03_4 “ЗАЩО СВЕТЪТ Е СЪЗДАДЕН ТАКА?”

[Albena]

“ЗАЩО СВЕТЪТ Е СЪЗДАДЕН ТАКА?”

 

“Защо е създаден така светът?” – Защото не е могло другояче. Ако някой може да създаде света по друг начин, нека представи своя план. Но планът му трябва да бъде такъв, че всички хора да го одобрят.(145, с. 113)

 

От нас се иска да обичаме, както Бог обича. Той е създал света, за да изяви Своята Любов и да ни покаже как да обичаме. “Каква е била целта на Бога, за да създаде света?” – Този въпрос не трябва да се задава. Обаче да питате какъв е смисълът на живота, това е ваше право. И като питате, трябва да си отговорите: смисълът на живота е да любим.(144, с. 137)

 

Често и религиозните, и светските хора се питат защо светът е създаден така, а не иначе. Досега никой не е отговорил на тоя въпрос и не може да се отговори. Който е създал света, Той има Свой план. Като знаете това, не се занимавайте с въпроса защо светът е създаден така; не се занимавайте с решаване задачите на другите същества. Тия въпроси не са за вас. Задача на детето от първо отделение е да изучава буквите – нищо повече; задача на детето от второ отделение е да се занимава с читанката си и т.н…. Коя наука е за възрастния? – Любовта. И Любовта има своя азбука. Първо ще научиш азбуката, а после ще четеш, ще изучаваш правилата на тая наука…

 

… Някой казва, че е научил десет букви от азбуката на Любовта. – Това не е достатъчно. Когато Бог е създавал света, извикал всички букви, всяка да си даде мнението с коя от тях да започне създаването. Това е цяла история, която интересуващите се могат да намерят в историческите паметници на миналото. Аз ще ви приведа тая история накратко. Първа се явила българската буква “А” (не еврейската “алеф”). Буквата “А” на български е гласна, а на еврейски е съгласна. Изобщо еврейската азбука има 22 съгласни букви, а гласни няма – те се подразбират. Като се представила буквата “А” пред Господа, Той се замислил и казал: “Не мога да започна създаването на света с тебе, защото ти мислиш само за себе си. Казваш “Аз” – имаш предвид само себе си. Ако започна с тебе, светът ще се обърне с главата надолу.” Така се изредили всички останали букви. На всяка от тях Бог казал по нещо, с което им обяснил защо не може да започне създаването на света с тях. На буквата “М” казал: “Ти си началната буква на думата “мразя”, ти ще смразиш света.” На буквата “У” казал: “Ти си началната буква на думата “умирам”, ти ще умориш света.” Последна се явила пред господа буквата “Б”. Господ се спрял на тая буква, защото тя е начална буква на думата “блажен”. Наистина първата книга, в която се говори за създаването на света, е “Битие”-то. Дълъг и широк е митът за създаването на света. Питате: “Буквите могат ли да говорят?” – Говорят.(134, с. 110)

 

… Не само вие, но целият съвременен културен свят има особени схващания и казва: “Защо Бог е направил света така?” Но за да можеш да критикуваш един умен човек, трябва да бъдеш по-умен от него. Да го питаш защо е това така, то е едно нещо; а да го критикуваш – то е друго нещо. Ако си малко дете и питаш защо това е така, то е едно нещо; а да критикуваш – то е друго. Ако питаш защо е посадено това цвете, то е едно; а да го критикуваш – то е друго. Всички хора в съвременния свят са първокласни критици. Всички вие сте като този Джон Ръскин, първокласния английски критик. Всеки от вас е недоволен. Вие питате: “Защо Господ създаде моята глава така?” Седите и Го критикувате, а не Го запитвате. Аз ви питам от Негова страна: какво ви е длъжен Господ? Вие казвате: “Ама Той ни създаде.” Вие се лъжете. Той не ви е създал – от само себе си съществувате! Вие, без да Го питате, без да ви даде позволение, сте си съградили една къща и казвате: “Защо Господ ми даде туй място?” Като изследвам аналите на природата, виждам, че досега Бог никому нищо не е дал – всичките хора насила са взели нещата. Сега ще възразите: “Ами защо Господ, Който е всесилен, позволява това нещо?” Та каква особена мярка вие имате за всесилието Божие? Мислите ли, че ако Господ удари този-онзи по главата, че това е силата Божия? Това го правят само безсилните хора. Да убиваш хората, да им счупиш краката, да им счупиш главите, да им изкълчиш умовете – това не е сила, нито наука. И силата Божия не седи в тия неща. Всички съвременни хора казват, че Господ създал световете. Аз бих желал всички учени хора да създадат една теория, да обяснят какво подразбират под “създаване на световете”. Нека определят какво означава думата “създаване”. Какво подразбират те под тази дума? Дали Бог създаде света, или ние го създаваме в своите умове? И някои запитват: “Ами Господ защо го е създал?” Следователно в нашите разсъждения трябва да има една нишка на разумност. Аз определям четири или пет важни положения в живота на човека. Казвам: настроението на човека – това е един ветропоказател… Чувството – това е един кладенец… Мисълта – това е една река, която тече… Разумността – това е една градина, насадена с различни дървета… Принципът – това е школа на живота. Следователно, като съедините вашия ветропоказател, като съедините вашия извор, като съедините вашата река, като съедините вашата градина, като съедините и вашата школа, като съедините всички тези методи в едно, ще се домогнете до ония Божествени начала на нещата, до едно по-правилно разбиране.(38, с. 73)

 

Всяко зло, разумно използвано, се превръща в добродетел; всяка неизползвана добродетел се превръща в зло. Питате защо Бог, Който е съвършен, не е създал съвършен свят. – В Бога всичко е съвършено, но понеже ние не вършим Неговата воля, създаваме условия за злото. Нашата воля не трябва да влиза в стълкновение с волята на Първичната Причина. Ако разбирате тези неща, добре ще бъде и за вас, и за окръжаващите; ако не ги разбирате, ще се натъкнете на мъчнотии. Който разбира законите, казва, че злото се превръща в добро. Злото, използвано чрез Любовта, се превръща на добро; злото, неизползвано чрез Любовта, се превръща във велико благо на живота. Като знаете това, лесно можете да си помагате.(69, с. 296)

 

Вие казвате: “Господ създаде света.” Питам: когато грънчарят направи 10 хиляди грънци и казва, че Бог го е накарал да ги направи, говори ли истината? Преди всичко грънчарят не се нуждае от толкова хиляди гърнета. Десет гърнета са му достатъчни. Ако той беше направил само 10 гърнета, те щяха да бъдат хубави, добре опечени и всеки щеше да ги хареса. А между тези 10 хиляди има счупени, изкривени, пукнати и кой как дойде, бутне ги на една, на друга страна и заминава. На същото основание и аз казвам: Господ наистина е създал света, но само онова, което всеки търси, от което всеки е доволен, а именно – здравото, красивото – то е Негово създание. Всичко останало – изпочупено, изкривено и пукнато, е човешко изобретение. Бог ще ви държи отговорни за тия непотребни неща, за изхабените материали, както ще държи отговорен и грънчаря за голямото количество глина, която е изразходвал напразно. Всяко производство трябва да бъде разумно! Днес всички хора са производители и се стремят към изобилие. Не, хората трябва да се върнат към първоначалната култура, девизът на която е бил: “Малко, но хубаво.” Малко говорй, но хубаво, място да хване. Малко направи, но хубаво – всеки да остане доволен.(108, с. 23)

 

Сегашните хора са изгубили правилния възглед за нещата, които Бог е създал, и казват, че Той е създал нещастията. Не е вярно! Бог е създал всички светове – физичния, духовния, умствения, със свои специфични закони, със свой език. Следователно, който свят изучаваш, ще знаеш и съответния език. Ако изучаваш умствения свят, ще пазиш светлината на ума си, да не изгасиш свещта на своя живот. Ако изучаваш духовния свят, ще пазиш топлината на сърцето си, която поддържа огъня на живота. Ако изучаваш физичния свят, ще пазиш активността си, постоянно ще работиш, да не се обленяваш.(79, с. 135)

 

Казвате: “Не може ли без пост и молитва да постигнем всичко онова, което желаем? Защо светът е създаден така, че всичко се постига с големи усилия? Защо хората се мъчат едни-други?” Аз не се интересувам от този въпрос. Защо? Защото другояче светът не би могъл да се създаде. Това, което Бог е създал, е най-доброто. Хората пък постъпват по един или друг начин, защото другояче не могат да постъпят. Що се отнася пък до Любовта, тя не иде от хората, но от Бога.(108, с. 94)

 

Казано е, че Бог е всеблаг. Въпреки това, като създавал света, Той допуснал в него и доброто, и злото. Като се натъкват на тези сили, хората изпадат в противоречия и започват да страдат. Бог вижда техните противоречия и им се притичва на помощ. Това показва Неговото величие. И Христос, като дойде на Земята, пое греховете на хората. Така Той им показа как работи Бог.(69, с. 10)

 

Ние трябва да намерим първата дума, с която Бог е създал света. Тя е ключът на живота; тя е най-голямото богатство в света. Коя е тази дума, никой още не знае. Под “никой” аз разбирам никой от сега живеещите на Земята. Само Христос знаеше тази дума. Той казва: “Както Отец Ми, Който Ми е дал първата дума, Ме научи да говоря, така говоря и Аз.” Това е превод на думите “ей-ей, не-не”.(106, с. 28)

 

Когато иска да възпита хората, Бог първо им взима ума и те започват да се бият едни-други. Щом се бият помежду си, то е все едно, че въстават против Бога. Щом въстанат срещу Бога, те получават бой на общо основание. Няма човек в света - прост или учен, който, като е влязъл в борба със Силния, да не е платил. Казано е в Писанието: “Не води борба със Силния.” Защо? Защото Божиите закони са всякога справедливи. Още преди създаването на вселената Бог е предвидил всичко. Той е определил кои душй кога трябва да се радват и кога да страдат; кои да падат и кои - да се повдигат. Всичко, което става в света, е допуснато да стане с цел човешката душа да се повдигне. – “Не може ли светът да бъде създаден по друг начин?” – Тъй както днес е създаден светът, по-добър начин от този не може да се намери. Щом сте дошли на Земята, вие трябва да бъдете готови да страдате и да се радвате, да умирате и да се раждате. Както добрият ученик пита учителя си за всичко и слуша неговия съвет, така трябва да постъпва и човек по отношение на Бога. Той трябва да се допитва до Бога и да слуша Неговите съвети. Не се ли допитва човек до Бога и върши всичко по свое лично разбиране, той ще се намери вън.(130, с. 166)

 

… И когато Господ създал света, Той имал предвид най-видните души – ангелите, светиите, праведните, разумните хора. Той имал предвид боговете, а не съвременните глупави хора, които се питат защо Господ създаде света. Те нямат право да питат, както немите хора нямат право да говорят, както глухите хора нямат право да слушат и както слепите хора нямат право да виждат. Ето ви един контраст! Казвам сега и противното на това: всеки човек, който има очи, трябва да гледа; всеки човек, който има уши, трябва да слуша и всеки човек, който има език, трябва да говори. Туй е положителната страна.(131, с. 194)

 

Аз предпочитам да имам знания, да правя добро, отколкото да съм невежа. В известни случаи предпочитам да не зная някои неща. Например, не желая да зная защо Бог е създал света така, а не иначе. Аз не искам да зная каква е била Неговата крайна цел. Защо не искам да зная? – Защото ще се отделя от Бога, а аз не искам това. Тогава между мене и Бога ще се наруши хармонията. Това е обективната страна на моето желание – да не зная известни неща. Щом помисля, че Бог трябваше да създаде света другояче, аз влизам в противоречие с цялото битие – с Бога… Няма по-велик, по-красив и по-възвишен свят от този, който Бог е създал. – “Защо и за какво е създал този свят?” – Този въпрос ще се разреши сам по себе си. Като живеем хиляди и милиони години, ще се доберем до тази мисъл, която постоянно се разраства и хвърля светлина.(122, с. 26)