Към съдържанието

  • Log In with Google      Вход   
  • Регистрация


                       


1938_04_08 Импулсът8. IV. 1938 г., Младежки Окултен Клас, София

София Младежки Окултен Клас

  • Please log in to reply
Няма други мнения в тази тема

#1 GDD

GDD

    GD

  • Потребител
  • PipPipPip
  • 1370 Мнения:

Публикувано 17 януари 2011 - 18:16

От книгата, "Възможности в живота". Младежки окултен клас. XVII година (1937–1938).
Първо издание. София, Издателство „АСК-93“, 1998
Книгата за теглене - PDF
Съдържание на томчето



Импулсът


Отче наш.

Зададена тема имате ли? – /Имаме./ – Каква? – /„Ползата от историята“./ – Четете! /Чете се темата „Ползата от историята“/.

За другия път пишете „Ползата от вегетарианството“.

Като ви се дават темите мислете! Някои теми са давани за да привлекат вниманието ви. Някои теми не могат да се развият. Историята не е нещо настояще. Тя се занимава с минали работи. Исторически работи, значи туй, което минало, не ни интересува. Счупила се стомната. Исторически се описва как се счупила, какви са били причините. Може да се разгледа тази стомна как е станала, къде била намерена пръстта, как са я направили, къде са я пекли, де е била на служба, как слугувала и най-после как се счупила стомната. Или може да описвате как се създал човекът. В историята се описват неща неверни. Защото всеки пише за това, за което не е бил свидетел, той не знае точно как било, само догатва как е станало някое събитие. Онзи, който описва, той не е бил там. Има някакви данни. От тия данни той сглобил, направил нещо. Казвам: Въпрос е сега човек да мисли за миналото по един вътрешен начин, да може да се ползува, да знае именно де нещата в историята са верни и де не са верни.

Публикувано изображение

Ако кажем, ако нарисуваме тия чела, имате тия две фигури /Фиг. 1.27/, как се образували. Какъв е поводът за създаването на трапеца и за създаването на правоъгълника? Или какъв е поводът за създаването на третата форма – C? Ако тази форма няма отношение към самия живот, ако не произтича от един разумен център, тя няма ценност в себе си. Но всички тия хора произтичат от една разумност. Сега как мислите, коя е най-разумната форма /от/ тия трите: правоъгълната, трапеца или полукръга?

Но сега да се повърнем към историята. Не е въпрос да се нахвърлим върху историята, че не е наука. Наука е туй, което човек заучава. Запример, ако заучава историята на месоядството или ако изучава историята на вегетарианството, в дадения момент по какво се отличават? Вегетарианството в миналото и месоядството в миналото, вегетарианството в настоящето и месоядството в настоящето, по какво се отличават? По какво се отличава едно животно, което е вегетарианец и по какво се отличава едно животно, което е месоядец?

Публикувано изображение

/Фиг. 2.27/ Имате кръга A. Ако изучавате главите на месоядните животни, ще видите, че главата, на екватора, на всички месоядни животни се разширила, пък екваторът на тревопасните животни се е смалил, полюсите се удължили.

Публикувано изображение

/Фиг. 3.27/. На всички месоядни животни напречния диаметър, който показва широчината на главата, е голям. Главата на всички животни, които са вегетарианци, е тясна, не е широка главата. Във всички месоядни животни главата е чрезмерно широка. Какво отношение има философски тази широчина? Свързана е широчината с месоядството. Свързано е тесноглавството с вегетарианството. Всичките глави, които са тесни са вегетариански – общ извод. То не е наука вече. Всичките глави, които са широки, са месоядци. Всички тесни глави са вегетарианци. Този човек е с тясна глава. – Вегетарианец е. С широката глава е месоядец. Ако искате да имате един съсед, кой ще изберете с тясна или с широка глава? Защото, ако имате един съсед с широка глава, днес една кокошка ще изчезне, утре edno агънце, после вол ще изчезне, крава ще изчезне. Всичко туй се стопява при месоядеца. Ако имате съсед един вегетарианец, кокошката ще остане, агънцето ще остане, няма да го закачи никой. Следователно, ако имате един вегетарианец, добре ще живеете. Тогава изваждам друго заключение. Когато двама души се скарат и се борят, вегетарианци ли са или месоядци? Ако двама души се спорят, за какво може да се спори човек, какво може да дели? Например, човек иска да бъде много богат, да има пари. На какво се дължи туй? Че иска да има пари, че е много умен или че е много твърд, на какво се дължи желанието му да има пари? Или вземете желанието, че някои хора обичат червения цвят, някои портокаления, други обичат жълтия, синия. Разните хора имат разни предразположения. Туй е общо казано, но какви са подбудителните причини, остават неизвестни.

Сега, това чело заобленото, то е честно чело. Човек с такава глава е честен човек, който няма да ви лъже. Каквото каже може да разчитате на думaтa му. Този, който има трапецовидно чело, той е материалист, той винаги има съображения, когато прави нещо. На него не може да разчиташ. Защо на него не може да разчиташ? Разсъждавам малко конкретно. Защо не може да разчиташ на един слаб? На един слаб и хилав човек може ли да разчиташ за една яка работа? Казва: „Трябва да разчиташ“. Може ли да разчиташ, че той може да носи сто килограма на гърба си? Не може да разчиташ. Тогава ние засягаме другия въпрос. Кой човек е силен? Силен е онзи човек, който изобщо на физическото поле може да работи, може да носи тежести, голям товар, той е силен човек. Той има силни мускули. На когото мускулите са слаби, той е слаб човек. Но има слабост физическа, има слабост на човешките чувства, има слабост на човешките мисли. Мисълта може да бъде слаба. Да кажем, сега, от ваше гледище, кога мисълта е слаба? Да кажем вие се безпокоите за някоя работа. Вашата мисъл е слаба. Всякога, когато мисълта е силна, когато човек мисли, той не се безпокои. Човек, който много се безпокои, той е влязъл в чувствения свят, има неща, които го вълнуват. Не е лошо вълнуването. Ако океанът се вълнува, има ли нещо лошо в туй вълнуване? Не е лошо, че ние се вълнуваме. Лошото не седи в самото вълнуване. Когато се вълнува океанът, има ли нещо лошо? Във вълнуването на океана има един закон, че с вълнуването става опресняване на водата. Ако няма туй движение да се предава, водата изменя своето естество, няма да бъде тъй прясна както сега. Постоянно трябва да става раздвижване. Ако един кораб влезе в океана, когато той е тих и спокоен, няма вълнуване, той ще мине по един начин; когато се вълнува, ще мине по друг начин. При тихия океан ще има приятни впечатления, при развълнувания океан, ще има неприятни впечатления. Да кажем океанът е развълнуван. Питам: Океанът заради него ли се развълнувал? Сега, както някой път океанът се развълнува, така и вие се вълнувате някой път. Вие казвате: „Да не се вълнуваме“. Да не се вълнувате е невъзможно. Не се вълнуват само умрелите хора. Живите хора най-малко по десет пъти в годината се развълнуват. Някой път ще се развълнуват, че по десет, петнайсет метра вълни ще има и ще се блъскат в брега. Да кажем сега, вас ви кажат, къщата ви изгоряла. Да кажем вие сте на угощение с вашия приятел, ядете, пиете, седите спокоен, разговаряте се с вашия приятел и дойде някой, и ви каже: „Къщата ви изгоря!“ Вие веднага се развълнувате. Защо се вълнувате за вашата изгоряла къща? Да отговорите, не можете. Че се вълнувате това го знаете. Колко причини има човек да се вълнува, заради къщата? Изгоряла къщата, защо се вълнувате? Може да кажем: „Да не се вълнуваме“. Но не може. Така казваш, но отиде нещо изгоря. Но представете си, че имате едно известие, че къщата изгоряла, но това е лъжливо известие. Казва: „Изгоря вашата къща“. Вие се развълнувате. Вие си мислите, че нямате никакви приходи, много социални въпроси влизат в ума ви. Измениха се условията на живота. Кое се събужда сега вътре в човека. Кое чувство играе важна роля, като кажат, че къщата изгоряла, кое чувство започва най-силно да действува в човека?

Да допуснем, че вие сте войник, кажат ви, че кавалерията иде. Всички войници, като чуят, че кавалерията иде, всички бягат. Кое чувство подбужда войниците? – Страхът. Страхът ги импулсира. Виждаме, че страхът дава импулс. После гневът у човека и той дава импулс. Твърдостта не дава импулс на човека. Твърдият човек не го ангажираме. Човек, който има самоуважение и той има импулс. В импулса аз считам, че има разширение. В твърдостта на един човек няма разширение, твърдостта не може да направи човека импулсивен. Ако си много учен човек и то няма да те направи импулсивен. Но, ако си страхлив, ако имаш едно предчувствие за нещо, в тебе веднага ще /се/ роди импулс да излезеш от едно положение. Казвам: Има известни чувства, които правят хората импулсивни, затова човек трябва да изучава себе си. В дадения случай може да станеш импулсивен, без да има причина. Да кажем, кажат ти, че къщата ти изгоряла. Какво чувство ще дойде във вас? След като кажат, че къщата ти изгоря, вие сте взели един билет от лотария и след като ви казали, че къщата изгоряла и вие сте паднали духом, съобщават ви, че вашият номер печели един милион. Кое чувство се събужда във вас? – Любов към придобиване. Придобиеш нещо. Тогава във вас се раждат ред чувства и мисли. След като ви кажат, че имате един милион на разположение, какви чувства ще дойдат най-първо във вас? Представете си, че ви се паднал един милион. Първата мисъл каква ще бъде? Ако сте били беден, най-първо ще се зароди желание един хубав първокласен обяд. Един милион, ако ви се падне, ако сте от месоядците, веднага ще си представите една вакла кокошка, хубаво изпечена, чорба направена с яйце. Ако сте вегетарианец, ще имате тогава най-хубаво, някоя баница изпечена или сладкиши, или най-хубавите плодове, се ще имате едно желание да имате един хубав обяд. Ако сте турили единия крак в духовния свят, вие непременно ще искате да бъдете хубаво облечен. Вие сте ходили беден, ходили сте опърпан, във вас ще се зароди желание да бъдете добре облечен. Ако навлезете в умствения свят, щом ви се падне един милион лева, веднага ще ви дойде на ум някаква книга. Ако сте художник, ако сте музикант, веднага ще ви дойде на ум някакво хубаво пиано, ако сте цигулар, някаква хубава цигулка. В дадения случай милионът ще подействува на чувствата в човека. Тия чувства ще събудят един вътрешен импулс. Та някои хора са повече импулсивни, някои нямат импулс. Кое е по-хубаво? Да бъде човек импулсивен или да няма никакъв импулс? Допуснете, че вие затворите два килограма вода в едно шише. Тази вода е в тихо спокойно състояние, няма никакъв импулс. Представете си вода в един извор, която блика, излиза, изтича, в дадения случай кое е по-хубаво? Импулс трябва да имате. Но представите си, че този импулс иде по друг, неестествен начин. В една местност падат поройни дъждове, пороища, дойде импулс. Както реката Мисисипи в Америка заля едно голямо пространство, всичко отнася този импулс. Човек в себе си трябва да се пази от неестествените импулси. Има благоприятни неща, но има и неблагоприятни неща. Запример, имате един такъв импулс: някой се докосне до вас и вие веднага кипвате, измени се цвета ви, вие кипнете, разсърдите се. Какво се добива в сръднята? Каква полза добива човек от една сръдня? В природата всички неща, които стават са целесъобразни. Гневът е нещо целесъобразно, ти трябва да се разгневиш. Хубаво е, че си се разгневил, но трябва да употребиш гнева на място. Погрешката е, че ти не използуваш този гняв. Трябва да впрегнеш гнева на работа. Ако ти го оставиш от самосебеси да върши, едного ще ритне, другиго ще удари, ще направи много големи пакости. После ще има да плащаш за него. Представете си сега, че влизате в един двор на един грънчар, който направил гърнета и ги оставил навън да съхнат. Вие въвеждате един кон импулсивен, пущате го малко на свобода. Този кон като влезе между грънците на свобода, какво ще направи? Представете си, че се разскача. Туй гърне ритне, онова гърне ритне. Конят не вижда пакостта, която прави, но неговият господар вижда. Грънчарят казва: „Господине, конят ви изпочупил грънците!“ Аз ви привеждам един пример, малко измислен, но този пример в живота ни става. Често нашите коне, като ги пуснем, строшават грънците. Колко пъти се връщате и грънците ви са изпотрошени. Представете си, че вие сте ученици, добри ученици сте, хвалят ви, добри бележки имате. Един ден вие се скарате с учителите и оттам насетне работите не вървят добре. Грънците са изпочупени, бележките не са 6, но някой път може да слязат на 3 или на 2. Някой път учителите може да ви заставят да напуснете училището. Ученикът е много импулсивен. На какво се дължи тази импулсивност? В дадения случай, трябваше ли да бъде импулсивен? Той трябваше да бъде импулсивен, но само трябваше да се въздържа.

Та казвам сега: Ако се разгневите, направете един опит. Като се разгневите, радвайте се, че сте се разгневили. Но щом се разгневите, турете си ръцете от двете страни на главата, над ушите. Това ще бъде отдушник. Сега педагогически, ако туриш двете ръце на главата, какво ще се постигне? По този начин нищо няма да се постигне. Но, ако ти си учител и знаеш, ако ти туриш палците си от двете страни на главата при ушите на туй дете, после туриш първия пръст, после средния, после безименния, после малкия и най-после всички заедно ги туриш, почти шест различни явления ще се явят у детето. Казвам: Ако вие бутнете вашата глава с палците, казвате: „Какво искате?“ Казвате: „Защо трябва да бутам с тия палци?“ Туй дете, което се разсърдило, природата иска да го събуди, иска да каже на това дете, че то трябва да бъде по-активно. Той не разбира. Най-първо в него се заражда един импулс. Значи този импулс не е разумен, волев не е. Защото под думата „воля“, разбираме един акт, който е разумен. Без воля може да направиш нещо необмислено. Имате едно желание, което може да бъде волево желание, пък може да бъде просто едно желание, като един импулс. Да допуснем сега, че вие искате да пеете хубаво. Може ли туй пеене да дойде изведнъж? Най-първо трябва да разбирате качествата на седемте тона. Трябва да разбирате числото седем много добре. После трябва да разбирате специално повишението на тоновете и понижението. После вие трябва да разбирате във време и пространство как се проявяват, какво време трябва да има един тон, каква част от времето трае. После този тон има известен ритъм. Ритъмът е нещо разумно в природата. Запример, ритъм има в скърбите и в радостите на хората. Всякога един ритъм на скръб се заменя с един ритъм на радост, и всякога един ритъм на радост се заменя с един ритъм на скръб. Става смяна. Всякога богатството се сменя с ритъма на сиромашията, и всякога ритъма на сиромашията се сменя с ритъма на богатството. Всякога ритъма на доброто се сменя с ритъма на злото, и ритъма на злото се сменя с ритъма на доброто. В природата съществува така законът. Сега вие някой път казвате: „Злото да не съществува в света“. Но злото съществува. Може да кажем, че лоши хора няма в света. Хубаво, да кажем, че ти имаш една философия, че няма лоши хора. Някой вас ви задига парите. Вие казвате, че няма лоши хора, но вас парите ви ги няма. Изчезнаха парите. Казваш: „Всички са добри“, пък парите ги няма, всички са добри пък дрехите ги няма, всички са добри, ябълките са обрани, всички са добри, пък имането изчезнало някъде. Тогава в себе си казвате: „Светът е много добре направен“. В тебе липсва нещо. Имал си едно приятно чувство, изчезнало, къде отишло това чувство? Да кажем, вие имате едно приятно настроение, изчезне. Къде отиде туй настроение? Ако се обезверите, да изхвърлите Бога от ума си, веднага светът ще потъмнее за вас. Ако във вас милосърдие, любов към ближния изхвърлите, веднага ще се яви втвърдяване. Милосърдието дава импулс на човека. Човек трябва да бъде милосърден, понеже в милосърдието има импулс. Да бъдеш твърд не е лошо, но в твърдостта няма никакъв импулс. Ти като си милостив, в тебе се заражда едно желание ти да направиш нещо. Ако вие мислите за музика и само запеете така, нищо няма да направите. Но, ако във вас се зароди желание да пеете хубаво и по някакъв начин да дадете концерт да свирите, да направите някакво добро, милосърдието ще ви поощри да пеете. То ще бъде един канал, един път, по който може да добиете тия средства. Ако милосърдието влезе във вашия живот като учен човек /и/ се зароди желание да измислите нещо, тъй че да бъдете полезни на човечеството, милосърдието ще ви научи на една импулсивност, деятелност. Ако нямате този импулс на милосърдието, ще бъде една отвлечена философия, една суха философия без да има никаква придобивка.

Казвам: Любовта към Бога дава един импулс. Любовта към ближния дава един импулс. Затуй, понякой път, когато се обезсмисли вашият живот, ставате апатични, нямате никакъв импулс. Нищо благородно не ви стимулира. Вие мязате на една пустиня, нищо не расте, няма какво да ви радва. Трябва да дойде един импулс. Ако имате любов към себе си, то е един импулс. Ако имате любов към баща си, към майка си, към брата, към сестра си, каквото и да е отношение в света, дето влезе любовта да действува, тя ще внесе импулс на ума да работи. Някой път вие нямате импулс. В някои светски хора има много импулс, много импулсивни са, работливи са, но в тях има идея. Че един човек, който иска да забогатее, иска да направи една къща, една черква, какъв импулс има? Или някой иска да направи едно сиропиталище, или някой приют за старци, или да направи училище за млади. Кой е импулсът, какво е събудено в него? Че всички учени хора, които работят имат импулс да бъдат полезни. Всички не са еднакво полезни, понеже всички не разбират еднакво живота. Казвам: Всякога едно чувство към Бога ще даде един импулс. Колкото туй чувство бъде по-благородно, толкова и импулсът ще бъде по-благороден. Милосърдие и любов към Бога ще ви дадат импулс да преодолявате мъчнотиите в живота. Когато вие не може да работите, показва, че този импулс е слаб. Щом милосърдието е слабо и любовта към Бога и тя е слаба, тогава човек няма импулс. Ако тия възвишени чувства не са стимул, каквито придобивки да имате, вие ще мязате на онзи американски говедарин, каубой, комуто се паднали 6 милиона долари наследство от негов чичо. Намерили го в степите на Америка, той напуснал говедарството, започнал да дава угощения на целия град Сан Франциско. Три деня давал угощения на целия град и след шест месеца изпохарчил всичките пари, връща се пак говедарин.

Да кажем, вие сте млади. Какво подразбира младостта? Младостта подразбира, 6 милиона долари ви се паднали. Вие ходите като млади – угощение след угощение, но угощението не е осмисляне на живота. Върнете се като каубой, пак говедарин. Дойдат старите години, наведете глава. Казвате: „Свърши се!“ Пак почнете говедарството. С какво ще имате работа? – С говедата. На тия говеда какво ще им разправяте, че си загубил 6 милиона. Казвам: Всеки един от вас трябва да се стреми. Когато се говори, че човек трябва да има идеал, в какво седи идеалът на човека? Да кажем вие искате да се обличате хубаво. В туй чувство има един малък импулс, да имате хубави обуща, да се обличате хубаво, да имате хубаво ядене, но тия импулси са малки. Хубав и силен импулс е любов към Бога, любов към ближните. То е силен импулс, който може да се използува, като динамическа сила за развиването на човешките способности. Тогава, ако ме попитате, че някой човек е религиозен, какво ще стане от него? Религиозен човек не може да бъде онзи, който няма любов към Бога, любов към ближните. Двата елемента трябва да дойдат. Като стане човек религиозен, човек трябва да стане. Ако ти не си станал човек, да имаш в себе си благороден импулс или идеал го наричат, какъв идеал ще туриш? Идеал за тебе ще бъде Бог, идеалът за тебе ще бъдат твоите ближни. Ближният не може да бъде индиферентен. Ближен е онзи човек, който като те види, влиза в твоето положение и иска да ти помогне. Всеки човек, който иска да ти помогне в каквото и да е отношение, считай за свой ближен. Не считай ближен някой, който ти е съсед. Ближен е онзи човек, който влиза в твоето положение, споделя отношенията, които вие имате, иска да ви помага в тази работа. И вие сте ближен на всеки, комуто искате да помогнете. Казвате: „Мене никой не ме интересува“. Ако човека нищо не го интересува в света, какъв ще бъде?

Сега за една седмица мислете върху идеята за Бога като импулс. Има за какво да работиш. Идеята за ближния, която да даде импулс. Те са области, от които човек може да черпи сила, вдъхновение. Бог е място, от което ние може да черпим вдъхновение и от ближните също. Аз ги наричам два велики закона на онази импулсивност на човешката душа, пътища, по които човек може да постигне всичко. Да любиш Бога и да любиш ближните, то са двата единствени пътища, по които може да постигнеш всичко, да се радваш и да си доволен от себе си. Другояче, така отвлечено да имаме любов към Бога, ние нищо няма да му предадем. Но, ако имаме любов към Бога, Той ще ни предаде известен импулс. Ако се печем на слънце, какво ще му предадем? Ако аз се пека на слънцето, какво ще предам на слънцето? Аз на слънцето нищо няма да предам, но слънцето ще ми предаде, ще ми даде един импулс. Импулсът на слънцето ще придобием. Като вярваме в Бога какво ще добием? Ще получим един импулс. Без импулс животът не може да се прояви. Животът започва с един импулс. Първият импулс, то е Божественото вътре в човека. Да живееш, да се движиш, то са Божествени импулси. Пратил ви Господ на земята да се учите, какво трябва да учите? Най-първо ще се учите какво да ядете. Научно да подбирате храната си. Каква храна ще изберете – плодна или месна храна?

Но да се повърнем към въпроса. Да остане във вас същественото. Мислете върху двата импулса. Човек трябва да има импулс, любов към Бога и любов към ближните. Любовта към Бога и любовта към ближните дават най-силният импулс. Има и други чувства, които дават, но тия чувства дават най-хубавият импулс за живота. Ако понякой път във вас изчезват тия импулси, показва, че не сте дошли до това място. Кога импулсът на слънцето е по-силен, сутрин, на обед, или вечер? Импулсът най-приятен е сутрин, най-силен е на обед и най-слаб е вечерно време. Ако търсите приятното в живота, търсете го сутрин, ако търсите полезното, по обед го търсете.

Сега практическото положение е следното: когато останете един ден без импулс, че нищо не ви интересува, казвате: „Мен нищо не ме интересува, не виждам никакъв проспект“, вие тогава нямате Божествен импулс, към Бога и към ближния. Ще излезете из туй пасивно състояние. Вие сте влезли в някое подземие, ще излезете из туй подземие навън. Да кажем, че във вас се заражда мисълта, казвате: „От мене нищо няма да стане“. Аз ще ви запитам: Може ли едно гърне да каже на себе си: „От мене нищо няма да стане?“ Гърнето е направено, каквото вече му туриш. Какво може да бъде едно гърне? Може да събира две кила и половина вода. Направено ли е туй гърне да събира два килограма и половина, то и възможността, и силата му е на две кила и половина. Ако в туй гърне турите две кила и половина кал, и ако вложите в туй гърне, ако го напълните със злато, питам, ако го напълните със злато или ако го напълните с кал, еднаква ли цена ще има гърнето? Аз правя едно сравнение. Ако вие напълните вашата глава като едно гърне, което има 15 сантиметра широчина и 19 сантиметра дължина, ако вашето гърне напълните с кал, или ако го напълните със злато, какъв смисъл ще има вашето гърне? Та пазете се да туряте кал във вашето гърне! Не туряйте кал вътре във вашата глава, нищо повече! Калта е потребна отвън. Но тази кал не трябва да бъде в човешката глава. Сега, ако ви пратя при някой грънчар и вие отидете, и ми купите един ибрик – знаете ли какво е ибрик? По какво се отличава един ибрик? Тя не е българска дума. Ибриците имат едно място, отдето водата влиза и друго място отдето излиза. Има известни стомни, откъдето наливаш, оттам и празнят се. Ибрикът има два отвора: вход, отдето водата влиза и изход, отдето излиза. Кое е същественото на ибрика? На ибрика има един показалец, който стои като един клон израстнал отдолу.

Мисловият свят се нуждае от един импулс. И сърдечният и той се нуждае от импулс. Някой път вие се плашите от онова, което ви раздрусва. Раздрусването е необходимо в света като импулс да даде живот. В импулса седи великият живот, който слиза в света. И човек трябва да знае как да се нагоди в този живот.

Но сега за една седмица мислете за любовта към Бога, не като идея, но за любовта към Бога като импулс в живота. Като мислите за Бога, мислете какво искате да направите и когато мислите за ближните мислете, какво искате да направите.

Любов към Бога и любов към ближния като идея!

Само светлият път на Мъдростта води към Истината!
В Истината е скрит животът!

ХVII година
27 лекция на Младежкия окултен клас
държана от Учителя на 8. IV. 1938 г., петък, 5 ч.с.
София – Изгрев.


Facebook коментари





Теми съдържащи: София, Младежки Окултен Клас

0 потребител(и) четат тази тема

0 потребители, 0 гости, 0 анонимни