СЪВЪРШЕНИЯТ ПОРЯДЪК

[valiamaria]

Съвършеният порядък

 

Едно цветенце на планината се молело на Бога: “Господи, по­се­щавай ме със Своята роса и с небесната Си светлина, да се радва мо­ето малко сърце на Твоите блага.

Аз, Господи, ще се обличам с най-хубавите си дрехи да по­сре­щам Твоята светлина.

Който минава покрай мене, аз ще го поздравявам в Твоето име.”

9, с. 353

 

Всеки един от вас може да развие в себе си тези заложби, с ко­­ито да влезе във връзка със силите, които действат в Природата. В плана на Битието влиза да влезем във връзка с Разумността, ко­­ято е в Природата. Всеки човек е израз на Природата. Ти като поз­­наеш един човек, познаваш Природата, която работи в него. Човек мо­­же със своята мисъл да движи камък, закачен с конец. С кон­цен­т­рацията на мисълта е възможна и левитацията. Това са само при­ме­ри, за да се покаже какви мощни сили крие човешката мисъл! Вие сте много богати хора, но не знаете как да разработите ка­пи­та­лите си.

12, с. 154

 

В Природата всяко нещо е поставено точно на своето място. Бо­ите, които Природата налага върху платното на своите картини, са точно определени по цвят; те не са ни по-силни, ни по-слаби от те­зи, които трябва да бъдат. Боите, с които Природата си служи, не се менят. Те се различават в нюансите си, но всякога запазват своя ос­новен тон.

Например има един син цвят в Природата, който никога не се ме­­ни, но само нюансира. Същото става и със скъпоценните камъни. Скъ­­поценният камък запазва цвета си, но само играе със светлината, вслед­ствие на което се явяват различни отливи, различни цветове на светлината. На научен език казваме, че скъпоценните камъни пре­чупват лъчите на светлината и ги отразяват в себе си.

6, с. 85

 

Какво трябва да се разбира под израза “Жива Природа”? Жи­ва­та Природа е съвкупност от всички живи, разумни души. Силите, с които Природата се движи, са Разумни същества. Неразумното е про­излязло от Разумното. В Природата има закономерност, която е ра­зумна, а не механична. Разумното управлява всичко и е абсолютно сво­бодно. Външната страна на Природата е механична, неразумна, но има Разумни сили, които стоят зад нея. Ако туриш суха пръчка до бобово растение, то се обвива около нея; има съзнание в боба. Ра­зумната Природа обгръща неразумната. Материята е само вън­шен израз на Духа. Разумното е извън материята, както Разумното не е в колелата на машината. Всички неща са определени и са на мяс­тото си. Онези, които са създали света, са били умни. Измени се времето, дойдат облаци, вятър, гръмотевици и ние мислим, че вре­мето е лошо, но то е хубаво. В облаците има Разумни сили, ко­ито действат. Трябва да се различават горни и долни облаци. В об­лаците действат Служебни духове, които не са Ангели, но са по-го­ре от човека в еволюцията. Наблюденията на облаците е полезно пре­ди всичко във физическо отношение. Всяко нещо трябва да се раз­глежда в три отношения: физическо, духовно и Божествено.

13, с. 180

 

Като сте дошли на планината, изучавайте линиите на огъ­ва­ни­ята, да видите тяхната красота. Някои линии са от миналото, дру­ги­ – от настоящето, а трети сега се чертаят, те са линии на бъ­дещето. Това показва, че планините се намират в процес на раз­ви­тие, не са завършени. И сега се строи нещо ново в тях, и в бъдеще ще се строи. Нещата в Природата са осмислени. Строи се нещо ве­лико, ко­ето ще се открие в бъдеще. Всеки планински връх от­ра­зя­ва светлината по особен начин. Отразената по този начин светлина вли­яе благотворно върху хората, върху всички живи същества. Това вли­яние се отразява, върху мислите и чувствата на човека. За обик­но­вения човек всички неща в Природата са разхвърлени; за учения всич­ки неща в Природата са на място поставени. Защо? – Защото той ги съпоставя и хармонизира.

“А земята беше неустроена и пуста”. И до днес още земята се устройва. Докато човек се развива, и земята ще се развива. Ко­га­то чо­век мине в по-висок стадий на развитие, с него заедно и зе­мята ще се повдигне. Формите на земята ще стават все по-кра­си­ви и съ­вършени. Процесът на развитие, през който земята минава сега, е бавен, равномерен. В миналото развитието на земята е било бързо, при­дружено с големи катастрофи.

6, с. 61

 

Като ученици на Велика Школа благодарете и за радостите, и за скърбите. Благодарете за всички предмети, които ви се пре­по­дават в Школата. От тях вие изучавате земята, камъните, рас­те­ни­ята, животните. За разумния ученик цветята представят методи за примиряване на човека с мъчнотиите, несгодите и противоречията в живота му. Синьото цвете казва на човека, че вяра му е нужна; жъл­­тото цвете му казва, че трябва да мисли; червеното цвете му каз­ва, че трябва да има любов в сърцето си, да обича хората. Всички цве­тя говорят с хората, казват им какво трябва да развиват в себе си. Всички цветя, от най-малкото до най-голямото, имат своето ве­лико предназначение. Всичко, което Бог е създал, има велико пред­наз­начение. Цялата Природа представя сбор от същества, които са жи­вели в съгласие с Божиите закони. Днес те се проявяват в раз­лич­ни форми и раздават от изобилието, в което живеят, на всички нуж­даещи. Кой каквото няма, да го търси в Природата. Вслушвайте се в гласа, в езика на цветята, на тревите, на дърветата, на птиците и на животните. Вслушвайте се най-после и във вътрешния глас на Ду­­ха, който ви ръководи към красивото и великото, към всичко онова, ко­ето Бог е създал

“Който има уши да слуша, нека слуша.” Блажени сте, че имате уши да слушате за всичко онова, което Великият е създал. Блажени сте, че имате възможност да се ползвате от благата, които днес ще ви се дават, както и от тия, които в бъдеще ще ви се дадат.

8, с. 226

 

Следователно познайте Бога, познайте любовта във всички фор­ми, в които се проявява. Търсете Го в силния и в слабия, в учения и в простия, в богатия и в бедния, във всяко растение и животно. Тър­сете Го в музиката, в поезията, в изкуството, в науката. И най-сла­бите същества са силни, щом Бог присъства в тях. Погледнете мъ­ховете, които растат върху канарите. С години те живеят по ка­мъ­ните, извличат някаква храна от тях и по този начин ги об­ла­го­ро­дяват. Като ги наблюдавате, вие трябва да взимате поука от тях. Те не чакат да дойде щастието им отвън някъде. Те работят, при­ла­гат силите, които са вложени в тях, и сами се осигуряват. – Защо? – Живот имат в себе си – най-ценното в света.

8, с. 340

 

Щом намерите любовта, ще познаете вътрешния смисъл на жи­вота. По този начин ще обичате всичко в света: и животните, и рас­тенията, и всяко камъче. Всичко обичайте, но нищо не об­себ­вай­те. Където и да видите проявената Велика Любов – в житното зър­но, в слънчевия лъч или в човека – пазете я чиста, свещена. Ако можете да запазите всичко това в чистота, вие сте влезли в пъ­­тя, в който всичко може да ви се открие. В този път ще мислите по­­вече за другите, отколкото за себе си.

6, с. 196

 

Днес човек трябва да води чист и свят живот. Любовта тряб­ва да се излива от сърцето му като от извор. Той трябва да върши во­лята Божия и да се радва на всичко, което го заобикаля: на ка­мъ­ни­те, на дърветата, на изворите, на животните. Когато човек се ка­чи на някоя планина, той трябва да разглежда, да изучава всички картини, които се откриват пред неговия поглед. Когато гледате кар­тината на някой художник, вие знаете, че той е имал предвид как­ви краски да употреби, за да представи предмета по възможност по-вярно и точно. Някога краските, чертите на тази картина са спо­луч­ливо предадени, някога не са сполучливи. По същия начин и всяко ка­мъче, всяко дърво или извор в картините на живата Природа са по­ставени на местата си според разбирането на художника или де­ко­­ратора. На вас предстои красивата задача да изучавате тия кар­ти­­ни. От Природата човек ще изучава законите на съвършенството и ще ги прилага в живота си.

3, с. 179

 

И в най-малките работи човек трябва да вижда Божията Лю­бов. Какво по-силно доказателство искате от Божията Любов тук, всред планината? Цял месец вече как сме тук, и ние се ползваме от най-добрите условия. Ако Бог не ни обичаше, Той щеше да из­пра­ти буря, ветрове, дъжд, сняг, град, и ние не бихме могли да ос­та­нем тук даже един ден. Обаче ние седим спокойно, четем, раз­хож­да­ме се, отопляваме се и разискваме по разни въпроси. Колко кле­ко­ве станаха жертва на нас, но те са доволни, защото по този начин се освободиха много същества, затворени в тях. Така само може да се оправдае горенето им. Когато освобождаваш някого, всичко е навреме и на място; когато заробваш някого, нищо не е на място и навреме. Същото може да се каже и за самия човек.

4, с. 129

 

Които са недоволни от вятъра, нека направят опит да го спрат. Ако състоянието ви се измени, стане идеално, и ако любовта ви към Бога стане безупречна, вятърът моментално би спрял. Най-мал­ката дисхармония в Природата се дължи на ред причини. Тя е по­следствие на някакво нарушение на нейните закони. Ако човек е на­пълно хармоничен с Природата, и тя ще бъде в хармония с него. Чо­век не е изпратен на земята да господарува над Природата, но Природата трябва да бъде училище за него. Следователно Природата от­говаря на човека: какъвто е човекът, такава ще бъде и тя по от­ношение на него. Външният живот на човека отговаря на неговите вът­решни състояния. Като говоря за връзката между човека и Природата, не подразбирам индивидуално човека, но имам предвид ця­ло­то човечество, общата хармония в живота на всички хора. Да бъ­дете в хармония с Бога, значи да разбирате целокупния живот.

4, с. 4

 

Сега като седите на този връх и наблюдавате небето, виж­да­­те, че облаците са под вас. Ако бяха над вас, вие щяхте да се ин­­тересувате какво има над тия облаци. Сега свободно гледате над тях. За ония хора пък, които са долу, облаците са над тях. Те не виж­дат какво има над облаците. Облаците са под нас, понеже пре­об­­ладаващите енергии на земята и на небето са положителни. Вслед­­ствие на това, в атмосферата има голямо налягане. Облаците слу­жат като граница между двата свята: горния и долния. Горният свят оказва голямо налягане върху долния, но и долният от своя стра­на му противодействува. Тази е причината, поради която при тол­кова наситени облаци не може да вали дъжд.

Това, което става в Природата, става и в самия човек. Често меж­ду горния и долния свят в човека се ражда известно противоречие, вслед­ствие на което той изпада в мрачни, тежки състояния. При това по­ложение казваме, че светът в човека е разделен. За да излезе от то­ва състояние, човек трябва да подобри положението на стомаха си. Стомахът представя физическия свят в човека. Ако човек не раз­бира законите на своя стомах, на храносмилането и на твърдата ма­терия, с която е в известно съприкосновение, физическият свят ще бъде недостъпен за него и не може да го използва.

Дойдете ли до духовния свят, ще разберете, че негов пред­ста­вител са дробовете, т. е. дихателната система на човека. Който раз­бира законите на дишането, той разбира законите на духовния свят. Когато живеете на равни места, дишането ви е спокойно, леко, за­щото сте се приспособили на тия условия. Обаче сега вие дишате мъч­но, запъхтявате се. – Защо? – Планинският въздух е по-лек и по-рядък. Дробовете ви сега вършат усилена работа. Движението по високите планини подобрява състоянието на дихателната сис­те­ма. Ето защо който иска да подобри положението на дробовете си, той трябва да се качва по високи места. Щом подобри състоянието на дихателната си система, едновременно с това той придобива по-големи възможности за духовен живот. Ето защо от древни вре­ме­на досега всички хора, които са работили и работят духовно, вся­ко­га са посещавали високи планински върхове. Които разбират за­ко­ните на духовния свят, те използват разумно високите върхове. Ко­ито не разбират тия закони, ще бъдат като овчарите: щом времето се развали, ще бързат по-скоро да слязат в долината. В това от­но­ше­ние планината е строга. Тя интернира всеки, който не зачита за­ко­ните на Природата.

8, с. 75

 

Човек расте до известна възраст, след което растенето спира. В това отношение растенето на човека мяза на изкачването му на ня­кой планински връх. Той бърза да се изкачи, иска час по-скоро да стиг­не върха, вследствие на което се изпотява, изморява. Щом се ка­чи на върха, поогледа се наоколо, поседи малко и мисли вече за сли­зане. Той вижда, че не може да живее на върха, не познава за­ко­ни­те. И наистина законите на високите места са съвсем различни от тия на ниските места.

И тъй, изкачването нагоре представлява младостта; слизането на­долу – старостта. Младият се качва на върха, поседи малко, но виж­да, че не може да живее там дълго време и постепенно започва да слиза надолу. Слизането надолу е остаряването на човека. Той виж­да, че силите му го напущат, тялото му се прегърбва, очите и уши­те му отслабват, не му се яде, нищо вече не му е сладко и при­ятно. Тъй щото докато се качваме на планина, животът има сми­съл. Защо? – Защото сме още в младостта. Започнем ли да сли­заме, животът губи своя смисъл. Защо? – Защото влизаме в ста­рост­та. Младостта и старостта, т. е. качването и слизането са фа­зи на обикновения, на временния живот. Обаче във вечния живот има по­стоянно качване. В този живот човек може да слезе само ко­гато пожелае да помогне на някого. След това пак се връща назад, т. е. пак продължава качването си нагоре. Както във физическия, та­ка и в духовния живот има качване и слизане. Когато човек се обез­сърчи или когато жи­вотът му се обезсмисли, той е слязъл от вър­ха. Насърчили се, той пак се качва на върха. В този смисъл Лю­бовта, Мъдростта и Ис­тината са високи върхове, на които качи ли се човек веднъж, там трябва да остане. Той трябва да устои на за­коните, които съ­ществуват на тия върхове! Не устои ли, той ще ос­тарее, а ед­но­вре­менно с това ще изгуби и силата си, и здравето си – всичко, което дотогава е имал. И тогава, като мине покрай не­го великата майка – Любовта, ще каже: “Да ида да го събудя!” Ка­то го събуди, тя ще го качи отново на върха. Като знаете това, не тряб­ва да се обез­сърчавате. Който веднъж се е събудил, да гледа да не заспи; кой­то спи, да пожелае Господ да го събуди. Който се кач­ва на пла­нината, той трябва да изучава законите на планината, за да не сле­зе долу; който слиза от планината, да се моли на Бо­га да го съ­буди, т. е. да го тури в пътя, да започне да се из­кач­ва.

Онези от вас, които ще тръгват за София, ще гледат да се свър­жат с Бога, ако искат стъпките, както и пътищата им да бъдат пра­ви. София е емблема на мъдростта. Не трябва да слезете в Со­фия, но да възлезете към нея, като място на мъдростта. Които ня­ма да заминават, те ще останат тук, на високите места. Който сли­за – остарява, който се качва – той се подмладява. Искате ли да раз­берете смисъла на живота, вие трябва да направите вътрешна връз­ка между трите върха – Любовта, Мъдростта и Истината. Раз­бе­рете ли смисъла на живота, ще можете да живеете и на високите мес­та. Ето, толкова време вече как ние живеем на рилските ви­со­чи­ни благодарение на каракачаните и на техните коне. Те ни донасят хляб, картофи, боб, масло, сирене и т. н. Щом има тия неща, и песни има, и проповеди има. Каракачанинът представя живота, който иде с конете си да донесе нещо за хората на земята. Докато животът ни носи нещо, ние ще има какво да ядем и пием, а заедно с това ще слу­шаме Бог да ни говори.

4, с. 246

 

Следователно който се е качил на планината, там да остане, да не слиза долу. Който е слязъл вече, да се моли на Бога пак да се ка­чи. За тази цел не късайте връзката си с каракачаните, т. е. с жи­вота! Нека те слизат и се качват, да носят всичко онова, което е не­обходимо за подържане на живота в планината.

4, с. 247

 

Природата е жива и разумна. Когато дойдете сред нея, все ще възприемете някоя идея, с която ще се върнете. Това ще осмисли ва­шето идване тук.

Ала най-напред трябва да се откажете от всичките си стари въз­гледи. В бъдеще всеки министър, всеки управник, всеки об­щес­т­веник трябва да се качи първо на най-високия планински връх и след това да поеме работата.

Хората ходят на изложби по градовете, а тук има изложба, при­готвена от хиляди години.

Ония, които идват тук, чувстват, че има нещо повече от това, ко­ето виждат отвън.

Материалният свят е въплътена идея, въплътена мисъл. Ра­зум­ността в Природата, в малките работи, прави чудни неща.

Сега Бог ни е отворил път да дойдем тук. Ако не бе Той, ка­нарите, силите биха ни препятствали, пътят ни щеше да бъде за­творен.

Това, което става в Природата, трябва да го превеждаме и за вът­решния живот. Трябва да правим преводи. Например слънцето, ко­ето грее сега, ни казва: “Така и вие трябва да греете.”

Работата при Божественото всякога е приятна. Щом работите не­що и ви е приятно, то е Божествено. Когато сте недоволни, то е чо­вешкото. Като сте недоволни, Господ ще ви каже: “Стига тол­ко­ва.”

Днес вятърът тласка палатките насам-нататък. Това е пред­мет­но учение за тебе. Ти не си ли една палатка? Като те тласкат вет­ровете на живота, трябва да устояваш!

12, с. 45

 

Ако нямаше кой да помага, човешкият живот би висял на ко­съм. Ако разумната Природа не пази човека, всеки ден той би се из­лагал на хиляди опасности.

Ако човек би знаел колко пъти е избавян! Вяра, вяра се изис­к­ва. Вярата се развива при изпитанията. Тогава тя се калява. Тръг­ваш – ръководен си навсякъде. Дето и да си, заобиколен си от тези ра­­зумни същества.

Всичко, каквото и да стане, в края на краищата се превръща в добро от тази Разумна сила, от Бога!

Това е красивото, това е Великото, това е утешителното в све­та!

12, с. 142

 

Човек трябва да мисли, че е в един свят, дето всичко е уре­де­но.

И ако има някое противоречие, той трябва да знае, че не е до­разбрал нещата.

12, с. 145

 

Езикът на Вечния е мощен, силен, той е и слово, и звук, и багра, и движение, и неподвижност. Човек приема Словото на Вечния както храната, водата и светлината. То храни, възраства и укрепява всички същества. То разкрива на човека живота в неговата пълнота.

12, с. 33

 

Обърнете вечер погледа си към звездите. Това е великото бъ­деще, което ви чака. Всичко това ще го пребродите. И като жи­ве­ете по сто милиона години във всяка слънчева система – а те са ми­лиони слънчеви системи – пак ще се срещнем и ще ми разправите ве­ликото, което сте видели.

12, с. 157