Към съдържанието

  • Log In with Google      Вход   
  • Регистрация


                       


1934_11_25 Който сее и който жъне

Неделни Беседи София

  • Please log in to reply
Няма други мнения в тази тема

#1 GDD

GDD

    GD

  • Потребител
  • PipPipPip
  • 1370 Мнения:

Публикувано 15 януари 2011 - 17:30

От книгата, "Този е живият хляб". Неделни беседи (1934–1935). Първо издание. Кърджали,
Издателство „АСК-93“, 1998
Книгата за теглене - PDF
Съдържание на томчето



Който сее и който жъне


Отче наш.

„Ще се развеселя“.

Ще прочета само част от четвърта глава от Евангелието на Йоана, от 24 стих надолу.

„Благославяй, душе моя, Господа!“

„Който сее и който жъне“. Ще говоря само върху тия думи от 36 стих.

В природата съществува един закон на съответствие. В съвременната наука как се разглеждат две страни: причини и последствия. Последствията не са произволни, но са последствия на известни закони. Има връзка между причините и законите, между законите и явленията, както и между явленията и фактите. Фактите са крайният, завършеният резултат на явленията. Явленията пък са незавършен процес. Понеже хората са престанали да мислят правилно, престанали са да чувстват правилно, престанали са да постъпват правилно, вследствие на това се явяват днешните страдания и нещастия в техния живот. На тази неправилност се дължат отклоненията, страданията и нещастията на хората. И всички неща в живота, които ние наричаме случайни, са произлезли именно от неразбирането на живота. Хората започват да мислят, само когато им дойде някоя голяма беля на главата. Те мислят само тогава. Преди да им дойде някое нещастие, те не мислят. Всеки човек желае да бъде щастлив. Това е едно Божествено чувство, един вътрешен подтик. Всеки иска да бъде здрав, да бъде богат – това е едно естествено положение. Никой не иска да бъде болен, сиромах или невежа. Никой не иска да бъде слуга и т. н. Та казвам: Когато слушате проповедниците да проповядват, то е много лесно. Но след като се проповядва, работите не стават така, както се проповядват. Не е въпросът само да се проповядва, но трябва да се покажат на хората пътищата, по които трябва да се живее.

„Който сее и който жъне“. Например, днес всички хора говорят за сеенето. Между сеенето и жъненето има известно отношение не само на нивата, но и в живота. Каквото човек посее, това и ще пожъне отвън. Това е външната страна на живота. Каквото човек помисли, каквото почувствува и каквото върши, това и ще пожъне, помисли, каквото почувствува и каквото върши, това и ще пожъне, такива ще бъдат последствията. Това се отнася не само до едно общество, но колкото поколения и да минат, все такива ще бъдат последствията. Например, съвременните хора са разделили живота на сегашен и на бъдещ, както и на материален и духовен. Има човешки живот, има и Божествен живот. Това е така, от научна гледна точка, за да станат нещата по-ясни.Това е така, но какво разбираме ние под думата материален живот? Материалният живот е крайно ограниченият живот. Вземете например един силен човек, който заплашва света със силата си, ако го боднете отзад в тила, дето е началото на гръбначния стълб с една малка иглица, той веднага пада на земята мъртъв. Но това хората не го съзнават. Те мислят, че като се изправят, каквото кажат, ще стане. Онзи човек, който мисли, че всичко може да направи, той е прав, но при условие ако разбира законите, ако разбира принципите и явленията в живата природа. Той трябва да знае същевременно какви ще бъдат последствията, крайните резултати от тия закони и принципи и да ги предвижда. Защото всички явления в света са свързани с известен род разумни същества. Всеки закон, всеки принцип, всяко явление и всеки факт имат отношение не само до вас, но и до всички напреднали същества. И ангелите имат закони, на които се подчиняват. И Бог даже има свой закон, по който Той действува. Обаче, Той не е подчинен на закона.

Сегашните хора, като изучават живота, казват: Кажи ми в две думи какъв е смисълът на живота. То мяза на онези, които са идвали при мене и са ми казвали: Кажи ми в две думи ядката на твоето учение. Казвам: Това, което съвременните хора знаят по музиката, по художеството, в науката, аз мога да го постигна в три години, като работя редовно по десет часа на ден. Но онова, което аз зная, за да го постигнете, трябват ви хиляди години усилена работа. Това е Божественото. Не е лесна работа да се постигне това учение. Казвам: Ядката на моето учение са Любовта, Мъдростта и Истината. Тогава ме питат: Кажи ни какво нещо е Любовта, какво нещо е Мъдростта и какво нещо е Истината? Казвам: Любовта е това, без което не може, (за) да съществува никакъв живот. Мъдростта е това, без което никакво движение не съществува. Истината е това, без което никаква граница не съществува. Истината е последната граница на Битието. Всяко нещо, което е създадено, като ходи, ходи, най-после ще спре до Истината. С хиляди години можеш да ходиш, но като дойдеш до Истината, там ще спреш. Истината е последният предел на всяко проявление. И като дойдеш там, едно от двете: или ще се съобразиш със законите на Истината, да живееш съобразно с тях, или ще станеш на прах и пепел. Някой ми казва: Кажи ми Истината. – Истината не може да се каже, тя се живее. – Кажи ми тогава някой факт. Мога да ти кажа някой факт, но това не е Истината. Истината представя целокупния живот. Тя включва това, в което Бог се проявява. Тя включва това, в което всички съвършени същества се проявяват. Истината е най-хубавото, най-красивото нещо в света, което и на ума на човека не е дохождало. Тя не може да се изрази. Тя включва цялата вечност, която е съставена от хиляди и милиони вечности. Значи, има вечности, които са пределни, а има вечности, които са безпределни, неограничени. На това турците казват: Акалъ зарар.

Сега не искам да ви говоря. Хубаво е по някой път да се говори на хората, но като се говори, може да се дойде до отвлечени работи, а отвлечените работи са много високи. Всеки човек, като почне да се отделя, страх го е, да не би да се отдели толкова много, че да остане на сухо. Търговецът се страхува да не изгуби, да остане на сухо. Учителите се страхуват да не останат на сухо; свещениците се страхуват да не останат на сухо. Някой казва: Не ни говори за много високи работи. – Прав е човекът, високите работи са за готовите хора, които могат да живеят на височините. Когато авиаторът се качи на високо, има нещо особено в неговия поглед, нещо самоуверено, и той казва: Знаеш ли де съм се качил? Онези, които не са се качили на високо, гледат плахо, страхливо, като заек. Като им се говори нещо високо, те казват: Гледай да не ни заведеш някъде. Де мога да го заведа? Страх го е човека. Защо? Да не го обера. Страх го е да не му обера парите. Аз мога да го обера, но мога и да му туря нещо в джоба, не знае той какво ще направя. Преди всичко, за да обереш човека, най-първо трябва да му подариш нещо. Ти не можеш да обереш човека, докато не му подариш нещо. Аз гледам широко на тия неща. Кой от вас не е обиран, и кой от вас не е обирал? Кой от вас не е обирал гроздето или крушите? Навсякъде има обир, но хората са дали лош смисъл на тази дума. Но смисълът на тази дума не е толкова лош. Казваме: Еди-кой си човек е обран. – Нищо от това, идната година ще роди отново. Като говори така, мнозина ще кажат: Тебе не са те обирали, затова говориш така. Така се говори на човешки език. Както и да е, хората искат да направят нещо, да дадат по няколко значения на думите. В старите езици една дума има няколко значения. Колкото и да са богати някои езици, те не могат да имат за всяка дума по няколко значения. От човека зависи как ще употреби думата. Българите, например, употребяват израза: Мръднала му дъската, или той е малко Михал. С това те искат да кажат, че умът на някой човек не е на место. Не само българите, но почти всички народи си имат такива думи, които употребяват при известни случаи. Източните народи имат много груби думи, които употребяват често. Те са неделикатни, груби думи, но не могат да се освободят от тях. Западните народи, обаче, си служат с по-деликатни думи. Англичаните, например, когато искат да употребят някаква груба дума, те казват: „Иди в пъкъла“. Тази е най-грубата дума за тях. Те я считат за лоша дума.

Казвам: Има много думи, които са нехармонични, но тази дисхармония не е в произнасянето. Има думи, които са фатални: като изговориш една такава дума, тя може да причини най-голямото нещастие. От произнасянето на тази дума може да умре баща ти, или майка ти, или децата ти. Хората не знаят силата на думите. Има думи, които, като произнесеш, причиняват най-голямото щастие на човека. Езикът не е без значение за живота. Има думи, от произнасянето на които умрелият може да оживее. Те внасят живот в човека. Това значи красноречие. А хората говорят, че еди-кой си бил красноречив. Силата на красноречието седи в живота, който думите произвеждат. Същото може да се каже и за поезията, и за музиката. Има поезия, която може да погребе човека, има поезия, която може да оживи човека. Има тонове на музиката, които могат да погребат човека, а има тонове, които могат да го оживят, да внесат живот в него. Същото може да се каже и за изкуството – навсякъде съществува поляризиране.

„Който сее и който жъне“. Хубаво е човек да сее и да жъне, но какво? Съвременните хора се надяват на своето минало, те очакват от своите бащи и своите деди и прадеди. Не, каквото вие посеете, от това зависи какво ще пожънете. Ако вие разбирате причините в живота, ще видите, че от това как сте построени, какви са ръцете ви, от това зависи вашето щастие. Ръцете държат щастието на човека. Ако разбирахте причините, нямаше да се оплаквате от сиромашията си. Сиромашията за вас е една слугиня – нищо повече. Когато иска да се разходи, да си почине, разумният човек взима сиромашията и тръгва с нея по света. Тя е свободен кон. А когато стане богат, човек започва да се клатушка, едва върви. Казвате: Много тежко върви този човек. Как няма да върви тежко? Той се е натоварил много. Аз съм виждал как се товарят хамалите на варненското пристанище. Виждал съм двама хамали как носят една бъчва от 200–300 килограма тежест. Те са я надигнали и двамата вървят ритмично. Ще кажете, че не ви интересуват варненските хамали. Вярно е, но искам да кажа, че тия хамали считат своя занаят по-благороден от много други занаяти. Двама хамали носят нещо. Единият казва на другия: Внимавай добре да носиш, защото ако не носиш, както трябва, ще те направим чобанин. Значи, той счита хамаллъка за нещо по-благородно от другите занаяти, и затова казва на другаря си, че ако не знае да носи, както трябва, ще го направи овчар. Това е разбиране, това е философия, това е наука в неговия ум. И сега, съвременните хора, които са изпаднали в критическо положение, като искат да се освободят от своите заблуждения, нападат известни системи. Но всяка човешка система трябва да претърпи известно изменение. Всичко в света подлежи на еволюиране. Няма нещо в света, което да не еволюира. Човешките мисли, чувства и постъпки са подложени на известна еволюция. Всички вярвания, всички религии на хората са поставени на еволюция. Единственото нещо в света, което не еволюира и остава неизменно, абсолютно, това е Бог. И ако някой каже, че религията еволюира, ще кажете, че това е заблуждение. Според мене, ако религията не еволюира, това е заблуждение. В какво вярват днес хората? И мисълта на хората се променя и се е променила. Като деца те са вярвали, че куклите са живи; като възрастни те вярват, че куклите са дървени, човешки изделия. Куклите са автомати. Такива автомати са и много от хората, които аз наричам хора-автомати. Когато говоря за човека, аз разбирам това същество, в което има дух, има душа, има ум, има сърце и най-после има и воля. Това е човекът. А това същество, в което тия неща не се проявяват едновременно, то е някакъв човек, но привидно е човек, той е човек-автомат. И те са в услуга на човечеството, но са от друг порядък. Засега хората искат да създадат такива автомати. Американците, например, искат да създадат такива хора-автомати, които за в бъдеще да играят ролята на цели роти. И тогава, такъв един автомат ще свърши толкова работа на бойното поле, колкото една цяла рота войници. За в бъдеще живите хора ще бъдат скрити, а на бойното поле ще излизат да воюват автоматите, те ще побеждават. И сега кои воюват в света? – Автоматите. Бъдещите герои още ги няма. А аз не съм против войната, аз съм за войната, но човек трябва да знае как да воюва. Който воюва, той трябва да има светъл ум, да знае да воюва. Не е въпросът да отидеш да воюваш и да те осакатят, да се върнеш без крак или без ръка, или да те убият. И ангелите воюват, но те никога не се убиват, те само се нараняват. Когато един бял ангел воюва с един черен, той само го мушни, и черният веднага отслабва, предава се и казва: Давам честна дума, че повече няма да воювам, съзнавам погрешката си. Той веднага излиза от строя навън. Ако си позволи втори път да влезе в сражението, той помни после с години какво нещо е белият ангел. Казвате: Дали това е вярно? – Вярно е, но не е истина. Под думата вяра аз разбирам едно, а под думата истина разбирам един завършен процес. В истината не може да има никаква война. В истината може да има само представления на войни. Когато светлите същества искат да си създадат някакви развлечения, те слизат на земята и наблюдават войните, които хората правят. За тях нашите войни са като нашите театри и опери, за тях земният живот не е нищо друго освен едно развлечение. Когато искат да си създадат някое развлечение, те скарат хората, и хората започват да се бият. Като понапукат главите си, те дохождат да ги намажат и си отиват. За тях това е добро, но за нас не е изгодно. И когато някое светло същество дойде на земята, хората искат да го поставят като актьор в някоя роля, но това същество казва: Не ме поставяйте в никаква роля. То знае, че като влезе в тази роля, непременно ще излезе с пукната глава, ще го сполети някакво нещастие.

Сега аз искам да следвате мисълта ми, но целта ми не е да изменям вашите възгледи, защото и вие вярвате в едно и също нещо, в което и аз вярвам. Всички вие вярвате в моето верую. Не само вие, но и целият свят вярва в моето верую. Всички сте мои последователи. Например, всички възприемат светлината, както аз я възприемам; всички приемат въздуха, както аз го приемам; всички пият вода, както аз пия. Не само хората, но и птиците са мои последователи. Не само птиците, но и четвероногите, и рибите са мои последователи. Не само те, но и растенията са мои последователи. Та в това отношение всеки може да говори, но въпросът малко по-другояче седи. Трябва да знаете, че онези, които са създали света, са го създали по един план, по един път, върху който те са мислили с години, и засега този план е най-добрият. Сегашната вселена, както и слънчевата система, с всички свои звезди и съзвездия е създадена много добре. В бъдеще може да се създаде по-добър свят от сегашния, но сега по-добър свят от този няма. Затова, съгласете се да живеете, както сега разбирате, но да прогресирате, да не сте в застой, и да мислите, че няма да се измените. Не, вие трябва да се измените. Всеки ден трябва да става поне по една малка промяна във вас. Всеки ден трябва да възприемате по една нова идея в ума си. Сегашните хора често говорят за мълчанието, но кой от вас е проучил каква велика сила е мълчанието? Кой от вас е проучил научно каква велика сила е търпението? И най-после кой от вас е проучил каква мощна сила е вярата? Но не повърхностно, а в техния дълбок смисъл и сега трябва да се проучат тия добродетели. Христос казва: „Ако имате вяра, колкото синапово зърно, ще можете да преместите гори“. Кой е проучил каква сила е надеждата и най-после кой е проучил каква сила, каква мощ се крие в Любовта? Вие говорите за тия неща, но не сте проучили. Те са фактори в живота на човека, които трябва да се проучат и прилагат. При това, хората очакват щастието да дойде отвън някъде. Действително, до известна степен може щастието да дойде отвън, но същественото ще излезе отвътре. Когато създаде човека, Бог взе пръст и създаде от нея нещо. Той вдъхна в пръстта, и от нея излезе нещо. След това и хората започнаха да правят същото, но те забравиха по кой начин Бог вдъхна в човека и го направи жива душа. Досега никой още не се е опитал да вдъхне някому и да го направи жива душа. Не е лошо да вдъхне човек в някого, както Бог вдъхна в човека, но не може да направи това, което Бог направи и създаде.

Казвам: Човек трябва да се освободи от своите стари възгледи. Докато живее със старите си възгледи, той ще мяза на онази циганка, която по някаква случайност на съдбата станала царица. Тя се оженила за един царски син и живяла като царкиня. Но понеже била привикнала да си проси хляб, затова царският хляб никога не ѝ бил сладък. Тя си казвала: Този хляб не е просен, аз трябва да си го изпрося, за да ми е сладък. Но като не могла да ходи по къщите да проси, тя правила следното: туряла в приемната си стая на 15–20 купчини брашно и ходила да си проси от всяка купчина. Като събере брашно, колкото за един хляб, тя си го замесвала сама и така ѝ бил вкусен хлябът. Разбиране е това. Този пример не може да го приведе всеки. Той е само за изяснение. Всеки пример има смисъл само тогава, когато може да се приведе на место. Човек трябва да знае де да го помести. Всеки може да поправи един часовник, но майсторът ще го поправи така, че втори път няма да става нужда да се поправя. Аз зная един часовникар в София, който след като бутне един часовник, след това ще трябва всеки три месеца да се поправя. Тъй щото, като се плаща на всяка поправка по 20–30 лева, след една година той ще струва доста скъпо. Това не е поправяне. Вземете, например, нашите системи за възпитанието. Хората искат да се убедят в съществуванието на Бога. Но Бог не е нещо, което може да се доказва отвън. Преди всичко Той не може да се доказва. Да доказвате това, което Бог е създал разбирам, но сам Бог не може да се доказва. Учените искат да доказват съществуванието на Бога, но по този начин, както те искат, невъзможно е да се докаже съществуванието на Бога. Всичко можеш да докажеш по този начин, но никога и съществуванието на Бога. И понеже хората не могат по този начин да докажат съществуванието на Бога, виждат, че този начин е лъжлив, те най-после казват, че Бог не съществува. Те са прави в едно отношение, а именно: такъв Бог, какъвто те проповядват отвън, не съществува. Като отричат Бога отвън, те сами се подчиняват на един вътрешен идеал. Значи, и те си имат един идеал, и този вътрешен идеал е Бог. И те служат на този свой идеал. В това отношение всички хора си имат свой идеал, свой Бог, свой светия. И материалистите си имат свой Бог. И светиите си имат свой светия. И религиозните, и търговците си имат свои светии. Всички напреднали същества си имат свой идеал, свои светии, на които служат. Сега аз говоря на онези, които разбират. Вие всички трябва да пречистите своите възгледи с оглед на своя бъдещ живот. Ако не пречистите възгледите си, вие няма да се освободите от страданията си. Това е необходимо, защото, каквито са вашите възгледи и понятия за човека, първо вие ще се ползувате от тия свои възгледи. Например, имате един човек, един ваш приятел, когото обичате. Колкото вашите възгледи за приятеля ви са по-високи, толкова по-добре и за вас, защото той ще бъде толкова по готов да ви услужи. Колкото вашите възгледи за него са по-низки, толкова и способността му да се пожертвува за вас е по-малка. Има хора и в света, които са готови да се жертвуват за приятелите си. Същото може да се каже и за вашите отношения към Бога. Следователно, доколкото ние вярваме в Бога, не е онази външна вяра, но с онази вътрешна вяра, с онзи вътрешен принцип, според който съзнаваме, че има един велик принцип в живота, който ни ръководи, който ни държи съзнанието в светлина и всякога будно. Това съзнание всякога ви нашепва отвътре какво трябва да правите и какво не трябва да правите. При всички условия на вашия живот, при всички предприятия в живота ви, това Божествено начало във вас ви нашепва какво да правите. И ако вие се вслушвате в този глас, работите ви всякога ще вървят добре. Искаш да направиш нещо лошо или да изиграеш някого, нещо ти казва: Не прави така. И всеки, който не е послушал, се е разкаял. И апостол Петър е сънувал един сън, че от небето се спуща една плащаница и някакъв глас му казва: Стани, заколи и яж! Той казал: Господи, нечисти работи не съм ял. Разбиране се изисква. Онова, което Бог осветил, не считайте за нечисто. Думата заколване не се разбира така, както вие я разбирате. Ако изядете един плод, и семките му не изядете, вие сте направили едно добро. Но ако изядете плода заедно със семките му, вие сте направили едно престъпление. Природата ще те държи отговорен само, ако изядеш плода заедно със семките. В противен случай няма да те държи отговорен. И в Библията Мойсей казва на евреите, че могат да ядат месо, но без кръвта му. Той казва: Месото на животните можете да ядете, но кръвта им няма да ядете, защото животът им е в кръвта. Значи, законът е същи. И в плода кръвта му е семката. Следователно, ще ядете месото на плода, а кръвта му, т. е. семката му няма да унищожавате.

Сега месоядците и вегетарианците спорят каква храна да се яде. Ще излезе, че ако ядете плода със семките му, вие сте месоядци, ако пък ядете месото без кръвта му, вие сте вегетарианци. Значи, месото трябва да се освободи от кръвта си, да няма никаква кръв в него. При това, Мойсей, който е разбирал този закон, той е определил точно кои животни са вредни и не трябва да се ядат. Например, за християните той е определил, че свинята, т. е. яденето на свинско месо причинява големи вреди. И ако всички европейски и християнски народи се откажат да ядат свинско месо, ще има големи придобивки. Аз не искам да се впущам на дълбоко, но казвам, че в месото на много животни има известни вредни елементи, които създават в хората ред пороци. Яденето на свинско месо е причина за големи нещастия и пакости за човечеството. Ако ядете заешко месо, няма да искате никого да видите. Ако храните някой човек десет години наред със заешко месо, той ще започне да се плаши и от сянката си. Ако пък го храните с жабешко месо, още по-лошо. Жабата седи по-долу от заяка. Един ден заякът се отчаял и тръгнал да се дави. Като доближил до водата, една жаба се уплашила от него. Тогава той си казал: И от мен имало по-страхливи. Ще кажете, че заешкото и жабешкото месо били вкусни. Който разбира какви психологически качества се съдържат в заяка и в жабата, никога не би употребявал такова месо. Някои хора могат да се противопоставят, че месната храна била по-икономическа. Съгласен съм с това, че има някои храни, които не са икономически, но сегашната икономия ще създаде бъдещите страдания на човечеството. Днес можете да ядете икономическата храна, но бъдещите четири до десет поколения ще се покварят. И сегашните хора са инвалиди, но в бъдеще ще има повече. В Германия сега правят статистики за това и вече работят за подобрението на живота. Повече от 20 милиона хора искат по един научен начин да се подобри поколението, да се разплодяват така, че да се създаде една здрава раса. Идеята е хубава, но начинът, по който германците вървят е палиативен. Първо хората трябва да започнат да се възпитават от ума и от сърцето си. И тогава вече, другите средства, които те ще употребят, ще дойдат на своето место. Върху човешките мисли и чувства, както и върху човешкия ум и човешкото сърце трябва да се направи една голяма операция, защото причината на всички външни изопачени форми, каквито днес съществуват, се дължат на човешките мисли и чувствувания. Човек трябва да знае как и отде да започне. Това е важното. А той трябва да започне от своето сърце и от своя ум. Законът е такъв. Ти никога не можеш да подигнеш един човек, докато не слезеш на неговия уровен. Ти трябва да слезеш до него, да вземеш върху себе си неговия недъг, неговите грехове и престъпления. Ти трябва да слезеш до положението, в което той се намира и оттам като умна душа, да разрешиш неговия въпрос. Ако не направиш така, ти не можеш да му помогнеш. Колко педагози могат да направят днес това? Опасна работа е да се заемеш с изправянето на човека. Много жени се женят за някой пияница с цел да го изправят, но после се разкайват. Това с женитба не става. Да се ожени една жена за един пияница, това нищо не дава. В древността още, преди падането на човечеството със сегашното състояние, в което днес се намира, са съществували учени и мъдреци, които са водили тогавашното човечество и те са знаели, че в природата съществуват известни дни, когато някои работи не трябва да се вършат. Но ако сега се разправят тия неща, ще дойдат хората до суеверия. Някой иска да се жени, но той трябва да знае, че всякога не може да се жени. Той може да се ожени, когато и както иска, но главата му ще види и ще пати. Не всякога може да се роди човек. Той може да се роди когато и както иска, но главата му пак ще пати. Гениите се раждат през известни години, дни и месеци, при известни съчетания на планетите, на слънцето, на месеца и на другите по-важни планети. Светиите и учителите, както и гениите в света се раждат при специални съчетания на планетите. Като се говорят тия неща, вие ще кажете, че това са заблуждения. Когато двама млади се обичат, казват, че трябва да се оженят. Да, но ако те се оженят не на време, ще имат опитността на онази млада българка, която майка ѝ я оженила за онзи, когото тя не обичала, а като дошъл един ден петелът на прага на къщата ѝ да пее, тя му казала: Не пей, защото майка и тебе ще ожени. – Какво означава това? – Това означава неразбиране на нещата. Това означава едно неестествено съчетание на нещата. Някои хора могат да се оженят, да живеят заедно, но няма едно разбирателство помежду им, вследствие на което се казва, че те не са един за друг. Ето, вземете учителите, например, както се назначават. За в бъдеще те няма да се назначават, както сега става назначението им. Има учители, които съвсем не са за този град или за това село, в което са назначени. Същото може да се каже и за свещениците. Има свещеници, които не са за този град или за това село, дето са назначени. Те са за съвсем друг град или село. Същото се забелязва и при назначението на професорите. Има едно правилно съчетание, при което всеки ще бъде полезен на окръжаващата среда. Онези, които се занимават със земеделие, знаят този закон. Всяко растение или всяко плодно дърво трябва да се сее на съответна за него почва. Всяка почва си има свои специфични качества. Всяка зона си има свой специфичен климат. Това, което става на северния полюс, не може да стане нито в тропическите места, нито в умерения пояс. И в човека има същите пояси, както и на земята. Например, тропическият пояс на човека се намира при ушите. От този пояс произтичат всички нещастия, всички най-лоши работи. От този тропик се създават всички войни, всичкият материализъм в света. И онези, които се занимават с тия научни изследвания, са се добрали до известни данни. Около ушите скоро този тропик се образува един кръг и ако диаметърът на този кръг се увеличава и дохожда до 19 сантиметра или 21 сантиметра в дължина, а 14 сантиметра в широчина, този човек е кротък и миролюбив. Ако пък широчината му е 15 или 16 сантиметра, този човек е склонен към престъпления. Значи, при ушите се образува една елипса, от диаметрите на която зависи характерът на човека. Значи, при ушите на човека има взривни вещества, които трябва да се пазят. Ако някоя жена се ожени за мъж с такава глава, тя ще види дали изчисленията са верни или не. Не само този кръг е важен, но има друг един кръг, който опасва целия човек от главата горе до краката. Този кръг минава под брадата на човека и заключва цялото лице. Като се измери този кръг от челото, и стигне до брадата, понякога той съответствува на мозъчния диаметър. Понякога тази дължина на лицето съответствува на широчината на главата, а някога не съответствува. Някой път главата е по-тясна, а лицето е по-широко; някой път лицето е по-тясно, а главата е по-широка. Някъде лицето е по-дълго. Учените описват общите заключения, а не специфичните. Когато лицето е по-дълго от дългия диаметър на мозъка, този човек харчи повече енергия, и такъв човек е склонен повече към неврастения. Те не са болни, но харчат повече енергия и са много активни. Лекарите не правят това различие. Например, има хора с валчести лица, на които дългият диаметър на лицето е по-малък от дългия диаметър на мозъка. Те са чувствителни. Чувствителността в тях е силно развита. Те възприемат повече впечатления, които не могат да обработят. Когато впечатленията, които човек възприема са много и се натрупват в известни части на мозъка, като необработена енергия, в чувствата на такъв човек се образува известна депресия. Човек тогава се чувствува неразположен, мъчи го нещо, като че предчувствува нещо лошо, а всичко това са илюзии, подобни на състоянията, когато има големи атмосферни налягания. За всичко това има цяр в света. Когато някой е духом неразположен, това се дължи на известно стеснение в горния диаметър на мозъка, нещо сплескано има. Тогава този човек трябва да намери приятел, който има хармонично лице. Ако неговото лице е дълго, на приятеля му трябва да бъде валчесто, и този човек трябва да разбира от икономия, не само да прави сметки, да е пестелив, но да разбира от икономията на природата. Някои хора са пестеливи, но не трябва да се смесва пестеливостта с икономията. Някои пък не знаят как да икономисват, не знаят кои пера в живота си да съкратят и как да ги съкратят.

Един богат търговец в Америка харчил много, и затова всяка година гледал от кое перо да съкрати, да намали малко разходите си. Оттук гледал, оттам гледал, отникъде не могъл да направи някакво съкращение, всички разходи му се виждали на место и необходими. Една година той изгубил половината от капитала си и намерил веднага отде и как може да съкрати разходите си. Та когато и ние не можем да уравновесим своя бюджет, природата веднага взима половината от капитала ни, и като ни постави в трудно положение, веднага решаваме кое перо да съкратим. Казвате: Не е здравословно човек да се храни с лека храна. Той преди всичко трябва добре да се храни, за да работи. Не е само в яденето. Един ден се разхождам с един приятел до Княжево. В трамвая до нас седят двама софиянци, богати търговци и се разговарят. Единият се оплаква на другия: Загазих доста. – Как си загазил? – Не ми позволяват лекарите да ям. Как могат да не ти позволяват? Какво право имат те? Стомахът ми не е добре. Е, тогава друг въпрос. Позволяват ми само по малко млечице. Най-първо те пита с какво право може да му забранява да яде, но като разбра, че причината е в стомаха, тогава казва: Лекарска работа, трябва да се слуша лекарят. Та сега хората идват до крайностите, но умните хора не трябва да дохождат до крайностите. Съвременната култура е дошла вече до тези крайности и скоро лекарите ще им кажат, че не може да се яде нищо друго, освен малко млечице. Млякото е естествената храна, с която природата храни. Не че тя е най-здравословна, но е необходима в първо време. Ето, и за животните, първата храна, която природата е приготвила, е млякото. Но ако човек се храни само с течна храна, има опасност да се повредят зъбите му. Аз понякога съм против супите, защото от тях могат да се повредят зъбите. Зъбите на американците са повредени по причина на един начин на неестествено хранене. Те ще изядат една гореща пражола, а след това ще изпият около 200–250 грама студено ледено кафе. След него пък ще изпият едно горещо кафе, после пак студено и т. н. Това е несъответствие в храненето. Също така американците страдат и от бронхит. Американците са умни, но често правят някои несъответни работи. Всяка сутрин те се бръснат. За лятно време това е добре, но за зимно време е опасно. Брадата им служи като едно естествено юрганче, което те не трябва да хвърлят. Но понеже се бръснат, те са изложени на чести простудявания на гърлото и дробовете. Жените са свикнали без такова юрганче, но мъжете се простудяват без него. И затова казвам на американците, че като не спазват известна хигиена, те сами се излагат на простудявания. Като се бръснат поне да намазват брадата си с малко дървено масло. Сегашните американци са дошли вече до разбиране, че бръсненето е на мода, но не е хигиенично. И затова, те бръснат мустаците си, а остават брадите си. За да бръснат мустаците си, те се ръководят от съображението, че като се яде, ако мустаците са големи, храната се полепва по тях. Американците обичат чистотата. Няма защо да се бръснат хората. Още преди да е родила детето си, майката трябва да каже на мъжкото си дете: Искам те без мустаци и без брада. Каквото дете иска майката, такова трябва да се роди. Тя трябва да обръсне детето си преди още да го е родила. Майката е първата възпитателка на детето си, затова тя сама трябва да изучава закона на внушението и на самовнушението и да каже на детето си какво трябва да дойде. Тя предварително още трябва да му представи една пълна скица. Има и второстепенни фактори, които взимат участие при възпитанието на детето, най-първостепенни са главно майките. Те регулират целия живот на детето.

Казвам: За сегашните условия, при които живеят, трябва да дойдат учени хора. Какви учени хора? Не само учени, които ще говорят отлично. Едни ще говорят хубаво, ще проповядват, а други ще прилагат това, което се проповядва. Опити и училища трябват. Ние няма какво да се плашим, но ще направим един, втори, трети, повече опити. Не е лесна работа тази. Не мислете, че е лесна работа да се възпитава човек. Трудна работа е. За да възпита своите ученици, учителят трябва да разбира техния характер и да ги обича. Той е като желязото. И ако няма едно огнище и ако няма мях, който да разпалва огъня и да разтопява желязото, той нищо не може да направи. И ако няма леярница, в която да чука и да моделира желязото, също така учителят нищо не може да направи. Любовта е силата, с която се моделират нещата. Та когато се казва, че трябва да се обичате, това говори, че между хората трябва да действува законът на Любовта. Казвате: Защо трябва да любим? – Ти трябва да любиш, защото чрез Любовта ти моделираш себе си. Ако не обичаш, ти ще останеш един посредствен човек и няма да прогресираш. Защото прогресът е възможен само при Любовта. Щом Любовта, т. е. огънят на органическото развитие функционира, след нея ще функционира и Мъдростта, и Знанието. След Мъдростта ще дойде Истината и Свободата. Всички тия неща идват последователно, но без вътрешната Любов не може да се направи никаква промяна. Много промени могат да станат в света, но това, което ние искаме, не може да стане без Любовта. Всеки, който е живял, без Любов, в края на краищата е изживял разочарования. С Любовта хората не умират. Който е живял с Любовта, той ще напусне един ден земята и ще остави след себе си наследници, които да свършат работата му. Той ще отиде на далечен край и след време пак ще се върне. Не мислете, че тези, които заминават, отиват за дълго време. Средно след 45 години те отново са връщат на земята. Малките деца, едногодишните, се връщат на земята най-много след една година. Другите, по-големите деца, се връщат най-много след три–четири, пет или до десет години най-много. Възрастните хора, които са заминали на 80–90 години възраст, се връщат най-много след 45–50 години. По-напредналите се връщат след 250 години, а най-напредналите – след 1500 години. Учителите в света се връщат след 2000 години.

Сега, не е въпросът за вярването, дали вярвате или не в това. Това са факти, с които се обясняват известни противоречия у вас. Вие може да проверите тия неща. Та като ви говоря за музиката, вие трябва да слушате. Вие трябва да се ползувате от музиката. За мене е важно това, което слушате. След като науча музиката, тогава ще изучавам теорията ѝ. Първо трябва да се изучава практическата страна на музиката, а после теоретическата. Съвременната музика е започнала с теорията, а после е дошла до практиката, а бъдещата наука ще започне с практиката, а после ще дойде до теорията. Тъй щото, казвам: За да работи мисълта ти, помнете следното нещо: Без музика нито мисълта ви ще работи, нито чувствата ви, нито постъпките ви. Нищо не можете да постигнете без музика. За в бъдеще музиката трябва да се постави като строго научен метод при възпитанието на децата. Ето, аз слушам песните, които пеят сегашните деца, те са музикални, но не са възпитателни. Има едно неестествено съчетание между тоновете, вследствие на което децата загрубяват от тези песни. Например, песента „Заплакала е гората, гората и планината“. В тази песен няма никаква музика. Първо нито гората може да плаче, нито планината. Има някои български песни, които са отлични, в тях има и музика, и съдържание. В българските песни има нещо странно, една голяма каша. И като съм се занимавал с тия песни, трябвало ми е след това седмица време да се очистя от тази каша. В тия песни има някакво преувеличение. И като се пеят тези песни, създава се едно неразположение на духа, човек се омъчнява. Например, има една българска песен, в която възлюбленият се обръща към своята възлюблена и пее: Когато умра, дойди на гроба ми да ми запееш и няколко сладки думи да ми кажеш. Питам: Защо този млад момък не каже на възлюблената си да дойде на гроба му и да го възкреси със своята песен и със своите думи, а трябва само да му пее и сладки думи да му говори? Аз не зная защо му е тази песен, да трябва тя да плаче на гроба му? Аз бих казал: Никакъв плач на гроба ми не искам, но който дойде, нека пее и нека разрови гроба ми да оживея. Тогава аз ще му кажа благодаря за този плач, защото той има смисъл вече. Не само българите, но всички народи нямат още възвишена музика. Американците, например, имат големи страдания, и страданията им се дължат изключително на тяхната немузикалност. Ако имаха музика, те щяха да бъдат един от първите народи. Също така немузикални са и англичаните. Французите и германците са малко по-музикални от тях. В какво се заключава музиката? Във формата, в съдържанието и в смисъла. Някъде формата е отлична, но няма съдържание хубаво и смисъл.

Сега и вие не сте толкова музикални, да взема да ви обяснявам произхода на музиката, нейната еволюция, как са мислили египтяните, как са мислили индусите, как са образували своите гами, далечните причини и кой е бил първият народ, от който те са взели основния тон на живота? Например, вие взимате основния тон „до“, но защо той именно да е основен? Основен тон е онзи, с който животът започва. Той е музикален тон, и вие можете да направите опит с него, да видите наистина ли той е основният тон на живота. Ако той е наистина основен, идете при един умрял човек и произнесете този тон правилно и вижте, ако умрелият стане от гроба и оживее, той е основният тон на живота. Как ще стане това. Аз не искам да обяснявам това, то е моя работа. Сега, както аз разбирам музиката, „до“ е верен тон, но той е само едно отражение, както грамофонната плоча е отражение на човешкия глас. Между плочата и човешкия глас има голяма разлика, плочата е само отражение на гласа. И сега Бог е поставил музиката в природата като метод за възпитание на човечеството, за неговото подигане. Тези, които са писали свещените книги, знаят това, и затова е казано в Библията: „Пейте и възпявайте Бога в сърцето си!“ Дето ходите, все трябва да пеете със сърцето си. Сега, като не пеете, какво усещате в сърцето си? Музиката и пението са общи условия. Какво е условието? Условието е вън от човека, а причините са вътре в него. Това е едно ново разбиране на живота. Условията не участвуват в живота на човека, а принципите и причините участвуват. Следователно, Бог е поставил свободата в зависимост от нас. От нас зависи да бъдем свободни или не. От нас зависи да бъдем господари на условията. Но за да бъдеш господар на условията, ти трябва да познаваш онези закони, по които принципите действуват. Сега ще приведа един стар разказ окултен. Един млад момък имал един хубав кон, но той не знаел, че конят му бил направен от захарно вещество. Един ден той излязъл с коня си да се разходи, но срещнал една царска дъщеря, която му харесала и хукнал подир нея да я гони. Тя бягала, но като дошла до морето, влязла вътре. И той влязъл подир нея. Конят му се стопил, и той като не знаел да плава, излязъл на брега. Какво мислил той за своя кон? Той не знаел, че конят му бил направен от захар. Та и вашите коне, когато са направени от захар, ще се стопят, и вие ще излезете вън на брега на морето. Кой е този кон? Той е вашият обективен ум. Следователно, ако при известна мъчнотия вашият кон се стопи и не може да издържи, той е направен от захар. Този ваш ум може да действува само на сушата, а не и във водата. Ако влезете във водата, там се изисква още по-висок ум. Там трябва да действува човешкият разум. Разумът е създал парахода, който да действува във водата, при мъчните условия.

Сега ние се нуждаем от музика и от поезия, от музиканти и от поети, от такива поети, които да направят верни тонове и верни куплети. Не се нуждаем само от стихоплетци, но от такива поети и музиканти, между тоновете на които да има известно съчетание. Техните тонове и думи трябва да изразяват известни принципи, които действуват у нас. Тези тонове и думи трябва да изразяват също така и закони, които действуват в нас. После те трябва да изразяват известни явления и факти. Тъй щото, всяка музика или всяка песен трябва да изразява законите, принципите, явленията и фактите, които действуват в човека и в живата природа, за да се дойде до известна сполука, до известен резултат. Сега не мислете, че аз отделям музиката от човешката мисъл. Музиката е външната обвивка на човешката мисъл, на човешките чувства и постъпки. Ти не можеш да мислиш правилно, ако не пееш и не свириш. И ти не можеш да чувствуваш правилно, ако не пееш и не свириш. Дали си музикант или не, то е друг въпрос, но вътре в себе си ти трябва да имаш музикално чувство добре развито. Някой напреднал казва, че не може да пее. Как е възможно това? Птиците са разрешили много въпроси с музиката. Те започнаха с пеенето и разрешиха много въпроси в социално отношение. Като слезем в млекопитающите, те забравиха музиката. Най-голямото нещастие за млекопитающите е това, че музиката в тях е слабо развита. Сегашното нещастие на музикантите е, че те минават една голяма криза. Те са турени на тясно, но да не се обезсърчават. Те трябва да спасят света. Музикантите носят със себе си магическата пръчица, те крият в себе си магическа сила, с която всякога могат да разполагат. Цигулката, лъкът на цигулката са магическите пръчици. Музикантът носи със себе си магическата пръчица и пита какво да прави. – Ще свириш повече. Като изсвириш едно парче на някой банкер, той ще ти помогне. Ако влезеш в една къща, дето има болен, и изсвириш едно парче, болният веднага ще оздравее. Музикантът ще заеме мястото на лекаря. В бъдеще лекарят като влезе при болния, ще вземе инструмента си, бил той цигулка или китара, или арфа, или флейта, или кавал, или най-после гайда, и ще засвири на болния. Не е важно какъв е инструментът, стига да се постигне целта с него.

Сега аз ви говоря неща, които са проверени. Ще приведа един пример. Преди години един наш приятел беше заболял от такава тежка болест, че едва на десет хиляди души един може да се спаси от смъртта. Той беше определен да си замине за другия свят. Аз му казах, че трябва да пее, и той послуша. Каквато температура да имаше, той постоянно пееше. Жена му се чудеше, казваше: Този човек като че ли полудя. Той, горкият, пее ли, пее. Цели 21 деня пя и оздравя. Казвах на жена му: Не се бой, щом пее, той ще оздравее. Ако престане да пее, той ще замине за другия свят. И наистина, той пя, и опитът излезе сполучлив. И на всички, на които съм препоръчал да пеят, са оздравявали. Които не са ме послушали, някои от тях са заминали за другия свят. И при 40 градуса температура пак пейте. Тук имаме една сестра, която преди години беше заболяла. Като боледуваше, дошло ѝ на ум да съчини една песен на температурата. Като ѝ се подигала температурата, тя постоянно пяла, и по този начин температурата ѝ спадала. Това са елементарни работи, които показват каква роля може да играе музиката в бъдеще. Сега се говори, че може да се затвори музикалната академия. Не, не само че не трябва да се затвори, но трябва още една или две най-малко музикални академии да се отворят. Трябва да се изучава музиката в други академии, като средство за приложение при възпитанието на децата и при лекуване на болни. Всички трябва да свирят: децата трябва да се учат да свирят. На всинца ви казвам да се занимавате с музиката, да мислите върху нея. – Защо? – Защото в природата всичко е музика. Дето в природата и да отидете, навсякъде има музика: в тези места, които наричат пустини, пусти места има толкова музика, колкото човек не може да си представи. В канарите, в бученето на вятъра, във водите, навсякъде има музика. Това, което при водопадите обикновено човек нарича шум, за музикантите това е музика. Гениалният музикант в това бучене на водата схваща велика музика, а обикновеният човек схваща и чува само шума. Та цялата природа е музикална. Ако има нещо немузикално в нея, то се дължи на онзи човешки атавизъм, който се е внесъл в нея от човека. Това са наслоявания от хората. Следователно, ако и в човека има някои лоши качества, това не са от природата, но сам човек се ражда с лоши наклонности. Например, той се ражда със склонността да пие, да се опива или с друг някакъв недъг, като кражба и други някои. Това са наследявани склонности. Първоначално човек не е бил с тези лоши качества. Те са отклонения в него след като той е престанал да пее. Първите хора, първата раса, която се яви на земята, бяха крайно музикални. Най-хубавото, което е съществувало в тогавашната музика, едва сега започва да се проявява. Аз наричам тези хора мъдреци на човечеството. Някои ги наричат музиканти, а други – поети. Когато явленията стават ритмично, в тях вече има музика. В това отношение се правят ред опити. С музиката вие можете да съборите един модерен мост. Как? Като намерите основния тон на моста и започнете да свирите, този мост ще се събори. Същият закон се отнася и до погрешките. Ако намерите основния тон на вашите погрешки и им засвирите, те ще се съборят и ще дадат условия да се яви доброто. Законът е обратен: Щом намерите основния тон на доброто, то започва да расте, а щом намерите основния тон на злото, то започва да се събаря и руши. Музиката създава сцепление между частиците на телата. Забележете, докато хората пеят, те се чувствуват като братя и се примиряват. Щом престанат да пеят, всеки започва да мисли за себе си и се явява едно разногласие. Първото нещо, което се изисква от всинца ви е да станете музикални. Мнозина искат да станат светии, гении, учени, богати, щастливи хора. Всичко това е възможно при условие че станете музикални. Затова всички учете музика, занимавайте се с Божествената музика, която носи живот. Всичко друго ще дойде тогава в помощ на музиката, ще дойде и вярата и ще познаете наистина, че някой ви обича. Вие не знаете още кой ви обича и кой не, не знаете дали има друг свят. Искате да ви се докаже онзи свят. Как ще се докаже? Аз живея и в този, и в онзи свят, даже онзи свят за мене е по-реален от този. В този свят мога да се усъмня по-лесно, отколкото в онзи. Каква е разликата между този и онзи свят? В онзи свят слънцето никога не залязва, а в този залязва. В онзи свят хората не спят, а в този спят. В този свят хората лягат хоризонтално на леглата си, а в онзи свят никога не лягат хоризонтално, там само си почиват. Там кревати няма. Сега вие трябва да приемете всичко това на вяра, да не се съмнявате, докато не опитате това и не повярвате. Дотогава нямате право да се съмнявате. Проверете и ако намерите че не е така, можете да се съмнявате. Един учен лансира една теория научна. Ако се съмнявате, идете да я проверите, и ако се окаже, че не е права, тогава можете да се съмнявате. Онзи свят не е далеч. Границата, която отделя този от онзи свят има дебелина само една стомилионна част от милиметъра. Някои мислят, че този свят е много далеч от онзи, и че трябва с автомобил да отидат там. Не, достатъчно е да подигне човек съзнанието си и да почне да преминава тази граница. Тънка е тази граница, мъчно се минава, защото се изисква умът да почне да вибрира съответно на вибрациите в този свят. Ако влезеш неподготвен в този свят и умът и сърцето ти не могат да вибрират съобразно законите и вибрациите на този свят, веднага ще те изхвърлят навън. Ако умът и сърцето ви вибрират съгласно мислите и чувствата на онзи свят, ще останете там, и няма да искате да се върнете на земята – толкова красив е този свят.

Казвате: Какво да правим с нашите стари вярвания? – Ако старите ви вярвания умират, погребете ги, ако се раждат, отглеждайте ги и ги хранете добре. Аз съм за новото, което се ражда. Аз съм и за старото, което живее, но не съм за старото, което умира и причинява вреда на хората. Защото новото е от Бога. Старите хора, които умират, отиват в другия свят на работа. Не мислете, че старият човек, който умира, отива на почивка. Не, той отива в един свят на почетна работа. Когато тук стане неспособен за работа, той отива в другия свят да работи за полза на човечеството. Онези пък, за които няма горе работа, слизат долу на земята, раждат се отново, защото за тях няма место горе. Тъй щото, ще знаете, че тези, които сега умират, отиват на работа на онзи свят, и оттам ви пишат писма. Сега техниците са достигнали дотам, че са изнамерили уреди, с помощта на които духовете могат да се разговарят с хората на земята, или могат да напишат едно писъмце от няколко реда или от няколко думи.

„Който сее, той ще жъне“. Следователно, за в бъдеще връзката между този и онзи свят няма да бъде връзка на вярата, но ще бъде връзка на Любовта. Единствената връзка, която не се къса, е връзката на Любовта. Когато две същества се обичат на земята, и като заминат за онзи свят, връзката пак ги тегли, пак този конец ги държи. Не бойте се, няма да бъдете забравени от онези, които ви обичат. И на другия свят да сте, пак ще мислите за тези, които ви обичат, и те ще мислят за вас. Вие постоянно мислете за тях. Тогава питам онези, които не вярват в другия свят как могат да мислят за нещо, което не съществува? Ти мислиш за баща си, и той мисли за тебе. Христос казва на своите ученици: „Аз отивам при Отца си, и пак ще ви се явя. Никой не може да дойде при мене, освен чрез Отца ми“. Сега, да оставим въпроса за музиката, защото вие се плашите от смъртта, а тя е границата между този и онзи свят. Колкото и да е страшна смъртта, трябва да знаете, че тя отстъпва пред музиката. Като дойде при вас и ви чуе, че свирите, тя слага косата си. Който (не) ѝ свири, смъртта не го закача. Но който не пее и не свири, смъртта веднага го пипн(е). „Който сее и който жъне“. Сега посейте и вие в ума си идеята за новото. Казвате, че имате вяра. Вие имате вяра, но трябва да ѝ предадете нещо. Какво трябва да предадете на вашата вяра? Музикалност, вие имате музика, но така трябва да пеете, че който ви чуе, да ви обикне. Като ви слуша някой да пеете, да каже: Хубаво пее тази сестра или хубаво пее този брат. Пейте, защото песента ще моделира вашето сърце, ще стане по-красиво, кръвообращението ще се подобри, песимистичните мисли ще изчезнат. Сиромашията ще изчезне, ще се подмладите и по-лесно ще свършите изпитите си. С музика всичко може да се постигне в света. Не взимайте музиката като нещо отделно. Музиката е път за Вярата; музиката е път за Надеждата; музиката е път за Истината; музиката е път за Мъдростта и музиката е път за Любовта. Това са пътища, които работят в света.

Сега аз ви препоръчвам да бъдете музикални, да обичате музикалните и да ги почитате.

„Благословен Господ Бог наш“.

Добрата молитва.

9. неделна беседа от Учителя,
държана на 25 ноември 1934 г.
София, Изгрев


Facebook коментари





0 потребител(и) четат тази тема

0 потребители, 0 гости, 0 анонимни