Jump to content

Recommended Posts

Аудио - чете Надка Иванова

Вѣра и съмнѣние (Беседата в стар правопис)

От книгата "Положителни и отрицателни сили", Общ окултен клас - година втора (1922-1923 г.),

Издателство: "Бяло Братство", София, 2008 г.

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

От книгата „Положителни и отрицателни сили“, 35 лекции на общия окултен клас, 2-ра година (1922-1923 г.),

по стенографски записки, изд. София, 1923 г.

Книгата за теглене на PDF

Съдържание на томчето

От книгата „Положителни и отрицателни сили в природата - първа част“, 22 лекции на общия окултен клас, 2-ра година (1922-1923 г.),

Издателство "Хелиопол", 1998 г.

Книгата за теглене на PDF

Съдържание на томчето

Вяра и съмнение

(Прочетоха се няколко теми върху „Ползата от предметното обучение“.)

 

(Прочете се резюмето върху темата „Отличителни черти на младостта и старостта“.)

 

Тема за следващия път: „Разликата между Добро и Правда“. Ще определите какво нещо е Доброто не само теоретически, но какво вие схващате под „добро“. После, ще определите какво нещо е Правда, а не какво нещо е право, защото правото е излязло от Правдата. Добро и Правда, това са два принципа, които докосват материалния и духовния свят.

 

Ще имате и още една тема: „Задачата на ученика във Всемирната Бяла Школа“.

 

Сега ще направя малки бележки върху „Вяра и съмнение“.

 

Вие всинца се спъвате от съмнения и от вяра. Вяра, която носи след себе си съмнения, е пресилена вяра. За пример вие като дете може да мислите, че вашият баща е най-силният, най-умният човек, че всичко може да направи. Туй е вашата положителна вяра. Но при един изпит вие виждате, че баща ви не може да издържи изпита. Тогава вие виждате, че баща ви не е такъв, какъвто сте го мислили. Вашата вяра претърпява едно малко отклонение и започвате да се съмнявате и виждате, че баща ви не е това, което сте мислили. Следователно всеки ученик трябва да има вяра, която да вижда съмнението, но да не го ражда. Злото не е там, че можем да се усъмним в Бога, в нашите близки и в приятелите си, но в това, че можем да се усъмним в себе си и да се спрем в развитието си. Ние мислим, че всичко можем да направим, но при един голям изпит усъмним се, падаме духом и веднага изгубваме половината от своята вяра. Вие, като ученици, ще помните един факт: на земята няма силен човек. Човек, облечен в материално тяло, е едно слабо същество. Туй е първото нещо. Не по душа, но по тяло човек е едно слабо същество. Туй трябва да го знаете и винаги трябва да го имате предвид. Силен може да бъде човек само тогава, когато е свързан с онези вечни принципи на живота, когато е свързан с Бога. Тогава неговият дух владее законите на живата материя, защото ние сега сме в мъртвата материя, а трябва да я одухотворим. Трептенията на тази мъртва материя са много слаби. Като влезем в нея, нашият дух веднага се ограничава, губи и ние изгубваме половината от своите знания. Когато слезем на земята, пред очите на нашите по-напреднали братя ние ставаме като малките деца. Някой може да е бил голям човек, да е писал големи книги, да е свършил 10 факултета, но после, като слезе на земята, той е като малко дете и трябва наново да се пробужда. Майката го къпе и то плаче, криви се, сърди се, не знае да ходи. Ама че ти някога си бил стар философ!... Може да отворите аналите на миналото, да видите как някога е бил цар, владика, философ, как е бесил и заповядвал, какво не е правил. А сега той е едно слабо дете. Защо? Щом един ученик престъпи духовните закони, слагат го в закона на забравата. Това е наказанието му. Влезеш ли в закона на забравата, върху ти ще дойдат всички слабости на света и ще изпиташ всички несгоди на живота. Ще изпиташ всички закони на необходимостта върху си, за да се учиш постепенно да служиш на Бога.

 

Често у вас има едно криво понятие. Схванали сте, че може да насилим нещата, че можем да направим това-онова. Не, истинските неща в света стават точно на своето време. За пример, ако пробудя вашето съзнание преждевременно, аз ще ви осакатя. Има много ученици, много религиозни хора, много учени, които от обич към науката са осакатени, те са преждевременно събудени и вследствие на това са осакатени. Човек трябва да се събуди точно навреме, когато са най-хубавите условия. Следователно от невидимия свят, където познават Божествените закони, то когато дойде дреме да се роди човек, всички Йерархии, през които той ще премине, трябва да дадат съгласието си за това негово раждане, за това негово идване на земята. Всички тия Йерархии, всички тия същества, които са минали нашата еволюция и които направляват Вселената, трябва да дадат съгласието си. Във всички трябва да има съгласие дали една душа да дойде да се въплъти на земята, или не. Туй е най-щастливото раждане. Туй астролозите го наричат щастливо съвпадение на планетите в живота. За пример, ако във вашия живот има щастливо съвпадение, тъй че вие да сте под щастливото ръководство на Венера или да сте под щастливото ръководство на Юпитер, или да сте под щастливото ръководство на Слънцето, или да сте под щастливото ръководство на Меркурий, или да сте по някой път под щастливото ръководство на Сатурн, което е рядко изключение, то е голямо благословение. Особено голямо благоволение е някой път Сатурн да има доверие към тебе. Той на много малко хора се доверява. Следователно да имаш неговото доверие, това е едно изключение, тъй го наричат астролозите. Затова астролозите казват, че за да се смекчи неразположението, влиянието, което Сатурн има към някой човек, трябва да влияе върху него или Венера, или Юпитер. Като ви говоря по този въпрос, вие ще кажете: „Ние сме родени вече“. Тъй, физически сте родени. Да допуснем, че досега вашият живот е бил нещастен, отсега нататък вие можете да го направите щастлив. Как? Вие можете да се родите духовно и вашето духовно раждане да се съвпадне с едно щастливо благоволение на съществата от по-висшите Йерархии. Туй е, което Христос нарича „новораждане“ – може да се родите, без да умрете, и пак да живеете в тялото си. Целият ви живот ще се измени, всичките нещастия ще ви напуснат и отгоре започва едно благоволение. За да дойдете до това щастливо съчетание, под ръководството на тия висши Йерархии, които да се заинтересуват от вас, вие трябва да намерите вашия Учител и да нямате абсолютно никакво съмнение в Него. В небето, в този висшия живот съмнението е изключено. Защо? Ученикът като оглашен има право да се съмнява, да мине този период на съмнение. И като мине съмнението, ще добие знанието. Какво има да се съмнявате? Съмняват се само онези, които нямат истински познания. Които имат познания, няма какво да се съмняват. Идете в Америка, там има двама–трима видни френолози, те могат със завързани очи да ви определят всичко. Искате да имате някой приятел или да вземете някоя слугиня, или да започнете каква и да е работа, идете при някой от тях и той ще ви даде такива точни определения за вашия характер, че вие ще се учудите. Ще опише каква е вашата професия, свършили ли сте висше училище, или не. Значи всичко е написано вътре в човека, няма нищо скрито-покрито. Най-първо, всички вие трябва да се научите да изучавате себе си. Няма по-хубаво нещо от това, да изучава човек себе си в обективен смисъл. Във всеки един от вас има заложени красиви черти, но се изискват условия за развиване на тия дарби. Туй, което спъва сега учениците, аз намирам, че е в тяхното люшкане и колебание. Питам: Тъй, както сте поставени тази вечер, има ли по-учени хора от вас в България? Вие казвате, че не сте учени. По-учени хора от вас има ли? Вие заставате привидно тъй, като че нищо не знаете, но в себе си всеки мисли, че знае нещо. Тъй седи истината. Ако някой по някаква слабост не признае вашето учение, вие веднага са докачвате. Как трябва да се прояви туй зачитане на вашето учение? Вие дойдете тук в салона, поставили сте си един стол на едно място, дойде друг, премести стола ви, вие се докачвате, казвате: „Аз съм учен човек, не смей да отместваш стола ми, не смей да коригираш моите работи!“ На какво основание правиш това? И веднага почвате да спорите. И действително, като дойдете в окултната Школа, според законите на висшата математика всеки един ученик в даден момент не може да седи на кое и да е място в този салон. От невидимия свят, от тия по-висши Йерархии има определени течения за всекиго едного и всеки един трябва да намери своите течения. Когато отидете в един салон и намерите там своите подходящи течения и седнете на това място, то като започнете да си мислите, веднага ще се въодушевите. Седнете ли на чуждо място, веднага усещате, като че нещо ви стиска, и виждате, че не сте на мястото си. Този закон, като окултни ученици, вие ще го изпитате. Отивате да си купите хляб. От всяка фурна не можете да си купите хляб. Ако разбирате закона, трябва да знаете, че на всеки един от вас, като окултен ученик, е определено отгде може да си купува хляб. Защо? – Вибрациите на този фурнаджия, който е месил хляба, съответстват на твоите вибрации и като купиш хляба, ще усетиш едно разположение, едно въодушевление. И сега вие, като ученици, идвате в салона, седнете кой където завари, после купувате хляб откъдето и да е, и става една каша във вас, а после казвате: „Нашите работи не вървят добре“. Някои ще кажат: „А, това не зависи от тия неща“. Не, туй е съществено в света. Има и други важни неща. За пример всеки ден ти е определено с кои хора ще говориш и с кои – не. Не можеш да се срещнеш с когото искаш, определено ти е с кого да се срещнеш и с кого – не. Ти можеш да престъпиш закона, да го измениш и можеш да се срещнеш с когото трябва и с когото не трябва, но щом престъпиш закона, веднага усещаш една тъга, една скръб, че денят не е минал тъй, както си желал. Сега вие ще кажете: „Много тънки работи са тия“. Действително много тънки са, но са много съществени работи и вие трябва да ги проучите, за да може да се ползвате.

 

Сега аз като ви говоря върху този предмет, искам да ви избавя от вашия стар страх, да не се безпокоите как ще прекарате деня. Вие ще учите онази велика наука, в която нещата са точно определени. За всеки ден е определено какво трябва да направиш, но е оставено на твое разположение да възприемеш и изпълниш, или не. Този закон е тъй, както в училищата. Баща ти те праща в училище. В училището има определени предмети, които ще учиш днес: история, география, математика, старобългарски език и други някои предмети, но ти изклинчваш, не ходиш на училище. Отидеш си вкъщи, баща ти те пита: „Ходи ли на училище?“ – „Е, малко бях болен“ – излъгваш. Излъжете баща си една лъжа. После излъжете учителя си – втора лъжа. Две лъжи казвате и тогава всичко изгубвате. В живота ви стават много такива пропущания и вследствие на това нашият сегашен живот е съграден върху множество такива малки погрешки. Затова днес сме дошли до това състояние. За пример на някои от вас челата са много малки. Защо? – Причини има. Изклинчвали сте да учите в Божественото училище и сте слезли надолу, челото ви е слязло надолу. У някои религиозни хора главите им горе не са развити. Защо? – Не сте ходили в миналото на църква, не сте мислили. И вижте, главата на някой човек е станала такава, каквато не е трябвало да бъде. Като погледнеш главата на някой човек, виждаш неговия минал живот, напечатан върху нея. Ние трябва да се върнем, да изправим живота си от всички тия недъзи и да се свържем със съществата от тия висши Йерархии, защото иначе няма отгде да черпим сила, а животът на земята е скачен с тия Йерархии. Ние не можем да прогресираме, без да спечелим благоволението на когото и да е от тях. Да не мислите, че можете в света да си пробиете път другояче. За да си пробиете път в света, в каквото и да е направление, непременно трябва да имате едно горещо желание за това. Освен туй трябва да придобиете Закона на пълното смирение и само така да искате да придобиете туй знание, да искате да се учите. Някои от вас имат горещото желание да са богати. Имате ли туй горещо желание, ще станете богати. Някои имат горещото желание да бъдат добри и стават добри; някои имат горещото желание да бъдат чистосърдечни и стават чистосърдечни. Не мислете, че добродетелите, че учението може да се добие в един живот – нито в един, нито в два, нито в 10, нито в 20 живота. Това е един дълъг процес. Туй знание, което сега добиете, то ще е за в бъдеще като основа на други едни знания, които ще се добият.

 

Та, казвам: при сегашното състояние, в което сте, ще се явят много съмнения у вас. Например тия съмнения често се зараждат и у теософите, и у спиритистите. Последните често извикват духовете и се разговарят с тях. В Англия, в една теософска ложа се явява един махатма в плът и казва на теософите: „Тук в Англия аз бих ви открил много тайни, но условията не спомагат, затова вие трябва да си продадете имането и да отидете в Мадагаскар, там ще ви открия големи работи“. Това е един действителен случай. И наистина, около десетина души видни теософи продават имането си. „Яви се – казват те – в нашето общество един махатма, който ще ни разкрие велики работи. Ние сега отиваме в Мадагаскар, а след това ще реформираме Англия“. Отиват там, хващат ги болести и един след друг всички измират, остава само един и той се връща в Англия. Сега и в България може да се явят много махатми, които ще ви кажат: „При тия условия ние не можем да ви открием великите тайни, но идете в Америка и в Индия при индусите, които с хиляди години са развивали своите способности, та дано ви разкрият много неща. Ще отидете там, да придобиете своето първо посвещение“. Какво ще бъде то? За да ви приемат в школата си, какво ще ви правят? Ще те турят на един каменен кръст, да стоиш вързан там 5–6 дни, за да видиш какво можеш да научиш от камъка. Някои ще отидат, ще се върнат в Европа така инициирани, ще кажат: „Ние минахме през кръста“. Индусът може да види нещо на този камък, но европеецът само ще се въодушеви, че стоял на него 5–6 дни, ще си мисли, че е посветен, че е видял нещо, но на този камък няма никакви знания. Тия посвещения, които могат така да се дадат, това са външната страна.

 

Туй посвещение на този камък изисква да знаеш свойствата на органическата, твърдата материя, за да можеш да видоизмениш своите кости. Първото посвещение се дава, за да можеш да научиш онези закони, чрез които да видоизмениш своите кости и мозъка, който се намира в костите. Следователно при този нов строеж на твоя мозък в тебе ще нахлуят нови енергии. Знанията ти ще се разширят, умът ти ще ще опресни. Туй състояние наричат „възраждане“ или опресняване на човека. А така можеш да седиш и 10 дни на кръста и нищо да не научиш. Христос беше разпнат на кръста, но след като слезе от него, възкръсна и тогава научи нещо. Кога? – Като слезе в ада. Там Той научи една от великите тайни на живота. И Христос не беше сам, двама бяха. Този, Който Го учеше, Учителят Му, Го заведе там долу в ада, да научи първите уроци. Христос, като слезе долу на земята, каза: „Не дойдох да изпълня моята воля, но волята на Отца си, Който ме изпратил долу в ада“. Той слезе долу, в ада, и Неговият учител Му предаде първия урок. По какво? – Първият урок на абсолютна забрава, а то значи да дадеш живота си напълно в ръцете на Бога и да не се роди в душата ти никакво съмнение. – Господ да постъпва с тебе тъй, както иска. Ни капка съмнение! Ако Учителят ти те заведе в ада и ти се усъмниш, ти си затворен там и там ще останеш. Следователно в душата си Христос беше чист и тъй чист излезе от ада. Ако не си чист, не можеш да излезеш. Докато човек не слезе долу в ада, той няма да се качи горе. За да се качим на небето, необходимо е да слезем долу, да оставим там своите съмнения. Мястото на съмненията е адът, там ще ги оставим. Следователно всички ние имаме съмнения. Аз зная свойствата на съмнението, то изпъква много естествено. Пътят, по който вървите, има толкова съвпадения, та мнозина от вас, като имат толкова прозорлив ум, нека видят дали туй, в което се съмняват, почива на някакъв верен закон, или не. Не трябва само да се съмнявате, но трябва да определите причината на туй съмнение. Туй съмнение се явява като една спънка във вашето развитие, а същевременно става спънка на общия вървеж на развитие с известни души, с които сте свързани. С вашето съмнение по някой път вие косвено въздействате и на Христовото тяло, понеже сте удове на това тяло. И Павел казва на едно място тъй: „На мъки съм аз още, докато се образува у мен Христос“. Как ще се образува Христос? – Докато Любовта вземе надмощие, понеже Любовта е Първият Божествен образ. Щом Любовта вземе надмощие, тя остава като един господстващ закон над вас и всяко съмнение ще се изхвърли навън. Щом дойде Любовта, идва и светлината, и тогава ние познаваме нещата тъй, както са.

 

Като ученици на Школата ще знаете, че в която школа и да влезете, принципите са едни и същи. В черната школа, в черното братство ако влезете, там пак не търпят съмнение. Вие няма да се съмнявате във вашата кауза. В черното братство искат, като правиш зло, да мислиш, че то е необходимо, че то е доброто в дадения случай. Ти няма да се съмняваш върху принципите. Те казват: „Ти трябва да вярваш и да не се съмняваш“. Щом се усъмниш, те веднага те хващат и ти налагат най-голямото наказание, ще оковат ума и сърцето ти във вериги, докато се примириш. В Бялото Братство като се усъмниш, няма да те изключат, но ще те извадят навън, да понесеш последствията на своите съмнения. Във всичките спиритически сеанси са проверили този факт. Дойде на сеансите една душа, която е излязла от черното братство, и като каже някоя истина, уплаши се и казва: „Идват, ще ме затворят сега“. Издала е някоя истина. Следователно не мислете, че в света, в който живеете, можете да бъдете свободни. Не! Този свят, дето живеем, е свят на борби, такива преплитания стават, че вие не можете да бъдете абсолютно самостоятелни. Вие мислите, че можете да бъдете самостоятелни във вашата мисъл. Не, вие се лъжете. Борбата е от толкова векове, от толкова хиляди години и вие можете да бъдете под хиляди преплитания. За вас е важно само да знаете кои влияния да използвате. Тук е вашето спасение. И казано на християнски език, за вас е важно да познаете в дадения случай една мисъл на вашия Учител ли е, или не, на Христа ли принадлежи, или не.

 

Тази сутрин аз ви казах, че зад всяко явление седи една разумна сила. Ако искате да използвате каквато и да е сила в Природата, в окултната наука на Бялото Братство, трябва да имате разрешение дали да употребите тази сила, или не. Може да я употребите, но непременно трябва да имате едно вътрешно решение. Сега аз ви говоря върху този въпрос и той трябва да се реши между вас. Знаете ли защо? Ако в Школата се допусне една мисъл, противна на другите, веднага отвън, от противоположния лагер ще дойде едно течение, на което мнозина от вас ще станат жертва. Коя беше причината, че Христос стана жертва? – Юда, който внесе отвътре отрицателни идеи. Отвътре стана предаването. Защо трябваше Юда да стори това? Имаше ли нужда да го предаде той? Не можеше ли друг някой да предаде Христа? Предаването на Христа беше един вътрешен процес. Крепостта се предаде отвътре. Следователно в Школата, в която ние живеем, трябва да има единство в принципите. И тия принципи не са наложени, аз съм ви говорим толкова пъти. Туй е по свобода. Знайте, че ако вие злоупотребите с тази свобода, вие ще злоупотребите спрямо вашата душа.

 

Туй, за което ние сега работим, е за Бога. То не е нито за мен, нито за вас, нито за България. Ние работим за една Божествена кауза. Ние имаме един план, за който сме дошли на земята, и казваме: „Вие ще свършите това, вие ще свършите онова и т.н.“ Дава ви се една задача, която дали ще свършите, или не, дали ще приемете, или не, то е друг въпрос, но това е една зададена задача, за която, като се върнете назад, ще ви питат: „Защо не изпълнихте задачата?“ В тази задача, аз съм казвал, ще имаме всичкото съдействие на невидимия свят, на видимия свят.

 

Аз сега желая между вас да се създадат по-меки отношения. Знаете ли по какъв начин? За пример вие не можете да търпите някой брат, нали? Аз ще ви дам един начин как да търпите този брат. Аз не ви съдя, защото не можете да го търпите, но ще ви кажа кои са причините за това. Стечение на обстоятелствата е, че и двамата сте положителни, и двамата сте с излишна енергия и не можете да се търпите. Какво ще направите? Вие ще намерите един брат, когото той обича, и ще му кажете: „Моля, запознай ме с този брат“. Той ще ви запознае с него. Вие веднага ще го обикнете, но прямо с него няма да имате съобщения. Направете опит. Нека тия братя и сестри, които имат антагонизъм помежду си, си дадат тайно кандидатурата. Ще направим един опит, да видим доколко е сполучлив. Ще сложим една среда, втора среда, да видим тази енергия право ли работи. Тия енергии на противодействие трябва да се прекарват през тия благотворни среди, за да се породи една вътрешна хармония. Има и друг начин, той е духовен начин, за да можеш да търпиш брата си. Той е следният: ще се обърнеш към Христа и ще кажеш: „Господи, заради Тебе застани сега между мен и моя брат, превърни неговото и моето сърце, да се опознаем“. Този е най-добрият метод. Само така ще се обърнат сърцата ви, душите ви ще просветнат, става ви леко и вие се поляризирате. Единият става положителен, другият – отрицателен. Веднага почвате да се изменяте и между вас се поражда почит и уважение. В какво седи почитта? Ето, аз ще ви моля едно нещо. То е следното: понеже желанието на всеки ученик в Школата е той да бъде изслушван, когато говори, то щом двама измежду вас водите разговор, постарайте се да се изслушвате внимателно, да влезете в думите и да се разберете. Туй е едно от условията за почит. Изкаже ли се единият и бъде внимателно изслушан, то като говори вторият, първият ще има желание да го слуша. Прекъснеш ли го и казваш: „Чакай аз“ – у него се появява едно подпушване. И той „чакай аз“, и ти „чакай аз“, чакай, чакай, излезе едно „пфиу“. Ще стане само на „чакай“. Трябва да бъдете много внимателни помежду си! Говорите ли на някой брат, наблюдавайте лицето му. Почне ли тъй малко да се мърда, спрете разговора. Това мърдане показва, че не може да ви слуша, но го е срам да ви каже. Тогава у вас пък се набира енергия, заражда се едно още по-силно желание да му говорите. Не, спрете да говорите и кажете: „Братко, друг път ще продължим разговора, ще извините, че може би говорих повече, отколкото трябваше“. В училището непременно трябва да се отнасяте вежливо помежду си, ако искате да бъдете ученици. Ако не спазвате тия закони, ще се натъкнете на големи мъчнотии, които ще ви наведат на големи неприятности в живота. Аз съм казал много пъти на годишните събрания, че това ще направим, онова ще направим, но трябва да пристъпим към един опит. По някой път, като погледна лицата ви, хваща ме една тъга. Знаете ли защо? Лицата ви са тъй омърлушени, като че казват: „То нашето се свърши, нас няма да ни бъде“. Обезсърчени, обезкуражени сте. Вие сте под закона на мая, но това е една илюзия. Когато дойде една отрицателна мисъл да ви казва, че от вас нищо няма да стане, при вас седи друг един велик закон, вие сте при един възел на най-големи възможности и от черната ложа искат да ви отнемат възможността, да ви отвлекат вниманието. Преди няколко дни един млад брат ми разказваше: „Идва ми една мисъл, зная, че не е моя, но ми подшушва: „Излез от това Братство, не ти е тук мястото“. „А – казвам, – те знаят, че тъкмо сега трябва да си тук.“ Те ти казват да излезеш, че като изгубиш условията, пак да влезеш. Не, не, ще седиш вътре и ще чакаш. Нали ние искаме да опитаме Господа, Великия учител в живота?

 

Сега между по-младите и по-старите ученици аз искам да се установят едни правилни отношения. Има философски работи, които аз съм зачекнал, някои от младите след 4–5 години ще бъдат в състояние да ги разберат. Някои от по-старите ученици, като мислят, че знаят, че разбират великия закон, те са на друга опасност. Ще започнем от „А“, „Б“, това да го знаете. Не считайте туй за докачение. Всички от „А“, „Б“! В Бялата Школа е тъй. Някой може да е свършил три факултета, нищо от това – ще почне от Божественото „А“, „Б“ – и бързо ще прогресира. Ще започнете основно и няма да пропускате нищо. Всичко във вашето съзнание ще бъде тъй, че да не става никакво пропукване. Ще кажете: „Учителят ни връща към „А“, „Б“. Не, не ви връщам, аз ви тикам напред. Знаете ли какво нещо е Божественото „А“, „Б“? Няма по-велика сила в света от тази, да придобиеш съзнанието, че Бог е с тебе! Да знаеш, че като седиш на бойното поле, той ти казва: „Стой, не бой се!“ Изпитва те Господ. Господ казва: „Стой!“ Гранатите падат пред тебе 4–5–10 метра. – Ще стоиш, няма да те повредят. Около тебе навсякъде ред гранати падат, но ти ще седиш и ще чуваш Божия глас: „Не бой се!“ Да не бягаш! След туй ще ти каже: „Премести се на 100 крачки!“ Веднага ще се преместиш. Ще ти каже: „Стой тук!“ Веднага започва другото обстрелване. Пак ти казва: „Премести се на още 100 крачки“. Пак обстрелване, но от тебе няма да падне нито един косъм. Ще опиташ един велик закон. Питам, след като те прекара Господ през бойното поле, минеш през тия шрапнели и останеш здрав, в тебе няма ли да се зароди онова съзнание, че има една сила, на която можеш да разчиташ? – Ще се роди туй съзнание.

 

Втори опит. Ще прострат един тънък конец от макара, който само от тежестта на половин килограм може да се скъса, и ще ти кажат: „Мини през този конец!“ Ти ще минеш, без да се скъса той. Ще минеш един път, ще минеш два пъти, три пъти, ще се хоскаш на конеца и той няма да се скъса. 10 пъти ще минеш през конеца. Питам: След като направиш този опит, няма ли у тебе да се засили вярата, че има нещо в света, което в най-слабите случаи в живота ни поддържа?

 

Трети опит. Господ ще те прекара да минеш през всичките твои неприятели, всички те вардят с пушка, всички се ококорили и ти казват: „Не можеш да минеш от тук“. Ще минеш един път, два пъти и никой няма да те види. Питам: няма ли у тебе да се зароди вяра, че има сила, която те пази? – Ще се зароди. Туй е положителна вяра, положително знание. Няма да се съмняваш, ще минеш, а като ти каже: „Спри!“, ще спреш и ще опиташ, че в думите Му няма никакво изключение. Ще знаеш, че ти си свързан с Онзи, Който ръководи съдбините. И от главата ти няма да падне нито един косъм. Аз бих желал, като ви каже: „Направете това“, и вие да го направите. А сега често опитът излиза несполучлив, защото когато Господ ти говори, ти не слушаш, а после се зароди желание да изпълниш волята Му, но Той казва: „Сега ще чакаш“. Знаете ли какво е туй говорене? Аз ще ви говоря някой път за него. Някои казват: „Духът ми говори“. В Цариград на един осиромашал евангелист проговорил Духът и му казва: „Ще отидеш при един от мисионерите, ще му поискаш 3,000 лева и той ще ти даде“. Отива при един мисионер и му казва: „Духът ми каза, че ще ми дадеш 3,000 лева“. – „Криво си дошъл до мене, напразно ти е говорил, защото ако ти беше казал така, аз щях да имам 3,000 лева, а всъщност нямам такива.“ Връща се той у дома си, почесва се, поседял малко, отива при друг мисионер и нему казва същото, но той му отговаря: „Не, аз нямам пари, ти не си разбрал“. Най-после, като излиза от там обезсърчен, среща го един ходжа и му казва: „Ефенди, защо си така обезсърчен?“ – „Остави се, Духът ми говори да отида при един от мисионерите да ми даде 3,000 лева, но не мога да разбера при кого да отида.“ – „А, напразно си отишъл при мисионерите, аз съм този човек, ела, аз ще ти дам“ – изважда 3 хиляди лева и му ги дава. „Аз съм човекът, за когото ти е казано, не са те.“ Ние мислим, че онзи, който трябва да ни помогне, трябва да е от нашето верую. Туй не е право схващане. Един ходжа срещаш и виждаш, че той е човекът, който може да ти помогне. Та ние трябва да различаваме Божественото от човешкото. Има начини на различаване. Божественото не говори отгоре, от главата ти. Някой път казвате, че Духът ви говори, а усещате едно стягане при слепите очи. Внимавайте, вие сте на едно изкушение, вие сте на крив път, 99% е лъжа. Говори ти: „Това ще стане, онова ще стане“. Не вярвайте, вие сте на изкушение. Доктор Миркович правил един сеанс в Пловдив и духовете му казвали: „Иди до Сливен, че като се върнеш в Бургас, ще ти разправяме големи работи“, щяло да вали дъжд от жаби. Отива до Сливен, връща се в Бургас, няма никакъв дъжд. Това са символи. Той ми разправяше тия анекдоти. Аз му казвам: „Блажен си, че имаш такава вяра“. Той е много лъган от тия духове. Той имаше един стиснат характер за пари, петаче не даваше, но щом говорят духовете, отваряше кесията си. Кажеш ли: „Аз искам пари“, той отговаряше: „Е, не може, тук има сметка“. Но като му говорят духовете, широко отваряше кесията си. Дойде при него един изпаднал евангелист, младо момче, и духовете му казват: „Да помогнеш на това момче“. Викна го той вкъщи, цял месец го храни, прати го на баня, даде му пари, стана му гарант, да му дават книги да чете, да се развива. Казва: „Духовете тъй казват, не може другояче“. Този, на когото стана гарант, изяде парите. „Е, няма нищо – казва, – духовете тъй казаха, ще го търпим.“ Дойде онзи книжар, който му давал книги, казва му: „Или да платиш, или да се закълнеш“. – „Щом духовете казват ще платя, няма да се кълна.“ Аз харесвах тази черта у него, че има голяма вяра. „А – казваше той, – духовете не могат да лъжат, будала съм аз, че не съм ги разбрал право.“ Той не казваше: „Тъй рекъл Господ“, но – „Тъй рекли духовете“. Блажени верующите! Аз бих желал всички да имате тази детинска вяра. Той беше отличен човек във всяко отношение, разсъждаваше философски, но дойдеше ли до духовете, казваше: „Тук разсъждения няма. На нас говорят по-висши същества, аз съм ученик и ще изпълня всичко“. Щом няма духове, той казваше: „Аз съм лекар“, и тогава сам, по своите медицински познания, предписваше лекове. Щом дойдат духовете, пита ги: „Какво да се даде на болния?“ – „Намагнетизирана вода.“ „Слушай – казва на болния, – има една медицина по-висока от нашата, тя е медицината на духовете. Като пиеш намагнетизирана вода, ще оздравееш.“ И действително, той лекуваше добре. Дойде някой болен при него, даде му намагнетизирана вода и след един месец оздравява. Той казваше: „Трябва да знаете, че когато духовете намагнетизират водата, всичките болести се лекуват“. Той лекуваше по два начина. Всякога запитваше духовете: „Как да лекувам, по научно-медицински начин, или чрез намагнетизирване?“ Ако му се кажеше, че трябва да лекува по медицински начин, той даваше хапове, доста вещ медик беше, но щом му казваха да лекува по начина на духовете, веднага даваше магнетическа вода без никакви хапове. И казваше: „Тази магнетическа вода е хиляди пъти по-силна от нашите лекарства“.

 

Следователно съмнението се заражда още от неразбиране на нещата. Съмнението ще дойде, но пазете се да не се подхлъзнете, да не влезете в примката му. „Всичко изпитвайте – казва Писанието, – доброто дръжте.“ Само така ще добиете сила за постигане на желанията си. Но за успеха в науката е потребно сила в мозъка. За успеха във всяко едно изкуство, за успеха в каква и да е област на живота се изисква също сила.

 

Вие, учениците в тази Школа, напразно харчите излишна енергия. За пример учениците с речено-казано харчат грамадна енергия. Туй е демагнетизиране. Щом одумваш един човек, ти му правиш услуга. Ти се свързваш с него и се демагнетизирваш. Защо? Защото когато говориш за него, законът те свързва. Та, като ученици, ще гледате да не се свързвате, да не си правите излишни връзки. Може да одумвате колкото искате, то е за вас, за мене е безразлично. Аз зная, че ако се откажете поне в най-минималната степен, то е пак полза. Да кажем, че днес можеш да одумаш 10 души, постарай се утре да одумаш само едного. И аз забелязвам, често правя опити, отивам в някоя къща и опитвам дали там хората одумват, или не. Има един закон на противодействие. Едва седна, почне нещо да ме шушка да ми казва: „Кажи де, кажи де“. Първото нещо: ще се въздържаш. Има неща, които трябва да казваме, но има неща, които не трябва да казваме. Спрете ли одумването, то ще се изроди в следното: Направете опит! Седнете за половин час тихо и спокойно и си кажете: „Няма да мръдна“. Веднага почва щипене оттук-оттам. Не правите ли никакво обещание, нищо няма да ви щипе. Дадете ли обещание да сте спокойни за половин час или 20 минути и седнете на стол, всичките щипения ще дойдат. Вие ще седите спокойно и всички тия щипения за 20 минути време ще ги изтърпите, като че нищо не е станало. Ако искате да се занимавате с тях, ще изброите колко щипения са били. Туй щипене е на физическо поле. Ако успеете да не му се подадете, то ще влезе във вашето астрално тяло и ще ви подшушне: „Кажи, кажи онова, което ти казаха“. Туй подшушване ще бъде нито в клин, нито в ръкав.

 

При съмненията се явява и нещо друго. Ние направим една погрешка и търсим причината извън себе си, казваме: „Аз я направих, защото тъй и тъй беше“. Не, ти просто ще констатираш една своя погрешка и ще кажеш: „Аз в дадения случай имах слаба воля, не устоях. Сърцето ми не устоя, умът ми не можа да схване нещата“. Съзнай и се помоли, не съжалявай за първата погрешка, защото няма да се мине много време, ще дойде и втора погрешка. За нея трябва да бъдете готови. За втората се помолете. Ако и втората не можете да издържите, пак се помолете. Молете се за всяка една грешка. Цял ден ще водиш борба, 99 сражения ще имаш и като направиш 99 сражения, ще кажеш: „Победата е моя“. Но 99 пъти трябва да се молиш, да се свържеш с Бога. Знаете ли какво нещо е да се свържеш с Бога? За това нещо се изисква постоянство от ученика. Ученикът трябва да бъде като октопода – ти пускаш, той не пуска.

 

Сега някои от вас искат да влязат като ученици, но като претърпите 10 несполуки, вие сте готови да се усъмните. Даже и вън в света да сте, вие ще имате същите изпити. Нима Стамболийски нямаше изпити? Нима неговите ръководители не му подшушнаха: „Напусни властта!“ Колко пъти му подшушнаха, но той не слушаше. Той се самозабрави във властта, мислеше, че е силен, че всичко може. Не се самоизмамвайте! Всички хора на земята са слаби. Когато мислите, че сте най-силни, да знаете, че се намирате пред най-голямата опасност. Туй да го имате като закон. Когато мислите, че сте най-слаби, тогава имате най-голямото Божие благоволение. Затуй в Писанието се казва: „Господ на смирените дава благодат, а на горделивите се противи“. Проверявайте закона! Насилието ражда насилие. Ако Стамболийски би вървял по пътя на Христа, ако в своето управление не би допуснал нито една капка кръв, нямаше да има никакво отклонение и неговият живот нямаше тъй да се изложи, но понеже той допусна това, допусна се и този край. Казвам в Школата: Допущат се тия неща, обаче не трябваше да го убиват, защото българите се свързват с него и за в бъдеще ще изплащат. Те нямаха право да го съдят. Ако бяха просветени, трябваше да оставят да го съди невидимият свят, той да му наложи наказание, каквото знае, та да се опомни, да се разкае и да се обърне към Бога и да каже: „Господи, ще изпълня Твоята воля“. А при това разрешение на въпроса, което дадоха българите, от чисто окултно гледище той влиза сега в невидимия свят и там може да направи сума пакости, докато дойде в съзнание.

 

Сега вие може да имате и други изкушения – такива, каквито имаше Стамболийски, и втори, и трети. Всеки може да попадне в тях, да иска да си отмъсти. Не си отмъщавайте! Казва се в Писанието: „Отмъщението е Мое“. Вие ще живеете без отмъщения! Светът може да живее по свои закони, те имат право да постъпват тъй, но ние ще постъпваме според нашия закон. Нашият закон е законът на Любовта, ние трябва да вървим по този закон и ще имаме Божието благословение. Ако вървим по Божия закон, нито един косъм няма да падне от главата ни. Защо? – Защото сърцата на всички хора, на всички управляващи в света седят в ръката на Господа. Той управлява всички хора сега. И тъй, досега в Школата трябваше да воюваме с ред съмнения.

 

После, друго нещо трябваше да знаете и да го спазвате. Аз не мога да говоря, когато вие искате или когато аз искам. Това е по човешки. Аз искам да спазвам онзи Божествен закон, според който мога да ви говоря в най-благоприятни случаи, тогава, когато от Божествения свят искат да ви предам една истина, която да ви ползва, защото ако във вашите умове и сърца не е този Божествен Дух, да разбере туй, което ви говоря, какво ще ви ползва то? Ако не е Той, който да ви разясни и хвърли светлина, за да се ползвате, тогава говоренето няма да има смисъл. Туй е Божествено. Щом няма този Божествен Дух да ви говори, семето е паднало на лоша почва. Не само аз, но и вие трябва да спазвате този закон. По някой път вие ме виждате не такъв, какъвто искате да бъда. Защо? Вие още не разбирате какво нещо е отговорността в света. Да кажем, имате отговорност за нещата, които са важни и в един даден момент се решава една такава важна съдба в света, дето аз трябва да внимавам, а вие се занимавате с посторонни въпроси. Има време за философските въпроси в света. Та и вие, като ученици, в Школата всеки си има свои задължения.

 

Казвам ви: Втори път, когато влезете в този салон, седнете тихо и спокойно на един стол, според това, където е влечението ви. Всеки да седне там, гдето теченията са най-благоприятни за него. Нека се намести всеки, където иска, за да видим как ще излезе работата. Е, тогава стенографите къде ще бъдат? – Стенографите ще си преместят и местата, и масите, където искат. И те могат да се местят. Аз искам всички да станете чувствителни, възприемчиви, да използвате закона. По този начин ще се избавяте от много неприятности. Тия 10 години, които сега минавате, ще трябва да се калите, да бъдете силни, защото след тия 10 години ще има един такъв велик изпит, какъвто светът не е виждал. Вие ще трябва да бъдете герои. Този изпит ще бъде не само за вас, но и за целия свят. Вие трябва да бъдете герои, да посрещнете този момент. Ще има едно такова силно проявление на духовния свят, такова мощно сътресение по целия свят – и вън, и вътре, че всички глави ще узреят. Даже и най-заспалите хора ще се пробудят. Не мислете, че тъй лесно ще мине. Ние сме вече в края на тази епоха и всички ще минете през 35 милиона градуса топлина. Разбирате ли? Този ток ще премине през този свят и той ще бъде пречистен. Не отлагайте, не си правете илюзии. Вие не казвайте това на света. Ще мълчите, то е за вас. На света може да кажете: „Ние знаем нещо много хубаво, което ще се случи след 10 години“. Ами че хубаво е, как не! Светлина ще дойде! Затуй именно сега ние в Школата искаме да ви калим, геройски да посрещнете нещата и да се ползвате от тях. Няма да казвате: „Ще умрем“. Не, ще минете от едно съзнание в друго и пак ще се срещнем. И тук, и там пак ще се срещнем. Не мислете, че втори път като дойдете на земята, пак ще се трудите да ме намерите. Не, и тук на земята, и там горе, в духовния свят, светът е един. Горе и долу било, като ви срещна, ще ви кажа: „Добре издържахте изпита си, радвам се, туй е хубаво“. Аз желая всички вие да издържите тъй изпита си. И всички може да издържите този изпит. Ако не е така, аз не бих си отворил устата да ви говоря и да ви казвам, че всички можете да си издържите изпита. Това не е само за насърчение. И тия малките спънки, които ще дойдат, те са като тия щипения, не ги считайте за нещо голямо. А това, речено-казано, това са малки закачки. Ще вървите напред. В тия 10 години вие трябва да научите нещо.

 

В Бялото Братство не трябва да бъдем слаби. Ние ще воюваме. Как? Ако вие бяхте готови ученици, щяхме да прекараме една електрическа вълна от няколко милиона волта и с нея да нагорещим всички пушки и топове на неприятеля. Какво ще правят те след това, как ще воюват? – Ще отстъпят настрана и ние ще бъдем свободни. Ще нагорещим всички камъни по пътищата. Как ще минат? Ще нагорещим всички земни течения, че като минат, краката им ще се спънат. Кого ще гонят? Никого няма да гонят. Тъй ще бъде, като дойде Бялото Братство. Ще видите какво ще стане на земята. Белите Братя ще пуснат такава артилерия, каквато светът не е виждал. Ще пуснат тия подземни токове, та всички хора да познаят, че има един Велик закон, на който всички същества трябва да се подчинят. Няма да остане човек, който да не каже: „Господи, да бъде Твоята воля!“ Ние сме хора неразбрани, ние досега не изпълнихме Твоята воля, но отсега нататък трябва да бъдем честни и справедливи. Такова желание трябва да се зароди у всички хора, у жени и мъже, у млади и стари, у професори и всички на един глас така ще викат. У всички ще се зароди такова желание. Сега се приготовлявате. Навсякъде трябва да дойде едно такова учение. Всички ученици на окултните братства в Индия и в Англия – навсякъде сега се обединяват. Туй обединение става вече в духовния свят, а за тази физическа връзка те ще почнат да пращат свои депутации да се опознаят. Опознаването сега ще става бързо. Дойде един брат от Чехия и разказва, че там се интересуват за окултните братя в България. Запитват какво е нашето верую. И от Америка вече се интересуват. Един наш брат ми разправя, че намерил там братя. Аз му казвах: „Като отидеш в Америка, и там ще намериш братя“, а той ми пише, че не ги е намерил още и ме пита къде са. Но сега ми пише вече, че ги намерил, как ги намерил, какво е тяхното мото и т.н. Те му казват тъй: „Ние държим запалени нашите факли на пътя, по който ще минат нашите братя, за да може да ни видят и дойдат при нас“.

 

Следователно Бели Братя има навсякъде, но ще ги търсите. Ще ги намерите, ще се запознаете с тях, но трябва да бъдете добри, примерни ученици, да изправите живота си, да проверите, да опитате всичко. Аз искам да опитате всичко туй, което ви говоря, и да кажете: „Всичко туй, което нашият Учител говори, е вярно“. Искам да се уверите, че това е една велика Истина. Туй е моето желание. Като се уверите в истинността на думите ми, да кажете: „Учителят е бил нещо по-хубаво, отколкото в постскриптума. Сега разбираме вътрешния, скрития смисъл на живота и можем вече да започнем една нова работа“. Само по този начин ще се осмисли вашият живот. И в душата на млади и стари нещо ново ще прозре. Тогава всички ще говорите от изблика на сърцето си, ще бъдете радости и весели и ще кажете: „Минахме през най-големите страдания, но най-после добихме това, което търсихме. Сега ще работим за Господа“. Не само тогава, но и сега ще работим за Господа. Аз ви казвам: Ще дойдат съмненията, но чрез вяра трябва да победим!

 

Аз трябва да ви запозная с Бялото Братство. Вие още не го познавате. Искам всинца вие да се наричате ученици на Всемирното Бяло Братство, на което Христос е глава. В себе си тъй ще кажете: „Ние сме ученици на Всемирното Бяло Братство, на което Христос е глава“. И на другите същото ще казвате: „Ние сме ученици на Всемирното Бяло Братство, на което Христос е глава“. Бъдете смели в себе си и ще видите дали ще пострадате, или не. Пък на външния свят може да казвате, че сте окултисти. Теософите казват: „Ние сме ученици на Бялата Ложа“. Кое е по-съществено – Бялата Ложа или Бялото Братство? „Бялото Братство“ – това е първото име, но то има по-свещено име, което сега не смея да го произнеса. Дръжте туй име в себе си. Има имена, които не е позволено да се произнасят. Къде е туй Братство? Ще ви кажем къде е. Църквата казва: „Вие сте еретици!“ Не, ние сме членове на Всемирното Бяло Братство, на което Христос е глава. Ако Христос е глава на църквата, и ние сме ученици на тази глава, значи имаме една глава, няма какво да ни злословите, няма какво да ни гоните. Този, който е ваша глава, Той е и наша глава. – Следователно една обща глава имаме. Вие наричате Христа глава на църквата, а ние – глава на Всемирното Бяло Братство. Кое е по-ефикасна дума? Всемирното Бяло Братство е по-ефикасна дума. Защото думата „братя“ означава живи същества, а „църква“ подразбира хора на съдържанието. И едното, и другото са важни.

 

Тогава ще имате предвид следното: Във Всемирното Бяло Братство употребяват три метода за работа. Единият метод е методът на Любовта, по който метод Христос сега работи. Вторият метод е методът на Мъдростта, а третият метод е методът на Истината. Това са три метода, три Школи, които Бялото Братство употребява едновременно. Следователно ние боравим и с Любовта, и с Мъдростта, и с Истината едновременно. Християните боравят само с Любовта, теософите – с Мъдростта, а йогите употребяват Истината за услуга на волята в нейното физическо проявление.

 

И тъй, в Бялото Братство изучаването на Любовта, Мъдростта и Истината са методи за работа, за да се образуват онези духовни връзки за служене на Бога. Казва Христос: „Търсете Царството Божие в Неговото проявление и всичко друго ще се приложи“. Тази е идеята. Христос казва: „Който се отрече от мене пред человеците, и аз ще се отрека от него пред ангелите“. Белите Братя са служители на Бога, те са ангелите. Това е, което се подразбира в стиха. И аз ще се отрека от него не пред Бога, но пред тия братя. Вие трябва да казвате: „Ние се готвим за ученици, да влезем в туй Всемирното Бяло Братство, на което Христос е глава, и в стремлението си няма да отстъпим нито една крачка, няма да се отречем от принципите Любов, Мъдрост и Истина“. Само така ще станем Негови членове. Станем ли Негови членове, и ще започнем истинския живот. Аз ще се спра някой път да ви поговоря върху Бялото Братство, има много да се говори върху него, да се запознаете със законите на тази Божествена наука. Постепенно ще ви въведа, не изведнъж. Ако бяхте готови, трябваше да ви приведем между тия Бели Братя, да ги видите, но те не пускат когото и да е. Разбирате ли?

 

Та сега няма да се обезсърчавате. Имате една велика задача и не трябва да напуснете живота си. Аз съм бил толкова снизходителен, толкова внимателен, никога не съм изисквал да напуснете жена си и децата си. Но един ден ще кажа някому да напусне жена си, децата си. Сега се приготовлявате. Но кога? Когато ми се каже отгоре. Каже се някому да напусне жена си. „Какво ще правя?“ Ще идеш да извършиш такава и такава задача. Че щели да станат раздори между тебе и жена ти... Сега ти ще се отделиш сам и ще отидеш в Америка. Може да отидете и двамата заедно, а може и мъжът, и жената поотделно, но като дойде този момент, трябва да бъдете готови да изпълните една заповед. Ако дойде този важен момент и се даде тази заповед, пригответе се да изпълните всичко, което ви се каже. Поколебаете ли се, вие се спъвате. За пример на някой ученик аз заповядвам да си извади един билет и да отиде в Америка. Дава му се един затворен плик и макар че не знае езика, казва му се: „Ще отидеш!“ Няма по-велико нещо от това! Как на Йона за пример Господ каза: „Иди в Ниневия да проповядваш!“ Можа ли да избяга? Отиде в Испания и после се върна. Казваше: „Мъчно е да риташ срещу остен“... После отиде в Ниневия и много време проповядваше там. На всеки един ученик ще се даде една задача и в тази задача се решава неговото иницииране, да мине от една степен в друга, да мине от един клас в друг. Будни трябва да бъдете сега, та ще учите. И тия неща ще дойдат, за някои ще дойдат по-рано, за някои по-късно, но все таки ще дойдат в живота ви. И казвам: Да се не обезсърчавате, много минало, малко останало. Апостолите, които живееха преди 2,000 години, казваха: „Близо е денят Господен“, а това беше преди 2,000 години. Какво търпение имаха те! И пророците, и те също. А сега ние казваме: „Денят Господен е на нашия праг“. Братя, първият звънец е ударил, остават още два! И като ударят последните два звънеца, всичките царства на земята ще бъдат царства на Бялото Братство. И ще има само едно царство на земята, царство, а не република. Царство ще има! Всички хора тогава ще бъдат царе и свещеници на Бога.

 

Тия са великите мисли, великите идеи, които бъдещето носи в себе си. Засега имаме още някои мъчнотии, които трябва да преодолеем. Аз ще ви кажа какви мъчнотии са те. Те са известни задачи, които трябва да решите. Друг път ще ви кажа какви задачи има да решавате и трябва да ги решите правилно, разбира се, всеки човек според това, което има – някой повече, някой по-малко!

 

Размишление

 

30-та школна лекция на Общия окултен клас (II година), 17 юни 1923 г., София.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Вѣра и съмнѣние

Кратко съзерцание.

Прочетоха се нѣколко теми върху: „Ползата отъ прѣдметното обучение”.

Прочете се резюмето върху темата: „Отличителни чърти на младостьта и старостьта”.

Тема за слѣдующия пѫть: „Разликата между добро и правда”. Ще опрѣдѣлите какво нѣщо е доброто, не само теоретически, но какво вие схващате подъ „добро”. Послѣ, ще опрѣдѣлите, какво нѣщо е правда, а не какво нѣщо е право, защото правото е излѣзло отъ правдата. Добро и правда, това сѫ два принципа, които докосватъ материялния и духовния свѣтъ.

Ще имате и още една тема: „Задачата на ученика въ всемирната „Бѣла школа”.

Сега ще направя малки бѣлѣжки върху „вѣра и съмнѣние”.

Вие всинца се спъвате отъ съмнѣния и отъ вѣра. Вѣра, която носи слѣдъ себе си съмнѣния, е прѣсилена вѣра. Запримѣръ, вие като дѣте, може да мислите, че вашиятъ баща е най-силниятъ, най-умниятъ човѣкъ, че всичко може да направи. Туй е вашата положителна вѣра, Но, при единъ изпитъ вие виждате, че баща ви не може да издържи изпита. Тогава вие виждате, че баща ви не е такъвъ, какъвто сте го мислили. Вашата вѣра прѣтърпява едно малко отклонение, и започвате да се съмнѣвате и виждате, че баща ви не е това, което сте мислили. Слѣдователно, всѣки ученикъ трѣбва да има вѣра, която да вижда съмнѣнието, но да не го ражда. Злото не е тамъ, че можемъ да се осъмнимъ въ Бога, въ нашитѣ близки, и въ приятелитѣ си, но въ това, че можемъ да се осъмнимъ въ себе си и да се спремъ въ развитието си. Ние мислимъ, че всичко можемъ да направимъ, но при единъ голѣмъ изпитъ, осъмнимъ се, падаме духомъ и веднага изгубваме половината отъ своята вѣра. Вие, като ученици, ще помните единъ фактъ: на земята нѣма силенъ човѣкъ. Човѣкъ, облѣченъ въ материално тѣло, е едно слабо сѫщество. Туй е първото нѣщо. Не по душа, но по тѣло човѣкъ е едно слабо сѫщество. Туй трѣбва да го знаете и винаги трѣбва да го имате прѣдъ видъ. Силенъ може да бѫде човѣкъ само тогава, когато е свързанъ съ онѣзи вѣчни принципи на живота, когато е свързанъ съ Бога. Тогава неговиятъ духъ владѣе законитѣ на живата материя, защото ние сега сме въ мъртвата материя, а трѣбва да я одухотворимъ. Трептенията на тази мъртва материя сѫ много слаби. Като влѣземъ въ нея, нашиятъ духъ веднага се ограничава, губи, и ние изгубваме половината отъ своитѣ знания, Когато слѣземъ на земята, прѣдъ очитѣ на нашитѣ по-напрѣднали братя ние ставаме като малкитѣ дѣца. Нѣкой може да е билъ голѣмъ човѣкъ, да е писалъ голѣми книги, да е свършилъ 10 факултета, но послѣ, като слѣзе на земята, той е като малко дѣте и трѣбва наново да се пробужда. Майката го кѫпи, и то плаче, криви се, сърди се, не знае да ходи. Ама че той нѣкога си билъ старъ философъ!... Може да отворите аналитѣ на миналото, да видите какъ нѣкога е билъ царь, владика, философъ, какъ е бѣсилъ и заповѣдвалъ, какво не е правилъ. А сега, той е едно слабо дѣте. Защо? Щомъ единъ ученикъ прѣстѫпи духовнитѣ закони турятъ го въ закона на забравата. Това е наказанието му. Влѣзешъ ли въ закона на забравата, върху ти ще дойдатъ всички слабости на свѣта и ще изпиташъ всички несгоди на живота. Ще изпиташъ всички закони на необходимостьта върху си, за да се учишъ постепенно да служишъ на Бога.

Често, у васъ има едно криво понятие. Схванали сте, че може да изнасилимъ нѣщата, че можемъ да направимъ това онова. Не, истинскитѣ нѣща въ свѣта ставатъ точно на своето врѣме. Запримѣръ, ако пробудя вашето съзнание прѣждеврѣменно, азъ ще ви осакатя. Има много ученици, много религиозни; хора, много учени, които отъ обичь къмъ науката сѫ осакатени, тѣ сѫ прѣждеврѣменно събудени, и вслѣдствие на това сѫ осакатени. Човѣкъ трѣбва да се-събуди точно на врѣме, когато сѫ най-хубавитѣ условия. Слѣдователно, отъ невидимия свѣтъ, кѫдѣто познаватъ Божественитѣ закони, то когато дойде врѣме да се роди човѣкъ, всички иерархии, прѣзъ които той ще прѣмине, трѣбва да дадатъ съгласието си за това негово раждане, за това негово идване на земята, Всички тия иерархии, всички тия сѫщества, които сѫ минали нашата еволюция и които направляватъ вселената, трѣбва да дадатъ съгласието си. Въ всички трѣбва да има съгласие, дали една душа да дойде да се въплоти на земята или не. Туй е най-щастливото раждане. Туй астролозитѣ го наричатъ щастливо съвпадение на планетитѣ въ живота. Запримѣръ, ако въ вашия животъ има щастливо съвпадение, тъй че вие да сте подъ щастливото рѫководство на Венера, или да сте подъ щастливото рѫководство на Юпитеръ, или да сте подъ щастливото рѫководство на Слънцето, или да сте подъ щастливото рѫководство на Меркури, или да сте по нѣкой пѫть подъ щастливото рѫководство на Сатурна, което е рѣдко изключение, то е голѣмо благословение. Особено голѣмо благоволение е нѣкой пѫть Сатурнъ да има довѣрие къмъ тебе. Той на много малко хора се довѣрява. Слѣдователно, да имашъ неговото довѣрие, това е едно изключение, тъй го наричатъ астролозитѣ. Затова астролозитѣ казватъ, че за да се смекчи неразположението, влиянието, което Сатурнъ има къмъ нѣкой човѣкъ, трѣбва да влияе върху него или Венера или Юпитеръ. Като ви говоря по този въпросъ, вие ще кажете: ние сме родени вече. Тъй, физически вие сте родени, Да допуснемъ, че досега вашиятъ животъ е билъ нещастенъ, отсега нататъкъ вие можете да го направите щастливъ. Какъ? Вие можете да се родите духовно и вашето духовно раждане да се съвпадне съ едно щастливо благоволение на сѫществата отъ по-висшитѣ иерархии. Туй е което Христосъ нарича „новораждане” — може да се родите безъ да умрете и пакъ да живѣете въ тѣлото си. Цѣлиятъ ви животъ ще се измѣни, всичкитѣ нещастия ще ви напуснатъ, и отгорѣ започва едно благоволение. За да дойдете до това щастливо съчетание, подъ рѫководството на тия висши иерархии, които да се заинтересуватъ отъ васъ, вие трѣбва да намѣрите вашия Учитель и да нѣмате абсолютно никакво съмнѣние въ Него. Въ небето, въ този висшия животъ съмнѣнието е изключено. Защо? Ученикътъ, като оглашенъ, има право да се съмнѣва, да мине този периодъ на съмнѣние. И като мине съмнѣнието, ще добие знанието. Какво има да се съмнѣвате? Съмнѣватъ се само онѣзи, които нѣматъ истински познания. Които иматъ познания. нѣма какво да се съмнѣватъ. Идете въ Америка, тамъ има двама-трима видни френолози, тѣ могатъ съ завързани очи да ви опрѣдѣлятъ всичко. Искате да имате нѣкой приятель, или да вземете нѣкоя слугиня, или да започнете каква и да е работа, идете при нѣкой отъ тѣхъ, и той ще ви даде такива точни опрѣдѣления за вашия характеръ, че вие ще се очудите. Ще опише, каква е вашата професия, свършили ли сте висше училище или не. Значи, всичко е написано вѫтрѣ въ човѣка, нѣма нищо скрито-покрито. Най-първо всички вие трѣбва да се научите да изучавате себе си, Нѣма по хубаво нѣщо отъ това, да изучава човѣкъ себе си въ обективна смисъль. Въ всѣки единъ отъ васъ има заложени красиви чърти, но се изискватъ условия за развиване на тия дарби, Туй, което спъва сега ученицитѣ, азъ намирамъ, че е въ тѣхното люшкане и колебание. Питамъ: тъй, както сте поставени тази вечерь, има ли по-учени хора отъ васъ въ България? Вие казвате, че не сте учени. По-учени хора отъ васъ има ли? Вие заставате привидно тъй, като че нищо не знаете, но въ себе си всѣки мисли, че знае нѣщо, Тъй седи истината. Ако нѣкой, по нѣкаква слабость, не признае вашето учение, вие веднага се докачвате. Какъ трѣбва да се прояви туй зачитане на вашето учение Вие дойдете тукъ въ салона, поставили сте си единъ столъ на едно мѣсто, дойде другъ, прѣмѣсти стола ви, вие се докачвате, казвате: азъ съмъ ученъ човѣкъ, не смей да отмѣствашъ стола ми, не смѣй да коригирашъ моите работи! На какво основание правишъ това? И веднага почвате да спорите. И дѣйствително, като дойдете въ окултната школа, споредъ законитѣ на висшата математика, всѣки единъ ученикъ, въ даденъ моментъ, не може да седи на кое и да е мѣсто въ този салонъ. Отъ невидимия свѣтъ отъ тия по-висши иерархии има опрѣдѣлени течения за всѣкиго едного, и всѣки единъ трѣбва да намѣри своитѣ течения. Когато отидете въ единъ салонъ и намѣритѣ тамъ своитѣ подходящи течения и седнете на това мѣсто, то като започнете да си мислите веднага ще се въодушевите. Седнете ли на чуждо мѣсто, веднага усѣщате каточе нѣщо ви стиска и виждате, че не сте на мѣстото си. Този законъ, като окултни ученици, вие ще го изпитате. Отивате да си купите хлѣбъ. Отъ всѣка фурня не можете да си купите хлѣбъ. Ако разбирате закона, трѣбва да знаете, че на всѣки единъ отъ васъ, като окултенъ ученикъ, е опрѣдѣлено отгдѣ може да си купува хлѣбъ. Защо? — Вибрациитѣ на този фурнаджия, който е мѣсилъ хлѣба, съответствуватъ на твоитѣ вибрации, и като купишъ хлѣба, ще усѣтишъ едно разположение, едно въодушевление, И сега, вие, като ученици, идвате въ салона, седнете кой кѫдѣто завари, послѣ купувате хлѣбъ отъ кѫдѣто и да е, и става една каша въ васъ, а послѣ казвате: нашитѣ работи не вървятъ добрѣ. Нѣкои ще кажатъ: а това не зависи отъ тия нѣща. Не, туй е сѫществено въ свѣта. Има и други важни нѣща. Запримѣръ, всѣки день ти е опрѣдѣлено, съ кои хора ще говоришъ, и съ кои не. Не можешъ да се срещнешъ съ когото искашъ, опрѣдѣлено ти е съ кого да се срещнешъ, и съ кого не. Ти можешъ да прѣстѫпишъ закона, да го измѣнишъ и можешъ да се срещнешъ съ когото трѣбва, и съ когото не трѣбва, но щомъ прѣстѫпишъ закона, веднага усѣщашъ една тѫга, една скрѫбь, че деньтъ не е миналъ тъй, както си желалъ. Сега, вие ще кажете: много тънки работи сѫ тия. Дѣйствително, много тънки сѫ, но сѫ много сѫществени работи, и вие трѣбва да ги проучите, за да може да се ползувате.

Сега, азъ като ви говоря върху този прѣдметъ, искамъ да ви избавя отъ вашия старъ страхъ, да не се безпокоите, какъ ще прѣкарате деня. Вие ще учите онази велика наука, въ която нѣщата сѫ точно опрѣдѣлени За всѣки день е опрѣдѣлено какво трѣбва да направишъ, но е оставено на твое разположение, да възприемешъ и изпълнишъ или не. Този законъ е тъй, както въ училищата. Баща ти те праща въ училище. Въ училището има опрѣдѣлени прѣдмети, които ще учишъ днесъ: история, география, математика, старобългарски езикъ и други нѣкои прѣдмети, но ти изклинчвашъ, не ходишъ на училище. Отидешъ си въ кѫщи, баща ти те пита. ходи ли на училище? — Е, малко бѣхъ боленъ — излъгвашъ. Излъжете баща си една лъжа. Послѣ излъжете учителя си — втора лъжа, Двѣ лъжи казвате, и тогава всичко изгубвате. Въ живота ви ставатъ много такива пропущения и вслѣдствие на това нашиятъ сегашенъ животъ е съграденъ върху множество такива малки погрѣшки. Затова днесъ сме дошли до това състояние. Запримѣръ, на нѣкои отъ васъ челата сѫ много малки. Защо? — Причини има. Изклинчвали сте да учите въ Божественото училище и сте слѣзли надолу, челото ви е слѣзло надолу. У нѣкои религиозни хора главитѣ имъ горѣ не сѫ развити. Защо? — Не сте ходили въ миналото на църква, не сте мислили. И вижте, главата на нѣкой човѣкъ е станала такава, каквато не е трѣбвало да бѫде. Като погледнешъ главата на нѣкой човѣкъ, виждашъ неговиятъ миналъ животъ напечатенъ върху нея, Ние трѣбва да се повърнемъ, да изправимъ живота си отъ всички тия недѫзи, и да се свържемъ съ сѫществата отъ тия висши иерархии, защото иначе нѣма отъ гдѣ да черпимъ сили, а животътъ на земята е скаченъ съ тия иерархии. Ние не можемъ да прогресираме, безъ да спечелимъ благоволението на когото и да е отъ тѣхъ. Да не мислите, че можете въ свѣта да си пробиете пѫть друго яче. За да си пробиете пѫть въ свѣта, въ каквото и да е направление, непрѣменно трѣбва да имате едно горещо желание за това. Освѣнъ туй трѣбва да придобиете закона на пълното смирение, и само така да искате да придобиете туй знание, да искате да се учите. Нѣкой отъ васъ иматъ горещото желание да сѫ богати. Имате ли туй горещо желание, ще станете богати. Нѣкои иматъ горещото желание да бѫдатъ добри и ставатъ добри; нѣкои иматъ горещото желание да бѫдатъ чистосърдечни и ставатъ чистосърдечни, Не мислете, че добродѣтелитѣ, че учението може да се добие въ единъ животъ — нито въ единъ, нито въ два, нито въ десеть, нито въ двадесеть живота. Това е единъ дълъгъ процесъ. Туй знание, което сега добиете, то ще е за въ бѫдаще като основа на други едни знания, които ще се добиятъ.

Та, казвамъ: при сегашното състояние, въ което сте, ще се явятъ много съмнѣния у васъ. Напримѣръ, тия съмнѣния често се зараждатъ и у теософитѣ, и у спиритиститѣ. Послѣднитѣ често извикватъ духоветѣ и се разговарятъ съ тѣхъ. Въ Англия, въ една теософска ложа, се явява единъ махатма, въ плъть, и казва на теософитѣ: „Тукъ, въ Англия, азъ бихъ ви открилъ много тайни, но условията не спомагатъ, затова вие трѣбва да си продадете имането и да отидете въ Мадагаскаръ, тамъ, ще ви открия голѣми работи. Това е единъ действителенъ случай. И наистина, около десетина души, видни теософисти, продаватъ имането си. „Яви се”, казватъ тѣ, „въ нашето общество единъ махатма, който ще ни разкрие велики работи. Ние сега отиваме въ Мадагаскаръ, а слѣдъ това ще реформираме Англия”. Отиватъ тамъ, хващатъ ги болести и единъ следъ другъ всички измиратъ, остава само единъ, и той се връща въ Англия. Сега и въ България може да се явятъ много махатми, които ще ви кажатъ: „При тия условия ние не можемъ да ви откриемъ великитѣ тайни но идете въ Америка, и въ Индия при индуситѣ, които съ хиляди години сѫ развивали своитѣ способности, та дано ви разкриятъ много нѣща. Ще отидете тамъ да придобиете своето първо посвѣщение. Какво ще бѫде то? За да ви приематъ въ школата си, какво ще ви правятъ? Ще ви турятъ на единъ каменъ кръстъ да стоишъ свързанъ тамъ 5 — 6 деня, за да видишъ какво можешъ да научишъ отъ камъка. Нѣкои ще отидатъ, ще се върнатъ въ Европа така инициирани ще кажатъ: ние минахме прѣзъ кръста. Индусътъ може да види нѣщо на този камъкъ, но европеецътъ само ще се въодушеви, че стоялъ на него 5 — 6 деня, ще си мисли, че е посвѣтенъ, че е видѣлъ нѣщо, но на този камъкъ нѣма никакви знания. Тия посвѣщения, които могатъ така да се дадатъ, това сѫ външната страна.

Туй посвѣщение на този камъкъ изисква да знаешъ свойствата на органическата, твърдата материя, за да можешъ да видоизмѣнишъ своитѣ кости. Първото посвѣщение се дава, за да можешъ да научишъ онѣзи закони, чрѣзъ които да видоизмѣнишъ своитѣ кости, и мозъка, който се намира въ коститѣ. Слѣдователно, при този новъ строежъ на твоя мозъкъ, въ тебе ще нахлуятъ нови енергии. Знанията ти ще се разширятъ, умътъ ти ще се опрѣсни. Туй състояние наричатъ „възраждане” или, опрѣсняване на човѣка. А така, можешъ да седишъ и 10 дни на кръста и нищо да не научишъ. Христосъ бѣше разпнатъ на кръста, но слѣдъ като слѣзе отъ него, възкръсна и тогава научи нѣщо. Кога? — Като слѣзе въ ада. Тамъ Той научи една отъ великитѣ тайни на живота. И Христосъ не бѣше самъ, двама бѣха. Този, Който То учеше, Учительтъ Му, Го заведе тамъ долу въ ада, да научи първитѣ уроци. Христосъ, като слѣзе долу на земята, каза: „Не дойдохъ да изпълня моята воля, но волята на Отца си, Който ме изпратилъ долу въ ада”. Той слѣзе долу, въ ада, и Неговиятъ Учитель Му прѣдаде първия урокъ. По какво? — Първиятъ урокъ на абсолютна забрава, а то значи да дадешъ живота си напълно въ рѫцѣтѣ на Бога, и да не се роди въ душата ти никакво съмнѣние. — Господъ да постѫпва съ тебе тъй, както иска. Ни капка съмнѣние! Ако Учительтъ ти, те заведе въ ада и ти се осъмнишъ, ти си затворенъ тамъ, и тамъ ще останешъ. Слѣдователно, въ душата си Христосъ бѣше чистъ, и тъй чистъ излѣзе отъ ада. Ако не си чистъ, не можешъ да излѣзешъ. Докато човѣкъ не слѣзе долу въ ада, той нѣма да се качи горѣ. За да се качимъ на небето, необходимо е да слѣземъ долу, да оставимъ тамъ своитѣ съмнѣния. Мѣстото на съмнѣнията е адътъ, тамъ ще ги оставимъ. Слѣдователно, всички ние имаме съмнѣния. Азъ зная свойствата на съмнѣнието, то изпъква много естествено. Пѫтьтъ, по който вървите има толкова съвпадения, та, мнозина отъ васъ, като иматъ толкова прозорливъ умъ, нека видятъ, дали туй, въ което се съмнѣватъ почива на нѣкакъвъ вѣренъ законъ или не. Не трѣбва само да се съмнѣвате, но трѣбва да опрѣдѣлите причината на туй съмнѣние. Туй съмнѣние се явява като една спънка въ вашето развитие, а сѫщеврѣменно става спънка на общия вървежъ на развитие съ извѣстни души, съ които сте свързани. Съ вашето съмнѣние, по нѣкой пѫть вие косвено въздѣйствувате и на Христовото тѣло, понеже сте удове на това тѣло. И Павелъ казва на едно мѣсто тъй: „На мѫки съмъ азъ още, докато се образува у менъ Христосъ”. Какъ ще се образува Христосъ? — Докато Любовьта вземе надмощие, понеже Любовьта е първиятъ Божественъ образъ. Щомъ Любовьта вземе надмощие, тя остава като единъ господствуващъ законъ надъ васъ, и всѣко съмнѣние ще се изхвърли навънъ. Щомъ дойде Любовьта, идва и свѣтлината, и тогава ние познаваме нѣщата тъй, както сѫ.

Като ученици на школата, ще знаете, че въ която школа и да влѣзете, принципитѣ сѫ едни и сѫщи. Въ черната школа, въ черното братство ако влѣзете, тамъ пакъ не търпятъ съмнѣние. Вие нѣма да се съмнѣвате въ вашата кауза. Въ черното братство искатъ, като правишъ зло, да мислишъ, че то е необходимо, че то е доброто въ дадения случай. Ти нѣма да се съмнѣвашъ върху принципитѣ. Тѣ казватъ: ,,Ти трѣбва да вѣрвашъ и да не се съмнѣвашъ”. Щомъ се осъмнишъ, тѣ веднага те хващатъ и ти налагатъ най-голѣмото наказание, ще оковатъ ума и Сърцето ти въ вериги, докато се примиришъ. Въ Бѣлото Братство като се осъмнишъ, нѣма да те изключатъ, но ще те извадятъ навънъ, да понесешъ послѣдствията на своитѣ съмнѣния Въ всичкитѣ спиритически сеанси сѫ провѣрили този фактъ. Дойде на сеанситѣ една душа, която е излѣзла отъ черното братство и като каже нѣкоя истина, оплаши се и казва: „Идватъ, ще ме затворятъ сега”. Издала е нѣкоя истина. Слѣдователно, не мислете, че въ свѣта, въ който живѣете, можете да бѫдете свободни. Не! Този свѣтъ, дѣто живѣемъ е свѣтъ на борби, такива прѣплитания ставатъ, че вие не можете да бѫдете абсолютно самостоятелни. Вие мислите, че можете да бѫдете самостоятелни въ вашата мисъль. Не, вие се лъжете. Борбата е отъ толкова векове, отъ толкова хиляди години, и вие можете да бѫдете подъ хиляди прѣплитания. За васъ е важно само да знаете, кои влияния да използувате. Тукъ е вашето спасение. Или казано на християнски езикъ, за васъ е важно да познаете въ дадения случай, една мисъль на вашия Учитель ли е или не, на Христа ли принадлежи или не.

Тази сутринь азъ ви казахъ, че задъ всѣко явление седи една разумна сила. Ако искате да използувате каквато и да е сила въ природата, въ окултната наука на Бѣлото Братство, трѣбва да имате разрѣшение, дали да употрѣбите тази сила или не, Може да я употрѣбите, но непрѣменно трѣбва да имате едно вѫтрѣшно разрѣшение. Сега, азъ ви говоря върху този въпросъ и той трѣбва да се разрѣши между васъ. Знаете ли защо? Ако въ школата се допусне една мисъль противна на другитѣ веднага отвънъ, отъ противоположния лагеръ ще дойде едно течение, на което мнозина отъ васъ ще станатъ жертва Коя бѣше причината, че Христосъ стана жертва? — Юда, който внесе отвѫтрѣ отрицателни идеи. Отвѫтрѣ стана прѣдаването. Защо трѣбваше Юда да стори това? Имаше ли нужда да го прѣдаде той. Не можеше ли другъ нѣкой да прѣдаде Христа? Прѣдаването на Христа бѣше единъ вѫтрѣшенъ процесъ. Крѣпостьта се прѣдаде отвѫтрѣ. Слѣдователно, въ школата, въ която ние живѣемъ, трѣбва да има единство въ принципитѣ. И тия принципи не сѫ наложени, азъ съмъ ви говорилъ толкова пѫти. Туй е по свобода. Знайте че ако вие злоупотрѣбите съ тази свобода, вие ще злоупотрѣбите спрѣмо вашата душа.

Туй, за което ние сега работимъ е за Бога. То не е нито за менъ, нито за васъ, нито за България. Ние работимъ за една Божествена кауза. Ние имаме единъ планъ, за който сме дошли на земята и казваме: вие ще свършите това, вие ще свършите онова и т. н. Дава ви се една задача, която, дали ще свършите или не, дали ще приемете или не, то е другъ въпросъ, но това е една зададена задача, за която, като се върнете назадъ ще ви питатъ: защо не изпълнихте задачата? Въ тази задача, азъ съмъ казвалъ, ще имаме всичкото съдѣйствие на невидимия свѣтъ, на видимия свѣтъ.

Азъ сега желая между васъ да се създадътъ по-меки отношения. Знаете ли по какъвъ начинъ? Запримѣръ, вие не можете да търпите нѣкои братъ, нали? Азъ ще ви дамъ единъ начинъ какъ да търпите този братъ. Азъ не ви сѫдя, защото не можете да го търпите, но ще ви кажа кои сѫ причинитѣ за това. Стечение на обстоятелствата е, че и двамата сте положителни и двамата сте съ излишна енергия и не можете да се търпите. Какво ще направите? Вие ще намѣритѣ единъ братъ, когото той обича, и ще му кажете: Моля, запознай ме съ този братъ. Той ще ви запознае съ него. Вие веднага ще го обикнете, но прямо съ него нѣма да имате съобщения. Направете опитъ. Нека тия братя и сестри, които иматъ антагонизъмъ помежду си си дадатъ тайно кандидатурата. Ще направимъ единъ опитъ, да видимъ до колко е сполучливъ. Ще туримъ една срѣда, втора срѣда, да видимъ тази енергия право ли работи. Тия енергии на противодѣйствие трѣбва да се прѣкарватъ прѣзъ тия благотворни срѣди, за да се породи една вѫтрѣшна хармония. Има и другъ начинъ, той е духовенъ начинъ, за да можешъ да търпишъ брата си. Той е слѣдующиятъ: ще се обърнешъ къмъ Христа и ще кажешъ: Господи, заради тебе, застани сега между менъ и моятъ братъ, прѣвърни неговото и моето сърце, да се опознаемъ. Този е най-добриятъ методъ. Само така ще се обърнатъ сърцата ви, душитѣ ви ще просвѣтнатъ, става ви леко и вие се поляризирате. Единиятъ става положителенъ, другиятъ — отрицателенъ. Веднага почвате да се измѣняте, и между васъ се поражда почить и уважение. Въ какво седи почитьта? Ето, азъ ще ви моля едно нѣщо. То е слѣдующето: понеже желанието на всѣки ученикъ въ школата е, той да бѫде изслушванъ, когато говори, то щомъ двама измежду васъ водите разговоръ, постарайте се да се изслушвате внимателно, да влѣзете въ думитѣ и да се разберете. Туй е едно отъ условията за почить. Изкаже ли се единиятъ и бѫде внимателно изслушанъ, то като говори вториятъ, първиятъ ще има желание да го слуша. Прѣкѫснешъ ли го и казвашъ: чакай азъ — у него се явява едно подпушване. И той „чакай азъ”, и ти „чакай азъ”, чакай, чакай, излѣзе едно „пфиу”. Ще стане само на „чакай”. Трѣбва да бѫдете много внимателни помежду си! Говорите ли на нѣкой братъ, наблюдавайте лицето му. Почне ли тъй малко да се мърда, спрете разговора. Това мърдане показва, че не може да ви слуша, но го е срамъ да ви каже. Тогава у васъ пъкъ се набира енергия, заражда се едно още по-силно желание да му говорите. Не, спрете да говорите и кажете: братко, другъ пѫть ще продължимъ разговора, ще извините, че може би говорихъ повече, отколкото трѣбваше. Въ училището непрѣменно трѣбва да се отнасяте вѣжливо помежду си, ако искате да бѫдете ученици. Ако не спазвате тия закони, ще се натъкнете на голѣми мѫчнотии, които ще ви наведатъ на голѣми неприятности въ живота, Азъ съмъ казалъ много пѫти на годишнитѣ събрания, че това ще направимъ, онова ще направимъ, но трѣбва да пристѫпимъ къмъ единъ опитъ. По нѣкой пѫть, като погледна лицата ви, хваща ме една тѫга. Знаете ли защо? Лицата ви сѫ тъй омърлушени, като че казватъ: то нашето се свърши, насъ нѣма да ни бѫде. Обезсърчени, обезкуражени сте. Вие сте подъ закона на мая, но това е една илюзия. Когато дойде една отрицателна мисьль да ви казва, че отъ васъ нищо нѣма да стане, при васъ седи другъ единъ великъ законъ, вие сте при единъ вѫзелъ на най-голѣмитѣ възможности, и отъ черната ложа искатъ да ви отнематъ възможностьта, да ви отвлѣкатъ вниманието. Прѣди нѣколко дни единъ младъ братъ ми разказваше: „Идва ми една мисъль, зная, че не е моя, но ми подшушва: излѣзъ отъ това братство, не ти е тукъ мѣстото”. А, казвамъ, тѣ знаятъ, че тъкмо сега трѣбва да си тукъ. Тѣ ти казватъ да излѣзешъ, че като изгубишъ условията, пакъ да влѣзешъ. Не, не, ще седишъ вѫтрѣ и ще чакашъ. Нали ние искаме да опитаме Господа, Великия Учитель въ живота?

Сега, между по-младитѣ, и по-старитѣ ученици, азъ искамъ да се установятъ едни правилни отношения. Има философски работи, които азъ съмъ зачекналъ, нѣкои отъ младитѣ слѣдъ 4 — 5 години ще бѫдатъ въ състояние да ги разбератъ. Нѣкои отъ по-старитѣ ученици, като мислятъ, че знаятъ, че разбиратъ великия законъ, тѣ сѫ на друга опасность, Ще започнемъ отъ А, В, това да го знаете. Не считайте, туй за докачение. Всички отъ А, В! Въ Бѣлата школа е тъй. Нѣкой може да е свършилъ три факултета, нищо отъ това — ще почне отъ божественото А, В — и бързо ще прогресира. Ще започнете основно, и нѣма да пропущате нищо Всичко въ вашето съзнание ще бѫде тъй, че да не става никакво пропукване Ще кажете; Учительтъ ни връща къмъ А, В. Не, не ви връщамъ, азъ ви тикамъ напрѣдъ. Знаете ли какво нѣщо е Божественото А, В? Нѣма по-велика сила въ свѣта отъ тази, да придобиешъ съзнанието, че Богъ е съ тебе! Да знаешъ, че като седишъ на бойното поле, Той ти казва; ,,Стой, не бой се!” Изпитва те Господъ. Господъ казва: „Стой!” Гранатитѣ падатъ прѣдъ тебе 4 — 5 — 10 м, — ще стоишъ, нѣма да те поврѣдятъ. Около тебе навсѣкѫдѣ редъ гранати падатъ, но ти ще седишъ и ще чувашъ Божия гласъ: „Не бой се!” Да не бѣгашъ! Слѣдъ туй ще ти каже: „Прѣмести се на 100 крачки!” Веднага ще се прѣместишъ. Ще ти каже: „Стой тукъ!” Веднага започва другото обстрѣлване. Пакъ ти казва: „Прѣмести се на още 100 крачки|” Пакъ обстрѣлване, но отъ тебе нѣма да падне мито единъ косъмъ. Ще опиташъ единъ великъ законъ. Питамъ: слѣдъ като те прѣкара Господъ прѣзъ бойното поле, минешъ презъ тия шрапнели и останешъ здравъ, въ тебе нѣма ли да се зароди онова съзнание, че има една сила, на която можешъ да разчиташъ? — Ще се зароди туй съзнание.

Втори опитъ. Ще прострятъ единъ тънъкъ конецъ отъ макара, който само отъ тяжестьта на 1/2 клгр. може да се скѫса, и ще ти кажа: „Мини прѣзъ този конецъ!” Ти ще минешъ безъ да се скѫса той. Ще минешъ единъ пѫть, ще минешъ два пѫти, три пѫти, ще се хоскашъ на конеца, и той нѣма да се скѫса. Десеть пѫти ще минешъ прѣзъ конеца. Питамъ: слѣдъ като направишъ този опитъ, нѣма ли у тебе да се засили вѣрата, че има нѣщо въ свѣта, което въ най-слабитѣ случаи въ живота ни подържа?

Трети опитъ Господъ ще те прѣкара да минешъ прѣзъ всичкитѣ твои неприятели, всички те вардятъ съ пушка, всички се ококорили, и ти казватъ: „Не можешъ да минешъ отъ тукъ”. Ще минешъ единъ пѫть, два пѫти, и никой нѣма да те види. Питамъ: нѣма ли у тебе да се зароди вѣра, че има сила, която те пази? — Ще се зароди, Туй е положителна вѣра, положително знание. Нѣма да се съмнѣвашъ, ще минешъ, а като ти каже: „Спри!” ще спрешъ и ще опиташъ че въ думитѣ Му нѣма никакво изключение. Ще знаешъ, че ти си свързанъ съ Онзи, Който рѫководи сѫдбинитѣ. И отъ главата ти нѣма да падне нито единъ косъмъ. Азъ бихъ желалъ, като ви каже: ,,Направете това”, и вие да го направите. А сега, често опитътъ излиза несполучливъ, защото, когато Господъ ти говори, ти не слушашъ, а послѣ се зароди желание да изпълнишъ волята Му, но Той казва: „Сега ще чакашъ”. Знаете ли какво е туй говорене? Азъ ще ви говоря нѣкой пѫть за него. Нѣкои казватъ: Духътъ ми говори. Въ Цариградъ, на единъ осиромашелъ евангелистъ проговорилъ Духътъ и му казва: „Ще отидешъ при единъ отъ мисионеритѣ, ще му поискашъ 3,000 лв., и той ще ти даде”. Отива при единъ мисионеръ и му казва: „Духътъ ми, каза, че ще ми дадешъ 3,000 лв.” — Криво си дошълъ до мене, напразно ти е говорилъ, защото, ако ти беше казалъ така, азъ щѣхъ да имамъ 3,000 лв, а въ сѫщность нѣмамъ такива. Връща се той дома си, почесва се, поседѣлъ малко, отива при другъ мисионеръ и нему казва сѫщото, но той му отговаря: „Не, азъ нѣмамъ пари, ти не си разбралъ”. Най-послѣ, като излиза отъ тамъ обезсърченъ, срѣща го единъ ходжа и му казва: „Ефенди, защо си така обезсърдченъ?” — Остави се, Духътъ ми говори да отида при единъ отъ мисионеритѣ да ми даде 3,000 лв., но не мога да разбера при кого да отида. „А, напразно си отишълъ при мисионеритѣ, азъ съмъ този човѣкъ, ела, азъ ще ти дамъ” — изважда 3,000 лв. и му ги дава. Азъ съмъ човѣкътъ, за когото ти е казано, не сѫ тѣ. Ние мислимъ, че онзи, който трѣбва да ни помогне, трѣбва да е отъ нашето вѣрую. Туй не е право схващане. Единъ ходжа срѣщашъ и виждашъ, че той е човѣкътъ, който може да ти помогне. Та, ние, трѣбва да различаваме Божественото отъ човѣшкото. Има начини, на различаване. Божественото не говори отъ горѣ, отъ главата ти. Нѣкой пѫть казвате, че Духътъ ви говори, а усѣщате едно стѣгане при слѣпитѣ очи. Внимавайте, вие сте на едно изкушение, вие сте на кривъ пѫть, 99% е лъжа. Говори ти: „Това ще стане, онова ще стане”, но ти усѣщашъ едно стѣгане. Нищо нѣма да стане. Не вѣрвайте, вие сте на изкушение. Докторъ Мирковичъ правилъ единъ сеансъ въ Пловдивъ, и Духоветѣ му казвали: „Иди до Сливенъ, че като се върнешъ въ Бургазъ ще ти разправяме голѣми работи”, щѣло да вали дъждъ отъ жаби. Отива до Сливенъ, връща се въ Бургазъ, нѣма никакъвъ дъждъ. Това сѫ символи. Той ми разправяше тия анекдоти. Азъ му казвамъ: блаженъ си че имашъ такава вѣра. Той е много лъганъ отъ тия духове. Той имаше единъ стиснатъ характеръ за пари, петаче не даваше, но щомъ говорятъ духоветѣ, отваряше кесията си. Кажешъ ли „азъ искамъ пари”, той казваше: „Е, не може, тукъ има смѣтка”. Но като му говорятъ духоветѣ, широки отваряше кесията си. Дойде при него единъ изпадналъ евангелистъ, младо момче, и духоветѣ му казватъ: „Да помогнешъ на това момче”. Викна го той въ кѫщи, цѣлъ мѣсецъ го храни, прати го на баня, даде му пари, стана му гарантъ да му даватъ книги да чете, да се развива. Казва: „Духоветѣ тъй казватъ, не може другояче”. Този, на когото стана гарантъ изяде паритѣ. ,,Е, нѣма нищо”, казва: „духоветѣ тъй казаха, ще го търпимъ”. Дойде онзи книжарь, който му давалъ книги, казва му: „Или да платишъ, или да се закълнешъ”. Щомъ духоветѣ казватъ ще, платя, нѣма да се кълна. Азъ харесвахъ тази чърта у него, че има голѣма вѣра. „А” казваше той, „духоветѣ не могатъ да лъжатъ, будала съмъ азъ, че не съмъ ги разбралъ право”. Той не казваше „тъй рекълъ Господъ”, но — ,,тъй рекли духоветѣ”. Блажени вѣрующитѣ! Азъ бихъ желалъ всички да имате тази детинска вѣра. Той бѣше отличенъ човѣкъ, въ всѣко отношение, разсѫждаваше философски, но дойдеше ли до духоветѣ, казваше: „Тукъ разсъждения нѣма. На насъ говорятъ по-висши сѫщества, азъ съмъ ученикь и ще изпълня всичко”. Щомъ нѣма духове, той казваше: ,,Азъ съмъ лѣкарь”, и тогава самъ, по своитѣ медицински познания прѣдписваше лѣкове. Щомъ дойдатъ духоветѣ, пита ги: какво да се даде на болния? - Намагнитисана вода. „Слушай”, казва на болния, ,,има една медицина по-висока отъ нашата, тя е медицината на духоветѣ. Като пиешъ намагнитисана вода ще оздравѣешъ. И дѣйствително, той лѣкуваше добрѣ. Дойде нѣкой боленъ при него, даде му намагнитисана вода, и слѣдъ единъ мѣсецъ оздравѣва Той казваше: „Трѣбва да знаете, че когато духоветѣ намагнитизиратъ водата, всичкитѣ болести се лѣкуватъ”. Той лѣкуваше по два начина. Всѣкога запитваше духоветѣ: какъ да лѣкувамъ, по научно-медицински начинъ или чрѣзъ намагнитисване? Ако му се кажеше, че трѣбва да лѣкува по медицински начинъ, той даваше хапове, доста вещъ медикъ бѣше, но щомъ му казваха да лѣкува по начина на духоветѣ, веднага даваше магнитическа вода, безъ никакви хапове. И казваше: „Тази магнитическа вода е хиляди пѫти по-силна отъ нашитѣ лѣкарства”.

Слѣдователно, съмнѣнието се заражда още отъ неразбиране на нѣщата. Съмнѣнието ще дойде, но пазете се да не се подхлъзнете, да не влѣзете въ примката му. „Всичко изпитвайте” казва Писанието, „доброто дръжте”. Само така ще добиете сила за постигане на желанията си, Но, за успѣха въ науката е потрѣбно сила въ мозъка, За успѣха въ всѣко, едно искуство, за успѣха въ каква и да е область на живота се изисква сѫщо сила.

Вие, ученицитѣ въ тази школа, напразно харчите излишна енергия Запримѣръ, ученицитѣ, съ речено — казано, харчатъ грамадна енергия. Туй е демагнитизиране. Щомъ одумвашъ единъ човѣкъ, ти му правишъ услуга. Ти се свързвашъ съ него и се демагнитизирвашъ. Защо? Защото когато говоришъ за него, законътъ те свързва. Когато обичашъ, и когато одумвашъ, законътъ те свързва. Та, като ученици, ще гледате да не се свързвате, да не си правите излишни връзки. Може да одумвате, колкото искате, то е за васъ, за мене е безразлично. Азъ зная, че нѣма да се откажете, поне въ най-минималната степень, то е пакъ полза. Да кажемъ, че днесъ можешъ да одумашъ десеть души постарай се утре да одумашъ само едного. И азъ забѣлѣзвамъ, често правя опити, отивамъ въ нѣкоя кѫща, и опитвамъ, дали тамъ хората одумватъ или не. Има единъ законъ на противодѣйствие. Едва седна, почне нѣщо да ме шишка да ми казва: Кажи де, кажи де. Първото нѣщо: ще се въздържашъ. Има нѣща, които трѣбва да казваме, но има нѣща, които не трѣбва да казваме. Спрете ли одумването, то ще се изроди въ слѣдующето: Направете опитъ! Седнете за 1/2 часъ тихо и спокойно и си кажете: Нѣма да мръдна. Веднага почва щипене отъ тукъ — отъ тамъ. Не правите ли никакво обѣщание, нищо нѣма да ви щипе. Дадете ли обѣщание да сте спокойни за 1/2 часъ или 20 минути и седнете на столъ, всичкитѣ щипения ще дойдатъ. Вие ще седите спокойно и всички тия щипения за 20 минути врѣме ще ги изтърпите, като че нищо не е станало. Ако искате да се занимавате съ тѣхъ ще изброитѣ колко щипения сѫ били. Туй щипене е на физическото поле. Ако успѣете да не му се подадете, то ще влѣзе въ вашето астрално, тѣло, и ще ви подшушне: кажи, кажи онова, което ти казаха. Туй подшушване ще бѫде нито въ кленъ, нито въ рѫкавъ.

При съмнѣнията се явява и нѣщо друго. Ние направимъ една погрѣшка и търсимъ причината извънъ себе си, казваме: азъ я направихъ, защото тъй и тъй бѣше. Не, ти просто ще констатирашъ една своя погрѣшка и ще кажешъ: азъ, въ дадения случай, имахъ слаба воля, не устояхъ. Сърцето ми не устоя, умътъ ми не можа да схване нѣщата. Съзнай и се помоли, не съжалявай за първата погрѣшка, защото нѣма да се мине много врѣме, ще дойде и втора погрѣшка. За нея трѣбва да бѫдете готови. За втората се помолете. Ако и втората не можете да издържите, пакъ се помолете. Молете се за всѣка една грѣшка. Цѣль день ще водишъ борба, 99 сражения ще имашъ и като направишъ 99 сражения ще кажешъ - победата е моя. Но, 99 пѫти трѣбва да се молишъ, да се свържешъ съ Бога. Знаете ли какво нѣщо е да се свържешъ съ Бога? За това нѣщо се изисква постоянство отъ ученика. Ученикътъ трѣбва да бѫде като ахтапода — ти пущашъ, той не пуща.

Сега, нѣкои отъ васъ искатъ да влѣзатъ като ученици, но като прѣтърпите 10 несполуки вие сте готови да се осъмните. Даже и вънка въ свѣта да сте, вие ще имате сѫщитѣ изпити. Нима Стамболийски нѣмаше изпити? Нима неговитѣ рѫководители не му подшушнаха: напустни властьта! Колко пѫти му подшушнаха: но той не слушаше. Той се самозабрави въ властьта, мислеше, че е силенъ, че всичко може. Не се самоизмамвайте! Всички хора на земята сѫ слаби. Когато мислите, че сте най-силни, да знаете, че се намирате прѣдъ най-голѣмата опасность. Туй да го имате като законъ. Когато мислите, че сте най-слаби, тогава имате най-голѣмото Божие благоволение. Затуй въ Писанието се казва: ,,Господъ на смиренитѣ дава благодать, а на горделивитѣ се противи”. Провѣрявайте закона! Насилието ражда насилие. Ако Стамболийски би вървѣлъ по пѫтя на Христа, ако въ своето управление не би допусналъ нито една капка кръвь, нѣмаше да има никакво отклонение, и неговиятъ животъ нѣмаше тъй да се изложи, но понеже той допустна това, допусна се и този край. Казвамъ, въ школата: допущатъ се тия нѣща, обаче не трѣбваше да го убиватъ, защото българитѣ се свързватъ съ него и за въ бѫдаще ще изплащатъ. Тѣ нѣмаха право да го сѫдятъ. Ако бѣха просвѣтени, трѣбваше да оставятъ да го сѫди невидимия свѣтъ, той да му наложи наказание, каквото знае, та да се опомни, да се разкае и да се обърне къмъ Бога и да каже: „Господи, ще изпълня Твоята воля”. А при това разрѣшение на въпроса, което дадоха българитѣ, отъ чисто окултно гледище, той влиза сега въ невидимия свѣтъ, и тамъ може да направи сума пакости, до като дойде въ съзнание.

Сега, вие може да имате и други изкушения, такива, каквито имаше Стамболийски, и втори, и трети. Всѣки може да попадне въ тѣхъ, да иска да си отмъсти. Не си отмъщавайте! Казва се въ Писанието: „Отмъщението е мое”, Вие ще живѣете безъ отмъщения! Свѣтътъ може да живѣе по свои закони, тѣ иматъ право да постѫпватъ тъй, но ние ще поспѫпваме споредъ нашия законъ. Нашиятъ законъ е законьтъ на Любовьта, ние трѣбва да вървимъ по този законъ и ще имаме Божието благословение. Ако вървимъ по Божия законъ, нито единъ косъмъ нѣма да падне отъ главата ни. Защо? — Защото сърцата на всички хора, на всички управляващи въ свѣта седятъ въ рѫката на Господа. Той управлява всички хора сега.

И тъй, до сега въ школата трѣбваше да воюваме съ редъ съмнѣния.

Послѣ, друго нѣщо трѣбва да знаете и да го спазвате. Азъ не мога да говоря, когато вие искате, или когато азъ искамъ. Това е по човѣшки. Азъ искамъ да спазвамъ онзи Божественъ законъ, споредъ който мога да ви говоря въ най-благоприятни случаи, тогава когато отъ Божествения свѣтъ искатъ да ви предамъ една Истина, която да ви ползува, защото, ако въ вашитѣ умове и сърца не е този Божественъ Духъ, да разбере туй, което ви говоря, какво ще ви ползува то? Ако не е Той, който да ви разясни и хвърли свѣтлина, за да се ползувате, тогава говореното нѣма да има смисъль. Туй е Божествено. Щомъ нѣма този Божественъ Духъ да ви говори, сѣмето е паднало на лоша почва. Не само азъ, но и вие трѣбва да спазвате този законъ. По нѣкой пѫть вие ме виждате не такъвъ, какъвто искате да бѫда. Защо? Вие още не разбирате какво нѣщо е отговорность въ свѣта. Да кажемъ, имате отговорность за нѣща, които сѫ важни, и въ единъ даденъ моментъ се рѣшава една такава важна сѫдба въ свѣта, дѣто азъ трѣбва да внимавамъ, а вие се занимавате съ посторонни въпроси. Има врѣме за философскитѣ въпроси въ свѣта. Та и вие, като ученици въ школата, всѣки си има свои задължения.

Казвамъ ви: втори пѫть когато влѣзете въ този салонъ, седнете тихо и спокойно на единъ столъ, споредъ това, гдѣто е влѣчението ви. Всѣки да седне тамъ, гдѣто теченията сѫ най-благоприятни за него. Нека се намѣсти всѣки кѫдѣто иска, за да видимъ какъ ще излѣзе работата. Е, тогава, стенографитѣ кѫдѣ ще бѫдатъ? — Стенографитѣ ще си прѣместятъ и мѣстата и маситѣ, кѫдѣто искатъ. И тѣ могатъ да се мѣстятъ. Азъ искамъ всички да станете чувствителни, възприемчиви, да използувате закона. По този начинъ ще се избавяте отъ много неприятности. Тия 10 години, които сега минавате, ще трѣбва да се калите, да бѫдете силни, защото слѣдъ тия 10 години ще има единъ такъвъ великъ изпитъ, какъвто свѣтътъ не е виждалъ. Вие ще трѣбва да бѫдете герои. Този изпитъ ще бѫде не само за васъ, но и за цѣлия свѣтъ. Вие трѣбва да бѫдете герои, да посрещнете този моментъ. Ще има едно такова силно проявление на духовния свѣтъ, такова мощно сътресение по цѣлия свѣтъ, и вънъ и вѫтрѣ, че всички глави ще узрѣятъ. Даже и най-заспалитѣ хора ще се пробудятъ. Не мислете, че тъй лесно ще мине. Ние сме вече въ края на тази епоха и всички ще минете прѣзъ 35,000,000° топлина. Разбирате ли? Този токъ ще прѣмине прѣзъ този свѣтъ, и той ще бѫде прѣчистенъ. Не отлагайте, не си правете илюзии. Вие не казвайте това на свѣта. Ще мълчите, то е за васъ. На свѣта може да кажете: ние знаемъ нѣщо много хубаво, което ще се случи слѣдъ 10 години. Ами че хубаво е, какъ не! Свѣтлина ще дойде! Затуй именно сега ние въ школата искаме да ви калимъ, геройски да посрещнете нѣщата и да се ползувате отъ тѣхъ. Нѣма да казвате: ще умремъ. Не, ще минете отъ едно съзнание въ друго и пакъ ще се срещнемъ. И тукъ, и тамъ пакъ ще се срещнемъ. Не мислете, че втори пѫть като дойдете на земята, пакъ ще се трудите да ме намѣрите. Не, и тукъ на земята, и тамъ горѣ въ духовния свѣтъ, свѣтътъ е единъ. Горѣ и долу било, като ви срещна, ще ви кажа: добрѣ издържахте изпита си, радвамъ се, туй е хубаво. Азъ желая всички вие да издържите тъй изпита си. И всички може да издържите този изпитъ. Ако не е така, азъ не бихъ си отворилъ устата да ви говоря и да ви казвамъ, че всички можете да си издържите изпита. Това не е само за насърчение. И тия малкитѣ спънки, които ще дойдатъ, тѣ сѫ като тия щипения, не ги считайте за нѣщо голѣмо. А това, речено-казано, това сѫ малки закачки. Ще вървитѣ напрѣдъ. Въ тия 10 години вие трѣбва да научите нѣщо.

Въ Бѣлото Братство не трѣбва да бѫдемъ слаби. Ние ще воюваме, Какъ? Ако вие бѣхте готови ученици, щѣхме да прѣкараме една електрическа вълна отъ нѣколко милиона волта и съ нея да нагорещимъ всички пушки и топове на неприятеля Какво ще правятъ тѣ слѣдъ това, какъ ще воюватъ? — Ще отстѫпятъ настрана, и ние ще бѫдемъ свободни. Ще нагорещимъ всички камъни по пѫтищата. Какъ ще минатъ? Ще нагорещимъ всички земни течения, че като минатъ, краката имъ ще се спънатъ. Кого ще гонятъ? Никого нѣма да гонятъ. Тъй ще бѫде, като дойде Бѣлото Братство. Ще видите какво ще стане на земята. Бѣлитѣ Братя ще пуснатъ такава артилерия, каквато свѣтътъ не е виждалъ. Ще пуснатъ тия подземни токове, та всички хора да познаятъ, че има единъ Великъ Законъ, на който всички сѫщества трѣбва да се подчинятъ. Нѣма да остане човѣкъ, който да не каже: Господи, да бѫде твоята воля! Ние сме хора неразбрани, ние до сега не изпълнихме Твоята воля, но отсега нататъкъ трѣбва да бѫдемъ честни и справедливи. Такова желание трѣбва да се зароди у всички хора, у жени и мѫже, у млади и стари, у професори и всички на единъ гласъ така ще викатъ. У всички ще се зароди такова желание. Сега се приготовлявате. На всѣкѫдѣ трѣбва да дойде едно такова учение. Всички ученици на окултнитѣ братства въ Индия, и въ Англия — навсѣкѫдѣ сега се обединяватъ. Туй обединение става вече въ духовния свѣтъ, а за тази физическа връзка, тѣ ще почнатъ да пращатъ свои депутации да се опознаятъ. Опознаването сега ще става бързо. Дойде единъ братъ отъ Чехия и разказва, че тамъ се интересуватъ за окултнитѣ братя въ България. Запитватъ какво е нашето вѣрую. И отъ Америка вече се интересуватъ. Единъ нашъ братъ ми разправя, че намѣрилъ тамъ братя. Азъ му казвахъ: като отидешъ въ Америка и тамъ ще намеришъ братя, а той ми пише, че не ги е намьрилъ още и ме пита кѫдѣ сѫ. Но сега ми пише вече, че ги намѣрилъ, какъ ги намѣрилъ, какво е тѣхното мото и т. н. Тѣ му казватъ тъй: „Ние държимъ запалени нашитѣ факли на пѫтя, по който ще минатъ нашить братя, за да може да ни видятъ и дойдатъ при насъ”.

Слѣдователно, Бѣли Братя има навсѣкѫдѣ, но ще ги търсите. Ще ги намѣрите, ще се запознаете съ тѣхъ, но трѣбва да бѫдете добри, примѣрни ученици, да изправите живота си, да провѣрите, да опитате всичко. Азъ искамъ да опитате всичко туй, което ви говоря и да кажете: всичко туй което нашиятъ Учитель говори, е вѣрно. Искамъ да се увѣрите, че това е една велика Истина. Туй е моето желание. Като се увѣрите въ истиностьта на думитѣ ми, да кажете: Учительтъ е билъ нѣщо по-хубаво, отколкото въ постскриптума. Сега разбираме вѫтрѣшния, скрития смисъль на живота и можемъ вече да започнемъ една нова работа. Само по този начинъ ще се осмисли вашия животъ. И въ душата на млади и стари нѣщо ново ще прозре. Тогава всички ще говорите отъ изблика на сърцето си, ще бѫдете радостни и весели и ще кажете: минахме прѣзъ най-голѣмитѣ страдания, но най-послѣ добихме това, което търсихме. Сега ще работимъ за Господа. Не само тогава, но и сега ще работимъ за Господа. Азъ ви казвамъ: ще дойдатъ съмнѣнията, но чрѣзъ вѣра трѣбва да побѣдимъ!

Азъ трѣбва да ви запозная съ Бѣлото Братство. Вие още не го познавате Искамъ всинца вие да се наричате ученици на Всемирното Бѣло Братство, на което Христосъ е глава. Въ себе си тъй ще кажете: ние сме ученици на Всемирното Бѣло Братство , на което Христосъ е глава. И на другитѣ сѫщото ще казвате: ние сме ученици на Всемирното Бѣло Братство, на което Христосъ е глава. Бѫдете смѣли въ себе си, и ще видите дали ще пострадате или не. Пъкъ на външния свѣть може да казвате, че сте окултисти. Теософитѣ казватъ: „Ние сме ученици на Бѣлата Ложа”. Кое е по сѫществено, Бѣлата Ложа или Бѣлото Братство? „Бѣлото Братство”, това е първото име, но то има по-свещено име, което сега не смѣя да го произнеса. Дръжте туй име въ себе си. Има имена, които не е позволено да се произнасятъ. Кѫдѣ е туй Братство? Ще ви кажемъ кѫдѣ е. Църквата казва: „Вие сте еретици”. Не, ние сме членове на Всемирното Бѣло Братство, на което Христосъ е глава. Ако Христосъ е глава на църквата, и ние сме ученици на тази глава, значи имаме една глава, нѣма какво да ни злословитѣ, нѣма какво да ни гоните. Този, който е ваша глава, Той е и наша глава. — Слѣдователно, една обща глава имаме. Вие наричате Христа глава на църквата, а ние — глава на Всемирното Бѣло Братство. Кое е по-ефикасна дума? Всемирното Бѣло Братство е по-ефикасна дума. Защото думата „братя” означава живи сѫщества, а „църквата” подразбира хора на съдържанието. И едното и другото сѫ важни.

Тогава ще имате прѣдъ видъ слѣдното: въ Всемирното Бѣло Братство употрѣбяватъ три метода за работа. Единиятъ методъ е методътъ на Любовьта, по който методъ Христосъ сега работи. Вториятъ методъ е методътъ на Мѫдростьта, а третиятъ методъ е методътъ на Истината. Това сѫ три метода, три школи, които Бѣлото Братство употрѣбявя едноврѣменно. Слѣдователно, ние боравимъ и съ Любовьта, и съ Мѫдросьта, и съ Истината едноврѣменно. Христианитѣ боравятъ само съ Любовьта, теософитѣ — съ Мѫдростьта, а йогитѣ употрѣбяватъ Истината за услуга на волята въ нейното физическо проявление.

И тъй, въ Бѣлото Братство изучаването на Любовьта, Мѫдростьта и Истината сѫ методи за работа, за да се образуватъ онѣзи духовни връзки за служене на Бога. Казва Христосъ: „Търсете Царството Божие въ Неговото проявление, и всичко друго ще се приложи”. Тази е идеята. Христосъ казва: „Който се отрече отъ мене прѣдъ человѣцитѣ, и азъ ще се отрека отъ него прѣдъ ангелитѣ”. Бѣлитѣ Братя сѫ служители на Бога, тѣ сѫ ангелитѣ. Това е, което се подразбира въ стиха. И азъ ще се отрека отъ него не прѣдъ Бога, но прѣдъ тия братя. Вие трѣбва да казвате: ние се готвимъ за ученици, да влѣземъ въ туй Всемирно Бѣло Братство, на което Христосъ е глава, и въ стремлението си нѣма да отстѫпимъ нито една крачка, нѣма да се отречемъ отъ принципитѣ Любовь, Мѫдрость и Истина. Само така ще станемъ Негови членове. Станемъ ли Негови членове, и ще започнемъ истинския животъ. Азъ ще се спра нѣкой пѫть да ви поговоря върху Бѣлото Братство, има много да се говори върху него, да се запознаете съ законитѣ на тази Божествена наука. Постепенно ще ви въведа, не изведнъжъ. Ако бѣхте готови, трѣбваше да ви приведемъ между тия Бѣли Братя, да ги видите, но тѣ не пущатъ когото и да е. Разбирате ли?

Та, сега нѣма да се обезсърчавате. Имате една велика задача, и не трѣбва да напуснете живота си. Азъ съмъ билъ толкова снизходителенъ, толкова внимателенъ, никога не съмъ изисквалъ да напуснете жена си и дѣцата си. Но, единъ день ще кажа нѣкому да напусне жена си, дѣцата си. Сега се приготовлявате. Но кога? Когато ми се каже отгорѣ. Каже се нѣкому да напусне жена си. „Какво ще правя?” Ще идешъ да извършишъ такава и такава задача. Че щѣли да станатъ раздори между тебе и жена ти... Сега ти ще се отдѣлишъ самъ и ще отидешъ въ Америка. Може да отидете и двамата заедно, а може и мѫжътъ и жената поотдѣлно, но, като дойде този моментъ, трѣбва да бѫдете готови да изпълните една заповѣдь Ако дойде този важенъ моментъ и се даде тази заповѣдь, пригответе се да изпълните всичко, което ви се каже. Поколебаете ли се, вие се спъвате. Запримѣръ, на нѣкой ученикъ азъ заповѣдвамъ да си извади единъ билетъ и да отиде въ Америка. Дава му се единъ затворенъ пликъ, и макаръ, че не знае езика, казва му се; „Ще отидешъ!” Нѣма по велико нѣщо отъ това! Какъ, на Иоана, запримѣръ, Господъ каза: „Иди въ Ниневия да проповѣдвашъ!” Можа ли да избѣга? Отиде въ Испания и послѣ се върна. Казваше: „Мѫчно е да риташъ срѣщу остенъ”. Послѣ отиде въ Ниневия и много врѣме проповѣдваше тамъ. На всѣки единъ ученикъ ще се даде една задача, и въ тази задача се рѣшава неговото иницииране, да мине отъ една степень въ друга, да мине отъ единъ класъ въ другъ. Будни трѣбва да бѫдете сега, та ще учите. И тия нѣща ще дойдатъ, за нѣкои ще дойдатъ по-рано, за нѣкои по-късно, но все-таки ще дойдатъ въ живота ви. И казвамъ: да се не обезсърчавате, много минало, малко останало Апостолитѣ, които живѣха прѣди 2000 години, казваха; „Близо е деньтъ Господенъ”, а това бѣше прѣди 2000 години. Какво търпѣние имаха тѣ! И пророцитѣ, и тѣ сѫщо. А сега ние казваме: „Деньтъ Господенъ е на нашия прагъ”. Братя, първиятъ звънецъ е ударилъ, оставатъ още два! И като ударятъ послѣднитѣ два звънци, всичкитѣ царства на земята ще бѫдатъ царства на Бѣлото Братство. И ще има само едно царство на земята, царство, а не република. Царство ще има! Всичкитѣ хора тогава ще бѫдатъ царе и свещеници на Бога.

Тия сѫ великитѣ мисли, великитѣ идеи, които бѫдещето носи въ себе си. За сега имаме още нѣкои мѫчнотии, които трѣбва да прѣодолѣемъ. Азъ ще ви кажа какви мѫчнотии сѫ тѣ. Тѣ сѫ извѣстни задачи, които трѣбва да рѣшите. Другъ пѫть ще ви кажа, какви задачи има да рѣшавате и трѣбва да ги рѣшите правилно, разбира се, всѣки човѣкъ споредъ това, което има — нѣкой повече, нѣкой по-малко.

Размишление!

30 лекция на общия окултенъ класъ (II година)

17.VI. 1923 г.

Печатница Малджиевъ - Русе.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...