Към съдържанието

  • Log In with Google      Вход   
  • Регистрация


                       


1934_10_07 С какво тяло?7 октомври 1934 г., Неделни беседи, София

Неделни Беседи София

  • Please log in to reply
Няма други мнения в тази тема

#1 GDD

GDD

    GD

  • Потребител
  • PipPipPip
  • 1370 Мнения:

Публикувано 15 януари 2011 - 16:20

От книгата, "Този е живият хляб". Неделни беседи (1934–1935). Първо издание. Кърджали,
Издателство „АСК-93“, 1998
Книгата за теглене - PDF
Съдържание на томчето



С какво тяло?


Отче наш.

„Духът Божи“.

Ще прочета част от 15 глава от Първо Послание към Коринтяните, от 35 ст. нататък: „Тогаз ще възкръснат мъртвите.“

„Бог е Любов“.

Да говори човек в света не е лесна работа. Да работи е трудно, пък и да спи, не е безопасно. Следователно, за да стане речта лека, изисква се разумност, разбиране. Защото, ако не знае как да говори Словото, То ще стане товар върху самия него, той ще напакости и на себе си. Ако не знае как да работи и направи някаква погрешка, той ще плаща за това. Пък и ако не е спал, както трябва, има друга една опасност. Когато човек започва един въпрос, с каква цел го започва? Той започва един предмет от следствия към причини, но с каква цел? Тялото е резултат на една деятелност, незнайна за човека. С какво тяло ще живее в бъдаще човек? С какво тяло живее човек сега, това знаем, но с какво тяло ще живее в бъдаще, това е един незнаен въпрос. Защото от сегашните теля виждаме какъв е животът, ние виждаме, че телата на сегашните хора не са толкова съвършени, вследствие на което се явяват известни психологически условия, от които хората страдат. Сега бих ви занимавал с някои въпроси по химия, или по висшата математика, или с нещо по космоса, но за тези въпроси нямаме нужните знания. За тях се изисква и развито съзнание. Когато съзнанието на човека не е развито, той е глух; каквото и да му се доказва, той казва, тази работа не я разбирам. Тази работа е съвсем проста. Говори ми на един език, че да те разбера. Всички сте учили що е център. Центърът е посока, от която известна деятелност може да излезе. Аз наричам центъра кристализиране на някои духовни сили извън времето и пространството. Тези сили понеже имат едно обратно движение към материалния свят, те търсят една посока, в която да се проявяват. Следователно, най-малкото усилие, в което такава една кристализирана сила може да се прояви, е точката. Точката пък може да се прояви в посока на правата линия. Значи, всяко съзнание, което се движи в права линия, има само две посоки: от центъра към периферията и от периферията към центъра. Представете си, че вие живеете в такъв един свят, в който се движите отпред назад и обратно, вие ще се натъквате на положения, които не ще можете да разрешите. И наистина, когато хората не могат да разрешат, когато хората не могат да разрешат един въпрос, те си турят ръцете на гърба и се движат назад-напред, разхождат се по права линия. Като разрешат въпроса на правата линия, тръгват точно перпендикулярно, образуват една плоскост. За да вземеш едно ново направление, ти трябва да се движиш точно перпендикулярно на положението, по което си се движил до сега. Допуснете, че на земята една птица се движи, разхожда се напред-назад, но в това време се яви отнякъде една котка или едно млекопитающе, което я дебне, преследва я. Какво трябва да направи тази птица? Тя се намира в опасност и тогава вече тя не се колебае, не мисли дали на ляво или на дясно да върви, но веднага взима точно перпендикулярното положение, за да се спаси. Тя взима точно перпендикулярно положение на това, в което се е движила. Казвате: Какво ни интересува това, че някоя птица била дебната и хвръкнала? Представете си, че сте болен, намирате се в безизходно положение, трябва да се лекувате. Ако сте беден, няма какво да правите, да се движите, защото няма да платите на лекар за един обикновен преглед. Ако пък има нужда от един щателен преглед, трябва да му платите хиляда лева, ако пък положението ви е на косъм, ще трябва да платите и десет хиляди лева за консулт, да се определи какво трябва да се прави за вас. Ако сте богат, както и да е, но ако нямате пет пари в джоба си, какво ще правите? Казвате: Като има пари, човек всичко може да разреши. – Съгласен съм с вас. Като има пари, човек всичко може да разреши. „Парице, парице, всесилна царице, с тебе в рая, без тебе по света се скитам и за тебе питам.“ Ако имаш пари, в рая си; ако нямаш пари, извън рая си, извън света се скиташ. Щом имаш пари, въпросът е свършен, разрешен е, няма какво да му мислиш. Какви са условията днес? Богатият се пази от сиромаха. Богатият никога не иска да даде местото си на сиромаха, да стане богат. – Защо? – Има защо. Сиромахът пък всякога иска да даде местото си на богатия, той да стане богат. Питам: В дадения случай, по какво се различават в желанията си богатият от сиромаха? Богатият не иска сиромахът да стане като него богат и казва: Той сиромах си е роден, и сиромах трябва да си умре. Парите са за мене. Сиромахът пък е щедър и казва: Аз съм съгласен да дам сиромашията си на богатия и да отида на неговото место. Защо сиромахът е толкова щедър, и защо богатият е толкова скържав?

Сега аз искам да ви занимавам с въпроси, които да ви бъдат в услуга при разрешението на сегашните мъчнотии, в които се намирате. Сега вас ви интересуват много въпроси, например, какво е положението на света, какво е управлението и какво трябва да бъде, какво трябва да бъде възпитанието на младото поколение, каква е кризата и колко време ще продължава, дали ще има петна на слънцето, а оттам и какво ще бъде плодородието на страната, ще има ли петна на слънцето и т. н. Интересува ви и политическото отношение и положение на България спрямо другите държави: спрямо Англия, спрямо Франция, Германия, Русия и други. Всеки българин се интересува от тези въпроси, но те имат само едно разрешение. Ако Англия, например, има известен интерес от България, той ще бъде чисто материален, на материална основа. Ако аз се интересувам от един банкер, аз не се интересувам от неговия ум, нито от съвета, който може да ми даде, но единствено (от) парите, които мога да взема от него. Като вляза при него, аз ще го нарека благороден човек до толкова, до колкото той може да ми услужи. Ако не ми услужи, той за мене не е благороден човек, и нито ще го хваля, но ще казвам, че е скъперник, жесток човек. И в единия, и в другия случай, и като го хваля, и като го коря, това мнение не е истинското. Защо го коря?

Сега вие си задавате въпроса защо светът е така създаден. Не може ли другояче да се създаде? Сега от слънцето е определена една премия от 25 хиляди стерлинги за онзи, който се наеме да даде нов план за създаването на света. Ако се одобри този план, той ще получи премията. Тъй щото, който от вас може да представи този план, нека го даде на мен, аз да го изпратя до слънцето, за да получи отговор. Щом се задава въпроса, защо трябва да бъдем богати и сиромаси, тогава ще се зададе въпроса защо трябва да бъдем деца и възрастни, защо трябва да има мъже и жени. Не може ли да няма мъже и жени, да има нещо средно, нито мъж, нито жена? Това са ред философски разсъждения. Не може ли да е създаден светът по другояче от сега? Ние критикуваме сегашния свят и намираме, че той не бил тъй добре създаден. Аз пък намирам, че сегашният свят е създаден много добре. Аз съм чел разни научни книги и срещам от някои учени да казват, че окото не било създадено, както трябва, имало някакъв дефект. Че човешкото око има някакъв дефект, това е право, но то се дължи на съвсем други причини. От хиляди години насам окото се е изкривило, вследствие на възпитанието, през което човечеството е минало. Мнозина твърдят, че окото е отскоро създадено. В същност погледът на човека отскоро се е събудил. По-рано погледът на човека е бил вглъбен навътре, той тогава е виждал духовно, вътрешно. Сега може да се зададе въпроса какво нещо е вътрешното виждане? Вътрешното виждане е вглъбнато виждане, предметът всякога се показва по-малък, отколкото е в действителност. Външното виждане е изпъкнало, при което става разсейване на светлината, вследствие на което предметите се показват по-малки, отколкото са в действителност. Следователно, когато казвате, че виждате слънцето, това слънце е микроскопическо. Това слънце, за което науката казва, че е един милион и 500 (хиляди) пъти по-голямо от земята, се вижда като една диня от 5–10 килограма големина. Като го виждате голямо като диня от десет килограма, направете изчисление, да видите, колко пъти е намалено от естествената мярка. Вие се чудите как е възможно толкова голямо слънце да го виждате толкова малко. Това е въпрос за учените хора, а не за простите, но и учените хора, като дойде да си представят каква е тази големина на слънцето един милион и 500 (хиляди) пъти по-голяма от земята, пак нямат ясно понятие за тази мярка. Па и за земята като говорите, имате ли ясна представа за нея? Можете ли да я обгърнете с погледа си отпред-отзад изцяло? Можете ли да я обгърнете отдясно, отляво, отгоре или отдолу? Сега вие виждате само една малка част от земята, но това, което вие не виждате, другите виждат. Това, което ние виждаме, мравите не виждат. В това отношение, в сравнение с мировъзрението, което имат мравите за света, ние за тях сме богове, и то от първа степен. Като дойде до човека, мравята казва: Човекът е божество, той е грамадно същество. Милиони мрави да се съберат на едно место, те пак не могат да образуват един човек. И ние, според нашите понятия, не разбираме напълно живота на мравите и се чудим, кое е онова, което ги държи като колективна организация. Душата на мравите е колективна. На земята те се чувствуват като една мравя. Между тях няма никаква разлика. Всяка мравя защищава колективното. Сега мнозина искат да се върнат към колективния живот, но ако искат да се върнат към колективния живот и живеят като мравите и пчелите, те ще направят една голяма грешка. Мислите ли, че мравите и пчелите са идейни? Те са най-големите крадци и разбойници. Така се разглеждат те от положението на хората, но от гледището на природата те не са никакви крадци и разбойници. Ако оставите в стаята си една пита мед, ще видите, че след два–три дена цялата пита ще изчезне, нищо няма да остане в паницата. Пчелите, които са толкова благородни, ще изнесат всичко навън, ще ограбят всичкия мед. Преди години направих следния опит. В един от магазините на един кошер турих четири пити мед от по четири килограма всяка. По незнание някой оставил една малка дупка в магазина и оттам навлезли с десетки хиляди пчели, които изпояли половината мед. Казват ми после, че станало така. Помислих малко, засмях се и казах: Да им е наздраве. Трябваше ли да се ядосвам за 16 кгр мед? Колко струват тия килограми мед? Ако килото е по 25 лв., значи всичко 400 лв. Струва ли за толкова лева човек да се безпокои, да губи мира си? Това е инстинкт в пчелите, но и хората имат този инстинкт като пчелите. Оставете една каса пълна със злато отворена и вижте след това какво ще стане. Непременно ще влезе някой в касата да си вземе нещо. Няма човек в света, който до сега не е бъркал в касата. Изключение правят само светиите. Какво показва това? Че има нещо съблазнително в света. Един богат човек изгубил десет хиляди лева. В това време един религиозен беден човек намира тези пари, прекръства се и казва: Благодаря Ти, Боже, Ти ми отговори на молитвата. След малко го настига този, който изгубил парите си и му казва: Господине, не намерихте ли една кесия със златни пари? Религиозният започва да се колебае и да си мисли какво да отговори: ако му каже, че ги е намерил, трябва да му ги върне, а пък той намира, че това е Божие благословение върху него. Ако пък каже, че не ги е намерил, значи да го излъже. Чуди се какво да прави. Това е един психологически момент, който се случва в живота на човека. Това са ред опити в живота, при които всеки ще се изпита. Такива изпити ще се нанижат един след друг, след което ще дойдат последствията, били те добри или лоши. Ако той задържи парите, в неговите капилярни съдове ще стане такова едно произшествие, което скъпо ще му струва. През целия си живот ще носиш последствията на тази лъжа. Защото няма по-страшна отрова в света от лъжата. Тя е най-страшна отрова, защото най-мъчно се лекува. По-опасно нещо в човешкия живот от лъжата няма. Всичките нещастия на хората седят в лъжливите работи. Щом постави човек лъжата в живота си като основа, непременно ще го сполетят всички нещастия. В Америка се държи статистика колко на сто се употребява лъжата в търговията. На сто най-малко 75 процента си служат с лъжата. Навсякъде се прилага лъжата. Взел съм едно шише със зехтин, който минава за най-чист зехтин, но не е такъв. На зехтин мирише, а има такива примеси, които изменят свойствата му. Смесват го навсякъде с разни примеси. Питам: Кое е онова, което поставя човека в положение да си служи с такива средства? Днес хората избират разни нови способи да фалшифицират стоките си. Ако разгледате съвременното човечество от единия до другия край, всички си служат с нечестни средства. Човек не иска да си даде отчет в какво вярва. – Е, да си поживея. Какво ще си поживееш? – Е, да се наям поне. – Какво ще се наядеш? – Разбирам човек да яде, но сладко да яде. Някой яде, а не мисли за яденето. Той днес яде, а мисли за утрешното ядене. Това не е ядене. Утрешният ден не съществува. Цялото съществуване на човека зависи от днешния ден. Бог съществува в света само за един ден. Дохожда един при мене и ме пита: Вие съботата ли празнувате или неделята? Казвам: Ако си на северния полюс, какъв ден ще празнуваш? Там има само един ден. Там няма никаква събота, никаква неделя. Като изгрее слънцето веднъж, там имате само един ден. Там слънцето не залязва, както у нас, всеки ден. Там има само един ден, който можете да наречете понеделник, вторник, сряда, четвъртък, петък или събота, или неделя – както искате. Писанието казва: „Ден Господен“. Значи. Съществува само един ден, останалите дни ние ги нарекохме. Дните ние ги образувахме от въртенето на земята. Тъй щото дни има на екватора, на умерените полюси. В полюсите, обаче, има Божествен ден. Там е вечна почивка. На северния полюс трябва да има готово ядене, там нито сееш, нито ореш, нито предеш. Който отиде на северния полюс, там ще бъде на курорт, има чист въздух, умерена температура.

Казвам: Религиозните хора се спират и питат – С какво тяло ще възкръсне човек? С какво тяло? – Тялото е резултат. Тялото точно съответствува на стремежа на човешкия дух, на стремежа на човешкия ум, на стремежа на човешкото сърдце. Тези три положения определят тялото. За да имаме тяло, от което да бъдем доволни, това тяло трябва да бъде толкова пластично, да не се подава на никакви болести. Това тяло не трябва да се подава на никакви изгаряния. То трябва да бъде толкова пластично, че отвсякъде да може да мине. То трябва да бъде напълно господар на положението си. Другояче казано: Човек трябва да има такова тяло, с което никога да не остарява. Сега се заражда другият въпрос: Може ли човек да не остарява? При сегашните условия на живота човек трябва да остарее. И после отново трябва да се роди. Не е голямо нещастие човек да остарее, но не е и голямо благо човек да се роди. Защото раждането подразбира смъртта, а смъртта подразбира раждане. Казано е в Писанието: „Ако се не родите изново.“ Следователно, има едно раждане, в което старостта се изключва. Когато човек се роди от Истината, от доброто, той никога вече не умира, никога не остарява. „Ако се не родите от вода и Дух.“ Аз превеждам думата вода с думата добро, а Духът – с Истината. Що е водата? – Доброто. Единственото реално нещо, което ние знаем в света, това е Доброто. Единственото нещо, което ние виждаме, и което може да ни причини радост, щастие и блаженство, това е самата истина. Истината е тази светлина, която постоянно влиза в нас. Тя носи живот. Това, което виждаш, е истината, която носи храна за човека. Тя носи храна чрез светлината. Значи, това, което носи истинската храна за човешката душа, това е истината. Тази храна е истинската светлина за душата. Тази светлина ни разкрива света отвън.

Сега да дойдем до съществения въпрос, който интересува само онези от вас, които искат да се специализират в тази област. Той не засяга всички. Останалите можете само да слушате. Въпросът е с какво тяло Всеки от вас си носи това тяло, което днес има. Но ако искате да преустройте тялото си, има един начин, по който можете да го преустроите. Казано е в Писанието: „Роденият от плътта, плът е; роденият от Духа, Дух е.“ Когато Христос казва: „Ако се не родите изново“, Той не разбираше да се родите отново от майка и баща. Това ново раждане е вътрешен процес, който всеки може да опита. Докато се раждате от майка и от баща, ще бъдете в процеса на плътта. Такова е сегашното органическо развитие. Ако си човек, ти едновременно можеш да бъдеш и баща, и майка, и дете, ти сам ще се родиш. Как? Няма да ви обяснявам това. За да ви обясня, трябва(т) ред опити. Алхимиците в средните векове се стараеха да разрешат този въпрос. Те много пъти са затваряли някой старец в реторта, но нито един от тях не можаха да възкръсят – всички умират.

Сегашните тела представят такава една реторта. Ако можете и знаете законите за подмладяването, ще можете да се подмладите. Казвате: Кажи ни тези закони. Не мога да ви ги кажа. Ако ги кажа, вие ще имате най-големите нещастия. Ако при сегашните условия, ако при сегашните тела се опитате да направите опита, вие ще изпитате такива нещастия, от които нищо няма да остане от вас – цяла експлозия ще се произведе. Ако речете да си служите със сегашните задушливи газове, вие ще се натъкнете също на големи нещастия. Във Франция един учен е изнамерил такъв револвер, който развива грамадно количество енергия, и то такава, че колкото души попаднат на тези вълни, всички измирали. С милиони волта електрическа енергия развивал този револвер. Такова нещо представят новите огнестрелни оръжия. Достатъчно е едно такова оръжие да влезе в едно хилядно събрание от хора, за да (не) остане нито един от тях жив. Това може да е вярно, а може и да е заблуждение. Така разправят. Това може да се уподоби на онзи анекдот за страхливеца и мечката. Един млад момък отишъл в една гора, но срещнал една мечка в гората. Отдалеч още той се качил на една круша да избяга срещата с нея. Уплашил се човекът. Мечката, като наближила дървото, подушила го и започнала да се разхожда наоколо. Като седял известно време на крушата, той си казал: Срам е за мене да се плаша от една мечка. И за да я пропъди, той започнал да разтърсва крушата да уплаши мечката. Като видяла, че круши падат от дървото, тя се приближила и започнала да ги яде. От време на време поглеждала нагоре и казвала: Пусни още круши, де. Разтърси още дървото. Най-после, като се наяла с круши, мечката се отдалечила някъде в гората. Тогава момъкът слязъл от дървото, но преди да слезе още видял го един познат и го запитал: Какво правиш на дървото отгоре? – Остави се, видях една мечка и реших да си поиграя с нея. Качих се на дървото и започнах да го бруля, да паднат от него круши, да си хапне мечката от тях. Това е арменски долап. Като казвам, че това е арменски долап, искам да кажа, че и хората често се поставят на такива изкушения, дето искат да излъжат сами себе си. Казва някой: Няма какво, ще се мре. Не говори така, то е сериозна работа. Знаеш ли какво нещо е да се мре? Ти не чакай да мреш. То е опасна, страшна работа. То е по-страшно, отколкото да те нападнат разбойници. Ще се мре. – Този въпрос трябва да се разреши. Той може още сега да се разреши. Смъртта в света е едно посвещение, което кара хората да се откажат от всичко. И Христос е казал: „Ще се откажете от всичко в света.“ Казвате: Не се отказваме, как ще живеем? Не се отказвате, но като дойде смъртта, тогава се отказвате и от баща си, и от майка си, и от жена си, и от децата си – от всичко се отказвате. Щом смъртта ви хване за гушата, от всичко се отказвате. Най-после ще се откажете и от тялото си, и ще излезете вън. Смъртта е голям разбойник. Като дойде при някой човек, тя го хваща за гушата и казва: Всичко ще оставите на мое разположение. Тъй щото не е лесно да казвате само, че ще се мре. Ако аз съм на вашето место, няма да чакам да дойде смъртта при мене, като някой разбойник, да ме хване за гушата и да ме застави на сила да раздам всичко, но ще раздам сам каквото имам, та като дойде тя да няма какво да раздавам и да ме заставя насила да действувам. Ще оставя за себе си най-същественото. Казвате: Нали Господ е наредил живота така, трябва да се живее. Много криви работи, много примеси има в сегашния живот, които трябва да се отделят, да се пречистят. Аз не казвам, че трябва да се откажете от сегашния си живот. За разумния човек, който живее на земята, по-добър живот от сегашния няма. Той е като едно изпитание, като едно училище за човека. Като свършите това училище, ще отидете в по-високо, в университета. Който от вас е свършил земното училище, дават му диплом и го пращат на друга някаква служба. Той трябва да докаже, че е свършил това училище с добър изпит.

С какво тяло? – С едно тяло, което да не е изложено на сегашната неврастения, на сегашната треска, чума и ред още болести. Свободен трябва да бъде човек. Това аз разбирам да бъде човек господар на своето положение. За Христа се казва, че е понесъл греховете на хората. Можете ли да си представите каква гениалност трябва да бъде, за да понесе греховете на хората? Този човек, който ходеше из Палестина да проповядва на хората, Той беше здрав човек. И като Го осъдиха на разпятие, Той сам носеше кръста си. Като се казва, че Христос се натоварил с болестите и немощите на хората, как е носил техните болести? – Много лесна работа. Той имал доста много автомобили, на които турял болестите и греховете на хората. Тия автомобили вървели подир Него. Сами по себе си греховете нямат никаква тежест. Христос нямал тежести. Положението на съвременните хора е много тежко. Какво по-тежко от това, когато чувствувате, че някой ваш брат или сестра не ви обичат? Понякога вие изпитвате такава скръб или такава тъга, че едва издържате. Какво е това състояние, вие сами не го разбирате, но изпитвате една голяма вътрешна тъга, една голяма студенина, която ви измъчва. Как определяте тази студенина, де я виждате? Казвате: Очите на този човек са някак особено студени към мене, особена студенина излъчват. Че де има студени очи? Как се изразява тази студенина? – Лъскави били. – Вярно е това, студените очи са лъскави, но от какво произтича тази лъскавина? Съществуват два рода електричество: едното е отрицателно, низходяще електричество, а другото е положително, възходящо. Когато първият род електричество влезе в човека, то се отразява зле върху нервната система, и той полудява. За да се освободи от това състояние, човек трябва да изхвърли отрицателните мисли от ума си, да не вижда никаква погрешка, нищо лошо в другите. Това отрицателно състояние в човека е непотребен багаж, който той трябва да тури настрана, да се освободи от него и да започне да мисли добре. Не мислете, че злото е господар в света. Вие имате крива представа за злото. Злото съществува като една трета, а доброто като две трети. Да допуснем, че хората на земята са повече лоши. Затова пък в другите слънчеви системи има повече свети, повече добри хора. Следователно, като сравним по количество лошите хора на земята за добрите и светите от другите слънчеви системи, ще излезе, че лошите хора съставят само една трета по процент от всички същества по целия свят. Човешката раса живее в разни степени по развитие в разните планети. Хората не са само на земята.

Сега, аз не искам да вярвате в това. То е като едно забавление, като един филм. Аз не ви казвам да вярвате, но, както гледате някой филм, така гледайте и на това. Вие гледате на филма, че някой се изкачва на някаква висока планина и казвате, че човекът се измъчвал. – Никакво измъчване не е това. – Ама някой умирал. – Никакво умиране не е това. Това са само илюзии. За мене важи въпросът дали има някакво отношение между мене и това, което виждам. Казвам: Човешката раса съществува и живее едновременно във всичките планети, според думите на астрономите и астролозите. Някои казват, че Сатурн влияел върху хората на земята. Според мене, хората, които живеят на Сатурн, влияят върху хората на земята. Тъй щото, не е Юпитер, или Марс, или Венера, които влияят върху хората на земята, но хората на Юпитер, на Марс, на Венера и на другите планети оказват влияние върху хората на земята. Хората, които живеят на Юпитер, живеят по юпитеровски; тия, които живеят на Марс, живеят по марсовски; тия, които са на Венера, живеят по венеровски и т. н. Ще кажете, дали всичко това е вярно или не. – Има нещо вярно, но този филм е така скроен, че представя едно добро забавление. Считайте, че това е едно забавление за вас. Ще знаете, че хората, които живеят на Марс, или на Юпитер, или на Венера, или на Сатурн, са другояче устроени, другояче организирани, не са като нас. Най-висшите типове, които сега съществуват, са тия на слънцето, а хората на земята са от низко произхождение, от низките типове в сравнение със слънчевите. – Защо? Хората на земята живеят в много гъста материя. Това, обаче, сега не е важно. Дали има хора и на другите планети, или няма, това е въпрос на бъдащето. Че има там някакви същества, се вижда от това, че хората развиват ред философски въпроси. Никога не могат да се отричат или доказват неща, които не съществуват. Щом съществуват, те непременно ще се или отричат, или твърдят. Ако нещата не съществуват, те не могат нито да се отричат, нито да се доказват. Следователно, щом нещо се отрича или твърди, то е реалност, само че тази реалност може да е положителна или отрицателна. Сега мнозина питат, дали хората на Юпитер седят по-високо от тия на земята. – Те седят по-високо, защото тия типове имат голямо благородство в характера си. Сега хората на земята ще станат по-благородни, по-справедливи, защото покрай мнозина от тях им оказват влияние. Юпитеровите типове са благородни, справедливи, милосърдни, имат повече бащинско отношение, те не са така дребнави, както хората на земята. Сега астрономите разискват върху въпроса, каква е кожата на хората на една или на друга планета, дали е замръзнала или не. Човек може да живее и върху една нажежена кора от няколко хиляди градуса. Някога той е живял на земята, именно, върху такава нажежена кора. Това нищо не значи. Но при сегашните условия, тъй както сега сме създадени, при тази опитност, която днес имаме, той по никой начин не може да живее на такава температура. Днес човек може да живее най-добре при една температура от 36–37 градуса. Ако температурата мине над 37, дойде до 38–39–40 градуса, човек вече заминава за онзи свят. Дойде ли до 42 градуса, човек вече не може да издържа. Питам: Каква сила е тази да не може човек да издържи една топлина до 42 градуса? Де седи силата на човека? Коя е причината, че той не може да поддържа такава топлина? Питам: Когато туриха в огнената пещ тримата момци, как можаха да издържат тази висока температура без да изгорят? Какво беше тяхното тяло? Онези, които вярват в този библейски случай, какво ще кажат за него? Тук е смисълът на нещата. Това показва, че има едно състояние, при което човек не може да изгори. В това отношение вие можете да правите малки опити. Дръжте съзнанието си концентрирано, да знаете, че сте господари на огъня. Вземете на ръката си един въглен няколко пъти наред и ще видите, че при това положение ще можете да държите въглена в ръцете си без да се изгорите. Ако съзнанието ви не е концентрирано, ще видите, че и пръстите, и ръката ви ще изгорят.

Сега законът седи в следното: Вие трябва да съзнавате, че като сте дошли на земята, вие се намирате под опекунството, под ръководството на ваши братя, които са минали вече вашия път, и днес могат да ви ръководят. Тези братя се наричат старите братя на човечеството, които са турили известни предпазливи мерки, с които да го пазят. Сега като говоря по този начин, ще се яви спор и ще кажете: Каква е целта за идването на Христа на земята? Христос е един от най-старите братя на земята, и Той казва: „Преди да беше Аврам, аз бях.“ Значи, Той по старшинство надминава всички преди Него. Щом Христос е бил преди Аврама, в Него е имало голямо знание, Той е разбирал законите и могъл да живее според тях. Понеже имал най-голямото знание, Той се наел да дойде на земята, да въведе нов ред и порядък, заради което бил поставен на големи изпитания, а трябвало даже да бъде и разпнат, за да покаже на хората, че има власт да положи душата си, има власт и да я вземе. Но ето вече две хиляди години от Христа, доказано ли е научно, че Той е възкръснал? Това и до днес още не е научно доказано. За онези, които вярваха, Христос е възкръснал, а за онези, които не вярваха и до днес, още не е възкръснал. В същност, Христос възкръснал ли е, или не е? Това се отнася до онези, които вярват. Това зависи от вярата. Човек не може да знае дали Христос е възкръснал, ако сам той не възкръсне. Когато ти възкръснеш, това ще бъде най-голямото доказателство, че и Христос е възкръснал. Ако ти не възкръснеш, и Христос не е възкръснал. Какво друго доказателство ми е нужно? Най-голямото доказателство седи в това: когато аз възкръсна, и Христос е възкръснал.

Сега важният въпрос за вас е: С какво тяло? Казвате: Ама и ние можем да възкръснем. Не отричам това – ще възкръснете. Три неща се изискват при възкресението: една любов, на която връзките никога да не са късани; едно знание, на което връзките никога да не са опетнявани; една истина, която никога да не е отстъпвала от своя път. Този е пътят на възкресението. Представете си, че аз имам една твърдост на тялото, не такава, каквато диамантът има, но хиляди пъти по-голяма от неговата, какво може да се противопостави на такова тяло? Тогава, каквото и да е друго тяло, което влезе в съприкосновение с моето, не ще може да ме проникне. Това тяло ще се разбие от моето. Питам и младите, и старите, де е тяхната сила? Всички страдания, които сегашното човечество минава, са нарочно създадени. Днес бялата раса се опитва колко може да издържи. Днес всички хора се оплакват от неврастения, от разни болести. Страданията в този случай не са нищо друго, освен изпитание за хората, да се види колко могат да издържат. Някой казва: Не мога повече да издържам. И от невидимия свят си поставят бележка. Те си държат бележка кой до колко може да издържа. Някой мъж като се ожени едва издържа, четири години може да издържи жена си и след това ѝ дава разводно писмо. Турят му бележка. Някой баща като има няколко деца, гледа ги четири–пет години и след това ги напуща, заминава за някъде, остави ги сами да се справят. Турят и на него бележка. Някой пък, учи, свърши училище и после туря знанието си на работа. Всички хора са поставени на изпит. Казвате: Еди-кой си заема голяма служба. Тази голяма служба е изпит за него. Като ви говоря сега, всички искате да бъдете господари на съдбата си. Хубаво е, няма по-хубаво нещо от това, човек да бъде господар на съдбата си. Обаче, сам човек не може да бъде господар на съдбата си. Когато двама души се съюзят заедно, те могат да бъдат господари на съдбата си. Всяка права линия може да бъде господар на своето положение, само ако има две точки. Само между две точки може да прекараме една права линия. Квадратът пък е образуван от четири точки, които са основните точки в него. В квадрата не можете да поставите повече от четири точки. Само четири точки могат да го образуват. Тези четири точки са основните точки, които образуват нашия живот. Отпосле вие можете да разширите този квадрат. Истината подразбира това, което в даден случай вие не можете да избегнете, но с което можете да си служите.

Казвате сега: Ти вярваш ли в Бога? – Какъв смисъл има да се вярва в Бога? Бог е онази велика възможност, в която се крият човешките постижения. Който иска да постигне всичко в света, да види възможностите, които се крият в него в даден случай, той трябва да вярва в Бога, понеже Бог има всичките възможности в себе си. И човек трябва да има една своя вътрешна опитност за Бога, не тъй както философите пишат, нито както религиозните вярват, но тъй, както Бог се открива на всеки човек. На всеки човек Бог се открива по особен начин. В това вярвам аз. На всеки човек, според степента на неговото развитие, Бог се открива по особен начин. Следователно, човек има особени схващания за Бога. Следователно, всеки трябва да бъде уверен в онова откритие, което има в себе си, за Бога, а какво другите мислят за Бога, ти не можеш да знаеш. Но да казвате, че Бог е всесилен, безконечен, това са неразбрани неща. В какво седи всесилието на Бога – това не е важно за мене. За мене е важно това, че досега Бог никога не ми е изневерил и никога не съм видял някаква слабост в Него. Доколкото зная, това, което, Той е казвал, всякога Го е направил. Ако вие повикате Господа, в когото вярвате да уреди отношенията ви с брата ви, с когото от две години се мразите, Той ще дойде и ще смекчи отношенията ви, ще смекчи сърдцето на брата ви, и той ще каже: Братко, прости ме. И ако повикате Господа във време на голяма суша, Той ще дойде и ще ви помогне. Знаете ли сега какво е положението в Америка? Американците страдат от голяма суша, вследствие на което са изклани много говеда по липса на храна за тях. Голяма криза има в това отношение. Глад има в Америка. Вие седите и роптаете, без да ви дойде на ум да се обърнете към Господа. Какво би било и вашето положение, ако тази криза, ако тази суша дойде за четири–пет месеца в България? Ще настане голям глад в страната. Вие казвате: Дотегна ни животът. Но ако дойде такъв глад, знаете ли какво ще бъде физическото положение на страната? Знаете ли какво ще бъде положението на чиновниците? Само един човек може да спаси положението. Кой? Който има вяра в Бога. Ако този човек може да спаси положението, той е най-нужният в дадения случай в България. Не е въпросът какво те мислят, но онзи човек, който може да спаси положението на всички хора, той е най-необходим. Не онзи, който урежда своите работи, както и работите на домашните си – това всеки прави, но онзи, който урежда положението на всички хора. Не да направи всички хора щастливи, но да задоволи нуждите на всички млади моми и момци, и на всички ученици, на всички учители, на всички слуги и господари, на всички учители, свещеници и т. н. Това е велика философия, велико разбиране, което не може да се разреши с едно драсване на калем. Това е един вътрешен процес, който трябва да даде нещо на човека. Какво ще ви проповядва един лекар със своите церове. Важен е онзи живот, който природата може да ми даде. Никой не може да ми даде храна. Природата е единствената, която ни дава храна, която ни дава живот. А вие казвате: Да дойде някой лекар да ни помогне. До толкова, до колкото лекарите са проводници на Божественото, те са добре дошли; доколкото управляващите, учителите, свещениците са проводници на Божественото, те са добре дошли. Щом те се отклонят от този път, идват вече страданията, на които съвременното човечество е изложено. Турците имат една поговорка, с която казват: Какво да се прави? И българите казват: Какво да се прави?

„С какво тяло?“ Една благородна, възвишена душа трябва да има едно отлично тяло, отлично лице, отлично око, отлична уста, всичко отлично. Тази душа не трябва да знае какво нещо е лакомия, скържавост, лековерие, безверие, съмнение, омраза, злоба, завист и т. н. Всички тия неща тя не трябва да знае. За тях тя трябва да бъде невежа, а да знае само какво? Вие знаете какво трябва да знаете. Казвате: Трябва да се любим. Аз се чудя на думите на хората. Мнозина дохождат около мене, говорят за Любовта, а виждам, че те в себе си нямат никаква Любов. – Ама горяло му сърцето. В това сърце аз не виждам никаква Любов, а само пепел. Един ме пита: Ти обичал ли си? – Кого? – Младите моми. – Аз никога не съм се старал да не ги обичам. Аз съм младият човек, който всякога обича младите хора. Единственият млад, Когото аз познавам, това е Бог. Какво ще ми кажете отгоре на това? Аз не познавам друг по-млад в света от Бога. Аз не познавам друг по-възрастен в света от Бога. Аз не познавам друг по-стар в света от Бога. Всички останали хора са още зелени листа заради мене. Казвате: Де седи нашата сила? Сега вие сте на изпитание, професори има, които се занимават с вас, и сами вие ще видите де е вашата сила. Сега да ви кажа как ще бъдат вашите изпити. Като влезете в изпитателната стая, ще поздравите професорите си, ще се ръкувате с тях и ще ги погледнете. Ако професорът ви се усмихне, ще знаете, че той ще ви помогне. По този начин знанието на професора ще мине във вас. Обаче, ако, като се приближите при професора си, видите, че той поглежда надолу, ще знаете, че ще ви скъса. – Ама мога да забравя урока си. Човек, в душата на когото в даден момент работи Любовта, Мъдростта и Истината, той никога не може да си забрави урока. Целта на Бога не е да къса своите деца, нито да ги погребва в земята. Целта на Бога е да ги вижда умни, да учат и да работят. Целта на Бога е да ни освободи от ненужния товар. Вижда, че някой носи на гърба си товар от 120 килограма. Той казва: Снемете този товар от гърба си. И след това ще му даде нова, лекичка дреха. Той казва: Дайте му един от най-лекичките модерни костюми, които тежат по 250 грама. Мнозина се страхуват да не отслабнат. Някой казва: Отслабнал съм осем килограма. Радвайте се и за това. Има една материя, която мирише хубаво. Ако тялото ви мирише добре, вие сте здрави. Ако не мирише добре, гледайте да се очистите. Една от младите сестри казваше какво усещала, че в нея нещо гние. Казвам: Радвай се, че се освобождаваш от нещо. Всяко семе, което се хвърля в нивата, първо гние, а после започва да живее. Това, което гние, се организира. Ако вие сте верни на закона, след гниенето ще се яви животът. Не е опасно човек да гние; не е опасно човек да бъде учен, да бъде богат, да бъде беден, силен. Силата е опасна, когато нямаш Любов в себе си; силата е опасна, когато нямаш знание; силата е опасна, когато нямаш Истината в себе си. Богатството е опасно, когато нямаш Любов, когато нямаш знание, когато нямаш Истината в себе си. Всичко в света е опасно без Божията Любов, Мъдрост, Истина и знание. Тогава, защо ви са такива блага, които един ден ще бъдат опасни за вас?

„С какво тяло?“ Сега, като се върнете дома си, ще ви дам един метод за приложение. Макар че вие сте малко мукалити, не сте от щедрите, но ще ви дам нещо, за което, ако не днес, един ден ще трябва да си платите. Един ден все ще взема нещо от вас, не можете да не си платите. Застанете тихо и спокойно в себе си, но преди това определете си едно от двете положения: богат ли си или сиромах; учен ли си или невежа; силен ли си или слаб; добър ли си или лош. Изнесете тези факти в себе си както са, без да се критикувате. Ако си малко дете и нищо не знаеш, това е в реда на нещата. Ако си знаеш, няма защо да се гордееш. Ако си богат и констатираш това положение, застани тихо в себе си и благодари, че имаш това богатство. Ако си крайно беден, благодари на сиромашията с думите: Много ти благодаря, сестра, че си ме посетила. По-хубава сестра от тебе до сега не съм срещал. И богатството е друга хубава сестра. Сиромашията и богатството са две сестри, които много се обичат. Вие имате крива представа за тях. Сиромашията ни най-малко не е сиромахкиня, но богатата сестра е касиерката на сиромахкинята. Богатата сестра е по-младата от двете. Когато сиромашията ви посети, вие трябва да ѝ благодарите. Голяма привилегия е, че ви е посетила. Невежеството пък е един ангел, който иде като невежа при вас, за да не ви уплаши. Той знае много работи. Който знае много неща, той е само като справочна книга. И слабият е един такъв ангел, който ни най-малко не е слаб. Той само се е нагодил, за да не ви плаши. Силният е на разположение на слабия и казва: Можеш да разчиташ на мене. Сиромашията дойде и казва: Невеж човек съм. – Че кого учат: учения или невежия? Онзи, който не знае, не че нищо не знае, но той се представя, че не знае. В дадения случай той няма условия да се прояви. Всеки от вас може да бъде невежа. Един американски проповедник ми разправяше една своя опитност. Един ден си заучавал проповедта наизуст. Отивам на църква, готвя се да изляза на амвона, но виждам, че съм забравил проповедта си, която бях написал. Успокоих се веднага, защото я знаех наизуст и можех и без написаната. Започнах да проповядвам, но в стаята влиза една дама с черни очила. Поглеждам към нея и моментално забравих проповедта си, не знаех вече какво да говоря. Цялата ми проповед изчезна от ума ми. В това време започнах да си мисля какво да кажа и реших да се извиня, че не съм разположен, не мога да говоря. Обаче, в този момент влиза в стаята един господин с весело, засмяно лице. Като погледнах към него, изведнъж мисълта ми се просветли и аз можах да продължа проповедта си. Като свърших проповедта си, отидох към този господин и му казах: Благодаря ви, че ми донесохте проповедта. Ако не бяхте влезли в стаята, нищо не бих могъл да кажа от проповедта си. Следователно, ще влезе някой във вашия живот, който ще ви донесе мрак, но ще влезе после някой във вашия живот, който ще ви донесе светлина. Тези, които носят светлина, това са вашите приятели, това са онези, които ви обичат. Онзи, който носи светлина, той няма да ви насърчава, но като влезе при вас, вие ще се почувствувате свободни в неговото присъствие. С това не искам да ви кажа, че човек трябва да ви говори сладки думи. Оставете сладките думи настрана. Какво аз ви говоря, не разчитайте на моите думи. За вас е важно онова, което приемете от мене, което чувствувате отвътре. Като говоря, друга е целта на моето говорене. Следователно, всеки човек е такъв, не какъвто отвън се проявява. Вътре в човека има един Божествен човек, който не се изменява. Разчитайте на това Божественото, което можете да приемете от него. Има едно състояние, в което човек може да изпадне. Тогава той се дразни, сърди се, но на това състояние не трябва да разчитате. Но има и едно състояние вътре в него, което се дължи на нещо добродетелно в човека и което винаги остава спокойно, не се безпокои, от нищо не се тревожи. Едното същество казва: Не мога повече да търпя, ще се хвърля, ще се убия. Другото казва: Не бързай, не се безпокой, всичко ще се нареди. – Второто е Божественото в човека. Слушайте Божественото в себе си. Всеки има този Божествен глас в себе си. Ако разчитате само на външния живот, той може да ви спъне.

Сега аз не ви проповядвам един еднообразен живот, но казвам, че вие трябва да обичате живота с всичките негови разнообразия и еднообразия. Вие трябва да обичате и най-малките треви, и звездите, и небето, и слънцето, и всички живи същества, както и всички хора – били те добри или лоши. На всичко трябва да гледате така, както Бог гледа. Ти няма да си даваш мнението кой какво върши. Ти не си пратен за съдия в света. Кой каквото върши, това е негова работа. Има кой да съди. Ако искаш да съдиш, ти си учен човек, който трябва да каже: Тази работа е така наредена, няма какво да се произнасям аз. Вие искате да знаете какво нещо е злото в света. Не се занимавайте със злото в света. Злото е нещо относително. В Писанието е казано: „За онзи, който люби Бога, злото ще се превърне на добро.“ Ще дойде ден, когато ще дойде Бог да отнеме злото от онзи, който Го люби. Ще кажете: Не трябва ли тогава да помагаме на бедните хора? – На бедните хора трябва да подобрим външните условия. Най-първо мислиш в себе си трябва да подобрим техните условия. Най-първо човек трябва да направи доброто в себе си, да види какви са били подбудителните причини, които го заставят да направи това добро. Първо трябва да желая доброто на другите хора, както го желая и на себе си. Аз трябва да желая благото на другите хора, както го желая за себе си. Аз трябва и на другите хора да желая да имат здраво тяло, както го желая на себе си. Не е въпросът да имат тяло като моето, но да имат здраво тяло, на което да се радват.

Казвам: Ще се уедините и в това положение ще влезете във връзка с всички хора на земята, които се подвизават в този път. Ще поддържате тяхното присъствие и ще обикнете своите ближни. Като се свържат хората помежду си, тогава ще могат да помогнат и на ближните си, както и на външния свят. Само здравият човек отвътре може да помага отвън. Ние не се нуждаем толкова от материални блага. Спънката не е толкова в материалните блага, но у нас няма достатъчно разположение да изпълним Волята Божия. От две хиляди години насам във всяко царство се чете: Да бъде Твоята Воля, както на небето, така и на земята. Колко християни има днес, които искат да бъде Волята Божия? Ние искаме да бъде Волята Божия, а чакаме другите да я изпълнят. Всеки трябва да бъде проводник на Волята Божия. – Ама аз мога ли да оправя света? – Ти няма какво да оправяш света, ти трябва само да станеш проводник на Волята Божия. Ако станеш проводник, ти ще се подигнеш. Това трябва да стане условие за твоята душа да се подигне. Тя трябва да се подигне на по-високо стъпало и да забогатява и в знание, и в сила, и в добродетели. А това, страданията и изпитанията, които минавате, те са временни. Аз разглеждам въпроса от друго становище. И в света го разглеждат, и те са прави, но там има едно временно разрешение. Един лекар лекува един болен три–четири месеца и той оздравее, но после пак се разболее. Пак го лекува няколко месеци, пак оздравее и пак се разболее. Аз говоря за едно здравословно състояние на човека, в което той няма нужда от никакъв лекар. Лекарят трябва да научи болния да спазва онези хигиенични правила, в които животът неизменно трябва да се проявява. Сега аз искам да насоча вашия ум да имате едно верую. С това верую повече ще ме разберете, затова бъдете верни на вашето верую. Оставете онези неща, които носите по наследство отвън. Вземете тези, които със себе си носите. Рибата, като се роди още, знае как да плава; птицата, като се излюпи, знае как да хвърка; пчелата без да е учила някакъв университет, знае как да се ориентира. Има нещо в човека, на което вие можете да разчитате за всеки даден случай. Но има една опасност. Когато човек попадне в това положение, той започва да мисли, че няма нужда от никого. Това положение, обаче, ражда греха. Грехът е произлязъл от момента, когато човек е съзнал, че няма нужда от другите хора. Богатият казва: Аз не се интересувам от живота на другите хора. Сиромахът пък се интересува от другите и казва: От мене никой не се интересува. Никой не се грижи за мене. Мислите ли, че Бог, Който му е дал тази душа, този ум, това сърце, няма да се грижи за него? Богатият се мисли за осигурен, затова не иска да знае за другите хора. Бог се интересува от всички, но как искате вие Той да се интересува? Трябва да ви направи богати ли? Вие сте в училището тук, дето не можете да бъдете богати. Докато сте на земята, трябва да се опретнете да работите, слуги трябва да станете, а като отидете там, дето се приготвяте, ще ви посрещнат като княжески синове. На земята не можете да носите царски титли и корони. Тук ще бъдете малко скъсани, със закърпени обуща и дрехи. Казвате: Скъсани са обущата ми. – Аз предпочитам да нося скъсани обуща, но сърцето ми да е чисто, отколкото да бъда с лачени обуща, а сърцето ми да е нечисто. Аз предпочитам да имам светъл и просветен ум, отколкото да нося палто кожено със самурена яка и с цилиндър на глава. Аз предпочитам сухия хлебец, отколкото всичкото най-хубаво ядене в света. Чудни са хората, когато не знаят какво да искат! Колко е вкусен сухият, препеченият хляб в гората. Вие яли ли сте такъв хляб в гората?

Та целта ми е да се роди у вас едно желание, не да бъдете страхливци, но при всичките положения, в които се намирате, да благодарите на Великото Провидение, което ви е поставило при тези условия. Ако сте дете, няма да бъдете постоянно дете; ако сте възрастен, няма да бъдете постоянно възрастен; ако сте стар, няма да бъдете постоянно стар. Това е положението за вас, които сте слезли на земята. Един ден вие ще давате пари за това нещо, но няма да го имате, няма да се върне вече. Вие имате едно предназначение, което трябва да изпълните. Постъпвате в първо отделение, няма да останете там; ще постъпите във второ отделение, после в трето, в четвърто. След това ще влезете в прогимназията, в първи, във втори, трети клас. Като свършите прогимназията, ще влезете в гимназията, ще свършите всичките осем класа. След това ще влезете в университета, дето ще свършите първи, втори, трети, четвърти курс. И там няма да останете, ще се специализирате. След това ще преминете през другите планети. Като минете през Юпитер, през Марс, през Венера, през Сатурн и през всичките крайни планети, най-после ще дойдете в слънцето, през неговия университет, дето ще прекарате сто години. Това са сто слънчеви години. Там ще прекарате две милионни години като дете, 25 милионни години като възрастен и още толкова като стар. След това ще напуснете слънцето и ще отидете да живеете на Сириус. Там ще прекарате 500 милионни години като стар, още толкова като възрастен и толкова като млад. След това ще обикаляте и другите планети. Сега благодарете се, че сте бедни и малки, защото, ако бяхте богати и големи, нямаше да се съберете в този салон. Окултната наука разправя, че човек някога е бил висок по 35–40 метра, а даже и до сто метра е достигнал; ако вие днес имате тази височина, де ще влезете, в коя стая? Кой би могъл днес да скрои дрехи за толкова висок човек и обуща толкова големи? Благодарете, че имате такова тяло днес, на което да се радвате. Не е в годините и в големината, която имате. Дръжте тялото си в изправност и не се мъчете, не разрушавайте вашата капилярна система: Не атакувайте мозъчната си система, нито вашия мозък. Дръжте мозъка си всякога в изправност. Дръжте в изправност симпатичната си нервна система, която е свързана с чувствата, със сърцето ви. Мозъчната система е свързана с вашите мисли. Следователно, каквито отрицателни мисли да ви дойдат, че това станало, онова станало, кажете си: Всичко е за добро. Случи се нещо в чувствата ви, кажете: Това е за добро. Умрял някой – за добро е. Страдал някой – за добро е. Каквото и да ви се случи, знайте, че то е за добро. Сиромах си станал – освободил си се от едно главоболие. Някой станал богат – Господ да му е на помощ да носи товара си.

Сега какво да ви кажа? Аз зная, че вие искате нещо съществено, което би ви задоволило. Засега не мога да ви кажа това същественото, което вие искате, защото не можете да го изпълните. След хиляда години ще можете, но не сега. Кое е същественото? Същественото е, ако сега мога на всички ви да подпиша един чек от десет хиляди английски стерлинги. Тогава всички ще се зарадвате, но аз съжалявам, че не мога да направя това. След хиляда години ще мога да направя това, но сега не мога. А за сега дръжте природата, тя може да направи това. Природата може да ви даде. Пък аз и да искам да ви услужа, сега не мога, ще създам цяла беля. Ако на вас дам по толкова, веднага ще се стекат отвън много хора, и те ще искат. Пък и от странство ще дойдат да искат.

Един от индуските Махараджи, от князете, като празнувал златната си сватба, накарал да го претеглят, и колкото килограма тежал, уравновесил със злато. Теглото му било 75 килограма. Той заповядал да раздадат всичкото това злато на окръжаващите. Сега и на вас желая да се претеглите, и колкото тежите, толкова злато да раздадете на другите, за да не очакват на мене.

2. неделна беседа от Учителя, държана на 7 октомври 1934 г.
София, Изгрев

Уточнение: На 30 септември 1934 г, 10 часа, няма по каталога беседа!


Facebook коментари





Теми съдържащи: Неделни Беседи, София

0 потребител(и) четат тази тема

0 потребители, 0 гости, 0 анонимни