Към съдържанието

  • Log In with Google      Вход   
  • Регистрация


                       


1940_10_23 По пѫтя на Любовьта / По пътя на Любовта23 октомври 1940 г., Общ Окултен Клас, София

София Общ Окултен Клас

  • Please log in to reply
1 отговор на тази тема

#1 valiamaria

valiamaria

    Отличен работник

  • Потребител
  • PipPipPip
  • 5192 Мнения:

Публикувано 28 януари 2011 - 07:16

ПО ПЪТЯ НА ЛЮБОВТА (Беседата за четене в нов правопис)

От книгата, "Всекий дѣнь по една добра мисъль". Общ окултен клас. Година XX (1940–1941). Том I.
Първо издание. София, Издателство „Урания“, 1997
Книгата за теглене - PDF
Съдържание на томчето



По пѫтя на Любовьта



Добрата молитва.

Фиръ-фюръ-фенъ.

Ще прочета само нѣколко стиха отъ 5-та глава отъ Евангелието на Йоанъ, 22–24 стихъ.

/Прочете се темата/. Тема, върху която никой не е писалъ досега.

Качествата на истинскиятъ ученикъ. Ученикъ е онзи, който никога не остарява. Всѣки, който остарява, не е ученикъ. (Това) е едно правило. Всѣки, който всѣкога се учи, е ученикъ. Онзи, който не се учи, не е ученикъ. Ако започна да ви говоря, всинца нѣма да се интересувате по единствената причина, понеже занаятията ви сѫ различни. Занаятътъ е мода. Занаятътъ, то сѫ упражнения, които трѣбва да се разрешатъ. Вземете готвачътъ – отъ какво се интересува? – Той се интересува отъ кухнята. Художникътъ отъ какво се интересува? – Отъ боитѣ, отъ платното, отъ четкитѣ. Музикантътъ се интересува отъ инструментитѣ си – отъ пианото, отъ цигулката, отъ китарата. Поетътъ се интересува отъ своето перо, отъ поезията, отъ стиховетѣ. Историкътъ се интересува отъ своята история и т.н. Но животътъ не е само история. Животътъ не е само кухня. Животътъ не е само поезия. Сега ще кажете: „Какво нѣщо е животътъ?“ – Туй, което преживявате, това е животътъ. Сега вие искате нѣкакъвъ животъ, въображаемъ животъ, и вие не го знаете. Въ свещенитѣ книги е опредѣлено, че този животъ, къмъ който се стремите, е онзи, истинскиятъ животъ – да познаемъ Единнаго, Истиннаго Бога. Този Истиненъ Богъ вие не разбирате. Какво значи Истина? Какво значи Богъ? Елементитѣ не знаете. Вие не знаете думата Богъ колко качества има. Какво разбирате подъ думата Богъ? Какво разбирате подъ думата Истина? Не само да се каже, че нищо не разбирате. Думата Истина разно опредѣлятъ хората. Само две нѣща въ свѣта може да говорятъ за Истината. Само Любовьта може да говори за Истината. Само Мѫдростьта може да говори за Истината. Всички други трѣбва да мълчатъ. Когато вие искате да говорите за Истината, трѣбва да ви посети Любовьта. Тогава имате право да говорите. Когато искате да говорите за Истината, трѣбва да ви посети Мѫдростьта. Тогава имате право да говорите. Вънъ отъ това, вие трѣбва да мълчите. Ще кажете: „Че какво ще научимъ въ мълчанието?“ – Нѣма по-красиво нѣщо отъ мълчанието. Да мълчи човѣкъ, красота има (въ това). Красивиятъ човѣкъ е мълчаливъ. Въ говора красота не се изявява. Въ говора друго нѣщо се изявява. За да бѫдешъ красивъ, трѣбва да бѫдешъ мълчаливъ. Не мълчаливъ като статуя. Кой човѣкъ е мълчаливъ? – Здравиятъ човѣкъ, умниятъ човѣкъ, добриятъ човѣкъ. Тѣ сѫ мълчаливи. Ще кажете: „Много се е говорило“. Има още много да се говори. То е началото на говоренето.

Вие, запримѣръ, научили ли сте първата буква А? Не знаете произхода на тази буква какъвъ е. Имате буквата Б, вие знаете буквата Б, но не знаете нейния произходъ. Какъвъ е произходътъ на буквата Б? Вие пишете буквата В, знаете тази буква, употрѣбявате я, но какъвъ е произходътъ ѝ – не знаете. Ако нѣкой пѫть проучвате най-хубавитѣ ябълки, какъ ще ги проучвате? Ако ги проучвате теоретически, вие не ще имате едно пълно понятие за тѣхъ. Ако, като ги проучвате и ги вкусвате, ще имате друго понятие. По какво се отличава една ябълка? Който иска да бѫде красивъ – ябълки трѣбва да яде. Онзи, който яде ябълки, ще се натовари съ най-голѣмитѣ страдания. Яденето (на) ябълки е най-скѫпото ядене. Като ядешъ, ще ти трѣбва такава голѣма сума, че като ядешъ три–четири пѫти, ще кажешъ: „Нѣма да ямъ“. Не че не искашъ да ядешъ, но трѣбва да се плаща скѫпо. Тогава ще кажете: „Да ядемъ проста храна“. (Но) има опасность. Тия, скѫпитѣ храни, съдържатъ здрави храни за човѣка. Тогава, каква е цельта на яденето? Въ годината ще си позволишъ само едно ядене отъ ябълки. То ще ти държи за цѣла година, ще те топли. Пъкъ, ако ядете обикновена храна: по нѣкой пѫть ще ядете, но нищо не се добива отъ обикновената храна. Отъ обикновената храна се добиватъ болести. Ту кракъ ще те заболи, ту хълбокъ ще те заболи, гръбнакъ ще те заболи, рамо ще те заболи, рѫка ще те заболи, око, уста, стомахъ, та дробоветѣ, та нервность – всичко това иде отъ проститѣ храни, които сѫ много евтини – по за единъ, два лева. По нѣкой пѫть имате евтини сладкиши, по нѣкой пѫть – съ яйца направени. Въ тия сладкиши, колкото здрави яйца сѫ турени, толкозъ и развалени. Какъ ще бѫдешъ здравъ, като ядешъ нѣща, направени отъ развалени яйца? Щомъ се разболѣешъ, (това) показва, че храната, която си ялъ (е) била нечиста.

Сега искамъ да разсѫждавате. Казвате: „Говорете ни, какъ старитѣ хора да се подмладяватъ?“ Старитѣ хора ще идатъ въ небето. Тамъ има мѣсто за стари. Сега, въ цѣлата епоха, има мѣсто само за единъ старъ човѣкъ. Приготовлява се мѣсто само за единъ старъ човѣкъ. Въ небето имало 24 старци. Сега се приготовлява мѣсто още за единъ. Всички вие сте станали кандидати за този, стария човѣкъ. Вѣроятностьта е много малка. Два милиарда хора има на земята и едва само единъ шансъ. Тогава вие искате нѣщо, което не е постижимо. Следъ колко милиона години вие, ако се стремите, ако сте взели билетъ отъ една лотария, която има два милиарда номѣра, следъ колко милиона години ще ви се падне най-голѣмата премия? Сега не говоря за обезсърдчаване, но за изяснение на нѣщата. Казвате: „Остарѣхъ“. – Да сте остарѣли, азъ (ще) се радвамъ, но не сте остарѣли. Казва нѣкой: „Ние се подмладихме“. – Но не сте се подмладили. Процесътъ на подмладяването е съвсемъ другъ. Процесътъ на остаряването е съвсемъ другъ. Всички хора, които възприематъ Любовьта, се подмладяватъ. Всички, които приематъ Мѫдростьта, остаряватъ. Тогава вие считате, че онзи, който (е) приелъ Любовьта, трѣбва да му се служи. Вие казвате: „Немощно дете, глупаво“. Право е туй, тъй разбирате Любовьта. Казвате: „Всички глупости се вършатъ въ Любовьта“. Когато ималъ Любовьта, глупости вършилъ. Когато приелъ Мѫдростьта, станалъ слабъ, хилавъ, изкуфѣла глава. Казвате: „Той е старъ вече“. Тогава питамъ: Ако Любовьта е слаба и Мѫдростьта изкуфяла, кое е съдържанието въ живота? Понятието, което имате за старостьта е такова. Който (е) остарѣлъ, казва: „Остарѣхъ вече, краката не държатъ, храносмилането не е добро, не е вкусно, зѫбитѣ изпопадали“. Че какъвъ човѣкъ е това? Той има неправилна мисъль. Той мисли после, какъ ще свърши живота си. Вие не мислете за свършването на живота. Тя е погрѣшна идея. Казвате: „Какъ ще свършимъ живота?“ Ако животътъ се свършваше, той тогава не заслужаваше да го имаме. Животътъ не се свършва. Любовьта не се дѣли, Мѫдростьта не се притежава. Животътъ не се завлада. Вие искате да завладате живота. Вие искате Мѫдростьта да ви стане стежание, Любовьта да ви стане слугиня. Тѣ сѫ нѣща невъзможни въ свѣта. Любовьта се спира едва триста хилядна часть отъ секундата покрай човѣка, като минава при всѣкого, споредъ дефиницията на свѣтлината. Щомъ мине, оставя всичкото благо, което има, и замине. Вие мислите, че Любовьта е при васъ. Вие мислите, колко ви обича, пъкъ нея я нѣма, обикаля свѣта.

Вие всички се разочаровате и казвате, че нѣма обичь. Какво нѣщо е обичьта и любовьта? Да любишъ единъ човѣкъ, значи да му донесешъ Божието благо. То значи Любовь. Да обичашъ единъ човѣкъ, то значи да му донесешъ условията, при които той може да развива тѣзи блага. То е донѣкѫде правилното разбиране.

Като ученици, вие трѣбва да разбирате А. Всѣкога, когато изучавате А, ти ще се товаришъ. Когато се натоваришъ съ единъ наученъ материалъ, то е А. Правилно когато се натоваришъ, ще се радвашъ. Когато правилно не се натоваришъ съ знание, то е скръбъ и страдание. Неразбраното А е страдание, а разбраното А е добродетель. Следователно: страдате, понеже не сте разбрали А. Ставате добъръ, понеже сте разбрали А. Следователно: всичко зависи отъ А-то. Господь казва за себе си: „Азъ съмъ, който съмъ“. На английски е (така): („I am what I am“). Ти казвашъ: „Азъ съмъ“. Щомъ ти си азъ, позналъ ли си Любовьта? Ако ти си позналъ Любовьта, въ тебе ще се зароди единъ стремежъ да учишъ, ще се подмладишъ. Щомъ се подмладишъ, учението иде като една необходимость. Вие сега имате една кѫща, мислите за кѫщата (какъ) да я изплатите. Че то не заслужава да мислишъ. После имашъ единъ волъ, мислишъ да го хранишъ. Че този волъ ти ли ще го хранишъ? Той самъ се храни. Казвашъ: „Азъ храня вола“. Ти имашъ едно дете (и) казвашъ: „Какво ще стане съ детето ми?“ Какво ще стане съ детето ти? Че туй дете ти ли си го създалъ? Да мислишъ, какво ще стане съ детето ти, то е все едно, както ученитѣ хора сега мислятъ, какво ще стане съ земята следъ милиони години; какво ще стане съ слънцето следъ милиони години. Че щѣло да загасне. Откѫде изваждатъ своитѣ заключения? Понеже човѣшкитѣ огньове загасватъ, (тѣ) мислятъ, че и Божественитѣ ще загаснатъ. „Олла белиръ“ – казватъ турцитѣ. Възможно е. Предположение. Защо загасватъ огньоветѣ на земята? Отъ икономични съображения. Досега астрономитѣ, които сѫ наблюдавали месечината, виждатъ, че има свѣтли точки и ги обясняватъ по разни начини. Единъ день единъ мой приятель, (на) който му казахъ да наблюдава тия свѣтли мѣста, казва: „Това сѫ запалени свѣщи на месечината“. Тия хора тамъ сѫ разбрали вечния огънь и сѫ запалили отъ бѣла свѣтлина така голѣми свѣщи, че отъ хиляди години свѣтятъ тамъ. Като запали тия, голѣмитѣ свѣтила хвърлятъ и сѣнки, и свѣтли лѫчи излизатъ отъ тамъ, грѣятъ се тамъ. Даже, когато месечината е освѣтена отъ слънцето, тогава тѣхната свѣтлина е по-ярка отъ свѣтлината на луната – свѣтлината, която се отразява отъ слънцето. Свѣтлината, която тѣзи точки издаватъ отъ себе си, е по-ярка, отколкото свѣтлината, която приематъ отъ слънцето. Сега вие ще кажете: „Че какво ни интересува, че на месечината имало такива свѣтли точки?“ А какво ви интересува? Защото, ако на месечината нѣмаше тия свѣтлини, (а) месечината е главата ви, тогава ще изгасне свѣтлината въ васъ, въ васъ мисъльта ще изгасне. Ако изгасне слънцето, животътъ въ васъ ще изгасне, нищо повече. Единъ день, ако започнете да мислите, че слънцето ще изгасне, бѫдете уверени, че вие ще изгубите живота. Ако мислите, че месечината е мъртва, че въ нея всичко е мъртво, нѣма никаква разумность, вие ще оглупѣете. Така не се мисли. Богъ създалъ месечината за ума. Той създалъ слънцето за сърдцето. Защото сърдцето има по-голѣма нужда отъ помощь. Умътъ има по-малка нужда отъ помощь. То сѫ редъ разсѫждения. Азъ не искамъ вие да вѣрвате въ тия работи. Това сѫ факти, то не е въпросъ за вѣра. Това сѫ факти, които сѫществуватъ въ природата. Ние сме тѣсно свързани. Вие започнете да мислите. Азъ не искамъ да ви доказвамъ това. Всѣко нѣщо, което се доказва, то не е истинско. Ако азъ ви опредѣлямъ, че човѣкъ е сѫщество съ два крака, съ две рѫце, доказвамъ, че и кокошката е съ два крака, следователно: кокошката е човѣкъ. Но кокошката има ли човѣшка глава? Пъкъ и краката ѝ не сѫ като човѣшкитѣ. Краката ѝ нѣматъ по петь пръста. По колко пръста иматъ? По четири пръста: три отпредъ и единъ отзадъ. Вие сега мислите по старому. Кокошката – това сѫ старитѣ хора, едновремешнитѣ стари хора, които сѫ мислили, и споредъ мисъльта сѫ я направили. Старитѣ хора едно време направиха кокошката. Азъ и това не искамъ да ви доказвамъ. То нѣма нужда отъ доказателство. Що представя птицата? Тя представя човѣшката мисъль въ всички свои разнообразни форми. Птицитѣ сѫ емблема на човѣшкия умъ. Че тѣ опериратъ въ едно пространство, по-широко, отколкото млѣкопитаещитѣ. Млѣкопитаещитѣ се движатъ върху твърдата почва. Птицитѣ, като се движатъ по твърдата почва, движатъ се и въ въздуха. Птицитѣ отдавна се движатъ въ третото измѣрение. Човѣкътъ едва сега, въ този вѣкъ, започва да се движи въ третото измѣрение. Сега се качва по-горе, отколкото птицитѣ. Хората едно време имаха едно повърхностно познание за пространството. Мислѣха, че пространството е празно горе. Ни най-малко не се оказа, че е празно горе. Сега се оказа, че въ въздуха има горе и планини, и долини, и празно пространство.

Азъ искамъ да оставя всичкитѣ онѣзи работи, които могатъ да ви смущаватъ. Нѣкой пѫть, нѣкой ще каже, че нѣкоя мисъль е много висока. Когато яденето е скѫпо, не яжъ много отъ него. Малко вкуси, само си близни. Не е забранено да го близнешъ. Близни го, само да имашъ едно понятие. Колко ще ти взематъ за една бучка, която струва сто лева, една захарна бучка? Колко ще ти вземе да я близнешъ? Може да направимъ единъ опитъ: ще донеса една бучка захарь и всички вие да я близнете само съ върха на езика си. Мислите ли, че тази бучка ще се свърши? Какъ мислите? Може една бучка да не стигне. Азъ мисля, че една бучка ще ви стигне. Сега азъ правя сравнение. Животътъ е една бучка захарь. Той никога нѣма да се свърши. Ти искашъ да докоснешъ само съ върха на езика си. Достатъчно е да близнешъ, измѣня се състоянието ви. Понеже ние не близваме тази захарь постоянно.

Въ медицината има две теории: еднитѣ се наричатъ алопатисти, другитѣ – хомеопатисти. Алопатиститѣ сѫ (тѣзи), които употрѣбяватъ силнитѣ, горчиви дози. Хомеопатиститѣ употрѣбяватъ минимални (дози). Цѣла аптека на хомеопатиститѣ може да изпиешъ и да не ти стане нищо. Сега нѣма да ви говоря потънкости. Но, ако изпиете само едно шишенце на алопатиститѣ, не зная дали ще останете живи. Единъ алопатистъ-лѣкарь ходилъ въ Азия и лѣкувалъ единъ разболѣлъ се манафинъ. Далъ му едно шишенце съ лѣкарство и му казалъ да пие по петь капки сутринь, на обѣдъ и вечерь. Щѣло да му вземе 10–20 дена. Манафинътъ си казалъ: „20 дена азъ трѣбва да работя. Я да изпия цѣлото шише, че изведнажъ да оздравѣя“. Изпилъ цѣлото шише и заминалъ на онзи свѣтъ. Сега по нѣкой пѫть всички правите погрѣшката на манафина. Вие искате всичкитѣ блага на живота, като манафина. Ще умрете. Тамъ е всичката ви погрѣшка. Вие искате изведнажъ да станете щастливи. Знаете ли, какво нѣщо е щастието? Веднага ще умрешъ. Вие мислите да станете щастливи. Вашата нервна система, вашата мозъчна система и всичко, което е въ васъ, не е въ състояние да издържи на ония трептения на щастието. Вие ще се разложите, ще изчезнете. Та ви трѣбватъ още милиони години, за да се приспособите, едва да близнете малко отъ щастието. Въ годината по десетина пѫти ще ви дадатъ да близнете. Щастието е цѣлъ, къмъ която човѣкъ се стреми. Следната култура, която иде, ние я наричаме култура на щастието. Ще се учите на законитѣ на щастието. Вие не мислете, че щастието може да ви дойде наготово. Азъ съмъ ви далъ пѫтя. Това сѫ го показали и други. За щастието Любовьта е пѫть за сърдцето. Ако искате да добиете щастието чрезъ сърдцето. Ако искате да добиете щастието чрезъ ума – Мѫдростьта е пѫть за него. Следователно: по два пѫтя ще дойде щастието въ свѣта. Мекиятъ принципъ е въплътенъ въ женитѣ. Женитѣ ги наричамъ слугинитѣ въ свѣта. Девитѣ въ свѣта, младитѣ моми, приготовляватъ пѫтя за щастието. Тамъ ще дойде чрезъ Любовьта. Младитѣ момци приготовляватъ пѫтя, по който ще дойде Мѫдростьта. Децата приготовляватъ пѫтя, по който ще дойде Истината въ свѣта. Значи, ако вие сте млади моми, приготовлявате пѫтя за човѣшкото сърдце. Ако вие сте млади момци, приготовлявате пѫтя за Божествената Мъдрость. Пъкъ, ако сте дете, приготовлявате пѫтя за Истината. Казватъ, че децата ще наследятъ Царството Божие. Но, за да наследите Царството Божие, не само трѣбва да бѫдете дете. Най-първо трѣбва да бѫдете млада мома, после трѣбва да бѫдете младъ момъкъ и тогава да бѫдете дете. Ако вие не сте били млада мома, ако вие не сте били младъ момъкъ, ако вие не сте били млада мома, по който пѫть Любовьта да е дошла и, ако не сте били младъ момъкъ, по който пѫть Мѫдростьта (да) е дошла, вие не може да бѫдете пѫть на детето, по който Истината може да дойде сега. Това сѫ мои разбирания.

Цитиратъ сега, че ако не станете като малкитѣ деца, не може да влѣзете въ Царството Божие. Какъ да станешъ малко дете? Религиознитѣ хора остаряватъ и децата остаряватъ. На религиознитѣ хора главитѣ побѣляватъ и на децата побѣляватъ. Питамъ: Каква е разликата? – Има разлика. Има хора, на които главитѣ сѫ побѣлѣли, но космитѣ сѫ остри. Има хора, на които космитѣ сѫ побѣлѣли, но косата е мека. Какъвъ е бѣлиятъ дебелъ косъмъ, какъвъ е тънкиятъ бѣлъ косъмъ? – Голѣма разлика има. Този, съ дебелия косъмъ, макаръ да е остарѣлъ, много на дебело преде. Съ тънкия косъмъ – на тънко преде. Питамъ: Тогава, кога се носятъ дебели дрехи? ѣТова сѫ редъ разсѫждения. Дебелитѣ дрехи се носятъ зимно време, тънкитѣ – пролѣтно и лѣтно време. Ако животътъ се е усложнилъ, ако въ насъ се явява нѣкакво недоволство, неразположение – де сме ние? На тънко ли предемъ или дебело? Дебели ли дрехи носимъ или тънки? Щомъ страдашъ, ти си съ дебели дрехи, тежи тази дреха.

Казва(те) сега: „Трѣбва да се мисли хубаво“. Ти не можешъ да мислишъ хубаво, докато не си страдалъ. Ти не може да мислишъ хубаво, докато не си чувствувалъ хубаво. Въ сегашния животъ всички говорятъ противъ сърдцето. На онѣзи, красивитѣ моми, кое (е) развалило тѣхната красота? Кое (е) развалило красотата на младитѣ момци? – Робството. Младата мома, като стане робиня, изгубва своята красота. Като се ангажира цѣлия день въ кухнята да реже лукъ, пиперъ, домати, съ онази грубата работа… Какво ще стане? Каква красота ще остане? Отъ този, лучения парфюмъ, като седнешъ да режешъ лукъ – плачешъ. Нали сте рѣзали лукъ? Който не вѣрва, нека, като се върне, да вземе отъ лютия лукъ и да го накълца – да види какво ще стане. Ще започнатъ да му текатъ сълзитѣ. Че всичкитѣ нещастия въ свѣта, отъ какво произтичатъ? Ние постоянно кълцаме лукъ. Необходимо е лукътъ, който е лютъ, да го туришъ въ топла вода, да изгуби отъ своята лютевина. Като го туришъ въ гореща вода, тогава го кълцай, нѣма да ти текатъ сълзитѣ. Нѣкои отъ васъ искате да знаете произхода на лука. Отъ голѣмъ произходъ е той, понеже е лукъ. Чесновиятъ лукъ е лѣкарь. И лукътъ-арпаджикъ е лѣкарь. Ученъ е той, алопатистъ. И чесънътъ е алопатистъ. Тѣ тогава се раздѣлили: въ лука има алопатисти и хомеопатисти. Въ пипера има сладъкъ и лютъ пиперъ.

Въ Америка има едни млади краставици – много люти, като нашитѣ шопски чушки. Единъ американски проповѣдникъ обичалъ тия краставички и, като българитѣ, носилъ си едно шишенце съ такива малки краставички и си отрѣзвалъ за аперативъ. Пѫтувалъ той веднажъ и така вади шишето, отреже си, пакъ затвори шишенцето. Пѫтувалъ отъ западна Америка за източна, къмъ Ню-Йоркъ. Вижда го единъ другъ господинъ, който никога не е опитвалъ тия краставички, и му казалъ: „Може ли, господине, да ми услужите съ вашето шишенце и азъ да си отрежа“. – „На драго сърдце“. Той никога не е ялъ такива люти краставички, отрѣзалъ си и по американски започналъ да се задъхва. Казва: „Ти, господине, какъвъ си?“ – „Проповѣдникъ“. – „Много пѫти азъ съмъ слушалъ проповѣдницитѣ да говорятъ за огнени камъни. Вие сте първиятъ, който ги носи съ себе си“. Всѣки единъ отъ васъ има такива краставички. По нѣкой пѫть предупредете по малко да взематъ отъ тѣзи краставички.

Та казвамъ: Трѣбва да измѣните начина на мисленето си. Азъ гледамъ нѣкой пѫть, като ви говоря, вие мислите друго. Вие мислите за вашитѣ деца, за вашия мѫжъ, за кухнята, за дрехитѣ, за дърва, за кюмюръ. Казвате: „Пари, пари трѣбватъ“. Казвате: „Тѣзи работи сега не ни интересуватъ“. Ако вие сте хора на Любовьта и на Мѫдростьта, кюмюрътъ ще дойде самъ при васъ. Щомъ не иде, не сте. Щомъ дойде Любовьта при васъ, щомъ дойде Мѫдростьта при васъ, и кюмюрътъ ще дойде. Щомъ Любовьта не иде, и кюмюрътъ го нѣма. Той, кюмюрътъ, върви подиръ Любовьта. И дървата вървятъ подиръ Любовьта. Дето има Любовь и Мѫдрость, подиръ тѣхъ върви и хлѣбътъ, и той влиза тамъ. Дето не е Любовьта, хлѣбътъ и да влѣзе, той гледа скоро да излѣзе, иска да се освободи.

Нѣкой пѫть нѣкой ме пита: „Учителю, успѣлъ ли съмъ?“ Сега на всинца ви давамъ отговоръ. Всѣки единъ отъ васъ, който не работи съ Любовьта, не е успѣлъ. Всѣки единъ отъ васъ, който не работи съ Мѫдростьта, не е успѣлъ. Всѣки единъ отъ васъ, който не работи съ Истината, не е успѣлъ. Защо ще ви говоря за празни работи? Подъ думата Любовь азъ разбирамъ онова, вѣчното обновление на човѣшката душа, онова красивото, което Богъ влага. Подмладяването е единъ Божественъ процесъ на Любовьта. Въ Бога има желание ние да се подмладимъ. Подмладяването разбира онова щастие, което Богъ постоянно приготовлява за насъ и всѣки день Той се изявява. За да преценимъ туй благо е необходима Божествената Мѫдрость. Чрезъ Божествената Мѫдрость вие трѣбва да се учите. Вие сега се учите, докато сте млади. Свършите гимназия, университетъ (и) вие (вече) мислите, че не се нуждаете (отъ повече) учене. Едва тогава вие сте способни да бѫдете добри ученици. Отдѣленията, прогимназията, гимназията, университетътъ – то сѫ забавачници. Отдѣленията е забавачница, прогимназията е забавачница, гимназията е забавачница, университетътъ е забавачница. Едва като сте минали презъ тия категории на забавачницата, ще влѣзете въ Училището на Любовьта. И вие ще станете ученикъ въ първо отдѣление, кѫдето започватъ да се разкриватъ буквитѣ. Нали въ отдѣленията се откриватъ буквитѣ?

Питамъ: Вие, които сте натоварени съ голѣми скърби, разбрали ли сте свѣта? – Не сте го разбрали. Като се разтоварите отъ скърбитѣ, вие сте въ състояние да разбирате буквата А. А-то е законъ, самъ да се разтоваришъ и самъ да се натоваришъ, колко да носишъ, ни една десета отъ милиграма повече. Голѣма погрѣшка правятъ всички хора, че се товарятъ съ ненужни страдания. Мислите, какво ще бѫде въ небето. Въ небето ще бѫдешъ, както си възприелъ Любовьта. Въ небето ще бѫдешъ, както си възприелъ Мѫдростьта. Въ небето ще бѫдешъ, както си възприелъ Истината. Азъ не мога да говоря тия нѣща на публиката. Това азъ ви говоря, като на ученици. Вие казвате: „Какви сѫ тия нѣща?“ Като дойдешъ до Любовьта, ти ще отворишъ и сърдцето си, и ума, и душата, и духа си – всичко ще отворишъ, за да възприемешъ Любовьта. Ще имашъ всичкитѣ добродетели. Ще бѫдешъ готовъ да я възприемешъ. Отъ гледището на Любовьта нѣма да мислишъ, че това е лошо, онова е лошо. Отъ името на Любовьта – всичко е добро. Като разбирашъ нѣщата – всичко става разумно. Като дойде Любовьта, тогава по каль нѣма да ходишъ. Крила имашъ (и), като дойде кальта – ще хвръкнешъ, и дето е сухо – ще слѣзешъ. Мостове не ти трѣбватъ. Хлѣбъ не ти трѣбва. Крила като имашъ, ще кацнешъ на нѣкоя череша, хлѣбътъ е готовъ. Ще кацнешъ на нѣкоя круша, слива (и) какво ще мислишъ, откѫде ще дойде хлѣбътъ? Като дойде Любовьта, зима нѣма да има. Снѣгъ ще има, колкото за забавление. Снѣгътъ ще бѫде топълъ, не както сега. Вие, като ходите по бѣлия килимъ, ще усѣтите една приятна топлина, която излиза изъ този, студения снѣгъ. Сега този снѣгъ е студенъ по единствената причина, че Любовьта не е тамъ. Въ насъ не е Любовьта. Сега снѣгътъ е студенъ по единствената причина, че Мѫдростьта не е въ насъ. Сега снѣгътъ е студенъ по единствената причина, че Истината не е въ насъ. Азъ не ви говоря, че сте направили погрѣшка. Казвамъ: Ние още не сме готови. Нашиятъ организъмъ не е още готовъ за встѫпителната Любовь. Ние опитваме една любовь, която е приготовление на Божествената Любовь. Когато се яви Любовьта, (а) Любовьта сега се явява, децата се раждатъ млади. По Бога са млади, по хората ставатъ стари. После дойде Божествената Мѫдрость, направи хората млади. Богъ ги подмладява, хората ги остаряватъ. Ние сега ще престанемъ да остаряваме. Дръжте въ ума си идеята: Не мислете за старостьта. И да ви побѣлѣе главата, не мисли заради нея. Вие, като видите нѣкой старъ човѣкъ, казвате: „И азъ ще остарѣя“. По този начинъ не остарявайте вече. Попитайте стария човѣкъ, кажете му: „Ти защо остаря?“ Той ще ви каже ето какво: „Младъ бѣхъ, влюбихъ се въ една мома и тя ми стана другарка. (Тя) ме измѫчи. Роди три–четири деца, и тѣ ме измѫчиха. После тя ме напусна, и децата ме напуснаха. И, както виждашъ, никого нѣмамъ и главата ми побѣля“. Тогава той, стариятъ човѣкъ, ще ви попита: „Какво да правя сега?“ Азъ ще му кажа така: Втори пѫть, като дойдешъ на земята, не взимай за другарка мома, въ сърдцето на която любовьта не е минала. Не взимай за другарка мома, въ ума на която Мѫдростьта не е минала. И не взимай за другарка (мома), презъ тѣлото на която Истината не е минала. Казвамъ ви какво трѣбва да се прави. Презъ сърдцето трѣбва да мине Любовьта, презъ ума трѣбва да мине Мѫдростьта и презъ душата трѣбва да мине Истината на една мома и тогава момата е за женитба. Ако искашъ да бѫдешъ щастливъ – жени се за такава мома. Пъкъ, ако искашъ да ти побѣлѣе главата, жени се за друга мома. Вие ще кажете: „Ние, които сме сега, да се женимъ ли?“ Вие сте чудни. Че вие не по добра воля се оженихте, васъ ви натрапиха женитбата. Като хванатъ нѣкого, че му турятъ шинелъ, шапка и стане войникъ, (а) той не иска да стане войникъ. Когато те турятъ въ затвора, ти не по добра воля отивашъ. Отивашъ, защото ти налагатъ хората. Отивашъ въ затвора (и) казвашъ: „Нѣма какво да се прави“. Ние претърпяваме нѣща на миналото. Има едно неразбиране, което ни се налага. Че сроднитѣ души трѣбва да общуватъ – то е законъ. Но, понеже Любовьта въ свѣта не царува, понеже Мѫдростьта не царува и понеже Истината не царува, въ следствие на това се зараждатъ всичкитѣ тия нещастия, които въ цѣлия свѣтъ ги има. Какъ ще възпитавашъ човѣка безъ Любовь, безъ Мѫдрость и безъ Истина? Споредъ новото схващане, когато се обличашъ, въ дрехата да има ухание на Любовьта. Когато се обличашъ въ външната форма, въ красотата, въ цвѣта на дрехата да има Мѫдрость. Когато се обличашъ, хубавата страна е дрехитѣ да бѫдатъ топли. Какъ ще стане? Ако ти си овчарь, ето какъ ще стане тази работа: като пасешъ овцетѣ, за да се добие тази вълна, ти никога не трѣбва да помислишъ за никоя овца нищо лошо, нито да си нахокалъ нѣкоя овца, нито да си (я) ударилъ. Ние обичаме да биемъ. Не че въ свѣта не трѣбва да се бие. Вие съ бухалка биете дрехитѣ. Не е лошо – дрехата ще се изчисти. Туряте една дреха въ коритото – измѫчвате (я), биете я. Право ли е (това)? – Не е право. Казвате: „Трѣбва да се пере“. Какъ? Какъ се пере, да кажемъ, една риза? Каква топлина вие туряте на водата, когато перете? На една дреха, когато я перете, не туряйте повече отъ 41 градуса. Сега много жени си осакащатъ рѫцетѣ отъ пране, осакащатъ си пръститѣ. Вие, като перете, туряте първо гореща вода, която е 45–50 и повече градуса. Нѣкога едва можете да издържате горещината. Следъ туй, веднага перете въ студена вода. Първо се разширяватъ рѫцетѣ, после се свиватъ. Въ туй свиване на организма, рѫцетѣ започватъ да се втвърдяватъ. Азъ съмъ наблюдавалъ, (когато) ператъ съ топла вода и после веднага въ студена вода ператъ. Никаква студена вода не туряйте. Перешъ съ топла вода, изпери ги съ топла. И после, като ги изперете, не ги простирайте веднага, но нека да поседятъ, да ви изсъхнатъ рѫцетѣ. Турете рѫкавици и тогава прострете дрехитѣ на вѫжето. Това е, ако искате да бѫдете здрави.

После, друго нѣщо помнете: Никога не вършете една работа, която не обичате. Може нѣкой пѫть да ви заставятъ насила. Като ученици винаги трѣбва да вършите една работа по обичь. Да не е насила, да кажете: „Нѣма какво да се прави“. Сега говоримъ какъвъ трѣбва да бѫде ученикътъ. Ученикътъ трѣбва да върши работа по любовь. Любовьта трѣбва да е основа. Туй, което не обичате като свободни, не го вършете. Вършете само онова, което обичате. Имате едно лѣкарство. Ако не го обичате, не го вземайте. Ако го обичате, вземете го, ще ви помогне. Имате една дреха. Не я обичате, не я носете. Имате една дреха. Обичате я, обличайте я. Не правете опитъ съ нѣща, които не обичате. После, шиятъ ви една дреха. Ако не я обичате, не я носете. Идете при нѣкой шивачъ. Ако го обичате, той ще ви ушие една хубава дреха. Идете при шивачъ, когото обичате, че като го погледнете, да го харесате. Ако не го харесате, нѣма да ви скрои дрехата, както трѣбва.

Сега не искамъ да се изпоплашите. Ако се плашите, не сте ученици. Не че вие не сте ученици, ами вие нѣма да може да се ползувате. Сега нѣкои отъ васъ ще кажете: „Влѣзъ въ положението ни“. Азъ влизамъ въ положението ви.

Азъ бѣхъ малко бѣло цвѣте въ планината. Тамъ растѣхъ. Всички, които минаваха покрай мене, се усмихваха. Азъ пълнехъ планината съ моето ухание. Единъ день мина красиво ангелче, взе ме отъ планината и ме посади въ своята градина. Първиятъ день, когато се облѣкохъ съ своята бѣла дрешка, то ме нарече кокиче. Вториятъ день, като се облѣкохъ съ бѣла дрешка, то ме нарече бѣла роза. Третиятъ день, като се облѣкохъ съ бѣла дрешка, то ме нарече карамфилче. Четвъртиятъ день, като се облѣкохъ съ своята бѣла дрешка, то ме нарече зюмбюлче. Кое било туй ангелче? – Туй цвѣте разправя, какъ това ангелче идвало всѣка сутринь, че го поливало съ водица и се усмихвало. Но единъ день бѣлото кокиче забелязало, че сълзи текатъ отъ очитѣ на ангелчето. Питамъ: Защо сѫ текли сълзи отъ очитѣ на ангелчето?

Едно време едно ангелче, като чуло, че Богъ създалъ свѣта, заинтересувало се отъ новия свѣтъ, отишло при единъ голѣмъ ангелъ и му се помолилъ: „Моля ти се, да ме заведешъ въ новия свѣтъ, при хората – при тия, хубавитѣ сѫщества, които Богъ създалъ“. Треперило сърдцето на ангелчето да види хората. Голѣмиятъ ангелъ го турилъ на крилата си, донесълъ го на земята. То казало: „Казахъ ти да ме заведешъ при хората, ти ме заведе въ ада“. – „Това сѫ още хората“. При сегашнитѣ условия мѫчно е човѣкъ да се прояви такъвъ, какъвто е. Всѣки го е страхъ и трепери. Ние нѣмаме още онази свобода на душата, че както Бога да бѫдемъ въ Божието изобилие. Нѣкои (се) уповаватъ въ Господа безъ да работятъ, безъ да учатъ. Искатъ да бѫдатъ богати, безъ да иматъ Любовьта. Искатъ да бѫдатъ богати, безъ да иматъ Мѫдростьта. Искатъ да бѫдатъ богати, безъ да иматъ Истината. Богатството е законно, когато е минала Любовьта. Богатството е законно, когато е минала Мѫдростьта, Истината. Знанието е законно, ако е минала Любовьта и Мѫдростьта. Здравето е законно, ако е минала Любовьта. По този начинъ, ако вървите, ще имате ново разбиране. Всѣки единъ отъ васъ, споредъ това, което разбира, (това) върши. Любовьта, както вие я разбирате, я проявявате. Азъ ви говоря за една Любовь, както вашето сърдце я разбира. Че нѣма какво да ми казвате, дали азъ съмъ разбралъ. Щомъ мине Любовьта презъ сърдцето, ще я разберете. Ако ви дамъ едно ядене да ядете, нѣма ли да разберете яденето? Питате ме: „Дали е сладка тази ябълка?“ Ако ме питате, дали е сладка ябълката, разбирамъ, че има дефектъ въ вашия вкусь. Щомъ вкусътъ ви е на мѣсто, вие, като ядете ябълката, ще знаете дали е сладка. Азъ виждамъ, като ядете ябълката, образува се една усмивка. Ти вкусишъ ябълката (и) започнешъ да се чумеришъ. (Тогава) виждамъ, че вкусътъ ти е повреденъ.

Ако нашето сърдце е здраво, ако нашиятъ умъ е здравъ, ако нашата душа е здрава, по човѣшки говоря – нѣщата сѫ разбрани. Ако сърдцето ни не е здраво, ако умътъ ни не е здравъ – нѣщата всѣкога оставатъ неразбрани.

Сега нѣкои отъ насъ ще кажете: „Да бѣхме започнали отрано“. Първитѣ хора, Адамъ и Ева, нали започнаха рано. Вие мислите, ако започнете първи, ще направите нѣщо. Най-първо, Адамъ и Ева започнаха въ райската градина, при най-хубавитѣ условия. Тогава поставиха тя да се занимава съ растителното царство. Адамъ да се занимава съ животинското царство, да го изучава. Единъ день, по едно невнимание, ученицитѣ не разбраха и ядоха отъ едно отровно растение. Защото има известни отрови въ природата, като ги ядешъ, най-първо нѣма да чувствувашъ отровата, но следъ 6–7 месеца ще усѣтишъ въздействието на отровата въ себе си. Има и отровни мисли. Една мисъль можешъ да внесешъ въ човѣка и да го отровишъ. Ако се тури човѣкъ въ единъ магнетиченъ сънь, (а) всички хора не се поддаватъ, но нѣкой човѣкъ съ слаба воля, ако се тури въ магнетичния сънь и му кажете следъ 6 месеца да иде и да открадне отнѣкѫде, като се събуди, той нищо не помни. Но следъ 6 месеца, като дойде въ този опредѣленъ день, той ще иде и ще открадне. Та всички вие вършите нѣкои престѫпления по внушение. Като дойде 6-я месецъ, ще го направите. Кажете: Днесъ направихъ една глупость. Но глупостьта седи, че преди 6 месеца ви турили въ магнетичния сънь и сѫ ви внушили. И да ви кажа кой ви е внушилъ: или баща ви, или майка ви, или дѣдо ви, или прадѣдо ви. Ако вие вървите по линията на баща си, когато вие сте заченати въ утробата на майката, баща ви намислилъ да направи престѫпление и не го е направилъ, вие ще го направите. Ако бащата е намислилъ да направи нѣщо добро, ако вие вървите по негова линия, той не го е направилъ, като се родишъ – ти ще направишъ доброто. Тъй щото, като дойдешъ въ живота, каквото е намислилъ баща ти, майка ти, като направишъ това, което тѣ сѫ мислили, тогава ще вършишъ онова, което ти мислишъ. Виждате, какъ сме въ зависимость. Затова се говори да имаме добри майки и бащи, за да (ни) улеснятъ. И Любовьта трѣбва да дойде въ свѣта, за да улесни възпитанието на хората. Та ви казвамъ: Единствената сила въ свѣта, която може да избави ученицитѣ въ свѣта и цѣлия свѣтъ може да избави отъ лошия пѫть, то е Любовьта. То е като методъ за самовъзпитание, методъ за подмладяване, методъ за здраве, методъ за щастие, за всичко. Любовьта, като дойде, Любовьта има начини да дойде Мѫдростьта, да дойде и Истината. Вземете сега като ученици и приложете въ най-малъкъ размѣръ, хомеопатически, съ малки дози. Представете се единъ цѣрь отъ 30-то дѣление. Въ първото дѣление имате единъ резултатъ, (като) отъ 10 грама захаръ. За второто шише ще вземемъ една капка отъ този разтворъ и ще го туримъ въ второто шише, което има пакъ 100 грама. Отъ второто шише ще вземемъ една капка и ще туримъ въ третото. И така ще разредяваме, докато се получи 30-то дѣление. То е една микроскопическа часть. Тая малка часть, тия хомеопатически лѣкове, въздействуватъ на човѣка. Та казвамъ: Най-малкото усилие въ свѣта, което може да употрѣбите отъ 30-то дѣление, като го вземете, следъ време ще произведе голѣмъ резултатъ. Не действувайте сега съ голѣми дози. То е скѫпо, то не е заради васъ. Вие досега сте били все алопатични. Сега ви препорѫчвамъ метода на хомеопатията. Следъ туй има други методи. Хората, като дойдатъ да употрѣбятъ този методъ, той ще освободи човѣка. Единъ човѣкъ не може да бѫде свободенъ, ако той не е миналъ по пѫтя на Мѫдростьта и Истината. Казвамъ: Въ всинца трѣбва да се създаде желание да учите. И то е хубавото – да учите. Да предпочитате една любовна постѫпка отъ една постѫпка на безлюбието. Сега минавате нѣщо (и) казвате: „Този пѫть, защо ли е?“ Виждате единъ червей (и) казвате: „Защо ли Господь го е създалъ?“ Видите магарешки тръни (и) казвате: „Защо ли Господь ги е създалъ?“ Виждате цигански трънъ (и) казвате: „Защо ли Господь го е създалъ?“ Какво седи въ циганския трънъ? – Той е войникъ, въорѫженъ съ своето орѫжие, война има, циганскиятъ трънъ е въорѫженъ. (Той) казва: „Който минава отъ тукъ безъ позволение, не може (да мине)“. Сега остава другото въ васъ: „Ами, което досега сме мислили, какво да правимъ съ него?“ Ако ме питате, ето какво бихъ ви отговорилъ: Ако азъ имамъ една развалена захарь, пъкъ ми дадатъ една бучка отъ хубавата захарь, ще ида, ще хвърля въ нѣкое езеро и въ морето развалената, да се разтопи. Идете въ морето и всичко онова развалено, хвърлете го тамъ, пъкъ дръжте хубавата бучка. Не мислете за другото. Новото така ще дойде въ свѣта. Вие искате да облѣчете Божественитѣ нѣща въ човѣшка форма. Трѣбва да бѫдете майсторъ. Какъ ще си представите, като дойде Любовьта? Каква ще (си) я представимъ, като дойде Любовьта? Азъ тъй си я представямъ: Представямъ си една млада мома, която минава презъ всичкитѣ изкушения и мѫчнотии, безъ да се огрѣши. Азъ си представямъ Любовьта като младъ момъкъ, който минава презъ всичкитѣ изпитания въ живота, безъ да се огрѣши. Азъ считамъ, (че е) една мома, която се е занимавала съ Мѫдростьта, минала всичкитѣ изпитания, безъ да се огрѣши. И момъкътъ сѫщо. Считамъ, че една мома е минала Истината, която (мома) е минала презъ всичкитѣ изпитания, безъ да изгуби своята свобода. (Нѣкой) казва: „Изгубихъ си свободата“. Щомъ си изгубилъ свободата, показва, че не си уменъ. Ако човѣкъ си изгубилъ паритѣ, какво показва това? Може да сѫ скѫсани джобоветѣ. Човѣкъ, на който се кѫсатъ джобоветѣ, уменъ ли е? Човѣкъ, който забравя нѣщо, уменъ ли е? Човѣкъ, който губи паритѣ си, уменъ ли е? (Нѣкой) казва: „Забравямъ“. – Щомъ забравяшъ , коя е причината за забравянето?

Вие сега се зарадвайте, че сте натоварени въ този пѫть. Не съжалявайте, че дотукъ сте дошли. Ако не бѣхте така натоварени, не щѣхъ да ви говоря. Азъ говоря на натоваренитѣ. Нѣкой ще каже: „Той е по-натоваренъ отъ мене“. Всѣки е натоваренъ толкозъ, колкото може да носи. Всѣки отъ васъ се е натоварилъ повече, отколкото може да носи. Има ли нѣкой, който да не е нервенъ? Натоварениятъ повече – не може да търпи. Разтовари се, ще станешъ уменъ. Разтовари се, ще станешъ свободенъ. Разтовари се, ще възприемешъ Любовьта. Разтоварете се, освободете сърдцето си. Разтоварете сърдцето си отъ голѣмия товаръ. Разтоварете ума си отъ голѣмия товаръ. Да не е натоваренъ умътъ. Нѣкои казватъ: „Тѣ сѫ толкозъ леки мислитѣ“. Нѣкой пѫть казватъ: „Тежатъ мислитѣ“. – Не туряйте тежки мисли. Ако ви дамъ единъ левъ, какво ще направите? Ако ви дамъ единъ книженъ левъ, единъ сребъренъ левъ и единъ златенъ левъ, какво ще направите? Ако азъ съмъ на вашето мѣсто, като взема книжния левъ, ще напиша едно писмо. Като взема сребърния левъ, ще ида да лѣкувамъ хората. А пъкъ, като получа единъ златенъ левъ, съ него ще ходя да разпространявамъ щастието на хората, да оправямъ пѫтя му. Съ единъ левъ ще оправямъ пѫтя. Иде нѣкой, не е щастливъ. Ще туря златния левъ въ вода да седи 10 секунди и ще кажа: „Пий тази вода и ще ти мине“. Вие, като погледнете, ще кажете: „Единъ книженъ левъ, какво може да направи?“ Човѣкътъ на Любовьта е мощенъ. Човѣкътъ на знанието е мощенъ. Човѣкътъ на свободата е мощенъ, всичко може да направи. Имате една велика задача въ свѣта. Казвате: „Свърши се“. Свърши се онзи безпорядъкъ. Ние вече излизаме отъ 13-тата сфера, изъ Кали Юга излизаме вече. Половината отъ човѣчеството вече е излѣзло и още половината седятъ презъ Червеното море. Половината отъ човѣчеството сѫ го минали и още нѣколко години и всички ще излѣзатъ изъ Кали Юга. Като излѣзете презъ този периодъ, ще дойдатъ добритѣ условия. Сега тукъ-тамъ ставатъ малки работи. И нѣкои отъ васъ се дразните. Иде една хубава епоха, за която трѣбва да бѫдете готови. Вие казвате: „Какъ ще дойде Царството Божие?“ – Иде Царството Божие. Всѣки единъ отъ васъ, който отвори за пръвъ пѫть своитѣ кепенци, Божието ухание ще нахлуе въ стаята и вие ще се стопите. Всичкитѣ само да излѣзете отвънъ, кепенцитѣ си отворете. Затворенитѣ кепенци отворете. Сърдцето е затворено, отворете го. Умътъ е затворенъ, отворете го. (Духътъ) е затворенъ, отворете го. Душата е затворена, отворете я. Туй значи, да излѣзете изъ затвора, изъ този дълъгъ затворъ, въ който всички хора сѫ затворени. Като четете апостолъ Павелъ, (той) казва въ посланията, че всички били турени въ затвора. Сега иде общото освобождение на всички ученици. Тия ученици ги наричатъ вѣрващи. Хора на Любовьта. Каквито и да сѫ, всички ония, които търсятъ Бога на Любовьта, за тѣхъ иде новата епоха. И така, въ Писанието казва Богъ: „Ще се заселя между тѣхъ, тѣ ще ми бѫдатъ синове и азъ ще имъ бѫда баща, между тѣхъ ще живѣя. Всички ще бѫдатъ научени отъ Господа“. Ако Любовьта дойде, всички ще бѫдатъ научени. Но сега, при сегашнитѣ условия, не можете да бѫдете научени.

Сега, като излѣзете отвънъ, ще кажете: „Какво искаше Учительтъ да каже?“ Сега, каквото ви казвамъ, нали го разбрахте? Азъ зная, кое не разбирате. Но, като го близнете малко, нали поразбрахте? Че не знаете, какво нѣщо е щастието, но нали усѣтихте една малка сладчина. Това онадеждване, малката надежда, която прониква въ сърдцето, малката надежда, която прониква въ ума, малката надежда, която прониква въ волята – то сѫ Божии благословения. Другото е въпросъ на време. Тия, малкитѣ нѣща, които сега може да придобиете, следъ време може да ви донесатъ най-голѣмитѣ блага, които вие очаквате. И ви казвамъ думитѣ Христови: „Които чуятъ гласа ми, ще станатъ, ще оживѣятъ, ще възкръснатъ“. Които чуятъ гласа на Любовьта, които чуятъ гласа на Мѫдростьта, които чуятъ гласа на Истината, тѣ ще станатъ. Казвамъ: Като сте чули, не туряйте юргана (и) да кажете: „Още какво може да стане?“ Станете отъ леглото, направете го, облѣчете се хубаво, направете си една благодарствена молитва, че сте се събудили. Благодарете на Господа, зарадвайте се. Кажете: „Колко е хубавъ свѣтътъ“.

Днесъ ви говорихъ по пѫтя на Любовьта.

Отче нашъ.

ХХ година
5. Лекция на Общия Окултенъ класъ
23 октомврий 1940 год., Срѣда, 5 ч.с.
Изгрѣвъ.


Facebook коментари

#2 Hristo Vatev

Hristo Vatev

    Administrator

  • Усърден работник
  • 3506 Мнения:
  • Отговорете на въпроса:1864

Публикувано 14 октомври 2012 - 20:35

От книгата, "Всеки ден по една добра мисъл". Общ окултен клас. Година XX (1940–1941). Том I.
Първо издание. София, Издателство „Урания“, 1997
Книгата за теглене - PDF
Съдържание на томчето


ПО ПЪТЯ НА ЛЮБОВТА



Добрата молитва. Фир-фюр-фен.

Ще прочета само няколко стиха от 5 глава от Евангелието на Йоан, 22-24 стих.

(Прочете се темата.) Тема, върху която никой не е писал досега.

Качествата на истинският ученик. Ученик е онзи, който никога не остарява. Всеки, който остарява, не е ученик. (Това) е едно правило. Всеки, който всякога се учи, е ученик. Онзи, който не се учи, не е ученик. Ако започна да ви говоря, всинца няма да се интересувате по единствената причина, понеже занятията ви са различни. Занаятът е мода. Занаятът, то са упражнения, които трябва да се разрешат. Вземете готвача – от какво се интересува? – Той се интересува от кухнята. Художникът от какво се интересува? – От боите, от платното, от четките. Музикантът се интересува от инструментите си – от пианото, от цигулката, от китарата. Поетът се интересува от своето перо, от поезията, от стиховете. Историкът се интересува от своята история и т.н. Но животът не е само история. Животът не е само кухня. Животът не е само поезия. Сега ще кажете: какво нещо е животът? – Туй, което преживявате, това е животът. Сега вие искате някакъв живот, въображаем живот, и вие не го знаете. В свещените книги е определено, че този живот, към който се стремите, е онзи, истинският живот – да познаем Единнаго, Истиннаго Бога. Този Истинен Бог вие не разбирате. Какво значи Истина? Какво значи Бог? Елементите не знаете. Вие не знаете думата Бог колко качества има. Какво разбирате под думата Бог? Какво разбирате под думата Истина? Не само да се каже, че нищо не разбирате. Думата Истина разно определят хората. Само две неща в света може да говорят за Истината. Само Любовта може да говори за Истината. Само Мъдростта може да говори за Истината. Всички други трябва да мълчат. Когато вие искате да говорите за Истината, трябва да ви посети Любовта. Тогава имате право да говорите. Когато искате да говорите за Истината, трябва да ви посети Мъдростта. Тогава имате право да говорите. Вън от това вие трябва да мълчите. Ще кажете: „Че какво ще научим в мълчанието?“ – Няма по-красиво нещо от мълчанието. Да мълчи човек, красота има (в това). Красивият човек е мълчалив. В говора красота не се изявява. В говора друго нещо се изявява. За да бъдеш красив, трябва да бъдеш мълчалив. Не мълчалив като статуя. Кой човек е мълчалив? – Здравият човек, умният човек, добрият човек. Те са мълчаливи. Ще кажете: „Много се е говорило.“ Има още много да се говори. То е началото на говоренето.

Вие, за пример, научили ли сте първата буква А? Не знаете произхода на тази буква какъв е. Имате буквата Б, вие знаете буквата Б, но не знаете нейния произход. Какъв е произходът на буквата Б? Вие пишете буквата В, знаете тази буква, употребявате я, но какъв е произходът й – не знаете. Ако някой път проучвате най-хубавите ябълки, как ще ги проучвате? Ако ги проучвате теоретически, вие не ще имате едно пълно понятие за тях. Ако, като ги проучвате и ги вкусвате, ще имате друго понятие. По какво се отличава една ябълка? Който иска да бъде красив – ябълки трябва да яде. Онзи, който яде ябълки, ще се натовари с най-големите страдания. Яденето (на) ябълки е най-скъпото ядене. Като ядеш, ще ти трябва такава голяма сума, че като ядеш три-четири пъти, ще кажеш: „Няма да ям.“ Не че не искаш да ядеш, но трябва да се плаща скъпо. Тогава ще кажете: „Да ядем проста храна.“ (Но) има опасност. Тия, скъпите храни, съдържат здрави храни за човека. Тогава каква е целта на яденето? В годината ще си позволиш само едно ядене от ябълки. То ще ти държи за цяла година, ще те топли. Пък ако ядете обикновена храна: по някой път ще ядете, но нищо не се добива от обикновената храна. От обикновената храна се добиват болести. Ту крак ще те заболи, ту хълбок ще те заболи, гръбнак ще те заболи, рамо ще те заболи, ръка ще те заболи, око, уста, стомах, ту дробовете, ту нервност – всичко това иде от простите храни, които са много евтини – по за един, два лева. По някой път имате евтини сладкиши, по някой път – с яйца направени. В тия сладкиши колкото здрави яйца са турени, толкоз и развалени. Как ще бъдеш здрав като ядеш неща, направени от развалени яйца? Щом се разболееш (това) показва, че храната, която си ял (е) била нечиста.

Сега искам да разсъждавате. Казвате: говорете ни как старите хора да се подмладяват. Старите хора ще идат в небето. Там има място за стари. Сега в цялата епоха има място само за един стар човек. Приготовлява се място само за един стар човек. В небето имало 24 старци. Сега се приготовлява място още за един. Всички вие сте станали кандидати за този, стария човек. Вероятността е много малка. Два милиарда хора има на земята и едва само един шанс. Тогава вие искате нещо, което не е постижимо. След колко милиона години вие, ако се стремите, ако сте взели билет от една лотария, която има два милиарда номера, след колко милиона години ще ви се падне най-голямата премия? Сега не говоря за обезсърчаване, но за изяснение на нещата. Казвате: остарях. – Да сте остарели аз (ще) се радвам, но не сте остарели. Казва някой: ние се подмладихме. – Но не сте се подмладили. Процесът на подмладяването е съвсем друг. Процесът на остаряването е съвсем друг. Всички хора, които възприемат Любовта, се подмладяват. Всички, които приемат Мъдростта, остаряват. Тогава вие считате, че онзи, който е приел Любовта, трябва да му служи. Вие казвате „немощно дете, глупаво“. Право е туй, тъй разбирате Любовта. Казвате: „Всички глупости се вършат в Любовта.“ Когато имал Любовта, глупости вършил. Когато приел Мъдростта, станал слаб, хилав, изкуфяла глава. Казвате: „Той е стар вече.“ Тогава питам: ако Любовта е слаба и Мъдростта изкуфяла, кое е съдържанието в живота? Понятието, което имате за старостта е такова. Който (е) остарял, казва: „Остарях вече, краката не държат, храносмилането не е добро, не е вкусно, зъбите изпопадали.“ Че какъв човек е това? Той има неправилна мисъл. Той мисли после как ще свърши живота си. Вие не мислете за свършването на живота. Тя е погрешна идея. Казвате: „Как ще свършим живота?“ Ако животът се свършваше, той тогава не заслужаваше да го имаме. Животът не се свършва. Любовта не се дели, Мъдростта не се притежава. Животът не се завладява. Вие искате да завладявате живота. Вие искате Мъдростта да ви стане притежание, Любовта да ви стане слугиня. Те са неща невъзможни в света. Любовта се спира едва триста хилядна част от секундата покрай човека, като минава при всекого според дефиницията на светлината. Щом мине оставя всичкото благо, което има и замине. Вие мислите, че Любовта е при вас. Вие мислите колко ви обича пък нея я няма, обикаля света.

Вие всички се разочаровате и казвате, че няма обич. Какво нещо е обичта и любовта? Да любиш един човек, значи да му донесеш Божието благо. То значи Любов. Да обичаш един човек, то значи да му донесеш условията, при които той може да развива тези блага. То е донякъде правилното разбиране.

Като ученици вие трябва да разбирате А. Всякога, когато изучавате А, ти ще се товариш. Когато се натовариш с един научен материал, то е А. Правилно когато се натовариш, ще се радваш. Когато правилно не се натовариш със знание, то е скръб и страдание. Неразбраното А е страдание, а разбраното А е добродетел. Следователно: страдате, понеже не сте разбрали А. Ставате добър, понеже сте разбрали А. Следователно: всичко зависи от А-то. Господ казва за себе си: „Аз съм, който съм.“ На английски е (така): ("I ат ??? I ат") – Ти казваш: „Аз съм.“ Щом ти си аз, познал ли си Любовта? Ако ти си познал Любовта, в тебе ще се зароди един стремеж да учиш, ще се подмладиш. Щом се подмладиш, учението иде като една необходимост. Вие сега имате една къща, мислите за къщата (как) да я изплатите. Че то не заслужава да мислиш. После имаш един вол, мислиш да го храниш. Че този вол ти ли ще го храниш? Той сам се храни. Казваш: „Аз храня вола.“ Ти имаш едно дете (и) казваш: „Какво ще стане с детето ми?“ Какво ще стане с детето ти? Че туй дете ти ли си го създал? Да мислиш какво ще стане с детето ти то е все едно, както учените хора сега мислят какво ще стане със земята след милиони години; какво ще стане със слънцето след милиони години. Че щяло да загасне. Откъде изваждат своите заключения? Понеже човешките огньове загасват (те) мислят, че и Божествените ще загаснат. „Олла белир“ – казват турците. Възможно е. Предположение. Защо загасват огньовете на земята? От икономични съображения. Досега астрономите, които са наблюдавали месечината виждат, че има светли точки и ги обясняват по разни начини. Един ден един мой приятел, (на) който му казах да наблюдава тия светли места, казва: „Това са запалени свещи на месечината.“ Тия хора там са разбрали вечния огън и са запалили от бяла светлина така големи свещи, че от хиляди години светят там. Като запали тия, големите светила хвърлят и сенки, и светли лъчи излизат от там, греят се там. Даже когато месечината е осветена от слънцето, тогава тяхната светлина е по-ярка от светлината на луната – светлината, която се отразява от слънцето. Светлината, която тези точки издават от себе си, е по-ярка, отколкото светлината, която приемат от слънцето. Сега вие ще кажете: „Че какво ни интересува, че на месечината имало такива светли точки?“ А какво ви интересува? Защото, ако на месечината нямаше тия светлини, (а) месечината е главата ви, тогава ще изгасне светлината във вас, във вас мисълта ще изгасне. Ако изгасне слънцето, животът във вас ще изгасне, нищо повече. Един ден ако започнете да мислите, че слънцето ще изгасне, бъдете уверени, че вие ще изгубите живота. Ако мислите, че месечината е мъртва, че в нея всичко е мъртво, няма никаква разумност, вие ще оглупеете. Така не се мисли. Бог създал месечината за ума. Той създал слънцето за сърцето. Защото сърцето има по-голяма нужда от помощ. Умът има по-малка нужда от помощ. То са ред разсъждения. Аз не искам вие да вярвате в тия работи. Това са факти, то не е въпрос за вяра. Това са факти, които съществуват в природата. Ние сме тясно свързани. Вие започнете да мислите. Аз не искам да ви доказвам това. Всяко нещо, което се доказва, то не е истинско. Ако аз ви определям, че човек е същество с два крака, с две ръце, доказвам, че и кокошката е с два крака, следователно: кокошката е човек. Но кокошката има ли човешка глава? Пък и краката й не са като човешките. Краката й нямат по пет пръста. По колко пръста имат? По четири пръста: три отпред и един отзад. Вие сега мислите по старому. Кокошката – това са старите хора, едновремешните стари хора, които са мислили, и според мисълта са я направили. Старите хора едно време направиха кокошката. Аз и това не искам да ви доказвам. То няма нужда от доказателство. Що представя птицата? Тя представя човешката мисъл във всички свои разнообразни форми. Птиците са емблема на човешкия ум. Че те оперират в едно пространство по-широко, отколкото млекопитаещите. Млекопитаещите се движат върху твърдата почва. Птиците, като се движат по твърдата почва, движат се и във въздуха. Птиците отдавна се движат в третото измерение. Човек едва сега, в този век, започва да се движи в третото измерение. Сега се качва по-горе, отколкото птиците. Хората едно време имаха едно повърхностно познание за пространството. Мислеха, че пространството е празно горе. Ни най-малко не се оказа, че е празно горе. Сега се оказа, че във въздуха има горе и планини, и долини, и празно пространство.

Аз искам да оставя всичките онези работи, които могат да ви смущават. Някой път някой ще каже, че някоя мисъл е много висока. Когато яденето е скъпо, не яж много от него. Малко вкуси, само си близни. Не е забранено да го близнеш. Близни го – само да имаш едно понятие. Колко ще ти вземат за една бучка, която струва сто лева, една захарна бучка? Колко ще ти вземе да я близнеш? Може да направим един опит: ще донеса една бучка захар и всички вие да я близнете само с върха на езика си. Мислите ли, че тази бучка ще се свърши? Как мислите? Може една бучка да не стигне. Аз мисля, че една бучка ще ви стигне. Сега аз правя сравнение. Животът е една бучка захар. Той никога няма да се свърши. Ти искаш да докоснеш само с върха на езика си. Достатъчно е да близнеш, изменя се състоянието ви. Понеже ние не близваме тази захар постоянно.

В медицината има две теории: едните се наричат алопати, другите – хомеопати. Алопатите са (тези), които употребяват силните, горчиви дози. Хомеопатите употребяват минимални (дози). Цяла аптека на хомеопатите може да изпиеш и да не ти стане нищо. Сега няма да ви говоря потънкости. Но ако изпиете само едно шишенце на алопатите, не зная дали ще останете живи. Един алопат лекар ходил в Азия и лекувал един разболял се манафин*. Дал му едно шишенце с лекарство и му казал да пие по пет капки сутрин, на обяд и вечер. Щяло да му мине за 10-20 дена. Манафинът си казал: „20 дена! Аз трябва да работя. Я да изпия цялото шише, че изведнъж да оздравея.“ Изпил цялото шише и заминал на онзи свят. Сега по някой път всички правите погрешката на манафина. Вие искате всичките блага на живота като манафина. Ще умрете. Там е всичката ви погрешка. Вие искате изведнъж да станете щастливи. Знаете ли какво нещо е щастието? Веднага ще умреш. Вие мислите да станете щастливи. Вашата нервна система, вашата мозъчна система и всичко, което е във вас, не е в състояние да издържи на ония трептения на щастието. Вие ще се разложите, ще изчезнете. Та ви трябват още милиони години за да се приспособите, едва да близнете малко от щастието. В годината по десетина пъти ще ви дадат да близнете. Щастието е цел, към която човек се стреми. Следващата култура, която иде, ние я наричаме култура на щастието. Ще се учите на законите на щастието. Вие не мислете, че щастието може да ви дойде наготово. Аз съм ви дал пътя. Това са го показали и други. За щастието Любовта е път за сърцето – ако искате да добиете щастието чрез сърцето. Ако искате да добиете щастието чрез ума – Мъдростта е път за него. Следователно: по два пътя ще дойде щастието в света. Мекият принцип е въплътен в жените. Жените ги наричам слугините в света. Девите в света, младите моми, приготовляват пътя за щастието. Там ще дойде чрез Любовта. Младите момци приготовляват пътя, по който ще дойде Мъдростта. Децата приготовляват пътя, по който ще дойде Истината в света. Значи, ако вие сте млади моми, приготовлявате пътя за човешкото сърце. Ако вие сте млади момци, приготовлявате пътя за Божествената Мъдрост. Пък, ако сте дете, приготовлявате пътя за Истината. Казват, че децата ще наследят Царството Божие. Но, за да наследите Царството Божие, не само трябва да бъдете дете. Най-първо трябва да бъдете млада мома, после трябва да бъдете млад момък и тогава да бъдете дете. Ако вие не сте били млада мома, ако вие не сте били млад момък, ако вие не сте били млада мома, по който път Любовта да е дошла и, ако не сте били млад момък, по който път Мъдростта (да) е дошла, вие не може да бъдете път на детето, по който Истината може да дойде сега. Това са мои разбирания.

Цитират сега, че ако не станете като малките деца, не може да влезете в Царството Божие. Как да станеш малко дете? Религиозните хора остаряват и децата остаряват. На религиозните хора главите побеляват и на децата побеляват. Питам: каква е разликата? – Има разлика. Има хора, на които главите са побелели, но космите са остри. Има хора, на които космите са побелели, но косата е мека. Какъв е белият дебел косъм, какъв е тънкият бял косъм? – Голяма разлика има. Този, с дебелия косъм, макар да е остарял, много на дебело преде. С тънкия косъм – на тънко преде. Питам: тогава кога се носят дебели дрехи? Това са ред разсъждения. Дебелите дрехи се носят зимно време, тънките – пролетно и лятно време. Ако животът се е усложнил, ако в нас се явява някакво недоволство, неразположение – де сме ние? На тънко ли предем или дебело? Дебели ли дрехи носим или тънки? Щом страдаш, ти си с дебели дрехи, тежи тази дреха.

Казва(те) сега: трябва да се мисли хубаво. Ти не можеш да мислиш хубаво, докато не си страдал. Ти не може да мислиш хубаво, докато не си чувствал хубаво. В сегашния живот всички говорят против сърцето. На онези, красивите моми, кое (е) развалило тяхната красота? Кое (е) развалило красотата на младите момци? – Робството. Младата мома като стане робиня, изгубва своята красота. Като се ангажира целия ден в кухнята да реже лук, пипер, домати, с онази грубата работа...Какво ще стане? Каква красота ще остане? От този, лучения парфюм, като седнеш да режеш лук – плачеш. Нали сте рязали лук? Който не вярва нека като се върне, да вземе от лютия лук и да го накълца – да види какво ще стане. Ще започнат да му текат сълзите. Че всичките нещастия в света от какво произтичат? Ние постоянно кълцаме лук. Необходимо е лукът, който е лют, да го туриш в топла вода, да изгуби от своята лютевина. Като го туриш в гореща вода, тогава го кълцай, няма да ти текат сълзите. Някои от вас искате да знаете произхода на лука. От голям произход е той, понеже е лук. Чесновият лук е лекар. И лукът арпаджик е лекар. Учен е той, алопат. И чесънът е алопат. Те тогава се разделили: в лука има алопати и хомеопати. В пипера има сладък и лют пипер.

В Америка има едни млади краставици – много люти, като нашите шопски чушки. Един американски проповедник обичал тия краставички и като българите, носил си едно шишенце с такива малки краставички и си отрязвал за аперитив. Пътувал той веднаж и така вади шишето, отреже си, пак затвори шишенцето. Пътувал от западна Америка за източна, към Ню Йорк. Вижда го един друг господин, който никога не е опитвал тия краставички, и му казал: „Може ли, господине, да ми услужите с вашето шишенце и аз да си отрежа.“ – „На драго сърце.“ Той никога не е ял такива люти краставички, отрязал си и по американски започнал да се задъхва. Казва: „Ти, господине, какъв си?“ – „Проповедник.“ – „Много пъти аз съм слушал проповедниците да говорят за огнени камъни. Вие сте първият, който ги носи със себе си.“ Всеки един от вас има такива краставички. По някой път предупредете по-малко да вземат от тези краставички.

Та казвам: трябва да измените начина на мисленето си. Аз гледам някой път като ви говоря вие мислите друго. Вие мислите за вашите деца, за вашия мъж, за кухнята, за дрехите, за дърва, за кюмюр. Казвате: „Пари, пари трябват.“ Казвате: „Тези работи сега не ни интересуват.“ Ако вие сте хора на Любовта и на Мъдростта, кюмюрът ще дойде сам при вас. Щом не иде, не сте. Щом дойде Любовта при вас, щом дойде Мъдростта при вас, и кюмюрът ще дойде. Щом Любовта не иде, и кюмюрът го няма. Той, кюмюрът, върви подир Любовта. И дървата вървят подир Любовта. Дето има Л юбов и Мъдрост, подир тях върви и хлябът, и той влиза там. Дето не е Любовта, хлябът и да влезе, той гледа скоро да излезе, иска да се освободи.

Някой път някой ме пита: „Учителю, успял ли съм?“ Сега на всинца ви давам отговор. Всеки един от вас, който не работи с Любовта, не е успял. Всеки един от вас, който не работи с Мъдростта, не е успял. Всеки един от вас, който не работи с Истината, не е успял. Защо ще ви говоря за празни работи? Под думата Любов аз разбирам онова, вечното обновление на човешката душа, онова красивото, което Бог влага. Подмладяването е един Божествен процес на Любовта. В Бога има желание ние да се подмладим. Подмладяването разбира онова щастие, което Бог постоянно приготовлява за нас и всеки ден Той се изявява. За да преценим туй благо е необходима Божествената Мъдрост. Чрез Божествената Мъдрост вие трябва да се учите. Вие сега се учите, докато сте млади. Свършите гимназия, университет (и) вие (вече) мислите, че не се нуждаете (от повече) учене. Едва тогава вие сте способни да бъдете добри ученици. Отделенията, прогимназията, гимназията, университетът – то са забавачници. Отделенията са забавачница, прогимназията е забавачница, гимназията е забавачница, университетът е забавачница. Едва като сте минали през тия категории на забавачницата, ще влезете в Училището на Любовта. И вие ще станете ученик в първо отделение, където започват да се разкриват буквите. Нали в отделенията се откриват буквите?

Питам: вие, които сте натоварени с големи скърби, разбрали ли сте света? – Не сте го разбрали. Като се разтоварите от скърбите, вие сте в състояние да разбирате буквата А. А-то е закон сам да се разтовариш и сам да се натовариш колко да носиш, ни една десета от милиграма повече. Голяма погрешка правят всички хора, че се товарят с ненужни страдания. Мислите какво ще бъде в небето. В небето ще бъдеш както си възприел Любовта. В небето ще бъдеш както си възприел Мъдростта. В небето ще бъдеш както си възприел Истината. Аз не мога да говоря тия неща на публиката. Това аз ви говоря като на ученици. Вие казвате: какви са тия неща? Като дойдеш до Любовта, ти ще отвориш и сърцето си, и ума, и душата, и духа си – всичко ще отвориш за да възприемеш Любовта. Ще имаш всичките добродетели. Ще бъдеш готов да я възприемеш. От гледището на Любовта няма да мислиш, че това е лошо, онова е лошо. От името на Любовта – всичко е добро. Като разбираш нещата – всичко става разумно. Като дойде Любовта, тогава по кал няма да ходиш. Крила имаш (и) като дойде калта – ще хвръкнеш, и дето е сухо – ще слезеш. Мостове не ти трябват. Хляб не ти трябва. Крила като имаш ще кацнеш на някоя череша, хлябът е готов. Ще кацнеш на някоя круша, слива (и) какво ще мислиш, откъде ще дойде хлябът? Като дойде Любовта зима няма да има. Сняг ще има колкото за забавление. Снегът ще бъде топъл, не както сега. Вие като ходите по белия килим, ще усетите една приятна топлина, която излиза из този, студения сняг. Сега този сняг е студен по единствената причина, че Любовта не е там. В нас не е Любовта. Сега снегът е студен по единствената причина, че Мъдростта не е в нас. Сега снегът е студен по единствената причина, че Истината не е в нас. Аз не ви говоря, че сте направили погрешка. Казвам: ние още не сме готови. Нашият организъм не е още готов за встъпителната Любов. Ние опитваме една любов, която е приготовление на Божествената Любов. Когато се яви Любовта, (а) Любовта сега се явява, децата се раждат млади. По Бога са млади, по хората стават стари. После дойде Божествената Мъдрост, направи хората млади. Бог ги подмладява, хората ги остаряват. Ние сега ще престанем да остаряваме. Дръжте в ума си идеята: не мислете за старостта. И да ви побелее главата не мисли заради нея. Вие, като видите някой стар човек, казвате: „И аз ще остарея.“ По този начин не остарявайте вече. Попитайте стария човек, кажете му: „Ти защо остаря?“ Той ще ви каже ето какво: „Млад бях, влюбих се в една мома и тя ми стана другарка. (Тя) ме измъчи. Роди три-четири деца и те ме измъчиха. После тя ме напусна и децата ме напуснаха. И, както виждаш, никого нямам и главата ми побеля.“ Тогава той, старият човек, ще ви попита: „Какво да правя сега?“ Аз ще му кажа така: втори път като дойдеш на земята не взимай за другарка мома, в сърцето на която любовта не е минала. Не взимай за другарка мома, в ума на която Мъдростта не е минала. И не взимай за другарка (мома), през тялото на която Истината не е минала. Казвам ви какво трябва да се прави. През сърцето трябва да мине Любовта, през ума трябва да мине Мъдростта и през душата трябва да мине Истината на една мома и тогава момата е за женитба. Ако искаш да бъдеш щастлив – жени се за такава мома. Пък ако искаш да ти побелее главата, жени се за друга мома. Вие ще кажете: „Ние, които сме сега, да се женим ли?“ Вие сте чудни. Че вие не по добра воля се оженихте, вас ви натрапиха женитбата. Като хванат някого, че му турят шинел, шапка и стане войник, (а) той не иска да стане войник. Когато те турят в затвора, ти не по добра воля отиваш. Отиваш, защото ти налагат хората. Отиваш в затвора (и) казваш: „Няма какво да се прави.“ Ние претърпяваме неща на миналото. Има едно неразбиране, което ни се налага. Че сродните души трябва да общуват – то е закон. Но, понеже Любовта в света не царува, понеже Мъдростта не царува и понеже Истината не царува, вследствие на това се зараждат всичките тия нещастия, които в целия свят ги има. Как ще възпитаваш човека без Любов, без Мъдрост и без Истина? Според новото схващане, когато се обличаш, в дрехата да има ухание на Любовта. Когато се обличаш във външната форма, в красотата, в цвета на дрехата да има Мъдрост. Когато се обличаш, хубавата страна е дрехите да бъдат топли. Как ще стане? Ако ти си овчар, ето как ще стане тази работа: като пасеш овцете, за да се добие тази вълна, ти никога не трябва да помислиш за никоя овца нищо лошо, нито да си нахокал някоя овца, нито да си (я) ударил. Ние обичаме да бием. Не че в света не трябва да се бие. Вие с бухалка биете дрехите. Не е лошо – дрехата ще се изчисти. Туряте една дреха в коритото – измъчвате (я), биете я. Право ли е (това)? – Не е право. Казвате: трябва да се пере. Как? Как се пере, да кажем, една риза? Каква топлина вие туряте на водата, когато перете? На една дреха, когато я перете, не туряйте повече от 41 градуса. Сега много жени си осакатяват ръцете от пране, осакатяват си пръстите. Вие, като перете, туряте първо гореща вода, която е 45-50 и повече градуса. Някога едва можете да издържате горещината. След туй веднага перете в студена вода. Първо се разширяват ръцете, после се свиват. В туй свиване на организма ръцете започват да се втвърдяват. Аз съм наблюдавал, (когато) перат с топла вода и после веднага в студена вода перат. Никаква студена вода не туряйте. Переш с топла вода, изпери ги с топла. И после, като ги изперете, не ги простирайте веднага, но нека да поседят, да ви изсъхнат ръцете. Турете ръкавици и тогава прострете дрехите на въжето. Това е, ако искате да бъдете здрави.

После, друго нещо помнете: никога не вършете една работа, която не обичате. Може някой път да ви заставят насила. Като ученици винаги трябва да вършите една работа по обич. Да не е насила, да кажете: „Няма какво да се прави.“ Сега говорим какъв трябва да бъде ученикът. Ученикът трябва да върши работа по любов. Любовта трябва да е основа. Туй, което не обичате като свободни, не го вършете. Вършете само онова, което обичате. Имате едно лекарство. Ако не го обичате, не го вземайте. Ако го обичате, вземете го, ще ви помогне. Имате една дреха. Не я обичате – не я носете. Имате една дреха. Обичате я, обличайте я. Не правете опит с неща, които не обичате. После, шият ви една дреха. Ако не я обичате, не я носете. Идете при някой шивач. Ако го обичате, той ще ви ушие една хубава дреха. Идете при шивач, когото обичате, че като го погледнете да го харесате. Ако не го харесате, няма да ви скрои дрехата както трябва.

Сега не искам да се изпоплашите. Ако се плашите, не сте ученици. Не че вие не сте ученици, ами вие няма да може да се ползувате. Сега някои от вас ще кажете: „Влез в положението ни.“ Аз влизам в положението ви.

Аз бях малко бяло цвете в планината. Там растях. Всички, които минаваха покрай мене, се усмихваха. Аз пълнех планината с моето ухание. Един ден мина красиво ангелче, взе ме от планината и ме посади в своята градина. Първия ден, когато се облякох със своята бяла дрешка, то ме нарече кокиче. Втория ден, като се облякох с бяла дрешка, то ме нарече бяла роза. Третия ден, като се облякох с бяла дрешка, то ме нарече карамфилче. Четвъртия ден, като се облякох със своята бяла дрешка, то ме нарече зюмбюлче. Кое било туй ангелче? – Туй цвете разправя как това ангелче идвало всяка сутрин, че го поливало с водица и се усмихвало. Но един ден бялото кокиче забелязало, че сълзи текат от очите на ангелчето. Питам: защо са текли сълзи от очите на ангелчето?

Едно време едно ангелче като чуло, че Бог създал света, заинтересувало се от новия свят, отишло при един голям ангел и му се помолил: „Моля ти се да ме заведеш в новия свят при хората – при тия, хубавите същества, които Бог създал.“ Треперило сърцето на ангелчето да види хората. Големият ангел го турил на крилата си, донесъл го на земята. То казало: „Казах ти да ме заведеш при хората, ти ме заведе в ада.“ – „Това са още хората.“ При сегашните условия мъчно е човек да се прояви такъв, какъвто е. Всеки го е страх и трепери. Ние нямаме още онази свобода на душата, че както Бога да бъдем в Божието изобилие. Някои (се) уповават в Господа без да работят, без да учат. Искат да бъдат богати, без да имат Любовта. Искат да бъдат богати, без да имат Мъдростта. Искат да бъдат богати, без да имат Истината. Богатството е законно, когато е минала Любовта. Богатството е законно, когато е минала Мъдростта, Истината. Знанието е законно, ако е минала Любовта и Мъдростта. Здравето е законно, ако е минала Любовта. По този начин ако вървите, ще имате ново разбиране. Всеки един от вас според това, което разбира, (това) върши. Любовта, както вие я разбирате, я проявявате. Аз ви говоря за една Любов, както вашето сърце я разбира. Че няма какво да ми казвате дали аз съм разбрал. Щом мине Любовта през сърцето, ще я разберете. Ако ви дам едно ядене да ядете, няма ли да разберете яденето? Питате ме: „Дали е сладка тази ябълка?“ Ако ме питате дали е сладка ябълката, разбирам, че има дефект във вашия вкус. Щом вкусът ви е на място, вие като ядете ябълката, ще знаете дали е сладка. Аз виждам като ядете ябълката, образува се една усмивка. Ти вкусиш ябълката (и) започнеш да се чумериш. (Тогава) виждам, че вкусът ти е повреден.

Ако нашето сърце е здраво, ако нашият ум е здрав, ако нашата душа е здрава, по човешки говоря – нещата са разбрани. Ако сърцето ни не е здраво, ако умът ни не е здрав – нещата всякога остават неразбрани.

Сега някои от нас ще кажете: „Да бяхме започнали отрано.“ Първите хора – Адам и Ева, нали започнаха рано. Вие мислите ако започнете първи, ще направите нещо. Най-първо, Адам и Ева започнаха в райската градина, при най-хубавите условия. Тогава поставиха тя да се занимава с растителното царство. Адам да се занимава с животинското царство, да го изучава. Един ден, по едно невнимание, учениците не разбраха и ядоха от едно отровно растение. Защото има известни отрови в природата като ги ядеш, най-първо няма да чувстваш отровата, но след 6-7 месеца ще усетиш въздействието на отровата в себе си. Има и отровни мисли. Една мисъл можеш да внесеш в човека и да го отровиш. Ако се тури човек в един магнетичен сън, (а) всички хора не се поддават, но някой човек със слаба воля, ако се тури в магнетичния сън и му кажете след 6 месеца да иде и да открадне отнякъде, като се събуди, той нищо не помни. Но след 6 месеца, като дойде в този определен ден, той ще иде и ще открадне. Та всички вие вършите някои престъпления по внушение. Като дойде 6-ия месец, ще го направите. Кажете: днес направих една глупост. Но глупостта седи, че преди 6 месеца ви турили в магнетичния сън и са ви внушили. И да ви кажа кой ви е внушил: или баща ви, или майка ви, или дядо ви, или прадядо ви. Ако вие вървите по линията на баща си, когато вие сте заченати в утробата на майката, баща ви намислил да направи престъпление и не го е направил, вие ще го направите. Ако бащата е намислил да направи нещо добро, ако вие вървите по негова линия, той не го е направил, като се родиш – ти ще направиш доброто. Тъй щото като дойдеш в живота, каквото е намислил баща ти, майка ти, като направиш това, което те са мислили, тогава ще вършиш онова, което ти мислиш. Виждате как сме в зависимост. Затова се говори да имаме добри майки и бащи, за да (ни) улеснят. И Любовта трябва да дойде в света, за да улесни възпитанието на хората. Та ви казвам: единствената сила в света, която може да избави учениците в света и целия свят може да избави от лошия път, то е Любовта. То е като метод за самовъзпитание, метод за подмладяване, метод за здраве, метод за щастие, за всичко. Любовта като дойде, Любовта има начини да доведе Мъдростта, да дойде и Истината. Вземете сега като ученици и приложете в най-малък размер, хомеопатически, с малки дози. Представете си един цяр от 30-то деление. В първото деление имате един резултат (като) от 10 грама захар. За второто шише ще вземем една капка от този разтвор и ще го турим във второто шише, което има пак 100 грама. От второто шише ще вземем една капка и ще турим в третото. И така ще разреждаме, докато се получи 30-то деление. То е една микроскопическа част. Тая малка част, тия хомеопатически лекове, въздействат на човека. Та казвам: най-малкото усилие в света, което може да употребите от 30-то деление като го вземете, след време ще произведе голям резултат. Не действайте сега с големи дози. То е скъпо, то не е заради вас. Вие досега сте били все алопатични. Сега ви препоръчвам метода на хомеопатията*. След туй има други методи. Хората, като дойдат да употребят този метод, той ще освободи човека. Един човек не може да бъде свободен, ако той не е минал по пътя на Мъдростта и Истината. Казвам: във всинца трябва да се създаде желание да учите. И то е хубавото – да учите. Да предпочитате една любовна постъпка от една постъпка на безлюбието. Сега минавате нещо (и) казвате: „Този път защо ли е?“ Виждате един червей (и) казвате: „Защо ли Господ го е създал?“ Видите магарешки тръни (и) казвате: „Защо ли Господ ги е създал?“ Виждате цигански трън (и) казвате: „Защо ли Господ го е създал?“ Какво седи в циганския трън? – Той е войник, въоръжен със своето оръжие, война има, циганският трън е въоръжен. (Той) казва: „Който минава оттук без позволение, не може (да мине)“. Сега остава другото във вас: „Ами което досега сме мислили, какво да правим с него?“ Ако ме питате, ето какво бих ви отговорил: ако аз имам една развалена захар, пък ми дадат една бучка от хубавата захар ще ида, ще хвърля в някое езеро и в морето развалената да се разтопи. Идете в морето и всичко онова развалено хвърлете го там, пък дръжте хубавата бучка. Не мислете за другото. Новото така ще дойде в света. Вие искате да облечете Божествените неща в човешка форма. Трябва да бъдете майстор. Как ще си представите като дойде Любовта? Каква ще (си) я представим като дойде Любовта? Аз тъй си я представям: представям си една млада мома, която минава през всичките изкушения и мъчнотии, без да се огреши. Аз си представям Любовта като млад момък, който минава през всичките изпитания в живота, без да се огреши. Аз считам, (че е) една мома, която се е занимавала с Мъдростта, минала всичките изпитания, без да се огреши. И момъкът също. Считам, че една мома е минала Истината, която (мома) е минала през всичките изпитания, без да изгуби своята свобода. (Някой) казва: „Изгубих си свободата.“ Щом си изгубил свободата показва, че не си умен. Ако човек си изгубил парите какво показва това? Може да са скъсани джобовете. Човек, на който се късат джобовете, умен ли е? Човек, който забравя нещо, умен ли е? Човек, който губи парите си, умен ли е? (Някой) казва: „Забравям.“ – Щом забравяш коя е причината за забравянето?

Вие сега се зарадвайте, че сте натоварени в този път. Не съжалявайте, че дотук сте дошли. Ако не бяхте така натоварени, не щях да ви говоря. Аз говоря на натоварените. Някой ще каже: „Той е по-натоварен от мене.“ Всеки е натоварен толкоз, колкото може да носи. Всеки от вас се е натоварил повече, отколкото може да носи. Има ли някой, който да не е нервен? Натовареният повече – не може да търпи. Разтовари се, ще станеш умен. Разтовари се, ще станеш свободен. Разтовари се, ще възприемеш Любовта. Разтоварете се, освободете сърцето си. Разтоварете сърцето си от големия товар. Разтоварете ума си от големия товар. Да не е натоварен умът. Някой казват: „Те са толкоз леки мислите.“ Някой път казват: „Тежат мислите.“ – Не туряйте тежки мисли. Ако ви дам един лев какво ще направите? Ако ви дам един книжен лев, един сребърен лев и един златен лев, какво ще направите? Ако аз съм на вашето място като взема книжния лев, ще напиша едно писмо. Като взема сребърния лев, ще ида да лекувам хората. А пък като получа един златен лев, с него ще ходя да разпространявам щастието на хората, да оправям пътя му. С един лев ще оправям пътя. Иде някой, не е щастлив. Ще туря златния лев във вода да седи 10 секунди и ще кажа: „Пий тази вода и ще ти мине.“ Вие като погледнете, ще кажете: „Един книжен лев какво може да направи?“ Човекът на Любовта е мощен. Човекът на знанието е мощен. Човекът на свободата е мощен, всичко може да направи. Имате една велика задача в света. Казвате: „Свърши се.“ Свърши се онзи безпорядък. Ние вече излизаме от 13-ата сфера, из Кали Юга излизаме вече. Половината от човечеството вече е излязло и още половината седят през Червеното море. Половината от човечеството са го минали и още няколко години и всички ще излязат из Кали Юга*. Като излезете през този период, ще дойдат добрите условия. Сега тук-там стават малки работи. И някои от вас се дразните. Иде една хубава епоха, за която трябва да бъдете готови. Вие казвате: „Как ще дойде Царството Божие?“ – Иде Царството Божие. Всеки един от вас, който отвори за пръв път своите кепенци, Божието ухание ще нахлуе в стаята и вие ще се стопите. Всичките само да излезете отвън, кепенците си отворете. Затворените кепенци отворете. Сърцето е затворено, отворете го. Умът е затворен, отворете го. (Духът) е затворен, отворете го. Душата е затворена, отворете я. Туй значи, да излезете из затвора, из този дълъг затвор, в който всички хора са затворени. Като четете апостол Павел, (той) казва в Посланията, че всички били турени в затвора. Сега иде общото освобождение на всички ученици. Тия ученици ги наричат вярващи. Хора на Любовта. Каквито и да са всички ония, които търсят Бога на Любовта, за тях иде новата епоха. И така, в Писанието казва Бог: „Ще се заселя между тях, те ще ми бъдат синове и аз ще им бъда баща, между тях ще живея. Всички ще бъдат научени от Господа.“ Ако Любовта дойде, всички ще бъдат научени. Но сега, при сегашните условия, не можете да бъдете научени.

Сега, като излезете отвън, ще кажете: „Какво искаше Учителя да каже?“ Сега, каквото ви казвам, нали го разбрахте? Аз зная кое не разбирате. Но като го близнете малко нали поразбрахте? Че не знаете какво нещо е щастието, но нали усетихте една малка сладчина. Това обнадеждване, малката надежда, която прониква в сърцето, малката надежда, която прониква в ума, малката надежда, която прониква във волята – то са Божии благословения. Другото е въпрос на време. Тия, малките неща, които сега може да придобиете, след време може да ви донесат най-големите блага, които вие очаквате. И ви казвам думите Христови: „Които чуят гласа ми ще станат, ще оживеят, ще възкръснат.“ Които чуят гласа на Любовта, които чуят гласа на Мъдростта, които чуят гласа на Истината, те ще станат. Казвам: като сте чули не туряйте юргана (и) да кажете: „Още какво може да стане?“ Станете от леглото, направете го, облечете се хубаво, направете си една благодарствена молитва, че сте се събудили. Благодарете на Господа, зарадвайте се. Кажете: „Колко е хубав светът.“

Днес ви говорих по пътя на Любовта.

Отче наш.


5 лекция на Общия Окултен клас.

23 октомври 1940 г., сряда, 5 ч. сутринта.

Изгрев.






Теми съдържащи: София, Общ Окултен Клас

0 потребител(и) четат тази тема

0 потребители, 0 гости, 0 анонимни