Към съдържанието

  • Log In with Google      Вход   
  • Регистрация


                       


1940_11_10 Преброените косми10 ноември 1940 г., Неделни беседи, София

Неделни Беседи София

  • Please log in to reply
Няма други мнения в тази тема

#1 valiamaria

valiamaria

    Отличен работник

  • Потребител
  • PipPipPip
  • 5192 Мнения:

Публикувано 28 януари 2011 - 07:37

От книгата, "Като роди дете". Неделни беседи (1940–1941). Том I. Първо издание. Стара Загора,
Издателство „АСК-93“, 1998.
Книгата за теглене - PDF
Съдържание на томчето


Преброените косми


Отче наш.

Ще се развеселя.

Ще взема един стих от Писанието: „И космите на главата ви са преброени“*.

Духът Божи.

Има един въпрос маловажен: И космите на главата ви са преброени. Ние не знаем, каква функция изпълняват космите. На първо място, приблизително има 250 хиляди косми на човешката глава. На тялото му има 7 милиона пори, при всяка пора има по един косъм. Космите, това са проводници, антени на човешките чувства, на човешките мисли и на човешките постъпки. Следователно, когато главата на човека оголее преждевременно, той остарява. Когато космите са черни и изобилни на главата, винаги организмът е пълен с жизнена енергия. Космите показват и човешкия характер. Когато човекът е упорит, своенравен, космите са дебели. Когато е мек, космите са тънки. Когато мисли благородно, възвишено, космите имат един характер, когато е изопачена мисълта, имат друг характер. По някой път някои имат къдрави коси. Някои път някои си къдрят косите. Туй изкуство го знаят, как да си накъдрят косите. Но и природата къдри. Всичките черни хора имат къдрави коси.

Говоря върху научната страна. Животът е несносен, понеже онова, което природата е създала, което Бог е създал, ние не го изучаваме. Казваме главата да не е гола. Трябва да разбираме космите. Тези косми, които са горе, имат друга функция. После тази част на главата трябва да има косми. Има места, дето космите не са нужни. Потребни са космите при един по-груб живот. Животните цели са покрити с косми. Човекът, който се е повдигнал в умствено отношение, намалели са космите. Животните имат повече косми. За тях космите им са като дреха. Вземете космите на овцата, от тях правят най-хубавите топли дрехи. Овцата мисли, че космите са да предпазват от студеното време. Питам: Лятно време, защо и е тази дебела дреха? Зимно време и е потребно, но лятно време защо и е?

Присъствието на космите на главата на човека показва, че има повече магнетическа сила. Животът винаги се придружава с магнетизъм. Когато човек изгуби космите, изгубва магнетизма и тогава идат много болезнени състояния. По някой път е необходимо косите да се държат в изправено положение. Сега човек не трябва да става фанатик. В съвременния век хората обръщат внимание върху косите. Хубаво е, отлично е. Всеки човек е вчесан. Животните нямат гребени. Човекът се вчесва. Косите са резултат на човешката мисъл и на човешките чувства. Често на някои хора им падат косите. Какви ли цярове не са измисляли, оголява главата. Ако идете в Америка, мъжете почти всички са с голи глави. Като идеш на някое събрание, гледаш почти всички са с голи глави. И на учените хора главите им са оголели. Забелязано е, че от големите тревоги косите падат. Образува се млечна киселина, която корени космите. Някой път човек има безполезни грижи. Човек като живее на земята, мисли, как ще живее в оня свят. Мисли къде ще иде, дали ще иде в рая, или в ада. Тревожи се. При такъв един живот, какво щастие може да има на земята. Даже религията, която трябваше да носи най-хубавия живот, хората да бъдат спокойни, и там са изпоплашени хората. Хората се плашат, че ако не живеят добре, ще идат в ада. Трябва да се обясни. Ада ние сами си го създаваме. Ако не ядеш, както Бог изисква, непременно ще се създаде ад в стомаха. Създават се разни тумори, създава се рак, създава се сифилис, създава се проказа, какви ли не болести се създават вследствие на един неестествен живот. За да се освободим от болестите, трябва да бъдем свързани с Божествения свят. Ясно да се разберем. Ако живееш в една къща, често трябва да проветряваш стаите. Ако живееш и дишаш онзи, сочния въздух, ще се ползуваш. Въздухът може да изгуби своята хранителност и преснота. Та между външния въздух и вътрешния постоянно трябва да става една обмяна. Постоянно има обикновени мисли. Всеки ден човек трябва да има поне по една нова мисъл, която да е дошла в ума му. Новото седи в мислите. Мислите в човека трябва да растат както растенията.

Животът в природата седи в постоянната обмяна и промяна. Всякога в природата има нещо ново. Има неща, които Бог е създал, но и постоянно Бог твори. Соломон казва, че в света няма нищо ново. За камъните няма нищо ново, но за хората има нещо ново. За обикновените хора няма нищо ново, но за светиите има ново, за ангелите има ново. Животът е хубав, когато има нещо ново. В света новото го носи животът. И ние всичките хора съзнаваме това. Когато се раждат малките деца, радваме се, понеже носят нещо ново. Когато старият замине от земята, пак се радваме, понеже занасят старото. Тъй щото младите донасят, старите занасят. Става една обмяна. Старите хора, като отиват в другия свят, занасят нещо ново. Нашият противоречив живот, който нищо не струва, за тях е много ценен. Като умре старият човек, в оня свят го посрещат с финикови вейки. Казват: Какво ново има в света? Те се връщат от една екскурзия, както се върнаха в Русия изследователите на северния полюс. 9 месеца седяха на полюса, русите ги посрещнаха с големи тържества, да дадат данните, които са събрали.

При сегашните условия се намираме в едно тягостно състояние, нищо не е сигурно. Тази сутрин, ако землетресението беше първокласно, всички щяха да бъдат заровени под къщите. То беше с петокласно, шестокласно образование и благодарение на това високо образование се спасихме. Ако беше от първи клас, щяхме да бъдем долу заринати. Представете си на 1000 километра се движи почвата отдолу каква грамадна енергия се развива. Туй лошото време отвън се дължи на енергията, която се освобождава от земните пластове. Електричество има, времето се изменя и тогава става простудяване, ветрове има. Тук на Балканския полуостров всяка година има по 250–260 землетресения. Тук се слягва почвата. Целият Балкански полуостров минава в една фаза на слягване.

Хората със своите мисли имат влияние върху природата. Това е един научен факт. Може за в бъдеще да го изучавате. В Европа има някои народи – няма да кажа кои са, – някои народи има, които образуват студеното течение. Когато тяхната мисъл преодолява, в Европа има голям студ. Други няколко народи има, от големите и малките народи, когато тяхната мисъл преодолявя, времето е топло. Някой път дъждовното време е свързано с петната, които се появяват на слънцето. Имаме топли течения. Когато изчезнат тия петна на слънцето, тогава едно електрическо течение се образува. Имаме тогава големи зими, по-голяма суша, безплодие има. Има една статистика, която показва, че когато се появят петната на слънцето, имаме по-голямо плодородие, повече хора се женят, повече деца се раждат. Когато отсъствуват тия петна, по-малко се женят, по не се плодят.

Ако в човека не се раждат нови мисли – ние мислим дали трябва да се раждат – трябва да се раждат. Ако в тебе всеки ден не се роди едно дете, една мисъл, ако не се роди едно чувство, какъв човек ще бъдеш? Трябва да се роди нещо. По някой път ние се страхуваме от петната на слънцето. Хората грешат не от сиромашия, но от богатство. Когато хората забогатеят, повече грешат, ядат, пият. Зараждат се болестите. Когато дойде голямата сиромашия, хората стават набожни, молят се. Молят се не от изобилие, но от нямане.

Постоянно се молят за дъжд, за хляб, за храна, за жито, за какво ли не се молят. В миналото хората мязат на малки деца, които не разбират своето предназначение. Човек дошъл в света, оставили са го както в яслите оставят децата. Хората на земята са оставяни както в яслите, не знаят баща си, майка си. Всеки човек, който не знае баща си, е роден от някого и е турен в яслите, нито баща си знае, нито майка си знае. Трябва да се минат години, докато намерят баща му и майка му. Ако баща му е оставил нещо, да му го дадат, ако не да носи своята съдба. На всичките хора ние гледаме много естествено. Всеки човек, който не знае баща си и майка си, много му е лоша съдбата. Който знае баща си и майка си, много добре е. Който има братя и сестри, добре е, който няма братя и сестри, много зле му е.

Разправяше ми един американец една своя опитност. Поискало му се да иде в Ню Йорк, голям град от 7–8 милиона. Пристига на гарата, всички хора ги посрещат, него никой не го посреща. Той казва по едно време: Няма ли някой християнин, който да ме посрещне. Тогава дошли някои братя християни. Като казал тази дума, отишли християните. Казва: Няма ли братя християни? Казвам: Се човек трябва да има братя, да има съидейници. Животът става тягостен и несносен, когато човек мисли, че никой не се грижи заради него, той мисли, че е сам на земята изоставен. Трябва сам да приготвяш своето бъдеще, да приготвяш своята храна. Пък врагове, хиляди врагове има човек. Какви ли не врагове не нападат човека. Никак не е свободен.

Сега Христос иска да предаде един урок. Казва: Не бойте се, ако Господ се интересува да преброи вашите косми, колко повече заради вас ще се погрижи. Нито един косъм няма да падне без неговата воля. Колко има, които биха повярвали в това? Тогава ще кажете: Ами космите, които падат от главата? Те си имат своето предназначение. Понеже не си щедър, затова падат. Като настъпи един човек косъма, ще му тръгнат работите. Затуй вие по някой път вземете някои косми от някои светии или някой добър човек, късметлия си. Може да се вижда малко чудно това. Ако на един първокласен ясновидец се даде само един косъм, той по косъма може да опише целия характер на човека. Баща му, майка му, как са живели, какво му се е случило. Цялата история е написана на този косъм. Този косъм съдържа грамадна енергия.

В най-малките частици, в един атом има скрита толкоз енергия, която може да подвижи цялата земя. В такова малко пространство е събрана тази енергия. Ние съвременните хора, които не разбираме смисъла на косъма, казваме: Какво има в един косъм. Не, много важен е един косъм. Когато растат космите, радвай се, когато падат пак се радвай. Когато почерняват радвай се, когато побеляват пак се радвай. Когато става дебел косъмът, радвай се, когато става тънък, пак се радвай. Който разбира, за всичкото трябва да се радва. Когато косъмът става дебел, човек става самостоятелен, предприемчив, на студ може да издържа. Човек с тънки косми, много благоприятни условия изисква. Тънкият косъм става при много благоприятни условия. Ако главите бяха покрити с тънки косми, нямаше да има тази инициатива. Ако космите са много дебели, има друга крайност. Сега аз искам да ви занимавам с онова, което трябва да Ви ползува.

Вие седите и мислите, че мисълта ви няма никакво отношение към живата природа. Ако космите ви започнат да растат, значи има кой да се грижи за вас. Ако започнат да падат космите, значи онези, които се грижат, са престанали да се грижат, изсъхване е станало. Ти сам трябва да си поливаш космите. Има много козметически средства, но аз намирам най-хубаво средство, ти да си прекараш ръцете и с любов да си погладиш главата. Ако можеш да го направиш това, космите ще престанат да падат. Трябва да прекарвате ръцете си през косата. Казват: Дотегна ми да си гладя косата. Някои хора често си гладят главата и добре правят. Най-малко три пъти на ден да си погладиш косите, сутрин да си погладиш, на обед преди ядене да си ги погладиш и вечер преди да си легнеш, пак да си погладиш косите.

Трябва да става една обмяна вътре в организма на човека. Човек едновременно живее в три свята. Главата е свързана с Божествения свят, със света на чистия разум. Сърцето на човек е свързано с духовния свят, със света на чувствата. Волята на човека и неговата мускулна система е свързана с физическия свят. Следователно, трябва да направите една обмяна. Щом туриш ръцете си на главата, става една обмяна между енергиите на ума ти и енергиите на сърцето ти. Ако тази обмяна не стане, не може да има равновесие в организма. Може да направите някой опит. Някой път ви заболи корем. Турете ръцете си на корема, концентрирайте се, ще се излекувате. Защото през ръцете има две течения. Лявата страна е отрицателна, дясната е положителна. Следователно, като поставите ръцете, протича тази енергия. Същевременно и човешкият мозък е разделен, лявото полушарие е отрицателно, дясното е положително. Лявата страна на сърцето е отрицателна, дясната е положителна. Та става обмяна на енергиите. Сега вас може да ви се вижда сложно.

Седите вие пред огледалото и се оглеждате? Кои са побудителните причини? Не е лошо човек да се оглежда. Някои казват: Моминска работа. Старите не обичат да се оглеждат, понеже погрозняват. Младите, понеже са красиви, постоянно се оглеждат. Сега гледам и мъжете носят огледалца, извади огледалцето, погледне се. Хубаво е, светът наред върви. Сега има някои работи, не трябва да се изнасят, понеже изгубват своя смисъл. Като се изнесе едно нещо, хората не вземат полезността.

Ако дойде някой човек, който те обича, ако те поглади, той ще остави нещо у тебе. Майката, която често глади главата на детето, то умно става. Ония деца, които майките им не са ги толкоз гладили, не са така умни, тоест на някои не им е дадено материал за ума. Ако някой, който не те обича, прекарва ръката на главата ти, целия ден ще бъдеш неразположен. По някой път нас ни е приятно, когато някой ни поглади по главата. Всеки, който ви обича и ви поглади, вас ви е приятно, придава ви нещо. Той е проводник на онази Божествена енергия, която помага на всяко живо същество. Когато някой човек не ви обича и ви поглади, тогава става обратното. Казвам: В сегашния живот, ако ние не сме свързани с Първичната причина, ние не може да се ползуваме. Ние изучаваме Бога вън от нас. Туй нищо не значи. Ако ти изучаваш музиката без да си пял, има някои, които изучават пианото, те се ще придобият нещо. Най-първо, за да станеш един виртуоз, трябва да свириш на едно пиано, което издава глас. Ти имаш една глава и ако не знаеш как да постъпиш с нея, какъв човек ще станеш? Имаш едно сърце и с него не знаеш как да постъпиш. Имаш едно тяло, пък не знаеш как да постъпваш, тогава в какво седи разумността на човека? Разумният човек знае как да постъпва с ума си. Добрият човек знае как да постъпва със сърцето си. Силният човек знае как да постъпва с тялото си. Цялото тяло е една съвкупност на физическото поле. Чувствата, това са съвкупност на духовния свят. Мисълта, това е съвкупност на Божествения свят. Умът представя физическата страна на Божествения свят. Духовното в нас представя съдържанието на живота, представя физическата страна на духовния свят. Нашата воля, тя е за по-низшите светове. Ние за тях сме идеал. Ние съвременните хора, при по-низшите същества сме като божества. Един човек на земята има дарби на едно Божество и се оплаква от живота, че е нещастен. Имаме едно такова Божество Сатурн, онези, които изучават старата митология, които изучават планетите, знаят, че Сатурн е едно Божество, което е деградирало. Кои са причините, че са го деградирали? Една любовна работа има. Таман се готвил за венчавка за своята годеница, тя пристанала на друг. И оттам насетне той решил да се не жени. Не да се не жени, не искал да се ожени, понеже нямало за кой да се ожени. В света има само един, за когото може да се ожениш. Другите, то са фикция. Някой казва: Аз мога да се оженя, колкото пъти искам. Той не разбира. Той само веднъж може да се ожени. Женитбата, това е сродство на душите. Душите, които са излезли от Бога, са дошли на земята и като се срещат, те се обикват, става обмяна на мислите и на чувствата, на богатствата, които носят. Сдружават се. Две души, така сдружени, те образуват гения. Когато се сгодят, образуват гения. Когато се запознаят, образуват таланта. Когато се отдалечат и само надзъртат, раждат се обикновените хора. Когато две души се видят, раждат се обикновените хора. Когато се запознаят започват да си пишат, раждат се талантите. Когато се сгодят, раждат се гениите. Има още степени. Някои хора се женят, но то е по форма, то е фикция. На земята няма нито един човек, който да е оженен. Женитбата подразбира безсмъртие. Когато две души се оженят, те се сливат, безсмъртни стават, не се изгубват. Цялата вселена се отваря за тях. И когато се оженят, отиват да се разхождат, то е царският воаяж, дават им билет. Ти си безсмъртен със своята възлюбена и ще започнеш да посещаваш вселената. Сега твоята възлюбена умира, изгубваш възлюбената си и мислиш, че си женен.

Та казвам: Женитбата е едно високо положение. Да се жениш, значи да станеш безсмъртен. Да се жениш и да умираш, то е друг въпрос. Та казвам: На земята вие изучавате този закон. На земята вие копнеете за някого, когото обичате. Вие копнеете за оня свят, но онзи, когото обичате, искате да го видите. Този, когото обичате, той има роднини. Той има баща, майка, братя. Ти като обичаш някого, на когото Бог е баща, Духът е майка, всички ангели са братя. Ти като влезеш в такъв един свят, ти ще се усещаш не уединен, но всички ще те приемат, добре дошъл ще си. Всичко ще се нареди.

В научно отношение новата религия трябва да се проповядва в света. Хората като се женят, да станат безсмъртни. Най-първо те ще играят ролята на обикновени хора, отдалече ще се виждат. То е предисловието на живота. После ще станат талантливи, запознават се, пишат си. Най-после има връзка между тях, станали гениални. По някой път казват: Той е пророк. Аз бих желал всички хора да бъдат пророци. По-добре е да пророкува човек, отколкото да очаква. Всички да пророкуват. Доста пророци има в нашето време. Пророци има на кафе. У българите има пророци на бял боб, на чер боб, после има пророци на карти. Има пророци, които виждат, виждат нещата. Тия хора се намират в едно противоречие. Тия хора трябва да мълчат. Понеже има неща, които не се виждат. Ние мислим, че реалните неща са само тия, които се виждат. Понеже нашето зрение не е силно, какво виждаме ние? Ако погледниш небето, виждаш 5–6 хиляди звезди.

Съвременните астрономи, като погледнат със своите телескопи не 5–6 хиляди, но 200, 300 хиляди виждат и няколко милиона. Сега с големите телескопи виждат милиарди звезди. Казват: Вярваме в това, което виждаме. Вземете един, който изследва малките микроби, тия невидимите, туй което за обикновеното око е невидимо. Той ги наблюдава, чертае им формите, как се движат. Между тия малките същества и между тях има борба. Те ходят да си търсят храната. Те гняв имат, състезават се, групират се.

В средните векове религиозните хора са се питали колко дяволи могат да играят върху върха на една игла. Считат голяма философия. Как дяволите могат да си играят. Нали сте виждали някои от тези далекогледи, които имате. Ако обърнете един далекоглед, който увеличава, предметите се приближават при нас. Много наблизо се виждат. Може да са на 40 километра, много наблизо се виждат. Ако обърнете от обратната страна, виждате ги съвсем далечни стават.

Питам: Реално ли е туй? Не е реално. Онзи човек, който е развит правилно, един ден ще има далекоглед. Ние не се нуждаем от външен далекоглед. Човек има един далекоглед, с който ще вижда нещата. Ще има един микроскоп, с който ще вижда дребните неща. Разправяше ми една учителка. Тя има ученички и те казват: Много е добра нашата учителка. Тя ги запитва: Че как ме познавате, че съм добра. Едно дете си дава мнението, друго си дава мнението и едно казва: Не зная, как те познавам, но зная, че си добра. Значи туй дете има едно чувство. То не знае как, но знае, че е добра.

Та сега и на вас космите ви са преброени на главите ви. Божественият промисъл колко хиляди и милиони години тия същества са работили, дали са ви едно бъзсмъртно богатство, с което да се занимавате. За да разберете вашата глава, хиляди години човек трябва да живее за да разберете какво се крие в неговия мозък, зависи от светлината, която прониква в мозъка ви. Вие всякога страдате, когато се намали вашата светлина в мозъка ви. Всякога се радвате, когато се увеличи светлината. В сърцето се радвате, когато се увеличи топлината, по количеството когато се увеличи тази топлина. Тази топлина, която имаме, тя руши. Онази Божествената топлина, която съгражда, някой път усещаме нещо много приятно, едно ангелско състояние.

То е Божествената топлина, която носи живот, съдържание на живота. Казвам: Светлината на ума показва красотата на живота. То е смисълът. Ако човек не гледа, не вижда красотата. За пример вие виждате един косъм, не виждате красотата. Аз като намеря един косъм, виждам красотата на този косъм. Защото един косъм е като тази книга, започвам да чета по него. Има съдържание. Седиш и размишляваш. Като вземеш книгата, имаш опитността на хиляди разумни същества, които са живяли преди тебе. Ползуваш се от тяхната мисъл. Никой в света не живее за себе си. Най-първо човек живее за Божественото. Човек е пратен да живее за Божествения свят. Ако се учи човек, трябва да се учи за Божественото в света. Трябва да се радва на знанието си, трябва да се радва на своите чувства, трябва да се радва на своите постъпки. От радостта на постъпките, чувствата и мислите зависи неговото здраве, зависи неговото щастие.

Ако си песимист, образуваш отрицателни мисли без съдържание. Тогава ще образуваш една атмосфера около себе си, който мине, ще иска да те избегне. Ако сте човек пълен с хубави мисли и хубави чувства, хората искат да се приближат при вас. Той мяза на плодна градина, всички, които минават покрай нея, искат да се спрат. Те се спират за плодните дървета. Някои хора не намират смисъл в живота. Идете някъде и направете един бостан. Казвате, че никой не се грижи. Идете някъде и посадете един бостан два–три декара, ще видите колко хора ще се спрат на този бостан. На този ще дадете една диня, на онзи ще дадете.

Ние чакаме съвременните хора да ни обичат, да се запознаем с тях, без да им дадем. Ще им дадем нещо от себе си. Круши ще им дадем, ябълки, ще хванеш кравата, ще издоиш млякото, масло ще дадеш, кашкавал ще дадеш. Дрехи ще дадеш, шапка ще дадеш. Ще станеш търговец, за да се запознаеш с хората, дрехи ще продаваш. Всеки един от вас е пратен с една специална мисия, да изучава нещо специално. Някои обичат да се гладят, да се мажат. То е специалност. Като иде в оня свят, ще го питат какво е научил. Той ще каже, че е научил да се маже. Някой е пратен специално да учи цигулка. Като иде в оня свят, там ще му дадат хубава цигулка да видят, какво е научил. Някой е пианист тук, там в оня свят ще му дадат едно пиано с 25 хиляди клавиши. Има пианисти като засвирят от невидимия свят, тук хората се бият, има сражение, той като засвири, всички тук ще престават да се бият, не могат да се бият. Сега трябва някой пианист да засвири от невидимия свят и да престане войната. Мисля сега ще се яви един пианист, ще засвири, може тук една–две години да се минат, докато засвири.

Аз ви казвам: Радвайте се, че сте на земята. Радвайте се, че участвувате в страданията. Радвайте се, че участвувате в радостите. Радвайте се на всичко. То е една привилегия. Ние страдаме, понеже не разбираме Божиите пътища, законите Му, преднамеренията. Мислим, че само ние сме същества направени, искаме да турим нов ред, влизаме в стълкновение. Мислите ли, че ако мравите дойдат в твоя дом, могат да турят нов ред на нещата? Доста умни са те. Един ден донесли ти ядене в стаята и те по вратата влизат вътре. Правих опити с тях. Взех налях газ, където минаваха, те започнаха да влизат, отдалече да заобикалят. Така ги наблюдавах, изучавах характера им. По тях се ръководех, каква храна има вътре. Когато имаше някои сладки работи, те бързо вървят, спретнато. Като се срещнат, дават си знак. Казват: Как е? Сладко, много сладко. Веднага тръгват бързо.

Тепърва ние влизаме в онази интересна страна на живота. Досега за нас животът е бил затворена книга, на която ние сме разглеждали подвързията. Едва сега тази книга хората са започнали да четат външния надпис на книгата. Знаят името на книгата, какво е. Тепърва ще изучавате какво е писано в книгата. Там е дълбокия смисъл, там е богатството на човека да се научи човек и да започне да чете. Казвам: Всички трябва да се учите да четете. Не да се обезсърчите. След като се обезсърчите, намерете някой, който е насърчен. Ако сте тъжни, намерете някой щастлив човек. Ако сте тъжни, отправете ума си към Бога. Той казва така: „Потърсете ме в ден скръбен“, ще ви помогна и ще ме прославите. Щом ти е тъжно на сърцето, имаш недоразумения в себе си, отправи ума си към Господа. Туй недоразумение е приятно. Той само като те погледне, Той ще разбере от какво произтича тази неприятност и ще започне тази неприятност да намалява, тогава ще ти олекне.

Ще дойде една специална светлина в ума ти. Работите ще тръгнат. Всякога, когато Бог благославя човека, работите му на физическия свят тръгват. Ти си баща, за пример, боледува другарката ти, боледуват децата ти, слугите ти. Ще се намериш в чудо. Като обърнеш ума си към Господа, Той ще обърне внимание и най-първо жена ти ще оздравее, децата ще оздравеят, слугите ще оздравеят. Всички ще станат радостни и весели.

Казвам: Всички трябва да призоваваме Бога с всичкото си сърце, за да се изяват Божествените благословения, на всеки един. Всички хора трябва да участват в Божествените благословения, защото благата са за всички, не само за един. Бог обича всички хора да участвуват в големите блага, които Той е приготвил. Но, за да участвуват, те трябва да се учат. Затова проповядвам: Любовта е единственият път, по който можем да се домогнем до Божиите блага. Единственият път, по който можем да станем културни. Една жена без Любовь красива не може да стане и добра не може да се прояви. И другар не може да има без Любовь. Има ли Любовь, тя ще бъде писано яйце. Няма ли Любовь, тя ще бъде счупено яйце. Мъжът с Любовь ще бъде писано яйце, без Любовь ще бъде счупено яйце. Децата с Любовь ще бъдат писани яйца, без Любовь ще бъдат счупени яйца. Навсякъде същият закон работи.

Казва: Защо ще вярвам в Бога? Като вярваш в Бога, ще се отвори сърцето ти и това ще се напише на твоето лице. Ти ще видиш не само голи думи. В невидимия свят се оплаквал един българин, който посещавал един проповедник. Когато дойде проповедникът в село, той го посещавал. Посетил го един ден и той му казал: Кога дойде? – Днес. – Кога ще си ходиш? Ще видим дойдох. Довиждане. В Божественият свят така не се говори. Аз се радвам, че си дошъл. Учителят се радва, когато ученикът влезе в училището. Казва: Много се радвам, че влезе в училището да се учиш. Като заминаваш, тогава ще те изпратя с всичките благословения. Сега като ученици, като сте постъпили в училището, отворете книгите да учите.

Като свършите, ще идете с вашите дипломи. Като свършите училището на земята, ще ви посрещне вашият баща, вашите братя ще ви посрещнат горе. Ще ви кажат: Разправете ни за онова, което сте научили на земята.

Пожелавам на синца ви да станете от талантливите ученици.

Добрата молитва.

5 неделна беседа, държана на
10.ХI.1940 год. Неделя 10 ч. с.
Изгрев


_________________________
* Матей 10:30;  Лука 12:7

Facebook коментари





Теми съдържащи: Неделни Беседи, София

0 потребител(и) четат тази тема

0 потребители, 0 гости, 0 анонимни