Към съдържанието

  • Log In with Google      Вход   
  • Регистрация


                       


1940_06_09 Животът9 юни 1940 г., Неделни беседи, София

София Неделни Беседи

  • Please log in to reply
Няма други мнения в тази тема

#1 valiamaria

valiamaria

    Отличен работник

  • Потребител
  • PipPipPip
  • 5192 Мнения:

Публикувано 27 януари 2011 - 15:23

От книгата, "Път на зазоряване". Неделни беседи (1939–1940). Първо издание. София,
Издателска къща „Жануа-98“, 1999
Книгата за теглене - PDF
Съдържание на томчето






Животът






„Добрата молитва“

„В начало бе Словото“

Ще прочета два стиха от 12-а глава на Матея: 20-и и 21-ви стих.

„Духът Божи“

Може да се говори върху много неща, но всички са важни. Ако ви говоря върху музиката, интересуват се само музикантите. Ако бих ви говорил върху изкуството, ще се интересуват само онези, които се занимават с изкуство. Ако бих ви говорил върху поезия, ще се интересуват поетите. От литература се интересуват литераторите, от философия се интересуват само философите. Ако говоря за богатството, интересуват се само богатите, за сиромашия се интересуват сиромасите. Но има нещо, за което може да ви говоря и за което всички се интересуват. Ще говоря за живота.

Една мома, за да заинтересова момците, все има известни методи. Запример, трябва да има едно отлично лице, една отлична глава, после ръцете трябва да са стройни, краката, кръстът, позата и движенията да са красиви, трябва да знае после как да си върти очите. Сега вземам момата, но това са отвлечени работи. Може би вие някога да сте минали през света на моминството. Този свят е особен. Вие по някой път говорите за старост. Не че вие сте стари, но в стария свят като сте минали, боядисали сте се стари. Като сте минали през младия свят, боядисали сте се млади. Добрият човек нито е млад, нито е стар. Какъв е човекът? Пътник.

Казвам, че аз ще говоря върху живота. Животът има две страни. Няма нещо по-хубаво от живота и няма нещо по-страшно и по-грозно от живота в света. Две страни има. По-голямо благо от живота няма и по-голямо нещастие от живота няма. Животът създава рая и животът създава ада. Красивият живот е създал рая, лошият живот е създал ада. Добрият живот е създал добрите хора, лошият живот е създал лошите хора.

Сега туй няма какво да ви го доказвам. Няма нужда от доказателство. Каква нужда има да доказвам, че някой предмет е сладък? Всеки от вас е авторитет. Щом близнете захарта, вие сте авторитет, знаете колко е сладко. Както и да обяснявам, туй ни най-малко няма да ви даде едно понятие. Аз може да твърдя само онова, което вие в даден момент усещате. За живота, сега няма какво да ви го обяснявам. Някой иска да знае какво нещо е лошият живот. Какво нещо е лошият живот, то е въпрос на разбиране. Когато добре разбираш нещата, ти си добър. Когато зле разбираш, ти си лош.

Сега не е въпросът само да твърдим известни неща. Едно твърдение в себе си трябва да съдържа една реалност. Когато кажем, че известен предмет е сладък, той трябва да съдържа туй качество на сладчината. Когато кажем, че някой предмет гори или свети, той трябва да съдържа туй качество на светлината. Когато кажем, че някой човек е умен, той трябва да съдържа туй качество на светлина. Когато кажем, че някой човек е умен, той трябва да съдържа туй качество. Умните хора се познават; глупавите хора, и те се познават. Добрите хора се познават и лошите хора се познават. Силните хора се познават и слабите хора се познават. Здравите хора се познават и болните хора се познават. Няма нещо в света, което да не се познава. Но има два вида познание. Ти може да познаваш злото и тогова да бъдеш нещастен. Може да познаваш и доброто и тогава ще бъдеш щастлив.

Та казвам: Животът, той произвежда всичките противоречия. Като влезе в света на любовта, разделя любовта, една любов превърне на омраза, другата превърне на обич. Не че любовта на самия живот има туй изкуство, но животът има туй изкуство, може да обърне любовта в омраза. Сега някои от вас може да ме запитате как става това. Това е негова работа. Това е едно изкуство, което само животът знае. И никой друг не го знае, даже боговете не знаят как става тази работа. Сега няма нужда да знаем как да превърнем доброто в зло и злото в добро. Те са относителни неща. Ако ти премахнеш кожата на тялото, ти ще влезеш в един нещастен свят. Това ще бъде най-голямото нещастие за тебе. Ако туриш кожата на тялото, това ще бъде едно щастие за тебе. Ако затвориш очите си, ти ще станеш нещастен, и ако отвориш очите си, ти ще бъдеш щастлив. Реално аз ви представям нещата. Значи, доброто отваря, злото затваря, обвързва.

Аз говоря за същността на живота. Всеки един живот, като те обвързва, той е лош. Всеки един живот, който те освобождава, е добър. Всеки един живот, който внася светлина в ума, е добър. Всеки един живот, който внася тъмнина в ума, е лош. Всеки един живот, който внася сила в тебе, е добър. Всеки един живот, който внася безсилие и слабост, е лош. Мислите ли, че ако станете лоши, ще бъдете силни? Чудни са хората, като мислят, че като станат лоши, ще бъдат силни. И най-силните хора, като влезе лошият живот в тях, стават безсилни. И най-добрите хора, които възприемат лошия живот, след време стават слаби. И най-умните хора, когато възприемат лошия живот, след време стават глупави. В съвременната наука не само, но и от памтивека всичките науки доказват, че вървят две линии в света. Ние, съвременните хора, искаме да бъдем щастливи. Но от хиляди години светът минава през една област в пространството, която е пълна само с отрова. Разни са теориите. Цялата Слънчева система минава през една област във вселената, където една вселена някога е погинала и оставила своя прах. Като минават през този прах, всички живи същества се тровят, не само тук, на Земята, но и навсякъде по Слънчевата система са все изпотровени, с едно малко изключение на Слънцето.

Сега аз не искам вие да вярвате в това. Суеверието за мене не е фактор. Можеш да вярваш в даден случай в това, което можеш да опиташ, да провериш вярата си. Но вяра, която не можеш да провериш, е суеверие. Вяра, която можеш да провериш, то е вяра. То е закон за ума. Следователно, когато говоря за вярата, подразбирам онзи велик закон, чрез който ние постепенно проверяваме достоверността на онова, което е вътре в живота, което е във вселената. Един човек, който има знание, може да провери какво е състоянието на Слънцето. Ти ако имаш ония трептения на червения цвят, или ако имаш трептенията на жълтия цвят, или ако имаш трептенията на синия цвят, ти можеш да влезеш във връзка със слънчевите жители и да се разговаряш с тях. Понеже светлината, това е езикът на слънчевите жители, те като говорят, образуват светлината и я пращат по целия свят. Светлината е техният говор, затова тя е толкова приятна.

Вие може да възразите, че това е много алегорично. Та кое в света не е алегорично? Червеният цвят не е ли алегоричен? Какво значи червено? Всеки човек, който е енергичен, е червен. Всеки човек, който мисли, е жълт. Всеки човек, който вярва, е син. Всеки човек, който расте, е зелен. Всеки човек, който се индивидуализира, е портокален. Всеки човек, който иска да заповядва на хората, е виолетов. Тъй го разбирам аз. Казвате: червено, синьо. Конкретно за мене, червеното означава един енергичен човек. Ако увеличиш червения цвят, котелът се пръска. Ако увеличиш жълтия цвят, главата се пръска. Сегашните лекари показват, че някой станал чрезмерно чувствителен. Но според мене малко са се поувеличили трептенията на жълтия цвят, поразстроили се нервите. Казвам: Ще намали малко този цвят. Пил си малко опивателно вино, изгубил си своето равновесие.

Един турски хамалин в Цариград взел си билет от една лотария. Теглила се лотарията и му се паднало един голям английски параход. Като го завели в парахода, той като го погледнал, полудял. Трябвало да го изведат от парахода. Той си помислил, как туй нещо да остане на него. Извели го от парахода, да му дойде умът на място. Вие сте сиромах, вземате билет от българската държавна лотария и ви се пада един милион. Ще има скачане. Параходът е станал твой. Този човек, този хамалин, трябваше да го предупредят, трябваше да го подготвят. Той изведнъж се изненадал. Той се чуди дали е негово, дали е сън или действителност. В туй противоречие на неговия ум иде туй състояние. Аз съм виждал хора, щом някой му каже, че го обича, той изведнъж казва: „Ама всъщност ли говориш или ме залъгваш?“ Не вярва човекът. В ония великите истини хората винаги се поставят на едно особено мнение. Туй е право. Всеки човек, който се съмнява в нещо, туй е вярно. Щом се съмняваш, две неща са верни: или че те обича, или че не те обича. Ако едното е вярно, и другото е вярно в отрицателен смисъл.

Ако те обича този човек, в него царува добрият живот. Ако не те обича, в него царува лошият живот. Следователно и едното е вярно, и другото е вярно. Ти не можеш да очакваш от един лош човек да те обича. Една овца не може да очаква един вълк да я приеме в своя апартамент и да ѝ окаже услуга, всички удобства, ухажване. Той ще бъде като хирург, ще започне хирургическа операция, оттук-оттам да отреже малко месце, ще го окачи. Всичката овца ще бъде накъсана на парченца, ще се разпродаде всяка една част. В съвременната култура, като идете в някоя касапница, окачени са животните, ще ти отреже от мекото, ще го претегли, ти ще го вземеш и ще го занесеш на своите деца.

Казвате: „Така Господ е създал света, така да живеят.“ Вярно, добрият и лошият живот – така е създал света. То е вярно. Като дойдем до този живот, не може да правим никакво възражение. Никой не може да каже на лошия живот: „Защо така постъпваш?“ Никой няма право да пита добрия живот защо така постъпва. И двамата са самостоятелни, и двамата се разбират. В какво отношение се разбират? Доброто и злото се обичат. Две неща несъвместими се обичат. Обичат се тъй хубаво, че винаги са неразделни. Нищо в света не е в състояние да раздели лошия живот от добрия и добрия от лошия. Първата жена на целия човешки род, като една учена алхимичка, която изучавала ботаниката, искала да отдели добрия живот от лошия. И до днес ние всинца го разделяме. Всяка една мома се жени, за да направи своя възлюблен по-добър. Дето няма да го бъде. Не е лошо – няма да бъде. Сега вие ще възразите, че нещо е обезсърчително. Не го вземайте за себе си. Аз говоря абстрактно, отвлечено. Как вие разбирате живота, то е едно нещо. Ако вие сте вън от огъня, то въпросът е друг. Ако ви туря на пирустията и ви говоря философски работи, какво ще кажете, как ще ги схванете? Казваш: „Моля, моля, приемам всичката философия, само от пирустията ме извади.“

Та, ние, съвременните хора, знаеш на какво мязаме? Всички, които говорят за идейния живот, поети, писатели, аз като ги разглеждам, чудя се – хората се пекат на пирустия, пък те поезия им четат. Те се пекат на пирустия, пък те им свирят. Тях ги пекат на пирустия, пък те картини им показват. Тях на пирустия ги пекат, пък те им разправят за страдащия Христос. Та, когато на един турчин му казали тази философия, той казал: [...] Няма да го преведа. Намерете някой да го преведе. На български значи: „Какъв е изходният път?“ Не краят какъв е, но изходният път какъв е. Българите казват: „Какъв е краят?“ Но в нещата няма край. Българинът всякога търси края. В природата никакъв край няма. Там, дето има един край, има едно начало. Казва: „Какъв е краят на това нещо?“ Изходният път какъв е сега? Сега българинът казва: „Краят какъв е?“ Той разбира да се свършат нещата. Но нещата никога не се свършват. Казва: „Какво има зад добрия живот?“ Лошият живот. Много добре. А зад лошия живот е добрият. Зад добрия е пак лошият, зад лошия е пак добрият. Какъв е краят? Краят е добър и лош. Казва някой: „Един ден всичко ще престане.“ Отде го знаеш, че ще престане? Ти преставал ли си? Какво значи „да престане“? Че, когато една мома пристане, какво става? Той е бил син на баща си, сега отива при един господар и пристане. Момата, и тя пристане, намери си друг господар. По-напред беше недоволна от баща си и майка си, намери господар, своя възлюблен го нарича, пристана му. От любов престава.

Сега, това не се отнася до вас. Това се отнася до живота, светът на доброто и светът на злото. Мнозина говорят за ада, описват го такъв, какъвто не е. Че има ад, има, но адът не е такъв, какъвто го разправят хората. Адът не е такъв, както Данте го описва. Раят не е такъв, какъвто Милтон го описва. Така, както го описват, значи да вземеш една симфония на Бетовен на някоя грамофонна плоча и да ти свири Бетовен. „Нерде Шам, нерде Багдат.“ Има нещо, което плочата не може да предаде. Една творба, такава, както Бетовеновата, тя на плоча не може да се предаде. Може да се предаде отчасти, като скица, но да се предаде една реалност, то е невъзможно.

Та, ние, съвременните хора, за любовта имаме едно понятие, мислим, че тази любов е празни думи. Казва: „Да обичаме хората.“ Но то е грамофонна плоча. Да вярваш значи като кажеш, да направиш това. Да вярваш в доброто, това го разбирам. Да вярваш в един човек, който никога не е излъгал, това го разбирам. Но да повярваш в един човек, който хиляди пъти те е лъгал и пак да повярваш, как ще го направиш това? Ако ти не можеш да повярваш в един човек, който хиляди пъти те е лъгал, твоята вяра не е силна. Сега мислите ли, че онзи, който лъже, че той не знае това? Той го знае. В него това е едно изкуство. Един човек, който лъже, той е един актьор, изучава своя образ. Гледал съм в театъра, мъчи се човекът да лъже. Благороден човек, с висше образование, има роля на един апаш – да обере някого, да убие някого. Той кокошка не може да заколи, пък гледам го, мушка. Казва: убил го. Не, той лъже. Какво е убил? Нищо не е убил.

Злото в света седи като един усилвател, който усилва. За да усили човек своята добродетел, той трябва да мине през царството на злото. И за да намериш злото, трябва да минеш през царството на доброто. Следователно необходимо е, ако искаш да усилиш твоето добро, трябва да минеш през царството на злото. Сега, дали вие сте добри или не, това е друг въпрос. Защо е така, аз не разсъждавам. Аз разглеждам нещата както са. Защо е така? Така си е. Не че не трябва да мислим. Може да мислим. Сега нямам време да мислим за това, защото ако река да ви доказвам, знаеш на какво ще замязам? Един цар искал да му разкажат една приказка без конец, без да свършва. Идвали мнозина, разправяли две, три години, свършва се приказката. Дошъл един и казва, че ще му разкаже приказка без край. Започнал: „Царю честити, имаше един цар в древността и той съградил един хамбар десет километра дълъг и пет километра в широчина. Целият този хамбар го напълнил със жито. Хубаво го съградил, напълнил го със жито. Зидарите направили една малка грешка, че оставили една малка дупка. Един щурец влязъл в дупката, взел едно зрънце, извадил го навън. После пак дошъл, влязъл, извадил едно зрънце, пак излязъл“ и т.н. Казва: „Кажи края.“ – „Нека – казва – да извади всичките зрънца, че тогава ще кажа края.“

Ако очакваме истината, докато се извадят всичките зрънца от хамбара, този щурец да влиза и да излиза и ние да чакаме, какво ще бъде? Все ще се бъде, разбира се. Като извади щурецът всичките зрънца, ние ще се освободим от своите заблуждения. Аз вземам думата „заблуждение“ в следния смисъл: ти очакваш нещо от себе си и си губиш времето. Минава година, минава две, минават три, четири, нищо не става. Заблуждават се и светските хора. Учените хора се заблуждават. Всички се заблуждават, само че те не изказват своите заблуждения. По някой път нали сте видели и някой ваш приятел, който ви казва: „Я ми кажете вашето мнение, какво мислите заради мене?“ Вие като погледнете, виждате една черта, която вас не ви харесва. Не смеете да му кажете. Сега, как ще му кажете? Някой ще каже: „Трябва да бъде много откровен, да каже истината.“

Да обидиш един човек, това не е истина. Да оскърбиш един човек, това не е истина. То е един факт. Често казвате: „Аз му казвам истината.“ Ти може да му кажеш един факт. Да кажеш истината, значи да освободиш един човек. Мене като ме пита този брат какво мисля за него, аз мога да му кажа така: За тебе аз мисля точно така, както мисля за себе си. – „Какво мислиш заради мене?“ – За тебе мисля каквото мисля за себе си. – „Какво мислиш за себе си?“ – Какво ти мислиш за себе си, кажи ми ти. По адвокатски ще отнеса делото. Ще кажа: Кажи ми ти. Ако той ми каже, че „аз мисля за тебе каквото мисля за себе си“, и двама сме се разбрали достатъчно. Стига той да мисли за мене както за себе си мисли. И аз да мисля за него, както за себе си мисля. То е положението. Затуй в древността Христос е казал: Обичай ближния си, не както той иска, но обичай го както себе си обичаш. И от негова страна, ако той обича тебе както себе си, въпросът е разрешен.

Та казвам: При сегашните условия ние наближаваме да излезем из областта на Вселената, която наричат „тринадесета сфера“. Тъй я наричат, сфера на най-големите противоречия. Близо до създание мира, светът бял ден не е видял. Колкото кръв се е проляла, колкото страдания са имали хората, колкото сълзи са пролели, имаше да се образува едно езеро от сълзите на хората, които са плакали. Ние, съвременните хора, мислим, че ние сме достигнали до върха. Едно време хората бяха диваци, неорганизовани, сега сме дошли да уредим света и виждаме как го уреждаме. Днешният живот се е проявявал по-интензивно отколкото едно време се е проявявал. Има едно различие, има едно различие в съзнанието на хората. Едно време, като паднеш на бойното поле, като те видят, че не си доубит, ще те доубият. Сега, като минат на бойното поле и видят, че не си доубит, ще те турят на носилката, ще те лекуват. То е доста голяма култура.

Разправят сега за един германец. Един французин приближава се до един германец, който е ранен, дига го, извадил манерката и му дава малко ракия да пие. Казва му: „Няма защо да се бием. Нашите господари се бият, но ние, войниците, нито аз съм те обидил, нито ти си ме обидил. Пийни малко от ракийцата.“ Хванали се за ръка двамата и започнали да се разговарят: „Както виждам, и ти, и аз сме ранени.“ Казвам: Защо хората са ранени? Има цяр. Ако хората биха се обичали, не биха се ранявали.

Любовта в този живот, на добрия и лошия живот, има само един контрол. Контрол може да прави само любовта. Любовта е единственият контрол, който може да контролира добрия и лошия живот. Не да превърне добрия живот в лош и лошия в добър, но може любовта да контролира добрия живот. Следователно, когато ние проповядваме за любовта, ние разбираме тази контролна сила, която може да внесе тази хармония, да избави човека от несгодите и страданията, на които сме изложени. Цяла нощ някой път седиш и влязла ти някаква мисъл да не осиромашееш; от какво ли не те е страх. Прониква страхът и влиза в човешкия ум. Единственото нещо, което може да успокои човека, то е любовта. Когато Писанието казва: „Това е живот вечен“, подразбира: това е щастливият живот, да познаят хората любовта. Това [е] живот на страдания, да познаят смъртта. Човек, който се отдалечава от Бога, той създава своето страдание. Човек, който се приближава при Бога, създава своето щастие. В отдалечаването от Бога иде лошият живот. Там е светът на злото. Ние вече създаваме една почва.

На съвременните хора трябва да им говорим. Аз аргументирам, че има Господ. Казвам: Ако има Господ, има Го. Ако Го няма, няма Го. Ако Го няма и доказвам, че Той съществува, Той не съществува. Ако Го има и доказвам, че не съществува, има Го. Какво ще докажем това, което не съществува? Което съществува, няма какво да твърдим. И което съществува, няма какво да отричаме. Това е разумният човек. Казвам: Това не може да отричам, защото за мене аз не може да отричам живота. Преди години един ми казва: „Един ден ще умреш. Ти – казва – като умреш, къде ще идеш?“ Казвам: Къде ще ида? Там, дето съм. Рекох: Ти умирал ли си? Имаш опитност, че живееш; че ще умреш, то е предположение. Като умреш, тогава ела да ми кажеш какво нещо е смъртта. Аз не зная какво нещо е смъртта. Може теоретически да казвам какво нещо е смъртта, теоретически не зная. Не може да определим, опитност за живота имам. Сега ние се страхуваме от смъртта. Смъртта в моите очи, това е лошият живот. Що е смъртта? Това е лошият живот. Що е блаженството? Добрият живот. Така аз разбирам. Тази философия е много проста. Що е адът? Това е безлюбието. Що е раят? Добрият живот. Че раят, това е любовта. Що е адът? Това е безлюбието. Що е адът? Това е злото. Що е раят? Това е доброто. Що е раят? Това е истината. Що е пъкълът? Това е лъжата. Може да ви ги наредя и от единия свят, и от другия свят.

Сега хората казват, че без лъжа не може. Съгласен съм. В лошия живот без лъжа не може. Едновременно човек половината е лош и половината е добър. Като четете Посланието на Апостол Павел, казва, че духът и плътта се борят. Аз казвам: добрият и лошият живот се борят. Духът и плътта се борят, но духът не оставя плътта, но той някак си се стреми да подигне плътта, тази плът да я ръководи. Ако плътта би се превърнала в дух, тя ще престане да работи; тогава не зная как щеше да се прояви. Плътта е един свят за проявление на духа. Ако онзи грънчар няма кал, от какво ще прави грънци? Или тухларят от какво ще прави тухлите си, ако няма кал? Ако искаш да бъдеш земеделец и нямаш житни зърна, какво ще сееш? Ако нямаш семенцата на плодните дървета, с какво ще сееш в градината си? Ако сам останеш в света, с кого ще се караш? Чудни сте вие, защо се карате? Радвайте се, че можете да се карате. Защото, дето може да се караш, там може да се радваш. Там, дето може да грешиш, имаш възможност и добър да бъдеш. Не се обезсърчавайте, че сте направили една погрешка.

Сега онези от вас, които сте много правоверни, ще кажете: „Насърчава ни нас да правим злото.“ Та кога не е правено? Кой как срещам, казва: „Развращава народа.“ Че кой не го е развращавал досега? Кой народ не е бил развращаван? Не че хората развращават, но лошият живот развращава. Добрият живот облагородява хората. Лошият живот не може да го съдим. И добрия живот не може да го съдим. Като дойде, благоговей. Не може да кажеш: „Защо е лош животът?“ С благоговение ще седиш пред живота, който се проявява като добър и лош. Ще затвориш устата си, ще ги стиснеш. Като запитали знаменития учен на Египет какво нещо е злото, той само си свил устата. Един въпрос, за който учените адепти не говорят. Там като дойдат, те мълчат.

Та, казва в стиха: „Тръст смазана няма да пречупи и от лен светило замъждяло няма да угаси, до когато изведе съда в победа.“ Кой? Добрият живот тръст смазана няма да пречупи и от лен кандило замъждяло няма да угаси, докато изведе съда в победа. Ако остане до лошия живот, и тръстта [ще] бъде смазана, и всичките светила ще бъдат загасени. Всичко туй ще стане.

Та казвам: Да имате ясна представа. Казвате някой път: „Този дявол.“ Никакъв дявол няма тук. Лошият живот е, нищо повече. Щом попаднеш там, в какво е лошият живот? Ако злото беше непотребно, от това гледище не би съществувало. Пита някой: „Защо е злото?“ Ако злото е непотребно, не би съществувало. Щом съществува, то е потребно в битието. Философски е потребно. Ако няма нужда от хората, няма да съществуват. Щом се явяват, има нужда. Следователно потребно е доброто в света, потребно е и злото в света. И двете неща са потребни. Ще дойдем тогава до закона на любовта, който регулира доброто и злото. Любовта трябва да имате като регулатор във вашия живот, да регулира добрия живот, за да излезе на добър край.

Та, да ви приведа един пример. В древността един цар обичал да съзерцава върху този въпрос, искал да го разреши. Въпроса, върху който аз ви говоря сега, и той обичал да се занимава с него. Не можел да разреши защо е така. Ходил инкогнито из държавата, преоблечен. Един ден го хващат разбойници, той дегизиран, хващат го и го връзват на едно дърво. Свързват царя на дървото и пишат отгоре на дървото, турят една табела: „Всеки, който го развърже, ще намери своето щастие, ще подобри живота си.“ Минава един учен философ. Гледа, чете надписа, че всеки, който го освободи, ще намери своето щастие. Той си казва: „Ако беше умен, не щяха да го свържат.“ Заминава си. Минава един учен. Казва и той: „Ако беше от много учените, не щяха да го свържат.“ И той си заминава. Най-после минава един млад беден момък, нещастен, гледа го, казва: „Защо си свързан?“ – „И аз, казва, не зная.“ – „Тази табела защо ти е турена?“ – „Онези, които ме свързаха, бяха по-умни от мене, че те са я турили.“ Казва: „Аз ще повярвам в тях и ще те освободя. Щом са били умни, ти, както ми се виждаш, и ти си от тях, ще повярвам и ще те отвържа.“ Отвързва го и това бил царят на страната. И наистина на този младия момък оттам насетне му тръгнало. Този цар му станал приятел, повикал го и те започнали да се разговарят за философски работи.

Казвам: Ако ние не освободим нашия цар, ако ние не възприемем любовта, която да регулира нашия живот, как ще влезем във връзка с това Велико Начало, Което ни ръководи? Ако индивидът приеме този закон, той ще уреди живота си. Ако семейството възприеме любовта, ще уреди живота си. Ако обществото, ако народът приеме любовта, те ще уредят живота си. И на вас ви казвам: Приемете любовта, за да уредите живота си.

Светлината е за работа, а тъмнината е за почивка.

„Благословен Господ Бог наш“

„Отче наш“

35-а неделна беседа,
държана от Учителя
на 9.VI.1940 г., 10 ч. сутринта,
София – Изгрев.


Facebook коментари





Теми съдържащи: София, Неделни Беседи

0 потребител(и) четат тази тема

0 потребители, 0 гости, 0 анонимни