Blagost

АСТРОНОМИЯ И АСТРОЛОГИЯ За следния път искам от всинца ви да знаете отношението на планетите една към друга като започнете от Меркурий, Венера, Земята, Марс, Юпитер, Сатурн, Уран и Нептун. Искам да знаете по колко километра разстояние има между тях, каква е големината им и т.н. Това са елементарни неща, които някога сте учили, но сега трябва да си ги припомните. С това ние ще обосновем друг един закон, който определя отношенията, които съществуват между планетите. “Закон на съотношения”, стр. 31-32; 36 Трябва да изучавате влиянието на планетите върху човека като принципи, за да се ползвате от благотворното им въздействие. Всяка планета има добро и лошо влияние. Човек трябва да бъде разумен, за да се ползва от благотворното им въздействие. “Елементи на планетите”, стр. 185; 90 Когато се казва, че планетите имат влияние върху човешкия организъм, това показва, че те са му дали нещо. Това е закон в Природата. Влияние има само там, дето съществуват отношения на взимане и даване. “Трите зрънца”, стр. 23-24; 53 Ще питате дали е позволено на човека да използва знанията на учените, за да спечели някаква сума. Позволено ли е да безпокоите Господа с вашето недоволство? По-добре е човек да плати известна сума на един астролог и да си купи билет, който печели, отколкото всеки ден да безпокои Господа със своето недоволство. Добре, че съществува закон, чрез който човек може да провери известна закономерност в Природата. Той трябва да благодари, че по този начин се домогва до известно знание. “Стотникът”, стр. 38; 78 Когато садите боб, царевица, пшеница, любеници, или друго нещо, добре е, това да става в периода на пълнене на Луната. Пълненето на Луната внася подтик, импулс за растене на растенията. Но в това време те не могат да растат. Те имат само вътрешен подтик за растене, обаче, самото растене спира. Щом Луната започне да се празни, и растенето на растенията започва. Значи светлината на Луната, при пълненето й, се отразява отрицателно върху растенето, т.е. спира растежа на растенията. Същият закон се отнася и до растенето на човека. Когато болният иска да се излекува от болестта си, лекарите му препоръчват да гледа Луната, когато се празни, и да се свързва с нея. Пълни ли се Луната, той трябва да затваря кепенците на прозорците си, да не прониква светлината й в неговата стая… Идеите на човек растат и се развиват в периода на празнене на Луната, а добродетелите – в периода на нейното пълнене. Пълненето на Луната се отразява благотворно върху ония хора, които искат да се развиват духовно. И Венера има същите фази на пълнене и празнене, както Луната. “Пълнене и празнене”, стр. 45, 46; 40 Слънцето има желания да привлече Земята към себе си, но има един закон, според който Земята бяга от Слънцето, вследствие на което Слънцето и Земята се намират всякога на еднакво разстояние едно от друго. “Ето младоженецът иде”, стр. 426; 134 Трябва да се покаже, че ти трябва да се подчиняваш. Щом не се подчинявате, дърво ще имате. То е законът на Марс. На физическо поле, който дойде на Земята, трябва да го бият. За да няма бой, човек трябва да бъде много умен, за да се справи с Марс. При най-малката постъпка, той е силен, с бой се разправя. Ако знаеш как да постъпваш с Марс, ще се освободиш с малко биене. Сега, понеже бащата и майката служат на Марс, затова те казват: “За децата дърво има”. Вие се подчинявате на този закон. “Единствената врата”, стр. 127-128; 176 Днес всички знаят, че в месец март настъпва равноденствието. Второто равноденствие е през септември. Равноденствието или знакът на Овена представя Божествения принцип на самопожертване. Минаването на Слънцето през Северния полюс, през полюса на Истината, подразбира закон на самопожертване. За да се познае Истината, Божественото трябва да слезе в материалния свят при онези души, които са вече на Земята. Когато казваме, че съществува драма, трагедия за човешките души, ние имаме предвид оплитането на тези души в материята. Тези души трябва да се освободят! Те са подтиснати от тежестта на едно голямо здание, каквото представя материалния свят, но никой не подозира това. Никой не знае отде е дошъл, защо е дошъл и де ще отиде. Съвременният човек е изгубил историята на своето минало, историята на своето битие. Като дойде до закона на самопожертването, той ще се върне към своето битие. След първото равноденствие, в месец април, влиза в знака на Телеца или на Бика, който е принцип на майката, т.е. на онази сила, която съединява всички неща. После иде знакът Близнаци, който представя принципа на космическия, т.е. на Божествения ум. Той свързва всички същества в едно цяло. Тези три знака в зодиака представят една триада, която се повтаря четири пъти през годината. Те съответстват на четирите полета, през които човекът е минал, докато дойде на Земята: той е слязъл от причинния свят в умствения; от умствения – в астралния; от астралния – във физическия, дето най-после е спрял. “Твърдата храна”, стр. 100; 61 Ако човек иска да развие някаква идея, да роди нещо, Месечината трябва да подейства върху него. Законът на Месечината е такъв. “В Името на БОГА!”, стр. 415; 145 Съществата, които са устройвали Слънчевата система, са поставили Земята от Слънцето точно на такова разстояние, че слънчевата енергия да може да въздейства върху човека. От тия наблюдения окултната наука извлича следния закон: По-далечно стоящите планети от Слънцето приемат количествено по-малко светлина, но качествено по-интензивна; по-близо стоящите планети до Слънцето приемат количествено повече светлина, но качествено по-слаба. “Разумни наблюдения”, стр. 6; 36 Трябва да изучавате отношението на Земята към човешкия организъм. Трябва да изучавате отношението на звездите към човеш­кия организъм. “Наяве”, стр. 116; 121

П Р И Н Ц И П И ЛЮБОВТА. МЪДРОСТТА. ИСТИНАТА. ПРАВДАТА. ДОБРОДЕТЕЛТА Когато Христос се събуди, събуждат се следните пет принципа: Да следвате Истината, Да ходите с Правдата, Да се учите в Мъдростта, Да дружите с Добродетелта, Да се радвате в Любовта. “Спаси ни”, стр. 201; 201 Светът се нуждае от силни и разумни хора. За да бъде разумен и силен, човек трябва да се ръководи в живота си от принципите на Любовта, на Мъдростта, на Истината, на Правдата и на Добродетелта. Тези принципи трябва да служат на човека за оръжия, с които да се защитава. “Доброто оръжие”, стр. 9; 86 Христос е Божествената Любов, Божествената Мъдрост, Божествената Истина, които трябва да се приложат между мъже и жени, между учители и ученици, между свещеници и пасоми. Цялото човечество трябва да знае тези принципи и да ги прилага разумно. Затова Христос казва, че БОГ е верен на Своя закон. “Дойдох да изпълня”, стр. 116; 23 Изисква се една религия, която да внесе единство. Тя е религията на Любовта, Мъдростта и Истината. Те са три велики принципа, които не можем да разделим. “Новият и старият живот”, стр. 18; 19 Обект на Любовта е животът. Обект на Мъдростта е светлината. Обект на Истината е свободата. Тези принципи се преплитат взаимно. “Поучаваше ги”, стр. 9; 23 Когато срещна един човек, аз веднага познавам, живее ли Истината в тялото му, Любовта – в сърдцето му и Мъдростта – в ума му. Щом той е дал място на тия велики принципи в себе си, Господ живее в него. “Трите ухания”, стр. 362; 145 Съществуват три главни принципа: принципът на Любовта, на Мъдростта и на Истината. И до днес още те не са разбрани, затова често смесват Любовта с чувствата. Любовта ражда живота, а проява на живота е движението. Животът организира формите. Значи и формите са под закона на Любовта. Който разбере Любовта като принцип, ще разбере и нейните видоизменения. “Условия за растене”, стр. 11; 87 Като говорим за Любовта, Мъдростта и Истината, като велики принципи, казвам: Любовта е начало на живота, Мъдростта – край на живота, а Истината – начало, което определя стремежа на човешката душа. “Тънки и дебели линии”, стр. 245-246; 105 Единственият принцип, на който се крепи животът, е Любовта. Тя внася импулс, потик в човешката душа. Няма по-велик принцип от Мъдростта, която дава светлина и знания на човека да се развива, да използва силите на Земята. Няма по-велик принцип от Истината, която освобождава човека и го прави готов за жертва. “Ей-ей; не-не”, стр. 38-39; 23 В света съществуват три главни принципа: принцип, от който нещата изтичат; принцип, който възприема нещата в себе си; и принцип, който предизвиква проявление на нещата. В дома тези три принципа представят майката, бащата и детето. Бащата е представител на първия принцип, майката – на втория, а детето – на третия. Значи върху тия принципи се основава дома. Върху тях е основан целият свят. “Чуха, че иде Исус”, стр. 207; 78 БОГ е основал дома върху Любовта – върху майката, и върху Мъдростта – бащата. Тогава иде третият принцип в света. Започва да говори Истината. Истината носят децата. “Възпитанието”, стр. 54; 170 За да се развива правилно и да устоява на бури и ветрове, дървото трябва да има известна височина, на която да отговаря известна дебелина. И човек, за да се развива правилно, трябва да има определена височина и дебелина. За да придобие тези неща, в помощ му дохождат великите принципи на живота – Любовта, Мъдростта и Истината. Любовта внася в него топлина и го кара да се развива нашироко; Мъдростта внася светлина и го прави висок; Истината закръглява формата. Истината е съединителна връзка между топлината и светлината, между чувствата и мислите на човека. “Проява, връзка и причина”, стр. 254; 86 Само онзи може да изпълнява Волята Божия, който обича, който има знание и който е свободен. Когато Любовта, знанието и свободата се проявят в човека едновременно, той може да изпълни Волята Божия. Липсва ли само един от тия принципи, той не е готов да изпълни Волята Божия. “Отличителна черта”, стр. 82; 92 Достойнството на човека седи в Любовта му към самата Любов, към Мъдростта и към Истината. Като изяви Любовта си към тия велики принципи и ги приложи, ние казваме, че човек е изпълнил своето предназначение на Земята. “Правилно разрешаване”, стр. 227; 92 Три главни мотива взимат участие при служенето: да служиш от пробуждане на великата Божия Любов в тебе; да служиш от пробуждане на великата Божия Мъдрост в тебе; да служиш от пробуждане на великата Божия Истина в тебе. Това са трите велики принципа, които взимат участие при служенето. “Дигни одъра си!”, стр. 85; 124 Щастието зависи от Любовта, която може да има между всички членове на семейството; щастието зависи от онази Мъдрост, която управлява всички; щастието зависи и от Свободата, която съществува в дома. Същите принципи съществуват и в обществото, и в народите, и в цялото човечество. “Всичко е възможно”, стр. 95-96; 125 Любовта е първото качество в света. Любовта е, която дава стабилност на нещата. Устой на нещата само Любовта носи. То е първото качество на Битието. Без Любов, без една основа не можеш да градиш. Знанието иде вече. Туй, което гради, вторият принцип, е знанието. Знанието произтича от Мъдростта. “Умът и сърдцето”, стр. 225; 179 Човек, който има за основа Любовта, Мъдростта и Истината – трите велики принципа, никога не умира. “В Негово Име”, стр. 90; 191 В Природата съществуват три положителни състояния, три положителни начала според мен. Едното състояние води началото си от закона на Любовта. То съдържа известно вещество, известна материя, която е необходима. Върху тази материя животът може да се гради. Следователно с първия закон се явява животът, който създава формите. Второто състояние произлиза от Мъдростта, от знанието. То е съзнателна сила, която също така съдържа известна материя, която е необходима за човешките мисли. Човек не може да мисли, ако тази материя не съществува... Третият принцип, това е Истината. Ти искаш да бъдеш свободен, но и в този случай тя съдържа известна материя, с която човек трябва да работи. “Син человечески отхожда”, стр. 151; 95 Когато се говори за яростта на БОГА, имаме предвид Неговата Мъдрост. Мъдростта се постига само чрез мъки и страдания. Оня, който иска да стане мъдър като БОГА, ще мине през такива страдания, каквито на ум не му е дохождало. Който иска да мине по-лек път, да приеме Любовта. Когато човек се намери на кръстопът в живота, трябва да избере или Любовта, или Мъдростта – един от двата велики принципа. Ако избере пътя на Мъдростта, той трябва да знае, че ще мине през големи изпитания и мъчения. Който може да изтърпи всичко докрай, той ще бъде достоен за БОГА, и БОГ ще направи жилище в него. Методът на Любовта е друг, съвършено различен от тоя на Мъдростта. “Аз съм онзи човек”, стр. 141; 6 Любовта, Мъдростта и Истината са положения, в които няма абсолютно никаква промяна. Милиони години може да върви човек с тези основни принципи в живота си и никога да не пропадне. “Път на вътрешно разбиране”, стр. 163; 89 Душата е съединение на два Божествени принципа: Любовта и Мъдростта. Те служат за основа на душата. “Господар на съботата”, стр. 183; 80 В Природата съществуват два принципа. Този, първият принцип, който създаде света, той е мъжкият принцип. Вторият принцип е, който съгради света и го устрои. Той е женският принцип в света. В света ние говорим за Любовта, но Любовта не е първият принцип в света. Първият принцип, това е Мъдростта, това е Знанието, което е създало света. Любовта сега урежда този свят. “Става Истина”, стр. 404; 162 Любовта и Обичта това са принципи на Цялото, на БОГА. Ти не може да кажеш, че няма Любов. Любовта е създала света. Обичта го поддържа. “Любов и Обич”, стр. 212; 188 Любовта към БОГА е първият принцип в живота. Върху Любовта се гради целият живот. “Променява времената”, стр. 84; 75 Любовта е основният принцип, с който може да се работи в живота. “Учителю благи!”, стр. 11; 75 Общият християнски принцип, който обединява хората, е Любовта. “Специалният закон”, стр. 185; 44 Ти трябва да любиш, това е принцип. “Постигни реалността”, стр. 245; 122 Това трябва да бъде общият принцип – Любовта, и като се срещнем всички, да се познаем, че сме братя. “Пробуждане на колективното съзнание”, стр. 43; 12 Всички съвременни учения, всички теории могат да се приложат, но на база на Любовта, т.е. върху вътрешния принцип на живота. “Дойдох да изпълня”, стр. 124; 23 Като говоря за Любовта, подразбирам БОГА, оня принцип, който работи сега в света. “Още по-блажени са!”, стр. 202; 13 Щом кажеш Любов, какво подразбираш? Това е един велик принцип в света, най-мощната сила в света, която съществува, нещо, което като го обясняваш, остава необяснено. “Самоотричане”, стр. 122-123; 129 Дойдеш ли до Любовта, или ще се подчиниш, или трябва да бягаш... Тя, Любовта, е един Божествен принцип, ти не се бори с Любовта. “Пречистване на мисълта”, стр. 340; 136 Всички хора трябва да съзнаваме онази сила, която туря основа на живота. Щом съзнаваме тази сила, ние всички ще се разберем. БОГ има един общ план в проявлението Си по отношение нареждането на втория принцип – Принципа на Любовта. “В начало БОГ създаде Небето и Земята”, стр. 281; 140 Квасът, началото на всички неща, е Истината. И откогато се появило туй начало в света, оттогава се явява Любовта, да даде живот на Истината. Защото Истината, сама по себе си, произтича от БОГА като един вечен принцип, но за да се оживи този принцип, да станат тези методи живи, трябва една среда, а Първичната, Вечната среда, в която всичко може да живее, това е Любовта. “Заведоха Исуса”, стр. 7; 45 Когато ви говоря за Любовта, не разбирайте, че аз проповядвам едно учение на мир и спокойствие; човек, който иска да люби, трябва да опита най-големи страдания в света; който не е страдал, той не може да изпита този Божествен принцип на Любовта. За да обичаме БОГА, трябва да сме готови да се жертваме, както БОГА се жертва за нас... Ние сме изоставили развитието на своето сърдце и следователно трябва да се повърнем към този основен принцип – да развием и облагородим сърдцето си. “Житното зърно”, стр. 28-29; 1 Ще разгледам Любовта от четири гледища: като стремеж, като чувство, като сила и като принцип. Любовта като стремеж действа в сърдцето, като чувство – в душата, като сила – в ума и като принцип – в духа. “Любовта”, стр. 4; 8 Бъдете верни на своя ум, на своето сърдце и на своята воля; бъдете верни на своя дух и на своята душа. Това е първият принцип. Щом сте верни на себе си, ще бъдете верни на всички; ако не сте верни на себе си, не може да бъдете верни и на другите. “Любовта – носителка на живота”, стр. 121; 11 Законът на свободата се определя от два велики принципа. Човек не може да добие свобода, ако не е възлюбил Истината, ако не я придобил. Истината трябва да бъде главната цел в живота на човека, към нея той трябва да се стреми. Намерите ли този принцип в себе си, вие ще бъдете свободни. “За свободата”, стр. 5; 26 Понякога има случай в живота на човека, че като дойде до някои принципи, които трябва да провери, то той вижда, че ако рече да говори Истината, трябва да замине от този свят. В такива случаи той трябва да предпочете да замине от този свят, отколкото да се откаже от известни принципи, отколкото да се откаже от Истината. Така се случи с Христа. “Развързано ще бъде на Небето”, стр. 634; 125 Като говорим за надеждата, непременно трябва да се спрем и върху вярата и Любовта. Какво представя Любовта? Принцип на самопожертване. БОГ, Който се изявява в света, се жертва за малкото. Значи Любовта подразбира жертва на Великото за малкото. Вярата е принцип, които създава условия за проява на жертвата, с цел да се прояви животът. Надеждата пък е принцип, който облича нещата в съответни форми. “Радостни и търпеливи”, стр. 64; 5 Вярата е един принцип, необходим за човешкия интелект, тя трябва да бъде подкрепа в света и с нея младежта ще победи всички мъчнотии и препятствия, които ще срещне във физическия, умствения и духовния живот. Ако има силна, непоколебима вяра, със своята мисъл всичко ще може да постигне, да победи. “Новият живот”, стр. 48-49; 18 Няма по-тежък принцип от този, да говориш абсолютната Истина. Ако бихте говорили един ден поне абсолютната Истина, биха ви направили луди, но ще направите поне микроскопически опити, да говорите Истината. “Живот вечен”, стр. 297; 18 Любовта, вярата и надеждата разглеждам като принципи. Хората често смесват тези три понятия – Любов, Вяра и Надежда, без да ги разделят. Любовта обхваща всичко, т.е. цялото пространство – Битието, нищо не може да избегне от нея. Вярата обхваща времето, а Надеждата – резултатите, които изтичат от тези две сили. С други думи, Любовта обхваща Вечността, т.е. безкрайния живот, всички възможности. В Любовта няма смърт. Вярата обхваща условията, при които този живот се развива, а Надеждата осъществява резултатите. Това са процеси, които вървят последователно. “Надежда”, стр. 54; 8 Вярата е принцип на човешкия ум. Значи началото на човешкия ум – това е вярата или в друг смисъл казано, умът е съграден върху основите на вярата. Вярата свързва човешкия ум и интелект с хармонията в Природата и му дава подтик за развиване и изучаване законите на Битието. “Вярата”, стр. 24; 8 Надеждата е принцип, който примирява всички противоположности на физическия свят. Тя борави с видимия свят, със света на промените. “Надежда”, стр. 56; 8 Надеждата е принцип, който принадлежи на всички живи същества, даже и на най-малките буболечки. Следователно от никое живо същество не трябва да се отнеме този принцип на съществуване. “Надежда”, стр. 65; 8 На всинца ви препоръчвам да се върнете към първия принцип, да разберете БОГА като Любов. Схванете ли първия принцип, ще схванете и втория – принципа на Мъдростта или на Вярата. Любовта е принципът на сърдцето и душата, а Вярата – на ума и на духа. Това е поляризиране. Вярата произтича от Любовта. Тя е втори принцип. “Любовта”, стр. 13-14; 8 “Казва им Исус”. Думата Исус е символична. Тя съдържа три велики принципа. Единият принцип означава сила, която твори, преобразява живота и му дава нова насока. Исус е човек, който не се занимава с обикновени работи. Той има предвид великите Божествени Истини, които поставят всичко в ред и порядък. Вторият принцип е живата енергия, която туря всичко в изправност. Тя не забожда нещата на игли, както правят ония, които изучават буболечките и пеперудите. Тя не умъртвява, но дава живот на всички същества. Тя е сила, която запазва всичко, или както я наричат още, “закон на Любовта”. Третият принцип е закон на равновесието, който урежда всички спорове и недоразумения между хората. “Възкресение на Любовта”, стр. 154-155; 11 В еврейския език под думата БОГ се разбира първият принцип, който твори. Той е във връзка с всички онези сили, онези условия, от които произтича животът... В еврейската дума БОГ вторият принцип е мек, той е принципът на Любовта. Той е принципът, който съгражда, който носи живота в себе си, който съхранява нещата. Без този принцип светът би се превърнал на едно вечно мъчение. Този принцип, който ние наричаме проявление на БОГА, на Любовта, превръща всичко на Добро в света. Следователно, когато произнасяме Името на БОГА, предстои ни да се занимаваме с три вида сили: едни, които творят; други, които съграждат и трети вид сили, които държат всички сили в равновесие. Когато действат две сили, те всякога имат един общ резултат: или добър, или лош. Следователно, ако резултатът е лош, ние знаем, че първият принцип е взел надмощие. Ако резултатът е добър, знаем, че вторият принцип е взел надмощие. От резултата съдим за принципа. Това са все разумни сили. “Разумният живот”, стр. 8, 9; 27 Има три принципа, три различни материи, които са взели участие при създаването на Вселената. Първият принцип, научното име няма да кажа, се нарича Лют принцип. Той е принцип на творчеството – разрушава, гради, всичко туй... Вторият принцип е Кисел принцип. И най-после, най-добрият принцип е сладкият принцип – Сладката. “Трите първични принципа”, стр. 22; 122 Никога не разрушавай жилището на душата, в която БОГ живее и която работи по закона на Любовта. Убиеш ли такава душа, БОГ няма да ти прости нито на тоя, нито на оня свят. “Изтълкувай ни тази притча”, стр. 177-178; 11 Нашето първо задължение е да имаме абсолютна Любов към БОГА, а после към държавата. Така е учил Христос. И всички държави и народи, които влагат този принцип в законите си, могат да просъществуват, могат да имат законност и верую. “Аз съм вратата на овцете”, стр. 116; 19 Сега ще турите в себе си принципа: Без страх! “Страхът”, стр. 16; 27 “Сам си Отец ви люби”. Защо ви люби? “Защото вие повярвахте, че Аз от БОГА излязох”. Отец е първият, Христос е вторият, а БОГ от Когото излязох, е третият. Това са три принципа, които трябва да проникнат в ума на човека, за да може всяка негова идея да се реализира, да има успех в света. “Сам Отец”, стр. 29; 76 Каквото и да правите, вършете го заради БОГА, заради Неговата Любов. Това изисква Новото учение, това изисква Новият живот от всинца ни. Ние трябва да се отличаваме от другите по това, че имаме един велик принцип. Една велика идея, за която сме готови и на огън да ни турят, и на бесилка да ни увисят, и на кръст да ни разпънат – всичко можем да понесем. “Явно говорих”, стр. 428; 59 Всички ние, за да се разберем като хора, като братя, трябва да турим принципа – учението на Юда – долу на опашката, а принципа – учението на Христа, Божественото в нас – трябва да турим на първо място, трябва да го поощряваме. “Който иска славата”, стр. 16; 30 Като казвам, че правото е всякога на страната на жената, аз имам предвид принципа на Любовта, мекия принцип във всеки човек. Любовта никога не може да греши и не може да бъде съдена. Човешката мъдрост обаче, резултат на човешкия ум, всякога има условия да греши. “Закон за възможности – закон на Опуленс”, стр. 210; 72 Ние трябва да вземем за основа на живота следния принцип: Ако се стремим да любим БОГА, въпросите на нашия живот са разрешени; ако се стремим себе си да любим, или другите да ни любят, въпросите на живота ни ще останат всякога неразрешени. Единственото разрешение на въпросите се заключава в това – да любим БОГА, да любим Божественото в себе си. Само по този начин ще дойдем до истинското, до правилното разрешаване на въпросите. “Да изпълня”, стр. 118; 77 “Крадецът не иде, освен да открадне, да погуби и да заколи. Аз дойдох да им дам живот и то преизобилно”. Сега ще приложите този закон в своя психически живот, да знаете кое е възможно. Всяка мисъл, която внася живота, е Христовия принцип – “Дойдох да им дам живот”. “На утрешния ден”, стр. 610; 125 Две неща се искат от човека: да обича и да му благодарят; да го обичат и да благодари. Това са два велики принципа, с които трябва да работите. Като работите с тях, вие ще станете красиви, ще се подмладите, и животът ви ще бъде светъл и чист. “Двата принципа”, стр. 157; 86 Като е дошъл на Земята, човек трябва да бъде в съгласие с Първия Принцип на живота – с Любовта, към която се стремят и добрите, и лошите хора. “Разумност и светлина”, стр. 141; 91 Два принципа има: Не можеш да повлияеш на един човек, когото не любиш, не може да повлияеш на един човек, когото не обичаш. “Оживяване”, стр. 251; 185 Човек трябва да бъде активен, да приложи онзи принцип, който Христос е приложил във всички области на живота. Да няма област, дето да не може да се приложи Христовото учение. “Стана здрав”, стр. 52; 121 Равни са проявите на Любовта и у птиците, и у хората. Формите не са равни, формите се различават, но качествата на Любовта и в животните, и в човека са едно и също. Виждам Любовта на птицата, спирам се и казвам: “Божественият принцип е един и същ”. “Самовъзпитание”, стр. 657; 122 Физическото поле, умственият и духовният свят – всички трябва да служим на Любовта. Тя е принцип... Най-първо ще предадеш в света Божествения принцип, който минава в тебе, а после – Божествения принцип, който оценява нещата. “Двата принципа”, стр. 78; 185 Когото и да обичате, вие трябва да излизате от принципа, че вие обичате БОГА и затуй обичате хората, а не защото обичате хората, затова обичате БОГА. Сега туй е новото схващане. “Религиозни и духовни хора”, стр. 216; 183 Вие трябва да разберете вашия живот, смисъла му и от там да започнете. Това е основният принцип. Животът трябва да се разбере и след туй ще се разбере и Любовта. “Разлика между физическата и Божествената Любов”, стр. 5; 205 Ходете в света, работете сред него, но умът ви да бъде зает с три неща: Всичко в света се осмисля само при Любовта. Всичко в света се огражда само с Мъдростта. Всичко в света се запазва само чрез Истината. “Истинната лоза”, стр. 140; 9

АКТИВНОТО И ПАСИВНОТО Върху Марта и Мария много се е говорило. Те представят два принципа в човешката душа – активният и пасивният. В Марта и Мария ние имаме две жени, два характера противоположни, две състояния на човешкото сърдце; едното състояние е тихо, спокойно, безмълвно, ум отправен към един вечен принцип, крепящ се на една вечна основа; а другото състояние е като на морските вълни, като на малките клончета на дърветата – постоянен кипеж, постоянно клатушкане. “Марта и Мария”, стр. 201; 2 Сърдцето е пасивно отвън, а умът – отвътре. Сърдцето е активно отвътре, а умът – отвън. Тия два принципа, умът и сърдцето, могат взаимно да си помагат. “Новите схващания на ученика”, стр. 4; 31 Женският принцип, който бил първоначално у мъжа, у човека, не могъл да бъде завладян от мъжа, понеже този принцип е активен отвътре, а пасивен отвън, а човекът – мъжът – е пасивен отвътре, активен отвън. Та понеже човек е двояк по естество, то вторият, женският принцип, прозрял, т.е. видял външните неща, и тогава неговата външна пасивност се превърнала на външна активност, а вътрешната активност на вътрешна пасивност. “Новите схващания на ученика”, стр. 17; 31