valiamaria Публикувано 28 Март, 2011 Сподели Публикувано 28 Март, 2011 Но животът сега е тъй тежък! - каза едно сухо, пъпчиво, слабичко момче, което дъвчеше някаква клечка в устата си. То извади парченцето, плю и каза пак като ехо на своите собствени думи: - Тъй тежък! - Животът е тежък, когато човек мисли само за хората, а не за Бога. За човека е важно едно нещо. Той трябва да се интересува от това какво Бог мисли за него. Щом държи тази мисъл в ума си, животът му ще бъде лек. В Бога няма никакво лицеприятие. Когато отивате при Него, не се нуждаете от никаква препоръка. Животът ви ще бъде вашата препоръка. - А какво е вашето мнение за науката? - попита пак момичето, което държеше тетрадката в ръце и изглежда, записваше си това, което говореше Учителят. Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
Recommended Posts
Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате
За да коментирате, трябва да имате регистрация
Създайте акаунт
Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!
Регистрация на нов акаунтВход
Имате акаунт? Впишете се оттук.
Вписване