II. НИШКАТА, ЧРЕЗ КОЯТО СЕ РАЗПЛИТА ЦЕЛИЯТ ЧОРАП

[valiamaria]

II. НИШКАТА, ЧРЕЗ КОЯТО СЕ РАЗПЛИТА ЦЕЛИЯТ ЧОРАП

(стр. 343-346)

Попов влезе бързо в кабинета си. Той започна да вади някои папки от чекмеджетата, бъркаше нервно вътре, преглеждаше набързо извадените книжа, отделяше ги настрана внимателно, късаше други. Някои, дори накъсани на малки парчета, му се виждаха още опасни. Той ги вадеше отново и ги късаше на още по-дребни. И когато кошът бе пълен, той прати слугинята да ги хвърли в огъня - и започна отново. Минаваха часове, а той все ровеше книгите си, късаше писма... И когато и последното чекмедже беше прегледано, той въздъхна с облекчение, протегна уморените си ръце и стана. И всичко му се струваше като да беше кошмарен сън. Можеше ли един ден, почнат с такова хубаво слънце, да свърши с буря? Как ликуваше в първите часове, когато избухна кървавият инцидент в Казиното! Тогава той тичаше, разпореждаше се между жертвите на смъртта, покосени всред цветята на едно веселие. Той беше хладнокръвен там, гдето всички бяха изгубили главите си, помагаше, когато всички само се суетяха... И какви глупци! Те сами щяха да се издадат!... Но не бе ли по-добре, ако и той сам би се съгласил да го отложи, защото не беше дошъл тоя, за когото бе устроено? Но Попов каза, че трябва... да се скрият следите... Хубаво се скриха!... Гърмът и трясъкът ги направиха видими за всички*.

Спомня си той за бледите лица на Маня и другите при мисълта, че само няколко минути ако бяха дошли по-рано, както настояваха всички, всичко би било свършено, те биха лежали на кървавия под... После те всички в къщи пиха шампанско за своето избавление, а само той - за своето тържество. Нали само той едничък знаеше страшния смисъл на тоя гръм - една от думите на неговите желания - негова собствен глас!

И сега дори той стиска юмрук ядно. Смаяни, уплашени, всички бяха изгубили ума си. На сутринта София кипеше. Страшни слухове за тъмни организации, за руски нихилисти, за тайнствени маски се носеха една през друга. Министрите бяха уплашени, в двореца - смутени, а стохилядната уста на столицата питаше ежеминутно: - «Кой?» - и не получаваше никакъв Отговор. Полицията трепереше сама, градоначалникът бил изгонен, приставите, стоящи около казиното - арестувани, стражарите на пост - разпитвани по десетина пъти -но все пак станалото си оставаше загадка на нощта, родено сякаш ненадейно всред шума на един бал под човешката маска... Неговата «Борба» нададе тревожен вик и всичките неправителствени вестници го подеха:

«Убиваха всред столицата масово, атентати се приготовляваха всред града под носа на полицията и никой нищо не знаеше. В страната няма сигурност, недостойници са, които пазят реда, както и тия, които са ги назначили и покро-вителствуват.»

«Или може би атентатът е не върху хората, а върху техните политически стремежи - провокаторска постъпка, за да се упражни влияние там, гдето трябва, предлог да се суспендират гражданските свободи, а под тревожния вик на заплашеното Отечество и проектираното военно положение, да се постигнат тъмни партизански цели, тикне безвъзвратно Родината ни отново в кърви! Нека се пазят хората, които случайността е повикала да държат съдбините на Отечеството си! Има още честни хора в тая страна!»

Помни той всяка дума, защото сам писа тази статия, за която говореха всички на другия ден. Президентът го вика при него си, говори му за важните моменти на държавата, помена му дори за коалиция... Почвата под краката му още трепереше страшно и тоя, в тия първи моменти на смущение, бе готов на много отстъпки. Попов дори се виждаше министър, салонът му почна пак да се препълва от забравени просители и нови приятели, когато всичко тръгна полека, неочаквано, на друга посока...

А от някое време като че ли вървеше вече към сгромолясване. Като камък от някой връх, който започваше своето падане с едва видимо помръдване - и който свършваше с бързината на светкавицата! А тъй страшни бяха миналите дни за правителството и такова тържество за него. И когато всички бяха изгубили надежда, предлагащи напусто хиляди левове томува, който открие нещо по атентата, необмислените думи на един бяха послужили за началото, за нишката, която разплете целия чорап! И тръгна...

Разпитите вървяха бързо. Арестите следваха един след друг. Отново той усети безпокойството да надниква над рамото му, а по-после да му стане неразделен другар...

Отначало той беше спокоен. Атентаторите се държаха добре. Следствието мина, а заедно с него - и напрежението на обществото. Напразно «Борба» се мъчеше да поддържа тревога и да държи непримирим език. Нервите на обществото като че ли бяха преуморени от тая дълга тайнственост и искаха почивка, някакво разрешение - и всички го виждаха в бързия съд. Той започна при грамадно стичане на тълпата.

_________________

* На 31 януари 1915 г. в градското казино е хвърлена бомба, загиват 4 души, а 8 са тежко ранени и осакатени. Обвиняват анархистите за атентата. (бел. на съставителя на «Изгревът» Вергилий Кръстев)