01 - 49. КОЯ ЖЕНА ДА СЕ ИЗПЪДИ - НА БАЩАТА ИЛИ НА СИНА

[GDD]

49. КОЯ ЖЕНА ДА СЕ ИЗПЪДИ - НА БАЩАТА ИЛИ НА СИНА

Един ден при брат Куртев отишъл млад мъж, скоро задомен, но много отчаян. Когато разказал мъката си, идвало му да плаче. „Какво има, олум?", го запитал прочувствено брат Куртев. Той обичаше да използува тази турска дума, която беше и гальовна, и състрадателна, и като я произнасяше, имаше голямо звучение в неговите уста. Това бе звучение на съпричастност. Младоженецът започнал за разказва, че мъката му била толкова голяма, че не могла да се побере ни в него, ни в жена му, и започнала да излиза от него като превтасало тесто от нощвите. Чудел се какво да прави и откъде да почне. „Щом тестото е прекипяло из нощвите, има само едно спасение: един да подава, друг да меси. После и двамата месят и с пот го премесват и накрая във фурна го опичат. Само да знаеш как да месиш, кога да месиш и как да го опичаш", казал брат Куртев.

И младоженикът започнал да изплаква болката си: „Бай Георге, няма половин година, откакто съм се задомил, а моите родители не харесват булката ми и ме карат да я изпъдя. Аз това не мога да направя. Аз си я харесвам такава, каквато си е, а те не я харесват, искат да бъде другояче, по техен терк и модел. Ама моделът също не е мой, а на друг -теркът е на баща й и на майка й. И този терк ми харесва и ми допада. Баща ми каза или да изпъдя жена си, или да им напусна къщата барабар с булката. Нито едното искам, нито другото желая. Къде ще ходя немил и недраг, с една бохча и с две голи ръце? Чудя се какво да направя. "

„Твоят кахър не е кахър за умирачка, нито за плачка. Има лек за него. Малък лек с голям ефект. Ще се върнеш у дома си и ще си гледаш работата. Ама така, както трябва и както друг път не си я вършил. Та баща ти, като види, да не може да се хване и да ти прави забележка, че не работиш както трябва. Това е първо. А второто е, когато баща ти започне да те принуждава да изпъдиш жена си, ти ще му кажеш следното: „Татко, когато ти изпъдиш майка ми, тогава и аз ще изпъдя моята жена. " Това елек за твоята болка. По-голям лек от него няма. "

Върнал се младият човек на село обнадежден от думите на брат Георги Куртев. Минали няколко дни и баща му пак почнал да му чука сол на главата и да го увещава да изпъди жена си, защото не могъл да я гледа и му разваляла апетита като сядал да се храни и му изпъждала съня, когато легнел да спи. „Татко, казал синът, дай да се разберем. Когато ти изпъдиш майка, тогава и аз ще изпъдя мойта жена. Качваме моята жена на моята кола и право у нейните родители, качваш твоята жена у твоята кола, и право у нейните родители. Така приключваме въпроса и ние с тебе оставаме сами тука, и на теб ще се възвърне апетитът и ще ти дойде сънят, и аз ще си замина нататък, където ми видят очите. " Бащата не очаквал такъв отговор и се стъписал, и така втренчено го загледал, че накрая се уплашил. „А бре сине, този акъл откъде ти дойде?", успял да продума баща му. - „Откъдето трябваше, оттам дойде", троснато отговорил синът.

От него ден никога вече не продумал бащата на сина си срещу снахата. Заживели младите, народила се челяд. На свекъра му се възвърнал апетитът, дошъл му сънят и нощно време хъркал, ту тихо — ту високо. Някой път синът се събуждал от хъркането на баща си, усмихвал се и казвал: „Златни ти уста, брат Куртев, за златния лек, който ми даде и за златния мехлем, с който намаза моята болка. "

На следващия ден всеки ставал и си вършел своята работа мирно и тихо. Възвърнал се мирът в този дом. Било спасено едно семейство от разруха. Един мъдър съвет винаги идва от една мъдра глава, облечена в една разумна мисъл: тя трябва да разширява, да обединява и да освобождава.