Към съдържанието

  • Log In with Google      Вход   
  • Регистрация


                       


1938_04_03 Няма да ожаднее

Неделни Беседи София

  • Please log in to reply
Няма други мнения в тази тема

#1 GDD

GDD

    GD

  • Потребител
  • PipPipPip
  • 1370 Мнения:

Публикувано 17 януари 2011 - 15:48

От книгата, "По образ и подобие". Неделни беседи (1937–1938). Първо издание. София,
Издателство „АСК-93“, 1998
Книгата за теглене - PDF
Съдържание на томчето



Няма да ожаднее


Отче наш.

Ще се развеселя.

Ще прочета само един стих от 4-тата глава на Евангелието на Йоана, 14 стих: „А който пие от водата, която Аз ще му дам, няма да ожаднее до века. Но водата, която ще му дам, ще бъде в него извор на вода, която извира в живот вечен.“

Духът Божи.

Дошли са сега времена, когато човек може да изнесе малката светлинка, която хората имат. Колкото е по-мрачно, толкоз по-зле за добрите хора, колкото повече светлина, толкоз по-добре. /Всеки, който пие от тази вода/. Всеки човек, който има този живот, който сега имаме, той непременно е изложен на страдания. Онези, които изучават природата, сега хората са започнали да изучават, да видят същината на нещата как стоят. Ние сме под една майя, дето я наричат индусите, обвити сме в едно лъжливо учение. Започваме с щастието и свършваме с нещастието. Започваме с живота и свършваме със смъртта. Започваме с прегръдките, майката прегръща най-напред детето си, а после го оставя земята да го разложи, да го изяде. Казвате: „Майката много обича детето си.“ Питам: Ако го обича, защо го оставя да умре? Всяка майка, която оставя детето да умре, нейната любов е слаба. Всяка вяра, при която човек пропада, е слаба. Всяка надежда, при която човек пропада, е слаба. Всяка любов, при която човек фалира, е слаба. Аз искам да дам на нещата онази цена, която имат. И не се заблуждавайте с онова, което не е. Тъй като гледам земята, виждам, че в света съществува една възможност за развитие. Значи, всичките тия светове, които съществуват, това са безбройни възможности за всички разумни същества, възможности и степени, за да се развиват. Земята не е място за страдание. Страданието е нещо случайно. То е както когато ученикът разрешава някоя задача в къщи, направи някоя погрешка, не че иска да я направи. Учителят поправи погрешките. Целта е да се разреши задачата. Певецът, който пее, може да направи погрешка. Не че иска, но в реда на нещата е. Какво има, че направил 10 погрешки? В какво седи неговата погрешка, че не е знаел как да разбърка въздуха. Онзи певец, който добре разбърква въздуха, пее хубаво, а който не знае да разбърква, минава, че не разбира нищо от музика. Каквото и да ви разправям аз за Хималаите, един англичанин иде и описва Хималаите, но той, човекът, направил една екскурзия в Хималаите, за да си състави едно понятие, какво нещо са Хималаите. Или какво може да разправяте за Месечината? Че може да я посетите от 250 хиляди мили, ние правим своите заключения, че сме видяли нещо. Че какво се вижда? Едно тяло, което има 10 хиляди в диаметър, се вижда като топка. Един предмет, който е 10 метра, е невидим. Казват, че на Месечината нямало вода. Нямало растения. Че как ще ги видите растенията, тревите? Растенията в Месечината растат по друг начин. В природата няма само един начин на растене. Ако разгледаме Венера, обвита е със светла обвивка. И в нея не знаем какво има. Месечината е открита и пак не знаем какво има. Венера е покрита и в нея не знаем какво има. Ние се намираме в положението на турския бей, който искал да се жени и търсил една красива жена да се ожени. Пратил сватове да сватосват. В турците, според стария обичай, младоженецът няма право да види своята избранница. Като се ожени, ще дигне ячмяка и тогава ще я види. Отишли сватовете, намерили му една жена и след като се оженил, тя дошла пред него, дигнала си ячмяка и той като я видял, уплашил се, толкова грозна е била. Че тя го попитала, на кого да се показва. Понеже той трябвало да каже, на баща му, на брат му, колкото братя има, на близките си и на някои други приятели. Той ѝ казал: „Показвай се комуто искаш, само на мене не се показвай.“ Та и сегашният живот като дигне ячмака, пита: „На кого да се показваме?“ – Показвай се кому искаш, само на мене не се показвай.

Сега да дойдем до истинската страна. Има един велик план в света. Ако вие вникнете какъв е Великият Промисъл, не само за вас. Вие понякой път се обезсърчавате, че сте нищо в света. Чудна работа. Аз гледам учени хора, свършили, обезсърчават се, не им се живее. Един щурец излязъл из дупката, пее. Излязъл на слънце и се грее. Човекът е едно Божество пред щуреца и той е недоволен от себе си, а пък щурецът, който след милиони години ще дойде до положението на човека, е доволен. От какво е недоволен човек? Съвременните хора не разбират благата. Има нещо анормално. Всичките хора са пияни. Опиянение има. Нещо омагьосано има. Един омагьосан кръг има. Та казвам: Има един вътрешен Промисъл и всеки един от вас може да го провери. Но не по същи начин. Защото всичките науки имат свои методи. Вземете математиката има особен метод за разрешаване на трудните задачи. В геометрията методите се различават. В химията методите се различават. Във физиката методите се различават. В геологията, в психологията. Всяка една наука има особен метод.

Та казвам: Ако искаме ние да се домогнем до това знание, до вътрешното знание, ние трябва да имаме един съответен метод. Този метод, то е една непоколебима вяра. Защото вярата е, която повдига човека. Не считайте туй суеверие, което имате, че е вяра. Вярата е една сила, която при най-трудните условия на живота, ти оставаш тих и спокоен. Представете си, че аз имам знанието или представете си, че вие имате знанието да се увеличавате и смалявате. Представете си, че вие можете да се увеличите тъй, че да станете голям като земята. Представете си, че вие може тъй да се смалите, че с най-голямото увеличение, с най-голямия микроскоп да не може да ви видят. Представете си, че вие в света сте длъжни, имате да давате някому 300–400–500 хиляди, дойде вашият кредитор и вие започвате постепенно да се смалявате и изчезнете. Какво ще каже вашият кредитор? Тогава ще ви приведа онзи анекдот. По Нова година в Япония имат обичай да ликвидират дълговете. Един богат японец от аристократическа фамилия отива при един кредитор, комуто има да му дава и казва: „Понеже не можах да устоя на думата да си платя, реших да си направя харикири. Да се изтърбуша.“ Не искал да живее, понеже не могъл да си изпълни думата. Иска да се самоубие. Онзи казва: „Да не бъде. Колко ми дължиш?“ Скъсва полицата, за да не се самоубие. Сега казва: „Ела да те почерпя едно кафе“, но онзи му казва: „Много бързам, на друго място имам да правя харикири.“ Та казвам: В природата съществува едно зорко око. Една интелигентност, която взема участие. За всеки човек, който живее, има един специален бюджет заради него. Дали вие вярвате или не, това няма да ви го доказвам. За да ви го докажа, трябва дълго време. Два начина има на доказателство. В Америка отива един религиозен човек, че се молил на един богаташ. Казва: „Имам да давам. За Господа дай ми малко пари.“ Казва: „Я ми докажи има ли Господ? Когато ти ми докажеш, че има Господ, тогава аз ще ти дам пари. Сега няма Господ, какво ще дам, да идеш да работиш.“ Той излязъл, отива да учи. Няколко години той учил, свършил университет. Дошло му на ум. Купил си един револвер. Влиза една вечер при богаташа, когато си правел сметките. Показва му дулото на револвера, казва: „Сега те утрепвам.“ – „Чакай.“ – „Ти вярваш ли в това?“ – „Вярвам, не ме убивай.“ Взема парите и излиза навън. Значи, щом хората дойдат с револвер, веднага се доказва силата. Щом дойдем теоретически да доказваме за Господа, изискват се години. Та сегашните хора не искат да учат. Искат по този начин, със силата. И народите, след като разискват политически, дипломатически, погледнеш, току извадят пушките. Обаче, в Америка, в Англия, англосаксонците обичат да се дуелират. Когато се бият американците, няма дърво, ами започват с бокс по носа, погледнеш, шапката паднала, изкривени носове, набият се хубаво, после хванат се за ръката, ръкуват се и хайде сбогом. Начин за възпитание в хората. Сега ние можем да се смеем. Казвате: „Туй не е благородно, да се дуелират.“ Когато един мъж и една жена се дуелират в къщи. Наскоро един господин ми се оплакваше: „Не живея добре с жена си.“ Казва: „Какво да я обичам, наби ме. Намерих ги двамата с любовника си и като ги хванах, аз ги бих и те ме биха.“ Аз ви превеждам не измислени примери, но действителни, защото не искам да ги украсявам. Какво да му кажа. Рекох: Кармата ти е такава. Аз превеждам примера. Казвам: Ти представяш работите тъй, както не са. Аз не бях на мястото, как ти си ги бил и как те са те били. Аз не зная как са го били и тоя как ги е бил. Не зная това. Там, дето хората се бият, то не е реален живот. Дето има бой, аз да ви кажа, то не е реален живот. Запример, житото след като са го сяли на нивата, нали го бият, конете прекарват, бият го. Защо го бият? Да се излющи, да излезе чистото жито. След туй във въздуха го хвърлят, очистят го, че хубаво, чисто го прибират. Една жена, след като се ожени, понеже има много шушулки наоколо, мъжът иска да дигне шушулките. Онези от вас, които ме слушате, ще кажете: „Ти не си бил жена.“ Всички ние в света, които страдаме, все сме жени. Всички хора, които страдат, са жени. Какво разбирате под думата „жена“? Човек, който е слаб, всякога ще страда по един начин. Силният, и той страда. Най-силните хора, и те страдат. Бащата, който е силен, не страда. Детето страда по един начин, физически. Бащата вземе тоягата, наложи го, а детето със своята мисъл, със своите постъпки и то налага баща си. Баща му след като го набие, неприятно му е. Детето не е било баща си.

Питам сега: Как ще се разрешат сега тия, трудните въпроси? Запример, религията е създадена като метод за уреждане на социалните въпроси в света. Религията е била в древността наука за сърцето, за канализиране и облагородяване на сърцето, за канализиране чувствата на сърцето. Тази наука е изгубила съществения закон. Казват: „Да вярваме в Бога.“ Какво ще те ползува една гола вяра? Да вярваме в Слънцето, че съществува някъде е едно нещо и да сме в общение с него, да възприемаме светлината на Слънцето. Не, че Слънцето трябва да дойде до мене, но аз трябва да бъда в общение чрез светлината на Слънцето, да бъда в общение с него и то да има връзка с моето тяло. Сега такава връзка в умствения свят съществува. Не е въпрос сега има ли Господ или не. Закон има такъв: Ти не може да мислиш за това, което не съществува. Невъзможно е. Не може и да отричаш туй, което не съществува. Ако го отричаш, твоето отричане съществува само в твоя ум. Но реалността съществува. Казваме: „Има ли Господ или не?“ Някой казва: „Ако има, има; ако няма, няма.“ Но туй не е доказателство. Господ има в света. Абсолютно този въпрос е изключен. Заради мене, аз може да кажа, че цялата вселена съществува. Как съществува тя сама по себе си? Цялата вселена, това е едно произведение на Божествената мисъл. Тя е вътре в Бога, а Бог е извън нея. Тя е по-ограничена. Вселената е вътре в Бога, а той е извън нея. Как ще си го представите? Ще кажете,че го няма. Право е, че Той не е на едно място, Той е навсякъде. Ако кажем, че Бог би имал дворец, на Слънцето има по-големи дворци, отколкото на земята. На Слънцето има по-добри служители, отколкото на земята, следователно повече Го разбират.

Та казвам: Ако ние, съвременните хора, отказваме съществуванието на Бога, то е по единствената причина, че нещата не стават, тъй както ние ги искаме. Ако вие влезете в една музикална академия, вие ли ще давате тон как трябва да ви се преподава или ще се съобразявате със законите на музиката? Ако влезете да изучавате химията, вие ли ще давате тон или ще вървите по онези закони, които професорите преподават? Религиозните хора искат да дадат тон. Питам: Защо Господ създаде света така? – Този въпрос не си го задавайте. Задайте си въпроса: Защо аз живея така? Защо Господ създаде света, вие никога няма да знаете. Никой не е в състояние да даде отговор на този въпрос. Запример, как е създаден света, как ще отговорите? Че тогава трябва да имате гласоподаване, да намерите, че светът е нещастен. Сиромахът казва, че светът е много лош, а богатият казва, че светът е създаден много добре. Изменете условията, вземете богатството на богатия, дайте го на сиромаха и дайте сиромашията на богатия и тогава сиромахът ще каже, че светът е създаден добре, а богатият ще каже, че светът не е създаден добре. Хората разправят за временните условия. Вие казвате, че животът е лош. Обаче, по този начин на земята ние не може да се развиваме. Каква е главната цел на битието, не отвън? Преди всичко главната цел на туй Същество, което ни е изпратило на земята, иска от нас да бъдем умни. Туй Същество изисква ние да бъдем добри. Туй Същество изисква ние да бъдем справедливи. Три неща иска Бог от нас. Значи, твоят ум ще развие твоята глава. Твоята добродетел ще облагороди твоето сърце. Твоята справедливост ще организира тялото ти. Следователно, всякога може да се направи един опит. Вземете вие в живота си и извадете един закон на справедливост. Всякога да бъдете абсолютно справедлив, ще видите, че тия болести, които сега ги имате, ще изчезнат от вас. Че защо вие искате да бъдете щастливи? Всеки един човек е роден щастлив в света. Ние не трябва да търсим щастието, понеже сме родени щастливи. Всеки, който търси щастието в света, ще стане нещастен. Защото щастието трябва да го носим със себе си. Щастието зависи от един вътрешен процес. Ако ти обичаш някого, ти си щастлив. Ако не обичаш, не си щастлив. Ако обичаш, ще бъдеш щастлив. Два начина има, за да бъдеш щастлив: ако обичаш, ще бъдеш щастлив, ако те обичат, пак ще бъдеш щастлив. Но, ако обичаш както трябва, ще бъдеш щастлив и ако те обичат както трябва, ще бъдеш щастлив. Ако те обичат както не трябва, ще бъдеш нещастен. И ако обичаш както не трябва, пак ще бъдеш нещастен. /Една мравка лази пред Учителя./ Мравката дошла да слуша лекцията. Някой репортьор е, ще пише в мравешките вестници за какво са събрани тук хората.

„Всеки, който пие от тази вода.“ При съвременните условия какви възгледи трябва да имаме? Най-първо направете един опит, едно научно изследване. Спрете се да видите психологически, че кучетата имат разбиране, може да направите опит. Не искам да ви залъгвам. Сега то не ме лае.

Казвам: Аз ще направя баница и скоро ще се оправдая и ще ти дам. Туй куче като те погледне, ще почне да си клати опашката. Като му говориш, ще започне да обикаля 5–10 минути, ще започне да си клати опашката. Извади, хвърли му хляб и туй куче 2–3 деня като минаваш все баница ще има. Ще се сприятелиш с него, колкото и да е лошо. Ти имаш един човек, който те мрази, кажи: „Баница ще ти опека на тебе, ще ти направя най-голямото добро, което никой не ти е правил.“ Този човек ще се вслуша и ще започне да дава друго мнение. Ти като отидеш, почваш да го гледаш от главата до петите, виждаш лошите черти и този човек те намрази. Ако ти мислиш, че Бог е и в най-лошия човек, оправя се работата. Направете и другия опит, идете някой път в гората, спри се при мечката и кажи: „Господ живее в нея.“ Стой, не се мърдай. Да опиташ в тази мечка живее ли Господ или не. Аз в живота си само веднъж срещнах мечка. Повече от 25 години има оттогава. Ходихме на Мусалла и слязохме в Маришката долина. Вървим по пътя. Не бях ходил друг път на Мусалла. Имаше с мене един евангелски проповедник. Няколко души бяхме. Те вървят напреде. Аз нося своята омбрела. Минавам по долината. Минавам на едно място, което се стеснява, има борови дървета и гледам една мечка отгоре слиза, направо към реката. Зад мене стои евангелският проповедник, който по едно невнимание беше си навехнал крака и накуцваше. Аз вървя и гледам мечката много близо. Аз не искам да му кажа, той е зает с крака си. Мечката дойде до дърветата и аз му показвам мечката и мечката навела глава, хич не ни вижда. Аз искам да направя място на мечката да излезе преди нас. Той мисли, че аз бягам и като иде при дървото, закачи му се крака, пада и си дига краката и мечката като го видя, и тя ококори очи. Че като хукна по същата посока, отдето беше дошла.

Казвам: Той падна, че уплаши мечката. Падането на един евангелски проповедник изплаши мечката, ами ако беше проговорил? Аз, казва, си помислих, че бяга вече и че ме остави на мечката и ти хукна да бягаш. Казвам: Не може да се нахвърли, Господ живее в нея. Казвам: Двама набожни хора, животните са съобразителни, няма животни в света. Може да направите психологически опит. Правени са опити. Мухи има в стаята, вие седите и помислите някой път да излязат навън. След половин час като отворите прозореца, като овце започват да излизат навън. Тогава вие имате лоша мисъл във вас, вашите мисли и те разбират. Турете мисълта да излезе навън и те ще излязат във външния свят. Тия, лошите мисли ще излязат. Имате лошо разположение на чувствата, кажете им да си вървят. И тия чувства ще започнат да си отиват и след туй ще влязат онези, хубавите неща вътре във вас. Та ние, сегашните хора, сме толкоз реалисти. Ако един ангел дойде от небето, как ще докаже той, че е ангел, кажете ми. Ако дойде в своето естество, температурата му е толкоз голяма, толкоз силна, че вие не може да се приближите при неговата температура. Светлината му е толкоз голяма, че нито очите ви, нито организмът може да издържат. Следователно, той трябва да намали светлината и топлината, а щом я намали, той вече ще замяза на вас. Как ще докаже той, че е някой ангел? Ще докаже, който разбира. Има нещо, с което се отличава. Един ангел като дойде на земята, той няма никакво желание да те излъже или да те оскърби, или да наруши в какъвто и да е смисъл твоите интереси, той ще постъпи както постъпва спрямо себе си. Ще бъде крайно благороден.

Казвам: Всеки един от вас може да стане един такъв ангел. Защо не? Искат да кажат някои кой е правоверен. Всичките народи имат право да живеят. Всичките народи Бог ги е създал. И англичаните имат право да живеят, и французите имат право, и германците, и българите, и русите имат право, китайците, японците, всеки да живее според условията, които Бог им дал. Тия хора трябва да зачитат правата, които Бог е дал. Към туй се стреми и природата. Сегашното международно положение, Божественият Дух така е свързан с хората, че вече имат нужда едни от други. Нито един народ сега не може да господствува над другите народи. Сега се координират, съюзяват се. Следователно, постепенно като се съюзят, ще се организират, ще започнат да се балансират, ще се явят по-умни и ще започнат да мислят, че не трябва да живеем, както досега сме живяли. За в бъдеще, запример, сегашният строй може да се измени. Сегашният строй, който имаме в света, мъже и жени не може да живеят. Да можем да направим да живеят добре. За всички ония мъже и жени, които не живеят добре с мъжете и жените си, ще ги пратим на екскурзия. Мъжете в Англия, жените във Франция или в Америка и за дълго време, и после пак да се върнат. Да направиме един опит. Че как ще живеят в една тясна къща с 4–5 деца в една стая? Как се живей в този нечист въздух? Семейството не е устроено добре. Животните в туй отношение са по-умни. Сега се казва, че трябва да се раждат хората. Сега не само трябва да се раждат, но трябва добре да се вглеждат в света. Не трябва само количество, но трябва и качество. При това, друго трябва да имаме предвид. Майката не трябва да се изтощава и бащата не трябва да се изтощава при раждането, понеже ние сме психологически на една крива посока. Ако бащата се изтощава, не е в полза на сина и ако майката се изтощава, не е в ползата на нейната дъщеря. Следователно, майката в най-голямата си възраст трябва да запази онази младенческа сила в себе си. Своите идеи никога да не ги изгуби. Може нейното тяло да отслабне, но и на 120 години да бъде млада и весела. Ние сега мислим и казваме, той е наш баща. Ние, съвременните хора мислим, че като остареем, ще оглупеем. Казвате: Бащата е остарял, изветрял е и синът ще изветрее. Щом бащата изветрява, и синът ще изветрее. Щом майката изветряла, и дъщерята ще изветрее. Ти се радвай, когато баща ти не е изветрял, той запазва знанието си, има мощен ум. Мисля, в историята има един пример за Калвина. Явяват се католически свещеници да го причестят, да се покае от своето учение. Той се разгневил и казва: „Ти ще ме оставиш и ще умра в туй, което аз вярвам. Аз желая да умра в това, което вярвам. Аз не се нуждая от това, което ти ще ми дадеш.“ Туй показва неговия манталитет, неговото вярване. Този човек не е изветрял. Казва: „Аз не се разкайвам за това, което направих и което направих, мисля, че е право, ако не е право, ще го проверите. И като го проверите, тогава ще кажете.“

Следователно, всички ние трябва да умрем като Калвина. Като умираш, да кажеш: „Аз ще умра в туй, в което вярвам.“ Ти като умираш, започваш да се съмняваш и казваш: „Къде отивам?“ Ще видиш къде. Най-първо ще ви кажа, като умираш, най-първо ще почувствуваш една тъмнина, понеже около земята има един черен пояс, нещо от 1–3 минути. Ще се намериш в една голяма тъмнина, след туй ще забележиш едно зазоряване, постепенно се увеличава и изведнъж ще се намериш в друг свят, с нова светлина и много мека. Всеки от вас може да направи опит. Всеки от вас може да го направи, може да го направи, че да се концентрирате. Ако извадиш от ума си всичко онова, което събужда ума ти към бездействие, да се концентрираш и веднага тази светлина ще изчезне, ще се намериш в тъмен свят и ще минеш после в друг свят. Туй го наричат излъчване и едновременно тогава ще живееш и в този свят, и в другия свят и ще видиш, че има две Слънца, едното Слънце на небето, а другото Слънце на земята. Сега ще кажете: „Туй не можем да го разберем.“ Кой ви е крив, че не можете да го разберете? Аз не съм виноват. Казват: „Туй, Учителю, не разбираме.“ – Не съм виноват аз, ще се научиш. Казваш: „Как да го разбера?“ Казвам: Вечерно време като спиш, с кое тяло ходиш? Виждаш, Слънцето изгрява, гонят те от едно място на друго. Тялото ти е на кревата, пък ти бягаш. С кое тяло бягаш? – Казваш: „Аз искам да зная къде ще бъда.“ Добре, на онзи свят ще бъдеш като на сън. Всяка вечер ходите, разхождате се и казвате: „Как ще бъда в онзи свят?“ Точно тъй, както в съня. Някои ми разправят, че са сънували сънища. Оглежда се в огледалото млад и че е красив, с кое тяло, с туй или с друго? Има друго тяло и той е същинският човек.

Та казвам: Има неща, които се дължат на опитност. Реалността на света се дължи на една опитност, на една горчивина, на една сладчина в природата, от тази горчивина и от тази сладчина има две различия в света. Те съществуват като контраст.

Христос казва: От тази вода, който пие, от земната вода, който пие, пак ще ожаднее, но който пие от онази вода, която е вечен живот, той казва, никога няма да ожаднее. Но първото нещо, във всичките ваши вярвания трябва да имате нещо, което да разбирате и в което обичта ви да се не мени. Някой път казвате, че има някое суеверие. Всеки човек има нещо, което обича. Дотогава, докато ти обичаш, ти живееш. Степента на вярата зависи от силата на Любовта. Колкото вярата се увеличава, силата на любовта се увеличава и колкото силата на любовта се намалява, толкова и силата на вярата се намалява. Пропорционално се намалява. Пък се намалява вече и човешката надежда. Всички ние трябва да увеличаваме вярата си. Най-после Онзи, Който ни е пратил на земята, се грижи за нас. Мислите ли, че земният баща, който се грижи за своите деца, мислите ли, че Бог, Който е създал хората, Той не се грижи за тях? Мислите ли, че на Бога му е приятно, когато вие сте недоволни? При всичките блага, които Господ ви е дал, вие сте недоволни. Тяло имате, не сте доволни от тялото. Очи имате, не сте доволни от очите. Крака имате, не сте доволни от краката. Глава имате, не сте доволни от главата. От всичките условия сте недоволни. Питам: По какъв начин може да се създаде в досегашния свят доволството? Ние може да пресъздадем нашия живот. Мислите можем да пресъздадем или сега органически, или по присаждането. Ако на един човек, на когото кръвта е нечиста, вземат, че му турят нова, чиста кръв, младенческа кръв, веднага този организъм се обновява. Сега няма какво да правим, туй присаждане. Трябва да се посаждаме с новата мисъл, да внесем в себе си новата мисъл. Тя ще внесе нова сила. Това е Божественото. Искаш да живееш. Кажи: „Няма да умра, аз не съм от тези, които умират.“ Все таки при тия условия, ако е решено да умреш, няма да умреш. Как тъй? Да ви приведа един пример, какво може да направи мисълта. На един богат американец разболява се жена му. Вика 10 души лекари, констатират, че е болна от една болест и ще умре, казват, че едва 25 часа ще живее. Мъжът ѝ отива при нея да я приготви и казва, че 10-те лекари са казали, че е осъдена да умре. Тя казва, че вече е готова да замине за другия свят, но казва, искам едно обещание да ми дадеш. Той ѝ казва: Трябва да зная какво е, за да видя ще може ли да го направя. – Искам като умра, да не се ожениш за друга. – Виж, казва, това не може да ти обещая. – И аз не умирам тогава, ще оздравея. И действително, тя не умира. Желанието на Бога не е ние да умираме, понеже не изпълняваме в света закона, по който битието е създадено. Бог ни е предпазил от самото начало и Той не желае ние да умираме и следователно, като почнем да изпълняваме Волята Божия, можем да живеем колкото години искаме, можем да живеем 120 години, стига да искаме да живеем. Някой път като ти дотегне, понеже казваш, че ти е дотегнало, не искаш да живееш и тогава той изпраща един ангел да му стане живота лек. Да ви приведа един пример. В Америка имало една бедна негърка на 85 години, живяла при един американски семинар, при един духовен лицей. В него живеели студенти и всяка вечер наблюдавали негърката как се моли на Господа, казва: „Остарях, Господи, да ме вземеш от този свят, не искам повече да страдам.“ Двама от тия студенти решават да направят една смешка. Една вечер хлопат на вратата и тя пита: „Кой е?“ – „Архангел Михаил е дошъл с един свой помощник.“ – „Защо?“ – „Искам да ти взема душата.“ – „Кажете му, че я няма тука.“ Ние трябва да желаем да умрем само тогава, когато сме изпълнили своята мисия на земята. Преждевременно да отидете в другия свят, то е все таки да отидете във Франция или Англия неподготвени. Знаеш ли колко е мъчно да отидеш без пари в Лондон или в Ню Йорк? Някои са ходили и знаят, че е много трудно да живеят без пари. Ако знаеш езици е трудно, но ако не знаеш, е 10 пъти по-трудно. Сега трябва да научите онзи, Божествения език. Ако идете във Франция, пак сте един служител. След като имате една пръчица, може да намерите вода някъде или където има злато или сребро във Франция, с туй изкуство ще си отворите път, пък и навсякъде, но като отидеш, не знаеш да свириш, не знаеш да пееш, не знаеш вода да намираш, не знаеш къде има минерали. Как хората ще се интересуват от тебе? Да вярваме в Бога, разбирам да развием ония дарби, които са вложени в нас. Казвате: „Той е религиозен човек.“ Един религиозен човек като влезе в една къща, дето се карат мъжът или жената или има спор, да помогне. Може нищо да не им говори, но те като го видят, да забравят да се карат. Влизате в един дом, дето бащата не може да се справи със сина или с дъщерята. Като влезете, да разберете тяхното естество и да кажете: „Ще почиташ баща си и майка си.“ Най-първо трябва да се внесе любов в дома. Трябва да възстановиш авторитета на вашия баща и на вашата майка. Ще възстановиш авторитета и на сестрата, на брата, ще възстановиш авторитета на всичките, и на слугата, че един слуга, то е една душа и той трябва да бъде почитан от господаря си, и слугата да почита господаря си. Учителите да зачитат своите ученици и учениците да зачитат своите учители. Да има взаимно почитание. Жалко е, че религиозните хора, които трябваше да дадат този пример, не могат да го дадат. Като се срещнат религиозните хора, започват да спорят кой как е вярвал в Христа, дали Христос е син Божи, после дали Христос може да се яви сега или не. Един син Божи как могат да го разпънат? Има две теории: Едните казват, че са го разпънали, а другите казват, че не са го разпънали, само фиктивно така се вярва. Две вярвания има. Тогава не се знае сега. Има един, който се разпъва. Значи в Христа имаше едно същество, което почувствува, че има един, който е изоставен. Туй, Божественото, не се изгуби, оттеглило се е и остана човешкото в Христос. Който е разпънат, е човекът Христос, който пострада. Но туй страдание се възнагради на Христа, понеже 500 милиона хора вярват. Вярват заради Него и благодарение на онова страдание. Великото, хубавото в характера на Христа е онова, благородното чувство, онази издръжливост. Той съзнава и седи на кръста. Казва: Каквото и да стане, аз зная, че има Един, Който мисли за мене. Аз приемам всичко туй. Той признава факта, че е изоставен, но пак казва: „В Твоите ръце предавам духа си.“ Има един, който се разпъва. Значи в Христа има едно същество, което се разпъва. Той почувствувал, че Един, който е бил в него, изоставил го е. Туй, Божественото не се разпъва. То се е оттеглило и остава човешкото. Човекът Исус, който е разпънат и пострадал. Но туй страдание се възнагради на Христа. Понеже 500 милиона хора има, които вярват в Него. Благородната черта на страданието е онова великото, хубавото в характера на Христа. Онова благородство, онази издръжливост, онова съзнание. Казва: Каквото ще да стане, да става. Както и да си ме изоставил, приемам го. Признава факта, че е изоставен и пак казва: „В Твоите ръце предавам духа си.“ Защо християните да не възприемат същия закон? Защо да не бъдем търпеливи? Дойде една болест, най-първо попитай я: „Ти имаш ли позволение от Господа да ме мъчиш или не? Ако нямаш позволение, да си вдигаш партушините и да си вървиш.“ Като дойде болестта, казвате: „От Господа е.“ Де са акредитивните ѝ писма? Кажете: „Ако Господ ти е позволил, приемам те на радо сърце. Ако нямаш акредитивни писма, върви си.“ Дойде сиромашията. Кажи ѝ: „Ти си дошла при мене да се учиш ли или да ме мъчиш, да съм ти слуга или да ти бъда господар?“ Като дойде богатството, също ще го запиташ: „Дошло си да се учиш или да ме мъчиш, да ми бъдеш слуга или господар? Ако си дошло да ми бъдеш господар, върви си, ако си дошло да ми бъдеш слуга, приемам те.“ И на сиромашията кажи: „Ако си дошла да ме учиш, приемам те, ако си дошла да ме мъчиш, върви си.“ Ако сиромашията дошла при мене да се учи, ако богатството дошло при мене да се учи, добре дошли са. Това е новото учение в света: Да направим условията слуги на нашия живот. Ние да запазим само едно верую, че нас Бог ни е господар. Като се подчиним на Него, като изпълним Неговата воля, тогава по този начин да внесем Любовта в света, да знаем, че имаме един Баща. Така ще се съгради обществения живот. И тогава съвременната наука иде чрез учените хора, чрез религията да се покаже само едно. Не съм за една нова религия в света. Ново в света не трябва. Старата религия трябва да се подмлади. Нали сега старите се присаждат, за да се подмладят. Досега не е давано ход на Любовта в света. Да повярваме в Любовта и всички хора да се стремим да даваме повече време на любовта, която действува в нашия живот. Ние считаме, че всички хора, които се занимават с Любовта, са изветрели. Казвате: „Те са завеяни.“ Не. Това е лъжливо положение. Всички велики работи в света са ставали само чрез закона на любовта. И всички престъпления в света са станали само от безлюбие. Всичко хубаво в света Любовта го е създала. А всички лоши неща се дължат на безлюбието, което е съществувало в даден момент. Защото за мене моментът е като мярка за времето. Времето се мери с момента. Моментът е мярка. По-малка мярка от момента няма. В този момент, в който Любовта се проявява, то е мощна мярка, която дава направление на Божията Любов в нашия живот. Ако кажем, че Бог е Любов и ако имаме абсолютна вяра в Него, тогава всичките ни работи ще се оправят. Направете един опит в себе си. Не разправяйте в какво вярвате. Но, като дойдете до вас, турете една вяра, че вярвате в Бога. Болен си, благодари Му. Ти като благодариш, болестта сама ще си замине. Болестите в света са един целебен метод. При болестта твоето състояние ще мине в друго. Понеже ти си напрегнат, в това състояние ще благодариш в ума си и ще дойде орегулирането. Ще настане една вътрешна смяна и ще се сменят енергиите. В тази смяна хората оздравяват. А понякога като дойде да се сменят, хората може да заболеят. Казвате: „Какво ще стане?“ Всяка болест е за тебе. Толстой няколко пъти е заболявал и всякога, след всяко заболяване той е придобивал едно ново чувство, едно ново разбиране. От съвременно гледище всички тия страдания, които Бог изпраща в света, те са за подигане на нашите духове, за подигане на нашите сърца, души, за подигане на нашите умове, за подигане на нашите сърца.

Христос казва: „Водата, която ще ви дам.“ Новото учение, което ще донесе новата вода. Новото учение ще даде сила. Христос казва: „Който пие от тази вода, няма да ожаднее.“ Които приемем новото учение, ще създадем приятели около нас. Които приемем новото учение, ще създадем дом. Които приемем това учение, ще създадем хора на любовта, бащи, майки, приятели и тогава животът ни ще стане приятен. Само новото учение е, което ще обедини всичките народи. Онези държавници, които ще дойдат, в тях трябва да има тази мисъл: да живеят за благото на своя народ, да живеят за благото на цялото човечество и най-после да живеят всички за Бога, който е създал цялата вселена. Това е бъдеще пред нас.

Благословен Господ Бог наш.

Тайна молитва.

27-ма неделна беседа от Учителя,
Държана на 3 април, 1938 г., 10 ч. преди обяд.
София – Изгрев.

Забележка: По каталога на Елена Андреева на 10 и 17 април, 1938 г. няма беседи.


Facebook коментари





0 потребител(и) четат тази тема

0 потребители, 0 гости, 0 анонимни