Към съдържанието

  • Log In with Google      Вход   
  • Регистрация


                       


1932_09_02 Тънки и дебели линии2 септември 1932 г., Младежки Окултен Клас, София

София Младежки Окултен Клас

  • Please log in to reply
1 отговор на тази тема

#1 alexamsterdam

alexamsterdam

    Отличен работник

  • Потребител
  • PipPipPip
  • 797 Мнения:

Публикувано 14 януари 2011 - 23:26

Архивна единица

От книгата "Фактори в природата", 19 лекции на Младежкия окултен клас, 11-та година, т.II, (1931 г. - 1932 г.),
държани от Учителя П.Дънов (по стенографски записки), изд. София, 1947 г.
Книгата за теглене на PDF

Съдържание на томчето

Тънки и дебели линии


Т. м.

Човек трябва да разбира проявите на Природата да разбира линиите, които тя чертае. Всеки може да начертае една линия. Ако видите една безкрайно дълга линия, може ли да познаете къде е началото й и къде – краят? Как пишете вие: от дясно към ляво или от ляво към дясно? Западните народи пишат от ляво към дясно, източните – от дясно към ляво, а китайците – от горе на долу. В Природата лесно се познава началото на нещата – там всякога е по-тънко, отколкото краят. Много хора постъпват като Природата: започват тънко и колкото по-надолу отиват, толкова повече надебеляват работите. Следователно, когато нещо надебелява, ще знаете, че то е към края си. Същото се отнася и до страданието. В началото страданието е тънко. Колкото по-голямо става страданието, толкова повече надебелява. И като наближи краят му, то става много дебело и изчезва. Докато е тънко, страданието е младо; щом започне да надебелява, казваме, че страданието остарява. Същият закон важи и за радостта. В началото радостта е млада и тънка. Колкото наближава краят й, тя става по-дебела и остарява. И човек в първо време е тънък и млад. Постъпките му са неустановени, променливи. Колкото повече расте, той става по-дебел, по-установен, докато един ден остарее. Той очаква края на живота си.

Казваш: Установен човек съм. Отговарям: С тебе всичко е свършено. Установеното и неустановеното са противоположности на живота. Неустановеният започва, установеният свършва. – Къде е животът? – В противоположностите. Казва се, че животът е добър и лош, щастлив и нещастен. Всъщност животът не е нито добър, нито лош; нито щастлив, нито нещастен. Той се движи между полюсите. Добър и щастлив е твоят живот, защото си постигнал желанията си. Лош и нещастен е животът ти, защото не си постигнал желанията си. Дойдете ли до съзнателния живот, там има една вътрешна максима, с която се мерят нещата. Като знаете това, не се стремете към установения живот. Дойдете ли до установеното, животът ви е към своя край – става постепенно надебеляване, остаряване и краят иде. И в музиката има начало и край на нещата: сопранът е начало, басът – край; тенорът е начало, алтът – край. Който пее бас, скоро ще свърши; по-долу от баса не може да се отиде. И от сопрана по-горе не може да се отиде. Тенорът е начало, алтът – край, заключение. – Какво значи да приключиш една работа? – Това значи да свършиш една работа и да започнеш друга.

Мнозина имат установени възгледи за нещата. Не е важно да имаш установени възгледи; важно е, като започнеш една работа, да дойдеш до известно заключение, до известен резултат. Ако дървото не даде плод, то не е дошло до никакво заключение. Всяко заключение, т.е. всеки резултат, се повтаря, но в различна форма. Следователно всяка мисъл, всяко желание, всяка постъпка, които не водят до правилно заключение, показват, че си попаднал в установения ред на нещата. – Защо? – Защото те не могат да се проявят отново. Значи всяка мисъл трябва да роди нова мисъл, всяко желание – да роди ново желание и всяка постъпка – нова постъпка. Установените неща не водят към естествения път на живота. Какво се разбира под "установен характер"? Какво се разбира под "установен тон"? Това не значи само да се произведе един тон, но в цялото си траене тонът трябва да бъде еднакво чист. Ако тонът се мени, той не е еднакъв, не е установен. Чрез музиката всеки може да определи доколко е установен. Човек познава своята установеност и по движенията си. Ако мислите, чувствата и постъпките ти са колебливи, ти се движиш неравномерно, колебливо. Това показва, че не си установен човек. Най-малкото колебание в гласа на певеца показва, че той няма установен характер. Най-малката промяна във възгледите на човека се отразява върху неговия характер. Ако си певец и станеш голям материалист, гласът ти спада, става бас; ако си идеалист, пееш сопран. Бедният човек има сопран. Богатият пее бас. Бедният е начало на живота, а богатият – край. Бедният казва: Аз съм в началото на живота, имам бъдеще. Богатият казва: Нищо не чакам вече. Той е бас и по-долу не може да слезе.

Казвам: Младото поколение трябва да има ясна представа за живота, да знае какво иска. Някой студент минава за идеалист, но иска да стане бас, да забогатее. Богатството е край на живота. Какви идеали има в него? Като край на живота богатството не носи никакво бъдеще. Хората не намират смисъл в бедността. Аз пък намирам голям смисъл. Бедността е начало. Следователно, каквито грешки и да направиш, има време да ги коригираш. В богатството като край нямаш време за нищо. Каквото си придобил, с него оставаш. Богатият се радва, че е разрешил нещо. – Не се радвай на крайните резултати. Те имат смисъл, ако в тези резултати има условия за нова работа. Направиш едно движение, от което ръката ти отмалее, и казваш: Не искам вече да се движа. – Защо не искаш? – Остарях. – Не искам вече да пея. – Защо не искаш? – Остарях, няма за какво да пея. – Така е, нямаш вътрешен подтик. Ако водата има хоризонтално положение, колкото и да искаш да се движи, не може. Дадеш ли й най-малък наклон, тя ще започне да се движи. Дадеш ли наклон на въздуха, вместо надолу той отива нагоре.

И тъй, не губете мярка за естественото положение на нещата. В живота има три посоки, по които можеш да се движиш: в посоката на водата, на въздуха и на светлината. Имаш наклон да станеш бас, но трябва да знаеш, че по-долу от баса не можеш да отидеш – бас ще си останеш. Ако си тенор и желаеш да станеш алт, ще знаеш, че алт ще си останеш. Трябва да знаеш как да сменяш енергията си. Ако искаш да смениш енергията на сопрана с енергията на баса, ще изпаднеш в сянка. Басът е сянка на сопрана. Желания, които имат за основа баса, са лишени от всякакъв идеализъм. Те клонят повече към материалното. Под "материализъм" разбирам неустановени форми, зад които нищо не се намира. Каквото намираш в люспите на лука, това ще намериш и в материалните форми на живота.

Често младите казват: Като станем възрастни и остареем, ще разберем живота. Питайте старите разбрали ли са живота. Колкото младите са разбрали живота, толкова и старите са го разбрали. Младият иска да стане стар, а старият иска да се върне в младостта си. Старият минава за богат, т.е. за материалист. Какво придобива той със своето богатство? Ще кажете, че богатият яде много. Дали много ядеш, или малко ядеш, нищо не придобиваш. Ако ядеш много, вратът ти ще понадебелее и устата ти ще стане по-червена. Ако ядеш малко, ще бъдеш сух като чироз. Обаче голямата пълнота и голямата сухота нищо не допринасят. Много пълните хора лесно умират, също и много слабите. Има едно естествено състояние на равновесие, което трябва да се спазва. Младите имат условия за по-дълъг живот; те са в началото на живота си, а старите са в края на живота си. И болестите биват млади и стари: малката болка е млада; тя има още да живее. Голямата болка е стара; тя е към края си. Следователно, когато казвате, че не можете да търпите някои неща, това показва, че те са към своя край.

Сега и вие като млади трябва да изпълните една служба и да придобиете нещо от нея. И старите изпълняват известна служба. Човек може да бъде млад или стар, но животът не може да бъде нито млад, нито стар. Младият боледува, но и старият боледува. Ако младият започва със здраве, трябва да свърши със здраве. Така ли е всъщност? Онези, които са разбрали живота, казват: Животът трябва да започне с Любовта и да свърши с Мъдростта. А за да влезеш във вечния живот, където няма никакви промени, трябва да носиш Истината в себе си. Тя трансформира енергиите на Любовта. Да намериш Истината – това значи да не остаряваш и да не умираш. Истината прави човека безсмъртен; тя го освобождава от преходните състояния. Тайната на подмладяването се крие в Истината. Тя внася широта и простор в човешката душа.

Като говорим за Любовта, Мъдростта и Истината като велики принципи, казвам: Любовта е начало на живота, Мъдростта – край на живота, а Истината – начало, което определя стремежа на човешката душа. Като извадиш Истината от Любовта и Мъдростта, ти обезсмисляш своя живот. На това се дължи фактът защо младият, след като е свършил няколко факултета, намира, че нищо не е придобил. Старият, който минавал за учен, дохожда до състояние да отрече всичко, което е придобил. Той вижда, че има учени, които стоят по-високо от него. Ученият си въобразява, че е небесно тяло, около което обикалят няколко планети. Като се движи, натъква се на друго тяло, по-голямо от него, и без да иска, започва да се движи около него. Следователно, ако искаш да бъдеш учен, силен, богат, това показва, че разчиташ на почитта и уважението на хората. Който иска да бъде физически силен, ще се развива на дебелина; главата му ще расте на ширина. Ученият развива челото си на височина. Колко високо може да бъде челото? – Най-много десет сантиметра. Освен височината на челото от голямо значение е и интензивността на мозъчната дейност. Челото подразбира мисловния полет на човека. Като живее на земята, човек използва условията за развиване на своя мозък. Колкото и да работи, човек мъчно може да си представи геометрически четвъртото измерение. Как ще си представите доброто, красотата? Колкото и да се говори за тях, мъчно могат да се обяснят. – Защо? – Защото не разполагаме нито с език, нито с време и пространство. И Любовта не се предава с думи. Започнете ли да я разглеждате, да я човъркате, тя веднага изчезва. Това са форми, които не се поддават на обикновено разглеждане.

Сега, като говоря за изгубване на знанието, силата и богатството, не казвам, че животът няма смисъл. Напротив, животът има дълбок вътрешен смисъл. Има един свят, откъдето човек може да види и разбере смисъла на всички неща. Дойде ли до мисълта, колкото и да е отвлечена, тя има определена форма в ума и в сърцето. След време тези форми представляват препятствие за самия човек. Какво прави малкото дете като сгреши? Докато не е сгрешило, то прегръща, целува майка си. Щом сгреши, то изгубва свободата си. Мисълта за грешката му създава особен образ в него, който се явява като препятствие в неговия живот. Като иска да скрие грешката си, то изопачава живота си. Изопачаването на живота показва, че в ума и сърцето на човека минават ред неестествени мисли и желания, които създават неустойчива среда. В децата на бялата раса, макар и да стоят по-високо от културата на китайците и черните, има още много неустановени идеи. В тях има нещо дисхармонично. Природата обича установените неща. Тя има предвид Любовта и знанието като разумни сили. Между знанието и Любовта трябва да има вътрешна връзка.

И тъй, Истината внася в човека подтик към знанието и светлината. Ако нямате подтик към Любовта и знанието, към Истината и свободата, не може да имате нищо установено. В древността, когато адептите изучавали законите на дългия живот, те имали пред вид законите на свободата. Да бъдеш безсмъртен, това значи да владееш силите на живота. Без това няма постижения. Истината освобождава човека от противоречията, от израждането, което причинява бесът.

Днес всички хора се стремят да разрешат социалните въпроси. Тъй както живеят, те не могат да дойдат до никакво разрешаване. Ще разрешат нещо, но както досега са разрешавали: младите ще станат стари, а старите ще отидат на оня свят да си починат. – Какво е смъртта? – Пенсиониране. Някои искат да се пенсионират, че след това да работят върху себе си. Аз не съм срещнал пенсионер да стане герой. Работи, докато не си пенсиониран. Остане ли да работиш след пенсионирането, нищо няма да направиш. Не се плаши от естествените мъчнотии на живота. – Защо? – Защото създават условия за растене. Неестествените мъчнотии отклоняват човека от правия път. Не става ли същото и със светлината? Когато минава през по-гъста среда от въздуха, тя се пречупва и отклонява. По ъгъла на отклоняването ученият съди за пътя, т.е. за средата, през която минава. Мислите и чувствата на човека също минават през различни среди и се отклоняват.

Като ученици вие трябва да разбирате живота, себе си и окръжаващите. Само така ще знаете истинската причина защо човек постъпва по един или друг начин. Като знае причината на нещата, той сам може да си помогне. Всеки човек се нуждае от хармонична среда, да постигне своите желания. – Ако не ги постигне? Закон е: Всяко желание трябва да се постигне. – Как? – Природата разполага с ред методи за това. Тя съдейства на човека. – Защо? – Това е в неин интерес. Желанията не принадлежат на самия човек, но на обществото и на цялото човечество. Ето защо ще знаете, че кога и да е желанията ви ще се постигнат. Ако не се тревожите, ще се постигнат по естествен път. Искате да бъдете добри. Това не е само ваше желание. Всички същества на земята искат да бъдат добри. Всяко нещо, което се постига, е добро. Всяко нещо, което не се постига, е зло. С други думи казано: Доброто съдейства за постигане на желанията, а злото ги спира.

Сега, като става въпрос за постигане на желанията, хората прибягват и до религиозните, и до философските си възгледи. Важно е да се постигне едно желание. Едни от възгледите съдействат за постигане на желанията, други не съдействат. – Кога човек не постига желанията си? – Когато разбърква местата на нещата. Всяко нещо в Природата има свое определено място. Например имаш числото 123. Можеш ли да туриш единиците на мястото на десетиците или стотиците? Ако ги разместиш, ще получиш друго число. Така че, дали се говори за единици, десетици, хиляди, десетохиляди, всички се подчиняват на известен порядък. Имаш да ми даваш един лев. Ако туря единицата на мястото на десетицата или десетицата на мястото на стотицата, аз ще увелича дълга си. Не е все едно дали ти дължа един лев, десет лева или сто лева. Казвам: Не е все едно къде ще поставите своите мисли и чувства. Ако ги поставите на мястото на десетиците и стотиците вместо на единиците, вие ги повишавате, а за всяко повишаване се плаща повече. Ако обичате някого много, ще плащате много; ако обичате малко, ще плащате малко. – Искам много да обичам. – Много ще плащаш. – Малко ще обичам. – Малко ще плащаш.

Питам: Защо искаш да обичаш някога много, а някога малко? Защо някого не обичаш? Всички обичат здравия, силния, богатия, защото могат да вземат нещо от него. Докога обичаш някого? Докато се натъкнеш на някакво противоречие. Обичаш професора си, доволен си от него, защото преподава добре. Посещаваш редовно лекциите му. Един ден той те поставя на изпит и като види, че нищо не знаеш, туря ти слаба бележка. Ти си недоволен вече от него, не го обичаш. Това е в реда на човешката любов. Обаче редът в университета е такъв, че като преподава професорът, студентът трябва да учи и да знае. Измени ли се редът, изменят се и отношенията. Такива са отношенията и в Природата. И там има ред и който не го спазва, ще се натъкне на противоречия. Природата е жива, разумна, а не както вие гледате на нея като на нещо мъртво. Природата е първият професор на човека. Тя го учи, възпитава и изпитва. Ако знае уроците си, пише му добра бележка; ако не знае, пише му двойка. Че бил болен, неразположен, тя не иска да знае.

Да се върнем към основната мисъл, която трябва да остане във вашия ум. Когато мислите, че сте дошли до края на една работа, до дебелите линии, ще знаете, че свършвате с живота си. Радвайте се на тънките линии и на малките страдания. Вие се страхувате от малките страдания повече, отколкото от големите. Голямото страдание е към края на живота, а малкото – в началото. Като знаете това, радвайте се на големите страдания, а скърбете за малките. Обратно: Радвайте се на малките радости, защото при големите може да скърбите. Значи ще се радвате и ще оценявате големите страдания и малките радости. Апостол Павел казва: "Радвам се на немощите си." Това значи: Радвам се на слабостите си, защото, когато съм слаб, тогава съм силен. Младият има условия да свърши университета, да стане учен, но старият дядо – никога. Когато е бил млад, и дядото е учил, но сега като стогодишен нищо ново не може да научи. – Защо учи човек? – Да не остане глупав. – Според мене има два вида глупави хора: едните са глупави за човешкото знание, а другите – глупави за Божественото знание. Първите и като учени са пълни кесии, нищо ново не можеш да вложиш в тях. Много от тях минават за философи, каквито са били някои от гръцките. Те казвали, че слънцето е голямо като Атина. Днешните учени се смеят на това твърдение. Другите глупави и като учени са готови да възприемат. В техните кесии винаги има място за новото. Колкото влагаш, толкова повече място се отваря. Първите са стари, а вторите млади. Какви искате да бъдете: млади или стари; установени или неустановени? По-добре е човек да бъде неустановен. Гледайте небето и се радвайте на неговата красота. Всички небесни тела са неустановени: Сега са на едно място, следния момент – на друго място. На небето всичко е в движение. Там телата нямат частна собственост както на земята. Там е вечна младост. Ако искате да бъдете вечно млади, не се придържайте към установените възгледи. Не казвайте, че знаете всичко, че искате да бъдете учени. Всякога ще учите, без да се мислите учени. Установените възгледи водят към преждевременно остаряване.

Стремете се към придобиване на истинското знание. Има интересни неща в науката. Например, в математиката извличат квадратен, кубичен, n-ти корен на числата. Какво значи да извлечеш квадратен корен от едно число? Колко е квадратният корен на девет? – Три. Значи ти довеждаш девятката до онова число, от което е излязла. Тройката е начало, т.е. единица на девятката. Това е семейството: майката, бащата и детето. Майката и бащата са дали подтик на детето. В него се развиват силите. Трите единици, съединени в едно, дават едно число. Когато търсиш квадратния корен на едно число или на дадена единица, трябва да намериш нейния произход. Имаш една слабост – много говориш. Извади квадратен корен от нея. Как си проявил слабостта си? Срещаш един човек, който ти дължи нещо. Някога си му дал девет лева с условие да ги върне скоро, но той не издържа на обещанието си. Понеже обичаш да говориш, без да мислиш, ти му казваш девет обидни думи. Ако си умен, ще извадиш квадратен корен от деветката и ще му кажеш три добри думи. Понеже си много словоохотлив, ти го наругаваш. Сега той трябва да бъде умен: да плати сумата, която дължи, и да те покани на чай у дома си. Ще си поговорите приятелски и работата ще се оправи.

Какво се иска от сегашните хора? – Прилагане. Те знаят много неща, но прилагане им липсва. И окултните ученици имат много знания, но са слаби в прилагането. Вие изучавате френология, физиогномия, хиромантия, астрология, но малко прилагате. Например някой обича да отлага нещата. Иска да направи нещо, но казва: Утре ще го направя. На другия ден пак отлага. Ден след ден отлага, докато един ден се обезсърчи, че нищо не е постигнал. Така остават задачите нерешени. Казвам: Щом намислиш да правиш нещо, направи го веднага, не отлагай. Имаш желание да свириш: започваш и прекъсваш. Искаш да отидеш на екскурзия: тръгнеш, вървиш до едно място и се връщаш, не стигаш до определената цел. – Защо? – Спъва те нещо. Махни това, което те спъва. Ако не го махнеш, всякога ще започваш и никога няма да свършваш. Ще стигнеш до едно място и ще кажеш: По-нататък не отивам. Според някои спънките са в реда на нещата. – И те имат смисъл, но ако се преодоляват. Учените го оправдават с наследствеността. Казват: Това е наследствена черта. – Какво от това? Щом съзнаваш, че тази наследствена черта те спъва, извади я навън. Ако е в петата, извади я оттам; ако е в някой мускул, и оттам я извади. Всяко чуждо нещо в организма трябва да се извади навън. Спъва те една мисъл, извади я навън; спъва те едно чувство, извади го навън. – Има причини за това. – Махни причините. – Спъва ме нещо в характера ми. – Извади навън това, което те спъва. Това е една от работите на окултния ученик.

Снощи дойде при мене един от приятелите и ми казва: Не зная какво става на Изгрева. Всички работят, носят вода, но нищо не оставят на място. Сега липсват 12 стомни. Този взел стомна, онзи взел стомна, но никой не връща, не ги оставят, откъдето ги вземат. Трябва да тичаш по целия Изгрев, да ги намериш. Всички слушат лекции, говорят за окултизъм, а каквото вземат, не връщат. Други трябва да тичат след тях, да търсят загубеното. Казвам: Като вземеш една стомна, услужи си и я върни на мястото й. Пълна си я взел, пълна я върни. Имаш право да си услужиш, но да я оставяш празна и да караш другите да я търсят, нямаш право. Особено младите имат тази слабост: вземат стомните, изпразват ги и не ги връщат на мястото им. Много стомни на Изгрева са взети и невърнати. Това не е грях, но трябва да бъдете изправни. Днес вземеш нещо и не връщаш, утре вземеш друго нещо, докато придобиеш лош навик. Днес кажеш една лоша дума, утре кажеш друга, докато дойдат лошите последствия.

В заключение на всичко това казвам: Развитието е общ процес. Ако всички хора работят хармонично, в едно направление, може да се постигне нещо. Сам човек мъчно може да постигне нещо. Ако той твори, а другите рушат, нищо не се постига. Ти мислиш право, но дробовете и стомахът ти се отказват от тебе. Какво ще излезе от твоята права мисъл? Ако си болен, а умът, дробовете, стомахът и краката ти работят за твоето оздравяване, ти веднага ще оздравееш. Всички удове в човека трябва да имат един и същ стремеж. Каквото направление взема умът, в тази посока трябва да работят и останалите удове. Дробовете, стомахът, ръцете, краката трябва да поддържат ума. Това значи правилен живот. Ако всички останат на особено мнение, и животът се обърква. Мислите, чувствата и постъпките ви трябва да бъдат в пълна хармония. В това отношение Изгревът трябва да бъде образец. Като дойде някой отвън, да се радва на този модел. Всички стомни и кофи трябва да се турят по местата. После, който носи вода с бурето, да избира равен път, да не става сътресение, да се чупят колелата. Учете се да пазите чуждото като ваше. Всичко принадлежи на Природата, то е нейна собственост.

Разбрахте ли сега какво нещо е кривата линия? Ако вземеш стомната и я върнеш на място, това е тънка линия; вземеш ли я и не я върнеш, линията е дебела. Ако носиш пълно буре с вода, без да го счупиш, линията е тънка; щом го счупиш, линията е дебела. Не е въпрос, че едно буре се счупило. Не е въпрос, че един параход потънал в един от каналите. Важно е, че е задръстил пътя и движението спира – другите параходи не могат да минават по този път. Грешката на един спира развитието на целия разумен свят. Ако твоят параход не може да върви и пречи на движението, тури го на друго място – да отвори път на останалите. Не грешете, за да не спъвате развитието на другите. Ако твоята грешка, колкото и да е малка, спира правилния развой на живота, не трябва да грешиш. Всяка грешка трябва да се поправи. Тя нищо не допринася.

Едно се иска от вас: Да бъдете млади и да не грешите. Това е първото условие да бъдете ученици. И тогава, като учите, каквото знание и да придобиете, не се гордейте с него; не мислете, че знаете много. Вашето знание е написано на морския бряг. Като дойде прилив, ще го отнесе. Като знаете много, кажете ми колко тела има на небето? Колко жители има на слънцето? Ще цитирате каквото казват учените. – Това е предположение. Важно е какво знаете вие. От вас се иска да бъдете изразители на красивото и великото в живота и в Природата, както и на нейните прояви. Срещате един човек и казвате, че ви е неприятен. – Не бързайте да се произнасяте. Намерете една добра черта в него или една добродетел, за която да го обикнете, да ви стане приятен. Лошото, което виждате в него, може да е отвън, сянка на неговия живот. Ако вървите по старите пътища, ще имате стари резултати: ще се ограничавате, ще се обиждате, ще се делите на учени и прости, добри и лоши, силни и слаби. Трябва да имате отношение помежду си: ученият да помага на простия, добрият – на лошия, силният – на слабия. В едно отношение доброто и злото са противоположни сили, а в друго отношение те взаимно се допълват. Често злото иска да владее доброто, да му отнеме всичко, каквото е спечелило. То иска да живее наготово. Доброто му казва: Иди в света, там да се научиш да работиш. Като види малкото зло, доброто го поканва на обяд и после го учи. Никога доброто няма да даде богатството си на злото. Колкото и да обичаш един човек, никога няма да му дадеш всичко, което имаш. Най-много може да му дадеш половината от това, с което разполагаш. Постъпвайте така, че да задоволите и себе си, и окръжаващите. Никога не може да задоволите всички – поне две трети. Ако задоволите две трети, вие сте на правата страна. Една трета може да остане незадоволена.

Като се разхождате из Изгрева, бъдете внимателни, поддържайте реда и чистотата. Виждаш една книжка на земята, наведи се, вдигни я и я тури настрана. – Нали има кой да се грижи за това? – Така не се разсъждава. Който види книжката, той ще я вдигне. Ако очаквате на другите, това е старият ред на нещата. Виждаш нещо счупено или развалено. Спри се да го поправиш. – Има кой да се грижи за това. – Ти си го видял, ти ще го поправиш. Добре е, когато всеки чисти и поправя нещата.

– Само светлият път на Мъдростта води към Истината.
– В Истината е скрит животът.

35. Лекция от Учителя, държана на 2-ри август, 1931 г., в София – Изгрев.

Този пост е редактиран от Ани: 22 януари 2017 - 21:17


Facebook коментари

#2 Albena

Albena

    Отличен работник

  • Потребител
  • PipPipPip
  • 1120 Мнения:

Публикувано 14 ноември 2011 - 22:08

От книгата, "Съществувание, живот и отношение". Младежки окултен клас. XI школна година (1931–1932).
Първо оригинално издание. Кърджали,
Издателска къща „Жануа-98“, 1999
Книгата за теглене - PDF
Съдържание на томчето



Тънки и дебели линии


11 година
35 лекция на 1 мл.ок.клас
2.9.1932 година, петък, 5 ч.с.
Изгрев, София.

Отче наш.


Човек трябва да разбира проявите на природата. Да кажем, може да се начертае една линия, каквато и да е. Кои са признаците, чрез които ще познаете къде започва една линия, къде е началото и къде е краят? – Често ние разсъждаваме по определен път. Всички западни народи пишат отляво към дясно. Източните народи пишат отдясно към ляво. А китайците пишат отгоре надолу. В природата всякога там, отдето започва нещо, е тънко. Един човек в началото започва тънко, а надолу надебелява. Долният край надебелява. Там, отдето е започнал, е винаги по-тънко. Да кажем започва една река. Тя е тънка. Колкото отива към края, тази река се надебелява. Когато един процес става дебел, той е към края. Да кажем вие имате страдание, не може да го носите. Най-първо страданието е тънко като косъм, после надебелява, надебелява. Казвате, не може да го нося. Крайното надебеляване е признак, че с него ще стане промяна. Когато страданието е малко, то е младо. Като надебелее, то остарява. С радостите е същият закон. Когато една радост едва започва, тя е млада. Когато радостта дойде до крайния развой, надебелява. Трябва да знаеш, че тази радост скоро ще престане, ако разбираш закона. Всички неща, които надебеляват, всички неща, които не държат равномерно надебеляване, наричаме ги с разни имена. Тези процеси са преходни процеси. Вземете един млад човек, започне да расте. Най-първо неговите постъпки са неустановени, той е млад. Когато стане много установен, установените постъпки показват, че той е дошъл към края на живота.

Някой казва: Много установен човек, с него е свършено. Вие искате някой път да сте много установени. Трябва да разбирате закона. Установен и неустановен са две противоположности. Неустановеният започва, установеният свършва. Де е животът тогава? – Казвам: Един живот, добър или лош. Под думата добър живот и лош живот, показва, че този човек много пъти е щастлив. Всичко, каквото той мисли, постига. Той нарича своя живот щастлив. А нарича своя живот нещастен, когато не е постигнал това, което желае. Казва, не е толкоз щастлив животът. Сега в живота, разбира се, има една вътрешна максима за всичко. Аз говоря сега за съзнателния живот. Има една максима, с която трябва да се мери животът. Ние не сме още за установения живот. Щом животът се установи, той е към края, показва преходно движение, надебеляване става. Вземете в музиката, към кое спада сопранът? – Сопранът, това е началото на живота. Какво е басът, това е краят. Вземете тенора, той е началото. Алтът, това е краят. Щом един човек бас пее, той скоро ще свърши. По-долу от баса не може да спре. Ако има сопран, от сопрана по-нагоре не може да се качи. Ако започне с тенора, има още. Алтът, това са заключения. Какво е заключение. Да се заключи една работа, за да може наново да започнеш.

Сега имате установени възгледи за нещата. Всяка една работа, която ти не може да започнеш, всяка една работа, която не ти дава едно правилно заключение да започнеш ново нещо, ти никакво заключение нямаш. Защото той е същият закон, който съществува в природата. Ако едно дърво не роди плод, плодът е заключение. Туй заключение може да повтори себе си в друга форма. Следователно всяка твоя мисъл, всяко твое желание, всяка твоя постъпка, която не може да даде едно правилно заключение да започнеш наново, ти вървиш в установения ред на нещата или всяка мисъл да роди нова мисъл, или всяко желание да роди ново желание. Или всяка постъпка да роди нова постъпка. Пътят, по който вървиш, не е естествен. Сега за да разберете, вие всички искате да имате установени постъпки. От вашето гледище какво разбирате един установен характер. Всички се стремите към установените характери. В какво седи красотата на един установен характер. Или в какво седи характерът на един установен тон? – Не само да се произведе, но онзи, който пее, правилно да вземе. Но има едно продължено време, еднаквост има. В правилния тон, във всичките свои движения е еднакъв. Щом този тон се мени, той вече не е еднакъв. Да кажем, често можете да изследвате себе си доколко сте установен. Музиката може да ви служи за едно правило колко сте установени. Или тръгни по пътя, започнеш да се движиш, да ходиш, ти ще видиш колко имаш установен характер. Да кажем тръгвате, дойдете до едно място, започвате да се матахарате, ставате установен. Казваш: Отслабнал съм. Показва, че в силата на вашите мисли, чувства и постъпки има една вътрешна неустановеност. Да кажем пееш. Най-първо започнеш много добре, след туй намалява се гласът, неправилен става. Има нещо установено.Трябва да го знаеш. Ако изхвърлиш тази неустановеност, ще се измени тонът на твоя глас. Запример хората, които стават съвършени материалисти, веднага става бас гласът. Станеш материалист, веднага бас ще станеш. Бедните хора са все сопрани, с малки изключения. Той мисли постоянно, сопран е той. Накъдето ходи, писка много добре. Онзи богатият, той е бас. Сиромашията, това е начало на живота, богатството, това е краят на живота. Сиромахът казва: Начало е, бъдеще имам. Богатството, то е към края на живота. То е бас. От баса по-надолу не можеш да идеш. Вие, младите, трябва да имате една ясна представа. В сегашното възпитание на младото поколение, някой студент си въобразява. Той иска да стане бас, да забогатее. Богатството не може да бъде идеал на човека. Той е край. В края какъв идеал може да имаш? – Никой не намира смисъл в сиромашията. Аз в сиромашията намирам смисъл, понеже е начало. И погрешка да направиш, има време. В богатството нямаш време. Разполагаш с онова, което си придобил. Отгоре сиромахът идва. При богатството ти си доволен от всичките придобивки. Нали като направите един паметник, основата туряте дебела, а колкото отивате по-нагоре, става по-тънък. Човек не трябва да се радва на крайната сила. Когато прояви крайната сила, той не трябва да мисли, че е разрешил нещо. Втори път може да не разреши. Ти направиш нещо и веднага умалее ръката ви и всички ония движения, които сте направили, всякога чувствуваш едно отмаляване и нямаш вече разположение. Ако си остарял, щом пееш, втори път не искаш да пееш. Старите хора защо не искат да пеят? – Защо младите пеят, а старите не искат да пеят? – По-лесно можете да накарате едно дете да пее, отколкото един стар дядо. Защо именно, този дядо не иска да пее? – Казва: Не искам да пея, напял съм се. Не е въпросът, че се е напял, няма за какво да пее. Казваш, трябва да има за какво да пея. Аз сравнявам, трябва да има един вътрешен подтик. Ти на една вода ако ѝ дадеш хоризонтално положение, колкото и да искаш да се движи, тя няма да се движи. Дай най-малкия наклон и тя ще се подвижи. Ако на водата дадеш наклон, отива. Ако на въздуха дадеш наклон, отива нагоре. Само запали една свещ. Тя има един наклон, стремеж има.

Та казвам, не трябва да изгубвате онова естествено положение. Заключението е там. В живота има наклон. Той може да бъде наклон на вода, на въздух, на светлина. Три посоки има, в които може да се движиш. Има наклон да станеш бас, но трябва да знаеш, че по-долу от баса не може да идеш, ти бас ще си останеш. Ако започнеш с тенора, искаш да имаш алт и алт ще останеш. Това са преходни състояния. Трябва да знаете как да смените енергията. Ако ти може да смениш една енергия, енергията на сопрана, с енергията на баса, басът е сянка на сопрана. За да се прояви контраст трябва. У човека има желание на един сопран. Може да има желание на един бас. Но ония желания, които имат за основа баса, какви са? – Всички без изключение идеализъм нямат. Те свършват с материализъм. Под думата материализъм разбирам неустановени форми, зад които нищо не можеш да намериш. Ти се намираш в един установен път. Зад тази форма ти нищо не може да намериш. Ти мязаш на люспите на лука. Нищо не можеш да намериш зад тях. Зад люспите на лука нищо не се крие.

Казвате вие, да остарее човек, да стане възрастен. Питам: Всички ония хора, които са били млади и са остарели, какво са придобили. Какво е разбрал младият? – Нищо не е разбрал. Той иска да стане стар, за да разбере живота. Младите имат този стремеж. Всичките хора, които са млади, разбрали ли са живота? – Не са го разбрали. И старите не са го разбрали. Те са го разбрали толкоз, колкото младите. Всеки стар човек казва в себе си: Да съм млад. Всеки стар човек има желание да се върне в своята младост. А всички млади хора искат да отидат при старите, но старите хора още не дават излаз или казано другояче: Имате материализъм или богатство. Какво е богатството, което човек придобие, но не дава смисъл, не дава смисъл на самия живот. Ти като станеш богат, какво придобиваш? – Ако малко ядеш или много ядеш, нищо няма да придобиеш. Каква ще бъде придобивката? – Ако много ядеш, ще бъде малко по-пълен вратът ти, по-дебел. Устата ти по-червеничка. Ако малко ядеш, ще бъдеш сухичък като чироз. Питам сега: Голямата пълнота и голямата сухота нищо не дават на човека. Нито едното предава на човека, нито другото. Защото от голямото затлъстяване хората умират. И от голямата сухота пак умират. Има едно естествено състояние в човека. Едно равновесие, което всички трябва да спазвате. Да кажем у вас, ако дойде една болка, че не може да издържате, тя е към края си. Тя ще престане. Ако една малка болка чувствувате, вие трябва да знаете, че тази болест е млада, тя иска да живее дълги години. Младите болести дълго живеят, а старите болести малко издържат.

Сега навеждам този факт. Когато казвате за някои неща, които ви се случват в живота, че не може да търпите. Щом сте дошли до положението, че не може да търпите, този процес е към прекратяване. Сега вие като млади, то е една служба, едно състояние, което трябва да премине и да извадите нещо от него. Като стари, то е друго състояние. Ние казваме, че сме млади. Животът не може да бъде нито млад, нито стар. Той може да има тия две състояния. Младият човек може да боледува, но и старият и той боледува. Питам: Ако започне животът с болести и го свършиш с болести, какво се придобива? – Ако младият започне със здраве и старият като започне със здраве, и той е здрав. Това са две положения. Тогава онези, които са разбирали смисъла на живота, са казвали: Животът трябва да започне с Любовта и трябва да свърши с Мъдростта. А пък за да се влезе във вечния живот, за да няма промени, трябва да имаш Истината. Истината е трансформатор. Трябва трансформиране на енергията, на Любовта, на Истината. Когато някой казва, да намериш Истината, то значи да не остаряваш, да не умираш. Като намериш истината, ти ще бъдеш безсмъртен. Тогава ще се избавиш от преходните състояния.

Докато разбираш Любовта, докато разбираш Мъдростта, ти си още в един преходен свят, ако в туй положение разбираш любовта и дойдеш до крайния предел на знанието, ще се смени твоето състояние. Когато дойдеш до края на знанието, то ще се смени. От знанието по-надолу не може да идеш. Тогава истината е онази линия, която трябва да сменим. Тайната на живота, за подмладяването на живота, е в истината. Истината седи в простора, в широчината. Аз разбирам живота от сегашното гледище, както е установен в природата. Не Любовта в нейната абсолютна проява. Не и Мъдростта в абсолютната проява. Любовта това е началото на живота. Мъдростта това е краят на живота. Истината това е онова истинско състояние, към което човек се стреми. Щом ти извадиш Истината от Любовта и Мъдростта, ти обезсмисляш живота. Имаш права линия на мисълта. Тя е ограничена, определена величина, тази линия. Ти ще се спреш. Млад си, имаш известен стремеж да постигнеш. Искаш да свършиш. Може да свършиш университета. Може да свършиш два, три, четири факултета, но след като остарееш, ти сам се чудиш и виждаш, че нищо не си постигнал. Може навремето да си бил учен човек, но когато станеш на 120 години, виждаш, че има много по-учени от тебе. Даже ти не минаваш за учен. Тогава вие мязате на някое голямо тяло, около което се въртят няколко планети. Той мисли, че е нещо. Но туй тяло мине покрай друго някое голямо тяло и то започва да се върти около него. Питам тогава, всичките свои сили, с които ти разполагаш, тя е единица. Но няма друга сила. Да кажем, вземете една форма на красотата. Защо искаш да имаш красота? – За да бъдеш почитан и уважаван от хората. Или ти искаш да имаш сила или да имаш знание. Това са външни прояви. Ако имаш голяма мускулна сила, ти ще бъдеш пръв пехливанин, пръв борец. Или ако имаш най-голямото знание на света. Но казвам: Всичкото знание и сила, те са преходни състояния. Ако човек добива сила в света, неговото тяло расте в широчина. Ако добива интензивност, неговото тяло расте в дължина. Един, който иска да бъде пехливанин, главата му е широка. Онзи, който иска да бъде много учен, неговото чело расте нагоре, високо става. Но туй чело, което расте, колко голямо може да стане? Казвате: Много голямо чело. Когато казвате: Грамадно чело, колко е голямо челото? – 6–7–8 см грамадно чело, или 12, 13, 14 см в широчина. Едно чело, което е 8 см високо или да кажем някои хора имат до 10 см височина, обаче, зависи от интензивността. Челото е израз на онази вътрешна деятелност. То е мисловният полет на човека. Тъй както човек е създаден на земята, той има големи условия да прояви своята мисъл.

Много пъти вие забележете човека. Вие имате известна идея, която не можете да изразите. Кой от вас може да си представи какво е четвъртото измерение? – Някой казва, разбирам от математика. Вие какви представи сега имате? – Геометрически какво нещо е четвъртото измерение? – Казвате, четвърто измерение. Дойдеш до там, разправяш, разправяш такъв един свят, какъвто не е. Или може ли да представите света на доброто? – Казвате: Той е много добър човек. В какво седи добрината на един човек? – Има нещо, за което ние не говорим. Имаме вътрешни разбирания. Но ако речем да ги обясним, не можем, нямаме такова пространство, нямаме такива разбирания. Не може да ги изразим на този език, с който да се разберат нещата. Някой път като започнеш да разбираш красотата, тя се изгубва. Като започнеш да човъркаш една любов, един човек колко те обича, тя изчезва. Как ще разбереш тази любов? – Когато говорим някой път за знание, за някой учен човек и учеността си има свои форми, и любовта си има свои форми. Те са установени неща.

Сега не искам да ви кажа, че животът няма вътрешен смисъл. Има, но от гледището, което ние разглеждаме нещата, от нашето положение, ни се виждат нещата безсмислени. Има един свят, дето ти влизаш и може да видиш смисъла, на когото и да е, на каквото и да е. Ти виждаш, че те са обективни работи. Каквато и да е вашата отвлечена мисъл, както и да я представяте, тя си има определена форма във вашия ум, има определена форма във вашето сърце. Тази форма след време ще образува едно препятствие заради вас. Вземете едно малко дете, което е свикнало да гледа майка си в очите. Иска да прегърне майка си, но туй дете като направи най-малката погрешка, усеща туй дете, че не е свободно. Де е препятствието? Детето вече има установен поглед. В лицето, в движенията майката забелязва, че то като мисли, намери една малка лъжа. То е вече неговото възпитание. Ние наричаме всяко дете умно, което може да скрие една своя лоша постъпка. Изопачаването на сегашния живот става, понеже у нас протичат много мисли и желания, които са неестествени и те образуват една такава неустановена среда. Ако вземете даже в сегашната култура, децата на бялата раса са много неустановени, те седят много по-горе отколкото децата на китайците и на черните. У белите има известни неустановени идеи. Има нещо дисхармонично. То мяза вече на едно здание, което е разкопано. Природата обича установените идеи или казано другояче: Ако вие разбирате вътрешния закон, по който любовта действува, говоря за разумната любов, аз говоря и за знанието, което е разумно. В знанието трябва да има една жива връзка вътре. Истината е, която дава подтик. Ако тия ги нямате, не можете да имате нищо установено. Когато в древността са изучавали дългия живот. Всичките тия адепти, които са изучавали дългия живот, са изучавали законите на свободата. Свободата подразбира дългия живот. Да бъдеш безсмъртен, да имаш условия. Да владееш силите на живота. Ако тия сили ги нямаш, няма да имаш известни постижения. Когато ви се говори за истината, трябва да разбирате крайното постижение, за да се избавиш от противоречията на живота. За да се избавиш от басовите израждания. Някои сега имате бас или контрабас. Не зная какво има в контрабаса.

Сега от туй гледище вие искате много пъти да разрешите известни социални въпроси. Тъй както върви светът, не може да има никакви разрешения. Ще има разрешения. Младите ще стават стари, старите какво ще стават? – Те ще отиват на гробищата. Искат да идат на почивка да ги пенсионират. Що е умирането? Пенсиониране. Като живее човек дълго време, иска да се пенсионира, че като се пенсионира, тогава да работи. Аз не съм видял човек след като се пенсионира да стане гений. Може да стане дядо или баба. Често младите казват: Аз искам да се поуредя, значи да се пенсионирам. Ти докато не си пенсиониран, ще свършиш много работа, щом станеш пенсионер, ти пенсионер ще си останеш. Или вътрешният извод: Не се плашете от мъчнотиите, които естественият живот налага. Има известни мъчнотии, които са естествени, в които има растене. Има известни мъчнотии, които не влизат в природата. Аз говоря за ония препятствия, които са естествени. Ония мъчнотии, които не са естествени, които не влизат в природата, те са едно отклонение. То е един лош признак. Естествените мъчнотии дават почивка. Ако светлината, която слиза от слънцето на земята, среща по-гъста среда, тя се отклонява. Туй показва средата. Ученият човек ще познае по отклонението на светлината какъв път е минала. Вашите мисли и желания минават през известна среда и ще се отклонят. Вие трябва да разбирате съвременния естествен живот. Най-първо вие трябва да разбирате живота, да разбирате себе си, да разбирате и окръжаващата среда защо именно така постъпва. Кои са истинските причини? – Ако ги знаете, може да си помогнете на себе си. Ако не знаете, във вас ще се роди едно вътрешно бълникане. Всеки човек иска хармонична среда, в която да постигне своето желание. Онзи, който постига добре, ами онзи, който не постига. В природата съществува един закон. Всяко желание, което се ражда в човешката душа, то не е на самия индивид. Туй желание е на обществото и на човечеството. Туй желание, на когото и да е, трябва да има свой израз. То трябва да се постигне. Природата има общи постижения, за които работи. Вие имате желания. Вашето желание когато и да е, ще се постигне. Ако вие не се тревожите, ще се постигне по един естествен път. Вие искате да бъдете добри. То не е ваше лично желание, във всички същества на земята съществува. Всяко същество иска да бъде добро. Доброто е постижение. Под думата добро, разбирам най-доброто постижение, което човек може да постигне. Не само за тебе, но за всички. Сегашните хора имат стремеж да постигнат, а пък злото какво е? – Туй, което не сте постигнали, е зло. Следователно от това гледище злото спира човека да постигне, а доброто съдействува на човека да постигне онова, към което се стреми.

Сега влизат другите религиозни възгледи, които имате, можете да ги постигнете. Не мислете, че философските възгледи, каквито и да са, в миналото или сега, някой може да съдействуват за постигането, а някой може да не съдействуват. Да кажем вие имате един установен възглед за смятането на числата. Казваме така 1+2+3 може да влезете в този ред на пресмятане. Имате единици, имате десетици, имате стотици, хиляди, десетохиляди, стохиляди, милиони. Не може да вземеш единицата и да я турите на мястото на десетицата. Щом ако една единица вземеш от порядъка, в който нещата се намират, и я туриш на второто място, какво може да придобиеш? – Да кажем, ако ти имаш да ми даваш 1 лев и туря този лев на втората степен, и го повиша, какво ще стане? – Тогава ще има да ми даваш 11 лева, ако го повиша още повече и туря единицата на мястото на стотиците, още по-голяма става. 111 става. Трябва да внимавате, а ако го туря на мястото на хилядите, става 1111. Когато повишавате вашите чувства или когато повишавате вашата мисъл, трябва да знаете отношението на мислите. Някой път вашите мисли, които имате към хората, вие ги повишавате. Трябва да плащате. Ако обичате някого много, много ще плащате заради него. Ако не го обичате много, много няма да плащате. Някой път казваш: Много искам да го обичам. Много ще плащаш. Малко искам да го обичам, малко ще плащаш. Какво разбирате под думата да обичаш някого? – Защо в мене има желание да обичам някого? – Какъв е поводът? – Аз трябва да го обичам. Защо? – Право е, трябва да го имате в дадения случай. Много пъти казвате, не трябва да го обичам. Имате право. Ние гледаме установения ред на нещата. Задавали ли сте си въпроса. Срещнеш някого и казваш: Не го обичам. А за другиго казваш, мене ми харесва този човек. Защо искаш да го обичаш? – Като дойде здравият човек, казвам: Искам да го обичам. Защо искаш да го обичаш? – Да вземеш нещо. Но знаете ли какво се случва? – Случва се следното: Да кажем вас ви преподава един професор, вие нищо не знаете. Той ви преподава, вие следвате. Лошото е там, че той като ви преподава, по математика или по естествените науки и по астрономия, дойде този професор и казва: Я ми кажи аз какво съм казал. И ти нищо не можеш да кажеш, той ти туря единица, двойка или тройка. Ще ти смъкне фасона, ще си навееш беля на главата. Хубаво, ти обичаш едного. Този, когото обичаш, измени се отношението. Ако му казваш добро, работата добре върви. Но ако си позволиш най-малката погрешка, кажеш нещо, веднага се измени отношението. Питам сега, защо този професор, след като е преподавал нещо по астрономия и туря единица или двойка, че не си казал това, което той е казал. Това е един ред, който съществува. Най-първо, когато слушаш, е много лесно, много сладко приказва. Но като не знаеш ще видиш едно кисело лице. Ако си умен, ако говориш, тъй както той е говорил, приятно му е на професора да държи втора лекция. Казва, понеже знаеш този урок, измени се положението. Но ако не знаеш, изменя се лицето му. Сега аз ви говоря известни положения на съзнанието, които съществуват, както между хората, така и между природата, която считате, че е мъртва. Има нещо в света, което най-първо е любезно, хубаво, след туй изменя своето отношение. Кажи, казва, какво съм казал? – От какво се раждат болестите в света? – Болестите това е опит да дадеш сладка каша на стомаха. Казва: Стани, кажи, заболи те коремът. – Не знаеш предмета. Свива те кракът ти. На изпит си, казва, кажи по предмета. Не може да го кажеш. Ти казваш, че коремът те боли, че кръстът те боли. Не си могъл да си кажеш урока, забравил си. Когато човек знае, казва. Когато не знае, не може да казва.

Сега искам да остане във вас една мисъл! Когато някой път вие мислите, че сте дошли до края, че сте дошли до дебелите линии, вие свършвате. Радвайте се на тънките линии. Радвайте се на малките страдания. Вие от малките страдания се плашите повече отколкото от големите. Голямото страдание е към края. Малките са още в началото. По обратния процес. Малките радости те са в началото. Радвайте се повече на тях, отколкото на големите радости. Там да ви е утехата. При големите страдания радвайте се, че са дошли. Големите страдания накрая са. При малките страдания скърбете повече, при големите страдания се радвайте. При малките радости радвайте се повече, а при големите радости малко можете да поскърбите. Тогава оценявайте големите страдания. Те са изявления. Оценявайте и малките радости. Те осмислят. На големите радости не обръщайте толкоз внимание. Някой път се усещате слаб. Думите на апостол Павел имат смисъл: „Когато съм слаб, тогава съм силен“. Младото дете има повече шанс да свърши университет, отколкото старият дядо на 120 години. Младото може да свърши университета, но старият дядо никога не може на 120 години, не може да свърши. Той е свършил, може би това, но старият дядо ново не може да научи. Сега много пъти казвате, аз не искам да бъда глупав. Искате да бъдете много умни. Аз, когато срещна най-умните хора, считам, че не са способни за нищо. Моите схващания са туй. Срещам един, той казва, той е много учен човек. Като срещна много учените хора, казвам: Те са завършили всичко, от тях нищо не може да се очаква. Сегашното учене в бъдеще невежество ще бъде. Много философи в древна Гърция са казвали, че слънцето е колкото Атина. Мислили, че слънцето е толкоз голямо, колкото Стара Атина. При такова схващане така са прекалили философите, че не е толкоз голямо. Всеки един учен човек сега, ако му кажеш, че слънцето е толкоз голямо, колкото Атина, той ще се усмихне. Но тази е голямата ученост на древните гръцки философи. Имало е някои от тях, които са знаели, те са били млади. Сега на вас бих ви казал. Какво искате да бъдете: Млади или стари, или установени. По-хубаво е човек да бъде неустановен. Виждаме красотата на небето. Ако погледнете всичките тия тела, които са в пространството, всички са неустановени. Всички ще бъдат сега на едно място, следующия момент няма да бъде там. Всичко е в преходно състояние, не е установено да е хванало тапия, да има частна собственост. Всичко се мени. И там именно седи вечната младост в онази вечна неустановеност. Често искате да имате повече знания. Казвате, да израсна, да повъзмъжея. Това са стари начини на мислене. В мисленето човек всякога трябва да бъде млад. Всякога трябва да мисли. Никога не си туряйте в ума, че знаете всичко. То е установен възглед. Вие ще остареете преждевременно.

В науката има изваждане на корен квадратен. Има много интересно обяснение. Корен квадратен да извадите от едно число. Едно число, което се е образувало в началото, отдето е започнало. Да кажем корен квадратен на 9, колко е? – 3. Ако съществува в 9-те известно начало, ти ще го търсиш в 3. 3-те е единица. Имате 3 единици в едно семейство, бащата, майката и детето. Бащата и майката, това са, които са дали подтик. Детето, това е мястото, дето се развиват силите. Тия 3-те единици, съединени в едно, дават едно число. Корен квадратен. Значи едно число, за да има корен квадратен, колко пъти трябва да се умножи. Два пъти трябва да се умножи на себе си. Казвам: Когато търсите корен квадратен, трябва да търсите произхода на нещата, дето са започнали. Имаш една погрешка в себе си, обичаш много да говориш. Какъв е коренът на квадрата? – Да допуснем, че срещаш някой човек, казваш му 9 лоши думи. 9 епитета му казваш. Онзи пита: Защо ми каза тия 9 думи? – Така ме огорчи, срази ми сърцето. Казвам, извадете корен квадратен на това число. Колко е, 3. В какво седи корен квадратен? – Казал си му 9 лоши думи. Ти си му дал преди 3–4 години 3 лева. Той обещал да ти ги върне. Не ти ги е върнал трите лева. Тия трите лева родиха 9 лоши думи. Тогава щом ти кажеш 9 лоши думи, ще извадиш 9 лева. Ще се извиниш, ще кажеш, че много закъсах. Ще заплатиш за 9-те лоши думи. След това ще кажеш следното: Аз досега имах лошо мнение за тебе. Заповядайте да пием по един чай и вие ще го заведете. Чаят ще струва повече. Той като има три лева от тебе, ще плати 5 лева за един чай. Но в себе си ще каже: Добро мнение имам заради тебе. Външните резултати, които съществуват в природата, това са заместници. В сегашната окултна наука при сегашното проявление на окултната наука, няма приложение. В новите времена започват да изучават окултните науки, за да ги прилагат. Да кажем вие изучавате човешкото лице и изучавате човешката ръка, и изучавате човешката глава или целия човешки организъм. От окултно гледище трябва да има едно приложение. Всичките естествени положения, които се намират, има известни недъзи, които ни спъват. Искаш да направиш нещо, отлагаш. Казваш, утре ще направя тази работа. Дойде утре, пак отлагаш. И така отлагаш, отлагаш, най-после изгубиш всичките условия. Казваш, това не може да постигна, започваш да се лишаваш. Тази задача напуснеш, онази задача напуснеш, започнеш да свириш, напуснеш, започнеш да рисуваш, напуснеш. Всички неща напущаш и после казваш: В мене има навик, не може да си свърша работата. Това аз го обяснявам със следното: Понякой път вие забравяте. Казвате: Да идем на разходка. Готов съм, а като тръгнете, казвате, надалеч не отивам, връщам се назад. Казвам, какъв е церът сега. Туй, което те спъва в петата, вземи, че го извади. Има нещо, което те спъва. Казваш, не може да ида по-нататъка. Извади туй, което те спъва в дадения случай. Ако не го извадиш, ти всякога ще имаш един и същ резултат, ще започнеш, ще дойдеш до едно място и казваш, по-нататъка не отивам. Обаче ние считаме онова, което ни спъва, че е в реда на нещата. Съвременната наследственост казва, че то е наследствена черта. Че като е наследствено, извади го това. Ако е в петата, от петата го извади. Ако е в някой мускул, извади го оттам. Извади онова чуждото, което те спъва. Ако те спъва твоята мисъл, има причина. Ако те спъва твоето чувство, има причина. Тази причина ти ще махнеш. Ако има нещо да те спъва в характера, в постъпките, извади го. В окултната наука туй трябва да извадите. Мене ми разправяше един приятел, казва, така снощи седя и не зная какъв е нашият Изгрев. 12 стомни изчезнаха. Този взел, онзи взел. Този взел кофата, онзи взел друга. Занесъл я, оставил я някъде и нищо не връщат. Стомните няма, кофите няма, трябва да се търсят по целия Изгрев. Всички тези, които са взели, са слушали лекции, говорят за окултизъм и като вземат стомната, оставят я някъде, като че друг някой трябва да върне стомната. Вземеш една стомна, услужиш си, занеси я на същото място. Пълна си я взел, пълна я върни. Имаш право да си услужиш, но да караш другите хора да ходят и да търсят, и да я оставиш празна. Взел си я, знаеш къде е била. Те не знаят къде си я оставил. Казвам, във вас младите има една черта. Вземате стомните и не ги връщате. Много стомни има невърнати на Изгрева. Сега не е някакъв грях, то е една черта. Този взел едно, онзи взел едно или някой път ти не знаеш, кажеш нещо и не знаеш какъв резултат ще произведе една дума. Заключението е следното: Прогресът в света е общ. Ако всички работите хармонично в една и съща посока, може да се постигне нещо. Един човек сам по себе си нищо не може да постигне. Защото, ако той прави, а другите развалят, нищо не се постига. Ако ти мислиш право и ако дробовете не вземат участие да поддържат твоята мисъл, и ако стомахът не смила храната, не е здрав, какво ще излезе? – Дишаш, но дробовете, не указват съдействие. Стомахът казва, не взимам участие. Какво ще стане? – Един болен човек, на когото се съедини умът с дробовете, стегнат се, и краката взимат участие, ние наричаме този човек здрав. Всичко у нас трябва да има един стремеж. Каквото мисли умът, дробовете трябва да го изпълнят. И стомахът и краката да изпълнят, и ръцете, туй наричам живот. Когато стомахът остава при особено мнение, ръцете и краката останат при особено мнение, имаме един объркан живот. Всичките ви идеи и всичко онова, което чувствувате, да бъде в съгласие. Дробовете ви да взимат участие. Стомахът да взема участие, краката и ръцете да вземат участие, в туй отношение Изгревът трябва да бъде модел. Кой как дойде, да види един модел. Всички стомни трябва да се върнат. После кофите трябва да се върнат. После се оплакват, постоянно се чупят колелетата на буретата. (Тогава носехме вода с бурета). Че този, който кара бурето, да избере хубавия път, да няма туй сътресение. Осите на железните колелета се чупят. Той може да минава за силен човек. Но ти може да блъснеш силно бъчвата и да се счупят осите. Или във всинца ви трябва да има едно желание. Всичко в света, което съществува, всяка една форма, то е собственост на природата. Всичко, което съществува, трябва да го пазим. Трябва да имаме чувството да пазим нещата като свои, както пазим своите очи, не както чуждите. Като пазиш чуждото, пази го като свое. Законът е един и същ.

Сега разбрахте ли какво е кривата линия? – Щом някой не е взел стомната, тя е тънка. Щом я взел, тя е дебела. Щом някой не е счупил бурето, линията е тънка. А щом някой счупил бурето, линията е дебела. И вече не може да се освободиш от тази дебела линия. Ще се счупи едно буре. Не е въпрос, че онова буре се е счупило, не е въпрос, че един параход е потънал, нищо от това. Но потънал в канала и задръстил целия канал. Не може да минават другите параходи, натрупат се два, три парахода. Не че е потънал, но спират се тия параходи. Една погрешка спира целия процес на онзи разумния живот. Ако твоят параход влиза и не върши работа, ще дигнеш този параход да иде на друго място, да не спъва другите. Сега изводът. Не трябва да правим погрешки, които могат да спрат развоя на моя живот. Ако една моя погрешка, колкото и да е малка, спира правилния ред, не е на място. Тази погрешка трябва да се отстрани. Тя нищо не допринася. Всички трябва да бъдете млади. Един урок на вас, да имате отношение. Аз виждам, като ви се преподава знанието, казвате, нищо не разбрах. Той не знае отде иде едно знание. И всеки мисли, че знанието е нещо естествено. Онзи, който е учен, не трябва да се гордее, че знае много, защото неговото знание според мене е написано на брега на морето. Колко знание имате? – Запример от вас кой знае? Кажете ми колко милиарди тела има на небето? Вие ще цитирате какво е казал някой учен. Това е предположение. Най-после ще ви попитам: На слънцето колко милиарди жители има? (Влиза един циганин. Той е потънал параход). Този човек влиза, пращат го за предметно учение. Вие сте толкоз организирани, които трябва да разбирате защо е влязъл. Той даже не разбира, че вие сте недоволни. Когато някога една погрешка се осмисли, усмихва се като него. Когато се осмисли една погрешка, дойде една вътрешна мекота. Аз съм за ония процеси, да бъдат естествени, да се създаде новото. В света има процеси. Да бъдем изразители на онова хубавото, красивото в природата. И да бъдеме израз на всички нейни прояви. Вие трябва да бъдете и другите трябва да ги поощрявате. Срещате някого, не го обичате. Намерете хубавите, красивите черти в него. Като намерите тази добродетел, той веднага ще ви обикне. Някой път виждате известен недъг, който съществува отвънка. Той може да бъде сянка. Другояче, ако вървите по старите пътища, ще имате старите резултати. Ще се образува ограничение. Единият учен, а другият прост. Това са само отношения. Силният трябва да помага на слабия. Ученият – на невежия. Добрият – на лошия. Отношение да има. За доброто и злото има вътрешна основа. Доброто и злото в едно отношение са противоположни, а в друго отношение имат известно съотношение. Злото иска да завладее доброто. Злото има стремеж. Каквото са изработили, да го вземе без труд. Доброто винаги изпъжда злото. Казва, трябва да се научиш да работиш. Малкото зло, като дойде, доброто ще му даде един обед и после ще му даде пътя. Доброто е активно, богатството, което има, никога няма да го даде на злото да разполага, както иска. Обичаш един човек, дай на него да разполага с всичко, което имаш. Той може да разполага с онова, което аз разполагам, затова трябва да се образува във всички един характер, от който и вие да сте доволни, и окръжаващите да са доволни. По възможност по-голямата част от окръжаващите. Две трети от окръжаващата среда да е доволна, а не една трета. Една трета да остане недоволна. Защото в дадения случай не можем да бъдем благоугодни на всички. Щом са две трети доволни от нас, ние сме на правата страна. Понякой път минавате през Изгрева, виждате книги хвърлени. Колко пъти съм казвал, дигнете тия книжки или камъни. Казвате, тук има назначени да ходят да събират книгите. То вече не е хубаво. Кой как види някоя книжка, да я дигне. Ако види нещо, което трябва да се поправи, да го поправи. Не да каже: Нали има някой, който да се грижи. Той е старият ред на нещата. И то е хубаво, но е по-хубаво, когато всеки поправя.

Само светлият път на Мъдростта води към Истината.
В Истината е скрит животът.






Теми съдържащи: София, Младежки Окултен Клас

0 потребител(и) четат тази тема

0 потребители, 0 гости, 0 анонимни