Към съдържанието

  • Log In with Google      Вход   
  • Регистрация


                       


1932_06_19 Малкото добро и малкото зло19 юни 1932 г., Утринно слово, София

София Утринни Слова

  • Please log in to reply
Няма други мнения в тази тема

#1 alexamsterdam

alexamsterdam

    Отличен работник

  • Потребител
  • PipPipPip
  • 797 Мнения:

Публикувано 13 януари 2011 - 18:44

Аудио - чете Мария Кисова

От книгата  "Абсолютната Истина", утринни слова, година I (1930-1931),
издадена 1949 г., София - Изгрев
Книгата за теглене - PDF
Съдържание на томчето

От книгата "Абсолютната Истина", утринни слова, година I (1930-1932),
издание на ИК "Жануа'98", 2010 г.,
Книгата за теглене - PDF
Съдържание на томчето

От книгата  "Абсолютната Истина", утринни слова, година I (1930-1931),
Издателство „Бяло Братство“, 2012,
Книгата за теглене - PDF
Съдържание на томчето




Малкото добро и малкото зло



Размишление

Ще прочета 10-та глава от Матея, 6–21-ви стих.

Една поговорка казва: „Повторението е майка на знанието“. – Кога повторението е майка на знанието? – Когато е разумно. Ако постоянно търкаш дрехата си с четка, за да я изчистиш, може ли да кажеш, че това постоянство е на място? Две повторения на едно и също място не трябва да стават. В съзнанието на онзи, който повтаря, винаги трябва да става известна смяна. Казваме, че съзнанието на човека не трябва да стои на едно и също място. Казваш: „Истината трябва да се повтаря“. – Не, безполезно е да повтаряш една и съща истина. В съзнанието на онзи, който повтаря истината, както и на онзи, който слуша, непременно трябва да става известна промяна. Ако съзнанието им не се изменя, колкото и да се повтаря истината, нищо не се постига.

Сега, у всички хора има желание да узнаят истината. Питам: Какъв смисъл има товаренето на коня? Конят не мисли, че трябва да се товари, но хората казват, че трябва да го товарят. – Защо? – Без натоварване животът няма смисъл. Товарът взима нещо от вас. Ако товарите коня със сто килограма тежест, какво печели той? – Нищо не печели. В случая конят губи. Ако му сложите товар от 10–50 килограма, той печели нещо, упражнява се. От 50 килограма нагоре той губи от своята енергия. Мнозина не взимат това предвид. Има случаи, когато натоварването има смисъл. Добрият слуга, безкористният труженик не трябва да се товари много. И добрият господар не трябва да претоварва своя слуга. Колкото по-правилно разпределя той работата, толкова по-добре. Чрезмерната работа, в края на краищата, не допринася много. Този закон е верен и по отношение на тялото. Има хора, които от сутрин до вечер ядат, за да се оправят. Да се оправи тялото ти, това е все едно да си в положението на чрезмерно натоварения кон. Ще се натовариш с мазнини, а не с мускули! Това претоварване ще предизвика известна деформация или в лицето, или в ръцете, или в краката. Това наричат надебеляване, напълняване. В този процес няма никакво организиране. Където силите са организирани, там работи известна енергия. Натрупването е физически процес. Там се явява излишна материя, която трябва да се обработи. Какво придобива домакинята, като мете къщата си? Всеки ден тя изнася сметта от стаите, трупа я на едно място, за да я изхвърли навън. Моралът на съвременните хора е подобен на метенето. Днес метеш, утре метеш, докато изхвърлиш сметта навън. С метенето нищо не се постига. Изметеш стаята и мислиш, че си я изчистил. Привидно стаята е чиста, но какъв е въздухът? – Пълен с прах.

Като говоря по този начин, ще излезе, че ви морализирам. Не ви морализирам, но изнасям истината, както си е. Някой сгреши и започне да мете грешките си, иска да се изчисти. Той не подозира колко прах ще вдигне във въздуха. По-добре остави погрешката настрана или я стъпчи, отколкото да я метеш. Вие се отнасяте с голямо уважение към погрешките си, не смеете да ги стъпчете. Вие не знаете, че ако повдигнете една грешка от физическия свят, т.е. ако я преместите, тя ще влезе във вас. Виждаш, че някой направи една погрешка. Ти се запитваш: „Защо става така?“ Щом си задаваш този въпрос, ти преместваш погрешката от физическия свят в своя ум. Където отиваш, носиш погрешката със себе си; на работа ли отиваш, в училище ли отиваш, постоянно се питаш защо стана така. Че е станало нещо, станало е, но не можеш да си обясниш причината. Вървиш по пътя, бързаш за някъде. В ръката си носиш шише с масло. По невнимание падаш на земята. Шишето се счупва и маслото се разлива. – „Защо паднах и счупих шишето?“ – Не търси причината, няма да я намериш. – „Защо стана така? Не можеше ли да не се счупи шишето?“ – Можеше, но се счупи. Какво ще правиш сега? Това са опитности, през които трябва да минете, за да придобиете истинското знание. Само така ще разберете трябва ли да се занимавате с чуждите погрешки. И ако искаш да изправиш една погрешка, трябва да знаеш кога и как да я изправиш. Има случаи в живота, когато не трябва да изправяш нито своите погрешки, нито чуждите. – Защо? – Те са привидни. Следователно по-добре е такива погрешки да си останат неизправени, отколкото да ги изправяте.

Мнозина казват: „Това, което Учителят говори, се отнася до нас“. – Това е крива мисъл. Може да се отнася до вас, а може и да не се отнася до вас. Колкото е вярно едното, толкова е вярно и другото. Например, говоря нещо за някой доктор по философия. Ще кажете, че говоря специално за някого. Не, говоря за доктора по философия. Ако мислиш, че говоря за тебе, ти се оприличаваш на него. Мислиш, че си еди-кой си доктор. Не, ни най-малко не говоря за тебе или за друг някой. В коя наука няма философия? Следователно ти можеш да бъдеш доктор по математика, но естествените науки, по медицина и т.н. За кого тогава говоря аз? Пък и в морала има философия.

Съвременните хора, като говорят за морал, подразбират нещо установено. – Да, човешкият морал е отчасти установен, отчасти неустановен. Какъв е моралът на разбойниците? Съберат се двама разбойника. Единият казва на другия: „Ти ще убиеш еди-кого си“. И той, от солидарност, убива човека. Обаче той има свободата и да не го убие – от него зависи. Това е морал с две страни: отрицателна и положителна. На същото основание ти си свободен и да обичаш, и да мразиш. Кой създаде любовта? – Бог. – Кой създаде омразата? – Човекът. – Как е възможно човекът, излязъл от Бога, да създаде омразата? Значи от един и същ източник да излизат две противоположни неща: любов и омраза. То е все едно, да вземете тона „до“ в ключ „сол“ по два начина: по-ниско и по-високо. – Възможно ли е това? Като говоря за тона „до“, имам предвид едно и също количество трептения. Че някой го взел по-ниско, а друг – по-високо, това не е „до“. В двата тона има разлика, която отговаря на слуха на човека. Който има развито ухо, ще схване тона точно. Чистотата на тона зависи от ухото и от ларинкса на човека. – Как е възможно това? – Много просто. Имаш нужда от известно количество вода, която трябва да налееш за определено време. Отиваш на извора и гледаш – тръбичката е толкова тясна, че едва капе. За определено време не можете да налеете нужното количество вода. Ще кажете, че тук има някаква грешка. Никаква грешка няма. Сменете тръбата, за да тече повече вода. Значи грешките на хората се дължат на техните разбирания. Ако тръбата е тясна, ще я смените с по-широка; ако е широка, ще я смените с по-тясна.

Следователно, ако моралът ти е тесен, ще го разшириш. – „Умът ми недостига.“ – Ще го удължиш. – „Сърцето ми не събира много чувства.“ – Ще го разшириш. – „Не мога да пея.“ – Ще се упражняваш, докато развиеш гласа си. Пеенето има отношение към съзнателния живот на човека. Може да пееш от любов към пеенето; може да пееш и от тщеславие, а може да пееш и за прехраната си. Обаче не можеш да живееш без пеене. Дали знаеш да пееш, или не, това няма значение. Има нещо вътре в човека, което постоянно пее. Ти го слушаш, но не можеш да го изразиш външно.

Какво се разбира под „пеене“? Да пееш, това значи да живееш. Първо ще се научиш да живееш и след това ще се учиш да пееш. Друг важен процес: Не можеш да живееш, без да обичаш. Може да не съзнаваш любовта, но тя работи в твоето сърце. И когато казваш, че сърцето ти се запалило, това показва, че любовта работи в тебе. Сърцето ти отдавна се е запалило, не сега. Колкото е вярно, че сърцето ти се запалило, толкова е вярно, че е загаснало. Това са фигури на речта. Дейността на сърцето никога не спира. Ако изгасне сърцето, и животът изгасва. Като ученици от вас се иска да пеете. – „Ние се стремим към музиката; ние обичаме да пеем.“ – Стремежът към музиката е вложен в човека. Той съзнава, че трябва да бъде добър, здрав, силен, богат. Това не е нищо друго, освен музиката в човека. Стремежът му към музика и пеене го подтиква към живота, който се изявява в различни посоки. Въпреки противоречията, всеки иска да живее. Млади и стари, всички хора обичат живота, всеки иска да се нареди добре. Питам: Когато работите на младите се нареждат добре, става ли същото и с работите на старите? – „Да дойде веднъж Царството Божие на земята, да се наредят работите на всички хора.“ – Ако Царството Божие дойде и вие не сте готови, какво печелите? Всички четете молитвата: „Отче наш, Който си на небесата, да дойде Твоето Царство на земята, както е горе на небето“. Царството Божие е дошло на земята, но само за готовите души. Мислите ли, че мравките ще разберат нещо от идването на Царството Божие на земята? До каквато култура да се повдигнат мравките, никога няма да достигнат културата на човека. – Що е мравката? – Жестоко същество. Най-жестокото същество на земята е мравката. Змията е хитра, лукава, злобна, но не е жестока. Мравката мисли само за себе си; тя трупа храна, осигурява се. Работи извънредно много, поради което е развила само мускули. Тя няма никаква мазнина, суха е като клечка. Когато човек е недоволен, той прилича на мравка. Той иска да бъде самостоятелен, независим, и каквото пожелае, да стане. Това е мравешка култура. Да трупаш по цели дни, да се осигуряваш като мравката, това не е никаква култура. Ще трупаш, ще трупаш, докато направиш цял мравуняк. И мравките имат един неприятел – мравоядът. Като влезе между тях, той проточи езика си напред. В желанието си да вземат нещо от него, те се полепват на езика му и той ти поглъща. Така той използва мравената киселина.

Аз си служа с мравките за обяснение на противоречията във вашия живот. Не е лоша мравешката култура, но в нея има нещо пресилено. Има определена мярка на взимане. Ще взимаш толкова, колкото ти трябва. Ако взимаш повече от потребното за тебе, ще се натъкнеш на големи нещастия. Най-големите борби в света се дължат на мравките, т.е. на дявола в тях. Да благодарим на Провидението, че ни е запазило от мравките. – „Що е дяволът? Къде ще го намерим?“ – Идете в някой мравуняк, там ще го намерите. Най-опасните същества в света са мравките. Опасни са, защото има и невидими мравки – големи и малки. Мнозина са изучавали историята на мравките. Заслужава да се изучава. Много от нещастията в сегашния живот се дължат на архаичните остатъци от мравешката култура. Трябва да се освободим от нея! Обаче има и нещо хубаво в мравешкия живот. Те се отличават с голяма дисциплина, с голям ред и порядък. И във военно отношение те са добре: имат картечници, чрез които изливат мравена киселина. Те имат добри пионери, инженери, учени мравки, които знаят изкуството да консервират. Тези изкуства са добре развити у термитите. Болестта артеросклероза е резултат на мравешката култура. Невидимите мравки в човека знаят изуството да втвърдяват артериите в човека и причиняват склерозата. Когато животът постепенно изтича от човешкия организъм, тогава се създават условия за склероза. Жизнените сокове в ставите престават да действат и се явява ставен ревматизъм. Не се страхувайте. Човек разполага с вътрешни възможности, чрез които може да се справя с всички болести. Казвам: Не се безпокойте! Не си създавайте излишни тревоги. Някога хората се тревожат за нищо и никакво: че някой не те поздравил, че написал в писмото си една по-остра дума, че ти махнал небрежно с ръка и т.н. Това са излишни безпокойства, но има и вътрешни безпокойства, които всеки сам си ги знае. Безпокоиш се, че не си постъпил както трябва; че не си издържал изпита си добре и др. Българинът поздравява със сваляне на шапка, а някога – с кимване на глава. В това отношение американците са по-практични: те поздравляват в махане на ръка. Те свалят шапка само на някоя високопоставена дама или на някоя голяма личност. Във всички прояви на своя живот американците се ръководят от девиза: „Времето е пари“. Пък и икономично е да не свалят шапката си толкова често. Пари струва тя. Изобщо, богатите хора са скъпи на малките работи. Една делегация от женско благотворително дружество отишла при един голям богаташ – англичанин, да иска помощ за дружеството. Докато чакали реда си, те чули банкера да говори строго на слугата си: „Защо не внимаваш, като палиш огъня? Ти запали две клечки кибрит, когато можеше да изгориш само една“. Като чули това, жените си помислили: „И ние сме дошли за помощ при него! Той се кара за две клечки кибрит – голям скъперник бил!“ Банкерът ги поканил да седнат, попитал ги какво искат и понеже разбрал мисълта им, казал: „Да икономисваш, това е в реда на нещата; да даваш, това е щедрост“. Като разбрал защо дошли при него, той подписал един чек от хиляда английски лири и го дал на делегацията. Икономисването е добродетел, а разточителността – порок.

Помнете: Ако не разбирате разумните закони на природата и не ги спазвате, никога няма да бъдете това, което желаете. Например, някой се гневи много и иска да се освободи от гнева. Друг иска да се освободи от съмнението. Никой не може да ви освободи от вашите недъзи. Що се отнася до страданието, то е необходимо течение в света. Как ще спреш течението на водата, която се движи по наклон? Ако поставите препятствие на пътя, шумът ще се увеличи. Следователно всяка противоречива мисъл, която поставяте на пътя на вашите мисли, непременно ще предизвика известен дисонанс. Тя е бент, който предизвиква вътрешно безпокойство. Например, животът е течаща вода, която тече по наклон. Питаш: „Как ще завърша живота си?“ Тази противоречива мисъл е бент, който внася дисонанс в тебе.

Казваш: „Ами ако умра преждевременно?“ Що е смъртта? – Отбиването течението на живота. Като се отбие течението на живота, самият живот губи ли се? – Като се отбие водата на воденицата, самата воденица разрушава ли се? Не, ще се намери отбитата вода и отново ще се вкара във воденицата. Казвате: „Защо идат противоречията? Защо е този дисонанс в нашия живот?“ – Вие сами сте сложили бент на своя живот и се питате откъде имате противоречията. Махнете бента и противоречията ще изчезнат. Тръгваме двама души на екскурзия. Аз нося на гърба си раница от пет килограма тежест, а той – раница 20 килограма тежка. Кой от двамата ще върви по-добре? Аз ще вървя по-бързо, а той ще пъшка след мене, ще моли да го чакам. Не мога да чакам. – „Няма ли човещина в тебе?“ – Ако те чакам и ти носиш толкова тежък товар, какво печелиш? Казвам: Хвърли излишния товар. По-голямата част остави на пътя, а ти носи само пет килограма, за да вървиш заедно с мене. – „Ако останат на пътя, ще се изгубят. После не мога да намеря багажа си.“ – Остави излишъка. Като мине някой пътник, той ще го вземе. Тъй щото, за да вървим заедно, трябва да носим еднаква тежест. Това подразбира да имаме еднакви идеи. Ако си позволиш да ми предложиш аз да взема част от твоя товар, не си на прав път. Нито пък можем да сменим раниците си. Често хората, за оправдание на своя неуспех, казват: „Деца, жена имаме, не можем да се справим с положението си“. – Никакви деца нямаш. Ти си въобразяваш, че децата са твои. Бог ги създаде, а не ти. Щом Бог ги е създал, Той си има грижа за тях. Той е сложил на всяко дете по един килограм раница, колкото може да носи. Ако то е лакомо и иска повече, ти не си длъжен да го храниш. Иска ли детето да го храниш пет–шест пъти повече от определеното, то е на крив път. Има и птици лакоми, които ядат по цял ден. Това е криво разбиране. И хората имат такова криво разбиране за живота. Въпреки това казвате: „Птица е това!“ – Да, и птицата разбира криво нещата, както и хората. Ако птиците могат да се хранят правилно, както хубаво се обличат, те заслужават подражание. Те гладят перата си, мажат ги, по няколко часа употребяват за тоалета си. Оглеждат се, докарват се. Това е добре, но те не знаят как да се хранят. Те се хранят с насекоми, които гълтат заедно с нечистотиите. Тази е причината за краткия им живот. В друго отношение те водят хигиеничен живот. Живеят по горите, спят на дърветата – на чист въздух. По цял ден прекарват на открито, на светлина. Въпреки това животът им е кратък. Причината за това се крие в неправилното хранене. Какъв е изводът от тази мисъл? Добре е вие сами да си направите извода. Казвам: Не поставяйте в ума си нито една мисъл с нейните нечистотии. Щом се натъкнете на такава мисъл, веднага я изхвърлете навън. Писанието казва: „Само чистите по ум и сърце ще видят Бога“. Значи чистите мисли са храна за ума, а чистите чувства – храна за сърцето. По отношение на храната, птиците са като котките. И котката хване мишката и цяла я нагълта, заедно с козината. Следователно философията на живота се заключава в онези мисли, които носят живот и чистота в себе си.

И тъй, ако сте много недоволни, вие трябва да се разтоварите. Някой е натоварен с идеи, които не може да реализира. Например, ти си 50-годишен човек и се стремиш да станеш силен. До 30–40-годишна възраст си бил силен и си придавал нещо към силата си. Обаче от 40 години нагоре, каквито усилия и да правиш, по-силен не можеш да станеш. Колкото повече се увеличават годините, силата ти се намалява. В края на краищата мазнини можеш да натрупаш, но сила не можеш да придобиеш. Растенето е непреривен процес, но минава от един свят в друг. Първоначално човек расте на физическият свят – най-висшият процес. Тялото му расте, главно на височина. После той расте в чувствения свят – в областта на чувствата. Най-после той расте в умствения свят – в областта на мислите. След като е работил човек върху себе си цели 50–60 години, той си изработва един възвишен морал, който го прави угоден на Бога.
Казвате: „Толкова години работихме върху себе си и нищо не придобихме“. – Това е криво разбиране. – „Колко неща преживяхме! Нищо ли не научихме?“ Под „преживяване“ аз разбирам минаване от едно състояние в друго, т.е. от едно място на друго. Например, ти пътуваш през една планинска местност. На едно място ли стоиш? – Не, ти се движиш от едно място на друго, наблюдаваш, учиш се. Това е преживяване. Привидно като че не става никаква промяна в тебе. Всъщност не е така. Фактът, че всеки момент виждаш нещо ново, това говори за промяната, която става в съзнанието ти. Новото, което виждаш, всякога си е съществувало, но за тебе е ново. Срещаш приятеля си, когото добре познаваш. Обаче сега той изглежда по-добър, по-отворен към тебе. Всъщност, той и по-рано е бил такъв, но сега твоята светлина е по-голяма и по-ясно ти разкрива нещата. – В какво се крие доброто на човека? – В неговата чистота. Човек е подобен на извор, чиято вода не съдържа никакви примеси. Това значи да бъдеш добър човек. И който пие от тази вода, всякога да е доволен. Изворът дава на всички от своята чиста вода, не прави никаква разлика. Следователно доброто е онова начало, което служи за развитието на всяка човешка душа. При доброто човек расте правилно, а при злото – неправилно. Посоката на растенето в двата случая е различна. И добрият, и лошият могат да се развиват умствено, обаче резултатите са различни. Злото води човека в мравешката култура, и той събира само за себе си; доброто води човека в по-висока култура. Мъчно мога да подведа към някаква система културата на доброто и на злото. Културата на пчелите, например, е по-висока от културата на мравките. Ако нарушиш техните правила, иде наказанието. Там има жрица, която заповядва. И ако не знаеш как да пипаш кошерите, ще се спреш на пътя на пчелите, където ще опиташ тяхната строгост. Колкото си по-далеч от пчелите, толкова по-добре.

Казвате, че пчелите работят много. Те се отличават с по-голям ред и дисциплина от мравките. Пчелите са по-малко войнствени от мравките. Културата на пчелите ще мине в нова, по-висока фаза на развитие. Те събират мед за себе си, да се осигурят и за през зимата. Въпреки това хората им взимат меда. Пчелите се сърдят, дразнят се, жилят. Хората пък се бранят. В това отношение, мравките, пчелите и хората имат едни и същи чувства – всички защитават своето. Това е естествено. Божественото, което е вложено в човека, трябва да се защитава. Ще го защитаваш, без да излезеш от неговите рамки. Не се смущавай за водата, която изтича от извора. Не се безпокой, че водните капки, паднали на земята, образуват кал. Те правят по-голяма добрина, отколкото пакост. Като не разбирате смисъла на живота, казвате, че животът е лош. Животът не е лош, но вашето разбиране за живота е неправилно. Питаш: „Защо Бог ми е дал такова малко тяло?“ И малкото дете се чуди защо не е голям човек. И то иска да порасне. Малкото дете е създадено по известна система и не може да излезе вън от нея. Никой не знае защо известен човек или животно има една или друга форма.

Когато Бог създал света, на всяко животно дал съответна форма. Понеже магарето не било доволно от своя малък ръст, Бог му дал друга форма: по-голям ръст, дълги уши и способност да реве, отдалеч да го чуват и всички да говорят за него. По-рано хората не го забелязвали, но сега, с тази форма, то им обърнало внимание и те започнали да го впрягат на работа. Магарето си мислело и си казвало: „Чудно нещо, аз мислех, че съм философ, мога да уча хората, а то излезе другояче – те ме учат“. Голям философ било магарето – маг-хахарец. Обаче всички започнали да му се подиграват, да му се смеят, и от голям философ то се превърнало на обикновено магаре. И сега, като започне да реве, хората му се смеят и си спомнят за времето, когато се молело на Бога да го направи голямо на ръст, да стане знатно, като философ.

Сега, да извадим заключението: Щом си недоволен от живота, ти си в пътя на магарето. Щом никой не може да ти угоди, щом искаш неразумни неща, ти си в пътя на магарето. Вие сами си създавате нещастията. Ако използвате това, което ви е дадено, вие ще имате щастието на ангела. Обаче, ако имате заложбите на един изопачен живот, с архаични желания, и мислите, че отсега нататък може да станете учени, вие сте закъснели. Във всички същества, излезли от Бога, са вложени възможности да станат велики. Използвайте тези възможности. Ако не сте ги използвали разумно и сте попречили на Божествения план, вие ще станете нещастни. Човек спада към тази категория – да изменя и коригира Божествения план. Онези от вас, които сте готови, освободете се от непотребното във вашето съзнание. Ако вие не се освободите, отвън никой не може да ви освободи. – „Имаме препятствия.“ – Какви са тези препятствия, отвън никой не ги знае. – „Лош човек съм.“ – Ти сам се спъваш. Никой не знае, че си лош. – „Искам да бъда добър.“ – Искаш да си добър заради хората, те да знаят това. Така сам ще се спънеш. И като станеш добър, пак ще има две мнения за тебе: едни ще мислят, че си много добър; други ще мислят, че зад твоята доброта се крие някаква задна мисъл. Значи всички хора не могат да мислят, че си добър. Тогава ти ще имаш толкова приятели, колкото и неприятели. Съвременните хора се намират именно в това положение. Някога се питаш: „Защо имам толкова неприятели? Откъде дойдоха те? Моля се на Бога, имам добро разположение и изведнъж нахлуе в ума ми една лоша мисъл, и аз се чудя откъде е дошла“. – Това са твоите неприятели. Друг път седиш и се мислиш за светия. Пак нахлуват в ума ти мисли, че си изедник, лош човек; по-лошо същество от тебе няма. Така ти говори нещо в тебе. Ти падаш духом и се питаш: „Защо, Господи, ми даде това страдание?“ – Защото напусна първата форма, която Бог ти даде, иска да станеш маг-хахарец – философ. И вместо да бъдеш маг-хахарец, стана магаре. Вместо да си силен, голям на земята, ти стана магаре, което носи всички укори и подигравки. Казвате: „Магарешка работа!“ Значи необмислена работа.

Какво казал Христос преди две хиляди години? – „Да възлюбиш Господа с всичкия си ум, с всичката си душа, с всичкото си сърце и с всичката си сила. Да възлюбиш ближния си като себе си. Върху тези две заповеди лежат закона и пророците.“ Учиш хората на закона на Любовта. – „Как ще любим Бога, като не Го виждаме?“ Наистина, ти не обичаш и това, което виждаш. Как ще обичаш това, което не виждаш? Противоречие е това, нали? Питате: „Бог може ли да се хване?“ Това, което се хваща, не е реално. Вътрешно пипане е това, което стои постоянно в твоето съзнание и никога не изчезва. Великият идеал, към който се стремиш, е отвлечен. – „Искам да стана светия.“ – Това е велик идеал. Ако е въпрос да станеш обикновен светия, такива има много по света. Преди да станеш светия, трябва да познаеш хората, ангелите, съществата над ангелите и най-после – Бога. Колко време ще мине, докато познаеш Бога? Казано е: „Това е живот вечен, да познаеш Бога“. Тогава ще изчезнат противоречията.

Някога аз си представям известни положения, привидно невъзможни. Например, обичам един кон и търся начин да изразя обичта си към него. Как ще я изразя? Ако сложа на краката му ръкавици, ще се ползва ли той от тях? Щом го обичам, първо трябва да се заема да превърна копитата му в ръце и крака, подобни на човешките. Тогава ръкавиците имат смисъл. Някога и вие не знаете защо ви са ръкавици. Като ви дадат, казвате, че не ви стават. Това показва, че сте недоволни от идеята. То е все едно, че идеята не струва. Не, има някакъв дефект във вас, който трябва да се изправи.

Като говоря по този начин, вие мислите, че като отидете на онзи свят, веднага ще се изправите. Ако е така, аз мога още днес да ви дам билет да отидете на онзи свят. За три–четири часа ще отидете. Обаче, като влезете в онзи свят неподготвени, веднага ще кажете: „Моля ви се, вземете си билета, искаме да се върнем назад. Да останем още на земята“. Отиването на онзи свят не е механически процес. Ако не си готов за там, ти ще изгубиш и малкото, което имаш. А това, което търсиш, не знаеш дали ще го намериш. И тогава ще се намериш в положението на маг-хахареца. Мислиш, че като отидеш на небето, ще бъдеш щастлив. Ни най-малко няма да бъдеш щастлив. За да живееш на небето, трябва да имаш схватлив ум и добре развито сърце, да схващаш всичко, което става там, и да се ползваш от него. Там редът е съвсем друг, не е като на земята.

Бъдете доволни от живота на земята, за да използвате условията, които ви се дават тук. Това значи да придобиете правилна философия за живота. Като не разбирате живота, вие бързо се произнасяте за хората. Казвате, например, за една сестра, че не е духовна. – Как разбирате кой човек е духовен и кой не е? Каква е вашата мярка за определяне духовността? Ако е въпрос да определите интелигентността на човека, това е по-лесна работа. Колкото повече светлина възприема и обработва той, толкова е по-интелигентен. Аз не говоря за физическата, но за духовната светлина. Очите мъчно възприемат силната физическа светлина. Например, пътувам в тъмна нощ през гората. В първо време, мъчно вървиш – тъмно е. Обаче след време очите ти се нагаждат и започваш да виждаш в тъмнината. В това време някой иде срещу тебе с голяма светлина, която насочва право в очите ти. Започваш да се дразниш, свиваш очите си, мръщиш се. В случая ти си по-доволен от тъмнината, отколкото от ярката светлина. Добро нещо е светлината, добро нещо е и тъмнината, но когато си почиваш. Иначе в тъмнината човек изпада в заблуждения. В една тъмна нощ една американка попаднала на края на града и бързала по-скоро да излезе в някоя осветена улица. В това време я настигнал един негър, прегърнал я, целунал я и тръгнал с нея, да я придружи. Като мислела, че е някой благороден американец, тя приела услугата му. Каква била изненадата, когато още при първия фенер тя видяла, че негър я придружава. Веднага тя извикала стражар и го предала, за което му наложили голяма глоба. За да не плаща глоба, негърът трябваше още в тъмнината да се отдалечи. Грешката е там, че той я придружил до светлината и тя видяла черното му лице.

Някога и вие искате постъпките ви да излязат на бял свят, всички да ги видят. Обаче не знаете, че за някои от вашите постъпки, изнесени на светлината, ще ви глобят. Вашият живот е драма или комедия: някога е весел, а някога – тъжен. На земята срещате добри хора, но срещате и хора с черни лица, поради което се обезсърчавате и казвате: „Не струва да се живее“. Съгласен съм с вас – по стария начин не струва да се живее. Обаче по нов начин, с ново разбиране струва да се живее. Мъчно се минава от стария в новия живот, но ако можеш да се повдигнеш на една стохилядна от милиметъра, това е голямо постижение. Ако си недоволен от живота, кажи си: „Не искам да бъда маг-хахарец“. Кажи и направи! Превърни недоволството в доволство и благодарност. Защо ще мислиш как да разпределиш богатството си, какви благодеяния да направиш. Според мене всяко благодеяние, направено без любов, изопачава човешкия живот. Днес не се изискват благодеяния, но любов. Любов се иска от хората! Дойде при тебе един здрав човек, иска помощ, оплаква се, че пропаднал. Не му давай пари, дай му мотика в ръка. Нека дойде с тебе заедно да копаете, да жънете на нивата. – Бил беден. – И беден да е, вместо да роптае и мърмори, нека работи. Ако и вие, като просяците, по цели дни мърморите, изказвате недоволството си от Бога, какво ще постигнете? Всеки ден ще се повтаря едно и също нещо. В това повтаряне няма никаква придобивка. Недоволството нищо не допринася. – „Никой не ни обича.“ – Това е крив възглед, това е заблуждение. Каквото дадеш на човека, той все ще бъде недоволен.

Един българин се оженил за млада, красива мома. Той бил доволен от нея, но само едно не харесвал – не могла да работи. Тя била слаба, нежна, скоро се уморявала. Той се разговарял с Господа: „Господи, защо ми даде толкова слаба, нежна жена, да не може да работи?“ Бог взел тази жена при себе си и след време му дал втора: здрава, енергична, способна за всякаква работа. – „Сега, Господи, съм доволен.“ Обаче в скоро време той започнал да се оплаква и от нея. – Защо се оплаквал? – Често го биела. Щом не постъпвал, както трябва, тя го набивала на общо основание. Сега и на вас казвам: И вие, като този българин, може да минете и през едното, и през другото състояние. И двете състояния ще ви натъкнат на противоречия: в първия случай ще бъдете недоволни, че всичките ви желания не са задоволени; във втория случай желанията ви ще бъдат задоволени, но ще ви бият. И в двата случая сте в противоречия, които вие сами си създавате. Като не разбирате причината за противоречията, обвинявате Бога, природата, условията. „Защо природата не ми е дала повече блага?“ – Не говориш истината. Природата е крайно щедра. Тя дава на човека, колкото иска. Важно е, че той не може да се справи разумно с даденото, поради което изпада в противоречие.

Истинската философия на живота се заключава в това: всеки даден момент да бъдеш доволен от най-малкото добро, което Господ ти е дал. Следващият момент ще дойде друго добро. Не се стремете към най-голямото добро. – Защо? – Защото то води към голямото зло. Който е доволен от малкото добро, ще получи и голямото добро; който е недоволен от малкото добро, голямото добро никога не ще му се даде. И обратно: Бъди доволен от малкото зло, за да не дойде голямото зло. Такъв е законът. Ако не приемеш малкото добро, голямото няма да дойде; ако не приемеш малкото зло, голямото зло ще дойде. Ето защо, за да се избавиш от голямото зло, приеми малкото зло. Вие постоянно се молите на Бога за много работи. С вас заедно се молят милиони същества. Всеки иска нещо от Бога. Той трябва да дава. И като дава, едни са доволни, други са недоволни от Него. Мислите ли, че Бог е доволен от вас? Той се чуди как да ви помогне, да ви направи умни и добри деца. Вие се чувствате нещастни. Искате да постигнете всичките си желания. Дойде една идея в ума ти, искаш непременно да я реализираш, но не успяваш – идеята ти изчезне. Дойде втора, трета, четвърта идея – всички изчезват. Казваш: „Нищо не постихнах!“ Религиозен си, стремиш се към Христа. Един ден забелязваш, че Христос се отдалечава от тебе. – Защо се отдалечава Той? Положението ти е подобно на това на младия момък, който има възлюбена. В първо време, тя е готова да направи всичко за него, да се жертва. Оженват се: тя му готви, пере, чисти къщата, но той все ще намери нещо, от което да е недоволен и да каже обидна дума. Тази дума застава като препятствие на нейната любов. Обидните думи се нижат една след друга и любовта на младата жена се намалява. Той си казва: „Едно време тя ме обичаше повече“. – И ти я обичаше повече. Обидните думи отдалечават любовта от човека. Мъжът представлява физическия живот, с който трябва да се справите. Жената представлява вътрешния живот в човека. Мъжът изгражда къщата, а жената я измазва и нарежда. Мъжът донася дърва и вода, а жената наклажда огъня. Както виждате, работата между мъжа и жената е строго разпределена. Също така, работата е разпределена между ума и сърцето. Ако не разбирате така живота, вие ще се натъквате на вашите атавистически мисли и желания. Затова, като погледна лицето на съвременния човек, виждам изразено на него голямо недоволство. По него се чете пътят, по който е минал човек – буен или спокоен. Погледни линиите на лицето си и сам ще прочетеш това. Дисхармонията върху линиите на лицето се отразява и върху другите удове на организма: на дробовете, на стомаха, на краката. Дробовете и стомахът нарушават своята нормална дейност. За да възстановите хармонията в своите умове, трябва да работите върху себе си и да се молите усърдно.

Казвате: „Едно време ние се молехме много. Сега, колкото повече минава времето, толкова по-малко се молим“. Според мене, да се молиш, това значи да си свободен. Ще се молиш от сутрин до вечер и да ти е приятно, че се молиш. Казано е: „Постоянно се молете“. Само свободният може да се моли. Няма по-велико нещо за човека от молитвата, т.е. от разговора си с Бога. Всичко на земята зависи от молитвата на хората, но не както сега се молят. Съвременната култура е на маг-хахареца, всички се стремят към грандиозни работи. Бог е натоварил хората с техните градниозни желания и те трябва да се разтоварят.

Новата култура ще почне при нови условия. Първото правило на новата култура е следното: Най-големият и най-силният ще слугува на слабите. Значи силните ще слугуват, а слабите ще се учат и ще бъдат признателни. Онези от вас, които са силни и знаещи, трябва да служат. Онези, които нищо не знаят и са слаби, да се учат и да благодарят. При това положение няма да има никакво различие между хората. Сега има три категории хора: силни и слаби, умни и глупави, възрастни и деца. Под „дете“ не разбирам кресливото, плачещо, но дете, което само при един поглед от страна на бащата разбира какво трябва да направи.

Сега у вас се явява мисълта да покажете на света, т.е. на светските хора, че не сте като тях. Всеки човек иска да бъде щастлив и може да бъде. Обаче трябва да се знае истинският път за придобиване на щастието. Как ще направиш грешника щастлив, щом той иска пари? Как ще стане щастлив онзи, който мисли само за материални блага? Той иска да си направи къща, за да печели с нея. Не го разубеждавай, остави го да направи къщата си. Като загази някъде и не може да си помогне, тогава иди при него, дай му съвет, помогни му да довърши къщата си. Така той ще разбере кой е правият път, който води към щастието. Виждаш един горд, самонадеян човек. Не го ругай, но остави го да се проявява, както разбира. Той ще се облича хубаво, ще живее като аристократ, докато изгуби всичко, каквото има. След това, можеш да му дадеш съвет, да му покажеш как трябва да живее. Казвам: Спасението е в изобилието. Когато има много хляб, въпросите лесно се разрешават. Когато хлябът е малко, тогава идат противоречията. Ако имам само един хляб, как ще ви задоволя? Ще ви дам по една хапка. Но ако имам хиляда хляба, на всеки ще дам по три–четири, всички ще бъдат задоволени. Ще кажа: Яжте, колкото искате!

Някога вие искате Господ да ви говори. Имате ли радио, с което да се съобщавате с Господа? Горе на темето имате едно радио. Отворете го и слушайте! Ако радиото ви не работи, извикайте някой майстор да го инсталира. Искаш да се съобщаваш с ангелите. И за тях има радио – отпред на главата. Искам да се съобщавам с умните хора – тяхното радио е горе някъде, отзад на главата. Човек има още няколко възможности да се сношава с външния свят. Обикновено човек си служи с едно–две радиа, свързва се със същества от низшия свят, които съобщават всекидневни, дребни новини.

Един американец отишъл да говори по телефона с един свой приятел, с когото не се виждал десет години. В това време жената на приятеля му била при него и слушала разговора. Той казал: „Ще ми дойде един приятел на гости – не съм го виждал десет години“. Жената отговорила: „Сега не е време за гости, не искам този приятел да дойде“. Тя мислела, че се разговаря с мъжа си, а приятелят му чул целия разговор. Питам: Какво трябваше да каже тя на мъжа си? – „На драго сърце, нека дойде твоят приятел у дома.“ Така някой ангел ви каже по радиото: „Искам да ви дойда на гости, ще доведа и мои приятели“. Обаче жената се обажда: „Не искам сега гости“. Това са разговорите на съвременните хора. Те са хора на крайните промени. Хората са толкова променчиви, че аз им се чудя. Никога човек не е доволен от това, което има.

Коя е основната идея на днешната лекция? Аз не засягам вашия стар живот, т.е. вашите стари капитали. Той е за вас. Новия капитал трябва да сложите в действие. Това е любовта към Бога. Мислете повече за любовта към Бога и за приложението в живота. Любовта към себе си и към ближния е доста разбрана за вас. Ако има нещо, което куца у вас, това е любовта ви към Бога. Когато тази любов проникне във вас, тогава правилно ще се прояви и любовта към ближния и към себе си. Бог – това е третият елемент, това е новата култура. Не можете да бъдете щастливи, докато не обичате Бога. А това значи да обичате целия свят, да обичате всичко живо. Да обичаш Бога – най-съвършеният в света, това е смисълът на живота. Като любиш Бога, не трябва да мислиш, че той те обича повече от другите или че ти стоиш по-горе от тях. Като обичаш Бога, всякога ще бъдеш готов да заемеш последното място, което Той може да ти даде.

Сега всеки човек се мисли за нещо. Вие изключвате малките същества от вашия живот. Щом изключваш най-малкото същество в себе си, ти не обичаш Господа. Това същество е препятствие на твоя път. Внимавай да не поставяш на пътя на своя ум, сърце и воля някакво препятствие. На друг език казано: „Ще вземеш последно място“. Така ти ще изгубиш по-малко време, отколкото да си проправяш насила път. Ще кажете, че любовта към Бога е непостижима идея. За онзи, който не разбира живота, тя е непостижима. За онзи, който разбира, тя е постижима. Колкото повече противоречия, препятствия и дисонанси се явяват в живота ви, това показва, че любовта се увеличила. Важно е препятствията да се премахнат. Обаче Любовта, като сила, ще си остане.

Прочетете 10-та глава от Матея, от 10–21-ви стих. Извадете вътрешно заключение от прочетеното и от това, което чухте в лекцията. Аз не искам да го приемете буквално. Ще го дъвчете, докато извадите нещо ценно за вас. Нека останат в ума ви две важни правила: Бъдете доволни от най-малкото добро и от най-малкото зло. Ако не сте доволни от това, ще се натъкнете на големи мъчнотии. Малкото зло ви се струва голямо, а малкото добро не ви задоволява, струва ви се малко.

Бъдете доволни от най-малкото добро.
Бъдете доволни и от най-малкото зло.

Т. м.

Утринно Слово от Учителя, държано на 19 юни 1932 г., София, Изгрев.


Facebook коментари





Теми съдържащи: София, Утринни Слова

0 потребител(и) четат тази тема

0 потребители, 0 гости, 0 анонимни