Jump to content

ЕЛА СЛЕД МЕН


Recommended Posts

ЕЛА СЛЕД МЕН

Мълчаливо седяха учениците при извора. Мъдрецът бе се замислил дълбоко и никой не смееше да помръдне и с най-лекия шум, да не смути Божествената му мисъл.

Бавно залитащ слаб човек, с високо чело и блестящи очи, се приближи до тяхната група и се спря недалече.

Мълком изгледа той всички и те - него. Мъдрецът сведе поглед от висините. След това направи знак и един от учениците го запита:

- Какво искаш?

Мълчеше новодошлият. Направи знак отново пак Мъдрецът - и друг ученик го запита:

- Кой си?

И пак мълчеше новодошлият. Трети път го запитаха:

- Къде отиваш?

И никакъв отговор не се получи. Тогава Мъдрецът му каза:

- Говори!

- Да, ще говоря и за това съм дошел - каза той. - Преди хиляди години Ти ме призова, но аз не дойдох. Ти ме срещна веднъж и ми каза: «Ела след мен», но аз бях много богат и красивите дрехи и външен живот ме държаха при себе.

- Какъв глупак! - обади се някой от учениците.

- Жалиш ли за това? - попита го друг.

- Гдето е съкровището, там е и сърцето му - каза Мъдрецът. - Говори!

- Години минаха, наново се родих - син на цар. Всичко имах и все пак нещо ми не достигаше. Чувах гласа Ти - винаги чувах Твоя глас: «Ела след мен!» А аз ходех на лов, веселих се - и изгубих силата на краката си. Те се люшкаха като на дете... и никой не можеше да ме излекува...

- Безумие - обади се някой ученик.

- Жалиш ли? - попита други.

- Години минаха. Наново се родих, красив и млад, отново чух гласа Ти: «Ела след мен.» Но тъкмо тогава красива мома бе ме взела в плен.

- Глупост! - обади се някой.

- А ти обичаше ли я много? - попита Мъдрецът...

- Да, аз бях готов всичко да дам и дадох...

По стръмен път вървях, да дойда тук. Стъпките ми бяха боси - и всеки камък бе окървавен... Но аз помнех думите Ти - и ето ме, дойдох! Аз вече нямам нищо, но нали Ти имаш всичко? И тоя, който Те е намерил, е намерил необходимото?

- Какъв нахалник! - каза някой.

Погледна го Мъдрецът, погледна и тия, които го заобикаляха, и го запита:

- Жалиш ли за всичко това, което е било?

- Не, за мен то трябваше да бъде! Всичко това обичах на своето време и жалих с всичкото си сърце.

- Добре, ела! Който много е любил, томува и много се прощава.

Едва допря се той до него, и лицето му засвети, златоткани дрехи смениха изведнъж дрипите и той се изправи, здрав и мощен.

- Седни при нозете ми! - каза Мъдрецът. - Ти всичко си изпитал и сега можеш да учиш Мъдростта.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...