Действие на богомилската вълна

[valiamaria]

ДЕЙСТВИЕТО НА БОГОМИЛСКАТА ВЪЛНА

Видяхме от досега изложеното, че богомилството е било окултно движение, което представлява клон от онова братство, което е пращало през вековете своите клонове в Египет, Индия, Персия, Вавилон, Гърция и пр.

Богомилското движение, макар и временно прекратено в България след падането под турското робство, беше пренесено на запад и от там оказа голямо влияние за онзи подем, който се извърши в Европа след 14. век.

И ако погледнем историята на Европа от 14. век насам, ще видим, че богомилският дух прониква в много области на европейския живот. Неговото влияние е в две направления: 1. Под влияние на богомилството се създават в западна Европа ред мистични, окултни братства, които работят за подготвяне на новото съзнание и новата култура. 2. Богомилската вълна внася новия дух и в много външни движения, напр. хуманизма, реформацията, в обществото на чешките братя и пр.

Може да се каже, че всички плодотворни идеи, всички светли идеи в историята, на Европа от 10. век насам се дължат на оня живот, който иде пряко или косвено от богомилството.

Нека най-напред да видим влиянието на богомилството върху чешката култура. Богомилски дух прониква идеите на Петър Хелчицки в Чехия. Когато богомилите проникнали в Чехия, тогаз почнала дейността на Хелчицки, който представлява едно от най- красивите цветя на чешкия народен гений!

Чешкият писател Владимир Сис изтъква връзката между богомилството и „чешките братя“. Ето какво говори той между другото по този въпрос:¹

„Също тъй би трябвало да се спрем и върху друго забележително културно-историческо проявление, което свързва българския народ и чешкия в тясно идейно родство. Мисля за реформаторското движение — богомилското и движението на чешките братя. Кои други народи от онова време могат да се похвалят на света със свободомислие и социална зрелост, които характеризират учението на богомилите и чешките братя? Всичко онова, към което се стреми френската революция едва към края на 18. век, което Толстой търси към края на 19. век, българските богомили проповядват още в 10. век, а чешките братя 500 години по-късно. Ако до сега няма неоспорими доказателства за установяване на преки сношения между богомилите и чешките братя — поради голямата разлика във времето и географската отдалеченост — то имаме доказателства, че богомилското учение е пренесено в Чехия по непряк път, чрез заобикалки, отчасти чрез Италия (катарите), отчасти чрез Франция (валдейци и албигойци). Обаче не е изключено, че богомилското учение е пренесено в Чехия от самите български и босненски търговци от 14. и 15. векове, които по Дунава посещавали Братислава, а от там отивали и на вътре в Моравия и Чехия. Та и как другояче може да се обясни онова пълно сходство на учението на богомилите и чешките братя за борба против светската власт, против империализма, йерархизма, капитализма, католичеството; борба за справедлива подялба на земята, противопоставяне срещу войната и проливането на човешка кръв; отричането на собствеността и главно и над всичко — борбата за човешкото „аз“. Както богомилите, тъй и чешките братя са били алтруисти, които поставяли общочовешкото добруване пред интересите на собствения си народ; те са били етични интернационалисти — черта, присъща само на славянството“.

Когато българските вестници през есента на 1936 год. писаха за отпразнуването хилядогодишнината на богомилското движение, чешкият вестник „Народна политика“ подчерта в една статия, че тая хилядогодишнина представлява особен интерес за Чехословашко. Вестникът изтъкна, че богомилството било разпространено в цяла Европа и спомни за близките връзки между богомилското движение и чешките духовни движения: на хусистите и на чешките братя, които движения се появиха няколко века след богомилството.

Богомилският дух прониква вълната на хуманизма в 14. и 15. в. в Европа! А чрез вълната на хуманизма упражнява влияние и върху реформацията! После, явяването на квакерите в Англия се дължи на оня дух, който занесе богомилството в западна Европа пряко или чрез розенкройцерството.

Богомилството движение на запад ражда от себе си розенкройцерството.

Знае се, че розенкройцерството е окултно общество. Обаче, Морис Магр изтъква, как розенкройцерството, което се появило в западна Европа в 14. век, има връзка с богомилството. Основателят на това общество — албигоецът (богомилът) Християн Розенкройц, е живял в 14. век и е от немското семейство Гермелсхаузен. Албигойското движение се разпространило тук-таме в северна Франция, Нидерландия и Германия. Много семейства от юг при гоненето избягали в тия страни. По тоя начин на север се образували малки богомилски ядра. Чрез влиянието на един пътующ албигоец това учение се посяло в Рейнската земя, в околностите на Хесе и Тюрингия. Всред Тюрингската гора е бил и замъкът на семейството Гермелсхаузен. Цялото това семейство приело мистическото учение на богомилството. Противниците на богомилството опожарили тоя замък и избили цялото това семейство. Спасено било само най-малкото им петгодишно дете Християн. На един калугер, който живял в параклиса до замъка, направило впечатление голямата интелигентност на това дете. Този калугер бил албигоец и то от „съвършените“. Той бил дошъл от Лангедок (Франция) и бил домашен учител на това семейство. Той се оттеглил в един ближен монастир, дето било вече проникнало богомилството. И именно в тоя монастир бил възпитан последният потомък от семейството Гермелсхаузен, който после стана известен под името Християн Розенкройц. Християн образувал група от 4 души калугери за изучаване на истината. След това те правят пътешествие на изток; те искали да отидат там в един център на посвещение, точни данни за който център те имали вече от „съвършения“, който бил възпитател на Християн. Обществото, основано от албигоеца Християн Гермелсхаузен, никога не е прекъсвало своята дейност.

От това се вижда, каква голяма връзка има между богомилството и розенкройцерството. Значи, розенкройцерството се явява като разклонение от богомилството и същевременно те са клонове от един и същ извор.

Знае се, че повечето мистични братства на Запад са произлезли по един или друг начин от розенкройцерството, — а понеже последното е произлязло от богомилството — значи, косвено, и от богомилството. От друга страна се знае, че розенкройцерството и всички други окултни братства са играли много важна роля в историята на човечеството, понеже от там са излизали, пряко или косвено, всички ония импулси, потици, всички ония нови идеи, които са действували плодотворно за прогреса на човечеството.

Видяхме, че в древността всички видни учени, философи, държавници и пр. са черпели от окултните школи на Египет и пр. Защо? Защото тези мистични братства са притежавали дълбоката мъдрост на великата Божествена наука.

Същото може да се каже и относно европейската култура от 10 века насам.

Цяла Европа след 14. век беше пълна с мистични движения, мистични братства, които бяха излезли от албигойците (бого- милите). Това вече го приемат и новите изследователи². Розенкройцерите на запад като продължение на богомилството работеха в същия дух: подготвяне на съзнанието на човечеството за реализиране на Божественото учение. Под тяхно влияние са били много окултни общества в Европа. Розенкройцерите са прониквали във всички области на живота и на всякъде са действували съживително чрез внасяне на новите идеи. Те работели между другото и чрез вдъхновяване на философи, учени, поети, художници, държавници, общественици. Ето какво пише за такъв вид дейност Морис Магр: „И Християн Розенкройц беше по всяка вероятност тайнственият посетител на Жак Гаулер (прочут мистик). Последният беше най-знаменитият богослов на своето време. Ученият европейски свят отиваше да слуша неговите лекции в Стразбург. Веднъж го посети един светски човек, чието име той никога не разкри и който му съобщи една мистична философия, чийто идеал беше проникването на човека в божествения живот. Той пази две години мълчание и после влезе в обществото на „Божиите приятели". Това общество беше по характера си като албигойското“.

Не е ли от аналогичен характер посещението, което прави един „непознат“ на немския обущар Яков Бьоме (1575 — 1624) и се разговаря с него, и от тогава последният добива просветление по много въпроси, и почва да пише произведения, епохални в духовния живот на човечеството?

Множество видни философи, учени и пр. са били в контакт с тия братства. Напр. знае се, че Данте е бил запознат с езотеричната наука, което се вижда от главното му мистично съчинение, което е построено по седморните ключове на кабалата³. Също тъй и от ръкописите на Леонардо Да Винчи се вижда, че той е запознат с окултизма. Казахме малко по-горе, че Хелчицки е духовният баща на „чешките братя“. И самият Толстой казва, че Хелчицки учи това, което по-рано учили богомилите. Д обществото на чешките братя подари на човечеството Коменски. А знае се, какво видно место заема той в историята на педагогиката.

Лайбниц е искал да влезе като член на Розенкройцерското общество, но не е могъл. Обаче, все пак е бил под влиянието на техните идеи.

Чрез розенкройцерството богомилството простира своето влияние и в Англия. Роберт Флуд е виден английски розенкройцер (1574—1637). Той е същинският изобретател на барометъра. Между многото му съчинения, от него има книга върху розенкройцерството. Уилям Максуел е негов ученик (17. век). Той е написал важната книга: „De medicina magnetica“, с която в някои работи е изпреварил съвременната му медицина с няколко века. С това си съчинение Максуел се явява като предшественик на Антон Месмер по разбирането на животния магнетизъм (етерните строителни сили) и приложението му в медицината. Първият том на тая книга съдържа теория, а вторият и третият — практика.

С тия окултни братства са били в свръзка даже и такива идейни течения, които на пръв поглед немат нищо общо с тях. Напр., оня индуктивен метод, който принесе такава голяма полза за бляскавия разцвет на естествознанието през последните 3—4 века, се дължи на тласъка, даден от Франциск Бекон (17. век), който беше в свръзка с тая вълна на Всемирното Братство, която се занася чрез богомилите на запад; той беше в свръзка с окултните братства. Неговото съчинение „Novum organum" е имало грамадно влияние върху западната мисъл. В тая книга той очерта ясно пътя на опита и наблюдението като научен път на познанието и чрез това допринесе за освобождаването на човешката мисъл.

Клод дьо Сен Мартен във Франция е бил във връзка с окултни мистични братства, свързани, пряко или косвено, с албигойското (богомилското) и розенкройцерското движение. Можем да кажем, че обществото на мартинистите във Франция, което има разклонения в разни страни, е родено от розенкройцерското движение, а понеже последното има богомилски произход, от това следва, че и в мартинизма трябва да виждаме влиянието на богомилството. А знае се, каква голяма роля игра мартинизмът в културния развой на Европа.

Лафатер, прочутият физиогномист и френолог в Германия в края на 18. век и началото на 19., е бил в свръзка с окултни братства. А знае се, че Гьоте е бил приятел на Лафатер. Гьоте е бил запознат с окултните идеи. Който чете напр., „Фауст", ще види. каква мистична дълбочина съдържа той! Д-р Рудолф Щайнеръ разглежда в един свой труд⁴ окултната, езотеричната страна на „Фауст". Приказката на Гьоте: „Приказка за зелената змия и бялата лилия“ също има голяма мистична подкладка.

Месмер е бил също така член на едно мистично братство и е присътствувал на един негов конгрес в Париж. Всемирното Братство постави Месмера във връзка с известни нови идеи върху животния магнетизъм. Чрез това се внесе в културата един нов елемент, който после щеше да допринесе за издигането на спиритуалистичната вълна. И наистина, Месмер беше в края на 18. век в авангарда на тая спиритуалистична вълна, която заля света в края на 19. и началото на 20. векове.

Спиноза също тъй беше член на мистично братство. Също тъй и Кеплер, един от най-видните астрономи. Той даже казва в своит съчинения приблизително следните думи: „Аз едно време изучавах астрология в Египет и сега продължавам тук работата, която почнах тогаз“.

Някои от най-видните държавни мъже са били също във връзка с тая спиритуалистична вълна, която иде от центровете на окултното братство. Такъв е бил Гладстон Също тъй и видни хора на изкуството са били в свръзка с окултни братства, напр., Рихард Вагнер.

И няма благородно начинание, възвишени, плодотворни идеи, в чието начало като вдъхновител да не стои лице, което е в свръзка с тия центрове на великата Божествена наука.

***

Писмо от гностичното братство в Германия.

За да се види,каква велика роля е играло богомилството в миналото, тук ще споменем за едно писмо, което получихме неотдавна от гностичното общество в Германия. Ето извадки от това писмо:

„Получихме по Божие нареждане адреса на вашето братство и някои сведения относно вашето учение. Ние благодарим на Всемогъщия, че в тая страна, от която нашите предшественици са получили зова за духовна свобода чрез Никита⁵ отново се явяват ученици на богомилството. Нашето малко общество в Германия е едничкото останало от стотиците и хилядите анабаптисти и розенкройцери, които загинаха при преследване от официалните църкви. Нашето общество има силно желание да получи сведения за вас, — нашите братя в светлината на гнозиса (знанието). Прилагаме тук един списък, който е предаден нам от нашите предшественици. Тоя списък показва по-добре, отколкото дългите изложения близкия контакт, който е съществувал между богомилите в България и нашето общество в Германия“.

17. октомврий 1932 г.

В бележката, приложена към писмото, се споменава, че Никита починал в 1186 г. В тая бележка се изброяват много окултни движения в миналото; те датират от евангелист Йоан до сега и са били във връзка едно с друго. Споменават се в списъка богомилите, албигойците, розенкройцерите, „Божиите приятели“, „Братята на Азия“, „Братята на Ефрат“, „Братята на свободния дух“, „Филаделфийци“, „Серафимските братя“, „Езотерично общество“ и пр. Това те пишат по архивите, които са запазени у тях. Това още един излишен път доказва генетичната връзка между богомилството и розенкройцерството и от друга страна и езотеричния, окултния характер на богомилството.

***

Най-сетне, за да поясним още по-добре, какво влияние е имало розенкройцерството (а чрез него и богомилството) за културното развитие, ще приведем следния пасаж от един западен окултист⁶:

„В 13. век един инструктор с голяма духовност, който носеше символичното име Християн Розенкройц, дойде в Европа. Той основа мистичното общество на розенкройцерите с цел да разгледа християнството в светлината на окултизма и да обясни тайните на живота от двойна гледна точка: научна и религиозна. Раждането на Християн Розенкройц означава началото на една нова епоха в културата на западния свят. Това лице постоянно се въплотяваше от тогаз насам в тая или оная европейска страна. Той има висока степен на посвещение и представлява с своята дейност могъщ фактор в западно-европейския живот. Той работи с алхимиците в продължение на много векове преди началото на съвременната наука. Той е, който вдъхнови чрез един посредник важните съчинения на Бекона. Яков Бьоме и др. получиха от него вдъхновението, което дава на съчиненията им оная мощ на духовно просветление. Неустрашимите души, които отказват да се ограничават чрез научния или религиозния догматизъм и които, отхвърляйки повърхностните възгледи, проникват до духовния център на нещата, без да обръщат внимание на клеветниците и ласкателите, получават вдъхновение от същия източник, от дето е черпил великият дух на Християн Розенкройц. Обществото на розенкройцерите не е било само едно обикновено общество; и неговите братя — хиерофанти, пазители на свещеното му знание, са в западния свят една сила по-голяма от тая на видимите управници“.

___________________________________________________

¹ Виж статията му „Кратък преглед на българо-чешките културни отношения“, печатана в извънредния брой на в. „Миръ", посветен на Чехословашко (в 1930 год.).

² Виж Maurice Maqre: „Magiciens et illumines,“ стр. 126.

³ Виж Папюс: „Методично изложение на окултната наука".

⁴ Виж: D-r Steiner „Goethes geistesar! in ihrer Offenbarung durch seinen Faust und durch das Marchen von der Schlange und der Lilie“. Berlin, 1920.

⁵ Виж подробности за Никита в предидуща та глава.

⁶ Манс Хайндел.