5. Тайната на живота (от Алфиеро Бертоли)

[valiamaria]

5. Тайната на живота (от Алфиеро Бертоли)

(Вестник «Живот», бр. 3, 5.IV.1929 г., стр. 1)

 

ТАЙНАТА НА ЖИВОТА 

Старият човек е извървял дълъг път, минал е през планини и полета, чудесни градини са го радвали, бурени и тръне са го спъвали, и накрай е стигнал до вратата, която води към незнайното, към задгробния живот, към тъмнината... за незнающите. Над него висят плодовете на неговите дела и придобита опитност. 

Над Младия стоят цветя. Надежден, жизнен, бодър той излиза от тъмната врата; пред него стои дълъг, светъл път, водещ нагоре към живота, към нова опитност и нови придобивки. 

Дано и ние, когато стигнем на мястото на стария човек, да погледнем с радост и благодарност изминатия път, знаейки, че ще излезем пак от дясната врата подмладени и обновени, готови да вървим пак. 

Животът няма спиране, той е велика тайна. 

А. Бертоли 

(Вестник «Живот», бр. 3, 5.IV.1929 г., стр. 1)