Към съдържанието

  • Log In with Google      Вход   
  • Регистрация


                       


1930_09_07 Имам ястие7 септември 1930 г.,Неделни беседи, София

Неделни Беседи София

  • Please log in to reply
Няма други мнения в тази тема

#1 valiamaria

valiamaria

    Отличен работник

  • Потребител
  • PipPipPip
  • 5192 Мнения:

Публикувано 12 януари 2011 - 06:18

Аудио - чете Ивайло Христов

От книгата, "Условия за растене", Сила и Живот, Тринадесета серия, т.4 (1929–1930)
Издание 1949 г., София
Книгата за теглене - PDF.
Съдържание на томчето


От книгата, "Условия за растене", Сила и Живот, Тринадесета серия, т.4 (1929–1930)
Издание на ИК "Жануа'98", 2012 г
Книгата за теглене - PDF.
Съдържание на томчето


Имам ястие


2. Беседа от Учителя, държана на 7 септември, 1930 г. София – Изгрев.

„А Той им рече : „Аз имам ястие да ям, което вие не знаете.““ (Йоан 4:32)


Човек е свикнал на определените величини, на знайното. И като се определя за нещо, той казва: Това зная. Това трябва да зная! Под „знание" той разбира нещо, което е пред неговите очи, в негови ръце и под негова власт. Всяко нещо, което човек може да направи, то му се подчинява. Ето защо, хората вярват само в това, което могат да направят. Малко хора ще срещнете днес, които вярват в това, което не могат да направят. Вярата им в Бога е нещо неопределено в техния ум. Разположението им към своя народ е тясно свързано с техните интереси. Те обичат народа си дотолкова, доколкото могат да го използуват. Да вярваш в Бога, за да Го използваш, това не е вяра. Да обичаш народа си, за да го използваш, това не е обич. Да любиш ближния си, защото интересите ти диктуват така, и това не е любов. Днес го обичаш, а на другия ден пренасяш любовта си на друго място. Ти си генерал, който пренася действията си от едно място на друго. Такава любов е бойно поле. Двама души се обичат, но се сражават на бойното поле. Когато се говори за половата любов, аз имам пред вид мъже и жени, които се сражават. Някога жената побеждава, някога мъжът. Някога мъжът робува, някога – жената. Когато мъжът побеждава, светът е много красив за него; когато жената побеждава, светът е много красив за нея. Ако и двамата губят, светът е много лош. Така е било в миналото, така е сега, и така ще бъде.

Като изучавам хората, виждам, че те са недоволни не само от външния живот, но и от себе си. Смешно е, когато човек е недоволен от себе си! Той намира, че не е достатъчно силен, не е достатъчно богат или учен и е недоволен от себе си. Кой от кого е доволен? Как си обяснявате психологически недоволството? Как може да бъде човек недоволен от себе си? Недоволен си от себе си, но не можеш да се накажеш, както наказваш другите. Носиш едно хубаво гърне в ръцете си, но го изпуснеш, и то пада на земята, дето се счупва. Недоволен си от себе си, сърдиш се, но не можеш да се набиеш. – Защо не може човек сам да се накаже? – Защото виновникът е толкова тясно свързан с тебе, че като накажеш него, и ти усещаш същата болка, каквато и той усеща. И за да се примириш с виновника, ти казваш: По-добре да живеем с тебе в мир и съгласие, отколкото да се сърдим един на друг.

Христос казва: „Аз имам ястие да ям, което вие не знаете." Под „ястие" Той разбирал знание. Силата на човека се заключава в това, което той не знае, както и в това, което хората не знаят. Питат: Кажи ми какво е твоето верую. – И аз не зная какво е моето верую. – В кой Господ вярваш? – Вярвам в един Господ, Когото и аз още не познавам. Някой казва, че познава Господа. – Смешно е да се мисли, че познаваш Господа. Не може да кажеш, че познаваш някой човек, а още повече да говориш за познаване на Господа. Да познаваш Господа, това значи Той да те слуша във всичко и да изпълнява всичките ти желания. Казваш, че познаваш царя. Готов ли е той да си даде подписа за всички твои желания? Ако е готов, познаваш го, и той те познава. Ако не е готов, за никакво познаване не говори. – Ама аз видях царя от прозореца и от балкона. – Това не е познаване. Ако твоята вяра е толкова, колкото познаването на царя, когото си видял от прозореца или от балкона, това не е никакво познанство, никаква вяра. – Ама аз имам пълна представа за Бога. – Досега аз не съм срещнал човек на земята с пълна представа и познаване на Бога. Изобщо, хората още нямат истинско понятие за Бога. – Как така? Нали човек е направен по образ и подобие на Бога? – Човек е направен от пръст и получил дихание на живот. Обаче, той още не е направен по образ и подобие на Бога. Онзи човек, за когото се казва, че е направен по образ и подобие на Бога, е Божественият човек, който живее на небето. В него живеят едновременно и мъжът, и жената в пълна хармония и единство. Той не е нито само мъж, нито само жена. Божественият човек слиза на земята само един път през 1500 – 2000 години, като Учител. В този смисъл, само Учителят е направен по образ и подобие на Бога. – Как е възможно това? Ние мислим, че човекът, изобщо, е направен по образ и подобие на Създателя си. – Какво мислите вие, това е друг въпрос. То не отговаря на реалността. Това, което човек предполага, е едно; това, което е същността, т. е. реалността, е друго.

„Аз имам ястие." Христос определя, в какво се заключава яденето, а именно, да вършим волята на Онзи, Който ни е пратил на земята. – Как можем да изпълним волята Божия? – Щом питаш, ти сам показваш, че още не си направен по образ и подобие на Бога. Направеният по образа на Бога, знае каква е волята на неговия Създател и точно я изпълнява. Неговата мисъл е насочена към това: всеки момент да изпълнява волята на своя Отец. – Кое е незнайното в моя живот? – Това, което те смущава. Ти се смущаваш как ще свършиш живота си. – Ще свършиш живота си както си го започнал. Ако си роден зле, зле ще свършиш; ако си роден добре, добре ще свършиш. Ако си роден по Божествен начин, Божествен човек ще бъдеш; ако си роден по човешки, като човек ще живееш и като човек ще свършиш. Не мисли, че ако си роден по човешки, можеш да станеш Божествен човек. Това е невъзможно! Ако никога не си учил, не можеш да станеш учен или философ. – Аз съм роден учен. – Ако някога си учил, можеш да се родиш учен. Но ако никога не си учил, ще се родиш прост. Ученето е процес, който предшествува раждането.

„Аз имам ястие." Приготвянето на ястието е процес на развитие, при който се доставят онези елементи, нужни за храна на организма. В широк смисъл на думата „хранене", казваме, че силата на човека зависи, именно, от храната, която той приема, като органическа, психическа или умствена. Приемането на физическата храна е аналогично с приемането на умствената храна. Значи, между храненето и ученето има нещо общо. Знанието на ученика зависи от материала, който учителят му преподава. Ако учителят не предаде знанието си ясно и пълно, ученикът нищо не придобива.

„Имам ястие." Може ли всеки да каже така? Като е дошъл на земята, човек трябва да знае онези точки на своя живот, отдето може да излезе. Те са изходни точки на неговия живот. За да намери тези точки, той трябва да знае методите за проявяването на живота. Първият пропее, с който детето започва своя живот, е дишането. Преди да поеме първата вдишка, то е било в утробата на майка си. Там то се е хранило, без да диша. Майката е дишала, а то – яло. Майката вършила едновременно няколко процеса: работила, яла и дишала, а детето само се хранело. Има хора на земята, които в духовно отношение още не са родени. Те само ядат, без да дишат. Значи, те са още в утробата на майка си. Докато не дишаш, ти си само ембрио, още си в утробата на майка си, дето ядеш, без да дишаш и мислиш. – Колко време може човек да не диша? – Девет месеца. Ако на деветия месец гърдите му не се отворят и не поеме първата вдишка, той е осъден на смърт. Ако той пожелае да излезе малко по-рано или да остане малко по-късно в утробата на майка си, смъртта му е неизбежна. До девет месеца човек може само да яде и спи, без да диша и мисли. През това време, майката ще мисли за него. Обаче, дойде ли деветият месец, той е заставен сам да реши задачата си. Ако дойде при мене човек, още нероден, и ме пита, какво нещо е Господ, ще му кажа: Ти нямаш право да задаваш такъв въпрос. Нямаш право да мислиш за Бога. Аз ще мисля, ти ще ядеш. Аз ще вярвам, ти ще живееш. – Ами, ако аз искам да зная нещо за Бога? – Тогава ще излезеш от утробата на майка си. Ако си влязъл в деветия месец, можеш да излезеш навън. Колко месечен си? – На четири месеца. – Тогава ще седиш още в утробата на майка си и ще мълчиш.

„Аз имам ястие да ям, което вие не знаете." Тази мисъл няма почти никакво отношение към вашия живот. Някои хора имат детински вярвания и стремежи. Този стих крие нещо философско в себе си. Как ще го разрешите, ако стремежите и разбиранията ви са детински? След всичко това, слушате една беседа като моята. Как ще я разберете? Ще кажете: Искаме да чуем нещо реално. – За нероденото още дете е реално да седи до деветия месец в утробата на майка си, да не вдига шум. Ако преждевременно напусне къщичката си, то трябва да има средства да плаща наем за друга къща. Ако напуснеш една къща, трябва да намериш друга, там да се преместиш. Докато си бил в майчината къща, тя е дишала за тебе. Сега трябва да дишаш сам, по специфичен начин. Докато е в къщата на майка си, детето е философ, само размишлява. Щом излезе вън от тази къща, то заплаква и се пита, какво да прави. Майката и близките около нея, като чуят този плач, веднага се разтичват, да помогнат на новия наемател. Не само майката се грижи за детето си, но всички очакват на тези малки плачльовци, дано те спасят света. Може ли майката да очаква спасението си от своя син? Това е все едно, тя да стои с вързани крака цели 30 години и да очаква да роди син, да порасне, да се изучи и тогава да дойде да й развърже краката. През тези 30 години тя сама е могла сто пъти да развърже кракати си и да се спаси. Синът не се ражда, за да спасява майка си. Ако е въпрос за спасение, няма защо да се очаква на хората, те да спасят света. Само Онзи има право да спасява света, Който го е създал. Понеже Бог е създал света, само Той може да го спаси. Хората, родени на земята, могат само да участвуват в спасението на света, като съработници на Бога. Който се нагърби сам с тази работа, той поема товар вън от неговите сили. И да иска, той не може да свърши тази работа.

Христос казва: „Аз имам ястие." Това е Божествената храна, която Христос донесе на земята. Ако човек не намери тази храна, той не може да придобие вътрешно просветление, към което се стреми неговата душа. Каквато храна ядеш, такъв ще станеш. Този закон е верен и на физическия, и в духовния свят. Наблюдавайте животните, да видите, каква голяма разлика има между тревопасните и месоядните. Тревопасните са по-меки по характер от месоядните. Някога и те са малко груби, но това се дължи на животинската кръв, с която е напоена земята. Като пасат тревата, с нея заедно те всмукват тази кръв и стават груби. Кръвта се отразява не само на тревопасните животни, но и на хората. Ако на някоя нива е убито животно или човек, кръвта прониква в житото. И като ядат от това жито, децата на земеделеца, като по-нежни, заболяват. Не може животинската или човешката кръв, пролята насилствено, да не донесе лоши последствия за човека. Това е строг, неумолим закон на природата.

„Имам ястие, което вие не знаете." То е онази абсолютно чиста храна, свободна от всякакви примеси. Това е онази храна, която не съдържа нито капка кръв, не само от животни и хора, но даже и от най-малките животинки и насекоми. Чиста нива е тази, на която не е паднала нито капка кръв. Жито, расло на такава нива, носи своето благословение. Не само това, но тази нива трябва да бъде орана с волове, към които господарят се отнасял добре, като към свои по-малки братя. Тези волове трябва да работят по 3 – 4 часа на ден, а не както сега, по цели дни. Човек трябва да внася своите чисти мисли в производството на храната, както и в цялото производство, изобщо. Каква мисъл внасят съвременните хора в производството и в индустрията? Те имат единственото желание да забогатеят, да придобият, колкото може повече печалби.

Днес, в основата на производството лежи човешката лакомия. Какво ще кажете за обувките, които носите на краката си? Те са направени от кожата на животни, чийто живот е отнет насилствено. Какво е вложило животното в момента, когато са отнемали живота му? Какво е внесъл онзи, който одирал кожите на животните, както и онзи, който щавил кожите? Какво са внесли фабрикантите и работниците, които са обработвали кожата? Какво е внесъл обущарят като шил обувките? Всички са внесли своето недоволство, че трудът им се използува и не се плаща добре. Всички са вложили още и желанието си за забогатяване. Какво ще ти допринесат след това лъскавите лачени обувки? Нищо друго, освен това, което е вложено в тях – лошите мисли и чувства на работниците. Няма да се мине много време, и тези обувки ще причинят някакво нещастие на онзи, който ги носи. Лъскави са обувките, но те носят нещастие за човека. Освободете се от обувки или от дрехи, изработени от недоволството на човека. Ще кажете, че това е суеверие. – Предпочитам да живея в суеверие, отколкото в невежество, което носи нещастие на хората. Не, във всичко, което изработва, човек трябва да влага своите чисти мисли и чувства, своите безкористни желания.

Съвременният живот трябва да се постави на идеална основа. Само така човек ще се домогне до абсолютната истина в живота. Ще кажете, че вие живеете в истината. Ако истината е във вас, отде идат нещастията и страданията в живота ви? Страданията на хората се дължат на недоволството, вложено в обувките, в дрехите, които те носят. Какво ще допринесе онзи нож, в който е вложена мисъл за убийство? Който хване този нож, непременно ще изпита желание за убийство. Няма да се мине много време, с този нож той ще убие себе си, или друг някой. Виждал съм как деца, недоволни и сърдити, вземат нож и режат обувките си. Те чувствуват лошата мисъл, вложена в ножа, и я прилагат към обувките си. Който работи ножове, трябва да влага в тях своите добри, чисти мисли. Като вземеш такъв нож в ръката си, да не изпиташ нито едно лошо чувство или желание. Нож, който върши престъпления, е осъден на страдания. Докато не се освободи от престъпната мисъл, да коли и убива, той ще минава през страдания и огън. На рало ще го превърнат, на мотика, на чук, ще мине през страдания. Само така, той ще се изчисти и освободи от престъпната мисъл, вложена в него. Дали вярвате в това, което ви говоря, не зная. Аз не говоря, за да ви убеждавам, но изнасям факти и закони, които са неумолими. Това са закони на разумната природа и колкото да ги отричате, те указват своето въздействие върху хората.

Следователно, ще знаете, че както престъпникът носи наказание за извършеното престъпление, така и ножът му носи известно наказание. – Ама ножът е несъзнателен. – Все има някакво съзнание. Дали съзнанието е вън от него, или вътре, не е важно. Казват, че камъните нямат съзнание. Според мене, те са в положението на спящи същества, някога работили, а сега спят дълбок сън. – Кога е било това? – Преди милиарди години. Може да вярвате в това, а може и да не вярвате – свободни сте. Вярно е, че сега камъните нямат съзнание. Те не са адепти, но са спящи, разумни същества. Де е съзнанието на спящия човек? В него присъства само нисшето, животинско съзнание. Де е онова съзнание, което мисли и чувствува? Тялото виждаме, но де е разумният човек, де е висшето му съзнание? Като стане от сън, човек е вече съзнателен, започва да мисли и чувства. На същото основание, казвам, че днес камъните спят, за да се събудят някога, в далечното бъдеще. Понеже това време е далечно, ние имаме право да ги чупим, да си градим къщи с тях. Какво ще стане с вашите къщи, ако един ден камъните поискат телата си назад? Тогава вие ще останете на въздуха, както ледът, който се разтопява и водата, която се изпарява и превръща в пара. Всяко същество, на което сте отнели тялото, някога ще си го иска назад. Може да вярвате в това, може и да не вярвате. Ако се ползувате от тази мисъл, приемете я. Едно трябва да знаете: Не взимайте чуждото. Ако ви се налага да го вземете, върнете го назад, преди още господарят да си го е поискал. Като се върне той, да намери тялото си, или вещите си на място. Не използувайте нещата без позволение.

„Имам ястие да ям, което вие не знаете." Яденето е съзнателен процес. Ще ядеш съзнателно, за да се ползуваш от това, което си приел вътрешно. Само тогава имаш право да ядеш от тялото на едно същество, когато неговото съзнание работи в по-висок свят. Един ден, когато това същество се върне в този свят, то ще възстанови тялото си. Тогава и тези, които са го използували, ще бъдат на по-висока степен на развитие. Един ден вълкът и мечката ще се откажат да ядат месо. Ще дойде ден, когато птиците, овцете, прасетата ще се повдигнат на по-високо стъпало. Тогава никой не ще може да ги коли и убива, никой няма да ги яде. Закон е: Който страда, той има условия да се развива. Ако не страдаш, дълго време ще тъпчеш на едно място. Добрите хора прогресират, а лошите остават на едно място. Вълкът всякога ще си остане вълк, а овцата има условия да се развива. Грешният всякога ще си остане грешен, а праведният ще се развива, ще върви от слава в слава. Грешния го очакват страдание и смърт, а праведния – радост и веселие. Грешният губи и това, което има, а праведният постоянно придобива. Това е неумолим закон. Ако не знаеш как да ядеш и се задоволяваш с храна, каквато ти попадне, смърт те очаква. Аз съм за Божествената храна. Ти ядеш нечиста храна и после казваш: Имам големи знания. – Какво знаеш? Да събереш двама млади, да образуват семейство. Те ще живеят по човешки, както ти си живял. После какво ще стане с тях? И двамата ще умрат. Друг е въпросът, ако двама души се съберат да живеят по Божествен начин. Тогава и двамата ще бъдат здрави и ще живеят щастливо.

„Имам ястие." – Какво ястие? – Божествено. Докато се храниш с Божествено ястие, ти си безсмъртен. Щом престанеш да се храниш с такова ястие, ти влизаш в смъртта. Съвременните хора се стремят към изобилна храна; те мислят, че всичко се заключава в изобилието, в многото ядене. От много ядене и пресищане, човек затлъстява. Кой човек, като се хранил много, е продължил живота си и придобил безсмъртие? Ще кажете, че на великите хора правят паметници и така обезсмъртяват името им. Питайте, какво ще кажат великите хора за своите паметници. Като дойдат отново на земята, те ще кажат: Махнете паметниците! Ето, ние сме пред вас, живи паметници. Четете по нас. Хората четат по каменните паметници, оттам искат да получат знания. Питам: Кей паметник е по-важен – живият, или мъртвият? За предпочитане е да четете по живия паметник и от него да се учите. Ако днес дойде Христос, веднага ще Го питат: Кой си ти? – Аз съм Христос. – Не те познаваме. Ние знаем, че Христос живя преди две хиляди години и Го разпнаха. Ти си самозванец, не те познаваме. Религиозните познават онзи Христос, Който живял преди две хиляди години, а не познават този Христос, Който иде вече в света, да работи между тях.

Ще приведа следния разказ. На един царски син предложили три моми, да си избере от тях за жена, която му хареса. Едната била овчарка, най-красивата мома, която той срещнал в живота си. Втората била най-богата в царството. Третата била много грозна, но от царски произход. На първата мома било предсказано, че който се ожени за нея, ще го обесят. На втората било предсказано, че който се ожени за нея, ще бъде щастлив. Стои момъкът, поглежда ту към богатата, ту към красивата и си казва: Обичам красивата, но бесилка ме чака. Не мога да се оженя за нея. За богатата си мисли: Богата е, всичко има, но за нея не мога да се оженя. Поглежда към грозната и си мисли: Грозна е, но с нея ще имам най-добър живот. Ще се оженя за нея.

Вие всички сте оженени за грозната царска дъщеря. Аз разглеждам женитбата в широк смисъл, като връзка между души. Всички знаете, кое е хубаво и красиво, но смърт ви чака там. Всички знаете, що е богатството, но робство има там. Всички бягате от грозотата, но си казвате: Няма какво да се прави, с нея ще се свържа. – Какво ще правите, сами сте разрешили този въпрос.

Ще приведа още един разказ. Говори се за далечното минало. Един царски син, на име Ацек, ходел често на лов, дето срещнал една млада, красива овчарка и останал при нея, заедно да пасат овцете. Така прекарал той три-четири години. Един ден царят изпратил свои доверени хора при него, със следното предложение: Ако останеш при овчарката, ще те лиша от всички права и условия да се развиваш. Така ще си останеш завинаги овчар. Ако се върнеш при мене, ще те оженя за царска дъщеря, ще станеш цар и ще се ползуваш с всички права и привилегии. Избери едно от двете и отговори, кое предпочиташ. Той извикал овчарката при себе си и казал: Дойдоха хора от страна на баща ми, да ми предложат две неща: или да се върна при баща си, или да остана при тебе. Ако се върна при баща си, цар ще стана; ако остана при тебе, овчар ще бъда. Оставам на тебе да разрешиш този въпрос. Каквото кажеш, така ще направя. Тя го погледнала в очите и му казала: На полето няма нужда от двама овчари. Един е достатъчен. Двама овчари не могат да пасат овцете. Върни се при баща си. Между цар и овчар могат да съществуват само приятелски отношения. Както виждате, овчарката разрешила правилно въпроса. Значи, двама овчари не могат да работят при едни и същи условия. Пренесете този пример и във вашия личен живот. Всяко нещо се осмисля, когато се пренесе във вътрешния живот на човека.

Някой може да ми възрази с думите, че с един вол не се оре. Не, с един вол и с един кон може да се оре. С колко волове, или с колко коня се впряга тракторът? Някъде в северна България впрягат не само два, но три-четири вола, и така орат. Както виждате, днес традициите падат. Не само по един начин се разрешават трудните въпроси. Ето, и млекопитаещите, които са близко до човека, и те не можаха да разрешат своите задачи. Даже и хората не могат да разрешат задачите си. Хората говорят за свобода, а се ограничават едни други, и животните ограничават. Когато се говори за свобода на човека, имам пред вид онези ограничителни условия, в които той сам попада. Ето защо, трябва да дойдат разумни същества, по-напреднали от човека, да разрешат трудните му задачи. Учителят решава трудните задачи на ученика. Ако не е Учителят, сам ученикът нищо не може да направи. Заблуждение е да се мисли, че може без Учител. Като възприема и прилага даденото от Учителя, ученикът може да го стигне. Но без Учител нищо не може да постигне. Да мислите, че без Бога и без вяра в Него може да постигнете нещо, вие сте на крив път. Да мислите, че без любов може да имате живот, вие сте на крив път. Животът без любов не се постига. Знание без светлина не се постига. Светлината е необходима разумна сила, без която нищо не може да се постигне.

Някой казва: Аз няма да стана светия? – Какво означават тези думи? Кога няма да станеш светия? Има условия, при които, искаш - не искаш, ще станеш светия. Ти се намираш тогава в положението на онзи селянин от варненските села, който бил опопен от жена си. Това било в турско време. Мъжът бил работен човек, но не му вървяло. Тя постоянно го карала да се заеме ту за една, ту за друга работа. Но той не се съгласявал, като казвал, че тази работа не била за него. Един ден жена му решила да го опопи. Облякла го с едно женско джубе, дала му китка босилек, в едната ръка, и котле с вода, в другата, и му казала: Слушай, аз намерих един лесен занаят за тебе. Ще тръгнеш из селото и когото срещнеш, ще ръсиш с китката - все ще ти турят нещо в котлето. Така станало. Да, но това може да стане с двама-трима души. Ако всички хора тръгнат с китка в ръка да ръсят, кой на кого ще дава? Това е частично схващане. Съвременните хора не могат да постъпват така. Сега аз правя следното заключение. Само разумната жена може да постъпва така, и то само за даден случай. Много от човешките вярвания, мероприятия, закони, проекти, приличат на разбиранията на тази попадия. Тя казала, че този занаят е лесен, но това може да става само до известно време. После законът вече не работи.

„Аз имам ястие." – За какво ястие се говори? – За Божественото. Значи, потребна е онази, истинска Божествена храна, която внася нов импулс в човешкия живот. Само така, той може да мине от потенциално състояние в кинетическо. Потенциалното състояние в живота представя спящото състояние на съществата, а кинетическото състояние е действието, т. е. дейността на тези същества. В човека има потенциално и кинетическо съзнание. Ако в неговото съзнание, в даден момент, няма никакъв импулс, който да превърне потенциалната енергия в кинетическа, човек остава в положението на спящо същество. – Защо е така? – Защото силата на човека се крие в правата мисъл. Правата мисъл е кинетическа енергия. Тази мисъл не е само за един произволен момент, но и когато се касае за разрешаване на известен въпрос. Казваш: Много време мислих – Мисленето не е дълъг процес, то става моментално. Мисленето е кратък момент, а разработването на мисълта е продължителен процес. Разработването, като процес, наричат мисъл. Мисленето, обаче, става моментално.

Като мисли дълго време и не може да разреши задачата си, човек отправя мисълта си в подсъзнанието, дето се разрешава. Разказват следния случай за един учен. Цели две седмици той решавал един въпрос, мислел ден и нощ върху него, но не могъл да го реши. Най-после, той престанал да мисли върху задачата си. Една сутрин станал от сън и учуден, видял, че задачата му била решена. Който не знае, как работи подсъзнанието, ще каже, че някой дух решил задачата вместо него. Не е така. Като препратил мисълта в подсъзнанието си – склад на човешките опитности и знания – той станал от сън с готова вече задача, която сам написал в тетрадката си.

Един обущар от Софийско разправял една подобна опитност. Всяка сутрин, като влизал в работилницата си, намирал по един чифт нови обувки, закачени на стената. Той се чудел, кой изработва обувките. Много просто – сам той. През нощта, когато всички спали, той отивал в работилницата си, ушивал един чифт нови обувки и се връщал отново вкъщи, дето продължавал съня си. Това показва, че в човека се крият мощни, незнайни сили. Незнайното в човека работи постоянно в неговото съзнание. Хората проявяват своите обикновени сили, понеже не вървят в Божествения път, дето работят живите, мощни сили. Свържете се с незнайното, което се проявява чрез подсъзнанието. Един офицер ми разправяше една своя опитност, през време на общоевропейската война. Като бил с войниците си на бойното поле, един вътрешен глас му прошепнал: Слушай, в един час най-много, трябва да се оттеглиш от това място. Изчисти добре мястото и отстъпи назад. Той послушал гласа и се оттеглил далеч от определеното място. Какво се случило? Неприятелят започнал да бие точно там, дето стоял офицерът с войниците си. Ако не беше се оттеглил, нямаше да остане жив нито един войник. Значи, вътрешното съзнание в човека, т. е. подсъзнанието му, решава и най-мъчните задачи. Офицерът не могъл сам да реши, да остане ли на бойното поле, или да отстъпи. Ще кажете, че това е халюцинация. Не, халюцинацията не решава въпросите. Има нещо разумно в човека, което решава и най-трудните задачи. То е Божественото начало в него. Който слуша гласа на това начало, всякога успява. Божественото говори абсолютната истина, без никакво изключение. Дали си прост, или учен, земеделец, или учител, незнайното се проявява у всички по един и същ начин. Уханието на Божественото се предава еднакво на всички хора.

Христос казва: „Аз имам ястие." Тази е храната, която носи живота. Тя създава правата, истинска мисъл. Като ми говори някой, аз наблюдавам, истината ли говори, или празни думи, да се намира на работа. Той казва: Както мисля, така говоря. – Може да говори, както иска, но мисълта му е обикновена. Истината не се доказва. Тя не търпи никакви доказателства. Например, срещаш ме в тъмна нощ и казваш, че не ме познаваш; важно е, че си изгубил пътя – там е истината. Аз нося една тайна в себе си, с която мога да спася положението. Достатъчно е да драсна една клечка кибрит, за да осветя пътя ти. Значи, истината е в светлината. С едно цъкане на клечката запалвам свещта и казвам: Върви сега пред мене, пред светлината; аз ще вървя след тебе. Понеже аз вървя по пътя на светлината, и ти ще вървиш с мене. Свещта е само за тъмнината, през тъмната нощ. Щом изгрее слънцето, и светлината озари всичко около себе си, свещта не е нужна. При слънцето, при този голям светия, ние, обикновените хора, събличаме дрехите си и вървим по осветения път. Когато казваш, че не искаш да станеш светия, разбирам, че си вън от светлината. Казваш, че едно време и ти си бил светия. Питам: Защо едно време си бил светия, а сега не си? Това значи, че, като светия, ти си носел нещо в ръката си, което може да изгори окръжаващите. В такъв случай, по-добре да не си светия, да бъдеш свободен, свободно да махаш ръцете си. По-незавидно положение от това на светията няма. Кой как дойде при него, все иска нещо: това дай, онова дай; това кажи, онова кажи. Помоли се за този-за онзи. Цял живот светията трябва да коленичи, да се моли за този - за онзи. Като се скъсат панталоните му, и коленете му се оголят, всички казват: Нищо от това, Бог го слуша и с окъсани дрехи. Нека се моли!

Аз изнасям фактите, както са. Не е лесно положението на светията. Някои са тръгнали по пътя на светиите. Нека ходят след тях, не е лошо, но е трудно. То не е все едно, да те закачат на стената, като икона в черквата. Истинският светия трябва да коленичи, да напише имената на тези, които искат да им помогне. Ако не държи този поменик пред себе си и не се моли за тях, ще го държат отговорен. И светията носи отговорност, ще го мъмрят отгоре.

Да се върнем към думите на Христа: „Аз имам храна, която вие не знаете." Тази храна е разумното Слово Божие, което като влезе в човека, внася разширение, светлина, сила, благородство и всички добри подтици. Дойдете ли до закона на храненето, ще намерите истинската храна, и ще разрешите един от важните въпроси. Ето защо, търсете незнайното в света. Докато търсите само знайното, обикновеното, почестите, уважението на хората, това нищо не допринася за вашето развитие. Напротив, всичко това ви спъва. Някога и любовта на хората може да ви спъне. Възлюбеният ти казва: Сега имам работа, иди си, не стой при мене да ми пречиш. Всяка любов, която ограничава човешката дейност, не е любов. Може ли да ограничиш човека да не яде? В Божествения свят няма пост. На физическия свят, обаче, пост съществува. Ако постиш на земята, светия ще станеш; ако постиш на небето, грешник ще станеш. Значи, на небето законът е обратен. Докато си на небето, ще ядеш; ако си на земята, ще постиш, светия ще станеш. Ако живееш по Божествен начин, няма да постиш; щом живееш по човешки, ще постиш. Бог ще те повика на небето и ще каже: Сега и двамата ще ядете. Ако кажеш, че не искаш да говориш за Господа, това показва, че си в пост. Ти си отворил книгата за слизане отгоре и четеш по нея. Време е да отвориш Божествената книга и да започнеш да ядеш. Животът на земята и на небето са диаметрално противоположни. Ако на земята постиш, това е благословение; ако на небето постиш, това е престъпление. Докато си на земята, ще събираш; щом влезеш в небето, ще раздаваш. И едното, и другото е благословение. Ако събираш, на земята си – забогатяваш; и обратно, ако даваш, на небето си – забогатяваш. Който дава на небето, забогатява; който събира, обеднява. На земята е обратно: който дава, осиромашава; който събира, забогатява.

Казвам: За да се разбере животът, нужни са две противоположни гледища. Без тези разбирания, развитието на човека остава необяснено. Не питайте, защо е така, а не иначе. Това е неразрешен въпрос. Твоя задача е да изпълниш още днес Божията воля, а защо тя е такава, не питай. Това ще разбереш след години. Ако искаш да разбереш този въпрос още сега, пи глас, ни услишание. – Защо страдам? – Това може да разбереш едва в бъдеще. Сега, каквито обяснения и да ти се дадат за страданията, пак ще страдаш. Един ден ще разбереш, защо страдаш и може ли без страдания.

„Аз имам ястие да ям." Желая и вие да имате такова ястие, да изпълнявате волята Божия. Отсега нататък ви предстои да изучавате положителното знание. И сегашното знание е добро, но трябва да бъдете в положението на ученик, който минава от едно отделение в друго, от един клас в друг; от настоящето към бъдещето, дето има една велика наука, велик живот. Досега нищо не съм ви говорил за тази наука, защото не искам да се опорочава. Тази наука е за любещите души. Търсете красивото, което Бог е вложил в душата на човека, а не погрешките му. Погрешките са дело на самия човек. Достатъчно е да погледнете лицето на човека, за да видите погрешките, който направил той. Лицето на човека е хронологическа книга, тялото – също. На тези книги са написани всички аномалии в човека, от памтивека досега. Също така е написано, как е създадена една човешка душа, как се е развивала, какви перипетии е минала през хилядите и милиони години на своето съществуване. Тези книги са архивата на човешкия живот. Апостол Павел казва: „Ако се разруши този дом, ще се направи неръкотворен. Засега тези книги са необходими. Но един ден, когато минете през новата област, не ще бъде нужно да знаете, как сте грешили, как сте падали и ставали. Тогава ще знаете причините на тези явления. Сега вие се страхувате само от последствията. Който греши, не знае, как да се пази. Той всякога ще греши и ще минава от една форма в друга. Знаете ли, на какво прилича неговото положение?

Един евреин от варненско пътувал през една гора. Той носел със себе си торба, пълна със злато. Страхувал се да не го нападне някой разбойник и да го обере. По едно време, той видял в гората един турчин, който се молел на Бога. Евреинът помислил: Ето един човек, който ще ме запази – мога да разчитам на него. Той се приближил при турчина и му казал: Виждам, че си набожен човек. Искам да ми направиш една услуга. Моля те, да ми поносиш малко торбата, пълна със злато, защото ме е страх да не ме оберат крадци. Разчитам на тебе. Турчинът взел торбата с парите и тръгнали заедно. Като дошли до едно място, дето гората се сгъстявала, турчинът вдигнал пушката си, насочил я към евреина, и му казал: Хайде, час по-скоро да си вървиш! – Какво е това? – запитал евреинът уплашен? Аз разчитах на тебе, като набожен човек, а ти излезе разбойник и крадец. – Върви и не питай! Да се моля на Бога, това е моя длъжност, а да обирам хората, това е мой занаят.

Положението на сегашните хора е подобно на това на евреина, който дал парите си на други, да му ги пазят. Но те изчезват заедно с парите. Вярващият, който се моли на Бога, пръв той ще ви обере. Той ще вземе торбата с парите и ще ви накара да си вървите, отдето сте дошли. Ако очаквате на турчина да запази парите ви, вие сте на крив път. По-добре, служете си със сегашните методи. Вложете парите си в някоя банка, срещу известна лихва. Банката за тебе е спасителка. Това се отнася до онези, които разбират живота. Онези, които не го разбират, за тях е нужно знание. Изкуство е да живееш. Не може да се каже, че не сте дошли до това изкуство, но животът трябва още да се изучава. Аз наричам изкуство да живееш, като влезеш в някой град, да не чуеш нито едно мърморене, да не видиш нито една сълза. Дето минаваш, да срещаш само доволни и щастливи хора. Можете ли да намерите такива хора из целия свят? С това ние не можем да се похвалим. Навсякъде по света има страдания, сълзи и нещастия.

Сега, на всички предстои сериозна и мъчна работа – не само учене, но и служене. Ще кажеш, че искаш да служиш на Господа. Той ти казва: Вземи мотиката и иди да копаеш. – Никога не съм копал. – Ще вземеш мотиката и ще отидеш да копаеш! Ще копаеш царевица. – Ще се изприщят ръцете ми. – По-добре да служиш и копаеш, отколкото да не копаеш. В касата си имаш пари, ще вземеш хиляда лева и ще отидеш в крайния квартал, дето има една бедна вдовица, която от десет години работи за Бога и се моли. Ще й дадеш тези пари и ще кажеш, че Бог чул молитвата й. Ако се откажеш да изпълниш волята на Бога, Той ще ти вземе парите и ще ги даде по някакъв начин на бедната вдовица, но ще те лиши от своето благословение. И цар да си, ако се откажеш да изпълниш волята на Бога, Той ще те свали от престола и ще те постави на мястото на бедната вдовица, а нея – на твоето място. Дали вярвате в това, или не, то е друг въпрос. – Ама как мога да зная, каква е Божията воля? Най-напред ще се учите да знаете, а после ще изпълнявате Божията воля. Не казвам да изпълните волята на Бога, когато не сте уверени в това, но когато се убедите. В такъв случай, вие ще бъдете като търговец, който е направил една сделка правилно и знае, че от нея ще спечели няколко милиона. Следователно, който е изпълнил Божията воля, знае, че печели. Ако не печели, той не е изпълнил волята на Бога. Ако чувствувате в себе си, че сте придобили нещо, вие сте изпълнили волята Божия. Ако вътрешно си спечелил, операцията или сделката е правилна; ако външно си изгубил, сделката ти е Божествена. На физическия свят е обратно: ако печелиш външно, сделката ти е правилна; ако печелиш вътрешно, сделката ти в Божествения свят е правилна. Щом губиш вътрешно, ти си на физическия свят. В материално отношение, сделката ти е правилна, защото външно печелиш.

„Имам ястие, което вие не знаете." – По какво ще позная, че съм ял от Божественото ястие? – Ще имаш толкова съзнателна вътрешна придобивка, че няма да се нуждаеш абсолютно от никакви доказателства.


2. Беседа от Учителя, държана на 7 септември, 1930 г. София – Изгрев.


Facebook коментари





Теми съдържащи: Неделни Беседи, София

0 потребител(и) четат тази тема

0 потребители, 0 гости, 0 анонимни