Към съдържанието

  • Log In with Google      Вход   
  • Регистрация


                       


1934_07_22 Хвърлѝ хляба

Неделни Беседи София

  • Please log in to reply
Няма други мнения в тази тема

#1 GDD

GDD

    GD

  • Потребител
  • PipPipPip
  • 1370 Мнения:

Публикувано 14 януари 2011 - 20:40

Аудио - чете Иванка Петрова

От книгата, "Приготовленията на сърцето". Неделни беседи (1933–1934). Том II. Първо издание. София,
Издателска къща „Жануа-98“, 1999
Книгата за теглене - PDF
Съдържание на томчето



Хвърлѝ хляба


„Отче наш“

„Благославяй, душе моя, Господа“

Ще прочета 11-а глава от Еклисиаст.

„Пред Тебе припадаме, Господи“

„Хвърлѝ хляба си по лицето на водата.“ Това са думи неразбрани. Аз разглеждам света или живота, като всичко е тясно свързано. Всяко нещо си има свой смисъл за умните хора. Всеки предмет в света има смисъл. За онези, които не са вещи, всичко за тях е откъснато (познато) (В разчетената стенограма двете дума са написани една над друга.). Голямото нещастие в света седи в това, че всеки иска да бъде отделно щастлив. То е невъзможно. Защото кога хората са щастливи? При жертвата на животните те са щастливи, но животните са нещастни. При една война победителите са щастливи, но победените са нещастни. Може да ви наведа хиляди други примери. Когато майката иска да има едно детенце да му се радва, тя е на крив път. Учителят иска да има ученик, той е на крив път. Музикантът иска да свири; и той е на крив път. Всички са на криви пътища, понеже отделно разглеждат. Казват: „Да преминем живота добре.“

После, сегашните хора казват: „Кажи ни истината!“ Истината на сегашните хора не може да се каже. При това разбиране, което хората сега имат, само известни факти може да ви се кажат, но истината не може да ви се каже. Да ви кажа истината, значи да ви освободя, да ви направя щастливи. Туй значи за мене истина. А някой ми говори за факти, че това станало, онова станало. Това са догадки, които не носят никакво благо. Кой от вас не е казал, че е готов да се жертвува, че ви обича. Това са празни думи. Ще се жертвува за мене! Аз го виждам, че той изял хиляди кокошки и ще се жертвува за мене! Той изял хиляди агнета и ще се жертвува за мене! Аз виждам, че агнетата са жертва за него, а той не може да се жертвува за мене. Онзи, който се жертвува за човечеството, той идва в двете хиляди години веднъж. Казвате: „Нека се пожертвува!“ То беше предопределено Христос да се жертвува, за да изкупи човечеството. Ако Христос разбираше живота така, отделно, тази жертва нямаше смисъл. Но понеже разбираше живота общо, целокупната жертва, която Той направи, направи я за цялото. Следователно цялото да живее, там е щастието на всеки един човек.

Съвременното безверие и съвременният материализъм, туй е частично разглеждане на живота. Казват: „Човек като умре, всичко се свършва.“ Да, изменил се е човек. Нека ми докаже някой, че целокупният живот на битието може да изчезне. Как ще се изгуби? Туй, което съществува, как ще се изгуби? Нима мислите, че онзи сняг, който се е стопил в планината, се е изгубил? Той се е превърнал във вода. Ако водата се разложи на своите съставни части, ще отиде още по-високо в пространството и ще вземе още по-голямо пространство.

Та, когато някои говорят, че нищо не съществува, нищо не съществува в техните глави, а извън техните глави нещата съществуват. И тогава, има два вида […] (Неразчетени стенографски знаци.) в света, които може да проверим. В Америка има една религиозна секта, която поддържа, че в света материя не съществува. Всичко е Дух. Тези хора обичат да лекуват другите. Като дойде някой болен, който има болки в корема, казват: „Всичко е в духа. Ти вярваш, че имаш болка. Откажи се от стомаха си и ще видиш, че ще оздравееш. Представи си, че си дух. Откажи се от главата си и болката ще престане.“ И действително, хората много пъти оздравяват така. Един млад момък тръгнал на екскурзия, станало сблъскване на треновете и се счупил кракът му на две. Викат един от тези лекари да го лекува. Той му казал: „Откажи се от крака си, мисли, че си дух и ще оздравееш.“ – „Че как така?“ – „Мисли по този начин и ще оздравееш.“ Той почнал така да мисли и оздравял. Сега другата част. Лекарят казва: „Сега ще ми платиш, толкова време иждивих за твоето лекуване и ти оздравя! Ще ми дадеш 10 000 долара, когато оздравееш. Тогава ще плащаш.“ Той прилага една теория, която не е материална, а иска материално възнаграждение.

По същия начин трябва да бъдем съобразни с нашето верую. Материята, това е формата на живота. Доколкото животът в дадения случай може да се прояви, следователно материята е в едно вечно видоизменение, понеже всичките промени стават само в материалния свят. Дотогава, докато човек съдържа нещо материално в себе си, то ще се изменя, то расте. Ние казваме: ако искате да не се изменяте, станете дух. Но дотогава, докато вие имате материя, вие ще се изменяте, ще имате страдания, ще имате несрети, ще имате несгоди. Всички тези неща ще дойдат. Изменят се нещата. Ще бъдете млад, после на средна възраст, после стар и след това вече ще минете в друго положение.

Сега няма да се връщаме в известни философски разсъждения. Има известни философски разсъждения, които са полезни за гимнастически упражнения, но не са те, които могат да се приложат в живота. Ако вие знаете, че вътрешните ъгли в триъгълника са равни на две прави, какво ще ви послужи [това] в живота? Или ако разрешавате Питагоровата теорема за правоъгълния триъгълник, че сборът от квадратите на катетите е равен на квадрата на хипотенузата, какво ще ви послужи? Ако знаете даже съвременната химия, знаете как се съединяват и как се разединяват елементите, какво ще ви ползува? Нима хората преди да познават химията, техните процеси не са ставали по химически начин? Когато човек е бил в първи клас, не е виждал химически процеси. Те са ставали в неговия стомах преди да е знаел нещо за тях. Преди човек да знаеше законите на светлината и тъмнината, той се ползуваше от тези закони.

Следователно, от това гледище, човек е трояк. Той е човек, който е човек на съзнанието – той е човекът-животно. Има човек, който е на самосъзнанието – той е човекът, който се движи и страда. Има човек, който е на свръхсъзнанието – той е Божият човек, той е човекът на пълната мисъл. Този човек на съзнанието, той е учил законите само да се удоволствува, той мисли само за ядене и пиене, нищо повече. Някой път мисли, някой път има любовни чувства, те като водата са малко. После в старини ще го носи, ще каже как писал той сладки думи. Такъв един човек, каквото обещава, той нищо не изпълнява. Нито едно животно досега не е изпълнило своите обещания. Защото в животните срам не съществува. Те разбират живота, че трябва да се удоволствуват, че трябва да живеят. Той разбира живота, че трябва да живее. Понеже животните живеели, понеже човек се подига върху почвата на животните. Сега не го взимайте в този смисъл, че той е един философ. Животното е един философ. Казва: „Не трябва да се мисли много върху живота.“ – „Яж и пий!“, тъй казва този човек. След като си ял и пил, този гостилничар е взискателен, той ще ти тегли една сметка. Казва: „Ще платиш!“ Ти нямаш толкова пари – дойде страданието. Казва: „Като си имал толкова пари, защо толкова много яде?“

Че, има хора, които много ядат. Ще ви приведа два примера за такива хора. Един българин отива в един български град, в турско време било, гостилничарят имал 25 тенджери с яденета. Той му дал от първата тенджера, от втората, дал му от всичките 25. Купил му един двоен хляб от две кила. Най-после направил сметката, колко струва – 6 бешлика. – „Е, ефенди, ако имам само 6 души такива абонати като тебе, достатъчно ми са.“

Сега, естествено положение ли е това? Това е болезнено положение. Аз зная следния факт. Един американец влиза в едно богато семейство, дето е приготвен обяд за 20 души гости. Той изяжда всичкото с хляба. Ще кажете: „Къде го е турил?“ Този същият господин отива в едно заведение, дето е приготвена храна за 74 деца. Той изял кафето и хляба. Ако такъв господин ви дойде на гости, колко време ще го държите?

Ние сме дошли да контролираме нашия живот по отношение лакомията във физическото поле, но на лакомията в духовния живот у нас не сме господари. Какви ли не фантазии, каква лакомия, която ни причинява хиляди страдания!

Та, казвам: В старо време всички велики хора, водители на човечеството, съзнавали, че човечеството трябва да се откаже, хората индивидуално трябва да се откажат от много блага, които засега не са ни необходими. Така представете си едно същество, според законите на индусите, един мамонт, той е една елементарна душа, който, едно грамадно предипотопно животно, което може да се въплоти в едно малко четириного животно сега на Земята, но да се запазят неговите желания в лакомията. Туй животно, без да подозира, че неговата форма е малка, но има желанията на туй грамадното животно и се намира в противоречие. Окултната наука твърди, че едно време е било епоха, когато хората на Земята са имали 35 метра височина. Турете каква е била тяхната широчина. Това са хипотези, не са научни твърдения. Как ще го докажем?

Учените хора твърдят, че това има на Слънцето, онова има на Слънцето. По някакъв си начин доказват, че такива и такива елементи има в Слънцето. Доказват, че светлината пътува с голяма бързина; чрез известни методи доказват туй нещо. Това са научни потънкости, които нито ги твърдят, нито ги доказват. Светлината се движи с една скорост. Даже туй смятане точно не е изчислено колко е далеч Земята от Слънцето. При всичките математически изчисления едни твърдят, че Земята се намира на 92 милиона мили или 93 милиона мили от Слънцето. Питам: каква вероятност е тази, ако ти тръгнеш за Слънцето и те оставят на един милион мили от Слънцето? Казват: „То е нищо.“ Как нищо? Разбирам на 3–4 педи от Слънцето да дойдеш, или на един метър, или на един километър, но един милион мили – не е така. Може би има учени, които знаят точно колко е оттук до Слънцето. Но техните ученици, като превеждаха техните познания, направиха погрешки.

Една малка погрешка в живота много струва. Ако вие вложите 25 стотинки със сложна лихва в някоя банка и ако ги бяхте вложили преди 2500 години, знаете ли каква сума щеше да бъде? Един математик изчислил, че след 2500 години, ако нашата Земя беше цяла от злато, не може да се плати тази сума. Той изчислил, че трябва 9000 години всеки 9 минути да пада по една Земя в банката, за да се изплати тази сума. Значи, Земята ако е от злато, не може да се изплати.

Та, приложението: Една малка погрешка в живота, след време, ако не я изправите, тя може да причини голяма вреда. А пък една малка добродетел, след време, по същия закон, тя може да бъде в голяма услуга на самия човек. Та, законът: Всички хора трябва да се учат да дават и да не мислят само за себе си. Правото мислене: най-първо мисли за Бога, мисли за ближния си и мисли за себе си. Това е правият път. Сегашните хора за Бога не мислят, а само за себе си мислят. Те мислят и за ближния си само ако им остане свободно време. А правата посока е ближният, той е средоточие. Бог е началният закон, после е ближният, а човек е съединителната нишка, той е съединителното звено. Той трябва да се съедини с вечността. Той трябва да оправи нещата. А ние дотолкоз сме се отдалечили от първоначалната истина, така всички сме станали нечисти.

Вземете запример, Слънцето има известни лечебни свойства. Няма болест, която слънчевата светлина да не може да лекува, но при известни условия. За да може туй Слънце тебе да те лекува, ти непременно трябва да докараш в хармония твоя ум, ти непременно трябва да докараш в хармония твоето сърце и непременно трябва да докараш в хармония твоята воля, да възприемат този лъч, който носи. Няма болест, която да не може да се лекува.

Или, както Христос е казал: „Да повярвате.“ В какво? Повярвай в Бога. Бог е нещо повече от Слънцето; Бог е нещо повече от Вселената. И старите пророци са мислели даже много по-положително. Казва там Писанието: „Бог казва: Опитайте Ме в ден скръбен и ще ви помогна и ще Ме прославите.“ Еврейският народ има една заслуга – че във време на големи бедствия те опитваха този закон. И когато се обръщаха към Бога, Той им помагаше и те се връщаха в своите пътища.

Питам: Тези болезнени състояния, които сега идват, на какво се дължат? Нашата култура е християнска. Ако се разгледа днес тази култура, християнството днес не е заквасило цялото човечество. Външно, привидно в условията всички носят името „християнин“, но по същество ние не носим християнски дух. Та какво показа войната в 14-а година? Цялата християнска култура се опита. Най-образованите народи, всички народи, които бяха цветът на човечеството, излязоха и цели 4 години се биха непреривно, без примирие, че не можеха да прибират и ранените си от бойните полета. Четири години без примирие, как ще обясните туй противоречие? Ние мислехме, че като нашата култура друга няма, [че] всички други култури са били извратени.

Нашата култура, обяснява един окултист, понеже войната е станала, за 2000 години християнските народи не давали каквото трябва, не изпълнявали Христовия закон, че трябвало да се направи жертва. Затова трябвало да стане тази война в 14-а година, за да се дадат хората в жертва, да дадат нещо около 400 милиарда загуби на Европа. Това е една глоба за 2000 години, че те не са изпълнили своя закон. На Германия наложиха 120 милиарда. Че, цяла Германия да се продаде, не може да даде [толкова]. Че, всичкото злато в света възлиза на 100 милиарда. Отде ще вземе само Германия толкова да плати? Когато тези обединени народи победиха, наложиха на Германия 120 милиарда. Де е справедливостта? Нито едната, нито другата страна съзнават, че има една неправда. Те не могат да изправят. Мислите ли, че европейските народи са разбрали?

Европейските народи наближават към един страшен изпит, дето ще познаят, че има един велик закон в света, разумен закон. Те ще се научат да изпълняват и да се подчиняват на този закон. Туй, което хората наричат „Божи съд“. Господ иде не тъй да се проявява, както в миналото, но Той ще започне така да учи, че и глупавите ще почнат да разбират, че в света има нещо разумно. Ако се говори за някой път, някои хора се изпоплашат и казват: „Какво ще стане с нас?“ Нищо няма да бъде с нас. Ако ние възприемем Христовия закон, какво ще изгубим? Не сме го приложили в действие. Много е изгубил светът. Сега иде друга една война за неизпълнението на този закон.

И войната може да се прекрати само по един начин: ако се приложи законът на Любовта. Само тогава войната може да бъде предотвратена. По този начин, както сега разсъждаваме, всички вярващи християни, всички проповедници в цяла Европа, в целия християнски свят трябва да се дигнат и да кажат: „Доста сега! За истината!“ Не да защищават личните си интереси, но да кажат какво становище трябва да заемат всички и най-после ние какво становище да вземем.

Казваме: „Ние може ли да оправим света?“ Ние няма какво да оправяме света, но ние не трябва да го разваляме. Ние не трябва да противодействуваме. Не че [върху] плановете на Бога не може да има въздействие.

По някой път питам: Дали по другите системи, по другите Земи има грехове, както на Земята? Не, в нашата Вселена само Земята е изправилница. От всички други системи всичките престъпници само тук ги пращат, на Земята. Когато стане дума за изправление, Бог слиза тук да оправи тази Земя. За изправление, все големи величия от всичките системи, най-умните, най-великите хора грешат, тук се изпращат за изправление. И когато се изправят, всеки си отива в своето отечество, отдето е дошъл. Може за 10, 15 000 години, може за 100 000 години или за милиони години. То е безпредметно. Но който е дошъл на Земята, трябва да се изправи. Време има колкото искате.

Сега вас това не ви интересува, както няма да ви интересува, ако ви разправяме за някой богат американец милиардер. Вас ви интересува това, което е полезно за вас. В Слънцето, в светлината, която излиза от Слънцето, съвременните хора, ако поддържаха Христовото учение, щяха да намерят всичкото свое благо. Ама от какво излиза нещастието в света? От една дума, казана не на място. Семейството се разваля само от една дума. Тези, които са [се] съчетали, които са умирали едни за други, малко яденето не е [добре] сготвено, мъжът казва така: „Така, както си прегорила туй ядене, сляпа ли беше?“ Оттам насетне проработи туй, любовта си взима крилата. Някой влиза в училището, изобличава учителя си. Учителят казва: „Ти си голям простак!“ Между слуга и господар, между всички. Най-после, като се усеща слаб, почва да крие туй. Казва: „Чакай, аз ще се покажа, че аз не съм простак!“ И тогава ние ще се намерим в положението: минава едно момче при един американски пехливанин, той го бутнал и пехливанинът му ушива една плесница. Той се търкулил на земята. Погледнал го, изтърсил си праха и казва си: „Чакай, аз ще ти дам да разбереш!“ Почва да следи този американски юнак, да види как се упражнява. Той 10 години се упражнявал. Един ден, като развил тази грамадна сила, казва му: „Познаваш ли ме?“ – „Не те познавам.“ – „Едно време ми удари една плесница и аз се търкулих на земята.“ Казва: „Сега да те ударя, че да разбереш! Удар за удар.“

Или как се разрешава? Нищо не се разрешава. Ако човек в света си отмъщава, какво добива с това? Досега са проповядвали християнските проповедници. Един евангелски проповедник проповядвал следното наказание: колко време ще стои един грешник в ада. За да сплаши, той казва на слушателите си: „Ако всяка една година по една капка се изпарява от океана, че като влезе някой в ада, колкото милиона години вземе да се изпари всичката вода от океана, пак наказанието няма да се свърши!“ Турците казват: „И да видиш, пак не вярвай в това.“ Защото, ако вие тълкувате Стария Завет, дето се казва: „Вечно ще ви изхвърля от лицето Си!“, не се минават 50 години, пак праща някой израилски пророк. След 100 години, най-много до 250 години. Казва: 10 рода по 25 години, това са 250 години на затвор. Това не е малко да бъдеш отчужден.

Сега ние ще се върнем към онази велика любов. Светът е създаден за благото на човешката душа, светът е създаден за благото, заради вас. То онова, което Христос е проявил, много малко е писано от това, което Христос е казал. Каква светлина щяхме да имаме, ако всичко беше писано! Много малко [е] писано от това, което е казал. Но то е написано някъде. Туй, което Христос е казал, е написано в човешките души. И от 2000 години Христос не е престанал да говори. Чрез устата на всички проповедници в света Той е говорил; чрез устата на всички добри хора Той е говорил; чрез устата на всички съдии Той е говорил, навсякъде Той е говорил. И е говорил по такъв начин, че иска да убеди света да бъдат справедливи всички хора.

Най-първо, в сегашните условия всеки човек в себе си трябва да бъде справедлив, трябва да бъде и чист. Чистота, това е здраве на човека. Човек, за да бъде силен, трябва да бъде чист, а за да бъде умен, той непременно трябва да бъде справедлив. Изгуби ли човек онова чувство на справедливост, той изгубва своята интелигентност. „Че какво от това, ако не съм справедлив?“ Ще престанеш да бъдеш умна душа.

Казва Писанието: И постави Бог вражда между змията и човека. Тъй казва: Змията ще нарани петата на жената, а тя ще ѝ смаже главата. Следователно главата на злото в света ще бъде стъпкана от петата на жената. Значи злото ще изгуби своята интелигентност, вследствие на това ще бъде победено. Сега, това не е механически опит. Запример всички имате една опитност: например, някой ден вие сте раздразнени. От какво сте раздразнен? Представете си, че имате един ваш брат по кръв, когото обичате. Той взел 1000 лева и не ги връща. Вие му се сърдите. Ако му се сърдите, какво печелите? Нима любовта на брата не струва 1000 лева? Дайте му още 1000 лева. – „Къде ще му отиде краят?“ Давайте дотогава, докато дадете и последното петаче. След като нямате какво да давате, станете му слуга.

Ама вие ще кажете тогава: „Къде отиде братството?“ Че сега братството къде е? Сега има ли братство? Ако човек върви по този път, по туй разбиране, той ще обърне брата си. Когато ти станеш слуга на брата си от любов и почнеш да му даваш храна, хляб, той вече от тебе зависи.

Аз казвам, че ако сегашните жени знаеха, те можеха да оправят света само с месене на хляба. Аз съм виждал жени, които месят хляб и не знаят как да го месят. Една млада жена, като седне и вложи там всичките си чувства, всичките си мисли, всичката си вяра, този хляб, който тя даде, той ще се проникне. А тя, като седи там кисела, като го пече, мисли да се освободи и казва: „Туй не е за мене, туй е за слугиня.“ Най-после дойдоха слугините да месят хляба и на какво замязаха хората? На слугини. Трябва да се върнат, не слугините да месят хляба, но почтените професори.

Не само това. Аз препоръчвам на всинца, вие, който от вас знае да си меси хляб, той да си меси хляб. Три-четири месеца само той да си меси и да чете всичките молитви, които знае, и като го меси и като го пече, да не остане нито трошица.

Сега вие ще възразите: „Туй ни остана сега! Аз си имам толкова по-важна работа!“ Каква е по-важната работа в света? Ако аз меся един хляб, който може да примири двама души, моят хляб е на мястото си. Ако аз пиша една книга, с която двама души се скарат, кой какво искал да каже, както сега се карат какво е казал Христос? И досега се карат, християнските слушатели се карат какво искал да каже Христос. Христос искал да каже: Стани хляб и нека те изядат хората. Ако те изядат, ти тогава човек ще станеш. Докато не те изядат, ти човек не може да станеш.

Христос казва: „Аз съм живият хляб и който Ме яде, ще има живот.“ Как ще разберете? Не плътта, но онова, което човек мисли, туй е човекът. Мислите, онези възвишени желания, възвишените постъпки, туй е човекът. Когато ти възприемеш мисълта на човека, когато ти възприемеш неговите благородни желания и когато ти възприемеш неговите благородни постъпки, които не са материални, туй е човекът.

Казвате: „Който яде, той ще бъде жив.“ Туй, което имаме някой път, не е човекът. То е едно такси. Ти ще излезеш от това такси, таксито ще погребат някъде. Казвате: „Дали със същото такси пак ще оживеем?“ Не, благодарете на Бога, че втория път като дойдете на Земята, такси няма да има. Едно такси, което трябва да ремонтират като сегашното, едно такси, което трябва да претърпява всичките несгоди и грехове, и робство и пороци, всичко това, благодарим за такова такси! Трябва да иззидаме едно такси, в което престъпления да не стават.

Питам сега: Коя глава днес е свободна от лошите мисли и желания, я ми кажете? Кое тяло е свободно от лошите постъпки? Вие ще кажете, че условията са такива. Условията, това е външният свят. Човек, това са вътрешните състояния. Човек е над условията, човек е над състоянията. На всяко едно вътрешно състояние съответствува едно външно условие. Дотогава, докато ние мислим, че условията са, които заповядват, животът ще бъде такъв, какъвто е.

Та, нима което казва Христос, не е същото? Казва Христос тъй: „Имам власт да положа душата Си, имам власт и да я взема.“ За да познаете, че Син Человечески има власт, казва на болния: „Дигни одъра си и ходи!“ Моисей е писал, че в събота не може да си дига одъра. Ние сега мислим, че е ненарушимо както е писал, да не съгреши. В какво ще съгрешиш? Ако в дадения случай си се разгневил, превърни своя гняв в любов. Ето човекът. Туй е най-гъстата материя, която трябва да трансформираш в светлина. Ти имаш в себе си едно завистливо чувство, имаш ревност. Аз гледам навсякъде, вземете сегашните музиканти – какви ли не ревности. Казва: музиката колко благородни свойства [създава за] музикантите!

Казвам: Има 3 вида музиканти: едни, които свирят за удоволствие, други, които свирят за пари, и трети, които служат на Бога. Те са бъдещите музиканти. Те като дойдат, като засвирят… Сега двата вида музиканти ги имаме: за удоволствие и за пари. За мене важи един контраст. Ще отидеш там и ще направиш сделката – хубаво, туй не е лошо. Тази музика няма да спаси света. Разказваше ми един американец: „Аз – казва – слушах Камила Русо. – Тя била ученичка на Паганини. Казва: – Когато слушах „Сънят на живота“, аз реших да се примиря с всичките си врагове в света. Каквито прегрешения имах, като излязох, исках да се примиря с цял свят.“

Тогава, къде ние ще покажем нашата вяра? Казват учениците: „Придай ни вяра!“ Законът е такъв: Не може да ти се придаде вяра, ако ти не обичаш. Защото вярата произтича от любовта, която имаш. Любовта носи живот. Ти може да си съставиш едно мнение, заслужава ли твоята любов. Ти обърни въпроса другояче: ти заслужаваш ли любовта на другите? Ти мислиш дали другите хора заслужават твоята любов. То е същият закон. Въпросът не седи там. В света великият закон на Любовта е, че ние сме носители на любовта. Ако ние дадем ход на Божията любов, то всичкото това благословение, което любовта носи, ще остане вътре в нас, ние ще станем хора силни. Всичкият успех на човека зависи от любовта, която има. В науката, и в музиката, навсякъде, дето има любов, човек побеждава. Дето любовта се оттегля, нещата стават невъзможни. Даже в една война тази страна побеждава, дето има любов. Когато дойдем да разберем закона на Любовта в пълния смисъл, светът ще се поправи.

„Хвърлѝ хляба!“ Кой хляб? Онзи хляб, който Бог ти е дал. Който ти не можеш да ядеш, хвърлѝ го във водата, в най-добрия живот. Тури там хляба, той ще живее. Писанието казва: „Хвърли семето си!“

Та казвам: При сегашните разсъждения, знанието, което имате, дръжте го в себе си; не да се откажете от знанието си, но вашето знание трябва да има една малка запалка. На най-богатите хора им трябва. Аз съм привеждал много примери, няма какво да привеждам повече. При сегашните условия на хората се изисква много малко, за да влязат в правия път на разбиране. Защото, прави са нашите стремежи. Ние искаме да стане нещо от нас. И туй е правото. Човешката душа трябва да добие своята свобода. Потребна е свобода за човешката душа.

Един съвременен учен човек прави следните изчисления. Какви възможности се крият у човека. Той казва така: Ако всичкото знание днес се събере, от хиляди години досега, се събере в 99 тома като Библията, в мозъка, след като се напечати туй знание, ще остане още място за 999 такива книги. Значи, какви грамадни условия още има в човека той да расте и да се развива. Той още дори не е на половината на пътя на своето развитие. Той се намира се още в своето детство. Пред него седи велик простор на развитие. Като погледнете как се е развило човешкото лице… Погледнете на жабата и като дойдете до човека, ще видите грамадния простор, как се е подигнал човек, как се е оформило човешкото лице. И то няма да спре там. Съзнанието на човека няма да спре до тази област, дето сте сега.

Та, любовта, като влезе в света, трябва да ви напълни. Всички хора в бъдеще трябва да бъдат силни не само по музика, но трябва да бъдат силни по любов. Няма по-мощна сила от любовта. Когато дойдоха да уловят Христа, онези, които бяха въоръжени, само като ги погледна с любов, всички паднаха на земята. Понеже Той искаше да спре, каза: „Кого търсите? Ако е за Мене, Аз не съм от страхливите хора, пуснете Моите ученици да си вървят, Мене хванете!“

Христос не се спря при малкото страдание, то беше нищо. Той влезе в устата на смъртта. Но смъртта се намери в трудно положение. Намери се един човек, когото не можа да сдъвче. Дотогава смъртта всички дъвчеше. Намери се един човек, когото смъртта не можа да сдъвче. И като не можа да го сдъвче, повърна го назад, както китът повърна Иона. Казва тогава смъртта: „Още веднъж такъв да не ми носите!“ Какво стана със смъртта? Оттогава всичките ѝ зъби изпопадаха и тя е без зъби. С нос е, но няма ония нокти и зъби, които имаше. Още малко остана, когато хората ще бъдат свободни от нейното робство. Сега хората казват: „Няма какво, ще се мре!“ Ще се мре, но хвърли хляба на любовта. В света хвърли хляба на отчаянието, на обезсърчението, на болестите. Навсякъде не търсете да кажете: „Чакай да намеря един светия, да се помоли.“ Не вземайте вие мястото на светията. Вие сте точно на мястото. Светията може да [е] на 4–5 километра. Какво ще прави този светия? Като помислиш за този светия, той ще каже: „Братко, започни работа, аз ще ти помогна оттам.“ Та всичките светии не са такива егоисти! Като се намериш там, като повикаш всички светии, те ще ви помогнат. Ако сегашните хора разбират така, ще дойде един беден, казвате: „Да повикаме един светия.“

Знаете ли какво е направил един от видните проповедници в Лондон, Спържен? Събират се най-видните проповедници и казват: „Да се помолим на Господа да ни даде една грамадна сума,“ Спържен казва: „Братя, да не изкушаваме Господа. Ето, аз давам от себе си 2000 английски лири.“ Брат Джон, виден философ, дава 5000 лири. Започват всичките да дават. Ето така се извършва волята Божия. Съберете парите, кооперирайте се, че Господ ще изпълни вашите сърца да изпълните Неговата воля.

Сега ние сме в Божия храм. Мислим, че само от хляб се нуждаем. То е третостепенен, хлябът. Сегашният свят се нуждае от хубава и красива мисъл. Като ти говори някой, като те погледне – „Какво искаш?“ Иска пари назаем. Като погледне, казва: „Ще ги върнеш ли?“ Някой път поискаш, той дигне рамене: „Няма.“ Той има, но не иска да даде. Да ми каже истината: „Имам, но нямам доверие в тебе.“ Ние считаме, че не е полезно да се каже истината. Не истината, но фактът трябва да се каже.

Преди години минавам, среща ме един беден човек, който проси. Поглежда ме и почва да ми разправя, че е женен, деца има, жена му боледувала. Аз го виждам, че малко мирише на винце, но нищо не му казвам. Казва: „Дай ми нещо.“ Казвам му: „Ела с мене.“ – „Не – казва, – оставам.“ – „Ела с мене.“ Отиваме в гостилницата и казвам: „Ще му дадеш ядене да яде, но пари няма да му даваш.“ Защото аз виждам, ако му дам парите, ще отиде да ги изпие. Казва: „За жена ми.“ – „Ще дойда да видя жена ти.“ – „Няма какво да я виждаш.“ – „Аз искам да проверя работите, да не ме лъжеш.“ – „Три деца има[м].“ – „Нито жена, нито деца имаш.“ Той не е женен.

Казвам: Да престанат всички онези самоизмами, белите и черните лъжи. Според мене, като не можеш да кажеш истината както трябва, мълчи си поне. Ако не можеш да кажеш на себе си истината, мълчи, не говори лъжи. Ти казваш: „От тебе човек не може да стане!“ Туй е една лъжа. Твоят живот не зависи от тебе. Онзи, Който те е изпратил на Земята, Той знае, в Неговите ръце е твоят живот. Той знае, че ще стане, Той те е пратил да стане нещо от тебе. Онзи зидар може ли да каже, че нищо няма да стане от тази къща? Най-първо, говорете истината на себе си. В този век вие се поставяте на най-тежкия изпит. Давам ви едно правило: Търсете Бога във всяко време. На Него възлагайте надеждата си. Не търсете хората, да им разправяте. Като направите 99 опита, да имате един положителен опит. Бог казва: „Преди да поискате, Аз ще ви отговоря.“ Вие виждате, че Господ живее в сърцата на хората, навсякъде живее Бог. Ако ние Го познаваме, ако имаме любов към Него, Той ще ни избави. Мога да ви приведа много примери, но няма какво да ви привеждам сега.

Внесете любовта си, във всичко се съмнявайте, но не и в Бога. Три неща трябва да имате предвид: Бога обичайте, в ближния си не се съмнявайте и себе си не презирайте! Щом ти грешиш, ти презираш себе си. Щом човек греши, той презира себе си. Пази се да не паднеш в грях, защото ти уронваш своето достойнство. След като направиш едно прегрешение, ти имаш най-низко положение. Казваш: „На какво низко положение съм!“ Не, не излагай себе си на изкушение нито на позор.

Люби Бога!

Не се съмнявай в ближния си!

Не презирай себе си!

„Благословен Господ Бог наш“

Тайна молитва

41-ва неделна беседа,
държана от Учителя
на 22.VII.1934 г., 10 ч сутринта,
София – Изгрев.


Facebook коментари





0 потребител(и) четат тази тема

0 потребители, 0 гости, 0 анонимни