Към съдържанието

  • Log In with Google      Вход   
  • Регистрация


                       


1941_02_09 Благословен!

Неделни Беседи София

  • Please log in to reply
Няма други мнения в тази тема

#1 valiamaria

valiamaria

    Отличен работник

  • Потребител
  • PipPipPip
  • 5192 Мнения:

Публикувано 18 януари 2011 - 06:40

От книгата, "Като роди дете". Неделни беседи (1940–1941). Том I. Първо издание. Стара Загора,
Издателство „АСК-93“, 1998.
Книгата за теглене - PDF
Съдържание на томчето







Благословен!





Отче наш.

Ще се развеселя

Ще прочета само един стих: „Благословен, който иде в Името Господне.“

Духът Божи.

Човек трябва да разчита на нещо положително, реално. Човек сам на себе си не може да разчита в този смисъл, както сега ние мислим. Казвате: Човек е всесилен, всичко може да направи. – Относително е така. Ако няма земята, какво може да направи човек? Корабът е всесилен да плава по водата, но ако няма вода, по сухото не може да плава. Аеропланът може да хвърчи във въздуха, но благодарение на въздуха. Ако въздухът го няма, той не може да хвърчи.

Съвремените хора са дошли до едно положение, че искат да живеят само на земята. Казват: Да си поживеем малко. – Но земята е едно место, дето вие си създавате вашето щастие или нещастие. Место отдето започва съдбата, ти или щастлив ще бъдеш или нещастен. Земята е место на избор. Какво ще избереш? Ще теглиш билет. Сега аз оставям на страна всички тия разсъждения. Тук не се интересуваме от философията на философите, понеже туй, за което те говорят, то е теория, пък аз го зная. Затуй не ме интересува философията. И науката не ме интересува, понеже туй, с което учените хора сега се занимават, отдавна го зная. Има нещо, което сега и аз уча, то ме интересува. Ако е въпрос за любовта, която хората имат, аз я зная. Не ме интересува тази любов; от нея хората умират. Ако е за богатство, не ме интересува туй богатство, то образува всичките насилия в света. Ако е за сиромашия, не ме интересува и сиромашията – нея аз отдавна я зная. Мене не ме интересуват тия работи.

Мене ме интересува в света само едно: Благословен , който иде в Името Господне. Благословен е онзи човек, на когото Господ е дал благословен ум. Благословен онзи човек, на когото Господ е дал благословено сърце. Благословен онзи човек, на когото Господ е дал благословено тело. Туй е за мене учение. Всичката друга философия не ме интересува. Благословена земята, която Бог дал да живеем. Благословено слънцето, което Бог дал да живеем. Благословени всичките звезди, благословени всичките хора, които идат от Господа и носят по нещо. Да се разберем.Има нещо в нас, което трябва да се измени. Някой казва: Аз не искам да се изменя. – Ако детето иска да влезе в утробата на майка си така голямо, може ли да влезе? То влиза толкоз малко. И знаете каква конкуренция е претърпяло, за да се роди. Знаете, каква конкуренция има между децата, докато дойдат на земята. Голяма конкуренция има , за да се родят. За раждането на едно дете има 5 милиона кандидати, и само едно от тях ще дойде. Другите чакат. Ако само по едно дете може да се роди на година, значи пет милиона години трябва да чакат, за да дойде реда на всичките. Какво ще бъде вашето положение, ако вие сте от петте милиона кандидати и ще трябва да чакате пет милиона години? Статистика е туй. Има още по-голяма конкуренция от тази. Тази конкуренция е нищо. Но тази статистика е достатъчна. При това хората, които са дошли на земята са недоволни. Такава конкуренция са издържали, дошли са и като са дошли са недоволни. Те мязат на онзи турски манафин: Давали един английски параход на лотария. Паднал се параходът на манафина. Като го взели в парахода да го види, той полудял. Завели го в болницата. Хората като дойдат тук стават шашкъни. Казват: Изведете ме, не искам в този параход. Мнозина бягат от живота. Казвам: Знаете ли откъде сте дошли и къде отивате? Сега аз искам да разсъждаваме. Ни най-малко нямам на ум да ви плаша. Сега аз не ви говоря за ада, но за създаването на рая. Вие мислите, че има някакъв си рай някъде. Аз сега в рая живея. Ние сме в рая. Мнозина сега сте кандидати да излезете извън рая. Казвам: Гледайте да не излезете из рая навън. Ако изгубиш ума си, не си ли извън рая? Ако изгубиш сърцето си, не си ли извън рая? Ако изгубиш телото си, не си ли извън рая? Казвате: Как е в рая?

– В рая е, щом имаш благословен ум. В рая е, щом имаш благословено сърдце. В рая е, щом имаш благословено тело. Щом изгубиш благословените неща от Бога, ти си извън рая. Казва: Какво нещо е извън рая? Сега мнозина проповядват онзи свят, но не са ходили, не знаят нищо и проповядват. Аз считам, то е един роман. Може да ви каже някой: Ще ви говоря за оня свят – не съм ходил, но тъй както съм чел. Ще ви говоря за ада – не съм ходил, но тъй както съм чел, ще ви разправям заради него. Интересно, учени хора разправят, че адът е много далече от небето. Небето е горе, адът е долу. Ако адът е така далече от небето, как е възможно за богатия, който беше в ада, като си дигна очите и виде Авраама. Ако небето е така далече както месечината, един човек може ли да го видиш тогава от земята? За да го видиш, значи много близо е. Казва се, че само една голяма пропаст имало, но хората се разговарят там, гледат се значи. Казват, че адът е огън. Огън е, но този огън не е видим, но е вътре. Има нещо, което засяга гърлото. Сега вие мислите, че има вили, с които дяволите мушкат хората. Възможно е. Всеки човек в своя ум носи един дявол. Не е своенравен дявола, но непреклонен е дяволът, с нищо непоправимо същество. Всеки човек носи в своето сърце едно упорито сърце. Упорит човек е този. Когато твърдоглавият дявол и упоритият човек се съберат на едно место, те образуват ада. И Писанието е съгласно с това.

Както адвокатите аргументират, привеждат факти – адвокатът ще приведе еди кой си член – и аз привеждам думите на Христа, Който казва: „Гладен бях и не ме нахранихте; жаден бях и не ми дадохте да пия; в тъмница бях и не ме посетихте. Идете вие проклети в ада, и вие неговите слуги идете в ада.“ Сега онези, които не разбират думата проклет, какво значи, какво разбират? Проклет, значи да туриш една птица в клетка. Да туриш една птица в кафез малък и да не може да излезе. Проклетият в клетка живее, не е на свобода. Сега турят една каша, която не е. Те мислят, че е урсус, че е нещо такова. Запример, златото е много урсус, при сто градуса не се стопява и при 1000 не се стопява, повече трябва да го нажежиш, за да се разтопи. Казва: Много проклето е това злато. Защо не се стопява? Златото казва: Искам много да ме обичат. Калаят с малко любов се сгорещява. Като го нагорещиш 120 градуса, стопява се, но златото при 120 градуса казва: Такава любов не ми трябва.

Човек трябва да има нещо, на което да разчита. Ние физически разчитаме на слънцето, на земята. Ако не е земята да задържа слънчевата енергия, ако не е слънцето да изпраща своята енергия, ние няма да имаме условия да живеем на земята. Значи разчитаме на туй. Ние разчитаме на ума на човека, разчитаме на човешкото сърце, разчитаме на човешките чувства. Сърцето е орган, чрез който се реализират чувствата. Трябва да знаете какво е съотношението между ума, сърцето и телото. Сърдечният свят е подвижен. Той е крайно подвижен. Ако влезете в духовния свят на сърцето, вие в духовния свят никога няма да намерите същества да са седнали както вас да седят на едно место. В духовният свят всичко е в движение и толкоз бързо се движат, че като се движат, вие няма нищо да виждате. Някои хора мислят, че могат да виждат. Ти може да виждаш само това, което си дошъл на равно с неговата сила. Като се движиш с бързината, с която то се движи, ти ще го виждаш. Щом се движи по-бързо от тебе, то става невидимо за твоето зрение. Тогава говорим от друго гледище. Ти не можеш един човек да го обичаш, ако в тебе няма движение. Любовта е най-мощното движение, което съществува във вселената. Постоянно движение и по-бързо движение от него няма. Едновременно тя се намира навсякъде. Няма место в света, дето любовта да не присъствува. Не, че тя е голяма, но с движението си тя присъствува навсякъде.

Сега вие ще ми кажете: Обясни ни. – Няма какво да ви обяснявам. Защото, ако го обясня, съвсем ще се забъркате в тази каша. Без обяснения по-късно ще го разберете. Любовта е навсякъде. Няма место в света, дето да няма любов. Ще кажете: Защо аз не я чувствувам? – Пресякъл си съобщенията. Затворил си прозорците, вън слънцето грее, но в стаята при тебе е тъмно. Човек може да пресече пътя на любовта, която трябва да се прояви в нас. Хората сами се омотават сега. Проповядват, че трябва да умрем. Нека да ни изяснят две неща. Умирам – на български турете запетая след У-то У, МИРА – значи в един нов свят влиза, в един свят на мъчение. Пак е в света, пак ще живее, няма да бъдеш богат, пари няма да имаш, апартамент няма да имаш, баща няма да имаш, автомобил няма да имаш, като циганин ще бъдеш. Даже по някой път мене ми е съвестно да говоря за Божествения свят, понеже след като говоря за Божествения свят, ние си представяме това, което не е. Ние разбираме един свят, който хората са създали, ние разбираме един свят, който духовете са създали. Нямам нищо против това разбиране. Човешкият свят е хубав, светът на духовете е хубав. Когато говорим за Божествения свят, разбирам: той е идеален свят. Започваш добре и свършваш добре, започваш с Любовь и свършваш с Любовь. В духовният свят започваш с умраза и свършваш с Любовь, в човешкия свят започваш с Любовь и свършваш с умраза. Що е човешкият свят? – Започваш с Любовь и свършваш с умраза. Започваш с Истина и свършваш с лъжа. Започваш с доброто и свършваш със злото. Започваш с богатството и свършваш със сиромашията. Започваш с живота и свършваш със смъртта. Това е човешкият свят. Духовният свят е обратното: Започваш с омразата и свършваш с любовта, започваш със смъртта и свършваш с живота. Божествения свят започваш с живота и вечно продължаваш. Някой казва: Няма ли край това вечно? – Туй, което има край, не е вечно. Сега аз не зная какво се ползувате, ако някой ви би обяснил, че вечността има край. Тогава във вас ще настане такава паника, такова отчаяние, което не сте виждали. Благодарение, че има нещо вечно, няма паника. Благодарение на безкрайната любов, която съществува, благодарение на безкрайната доброта, на свободата, на истината, която съществува, знаем, че всичките нещастия, които имаме сега, ще свършат, ще се мре, ще влезем в другия свят. След като идем в другия свят и оттам ще подемем от живот в смърт, и от смърт в живот, и пак в живот, във втори живот. Ще имаме съвсем друго положение. То е като едно дете, което влиза в утробата на майка си, свило се там, не му дават да яде, да диша, свили го там и казват: Ще мълчиш, ще кротуваш, гък няма да кажеш. Ако речеш да дадеш мнението си, на вън ще те изхвърлят. Какво прави баща ти и майка ти, ти ще мълчиш като най-кроткото дете. Всичките деца, които са се опитали да си кажат мнението, преждевременно, се пометат. Ако речете да говорите, ще бъдете пометени. Ще мълчите – нищо повече. Някой казва: Какъв е оня свят? – Тия учени хора аз ги питам, защо се бият сега? Всички доказват, че било Волята Божия да се бият. Съгласен съм всичките глупави хора да се бият, но умните хора трябва ли да се бият?

Друг пример да ви приведа. Всичките кални хора трябва да се къпят в банята. Но който е чист, има ли нужда той да ходи в банята? Банята е за нечистите, да се очистят. Светът е за чистите хора. Сега аз говоря за Божествения свят, за чистите хора, дето може да живеем и да развием онова, което е скрито. Човек има дарби на ума, има свои стремежи на сърцето, има свои възможности на телото. Той трябва да постигне Божествения свят. Човек е така направен. Главата му е свързана с Божествения свят. Сърцето му е свързано с духовния свят – кръвта, кръвообръщението. Телото му е свързано с физическия свят, с човешкия свят. Едновременно ние живеем в три свята. И следователно, ще изпълним своите функции, които физическият свят изисква. Ще изпълним ония органически функции, които сърцето изисква. И най-после ще изпълним и онова, което умът изисква. Тия трите свята ще ни подготвят, ще минем в духовния свят, и тогава ще минем в Божествения свят. Или аз наричам този свят красив, хубав свят. Когато една мома се облече с най-хубавите дрехи, тя е в духовния свят, приготовлява се за Божествения свят. Защо се обличат? Онзи, който търсим, той е Божествения свят. Той представя Господ. Тя се облякла в духовния свят, за новия живот.

Сега хората разбират Любовта другояче. Но да оставим този въпрос.

„Благословен Онзи, Който иде в Името Господне.“ При сегашните условия вие искате да знаете какво ще стане. Какво ще стане? Че германците печелили, че англичаните печелили , нас не ни ползува. Германците и англичаните ще измрат. Ще бъдат ли хората щастливи? – Няма да бъдат щастливи. – Защо? – Защото те не са турили любовта за основа. Те се бият. И германците искат да осигурят своите работи, и англичаните искат да осигурят своите работи, и русите искат да осигурят своите работи, и французите. Всеки за себе си мисли. Как мислят тия хора, когато всеки мисли за себе си. Как те ще създадат нов ред и ще живеят щастливо тия хора?

То мяза на тази млада мома, която дойде при мене и да ме пита. Казва: Имам един кандидат. Дали мога да се оженя заради него, дали ще мога да живея щастливо? Казвам: Само тебе ли обича? – Има още една. Казвам: Ти се откажи тогава. Мъж, който има две, с него да нямаш вземане – даване. Всеки, който има две – настрани стой. Остави, дай това щастие той да се ожени за втората. Ти това щастие не го търси от Господа. Ако ти си сама, много добре. Дали си мъж или жена – едно е. Винаги търсете Благословеният, Онзи, Който иде в Името Господне. Щом идат двама, стойте на страна. Сега ще ме разберете криво. Щом при мене идат мъж и жена, аз вземам предпазителни мерки. Като дойдат двамата, той ме наблюдава, как гледам жена му. Казва: Ти, както те виждам, не може да ме излъжеш. Ти минаваш за свят човек. Аз като погледна жена му, той ме гледа, как я гледам. – Много изпитателно я гледам. Казвам: Направена е по образ и подобие Божие, искам да видя, дали е опетнила Божия образ. Как, харесваш ли я? – Много хубави очи има. – Ах. – Много хубава уста има. – Ах. – Хубави уши има. – Ах. – Не ме разбирайте криво. Казвам: Жена ви има хубави, магнетични очи. Много добра жена е, добре се отнася с вас. – Тъй ли, отде го знаеш? – Очите показват. Много внимателна, проницателна. Не искам да я съблазня. Ако си замине, ти ще изгубиш. Пази я като Божествен цвят. Ако си замине, ти ще бъдеш нещастен. По някой път са идвали мъж и жена и казвам, че нямам време да ги приема. Ще ми казва мъжът „ах“ за очите. Като му разправям за очите, се съблазнява, за устата, за ушите. Той дошъл че ми разправя, че жена му коремът я болял. То е голяма съблазън, какво ще ми разправя за корема. Че сърцето я боляло. То е още по-опасна работа. Няма какво да ми разправя за тия болки. Една жена, която боледува, трябва първо да оздравее, и тогава да се жени. Не като се ожени да се лекува. Нас ни трябва едно поколение здраво. Хора със здрави тела, със здрави сърца, хора със здрави умове. Казвам: Съвременният свят се нуждае от това. То е такова голямо противоречие, че каквото кажеш, ще го увият на пръст. Че този въпрос не бил научно разгледан. Няма какво да го разглеждам научно. За онова, което ми говорите, аз съм бил там. Онези, учените хора, които не са виждали атомите, се разговарят с тях. Ако съвременните учени хора са впрегнали атомите на електричеството на работа – не го виждат, не го знаят какво е, но са го впрегнали на работа и то осветлява. Не го познават какво е, но на работа са го турили. Това е едно противоречие. Като кажеш нещо, казват: Не е верно. Аз считам неверни неща, които са неприложими в живота. Всяко нещо, което може да се приложи в живота, всяко нещо, което може да се приложи в човешкият ум, всяко нещо, което може да се приложи в човешкото сърце и човешкото тело и което може да даде резултат, то е реално.

Тогава реалността се познава по следните качества. Щом една мисъл е верна, тя винаги произвежда светлина. Щом едно чувство е верно, то всякога произвежда топлина, такава животворна топлина. Щом един организъм е здрав, той винаги произвежда сила. Щом човек има светлина в ума, тази светлина иде от умствения свят. Светлината иде от Бога. Топлината иде от духовния свят, силата иде от физическия свят. От трите свята идат тия енергии. Някои мислят, че само Бог е в духовния свят.

Щом кажеш, че Бог е всесилен, разбираме, че е на физическия свят. Щом кажем, че Бог е огън пояждащ – в духовния свят е. Щом кажем, че Бог е светлина – в умствения свят е. Когато говорим за Бога, разбираме, че Той е навсякъде. Няма нещо, което да избегне от неговия поглед. И най-малките същества и най-малките атоми, йони и по-малките от тях. Всичко е под Неговия поглед, не е останало нещо, което да не предвиди. Единственото нещо, което не държи в своя ум, то са нашите глупости. Единственото нещо, което Господ не държи, то са нашите заблуждения, малките, дребнавите работи. Нему и на ум не Му идват. Ние се занимаваме с неща, които нищо не струват. Нито в клин, нито в ръкав влизат. Ние искаме да знаем кой човек е добър и кой човек е лош. Питаме кой човек е умен. Казваме: Той има хубав нос, не къс, но дълъг. – То е много общо казано. Не всякога дългият нос означава една интелигентност.

Разумният човек има едно хубаво чело сформировано, той има един ъгъл. Ако говорим за волята на човека, разбираме една долна челюст, която е добре сформирована . Казва: Има интелигентен нос, има разумно чело, има красива уста. – В какво седи красивата уста? В красивата уста има нещо привлекателно. Като погледнеш един човек, някоя уста е красива, излиза нещо сладко, хубаво. Като видиш красивата уста, ти с години не може да я забравиш. Като си видял красивата уста, ти при голямата скръб като помислиш, тя скръбта изчезва. Такова впечатление остава. И за очите е същият закон. Онези хубавите очи съдържат такава дълбочина, мекота имат тия очи, никога не може да ги забравиш. Паднал си духом, като помислиш за тия очи – просветне ти. Аз говоря за онези очи, които носят Божието Благословение. Аз говоря за оная уста, която носи Божието Благословение. Аз говоря за ония уши, които носят Божието Благословение. Уши, които чуват хубаво, имат особени линии. Три вида уши има. Едни уши статически. Едните са динамически, другите са интелектуални уши, или уши на доброто. Те си имат особена форма. Тези интелигентни уши се познават по горната част на ухото. Динамичните се познават от страни, и статическите – отдолу. Те са научни неща. Подробности трябва да ви дам, като ви покажа картини. Аз съм срещал много учени хора, които по физиогномия не разбират тия работи. Малко има, които разбират, какво нещо е динамичното ухо. Под думата динамично ухо разбирам, че този човек всяко нещо го прави на време. Никога не закъснява, той е динамичен, той е точен като англичаните. Но не да избухва. То е една динамичност, която не е организирана. Под думата динамика разбирам една разумна последователност. Сега в статическото положение разбирам един покой пак разумен. Този човек седи, този в статическото положение мяза на индуските йоги.

При един от индуските учители отишъл един ученик и искал да го учи на закона на мъдростта. Той го пратил да свърши една работа. Казва му: Там има един военен. Ще идеш да му удариш две плесници. После има един браминин – моли се. И на него ще му удариш две плесници. Най-после ще идеш при един адепт. И на него ще удариш две плесници. Ще се върнеш при мене, да ми кажеш какво ти казаха, след като ги удариш. Като отишъл при военния и му ударил една плесница, и той му ударил една и се търколил два пъти. Видял, че втора плесница не може да му удари. Като отишъл при брамина, ударил му една плесница, той го тикнал назад, казва му: Не ме безпокой, да си свърша молитвата. Не му останало време да удари втората плесница. Отишъл при адепта, който бил погълнат в съзерцание. Той му ударил две плесници, пък той останал, като че нищо не се е случило. Връща се при учителя си и го пита: Как свърши? – Първата много зле излезе. Една ударих, мене две ми удариха и се търкулнах два пъти. Вторият се молеше, ударих му една плесница, той ме тикна назад и втора не можах да му ударя. А онзи шашкънин, като му ударих две плесници, той седи, не се мърда. Казва му: Ти в живота, ако искаш да сполучиш, не бъди нито като военния, нито като браминина, но бъди като адепта. Той се съсредоточил в Божиите работи, че ни най-малко не го интересува отвън неговото тело. То е, като че къщата си му ударил. Ударил си две плесници на неговата къща, но не на лицето му.

Аз харесах един българин, разправяше ми един пример: Дойдоха и ми казаха, че някой целунал дъщеря ми. Казвам: Къщата и целунал. Ако някой дойде и целуне къщата, ще ида ли да се карам? Утре пак ще я намажа с вар. Телото на човека е къща. Душата е нещо свещено, тя е нещо неуловимо. Никога нея не може да я целунеш. Душата не се целува. Голяма превзетост има в хората. Казва: Целунал го. – Душата не можеш да целунеш и Духа не може да целунеш. Те са неща непостижими. Ти, когато искаш една душа да я целунеш, тя ще се намери на едно разстояние от 92 милиона мили. Как ще я целунеш, кажете ми? 45 милиона градуса топлина има душата, как ще я целунеш? Никой дух не се осмелява да целуне една душа. Тя е чиста, тя е огън пояждащ. Има нещо, което душата праща. То е Божественият огън. Ако ние имаме този огън, какви ще бъдем?

Казвам: Благословение носи душата, която е в нас. Трябва да се радваме. Ние отричаме своята душа. Казва: Дали душата е жива? – Единственото нещо, което в света живее, то е душата. Единственото нещо което работи, което мисли, то е духът, човешкият дух. Служител на човешкия дух е човешкият ум. Сега във философията има доста ограничения. Духът в човека в този смисъл е, който мисли. Умът е произлязъл от духа. От душата е произлязло човешкото сърце. Целия духовен свят е основан по закона на човешката душа. Целият умствен и причинен свят е създаден по закона на духа. Целият физически свят е създаден, както човешкото тело е създадено. Целият физически свят представя астрологически един човек, разложен на своите части. Сега те са отвлечени работи, да ви не плашат.

Нали онези, които отиват в Америка, отиват да посетят Ниагарския водопад. Там има поставени пречки, защото като идеш там, се явява желание да се хвърлиш във водата. Така водата хипнотизира, увлича те нещо да се хвърлиш. Но като влезеш, не може да излезеш. За това има преграда.

И Бог е турил големи прегради, като дойдем до големите блага, понеже в нас се явява желание да се хвърлим. Пък не сме готови за туй благо, което Бог ни дава. Ако разгледаме цялата природа, ще видим, как са създадени Божиите блага. Като започнат от най-малките до най-големите вървят по една линия и човек се въздържа да възприеме Божиите блага. Цялата природа представя една книга, която трябва да проучаваме, за да можем да бъдем щастливи. На земята човек може да бъде щастлив. Няма нещо, което да ти препятствува. В деня, в който обикнеш Бога, ще бъдеш щастлив. Този Господ, като Го обичаш във всичките хора, Той ще ти се усмихне и не само в хората, но като срещнеш едно куче, и то ще ти се усмихне; като срещнеш едно дърво, и то ще ти се усмихне, един извор като посетиш, и той ще ти се усмихне. Ако хората направяха опит, ако обикнат Бога, цялата природа ще се измени. Туй студеното време което имаме, ако обикнат Бога, веднага ще се стопли времето, ще се премахнат облаците. Облаци има, понеже Любов към Бога нямаме. Една любов, която е слаба в своето движение, не може да разпръсне облаците. Божията Любов сега трябва да мине през облаците, за да се приспособи към нашия организъм, нашето сърце и нашият ум. Не е лош денят. Днешният ден показва, че човек трябва да се съсредоточи в себе си, да пречисти себе си. Онзи, Който иде в Неговото Име, трябва да Го посрещнем в Неговия Ум, трябва да Го посрещнем в Неговото Сърце, и в Неговото Тяло трябва да Го посрещнем. Казваме в съвремения свят, че човек трябва да има условия. Онзи, Който иде от Бога, Той носи условията. Ако вие сте беден човек и имате един американски милионер, който ви е станал приятел, мислите ли, че вие беднотия ще имате? Какво му костува на богатия да праща на бедния българин хиляда долари на месец? Те са близо сто хиляди лева, на годината те са един милион и двеста хиляди. Какво ще правите тогава с тия пари? 12 години по един милион и двеста хиляди, колко правят? Като се върнете в къщи, сметнете. Неразбиране на закона е.

Ние съвремените хора се измъчваме. Всички се измъчваме без основание. Казвате: Когато дойде Христос на земята, какво ще ни говори? – Че преди две хиляди години като дойде Христос, приеха ли го хората? Сега четох една книга, един сънувал, че Христос пак дошъл на земята – някъде ми хареса, пък някъде не е така хубаво – то е едно въображение. Ако сега дойде Христос, как ще го приемете? Сега хората не са готови, като дойде Христос да кажат: Учителю, каквото кажеш, ще го направим. Христос би дошъл, ако те го повикат, Той ще дойде и ще им каже, какво трябва да направят. Но ако искат да вземе някоя страна, Христос казва: Това да го няма. Той казва: Благодарим за онова посещение, което ми дадоха. Нямам нужда. Мнозина казвате: Да дойде Христос. – И мислите, да се оплаквате. Ако искате да се оплаквате, Христос няма да дойде. Ако Го приемат и кажат: Учителю, какво да правим, каквото кажеш, ще го направим. Скарал си се с брата си – искаш да дойде Христос. И в Неговото време един дойде и Му каза: Кажи на брата ми, да раздели с мене имането по равно. Христос казва: Кой ме е поставил съдник? – Ако искаш да се съдиш, Христос мълчи. Ако искаш да се съдиш, има съдии в света, където искаш иди да се съдиш – в Англия, Германия, България, Сърбия – дето искаш, съдии има. Казваш: Учителю, не искам да се съдя, но каквото ми кажеш, ще го направя. Веднага ще се яви и ще ти каже много лесно. Знаете какво ще ви каже Христос – „Да възлюбите Господа с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила“. Туй ще ви каже. Ще ви каже още да се учите и да служите. Сега няма да ви каже да идете в някой манастир. Ще ви каже: Всичко в света е хубаво, ако имате любов. Там, дето е Бог, е рай. Дето Го няма Господа, е ад. И на земята ако си, щом дойде Господ – раят иде. Хората се съгласяват. Щом Господ се отдалечи – пъкълът иде. Всеки ден ние се измъчваме.

Сега ме питат, какво ще правим – ще се бием ли, или няма да се намесим? Според мене българите в хиляда години 150 войни са водили, на всеки 8 години война са имали. Казвам: Сега е осмата година за следната война, нека сега да се не бият. До сега се с войни, сега да кажат: Без война! Какво е спечелил българинът от 150 войни? Ще кажат: Да се бием. – От тия войни какво имаме? Велика Симеонова България къде е? – Няма я. България на Ивана Асена къде е?

И аз съм за война, но да воюваме с любов. Сега аз съм против оръжието, но има едно оръжие на любовта. За бъдеще ние ще имаме огнестрелни пушки на любовта, ще имате огнестрелни пушки на светлината. После ще имаме огнестрелни пушки на хляб. Като дойде неприятеля, ще го зачешеме с гранати от хляб. Нека да си похапнат. Ще кажем: Наяжте се, пък да си идете. Защото, ако ние като им даваме хляб не приемат, тогава ще дойде огънят, ще дойде светлината. Като се наядат, оставят оръжието, ще дойдат при нас и тогава ще им покажем нашето оръжие, ще ги въоръжим със сила. Всеки от вас трябва да носи оръжието на сърцето и всеки трябва да носи оръжието на ума си. Туй оръжие трябва да бъде в употребата на една велика цел в света. С туй оръжие да турим ред и порядък в нашия ум. Сега, когато някой дойде и иска да те обиди, къде е лошото? Дойде някой, иска да те настрои против някого. Ти да кажеш: Аз зная тази работа. Сега ние се настройваме за нищо и никакво. Ние живеем в Бога. Коя страна ще вземе Господ? – Кажете ми. Всички живеем и се движим в Бога. На Бога Му трябват работници в този свят. Ако вие искате да служите на Бога, каквото вие искате, Той ще ви даде; но каквото Той поиска от вас, няма да бъдете готови да го направите. Ще кажете: Чакай да помислим малко. – Вие искате всичко да ви даде, каквото вие искате, но като дойде вие да направите нещо заради Господа, казвате: Ще си помислим. Вие и сега мислите, че Господ ще ви каже да напуснете жена си, ако сте женен, за да служите на Господа. Господ казва на мъжа: Обичайте се с жена си и двамата елате да ми служите. Имате деца. – Обичайте се с децата си и с жената и децата елате да ми служите. Господ ще те приеме и с жената, и с децата – всички да му служите с всичкото си сърце. Каквато и да е работата. Ако сте трима, на три пиана ще ви тури да свирите. Или ще ви даде три цигулки – една сопран, другата алт и третата чело, ще седнете да свирите. Ако сте художник, ще ви даде да рисувате. И жена ви, и децата ви да рисуват, и вие. Или ако знаете да шиете, ще ви даде да шиете. Знаете как е направена вашата кожа, вашата дреха. Кожата, тази дреха, с която е облечен човек, какви шивачи са работили в невидимия свят, докато ви облекат с тази дреха. Тя е така направена, че сама се обновява. Като се скъса някъде, сама се кърпи. Ако много я скъсаш, тогава мъчно се кърпи, но ако е малко скъсана, сама се кърпи.

Сега виждам във вашия ум мисълта; казвате: Кажи ни нещо за Господа. Да ви кажа. Но първото нещо, ако ви заведа във физическия свят, най-първо трябва да ви покажа слънцето, то да огрее цялата земя, че тогава вече да ви говоря за земята. Слънцето ако грее, може да ви говоря. Ако слънцето не грее, нищо не може да ви покажа. За да ви покажа красотата на земята, непременно слънцето трябва да грее, за да разрасте всичко. За да ви покажа човешкия живот, непременно Божественото слънце трябва да озари вашето тело, вашето сърце, вашият ум. Тогава нещата може да станат много ясни. Вие искате по един умствен начин да разберете, съществува ли някъде Господ. Аз, който ви говоря сега, как мислите, кой ви говори? Вие, които ме слушате, кой ви кара да ме слушате, кажете ми? Ако аз ви говоря лъжа, това е позор. Ако вие седите и ме слушате с подозрение, то е позор. Какво се ползуваме? Какво ще ви лъжа. Мене ми е приятно да ви кажа истината, в която вие може да участвувате, да ви изведа в онзи свят, дето вие можете да бъдете щастливи. Аз се радвам да проникне светлината във вашия ум, да можете да постигнете всичкото онова, което желаете. Желая да проникнат ония благородни чувства в сърцето, че каквото желаете, да постигнете. Желая да проникнат ония сили във вашето тело, да имате едно подвижно тяло, с което да се движиш и да идеш на слънцето, на месечината. Не си ли струва за една, две години да направите една разходка из слънцето и после да разправяте вашата опитност. Сега не искам всички да тръгнете, но поне наблизо. Казвате: Един апартамент да имам. – Много малко искате. Ако искате такъв апартамент, всеки може да го има. Аз ако бих искал един апартамент, ще искам от най-финната материя, прозрачна, чиста, през която преминава светлината. Ако бих пожелал килим, най-финният, който никога да се не петни, върху него никога няма да стъпиш с такива обуща. Ако дойдем по този начин да живеем, вие като ме гледате, по земята никога няма да стъпвам; ще бъда четири пръста над земята, че като ходя на краката си, краката ми всякога ще бъдат чисти, тъй както птиците вървят. Казвате: Как е възможно? – Птиците тъй ходят. Само че те турят краката си назад. Аз като човек, ще ходя четири пръста над земята. То е, за да ви бъде понятно, ако се дигна нагоре, няма да ме виждате.

Вие разбирайте, Който и да дойде в Името на Господа, ще ви говори същото. Хиляди бащи има в света, но как говорят на своите синове. Един ли баща има, една ли майка има, хиляди бащи и майки има, но всички говорят любовно на своите деца, галят ги. Бащата като види сина си, казва: Гениално е това дете, виж очите му, устата му – ангелче; сълзи на любовта има. Аз, който не съм баща, не виждам така, както той вижда. Той е прав, аз не съм прав. Това дете е излязло от него. Та сега аз съм заинтересуван, аз съм на другата страна.

Аз ви говоря за Любовта, вие казвате: Любовта, ние не сме опитвали, каква е тази любов. „Благословен е Този, Който иде.“ Някои от вас може да ми кажат: Аз имах един такъв благословен. – Благословеният, за Който аз говоря, никога не се мени. Той като дойде, ще остави своето благословение и ще се върне. Вие ще напишете едно писмо и той ще се върне назад. Той няма да остане с вас да дели тия вериги с вас. Ще остави благословението, с жена си, с децата си, с приятелите си да разчиташ. Този ден като дойде, в който ден дойде във вашия дом, ще бъде светъл и вие всички в дома ще бъдете радостни, животът ще има друг смисъл, може да живеете на земята колкото искате – 120, 200, 300, 400, 500, 1000, 2000, 3000, 10000 години. Ако искате и 5 и 10 години може да живеете. Колкото искате ще живеете.

Искам сега в ума ви да внесете една нова идея. Вие казвате: Аз съм остарял, какво ще се прави, като идем в оня свят, ще има мъчение, ад ще има. – Оня свят, за който ви говоря, е свят на учение, на служене на Бога. Онзи свят, за който ви говоря, е свят на онази жива светлина. Всички там са щастливи, няма нещастен там. Там всеки мисли трезво да помага. При най-малката скръб, която може да дойде, всички се притичват да премахнат скръбта, всички са на ваша услуга. Както човек се грижи за телото, така е с тези, които живеят в Божествения свят. И на земята е тъй. Майката колко внимателна е като обича децата, и децата колко внимателни са като обичат майката. Законът навсякъде е същ. Ние трябва да носим навсякъде тази идея.

„Благословен Онзи, Който иде“. Казвам: Онези, които идат за вас, може ли да кажете: Благословен. Аз не казвам, че не сте готови. Във вас в синца ви има съмнение: Ами ако не е Той? Ами ако е Той? – Ако ти си го познал, благословението ще дойде. Ако не си го познал, ще си го вземе назад. Той казва: Хлопам, който ме познае – така казва Христос. Казва още: „Това е живот вечен да позная Тебе Единаго Истинаго Бога и Христа, когото ти си пратил“. Вече 2000 години как се проповядва, че „това е живот вечен да позная Тебе Единаго Бога“. Казвате: Когато дойде Христос. – Всеки ден Христос хлопа и си заминава. И сега хлопа. Той казва на бойното поле: Спрете! Те – дум, дум; казват: Помогни ни, помогни ни. Трябва да се бием да победим злото. На место тия хора да се бият, да се опретнат да победят злото. Англичани, германци, руси, българи да кажат: Мирът да царува, любовта да царува. Те може да го направят. На сила не може да стане. Във всички трябва да има съзнание, да кажат: Благословен, Който иде в Името Господне! Благословен Онзи, Който е създал българския народ, германския народ, английския народ. Благословен Онзи, който ни е дал тази земя. Бог ги създаде. Тия народи едно време ги нямаше. Всичките народи разрешават един въпрос за новата Европа. Не нова Европа, нов живот трябва сега. На себе си ли ще служим или на Бога ще служим? Ако служим на себе си, ще има затвори, бесилки. Ако служим на Бога – мир, радост, веселие, любов и успех ще има навсякъде. Сега в невидимия свят са казали – онези да спрат. Спирачките са турени. Сега обаче няма да ви кажа, кога ще спрат. Докато се спрат, се ще мине доста време. Засилили се много, но ще спрат. Колкото по-зле стане, по-добре. Колкото по-зле стане, по-скоро ще се свърши. Колкото по не е зле, по-дълго време ще иде. Новият живот, който сега иде, ще дойде при големи страдания, както когато жена, когато ражда. При раждането има големи мъчения онази жена, която ражда. Някои леко раждат, но някои по три дена раждат. Сегашното човечество се мъчи, както когато жена, която ражда. Ще се роди новото в света. Новото – това е човещината, това е братството в света, което сега иде. То ще се наложи по закона на любовта. На сила няма да стане. Ще проникне една светлина в хората. Те ще кажат: Да си подадем ръка, братски да живеем. – Това в година няма да стане, и в две няма да стане. Аз турям един период от десет години. Десет години разбирам Божествената единица. С една дума, това са условията. Десет години съставя Божията Любов, която ще работи и условията, които Бог ще даде.

Аз говоря за онези хора в света, които трябва да се организират. Те са организирани. Не са само те хората, които вие виждате. Те са само една малка част. Тук имаме близо два милиарда хора. Горе имаме от човешката раса повече от 60 милиарда същества, които са готови за работници. Тук тези на земята са най-изостанали. Другите – в запас има 60 милиарда. Те казват: Мир. – Пък те решават. Вие ще кажете: Къде са тия, на кое място? Питат ме мравите: къде са хората? Тук на Изгрева има няколко мравуняка и те ме питат: къде са хората? Казвам: Тук. – Ние не ги виждаме. Казвам: Аз съм един от тях. Казват: А, ти си от тях? Ти си една по-голяма мравя.

Просвета трябва на ума. Желая на вас и ви пожелавам, Този Който иде, някой път, когато Той благоволи, да ви даде една гледка да видите тази земя, каквато тя е в същност, в нейната красота, в нейната хубост.

Всеки един въпрос и тази задача може да се разреши по три начина: чрез начина на просветена воля, на просветеното сърце, и на просветения ум. Когато ги впрегнем и трите наедно, тогава ще имате едно Божествено разрешение.

Благословен Господ Бог наш.

Тайна молитва.

17 беседа, държана на
9.II.1941 год. Неделя 10 ч.с.
Изгрев


Facebook коментари





0 потребител(и) четат тази тема

0 потребители, 0 гости, 0 анонимни