84 ПИСМО

[valiamaria]

София, 11. IV. 1906 г.

Люб. бр. Киров,

Писмото ви получих. Мен е известно вашето положение. Трябва ви смелост и решителност и при това непоколебима вяра. Всякой слуга Господен трябва да се научи чрез несгодите на живота да понася всичко с радост и благодарение в душата си. Колкото Любовта и самоотричането са по-големи, толкова и Духът е по-силен. Трябва да се обогатее, трябва да се събират съкровища. Всякой талант трябва да влезе в радостта на Господаря си. Ти не трябва да се раздвояваш душевно. Изкушенията, съблазните ще дойдат, но те нямат нищо общо с нас. Обещанията дадени са верни. Чрез живота ще се опитат великите пътища Божии. Чрез него ще се вкусят сладките плодове на вечността. Аз желая ти да бъдеш младенец по сърце и възмъжал по ум. Да се не плашиш от нищо. Всяко време на нужда, ти ще имаш моята помощ и съдействие. Пътят ти е отворен. Излез, винаги ще имаш ръководство. Предай моя поздрав на Тодора. Кога се срещнем, ще говорим за други работи.

Ваш верен П. К. Дънов