Среда и условия
Среда и условия
СТАР ПРАВОПИС 
“Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!”
Размишление
Представете си, че вие наблюдавате две съвършено различни явления в природата и следите какви състояния те ще предизвикат във вашата душа. Първо вие наблюдавате посаждането на една ябълчна семка в земята и постепенното й развитие, докато стигне до дърво. След това наблюдавате постепенното изсъхване на това ябълчно дърво. Как мислите, еднакви състояние ли ще преживеете, като наблюдавате тия два различни процеса? Не, вие ще изпитате съвършено различни състояния. Тези две явления стават и в душевния живот на човека. Те бързо се сменят едно с друго. За пример роди се у вас някакво хубаво желание, което вие грижливо подхранвате, и в няколко часа то израсте, цъфне, завърже плод; вие се радвате на това свое желание. Не се минава много време и това ваше желание започва да изсъхва, да изчезва пред съзнанието ви и вие започвате да скърбите.
Освен тези явления забелязано е в природата и друго явление: когато сте много жаден, вие пиете малко вода и тя скоро уталожва жаждата ви. Обаче, ако човек по необходимост трябва да приеме в по-голямо количество същата тази вода, тя го удавя. Можете ли да обясните научно причината на това явление? Аз ще я обясня по следния начин. Докато водата се употребява като условие за поддържане на живота на човека, тя е безвредна за него. И в такъв случай малко количество от нея уталожва жаждата му. Обаче, превърне ли се условието в среда, то става вредно за човека. Значи, когато водата става среда за живеене на човека, той умира в тази среда. Тъй щото, ако човек се върне назад в своето развитие и условието направи среда за живеете, той непременно ще умре. Оттук вадим следния закон: когато средата се измени в условие, тя е ценност за човека. Следователно човек може да познае чистотата на водата само тогава, когато тя стане условие за него. Щом стане среда, той ще остави в нея своите нечистотии. Понеже водата е среда за рибата, тя не я цени; понеже водата е условие за нас, ние я ценим. Или на научен език казано: всяко нещо, което става среда, всякога се изцапва.
И тъй, ако не приложите в живота си знанието, което ви се преподава, то е безполезно за вас. В това отношение вие трябва да правите малки опити, да прилагате. Оттук вадим следното заключение: когато човек се връща към стария си живот, той всякога е нещастен; когато навлиза в нов живот, той става радостен, щастлив. Това показва, че старият живот, в който той е живял преди години, днес става среда за него, а като среда той носи своите лоши последствия. Връщате ли се към стария живот, с това вие противодействате на ума си, а това противодействие предизвиква тъмнина в съзнанието ви. Щом имате тъмнина в съзнанието си, вие не можете нито да мислите, нито да разсъждавате. Щом забележите тъмнина в съзнанието си, вие сте се върнали към животинския живот. Затова издигнете се крачка нагоре, да дойдете до човешкия живот. В религиозен смисъл казано: обърнете ума си нагоре към Бога и веднага съзнанието ви ще се проясни, нормалното състояние на душата ви ще се възстанови. Свържете ли се с Бога, вие ще възприемете Неговата мисъл и Неговите чувства. Ако не можете да се свържете направо с Бога, свържете се поне с един добър човек или с някой учен, дето и да се намира той, стига трептенията на вашата и на неговата душа да си хармонират.
Мъчнотиите, които срещате по пътя си, се дължат на това, че в преценките на вашите идеи вие нямате един и същ знаменател. За пример идеите ви за Любовта, за обичта, за милосърдието, за търпението и за всички останали добродетели се различават. Хубаво нещо е разнообразието, но когато се говори за търпението например, има идейно търпение, което в основата си е едно и също за всички хора. Има и обикновено търпение. Мнозина считат за търпение неволята, необходимостта. Някой търпи по неволя, друг – по необходимост, трети търпи идейно, когато той е така погълнат в мисълта си за възвишеното и красивото, че нищо наоколо му не е в състояние да го изкара от това търпение. Какво мислят хората за него, как се отнасят едни към други, всичко това минава и заминава край него, без да наруши търпението му. Този човек е на сушата, няма защо да се интересува от това, какво правят големите риби, като китове, сомове, тюлени и други. Ако той би бил някаква малка риба, то е друг въпрос. Този човек и да иска, не би могъл да запази своето състояние на търпение. В това отношение ние можем да направим аналогия, че лошите духове са също такива големи сомове, акули, китове. Астралният свят е воден като водата и затова, влезете ли в него, някой от духовете там може да ви погълне, както китът може да погълне човека. И тогава казваме, че вие сте направили този свят среда за живеене. Речете ли да минете през пищепровода на някой от тия духове, умът ви се обърква.
Един англичанин бил погълнат от един кашалот. Първото, което усетил, било някаква топлинка, но скоро след това той изгубил съзнание. След като бил изхвърлен на брега, той вече нищо не помнел от това, което станало с него. Питам: Какво може да почувствува човек, когато влезе в корема на някой от тия астрални кашалоти? Казвам: И съвременният свят има такива примамки, турени като въдици по някои пунктове, да лови с тях своите жертви. За пример някой човек ви дава 5 000 – 10 000 – 20 000 или до 100 000 лева назаем. Вие се увлечете от тези пари, разпуснете се, но после изпитвате последствията на това богатство. Тези пари са въдицата, на която ви закачват. Хванете ли се веднъж на нея, веднага ви извличат из водата като някой сом и ви турят на огъня да ви пържат. Това не е за обезсърчение, но човек трябва да бъде внимателен, учен, да разбира кое е реално и кое не.
Във всички окултни школи, през всички времена и епохи е забелязана една и съща мъчнотия за учениците. Тя се дължи на две противоположни състояния, които се зараждат в тях. Първото състояние се дължи на личния, на индивидуалния живот, който е силно развит в човека. Ако някой силно индивидуализирал се човек влезе в едно общество, той се усеща ограничен, стеснен и започва да се обезличава. Първоначално той е бил в положението на лъв в пустинята, който веднага се усеща ограничен в своята свобода и самостоятелност. Човек не трябва да се обезличава, но трябва да знае, как да се проявява. В обществото именно той ще научи начини и методи за правилни отношения, без да се обезличава.
Другото състояние, което изпитва човек, е чувството на общественост. Запример има войници, които са привикнали да живеят групово. Такива хора на бойното поле се проявяват смели, като най-добри юнаци, но оставите ли ги да живеят сами, без общество, те изпитват небивал страх. Те не са привикнали на самостоятелен живот. Следователно груповият човек иска да бъде в общение с много хора, а индивидуалният човек иска да живее сам. На това основание понякога вие искате да бъдете в общество, да си помагате. Вие мислите, че когато се съберете много души на едно място, ще бъдете по-силни. Право е, че когато много души се молят заедно за едно и също нещо, молитвата им се приема, но когато праведният се помоли сам и неговата молитва се приема. Ако много души имат единство на духа, молитвата им винаги се приема, но и на един човек, ако той има единство в себе си, молитвата му се приема. Обаче някога се случва и обратното: ако сто милиона хора се съберат на едно място и нямат единство помежду си, те едва могат да извършат работата на един човек, а някога един човек, който има единство в себе си, може да свърши работата на сто милиона хора. Питам: Ако аз, като човек, работя съзнателно цял ден и ако милиони мравки работят цял ден, кой ще свърши повече работа? Мравките ще могат ли да свършат работата, която човек би свършил за същото време? Правили ли сте изчисления, каква част от грама може да повдигне една мравка? Вземете едни чувствителни везни и претеглете товара, който една мравка може да носи.
Сега първата фаза на развитие, през която човек минава, е неговият физически живот и развитието на физическите му сили. Време е вече да влезе във втората фаза на живот – душевния живот. Значи съвременният човек има задача да развие своя душевен живот, както и силите, които се крият в него. Мнозина казват: “Бог ще ни помогне.” Те очакват помощта да дойде отвън. И това положение е възможно, но всъщност Бог работи отвътре и то само в ония души, които имат в себе си благородни пориви. Той ги подбужда към работа, към изпълнение на Неговата воля. Не изпълни ли човек Волята Божия, ще дойдат и несполуките в света. Бог всякога работи отвътре, а ние – отвън. За пример някой учен човек, свършил четири факултета, има нужда от пари, но не иска да работи, чака Бог да му помогне отвън по някакъв особен начин, без той да се впрегне на работа. Моли се постоянно на Бога и чака. По едно време идват при него няколко ученици и го молят да им преподава по някои предмети. Той им отказва веднага, като си мисли: “Как е възможно аз, толкова учен човек, да се занимавам с тези малки деца, да ги уча?” Казвам: Този човек се нуждае от средства за живеене, от пари. Тогава какъв по-добър случай от този, да се занимава с тия ученици, които в замяна на неговия труд ще му заплатят нещо? Срещате някой цигулар, свършил в странство, търси средства за прехрана, но чака случай да даде някакъв концерт. Казвам: Докато му се представи случай да даде концерт, нека отиде в някой локал там да свири. Той казва: “Как може аз, такъв виден цигулар, свършил в странство, да отида в някой локал, да свиря на пияници?” – Нищо от това, иди при тези хора, посвири им малко, направи някаква жертва от себе си, поне ще ги повдигнеш малко. Ако дадеш някакъв голям концерт, публиката, която те слуша, ще погали малко твоето честолюбие, но от това ти нищо няма да спечелиш. Когато цигуларят свири идейно, макар и пред пияни хора, той прилича на чистосърдечен, прост, смирен човек, който възнася своята молитва пред Бога и Бог му отговаря. Когато обаче цигуларят дава своя концерт пред висшето общество, той мяза на владика, облечен в парадната си мантия, с корона на глава, със златен кръст на гърди, с кадилница в ръка и ходи из църква, обикаля, кади, но молитвата му не е приета от Бога.
Бог не се лъже от никакви дрехи, от никакви бляскави одежди. Всичко хубаво се заключава в сърдечността и в чистия ум на човека: светли мисли и чисти чувства са в състояние да се възнесат нагоре към Бога и да получат своя отговор. Дрехите представляват само методи, които отпосле са дошли. Те са нещо случайно в живота на човека, поради което не играят важна роля. Добре е човек да бъде хубаво облечен. Хубавото облекло може да съвпадне с чистите чувства и със светлите мисли, но то не играе важна роля. Някога казвате: “Не съм разположен, не мога да се моля.” Ако чакаш разположение, това значи, че ти искаш да се облечеш с владишка одежда. Не чакаш ли разположение, ти ще вземеш цигулката си и ще отидеш да свириш в някой локал. Да се молиш на Бога, без да чакаш разположение на духа, е за предпочитане, отколкото да чакаш разположение. Всеки може да се моли при разположение, но изкуство е да се моли без разположение, с отпаднал дух.
На масата на един богат човек сложили печена гъска. Той започнал да яде и казал: “Благодаря Ти, Господи, за дето си ми дал този обяд!” На другия ден нямало печена гъска на масата му и той не благодарил на Господа. На масата на един беден човек нямало нито гъска, нито дори насъщния хляб. Той седнал пред масата, повдигнал очите си към Бога и казал: “Благодаря Ти, Господи, за това, което си ми дал!” Питам: На кого молитвата е била приета – на този, който на масата си имал печена гъска, или на този, който на масата си нямал парче хляб? И затова казвате ли, че не сте разположени да се молите, това подразбира, че на масата ви не е сложена печена гъска. Казвам: Молете се и с гъска на масата и без гъска на масата. Това е истинското положение на ученика. Ще се молите и когато сте в противоречия, и в тъмнина на съзнанието, и когато сте потънали до гуша във вода. Само така ще разберете силата на молитвата. В първия случай ще дойде светлина на съзнанието ви, а във втория случай ще се издигнете поне с един пръст над водата. Всички ваши мъчнотии и препятствия не са нищо друго освен условия да ви се помага от невидимия свят. Някой се дави във водата като някоя малка мравка, вика, плаче, моли се за помощ. В това време край него минава един въплотен възвишен дух, който веднага му подава тояжката си. Давещият се хваща за тояжката и се отправя към брега. Този напреднал дух му казва: “Не бой се, Бог ще ти помогне, ще те спаси.” Давещият се излиза на брега, прекръства се, ако е православен, или си спомня някой стих от Евангелието, ако е евангелист, и казва: “Слава Богу, че се освободих!” Казвам: Благодарете на великите, на възвишените и разумни същества, които следят за вас като по-малки и по-слаби от тях и постоянно ви помагат.
И тъй всяко добро в света е направено от разумни същества. Никое добро не е направено случайно. Няма случайни добрини. Все ще се намери някой, който да направи доброто. И при това името на този добродетел е известно. Мнозина мислят, че нещата стават произволно, без участието на някое лице или на някое име. И затова често слушате някой да казва: “Кой ли ще ми помогне?” – Има кой да ти помогне.
Като ви се говори така, вие често си мислите, че нямате никакви добродетели. Не трябва да мислите така. Когато учителят от второ отделение започва да преподава на учениците новия материал, нима той отхвърля знанията им от първо отделение? Не, знанията, които учениците са получили в първо отделение, служат като база, върху която ще се градят новите знания. Ако ученикът не е свършил първо отделение, той не може да следва второ. Значи върху знанието от първо отделение се поставя знанието от второ. Обаче знанието от първо отделение вече не важи за ученика, който е постъпил във второ отделение. Какво ново ще придобие той, ако постоянно повтаря, че две по две правят четири? Какво ще получите, ако съберете на едно място една учена и една добродетелна жена? Или какво ще получите, ако съберете на едно място един мъдрец и един добродетелен мъж? Какво ще направят тия двама души, като се съберат на едно място? Те могат да преобразят целия свят. Какво могат да направят една крава и един петел, ако се съберат на едно място? Или какво могат да направят едно глупаво сърце и един глупав ум, ако се съберат на едно място? Затова, когато казваме, че трябва да имаме благородно сърце и светъл ум, ние разбираме Божествените прояви в света.
Следния път, като дойдете, ще имате половин час размишление върху търпението; като свършите размишлението си, всеки ще стане тихо и, без да смущава другите, ще си отиде. При влизане също така ще пазите нужната тишина. Който има подковани обуща, за да не дига шум, ще се събуе вън и така ще влезе в клас. Кой когато дойде, сам за себе си ще започне размишлението и точно след половин час, без да чака другите, ще си излезе. По този начин ние искаме да създадем у вас свещени чувства, чрез които да се доближите до невидимия свят.
Когато идвате в клас, желателно е всеки да е чисто облечен, с чисти ръце и крака, свещено да пази чистотата на класа, както външно, така и вътрешно, в себе си. Вземете например съвременните лекари, когато ще правят някоя операция, предварително измиват ръцете си добре и тогава пристъпват към операцията. Същото правят и химиците, и физиците, когато пристъпват към своите опити. Казвам: Колко повече ще трябва вие, като ученици на окултната школа, да спазвате абсолютно правилата на чистотата! Казвате: “Бог не гледа на външните неща, но на вътрешните.” Човек трябва напълно да се освободи от ония влияния, които са внесени в неговите обуща и дрехи. Например в обущата, които носите, са останали влияния на животните, от кожата на които са направени тези обуща. Освен това шивачът често оставя своите лоши разположения в дрехите, които шие. И тогава вие по незнание и по необходимост купувате едни или други обуща и дрехи и се натъквате на техните лоши влияния.
Като ви говоря тия неща, пазете се да не изпаднете в друга крайност, в суеверие, да не смеете нищо да си купите или да носите всичко със страх. Аз само обръщам внимание върху тези неща, за да ви покажа, че окултният ученик трябва да бъде взискателен, но никога суеверен. Той трябва да си постави като задача в живота и външно, и вътрешно да бъде образец на Божественото. Стреми ли се непрекъснато към това, той най-после ще може да се добере до добри резултати.
„Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!”
30. Лекция от Учителя, държана на 23 юни, 1926 г., София.
Размишление
Представете си, че вие наблюдавате две съвършено различни явления в природата и следите какви състояния те ще предизвикат във вашата душа. Първо вие наблюдавате посаждането на една ябълчна семка в земята и постепенното й развитие, докато стигне до дърво. След това наблюдавате постепенното изсъхване на това ябълчно дърво. Как мислите, еднакви състояние ли ще преживеете, като наблюдавате тия два различни процеса? Не, вие ще изпитате съвършено различни състояния. Тези две явления стават и в душевния живот на човека. Те бързо се сменят едно с друго. За пример роди се у вас някакво хубаво желание, което вие грижливо подхранвате, и в няколко часа то израсте, цъфне, завърже плод; вие се радвате на това свое желание. Не се минава много време и това ваше желание започва да изсъхва, да изчезва пред съзнанието ви и вие започвате да скърбите.
Освен тези явления забелязано е в природата и друго явление: когато сте много жаден, вие пиете малко вода и тя скоро уталожва жаждата ви. Обаче, ако човек по необходимост трябва да приеме в по-голямо количество същата тази вода, тя го удавя. Можете ли да обясните научно причината на това явление? Аз ще я обясня по следния начин. Докато водата се употребява като условие за поддържане на живота на човека, тя е безвредна за него. И в такъв случай малко количество от нея уталожва жаждата му. Обаче, превърне ли се условието в среда, то става вредно за човека. Значи, когато водата става среда за живеене на човека, той умира в тази среда. Тъй щото, ако човек се върне назад в своето развитие и условието направи среда за живеете, той непременно ще умре. Оттук вадим следния закон: когато средата се измени в условие, тя е ценност за човека. Следователно човек може да познае чистотата на водата само тогава, когато тя стане условие за него. Щом стане среда, той ще остави в нея своите нечистотии. Понеже водата е среда за рибата, тя не я цени; понеже водата е условие за нас, ние я ценим. Или на научен език казано: всяко нещо, което става среда, всякога се изцапва.
И тъй, ако не приложите в живота си знанието, което ви се преподава, то е безполезно за вас. В това отношение вие трябва да правите малки опити, да прилагате. Оттук вадим следното заключение: когато човек се връща към стария си живот, той всякога е нещастен; когато навлиза в нов живот, той става радостен, щастлив. Това показва, че старият живот, в който той е живял преди години, днес става среда за него, а като среда той носи своите лоши последствия. Връщате ли се към стария живот, с това вие противодействате на ума си, а това противодействие предизвиква тъмнина в съзнанието ви. Щом имате тъмнина в съзнанието си, вие не можете нито да мислите, нито да разсъждавате. Щом забележите тъмнина в съзнанието си, вие сте се върнали към животинския живот. Затова издигнете се крачка нагоре, да дойдете до човешкия живот. В религиозен смисъл казано: обърнете ума си нагоре към Бога и веднага съзнанието ви ще се проясни, нормалното състояние на душата ви ще се възстанови. Свържете ли се с Бога, вие ще възприемете Неговата мисъл и Неговите чувства. Ако не можете да се свържете направо с Бога, свържете се поне с един добър човек или с някой учен, дето и да се намира той, стига трептенията на вашата и на неговата душа да си хармонират.
Мъчнотиите, които срещате по пътя си, се дължат на това, че в преценките на вашите идеи вие нямате един и същ знаменател. За пример идеите ви за Любовта, за обичта, за милосърдието, за търпението и за всички останали добродетели се различават. Хубаво нещо е разнообразието, но когато се говори за търпението например, има идейно търпение, което в основата си е едно и също за всички хора. Има и обикновено търпение. Мнозина считат за търпение неволята, необходимостта. Някой търпи по неволя, друг – по необходимост, трети търпи идейно, когато той е така погълнат в мисълта си за възвишеното и красивото, че нищо наоколо му не е в състояние да го изкара от това търпение. Какво мислят хората за него, как се отнасят едни към други, всичко това минава и заминава край него, без да наруши търпението му. Този човек е на сушата, няма защо да се интересува от това, какво правят големите риби, като китове, сомове, тюлени и други. Ако той би бил някаква малка риба, то е друг въпрос. Този човек и да иска, не би могъл да запази своето състояние на търпение. В това отношение ние можем да направим аналогия, че лошите духове са също такива големи сомове, акули, китове. Астралният свят е воден като водата и затова, влезете ли в него, някой от духовете там може да ви погълне, както китът може да погълне човека. И тогава казваме, че вие сте направили този свят среда за живеене. Речете ли да минете през пищепровода на някой от тия духове, умът ви се обърква.
Един англичанин бил погълнат от един кашалот. Първото, което усетил, било някаква топлинка, но скоро след това той изгубил съзнание. След като бил изхвърлен на брега, той вече нищо не помнел от това, което станало с него. Питам: Какво може да почувствува човек, когато влезе в корема на някой от тия астрални кашалоти? Казвам: И съвременният свят има такива примамки, турени като въдици по някои пунктове, да лови с тях своите жертви. За пример някой човек ви дава 5 000 – 10 000 – 20 000 или до 100 000 лева назаем. Вие се увлечете от тези пари, разпуснете се, но после изпитвате последствията на това богатство. Тези пари са въдицата, на която ви закачват. Хванете ли се веднъж на нея, веднага ви извличат из водата като някой сом и ви турят на огъня да ви пържат. Това не е за обезсърчение, но човек трябва да бъде внимателен, учен, да разбира кое е реално и кое не.
Във всички окултни школи, през всички времена и епохи е забелязана една и съща мъчнотия за учениците. Тя се дължи на две противоположни състояния, които се зараждат в тях. Първото състояние се дължи на личния, на индивидуалния живот, който е силно развит в човека. Ако някой силно индивидуализирал се човек влезе в едно общество, той се усеща ограничен, стеснен и започва да се обезличава. Първоначално той е бил в положението на лъв в пустинята, който веднага се усеща ограничен в своята свобода и самостоятелност. Човек не трябва да се обезличава, но трябва да знае, как да се проявява. В обществото именно той ще научи начини и методи за правилни отношения, без да се обезличава.
Другото състояние, което изпитва човек, е чувството на общественост. Запример има войници, които са привикнали да живеят групово. Такива хора на бойното поле се проявяват смели, като най-добри юнаци, но оставите ли ги да живеят сами, без общество, те изпитват небивал страх. Те не са привикнали на самостоятелен живот. Следователно груповият човек иска да бъде в общение с много хора, а индивидуалният човек иска да живее сам. На това основание понякога вие искате да бъдете в общество, да си помагате. Вие мислите, че когато се съберете много души на едно място, ще бъдете по-силни. Право е, че когато много души се молят заедно за едно и също нещо, молитвата им се приема, но когато праведният се помоли сам и неговата молитва се приема. Ако много души имат единство на духа, молитвата им винаги се приема, но и на един човек, ако той има единство в себе си, молитвата му се приема. Обаче някога се случва и обратното: ако сто милиона хора се съберат на едно място и нямат единство помежду си, те едва могат да извършат работата на един човек, а някога един човек, който има единство в себе си, може да свърши работата на сто милиона хора. Питам: Ако аз, като човек, работя съзнателно цял ден и ако милиони мравки работят цял ден, кой ще свърши повече работа? Мравките ще могат ли да свършат работата, която човек би свършил за същото време? Правили ли сте изчисления, каква част от грама може да повдигне една мравка? Вземете едни чувствителни везни и претеглете товара, който една мравка може да носи.
Сега първата фаза на развитие, през която човек минава, е неговият физически живот и развитието на физическите му сили. Време е вече да влезе във втората фаза на живот – душевния живот. Значи съвременният човек има задача да развие своя душевен живот, както и силите, които се крият в него. Мнозина казват: “Бог ще ни помогне.” Те очакват помощта да дойде отвън. И това положение е възможно, но всъщност Бог работи отвътре и то само в ония души, които имат в себе си благородни пориви. Той ги подбужда към работа, към изпълнение на Неговата воля. Не изпълни ли човек Волята Божия, ще дойдат и несполуките в света. Бог всякога работи отвътре, а ние – отвън. За пример някой учен човек, свършил четири факултета, има нужда от пари, но не иска да работи, чака Бог да му помогне отвън по някакъв особен начин, без той да се впрегне на работа. Моли се постоянно на Бога и чака. По едно време идват при него няколко ученици и го молят да им преподава по някои предмети. Той им отказва веднага, като си мисли: “Как е възможно аз, толкова учен човек, да се занимавам с тези малки деца, да ги уча?” Казвам: Този човек се нуждае от средства за живеене, от пари. Тогава какъв по-добър случай от този, да се занимава с тия ученици, които в замяна на неговия труд ще му заплатят нещо? Срещате някой цигулар, свършил в странство, търси средства за прехрана, но чака случай да даде някакъв концерт. Казвам: Докато му се представи случай да даде концерт, нека отиде в някой локал там да свири. Той казва: “Как може аз, такъв виден цигулар, свършил в странство, да отида в някой локал, да свиря на пияници?” – Нищо от това, иди при тези хора, посвири им малко, направи някаква жертва от себе си, поне ще ги повдигнеш малко. Ако дадеш някакъв голям концерт, публиката, която те слуша, ще погали малко твоето честолюбие, но от това ти нищо няма да спечелиш. Когато цигуларят свири идейно, макар и пред пияни хора, той прилича на чистосърдечен, прост, смирен човек, който възнася своята молитва пред Бога и Бог му отговаря. Когато обаче цигуларят дава своя концерт пред висшето общество, той мяза на владика, облечен в парадната си мантия, с корона на глава, със златен кръст на гърди, с кадилница в ръка и ходи из църква, обикаля, кади, но молитвата му не е приета от Бога.
Бог не се лъже от никакви дрехи, от никакви бляскави одежди. Всичко хубаво се заключава в сърдечността и в чистия ум на човека: светли мисли и чисти чувства са в състояние да се възнесат нагоре към Бога и да получат своя отговор. Дрехите представляват само методи, които отпосле са дошли. Те са нещо случайно в живота на човека, поради което не играят важна роля. Добре е човек да бъде хубаво облечен. Хубавото облекло може да съвпадне с чистите чувства и със светлите мисли, но то не играе важна роля. Някога казвате: “Не съм разположен, не мога да се моля.” Ако чакаш разположение, това значи, че ти искаш да се облечеш с владишка одежда. Не чакаш ли разположение, ти ще вземеш цигулката си и ще отидеш да свириш в някой локал. Да се молиш на Бога, без да чакаш разположение на духа, е за предпочитане, отколкото да чакаш разположение. Всеки може да се моли при разположение, но изкуство е да се моли без разположение, с отпаднал дух.
На масата на един богат човек сложили печена гъска. Той започнал да яде и казал: “Благодаря Ти, Господи, за дето си ми дал този обяд!” На другия ден нямало печена гъска на масата му и той не благодарил на Господа. На масата на един беден човек нямало нито гъска, нито дори насъщния хляб. Той седнал пред масата, повдигнал очите си към Бога и казал: “Благодаря Ти, Господи, за това, което си ми дал!” Питам: На кого молитвата е била приета – на този, който на масата си имал печена гъска, или на този, който на масата си нямал парче хляб? И затова казвате ли, че не сте разположени да се молите, това подразбира, че на масата ви не е сложена печена гъска. Казвам: Молете се и с гъска на масата и без гъска на масата. Това е истинското положение на ученика. Ще се молите и когато сте в противоречия, и в тъмнина на съзнанието, и когато сте потънали до гуша във вода. Само така ще разберете силата на молитвата. В първия случай ще дойде светлина на съзнанието ви, а във втория случай ще се издигнете поне с един пръст над водата. Всички ваши мъчнотии и препятствия не са нищо друго освен условия да ви се помага от невидимия свят. Някой се дави във водата като някоя малка мравка, вика, плаче, моли се за помощ. В това време край него минава един въплотен възвишен дух, който веднага му подава тояжката си. Давещият се хваща за тояжката и се отправя към брега. Този напреднал дух му казва: “Не бой се, Бог ще ти помогне, ще те спаси.” Давещият се излиза на брега, прекръства се, ако е православен, или си спомня някой стих от Евангелието, ако е евангелист, и казва: “Слава Богу, че се освободих!” Казвам: Благодарете на великите, на възвишените и разумни същества, които следят за вас като по-малки и по-слаби от тях и постоянно ви помагат.
И тъй всяко добро в света е направено от разумни същества. Никое добро не е направено случайно. Няма случайни добрини. Все ще се намери някой, който да направи доброто. И при това името на този добродетел е известно. Мнозина мислят, че нещата стават произволно, без участието на някое лице или на някое име. И затова често слушате някой да казва: “Кой ли ще ми помогне?” – Има кой да ти помогне.
Като ви се говори така, вие често си мислите, че нямате никакви добродетели. Не трябва да мислите така. Когато учителят от второ отделение започва да преподава на учениците новия материал, нима той отхвърля знанията им от първо отделение? Не, знанията, които учениците са получили в първо отделение, служат като база, върху която ще се градят новите знания. Ако ученикът не е свършил първо отделение, той не може да следва второ. Значи върху знанието от първо отделение се поставя знанието от второ. Обаче знанието от първо отделение вече не важи за ученика, който е постъпил във второ отделение. Какво ново ще придобие той, ако постоянно повтаря, че две по две правят четири? Какво ще получите, ако съберете на едно място една учена и една добродетелна жена? Или какво ще получите, ако съберете на едно място един мъдрец и един добродетелен мъж? Какво ще направят тия двама души, като се съберат на едно място? Те могат да преобразят целия свят. Какво могат да направят една крава и един петел, ако се съберат на едно място? Или какво могат да направят едно глупаво сърце и един глупав ум, ако се съберат на едно място? Затова, когато казваме, че трябва да имаме благородно сърце и светъл ум, ние разбираме Божествените прояви в света.
Следния път, като дойдете, ще имате половин час размишление върху търпението; като свършите размишлението си, всеки ще стане тихо и, без да смущава другите, ще си отиде. При влизане също така ще пазите нужната тишина. Който има подковани обуща, за да не дига шум, ще се събуе вън и така ще влезе в клас. Кой когато дойде, сам за себе си ще започне размишлението и точно след половин час, без да чака другите, ще си излезе. По този начин ние искаме да създадем у вас свещени чувства, чрез които да се доближите до невидимия свят.
Когато идвате в клас, желателно е всеки да е чисто облечен, с чисти ръце и крака, свещено да пази чистотата на класа, както външно, така и вътрешно, в себе си. Вземете например съвременните лекари, когато ще правят някоя операция, предварително измиват ръцете си добре и тогава пристъпват към операцията. Същото правят и химиците, и физиците, когато пристъпват към своите опити. Казвам: Колко повече ще трябва вие, като ученици на окултната школа, да спазвате абсолютно правилата на чистотата! Казвате: “Бог не гледа на външните неща, но на вътрешните.” Човек трябва напълно да се освободи от ония влияния, които са внесени в неговите обуща и дрехи. Например в обущата, които носите, са останали влияния на животните, от кожата на които са направени тези обуща. Освен това шивачът често оставя своите лоши разположения в дрехите, които шие. И тогава вие по незнание и по необходимост купувате едни или други обуща и дрехи и се натъквате на техните лоши влияния.
Като ви говоря тия неща, пазете се да не изпаднете в друга крайност, в суеверие, да не смеете нищо да си купите или да носите всичко със страх. Аз само обръщам внимание върху тези неща, за да ви покажа, че окултният ученик трябва да бъде взискателен, но никога суеверен. Той трябва да си постави като задача в живота и външно, и вътрешно да бъде образец на Божественото. Стреми ли се непрекъснато към това, той най-после ще може да се добере до добри резултати.
„Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!”
30. Лекция от Учителя, държана на 23 юни, 1926 г., София.
СТАР ПРАВОПИС