32.СЕСТРА ДАРЛИНКА СЪНУВА

[valiamaria]

32. СЕСТРА ДАРЛИНКА СЪНУВА

Някаква вълшебна музика я понася, издига. Една гиздава полянка -посреща.

Маргаритите надянали разкошни венци, карамфилите облекли скъпи премени. А другите цветя. - Надпреварвани в багри и хубост. Полянката е в най-празничен вид. Полянката посреща гости.

Тук-там някои нагиздени хубавици пошушват. Други - кокетно усмихват. А младите момци. Издигнали високо глави над тях, оглеждат ги и им се радват, радват. Поклоните и усмивките им нямат край.

Дарлинка вижда: Слънцето. Галеният му син се плъзга между нагиздените хубавици. Погалва с усмивка и обсипва с брилянти. И гости заприиждат.

Носени от слънчеви лъчи, с венци и крила, пристигат небесните служители - изпълват украсената полянка. Краката им едва докосват цветята. Крилата. - Изпълват простора с песен от крила.

Дарлинка пристъпва. Тя се изкачва на естрада. Естрада от цветя. И засвирва. И хилядите ангели подемат. Подемат и засвирват и те. И превръщат всичко в музика. Нагиздените хубавици се превръщат в слух. Забравят скъпите премени. Младите момци затихват, унесени в чудно хубавата песен. Те гледат Дарлинка, гледат хилядите ангели и слушат, само слушат.

Дарлинка вижда: Един ангел се отделя от многото. Издига се над тях и се разгъва в красота и сила. Размахва мощно крила и се понася. Към нея! към Дарлинка.

И тя вижда венец. Венец от лаври в ръцете на ангела. Ангелът се извива над нея, погалва с лъх от мощни крила и полага венеца. На главата на Дарлинка ангелът полага лавров венец. Дарлинка отваря очи. Цигулката засвирва. И превръща се сънят в действителност.