Към съдържанието

  • Log In with Google      Вход   
  • Регистрация


                       


1934_10_28 Дързайте!

Неделни Беседи София

  • Please log in to reply
Няма други мнения в тази тема

#1 GDD

GDD

    GD

  • Потребител
  • PipPipPip
  • 1370 Мнения:

Публикувано 15 януари 2011 - 16:42

От книгата, "Този е живият хляб". Неделни беседи (1934–1935). Първо издание. Кърджали,
Издателство „АСК-93“, 1998
Книгата за теглене - PDF
Съдържание на томчето



Дързайте!


„Дързайте! Аз съм, не бойте се!“

Отче наш.

Ще прочета 14 гл. от Матея.

„Духът Божи“.

Ще взема само една дума от 27 стих: „Дързайте!“ Всеки, който може да произнесе тази дума, той е майстор, не трябва да бъде голям оратор, нито голям поет, нито голям философ. Не че тези звания не са добри, но и бедният човек може да ти каже „дързай“ и думата да е на место. А може и богатият да ти каже „дързай“, но думата да не е на место. Това може да ти каже един беден човек, а може да ти каже и един княз, богат човек. Бедният може да е първостепен бедняк, със сто кръпки на гащите си, но хубаво закърпени и изчистени. Князът като го погледне, казва: Много съжалявам, че не мога да ти помогна. – Не искам да ми помогнеш. Защото това положение, в което съм, аз добре се справям. Аз по никой начин не бих заменил своята сиромашия с твоето богатство. – Как тъй? – Аз имам по-голямо богатство от твоето. Ти си княз и заповядваш на хората, а аз заповядвам на болестите. Няма болест в света, която да не ме слуша. Всички болести ме слушат. Питам: Кой е по-силен – който заповядва на болестите или който заповядва на хората? Който заповядва на болестите е силен човек, а онзи, който заповядва на хората, е слаб човек. Какъв смисъл има да заповядваш на умния човек? Той не се нуждае от заповеди. Да учиш учения човек, това не показва, че имаш знания. Но да можеш да научиш простия човек, да му дадеш знание, това значи сила. Тогава само можеш да произнесеш думата „дързай“. В съвременните хора, или в хората на съвременната цивилизация, слухът им е притъпен. От какво? – От много впечатления. Вземете, например, думата Любов. Никой днес не схваща вътрешните вибрации на тази дума. Някой казва: Много те обичам. Друг ти казва: Не те обичам. В края на краищата главата ми се запалва от много обич. Казвам: Зная, че ме обичаш, но колко съм пострадал от тази дума! Питам: От Любов човек може ли да пострада? Не може. Някой показва ръката си, иска да държи някаква тежест. Друг пък казва: Кажи ми една сладка дума. Питам: Думите могат ли да бъдат сладки? Как може една дума да бъде сладка? Ние знаем, че сладчината се опитва с езика. Как може една дума, която слиза от езика, да бъде сладка? Това не е круша, която можеш да вземеш и да изядеш. Това не е криво, не е един превод на нещата. Много неща са еднозначущи, а други са двузначущи, не трябва да се преведе всяка дума, да стане понятна. Запример, думата „Любов“ не се произнася по един и същ начин във всички езици, и от всички народи. Буквите, с които се пише тази дума, не са едни и същи. Следователно, всеки народ има особено разбиране за Любовта. И доброто не се пише по един и същ начин. Ако вие наготвите една печена кокошка в един златен тиган или в сребърен, или в меден тиган, все ще има едно голямо различие. Каквото и да се говори, не сготвеното в златния тиган е за предпочитане пред сготвеното в меден тиган, особено ако сготвеното е стояло в тигана дълго време. За предпочитане е един умен човек да ти каже „дързай“, отколкото да ти каже тази дума един човек, който не е умен, който и не е добър. Има хора, които са направени от калай, други от мед, трети от сребро, или от злато, или от глина. И в Библията е казано, че човек е направен от глина. За първия човек се разбира. И маслото, което е турено в тази глина, е изтекло навън. Че наистина маслото е изтекло, виждаме от това, че всичко каквото Бог е поставил в това гърне, е изтекло навън, нищо не е останало от него. Който не вярва, нека чете първа глава от Битието. И понеже не устоял, Господ изпъдил първия човек от рая и се заел да прави друг свят.

Има един анекдот, според който, когато Бог започнал да прави човека, Той го пекъл на слънце. Според един негърски проповедник, Бог пекъл човека три дена на плета, а според други, Бог направил човека и го предал на един ангел, той да го пече. Но ангелът не опекъл човека добре. Това са символи, но дали са верни или не, то е друг въпрос. Така мене се предават. Факт е, обаче, че в човека има две естества, т. е. той е направен от две вещества. Едното вещество е носител на всичко онова, което е добро в човека, а другото вещество е носител на всичко онова, което е зло в човека. Можете ли да откажете това? Ще видите, че някой човек обича да открадва малко, да полъгва, да бие, да убива, а друг не върши това. Ще кажете, че това се дължи на неговото възпитание или на някакъв навик. Не, това не е никакъв навик, никакво възпитание. Това е всадено в самия човек. Навик ли е на вълка да дави овцете? Това е всадено в него. Навик ли е на лисицата да дави кокошките? Това е всадено в нея. Ще кажете, че Господ създал лисицата. Наистина, Господ е създал лисицата, но Той ни най-малко не е наредил тя да дави кокошките. Следователно, ако сегашната лисица дави кокошките, това е по нейно частно съображение. Ама защо е така? – То е друг въпрос. Нима когато Господ създаде човека, го накара да убива и да затваря другите хора? Ни най-малко. Човек сам си позволява това нещо. Защо и за какво, това остава и до днес един неразрешен въпрос и за хиляди години още ще остане неразрешен. Този въпрос ще остане така неразрешен, както остава неразрешен един въпрос от висшата окултна математика, че всеки вътрешен ъгъл на квадрата е равен на три външни прави ъгли на квадрата. Според сегашната геометрия това не може да бъде, но в окултната геометрия е така. Аз не разрешавам този въпрос, но го оставам така. Според съвременната геометрия, между две точки може да се прекара само една права линия. Други математици пък казват, че между две точки може да се прекарат повече прави, и те доказват това по математически начин. Това е от съвсем друг свят. Какво ще кажете, ако ви кажа, че съществува един свят, в който хората като хванат двата края на един конец и без да го пущат, той се връзва и развързва? Ще кажете как става това? – Не зная как става, но факт е, конецът при това положение се връзва и развързва. В такива случаи турците казват: Акалъ зарар. – За глупавите всичко е зарар, а за умния всичко е печалба. Защо? Защото няма въпрос в света, който да няма разрешение. Колкото и да е трудна една задача, тя все има едно разрешение. Това, което обикновените хора не могат да разрешат, талантливите хора го разрешават. Това, което талантливите хора не могат да го разрешат, гениите го разрешават. Това, което гениите не могат да разрешат, светиите го разрешават. И най-после, това, което светиите не могат да го разрешат, учителите в света го разрешават. За сега това е твърдение, което вие ще приемете така, както в геометрията приемат аксиомите, без да се доказват. Дали ще вярвате или не, то е друг въпрос. Запример, мнозина от вас вярват, че ще живеят задгробен живот. Вие вярвате в това, но дали ще живеете, не знаете положително, не сте били там, да можете да проверите. Други пък вярват, че няма задгробен живот, но и те не са проверили това, не са били там и не са се върнали. Обаче, и които вярват, и които не вярват, като умират, ще се уверят кой е на правата страна. Ако отидете на онзи свят и се върнете назад, вие сте на правата страна, но ако отидете на онзи свят и не се върнете вече, вие не сте на правата страна. Казвате: Как така? Ще ви приведа един пример: Ако дадете пари някому на заем, и той се върне и ви ги плати, вие го считате честен човек. Обаче, ако вие му дадете пари, и той никакъв не се върне при вас, не върне парите, вие го считате нечестен човек, защото не е устоял на думата си. Ще кажете, че онзи свят е толкова хубав, че който е отишъл там, забравил е да се върне обратно на земята. Възможно е и това. Значи, онзи, който е взел пари на заем и не ги е върнал, предполага се, че е умрял, отишъл е на онзи свят, и там, между умрелите, се чувствува по-добре, та не му дохожда на ум да се върне на земята, да изплати задълженията си. Това е само извинение. Аз мисля, че момата по никой начин не иска такъв момък, който, като е взел пари на заем, не мисли да ги връща. Аз вярвам, че една млада мома по никой начин не би желала да се ожени за един момък, който не плаща дълговете си. Защото законът е един и същ. Този, който не плаща дълговете си на онзи, на когото дължи, той и спрямо момата няма да изплаща дълговете си. Един американски професор казвал, че има хора, които са му били толкова отвратителни, че и след десет хиляди години няма да иска да ги види. Но после казвал: Понеже в Писанието е казано, че ние ще се изменим, може и след една година, като срещна тези хора, да искам да ги видя, защото ще се забрави тяхното прегрешение по отношение на мене. Това са ред разсъждения.

Казвате: Какво ни интересува това? Кажете ни нещо съществено. Ако ви попитам кое е същественото в живота, какво ще ми кажете? Ще кажете, че същественото в живота е да ядем и да пием. Казвам: Има едно положение в живота, при което не можем да ядем. Ти умираш без да ядеш. Баща ти и майка ти след като умряха, ядоха ли? При това ти мислиш за баща си и за майка си. Ти можеш да си безбожник, невярващ, но при това как вярваш, че баща ти живее някъде, и все мислиш за баща си. И който вярва, и който не вярва, все по някога си мисли за баща си. Има един закон, според който не можем да мислим за това, което не съществува; не можем да мислим за това, което няма никаква форма; не можем да мислим за това, което няма никакво съдържание; не можем да мислим за това, което няма никакъв смисъл. Така трябва да се разсъждава. А вие казвате: Това е празна работа. Вие трябва да знаете, че празните работи са без форма, без съдържание и без смисъл, но за такива работи не може да се мисли, те не могат и да се доказват. Някой казва, че едно гърне може да се изпразни. Не, вие никога не можете да изпразните едно гърне. Това е само предположение. Ако изпразните едно гърне от водата и от въздуха, все ще остане етера в него. Как ще извадите етера, в който се движат небесните тела. Каква помпа може да го изтегли? Вие мислите, че гърнето е празно, но ако извадите въздуха от това гърне и после пуснете електрически ток, цялото гърне отвътре ще светне и после, ако извадите етера от това гърне, светлината ще изчезне. Това са научни твърдения. Вие ще кажете: Какво ни интересува как живеят сегашните хора? – Преди три хиляди години и повече хората пак са живели и мислили като вас. Едно време хората са мислили точно като вас, по принцип. Младите мислеха да се женят, възрастните – да раждат деца, а старите – за своите старини. Аз не говоря за това с какви дрехи са се обличали хората, това са второстепенни работи, но от хиляди години насам, откак хората са излезли от рая, от времето на Адама, всички мислят за едни и същи неща. Опровергайте това, ако можете. Не е лошо, ако човек мисли да се ожени, да роди деца и да стане стар, хубаво е всичко това, но питам, след като се ожениш, какво ще придобиеш. Защото всеки, който се ожени, трябва да умре. И всеки, който роди някого, трябва да пострада. И всеки, който трябва да остарее, трябва да оглупее, нищо повече. Тогава? Сега това е новият начин на мислене. Ние искаме да представим нещата, както не са. Запример, в хората има скрити навици, скрити мисли, скрити чувствувания, вследствие на което при известни условия те не могат да издържат.

Един французин разказвал на един англичанин: Имам няколко котки възпитани, каквото им кажа, всичко извършват. Възможно е, но котката има една слабост, на която не може да издържи. Да направим един опит в стаята. Англичанинът взел една мишка в джоба си и когато котката трябвало да изпълни своята длъжност, той пуснал мишката в стаята. Като видяла мишката, котката веднага се спуснала да я гони из стаята, забравила своята длъжност. Също така и хората на земята още гонят мишките. Защо е дошъл човек на земята? Ако ти искаш да се осигуриш и да живееш един охолен живот на земята, ще гониш ли мишките? Ще кажете, че това е много съществено. Дайте ми пример от един човек, който е бил много богат, който е имал къщи и имоти на разположение, да е останал жив. Покажете ми един човек, който поне хиляда години да е живял. Питам: Като хванете една мишка, какво ще свършите с нея? Сега не е въпросът да отидете в другата крайност – да кажете, че човек трябва да работи. Не е въпрос да се работи или да не се работи, но има известен ред разсъждения, които ни довеждат до едно место, дето няма резултати, те са безрезултатни. Например, ако ви кажа едно математическо положение как ще го разберете? Вътрешният ъгъл на квадрата е равен на сумата от трите външни прави ъгли. Според мене, тази математическа проблема може да се разреши по следния начин: вътрешният прав ъгъл на квадрата представя детето. Следователно, качествата на детето са равни на трите външни ъгли на квадрата. Единият външен ъгъл представя качествата на бащата, другият – качествата на майката, а третият – на средата, представя външните условия. Значи, този вътрешен живот в ъгъл е равен на условията, които се съдържат в трите външни ъгли. Тъй щото детето може да използува тия условия. Това не е количествено пространство, което заема вътрешният ъгъл. В пространствено отношение вътрешният ъгъл не може да бъде равен на три външни ъгли. Защото има един свят, който не се занимава с пространството. Има един свят, в който хората живеят вън от пространството.

Сега аз не искам да ви заставя да вярвате в това. Напротив, аз искам вие да бъдете безверници. Мене не може да ме засегне нито вашето верую, нито вашите безверия. Това е ваше право. Да отричате нещата, това е вече ваше разбиране. Да вярваш или да не вярваш, това не е един абсолютен закон. Вярваш в кого? – Вярваш в едно съзнание, което е по-високо от твоето. Ти вярваш в баща си, който е по-високо от тебе. Ти вярваш в твоя учител, който е по-високо от тебе. И твоят учител вярва в някого, който е по-високо от него. Питам: Тоз, последният, Когото наричаме Абсолютен, Той вярва ли в нещо? Вярата е закон на ограничение. Щом вярваш, това е потребно. Има едно вечно абсолютно, което е ограничено; има едно вечно абсолютно, което е неограничено. Ако седна да ви обяснявам какво нещо е абсолютното, вие ще забравите и това, което знаете. На какво основание ще го забравите? Ако ви дам една хапка от едно хубаво ядене, вие ще бъдете доволни от нея. Ако ви дам втора, трета, четвърта, пета, вие пак ще бъдете доволни, но ако ви заставя да вземете хиляда хапки от това хубаво ядене, вие ще забравите всичко. След като изядете хиляда хапки, вие ще изгубите съзнанието си и тогава всичката приятност на яденето ще изчезне. Затова е казал Соломон, че многото знание в света е товар. За всеки даден случай човек трябва да има толкова знание, колкото е потребно. Знанието е потребно, за да се постигнат известни цели, които човек има в живота си.

Сега, като ви говоря, аз ни най-малко нямам пред вид да ви заставя да изхвърлите вашите възгледи за живота или да не ги хвърлите. Възгледите, които имате сега, трябва да осмислят вашия живот. Каквито и да са възгледите ви, те трябва да осмислят живота ви. Не е важно как аз схващам практическия живот. Вие живеете в една къща, но имате една малка дупчица в нея, през която гледате външния свят. Ако направите на къщата си един голям прозорец, това ще бъде знанието, което ще придобиете. Светлината, която влиза през прозореца ви, ще ви даде повече просвета в ума ви, за да се съобразите с онзи живот, който съществува вън от вас. Не е въпросът да имате повече факти и данни, с които да се пълни животът ви. Казвате: Това е един факт, онова е един факт. Фактът е само констатиране. Някой казва, че му казали една горчива истина. Истината никога не е горчива. Няма по-сладко нещо от Истината. Истината е крайният предел, крайната цел. Зад Истината не можеш да отидеш. Зад Истината е смъртта, зад Истината е страданието. Сега вие сте зад Истината. Казвате: Какво нещо е Истината? – Това, което носи знанието, щастието, силата, животът, богатството – това, което носи всичко в света, то е Истината. – Ами зад Истината какво има? – Зад Истината няма нищо. Следователно, аз считам, че Любовта е начало на живота, а Истината е краят на живота. Това са двата предела на Великото в света. Това, което се движи по средата и сформирува нещата, това е знанието, това е Божествената Мъдрост. Ти не можеш да имаш Мъдрост в света, ако нямаш едно начало и един край. Между тези два края трябва да се изпълни междината на вечността. Значи, Мъдростта изпълва живота. Мъдростта изяснява какво нещо е Любовта и какво – Истината. Казвате: Да се обичаме. – Това е началото на живота. – Да говорим Истината. Това е краят на живота. Ако ти нямаш знание, ако нямаш Мъдрост в живота, всички други неща ще останат безсмислени. Следователно, ако ти с твоята Любов не можеш да минеш от единия край на живота и да влезеш в Истината, и ако ти с твоята Истина не можеш да влезеш от края в началото на живота, ти не разбираш какво нещо е животът. От своето знание ти трябва да преместиш Истината от края в началото и Любовта от началото в края, ти нищо не можеш да направиш, ти нищо не можеш да разбереш. Кой може да ги премести? Само Мъдростта. – Как така? – Това е много проста работа, но за онзи, който разбира. Старият на стари години иска да го обичат. Той нали е в Истината? На младини той е имал Любовта. Сега защо му е тази Любов? Значи, разликата между стария и младия е тази, че като бил млад, на младини той ходил на хорото да търси младите моми, искал да си избере някоя, а като остарял и не го държат вече краката, пак мисли за младите моми, но сега иска те да му дойдат в къщи, те да го намерят. Тази е разликата. Казвам: Като беше млад момите бяха нещастни, че той ги задиряше, а като остаря, момите се чувствуват свободни от него. А когато момите остареят, момците са свободни. Питам: Защо остаряват хората? За да се освободят едни от други. Дали сте против тази логика, не зная. Аз само констатирам нещата тъй, както са без да идвам да ви убедя в тях. Това не е един абсолютен свят, но казвам: Тъй, както сега се творят нещата, тъй както сега вървят, може би ние сме по отношение на тях в едно заблуждение. Когато видя един грънчар, който меси кал, ще кажа, че тази кал нищо не струва, но след време, когато видя, че той изкарал от нея едно хубаво, прозрачно гърне, ще го похваля. Сега и ние сме в процеса на творчество. Едно неразбиране на живота има. Младите не разбират живота, и старите не разбират живота. Младият мисли, че като намери младите моми, ще бъде щастлив. Много се лъже той. Старият мисли, че като умре, ще отиде в другия свят, и той се лъже. Старият ни най-малко не мисли за онзи свят. Той си мисли като отиде там, да намери някого, той все търси майка си и баща си. Ами ако не може да ги намери? Доколкото съм наблюдавал старите, като умират, те все своите си търсят. Те мислят, че ще хвърлят старата дреха и ще се подмладят. Казват, че като умре, старият се подмладява. Това са ред разсъждения. Но да оставим сега тази философия на страна.

„Дързайте!“, казва Христос на своите ученици. Като слушате тия думи, вие казвате: Какво ще правим? Ние нямаме достатъчно средства, гладни години идат. – Не бойте се, гладните години идат от слънцето. От слънцето зависят те. Когато слънцето няма петна, повече гладни години има; когато на слънцето се явяват изобилно петна, и на земята има изобилна храна. Значи, две положения има: Когато на слънцето няма петна, хората живеят по тих и спокоен живот, но храната е по-малко, бедни хора има повече, повече умират. Когато петната на слънцето се увеличават, изобилието е по-голямо: храна повече, но и нещастията и пертурбациите са повече. Женитбите са повече, но и разводите са повече; Любов има повече, но и караниците са повече. Не са виновни хората, слънцето е виновно за това. Когато мъжът пита жена си защо се кара толкова много, тя трябва да му каже, че слънцето е виновно за това.

Сега да ви приведа един психологически факт. Виждате едно малко момиченце, което е нехайно по отношение на себе си, по отношение на облеклото си. По едно време забелязвате, че това момиченце започва да се оглежда по десет пъти на ден, мие се, приглажда се, но понеже родителите му са бедни иска да има хубави дрехи, да се облече добре, да се понамаже и да се понапарфюмира, но се сърди на родителите си, че като бедни, не могат да задоволят тия му нужди и изисквания. Казвам: Слънчеви петна има навсякъде. Това младо момиче е видяло едно голямо слънчево петно, вследствие на което иска да се облича и докарва. Вие искате да бъдете богати. Защо? – Искате да имате уважението и почитанието на хората да кажат на вас, че сте богат човек. Вие искате да бъдете учен човек, да говорят хората за вас, че сте учен. Вие искате много неща, и то все за хората. Да се покажете пред тях. Вие още не сте дошли до положението да искате знанието за себе си, все го искате за този, за онзи. И това не е лошо, но в това не седи смисълът на живота. И после вие роптаете против сиромашията, против болестите, че не били на место. Съгласен съм в това. Сега да ви приведа един пример от гръцката митология. Един зидар се качил на един от храмовете, които гръцките богове градили, да работи нещо, но случайно паднал оттам и си строшил крака. Тогава той се обърнал към Зевса с думите: „Зевсе, досега мислих, че си бил много умен и си направил всичко смислено, но днес видях, че всичко не е добро, което си направил.“ Има много необмислени неща. Ти не трябваше да създадеш такъв закон, според който, когато падне човек на земята, да си чупи краката. Така мърморил той цяла седмица, докато най-после Зевс му се обидил: Какво искаш? – Искам да бъда здрав. Нали знаеш, че имам жена и деца, трябва да работя. Отмени този закон за падането на телата. – Добре, ще бъдеш здрав. Зевс суспендирал закона. Зидарят продължил работата си. Качил се на зданието да гради: удрял с чука си гвоздея, но гвоздеят не влизал вътре. Удрял, удрял, но нищо не станало. Най-после той се ядосал, хвърлил чука във въздуха и чукът увиснал, не паднал на земята. Той се ядосал още повече, хвърлил се да вземе чука, но и той сам увиснал във въздуха. Така седял цяла неделя и започнал отново да мърмори към Зевса. Какво направи сега, че ме остави тук, гладен да умра? Тогава Зевс му казал: Сега трябва да избереш една от двете възможности – или като паднеш на земята да си счупиш крака, но да добиеш знание, или да не си чупиш крака, но гладен да умреш. Тъй щото, едно от двете трябва да избере човек: или със счупен, или без счупен крак, но каквото и да избере, все трябва да страда. Тогава зидарят казал: Нека бъде по първия закон, поне ще бъда при своите си, а така ще остана сам и ще бъда изложен на глад. Не остава друго, освен да ми дадеш разум да разбирам законите, защото падането е от мене, по моя непредвидливост. Следователно, ако ние падаме, причината за това сме ние сами. Но има закон на падането, според който всички тела се притеглят към земята. Този закон е създаден от Първата Причина.

Казвам: Условията на сегашния живот, който прекарвате, трябва да ви радва, защото той може да се измени, но ако се измени, тъй както Зевс е изменил своя закон, ще бъдете ли по-щастливи? Казвате: Да няма господари, да няма слуги. Много добре. Какво трябва да има тогава? Да не се женим. Много добре. Много добре, няма да се жените, няма да раждате, няма да страдате. Какво трябва да има тогава? Онези от вас, които не сте доволни, казвате: Каквото даде Господ, това ще бъде. – Вие казвате, каквото даде Господ, но не сте искрени в това, което казвате. Каквото Господ даде, подразбирате онова, което вие искате да ни се даде. Ако се молите ред години за нещо и не ви се даде това, което искате, вие веднага ще измените на вашето верую.

Та сега ние сме изпратени на земята от Първичната Причина не да развиваме онази механическа вяра, нито да развиваме едно обикновено верую. Единственото нещо е да запазим Любовта си към Бога. Тя, именно, е основа на нещата. И тъй, запазете Любовта, която носите в себе си. След Мъдростта ние ще изучим Истината. След Истината ще дойде пак Мъдростта. Когато тези три велики сили дойдат в нашия живот, ние сами по себе си ще разрешим онези въпроси, които ни затрудняват. Тогава вече в света ще дойде един нов строй. Аз не искам да вярвате в него, но като дойде и влезете в него, тогава ще повярвате (на) думите ми. Този строй ще бъде следният. Сега сиромасите слугуват на богатите по закона на насилието, от немай-къде, а в следната епоха, когато човечеството ще живее по Любов, тогава богатите ще слугуват на сиромасите от добра воля, по Любов. Сега невежите отиват да се учат при учените от немай-къде, а при бъдещия порядък на нещата учените ще дойдат да се учат при невежите. При сегашния порядък грешните отиват да се учат при светиите, а при бъдещия порядък светиите ще отиват да се учат при невежите. Сега слабите отиват да слугуват на силните, а тогава силните ще отидат да се учат от слабите? Силните ще се учат от слабите как да придобиват слабостта, да станат слаби хора. Защо? Защото никой силен човек не може да бъде щастлив. Във всяка сила се крие една възможност да направиш едно насилие над другите. Това насилие всякога може да лиши човека от щастието му. И тогава казвам: Любовта е закон да направи силните хора слаби, учените хора да направи невежи. Какво ще кажете за сегашните учени, гениални хора, които измислиха задушливите газове, които измислиха избухливите вещества? Можете ли да кажете, че това знание ще спаси света? Не, това знание ще го разруши. В това отношение всички хора трябва да станат невежи. Всички учени хора в това отношение трябва да станат невежи в закона на убиването, в разрушаването. Че кой ще извърши това спасение? Когато човек мине от силата в безсилието, от живота в смъртта, когато почувствува какво нещо е великото страдание, което съществува, той никога няма да има желание да убива никого! Защото ще знае какво нещо е страданието. Няма по-страшно нещо от това да спънеш един човек в неговото развитие. Този човек е дошъл на земята да придобива знание, а дойде някой, убие го и с това го спъва в неговото развитие, в неговия прогрес.

Сега да напуснем тези мисли, понеже те са вметнати. Аз само констатирам нещата, както са сега. Това, което днес съществува, не е нещо, което не знаете. То е бурното море. Това море трябва да утихне. Как ще утихне? Това море може да утихне само при три условия, а именно: когато Любовта дойде да царува; когато знанието дойде да царува и когато истината дойде да царува в света. Не външно в света, като механически закон, но когато тия неща дойдат в самия човек вътре. Питам сега: Ако ви зададат въпроса княз ли искате да бъдете или онзи сиромах, който разполага с изкуството да лекува болести, какво ще отговорите? Кое е по-силно? По-силно е болестите да ви се подчиняват. Представете си, че ви предложат да ви изпратят като проповедници на Словото Божие, но с пари или пък ви пратят да лекувате разните болести, но без пари, със скъсани дрехи и обуща. Как мислите кого ще предпочетат? Ако тръгнете да лекувате хората, навсякъде ще ви приемат, макар да сте бос и скъсан. Ще казвам, че първото положение е лошо, но има едно знание, което е външно. Първите са богати хора външно, а вторите разполагат с едно вътрешно богатство, с едно вътрешно знание. Вие трябва да направите един правилен превод в себе си на всички тия неща.

Сега всички, които ме слушате, сте в състояние да разрешите една трудна задача на вашия живот, но досега не сте я разрешили, защото чакате да дойде някой да ви я разреши. Преди две хиляди години дойде при Христа един богат човек и Той му предложи тази задача. Богатият се обърна към Христа с думите: Учителю благи, що да сторя, за да наследя живот вечен? Що да сторя, за да наследя Царството Божие? Този млад богат човек искал да стане гражданин на Царството Божие. Тогава Христос му отговорил, че трябва да спази четирите основни закона, дадени от Мойсея. Богатият човек отговорил: Всичко това съм спазил от младостта си. „Тогава, само още едно не ти достига: иди продай имането си, раздай го на сиромасите и ела, та ме последвай.“ Богатият се замислил дълбоко, станало му скръбно и казал на Христа: Няма ли някой по-лесен път? Ако раздам всичкото си богатство, ще стана посмешище на хората. Не, не съм толкова глупав. И до сега още този човек не е разрешил въпроса. Че не е разрешил въпроса виждаме по това, че неговите богати събратя и до сега още не са разрешили същия въпрос на милионите. Ако днес Христос им каже да раздадат имането си, ще го раздадат ли? С насилие ще го раздадат, но не доброволно, (не) по Любов. Аз не съм за онова безогледно даване. Ако раздадеш богатството си, какво ще придобиеш? И на кого най-после ще го раздадеш? Ти трябва да раздадеш богатството си на най-разумните, на най-добрите хора. Ти не трябва да раздадеш богатството си на човек, който ще върши престъпления. Ти трябва да обичаш всички хора и като намериш добрите хора, на които да раздадеш богатството си, тогава само ще разбереш смисъла на думата „дързай“. Сега от вас не се изисква да раздадете богатството си, защото сами нямате или пък имате толкова малко, че едва свързвате двата края на едно. Ако е за знание, и него нямате много, имате едва за себе си. Някога знанието, което имате, не ви стига да се освободите от белите, които имате. Ако е въпрос за сила, силата ви е толкова малка, че много пъти се нуждаете от други да ви освобождават. Ако е за вяра, вярата ви е толкова слаба, че сте повече суеверни. Суеверието е една слабост в човека. Някой вярва в късмет, но късмет има само при три случая. Ако вярваш в Любовта, ще имаш късмет; ако вярваш в Мъдростта, ще имаш късмет и ако вярваш в Истината, ще имаш късмет. И при това положение, ако вземеш лотариен билет, още при първото теглене ще имаш печалба. Напоследък пишеше (за) един случай в унгарските вестници: един богат човек западнал, и колкото пари му останали, решил с тях да си купи един лотариен билет, като си казал: И тъй загубих всичко, ще дам парите си за билет, че да зная поне защо страдам. Купил един лотариен билет и спечели от него 500 хиляди унгарски ленги. Като получил тия пари, той веднага ги раздал на бедни работници. Всички се чудили колко богат бил този човек. След това купил още един билет и спечелил един милион. Пак раздал парите на бедните. Купил си и трети билет, от който спечелил един и половина милиона лева. От тези пари той задържал една част и за себе си. Оттам насетне късметът престанал. Следователно, щом човек изгуби вярата си в Любовта, в онова знание, което ръководи живота, както и в Истината, неговите козове няма да имат повече печалби.

Казвам: Какво струва на жената да се обърне към мъжа и да каже: „Дързай!“? Казвам на мъжете, които ги искат жените: „Дързайте!“ Ще ме извините, това не е за вас тук. Аз говоря за външния свят, не само за сегашния, но и за миналия, защото от хиляди години насам, пък и сега, мъжете са печени от жените си. Дързайте мъже, слугувайте на жените си от Любов и по хиляди начини! Същото казвам и на жените, които мъжете им ги печат: Дързайте!, слугувайте на мъжете си, както трябва. Ако мъжете и жените биха приели моето учение, както казвам, мислите ли, че не би станал един преврат? Веднага ще стане този преврат. Мъжете и жените са единствените големи фактори в обществения строй. Без тях нищо не може да се направи. Мъжете и жените ще оправят света. Без жените и без мъжете светът не може да се оправи. И аз вярвам, че реформаторите, които ще дойдат в света, това ще бъдат мъжете и жените. Щом се запретнат, този свят ще бъде оправен.

Дързайте!, казвам на мъжете, слугувайте добре на жените си. Дързайте!, казвам на жените, слугувайте добре на мъжете си.

„Благословен Господ Бог наш“.

Тайна молитва.

5 неделна беседа от Учителя,
държана на 28 октомврий 1934 г.
София, Изгрев


Facebook коментари





0 потребител(и) четат тази тема

0 потребители, 0 гости, 0 анонимни