Към съдържанието

  • Log In with Google      Вход   
  • Регистрация


                       


1938_04_24 Всичките народи

София Неделни Беседи

  • Please log in to reply
Няма други мнения в тази тема

#1 GDD

GDD

    GD

  • Потребител
  • PipPipPip
  • 1370 Мнения:

Публикувано 17 януари 2011 - 18:23

От книгата, "По образ и подобие". Неделни беседи (1937–1938). Първо издание. София,
Издателство „АСК-93“, 1998
Книгата за теглене - PDF
Съдържание на томчето



Всичките народи


Отче наш.

Ще прочета само един стих от 28 глава от Матея, 19 стих: „Идете прочие, научете всичките народи и кръщавайте ги, в името на Отца и Сина, и Светаго Духа.“

Ще взема само две думи: „Всичките народи.“ Животът има смисъл само когато се разбира. Който разбира живота, то е поезия на живота. Който не разбира живота, то е мъчение на живота. Някои казват: „Защо са страданията?“ Страданията произтичат от много хубави работи. Вземете някой, който се учи, който пее, мъчи се, срам го е, докато не знае да пее. Постоянно сърцето му бие, мъчи се, постоянно движение има. Но щом се научи да пее хубаво, пеенето започва да става привилегия. Туй го повдига. Казват: „Този човек пее хубаво“ и той се радва. Та казвам: Всички онези, които страдат, учат се да пеят, а всички онези, които се радват, научили се да пеят. Онези, които не разбират живота, казват: „Не може ли без страдания?“ – Не може. Може ли да живее човек в живота? За да живее човек, непременно трябва да страда. Страданието е една велика привилегия. Ако ти имаш привилегията да страдаш, ти имаш привилегията на всичките Божествени блага. Щом ти се откажеш от страданието, ти се отказваш от всичките други привилегии, които Бог може да ти даде. Ако някой оспорва туй в себе си, нека си създаде един свят. Щом някой не одобрява този ред на нещата, нека създаде един нов ред, един нов проект и да го приложи. Не само да критикува, да казва: „Това не е право, онова не е право.“ Всяко нещо, което се прилага и дава живот, то е право. Всяко нещо, което се прилага и дава светлина и знание, е право. Всяко нещо, което се прилага и облагородява човека, е право. Всяко нещо, което се прилага и дава богатство на човека, е право. Всичко онова, което е постоянно, то е право. Всяко нещо, което отнема от благородството, от радостта на човека, не е право. Всяко нещо, което отнема от светлината на ума на човека, не е право. Всяко нещо, което отнема от топлината му, от благородството, от добродетелите му, и това не е право. Думата „народ“ какво значи? Какви са народите? Та вие сте цял един народ. Всеки един човек има повече жители, отколкото има жители на земята. Та три милиарда и 600 милиона жители има само в мозъка на човека. Само в главата му има толкова жители. А пък в цялото негово тяло има повече от 300 милиарда жители. Когато изчисляват, всичките души в този и в онзи свят са 60 милиарда. В този и в онзи свят окултистите изчисляват около 60 милиарда жители, а човек в себе си има 300 милиарда. Това са все души, които за в бъдеще очакват нещо от човека. За човека се казва, че е малък свят. Казват: „Че какъв смисъл има моят живот?“ – Да дадеш свобода на всичките свои поданици, които живеят в тебе, да туриш ред и порядък, че всички да кажат, славен е нашият господар и затова имаме този велик закон. Вие не може да познаете себе си, ако не обичате Бога. Всяка сутрин, като се събудиш, първата мисъл трябва да бъде, да трепне сърцето ти, че има Един, Който всякога те е обичал, Той създал света заради тебе. Слънцето, звездите, топлината, въздухът, всичко, каквото съществува, Той го създал за тебе. Не ти да бъдеш господар на него, но да се ползуваш. Онези, които не разбират, казват: „Че човек толкоз голямо същество ли е?“ Те не разбират живота. Туй показва величието на Божията Любов. И най-първо човек се е учил на закона как да възлюби ближния си. Кой е твоят пръв ближен, от който се учиш? Човек сам по себе си е едно същество егоистично. Господ трябва да го учи на първия закон на самоотричането. Той всичко взема за себе си. Постоянно каквото взема, за себе си мисли. Вземете малките деца, всичко вземат, минават за големи господари. Децата заповядват, майката заспи, то кресне, казва: „Ставай, не трябва да спиш.“ Тук генерал има, голям човек. По 10 пъти на нощ събужда този генерал майка си и тя ще става, ще го погали и казва: „Какво искаш?“ Тя е като един много добър слуга. Питам: В дадения случай кой е слугата? Детето е генералът, майката е слугата. Но от кого зависи животът, от генерала или от слугата? Кой роди този генерал? Генералът ли роди слугата или слугата роди генерала? Малките работи в света, малките добродетели раждат големите добродетели в света. Малката любов ще роди голямата любов в света. Слънцето не е имало първоначално този огън. Много малък е бил огънят на Слънцето, тази, малката любов в него. Божественото е скрито в малкото, затова Бог ни учи как да познаваме света. Той ни учи на смирение. Казвам: Какво нещо е смирението? Смирението е да познаеш, че силата седи в малките работи. Една сладка дума е в състояние да предотврати цяла една война. Една дума е в състояние да подигне цяла една война. Една мисъл в тебе ще измени цялото ти състояние. Една лоша мисъл ще измени пак цялото ти състояние.

Казвам: Съвременната наука, учените хора едва влизат в предградието на една истинска наука. Ако влезете при един философ, който говори за философия, от философската глава излиза особена светлина. Ако идете при някой, който се занимава с химия, друга светлина излиза от неговия ум. Ако идете при някой, който се занимава със социалните науки, друга светлина излиза от ума му. Ако идете при някой, който се занимава с богословие, друга светлина излиза от ума. Ако отидете при някой, който се занимава с изкуство и с музика, различна светлина излиза. Аз ви казвам: Днешният ден определя една епоха. Този ден никога няма да се повтори вече. Туй, което днес аз внесох, то е Божествено, то ще мине като Слънцето. Слънцето милиони пъти е изгрявало, но днешния ден изгряването носи нещо особено в себе си. Днешната светлина не мяза на вчерашната. Утрешната светлина няма да бъде като днешната. Вие може да четете същия този стих по същият начин, но за да го разберете, във вашия ум трябва да влезе една специфична светлина на любовта. Знаете ли какво нещо е специфичната любов, специфичната любов на светлината? Ако ти си в отчаяние, всичкият свят е помрачен. Един лъч като премине в душата ти, всичко така се стопява, цял един свят се създава в тебе, ти виждаш, че всичко има смисъл. Изгубиш този лъч, веднага в света всичко потъмнява, всичко се разрушава.

Та казвам: Човек с любовта проглежда, без любовта ослепява. С любовта човек прочува, без любовта той оглушава. С любовта той проговарва, без любовта той онемява. С любовта той заработва, художник става, музикант става, без любовта той се лишава от всичките ония велики Божии блага. Та казвам: Когато ние говорим за любовта, разбираме ония възможности, на които ние трябва да станем владетели, или да се ползуваме от благата, които Бог внесъл в този свят. Днешният ден, сегашният наш живот няма да се повтори. Това ще бъде като един епизод в бъдещето, туй, което сега преживяваме.

Та казва Христос: „Идете и научете всички народи.“ Човек трябва да учи себе си. Ние искаме светът да се оправи, но тя е задача за Бога, не сме ние, които ще оправим света. То е задача за Бога, да се оправи света не е наша работа. Да се движи земята, то не е наша работа. Бог, като помислил за земята, тя се подвижила, понеже Божията мисъл създава движението. Понеже Бог помислил заради вас и вие заживявате. Вие казвате: „Съществува ли Господ?“ Щом живеете, Господ те обича. Ако Господ престане да мисли за тебе, ти ще изчезнеш, ти ще се спреш, ще умреш. Та казвам: Бог ни е обичал и вие сега трябва да Го обичате. Как ще покажете сега вашата любов? Вие показвате вашата любов. Един баща имал един син, много упорит, своенравен, правил много големи пакости. Завежда го бащата при един педагог в училището и казва: „Своенравно е детето ми, много пакости ще ви причини, но колкото погрешки направи, няма да го наказвате него, но само ще ги записвате и аз в седмицата ще идвам и мене ще биете заради него, понеже аз съм причина, аз го родих такъв, мене ще биете, аз да се науча. Ще забелязвате всичките погрешки.“ Обръща се към сина си и казва: „Синко, гледай по-малко погрешки да правиш, защото аз ще ям боя.“ Не сме ние, които страдаме в нас. Бог е, който страда в нас. Ние чувствуваме Неговите страдания. Съжаляваме, че сме причина за страданията Му. Ние причиняваме страдания на Онзи, Който всякога ни е обичал. Направиш прегрешение, Той страда. Казва: „Аз страдам.“ Бих желал и вие да страдате, както Той страда в съзнанието. Аз не отричам страданието. Значи Бог във всинца вас страда. Бог никога не съжалява, че Той страда. Понеже в Неговите страдания Той ни учи какво нещо е Неговата Любов. Всичките страдания, когато правим погрешки, това са нашите грехове, всичките слабости, това са една възможност да прояви Бог Своята безпределна Мъдрост. Няма задача, която Той да не може да разреши. Няма престъпление, което Той не може да изглади. В самия човек, в народа и в цялата вселена няма нещо, което Той да не може да поправи. Тъй го зная аз. И вие като учите един ден, ще дойдете до това. Дали вярвате, туй е безпредметно. Ти не може да вярваш в това, което не си видял, за което не си помислил. Ти не може да вярваш в това, което не си го чувствувал. Ти не може да вярваш в това, за което не си направил нещо. Сега се изисква от нас да вярваме в онова, върху което ние мислим. От нас се изисква да вярваме в това, което ние чувствуваме, да вярваме в онова, което ние правим. Аз определям: Учен човек е онзи, който знае как да изправя своите погрешки. Той е учен човек. Невежа е онзи човек, който не знае как да изправя своите погрешки. Вземете учените хора, тяхното учение, всяка година изменят своите теории. Всички тия учени хора изменят теориите си. Те не са като религиозните хора, една теория постоянно да поддържат. След 5–6 години изменя се, втора, трета, четвърта, пета теория, но те имат предвид истината да излезе в света. Теориите, хипотезите служат като едно помагало да се изясни великата истина. Та сега какво са нашите страдания? Нашето страдание е една теория, една хипотеза. Аз съм казвал на мнозина: Донесете ми вашите страдания, аз ще ги купя. Сега не съм се отказал да купувам страданията. Кой от вас би ми продал своите страдания? Щом ми продадете вашата вълна, изпреда я, изтъка я, и първо аз ще се облека, а после вие. Туй да го знаете, такъв е законът. Вълната, която взема, най-първо ще облека себе си, после вас. Това, което вие разбирате, първо ще облечете себе си, а после другите. Човек, ако се не научи – аз говоря за Бога, трябва да Го обичаме, понеже най-близкото същество, което ние познаваме, то е Бог вътре в нас, затова Той е първият, Когото трябва да обичаме. Няма някой друг по-пръв от Него. Вторият по място, който иде, ближният го наричат, то е духът, третият, то сме ние. Да обичаш себе си, то е синът. Ние сме плод на Божието творение и следователно, нас за в бъдеще хората ще ни обичат само като ни ядат. Казва Христос като син: „Който ме яде.“ Всинца вие трябва да знаете, че ще ви ядат. Така ще кажат: „Обичаме този плод, Той носи Божие благословение.“ Тогава онези, които хапнат от вашата кръв, от вашата плът, те ще оживеят, пък вие ще живеете в тях. Сега, разбира се, аз не искам да ви насоча в едно направление погрешно. Най-първо всички трябва да гледате на нещата, както Бог гледа на нещата. Нашето щастие зависи от щастието на земята. Ако е добре на земята, ако земята се движи постоянно, ако се движи в една отлична област, ако изпълнява правилно своето движение около Слънцето, ако и Слънцето е разположено, и на нас ще ни бъде добре. Понякой път Слънцето обича да се сърди. Понякой път Слънцето се сърди на хората, понеже благата не се разпределят между живите хора, става една пертурбация, завежда се дело тогава. Нали тук углавни дела има. Някой чиновник не си изпълнил службата, завежда се дело. Често на слънцето завеждат дела и на земята тогава става земетресение, трусове, бури, все ще бъде някакво наказание, понеже благата не се разпределят. Туй е Божествен Занон. Бог изисква всичките Негови блага и в умствения свят, и в духовния, и в сърцето ни, и във физическото поле, всичко туй да бъде разпределено добре. Всичките хора да живеят като братя. Всякога вие ще забележите, щом направите една погрешка, нещо ви казва: „Не си прав.“ Туй радио се намира горе на главата. Някой от вас, виждам по главата, е много добре устроен, а пък на някой едва сега се устройва. Главата е радио с хиляди (станции), радио за всичките светове. Космите са антени, които идат от Божията мисъл, от пространството, от всичките светове и гледайте да не оголяват главите ви. Ако космите са много дебели, радиото не е хубаво. Тези хора, които имат дебели косми, радиото не функционира правилно. За да функционира правилно, космите трябва да станат меки и деликатни, като коприна. Тогава човек е възприемчив, влиза в положението на другите хора. Забелязва се, вземете онзи човек, който има къдрави коси на главата си, такива хора са много своенравни. Бащите, които имат такива деца, виждат колко са своенравни. Ако родиш такова дете, мъчно се възпитава, и трябва да знаеш как. Човек може да се възпита, но трябва да съзнае.

Преди години в Америка един богат милиардер имал три коня много лоши, единият бил толкова лош, че на трима слуги отхапал ушите. Единият обичал да рита, утрепал няколко души. Този милиардер казал, ако се намери някой човек да ги опитомява, да се отучат от този нрав, ще го възнагради. Мисля, че това станало в Ню Йорк или в Бостон. Явява се един американец, професор, да опитомява коне. Дават му тия двата коня и в половин час първият кон се отучил да хапе. Как го отучил да хапе? Сварява един чукундур и както е горещ, хваща коня и конят го дебне да го ухапе, дебне го да се заплесне, че да му улови ухото. Той като рече да го хване за ухото, онзи му туря от чукундура. Три пъти като хванал конят този горещия чукундур, този кон разбрал, че е опасна работа да се хапе. Сега, ако вие обичате да хапете, чукундурът ще дойде. Не мислете, че ние, хората, които имаме велико понятие за себе си, че сме нещо. Ще остарееш, ще те заровят в земята онези, които те любят. Ще дойдат малките червейчета и ще те разглобяват. Отгоре ти ще плачат, ти ще седиш долу и ще те пита Господ, обичаш ли да хапеш ти? Ти ще кажеш, че вярваш. Не е въпрос за вярване, и аз вярвам. Аз познавам хората много добре. Зная, че някой ще ме лъже, но по 10 пъти са ме лъгали и пак ме лъжат. Някой ме е лъгал 10 пъти и аз му вярвам. Казвам: Изменил се е този човек. Казват: „Не го ли познаваш?“ – Познавам го, че той няма да ме излъже. Преди години тук, в София, имаше един човек, идва и иска пари назаем от мене. Дадох му пари назаем. Той се замълча. Оставих го. Казвам на себе си: Я да съм на неговото място, при същите условия, ще направя същото. Най-първо той казва: „Еди на кое си време ще върна парите.“ Той не устоява на времето. Питам: Сега какъв урок ми е? Един пример, който сега изнасям, той ми струва, не че в този човек нямаше нещо добро. Този човек искаше да опита моята вяра, доколко аз вярвам в него. Ти като си честен, ще те излъжат 10 пъти. Да имаш вяра. Не като не те лъжат да имаш вяра, но като те лъжат да имаш вяра. Той ме посещава, погледне ме да види какво е моето разположение. Опитва дали аз имам вяра в него или не. Един ден казва: „Убедих се. Голяма вяра имаш.“ Аз правя следното сравнение. Същото нещо е и Бог. Бог ни дал един живот в света. Ние идем и колкото погрешки правим, ние опитваме каква любов има към нас. Даже след всичките престъпления, които правим, Бог ще покаже най-голямата си любов. Ние се убеждаваме и казваме, че Бог е неизменен. Нашите грехове не са в състояние да изменят любовта на Бога. Бог може да измени греховете му, но нашите грехове не може да изменят Божията Любов.

Та казвам: Вашият народ вътре във вас, ще убедите себе си. Вие сте цял един свят. Ако може да убедите себе си, вие може да убедите и другите хора. Туй, в което вие вярвате, може да убедите и другите хора. Туй, в което вие не вярвате, не може да убедите и другите хора. Коя е причината сега, че Христовото учение или всяко едно учение не прогресира? По единствената причина, че хората имат два възгледа. Едно говори, но той сам не вярва. Ако вярваш в туй, което проповядваш, то може да стане. Че вяра имаше в Христа. Той се моли на Бога и не Го послуша. Най-после Го заковаха на кръста, чакаше поне да дойде на помощ и не дойде и най-после казва: В Твоите ръце предавам духа си. Твоя работа е, както, Господи, Ти си решил, така да бъде. Значи, когато ние останем на Този, Който ни обича, Той е, Който живее в нас, Той ще ни повдигне. Бог никога не умира. Туй, привидното, тялото, то е едно привидно проявление, в което ние живеем. То трябва да се измени. За бъдеще Бог ни е приготвил едно тяло хиляди пъти по-добро, отколкото сегашното. Че вие може ли да замените тялото си с тялото на една мравя, или на една пчела, или с тялото на един вол? Тия добродетели, които имаме, учените хора сега започват да ги изучават. Вие считате насекомите за нищо. Знаете ли каква музика има в насекомите? Някои животни има, които, когато обичат, има мухи, които обичат своите възлюблени, храна им носи, подаръци носи на своята възлюблена. Мъжките мухи донасят на женските големи подаръци. Питам: Откъде се научиха тия мухи така да постъпват? Кой ги е научил? Ние, живите хора на земята сме изгубили туй благородното чувство на мухите. Наблюдавали са учените хора един гълъб със строшен крак, дошъл един плъх, който му донесъл царевица. Сутрин, обед и вечер носил до него храна. Кой вложил това чувство? Казвате: „Плъх е той.“ Ако един плъх може да направи това, да покаже своето благородно сърце, човек има хиляди пъти по-големи възможности, което плъхът може да направи. Казват, Христос преди две хиляди години е бил и говорил. Вие казвате: „Да бяхме тогава в Неговото време!“ Колко души повярваха тогава? След 2000 години едва има 500 милиона последователи. Ако тия 500 милиона християни имаха една основна мисъл на любовта, то биха превърнали света. Ако 500 милиона хора проектират своя ум, те са в състояние да превърнат целия свят. Вие може да направите един опит. Ако някой е болен, може да направите опит. Има общества в Америка, в Англия, навсякъде правят опити. Някой е болен, двама, трима, четирима, пет души като концентрират мисълта и пожелаят той да оздравее и той оздравява.

Ние, хората, сме в състояние да извършим това, което Бог изисква. Бог изисква ние да бъдем здрави. Бог изисква ние да бъдем умни. Бог изисква ние да бъдем силни. Следователно, ако ние желаем това, това е волята Божия.

Та казвам: Всеки едного може да го направим добър. Но туй е едно привидно добро. Ти може да нагорещиш едно желязо, но като го свалиш от огъня, то изстива. Сега хората правят туй. Една майка прави децата си добри. Бащата прави децата си добри, но те изгубват понякой път добротата на баща си и на майка си. Обаче, доброто трябва да стане качество вътре, любовта трябва да стане едно свойство, едно качество. Тази топлина, тази светлина трябва да произтича от нашата душа, от нашия дух, а не отвън, механически. Ние забравяме нещата. Следователно, ние се учим как да обичаме. Първото нещо, ти ще обичаш на свят. Този, когото обичаш, той в твое присъствие да се усеща свободен, да му е приятно. Този, когото обичаш, трябва да му станеш слуга. Този, когото обичаш, ако искаш да бъдеш господар, ще изгубиш любовта. Христос казва: „Отец ми работи и аз работя.“ Христос казва за себе си: „Син человечески не дойде да му послужат, но да послужи.“ Няма нещо по-велико в света от служението. Може да служи онзи, който знае. Който не знае, нека се учи и като се научи, нека служи.

Та казвам: Радвайте се за всяка една среща, която ви се дава, че да може да обикнете някого. Радвайте се, когато може да обикнете някого. Радвайте се на всеки едного, който ви обича. То е благото в света. Да обичаш и да те обичат, то е най-великото благо в света. Да учиш и да те учат, то е най-великото благо в света. Да правиш добро и да ти правят добро – то е най-великото благо в света. Това са велики блага в света: Да обичаш и да те обичат. Да мислиш за другите и те да мислят за тебе, да правиш добро на другите и те да ти правят добро, то е сега приложение. Вие сте тъжни, скръбни. Турете Господа в ума си, помислете малко заради Него. От вас може да е скръбен някой, да помисли за Господа. Тази скръб ще се махне. На някой скръбта се е махнала. Вие сте чувствували Божията Любов, възприели сте я. Проявете вашата любов към Него. Казва Христос: „Онова, което сте направили на едного от тия, малките, на мен сте го направили.“

Казвам: Днешният ден аз го наричам ден на примирение. Да примирим нашия ум, да примирим нашето сърце, да примирим нашата душа, да примирим нашия дух, да се примирим ние вътре, да почувствуваме какво ни говори духът, да послушаме душата си, да послушаме нашия ум, да почувствуваме светлината, да послушаме нашето сърце и най-после да послушаме всички малки души, които седят в тялото. Да послушаме тяхният зов и да кажем: „Господи, благодарим ти за всичките блага, които си ни дал! От днес нататъка ние ще работим за Твоята Слава.“ Тогава вие ще чуете гласа: „Даде ми се всяка власт на небето и на земята“. Властвува умният човек. Властвува Бог в света, най-силният, понеже е Всемъдър. Ние трябва да бъдем умни, любещи деца на Бога, добри деца на Бога. Гледайте сега какво може да направи вашата любов. Сега любовта не е достояние само на един човек. Любовта е достояние на много. Колкото повече вземат участие в любовта, толкоз по-добре. Ако един ден цялото човечество вземе участие в Божията Любов, то ще бъде блаженство. Колкото по-малко същества, души, вземат участие в любовта, толкоз туй въже е по-слабо. Колкото повече вземат участие в любовта, толкоз въжето е по-дебело. Ако ние може да се радваме на любовта, която се проявява в света, по-добре е. Ако ние не може да се радваме, този закон не работи. По същия начин, когато в планинските върхове започнат да се топят снеговете, всичкото благо, което планината събрала, то слиза долу в долината. Следователно, човек, който иска да развие Божествената Любов, трябва да бъде планински връх, от който всичко като се стопи, да слезе долу в долината. Любовта към ближния е събраната вода, да се дава на растенията. Любовта към ближния създава органическия свят, плодът от който се ражда животът. Любовта към ближния работи по същия закон. Както планината отгоре дала събраното богатство, така и долината, която събрала своето богатство, трябва да го даде. Той е човекът, който събира последното. Най-после от себе си и той може да благодари. Всяка сутрин като станем, трябва да отправим душата си към Бога, да благодарим за този, великия свят, който е създаден. Ако ние така го обичаме, един ден ще получим свободен билет да отидем до Слънцето, ще получим свободен билет да отидем до Луната, до всичките планети и по-далече. И по-големи перспективи седят пред нас. Сега ние се занимаваме с малки работи. Някой си направил къщичка, апартамент, чиновник сте, 5–10 хиляди лева заплата имате. Хубави работи са те. Те са красиви работи, но има други работи, хиляди пъти, много по-велики, отколкото ние това, което сега желаем. Един ден ще го придобием. Имаме много лоша съдба. Един ден ще минем през една митница, дето всичко ще ти вземат. Като минеш, ще те оберат, всичко ще вземат. Всичко ще оставиш и ще минеш в другия свят, ще се намериш гол и бос. Питам: Тогава какво ще правите? Кажете ми! Като те питат: „Отде бяхте, отде идеш?“ – „От земята, всичко ми взеха.“ Всичко вземат на земята. Има един начин, дето да не вземат. Ако любите Бога, ако имате светлина и знание, ако сте постъпили добре, куфарите на границата никак няма да ги бутат. Имаме такъв пример. Господ имаше едно време един пророк, когото обичаше – Илия. Прати огнена колесница и той се качи на колесницата. Той искаше да остави на Елисей, един от своите ученици, кожуха си. Остави го и той се качи на колесницата и замина с куфарите заедно нагоре. Вторият кой така замина? Трима души има, които така заминаха. Третият е Христос, който така замина. Желая и вие така да заминете с огнена колесница. Само да си оставите кожуха, който е непотребен.

Та казвам: В закона на любовта животът ще придобие своя смисъл. В закона на Божията Мъдрост, знанието ще може да се приложи. Да кажем, какво има да се учим? Гледам, някой човек има сини очи. За мене сините очи, това са епоха в миналото, които са живяли. На някой очите са кафяви или черни. Това е цяла епоха на миналото. Всичките очи показват кога се създадоха такива очи. На някои хора лицата са продълговати, на някои широки. На някои челата са високи, на други ниски. На някои веждите са дебели, а на други тънки, написано е откъде е минал човек и как е живял. Трябва да се изучава. Имаме стари навици в нас, които трябва да се преобразят. Запример, вземете на Тарас Булба като описват веждите много дебели, навъсени, значи Тарас Булба е материалистически тип, който държи сметка на своя син. В Америка бащите държат сметка на синовете си. Американците са много сметкаджии. Един син, чиновник, отива на гости на баща си. Три деня като седял на гости, заминало от бащата. Но той седял един месец и платил по сметка. Бащата като направил сметката, синът го коригирал, казва: „Татко, аз бях на гости, тогава не бях тука.“ Та казвам: Ще държим една права сметка на земята. Любовта не седи в един опростен живот. Любовта, това е най-разумният живот, най-съзнателният живот, при който ние можем да постигнем ония блага, които желаем. Трябва да постигнем нещата. Всеки един от вас има едно свещено желание. Желая ви всички да постигнете, всеки за каквото е роден, трябва да постигне. Вие не мислете, че затова не сте родени. Върви затова, за което си роден. Каквото желание имаш, твоето основно, главно желание, дръж го, не се отказвай от него. Това е Божествена привилегия.

Казвам: Само законът на Божията Любов, само законът на Великата Божия Мъдрост, само законът на Божията Истина са в състояние да ви дадат сила, да постигнете онези копнежи, които искате. Мнозина от вас искат да бъдат красиви, и може да бъдете красиви като ангели. Мнозина от вас искате да бъдете богати. Богатството да бъде благо, че като сте богати, всичките близки да се радват около вас. Вие искате да бъдете учен човек. Ако вашето учение е за благото учение, за благото на вашите ближни, за онези, които ви обичат, вие може да бъдете художник или музикант, всичко, което имате да бъде благо заради вас и заради другите. А всичко това да бъде за Славата Божия. Всички сме призвани да живеем добре. Че от нашия живот Бог да е доволен, че има деца, които изпълняват Неговата воля.

Сега ви желая за в бъдеще да бъдете от послушните деца на Бога. Всяка сутрин като станете, да чуете гласа Му, както в рая. Не да чуете гласа вечер. Преди да съгреши Адам, Господ му говореше сутрин. Като съгреши Адам, Господ дойде вечерта да го търси. Желая вечерно време като ви търси Господ, вие да се скриете под юргана. Желая сутрин като ставате, да ви търси Господ, да ви поговори. Този, на когото Господ говори сутрин, Той всичко може да постигне. Желая ви сега Господ на вас всичко да постигнете. Желая на вас Господ всичко да направи.

Благословен Господ Бог наш.

Тайна молитва.

28-ма неделна беседа от Учителя,
Държана на 24 април, 1938 г., 10 ч. преди обяд.
София – Изгрев.


Facebook коментари





0 потребител(и) четат тази тема

0 потребители, 0 гости, 0 анонимни