Jump to content

GDD

Потребител
  • Мнения

    1356
  • Регистрация

  • Последно посещение

  • Печеливши дни

    83

Всичко публикувано от GDD

  1. 31.ПИСМО ОТ УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ ДО ГЕОРГИ КУРТЕВ София, 8.V.1919 Г-н Г. Куртев, фелдшер, Айтос Л. Г. Куртев, Получих писмото ви. Относително Божила. Събирайте се близки приятели с молитва се обърнете Господ да превърне всичко в добро. Това е плод на миналата му карма. Съдействувайте мислено. Не се бойте и не мислете противно на това, което Господният дух върши. Противоречието в душата му е внесло този смут. Аз ще следя всичко. Чистота в мисли, желания и действия. Дълбоки са пътищата Божии. Доброто, което Господ твори, то е добро. Човешкото добро, то е привидно. Един от нашите приятели, Петко, ще мине наскоро. Човек в тоя свят се учи само от опитности, придобити от страдания. По-напредналите души се учат и от опитността на другите. Човешките постъпки често произвождат горчиви последствия, когато се осланя на тях без Божествено ръководство. Виделината на Господнето лице, Неговата сила и пълнота е нашия щит в тоя свят. Крепкия Му Дух е пазител и подслон във време на мъчнотии, Ваш верен. (Свещеният подпис.) Поздрав на всички верни. П. Д.
  2. 29.ПИСМО ОТ УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ ДО ГЕОРГИ КУРТЕВ София 26 II 1919 Г-н Г. Куртев, фелдшер, Айтос Л. Г. К. Във вашия край, който сте близо до морето, стига ли повече влага и имате ли повече сол. Солта е потребна в развитието на духовния живот. Христос казва на свойте ученици: Вие сте солта на земята. Всички вътрешни ферментации се спират чрез солта. Аз ви пожелавам добре да посрещнете пролетта на живота. 9. Това числото на възкресението. В трите, човека го посаждат, в шестте пониква, а в деветте оживява и възкръсва. Някои сега преминават числото три, други числото шест, а трети числото девет. А Господ да ви даде по-голяма виделина и свобода на духа. Да живеем всички в единомислие. Според вас как върви растението по вас? Ако дърветата ви растат правилно ще имате и добър плод. Всяка ветка носи след себе си и обратни реакции упадък на духовно временно впускание към чувствения живот. Навярно скъпотията и по вас се отразява и обезпокоява. Но всичко това ще мине. Трябва да се подготвите за тая година за добри работи. Господ да осъществи свойте добри намерения към всички. Моя поздрав. В. В. (Свещеният подпис.)
  3. 25.ПИСМО НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ Варна, 28.Х. 1917 г. До всички Приятели в А. Моя привет и поздрав на всички ви. „ Стойте прочее препасани с Истината през чреслата си и облечени в бронята на правдата. И нозете вида бъдат обути в приготвяне за благовестие на Мир. А връх всичко това вземете щитът на вярата, с който ще можете да угасите всичките разжежени стрели на лукавия; и земете шлемът на спасението, и мечът на Духът, който е Словото Божие; моля ще се Духом на всяко време и всяка молитва и молба и в това истото бъдете бодри с всяко стърпяване. “* И Бог ще изпълни сърцата ви с любов да го познавате ида Му служите с вътрешна душевна пълнота. Само така всеки един от вас ще може да разбере и проумее защо е пратен на земята. Гледайте с вяра на бъдещето, то е светло. Бог, живият, който изпълня всичко и дава всички блага. Ваш Верен (Свещенният подпис) П. К. Дънов
  4. 22.КАРТИЧКИ ОТ УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ ДО ГЕОРГИ КУРТЕВ 22/III1915, София Пътят на живота към Христа е светлина приятна. Ц. Б. И. ** (Свещенният подпис.) П. К. Дънов (** Царството Божие идва) * * * 5/III1915 София Л. Г. Куртев Бъдете добър да съобщите на Крум Илиев да бъде търпелив. Аз имам предвид неговото желание. Той ще има П. В. В. П. К. Дънов
  5. 20. ПИСМО НА УЧИТЕЛЯ ДО ГЕОРГИ КУРТЕВ София, 23 юли 1914 Люб. Г. Куртев, Г-н Марков може да дойде с теб заедно на 10 Авг. в Търново. Съобщи му това. Бъдете всички бодри и весели духом. Пълни с вяра и упование в бъдещето, което настъпва. Всеки страх да се замести с любов и истина. Ваш В. П. К. Дънов
  6. 19. ТЕЛЕГРАМА НА ГЕОРГИ КУРТЕВ ДО УЧИТЕЛЯ София Улица Опълченска №66 Петър К. Дънов Като празнуваме Славното Воскресение Христово честитим Ви Именний Ви ден днес и от висотата на планината, на която сме сега възклицаваме още и пеем под скиптра на благия ни Учител. Ний сме чада Божии. Куртеви, Вълчанови, Къвракови, Тумбови, Цочеви, Маркови, Теневи, Петкови, Божилови, Пучеви, Георгиеви, Желязови, Михайлови, Маркови, Андерееви, Тодорови, Кръстеви, Илиев, Андонови, Недялкова.
  7. 17. ПИСМО НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ ДО ГЕОРГИ КУРТЕВ София, 19 февруари 1914 Любезни Г. Куртев, Получих вашите писма. Имайте пълна вяра и търпение, всичко ще се оправи. Вяра, с която да се приложи волята на Господа на земята. Всички страдат от свои грешки. Ходете във Виделината и не бойте се. Трябва да се изправят отношенията на хората към Бога. Имайте мир, радост. Животът е пълен със скърби и страдания но той носи и радости и блага. Моето иго е леко, казва Господ. Поздрави на всички ви. Ваш верен П. К. Дънов
  8. ИЗ ТЕФТЕРЧЕТО НА ГЕОРГИ КУРТЕВ ЗА СИНАРХИЧЕСКАТА ВЕРИГА Преди Наряда всяка сутрин Съзерцание. Синархическата верига на Любовта на Господа Нашего Исуса Христа се представлява засега от 10 души братя членове с център благия ни Учител. От дясната страна братята Илия Зурков, Деню Цанев, Георги Куртев, Димитър Добрев, Панайот Ковачев, Никола Ватев, Петко Епитропов, Драган Попов, Тодор Стоименов, Илия Стойчев. Членовете на Синархическата верига трябва да се съединят с Божествения свят на Господа нашего Исуса Христа. МОТО: Синархическата верига има три основни закона: 1. ЛЮБОВТА. Божественият Свят на Господа нашего Исуса Христа. Там, дето съществува: Абсолютната Истина Абсолютната Любов Абсолютната Мъдрост Абсолютната Добродетел Абсолютната Правда Гдето е всичко в Мир, ред и Хармония. 2. ВЯРАТА. Ангелски свят 9 - там, отдето се управляват всички Държави на физическото поле и се създават всички нареждания, Закони, Духовенството и гдето се отделят доброто от Злото. 3. НАДЕЖДАТА. Материалният и физическият свят, в които живеем и се движим. Гдето се разглеждат всички сметки по вземание и давание и гдето се отглеждат сирачета и вдовиците. Синархическата верига има шест вътрешни правила, които трябва да усвоим. Първо Правило Вярвам от Сърце и Душа в Единния Вечен Истинен и Благ Бог на живота, Който е говорил. Второ Правило Вярвам в Единния Господ Спасител, Който ни говори сега. Трето Правило Вярвам в Единния и Вечен и Благ Дух, Който е изработил спасението на всички. Четвърто Правило Вярвам в Господа Исуса Христа, Едничкия приятел и брат на всички. Пето Правило Да се изпълни волята на Единния Истинен и Праведен Бог без колебание. Шесто Правило Да се възцари хармонията на пълното единство между нас. Особено Правило Преди изгрев на Слънце ще мислим върху: 1. Любовта. Какво влияние оказва върху Живота, Тялото, Сърцето, Ума и волята. 2. Мъдростта. Каква светлина внася в Тялото, Сърцето, Ума и волята. 3. Истината. Каква сила внася в Тялото, Сърцето, Ума и волята. След тия медитации произнасят се думите: „БОГ ДА ВЪДВОРИ СВОЕТО ЦАРСТВО НА ЗЕМЯТА МЕЖДУ НАС. " Продължителността на медитирането ще бъде по чувство. Мястото и условията няма да се гледат. Непременно трябва да се медитира. След това следва специалния наряд. Молитва при 36 часовия пост. Да премахне и разпръсне Бог всички ония врагове и всички лоши мисли, които пречат и спъват Божието дело. Да се прослави Името Му. Да бъде волята Му. Да дойде Царството Му, както горе на небето, така и долу на земята. МОЛИТВА Господи, ние Ти благодариме за този хубав живот, за този хубав свят, който си създал у нас. Искаме да живееме според тази Любов, Която си внесъл в Душата ни. Твоята светлина озари умовете ни и с тази светлина да разрешим онзи Божествен въпрос, който седи пред вратата на нашата душа. 13 февруари 1927 година. За съзерцание всяка вечер вън, на открито небе 1-10 минути. „БОГ ЦАРУВА НА НЕБЕТО, БОГ ЦАРУВА ВЪВ ЖИВОТА, ДА БЪДЕ ИМЕТО МУ БЛАГОСЛОВЕНО" Всяка мисъл, която произвежда светлина, е гениална. Тя е Божествена Мисъл. Всяко чувство, което има малка светлина, е хубаво чувство. Всяко действие, около което е образувана светлина, което създава приятна АУРА, направи го. Всяка Мисъл, която е неопределена, около нея има тъмнина, тя е лоша мисъл, не се поддавайте на нея. Всяко чувство, което няма светлина около себе си, е лошо чувство; пазете се от него. От всяко действие, което е обградено с тъмнина, пазете се. ЗАПАЛЕНАТА СВЕЩ Е УМЪТ Щом умът се запали, т. е. почне да свети, т. е. да мисли, ти няма да го туриш в услуга на материалния свят, няма да го обгърнеш с ниски желания, с ниски мисли - няма да го изопачаваш. МОТО ПРИ ХРАНЕНЕТО След молитва ще кажеш: „Сила на ума, живот на сърцето, здраве на волята. " СУТРИН КАТО СЕ СЪБУДИШ И СТАНЕШ, няма да бързаш да се умиеш, а 5-10 минути ще съзерцаваш, ще се обърнеш към Бога и възвишените и напреднали същества и ще кажеш: „Господи, малко знание имам, просвети ума ми, да възприема и изпълня Твоята Воля. Дай ми начин да реализирам Твоите желания, както Ти си определил. " Кажете ли това, няма да мине много време и вие ще получите отговор на вашата молитва, ще почувствувате в душата си едно затишие, една радост. Като се постъпва така, ще имате хармония в себе си. ЕДНА ДОБРОДЕТЕЛ, ако не я поставиш в ума, сърцето и волята си, тя не може да се реализира. Щом туриш реализирането на една ваша идея, ако си болен, ще оздравееш. На кои Господ помага? На мечтателите, които страдат! Страданията винаги се произвеждат от едно разумно същество. Колкото страданието е по-голямо, то съществото, което го произвежда, е по- разумно, но всичко това е за добро. Когато мисълта на всички е насочена в една цел, всичко се постига. То мяза на една вещ, вързана с въже и като теглят всички, привличат я при себе си, а ако теглят на разни страни, нищо не се постига. В 8-та серия, 24 беседа, 27 страница казва: БОГ, Който живее в мене, ТОЙ НЕ УМИРА. БОГ, Който живее в мене, сиромах не става. БОГ, Който живее в мене, роб не може да стане. БОГ, Който живее в мене, не може да се обезсили, не може да се обезсърчи, не може да се отчае. ПРАВИЛО ЗА ВЕЛИКИТЕ ДУШИ: Искай Любовта. Търси Мъдростта. Хлопай за Истината. Гдето е Истината, ходи там. Гдето е Мъдростта, мисли там. Гдето е Любовта, живей там. Слънцето, от което е слязъл Христос, се казва АЛФЕОЛА. И сега ние към това слънце пътуваме. Волът в човека означава Божественото търпение, което той трябва да има. Лъвът е Божествената сила, която човек трябва да има. Орелът, това е полетът на човешкия дух - Вярата. Човекът, това е човешката разумност в човека. Който се обръща за помощ към Бога, веднага ще я има. Да се чете Данаил и живота на Аврама, Исака, Якова, Йосифа. ФОРМУЛА ЗА ЗДРАВЕТО: „СЛУШАМ, СТАВАМ, ЗДРАВ СЪМ, СИЛЕН СЪМ" Тази формула като се изговаря и ще се марширува, когато я изговаряш седнал или легнал, ще маршируваш мислено. Когато усещаш страх, унилие или тревога, ще казваш: Слушам Господа, Ставам, когато Той иде, Здрав съм, защото Бог е при мене. Силен съм, защото обитавам в Неговата Сила. Каквато работа и да работите, трябва да отделяте 10 минути, за да се изпраща по една добра мисъл в пространството. „Господи, да се изпълни Твоят план на земята. Да се изпълни Небесният план на земята. " 12 август 1948 г. „Господи, затвори врата на злото. Господи, дай Мир и Светлина на всяка душа. " Гаспар Валтасар Мелихор са тримата мъдреци, които дойдоха от Изток да се поклонят на родилия се Христос. МОЛИТВА, ДАДЕНА ОТ НЕБЕТО НА УЧИТЕЛЯ Господи, Боже мой, Направи ме да видя твоето Лице. Развесели ме заради Името си, Благослови ме заради Милостта Си, Освети ме заради Духът Си, Въздигни ме заради Словото Си Помогни ми заради Обещанието Си, Ръководи ме заради Истината Си, Крепи ме заради Правдата Си, И бъди Ти благословен всякога, защото Си Благ и истинен към всички. АМИН Имената на тримата Мъдреци, които посетиха рождението на Христа в яслите са: ГАСПАР ВАЛТАСАР МЕЛИХОР Ръководителят на Тодор Стоименов е АРАХАНГЕЛ ФЕРОНИ Той казва: Тодор Стоименов и Пеню Киров са от най-възвишената планета „ФЕТОШ". Името на Пеню Киров е: четверовластний ПЕРУИЛ, а на Т. Стоименов: АЗАИЛ. Духовете на Минералното Царство се казват „ГНОМИ". На ВОДАТА-„УНДИ" На ВЪЗДУХА-„СИЛфИ" На ОГЪНЯ -„САЛАМАНДРИ" Книгата „Новото начало", стр. 281-282 описва: Изток, означава Божествената Правда, Справедливостта. Север - Божествената Истина - Свободата. Юг - Божественото добро, което всеки човек трябва да приеме и предаде. Запад - Добрата обхода. На същата страница: Ако дишаш и благодариш на Бога за въздуха, който приема твоето свръхсъзнание, правилно приема благата, които въздухът носи и правилно ги предава. Благодари на Бога и като приемаш въздуха и като го изпущаш. Из книгата „Пътят на ученика", 1927 г., Съборни беседи на Учителя, стр. 456 За свещен час на размишление си избирам: З часа след полунощ, денят петък, който почва от 18 май 1951 година и ще продължава цяла година; 1. През този час ще се прекарва в дълбоко размишление, за да се справим с всички мъчнотии, които се изпречват на пътя ни. 2. В този час ще се разговаряме с всички окултни ученици на тази школа, на която и аз съм ученик. 3. Всички окултни ученици в целия свят, също и в Духовния свят, се интересуват от малкия духовен прогрес и успех на нас. И когато се намираме в затруднение, те ни се притичат на помощ. 4. Работата ни в този свещен час ще е: За недоразуменията, които срещаме, за надделявание на мъчнотиите и за нашето повдигание. 6. Резултат: Когато премине този час на размишление, трябва да се почувствуваме: окуражени, опреснени, с чисто сърце, за да можем с нови сили да прекарваме с останалото време от деня. Странник съм на този свят. Никого не познавам освен тебе. Ти, Господи Боже мой, си създал всичко за мене. Аз възнасям своята благодарност към Тебе. На тебе, Господи, възложих своето упование. Да възлезе молбата ми към тебе. МОЛИТВА ЗА БЪЛГАРИЯ Господи, Боже наш, Ти, Който бдиш над света, Чуй нашата утринна молитва. Озари ни с лъчите на могъщия Си Дух и разпали в сърцата ни искрата, която Си вложил в нас. Укрепи в гърдите ни пламъка на свободата и правдата. Просвети ни да бъдем смели и доблестни българи, достойни за своя славен род, за Твоята велика милост. Ти, Който Си вдъхновявал за светли дела нашите духовни първенци. Ти, Който Си благославял меча на нашия воин и си го водил към подвиг и величие. Господи, Ти няма да забравиш и нас. Простри десницата Си над нас да вървим по Тоя път с нашия избран народ и нашите братя, Твои верни, заседнали в своята земя по Твоята воля. Дай ни села да живеем, да работим за благото и величието на Отечеството. Дай на нашата скъпа родина твърдост в изпитанията, воля за живот и вяра в нейния устрем, за да летим през вековете, водени от своя Мъдър Баща, към победи и възход, към могъщество и вечност за Твоя слава. Амин БЕЛЕЖКИ ИЗ БЕСЕДИТЕ НА УЧИТЕЛЯ Събуди се, събуди се, ти, който спиш! Стани ти, който си паднал и протегни ръцете си към Надеждата, която си изгубил. Ръката, която те крепи, не е отслабнала и Любовта на живота към тебе не е угаснала. Из „Наука и възпитание". Учителят В томчето „Новото начало", стр. 40, ред 6 се казва: „ Когато Духът те посети, ако кажеш на болния, че ще оздравее, най-много след два дни той ще стане от леглото си. Кажи на обезсърдчения, че животът му ще се осмисли, той ще вдигне увисналата си глава и ще тръгне смело напред. Мощна е Божията мисъл, Тя върши чудеса. " Беседата е държана на 17 август 1943 г. В томчето „Великите условия на живота", стр. 88, от ред 11 надолу се казва: „Дошло е време, християнските народи трябва да се побратимят и приготвят за бъдещата религия, която иде. След 1945 година тя ще дойде, ще се наложи на човечеството и ще го преобрази. Тя е религията на труда. След нея ще дойде Новото Учение, Учение на живота. Докато живеят в религията на труда, хората все още ще са карат и бият, но влезат ли в учението на живота, всичко това ще изчезне" и пр. и пр. В страница 92 е казано: „Всички хора, всички народи съставят част от голямото Божествено дърво" и пр. и пр. В стр. 93 е казано: „Който люби врага си, той е човек на бъдещата култура" и пр. и пр. Беседата е държана на 9 февруари 1919 г. в София. В беседата „Вечно подмладяване" на стр. 81 и част от 82 се казва: „Кой създава добрите и лошите условия. " Прочети цялата страница, а особено внимание обърни, гдето се казва: „Дишайте дълбоко, за да се изпълнят дробовете вие въздух, да се намести диафрагмата. Пазете се от гордостта, поддадете ли й се, падение ви очаква. " „ Който страда от сърцебиене, е горделив човек. Който страда от коремоболие, също е горделив. Който страда от главоболие, е тщеславен. Ето защо, като те хване сърцебиене, дишай дълбоко и заповядай на диафрагмата да слезе долу, да не натиска сърцето. " Да се прочете цялата 95 стр., като се почне от 94 стр. Беседата е държана на 14 ноември 1923 година - София. В томчето „Новото начало", стр. 282, най-долните редове, се казва: „Благодари на Бога, като дишаш дълбоко, като приемеш въздуха и като го изпущаш. " В беседата „Поучаваше ги", стр. 129 от половината надолу се казва: „Ние не дойдохме да разрушим, но да изпълним великия закон на Любовта, Мъдростта и Истината. Всеки може да опита това. Направете само един опит, но искрено. Какъв опит да направим? Някой заболее до смърт, нека се обърне към Бога с думите: Господи, ако това, което ни се проповядва в Твое Име, е истина, помогни ми да оздравея. Обещавам, че ще Ти служа. " „Ако объркате сметките си, пак ще се обърнеш към Бога и ще кажеш: Господи, ако това, което Учителят ни проповядва в Твое Име, е верно, помогни ми да се оправят сметките ми. Ще посветя живота си в служба на Бога" и т. н. продължи страницата. Аз съм го проверил пръв. Поверете мъчнотиите си на Бога на Любовта, Мъдростта и Истината, и Той ще ви освободи от тях. Беседата е държана на 18 февруари 1923 г. София. А на стр. 207, от половината надолу, се казва: „Любов се изисква от всички ви. Защо да не отправим Любовта си към всички хора? Защо да не дадете от благата си на другите? Сега е време доброволно да дадете всичко за Христа. Ако не го дадете, след 20-30 години ще го дадете. Тогава насила ще ви вземат всичко. " Беседата е държана на 8 април 1923 година в София, на Изгрева. В 5 школна лекция на Общия окултен клас, III година, „Божествено съвършенство", от стр. 28 до 30 се казва: „Че учениците сега не ще се прераждат вече на тази земя. Ще се раждат в астралния свят, понеже е почистен. " Лекцията е държана на 7 ноември 1923 г. В беседата от томчето „Новото начало", стр. 74 и 78, „Плодовете на Духа", се казва: „Старият свят заминава. Нов свят се създава" и пр. На стр. 78 се казва: „ Когато Духът влезе във вас, ще роди първо Любовта. Щом приемем Любовта като плод на Духа, и ние ще се храним с нея, и окръжаващите ще се хранят. " „Сега аз прочетох 13 глава от 1 послание към Коринтяните, а вие прочетете 5 глава от Посланието към Галатяните, за плодовете на Духа" и пр. „Новото начало", беседата „Право мисли", стр. 119 от половината надолу казва: „Днес Бог иска нещо от нас, не със закон, но доброволно. Бог иска всеки човек да има отличен ум, чрез който той да се проявява. Бог иска човек да има отлично сърце, чрез което Той да се проявява. Бог иска от човека да има отлична Душа и отличен Дух, чрез които той да се проявява" и пр. „ Но сега слушай, мой Якове, не се бой. Защото ще изливам вода на жадния и река на сухата земя. Ще изливат Духът си на семето ти; И благословението на внуците ти. И ще прозябнат както между трева, Както върби при текущи води, Ръката, която те крепи, не е отслабнала И Любовта на живота към тебе не е угаснала. " Забележка на Редактора: От 65 стр. До 93 стр. някой злосторник е изрязал с ножица въпросните страници. Това тефтерче бе ми предадено от дъщеря му, Верка Куртева, когато тя живееше в София.
  9. 14. УСТРОЙСТВО НА БРАТСКАТА ГРАДИНА През 1921 г. било посято лозето и овощната градина. Тогава била направена и колиба за бъдещия пазач на градината. Колибата била с врата и прозорец, годна и за презимуване в нея. През 1922 г. била направена сградата. Първият пазач на сградата е бил брат Васил Карагеоргиев от с. Габерово, който служел безплатно, само срещу прехраната. Казвали го „Вуйчо". Брат Куртев е ходел седмично, а понякога и през седмицата, за да му занесе храна. Но това се оказало трудно и неудобно за през студените зимни дни и затова бил определен магазин, откъдето да пазари, като се вписват сметките в тефтерчето. Това продължило 6 месеца, но било отменено, понеже консумацията на брат Васил за лимони, зехтин и други продукти превишила разходите на едно семейство. Издръжката на брат Васил надминала възможностите на братството. Ето защо се наложило да му се определи една минимална заплата, в границите на която да се движат неговите разходи. Всеки, който идвал в градината, се опитвал да направи нещо полезно. Само брат Васил не искал да работи и все възразявал: „Я не съм дошъл тук да работя, я съм дошъл тук да се подвизавам. " Отказал и на брат Куртев. По цял ден той се подвизавал в свирене на мандолина, пеел песни, учел есперанто и тъй той седем години свирил и пял, но мотика не хванал. Приятелите от далечните села, каквито са били Бата, Страцин и Горица, идвали да копаят, да пръскат, а той само се разхождал около тях и давал съвети. Най-после го освободили от длъжността пазач и той заминал на Изгрева в София през лятото на 1927 г. Срещнал се с Учителя и му се оплакал, че брат Куртев го изпъдил от градината и помолил Учителя да нареди на брат Куртев да го приеме отново като пазач. Учителят му казал: „И мене ме е страх от брат Куртев. Иди и ти го помоли. Ако те приеме, добре. Аз не мога да му кажа. " - „Ама Учителю аз искам да се подвизавам!" - „Ще работиш и ще се подвизаваш, а тъй без работа кой ще те храни?" Брат Васил си отишъл от Изгрева. Така приключил един голям изпит за брат Куртев и за цялото братство в Айтос с едно подвизаване чрез песни. Забележка на Редактора: Виж „Истинското подвизаване" от Мария Тодорова. Есента на 1927 г. на градината дошли Георги и Рада Господинови от с. Караново, Айтоско на мястото на „Вуйчо". Георги бил селски пастир и той малко бил скаран с работата, но благодарение на това, че жена му Рада била добра и работна, нещата тръгнали по-добре. Рада била трудолюбива и гостоприемна. Знаела да посреща и изпраща братята и сестрите. Но Георги бил своенравен и непослушен. Не обръщал внимание на съветите на по-старите братя. Не слушал дори и брат Куртев, когато му казвал да свърши някоя работа. Така преминали 18 години. Ту са искали да ги освободят заради Георги, ту са се спирали, заради добрите качества на Рада. Било голям изпит за брат Куртев и за братството. След като всички разбрали, че Георги не иска да се поправи, тогава взели решение след 18 години търпение. Накрая били освободени през 1946 година. Така завършва и вторият опит на брат Куртев и на братството. Есента на 1946 год. Бил поканен за пазач брат Иван Колев от село Тополица. Той прекарал около година и половина, но бил болнав и като видял, че тази работа не е за него, се върнал на село. В началото на 1949 г. отново се върнали Георги и Рада, като се молили да бъдат приети отново и Георги дал големи обещания, че ще слуша и ще работи. Преди това двамата работили в местната болница - една тежка и изнурителна работа. Но ето че не минали и няколко месеца, Георги пак започнал да проявява своите лоши навици на мързел и непокорство. През м. май 1950 год. той напуснал градината и братството завинаги. И този опит се оказал несполучлив. Но с поука за останалите. През м. май, юни и юли 1950 год. братската градина останала без пазач. През това време брат Куртев бил сам на градината. Като научава това, дъщеря му Донка пристига при него. „Трудно е да живееш сам" - казваше той. „Чети, пей, моли се, размишлявай, но всичко, което е еднообразно, омръзва. Човек има нужда от общество, от среда. Трудно е да си сам. Който никога не е бил сам, не познава тая мъка. " Един ден вратата се хлопва и пред него застава дъщеря му Донка. Той се усмихнал, развеселил се, ободрил се и се занизали хубави пролетни и летни дни в разговори и общения с приятели. За този период брат Куртев казваше: „Много изпити съм минал през живота си и съм ги издържал. И този изпит издържах с Божия помощ и за слава Божия-. " През месец август 1952 год. на градината дойде семейството на брат Слави Тодоров от С. Габерово. Брат Слави, жена му Комня и дъщеря им Иринка. Най- после градината попадна на добро семейство. За пазачи и за работна ръка те бяха незаменими, въпреки напредналите години на брат Слави. Близо 12 години брат Куртев е живял с тях. Техният добър характер, трудолюбие и гостоприемство ги утвърдиха като хора, подходящи за това място. Иринка работи и живя до 1990 г. 15. УСТАНОВЯВАНЕ НА БРАТ КУРТЕВ НА БРАТСКАТА ГРАДИНА Брат Георги Куртев поддържал постоянна връзка с Учителя. Всякога, когато имал да разрешава важни въпроси или се колебаел в решенията си, той се съветвал с Учителя било с лични визити или с кореспонденция, С положителност се знае, че той е поддържал постоянна вътрешна връзка с Него. При едно отиване на Изгрева през 1942 г., Учителят му загатнал, че вече е време той да се установи и да заживее на братската градина. Брат Куртев възразил, че болните в града имат нужда от него. „Болните в света никога няма да свършат" - отвърнал Учителят. След завръщането си в Айтос, той се установява да живее на градината. По това време и жената на брат Куртев боледувала. Имал грижи и с нея. Но когато на 4 февруари 1944 г. тя си заминала, вече нямало причина, която да го задържи в града и той окончателно се установил на градината. Ние не знаем от какви съображения се е водил Учителят, за да го насочи към установяване на градината. Вероятно защото това оттегляне от професията трябвало да му спести време и сили, които той да отдаде изключително за делото. Вероятно тишината и спокойствието на градината трябвало да поднови силите му, за да има възможност да се отдаде напълно на разположение на приятелите. Вероятно неговото лично присъствие на градината и неговата духовна работа е трябвало да създаде подходяща аура и да превърне братската градина в духовен оазис. Така и става. Най-сетне тя добива истинското 75 си предназначение, за което е била създадена. По всяко време брат Куртев е бил на разположение. Често съм срещал хора обременени, отчаяни, сломени, които след срещата си с него се връщат обнадеждени и обновени. Така градината се превърна в един духовен център. Тя се посещаваше от всички наши приятели. Там те намираха тишина и спокойствие от една страна, а активен духовен живот - от друга. Малцина са ония, които знаят как е работил брат Куртев с всяка отделна душа, за да се пробуди, за да укрепне и да поеме пътя към нов, светъл и красив живот.
  10. 13. ОСНОВИ НА СГРАДАТА Още първата година нивата била посята с овес и от добитата реколта се турило основа на фонд „Сграда". През същата 1921 г. доскоро пустеещата нива била засята с лозе, овощни дръвчета и борове. Насажденията й придали вид на градина. Започнали да я посещават все повече и повече братя и сестри. В летните дни често превалявал дъжд. Необходимо било да се помисли и за подслон, където да се приютяват хората. През лятото на 1922 година започнал строежът на сградата: салон, две стаи и мазе. В мазето била обзаведена първата кухня с огнище и оджаклък. Не било лесно да се строи сграда без средства. А време за отлагане нямало. Работната ръка била безплатна. Всеки ден имало помощници по двама, по трима човека. Майсторите, които са правили сградата, това са нашите братя строители - Васил Долапчиев и Слави Тодоров, които се отзовали веднага и работили всеотдайно. Всеки ден броят на работниците се менял, тъй като едни идвали, а други си отивали. Празничните дни се събирали и по 15-20 души. Работната ръка била безплатна, но все някой трябвало да се погрижи за прехраната на работниците. От селата кой каквото можел, пращал. А когато не достигне, някой е трябвало да бръкне в джоба си и да плати храната. Когато нямало кой, брат Куртев сам бръквал в своя джоб и работата продължавала. Целта била да не се прекъсва работата по строежа. Тук му е мястото да споменем за сестра Петра Георгиева Манева от Ченге, сега село Карагеоргиево, известна още като „баба Петра". Баба Петра почти през ден е носела хляб в бохчи и баници за работниците по строежа на сградата, носела топла храна в котлета. Споменът за нея е още жив, а нейният пример е насърчителен за младите. Вечер, след работата си във фелдшерската служба, брат Куртев отивал на градината да наблюдава строежа, да види какво липсва, за да се разпореди за следващия ден. Така продължило до завършването на строежа. Похвална е отзивчивостта на приятелите от селата: Тополица, Карагеоргиево, Вресово, Страцин, Бата, Горица и Българово, които при различни случаи са се отзовавали на всеки повик на брат Куртев и със своя труд са отстоявали докрай. Има едно име, което трябва да споменем. Това е брат Божил от Айтос. Още от първия ден, когато почнал строежа на сградата, той се отдал напълно в услуга на строежа. Той имал малко дюкянче в града, което му гарантирало прехраната. Но щом като се почнал строежа на сградата, той ударил ключа на дюкяна и отишъл на градината, за да се включи в работата от сутрин до вечер. Всяка сутрин давал пари за закуска на детето, а на жена си казал: „Ти ако искаш, ела с мене на градината. Хем ще ни готвиш, хем ще се храниш. " Така продължило два месеца, без да отсъствува нито ден. Похвална ревност и преданост към Делото е образът на брат Божил от Айтос.
  11. 2. НАЧАЛОТО Създаването на братската градина е тясно свързана с живота на брат Георги Куртев, един от първите ученици на Учителя. Брат Куртев е духовно пробуден още преди запознаването си с Учителя през1910 година. В нея година Учителят изнася сказки по френология в град Айтос. Оттогава се сформират първите групи в околните села. Тогава още е нямало печатно Слово от Учителя. В групите са четели псалмите, Евангелието, пеели църковни и духовни песни и се четели молитви на православната църква. По времето, когато се отпечатва първото Слово на Учителя, влиянието на църквата постепенно започва да отслабва. Новото Учение всяка година печелеше все нови привърженици. Интересът към Учението растеше, ето защо салонът на Братството вече беше малък да побере приятели и съмишленици. Това се чувстваше особено силно по време на някои наши празници като Петровден, Богородица и др. Грижата на ръководителя беше да намери подходящо за целта място. А това се оказа Паспалата - Петровият връх, както взеха да го именуват нашите приятели. Паспалата или Петровият връх е една височина всред гората, намираща се на 6-7 километра в северозападна посока от гр. Айтос. През 1920 г. Айтоското братство решило през тази година съборът по Петровден, на който да бъде поканен и Учителят, да бъде на Петровия връх. Духовните групи се умножават и растат. Беседите скоро завладяват сърцата на братята и сестрите, но Учителя те са виждали само на снимка. Копнежът да Го видят и да чуят Живото Му слово расте с всеки ден. За брат Куртев това не остава скрито. Той заминава за София и поканва Учителя в Айтос на събора. Учителят приема поканата. Уточнили се съборът да бъде вън от града, на връх Паспалата на Петровден. Наближава Петровден. Писмата с покани отдавна били разпратени и получени по места. Вестта за скорошното гостуване се разнесла като мълния. Всички заживяват с мисълта за близкия събор и за срещата с Учителя. Затова още от вечерта взели да прииждат хора от по-отдалечените села на околията, както и хора от Поморийска и Карнобатска околии.
  12. ГЕОРГИ СЪБЕВ ИСТОРИЯ НА БРАТСКАТА ГРАДИНА В ГР. АЙТОС (1920 - 1984 Г. ) 1. ПРЕДИСЛОВИЕ Идеята за написване на тази кратка история не е случайно хрумване на един или друг, а се породи от постоянно растящия интерес към идеите на Бялото Братство, които Учителят донесе и подари на света, за да му даде един мощен тласък към обновление. Заехме се да напишем тази кратка история, не само за да хроникираме събитията, а най-вече да помогнем на младото поколение, което търси своя път в живота. Да видят младите как са работили и побеждавали трудностите и изпитанията нашите по — старши братя, нашите ветерани. Брат Георги Куртев, един от първите ученици на Учителя, е един от тях. Той бе пожизнен ръководител на братството в гр. Айтос. Негова е идеята за създаване на братската градина.
  13. 70. ДВАТА ПОРТРЕТА НА ГЕОРГИ КУРТЕВ На края на нашето повествование за живота на Г. Куртев ще споменем и това, че всеки човек има два портрета, два образа или две лица. Единият образ е видимият. Другият образ е вътрешният, който е невидим. Физическият образ на Георги Куртев: Той беше среден на ръст, ни слаб, ни пълен. Коса - оредяла и побеляла. Темето - почти голо. Очи по големина средни. Цвят на очите - син. Поглед на очите - будни, наблюдателни, проницателни. Овал на лицето -леко продълговат. Тен на кожата - светъл. Погледът, излизащ от очите бе мек, топъл, галещ. Нос правилен, с добре развити ноздри. Ушите - добре оформени. Мустаци увиснали. Ръце малки, но красиви - израз на неговата голяма справедливост. Духовният образ на Георги Куртев: Този образ бе много интересен. Той изразяваше благородство, търпение и великодушие. Брат Георги Куртев дълго наблюдаваше и проучаваше нещата, преди да реши да предприеме нещо, но след като веднъж проучаването е свършило, той пристъпваше към действие като следваше неотстъпно поставената цел. Брат Куртев бе умен, тактичен и предвидлив. Добър общественик.. Знаеше как да работи с големи групи хора. Той умееше да печели душите, без да проповядва. Неговото влияние бе не толкова в словото му, колкото в личния пример и жертвоготовност. Той не притежаваше голямо образование, но имаше природна интелигентност, която заместваше недостига на образование. Неговият почерк и ръкопис бе много четлив и особено красив - по онези години се изучаваше краснопис и писарите трябваше да го владеят и прилагат. А той ред години беше селски писар и секретар-бирник. Не обичаше многото говорене, не държеше беседи, нито изнасяше сказки, а водеше само назидателни разговори, като на никого не налагаше идейните си убеждения. Оставаше хората свободни. Казваше често: „Който човек е гладен или жаден, сам ще потърси хляба или водата. " Бореше се с трудностите на живота и ги побеждаваше с работа, търпение и постоянство, без да се оплаква. Той винаги бе желан събеседник, защото говореше само за онова, от което отсрещната страна се интересуваше. По някой път той подхващаше някоя весела история като постепенно минаваше от веселото към сериозното или обратното, според случая. Или, с други думи казано, всякога намираше общ език, според равнището на събеседника си. Такъв беше брат Куртев - с чувство на достойнство, без да е горд. Това са малки скици, нарисувани от негов съвременник, нямащи амбицията да опишат напълно неговия духовен образ. В този край селяните го именуваха „Бай Георги", обръщение, което напълно подхождаше както на селяните, така и за брат Георги Куртев, като влагаха съвсем друг смисъл в това обръщение. А именно - баща, бащице. А това бе тяхното най-голямо признание към него.
  14. 69. ДЯСНАТА РЪКА НА ГЕОРГИ КУРТЕВ - БРАТ БОЖИЛ ИВАНОВ Всяка работа най-добре се свършва, когато човек сам си я върши - това го знаят всички. Но когато работата е голяма, на човек му се налага да има помощници. В първите години Айтоското братство получи един голям подем за работа и като един от най-добрите помощници се яви брат Божил Иванов от Айтос. Той беше дясната ръка на Георги Куртев. Беше скромен, трудолюбив и ревностен в делото брат. Божил Иванов произхождаше от бедно семейство. Били са три деца — двама братя и една сестра. Той, Божил, е бил най-големият, роден през 1880 или 1881 г. Никой не знаеше точно годината на рождението му. Сестра му, Василка Иванова, е онази сестра, която отиде в дома на Петко и Гина Гумнерови на ул. „Опълченска" 66 в София, в помощ на семейството им и която се грижеше за ежедневния бит на Учителя, който пребиваваше в този дом до 1927 г., а от 1928 г. до 1944 г. - на Изгрева. Василка придружаваше всички онези, които трябваше да се грижат за бита, обходата и домакинството на къщата, обитавана от Учителя. Василка е тази, която подари наследственото място, за да се направи братската градина в Айтос. Между личности и исторически събития има връзка. Тук тази връзка се осъществяваше в Айтос от брат Божил, а в София - от сестра му Василка. Брат Божил е бил иминиджия в града, от която професия прехранвал семейството си. Жена му се е казвала Станка. Имали са две деца: Любка, родена през 1921 г. и Божанка - през 1923 г. Божил Иванов се е поминал през 1923 г., преди да се роди второто му дете, а 40 дена след раждането на Божанка се поминала майката и двете деца остават кръгли сираци. Бебето Божанка, е било гледано известно време от семейството на брат Георги Куртев, докато се намерят осиновители. Любка е била веднага осиновена от семейството на Илия Габровски от гр. Айтос. Интересното е, че детето Любка, още преди да бъде осиновено от семейство Габровски, се е обръщало към сестра Габровска с думата „мамо". Тогава всички смятали, че детето е малко и казва „мамо" на всяка добра леличка. Но след като се развиха тези драматични събития със заминаването на Божил и на Станка, оставили двама сираци, невръстни деца, и след като те бяха осиновени, тогава всички признаха, че детето Любка си е казвало нещата много точно и много вярно. Какви връзки и какви взаимоотношения, непонятни за нас, възрастните, а понятни за едно малко тригодишно дете, което много точно е определило и намерило само втората си майка. Когато се устройвала братската градина през 1922 -1923 г., брат Божил Иванов, след като вижда, че градината има нужда от работници, заключил работилницата, дал няколко стотинки за геврек на детето и казал на жена си: „Станке, пари нямам да ти дам, ето защо, ако искаш, ела на градината да готвиш на майсторите и ще се храниш. Там имаме нужда от готвач. " Станка отишла на градината с него и така се увеличила работната ръка с още двама души. Там двамата работеха всеотдайно. Брат Божил е изпълнявал длъжността на нещатен куриер при брат Георги Куртев. Щом станело нужда да се занесе някое писмо до ръководителите на братствата по селата на айтоска околия, брат Куртев, след като написвал писмото, отивал при Божил в работилницата му и само го поглеждал. Последният веднага снемал работната си престилка, обличал си сакото, вземал писмото и тръгвал да изпълни поръчението, точно тъй, както войникът отива да изпълни възложената му задача. Той твърде често не е имал време дори да се обади на семейството си, пътувал е пеш. Бил е беден, не е имал нито кон, нито магаре. Брат Божил из целия път пеел духовни песни или четял Псалми. Той е единственият човек, който не е мерел разстоянието от село до село с километри, а с броя на прочетените псалми: 10, 20, 50 или повече. Онези псалми, които не е знаел, четял ги пешком и така станало, че научил всички псалми наизуст. Пътува брат Божил до някое село, носи в джоба си писмото на брат Куртев до ръководителя на братството в същото село, а устните му произнасят псалмите на Давида. Подава той писмото, връчва писмото и си тръгва. Но във въздуха остават прочетените псалми, които той оставя в посетеното село. Тези Псалми са четени от Давида, а сега от брат Божил, но това са псалми, родени от Христовия Дух. А Христос е от вчера, Той живее днес и пребъдва в утрешния ден, обхващаш цели епохи. По време на Европейската война, когато чул тревожното биене на камбаните през 1915 г., брат Божил разбрал, че ще има мобилизация. Ето защо оставил работата си и от една волска кожа скроил и ушил чанта за Библията. Когато постъпил в пехотната рота и бил на боевата линия, кожената чанта с Библията му била неразделен другар. Щом като спирали някъде за почивка, той отварял Библията и четял. Когато командирът забелязал, че носи чанта с Библия, го запитал: „Божил Иванов, ти пак четеш тази Библия. Остави я. Тук не е църква, а е фронт!" - „Господин капитан, моля ви, оставете ми я, тя ми е най-добрият другар. Аз с нея се разговарям. Без нея не мога. " Ротният командир повече не го закачал, защото знаел, че всякога, когато имало нужда за разузнаване, той пръв се явявал като доброволец и не се страхувал от смъртта. Бил много смел. Затова всички го уважавали и обичали. Веднъж били в поход. През нощта валял дъжд и нищо не се виждало. Техният взвод се откъснал от ротата и се загубил, останали без храна. Премалели от глад, каталясали от умора, спрели до една поляна да си отпочинат и легнали, без да знаят какво да правят. Другите поделения раздавали храна на своите войници, но на тях нямало кой да им даде. Тогава брат Божил веднага изчезнал, без някой да го види и след няколко часа се завърнал с няколко шепи овес, който изпросил от другите части, сварил го и раздал на другарите си по една чашка да хапнат и да пият сока на овеса, за да залъжат стомасите си. Всички се чудели с него, откъде намира тия сили, че не се уморявал. Чудили се на неговата желязна устойчивост. Веднъж, по време на едно сражение, той минал на предна позиция и започнал да наблюдава откъде неприятелят ги обстрелва със снаряди. Командирът му заповядал да залегне, за да не го улучи някой куршум. Тогава Божил отговорил: „Г- н капитан, всеки куршум си има своя задача. И аз си имам своя задача. " Всички го гледали, а той с едната ръка придържал кожената чанта с Библията, а с другата придържал към очите си бинокъла на командира и докладвал местоположението на огневите точки на противника, откъдето те били обстрелвани. Наоколо свистели куршуми, защото всеки куршум си имал своя задача и предназначение. А задачата на брат Божил Иванов е била да носи през гърба си кожената чанта с Библията и да чете псалмите - рожба на Христовия Дух през вековете. Войната завършила и всички, на които било съдено да останат живи, се завърнали, както и брат Божил, защото имал още работа, която го чакала. След построяването на сградата, в което взема дейно участие, брат Божил се поминал след кратко боледуване. Вероятно той беше си свършил своята работа на земята - онази работа, за която бе дошъл. А войниците, с които бяха воювали на фронта, и които бяха негови съселяни, се чудеха, цъкаха с език и казваха: „Божил бе винаги на предна позиция, що куршуми минаха покрай него и никой не го улучи, а сега тук, насред село, да си замине за три дена. Чудо видяно и чудо невиждано. " За случая имаше много обяснения, но човешкият път не се определя по човешки усмотрения. Човек предполага, Бог разполага. Брат Георги Куртев няколко десетилетия непрекъснато споменаваше с най- добри думи за брат Божил: „Не е имало случай, казваше брат Г. Куртев, да възложа работа на брат Божил и да не я приеме и изпълни с желание. Ето защо казвам за него, че ми беше като втора дясна ръка. Никой преди него и никой след него не е бил тъй всецяло отдаден на великото Дело на Учителя, Делото на Христа, както бе брат Божил. " Тази оценка за брат Божил се разказваше при особени случаи с голямо смирение и с голямо почитание към живота и саможертвата на един ученик. От 1923 г. до 1962 г. не минаваше година, в която да не се спомене няколко пъти от брат Г. Куртев няколко похвални слова за брат Божил Иванов. Той завършваше с думите: „Мир и светлина на душата му!" Любимата песен на брат Божил Иванов е била песента „Към Сион". Това е братски марш от така наречените братски песни, създавани по текст на ученици и идеи на Учителя. Няма по-хубав завършек за живота на брат Божил, освен стиховете на песента „Към Сион". КЪМ СИОН С крилата на орела, Сионе наш любим, стремително към тебе Ний дружно днес летим Смъртта ни веч не плаши. В нас Дух живее свят. Еднакво нас ни радва и тоз, и онзи свят. Плътта ще победиме със смелост в подвиг нов. Сърцата ще стопиме с Христовата любов. Сияй, святи Сионе, ний бързо веч летим. На Бога скоро в тебе в дух ще се поклоним. Днес, когато описваме живота на заминалите приятели, ние, останалите живи сънаследници от времето на Школата на Учителя и от времето на брат Куртев, можем също тъй да кажем за онзи закон, който обема Христовата Любов на земята. А този закон гласи: „На Бога скоро в тебе В дух ще се поклоним!" Ний казваме: „Амин, тъй да бъде!"
  15. 49. КОЯ ЖЕНА ДА СЕ ИЗПЪДИ - НА БАЩАТА ИЛИ НА СИНА Един ден при брат Куртев отишъл млад мъж, скоро задомен, но много отчаян. Когато разказал мъката си, идвало му да плаче. „Какво има, олум?", го запитал прочувствено брат Куртев. Той обичаше да използува тази турска дума, която беше и гальовна, и състрадателна, и като я произнасяше, имаше голямо звучение в неговите уста. Това бе звучение на съпричастност. Младоженецът започнал за разказва, че мъката му била толкова голяма, че не могла да се побере ни в него, ни в жена му, и започнала да излиза от него като превтасало тесто от нощвите. Чудел се какво да прави и откъде да почне. „Щом тестото е прекипяло из нощвите, има само едно спасение: един да подава, друг да меси. После и двамата месят и с пот го премесват и накрая във фурна го опичат. Само да знаеш как да месиш, кога да месиш и как да го опичаш", казал брат Куртев. И младоженикът започнал да изплаква болката си: „Бай Георге, няма половин година, откакто съм се задомил, а моите родители не харесват булката ми и ме карат да я изпъдя. Аз това не мога да направя. Аз си я харесвам такава, каквато си е, а те не я харесват, искат да бъде другояче, по техен терк и модел. Ама моделът също не е мой, а на друг -теркът е на баща й и на майка й. И този терк ми харесва и ми допада. Баща ми каза или да изпъдя жена си, или да им напусна къщата барабар с булката. Нито едното искам, нито другото желая. Къде ще ходя немил и недраг, с една бохча и с две голи ръце? Чудя се какво да направя. " „Твоят кахър не е кахър за умирачка, нито за плачка. Има лек за него. Малък лек с голям ефект. Ще се върнеш у дома си и ще си гледаш работата. Ама така, както трябва и както друг път не си я вършил. Та баща ти, като види, да не може да се хване и да ти прави забележка, че не работиш както трябва. Това е първо. А второто е, когато баща ти започне да те принуждава да изпъдиш жена си, ти ще му кажеш следното: „Татко, когато ти изпъдиш майка ми, тогава и аз ще изпъдя моята жена. " Това елек за твоята болка. По-голям лек от него няма. " Върнал се младият човек на село обнадежден от думите на брат Георги Куртев. Минали няколко дни и баща му пак почнал да му чука сол на главата и да го увещава да изпъди жена си, защото не могъл да я гледа и му разваляла апетита като сядал да се храни и му изпъждала съня, когато легнел да спи. „Татко, казал синът, дай да се разберем. Когато ти изпъдиш майка, тогава и аз ще изпъдя мойта жена. Качваме моята жена на моята кола и право у нейните родители, качваш твоята жена у твоята кола, и право у нейните родители. Така приключваме въпроса и ние с тебе оставаме сами тука, и на теб ще се възвърне апетитът и ще ти дойде сънят, и аз ще си замина нататък, където ми видят очите. " Бащата не очаквал такъв отговор и се стъписал, и така втренчено го загледал, че накрая се уплашил. „А бре сине, този акъл откъде ти дойде?", успял да продума баща му. - „Откъдето трябваше, оттам дойде", троснато отговорил синът. От него ден никога вече не продумал бащата на сина си срещу снахата. Заживели младите, народила се челяд. На свекъра му се възвърнал апетитът, дошъл му сънят и нощно време хъркал, ту тихо — ту високо. Някой път синът се събуждал от хъркането на баща си, усмихвал се и казвал: „Златни ти уста, брат Куртев, за златния лек, който ми даде и за златния мехлем, с който намаза моята болка. " На следващия ден всеки ставал и си вършел своята работа мирно и тихо. Възвърнал се мирът в този дом. Било спасено едно семейство от разруха. Един мъдър съвет винаги идва от една мъдра глава, облечена в една разумна мисъл: тя трябва да разширява, да обединява и да освобождава.
  16. 47. СВЯТИЯТ ЧОВЕК, ФАЙТОНЪТ И МУСТАфА През 1910 г. Учителят посетил Айтос, където изнесъл сказка по френология, а през 1911 г. друга сказка - по хиромантия. След сказките пожелал да замине за Бургас през минералните бани. Наели файтон, а в него били трима пътници: Учителят, брат Куртев и брат Петко Епитропов. Пътуването от Айтос до баните било цяло удоволствие. Пътували се по равно шосе, с нов файтон, теглен от два хубави бели коня, а файтонджия бил един турчин - познат на брат Куртев. По пътя се водели различни разговори. На минералните бани трябвало да ги посрещне брат Минчо Сотиров, подполковник от Бургаския гарнизон и да ги поеме с неговия файтон. Те пристигнали преди срещата и трябвало да почакат, поради което брат Епитропов предложил докато се чака другия файтон да използват времето и да се изкъпят в банята. Учителят нищо не казал. Тогава брат Куртев продумал: „Ние, като сме тръгнали да вършим една работа, друго не ни трябва. " По израза на лицето на Учителя се четяло съгласието му с изказаната мисъл на Куртев. Останали да чакат. Не се изминали и 20 минути и ето брат Минчо Сотиров пристигнал с друг файтон от Бургас, който взел пътниците, а Куртев се върнал с първия файтон в Айтос. По пътя за Айтос, брат Куртев попитал файтонджията: „Мустафа, друг път би ли дошъл да ни возиш с файтона?" - „Бай Георги, аз досега много пътници съм превозил, но като тоя, по-ниския, с брадата, друг път не съм виждал. За мене той е свят човек, ако и другият до него е по-висок и да има по-голяма брада от него. " Мустафа посочва с ръка и показва колко е висок и голям брат Епитропов и колко му е дълга брадата. „Когато стане нужда, пак ще дойда, викай ме! За такъв човек посред нощ ставам и тръгвам. Святият човек се вижда отдалече", заключава Мустафа. Не се лъже Мустафа, не се лъже от видими неща и големи бради и от големи глави. Знае Мустафа и отвътре има някой в него, който му казва кой е святият и кой - обикновеният пътник. Седи брат Куртев във файтона и радва се, че обикновеният човек може да различи святото начало от обикновените неща на ежедневието. Само човекът с будно съзнание може да различава и оценява.
  17. 37. ИСТИНСКИЯТ ЧОВЕК Един мразовит зимен ден през 1947 г. брат Куртев отивал в града по работа. Когато се връщал, един вътрешен глас му нашепнал да не минава по обичайния си път. Той се вслушал в гласа и минал по друг път. Като наближил дома на баба Каля, майка на партизанин от преди 9 септември 1944 г., почувствал, че там трябва да отиде. Държавата им била направила голяма нова къща в замяна на малката къщурка, която жандармеристите били опожарили през 1944 г. Онази власт тогава палеше и изгаряше къщите на комунистите — партизани. Когато влязъл в този дом, заварил семейството в тежко положение. Съпругът болен, жената родилка, а стаята голяма, гола, пуста, дори студена, без отопление. Имало две легла и една печка всред стаята, незапалена. Извадил всичките пари, които имал - 2000 лв. и ги оставил да си купят гориво и храна, както и всичко необходимо за бебето, чието гласче едва се чувало. Родилката станала и тръгнала да купува дърва за огрев и храна. Болният съпруг скоро оздравял и почнал работа. Семейството укрепнало. Детето растяло и оживявало дома им. Когато веднъж в едно събрание на кварталната ОФ организация се обсъждал въпросът за вярващите, че сеели заблуда и че трябва да им се пресече пътя, споменали за Бялото Братство и за брат Георги Куртев като религиозно заблудени. Тогава станал Митко Ченгелиев и направил такова изказване: „Преди известно време, когато бях болен на легло и жена ми - родилка, нямаше кой да ни погледне... " И разказал подробно какво е било положението в дома им. „Вие, от организацията, събрахте едва 150лв. и ми ги донесохте като на просяк, а единствен бай Георги Куртев ме посети и даде 2000 лева - цялата си заплата, като даде всичко, що имаше, за да ми помогне. Кой сее заблуди не знам, но ако в Айтос има истински човеци, то бай Георги е един от тях. " Така завършило събранието за осъждане на религиозно заблудените в гр. Айтос.
  18. 36. ВЛАКЪТ, СПРЯН В ПОЛЕТО Една година, към края на пролетта, брат Куртев отишъл в София да се срещне с Учителя и да разговаря по някои въпроси. След няколко часов разговор, когато братът станал да си отива, Учителят му казал: „Когато се намериш в голямо затруднение, произнеси формулата: „БОГ Е ЛЮБОВ". При тая формула, изказана с вяра, няма трудност, която да не се преодолее. " Качил се той на влака да пътува за Айтос. Времето минавало, а влакът сякаш летял. Трябвало да стигне навреме, да свари приятелите в събранието, да им предаде нареждане от Учителя. Когато влакът бил между гарите Стралджа и Карнобат, внезапно спрял в полето, без да може да се открие причината. Обслужващият персонал търсил повредата тук и там, но все не можел да я открие. Минало вече половин час, а влакът все още не тръгвал. Пътниците наслезли от влака да пушат, други се разхождали по нивите. Слязъл и брат Куртев, отишъл малко настрана, като се престорил, че се любува на изкласилата нива. Сетил се тогава за формулата и я казал. В същия момент един от влаковия персонал чукнал на едно място и казал: „Ето къде била причината. " Влакът веднага тръгнал и хората едва успели да се качат. Закъснението било наваксано и той пристигнал навреме. Сварил приятелите в салона и им предал поръчението на Учителя. Било наряд за изпълнение на ученика за вътрешна духовна работа и истинско подвизаване в Бога.
  19. 35. ЯСНОВИДКАТА КОРТЕЗА В АЙТОС Все по това време /1910-1912 г. / Кортеза, ясновидката от Сливен, обикаляше страната, градове и села, да сподели своите видения на отвъдния свят и да се укрепи вярата в Бога. Преди да се срещнат с „момичето", както народът я наричал, те били пълни безверници, но след срещата те вече вярвали в задгробния живот и в единния и вечен Бог. Защо ставало това? Защото тя им казвала неща, които само те знаят. Пред нейните духовни очи всичко било открито. Казвала им имената на техните покойници, като и с какви дрехи са погребани. Кортеза описвала външния им вид, както и възрастта им, а още и това какво техните покойници искат от тях. Хората се слисвали от онова, което тя им казвала с абсолютна сигурност. Веднъж Кортеза била в една къща. Стаята и дворът били пълни с посетители. Тогава тя, без да го е видяла с физическите си очи, извикала с висок глас: „Бай Георги фелдшерът идва. Дайте му път!" Сторили му път и той се приближил до нея. Тогава тя казала също с висок глас: „Този човек ще ви стане духовен началник", след което заговорила с него. На него му станало неудобно, дето тя така говори за него публично. Тогава тя казала: „Ти, бай Георге, идваш да ме питаш за момчето си, дето често го боли коремчето. Коремчето го боли, дето вие с жена си блажите в сряда и петък, като ядете сиренена попара. Ти искаш да постиш, а жена ти казва, че ще ядете попарата. Няма да я ядете в срядата. Така ли беше, бай Георге?" -„Точно така ми казваше жена ми." - „Ако не блажите, ще му мине. Вече няма да го боли коремчето. " И така станало. Все по това време лоши хора от града я наклеветили, че всявала смут в гражданството. Дори подали заявление срещу нея и се образувало дело. Когато тя се явила в съда, преди още съдията да я е запитал нещо, тя му казала тъй: „Господин съдия, преди да ме съдите, ще ви кажа нещо за вашия дом, ако не е верно, съдете ме. " Тогава тя му казала нещо, което само той знаел. Съдията, като видял с какъв човек има работа, веднага прекратил делото и й казал, че е свободна. „Аз съм свободна, г-н съдия, но тези хора, които ме наклеветиха, ще отговарят, защото те наскърбиха Божия Дух, Духът на Христа и Той ще ги накаже. " И още на следния ден се извила такава буря с дъжд и град, която избила стадата им в полето, че хората с янгъши /снопени ритли/ ходели да събират по полето мъртвите овце, а те били със стотици. Така айтозлии добре запомнили кога са водили дело срещу един чист и свят човек, който никому зло не бе сторил.
  20. 34. ПЕТ МИНУТИ ПРЕДИ ДВАНАДЕСЕТ Брат Куртев всякога, когато имал да се бори с някоя трудност или препятствие, си е налагал пост. Този пост можел да бъде пълен пост от всяка храна и вода или частичен, което значи само едно ядене на ден към 4-5 часа следобяд, само с филия хляб и няколко маслинки, като това продължавало един, два или три месеца, без никой да знае защо прави това. Това си оставало негова тайна. „Само Бог и аз знаем това" - казвал той. Така един ден, когато бил в края на третия месец и трябвало вече да отпости, когато часът станал дванадесет без пет минути, горещата вода била вече завряла и жена му казала: „То вече стана време, ето водата е готова. " Изпил си той горещата вода и след това обядвал. Вечерта сънувал, че се намира на гарата и Учителят бил във влака, който отминал, без да спре. Чул че Учителят му казал: „С другия влак. " След като се събудил, дълго мислил върху значението на съня. Сякаш някой глас отвътре му казал: „Това е дето отпости в дванадесет без пет. Постът ти не е приет. " Тогава брат Куртев постил още три месеца, като го изкарал тъй, както било редно. Всякога, когато имал да разрешава някой важен въпрос, неговата първа стъпка била пост и молитва. Когато трябвало да помогне на някого, то той постел заедно с него. За да има човек постижения, нужни са пост и молитва. Тъй укрепва волята и духът на човека. Който е опитал този метод, знае цената му.
  21. 33. МОЛИТВАТА НА ТУРКИНЯТА Една вечер в дома на брат Куртев се събрали група приятели за духовна работа. Когато се изправили, готови за молитва, брат Куртев, който разбирал много добре турски, чул молитвата на една туркиня, която идвала отдалече. Тя била кратка и той я запомнил: „Господи, Ти, Който посещаваш, помагаш, храниш и обличаш всички, които са в нужда, помогни и на мене. Вдовица съм с дребни деца, нямам какво да им сложа на софрата. Като задоволиш всички, спомни си и за мен, бедната жена. " Съобщил на братята каква молитва дочул. Тогава всички събрани решили да изпълнят Волята Божия, като събрали кой колкото носел в кесията си. Събраната сума брат Куртев взел да отнесе и предаде на бедната жена. А за да може да намери къщата, дала му се картина и той лесно я намерил. Отишъл още в тъмно и почукал на вратата. „Кой е?" - попитала туркинята. - „Добър човек" - отговорил брат Куртев, като й подал затворения плик. - „Кой го праща? Общината ли?" -запитала тя. - „Не общината. Господ го праща" - казал той и се дръпнал назад, да не го види и познае. Брат Куртев спазвал едно правило: Когато правиш добро, никой не трябва да знае. Само така се слави Името Божие и така се прославят синовете Божии и Божията любов.
  22. 32. ПРИ БОЛНО ДЕТЕ Един зимен ден през 1918 г. при страшна виелица брат Куртев получил покана да посети болно дете в село Габерово, което беряло душа. Само преди два дни брат Куртев сънувал сън, в който видял Учителя, който бил много строг, като му казал: „Ученикът преди всичко пред нищо не трябва да се колебае. Даже ако трябва да пожертва и живота си. " Куртев казал: „И аз съм готов да се пожертвам. " Учителят спокойно отговорил: „Добре. " Селото се намирало на 17-18 километра от града. Виелица, студ и мраз сякаш се били съюзили да разколебаят брат Куртев в предстоящото му пътуване. Даже и жена му, като видяла крайно неблагоприятното време за пътуване, му казала: „Отиваш да спасяваш други, а себе си излагаш... " - „Тук се касае за живота на едно дете. Родителите ме чакат, как да не отида? Там се води борба на живот и смърт и аз трябва да отида. " Нито лошото време, нито загрижеността на жена му били в състояние да го разколебаят от предстоящото пътуване. Легнал да спи. През нощта фъртуната утихнала. Небето се изяснило и на утрото брат Куртев тръгнал на път при хубаво време. Болното дете получило помощ и оздравяло. Поетото обещание пред Учителя било изпълнено. Той взел решение да посети детето в най-голямата виелица и буря. Изпитът бил издържан.
  23. 31. ДА ЖИВЕЕШ ЗА ИСТИНАТА През 1923 г. Вълчо, синът на брат Куртев, бил повикан да отбива редовната си военна служба. Тогава такава е била практиката, че войникът, докато не си завърши службата, не се пуска в отпуск. Но какво станало в дома на Куртев? Едва било минало месец, откак Вълчо е в казармата и ето, че си идва в отпуск. Всички домашни му се зачудили. Като го питали защо си е дошъл, той казал, че го пуснали, без да обясни как и защо. След като изминал домашният отпуск, той се върнал в казармата. Не минало 2-3 дни, баща му бил повикан в общината. Кметът го попитал: „Бай Георги, жена ти болна ли е или да е била болна? Момчето ти беше ли в отпуск?" - „Момчето ми беше тук три дни и пак замина за казармата, а жена ми нито е болна, нито е била болна" - казал брат Куртев. Станало му ясно, че Вълчо е излъгал, че майка му е болна, за да си дойде в отпуск. Той бил получил телеграма от братовчед си, че майка му е тежко болна, което било предварително уговорено. Сега от казармата искали потвърждение на телеграмата. - Какво да правим, бай Георге? От казармата чакат потвърждение на телеграмата. Ако кажем, че не е била болна, момчето ще го съди военен съд и го чака затвор. Кажи, че е била болна и всичко ще се оправи. Явно е, че момчето е направило глупост и сега го чака съд и затвор. - И бесило да го чака, аз вече казах истината. Друго не мога да кажа. Аз цял живот служа на тази истина, че сега ли да я погазя? Това аз не мога да направя. За нищо на света! Кметът бил разумен човек и като видял неговата категоричност, прескочил истината и спасил момчето от затвор. А брат Куртев останал верен на убеждението си, че любовта към Истината е по-голяма от бащинската любов.
  24. 23. СОЛУНСКАТА ПЕСЕН През време на Европейската война - 1917 г. - брат Георги Куртев е бил мобилизиран в етапната болница в гр. Скопие като медицински фелдшер. Няколко души през късните часове на нощта се събирали и са провеждали наряд - служба, дадена им лично от Учителя в едно и също време, която всеки е изпълнявал на мястото, където се намирал. По същото време брат Станю от с. Вресово, който служел в друга част като войник, се научил, че брат Куртев е в Скопие при Калето - място, което строго се охранявало. Една нощ, като се молел, явил му се Христос и му казал да отиде при Куртев, за да му каже „Солунската песен". Чудил се е каква ли ще е тази „Солунска песен", но понеже видението било толкова явно и категорично, той решил да послуша. Решил и тръгнал. Когато дошъл при входа на Калето, часовоите стояли от двете страни на вратата и никого не пускали, но той минал покрай тях. Те го погледнали бегло и изобщо не го спряли. Отива и намира брат Куртев. „Как влезе тук?" - запитва го брат Куртев - „Тука пиле не може да прехвръкне, а камо ли човек да мине. " - „Минах и никой не ме спря, бай Георге. Христос ме прати да ми кажеш Солунската песен. " Брат Куртев се усмихнал и разбрал всичко. „Солунската песен", това било паролата, с която е означен нарядът - службата, дадена от Учителя, която те изпълнявали по строго определен ден и час. Казал му „Солунската песен", преписал си наряда и си излязъл свободно от охраняваната местност, така, както бил влязъл свободно. Понеже Христос го бил изпратил за наряда на Учителя, затова и часовоите го пропуснали - и на отиване, и на връщане. След малко на Калето пристигнал генерал Макензи - главнокомандващ Обединената армия. Поискал да влезе, но часовоите го спрели. Офицер от неговата охрана веднага извадил шашка срещу постовете, но часовоите щракнали затворите на пушките, заредили ги и ги насочили срещу генерала. Генералът разбрал, че постовете няма да ги пропуснат, сгълчал охраната си и поискал да се съобщи за неговото пристигане. След малко идва началникът на караула и с дежурния офицер пропускат свитата на генерал Макензи да влезне в охраняемата територия. След като приятелите научили, че главнокомандуващият е бил спрян от часовоите, а брат Станю от с. Вресово влезнал свободно, зарадвали се много и въздали хвала с песни и молитви на „Солунската песен", защото Духът Христов е отворил пътя на една жадна душа и една готова душа, която търси общение с Бога. Тази опитност брат Куртев разказваше с особено вълнение и тя се разбираше много добре от онези, които бяха прекарали през Балканската и Европейската войни по фронтовете и знаеха какво значи военна заповед, какво значи пагон и какво значи войнишка преданост и генералска доблест. За тях „Солунската песен" не беше само служба и наряд, а служение пред Бога. За нас е една хубава опитност за силата и възможностите на Христовия Дух.
  25. 14. ИЗЯВЛЕНИЕТО НА ПРОРОК ЕЛИСЕЙ По време на 1906-1908 г. приятелите от града се събирали вечер по къщите да пеят, да разучават песни и да се молят. Една вечер те се събрали в дома на Еленка Цочева. Всички пеели възторжено духовни песни, които знаели от православната църква, която тогава редовно посещавали. Песните били: „Богородице дево", „Ангел вопияще", „Осми глас", „Достойно ест". А там, на единия ъгъл на масата седяло момчето Борис, братчето на Еленка - дванадесетгодишно момче и пишело нещо на една тетрадка. То било написало вече няколко страници, когато било забелязано от другите. Накрая му обърнали внимание, взели тетрадката и почнали да я четат. Момчето се оказало пишущ медиум. От съдържанието на написаното се разбирало, че пророк Елисей давал нареждане да отидат на Аязмото за предстоящия празник, като предварително се образуват четири групи и в тетрадката се казвало кой коя група да води. Написано било още коя група откъде да мине, като се определял още и часът на тръгване за Аязмото. След кратко съвещание определили часа за тръгване, за да могат да се съберат в 12 часа през нощта на мястото. Георги Куртев по това време имал две момиченца, близнаци - Верка и Надка, които били сериозно болни. Животът им бил в опасност. Същите трябвало да бъдат заведени на Аязмото и сутринта да им се умият очите според посланието на пророк Елисей. Всички групи пристигнали навреме и се събрали заедно. Намерили куп дърва, както им бил казал пророк Елисей и ги запалили. Събрали се всички около огъня и почнали да пеят духовни песни. Като видели големия огън, един гайдарджия и един с тъпан се приближили, за да им посвирят, но като чули да се пеят духовни песни, се върнали. Така приятелите от Айтос прекарали в песни до сутринта. Като почнало да се развиделява, отишли на Аязмото, умили очите на болните деца и веднага тръгнали обратно за града. Нека не се забравя, че било предварително казано от пророк Елисей, че ако всичко се изпълни както трябва, като се върнат в града и влязат в двора, ще завали един ситен дъжд, което ще е доказателство, че всичко е минало тъй, както трябва и че децата ще оздравеят. Така и станало - завалял дъждец. Понеже всичко, което било наредено, е било изпълнено, децата оздравели. Всичко това станало и се изпълнило, за да укрепне вярата им в Бога и в неговите пратеници - пророците. Има и други случаи на излекуване, които няма да изброяваме. Така е минал животът в ония ранни години - в работа, молитви и песни. С песни и молитви са живели и общували приятелите с духовния свят. Така те се подготвяли за истинското Христово учение, изразено в словото на Учителя, начиная от 1914 г. след срещата им c Учителя.
×
×
  • Създай нов...