Към съдържанието

  • Log In with Google      Вход   
  • Регистрация


                       


1935_02_03 Разумният домостроител3 февруари 1935 г., Неделни беседи, София

Неделни Беседи София

  • Please log in to reply
Няма други мнения в тази тема

#1 valiamaria

valiamaria

    Отличен работник

  • Потребител
  • PipPipPip
  • 5192 Мнения:

Публикувано 13 януари 2011 - 06:18

От книгата, "Този е живият хляб". Неделни беседи (1934–1935). Първо издание. Кърджали,
Издателство „АСК-93“, 1998
Книгата за теглене - PDF
Съдържание на томчето



Разумният домостроител



Отче наш.

„Бог е Любов“.

Ще прочета 12-та глава от ев. на Лука, от 41-ви стих надолу.

Духът Божи.

„Кой е прочие онзи верен и благоразумен домостроител, когото господарят ще постави над слугите си – да дава на време всекиму определената храна?“

„Благоразумният домостроител.“ Природата се отличава с нещо особено. В нейната система няма същество да стои празно. В природата всички същества малки и големи имат своя определена работа. Някой съзнават това, някой не съзнават, но тя всички е турила на работа и всички работят. От нейно гледище тя е доволна, че в нейната система няма нито едно същество, което да седи без работа, да бездействува. В природата безделници няма, всички работят от малко до голямо, но в човешкия свят има безделници. Противоречието, на което се натъкват хората се дължи на обстоятелството, че те едновременно се движат в два свята! Те се движат в два порядъка: Единият порядък е човешкият, а другият – на природата. И когато виждаме, че някой човек не работи, той живее в човешкия порядък. Някои казват: Аз работя. Това показва, че си попаднал в света, дето се работи. Там е преимуществото, именно, че работиш. Когато престанеш да работиш, твоята работа е свършена. Докато учиш, твоята работа е добре, но щом престанеш да учиш, твоята работа е свършена. Докато сме в човешкия порядък, ние всякога се запитваме: Ти свърши ли си работата? В природата обаче, всякога се запитваме: Ти започна ли си работата? Свърши ли си работата? – Свърших я. А, в природата всякога питат: Начена ли си работата? Там никога не питат: Свърши ли си работата, и всеки, който пита: Свърши ли си работата, той е в човешкия порядък. Който пита, започна ли си работата, той е в порядъка на природата. Някои казват: Как ще се свърши моят живот? Казвам: Ти питай как ще се започне живота ти, това е важно, а не е важно как ще се свърши. Как си започнал живота си, това е важно, а как ще се свърши, затова не мисли! Ти искаш да знаеш ще бъдеш ли щастлив в бъдеще, ще бъдеш ли богат, не мисли за това! За вас е важно, какви сте при сегашното положение. Вие трябва да се поставите на две противоположности, да решите лесно въпроса. Ако в ръцете ви е дадено едно лекарство, с което можете да лекувате хората в крайна нужда или пък имате власт да управлявате хората, кое от двете положения бихте предпочели? В единия случай ще имаш власт, дето каквото кажеш да стане, а в другия случай да имаш сила и да ги избавяш от техните болести и недъзи. – Второто положение е за предпочитане пред първото. Да избавяш хората от техните неволи е за предпочитане, от(колкото) да ги управляваш. Всички хора страдат от това, че едни други се управляват. Бащата е приложил закона, майката е приложила закона, големият брат е приложил закона, голямата сестра е приложила закона, само най-малкият, както го наричат – ситничаря, само той не може да приложи закона. Само най-малкият няма закон, а всички останали, държавата, всички поставят само правила и правила. Дето минете все правила и все закони. Казвате: Възможно ли е това? – Да, светът страда само от закони. Днес Мойсей управлява навсякъде. Той се е разпрострял навсякъде. Днес няма държава, която Мойсей да не управлява! Ти ще си поръчаш някаква стока от някъде и веднага ще се приложат правила и закони, веднага ще ти кажат колко мито трябва да платиш. Ако пък стоката ти стои малко повече на митницата, тогава ще платиш глоба, че не си я взел навреме. Това е до човешките разбирания. После дойдете до правилата в живота и казвате: Кой е праведен човек, и ще отиде на небето и кой е грешен и ще отиде в ада. А всъщност, ако запитате някого, по какво се отличава праведният човек, или по какво се отличава щастливият човек, по какво се отличава ученият човек и той няма да знае как да определи. В природата това всичко е строго определено. Според разбиранията на сегашните хора, богатия минава за умен човек, а сиромахът и умен да е, пак минава за глупав. Не, богатството на човека не определя качеството на неговия ум. Богатството е резултат на човешката деятелност. Умен човек е онзи, който не си създава ненужни страдания. Всеки човек, който си създава ненужни страдания, неговият интелект не е силен. Той има непосредствен интелект. Ето на, вземете жълтата раса, за която преди хиляди години е предсказано, че ще се образува една расова война. Сега те се организират срещу бялата раса, за да добият своята свобода. Също така и европейските народи: англичани, французи, германци, руси, югослави, всички се организират, готвят се за тази война. Онези на изток и те се организират, искат да извоюват своята свобода. Белите виждат, че техните колонии на Изток се заплашват. И едните и другите се страхуват едни от други, не могат да намерят един път, по който да се обединят. Какво коства на европейските народи да се обединят, да дойдат до един ум, в своите интереси? Причината за несъгласието между народите е, че всеки народ иска да заеме първенствующе положение, да бъде пръв между народите на земята, а това не е в реда на нещата. Има един богоизбран народ в света, но този народ не е нито англичаните, нито евреите, нито кой и да е друг. Този народ е цялото човечество като нещо цяло. Този богоизбран народ е съставен от всички същества, от всички хора, които мислят. Защото човек се отличава именно по своята мисъл. По това аз определям човека. И същевременно казвам: Този човек, който изправя своите погрешки, той е човек. Който не изправя погрешките си, той е животно. Както щете мислете, така разбирам аз. Животното се отличава по това, че не може да изправя своите погрешки. Затова и вълкът от хиляди години все вълк ще си остане. Вари го, печи го, все вълк ще си остане. И четири факултета да свърши, той все вълк ще си остане. Същото мога да кажа и за мечката. Вари я, печи я, все мечка ще си остане. И четири факултета да свърши, все мечка ще си остане. И боата, каквото и да ѝ се говори, все боа ще си остане. Животното си е животно. Но онова мислещо същество, което е създадено по образ и подобие Божие, което може да изправи погрешките си и което прогресира, това е човекът. Като работи съзнателно върху себе си, той може да замени едно състояние с друго. Човек може да изправи не само своите погрешки, но и погрешките на другите хора около себе си. И тогава животът на човека ще бъде разбран за самия него и ще придобие друг смисъл.

Мнозина са ме запитвали: Защо тия хора около тебе, които постоянно се занимават с Господа, защо са така хилави и слаби, защо и те боледуват, защо и те кашлят, защо и те умират? – Казвам им: Всички тия хора, които са около мене, нито един от тях не е роден по правилата, които аз препоръчвам. Аз определям какви трябва да бъдат качествата на майката и бащата, но от тия хора които са около мене, нито един от тях не е роден от такава майка и от такъв баща. Тогава какъв човек очаквате при такова положение? Или вие ще кажете, че еди-кой си вярва в Христа, че е християнин. Всички вие вярвате в историческия Христос, който е дошел на земята да проповядва на хората, учил ги е, но нито един от вас не е направил един решителен опит – да види в какво седи неговото учение, да го приложи и опита. Вие минавате само като християни, както минавате като българи. Казвате: Аз съм българин – че какво си направил за България? Вие само носите името българин. Аз считам българин онзи, който може да помогне на българите. Аз наричам българи онези, които могат взаимно да си помагат. А сега има българи, които спъват работите. Понякога спирачките са на място, а не всякога. Има някой, които трябва да се затегнат. Това се отнася до човека. За мене е важен човекът, той ме интересува. Защото народите това са резултат на човека. Един ден, когато човек мине през всичките раси и всичките народи, той ще се измени. Тогава всички хора ще се смесят, ще бъдат едно. Като форма и българите един ден ще се изменят. Когато българският народ като форма мине през своя път на развитие, и той ще се измени, ще влезе в друга фаза на развитие. Гледам сведенията на един, който се занимава с окултните науки. Като изучавал разните народности и ги определял. Той определил какво нещо е българинът. И казва той, че българинът се отличава с една черта, че бил зъл. Това не е мое мнение, то е мнение на този учен, но аз разглеждам думата зъл. Зъл човек е онзи, който има събрана енергия в себе си, толкова много, че е напращял от енергия, и не знае де да я вложи в работа. Българинът е тъй напращял, като бомба, да не го бутнеш някъде. Не е лошо човек да има енергия, но той трябва да я вложи на работа. Това са общи положения, кога се каже, че някой човек е зъл. Това е патологическо определение, то не е определение на Ломброзо. Българинът е едно даровито дете, което е останало без баща и без майка. Той сега трябва да намери един благодетел, който да го тури в правия път, че да си поживее малко. Баща му и майка му ги няма. Та като казват, че българинът имал някои лоши черти, груби, причината за това е, че майка му е умряла преждевременно, не е живяла дълго време, а понякога и правото не спазва, защото и баща му от дълго време го е изоставил. Аз определям българина по две неща, а именно: Дали той е музикант или певец, следя какви са предците на българите. Ето защо аз съм слушал нашата певица Морфова и като нея такава не съм слушал нито в Америка, нито в Англия. Ония, които съм слушал само кряскат, а в Морфова има мисъл, има чувство в гласа ѝ, но фигурата ѝ е малко дебела. Казвам: В нея има нещо хубаво, интелигентно, но завито в тази дебелина. Това показва, че материалните условия я спъват, но въпреки това има нещо хубаво в нея. Защото човек, който пее, това показва, че в него има една хубава душа. Глупавият човек не може да пее. Вие не можете да ме убедите в противното. В един глупав и своенравен народ не могат да се раждат добри певци и музиканти. В народ, в който има нещо добро вложено, в който има нещо даровито вложено, само в него могат да се раждат добри певци и музиканти. В българина има вложено нещо хубаво, но за него се изискват условия. Че майка му умряла преждевременно, това се дължи на следния факт. В българина на главата горе в средата е малко сплесната. Не зная още в коя предисторическа епоха е умряла майка му, но, хлътналата глава горе показва, че това е така. В следствие на това, туй българското чувство в българина отсъствува. Всеки човек на когото главата горе е хлътнала, това показва, че му липсва нещо. Вие не гледайте какъв е човек външно, какъв е неговият автомобил. За мене не важи какъв е човек външно дали е бял или червеничък, или син, това не е важно. За мене важи какъв е човек в геометрическо отношение, какви са линиите по него – прави или криви. Също за мене важат и онези математически сили, които са работили върху него. Защото природата работи по едни математически и геометрически закони. Тя е поставила всички неща в човека по един строго определен начин. За пример, тя е поставила устата на човека правилно, според любовта, която действува в него. В носа, тя е поставила неговата интелигентност. Разумността е поставила в неговите уши. Силите е поставила в неговите ръце. Добродетелите е поставила в неговите крака, а благото е поставила в неговия стомах. Разпоредбите и неговите вътрешни икономически условия е поставила в неговите дробове, а цялото държавно устройство е поставила в мозъка. Това е цял един свят, който човек трябва да изучава. Казвате: Аз виждам този човек в челото му. – Какво виждате в челото му? Я нарисувайте едно правилно чело? Има разни чела. Нива от нива се различава. Садиш жито на една нива и то израства около метър и половина. Садиш жито на друга нива, то израства едва половин метър. Защо? – Защото едната нива е богата, а другата нива трябва да се наторява.

Сега на въпроса: За мене важи това, което вие може да направите. Спрете се върху онова, което ви е дадено, и което в дадения момент можете да направите. Има един закон, който е проверен от хиляди години насам. Този закон е следния: Никога не допускай една отрицателна мисъл да взема връх в твоето съзнание. По никой начин не допускайте такава мисъл. Дойде някой при вас и казва: Знаеш ли, че баща ти е умрял? – Остави тази мисъл настрана. Дойде друг, казва: Знаеш ли, че еди-коя си банка е пропаднала? – Остави тази мисъл настрана! Дойде друг, казва: Знаеш ли, че ти си уволнен? – Остави тази мисъл настрана! Ако пък наистина си уволнен, трябва да знаеш, че си в един човешки порядък. Значи хората те назначили като учител и те ще те уволнят като учител. Назначили те като управител и те ще те уволнят като управител. Или, назначили те като министър и те ще те уволнят като министър Обаче, това, за което си поставен от природата, никой не може от там да те уволни. Целият свят да се събере, да те уволни, никой не може да те уволни. Никой не може да уволни човека от онази му работа, на която природата го е назначила. Това трябва да влезе като правило, като закон във вашия живот. При това положение, ти ще бъдеш господар на положението си. И какво ти остава тогава? – Да изпълняваш само Волята Божия. Казваш: Аз в суеверия ли ще вярвам? – Че какво е суеверието? Че ти трябва да знаеш, че си на работа назначен. Ти си длъжен днес на всяка минута да поемаш по 20 пъти въздух. Някой ще каже, че си махаш краката. – Не си махаш краката, но ти работиш за природата. И като седиш така, кой как мине, ти казваш: Този човек е добър, онзи е лош и т. н. Ето какво разбирам аз под думата лош и добър човек. Седя и наблюдавам една инсталация, в която постоянно минават празни и пълни кофи. Празните кофи отиват да се напълнят, а пълните отиват да се изпразнят. И така продължава работата. Пълната кофа е добрият човек, а празната кофа е лошият човек. Пълната кофа се празни, а празната се пълни. Ако си добър човек, ти си пълна кофа, а ако си лош човек, ти си празна кофа. Сега аз не разглеждам дълбоко психологически в какво седи добрият и в какво седи лошият човек. Добрият човек е пълен, човек, той носи всяко нещо на своето място и го изпразва. Той цял ден ходи и пренася, изпразва, оставя по нещо, а празният нищо не носи в себе си.

„Разумният домостроител“. Сега и ние трябва да строим. Най-първо ние трябва да знаем, че сме работили, ние работим, но има един начин, който ни дава направление. И тогава ние казваме: Има нещо разумно в човека, което му дава направление как трябва да строи живота си. Всеки от вас трябва да се вслушва в това разумното, което наричам дух. За духа има много мнения. Религиозните ще кажат, че се говори за Божия Дух. Това са неразбрани работи. Те говорят за духа, но не го разбират. Според мене, всяка дума, която е двузначеща, не е силна. Сега да ви дам пример за едно такова двузначещо знание, или по-право за две различни думи, при един и същ случай употребени. Отиват двама турци помаци в едно лозе да берат грозде. Единият от тях влиза в лозето да си избере по-хубаво, от което да си откъсне, а другият му казва: Слушай, като дойдат пъдарите и те видят, че береш грозде, да се вслушаш в думите им, да чуеш какво говорят. Ако чуеш да казват: Удри го, веднага бягай! Запомни добре тази дума: Удри го! По едно време идват пъдарите и като го видели, тръгнали към него с намерение да го набият. Един от пъдарите, отдалече още казал: Светни му един! Помакът чул, че се говори нещо, но чакал да чуе думата – удари го. Като не чул тази дума, останал още в лозето. Приближили при него пъдарите и единият от тях му светнал една, и другият от тях – че две, че три. Но най-после другият казал: Стига! И първият престанал да го бие. Тогава помакът се оплакал на другаря си и казал: Братко, ако не беше думата стига, боят нямаше да престане. Но като чух думата стига и боят престана. Значи в дадения случай думата стига има определено значение, тя подразбира да престане боят. Също така и думата светни му, има определено значение. Като кажеш някому светни му ще получи, ще почувствува нещо. Като се каже думата стига, пак ще усетиш, че нищо не се слага вече върху гърба ти. Думите, с които човек си служи трябва да бъдат определени, а ние някога си служим с двузначещи думи. В природата двузначещи думи не съществуват. Всички двузначещи думи са от човешки произход. Думите, с които природата си служи са от едно значение.

Казвам: Разумното в нас ни подшепва как трябва да строим своя живот. Един офицер, който взел участие при атаката на Одрин, ми разправяше един случай за това разумното начало в човека. Една вечер си лягам и мисля сутринта да предприема една атака, но нещо сред нощ ме събужда и ми казва: Веднага стани и премести войниците от това място! Послушах този глас. Станах, преместих войниците си и след десет минути турците предприеха нападение на същото това място, дето бяха по-рано войниците. Нападаха безброй снаряди. Ако не бяха се преместили войниците, щяха да отидат. Други двама братя офицери ми разправяха друг един случай. Тия двама офицери били родни братя, но от десет години били скарани за някаква дялба, и не си проговаряли ни дума. По едно време и двамата се намерили при атаката на Одрин. Тогава единият от тях чува един глас: Да станеш още сега и да отидеш да се примириш с брата си, защото ако не се примириш ще заминеш за другия свят. Веднага отивам при брата си и му казвам: Братко, десет години вече сме скарани, не си проговаряме дума. Ето, каквото е останало от баща ми, вземи го! Ако искаш доброволно да ми дадеш нещо, добре, ако ли не, аз съм съгласен на всичко, но само да си живеем по братски. И той се съгласи, помирихме се и така си спасих живота. Ако не бяхме се помирили, щях да си замина за другия свят. Казвам: Във всинца ни има нещо Божествено, разумно, което ни говори. Сега вие очаквате да дойде някой философ със своите трактати да ви доказва, че има Господ някъде отвън, който живее на небето и който е създал световете и слънцето. Но и след като ви държат такива трактати, пак нищо не се доказва. Един знаменит американски проповедник, наречен Муди, чувал да се говори за друг един учен, проповедник, който много добре проповядвал и затова един ден отишел да го чуе. Този проповедник говорел за пророк Йона, как бил глътнат от кита. Но за да докаже това нещо на паството си, този проповедник аргументирал факта цял час, докато най-после вкарал Йона в утробата на кита. Най-после Муди се смее и казва: Бре, този проповедник измъчи Йона цял час, докато го вкара в утробата на кита. Та и вие сега очаквате с един трактат да се реши въпросът, съществува ли Бог или не. Хубави са трактатите, но те са учени работи. Когато хората доказват дали има Бог или няма, те разбират съвсем друго нещо. Сега учените хора изчисляват за колко милиона години слънцето ще има светлина, след което ще престане да свети. Какво ще стане после със земята и те не знаят. Но един учен е изчислил, че след сто милиона години, слънцето ще престане да дава своята енергия. А дали това ще стане след сто милиона години или след хиляда милиона, това и аз не зная. Този учен обосновава своите твърдения, но хората се намират пак в едно противоречие.

Един от турските султани казал на своите придворни, че искал да се намери някой, който да му каже една хасъл лъжа. Започнали да търсят такъв човек по цялото царство. Намерили се няколко. Влиза единият и започва да разправя на султана: Султан ефенди, преди години баща ми си откъсна, отскубна от брадата си един косъм и го тури на моста на Дунава и през този мост минаха руските войници. – Ола белир!Влиза другият и започва: Султан ефенди, преди години майка ми взе това яйце, тури го под една патица и от него излезе една голяма камила. – Ола белир! Най-после идва третият, придружен с още един и с двама хамали, които носят един голям кюп. Започва той: Султан ефенди, преди години в Московската война, баща ми даде на твоя баща този кюп пълен със злато назаем. – А, не това е лъжа вече! Значи, достолепието на султана не позволява да каже „ола белир“, че баща му може да вземе назаем пари от този обикновен човек. Невъзможни са тези работи! Нито е възможно от един косъм да се построи цял мост, по който да минат московските войници. Нито е възможно от едно яйце камила да излезе.

Казвам: Ние съвременните хора сме строители на своята съдба в света! Царевичното зърно се строи, то от само себе си е строител. Като го посадите в земята, то израства, царевица става. Като посадите ябълчното семе в земята, ябълка от него става. Като посадите крушата, круша става. Трябва ли да седите при всяко едно растение, да му проповядвате какво трябва да прави? – Ако житното зърно знае какво да прави, ако царевичното зърно знае какво да прави и ако всяко едно семе знае какво трябва да прави, ти разумният човек няма ли да знаеш, какво да правиш във всеки даден случай? Ти като житото знаеш и като царевицата знаеш какво трябва да правиш. И сега някой ще каже, че новите вярвания ще направят всичко. – Новите вярвания са ония, които сега идат в света. Новите вярвания се зараждат във всеки човек. Времето създава новите вярвания, защото има сега нужда от тях. Новото е което сега помага на нашия растеж, на нашето умствено развитие, на новия живот. Казвате: Старата история си отива! – Старата история не съществува, защото под старата история се разбира съвсем друго нещо, съвсем опако понятие за истината. Ако истината остарява и може да бъде малка и голяма, това е вече съвсем друг въпрос, с нея въпросът е разрешен. Това е човешки порядък! Истината не може да бъде стара. Ако истината е стара, значи тя се е изменила. А истината не може да бъде нито стара, нито млада. Тя не може нито да остарява, нито да се подмладява. Истината е онова начало, което дава вечния процес на развитие, което осмисля живота. Целият свят седи в истината, зад истината няма друг никакъв смисъл. Единственото нещо, което осмисля крайния живот на хората, това е истината. И когато ние се радваме и веселим, това е истината у нас, която е причинила тази радост. Когато човек постига нещо в света, той е в света на истината. Всички човешки постижения се дължат на истината. Ако човек обича истината, тя всякога ще му помага. Човек живее и се движи в истината, тя му помага и тя е разумна. Никой не трябва да види образа на истината, но щом тя види най-малкото усилие на човека, тя веднага е готова да му помага. Ето, и слънцето, което седи на 92 милиона мили от нас, и то ни помага. Ние не го виждаме, но неговата светлина слиза върху нас. Неговата светлина, неговата енергия слиза върху нас и върху растенията и ни помага да растем и да се развиваме. Божественият Дух, който слиза върху тебе, ти не чакай да го видиш онзи импулс, онази мисъл, онова чувство, които влизат в тебе и те карат да работиш, това е Божественото. Колкото слабо, колкото малко да е това малко нещо, обърни му внимание, защото от него ще възприемеш най-голямото благословение, най-голямото благо. И сега тези малките работи трябва да ги аргументират. Ако мине покрай тебе един богат човек и ти даде хиляда лева, а след това мине един мъдрец, и ти даде едно житно зърно, кой от двамата е дал повече? – По човешки ако разсъждавате, онзи, който ти е дал хиляда лева, ти е дал повече. Но ако разсъждавате по Божествено, онзи, който ти е дал житното зърно, ти е дал повече. Ако това зърно го посадиш в земята и го отглеждаш редовно 12 години, в 12 години, то ще даде толкова, че ти ще станеш най-богатия човек в света! Ако това зърно даде средно 60 или сто зърна, следната година ще имате сто по сто зърна и т.н. В продължение на 12 години, ти ще бъдеш най-богатия човек на света. Въз основа на същия закон, ако вие посадите в себе си една красива мисъл, тази мисъл в десет години от горе ще бъде в състояние да създаде от вас един отличен човек. Не само това, но направете един реален опит. Някой от вас, например, не е доволен от своята красота, иска да стане красив. Турете в себе си мисълта да станете красиви. Как ще станете красиви? – Ще ви дам едно правило. Вие никога не можете да станете красиви, докато не обикнете красивите хора! Обикнете един красив човек, но не за да вземете красотата му, но като го видите да ви е приятно, че сте го видели. Постепенно ще придобиете красотата. Искаш да бъдеш добър. – Можеш да бъдеш добър. – Можеш да бъдеш добър. Намери един добър човек и го обикни. Защото доброто в този човек е конкретно. Като вложите доброто на този човек в себе си, и вие постепенно ще станете добри. Доброто е нещо разумно в човека. То не е произволно. То е обосновано на една последователна разумност. И тогава тази разумност, веднага ще измени съотношенията. Ако някой има ръст от 180 сантиметра, а широчина на раменете, едва около 30 сантиметра, този човек непременно ще бъде недоволен. Който иска да бъде даровит човек, раменете му трябва да имат широчина най-малко около 65–70 см. Това развива широчина, волева сила в човека. Тогава дробовете ще приемат повече въздух и този човек ще мисли добре правилно. Ти не може да имаш една светла мисъл при тесни, свити рамене. При тесни рамене, дробовете не функционират добре, кръвта не се пречиства правилно, събира се повече нечиста кръв и в мозъка и по цялото тяло и човек не може да мисли правилно. Такъв човек всякога ще бъде недоволен. Той ще се убеди, че и това което чувствува не е правилно. Питам: Какво ви трябва? – Ако аз съм на ваше място, ето какво бих направил. Щях да събера около 20 деца около себе си и ще взема участие в техния живот. Ще ходя на разходка, ще се уча от тяхната веселост, от техния хумор, от тяхната досетливост и незабелязано ще се подмладя. А тъй ходите сам, замислен, че този не бил като вас, онзи не бил като вас, а вие сте особен. И наистина няма да забележите как един ден ще станете особен човек, ще остареете, очите ви ще изгубят своята веселост, своя ясен поглед. След това ще бъдете недоволни и от себе си. Всички съвременни хора в това отношение са особени. Ето и религиозните хора искат да станат светии. Като станат светии те мислят, че светостта се характеризира с жълтия цвят на лицето, с хлътналите очи. Казват за някого: Този човек се посвети, пожълтя, очите му хлътнаха. Не се залъгвайте! – Ако със заглъбването на очите, човек може да стане светия, то е лесна работа. Всеки болен е светия тогава. Не, светията има особени черти. Лицето му не трябва да бъде набръчкано и жълто, очите му не трябва да бъдат хлътнали навътре. Когато стомахът на човекът е добре разположен, когато той е малко пълничък, и духът му е добре разположен. Щом стомахът на човека не е добре разположен, и духът му не е разположен. Тогава щом станеш сутрин, тури ръцете си на устата си и кажи: Господи, благослови стомахът ми да бъде добър слуга и аз да бъда добър господар. Много храна няма да му давам, но и хайлаз няма да го правя. Ако човек знае де да се пипне, той ще може добре да си въздействува. Затова казват, че лицето е израз на човешката душа. Всяко бутване по лицето със знание, може да си предадете нещо добро. Но трябва да знаете де и как да се бутнете по лицето. То е цяло благословение тогава. Лицето е свещено нещо. Ако пък те бутнат дето не трябва и както не трябва това е цяло нещастие. Има една поговорка, че лицето е израз на човешката душа. Всяко място от лицето изразява една скрита сила у човешката душа. Дали това място ще бъде на очите, на ушите, на носа или на устата, всяко от тия места изразява някаква велика сила в човека. Великото минало, всичкото бъдеще, всичкото настояще е написано върху лицето на човека и той трябва да знае да чете по тази книга. Като погледне лицето си, да чете, да се насърчава. Разправяше ми един познат за своя една болест. Хванало го една голяма простуда и една вечер бил много зле. Казвал си той тогава: То се видяло моята работа, че ще свърша вече, но да се приготвя поне за онзи свят. В това време нещо ми каза: Утре ще бъдеш здрав! – Че как ще бъда здрав? Нещо ме заблуждава в мене, то ще се мре! По едно време ме унесе един дълбок сън и аз заспивам. Сънувам, че влизам в една хубава плодна градина разхождам се между хубави узрели плодове. След това виждам един хубав чист извор. Приближавам към него, пия от тая чиста вода. И най-после се намирам в една баня, събличам се и се окъпвам. Като се събуждам сутринта, виждам, че съм цял изпотен, но вече съм по-добре, здрав се чувствувам. Седя и си мисля, какво стана с мене, кое беше онова, което ми каза, че утре ще бъда здрав? Казвам: Това беше разумното, което ти каза, че утре ще бъдеш здрав. – Но как стана всичко това, че ходих и на градина и при извор и на баня се къпах? Всичко това беше на сън. – Да, на сън си се къпал. Докато ти видя тези неща в сънния свят, те в действителния свят оказаха известен резултат.

„Разумният домостроител“. Казвам: Кой е този разумният домостроител? – Вие трябва да се справите с вашия песимизъм. По естество българинът е песимист, понеже планетата Сатурн има голямо влияние върху него. Затова българинът е повече философ. Каквото и да му се казва, той все казва: Не се знае. Едно нещо прави впечатление на българина, в което и вярва той. Аз съм навеждал какви ли не доказателства, но той вярва само като види, че започваш да мериш. В своите изследвания като взема да го меря от главата до краката, той седи, внимава и си казва: Зная този човек, мери. Като извади калема, мери от горе до долу. Не е шега работа! Пък и смята – наука е това! Та казвам: Разумното у вас е вашият добър слуга. Вярвайте на него, вярвайте и на съветите, които вашите добри приятели могат да ви дадат. Един ваш приятел може да ви даде един съвет, може да се помоли малко за вас, но като вярваш, ще имаш резултат. Той ще ви пошепне. Ще каже: Ти ще оздравееш! Затова вярвайте в разумното във вас. Никога не напущайте разумното. Аз го наричам Божественото във вас. С него ние сме свързани. Какво е това Божественото, разумното начало, то не се определя. Каквото ти каже, то става, но как става и по какъв начин става, това не може да се определи. Ако ти наблюдаваш, по никой начин не може да забележиш как стават работите. Има неща в природата, които човек може да наблюдава и те стават. А има неща в хората, които стават в тайно, без те даже да подозират. И когато тези неща стават, човешкото съзнание не е будно за тях.

И сега аз казвам: В отрицателното не вярвам. Но хората обръщат внимание повече на отрицателната страна на живота. И затова някои казват: Аз вече съм преминал възраст! – Че на каква възраст си ти, едва сега си човек на 45 години, който е започнал право да размишлява. И той мисли, че е стар. Ако ние бяхме във времето, когато хората живееха по 900 години и повече, какво щяха да представят вашите 45 години? Вие сами си туряте преждевременно мерки на вашия живот. Та, вие като станете на 50 години, започвате да разсъждавате като турците, които казват: Юс-дюс! Когато стане на 50 години вече, човек определя какво ще бъде положението му. Когато станеш на 50 години, ти едва ще се запознаеш с втората си майка. А като станеш на 80 години, ти ще се запознаеш с третата си майка. Значи, човек има три майки с които, ако не се запознае, той не може да бъде умен човек. Следователно, ти трябва да се запознаеш с първата си майка, която те е родила, с втората си майка, която те отглежда и с третата си майка, която те учи. Ти трябва да станеш на 80 години, за да се запознаеш с третата си майка. Като дойдеш при нея, така ще се уплашиш, че ще кажеш: Тази работа няма да я бъде! Та от там насетне, ти можеш да бъдеш човек, да станеш млад момък. За в бъдеще това нещо учените ще го доказват, като поставят човека в магнетичен сън и ще му внушат, че той е млад, едва на 19 години. По този закон, всеки 80 годишен старец може да се подмлади, да се върне да стане 19 годишен момък. Но той трябва да забрави всичко, да не мисли. И като се подмлади няма да остане нито една от тогавашните му бръчки. Това показва, че законът на внушението работи в света! Някой се разболее от някоя болест, но като го поставят в магнетичен сън, той ще заспи и ще се подмлади. Ти трябва да заспиш и мисълта за подмладяване трябва да се втълпи в мисълта ти, в ума ти и да забравиш всичко старо. Някой се оплаква, че го болят зъбите и се бои да не му опадат. – Че го болят зъбите, това показва, че той сам си е внушил това. В природата няма зъбоболие. Зъбоболието е от човешкия свят. Здравите зъби подразбират закона на природата. Нещастието, това е човешкият порядък. Нещастията, страданията в света се позволяват, за да излезем от човешкия порядък и да влезем в Божествения, т. е. в порядъка на природата. Необходим е човешкият порядък на нещата, не може да не се мине през него. Значи, за да влезем в Божествения порядък, първо трябва да минем през човешкия, през преходния свят. Та има една сила, с която трябва да разполагате. Тя е и единична, и колективна.

Казвам: Ако всички тия хора в нашето общество разбираха законите, те щяха взаимно да си помагат. Да кажем, че някой брат или сестра се обезсърчава. Защо се е обезсърчил? – Да ви кажа защо се е обезсърчил – Тя е студентка например, и няма средства да довърши образованието си. Вие сте едно общество от десет хиляди души. Ако всеки даде по половин лев месечно, това са пет хиляди лева. А на всеки да се падне по шест лева годишно. Значи, ако всеки даде по шест лева годишно, ще снемете товара от гърба ѝ. Друг случай: Някой брат се обезсърчил, че няма въглища. Вие сте общество от десет хиляди души. Какво ви струва, за да му купите един тон кюмюр? По този начин ще докажете, че се интересувате от този брат. Не е въпросът да му се помогне така, че да го ограничите, но да му докажете, че се интересувате от него. Този брат иска да учи, а трябва да се подкрепи. Знаете ли какво нещо е като влезете в едно общество, да покажат всички, че се интересуват от вас. Не е въпросът да очаквате, но да ви помогна(т). Няма ли да се разрешат лесно тогава всички мъчнотии? Ето на, толкова години вече аз говоря на българите. Ако бях говорил на други народи, досега светии щяха да станат. Те казват, че този човек разсипа нашата вяра. Че каква вяра имате вие? Ако имахте вяра досега от България щеше да стане нещо, но вие нямате вяра. Та и историята показва, че сте хора, които вървят без вяра. Аз искам да туря българите в правия път и затова казвам: Вървете по българския път, който Бог е определил! Не ходете по вашите пътища, защото ще ви пати главата. Разликата между истинския лекар и човешкия седи в следното: Когато истинският лекар ти даде лекарство, същевременно той ще ти покаже пътя как трябва да живееш, а светският лекар, веднага като му платиш, той ще ти помогне може би, но след два три месеца ще ти се яви нова някаква болест. Всички болести, които сега съществуват в света, се дължат на ред условия, които срещаме в света. Може някоя болест да е наследствена, дошла по закона на внушението. Например, ако бащата на някой е обичал да пие, той ще предаде тази слабост и на сина си, по закона на внушението. Ако бащата е обичал да трупа много имане, той ще предаде на някое от децата си това качество и те да събират, да трупат като катеричката. У катеричката чувството на стяженолюбието е силно развито. Като дадете нещо на катеричката да яде, каквото ѝ остане, тя непременно ще го скъта някъде. Ако е останал един орех, тя непременно ще го скъта някъде да ѝ се намира, за утре. Обаче, ако дадете на кокошката цяла крина жито, като се наяде, тя непременно ще влезе в крината и ще разкъшка житото. Тя казва: Пет пари не давам за това жито. Че утре мога да гладувам, нищо не значи. Съдбата ми е такава. Ако и на вас съдбата е такава, кокошка сте. Като се наядете и ви остане нещо, посадете го. В това отношение аз обичам катеричката, която обича да скътва.

Казвам: Внимавайте да не изгубите условията на Божественото, което ви е дадено. За това се изисква едно домостроителство. В пътя, който ви е даден трябва да стоите. Сегашните хора в Америка, в Англия и другаде, очакват да дойде бъдещето, така всичко да се преустрои. Но като очакват бъдещето, те изгубват един важен момент – да работят върху себе си. Като станат на 50 години те ще кажат: Младите сега да работят! Не, от 50 години нататък трябва да работим. От 50–120 години, тази работа е най-полезна. Ако човек живее до 120 години, той трябва не само да живее, но да бъде полезен за другите. Такъв човек ще живее изключително за другите. Мнозина казват: Ние вече остаряхме и сега нищо друго не ни очаква, освен смъртта. Не, не сте остарели! На съвременните хора им трябва домостроителство, трябва да учат в училището какво може човек да направи от себе си. Затова мога да ви приведа много примери от живота да видите как хора от най-лошите условия на живота са се подигнали, а други при най-добрите условия на живота са западнали. Такъв пример имаме с един от най-видните проповедници в Америка – Муди. Той бил обущар, но дотегнало му обущарството и започнал да говори. От една църква го изпъдили в друга отивал. Забранявали му да говори, но той продължавал да говори, да проповядва. Казвали, че не бил роден за оратор, но Муди настоявал на своето. Той имал широки рамене и добро благоутробие, бил малко тантурест като българин. Той бил с валчесто лице, с добри очи, доста практичен с хубаво чело. И наистина в последствие той станал един от най-видните говорители. Слушали са го повече от 15–20 хиляди души. Но той издържа докрай. Често се смееше и навеждаше ред примери. Той казваше за себе си: Ако аз имам в себе си малко поне сектантска кръв, бих отворил вените си, за да я извадя. Аз бих желал да имам християнска кръв в себе си, иначе най-малкото сектантска кръв, ако имам ще я извадя навън. Той привежда друг един пример из своите опитности и случаи на евангелският живот. Едно малко 12-годишно момче посещавало оживителните сказки в една евангелистка черква и като се върнало един ден у дома си, запитало баща си: Татко, защо ти не идваш на събранията да видиш как пеят там хората, да видиш как се веселят? – Е, синко, ние сме утвърдени хора, онези там не са утвърдени, нека пеят! Един ден бащата и детето отиват някъде на разходка. Бащата впряга кабриолета си и тръгват. По едно време конят спира и не мърда, не иска да върви. Детето се обръща към баща си с думите: Татко, конят се утвърди, не иска да върви. – Такова утвърдяване не струва! Това, което дава импулс е животът. Не мислете, че всеки човек може да работи при най-щастливите моменти на своя живот. Често най-великите хора са имали най-големи страдания, но те са преодолявали страданието, и при тези условия са работили най-добре. В тях имаше мисълта, че всичко това ще се поправи и се поправи. Ето първите апостоли не бяха ли мъченици? Но тези 12 души обърнаха толкова хора, че днес има даже 500 милиона последователи на Христа! Апостол Павел беше бит пет пъти по 39 тояги и казваше: „Братя, с големи страдания се влиза в Царството Божие“. И най-после той казваше: „Ако има нещо, с което да се похваля, ще се похваля със своите страдания.“ Един евангелистки проповедник като взема този стих от апостол Павел, изправел се един ден на амвона и казал: Братя, ако има някой да се похвали с плътта си, аз най-много ще се похваля. Той бил висок два метра и 20 сантиметра. Не, апостол Павел казва, че с плътта си човек няма какво да се хвали. Ние можем да се похвалим с нашия ум, с нашето сърце. Че това именно са похвалите на човека: Неговото добро сърце и неговия светъл ум. Човек може още да се похвали и със своята душа и със своя дух!

„Разумният домостроител“. Сега от всички се изисква да бъдете строители. Колкото и да си мрачен и неразположен, остави своето неразположение настрана и вярвай, че онзи, който ти е предначертал пътя, той е предвидил и за тебе едно място. Остави всички стари философии и ако си верен, ти ще се повдигнеш в света. И да умреш, Той ще те възкреси. Ти може да си една малка буболечица, но Този, Който те е създал, един ден ще те повдигне. Ето и в Писанието е казано, че Бог се обърнал към Якова с думите: „Не бой се Якове, червей!“ Такава трябва да бъде вярата на младите – да не се обезсърчават. При най-малките мъчнотии, вие се обезсърчавате. Не, всички можете да бъдете красиви, но каква трябва да бъде вашата красота? – Красиво трябва да бъде челото ви. Там трябва да бъде написана истината. Красив трябва да бъде носът ви – там трябва да бъде написана интелигентността. Красива трябва да бъде устата ви – там трябва да бъде написана Любовта. Красиви трябва да бъдат ушите ви – там трябва да бъде написана разумността, мъдростта – красиви трябва да бъдат ръцете ви – там трябва да бъде написана справедливостта. Красиви трябва да бъдат нозете ви – там трябва да бъде написана добродетелта, доброто. Това всичко трябва да бъде написано така, че да му намерите службата.

Казвате сега: Външните условия! – Външните условия, това са Божествените условия, средата, в която живеят хората. Онези хора, с които сте заобиколени, са поставени нарочно от Бога, за вашето възпитание. Каквито и да са разбиранията ви, това е важно да знаете. Всички вие няма да живеете в една среда. Вие се движите в една крива линия. Защо? – Законът е такъв. Нашата слънчева система, която заема около 20 милиона мили пространство, се движи около друго едно слънце, това слънце пък се движи около друго едно, което заема хиляда милиони години, докато го обиколи. Та след хиляди и милиони години земята и слънцето ще бъдат на съвсем друго място в пространството от това, което заемат днес. Това е една философска система, която само великите хора могат да разберат. Следователно, за вас всеки един човек е един малък свят. И затова всеки човек, с когото дохождате в съприкосновение трябва да знаете, че е необходим за вашето повдигане. Това е ако го разберете, ако не го разберете, той ще стане причина за вашето падане. Помнете това! Всеки човек с когото сте в съприкосновение и го разбирате, вие ще се подигнете; ако не го разбирате, вие сами ще станете причина за вашето падане и ще си повредите. Вярвайте, че във всичко в света, и в доброто, и в злото е Бог! Принципално е така. Ако разбираш Бога, Той се проявява като добро в тебе. Ако не Го разбираш, Той се проявява като зло в тебе. Щом се разкаеш той престава да те мъчи. Щом упорстваш, той те наказва. Защо е така, никой досега не е дал обяснение за това. Но едно трябва да знаете: Всичко е вътре в Бога! Злото е създадено от нас, защото ние искаме да въздействуваме на Господа, да Го накараме да мисли като нас. Не, това е невъзможно. Невъзможно е да накарате Господа (да) мисли като нас. Ако пък изпълним Божествения план, който е турен за нас и за нашето подигане, ние ще станем по-велики хора, отколкото даже предполагаме. И в този, и в бъдещия живот, всякога ще имате добри условия. Но казвам: Не мислете за бъдещето, мислете за днешния ден. Ако пък имате горчиви мисли, горчиви чувства и желания, всичко това изхвърлете навън! Оставете само чистото и започнете една творческа работа върху себе си! Какво са постигнали другите хора, оставете на страна. Какво вие ще постигнете, това е важно за вас. Защото постижението на другите хора е постижение и за нас. Постижението на цялото човечество, един ден ще бъде и постижение и за нас. Каквото музикантите добият, един ден, това ще бъде по наследство и наше. Каквото художниците постигнат, един ден, по наследство то ще бъде наше. Каквото философите постигнат, един ден, то ще бъде наше. Кога? Един ден, за бъдеще. Но сега всички трябва да работим за малката работа, която ни е дадена. Нея да свършим тази работа трябва да свършим, за да имаме Божественото благо от Онзи, който ни казва: „Напред вървете и работете!“ Затова всеки от вас да намери по един малък занаят. Пък направете най-после това, което един турски кадия е направил. Един турски кадия в турско време е било това, го уволнили от работа. Човекът бил кадия, научен бил да заповядва. Какво да прави сега? Мислил дълго време и най-после намислил какво да прави. Той имал малко пари и с тях купил 40 нови стомни, всяка от които съдържала по пет килограма. Отишел до джамията, напълнил ги с вода и седнал отвън. Кой как минавал посягал към една от стомните, но той веднага отивал към хората и казвал: Не от тази стомна, но от онази. Така пак могъл да заповядва. И като се научили, че трябва да го питат, като дохождали при него все го питали: Хаджи ефенди, от коя стомна да вземем вода? И така той пак станал важен поне за това общество, което се събирало около джамията.

Сега и на вас казвам: Вземете такива стомни и идете около някоя джамия да заповядате.

„Благословен Господ Бог наш“.

Добрата молитва.

(Снежно време, но не е студено).

17. неделна беседа от Учителя, държана на 3-ти февруари 1935 г.
София, Изгрев


Отче наш.

„Бог е Любов“.

Ще прочета 12-та глава от ев. на Лука, от 41-ви стих надолу.

Духът Божи.

„Кой е прочие онзи верен и благоразумен домостроител, когото господарят ще постави над слугите си – да дава на време всекиму определената храна?“

„Благоразумният домостроител.“ Природата се отличава с нещо особено. В нейната система няма същество да стои празно. В природата всички същества малки и големи имат своя определена работа. Някой съзнават това, някой не съзнават, но тя всички е турила на работа и всички работят. От нейно гледище тя е доволна, че в нейната система няма нито едно същество, което да седи без работа, да бездействува. В природата безделници няма, всички работят от малко до голямо, но в човешкия свят има безделници. Противоречието, на което се натъкват хората се дължи на обстоятелството, че те едновременно се движат в два свята! Те се движат в два порядъка: Единият порядък е човешкият, а другият – на природата. И когато виждаме, че някой човек не работи, той живее в човешкия порядък. Някои казват: Аз работя. Това показва, че си попаднал в света, дето се работи. Там е преимуществото, именно, че работиш. Когато престанеш да работиш, твоята работа е свършена. Докато учиш, твоята работа е добре, но щом престанеш да учиш, твоята работа е свършена. Докато сме в човешкия порядък, ние всякога се запитваме: Ти свърши ли си работата? В природата обаче, всякога се запитваме: Ти започна ли си работата? Свърши ли си работата? – Свърших я. А, в природата всякога питат: Начена ли си работата? Там никога не питат: Свърши ли си работата, и всеки, който пита: Свърши ли си работата, той е в човешкия порядък. Който пита, започна ли си работата, той е в порядъка на природата. Някои казват: Как ще се свърши моят живот? Казвам: Ти питай как ще се започне живота ти, това е важно, а не е важно как ще се свърши. Как си започнал живота си, това е важно, а как ще се свърши, затова не мисли! Ти искаш да знаеш ще бъдеш ли щастлив в бъдеще, ще бъдеш ли богат, не мисли за това! За вас е важно, какви сте при сегашното положение. Вие трябва да се поставите на две противоположности, да решите лесно въпроса. Ако в ръцете ви е дадено едно лекарство, с което можете да лекувате хората в крайна нужда или пък имате власт да управлявате хората, кое от двете положения бихте предпочели? В единия случай ще имаш власт, дето каквото кажеш да стане, а в другия случай да имаш сила и да ги избавяш от техните болести и недъзи. – Второто положение е за предпочитане пред първото. Да избавяш хората от техните неволи е за предпочитане, от(колкото) да ги управляваш. Всички хора страдат от това, че едни други се управляват. Бащата е приложил закона, майката е приложила закона, големият брат е приложил закона, голямата сестра е приложила закона, само най-малкият, както го наричат – ситничаря, само той не може да приложи закона. Само най-малкият няма закон, а всички останали, държавата, всички поставят само правила и правила. Дето минете все правила и все закони. Казвате: Възможно ли е това? – Да, светът страда само от закони. Днес Мойсей управлява навсякъде. Той се е разпрострял навсякъде. Днес няма държава, която Мойсей да не управлява! Ти ще си поръчаш някаква стока от някъде и веднага ще се приложат правила и закони, веднага ще ти кажат колко мито трябва да платиш. Ако пък стоката ти стои малко повече на митницата, тогава ще платиш глоба, че не си я взел навреме. Това е до човешките разбирания. После дойдете до правилата в живота и казвате: Кой е праведен човек, и ще отиде на небето и кой е грешен и ще отиде в ада. А всъщност, ако запитате някого, по какво се отличава праведният човек, или по какво се отличава щастливият човек, по какво се отличава ученият човек и той няма да знае как да определи. В природата това всичко е строго определено. Според разбиранията на сегашните хора, богатия минава за умен човек, а сиромахът и умен да е, пак минава за глупав. Не, богатството на човека не определя качеството на неговия ум. Богатството е резултат на човешката деятелност. Умен човек е онзи, който не си създава ненужни страдания. Всеки човек, който си създава ненужни страдания, неговият интелект не е силен. Той има непосредствен интелект. Ето на, вземете жълтата раса, за която преди хиляди години е предсказано, че ще се образува една расова война. Сега те се организират срещу бялата раса, за да добият своята свобода. Също така и европейските народи: англичани, французи, германци, руси, югослави, всички се организират, готвят се за тази война. Онези на изток и те се организират, искат да извоюват своята свобода. Белите виждат, че техните колонии на Изток се заплашват. И едните и другите се страхуват едни от други, не могат да намерят един път, по който да се обединят. Какво коства на европейските народи да се обединят, да дойдат до един ум, в своите интереси? Причината за несъгласието между народите е, че всеки народ иска да заеме първенствующе положение, да бъде пръв между народите на земята, а това не е в реда на нещата. Има един богоизбран народ в света, но този народ не е нито англичаните, нито евреите, нито кой и да е друг. Този народ е цялото човечество като нещо цяло. Този богоизбран народ е съставен от всички същества, от всички хора, които мислят. Защото човек се отличава именно по своята мисъл. По това аз определям човека. И същевременно казвам: Този човек, който изправя своите погрешки, той е човек. Който не изправя погрешките си, той е животно. Както щете мислете, така разбирам аз. Животното се отличава по това, че не може да изправя своите погрешки. Затова и вълкът от хиляди години все вълк ще си остане. Вари го, печи го, все вълк ще си остане. И четири факултета да свърши, той все вълк ще си остане. Същото мога да кажа и за мечката. Вари я, печи я, все мечка ще си остане. И четири факултета да свърши, все мечка ще си остане. И боата, каквото и да ѝ се говори, все боа ще си остане. Животното си е животно. Но онова мислещо същество, което е създадено по образ и подобие Божие, което може да изправи погрешките си и което прогресира, това е човекът. Като работи съзнателно върху себе си, той може да замени едно състояние с друго. Човек може да изправи не само своите погрешки, но и погрешките на другите хора около себе си. И тогава животът на човека ще бъде разбран за самия него и ще придобие друг смисъл.

Мнозина са ме запитвали: Защо тия хора около тебе, които постоянно се занимават с Господа, защо са така хилави и слаби, защо и те боледуват, защо и те кашлят, защо и те умират? – Казвам им: Всички тия хора, които са около мене, нито един от тях не е роден по правилата, които аз препоръчвам. Аз определям какви трябва да бъдат качествата на майката и бащата, но от тия хора които са около мене, нито един от тях не е роден от такава майка и от такъв баща. Тогава какъв човек очаквате при такова положение? Или вие ще кажете, че еди-кой си вярва в Христа, че е християнин. Всички вие вярвате в историческия Христос, който е дошел на земята да проповядва на хората, учил ги е, но нито един от вас не е направил един решителен опит – да види в какво седи неговото учение, да го приложи и опита. Вие минавате само като християни, както минавате като българи. Казвате: Аз съм българин – че какво си направил за България? Вие само носите името българин. Аз считам българин онзи, който може да помогне на българите. Аз наричам българи онези, които могат взаимно да си помагат. А сега има българи, които спъват работите. Понякога спирачките са на място, а не всякога. Има някой, които трябва да се затегнат. Това се отнася до човека. За мене е важен човекът, той ме интересува. Защото народите това са резултат на човека. Един ден, когато човек мине през всичките раси и всичките народи, той ще се измени. Тогава всички хора ще се смесят, ще бъдат едно. Като форма и българите един ден ще се изменят. Когато българският народ като форма мине през своя път на развитие, и той ще се измени, ще влезе в друга фаза на развитие. Гледам сведенията на един, който се занимава с окултните науки. Като изучавал разните народности и ги определял. Той определил какво нещо е българинът. И казва той, че българинът се отличава с една черта, че бил зъл. Това не е мое мнение, то е мнение на този учен, но аз разглеждам думата зъл. Зъл човек е онзи, който има събрана енергия в себе си, толкова много, че е напращял от енергия, и не знае де да я вложи в работа. Българинът е тъй напращял, като бомба, да не го бутнеш някъде. Не е лошо човек да има енергия, но той трябва да я вложи на работа. Това са общи положения, кога се каже, че някой човек е зъл. Това е патологическо определение, то не е определение на Ломброзо. Българинът е едно даровито дете, което е останало без баща и без майка. Той сега трябва да намери един благодетел, който да го тури в правия път, че да си поживее малко. Баща му и майка му ги няма. Та като казват, че българинът имал някои лоши черти, груби, причината за това е, че майка му е умряла преждевременно, не е живяла дълго време, а понякога и правото не спазва, защото и баща му от дълго време го е изоставил. Аз определям българина по две неща, а именно: Дали той е музикант или певец, следя какви са предците на българите. Ето защо аз съм слушал нашата певица Морфова и като нея такава не съм слушал нито в Америка, нито в Англия. Ония, които съм слушал само кряскат, а в Морфова има мисъл, има чувство в гласа ѝ, но фигурата ѝ е малко дебела. Казвам: В нея има нещо хубаво, интелигентно, но завито в тази дебелина. Това показва, че материалните условия я спъват, но въпреки това има нещо хубаво в нея. Защото човек, който пее, това показва, че в него има една хубава душа. Глупавият човек не може да пее. Вие не можете да ме убедите в противното. В един глупав и своенравен народ не могат да се раждат добри певци и музиканти. В народ, в който има нещо добро вложено, в който има нещо даровито вложено, само в него могат да се раждат добри певци и музиканти. В българина има вложено нещо хубаво, но за него се изискват условия. Че майка му умряла преждевременно, това се дължи на следния факт. В българина на главата горе в средата е малко сплесната. Не зная още в коя предисторическа епоха е умряла майка му, но, хлътналата глава горе показва, че това е така. В следствие на това, туй българското чувство в българина отсъствува. Всеки човек на когото главата горе е хлътнала, това показва, че му липсва нещо. Вие не гледайте какъв е човек външно, какъв е неговият автомобил. За мене не важи какъв е човек външно дали е бял или червеничък, или син, това не е важно. За мене важи какъв е човек в геометрическо отношение, какви са линиите по него – прави или криви. Също за мене важат и онези математически сили, които са работили върху него. Защото природата работи по едни математически и геометрически закони. Тя е поставила всички неща в човека по един строго определен начин. За пример, тя е поставила устата на човека правилно, според любовта, която действува в него. В носа, тя е поставила неговата интелигентност. Разумността е поставила в неговите уши. Силите е поставила в неговите ръце. Добродетелите е поставила в неговите крака, а благото е поставила в неговия стомах. Разпоредбите и неговите вътрешни икономически условия е поставила в неговите дробове, а цялото държавно устройство е поставила в мозъка. Това е цял един свят, който човек трябва да изучава. Казвате: Аз виждам този човек в челото му. – Какво виждате в челото му? Я нарисувайте едно правилно чело? Има разни чела. Нива от нива се различава. Садиш жито на една нива и то израства около метър и половина. Садиш жито на друга нива, то израства едва половин метър. Защо? – Защото едната нива е богата, а другата нива трябва да се наторява.

Сега на въпроса: За мене важи това, което вие може да направите. Спрете се върху онова, което ви е дадено, и което в дадения момент можете да направите. Има един закон, който е проверен от хиляди години насам. Този закон е следния: Никога не допускай една отрицателна мисъл да взема връх в твоето съзнание. По никой начин не допускайте такава мисъл. Дойде някой при вас и казва: Знаеш ли, че баща ти е умрял? – Остави тази мисъл настрана. Дойде друг, казва: Знаеш ли, че еди-коя си банка е пропаднала? – Остави тази мисъл настрана! Дойде друг, казва: Знаеш ли, че ти си уволнен? – Остави тази мисъл настрана! Ако пък наистина си уволнен, трябва да знаеш, че си в един човешки порядък. Значи хората те назначили като учител и те ще те уволнят като учител. Назначили те като управител и те ще те уволнят като управител. Или, назначили те като министър и те ще те уволнят като министър Обаче, това, за което си поставен от природата, никой не може от там да те уволни. Целият свят да се събере, да те уволни, никой не може да те уволни. Никой не може да уволни човека от онази му работа, на която природата го е назначила. Това трябва да влезе като правило, като закон във вашия живот. При това положение, ти ще бъдеш господар на положението си. И какво ти остава тогава? – Да изпълняваш само Волята Божия. Казваш: Аз в суеверия ли ще вярвам? – Че какво е суеверието? Че ти трябва да знаеш, че си на работа назначен. Ти си длъжен днес на всяка минута да поемаш по 20 пъти въздух. Някой ще каже, че си махаш краката. – Не си махаш краката, но ти работиш за природата. И като седиш така, кой как мине, ти казваш: Този човек е добър, онзи е лош и т. н. Ето какво разбирам аз под думата лош и добър човек. Седя и наблюдавам една инсталация, в която постоянно минават празни и пълни кофи. Празните кофи отиват да се напълнят, а пълните отиват да се изпразнят. И така продължава работата. Пълната кофа е добрият човек, а празната кофа е лошият човек. Пълната кофа се празни, а празната се пълни. Ако си добър човек, ти си пълна кофа, а ако си лош човек, ти си празна кофа. Сега аз не разглеждам дълбоко психологически в какво седи добрият и в какво седи лошият човек. Добрият човек е пълен, човек, той носи всяко нещо на своето място и го изпразва. Той цял ден ходи и пренася, изпразва, оставя по нещо, а празният нищо не носи в себе си.

„Разумният домостроител“. Сега и ние трябва да строим. Най-първо ние трябва да знаем, че сме работили, ние работим, но има един начин, който ни дава направление. И тогава ние казваме: Има нещо разумно в човека, което му дава направление как трябва да строи живота си. Всеки от вас трябва да се вслушва в това разумното, което наричам дух. За духа има много мнения. Религиозните ще кажат, че се говори за Божия Дух. Това са неразбрани работи. Те говорят за духа, но не го разбират. Според мене, всяка дума, която е двузначеща, не е силна. Сега да ви дам пример за едно такова двузначещо знание, или по-право за две различни думи, при един и същ случай употребени. Отиват двама турци помаци в едно лозе да берат грозде. Единият от тях влиза в лозето да си избере по-хубаво, от което да си откъсне, а другият му казва: Слушай, като дойдат пъдарите и те видят, че береш грозде, да се вслушаш в думите им, да чуеш какво говорят. Ако чуеш да казват: Удри го, веднага бягай! Запомни добре тази дума: Удри го! По едно време идват пъдарите и като го видели, тръгнали към него с намерение да го набият. Един от пъдарите, отдалече още казал: Светни му един! Помакът чул, че се говори нещо, но чакал да чуе думата – удари го. Като не чул тази дума, останал още в лозето. Приближили при него пъдарите и единият от тях му светнал една, и другият от тях – че две, че три. Но най-после другият казал: Стига! И първият престанал да го бие. Тогава помакът се оплакал на другаря си и казал: Братко, ако не беше думата стига, боят нямаше да престане. Но като чух думата стига и боят престана. Значи в дадения случай думата стига има определено значение, тя подразбира да престане боят. Също така и думата светни му, има определено значение. Като кажеш някому светни му ще получи, ще почувствува нещо. Като се каже думата стига, пак ще усетиш, че нищо не се слага вече върху гърба ти. Думите, с които човек си служи трябва да бъдат определени, а ние някога си служим с двузначещи думи. В природата двузначещи думи не съществуват. Всички двузначещи думи са от човешки произход. Думите, с които природата си служи са от едно значение.

Казвам: Разумното в нас ни подшепва как трябва да строим своя живот. Един офицер, който взел участие при атаката на Одрин, ми разправяше един случай за това разумното начало в човека. Една вечер си лягам и мисля сутринта да предприема една атака, но нещо сред нощ ме събужда и ми казва: Веднага стани и премести войниците от това място! Послушах този глас. Станах, преместих войниците си и след десет минути турците предприеха нападение на същото това място, дето бяха по-рано войниците. Нападаха безброй снаряди. Ако не бяха се преместили войниците, щяха да отидат. Други двама братя офицери ми разправяха друг един случай. Тия двама офицери били родни братя, но от десет години били скарани за някаква дялба, и не си проговаряли ни дума. По едно време и двамата се намерили при атаката на Одрин. Тогава единият от тях чува един глас: Да станеш още сега и да отидеш да се примириш с брата си, защото ако не се примириш ще заминеш за другия свят. Веднага отивам при брата си и му казвам: Братко, десет години вече сме скарани, не си проговаряме дума. Ето, каквото е останало от баща ми, вземи го! Ако искаш доброволно да ми дадеш нещо, добре, ако ли не, аз съм съгласен на всичко, но само да си живеем по братски. И той се съгласи, помирихме се и така си спасих живота. Ако не бяхме се помирили, щях да си замина за другия свят. Казвам: Във всинца ни има нещо Божествено, разумно, което ни говори. Сега вие очаквате да дойде някой философ със своите трактати да ви доказва, че има Господ някъде отвън, който живее на небето и който е създал световете и слънцето. Но и след като ви държат такива трактати, пак нищо не се доказва. Един знаменит американски проповедник, наречен Муди, чувал да се говори за друг един учен, проповедник, който много добре проповядвал и затова един ден отишел да го чуе. Този проповедник говорел за пророк Йона, как бил глътнат от кита. Но за да докаже това нещо на паството си, този проповедник аргументирал факта цял час, докато най-после вкарал Йона в утробата на кита. Най-после Муди се смее и казва: Бре, този проповедник измъчи Йона цял час, докато го вкара в утробата на кита. Та и вие сега очаквате с един трактат да се реши въпросът, съществува ли Бог или не. Хубави са трактатите, но те са учени работи. Когато хората доказват дали има Бог или няма, те разбират съвсем друго нещо. Сега учените хора изчисляват за колко милиона години слънцето ще има светлина, след което ще престане да свети. Какво ще стане после със земята и те не знаят. Но един учен е изчислил, че след сто милиона години, слънцето ще престане да дава своята енергия. А дали това ще стане след сто милиона години или след хиляда милиона, това и аз не зная. Този учен обосновава своите твърдения, но хората се намират пак в едно противоречие.

Един от турските султани казал на своите придворни, че искал да се намери някой, който да му каже една хасъл лъжа. Започнали да търсят такъв човек по цялото царство. Намерили се няколко. Влиза единият и започва да разправя на султана: Султан ефенди, преди години баща ми си откъсна, отскубна от брадата си един косъм и го тури на моста на Дунава и през този мост минаха руските войници. – Ола белир!Влиза другият и започва: Султан ефенди, преди години майка ми взе това яйце, тури го под една патица и от него излезе една голяма камила. – Ола белир! Най-после идва третият, придружен с още един и с двама хамали, които носят един голям кюп. Започва той: Султан ефенди, преди години в Московската война, баща ми даде на твоя баща този кюп пълен със злато назаем. – А, не това е лъжа вече! Значи, достолепието на султана не позволява да каже „ола белир“, че баща му може да вземе назаем пари от този обикновен човек. Невъзможни са тези работи! Нито е възможно от един косъм да се построи цял мост, по който да минат московските войници. Нито е възможно от едно яйце камила да излезе.

Казвам: Ние съвременните хора сме строители на своята съдба в света! Царевичното зърно се строи, то от само себе си е строител. Като го посадите в земята, то израства, царевица става. Като посадите ябълчното семе в земята, ябълка от него става. Като посадите крушата, круша става. Трябва ли да седите при всяко едно растение, да му проповядвате какво трябва да прави? – Ако житното зърно знае какво да прави, ако царевичното зърно знае какво да прави и ако всяко едно семе знае какво трябва да прави, ти разумният човек няма ли да знаеш, какво да правиш във всеки даден случай? Ти като житото знаеш и като царевицата знаеш какво трябва да правиш. И сега някой ще каже, че новите вярвания ще направят всичко. – Новите вярвания са ония, които сега идат в света. Новите вярвания се зараждат във всеки човек. Времето създава новите вярвания, защото има сега нужда от тях. Новото е което сега помага на нашия растеж, на нашето умствено развитие, на новия живот. Казвате: Старата история си отива! – Старата история не съществува, защото под старата история се разбира съвсем друго нещо, съвсем опако понятие за истината. Ако истината остарява и може да бъде малка и голяма, това е вече съвсем друг въпрос, с нея въпросът е разрешен. Това е човешки порядък! Истината не може да бъде стара. Ако истината е стара, значи тя се е изменила. А истината не може да бъде нито стара, нито млада. Тя не може нито да остарява, нито да се подмладява. Истината е онова начало, което дава вечния процес на развитие, което осмисля живота. Целият свят седи в истината, зад истината няма друг никакъв смисъл. Единственото нещо, което осмисля крайния живот на хората, това е истината. И когато ние се радваме и веселим, това е истината у нас, която е причинила тази радост. Когато човек постига нещо в света, той е в света на истината. Всички човешки постижения се дължат на истината. Ако човек обича истината, тя всякога ще му помага. Човек живее и се движи в истината, тя му помага и тя е разумна. Никой не трябва да види образа на истината, но щом тя види най-малкото усилие на човека, тя веднага е готова да му помага. Ето, и слънцето, което седи на 92 милиона мили от нас, и то ни помага. Ние не го виждаме, но неговата светлина слиза върху нас. Неговата светлина, неговата енергия слиза върху нас и върху растенията и ни помага да растем и да се развиваме. Божественият Дух, който слиза върху тебе, ти не чакай да го видиш онзи импулс, онази мисъл, онова чувство, които влизат в тебе и те карат да работиш, това е Божественото. Колкото слабо, колкото малко да е това малко нещо, обърни му внимание, защото от него ще възприемеш най-голямото благословение, най-голямото благо. И сега тези малките работи трябва да ги аргументират. Ако мине покрай тебе един богат човек и ти даде хиляда лева, а след това мине един мъдрец, и ти даде едно житно зърно, кой от двамата е дал повече? – По човешки ако разсъждавате, онзи, който ти е дал хиляда лева, ти е дал повече. Но ако разсъждавате по Божествено, онзи, който ти е дал житното зърно, ти е дал повече. Ако това зърно го посадиш в земята и го отглеждаш редовно 12 години, в 12 години, то ще даде толкова, че ти ще станеш най-богатия човек в света! Ако това зърно даде средно 60 или сто зърна, следната година ще имате сто по сто зърна и т.н. В продължение на 12 години, ти ще бъдеш най-богатия човек на света. Въз основа на същия закон, ако вие посадите в себе си една красива мисъл, тази мисъл в десет години от горе ще бъде в състояние да създаде от вас един отличен човек. Не само това, но направете един реален опит. Някой от вас, например, не е доволен от своята красота, иска да стане красив. Турете в себе си мисълта да станете красиви. Как ще станете красиви? – Ще ви дам едно правило. Вие никога не можете да станете красиви, докато не обикнете красивите хора! Обикнете един красив човек, но не за да вземете красотата му, но като го видите да ви е приятно, че сте го видели. Постепенно ще придобиете красотата. Искаш да бъдеш добър. – Можеш да бъдеш добър. – Можеш да бъдеш добър. Намери един добър човек и го обикни. Защото доброто в този човек е конкретно. Като вложите доброто на този човек в себе си, и вие постепенно ще станете добри. Доброто е нещо разумно в човека. То не е произволно. То е обосновано на една последователна разумност. И тогава тази разумност, веднага ще измени съотношенията. Ако някой има ръст от 180 сантиметра, а широчина на раменете, едва около 30 сантиметра, този човек непременно ще бъде недоволен. Който иска да бъде даровит човек, раменете му трябва да имат широчина най-малко около 65–70 см. Това развива широчина, волева сила в човека. Тогава дробовете ще приемат повече въздух и този човек ще мисли добре правилно. Ти не може да имаш една светла мисъл при тесни, свити рамене. При тесни рамене, дробовете не функционират добре, кръвта не се пречиства правилно, събира се повече нечиста кръв и в мозъка и по цялото тяло и човек не може да мисли правилно. Такъв човек всякога ще бъде недоволен. Той ще се убеди, че и това което чувствува не е правилно. Питам: Какво ви трябва? – Ако аз съм на ваше място, ето какво бих направил. Щях да събера около 20 деца около себе си и ще взема участие в техния живот. Ще ходя на разходка, ще се уча от тяхната веселост, от техния хумор, от тяхната досетливост и незабелязано ще се подмладя. А тъй ходите сам, замислен, че този не бил като вас, онзи не бил като вас, а вие сте особен. И наистина няма да забележите как един ден ще станете особен човек, ще остареете, очите ви ще изгубят своята веселост, своя ясен поглед. След това ще бъдете недоволни и от себе си. Всички съвременни хора в това отношение са особени. Ето и религиозните хора искат да станат светии. Като станат светии те мислят, че светостта се характеризира с жълтия цвят на лицето, с хлътналите очи. Казват за някого: Този човек се посвети, пожълтя, очите му хлътнаха. Не се залъгвайте! – Ако със заглъбването на очите, човек може да стане светия, то е лесна работа. Всеки болен е светия тогава. Не, светията има особени черти. Лицето му не трябва да бъде набръчкано и жълто, очите му не трябва да бъдат хлътнали навътре. Когато стомахът на човекът е добре разположен, когато той е малко пълничък, и духът му е добре разположен. Щом стомахът на човека не е добре разположен, и духът му не е разположен. Тогава щом станеш сутрин, тури ръцете си на устата си и кажи: Господи, благослови стомахът ми да бъде добър слуга и аз да бъда добър господар. Много храна няма да му давам, но и хайлаз няма да го правя. Ако човек знае де да се пипне, той ще може добре да си въздействува. Затова казват, че лицето е израз на човешката душа. Всяко бутване по лицето със знание, може да си предадете нещо добро. Но трябва да знаете де и как да се бутнете по лицето. То е цяло благословение тогава. Лицето е свещено нещо. Ако пък те бутнат дето не трябва и както не трябва това е цяло нещастие. Има една поговорка, че лицето е израз на човешката душа. Всяко място от лицето изразява една скрита сила у човешката душа. Дали това място ще бъде на очите, на ушите, на носа или на устата, всяко от тия места изразява някаква велика сила в човека. Великото минало, всичкото бъдеще, всичкото настояще е написано върху лицето на човека и той трябва да знае да чете по тази книга. Като погледне лицето си, да чете, да се насърчава. Разправяше ми един познат за своя една болест. Хванало го една голяма простуда и една вечер бил много зле. Казвал си той тогава: То се видяло моята работа, че ще свърша вече, но да се приготвя поне за онзи свят. В това време нещо ми каза: Утре ще бъдеш здрав! – Че как ще бъда здрав? Нещо ме заблуждава в мене, то ще се мре! По едно време ме унесе един дълбок сън и аз заспивам. Сънувам, че влизам в една хубава плодна градина разхождам се между хубави узрели плодове. След това виждам един хубав чист извор. Приближавам към него, пия от тая чиста вода. И най-после се намирам в една баня, събличам се и се окъпвам. Като се събуждам сутринта, виждам, че съм цял изпотен, но вече съм по-добре, здрав се чувствувам. Седя и си мисля, какво стана с мене, кое беше онова, което ми каза, че утре ще бъда здрав? Казвам: Това беше разумното, което ти каза, че утре ще бъдеш здрав. – Но как стана всичко това, че ходих и на градина и при извор и на баня се къпах? Всичко това беше на сън. – Да, на сън си се къпал. Докато ти видя тези неща в сънния свят, те в действителния свят оказаха известен резултат.

„Разумният домостроител“. Казвам: Кой е този разумният домостроител? – Вие трябва да се справите с вашия песимизъм. По естество българинът е песимист, понеже планетата Сатурн има голямо влияние върху него. Затова българинът е повече философ. Каквото и да му се казва, той все казва: Не се знае. Едно нещо прави впечатление на българина, в което и вярва той. Аз съм навеждал какви ли не доказателства, но той вярва само като види, че започваш да мериш. В своите изследвания като взема да го меря от главата до краката, той седи, внимава и си казва: Зная този човек, мери. Като извади калема, мери от горе до долу. Не е шега работа! Пък и смята – наука е това! Та казвам: Разумното у вас е вашият добър слуга. Вярвайте на него, вярвайте и на съветите, които вашите добри приятели могат да ви дадат. Един ваш приятел може да ви даде един съвет, може да се помоли малко за вас, но като вярваш, ще имаш резултат. Той ще ви пошепне. Ще каже: Ти ще оздравееш! Затова вярвайте в разумното във вас. Никога не напущайте разумното. Аз го наричам Божественото във вас. С него ние сме свързани. Какво е това Божественото, разумното начало, то не се определя. Каквото ти каже, то става, но как става и по какъв начин става, това не може да се определи. Ако ти наблюдаваш, по никой начин не може да забележиш как стават работите. Има неща в природата, които човек може да наблюдава и те стават. А има неща в хората, които стават в тайно, без те даже да подозират. И когато тези неща стават, човешкото съзнание не е будно за тях.

И сега аз казвам: В отрицателното не вярвам. Но хората обръщат внимание повече на отрицателната страна на живота. И затова някои казват: Аз вече съм преминал възраст! – Че на каква възраст си ти, едва сега си човек на 45 години, който е започнал право да размишлява. И той мисли, че е стар. Ако ние бяхме във времето, когато хората живееха по 900 години и повече, какво щяха да представят вашите 45 години? Вие сами си туряте преждевременно мерки на вашия живот. Та, вие като станете на 50 години, започвате да разсъждавате като турците, които казват: Юс-дюс! Когато стане на 50 години вече, човек определя какво ще бъде положението му. Когато станеш на 50 години, ти едва ще се запознаеш с втората си майка. А като станеш на 80 години, ти ще се запознаеш с третата си майка. Значи, човек има три майки с които, ако не се запознае, той не може да бъде умен човек. Следователно, ти трябва да се запознаеш с първата си майка, която те е родила, с втората си майка, която те отглежда и с третата си майка, която те учи. Ти трябва да станеш на 80 години, за да се запознаеш с третата си майка. Като дойдеш при нея, така ще се уплашиш, че ще кажеш: Тази работа няма да я бъде! Та от там насетне, ти можеш да бъдеш човек, да станеш млад момък. За в бъдеще това нещо учените ще го доказват, като поставят човека в магнетичен сън и ще му внушат, че той е млад, едва на 19 години. По този закон, всеки 80 годишен старец може да се подмлади, да се върне да стане 19 годишен момък. Но той трябва да забрави всичко, да не мисли. И като се подмлади няма да остане нито една от тогавашните му бръчки. Това показва, че законът на внушението работи в света! Някой се разболее от някоя болест, но като го поставят в магнетичен сън, той ще заспи и ще се подмлади. Ти трябва да заспиш и мисълта за подмладяване трябва да се втълпи в мисълта ти, в ума ти и да забравиш всичко старо. Някой се оплаква, че го болят зъбите и се бои да не му опадат. – Че го болят зъбите, това показва, че той сам си е внушил това. В природата няма зъбоболие. Зъбоболието е от човешкия свят. Здравите зъби подразбират закона на природата. Нещастието, това е човешкият порядък. Нещастията, страданията в света се позволяват, за да излезем от човешкия порядък и да влезем в Божествения, т. е. в порядъка на природата. Необходим е човешкият порядък на нещата, не може да не се мине през него. Значи, за да влезем в Божествения порядък, първо трябва да минем през човешкия, през преходния свят. Та има една сила, с която трябва да разполагате. Тя е и единична, и колективна.

Казвам: Ако всички тия хора в нашето общество разбираха законите, те щяха взаимно да си помагат. Да кажем, че някой брат или сестра се обезсърчава. Защо се е обезсърчил? – Да ви кажа защо се е обезсърчил – Тя е студентка например, и няма средства да довърши образованието си. Вие сте едно общество от десет хиляди души. Ако всеки даде по половин лев месечно, това са пет хиляди лева. А на всеки да се падне по шест лева годишно. Значи, ако всеки даде по шест лева годишно, ще снемете товара от гърба ѝ. Друг случай: Някой брат се обезсърчил, че няма въглища. Вие сте общество от десет хиляди души. Какво ви струва, за да му купите един тон кюмюр? По този начин ще докажете, че се интересувате от този брат. Не е въпросът да му се помогне така, че да го ограничите, но да му докажете, че се интересувате от него. Този брат иска да учи, а трябва да се подкрепи. Знаете ли какво нещо е като влезете в едно общество, да покажат всички, че се интересуват от вас. Не е въпросът да очаквате, но да ви помогна(т). Няма ли да се разрешат лесно тогава всички мъчнотии? Ето на, толкова години вече аз говоря на българите. Ако бях говорил на други народи, досега светии щяха да станат. Те казват, че този човек разсипа нашата вяра. Че каква вяра имате вие? Ако имахте вяра досега от България щеше да стане нещо, но вие нямате вяра. Та и историята показва, че сте хора, които вървят без вяра. Аз искам да туря българите в правия път и затова казвам: Вървете по българския път, който Бог е определил! Не ходете по вашите пътища, защото ще ви пати главата. Разликата между истинския лекар и човешкия седи в следното: Когато истинският лекар ти даде лекарство, същевременно той ще ти покаже пътя как трябва да живееш, а светският лекар, веднага като му платиш, той ще ти помогне може би, но след два три месеца ще ти се яви нова някаква болест. Всички болести, които сега съществуват в света, се дължат на ред условия, които срещаме в света. Може някоя болест да е наследствена, дошла по закона на внушението. Например, ако бащата на някой е обичал да пие, той ще предаде тази слабост и на сина си, по закона на внушението. Ако бащата е обичал да трупа много имане, той ще предаде на някое от децата си това качество и те да събират, да трупат като катеричката. У катеричката чувството на стяженолюбието е силно развито. Като дадете нещо на катеричката да яде, каквото ѝ остане, тя непременно ще го скъта някъде. Ако е останал един орех, тя непременно ще го скъта някъде да ѝ се намира, за утре. Обаче, ако дадете на кокошката цяла крина жито, като се наяде, тя непременно ще влезе в крината и ще разкъшка житото. Тя казва: Пет пари не давам за това жито. Че утре мога да гладувам, нищо не значи. Съдбата ми е такава. Ако и на вас съдбата е такава, кокошка сте. Като се наядете и ви остане нещо, посадете го. В това отношение аз обичам катеричката, която обича да скътва.

Казвам: Внимавайте да не изгубите условията на Божественото, което ви е дадено. За това се изисква едно домостроителство. В пътя, който ви е даден трябва да стоите. Сегашните хора в Америка, в Англия и другаде, очакват да дойде бъдещето, така всичко да се преустрои. Но като очакват бъдещето, те изгубват един важен момент – да работят върху себе си. Като станат на 50 години те ще кажат: Младите сега да работят! Не, от 50 години нататък трябва да работим. От 50–120 години, тази работа е най-полезна. Ако човек живее до 120 години, той трябва не само да живее, но да бъде полезен за другите. Такъв човек ще живее изключително за другите. Мнозина казват: Ние вече остаряхме и сега нищо друго не ни очаква, освен смъртта. Не, не сте остарели! На съвременните хора им трябва домостроителство, трябва да учат в училището какво може човек да направи от себе си. Затова мога да ви приведа много примери от живота да видите как хора от най-лошите условия на живота са се подигнали, а други при най-добрите условия на живота са западнали. Такъв пример имаме с един от най-видните проповедници в Америка – Муди. Той бил обущар, но дотегнало му обущарството и започнал да говори. От една църква го изпъдили в друга отивал. Забранявали му да говори, но той продължавал да говори, да проповядва. Казвали, че не бил роден за оратор, но Муди настоявал на своето. Той имал широки рамене и добро благоутробие, бил малко тантурест като българин. Той бил с валчесто лице, с добри очи, доста практичен с хубаво чело. И наистина в последствие той станал един от най-видните говорители. Слушали са го повече от 15–20 хиляди души. Но той издържа докрай. Често се смееше и навеждаше ред примери. Той казваше за себе си: Ако аз имам в себе си малко поне сектантска кръв, бих отворил вените си, за да я извадя. Аз бих желал да имам християнска кръв в себе си, иначе най-малкото сектантска кръв, ако имам ще я извадя навън. Той привежда друг един пример из своите опитности и случаи на евангелският живот. Едно малко 12-годишно момче посещавало оживителните сказки в една евангелистка черква и като се върнало един ден у дома си, запитало баща си: Татко, защо ти не идваш на събранията да видиш как пеят там хората, да видиш как се веселят? – Е, синко, ние сме утвърдени хора, онези там не са утвърдени, нека пеят! Един ден бащата и детето отиват някъде на разходка. Бащата впряга кабриолета си и тръгват. По едно време конят спира и не мърда, не иска да върви. Детето се обръща към баща си с думите: Татко, конят се утвърди, не иска да върви. – Такова утвърдяване не струва! Това, което дава импулс е животът. Не мислете, че всеки човек може да работи при най-щастливите моменти на своя живот. Често най-великите хора са имали най-големи страдания, но те са преодолявали страданието, и при тези условия са работили най-добре. В тях имаше мисълта, че всичко това ще се поправи и се поправи. Ето първите апостоли не бяха ли мъченици? Но тези 12 души обърнаха толкова хора, че днес има даже 500 милиона последователи на Христа! Апостол Павел беше бит пет пъти по 39 тояги и казваше: „Братя, с големи страдания се влиза в Царството Божие“. И най-после той казваше: „Ако има нещо, с което да се похваля, ще се похваля със своите страдания.“ Един евангелистки проповедник като взема този стих от апостол Павел, изправел се един ден на амвона и казал: Братя, ако има някой да се похвали с плътта си, аз най-много ще се похваля. Той бил висок два метра и 20 сантиметра. Не, апостол Павел казва, че с плътта си човек няма какво да се хвали. Ние можем да се похвалим с нашия ум, с нашето сърце. Че това именно са похвалите на човека: Неговото добро сърце и неговия светъл ум. Човек може още да се похвали и със своята душа и със своя дух!

„Разумният домостроител“. Сега от всички се изисква да бъдете строители. Колкото и да си мрачен и неразположен, остави своето неразположение настрана и вярвай, че онзи, който ти е предначертал пътя, той е предвидил и за тебе едно място. Остави всички стари философии и ако си верен, ти ще се повдигнеш в света. И да умреш, Той ще те възкреси. Ти може да си една малка буболечица, но Този, Който те е създал, един ден ще те повдигне. Ето и в Писанието е казано, че Бог се обърнал към Якова с думите: „Не бой се Якове, червей!“ Такава трябва да бъде вярата на младите – да не се обезсърчават. При най-малките мъчнотии, вие се обезсърчавате. Не, всички можете да бъдете красиви, но каква трябва да бъде вашата красота? – Красиво трябва да бъде челото ви. Там трябва да бъде написана истината. Красив трябва да бъде носът ви – там трябва да бъде написана интелигентността. Красива трябва да бъде устата ви – там трябва да бъде написана Любовта. Красиви трябва да бъдат ушите ви – там трябва да бъде написана разумността, мъдростта – красиви трябва да бъдат ръцете ви – там трябва да бъде написана справедливостта. Красиви трябва да бъдат нозете ви – там трябва да бъде написана добродетелта, доброто. Това всичко трябва да бъде написано така, че да му намерите службата.

Казвате сега: Външните условия! – Външните условия, това са Божествените условия, средата, в която живеят хората. Онези хора, с които сте заобиколени, са поставени нарочно от Бога, за вашето възпитание. Каквито и да са разбиранията ви, това е важно да знаете. Всички вие няма да живеете в една среда. Вие се движите в една крива линия. Защо? – Законът е такъв. Нашата слънчева система, която заема около 20 милиона мили пространство, се движи около друго едно слънце, това слънце пък се движи около друго едно, което заема хиляда милиони години, докато го обиколи. Та след хиляди и милиони години земята и слънцето ще бъдат на съвсем друго място в пространството от това, което заемат днес. Това е една философска система, която само великите хора могат да разберат. Следователно, за вас всеки един човек е един малък свят. И затова всеки човек, с когото дохождате в съприкосновение трябва да знаете, че е необходим за вашето повдигане. Това е ако го разберете, ако не го разберете, той ще стане причина за вашето падане. Помнете това! Всеки човек с когото сте в съприкосновение и го разбирате, вие ще се подигнете; ако не го разбирате, вие сами ще станете причина за вашето падане и ще си повредите. Вярвайте, че във всичко в света, и в доброто, и в злото е Бог! Принципално е така. Ако разбираш Бога, Той се проявява като добро в тебе. Ако не Го разбираш, Той се проявява като зло в тебе. Щом се разкаеш той престава да те мъчи. Щом упорстваш, той те наказва. Защо е така, никой досега не е дал обяснение за това. Но едно трябва да знаете: Всичко е вътре в Бога! Злото е създадено от нас, защото ние искаме да въздействуваме на Господа, да Го накараме да мисли като нас. Не, това е невъзможно. Невъзможно е да накарате Господа (да) мисли като нас. Ако пък изпълним Божествения план, който е турен за нас и за нашето подигане, ние ще станем по-велики хора, отколкото даже предполагаме. И в този, и в бъдещия живот, всякога ще имате добри условия. Но казвам: Не мислете за бъдещето, мислете за днешния ден. Ако пък имате горчиви мисли, горчиви чувства и желания, всичко това изхвърлете навън! Оставете само чистото и започнете една творческа работа върху себе си! Какво са постигнали другите хора, оставете на страна. Какво вие ще постигнете, това е важно за вас. Защото постижението на другите хора е постижение и за нас. Постижението на цялото човечество, един ден ще бъде и постижение и за нас. Каквото музикантите добият, един ден, това ще бъде по наследство и наше. Каквото художниците постигнат, един ден, по наследство то ще бъде наше. Каквото философите постигнат, един ден, то ще бъде наше. Кога? Един ден, за бъдеще. Но сега всички трябва да работим за малката работа, която ни е дадена. Нея да свършим тази работа трябва да свършим, за да имаме Божественото благо от Онзи, който ни казва: „Напред вървете и работете!“ Затова всеки от вас да намери по един малък занаят. Пък направете най-после това, което един турски кадия е направил. Един турски кадия в турско време е било това, го уволнили от работа. Човекът бил кадия, научен бил да заповядва. Какво да прави сега? Мислил дълго време и най-после намислил какво да прави. Той имал малко пари и с тях купил 40 нови стомни, всяка от които съдържала по пет килограма. Отишел до джамията, напълнил ги с вода и седнал отвън. Кой как минавал посягал към една от стомните, но той веднага отивал към хората и казвал: Не от тази стомна, но от онази. Така пак могъл да заповядва. И като се научили, че трябва да го питат, като дохождали при него все го питали: Хаджи ефенди, от коя стомна да вземем вода? И така той пак станал важен поне за това общество, което се събирало около джамията.

Сега и на вас казвам: Вземете такива стомни и идете около някоя джамия да заповядате.

„Благословен Господ Бог наш“.

Добрата молитва.

(Снежно време, но не е студено).

17. неделна беседа от Учителя, държана на 3-ти февруари 1935 г.
София, Изгрев


Facebook коментари





Теми съдържащи: Неделни Беседи, София

0 потребител(и) четат тази тема

0 потребители, 0 гости, 0 анонимни