческо състояние. Пазете своя вѫтрешенъ миръ. Избѣгвайте общества и хора, които оказватъ лошо влияние върху васъ. Казано е : „Съ какъвто дружишъ, такъвъ ставашъ.“ Следователно, дружи съ добри, възвишени хора, за да запазишъ младостьта си. Свързвай се съ Божественото, съ свѣтлитѣ мисли на Бога, за да бѫдешъ всѣкога любещъ. — Кѫде ще намѣря Бога?—Въ възвишенитѣ мисли и чувства. Достатъчно е да повдигнешъ мисъльта си нагоре, за да се свържешъ съ Бога, съ Неговитѣ свѣтли мисли. Щомъ мислитѣ ти сѫ чисти и възвишени, ти ще превърнешъ неразположението си въ разположение, недоволството си въ доволство. И обратното е вѣрно: ако се свържете съ нѣкой лошъ човѣкъ, веднага изгубвате разположението си. Ето защо, ако искате да станете ученъ, дружете съ учени хора; ако искате да станете музикантъ, дружете съ музиканти. Ако едно дърво е въ сила да ти предаде своето състояние, колко повече човѣкъ може да направи това. Отчаяни, обезсърдчени хора сѫ намирали спокойствие и утеха въ горитѣ, между дърветата. Нѣкой обезсърдченъ се облегне на едно голѣмо, здраво дърво и прекарва въ размишление петь - десеть минути. Следъ това обезсърдчението му изчезва. Той приелъ нѣщо отъ дървото, което смѣнило състоянието му. Не само дърветата, но и камънитѣ оказватъ влияние върху човѣка. Ако си отчаянъ, че нѣмашъ успѣхъ въ живота си, седни на нѣкой камъкъ и започни да мислишъ за него. Нѣма да се мине дълго време, и отчаянието ти ще изчезне. Всѣки човѣкъ, всѣко животно, всѣко растение и всѣки минералъ носятъ нѣщо ценно въ себе си. Достатъчно е да влѣзете въ връзка съ ценното въ тѣхъ, за да го придобиете и вие. Затова казваме, че всѣки приема отъ другитѣ това, за което е готовъ. Това не е достатъчно. Като приемешъ ценното отъ другитѣ, трѣбва да потърсишъ начинъ да го използувашъ. Мнозина искатъ да бѫдатъ учени, музиканти, философи, но не ценятъ дарбитѣ си и не работятъ върху тѣхъ. Тѣ искатъ съ малко трудъ да иматъ голѣми резултати. Това е невъзможно. Каква работа ще свърши охранениятъ конь и каква—слабиятъ, хилавъ конь ? Охранения конь можешъ да натоваришъ, колкото искашъ, и той ще занесе товара на опредѣленото мѣсто. Обаче, на слабия конь не можешъ да разчиташъ. Натоваришъ ли го повече, отколкото трѣбва, товарьтъ ще остане насрѣдъ пѫтя, и ще се принудишъ самъ да го пренасяшъ. Следователно, ако искашъ да се ползувашъ отъ дарбитѣ си, да ти вършатъ работа, трѣбва да ги отхранвашъ. Ако не ги отхранвашъ, тѣ ще те оставятъ на срѣдата на пѫтя. При това положение, ти ще се обез- сърдчавашъ, отчайвашъ и ще търсишъ причината за неуспѣха си вънъ отъ тебе. И тъй, който иска да стане музикантъ, трѣбва да отхранва своето музикално чувство, т. е. да работи върху музиката. Първо ще работите за себе си, после за ближния си и най-после — за Бога. Като пѣете и свирите за себе си, вие живѣете въ животинския свѣтъ, мислите само за материалното, за ядене и пиене, за кѫщи и облѣкло. Като пѣете и свирите за ближния си, вие сте въ духовния свѣтъ, т. е. въ свѣта на чувствата. И най-после, като пѣете и свирите за Бога, вие сте въ Божествения свѣтъ, между разумни и възвишени сѫщества. Така човѣкъ постепенно се повдига отъ физическия въ духовния свѣтъ и отъ духовния въ Божествения. Само така той се освобождава отъ старото и влиза въ новия животъ, въ свѣта на любовьта. Иначе, докато живѣе само на земята, не може да се освободи отъ старото. Каквито усилия да прави, не може да скѫса връзкитѣ си съ зе-мята, не може да се освободи отъ противоречията на физическия свѣтъ. Изучавайте научно противоречията, за да можете да се справяте съ тѣхъ. Който има добре развито ухо и око, вижда и чува нѣщата външно и вѫтрешно, лесно решава противоречията. Той знае, какъ да постѫпва сь хората. Той знае предварително, какво ще му се случи въ всѣки даденъ моментъ. — Какъ се постига това? — Съ постоянство и любовь. Ще кажете, че искате и вие да виждате нѣщата. Не е въпросъ до външното виждане. Човѣкъ може да вижда нѣщата външно, безъ да ги разбира. Виждашъ нѣкого външно, но не го разбирашъ. Виждашъ ли го вѫтрешно, ги усѣщашъ едно топло, меко чувство въ себе си, което те сближава съ душата му и започвашъ да го обичашъ. Да обичашъ ближния като себе си, това значи, да живѣешъ въ реалностьта. Щомъ изгубишъ любовьта си, ти влизашъ въ сѣнката на реалностьта, дето мирътъ и спокойствието изчезватъ. Докато се съмнява въ себе си, въ близкитѣ си и въ Бога, човѣкъ живѣе въ сѣнката на живота, далечъ отъ реалностьта. И тогава, каквито сѫ неговитѣ отношения къмъ хората, такива сѫ и тѣхнитѣ отношения къмъ него. Защо трѣбва да се изучава музиката ? — За да се създаде права, възходеща мисъль. Както въ музиката се говори за обертонове, така и въ живота се говори за права, възходеща мисъль, за прави и възходещи чувства. Когато тонътъ е правъ, съ възходеща посока, казваме, че той е обертонъ. Така и мисъльта и чувствата на човѣка трѣбва да иматъ по-сока нагоре, къмъ свѣтлото бѫдеще. Ако мисъльта и чувствата се изопачатъ, тѣ изгубватъ правата и възходеща посока, и човѣкъ гледа на нѣщата мрачно; съзнанието му е лишено отъ свѣтлина и просторъ. Такъвъ човѣкъ се съмнява въ съществуването на Бога. Той мисли, че всички сѫ го забравили и изо-ставили. Ако хората не искатъ да слушатъ даденъ пѣвецъ и не мислятъ за него, въ кого е погрѣшката: въ слушателитѣ, или въ самия него ? Ако пѣе хубаво, хората постоянно ще говорятъ за него и ще искатъ да го слушатъ. Пѣвецътъ е подобенъ на дойната крава. Ако дава хубаво млѣко, всѣки иска да пие отъ нейното млѣко. Ако млѣкото и не е хубаво, никой нѣма да я търси. Следователно, какъвъ ще бѫде вашиятъ животъ, ако не можете да извадите отъ него хубаво, здравословно млѣко ? Какво ще бѫде вашето вѣрване ? Какви ще бѫдатъ отношенията ви къмъ хората ? Колкото по-тѣсна е връзката между съзнанието на двама души, толкова по-голѣма е любовьта имъ. Тѣ взаимно си услужватъ и помагатъ. И единиятъ, и другиятъ се ползуватъ отъ млѣкото на своя животъ. Ще дойде день, когато съзнанието на хората ще бѫде по-високо. Тогава тѣ ще разбиратъ живота, ще се опознаватъ помежду си и, колкото повече се познаватъ, толкова по-тѣсна ще бѫде връзката имъ; колкото повече хора познаватъ, толкова по-добре. Хората трѣбва да бѫдатъ свързани по съзнание, по умъ и сърдце, по душа и духъ. Това наричаме въ-трешна връзка на живота. Така свързани, хората всѣки моментъ откриватъ по една хубава чърта въ себе си. Да виждашъ доброто и красивото въ човѣка, това значи, да закрепваш връзката си съ него. Само при такава връзка хората могатъ да бѫдатъ проводници на великитѣ Божии блага. Само така тѣ мо- гатъ да използуватъ условията, необходими за развиване на своитѣ дарби и способности. И тъй, пазете вѫтрешната връзка съ душата си, за да живѣете добре. Не мислете, че можете да живѣете, както искате. Добриятъ животъ върви по права линия. Това е пѫтьтъ на истинската обичь. Има разклонения въ този пѫть, но посоката е запазена. Казвате, че еди-кой си не заслужва любовьта ви. Какво означаватъ тѣзи думи ? — Кой не заслужва любовьта? — Който не е работилъ и не е училъ. Какво ще излѣзе отъ този човѣкъ, ако му дадете една хубава цигулка ? Той ще върти цигулката на една и на друга страна, но нищо нѣма да изкара отъ нея. Другъ е въпросътъ, ако дадете цигулката на нѣкой виртуозъ. Той ще изсвири нѣщо хубаво, което ще ви задоволи. Значи, любовьта се дава на човѣкъ, който може да я възприеме и използува. Ако светията попадне между лоши хора, все ще изкара нѣщо добро отъ тѣхъ. Обаче, обикновениятъ човѣкъ ще бѣга далечъ отъ тѣхъ. Какво направи Христосъ съ своята любовь ? Едва са изминали две хиляди години следъ Христа, и днесъ вече има петстотинъ милиона християни. Тѣ не сѫ още истински хриистияни, но сѫ стопени вече. Следъ това ще се варятъ, и отъ тѣхъ ще излѣзе нѣщо хубаво. Следъ две хиляди години ще има още петстотинъ милиона християни. Когато снеха Христа отъ кръста, всички се разбѣгаха. Дори най-близкитѣ Му Го изоставиха. Но следъ възкресението числото на последователитѣ му постепенно се увеличаваше. Този е пѫтьтъ, по който ще мине всѣка душа. Ще дойде День, когато близкитѣ ще ви изоставятъ, и вие ще се намѣрите на кръста самъ, чуждъ на цѣлъ свѣтъ. Въ първо време ще ви приематъ съ финикови вейки, съ слава и почесть, но краятъ ви ще бѫде като този на Христа. Какво ще кажете за младата мома и за младия момъкъ, които се обичатъ ? Въ първо време тѣ сѫ щастливи, радвать се на живота, обичатъ се. Единъ день единиятъ отъ тѣхъ измѣня на любовьта, влюбилъ се другаде и връща писмата. Страшно е положението на онзи, на когото възлюбениятъ измѣня. Той е разпнатъ на кръста, изоставенъ отъ всички. Това се отнася до онѣзи възлюбени, които се отличаватъ съ неустойчивость въ чувствата. На тѣхъ не може да се разчита. Днесъ ви говорятъ за любовь, а на другия день сѫ далечъ отъ васъ. Следователно, като страдате, ще знаете, че истинскиятъ ви възлюбенъ не е дошълъ още. Когато дойде той, скръбьта ви ще се превърне на радость. Това е смисълътъ на живота. Да намѣришъ въз-любения на своята душа, това е задача на всѣки човѣкъ. Това е великата цель, къмъ която всѣки се стреми. Който постигне цельта си, той живѣе въ истинското доволство. Радвайте се, че ви очаква нѣщо велико и добро, но не се обезсърдчавайте, когато дойдатъ горчевинитѣ. Първо ще минете презъ горчивата опитность, а после ще дойдете до радостьта и благото въ живота. Това е неизбѣжно. Днесъ всички хора се стремятъ къмъ великата цель на своя животъ, но не могатъ да я постигнатъ, понеже нишкитѣ на тѣхната вѣра сѫ слаби. Лесно се кѫсатъ тѣзи нишки, и тѣ оставатъ на пѫтя. При най-малкитѣ изпитания и мѫчнотии тѣ се спъватъ, дразнятъ се, губятъ мира си. На тѣхъ не може да се разчита. Едно се иска отъ човѣка: да запази онова, което придобилъ презъ вѣковетѣ, и всѣки день да придобива по нѣщо ново. Какъ ще запазите ценното, което сте придобили ? Трѣбва да знаете, кога и на кого да го давате. Даже Христосъ, Който се пожертвува за човѣчеството, не даде на свѣта всичко, което имаше. Той казваше: „Много още мога да ви говоря, но не сте готови за това. И досега още хората живѣятъ въ заблуждения, които ги спъватъ. Какъ ще имъ се даде онова, за което не сѫ готови? Нѣкой си мисли, че е много силенъ, че може да направи всичко, жаквото желае. Дойде другъ, по-силенъ отъ него, и го набие. После се яви още по-силенъ отъ втория, който набива и двамата. Бититѣ се обезсърдчаватъ, а който ги бие, минава за герой. Но следъ време той вижда, че има по-силенъ и отъ него. Това е низходещиятъ пѫтъ въ живота. Стремете се къмъ възходещия пѫть, който носи радость и до-волство. Радвайте се, че можете да направите добро на човѣка. Следъ време ще дойде другъ, който може да направи по-голѣмо добро. После ще дойдатъ трети, четвърти, пети, които ще правятъ още по-голѣми добрини. Доброто има начало, нѣма край. Като живѣе, човѣкъ се натъква и на от-рицателнитѣ, и на положителнитѣ сили въ при-родата. Щомъ се натъква на отрицателнитѣ сили, той вижда отрицателнитѣ прояви на хората. Щомъ се натъква на положителнитѣ сили, той вижда положителнитѣ прояви на хората. Добре е, като види нѣщо отрицателно, веднага да намѣри нѣкоя положителна чърта за уравновесяване на силитѣ. Иначе, той ще има частична представа за човѣка и неговия животъ. Добре е, като облѣче човѣкъ старитѣ си окѫсани дрехи, на другия день още да облѣче новитѣ си дрехи, да смѣни състоянието си. Когато работишъ, ще бѫдешъ съ старитѣ си дрехи; щомъ свършишъ работата си, ще облѣчешъ новитѣ си, празднични дрехи. Ние разглеждаме живота отъ две страни: отъ Божествена, когато човѣкъ служи на Бога, и отъ човѣшка, когато служи само на себе си. При второто положение, човѣкъ не знае какъ да използува благата на живота, поради което се излага на беднотия, нещастия, болести и др. Въ края на краищата, той казва: Такава ми е сѫдбата, не мога да я измѣня. — Отъ тебе зависи да бѫде сѫдбата ти добра или лоша. Човѣкъ самъ кове сѫдбата си. Като не служи на Бога, той си приготвя лоша сѫдба. Щомъ служи на Бога, сѫдбата му е добра. За да подобрите живота си, обърнете новъ листъ и приложете любовьта. Това не значи, че сте лоши, но трѣбва дълго време да работите върху себе си, да станете проводници на Божественото. Външно всички хора сѫ добри, светии, но не и вѫтрешно. Докато гледашъ човѣка отдалечъ, той е добъръ, благочестивъ, но щомъ се приближишъ къмъ него, другояче изглежда. Отдалечъ и най-лошиятъ човѣкъ изглежда като светия. За да не се разочаровате отъ хората, спазвайте правилото: стой далечъ отъ лошия човѣкъ, а близо при добрия. Стой далечъ отъ глупавия, а близо при умния. Умни и добри трѣбва да бѫдете, за да не бѣгатъ хората отъ васъ. И тъй, който иска да подобри живота си, трѣбва да спазва правилата на любовьта. Тогава всѣки день ще има по една малка придобивка. Ако нищо не придобива, той е далечъ отъ любовьта. А вънъ отъ любовьта, животътъ е въ застой.—Каква любовь имахъ едно време ! — Каква бѣше любовьта ти ? Като тази на животнитѣ. Тя е отживѣла времето си. Днесъ ще приложишъ човѣшката любовь и, колкото по-горе се качвашъ, толкова повече ще се разширявашъ. Така ще минавашъ презъ любовьта на по-възвишени сѫщества отъ човѣка, докато единъ день тя се разкрие въ пълнотата си и я разберешъ. Каже ли нѣкой, че иска да обича хората, трѣбва да ги държи въ ума си, като сѫщества равни на себе си. Ако искашъ да се свържешъ съ ангелитѣ и да ги обикнешъ, трѣбва да ги държишъ въ ума си като ангели. И най-после, ако искашъ да се свържешъ съ Бога, трѣбва да мислишъ постоянно за Него. Щомъ се свържешъ съ хората, съ ангелитѣ и съ Бога, ти си свободенъ вече отъ старото, което сковава хората, както циментовата каша свързва тухлитѣ и камънитѣ. Така ще се освободишъ и отъ противоречията, които те спъватъ на всѣка крачка. Това време ще дойде, ще ви се наложи да измѣните живота си. По-добре е да измѣните живота си и да приемете новото до-броволно, а не насила. Стани добъръ на време, а не да те заставятъ насила. Единъ ловецъ навлѣзълъ вѫтре въ гората, да лови дивечъ. Срещу него излѣзла една мечка. Ловецъть се уплашилъ много. Обърналъ се назадь и започналъ да бѣга. Той бѣгалъ, а мечката следъ него. Като разбралъ, че мечката продължава да го гони, той я дочакалъ и насочилъ пушката си срещу нея. Следъ единъ моментъ само, мечката стояла безпомощна предъ него, съ раненъ кракъ и сълзи на очитѣ и — молѣла за милость. Той я пощадилъ и продължилъ пѫтя си. Трѣбва ли хората да се гонятъ и преследватъ, както мечката — ловеца ? Ако продължаватъ да се преследватъ, все ще се обърне нѣкой и ще имъ тегли куршумъ. Като изгубятъ силата си, тѣ се смекчаватъ, но това не е доброволенъ актъ. Бѫди мекъ и внимателенъ къмъ хората при всички случаи на живота си. Иначе, ще се намѣришъ въ трудно положение. И най-слабиятъ може да ти причини нѣкаква пакость. Детето на единъ свещеникъ умрѣло отъ ухапването на една муха. Станала инфекция и въ 24 часа се заразила всичката му кръвь. Значи, и най-слабиятъ човѣкъ може да те ухапе така, че да причини отравяне на кръвьта. Има духове, които причиняватъ голѣми пакости на хората. Тѣ сѫ въ състояние да разстроятъ живота на хиляди семейства. Тѣ сѫ голѣми майстори. Знаятъ закона на внушението и нашепватъ убийствени мисли, на които мнозина се поддаватъ. — Какво трѣбва да се прави, за да се освободимъ отъ влиянието на лошитѣ духове? — Ще ги вържете. Сега е време да вържете лошитѣ духове, да вържете злото въ свѣта. Нѣма да остане нито единъ лошь духъ свободенъ. Само онзи може да вързва, който разбира законитѣ на живота и на любовьта. Ако не ги разбира, по-добре да не се опитва, защото, вмѣсто той да връзва, него ще вържатъ. Сега ви се проповѣдва учението на любовьта. То има отношение къмъ слабитѣ. Колкото и да си слабъ, като приложишъ любовьта, ще излѣзешъ на спасетелния брѣгъ. Учението на мѫдростьта е за силнитѣ. Дветѣ учения се различаватъ въ методитѣ си. За да прилагашъ любовьта, трѣбва да имашъ знание. За да прилагашъ мѫдростьта, трѣбва да имашъ любовь. Любовь безъ знание не може, и мѫдрость безъ любовь не е мѫдрость. Ще дойде день, когато човѣкъ ще прилага едновременно и любовьта, и мѫдростьта. Това се постига само при чистъ и светъ животъ. Ето защо, който иска да си служи съ любовьта и съ мѫдростьта едновременно, трѣбва да изправя погрѣшкитѣ си. Каква мисъль трѣбва да задържите въ ума си отъ днешната лекция ? Да носите въ себе си идеала—да служите на Бога. Всички познавате служенето на себе си и на своя ближенъ. Сега трѣбва да приложите служенето на Бога — великиятъ идеалъ на човѣшката душа. Който постигне този идеалъ, той е вече свободенъ, той осмислилъ живота си. Той се домогналъ до Божествения животъ, който изключва страданията. На земята не може безъ стоадания, но небесниятъ животъ е вънъ отъ тѣхъ. Днесъ всички хора търсятъ щастието, т. е. животъ безъ страдание. И това е възможно, но когато започнатъ да служатъ на Бога. И тъй, ако се питате, защо страдате, ще знаете, че страданията водятъ къмъ щастието. Докато не минете презъ страданията, не можете да бѫдете щастливи. Христосъ дойде на земята, именно, за това, да разбере нуждитѣ на хората и да имъ покаже пѫтя къмъ истинското щастие. Той казваше, че щастието подразбира подобрение на личния, семейния и обществения животъ. Така ще се подобри живота и на народитѣ. За да се подобри живота, изобщо, нуждно е възпитание на отдѣлнитѣ единици. Да възпиташъ единъ човѣкъ, това значи, да му дадешъ съответната храна, да знаешъ, какъ да го отхранишъ. Всѣки трѣбва да си намѣри здравословна храна за тѣлото, за ума и за сърдцето. Само така ще бѫдете силни, не физически, но въ любовьта. Бѫдете силни въ любовьта. Вървете по стѫпкитѣ на любовьта и отъ нищо не се страхувайте. Любовьта изпѫжда страха навънъ. Дето е любовьта, тамъ е силата, безстрашието и свѣтлината. — Божиятъ Духъ носи всичкитѣ блага на живота. * 33. Утринно Слово отъ Учителя, държано на 13 септемврий, 1936 г. София. — Изгрѣвъ.
  16. "Устойчиви величини", утринни слова, година V, т.2 (1935-1936). Първо издание отъ 1943 г., София. Книгата съдържа беседи на Учителят Беинса Дуно отъ 19 януари 1936 г. до 20 септември 1936 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание Слѣпородениятъ Размишление. Йоана, 9 гл. „И като заминаваше, видѣ едного человѣка слѣпъ отъ рождението си.“ (— 1 ст.). Ученицитѣ Христови запитаха Учителя си: „Коя е причината, че този човѣкъ се е родилъ слѣпъ? Дали той е сгрѣшиль, или родителитѣ му?“ Христосъ имъ отговори: „Нито той е сгрѣшилъ, нито родителитѣ му, но да се проявятъ Божиитѣ дѣла.“ По поводъ на слѣпородения се започна споръ: Кой е този, който отваря очитѣ на слѣпитѣ ? Евреитѣ признаватъ, че Господъ е говорилъ на Мойсея, но не познаватъ Христа и не знаятъ, отде е дошълъ Той. — Богъ е говорилъ и на Мойсея, и на Христа. Той е говорилъ и въ миналото, говори въ настоящето, ще говори и въ бѫдещето. Богъ говори на всѣки, който Го слуша и върши Неговата воля. Който върши Божията воля, лесно се справя съ мѫчнотиитѣ и противоречията. Той дава пѫть на Божественото въ себе си и проявява любовьта си къмъ Бога и къмъ своя ближенъ. Той знае, че Богъ е Любовь и люби всички живи сѫщества. Каже ли нѣкой, че може да обича всички хора, той не разбира законитѣ. Колкото е възможно обикновениятъ човѣкъ да носи земята на гърба си, толкова е възможно да обича всички хора. Мнозина се оплаквать, че не ги обичатъ хората, или че едни сѫ обичани повече, а тѣ — по-малко. Това е вѣрно. Любовьта не се раздава еднакво. Не можешъ да обичашъ всички хора по единъ и сѫщъ начинъ. Нѣкого обичашъ повече и повече му давашъ; другъ обичашъ по-малко и по-малко му давашъ. Даването е външенъ изразъ на лю-бовьта. Понѣкога се случва обратното: на онзи, когото обичашъ, давашъ по-малко. Съ това искашъ да скриешъ любовьта си. Това сѫ човѣшки прояви на любовьта, поради което често се натъкватъ на голѣми противоречия. И Христовитѣ ученици се натъкнаха на противоречие, когато разпнаха Христа на кръста. Тѣ не можаха да разбератъ, какъ е въз-можно, Христосъ, възлюбениятъ Синъ на Бога, да бѫде разпнатъ. Трѣбваше ли единъ пророкъ, като Христа, Който правѣше толкова чудеса, да бѫде разпнатъ ? Христосъ дойде между хората да ги научи да живѣятъ правилно, но тѣ не повѣрваха въ Него. — Кога човѣкъ не вѣрва въ великитѣ и учени хора? — Когато мисли, че много знае. Страшно е да си въобразишъ, че много знаешъ. Земята е велико училище. Който е слѣзълъ на земята, трѣбва да учи, всѣкога да е готовъ да придобива знания. Мѫдрецътъ се учи отъ всички, а глупавиятъ си въобразява, че всичко може да направи и нѣма нужда отъ знания. Можешъ ли да носишъ земята на гърба си ? Ако не можешъ да я носишъ, трѣбва много време да учишъ, за да придобиешъ и това знание. Има сѫщества, високо издигнати, които носятъ земята на гърба си. Тѣ знаятъ такива закони, до които обикновенитѣ учени още не сѫ дошли. Отговориха евреитѣ на слѣпородения: „Ти си роденъ въ грѣхове, не можешъ да учишъ насъ.“ И го изпѫдиха навънъ. Голѣмо противоречие е за онзи, кой- то мисли, че много знае, да види, какъ единъ смиренъ човѣкъ отваря очитѣ на слѣпия. Христосъ вѣрваше въ Бога и работѣше въ Негово име, затова правѣше чудеса. Като чу Исусъ, че онзи, на когото отвори очитѣ, билъ изпѫденъ, рече му: „Ти вѣрвашъ ли въ Сина Божия?“ — Кой е той. Господи, да вѣрвамъ въ Него? Рече му Исусъ: „Който приказва съ тебе, Той е.“ А той рече: „Вѣрвамъ, Господи!“ — и поклони Му се. (— 35 — 38 ст.). И тъй, за да се справите съ противоречията, трѣбва да разглеждате нѣщата вѫтрешно, а не външно. Докато човѣкъ гледа на свѣта само като на външна проява, всѣкога ще се натъква на противоречия. Той ще се намира въ положението на слѣпородения: ще чува, безъ да вижда. Всички около него ще разискватъ върху въпроса, защо свѣтътъ е създаденъ така, а не иначе, но нито тѣ ще разбератъ истината, нито той. Обаче, като се отворятъ очитѣ му, той ще разбере вѫтрешния смисълъ на живота и ще види, че свѣтътъ е разумно създаденъ. Молете се на Бога да се отворятъ очитѣ ви, да разберете, защо свѣтътъ е създаденъ така, а не както вие искате. Свѣтътъ постоянно се измѣня, защото Богъ непрестанно работи. Казано е въ Писанието: „Ето, създавамъ нова земя и ново небе. Старото ще си отиде, новь свѣтъ ще се създаде.“ И човѣкъ е подложенъ на постоянни промѣни: стариятъ човѣкъ ще си замине, новъ ще се създаде. Идатъ нови вре-мена. Когато дойде Божественото време, стариятъ човѣкъ ще си отиде и, вмѣсто него, ще дойде новиятъ човѣкъ, освободенъ отъ противоречията и страданията. Докато хората мразятъ и завиждатъ, новото ще бѫде далечъ отъ тѣхъ. Идете въ една менажерия, да видите, какво правятъ животнитѣ въ една клетка, като гледатъ, че други ядатъ. Щомъ имъ замирише на месо, тѣ започватъ да виятъ, ставатъ неспокойни. Докато не донесатъ и на тѣхъ месо, тѣ не преставатъ да виятъ. Вижте, какво правятъ хората, като чуятъ, че нѣкой се ползува съ уважението на ближнитѣ си. Тѣ ставатъ неспокойни, недоволни, не могатъ да си намѣрятъ мѣсто. Това е животинското естество въ човѣка. То не може да търпи и се дразни, когато нѣщо не му достига. Който иска да бѫде уважаванъ и обичанъ, трѣбва да обикне Бога. Щомъ прояви любовьта си къмъ Бога, всички ще го обичать. Другъ пѫть не сѫществува. Съ други думи казано: Ако вървишъ въ правия пѫть, всички ще те обичатъ и уважаватъ. „Първата и най-голѣма заповѣдь е да възлюбишъ Господа Бога твоего съ всичкия си умъ, съ всичката си душа, съ всичкото си сърдце и съ всичката си сила; да възлюбишъ ближния си като себе си.“ Това се иска отъ всички хора, защото могатъ да го направятъ. Отъ всѣки се иска да направи това, което може. Голѣми възможности и условия сѫ дадени на човѣка. Защо тогава да не обичашъ Бога и своя ближенъ? Ще кажешъ, че не виждашъ ближния си, а още повече Бога. Ако си слѣпъ, имашъ право да се оправдавашъ, че не виждашъ. Обаче, и слѣпиятъ има отношение къмъ хората. Той хваща рѫката на ближния си, докосва се до него и го обиква. Защо и ти да не обикнешъ Бога, поне като слѣпия? Докосни се до рѫката Му и ще Го обикнешъ. Ще цитирате стиха отъ Евангелието : „Ако виждашъ брата си и не го обичашъ, какъ ще обичашъ Бога, Когото не виждашъ?“ Тази идея отчасти е вѣрна, но питамъ: Защо искашъ да видишъ Бога въ Неговото величие и сила ? Намѣри Бога въ най-малкитѣ Му прояви и тамъ Го обикни. Тръгни отъ малкото къмъ голѣмото, а не обратно. Ако не можешъ да вдигнешъ единъ малъкъ камъкъ, какъ ще вдигнешъ цѣлата земя ? Започнете отъ малката любовь и постепенно отивайте къмъ голѣмата. Едно малко страдание може да стане причина да проявишъ любовьта си. Като видятъ, че страдашъ, мнозина ще дойдатъ да те утешатъ, и ти ще проявишъ благодарность и любовь къмъ тѣхъ. Ако не забременѣе, жената не може да стане майка, т. е. не може да прояви любовьта къмъ детето си. Презъ го- лѣми страдания минава майката, докато най-после роди детето си, и скръбьта и се превръща въ радость. Следователно, за да възприемешъ една идея и да я реализирашъ, трѣбва да станешъ бремененъ. Не можешъ да бѫдешъ въ положението на безгрижната мома и да възприемешъ една свѣтла идея. Майка трѣбва да станешъ ! Само така ще разберешъ нѣщата и ще ги реализирашъ. Щомъ си дошълъ на земята, ще напуснешъ моминството, ще изгубишъ външната си свобода и ще се обременишъ. Това е законъ. Важно е, следъ като напуснешъ моминството си, да не остарѣешъ, т. е. да останешъ вѫтрешно младъ и чистъ. Това е състоянието на девата. Който не се вкисва, не губи чистотата на своитѣ мисли, чувства и постѫпки, той е девата на живота. Мнозина сѫ напуснали моминството си, но не сѫ станали деви. Нѣкой сѫ останали моми, но не сѫ дошли до девството. Изкуство е човѣкъ и като жененъ, като и нежененъ да запази онази чистота, чрезъ която животътъ се проявява. Това значи, слѣпиятъ да прогледа, да придобие онова духовно знание, което може да го свърже съ Бога. И тъй, ако работитѣ ви на земята не вървятъ добре, ако имате противоречия, причината за това е, че не сте възлюбили Бога. Възлюбете Бога, Който е създалъ всичко. — Кѫде да Го намѣримъ? — Никѫде и на всѣкѫде. Отъ васъ зависи да намѣрите Бога. Ако прозорецътъ на кѫщата ви е малькъ, малко свѣтлина ще прониква презъ него; ако е голѣмъ, много свѣтлина ще имате въ кѫщата си; ако излѣзете вънъ, ще имате изобилно свѣтлина. Ако напуснете земята и отидете на слънцето, ще имате друго разбиране за него. Вѣрвайте въ свѣтлото бѫдеще и не се обезсърдчавайте. Не мислете, че хората не ви обичатъ и почитатъ. Отъ васъ зависи да бѫдете обичани и почитани. Обичьта подразбира запаленъ огънь, на който е турено ядене да се готви. Добре е да отидете въ нѣкой домъ, дето огъньтъ гори, и яденето се готви. Но какво ще правите, ако сте сами въ кѫщата? Ще се заемете да накладете огъня и да си сготвите. Нека други се ползуватъ отъ вашия трудъ и отъ вашето ядене. Отъ всѣки се иска любовь. Първо ти ще обичашъ, а после хората ще те обичатъ. Това подразбира поговорката: „Помогни си самъ, за да ти помогне и Господъ“. Започни да работишъ, и Господъ ще ти помогне. Пръвъ ти запали огъня, и яденето само по себе си ще дойде. Ако си боленъ и се свържешъ съ Бога, лѣкарьтъ самъ ще дойде при тебе. Слѣпиятъ не търсѣше лѣкарь, както правятъ днесъ болнитѣ. Христосъ самъ го намѣри и отвори очитѣ му. Защо идатъ противоречията въ живота? — За да минете отъ едно по-низко въ по-високо положение. Безъ противоречия никой не може да се повдигне. Ще минешъ презъ противоречия, както мина слѣпородениятъ. Какво по-голѣмо противоречие може да съществува отъ слѣпотата ? Всички хора около слѣпия се радватъ на красивия свѣтъ, всички се развиватъ свободно, а той е ограниченъ, дава му се като на боленъ, съ лъжичка. Тукъ го бутнатъ, тамъ го бутнатъ, никой не иска да го знае. Обаче, когато Христосъ влѣзе въ него, очитѣ му се отвориха, и той видѣ външния свѣтъ. Отъ обикновенъ човѣкъ стана необикновенъ. Учени хора дойдоха при него и го запитваха, кой отвори очитѣ му, какъ прогледа, откога е слѣпъ и т. н. Радвайте се на противоречията, които от- варятъ очитѣ ви. Нѣмате ли такива противоречия, ще останете завинаги слѣпи. Днесъ азъ говоря за онѣзи, които иматъ съзнателно отношение къмъ противоречията и мѫчнотиитѣ. Който не се отнася съзнателно къмъ живота, той мисли само за забогатяване. Не е лошо да бѫде човѣкь богатъ, но ако пороби душата си въ придобиване на богатство, той е изгубенъ. Ти трѣбва да се качишъ на богатството, както конникътъ на коня си, и шофьорътъ на автомобила, а не богатство-то върху тебе. Като стигнешъ до мѣстоназначението си, ще слѣзешъ отъ коня, ще го заведешъ въ дама, а ти самъ ще влѣзешъ въ кѫщата; ако си на автомобилъ, ще го внесешъ въ гаража и ще продължишъ пѫтя си пешъ, докато срещнешъ приятелитѣ си, които те търсятъ. И Христосъ отиваше въ Ерусалимъ, възседналъ на ослица, но като дойде до храма, слѣзе отъ ослицата и пешъ влѣзе вѫтре. Христосъ прати двама ученици да намѣрятъ една ослица и да му я доведатъ. Ако ги питатъ, защо имъ е ослицата, ще кажатъ, че трѣбва на Учителя. Преди години пѫтувахме съ единъ приятель до Пазарджикъ. Като слѣзохме на гарата, потърсихме файтонъ, но не намѣрихме. Казахме на едно момче да ни изпрати файтонъ отъ града, но то забравило да изпълни порѫчката, и продължихме да чакаме. Най-после видѣхъ една обикновена кола и казахъ на приятеля : Да се качимъ на колата и да платимъ на коларя, колкото иска. Така стигнахме въ града. Важно е да разрешавате противоречията. Какъ ще ги разрешите, това е второстепененъ въпросъ. Можете да ги разрешите, като се качите на автомобилъ, на файтонъ, а можете да се качите и на проста, селска кола. Пазете се отъ привидното благоприличие. Ще кажете, че не искате да пѫтувате съ проста кола. Използувайте условията, преди да сте се вкиснали. Превръщайте неблагоприятнитѣ услoвия въ благоприятни. Само така ще разрешите правилно противоречията си. Само така Христосъ, т. е. любовьта ще спре предъ васъ и ще отвори очитѣ ви да прогледнете. Христосъ мина край слѣпия, възлюби го и го запита: Искашъ ли да прогледнешъ ? — Искамъ, Господи. Когато Божественото мине край васъ и ви запита, искате ли да прогледате, веднага кажете: Искамъ, Господи! Такъвъ трѣбва да бѫде стремежътъ на всѣка душа. Докато не се отворятъ очитѣ ти и не прогледашъ, не отстѫпвай отъ своя стремежъ. Много препятствия ще срещнете на пѫтя си, но вървете напредъ. Въ васъ ще се яви ревность, съмнение, подозрение, но и това да не ви обезсърдчава. Вървете напредъ, докато придобиете любовьта. Препятствията сѫ необходими. Тѣ усилватъ стремежа ви къмъ любовьта, къмъ Бога. Ревностьта, съмнението събуждатъ човѣшкия умъ. Човѣкъ започва да мисли и дохожда до правилно разрешаване на въпроситѣ. Каква е разликата между слѣпия и онзи, който е прогледалъ? Слѣпиятъ живѣе въ чувствата, въ областьта на сърдцето си; прогледалиятъ живѣе въ мислитѣ си, т. е. въ своя умъ. Който не ревнува, живѣе въ тихитѣ вълни на своето сърдце. Той е доволенъ отъ живота си, но е слѣпъ, нищо не вижда. Щомъ започне да ревнува, умътъ му се пробужда, очитѣ му се отварятъ, и той вижда Бога, Който го пита: Вѣрвашъ ли, че Христосъ е Синъ Божи? Какво ще отговори той? — Вѣрвамъ, Господи. Сега ще кажете, че знаете това, върху което ви се говори. Споредъ мене, истинско знание е онова, което разрешава въпроситѣ. Ако знаешъ нѣщо, но не можешъ да разрешишъ най-проститѣ задачи, знанието ти не е истинско. Има два вида знание: теоретическо и практическо. Следователно, не е достатъчно да кажешъ, че ревнувашъ нѣкого и си започналъ да мислишъ. Важно е, мисъльта ти да е права. Прояви ли се ревностьта въ тебе, кажи: Нека и този човѣкъ да се ползува отъ любовьта на хората. И той заслужава да бѫде обичанъ. — Защо всички хора да не прогледатъ? — Това е другъ въпросъ. Ако си прогледалъ, а около тебе има много слѣпци, ще кажешъ ли, че не искашъ да прогледашъ, докато и на тѣхъ се отворятъ очитѣ ? Тогава ще разсѫждавашъ по другъ начинъ. Христосъ отвори очитѣ на слѣпородения, и той прогледа. Следъ това фарисеитѣ го разпитваха, кой е този, който отвори очитѣ му, какъ ги отвори. Откога е билъ слѣпъ? Отварянето очитѣ на слѣпия събуди ревность въ окрѫжаващитѣ, но съ това и умътъ имъ започна да работи. Въ тѣхъ се събуди мисъль, споръ, който преди това не сѫществуваше. Съвременнитѣ хора правятъ голѣми усилия, но, въпрѣки това, малко успѣватъ. — Защо ? — Защото се спъватъ отъ ненуждни нѣща. Тѣ се запитватъ, напримѣръ, защо нѣкой е повече обичанъ отъ другъ, защо единъ е по-богатъ, по-силенъ отъ другитѣ. Ти си беденъ, малъкъ, слабъ, защото минавашъ презъ тѣсна, малка врата Ако минавашъ презъ голѣма врата, голѣмъ ще бѫдешъ. Малкото дете излиза отъ утробата на майка си презъ тѣсна врата и влиза презъ широката врата на живота. Така то започва да расте и да се увеличава. Отъ малкото излиза голѣмото. Като расте, детето започва постепенно да мисли, да чувствува и да се проявява. Така се събужда неговиятъ умъ, неговото сърдце и неговата душа, и то проглежда. Запитаха Христа: „Той ли е съгрѣшилъ, или родителитѣ му, че се родилъ слѣпъ? Христосъ отговори: ,Нито той, нито родителитѣ му, но да се явятъ Божиитѣ дѣла“. Следователно, като срещнете слѣпъ, ще знаете, че това е станало, за да се прояви Богъ. Има крайно страхливи хора, на които за- тварятъ очитѣ, когато минаватъ опасни мѣста. И като ги преминатъ, отварятъ очитѣ имъ, и тѣ проглеждатъ. Понеже и вие сте минали вече опаснитѣ мѣста, наближило е времето да се отворятъ очитѣ ви и да прогледате. И тъй, въ стремежа си да придобие любовьта, човѣкъ минава презъ ревностьта. Не е лошо да бѫде човѣкъ ревнивъ, но за доброто. Майката Заведеева дойде при Христа и каза: „Учителю, нека единиятъ ми спнъ да седне отъ дѣсната ти страна, а другиятъ — отлѣво“. Това възбуди равностьта на останалитѣ ученици, и тѣ запитаха, кой е достоенъ да седне отъ лѣвата, или отъ дѣсната страна на Христа. Христосъ имъ отговори: „Богъ опредѣля мѣстото на човѣка. Земниятъ порядъкъ се различава отъ небесния. Ако не станете като малкитѣ деца, не можете да влѣзете въ Царството Божие“. За да иска майката Заведеева специално мѣсто за синоветѣ си, това показва, че тя живѣла съ стари идеи. И до днесъ още хората живѣятъ съ старитѣ идеи, поради което сами се спъватъ. Влѣзте въ новия пѫть на любовьта, дето всички препятствия и мѫчнотии изчезватъ. Да живѣешъ въ любовьта, това не значи, че ще измѣнишъ коренно характера си. Ако си нервенъ, и въ новия пѫть ще бѫдешъ нервенъ, но ще разрешавашъ задачитѣ си правилно. Ако си мекъ, разположенъ, и като човѣкъ на любовьта пакъ ще бѫдешъ разположенъ. Ако си нервенъ, радвай се, защото така ще приемешъ любовьта. Нервниятъ стои по-високо отъ разположения, безгриженъ характеръ. Чрезъ нервитѣ си той лесно ще приеме любовьта. Нервностьта не подразбира лошавина. Едно се иска отъ човѣка: да разбере Божиитѣ пѫтища и да благодари за всичко, което му е дадено. „Който служи на Бога съ любовь, него ще почете Отецъ ми“ — казва Христосъ. — Божиятъ Духъ носи всичкитѣ блага на живота. * 32. Утринно Слово отъ Учителя, държано на 6 септемврий, 1936 г. София. — Изгрѣвъ.
  17. "Устойчиви величини", утринни слова, година V, т.2 (1935-1936). Първо издание отъ 1943 г., София. Книгата съдържа беседи на Учителят Беинса Дуно отъ 19 януари 1936 г. до 20 септември 1936 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание Четиритѣ качества Размишление. Послание къмъ Филимона. Посланието на Павла къмъ Филимона представя едно отъ неговитѣ хубави писма. То е образецъ на писмо. Първитѣ десеть стиха сѫ встѫпление къмъ посланието. Онисимъ, за когото се говори въ Посланието, билъ слуга на Филимона, но го напусналъ и отишълъ при Павелъ въ Римъ. Споредъ римскитѣ закони, господарьтъ има право да постѫпва съ слугата си, както иска. Павелъ се застѫпва за Онисима предъ Филимона, като моли да го приеме отново при себе си. — Защо Павелъ се застѫпва за Онисима? — Защото го обикналъ. Какво се иска отъ съвременния човѣкъ? — Да бѫде едновременно обикновенъ човѣкъ, талантливъ, гениаленъ и светия. Срѣщате нѣкого, казвате, че е обикновенъ човѣкъ. За другъ нѣкой казвате, че е талантливъ. За трети, че е гениаленъ, а за четвърти, че е светия. Значи, въ четирма души влагате по едно особено качество и не знаете, кого отъ тѣхъ да предпочетете. Въ сѫщность, истинскиятъ човѣкъ трѣбва да притежава и четиритѣ качества. Той трѣбва да бѫде едновременно и обикновенъ, и талантливъ, и гениаленъ, и светия. Чувате нѣкой да казва, че иска де бѫде гений, а другъ — светия. Но това, което обикновениятъ човѣкъ може да направи, нито гeниятъ, нито светията могатъ да направятъ. И това, което гениятъ и светията могатъ да направятъ, обикновениятъ човѣкъ не може да направи. Следователно, за да разберете живота въ неговата пълнота, трѣбва да притежавате качествата и на обикновения, и на талантливия, и на гениалния, и на светията. Иначе, ако сте само обикновенъ човѣкъ, ще разбирате обикновенитѣ нѣща. И на живота ще гледате като на обикновено нѣщо. За да познае себе си, обикновениятъ човѣкъ трѣбва да бѫде светия. И светията, за да разбере себе си, трѣбва да бѫде и обикновенъ човѣкъ. Който има високо съзнание за себе си, ще каже, че не иска да бѫде обикновенъ човѣкъ, не може да понесе това унижение. Какво представя обикновениятъ човѣкъ? — Нищо друго, освенъ новородено дете. Светията е стариятъ човѣкъ, който има тежесть, разчита на своята основа. Детето тежи само четири-петь килограма. То е слабо, безпомощно, плаче, сърди се, има нужда отъ грижитѣ на родителитѣ си. Кой не е миналъ презъ детинството? Кой е станалъ възрастенъ и старъ, шреди да е билъ дете ? Детето и старецътъ сѫ полюситѣ на живота, презъ които минава всѣки човѣкъ, Въ детето сѫ вложени условията на бъдещия човѣкъ. Въ него се намиратъ условия и възможности за развиване на Божественото Начало въ човѣка. Това сѫ зрънца, които чакатъ благоприятни условия за своето развитие. Който не знае, какво се крие въ обикновения човѣкъ, гледа на него като на нѣщо долно. Другъ пъкъ казва за себе си, че е обикновенъ човѣкъ. Съ това иска да се оправдае, че прави погрѣшки. И единиятъ, и другиятъ не сѫ прави. Да бѫдешъ обикновенъ човѣкъ и да съзнавашъ това, значи, да си миналъ презъ светий- ството. Питамъ тогава обикновения човѣкъ: Билъ ли си светия ? — Не съмъ билъ. — Тогава не познавашъ себе си. Каже ли нѣкой, че е светия, питамъ го, билъ ли е обикно-венъ човѣкъ. Ако каже, че не е билъ, и той не познава себе си. Какъвъ светия можешъ да бѫдешъ, ако не познавашъ себе си ? Хората не се познаватъ още, но грворятъ за Христа, за великата любовь и т. н. За кого дойде Христосъ на земята: за обикновенитѣ хора, или за светиитѣ? За грѣшницитѣ, или за праведнитѣ?—Христосъ дойде за обикновенитѣ хора, за грѣшницитѣ, които правятъ погрѣшки. Погрѣшки правятъ децата и обикновенитѣ хора. Детето вижда орѣхи на дървото и безъ позволение ги бруля, да си хапне нѣколко орѣха. Следъ това ще го накажатъ. Обикновениятъ човѣкъ, който не разбира нѣщата, се кара, „спори“ върху различни въпроси. — Какви сѫ тѣзи въпроси? — Обикновени, но, въпрѣки това, обикновениятъ човѣкъ обича да спори. Всички погрѣшки произтичатъ отъ обикновени работи. Всички хора спорятъ. — За какво ? — Кой билъ правъ и кой — кривъ. Това сѫ обикновени работи. Ще се разправяшъ, че шапката трѣбвало да бѫде модерна, а не старомодна. И това е обикновена работа. Светията не се занимава съ такива въпроси. Той носи шапка, дадена отъ природата. Косата му е естествена шапка, която го предпазва отъ студа. Ще кажете, че светията нѣма нужда и отъ такава шапка. Споредъ мене, светията трѣбва да има коса. — Косата на ученитѣ хора окапвала. — Това е другъ въпросъ. Главата на обикновения, на талантливия и на гениалния човѣкъ може да бѫде безъ косми, но не и главата на светията. Той трѣбва да има гѫста, хубава коса. Задачата на човѣка е да мисли право, да не се спъва въ живота. Кривата мисъль спъва хората, поради което правятъ погрѣшки. Така и първитѣ човѣци сгрѣшиха. Богъ имъ каза да ядатъ отъ всички плодове на дърветата, само отъ едно дърво да не ядатъ. Въ който день ядатъ отъ плодоветѣ на това дърво, ще умратъ. Обаче, тѣ не повѣрваха въ думитѣ на Баща си. Тѣ искаха да провѣрятъ, вѣрно ли е, че, ако ядатъ отъ забранения плодъ, ще умратъ. Обикновенъ плодъ бѣше забранениятъ, но не трѣбваше да пристѫпватъ Божията заповѣдь. Погрѣшката имъ се заключава не толкова въ яденето на забранения плодъ, колкото въ непослушанието и въ незачитанне на Божията заповѣдь. Тѣ искаха да знаятъ, защо не трѣбва да ядатъ отъ този плодъ. Обаче, възрастьта имъ бѣше такава, че не можеше да имъ се обяснява. И доднесъ още хората правятъ сѫщата погрѣшка : ядатъ отъ плода на дървото за познаване на злото и на доброто и носятъ по-следствията на своята погрѣшка. Нѣкой критикува приятеля си — това е нарушаване на Божията заповѣдь. Другъ критикува себе си, недоволенъ е отъ своя умъ и отъ своето сърдце, иска да бѫде ученъ, гениаленъ човѣкъ. — И това е нарушаване на Божията заповѣдь. Защо критикувашъ хората и себе си ? Защо ядешъ отъ забранения плодъ ? Вдълбочи се въ себе си и вижъ, за каква работа си опредѣленъ. На всѣки човѣкъ е дадена по-велика мисия отъ тази, съ която той се занимава. Като се отклонилъ отъ пѫтя си, днесъ той се занимава съ обикновени работи, които го каратъ да прави погрѣшки. Остави обикновенитѣ работи настрана. Работи върху себе си, да развиешъ Божественото Начало, вложено въ душата ти. Какво представятъ обикновенитѣ работи? — Тѣ сѫ пастърма, направена отъ месото на нѣкой старъ волъ. Хората си развалятъ зѫбитѣ, разстройватъ стомаситѣ си съ тази пастърма, но продължаватъ да ядатъ. Време е вече да се откажатъ отъ обикновенитѣ работи и да започнатъ съ закона на различаването. Тѣ гледатъ на обикновенитѣ нѣща, като на велики работи, а на великитѣ — като на обик-новени. Всичко, което Богъ е създалъ — растения, животни, минерали сѫ велики нѣща, но хората ги подценяватъ. Нѣкой минава покрай дървета, растения и животни и казва: Дърво е това, или животно е това и не се занимава съ тѣхъ. Ангелитѣ се занимаватъ съ растенията, а човѣкъ не имъ обръща внимание. Арахангелитѣ се занимаватъ съ животнитѣ, а човѣкъ само ги използува и казва, че сѫ сѫщества отъ низка култура. Ценете живота въ всички сѫщества, колкото слабо да е проявенъ. Христосъ казва: „Азъ съмъ пѫтьтъ, истината и животътъ“. А животътъ произтича отъ Бога. Пазете живота на всички сѫщества, както пазите своя животъ. Само така ще разберете Божественото и ще се проявите като човѣкъ. Въ посланието на Павла къмъ Филимона ясно се вижда неговиятъ характеръ и отношението му къмъ хората. Той се обръща къмъ Филимона съ думитѣ: „Моля ти се, за моето чадо Онисима, когото родихъ въ оковитѣ си. Който бѣше нѣкога си непотрѣбенъ на тебе, а сега и на тебе, и на мене потрѣбенъ. А ти него, сиречъ утробата ми, приеми. Може би за Евангелието да се отлѫчилъ за малко време отъ тебе, за да го приемешъ за всѣкога, не вече като робъ, но по-горе отъ робъ, брать възлюбенъ. Ако имашъ мене за съдружникъ, приеми и него, както мене. И ако те е въ нѣщо обидилъ, или ти е длъженъ, мини това на моя смѣтка. Тъй, брате, дано получа азъ това добро отъ тебе въ Господа“. (— 10 — 20 ст.). — Така се застъпва Павелъ за Онисима, като за свой възлюбенъ брать и ближенъ. Когато хората съ свързани тѣсно помежду си, тѣ съ близки и потрѣбни единъ на другъ. Щомъ се скъса тази връзка, тѣ се отдалечаватъ и ставатъ чужди и ненуждни единъ за другъ. — Кои нѣща сѫ непотрѣбни за човѣка? — Гниещитѣ. Всѣки плодъ, който гние, хвърля се на сметьта. Обаче, докато е на дървото, всѣки поглежда къмъ него съ радость. Здравиятъ плодъ има съдържание, а гнилиятъ губи съдържанието си. Като ядешъ здравъ плодъ, ще дъвчешъ хубаво, докато използувашъ всичкото му съдържание. Най-после ще вземешъ сѣмкитѣ и ще ги по-сѣешъ. Попадне ли ти гнилъ плодъ, не го яжъ, но извади сѣмкитѣ му и ги посѣй. Всѣка сѣмка носи животъ. Дайте възможность на скрития животъ въ нея да се прояви и развие. Правилни отношения сѫ нуждни между хората. За да се създадатъ такива отношения, тѣ трѣбва да виждатъ въ всичко Божественото, т. е. проявитѣ на Бога. Като не разбирали това, въ далечното минало на човѣчеството се кланяли на слънцето, на луната, на звездитѣ, като на божества. Тѣ не сѫ божества, но чрезъ тѣхъ се проявява Божественото Начало въ свѣта. Всичко, което ни обикаля, е създадено отъ Бога, но, колкото и да е чудно и велико, това не сѫ божества. Слънцето, напримѣръ, нѣма такива отношения къмъ хората, каквито Богъ има къмъ тѣхъ. — Какво представя слънцето? — Грамадно количество материя, единъ милионъ и половина пѫти по-голѣмо отъ земята. Ние се радваме на слън-цето за онова, което ни дава — за неговата свѣтлина и топлина. Обаче, всичко това е вложено въ него отъ Бога. По сѫщия начинъ ще гледате и на човѣка. Ще го обичате и ще се радвате на онова, което Богъ е вложилъ въ него. Отъ това гледище, въ всѣки човѣкъ има нѣщо Божествено. И въ най-голѣмия грѣшникъ се крие нѣщо Божествено. Затова, именно, дойде Христосъ на земята, да повдигне грѣшницитѣ и падналитѣ. Съвременнитѣ хора се дѣлятъ на обикновени и необикновени, на богати и бедни, на праведни и грѣшни. Благодарение на това различие, тѣ не могатъ да се търпятъ и изпадатъ въ крайности. Богатиятъ гледа на бедния съ отвращение и недоволство. Той мисли, че бедниятъ иска да го изнудва. Той не подозира, че неговото богатство е основано върху труда на бедния. Бедниятъ пъкъ иска да стане богатъ. — Защо? — За да не работи. И двамата сѫ на кривъ пѫть. Праведниятъ гледа на грѣшника съ отвращение, безъ да подозира, че неговата светость се дължи на грѣшника, т. е. на погрѣшкитѣ му. Гледайте на нѣщата правилно. Всички хора сѫ на мѣстото си. Всѣки върши своята работа, както разбира. Учете се едни отъ други и си помагайте взаимно. Съвременнитѣ хора трѣбва да бѫдатъ справедливи, да иматъ еднакви отношения и къмъ богатия, и къмъ бедния; такива трѣбва да бѫдатъ отношенията имъ къмъ обикновения човѣкъ и къмъ светията. На съзнателния човѣкъ не се позволява никакво пристрастие. Ако сте слуга, вие се възмущавате отъ господаря си, който туря на смѣтката ви всѣки счупенъ предметъ. По невнимание слугата може да счупи една чаша или чиния, и господарьтъ му веднага го глобява. Ако детето му счупи чашата, той не казва нищо, даже не му прави забележка. Ще кажете, че слугата е голѣмъ, отъ него се изисква повече внимание. Въпрѣки това, и слугата прави погрѣшки. Господарьтъ е пристрастенъ къмъ детето си, защото го обича. Не е въпросъ да извинявате погрѣшкитѣ на хората, но трѣбва да