ВДЪХНОВЕНИЕ

[Blagost]

ВДЪХНОВЕНИЕ

Вдъхновението е Божествен закон. То изразява Божествения живот. При закона на внушението може да се яви някой човек с по-силно внушение от твоето и да ти въздейства или пък да неутрализира твоето внушение. Вдъхновението, обаче, е нещо по-високо от внушението. Никой не може да въздейства на вдъхновението – то е постоянно и винаги расте.

“Законът на внушението”, стр. 11; 34

След закона на внушението иде законът на вдъхновението. То иде от Божествения свят.

“Внушение и вдъхновение”, стр. 334; 115

Сега мнозина от вас казват: “Работата е много лесна, всичко ще дойде изведнъж, по вдъхновение”. Вдъхновението представлява един велик закон. Вие знаете ли какво нещо е вдъхновението. То е най-великият закон, който съществува в света. За да дойде вдъхновението, вие трябва да сте изучавали закона на жертвата и закона на вярата. Вдъхновение може да има само човекът на абсолютната вяра. Онези хора, които нямат вяра, не могат да имат вдъхновение. Те могат да имат само въодушевление.

“Теория и практика”, стр. 122; 36

Всяко побуждение, което имате, не се колебайте!

“Съзнателно говорене”, стр. 255; 137

Когато човек говори, във всяка негова дума трябва да е вложено Божествено вдъхновение. Това вдъхновение носи благословение, както за онзи, който говори, така и за онзи, който слуша. Щом вдъхновението се прекъсне, прекъсва се и благословението. Тогава човек трябва да престане да говори. Това всеки е опитал. Ако човек продължава да говори без вдъхновение, страданията неизбежно ще дойдат върху него. Защо? Защото той не е послушал своя вътрешен глас.

“Свободно движение”, стр. 78; 54

Ако човек сам не се въодушевява, никой не може да го въодушеви. Като свири, човек може да се допитва до мнението на другите, но първо той трябва да чуе своето мнение. Божественият закон изисква всеки сам да се въодушевява, сам да има мнение за своите постъпки, а после другите.

“Два центъра”, стр. 201; 84

Истински гениалният музикант пее и свири на всяко време. Той не се оправдава с неразположение. Същият закон се отнася и до молитвата. Човек не може да каже, че е неразположен да се моли. Молитвата е неприривен процес. И като скърби, и като се радва, човек трябва да е готов да се моли. Молитвата, ученето, Любовта са неприривни процеси. Не може днес да обичате някого, а на другия ден да не го обичате.

“Хваление”, стр. 322-323; 85

Ритъмът иде по закона на вдъхновението.

“Взимане и даване”, стр. 665-666; 122

Вдъхновението е всеки ден, постоянно иде в човека. Ти всеки ден, като приемеш Духа, ти се вдъхновяваш. Ако разбираш закона, вдъхновението идва веднага. С въздуха влиза вдъхновението. Ако ти не разбираш този закон, тогава вдъхновението ще влиза и ще излиза и ти ще очакваш някакъв възход на духа.

“Човешкото и Божественото”, стр. 447-448; 119

В човека има едно езиково ръководство. Ако вие се ръководите от вътрешните закони на вашето естество, всяка дума си идва на място. Те си вървят по известни закони и се нареждат.

“Божествената справедливост”, стр. 342; 129

Има едно Слънце, което никога не загасва. То осветява по-малките слънца. Този закон се отнася и до душите. Има малки, млади души, които се осветяват от по-големите.

“Силен и слаб”, стр. 327; 152

БОГ е място, от което ние можем да черпим вдъхновение и от ближните също. Аз ги наричам два велики закона на онази импулсивност на човешката душа, пътища, по които човек може да постигне всичко.

“Импулсът”, стр. 420; 150