72. САЛОНЪТ Е ПЪЛЕН

[valiamaria]

72. САЛОНЪТ Е ПЪЛЕН

1. Салонът е пълен, изпълнен със хора.

Дошли тук да чуят, да срещнат в унес

крилатата мисъл, с която след малко

Учителят благи тях с плам ще дари.

***

2. Вратата се хлопна. И стълбата скръцна.

И ето на прага Той Сам се яви -

прекрасен и хубав, и мил, елегантен,

и с лека походка минава напред.

***

3. Катедрата в миг се, във миг озарява,

и всичко в салона се в миг оживи -

събужда се мисъл, и чувства пораждат -

учудват се всички • къде са в този миг?

***

4. Те всички са тука. Да, тук във салона.

И чудна, прекрасна беседа пред тях

Учителят миров изнася. Повдига

със Своята мисъл нагоре и тях.

***

5. Слънца и планети, прекрасни системи,

природни закони открива и зрак

нахлува в главите, устройства земята,

Любов непозната изпълва и тях.

***

6. Беседата свършва. Учителят става.

И тръгва безшумно, но зрачно напред,

а хората слизат полека, полека

от приказни, чудни, прекрасни страни.