Разпространение на богомилството

[valiamaria]

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ НА БОГОМИЛСТВОТО.

Върху външната история на богомилството няма да се спираме много, понеже тя е позната от многобройните съчинения по този въпрос. Знае се, че по-силно богомилско движение се забелязва в България във времето на цар Петра (възкачил се на престола в 927 година) Според Клинчаров¹ богомилството се е появило в България между 927 и 940 година.

Значи, в най-тъмната част на средните векове (10 век), когато в цяла Европа човешката личност е била потисната, богомилите първи са издигнали факела на едно учение за премахване на неправдите, за издигането на потъпканата човешка личност и нареждане на човешкия живот на разумни основи.

Венгеров² казва, че богомилството се разпространило в България толкова бързо, че голяма част от народа преминал към него. Клинчаров даже приема, че богомилите съставлявали болшинството от народа. Това движение е тясно свързано с българската история, понеже то е траело в България цели 5 века (10—14 век). То се е разпространило между бедни и богати, селяни и висши кръгове, мъже и жени.

Възникналото в България движение бързо се разпространява и в другите страни на Балканския полуостров: във Византия, Сърбия, Босна, Далмация, и после преминава и по-далеч: в Италия, Франция, Германия, Англия, Испания, Русия, Чехия и пр. На всякъде то занася лъчите на новите идеи.

Богомилите в разните страни се наричали с разни имена: богомили, катари, патарени, албигойци, българи, бугри и пр, Много думи и изрази, останали във Франция, показват произхода на богомилството. Напр. средневековният писател Роберт Алтисиод нарича албигойството „bulgarorum haeresis", Даже некои наричали албигойцит във Франция „българи", понеже страната, от която изхождало движението, била България. По-после тая дума се съкратява на „бугри". Даже средновековният писател Вилхардуен нарича България Бугрия. Средновековният писател Стеф. Де Белавила казва: „Burgari, quia latibulum eorum speciale est in Burgaria“. Богомилството, дето и да прониквало, считало за център на движението България, и от там получавали упътвания и осветления. От България отивали пратеници във всички страни, дето имало богомилско движение, за да поукрепяват и просветляват.

Тук ще кажем по няколко думи за движението в разните страни.³

Византия. Богомилството проникнало от България и силно се разпространило. Видният богомил, българинът Василий загинал мъченически в Цариград в 1118 год. нa кладата.

Босна и Далмация. Богомилството рано се разпространило в тия две страни. В Далмация център на богомилското движение бил гр. Трогир, който бил в оживени сношения с Италия. Този град главен посредник за разпространена богомилството в Италия.

Италия. Оживените сношения между България и Италия се доказват от много факти. Между другото това показва и разпространението на имена от български произход в северна Италия. В окръга Турин в 1047 год. се споменава за една местност наречена „Bulgaro“. Споменава се в 1116 г. един благородник в Турин на име Bulgaro. В окръга Верчели в 1149 год. Среща замък на име Buigaro.

В Италия богомилството прониква за първи път към края на 10 век. Първото по-силно изявяване на богомилството в Италия било към 1030—1035 г. Замъкът Монтефорте е бил тогаз главният център на богомилството в Италия с ръководител Жирар. Бил устроен поход против Монтефорте. След превземането му заловените били закарани в Милано и там изгорени на обща клада. Те с радост отишли на кладата. Но въпреки пречките, богомилството се разпространило в Ломбардия и в 12 век то е било вече доста силно там. В 1200 г. папа Инокентий III поръчал на гр. Витерба да вземе мерки против богомилите. Въпреки това те били избрани в 1205 год. за консули на града и даже съвършеният Шатиниози бил избран за камериер. В 1220 год. в Тоскана е имало вече около 50 души съвършени. Папа Онорий III в 1220 г. заповядал на италианските градове да изгонват богомилите, но изгонените богомили после пак били повиквани и им връщали имотите, понеже имали привърженици във висшите кръгове. В някои градове, като напр. Ривола и други, жителите освобождавали затворените богомили. Въпреки преследванията, най-благородните граждани на Милано били богомили, давали убежище на съвършените, помагали за отваряне на училища и салони за събрания. Богомилите са имали голям успех във Флоренция. В 1212 г. те са имали там един ръководител, който опътвал богомилските общества в околните градове; те са имали и цветущо училище в Поджибонси.

В това време богомилството проникнало и в Неапол. То било пренесено там в 1224 г. от лица, дошли от Ломбардия, дето е бил главният център на богомилството в Италия. В 1231 г. били констатирани много богомили в Рим, както духовници, така и миряни, както мъже, така и жени. При преследванията после мнозина от тях загинали в пламъците.

В 1231 г. папа Григорий IX учредил във Флоренция инквизиция против богомилите и поверил тая работа на доминиканците. В 1233 г. се въвежда инквизицията и в Ломбардия. В 1254 г. папа Инокентий IV. обявил кръстоносен поход против богомилите в Италия. Към края на 13. век богомилите се явяват вече и в Сицилия.

Франция. От Италия богомилството преминало във Франция, дето имаме първите му следи в последните години на 10 век. Италиянецът Гундулф го е пренесъл там. Въодушевени апостоли, мъже и жени, тайно го разпространявали във Франция от провинция в провинция, както в градовете, така и в селата. Във Франция това движение, което се наричало „албигойство“, направило голям напредък. Най-първо там богомилството се разпространява в провинцията Аквитания, дето гр. Тулуза става център на движението; и от там то се разпространило във всички области на юг от р. Лоара. В 1022 г. богомилството било разпространено вече почти във всички френски области. Благородници, хора из народните маси, духовници и пр., отличаващи се със своята религиозност и ученост, са ставали негови привърженици. Голяма част от гр. Орлеан преминала към богомилството, от там пращали хора да разпространяват тия идеи в околните градове. В областта Шампан главен богомилски център бил замъкът Монвимер. В областьта Перигор богомилството проникнало в много замъци, от които замъкът Монфор бил важно богомилско огнище. Много души се отказвали от своя дотогавашен живот, за да живеят чистия живот на съвършените.

В 1220 год. от България отишъл във Франция пратеник, за да окуражи тамошните албигойци и да им даде съвет при силни гонения да потърсят убежище в България. Инквизицията и другите мерки на църквата били насочени не само против богомилите, но и против другите свободни, идейни движения, обаче, те били учредени първоначално против богомилството и последното дало сравнително най-много жертви на инквизицията.

В 1178 г. се обявил първият кръстоносен поход против френските богомили; той бил придружен с голяма жестокост. По-после против тях бил обявен втори кръстоносен поход, който бил по-продължителен и който съставлява една от най-кървавите епохи в историята⁴. В 1227 г. се създали инквизиционните комисии, които имали право да арестуват богомилите. А в 1232 г. се учредила инквизицията във Франция. Към края на кръстоносните походи едно от последните убежища на албигойците във Франция бил Монсегюр. Той паднал в 1244 год., и тогаз 200 души съвършени, живущи там, били изгорени от инквизицията без съд. Тогаз много албигойци избягали от Франция в съседните страни и занесли новите идеи.

Германия. В Германия богомилството проникнало през Унгария, Италия, Фландрия, а също така и от Франция след избягването оттам на гонените албигойци. В 12. век виждаме вече доста силно богомилско движение в Кьолн. Там то е било пренесено от Фландрия или Франция.

Тогаз е имало вече богомилски общества в Саксония, Бавария, Швейцария. Но изобщо богомилското движение в Германия е било по-слабо, отколкото в Италия и Франция В 1167 г. в Кьолнската катедрала повикали богомилите и един виден богослов Екберт влязъл в спор с тях, и след това били изгорени на кладата; те отишли на кладата с радост и ентусиазъм. Един от тях, Арнолд, когато вече пламъците го обгръщали, казал на съмишлениците си: „Братя, бъдете твърди в своята вяра; от този ден вие сте съединени с мъченичеството на Христа“. В гр. Бон на кладата били изгорени много богомили; споменава се за Теодорих и много други.

В Германия най-силно е било богомилското общество в Бавария. Там е имало около 40 богомилски кръжоци. Много от тях са имали свои училища. В Австрия, особено във Виена, имало също така богомили, които били в свръзка с тия в Далмация и Ломбардия. И Вестфалските богомили имали свои училища.

В 1231 г. по заповед на папата доминиканците във Вюрцбург учредили инквизицията с клонове в цяла Германия. Император Фридрих я взел под свое покровителство. Били изгаряни много богомили, принадлежащи на всички класи, от двата пола и. от разни възрасти. Tе били пращани на кладата без присъда с лъжливи свидетели.

Сродно движение на богомилството в Германия било „Братството на свободния дух“. И даже нямало в някои отношения точна граница между тия две течения. И след кървавото опустошение всред немското богомилство, богомилският дух бил пренесен в това „Братство на свободния дух“, което продължило работата в това направление.

Англия. Богомилството по-слабо се разпространило в Англия. В 1159 г. някой си Жерар с около 30 души свои съмишленици, мъже и жени, от континента се преселили в Англия, за да се спасят от преследванията, и се установили в Оксфорд. Там спечелили доста привърженици чрез чистотата на своя живот. Кралят заповядал да ударят на челата им печат с нажежено желязо, да ги изгонят и никой да не ги приема. Мнозина от тях загинали на кладата.

Испания. Богомилството се разпространило в северната й част, съседна с Франция: Арагония, Каталония, Леон, Навара. В 12. и в началото на 13. век идели съвършени от Франция, за да проповядват. Папа Григорий въвел инквизицията в Испания за борба против богомилите. Много от тях били изпратени на кладата.

Русия. В 1004 г. богомилството проникнало в Киев. Разпространявал го някой си Адриан. И в Русия богомилството било подложено на гонения.

Освен това богомилите проникнали и в Чехия и в други страни. Богомилите не са били мирен елемент. Те са отивали навсякъде. След откриването на Америка, отишли са и там. Те са били много смели.

* * *

Богомилското движение раздвижва широките народни маси, буди, съживява, просвещава, внася борчески дух, подем, идеен живот. Ето защо, с право Клинчаров казва⁵: „С унищожението на богомилското движение в средните векове българската реакция не само убила жизнените сили на българския народ, от които той имаше нужда, да се брани против похитителите на неговата политическа свобода и национална независимост, но с унищожението на богомилството за дълги години се отне съдържанието на българската култура, която затова до началото на 19. век представлява монотонна степ“.

* * *

Каква съдба може да има една държава, дето селянинът е почти като роб, в най-голямо безправие и мизерия, експлоатиран от едрите земевладелци и висшите кръгове; когато от друга страна претендентите за царския престол се намират в борби и раждат междуособици? Падането под турско робство беше пряко последствие от тия причини. Шафарик (цитиран по Клинчаров) казва: „Българското царство никога, даже и във време на най-обширните му граници, сила и слава, не е имало достатъчно твърдо основание, което би могло надълго да утвърди неговото политическо съществуване. Намирайки се на средата между две враждебни политически сили: Византийската и Римската империи, Цариград и Рим, българското царство най-после, особено след увеличението в него на разврата и безнравствеността, е трябвало да се обезсили и да стане плячка на силните свои неприятели.“ Клинчаров по този въпрос казва: „В литературата са пуснали корен не едно и две заблуждения против богомилството, като социално, религиозно и реформаторско движение. Най-първото от тия заблуждения е, че богомилството не е създало нищо трайно в литературата и не е направило нищо за прогреса на България в средните векове. Друго едно заблуждение се състои в това, че богомилското движение стана причина за падането на България под турско робство. И двете тия заблуждения имат представители в нашата и чужда литератури, но поради тяхната очебийна несъстоятелност ние не смятаме да се спираме обстойно върху тях.“⁶

Но този въпрос си има и друга, по-дълбока страна. В историята виждаме, че всяко ново движение, всяка нова идея среща противодействието на реакцията. В 1211 г. се свиква в България първият събор против богомилите — носители на новите идеи. След туй се свикват още два събора. Богомилите се преследват, затварят, клеветят, охулват, изтезават. Най-идейните, най-будните хора в България, борците за нов живот, работещи за нова култура на общочовешко братство, борците против войната, против всяко насилие, борците за свободната човешка мисъл, изпълнени с симпатии към страждущите и угнетените, тия, които с най-голямо самоотричане пръскаха светлината на новите идеи в България и чужбина, бяха избивани, пращани на кладата, изгонвани.

Именно избиването и изгонването на богомилите е една от важните причини за падане на България под турско робство. Законите на природата са неизменни! Всеки, който ги наруши, понася последствията! Всеки народ, който наруши известни природни закони, в края на краищата пожънва отрицателни резултати и отива към своя упадък и самоунищожение. Това е изтъкнал с много исторически примери и Морис Метерлинк.⁷ Първият закон гласи: Всеки народ, общество, раса и пр., който върши неправди, насилия и пр., като магнит привлича към себе си силите на разрушението и ще мине през катастрофа или даже ще бъде пометен. Вторият закон гласи:⁸ Опълчването против една божествена вълна, против хората, които носят новото, води с себе си си своите последствия. Защото това новото е, което носи живота, прогреса, светлината, всички опреснителни сили, подмладяването! В историята има примери, които показват, как действуват тия два закона. Египтяните чрез неправди, вършени върху робите и съседните народи, привлякоха към себе си, въз основа на тия закони, силите на разрушението, слязоха от своето величие и за винаги изгубиха ония творчески сили, на които дължаха разцвета, от който, тъй се възхищаваме днес. По същите причини загинаха и великите цивилизации на Асирия и Вавилон. Те даже съвсем се заличиха от лицето на историята.

Испанците с хиляди пращаха на кладата евреите, маврите и тъй наречените „еретици“ и в края на краищата станаха второстепенна държава. Също тъй старият режим в Русия упражни големи неправди, безброй идеалисти пращаше в Сибир или на бесилката, и след туй трябваше да рухне чрез страшна катастрофа. Евреите разпнаха Христа, и след туй Ерусалим беше разрушен до основи от римляните, а те разпръснати по лицето на земята. И ето вече 2000 години оттогава, и още не могат да се съвземат!

_______________________________________

¹ Вижъ: Клинчаровъ: „Поп Богомил и неговото време", София, 1927.

² Виж: Венгеров : Богомилите.

³ По-големи подробности върху разпространена богомилството на запад вижъ: Dollinger: Sektengeschichte; C. Smidt: „Histoire et doctrines des cathares ou albigeois", Karl Kiesewetter: „Histoire de l'ordre de la Rose - croix" (d'apres Ies archives de l'ordre).

⁴ С художествено жив език Морис Магр излага потресающи факти за избиването на албигойците. По заповед на папа Инокентий III калугери обикаляли цяла Франция, за да проповядват кръстоносен поход против град Тулуза и останалите албигойски места. Извършило се буквално клане на албигойците. Три лица били главните ръководители на клането: папа Инокентий, който пожелал и заповядал кръстоносния поход. Току-що станал папа, той почнал в своите речи да говори, че требва да се унищожат нечестивците. Това е била господствуваща идея в неговия живот. Той мислел, че всеки човек, който има разбиране за Бога, различно от догмите на църквата, трябва да бъде немилостиво изгорен. Той даже отивал по-далеч и казвал, че трябва да се разравят труповете на умрелите еретици, за които приживе не се е знаело, че са били еретици, за да нямат мир, на който нямали право. Някой път разровеният труп бил влачен по улиците на града, предшествуван от глашатай, който викал на населението: „Който така прави, така ще загине“. Друго лице, което е ръководило борбата против албигойците, бил Симон Монфор, който не знаел да чете и да пише, и калугерът Доминик. При клането на албигойците един попитал: „Как да разпознаваме албигойците от католиците?“ На това абат Сито отговорил: „Убивайте всички! Бог ще може да познае своите си“. Улиците на градовете били пълни с убити. Някои мислили да намерят спасение в църквите, обаче, кръстоносците ги запалили и те изгорели живи. Напр. 12 хиляди души по тоя начин загинали в катедралата Сен-Назер. Цели градове били отдадени на пламъците, и войниците убивали всеки, който се е опитвал да избяга от пламъците.

⁵ Вижъ: Клинчаровъ: „Поп Богомил и неговото време“, стр. 163.

⁶ Вижъ: Клинчаровъ: „Поп Богомил и неговото време“, стр. 143.

⁷ Виж Морис Метерлинк: „Мъдрост и съдба“.

⁸ По-големи подробности по това виж в статията: „Слизане и възлизаме на народите“ в спис. „Житно зърно“, год. IX.