Към съдържанието

  • Log In with Google      Вход   
  • Регистрация


                       


1934_12_05 Веселие и радост5 декември 1934 г., Общ Окултен Клас, София

София Общ Окултен Клас

  • Please log in to reply
Няма други мнения в тази тема

#1 GDD

GDD

    GD

  • Потребител
  • PipPipPip
  • 1370 Мнения:

Публикувано 15 януари 2011 - 17:40


Аудио - чете Иванка Петрова

От книгата "Ако говоря", том I.  Издателска къща „Жануа-98“, 2003.
Книгата за теглене - PDF
Съдържание на томчето.


От книгата "Милосърдие, смирение и молитва", Общ окултен клас. Година 14, (1934 − 1935)  
Издателска къща „АЛФА-ДАР“ − София, 2003 г.,
Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето.



ВЕСЕЛИЕ И РАДОСТ



Добрата молитва

Ще се развеселя


Ще прочета шеста глава от Първо послание към коринтяните.

В човека има едно низше естество. Има нещо в човека, което не мисли право, което не мисли за интересите на своя господар. Почти всички хора сега имат в себе си от този кривия живот. Това ще го отнесете към себе си, а не отвънка. Имаш нещо в себе си - криво ти е. Ако е правото на страната ти, ти губиш гнева си, а когато правото не е на страната ти, ти губиш мира си. Щом губиш мира си, не си прав. А когато постоянно човек губи от живота си, той не съди добре, той не е уредил добре живота си. Той казва, че хората са го подвели. Възможно е, но той не си подвел добре работите си, както трябва. Ти искаш да управляваш целия свят. А ако себе си не можеш да управляваш, тогава? Ти казваш: „Не съм ли аз прав?” Ти не знаеш дали си прав.

Човек, който не мисли право, той със своите мисли и чувствания прави всички престъпления. По някой път вие всички мислите много повърхностно. Всички имате желание да служите на Бога. Това служене не е физическо служене.

Сега да допуснем, че всички вие мислите, че сте прави. Като виждам лицата ви, всеки един от вас мисли, че е прав, а пък при това нямате това, което искате. Не че нямате. В човека има едно естество, с което човек е свързан. И той има една задача да повдигне естеството си. У човека има нещо, което не се подчинява на Божия закон. Това е другото естество. Във всеки един човек седи въплътен един лош дух. Такъв лош, какъвто светът не го е виждал. И ако мислите, че сте много добри, много се лъжете. Половината от вас са такива, че то не притежава никаква сладчина. Някой казва: „Аз не съм лош. Това е тялото.” Някой казва: „Аз съм лош.” Това е това, което трябва да повдигнеш в себе си. И ти трябва да знаеш, че не си свободен.

Когато Христос постеше четирийсет деня, това естество, с което беше свързан, излезе вън. Той изкара дявола вън. И казва Му дяволът: „Ти си Син Божи, всичко Ти е дадено. Ти може да направиш тези камъни на хляб. И може да завладееш света. “Христос казва: „Не само с хляб човек може да бъде жив. Животът не седи в хляба.” Дяволът после искаше да Го тури в друго изкушение и Го заведе горе в хана, и Му каза: „Ти се хвърли от покрива на хана, и Господ ще Те запази - ангели ще Те носят.” Христос му каза: „Казано е да не изкушаваш Господа Бога твоего. Няма защо да се хвърлям.” И след това лошото това естество Го завежда горе в планината и Му казва: „Ако ме прославиш и ако ми се поклониш, и слушаш, каквото аз ти заповядвам, всички тези царства са Твои.” Христос му каза: „Да се махнеш!” Един от великите имаше това изпитание.

Вие по някой път мислите, че сте по-горе от Христа. Вие казвате: „Аз съм чист.” Чист, но има едно честолюбие, една гордост, една надутост вътре в тебе, каквато светът не е виждал. Вие имате един възглед, който не сте проверили, и вие искате да го наложите на другите хора. В света има само един възглед, той е Божествен. От този възглед протича животът. Мярката е тази - дотолкова, доколкото вие изпълнявате волята Божия, дотолкова в живота ще се усилва благодатта, ще имаш повече знания, повече мир и ще имате уважението и почитанието на всички хора и на цялото Небе. И колкото по-малко изпълнявате волята Божия, ще остареете, ще оглупеете и ще умрете, и ще ви турят паметник: „Тук е живял един човек, който е вървял по пътя на Христа, Бог да го прости.” Няма какво да ми прощават хората, няма какво да ми прости Господ. Аз не съм дошъл да ме прости Бог, а да служа на Бога и да е доволен Бог от моето служене. Това е смисълът на служението сега. Това е един непрекъснат процес. Но ще кажеш: „Аз днес служих.” Това е за един ден, това е дневно служене. Важно е във всеки един момент, в дадения момент, извън времето да служиш. Силата ви е там.

Дойде една мисъл в тебе и те мъчи - дали те обичат хората, или не. Що те интересува сега дали те обичат хората, или не? Ако те обичат хората, какво ще придобиеш? Обичта седи в това - истинската обич всякога предава нещо. Това, което не предава нещо, то не е обич, то е залъгване. Ти казваш: „Обичаш ли ме?” Но за да те обичат, ти трябва да имаш едно качество в себе си. Бащата обича сина си, понеже неговият син извършва волята му, учи се добре, добър е, добродушен е, не обича да лъже, послушен е, всякога може да се разчита на него.

Някои от вас имате дебелите лъжи. Аз не говоря за лъжата отвънка. По някой път ние се опитваме да излъжем себе си. Направиш една погрешка, и не я изправиш. Седиш и се оправдаваш. Ти казваш: „Условията бяха такива.” Не е въпросът в това. Ти си като един художник. Животът е изкуство. Ти си направил една погрешка, ще я поправиш. Картината като изнесем пред хората, всички ще се присмиват. Най-после животът е една изложба. И вашият живот един ден ще се изложи като една картина в другия свят. Това, което сега живеете, то ще се изложи, целият ви живот ще се изнесе пред другия свят. И вашето бъдеще зависи от сегашния ви живот. Сега няма да отидете като просяци в другия свят и да останете там на подаяние, защото в небето няма просяци. Кракът на просяка не може да стъпи там. Ако мислите, че именно там ще просите, това не е вярно. Който иска просия, трябва да дойдете тук, на земята. Там никой няма право да бъде просяк.

Сега другото естество, което е във вас, говори така: „Е, човек да си похапне, сладости има. Та кой не си полъгва? Кой не си похапва?” Сега това, което шепне във вас така, то не е Божествено. Сега много пъти на вас ви е казано: „Не греши.” Нека имаме ясна представа за това. Да допуснем, че ти свириш, и грешиш в свиренето. Ти мислиш, и грешиш в мисленето, понеже не изпълняваш законите на мисълта. В какво седи правата мисъл? Всяка една права мисъл, която ти прекарваш и мине през твоя ум, тая мисъл, след като мине през умовете на всички хора, тя може да преброди и цялото небе, и тя ще се върне при тебе. И ако е била права, тя ще ти донесе всичкото богатство със себе си. Ако е била права, тя ще се върне с всичките богатства със себе си. Ако е била крива, тя ще се върне с всичките недъзи, които има, и ти след известно време ще почувстваш голяма тежест.

Аз образно ви представям така нещата. Сега може да се зароди една мисъл във вас, дали една мисъл е нещо материално, което може да се върне. Животът механически не може да се поправи. Например ти седиш и се молиш. В една молитва човек не може да се поправи. Вие ще разсъждавате – ти може да живееш в най-чистия въздух, и да умреш. На тебе могат да ти дадат и най чистата храна, и пак ще умреш. Кое е онова в тебе, което може да внесе живот в тебе? Възприемане на въздуха и използване на въздуха, възприемане на една мисъл и използване на мисълта, възприемане на едно чувство и използване на едно чувство, възприемане на една постъпка и използване на постъпката. Това е сега въпросът. Ако нямате една постъпка и не я използвате, няма да ви ползва.

Например всички вие може да правите опити. Вземете си по едно огледало някой път и всеки ден се наблюдавайте. Влезнат груби мисли по някой път в човека, може подсъзнателно, и лицето му - започват да се напукват капилярните съдове и почват да изпъкват червените жилки по лицето му. Очите му станат черни, погледът му стане мътен, носът му щръква нагоре. Човекът стане неглиже, почва да става безразличен и нищо не го интересува повече. Защо не го интересува? Когато душата живее Божествения живот, ти имаш един свещен трепет. Тебе те интересува всяко нещо, всяка буболечица, която идва, ти причинява радост. Щом се изгуби това, ти ставаш индиферентен, не те интересува нищо. Това е низшето естество - изгубваш светлината и в тебе настава тъмнина. И понеже нищо не виждаш, ти затова нямаш ясна представа за света.

Сега другият въпрос, който остава, е следният. Вие казвате: „Толкова години ние служим.” Не само това, но според окултната теория вие досега може да имате до четирийсет-петдесет прераждания. В миналото вие какви величини не сте били - и царе сте били, какво не сте били. Животът ви е толкова обширен. Във всички ваши съществувания вие сте придобили нещо, но онова същественото, към което се стремите, още го нямате. Онова семе може да е израснало, може би да се е разклонило, но крайната цел на това дърво е да цъфне, да завърже и да даде от този плод, че онзи, който го е посадил, да бъде доволен. Защото от нашия живот дотогава, докато Бог не вкуси от плода, който ние трябва да дадем, не е постигната целта на нашия живот. Всеки един човек е като лоза, защото е казано: „Аз съм лозата, а вие -пръчките, а Отец Ми е земеделецът.” Щом сме лози, трябва да принесем плод, и от този плод ще вкуси онзи, който го е работил. И ако един ден дойде Той и вкуси от плода, и не го намери такъв, какъвто трябва, тогава? Казано е: „Всяка пръчка, която плод не дава, отрязва се.” Значи обезсмисля се животът. Значи всеки трябва да принесе плод.

Искам да ви изнеса един въпрос. Не само да се каже: „Той не знае да пее.” Въпросът не е, че той не знае да пее. Всеки един човек може да се научи да пее. И за да се научи да пее, той трябва да се научи да концентрира вниманието си най-първо. Ако твоето ухо не е достатъчно развито - да внимаваш. Защото ти трябва да се научиш от някого да пееш, от само себе си не можеш.

Музиката не е нещо, което излиза от нас - ти ще трябва да я възприемеш. Музикалният свят не е в човек, в самия човек. Той е отвън. Човек има само една възможност да я възприеме.

Та казвам, дотолкова, доколкото вие можете да възприемете и да се ползвате от онова, което възприемате, дотолкова вашият живот ще бъде щастлив и вие ще бъдете щастливи. Да кажем, че вие вече двайсет години искате да бъдете любими на Бога. Как ще бъдете любим на Бога? Само като се направи едно малко добро, мислите ли да бъдете добри? Целият ти живот, и умът ти, и сърцето ти, и думата ти, и силата ти - всичко да бъде занято от Божествената любов. Когато човек е така занят с Божествената любов, то тогава това човешко естество, което бушува в човека, ще бъде обуздано. Апостол Павел в седма глава от Посланието към римляните казва, че не прави това, което иска, а прави това, което не иска. Един човек, който е толкова напреднал, се намира в трудно положение. В осма глава той намира едно разрешение и някои от вас сега можете да имате едно разрешение.

Кое е разрешението на глада? Гладът от увещания, от думи не взема. И да му свириш - и със свирене не се залъгва. Този глад се нуждае от храна. Щом му дадеш храна на него, ти ще задоволиш глада. Единственото нещо, с което ще бъдете силни, то е, че трябва да се храните със Словото Божие. Да допуснем, че имате сега една мисъл във вас, която ви мъчи. Неразположен сте, меланхоличен сте. Да допуснем, че вие сте един ученик. Учителят ви е изслушал и ви е турил тройка. Вие сте недоволен, във вашия ум има идеята да ви тури шесторка. Питам, каква е разликата, ако ви тури тройка или ако ви тури шест? Представете си, че вие знаете въпроса повърхностно, а учителят ви тури шест, и представете си, че вие разбирате въпроса основно, и той ви тури три? Трите какво ще ви допринесе? Тя е една идея само във вашия ум. Не е бележката отвън, а е знанието, което може да ви ползва.

Всеки един от вас трябва да има един вътрешен живот, потаен живот. Всичко не трябва да изнасяте отвън, защото онзи извор, който отдълбоко извира, ако се отвори, и всички го виждат - той е плитък, той не е от дълбоките извори. Трябва да има в човека нещо дълбоко, потайно. И не искайте всичко да ви стане ясно. И това, което е ясно, това не е дълбока истина, и това, което знаете, то няма да ви ползва. Това, което не знаете, то ще ви ползва. Какво ще ви ползва, че сте били малко дете, че сте станали възрастен, че сте се оженили и имате четири-пет деца? Питам, на кой баща синовете са останали при него? И най-първо, всички имат една лъжлива идея. Тя седи в това - онзи, който е родил едно дете, казва: „Аз съм му баща.” Това е първата лъжа. Той не е никакъв баща. Или тя казва: „Аз съм му майка.” Никаква майка не е. Тогава как трябва да разбирате думите на Христа, Който казва: „Един е вашият Отец.”? Някой казва: „Аз го обърнах към Бога.” Друг казва: „Ако аз не бях, този човек не щеше да стане.” Това е друга лъжа. Ти си само условие да го подтикнеш, ти не си му нито баща, нито майка. Ти си бил само условие, за да приеме той една Божествена идея. И бащата трябва да стане и да каже на сина си: „Синко, аз не съм ти баща. Аз те намерих. Ти си подхвърлено дете. Без да те искам, ти дойде. Майка ти искаше едно дете. Намерих едно подхвърлено дете.” Ти ще кажеш сега, че баща ти те роди. След като умре баща ти, ти ще вдигнеш цяла врява за баща си, че умря. Ако баща ти умира и ти ще умреш, ти не си намерил пътя на истината.

Ако онези, които проповядват Евангелието, умират, те не са онези, които могат да ви просветят. Само Онзи, Който не умира, само Той може да ви каже истината.

Та казвам сега: истината е в Бога, понеже Той е безсмъртен. Бог не е оставил Себе Си незнаен, Той се е изявил. От няколко хиляди години казват: „Дали Христос е изпратен от Бога, или не?” Някои вярват, а други не вярват. Този въпрос е на опит, Христос го е поставил на опит. Той казва: „Ако думите Ми пребъдват във вас и вие пребъдвате в Мене, Аз и Отец Ми ще дойдем и ще направим жилище във вас, и Аз ще ви се изявя.” Това не е някаква философия.

„Ако словото Ми пребъдва във вас, и вие пребъдвате в Мене.” Какво разбирате под думите „Словото Ми пребъдва във вас” и какво подразбирате под думите .,и вие ще пребъдвате в Христа”? Когато Словото пребъдва в тебе, тогава то ти казва: „Какво искаш да направя заради тебе?” А пък когато пребъдва Христос, ти ще кажеш: ,,Какво да направя за Тебе?” Като един слуга ще бъдеш готов, каквото ти се каже, да го изпълниш, без никаква философия. Ти казваш: „Аз искам да го разбера.” Няма какво да го разбираш. Онова дете, комуто дадат хляб, то няма какво да го разбира, а да го яде. Една минута се изисква, за да познае детето хляба. Майката казва: „Няма какво да се философства тук, вземи и го опитай.” Щом хлябът е сладък, детето го яде.

Сега в школата вие толкова години сте, опитайте яденето. Вие казвате: „Дали да го ядем, или не? Дали му е времето, или не му е времето, и как трябва да го разбираме?” Нали изучавате френски език. Какво ще каже: „Мадам?” Имате „мад” и „Адам” - значи това, което е направило жената да ражда. Имате на български език думата „разбирам”. Какво значи „разбирам”? „Ра” значи изгряването на слънцето, „збирам”, това е, което се събира. Значи, когато изгрява слънцето, да възприемаш светлината и тази светлина да я събереш в себе си. А „рам” значи залязването на слънцето. И като залезе слънцето, да остане светлината вътре в тебе. Това е значението на думите „разбирам”. Или вземете думата „мадмоазел”. Какво значи тази дума? Или какво значи „госпожица” на български език?

Всяка една дума трябва да разбирате. „М” винаги показва слизане надолу, „м” е съгласна буква, която, дето и да се намери, показва тя едно положение, че ти трябва да възприемеш. Думата „мисля”, това е един начин на възприемане. После думата „милостив”, това значи сърцето ви да е готово да възприема. Не само в български език, но и във всички европейски езици буквата „м” значи навсякъде възприемане, защото тази буква върви по един геометрически начин на възприемане. И нейното произношение показва същото.

Буквата „м” има пречупване. В буквата „м” се пречупват пластовете, а гдето се пречупват пластовете, там ще намерите вода. Ако няма тези пречупвания на пластовете, не могат да намерят вода. Ако пластовете се пречупват, тогава може да се намери вода.

Та казвам сега: ако във вашия живот пластовете не са пресечени чрез страдания, по никакъв начин животът не може да се прояви. На земята без страдание живот не може да се прояви. Не само на земята, но и между ангелите ще има страдание. Прочетете Сведенборг. Сведенборг, който е ходил на Небето, е казал, че и при най-възвишените ангели настава някой момент на една малка скръб - като залезе слънцето, и ще трае няколко деня, и след това пак ще се разведри. Знаете ли дълбоката причина на скръбта? Свързани са хората. Ангелите са на клонките, а човеците са в корените. И следователно страданията, лошите мисли на хората - тези сокове, които по някой път от корените отиват към клоните. И за това Христос казва: „За едно обръщане на един човек към Бога горе става голяма радост, и за едно падане на един човек горе настава голяма скръб.”

Вие имате едно схващане за живота, че всички искате да избегнете страданията. Съгласен съм с вас. Има известни излишни страдания. Но има известни излишни страдания, които са една необходимост, и ако вие не ги имате, никакво знание не може да придобиете. Една радост и едно страдание, това са две състояния, които са необходими, за да се прояви някой лъч във вас. Това съществува и в изучаването на метеорологията. Едно страдание, една скръб и една радост са необходими, за да се образува дъжд в пространството. Непременно трябва да има едно студено и едно топло течение. Ако едно топло течение не придаде студеното, дъждът не може да се образува. След като е духало студеното течение няколко часа, и дойде топлото, то се образува дъжд.

Когато Провидението иска да ви даде голямо благо, то ви праща предварителни страдания. Дъждът е благото, което Провидението ще ви даде - страданието. И след това ще дойде радостта. Всякога, когато ще ви дойде голямо нещастие, голяма скръб, то това голямо изпитание ще се предшества от голяма радост. Затова всякога наблюдавайте: дойде ли ви голяма радост, то непременно ще ви дойде голяма скръб. Наблюдавайте. Ако ви дойде голяма скръб, то след нея непременно трябва да очаквате, че ще дойде голямо Божие благословение.

Ако имате голяма радост, ще знаете, или че ще се разболеете, или крава ще изгубите или вол, или дете ще умре, или с баща ви ще се случи нещо и прочее. Ако тези неща вие ги знаехте, сега щяхте да имате разумно отношение към живота.

Например някой човек е закъсал и казва: „Свършено е вече.” А пък той няма какво да се страхува. Вие не разбирате Божиите пътища. Ако сте осиромашели откъм богатство, ти печелиш нещо. Има една сиромашия, която трябва да се избягва, има една сиромашия, която не е от Бога.

Но сега да се повърнем към въпроса. Християнството или новото учение е учение да се разбират Божиите пътища? Това разбиране е да влезеш в положението на всеки човек. Всяко едно същество иска да живее добре. Това трябва да го разбереш. Ти можеш да имаш желанието да живееш добре. Тогава дружи само с Невидимия свят и мисли за всички същества, които живеят добре. Ти не си единственият, който искаш да живееш добър живот. Има хиляди и милиони същества, които живеят по-добре от вас. Дружи с тях, за да може Божието благословение да мине чрез тях и да дойде до тебе.

Четете някой път в Библията за апостол Павел, за Адама, Исаия, Христа. Щом помислите за тях, като четете това, вашият живот се свързва с тях и благословението на апостол Павел и всички други вие възприемате, понеже те са проводници на Божията любов, и мир навлиза в душата ви, и онова, което нас ни смущава, то си отива. Ако вземете една златна монета и я турите близо до очите си, вие нищо няма да виждате. Всеки един предмет трябва да го държите далеч от вас. Всички тези хора в света, които сега живеят, са само условие за развитието на целокупния живот. Никой човек не трябва да го държите много близко до себе си. И всички страдания произтичат от това. Една майка, ако държи детето си много близко, тя ще страда. И детето не може да осиява тогава. Майката, като държи детето си много близо до себе си, тя ще го осакати. И тази голяма любов, която искате, тя осакатява хората. Ако голямата любов можеше да спаси хората, то Бог би ви я дал. Защо не я дава? Защото ще се осакатите. Ако на едно дете дадат каквото иска, то и на другото дете не дадете това, което то иска, то първото дете ще се погуби. Ако всичко правите по неговата воля, и ще му се напакости.

Вие се радвайте, че нещата не стават както вие искате, по вашата воля. Ти се молиш, и не стават работите, както се молиш, а по друг начин стават. Някой казва: „Аз вчера се помолих за дъжд и дъжд дойде.” И друг казва: „Аз вчера се помолих за дъжд и дъжд дойде.” Гледам - трийсет-петдесет души са се молили за дъжд и дъждът дошъл, и всеки мисли, че за неговата молитва е дошъл дъждът, и всички са доволни. Всички тези четирийсет души са един човек и всички са станали като едно условие да дойде дъждът, но никой няма право да мисли, че той е главният фактор Това е твое подбуждане, да се молиш. То иде от съвсем друг източник. Ако на един човек конят тегли каруцата, и той казва: .,Аз тегля каруцата.” Но той сам не се е впрегнал в каруцата. Този кошум, той носи кошут. [* Бит небит носи; кошум (диал.) - ремък за впрягане, кошут (обл.) - вид жилава трева] Друг го е турил, турено му е отгоре да го впрегнат и да го кара. И вие по някой път мислите, че има нещо. което ви заставя да мислите. Благодарете, че има някой да ви заставя. Ако стоите все в един обор и не теглите каруцата, какво щяхте да добиете?

Има един разказ. Две български моми, едната от високо аристократическо произхождение, а другата - от по-ниско произхождение, втората ходила боса, та се окаляла, като минала реката, а пък другата - нея я било страх да не се оцапа, и не минала реката. Коя е по-умна, която минала през реката или която не е минала през реката? Коя е по-умна, тази, която ще си измие краката в реката, или която ще каже на майка си: „Дай ми легена да си измия краката.” Онази дъщеря, която сама ще си измие краката, е за предпочитане от оная, на която майка й й мие краката. Онези майки, които оставят дъщерите си да си мият краката, са по-умни.

Като един възпитателен метод Бог оставил хората да грешат, за да могат сами да се измият после. Грешенето е един външен процес. Ти си оцапал краката и после ти отиваш при Господа и Той ще ти каже: „Влез в реката и си измий краката.” Помислил си нещо лошо - можеш веднага да изчистиш своята мисъл. Всеки може да изчисти своята мисъл. Турете си в душата следното правило - да постъпвате така, както Господ постъпва. Или си турете в ума така: „Ако Христос беше на моето място, как щеше да постъпи Той?”

Вие казвате сега за някого: „Той е от нашите. А пък онзи не е от нашите.” Но коя е мярката? Христовата мярка е тази: „Всеки, който изпълнява волята на Отца Ми, той Ми е брат, баща, майка, той Ми е всичко. А пък всеки, който не изпълнява волята на Бога, нищо нe Ми е той.” В тази мярка е изпълнението на волята на Бога. Всеки, който изпълнява волята Божия - тях като писани яйца трябва да ги държиш в ума си и не трябва да ги буташ. А пък този, който не изпълнява волята Божия, той никакъв не ти е.

Казано е: „Любете враговете си.” Този закон спада към друга категория. Врагът трябва да го любиш. Трябва да воюваш с врага. Ще воюваш с него и трябва да го победиш. И не само че този разбойник ще го хванеш за врата и ще го държиш хубаво, и ще го питаш: „Колко пари ти трябват? Две хиляди лева? И още веднъж, като дойдеш вкъщи, ти ще ме питаш ли, или произволно ще вземеш? Ако произволно вземеш, няма да те пусна. Но ти ще ме питаш.”Това значи да обичаш врага си”. А не да го разбереш така. В дадения случай, да любиш врага си, то значи да го учиш. Любовта не една наука за забави. Любовта е една наука за младите. Тя е наука за влюбване, но разумно ще любиш. Ти, като любиш в света, ще внесеш един нов порядък на нещата. Това влюбване значи следното - ще внесеш хляб, вода, знание. И всякъде, където ти чрез своето влюбване не внесеш това, тогава ти вървиш по обратния път. Какво значи да обичаш врага си? Трябва да го победиш. И като го победиш, няма да го убиеш, но ще му кажеш: „Трябва да знаеш, че аз не съм от слабите. Аз не съм баба. И да знаеш, че аз не съм завеян. Аз зная повече, не само това.” Като дойде той и като го срещнеш и погледнеш, онзи да падне на земята. Някой казва: „Аз като духна, той ще падне.” Но я направи това. Това е човешката мисъл.

Вас ви е страх и се молите на Бога да не дойдат разбойници и ви оберат. Да концентрирате вашата мисъл, пратете противоположни движения. Сегашните физици правят такива опити. В голям съд слагат злато и пускат силен електрически ток. Вода има там вътре. Апашът, като дойде, казва: „Има келепир тука.” Той барне и изведнъж мине токът в ръката му, и той падне, парите не може да вземе. Де можеш да пуснеш такъв силен ток, че не само един полк, но и двайсет полка, ако дойдат, ще паднат.

Ние очакваме някой път ангелите да дойдат от небето. Ангелите идват при изключителни условия. Но в дадения случай чрез тебе Бог може да изпрати такава силна вълна, която да ти помогне в дадения случай. Аз да ви покажа силата на хората, аз съм я виждал. Това беше в турско време. Един турчин хванал един българин и искал да го заколи. Една мома дошла и като погледнала турчина, тя казала една дума на турчина, и турчинът казал: „За тебе ще го направя.” И развързал той бащата и го пуснал. Где седи силата? Дъщерята отива с вяра. Бащата е без вяра, той уповава на себе си.

В дадения случай и вие не разчитайте на себе си. С това разчитане на себе си вие ще си докарате големи нещастия. Трябва да имаш едно малко постижение, едно малко знание. Това знание само в някой случай може да ти помогне, а в някой случай ни най-малко не може да ти помогне. Всеки един човек в света си има един музикален тон. За да възпиташ човека, ти трябва да намериш основния тон на неговия живот и да започнеш да произнасяш неговия тон. Като дойде този човек, ти трябва да го изследваш, трябва да изучаваш езика му и да му говориш. Ако не му говориш на неговия тон, не можеш да му повлияеш. И силата на влиянието зависи от основния тон, който можеш да вземеш, на неговото естество. Индусите, които са изучавали тези закони, те като вземат основния тон на змиите - и змията играе. И ти можеш да свириш на змията, но змията не играе. Тези индуси имат свои свирки и отиват при морето. Те са изучавали основните тонове на акулите. Те свирят, и акулите не ядат тези хора, които търсят бисерите в морското дъно. Но като престане индусът да свири, акулите нападат хората. То е цяла наука.

Вие имате едно дете, не сте взели вашата свирка да му свирите. Майката свири по един начин, и детето казва: „Не.” Веднъж аз бях в един дом. Заинати се детето на майка си и майката казва: „От това дете ми побеля главата. Упорито е.” Аз казах: „Оставете го малко.” Виждам аз от кого се интересува. Аз нося една хубава ябълка в джоба си. Изваждам малко от джоба си ябълката и от джоба си му показвам ябълката, и пак я туря в джоба си. После пак му я показвам и тъй нататък. И детето почва да се интересува. Казах му: „Тези ябълки само послушните деца могат да ги ядат.” То каза: „Тогава и аз мога да я изям.” Казах му: „Хубаво.” Дадох му ябълката и то я изяде, и този целия ден то слушаше майка си. Казах на майката: „Това правило е за днешния ден, утре - друго правило.”

Този човек, който се инати, липсва му нещо. Дайте му това, което му липсва, или най-малкото - предизвикай у него от чисто научно гледище един нов интерес. Ти можеш да предизвикаш такъв нов интерес. Човек, за да възпитава хората, трябва да бъде градинар - трябва да знаеш как да отбиеш теченията на човешката кръв и да поливаш човешкия мозък. Ти можеш да пуснеш кръв в центъра на човешкото тщеславие и да дойдат съвсем нежелателни явления. Ти не можеш да възпиташ един човек в това, което няма в тебе. Ти не можеш да накараш един човек да вярва, ако ти не вярваш. Само това, което е в тебе, само това можеш да предадеш. Само един човек, който разбира музиката, който знае повече музика, само той може да научи другите на музика. Да дойде един човек, който не знае музика, и да ме научи на музика, това е невъзможно.

Сега вярата в какво седи? Да вярвам, че всичко онова, което става в света, става по волята Божия. Вярвате ли в това? Вие вярвате дотолкова, доколкото светът върви в съгласие с вашето разбиране. Щом стане нещо, което не е в съгласие с вашето разбиране и с желанията ви, вие казвате: „Това не е право.” Това, което направи вашата загуба, някой път е печалба за други.

Та верующият не е в пасивно състояние. Той трябва да вярва, че всичко онова, което става, е за негово добро. Това е една философия, в която няма изключение. Важното е, докато се научим, че всичко става за добро. И Писанието казва: „Всичко, което се случва на онези, които обичат Бога, всичко се превръща в добро.” Апостол Павел казва така, и Христос казва така. Казва Му апостол Петър: „Да бягаме, да не стане това.” Христос му казва: „Чашата, която Отец Ми даде, да не я ли пия?” Христос му каза още: „Не мислиш ти - онова, което Бог иска да Ми даде, то може да е страдание, но е за добро.” Смирение ще имаш. Бог може да те лиши от богатство и прочее. Любовта има много образи. Вие не трябва да учите само тази любов, която дава.

Вие седите сега и мислите, че сте нещастни, че другите хора са по-добри от вас. Ако някой човек се е качил горе на планината, по-високо ли седи от мен? Това е физическото. Или ако някой човек е слезнал в долината, по-ниско ли седи от мен? Това е физическото. Ако един човек е станал пръв министър на България, по-високо ли седи от тебе? Ти можеш да кажеш така: „Защо да не съм аз?” Не е въпрос дали ти ще бъдеш министър, или друг, но който и да е министър обаче, работите да вървят добре. Въпросът не е нашето лично нещастие в света, то е второстепенен въпрос. Христос казва: „Търсете първом Царството Божие, и Неговата правда, търсете интересите на Царството Божие, а пък другите неща за личния живот после ще дойдат.” Значи Христос казва: „Ако търсите вашата воля, вашето благо - нищо няма да получите.”

Вие имате една слабост, от която трябва да се пазите. Вие искате да имате плодородие, без да сте сели. Ти искаш да забогатееш. Ти никога не можеш да забогатееш, ако не даваш. Ти никога не можеш да получиш от другите, ако не им правиш услуги. Ако на десет-двайсет души направиш услуги, те ще ти услужат. Ти искаш да бъдеш богат. Като изпълняваш волята Божия, тогава, като се молиш на Бога, Бог ще те послуша. Ти не си изпълнил волята Божия, и като дойдеш после в трудно положение, ще се молиш, но Бог не те слуша. Как ще те слуша Бог? Бог слуша тези, които Го слушат. Бог не слуша тези, които не Го слушат. Ти казваш: „Да разбера какво Бог иска от мене.”

Сега искам една песен да ми изпеете. Да ми изпеете добре песента. (Учителят изпя думата „добро” отначало с тънък глас, после с дебел и груб.) Като кажеш думата „мадам” с дебел глас, ти осакатяваш тази дума. Значи ти само на лоша мадам може да изпееш така грубо „мадам”. А като произнесеш с тънък глас „мадам”, значи добра, красива мадама. Когато поздравиш един човек, трябва да трепери нещо в тебе, а не само да го залъгваш. Да оставиш Бог да се прояви чрез тебе. Този човек да види Бога в него, да се прояви Бог чрез тебе, в това е силата сега. Това е новото разбиране.

Сега в окултната наука има много методи. Аз ги наричам солфежиране. Да ви кажа един такъв солфеж. Например думата „зекеби - сенеби”, как ще го солфежирате? Как ще изпеете тези две думи? В мисълта на човека има едни музикални тонове, в сърцето му има други музикални тонове, и във волята му - други. Трябва да изучавате тоновете му. Трябва да знаете каква е музикалността на сърцето, трябва да знаете и в какво седи един мислов тон. Например искате да вземете основния тон „до”, но се страхуваш. Страхът е едно чувство. Ти не трябва да се страхуваш, като пееш. Ти, както и да вземеш „до”, „до” е верен в дадения случай - и ниско, и високо да го вземеш, все е „до”. Казват сега, че „до” имало трийсет и две трептения - в най-ниския тон има трийсет и две трептения. Хубаво, в сегашното пиано има четири октави на баса, четири октави на сопрано, две на алта и две на тенора. Четирите октави влизат в областта на сопраното. Висшите тонове, сопраното, се отнасят до човешката мисъл. Басът - това е сърцето, у него вибрациите са по-ниски. А пък сопраното, това е човешката мисъл, която вибрира. Някой път сопраното може без бас. В някои отношения и бас може без сопрано. Но когато сопраното се основава на нещо, тогава бас вече се проявява.

Сега в какво седи различието? Вземете басово „до” и сопраново „до”. В какво седи различието между тях? (Учителят пее думата „мадам” изведнъж много ниско и изведнъж много високо.) В какво седи различието? (Учителят изпя тона „до” високо и ниско.) Не само да се вземе един тон, но важно е каква идея се влага в него.

Във всеки тон се проектира известно чувство. Дали можем да го предадем, когато вземем тона, то е друг въпрос. Но да предадем това чувство в тона, това е важното. И ако сме могли да го придадем, тогава тонът е верен. Ако не сме могли да предадем чувството чрез тона, тогава тонът не е прав. Защото важността на музиката е в следното. Ти, като пееш, ще гледаш следното - пей, догдето Божественото мине през тебе и да смени състоянието ти. В това отношение всички трябва да пеете, за да се сменят състоянията ви. Имаш едно състояние. Пей, по какъвто и да е начин, но пей.

При сегашните условия има много въведени неща, неестествени неща, от които трябва да се освободите. Например ние седим и казваме: „Аз като стана по-възрастен, тогава.” Това е крива мисъл. Думите „по-възрастен” показват крива мисъл. Или казваш: „Аз като ида в другия свят - тогава.” Това е другото заблуждение. В дадения случай важното е следното - да разбираш каква е волята Божия. Ти и тук можеш да я разбереш, и в другия свят можеш да я разбереш. В разбиранията на волята Божия не се изискват големи усилия. И ако разбираш волята Божия, всичко можеш да пееш - и на бас може да пееш, и на сопран може да пееш, както никога. А пък ако не разбираш волята Божия, нито бас, нито сопран може да пееш. Англичаните казват така: „Няма полза.” Всякога, когато изпълнява волята Божия, имаме предвид подобрението на характера на лошите състояния на тялото. Волята Божия подразбира подобрението на целия наш живот. Той не е нещо отвлечено. Изпълнението волята Божия значи още и подобрение на цялото общество. Всичко това зависи от изпълнението на волята Божия в дадения случай.

Вие сега ще се спрете върху един малък опит. Най-първо ще отделиш от себе си всички онези горчиви мисли. Да кажем, че имаш един човек, когото искащ да привлечеш. Ти не го обичаш, да допуснем, но искаш да го отделиш от себе си. Ти ще постъпиш така. Това, което не обичаш в него, това ще му туриш като една външна обвивка и ще кажеш: „Щом този човек живее, значи Бог го обича. Ако Бог не го обича, той не би живял.” Аз съм правил много опити с мухи, с мравки, добри хора и прочие. Щом дойда и си концентрирам мисълта, че в тези мравка има Божествено, веднага мравката ще се спре, и ще възприеме нещо. А щом кажем, че нищо не струва мравката, тогава тя ще си отиде. А щом кажа, че в тази мравя има нещо Божествено, тя ще се спре. Когато аз мисля за мухите, те много ме безпокоят - привличат се. Аз зная езика на мухите. Тя ще кацне и ще каже: „Много ти благодаря, че има едно същество, което мисли за мене така.” Тя ще ти бутне тук, ще ти бутне там. Тази муха те целува. Целува те тук-там. Всички тези мухи те безпокоят.

Вместо да привлечеш мухите да те обичат, по-добре е да употребиш своята мисъл за подобрението на хората. Ти имаш един човек, когото не обичаш. Ще кажеш: „Кое е онова, което прави, щото Бог да го държи на земята?” Значи има нещо, което Бог обича в него. И в този човек Бог ще се прояви и ще ти покаже Бог, че този човек, който за тебе е лош, за другите хора е добър. Ще ви приведа онзи пример на онзи грък, който върши някои работи по атавизъм. Той е живеел в Бургас и е бил богат търговец. Ще отиде някой просяк при него и търговецът ще му каже: „Какво искаш, керата [*керата (гр.) - негодник, проклетник, недодялан, недорасъл]!” И ще го изпъди. И като излезе онзи вън, търговецът ще вземе десет-двайсет лева, ще ги тури в джоба си, ще застигне просяка и ще му каже: „Вземи бе, керата!” И ще ги тури в джоба. Направил е една погрешка и отива да си поправи погрешката. И той си казва: „Трябва да ви дам и ако не ти дам, аз съвсем ще загазя.”

Аз гледам, вие имате една физиономия на нещастник. Седите и си слагате една физиономия на вечен нещастник, и играете тази роля. Когато ангелите се радват, когато всички добри хора се радват, благодари на Бога, че са дошли страданията и кажи: „Благодаря Ти, Господи, за всичко това, което ми даде. Благодаря Ти, че ми са скъсани галошите. Благодаря за всичко това, което ми се случи сега.” Защото лошото, което ти се случи, не е толкова лошо колкото си мислите. Във всички тези работи Господ събира материал, за да направи грънци за бъдещето ви. Сега ще се убедите в тази философия. Не само да се убедите сега, колко ще платите?

Вие слушате. Сега ще накарам тази лекция да я платите. Един купон ще платите за лекцията. От вас ще дадете една подписка, кой колкото обича. Една подписка за всички. Да видим кой колко ще запише за лекцията - единствената лекция, която ще бъде с пари. И после, ще гласуваме за какво да употребим тези пари. Можем да направим един банкет или за назе си да ги употребим, или за каквото решим. И най-после, да видим колко пари ще съберем от тази лекция и от нея ще ви кажа как ще ви вървят работите. Който даде, е разбрал лекцията, а пък който не даде, не е разбрал. Сега си определете една комисия за тази лекция, за да се види кой колко ще даде. Но не да искате да се покажете. Ще се вглъбите в себе си и колкото ви се каже отвътре, колкото може да дадете, толкоз дайте. Някой ще каже два лева, три лева, пет лева, двайсет лева, четирийсет лева, петдесет лева - колкото желаете. На това вътрешно чувство ще се подчините. Туй чувство ви казва колко може да дадете.

Сега искам да ви кажа колко пари ще се съберат от тази лекция. Колко предполагате, че може да се съберат? („Хиляда лева.”)Предполагам, че хиляда лева могат да се съберат. Но ако са сто и петдесет души тук, по десет лева, колко правят? По пет лева? Ако дадат всичките сто и петдесет или двеста души по пет лева, колко ще се съберат? Писанието казва: „Законът е - давайте, и ще ви се даде.” Човек в сърцето си всеки път трябва да е отворен. Сърцето му да дава. Никога не го стягайте. Свободен трябва да бъде човек в желанията си, за да изпълни волята Божия. И той трябва да дава. И като нямаш пари, давай, и като имаш, давай. И като нямаш, давай - нямането не те спъва. Ти тури в ума си да дадеш толкова и толкова. Ти, като изпращаш онзи, който идва при тебе, кажи му: „Сега не мога да ти дам.” Но тук - една сума, която ще му дадеш, е да му пожелаеш доброто. И тогава това добро ще се реализира. Даването не е само до материалната страна. Писанието казва: „Давай и ще ти се даде.”

Ние сега искаме да дадем от изобилието. А пък аз ви казвам моралния закон - сега трябва да дадеш. Ако човек не възприеме неща умни и ако възприема, и възприема, и ги държи в себе си, пак ще има. Ние имаме в дишането онзи хармоничен закон на даването и вземането, и колкото вземеш отвън, толкова и даваш пак навън. Това е по отношение да изпълним волята Божия. И всякога човек не трябва да има предвид хората, но това, което направи човек външно, да го направи като едно деяние, което е благоугодно на Бога. Някой път майката ще даде на детето си една ябълка и после ще му каже: „Дай ми я сега.” И майката иска да го опита разбира ли я. Любовта изисква изпълнението волята Божия. Божията мъдрост изисква придобиване на знанието и прилагането в живота. Божият Дух изисква истината, която е в нас, да се изрази в свободата, която имаме, че да бъдем всички свободни, и да се радваме на свободата на другите.

Ти казваш: „Разбирам.” Ти ако под думата „разбирам” разбираш изгрева на слънцето и залязването на слънцето, и след залязването му ти запазваш това, което си придобил, тогава ти си разбрал. Или казваш: „Да се весели и да се радва.” Трябва да разбираш смисъла на думата „веселие”. При веселието всякога трябва да разбираш онова, което ти направиш - за него можеш да се веселиш. А пък под думите „да се радваш” трябва да се разбира следното - да се радваш само на това, което ти се дава. Радостта произтича, а веселието зависи от това, което направиш. Например нарисуваш една картина и ти се веселиш. А като ти дадат нещо, ти се радваш. На децата като се даде нещо, те се радват. Защо? За онова, което Бог ти дава, ще се радваш, а за онова, което направиш, ще се веселиш. Сега ще се веселите и ще се радвате, и ще ви се дава. Като ти се даде нещо, тогава радостта е един процес, който ще дойде от благата, които Бог дава. А пък веселието е от онова, което ние сме направили. Ние ще се радваме от добрия живот, който ние предлагаме като една жертва, да изпълним волята Божия. И плодът, който даваме, ще се върне на нас и ние ще се радваме. Това ще бъде радостта.

Сега определете си колко души да съберат подписката. Не можем да се освободим от това. Всичко се забравя, но това не се забравя. Аз вярвам - най-малко двеста лева ще се съберат, най-малко двеста лева ще има. Аз поставям най-малко двеста лева.

Сега слушайте. Следващия път като дойдете, тук ще има една кошничка и всеки ще си донесе и вложи в кошничката сумата, която е определил. За следващата сряда да си донесете пликче и ще си вложите сумата, като запишете и името. Пишете: 2 лева, 3 лева, 5 лева и турете името си. Тук не е въпрос за количеството, а това, което дадете, да бъде от сърце. Искам да направите една жертва, която да е съгласна с вашата мисъл, която да е съгласна с вашето сърце и с вашата воля. Един опит ще бъде това. Малките неща са по някой път велики работи. Като съберем парите, не мислете, че много пари можем да съберем, но тези пари да са благословени и всеки да остави една добра мисъл при влагането. Колкото вложите, да вложите най-хубавата мисъл с парите. Ще направим нещо с тях. Някой ще се оплаче, че няма пари, ще му създадем работа да извади пари. Онези от вас, които нямат пари, нека да ваксат едни обуща или да донесат едно буре с вода, или да отиде в града да направи нещо и така да си изкара пари. На заем няма да се взема за тази цел, не да каже: „Я ми дай пет лева.”

Запейте сега „Махар Бену Аба”.

Законът за растежа на растенията е - ако няма почва една семка, не може да израсне. Ще турим малко пръст отгоре. И после за растежа са необходими светлина и топлина. Също така една човешка мисъл, едно човешко желание и една човешка постъпка, ако нямат почва, ако нямат влага и нямат светлина и топлина, не могат да се реализират. Законът е все същият, само методите се различават.

Та казвам, ако ти си един човек, който се съмняваш, твоята почва е суха и нищо няма да израсне на нея. Семката ще си остане там, без да поникне. Трябва да махнеш сухотата. Значи това колебание, съмнение трябва да ги премахнеш. Щом премахнеш това колебание, ще дойде влагата. Съмнението е суха почва, колебанието е суха почва.

Казвам сега, най първото нещо е - трябва да дойде вярата във вас. Тя да се установи. Съмнението е противоположно на вярата, то е отрицателната страна. Съмнението е сянка на вярата. Ти се съмняваш. Съмнението произтича от човешкия живот. В един беден човек ти можеш да имаш съмнение, но в другия, който е богат, няма съмнение. От Божествено гледище в силния човек ти не можеш да се съмняваш, а пък в слабия човек ще се съмняваш. Следователно съмнението произтича от човешкия свят, а пък вярата произхожда от Божествения свят. Значи дръжте се за вярата, за Божествения свят, защото, като се държите за човешкия свят, ще се разколебаете.

Казвате: „Това не мога да го направя.” Това е по човешки. Или казваш: „Мога да го направя.” Това е по Бога. Казваш: „Не мога да обичам.” Това е човешкото. Или казваш: „Мога да го обичам.” Това е по Бога. Казваш: „Онзи заслужава.” Нима когато Бог изпраща влагата и светлината, нима всички заслужават? Но на всички Бог изпраща влага и светлина, и прочее - и на добрите, и на злите. Та съмнението произтича от човешкия свят, а вярата произтича от Божествения свят. Любовта произтича от Божествения свят, а пък безлюбието - от човешкия свят. Любовта е нещо Божествено. В човешкия свят всеки мисли само за себе си. Вие някой път попаднете в човешкия свят, и искате условията и влагата на Божествения свят. Ще се съедините с Божествения свят. Любовта е неизменна в света.

Толкова години аз съм правил опити и виждам как хората сами си напакостяват. По някой път в тебе има желание да не забравиш обидите. Двайсет години ти съдиш за една обида, и не може да я забравиш, и не можеш да се прегънеш и да премахнеш това, и все казваш: „Той ме обиди.” Някой път на някой човек ти си му счупил чашата и си му купил десет-двайсет пъти по-хубава чаша, но той помни и казва: „Той ми счупи чашата.” Но забравя да каже, че си му купил по-хубава. Не споменавай погрешките на хората, които си направил, а кажи: „Той ми остави една по-хубава чаша.” И вие някой път, след като са ви дали по-хубава чаша, казвате: „Той ми счупи чашата.” Тази философия е човешка. Трябва да забравим миналото. Бог казва: „Ще забравя погрешката ви и ще я хвърля зад гърба Си.” Кога? Когато изпълним волята Божия, и Той ще изхвърли погрешките ни. Той не иска да знае погрешките ни, но понеже ние не искаме да изпълним волята Божия, затова страдаме. Аз бих желал всички вие да бъдете светии. Знаете ли какви са били светиите? Карат го на мъчение, и той го счита това за голяма привилегия.

Сега от какво имате да се страхувате? От дявола защо да се страхувате? Че имал рога ли? Че какво от това? Коя крава няма рога? Че има копита ли? Кой вол няма копита?

Идеята е - ние живеем и се движим в Бога. Как вярвате вие в това? Минаваме с един брат, вървим. Той беше човек много смел, но имаше една слабост - страх го беше от кучетата. Две големи кучета бяха легнали на пътя и той каза: „Оттук не минавай. Не минавам.” Аз казах: „Ще минем наблизо.” Той ми казва: „Какво казваш? Ще ми създадеш беля, ще ми съдерат гащите!” Аз му казах: „Ще минем. Ако се съдерат моите гащи, и твоите ще се съдерат. Ако моите не се съдерат, и твоите няма да се съдерат.” Той се държи за ръката ми и ние минаваме, и кучетата ни погледнаха. Аз казах: „Няма да ги дразним, няма да подигнеш бастуна си. Щом го подигнеш, те съвсем криво ще разберат това.” Ние минаваме и казвам: „Защо ще развалим на онези животни спокойствието? Те имат едно удоволствие, ти ще ги дигнеш от пътя и те ще почнат да лаят подире ти.” Ние минаваме, и те си лежаха и ни гледаха. Онзи казва: „Как стана тази работа?” „Както виждаш, аз зная естеството на кучетата. Мини спокойно и не ги засягай. Турни една мисъл, че някой хубаво си е легнал. На два-три метра мини от него и му кажи: „Никак няма да те бутна.” Но щом усети кучето, че искаш да нарушиш неговото спокойствие, то ще те нападне.”

Сега законът е - у вас има едно естество, което не го събуждайте, защото, когато го събудите, другото естество, лошо става. А това не е необходимо. Има нещо в човека, което е злокобно, и когато се събуди, то е ужасно. Най-лошите змии, зверове не са нищо в сравнение с това. Това е по-страшно от кобрата, от тигъра, от крокодила. А като спи, няма нищо. Българите казват: „Да спи зло под камък.” И когато ти си вършиш работата, да спи дяволът. Като се събуди, той ще се пръсне да ти направи нещо. Аз не искам да обяснявам, защото, ако речем да обясняваме нещата, ние ще привлечем злото при себе си. Ти можеш да минеш покрай кучетата, не тропай. Може да минеш тихо и кучетата нищо няма да ти направят. Но при най-малкото тропане те веднага ще залаят. Ако ти вървиш мирно, музикално, кучетата нищо няма да ти направят, но измениш ли тона -тогава друго.

Когато дойдат големите противоречия в живота, то вървете мирно, да не се страхувате от нищо, равномерно ходете. Ще дойде един страх. Христос казва: „Повярвайте, и като повярвате, всичко ще ви бъде.” Ако имате вяра колкото синапово зърно, ако имате вяра - онази истинската вяра и органическата вяра, каквото попросите, и ще ви бъде. Вярата ви трябва да бъде образ, органическа вяра. И тази органическа вяра всякога можеш да я опиташ. Тези неща ще ги изучавате на опит, ще ги намерите в опитността на хората, които са описани в Библията, във всички свещени книги. На тях ще базирате вашата вяра, на съвършените същества, които са минали по този път. Ще вярваш в това, което е невъзможно.

Ти гледаш един човек. Разправяше ми една сестра учителка: „Намерих се в чудо. В училището децата бяха нервни. Някой път казвах: „Господи, нищо не мога да направя, помогни ми!” И като казах така, този ден децата бяха мирни. А пък някой път постъпя другояче, и целия ден имам разправии с децата.” На децата трябва да се даде нещо. Човек, който е богат, той е като извор. При извора всякога има трева, защото дава изворът нещо, а пък там, дето няма извор, трева не расте и всичко наоколо е сухо.

Та първото нещо е - всички се стремете да не задържате нещата. Да дадете, и като давате, да почувствате в себе си една вътрешна радост. Аз съм слушал някои да казват: „Не си струва човек да дава.” Давай навреме и вземай навреме. Не давай не навреме и не вземай не навреме. Нищо не давай не навреме. В даването си има закони. Всяка една мисъл си има своето определено време, когато тя трябва да излезе из твоя ум. Всяко едно твое желание си има своето време, когато трябва да излезе от твоето сърце. Тази мисъл и това желание не ги пращай да излязат преждевременно. Това са правилата, които трябва да ги знаете. Иначе се заражда едно чувство на недоволство. Ти казваш: „Ние не живеем както трябва.” Ние не живеем, но ние не сме се научили да изпълняваме волята Божия. Защо хората боледуват? Въздух има достатъчно, но не знаят как да дишат. Витоша е близо, но много хора боледуват от нямане на въздух. Храна има преизобилно, но хората не знаят как да вземат храната навреме. Вие живеете в Божията любов, и страдате, не знаете как да възприемете Божията мисъл. Всичката погрешка е там. Възприемате Божията мисъл и няма да мислите за себе си. Казваш: „Колко съм пострадал.” Ще кажеш: „Досега още не съм пострадал. Не съм бил в лагера на римските войници, на шест хиляди римски войници, през цялата нощ. Още кръст не сме носили, още не сме били на Голгота и гвоздеи още нямах на ръцете и на краката си.” Но това са страдания, това са най-големите страдания.

И когато човек мине през най-големите страдания, той ще възкръсне. Христос мина през най-големите страдания и възкръсна. И кръв излизаше от кожата Му - така беше голямо напрежението вътре, да устои, каквото и да стане.

Та сега не преувеличавайте вашето страдание. Мнозина мислят, че много са страдали. Страдали сте, но в сравнение - това е едно на хиляда. Има 999 части, които не са дошли до вас. Един ден ще дойдат. Един ден, като ви турят в гроба, там ще ви търсят и ще намерят само вашата гола глава. И къде са отишли вашите светли очи, червените страни и прочее? Всичко това ще се изгуби. Това нищо не значи. Това ще изгубиш, за да дойде нещо по-хубаво. Всичко това ще се смъкне, за да дойде нещо по-хубаво. От това ти не трябва да се плашиш. Една къща на земята може да се развали. Апостол Павел казва: “Ако нашето земно жилище се развали, имаме дом неръкотворен.” Само да сте готови да влезете в новото тяло, което ще ви се даде. Ако вашата душа може да влезе в новото ви тяло, ще влезете в новия живот, но ако не можете да влезнете в новото тяло, тогава ще бъдете кираджии. Ще търсите стопанин, и тогава Господ ще ви е на помощ.

Търсете първом Царството Божие и Неговата правда, търсете Царството Божие и Неговата любов и всичко друго ще ви се даде. Търсете Царството Божие и Неговата истина. Това е то, с което трябва да се подвизавате. А пък обикновения живот, който сега имате - да ви е приятно, че Господ ви е изпратил тук на Изгрева, и да благодарите на Бога, че не сте пръв министър на България.


7.70 часа

Отче наш


Сега да поседим още малко - ще попеем, догдето се съмне, и после ще направим упражненията. Изпейте песента „А бре, синко”.

Фир фюр фен

Небето - облачно. Времето - тихо и меко.

Единадесета лекция на Общия окултен клас
5 декември 1934 г., сряда, 5 часа
София - Изгрев


Facebook коментари





Теми съдържащи: София, Общ Окултен Клас

0 потребител(и) четат тази тема

0 потребители, 0 гости, 0 анонимни