Към съдържанието

  • Log In with Google      Вход   
  • Регистрация


                       


1937_10_15 Разумните движения

Младежки окултен клас София

  • Please log in to reply
Няма други мнения в тази тема

#1 Hristo Vatev

Hristo Vatev

    Administrator

  • Усърден работник
  • 3543 Мнения:
  • Отговорете на въпроса:1864

Публикувано 07 юни 2011 - 16:44

Аудио - чете Цвета Коцева

От книгата, "Възможности в живота". Младежки окултен клас. XVII година (1937–1938).
Първо издание. София, Издателство „АСК-93“, 1998
Книгата за теглене - PDF
Съдържание на томчето


Разумните движения


Отче наш.

Имате ли тема? – /Имаме./ – Четете. /Прочете се темата „Възможности на вярата и възможности на надеждата“./ – Пишете тогава върху темата „Малкото, което спъва, или малкото що спъва“.

Защо на малките деца не им дават твърда храна? Кои са причините гдето на малките деца не им дават твърда храна? Ако направите едно сравнение между храната на стомаха и храната на дробовете и храната на мозъка, каква е разликата? Да кажем, някои от вас помнят, пък някои от вас не помнят. Някои от вас като кажат нещо го забравят, други, като кажат нещо го помнят.

Същественото, което занимава сегашните хора, първата мисъл, която занимава всичките хора е „Какво ще ядем?“ Ако попитате: „Защо да е така?“ – Ами, че как, защо да е другояче? Защо трябва да ядем? – Ами, че защо не трябва да ядем? Вие, понякой път, умните хора, казвате: „Защо човек трябва да се ражда и защо трябва да умира?“ Аз съпоставям нещата. Защо човек трябва да работи и защо да си почива? То е се същото отношение. Работата съответствува на раждането, почивката съответствува на умирането. Човек трябва да умре за да си почине. Защото той докато не умре, няма да си почине, постоянно ще работи. Сега, кое е, което плаши човека? Защо именно има една почивка, която плаши човека, пък има една почивка, която не плаши. Има една смърт, която плаши човека, пък има една смърт, която не плаши човека. Ако тебе те турят да почиваш върху игли, ще ти бъде ли приятно да почиваш? Трябва да знаеш много добре този закон, как да почиваш на острите игли. Ще кажеш: „Не искам да почивам, такава почивка не ми е потребна.“ Или вие седите и не знайте какво да правите. Причината е толкова ясна. Вие сте учили геометрия. По отношение на геометрията знаете. Имате един ъгъл. Ето в този ъгъл седи всичкото ваше щастие, пък ако знаете да манипулирате с този ъгъл, всичко ще ви тръгне напред. Какво означава AB? AB е затворен ъгъл, както са двете линии AB, AC една върху друга. AC е отворен ъгъл. AB е = 3. AC е = 0. На човек трябва да му стига умът. Ако щастието е в този ъгъл, трябва да разбираш. Да кажеш има две ноти в две октави, ако можеш от едната октава да прескочиш в другата, ако можеш да ги вземеш вярно „до“ и „до“, „си“ и „си“, „ре“ и „ре“, твоето щастие веднага ще дойде. Но всичкото седи в това, че тебе ти действува един затворен ъгъл и не може да го отвориш. Вие имате една мъчнотия, това е една права линия. Не имате един ъгъл, това е една мъчнотия. Защото двете е закон на противоречията. Имате един отворен ъгъл.

Казвате: „Аз искам да бъда набожен, но не ми трябва наука.“ Набожността е най-голямата наука. Ти не можеш да бъдеш набожен, ако не се учиш. Човек, който не се учи, той е осъден на всички страдания в света. Той никога не може да прокопса, нищо повече! В природата как е започнало образуването? В природата има една крива линия. Показва, че човек започнал с AB. Понеже в учението вие очаквате. Заблуждението е там, понеже вашият баща и вашата майка са работили заради вас, вие всички младите сте аристократи. Или казано на обикновен език: Хората са ленивци, които не работят, или хора, които не мислят. Всичките млади хора ленивци са, невежи са, очакват каквото бащата спечели, да умре и да им го остави, пък те да ядат и пият. Идеалът на всичките млади е това. Всеки млад очаква. А всеки стар очаква да умре, да остави нещо на младия. Старият очаква младият да почне работа. Той не могъл да довърши работата, той очаква сега, като остави на младия, той да довърши работата. Първо, щом то си мързелив, щом ти не учиш, ти не си млад човек. Младостта подразбира учение. Най-малките неща в света да те интересуват. В децата има тази любознателност. Намери някоя кутия, чопли, разглежда, отваря капака, затваря. Намери един лук, разглежда го, извади люспите, търси. Намери една книга, съдере книгата, като хване книгата и като не знае да чете, дере. Даже някои от вас искате да бъдете тихи и спокойни, да не се сърдите. Няма сръдня, но учение. Туй дете било в покой, като се разсърди, като заплаче, сръднята е едно учение, елементарна работа, с която детето започва. Щом има нещо в живота, което ти препятствува, ти се разсърдиш, искаш тази мъчнотия да я победиш. Плаче детето. Щом плаче разбери, какво означава плачът. Вика другите на помощ. Туй дете има отношение, то не може само да победи мъчнотията, вика и другите. Плачът е викане, то е език. Детето вика майка си, затова плаче. Казва: „Елате, аз не мога тази работа да я разреша“. Вие плачете и не знаете защо плачете. Вие само викате и не знаете как да плачете. Вие плачете, трябва да знаете, плачете. Защото, ако идете от един човек до друг, какво трябва да правите.

В какво седи светията? Хубаво, ти седи изправен година, две, три, какво ще правиш? Казва: „Аз искам да бъда прав човек“. Хубаво, не е лошо да бъдеш изправен. Какво ти ще направиш с това. Ако ти не се свиеш и да образуваш крива линия, и ако ти не се пречупиш да се подвижиш, ти с пречупването ще започнеш да вървиш. Тогава се образуват пречупени линии, но човек ходи. Прав човек е, който стои на едно място. Казва: „Крив човек съм“. Трябва да знаете как да тълкувате нещата. Ще ги преведете. Крив човек, това е една формула. Прав човек, това е една формула. Прав човек, значи в покой, крив човек, значи в движение. Добрият човек какъв е? Добрият човек е узрелият плод. Трябва да го яде някой. Лошият човек е неузрял, никой не може да го яде. Та на добрия какво му трябва? – Да го изяде някой. А на лошия? – Трябва да го огрее слънцето, да узрее. Значи лошите трябва да зреят, а пък добрите трябва да ги ядат. Добрият човек трябва да го посадят в земята, за да расте. А пък лошият трябва да расте нагоре. Казва: „Лош човек съм“. – Ще растеш нагоре. Лошият човек е една формула. Добрият човек това е една формула. В какво седи добрината на човека? Каква е отличителната черта на добрия човек и на злия. Вие казвате: Защо сте турили злото. Че то не е на място. Злото постоянно се занимава с доброто. Казва: „Кажи, как ти умря?“ И тогава като посеете зло, като излиза, доброто почва да го учи. Злото е ученик, доброто е учител. Следователно, доброто почва да учи злото. Злото е в ученика. Злото е в онзи, който не се учи.

Знанието седи да смениш едно състояние в друго. Ако ти не може една скръб да я смениш в радост, не може да смениш в скръб, нямаш наука. Науката е да знаеш да смениш скръбта в радост, да смениш положението си. Сега онзи, който седи като светия, светията иска да бъде добър човек, да размишлява, не иска да се мърда. Защо идат страданията? Ти му казваш, той не слуша. Но ако дойде някой, че го удари четири пъти по задницата, няма ли да направи една крачка, после втора. Онзи, който измислил тази наука, даже в преподаването на геометрията може да го приложите. Значи този взел едно положение AC, перпендикулярно. Но AB няма още, не съществува. Той седи и не иска да работи. Казва: „Той Господ ще помисли“. Но дойде онзи, като го удари два пъти, той тръгне, отваря се линията AB. Веднага той разбере, че крив трябва да стане. Той тръгне, образува се движение от един удар. Пита сега „Защо ме биеш?“ Какво значи „бий“. „Би“ глаголът значи да бъде. А какво може да бъде. Значи биенето нищо не е допринесло в природата, освен да тръгнеш.

Тогава в геометрията имаме линията AB. С една линия нищо не става. Хайде още една. Но и то не допринася. Когато хората се молят, те си турят ръцете на едно място. И ако ти останеш само в това положение, то ще премине. Отвори си ръцете. В туй отваряне и затваряне на ръцете, седи цяла една философия. Когато хората си затварят ръцете, значи затворени са вратите. Като отворят вратите, какво означава? Трябва да приемеш нещо. Че най-първо и устата ти искат да бъде светийски. Права линия, да бъдат затворени. Един ден, два, три, дойде гладът по задницата, като ти удари една тояга, отвориш устата. Сега вие търсите друга философия в света, която не съществува. Казва: „Защо трябва да работя?“ Ако престанеш да работиш, трябва да си починеш. Но ако много си почивал, трябва да работиш. Който много е работил, трябва да почива, то е закон. Който много е почивал, трябва много да работи. Не е лошо, че ти си добър човек, но всякога да си добър не става, трябва да станеш лош. Ако много си бил лош, не си струва да бъдеш всякога лош, трябва да станеш добър. Тази смяна от добър да станеш лош и обратно, то е движение вътре. Ще превърнеш туй състояние, тия лошите и добри състояния, ще ги превърнеш в движение. И тогава задачата се разрешава. Тази задача така се разрешава. ABC, ACB, CAB и тогава ще ги разредиш да имаш AB, AC, ще имаш BAC.

Сега нали вие се занимавате с окултната наука. Окултната наука не е за хора, които не учат. Окултният ученик казва: Не искам да страдам. Страданието в живота е една формула, която трябва да се разреши. Имаш мъчнотии, ще ги разрешиш, обезверяваш се, всичко ще учиш. Всичко ще учиш, ще намериш причината на безверието. В какво седи безверието? Ти си се обезверил в хората, да кажем, но не си се обезверил в яденето. Ти си се обезверил в сиромашията, но не си се обезверил в богатството. Аз бих желал да се обезвериш във всичко. Обезверил си се в скъсаните дрехи, но ни най-малко не си се обезверил в новите дрехи. Обезверил си се в болестта, но в здравето не си се обезверил. Обезверяването, то е една сметка. Ти си се обезверил в нещо, което не може да те ползува. Всяко нещо, което не може да те ползува в даден случай и ти като го опиташ се обезверяваш. Всяко нещо, което ти помага, ти имаш вяра в него. Тогава да допуснем, за едно обезверяване, каква смяна ще направите. Обезверил си се в твърда храна, като ядеш твърда храна, заболява те стомаха. Какво трябва да правиш? Препоръчват млечна храна. И понеже млечната храна е здравословна храна, която не иска дъвкане. Твърдата храна иска дъвкане. Има учения, които са много елементарни. Знаете ли, ако вие едно дете храните само с мляко, туй дете ще се развие по един начин. Ако го храните само с твърда храна, по друг начин ще се развие. Да допуснем, че имате една почва, която е влажна, има вода много, мочурляк е. От какво се нуждаят тия мочурливите почви? Най-първо чакайте да ги изсуши слънцето. Ако слънцето не може да ги изсуши, ще направите дренаж. Сегашните хора, които са станали много умни, много блатисти места така са ги пресушили. Допуснете, че вие, във вас, имате едно състояние, което мяза на мочурлива почва, на блатисто място, какво трябва да направите? – Дренаж ви трябва. Слушам, някой казва: „Не съм разположен“. Хубавото разположениe и лошото разположение, това са две състояния. Ти сега неразположението ще го обърнеш в разположение, после разположението в неразположение, и неразположението – в разположение. Ще почнеш да работиш.

Вие никога не сте мислили тия двете линии да ги отваряте и да образувате ъгли. Вижте на какво е обоснована физермониката. Като затваряте издава глас, като я разтягате тя мълчи, събира енергия, после като затворят, събраната енергия се издава. Ако някой вземе тази физермоника, който не знае нищо няма да изкара, но ако някой я вземе, който знае да свири на клавишите, ще си изкара хляба. Ако ти впрегнеш своите способности, човек има една клавиатура в себе си, той има един орган с три реда клавиши. Първата клавиатура по средата на челото, втората – горе и третата – най-горе. Има и една четвърта клавиатура. И в умствено отношение има три клавиатури, и в духовно отношение има три клавиатури, има и в семейните чувства, и навсякъде. Има повече от девет реда клавиатури и трябва да знаете как да прекарвате пръстите си, да свирите добре. Човек е музикален инструмент. И онзи от вас, който е загазил, той не знае да свири. Да мислиш, то е музика. Да чувствуваш, то е музика. Да работиш, то е музика. Ако ти не разбираш устройството, казваш: „Мене не ми се работи“. – Значи, не знаеш да свириш. Аз от това съм неразположен, от онова съм неразположен, остава само едно желание да ядеш. Яденето е един тон, намира се отстрани на главата при слепите очи. Какъв тон е яденето? Тонът на яденето е „фа“. Вземете тона „фа“, вие до сега се тона „фа“ пеете. С какво трябва да смените „фа“-то? Някой казва: „Лоши са условията“ – „Фа“. „Добри са условията“ – „Фа“. Добри и лоши условия за яденето то е все „фа“. Аз ви разправям, но във вас седи една мисъл. Проповядва един на едного и му казва: „Вярвай в Бога, вярвай, че има Господ, че има оня свят“. Разправя му дълго време. Казва: „Че какво говориш за тия работи, те са отвлечени работи. Я ми направи една баница, да те разбера какво казваш. Направи баница от хубаво брашно, от хубаво сирене, после да е добре опечена, зачервена, донеси я, да разбера. Какво ми разправяш да вярва, как да те разбера. Ти проповядваш, но нямаш нищо пред себе си. Ти само проповядваш“. И прави са хората.

Да кажем сега вие искате музика. То са модулации. Давам ти една круша. Ще ядеш, но трябва да знаеш. Ако не знаеш тона на крушата, ако вземеш тона тогава ще ядеш. Ако вземеш ябълка, ще вземеш тона, тогава ще ядеш. Ако вземеш слива, ще вземеш тона, тогава ще ядеш. Ако ти ядеш нещо без да вземеш тона, ти ще си създадеш неприятност на себе си. Казвате: „Да вярваме в установените работи“. Установените работи някой път са много хубави, някой път са много опасни. Казвате: „Туй, което е произведено“. Има произведени работи, които са хубави, има произведени работи, които са неприятни. Хубаво, ако ти вземеш въздуха, който си дишал и го туриш в шишета и започнеш да продаваш тия бутилки на хората, да дишат въздуха, който ти си дишал. Какво ще се ползуваш от въздуха, който излязъл от един човек? Може да се ползуваш от думите, които изкарваш, по друг начин може да се ползуваш от въздуха. В дадения случай вие вземате този въздух, не работи истината. Понякога вие искате да постъпите точно както някой постъпва. Вземете в музиката, как ще постъпиш като мене? Музиката дава правилно разположение. Ти ме слушаш аз пея, виждаш, че поемам въздуха и ти ще правиш като мене, няма да чакаш аз да ти кажа да го вземеш, че и ти да го изпееш. Да ти го духна и ти да го изпееш. То е вече отражение. А отражението не е наука. Отражението е пособие. Вие искате да подражавате някому. По същия начин слушайте и се помъчете да произведете един тон със същите трептения, точно както той произвел. Или в изкуството рисуване. Нали онзи, който не знае копира картината на друг. Нали като деца сте копирали? Но едно копие мяза ли на оная картина, на оригинала? Голяма разлика има. Един предмет ще вземеш да го нарисуваш. Но казвам сега: Какво приложение ще приложите AB и AC.

Ами, ако не знаеш, как да отваряш и как да затваряш устата, работата е свършена с тебе. В отварянето и затварянето на устата седи всичкото изкуство. Един оратор, който се учи да говори и един певец, който се учи да пее – те учат как да отварят и как да затварят устата. Цяла наука седи в отварянето и затварянето на устата, в приемането и в изхвърлянето на въздуха, в дишането и издишането. После трябва да знаеш как да размърдваш своя ларинкс, как да размърдваш своите дробове, своята диафрагма. Ако знаеш правилно да движиш то е цяла наука. Ако ти не знаеш как да манипулираш със своя мозък, да го размърдаш и да изкараш най-хубави мисли, ти нищо не си придобил. Окултната наука застъпва за ония методи, които са най-нагледни и най-практични, които могат да се приложат. Сега аз не искам да ви покажа щастието на човека. Някой път щастието на човека може да му дойде от баща му, някой път щастието на човека може да му дойде от майка му. А някой път може да дойде от самия него. Щастието иде по три пътя. По линията на бащата, по линията на майката и по линията на сина. Ти очакваш нещо в даден случай и трябва да знаеш от бащата ти ли иде или от майка ти, или от самия тебе. Ако иде от баща ти, чакай, то ще дойде навреме. Ако иде от майка ти, чакай, то ще дойде навреме, пък ако иде от тебе ще се стегнеш. Сега преведете. Идеята още не е ясна. Да допуснем, че имаш баща, майка и синът, ти си възрастен на 21 година. Бащата те праща с воловете на нивата, да изореш два декара земя. Ти изораваш нивата. Ще дойде майка ти, тя ще донесе житото. Бащата ще дойде ще вземе житото в крината, ще го посее, ще го завлачи. Узрее житото, бащата ще каже на сина: „Иди пожъни нивата“. Синът ще иде, ще го пожъне, ще го остави на нивата. Майката иде, събере го, превози го с колата на гумното. Дойде бащата, овършее го. То е закон. Не мислете, че ти ще изореш нивата, ще донесеш житото и ще го посееш. Ти ще извършиш една трета. Най-първо ти ще изореш нивата, майка ти ще донесе житото, баща ти ще го посее. Най-първо храната ще влезе в стомаха, и там ще премине през дробовете, ще влезе в главата ти. Ти ще знаеш: Синът, това е стомахът, майката, това са дробовете, бащата, това е главата. Сегашните хора обръщат внимание на стомаха. Но този стомах е една трета. Този стомах яде и каквото изяде ще работи. Яденето е работа на сина. Синът ще се научи да си отваря устата. Като свърши работата, ще дойде майката. Дишането започва. И тя като ходи да работи, ще дойде бащата отгоре – главата.

Вие не сте мислили така. То е една проста работа. С много големи философии се занимавате, които нямат никакво разрешение. Казва някой: „Защо ми е главата?“ – Баща имаш. – „Защо ми са дробовете“? – Това е майката. – „Ами синът?“ – Това си си ти. Тогава на майка си какво ще кажеш? Тогава след като се нахраниш, след като сдъвкаш храната със своята слюнка и стомахът и кажеш на майка си: „Мамо, я ми изпрати малко кръвчица“. Трябва да слезе кръв. Тя дава храната. После на баща си ще кажеш: „Я ми прати малко сила отгоре, чрез мозъка, чрез нервната система“. Значи, ще дойдат да работят с тебе. Значи и майката и бащата ще дойдат да работят в стомаха – майката чрез кръвта, бащата чрез енергията, а ти, синът – чрез мускулите, силата. Ти ще започнеш като физермоника. Стомахът е една физермоника. Тогава казваш: /Учителят пее тези думи/ „Колко е приятно, да се яде сладко, сладко, сладко“. – Това е песента на сина. Ето, в този триъгълник се крие един принцип, който може да донесе голямо благо и голямо страдание. Ти с този триъгълник, никога не можеш да се удавиш, всякога ще плаваш и ще ти бъде приятно. Преспокойно ще плаваш и няма да се удавиш. Пък, ако не знаеш как да манипулираш, ще се удавиш на общо основание. Или казано другояче: Животът е едно море, ако ти не знаеш как да си отваряш и как да си затваряш ръцете, ти може да се удавиш. Като отвориш ръцете, те показват пътя на твоето щастие. /Учителят отваря ръцете настрани/ Като събереш ръцете напред, ще тръгне напред. /Ръцете напред с допрени пръсти/ Ако искаш да вървиш успешно, отвори ръцете. /Ръцете напред с допрени пръсти и десния крак напред. Ръцете настрани и левия крак напред/. Че то е законът на правилното движение. Ако искаш в тебе кръвообращението да става правилно, ти трябва да тръгнеш и като вдишваш, да отвориш ръцете си настрани, като издишаш, да затвориш ръцете си – при първата стъпка отвори ръцете си, при втората – затвори ръцете си. Ако искаш да свириш и в музиката ще правиш това упражнение, десния крак напред, отвори ръцете настрани, левия крак напред, затвори ръцете напред с допрени пръсти ти. Ще се учиш това са елементарни работи. Ти тръгнеш и вървиш, а ръцете ти са свити под ъгъл. Искаш да четеш някоя книга, тръгни, отваряй и затваряй ръцете. Ти си тръгнал и си свил раменете. То са ненормални състояния. Трябва да гледаш нещо, но като го гледаш, трябва да го разбираш. Какво нещо е разбирането? Аз бих ви препоръчал да прочетете.

Някой път вие мислите, че имате вяра в Бога. Че за да имате вяра, вие трябва да знаете, вие трябва да имате вяра в светлината, вяра в туй, което виждате. После, трябва да имате вяра в живота, в движението и най-после трябва да имате вяра, чрез тях да дойдете до любовта. Любовта е благото, което съществува в живота. По този начин вие ще се домогнете до проявяването на Бога. Та сегашните хора имат един начин за търсене реалното в света, с което то не се постига.

Това, което исках да ви препоръчам да прочетете е Хигиена на живота от Нашето място. На всинца ви трябва едни нещо: Да се убедите, че може да направите едно нещо. Вие всякога се разубеждавате, казвате: „Мен това не ми трябва, онова не ми трябва; това не мога да направя, онова не мога да направя“. Кое можеш да направиш? Ще се убедиш в това, че всичко можеш да направиш. Да няма нищо невъзможно, което не можеш да направиш. За един певец какво е възможно? Един може да вземе една октава, друг може да вземе две октави, трети може да вземе три октави. Сега само това е, което може. Младият казва: „Не съм стар, още не съм израснал“. Добре, какво разбира той под думите: „Не съм израснал“ Не е пораснал. От какво зависи порастването? За да расте нещо потребна е светлина и топлина. За да растат растенията потребна е още влага, потребно е растенията да се турят в земята вътре. И то трябва да се турят на такава дълбочина, дето светлината и топлината да могат да достигат растенията, защото то може да е турено на такава дълбочина, че всичкото време ще изгубиш в безполезност.

Във вашия живот всички вие имате по една мъчнотия. Кажете ми сега, кое е онова, което не може да преодолеете? Коя е най-голямата мъчнотия, която не можеш да преодолееш? /Към един брат/ Коя е най-голямата мъчнотия, която не можете да преодолеете, но има възможност. Казваш: „Не мога да го преодолея“. Научно ми кажете. Или ти ще кажеш като онзи българин, който казал: „Сен моа, бен моа“. Не знаеш ли най-голямата мъчнотия, коя е най-лесната, коя е? Ако измените състоянието на меката вода, значи ако отнемете от топлината ѝ, тази мека вода, която е приятна да се умиеш, да ти измие кирта, стане толкова корава, толкоз твърда, че някой ako те хлопне по главата, може да ти пукне главата. Меката вода, която може да ти измие кирта, която е толкоз приятна, ако ѝ отнемеш топлината ще замръзне и всеки може да ти пукне главата с нея. Ако оставите топлината на водата, и да иска човек да хвърли вода по тебе, само ще те мие, ще те наръси; ако отнемеш топлината ще ти пукне главата. Тогава, ако вие замразите вашата вода и с нея вие пукнете главата, тогава кой е причината? Ти си замразил твоята глава и човек вече има оръжие. Дръж водата в разтопено състояние. Пък има и друг начин, дето не може да ти бара водата. Ако тази вода подигнеш на 100 градуса топлина, кой ще вземе тази вода?. Всеки ще стои настрана. Подигне топлината на водата на 100–150 градуса, който дойде да ги респектира. Ти като намалиш топлината на водата, ще вземе по едно парче и ще те блъсне. Някой казва: Не ми върви в живота. Температурата на твоята вода се е понижила. Ти, за да ти тръгне, направи я течна, направи воденицата да се върти, превърни я на пара, пък локомотив да движи, или да хвърка из въздуха. Че водата, която имаш в себе си, трябва да я управляваш. Това са, казва, фантазии. Че фантазиите са, които създават прогреса в света. Тия хора са фантазирали едно време. Сега се е реализирало. Едно време, което са фантазирали, сега е една реалност. Говорете на един човек за светийството. Казва: „Остави, това е невъзможно“. За други хора вече светийството е една реалност. Какво нещо е светията? Той е един учен човек, който разбира работите. Светията е един човек, който разбира нещата както са. Той няма погрешно разбиране на нещата. Той разбира живота. Разбира и яденето, разбира и дишането и всичката обстановка. Разбира от какво произтичат и болестите и знае да ги лекува. Разбира от какво произтича сиромашията, знае да лекува сиромашията. Разбира от какво произтича силата. Светията разбира всичките тези работи. Той е светия, който разбира. Вие казвате: „Светията е благоугоден на Бога“. Всеки един човек, който мисли правилно, всеки един човек, който живее правилно, който диша правилно, който яде правилно е благоугоден на Бога. Всеки човек, който не сдъвче добре храната и влезе в стомаха, не е благоугоден на Бога. Щом боледуваш не си благоугоден на Бога. Щом си сиромах не си благоугоден на Бога. Щом имаш книги и не четеш, не си благоугоден на Бога. Щом имаш здраве и не знаеш как да го употребиш, не си благоугоден на Бога. Болен си, не е лошо че си болен. Щом се справиш с болестта благоугоден си. Ако си здрав и мислиш, че си благоугоден, или ако си сиромах и мислиш, че не си благоугоден може да се лъжеш. Богатството и сиромашията, това са условия, които трябва да се сменят. Кои неща са мъчни за децата? Най-първо на децата е невъзможно да ходят на два крака. Те тръгнат, турят си ръцете на колене, пълзят. Туй дете по закона на прераждането е голям философ, който писал 40–50 тома, който давал на хората ум, как да живеят. Сега като се природи, природата му казва, Господ му казва: „Я ти със своята философия, я разреши своята задача, как трябва да ходиш“. Казва: „Право трябва да ходят, всеки трябва да ходи право, никой не трябва да пада“ – тъй пише за учениците си. Сега му казват: „Я, покажи как трябва да се ходи право“. Той не може. Защо сега не може да покаже къде е погрешката? Учат го да ходи. Някой казва: „Не греши“. Какво значи „Не греши“? – Ходи право! Хубаво, турят те да покажеш, как да не се греши.

Но каква е главната мисъл, какво пише този философ? – Той проверява своята теория, че не е права. Той сега учи. Най-първо туй дете се учи да се превива и да свива краката си. То прегъва и отпуща краката си.

Вие се молите, защо се молите? Като се молите, ще се учите. Защо трябва да клякате? Ти като клякаш, ще свиваш този ъгъл на краката, ще клекнеш, ще дойдеш до туй положение: (Учителят кляка с отворени колена и прав гръбнак). На физическото поле човек е двояко умен, умен е в главата, умен е в ръцете, умен е и в краката. Ако ти не узнаеш как да свиваш краката и как да клякаш, ако ти не знаеш как да се изправиш, ако ти не знаеш как да отваряш и как да затваряш ръцете си, каква работа ще свършиш? Трябва да отваряш ръцете си и да ги затваряш /Ръцете настрани – отваряне, ръцете напред с допрени пръсти – затваряне/ Ти не знаеш да отваряш и да затваряш този ъгъл на ръцете, как ще се справиш с мъчнотиите? Вие имате едно изречение: „Дал му гръб“. Лакът дал някому. Ако един човек изпъждаш с лакета си, какво ще придобиеш? Лакета хвърля назад. Ако имаш такъв характер да казваш махнете се, какво ще произведеш? Трябва ли да дойдеш и да се хванеш за този ъгъл на ръката? Но тук са и пръстите. Тури пръстите при моя пръст, да те позная какъв си. Когато хората се ръкуват, те се хващат за да се познаят. С дясната ръка се хващат за да се познаят. С дясната ръка се хващат за да познаят ума, колко е умен. Вие като се ръкувате с някого, ще познаете какъв е. Като се ръкувате ще познаете дали може да ти бъде приятел или не. Ами защо хора се целуват. Защо са тия целувки? Целува те, за да те познае какъв си. Целуни ме, за да ме познаеш какъв съм. Всички неща имат съвсем друг смисъл. Ние сме турили целувката. Целувка, с която не можеш да ме познаеш и целувка, с която аз не мога да те позная, тя не е на място. Като ме целуват да ме познаят и като ги целувам да ги позная, това е целувка. Целувката е познаване. Тя е съществувала много по-рано отколкото хората предполагат. Гълъбите хиляди и милиони години преди човека са познавали целувката. Целувката е познаване. От незнанието цял въпрос става. Еди кои са се целували. Целувката е общ принцип в природата. В целувката горе е бащата, долу е майката. Бащата и майката ти ги носиш в двете бърни. Този, който дойде и иска да те познае, той иска да целуне баща ти и майка ти, не тебе. Като дошла една даровита артистка при един виден музикант, който не обичал да го безпокоят, сядал той много затворен, един ден тя се провряла при него някак, че като влязла се нахвърлила и започнала да го целува. Той казва: „Махни се“ Тя му казва: „Аз не целувам тебе, но твоя талант, твоя гений. За тебе ни пет пари не давам“. Ако хората целуват нещо в тебе, те целуват Божественото, пък ти като човек, ни пет пари не струваш. Казваш: „Целунаха ме“. – Кое? Ти, човекът, ни пет пари не струваш. Ако са целунали в тебе Божественото, твоят талант, то пет пари не струваш без твоя гений. Сега отиват да целуват умрели хора. Като го целунат 10–20 души, пак го заровят в земята. Погребалните целувки нищо не струват. Вие често имате криви понятия в живота. Вземете светлината. Тя като дойде веднага ви целуне. Слънцето като изгрее то ви даде една целувка. Навсякъде ще те целуне, не само на едно място. Тази целувка остава благословение. Като те целуне светлината остава нещо. И втори и трети път като те целуне се дава нещо. Ти казваш: „Колко е хубав светът“. Светлината целуне и си замине, целуне и си замине. Не само мене целува, но и тебе като целуне остава нещо. Тебе ти е приятно.

Казвам: Това са начини да разгледате живота от друго становище, от ново становище. Тъй както сега се разглежда живота, то е невежество. Че не е ли жалко човек да има очи и да не вижда? Не е ли жалко човек да има уши и да не чува? Не е ли жалко човек да има нос и да не може да мирише, да схваща? Не е ли жалко човек да има уста и да не знае как да говори, да не знае как да яде? Да има ръце и да не знае как да работи? Да има крака и да не знае как да ходи, да има глава и да не знае как да мисли, да има дробове и да не знае как да диша? Да има стомах и да не знае как да яде? Че в това седи щастието на човека. Трябва да знаем онова богатство, което е вложено във всеки едного от вас. Често вие се заблуждавате, искате да бъдете като старовременните светии. Това e, светийството на мода. Понеже някой турил бяла капела. Ама тя капелата означава новата мисъл. Ако имаш една капела, да имаш една капела в умът си. Да имаш нещо хубаво в ума си. Турил червена капела, да знаеш защо си турил. То е подражание, то съответствува на някаква идея вътре. Какво означава на френски капела. Онези, които знаят френски хубаво да преведат.

Ако не знаете правилно да мърдате първия пръст, втория, третия, четвъртия и палеца, ако не знаете да мърдате всичките пръсти, ако не знаете да свивате ръката в лакътя, и ако не знаете да свивате изобщо ръцете, ако не знаете да движите ръката в рамото и него не знаете как да правите, в това седи цялата магия – да знаеш как да движиш ръцете си. После трябва да разбираш и тия ъгли, които се образуват. После, вие не знаете как да движите очите си. Сутрин как трябва да гледате? Вие вървите и гледате надолу. Аз разбирам: Вие сте изгубили нещо и го търсите. Някой тръгнал, пък нагоре гледа. И той изгубил нещо и го търси. Някой гледа напред и той търси. Но питам: Това, което търсиш, къде ще го намериш? Ти, който търсиш и гледаш нагоре, ако го намериш, добре. Ти, който гледаш напред и ти си изгубил нещо, ако го намериш, добре. И ти, който гледаш надолу, ако го намериш, добре. Някой гледа, пък не знае защо гледа. Казваш: „Да видя някого“. Хубаво, като го видиш, какво? Сега къде трябва да гледате, кажете ми. – Едновременно трябва да гледате в три посоки: Каквото си изгубил долу, каквото си изгубил горе, каквото си изгубил напред, всичко тук трябва да го виждате. И да се зароди желание във вас три неща да ги намерите. А вижте онези подводници, които са във водата, нали имат един уред, перископ, тя върви под водата, но има един уред и предметите от повърхността се отразяват долу, че оттам правят своите изчисления, на какво разстояние се намират. Те разбират как трябва да постъпят, те разбират закона. Хубаво, ти в себе си имаш един перископ, ако ти отвън не можеш да приемеш впечатленията и да си направиш едно изчисление, тогава какъв ще бъде халът ти? Сутрин вие се помолвате и не знаете дали сте се помолите. Казвате: „Отче наш“, в който не вярваме. „Който си на небето“ – и в него не вярвате. „Да се свети името Ти“ – и в него не вярвате. „Да дойде царството Ти“ – и в него не вярвате. „Да дойде волята Ти“ – и в него не вярвате. Казвате „Да бъде волята Ти“, но разбирате вашата воля. Всеки човек си туря своята воля, но не волята Божия. Тъй както всеки прави, то не е волята Божия.

Тогава правете едно наблюдение за една седмица, всяка сутрин като ставате да видите коя е първата ви мисъл, коя е първата ви дума, която изговаряте, и като четете, коя е първата прочетена дума. Отбележете три неща: Коя е първата ви мисъл, която дохожда, коя е първата дума, която изговаряте и коя е първата прочетена дума, която четете. Защото Бог е турил за разрешението на нашия живот, Бог е написал върху нас и ни показва пътя. Всеки един, ако чете себе си, той ще знае в дадения случай как да постъпи. Всеки човек носи цяла програма върху себе си. Вие не мислете, че като сме дошли на земята не е определено какво да правим. Ние носим цяла програма върху себе си. Казва: „Не зная какво да правя“. Аз, като чета гледам програмата написана на вас. Срещам един човек, казва: „Не зная какво да правя“. Чета програмата му – Отличен механик става от него. Срещам друг, казвам – Отличен земеделец става от тебе. На третия казвам – Отличен търговец можеш да станеш. На четвърти казвам – Ти може да възпитаваш деца. Ти обичаш децата. Казвам: Tа вие сега не знаете какво да правите. Всички мязате на някоя млада мома, която очаква да дойде женихът да я повика да се сгоди някъде. Или ти си завършил училище, очакваш да дойдат да те поканят за учител някъде. Хубаво, едно време така ставало, но сега не те канят. Какво трябва да правиш? Щом не те канят ти ще идеш да каниш. Ученикът ще иде при учителя, той ще търси да го приемат. В турците има един обичай, много хубав – те никога не канят два пъти. Българите имат друг хубав обичай – те по десет пъти ще те канят. Казват: „Ти не си по-голям от хляба, вкуси си“. Турците казват: „Буйрум“. Ако не отидеш втори път няма да те поканят. Всеки трябва да разбере да дойде.

Сега за втори път напишете си по едно недоволство, от което сте недоволни. За втори път си напишете „Кой от какво е недоволен“. Най-голямото недоволство, от което сте недоволни. Само по едно недоволство, мен не ми трябват много, по едно недоволство. Ще кажете: „Аз съм недоволен от това“. Тогава щом сте недоволен, аз ще ви намеря най-голямото недоволство и ще ви кажа вашето недоволство, с кое трябва да се замени. Кое трябва да бъде най-голямото недоволство? Кое е най-голямото недоволство? Всеки да определи от какво е недоволен. Определете вашето недоволство.

Сега каква е главната мисъл? Какво разбрахте? Какво стана? Човек трябва да знае как да отваря ръцете си. Ако неговите пръсти седят сгънати, какво може да направите? Вие искате със свити пръсти да работите. Че, ако пианистът седи със затворени пръсти, какво може да направи? Всичко зависи от отварянето и от затварянето на пръстите. От тия ъгли зависи. Музикантът мери правилно, човекът като вземе да свири по клавишите взема разстоянията, свири. Той знае как да отваря и как да затваря ръката. И пари взема. Вие като отидете със свити пръсти нищо няма да направите. Този музикант 20 години се е учил как да отваря и как да затваря. Всичко зависи от движението. Ако този си играе цял ден с пръстите, той знае. Вие казвате: „Какво си играе?“ Но то е цяла наука. Той знае как да ходи, как да отваря и как да затваря ръцете. Ту от едната страна, ту от другата страна. Казвате: „Какво си прекръства ръцете?“ Знае как да ги прекръстосва.

Та вие казвате: „Я, ми дай една трудна задача“. Ти му казваш: „Не ти трябва трудна задача“. Дробовете казват: „Я, ни дай чист въздух“. Казва: „Не ти трябва“. – Обикновени работи. Стомахът казва: „Я, ми дай хубава храна обикновена“. – „Дай на ума си трудна задача“. Не се съмнявай, той ще я реши. Дай на дробовете чист въздух и дай на стомаха най-хубавата храна. Тъй трябва да седи идеята. Не се плашете от мъчнотиите в живота. Един човек, който се плаши от мъчнотиите в живота, той не разбира Божиите пътища. Няма мъчнотия в света, която Божествения дух да не може да разреши. Няма страдание в света, което Божествения дух да не може да разреши. Тази е идеята. Че нещо е невъзможно заради вас, то е така. Всичко това, което съставлява една задача, която вие не може да разрешите, друг може да я разреши. Казва: „Какво нещо е изваждането?“ Чрез изваждането се обхваща голямо благо. Представете си, че аз имам пари в джоба, имам да давам пари, не съм ги платил, бръкна в джоба, извадя 10–15 монети, извадя и му ги дам. Веднага този човек казва: „Честен е“. Или не искам да изваждам. Що е изваждането? Изваждането в дадения случай, извади и дай. Та всички вие някой път не туряте знаците правилно. Защо туряте един минус или един плюс? При събирането туряте един кръст, това е закон за органическия свят. Значи, ти трябва да се учиш да садиш и като посадиш, растението ще излезе из почвата. Като посадиш растението, под почвата имате минус; после като изникне растението из почвата, имате плюс. Значи ти трябва да бъдеш градинар. Изваждането какво е? Имате само една линийка. То са гладачници. Като тури ризата, отгоре тури желязото. Аз ги виждам, тук само изваждат хубаво. На тази, влажната, дреха трябва да ѝ се отнеме влагата. Защо я гладите? – Да отмахнете грапавините и ненужната вода, която е останала. Като прекарате желязото да премахате грапавините, да направите всичко гладко, пътя оправете, поставете хубаво пътищата и съобщенията. Че като минават вашите автомобили да не се тръскат, всичко по-гладко да върви. След туй влага да няма, понеже влагата прави калта, а калта затруднява пътуването.

Та казвам: Ако вие приложите този закон във вашето съзнание, да знаете как да гладите във вашето съзнание, всичките грапавини, които имате, работите ви ще се оправят. Оперете една риза, турете я и после с желязо отгоре огладете я хубаво. И въпросът ще се свърши. Ако човек е сиромах да посади 10–20–30 хиляди дръвчета, веднага ще забогатее. Посее 20–300–400–500 декара земя с ония зеленчуци и от плода им ще се ползувате. Ако аз бях на вашето място, какво щях да направя? Ако нямам пет пари в джоба си, най-първо ще се науча да изваждам, ще се науча да давам сто, на друг хиляда, на трети хиляда, целият ден като давам, като се върна, макар че гладувам, втория ден пак раздавам, третия ден пак давам, кой как мине, изваждам и ще се оправи работата. Вие не знаете как ще проработи законът.

Сега аз ще приложа, ето какво означава: Да допуснем, че вие имате една голяма неприятност. Ако ида в едно село дето орат хората, ще ида с тях наедно дето те работят. Да кажем, те са на жетва, ще ида и аз с тях, да пожъна по няколко часа и ще кажа: Приятно ми е, че днес дойдох на тази нива. После на друга, на трета, на десета нива ще жъна. Ако зная да пея, ще вляза някъде ще кажа: Хайде да ви попея. Ида на друго място и там пея. На трето, на четвърто, дето ида се ще пея. Нищо няма да им казвам. Мислите ли, че ако ида да изпея една песен и съм първокласен певец, тия хора няма да се интересуват от мене? Те ще започнат да ме търсят. Казват: „Слушали ли сте един певец, то даровит човек“. Или вие сега се поставяте аз зная да пея, но казвате не ви разбират. Пей на тия хора, и ти като пееш ще пееш на Господа, Господ ще те слуша чрез хората. Като види, че ти работиш, ще те благослови и кредит ще отпусне. Като свършиш една работа ще ти даде друга. Един ученик по рисуване, като даде учителят един модел и ако ученикът го нарисува хубаво, учителят ще даде втори и трети модел. И в пеенето, ако не пееш хубаво, няма да ти дадат новото. Ще оставят за втори път, за трети път, докато се научиш. Дайте доверие, че работите. Вие не искате да мислите, не искате да чувствате, не искате и да работите. Как ще се препоръчате? Казва: „Аз не искам да мисля, не искам да мисля, искам само да бъда радостен“. Ами, всичко в света е само радост, когато не ги разбираш, това е скръб. Когато мислиш е радост, когато не мислиш е скръб. Когато ядеш е радост, когато не ядеш е скръб. Основни положения са тия. Когато мислиш е радост, мисълта носи радост. Скръбта е безработица. Значи в скръбта, в тази безработица има работа недовършена. Като свършиш тия работи, всичко ще стане. Ти скърбиш, имаш да даваш. Докато не си платил, скърбиш. Щом ги платиш, радваш се. Свършиш работа, значи радостта дойде, след като свършиш работа. Ние сме пратени в света да работим. Ще мислиш, ще чувствуваш, ще работиш. Тури в ума си да имаш една велика работа, която трябва да свършиш. После другите работи отпосле ще дойдат. Всеки един от вас като стане, да има работа. Вие като мислите, че нямате работа, ако нямаш работа, ти се самоизлъгваш. Тури в ума си една хубава мисъл, тури едно хубаво чувство, направи една малка постъпка, микроскопическа, него ден. То е пътят човек да бъде окултен ученик. То е пътят на знанието или пътят на учението. Човек трябва да учи.

Та сега се образуват три ъгли A, B, C. A е бащата, B е майката, C е синът. Това са трите страни – то е бащата майката и синът. Твоят ум е бащата. Твоето сърдце е майката. Постъпките, това си ти, синът. Да постъпваш добре, значи синът да е роден, трябва да постъпва добре, то е закон. Трябва да мислиш. Като започнеш да мислиш, то е бащата; като започнеш да чувствуваш, това е майката, която дошла. Сега остава за тебе да направиш нещо. Волята като дойде, волята си ти. Мисълта дошла, чувството дошло, най-после ти ще ще проявиш своята воля – синът. Тогава майката и бащата са доволни, че си изпълнил тяхната воля. То е божествения живот. Бог ще влезе и Той ще се проявява в нашите мисли и чувства и тогава ние трябва да се проявим, да направим някаква постъпка. Каква е мярката? Постъпки всеки ден проявяваме. Тогава ти имаш синовни отношения към баща си и майка си.

Само светлият път на Мъдростта води към Истината!
В Истината е скрит животът!

XVII година
4 лекция на Младежкия окултен клас,
държана от Учителя на 15. Х. 1937 г., петък, 5 ч. с.
София – Изгрев


Facebook коментари





Теми съдържащи: Младежки окултен клас, София

0 потребител(и) четат тази тема

0 потребители, 0 гости, 0 анонимни