(135) Работи, на които трябва да се обърне внимание (За царя)

[valiamaria]

(135) Работи, на които трябва да се обърне внимание (За царя)

Македония I

1. Своеволия на чиновници. Далеч от центъра, те своеволничат. Това е в реда на всяка нова работа. Трябва контрол по-често и по-строго отнасяние при избора им; а също и при наказанието им.

Примери: гледай доклад на Казанлиев, писмото на Пращилов и др.

Управител на Македония с права.

Електричеството: 7-5.

2. С плана на Мусман стават престъпни игри и изнудвания от страна на много чиновници. Страдат много хора и няма на кого да се оплачат, защото на всички устата са свързани със закони и наказания, само за престъпниците няма нищо, понеже са синджир марка и се поддържат (справка - процеса на Загоров, речта на прокурора!).

Кметът Иванов трябва да си върви. Планът да се направи публично достояние. Какви са тия тайни само за скубане [на] хората...

3. Ограбванието на евреите продължава безсрамно. Особено това се вижда по въпроса с аптеките и с оценката на къщите им и други имоти.

Държава, която сама си не спазва законите, е в процес на разложение и не може да има добро бъдеще. Законите са, да внасят правда и ред, а не за ограбване и отмъщение лично.

4. Въпросът за постройките на бездомниците, пострадали от войните, за които се отпуснаха 50 000 000 лв., и сега се вършат разни нехубави отлагания за користни цели. Да влезе този и онзи в комисии и пр. Един правилник се «прави» с месеци и не може да се довърши, защото има заинтересовани... (гледай документи). Сега са 25 000 000.

5. Военният министър има език, който върви в унисон с тоя на «Сотир и Янев» (!) Това е много опасно, защото минира държавната политика и може да докара нежелателни последици. Той има вече втори апартамент и може да бъде освободен, да му се понарадва.

6. В цензурата са настанени своеволници, които с невежеството си оскърбяват чувството на българина. Пигмеи, които са си въобразили твърде много, защото и там, както и на други места, липсва ръководна идея и контрол над произволите им. Ако това, което те правят, се направи на тях самите, биха окрякали света. Изключение може би прави само Чинков, който е човек с по-широки разбирания, но няма нужната подкрепа, за да работи по-свободно с тия синекури, които са се събрали там.

7. Министър Даскалов произнесе една реч, с която показа кои са бункерите на България. Сведенията за тия бункери се прилагат.

8. За сведение. Три параграфа, за които сме говорили и друг път. Те, разбира се, може да бъдат прилагани само от хора, които са от калибър, малко по-друг от съвременните «модерни» разбирания.

Частни въпроси:

9. Въпросът за подаръка в Охрид - 15 000 или 25 000 лв.?

10. Останали са още няколко студенти само - може ли да се стори нещо за тях? Списък се прилага.

11. Доно Хр. Василев е сега в Божурище.

12. Статията «Интелигенция» от Луков. Това са думи, наредени хубаво, но няма дълбок принцип в основата им. Говори за създавание (?) на интелигенция от «ние» - кои сме тия «ние», не може да се разбере. Той не иска да каже основния признак на водача интелигент, защото ще трябва да се изключи сам от редовете им. Всяко нещо се крепи и създава от функцията - разумният живот в цялото и за цялото. Самопожертвуванието и безкористието са основните признаци на истинския интелигент водач. «Пастирът живота си полага за овците, а наемникът оставя стадото и бяга.» Това е, с което трябва да се проверяват тия, които са кандидати за пастири, и тогава да взимат името на интелигента. Всеки пази това и цени това, което му е потребно - но паразити никой не обича. Интелигенцията, или, по-право - псевдоинтелигенцията в нас - е далеч от тоя идеал сега, защото и тия «ние», които водиха, купуваха развалени брич-ки автомобили по максимални цени за най-модерни коли... Народът има безпогрешно чувство и цени всеки, който искрено и безкористно го обича, макар не всякога да го разбира добре. Но други са, които не дават да слуша истинските си водачи, защото ще отпаднат доходите им от патриотизма им - затова те с всички средства правят възможното народът да не тръгне след тях. В края на краищата народът си намира пак пътя, но страда.