01 - 80. ИЗПИТЪТ

[GDD]

80. ИЗПИТЪТ

 

През времето на Школата, 1922-1944 година, братският живот в провинцията се разрастна и поникнаха много кръжоци в градовете. Имаш братя, които бяха добри орачи на Божията Нива и знаеха кога и къде да посяват Божието Семе на

Учителя в душите на българите. Най-голямо и деятелно бе братството в Айтос. Това се дължеше на брат Георги Куртев. Той беше живият и истински пример на един ученик на Учителя. В това аз се убедих впоследствие, защото за времето, за което се отнася моят разказ, аз бях изключително на Изгрева около Учителя.

Присъствам на един случай, когато една сестра беше се завърнала от една братска среща в Айтос и разказваше как са се стекли стотици братя и сестри от околните села. Тя, като се въодушеви от преживяното там, че започна най- възторжено да ръкомаха и дръпна пред Учителя едно такова похвално слово за тях, за айтозлии, че на мен ми стана дори неудобно. А Учителят я изслуша внимателно и когато тя прекрати възторжената си реч, я запита съвсем тихо: „Рекох, ами тези приятели изпитани ли са?" Тези думи свалиха сестрата на земята и тя започна да се оглежда, като че ли бе паднала с парашут от небето и едва можа да каже: „Ами как така, Учителю?" Учителят спокойно отговори: „Ами така. Рекох, изпитани ли са?" Сестрата се сконфузи и си замина. Аз също целунах ръка и се оттеглих. Няколко дни бях под влияние на тази случка, вероятно за да намери тя добро място в моето съзнание. Минаха години, десетилетия, и аз бях свидетел как всички тези приятели бяха изпитани, както през времето на Учителя, така и след Неговото заминаване, особено през времето на съдебния процес срещу братството 1957 - 1958 г. Всички бяха изпитани и всеки получи своята оценка от Учителя чрез живота си, който бе най-точната оценка за положения изпит. А изпитите бяха многобройни, разнообразни, а развръзките най-неочаквани и драматични. А аз доживях да видя всичко това дори тридесет години след заминаването на Учителя през 1944 г.

Учителят преподава урока. Ученикът учи урока. Животът го изпитва. Оценката за положения изпит остава като жива поука за съвременниците и е живата опитност, която като скъпоценен бисер ще бъде положена в неговата душа през вековете.

Словото на Учителя бе Слово за Школата. Уроците, получени през време на Школата, бяха уроци за учениците. А ученици бяха онези, които бяха готови души, дошли да възприемат Словото на Учителя като общение с Бога. Само ученикът можеше да бъде подложен на изпит, защото той посещава Школата, учи, а животът го изпитва чрез неговите дела.

Затова аз се обръщам към вас, следващите поколения: Вие, приятели, изпитани ли сте? Минахте ли през изпит? И каква е вашата оценка?

Аз само питам. Отговорът е ваш. Не с думи, а с дела. Ученикът се подвизава в Господа само с дела, богоугодни Богу!

 

Мария Тодорова

Записал: Д-р Вергилий Кръстев

1974 г.